Jump to content

1917_04_15 Радвайте се


Ани

Recommended Posts

Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Радвайте се

 

Исусъ ги срещна и рече:

„Радвайте се!“

Матея 28:9

 

„Радвайте се!“ Това е една обикновена дума, но съдържателна. Идеята, която се крие въ думата „радость“, има Божественъ произходъ. Радостьта не е качество на хората отъ сегашния вѣкъ, а още по-малко на животнитѣ. Тя подразбира пробуждане на висшето съзнание въ човѣка или вѫтрешна връзка съ естественитѣ отношения на истинския животъ, който се отличава съ непреривность въ своитѣ прояви. Животътъ има отношение къмъ три свѣта: къмъ физическия, въ който живѣятъ хората; къмъ духовния, въ който живѣятъ ангелитѣ, и къмъ Божествения, въ който живѣятъ съвършенитѣ сѫщества. Радостьта принадлежи къмъ Божествения свѣтъ, или тъй наречения, номиналенъ, а не феноменаленъ свѣтъ.

 

Ако разгледаме буквитѣ, отъ които е съставена думата „радость“ на български езикъ, виждаме на първо мѣсто буквата „Р“, която е образувана отъ единица и единъ малъкъ крѫгъ горе. Крѫгътъ означава Божествена идея. Значи, буквата „Р“ подразбира човѣкъ, обремененъ съ една Божествена идея. За такъвъ човѣкъ казватъ, че държи нѣщо здраво въ рѫката си. Когато не разбира законитѣ на живота, той обръща буквата надолу, и тя се измѣня въ буквата „б“. И тогава, вмѣсто да бѫде бремененъ съ Божествена идея, човѣкъ се обременява отъ стомаха си и постепенно слиза въ материалния свѣтъ. Когато стане бремененъ на физическия свѣтъ, човѣкъ затлъстява. Ако не може самъ да се освободи отъ забременяване, т. е. отъ затлъстяване, той търси лѣкарь. За такъвъ човѣкъ казваме, че е пометналъ. Щомъ не може да носи тежестьта си, той непремѣнно ще пометне. Обаче, радостьта нѣма нищо общо нито съ затлъстяването, нито съ помѣтането. Тя се отнася къмъ другъ свѣтъ.

 

Втората буква въ думата „радость“ е „А“. Тя означава двойна бременность — на духа и на ума. Тя е съставена отъ единъ ѫгълъ, обърнатъ съ върха нагоре — човѣшкиятъ носъ, който символизира човѣшката интелигентность. Въ Битието е казано, че Богъ вдъхна въ ноздритѣ на човѣка, и той стана жива душа. Значи, вдъхва се на човѣка презъ носа, а не презъ устата; сѫщо така той вдишва презъ носа, а не презъ устата.

 

Буквата „Д“ е образувана отъ единъ триѫгълникъ, т. е. отъ три сили, които не сѫ се хармонизирали напълно, защото триѫгълникътъ не е равностраненъ. Тѣ сѫ силитѣ на ума, на сърдцето и на волята. Затова, именно, сегашниятъ човѣкъ минава презъ единъ преходенъ свѣтъ, въ който силитѣ постоянно се организиратъ.

 

Буквата „О“ представя условията, при които известна идея се развива.

 

Буквата „С“ означава законъ на промѣни, чрезъ който идеитѣ се усъвършенствуватъ.

 

Буквата „Т“ изразява кръста, т. е. принципитѣ на мѫжетѣ и на женитѣ, споредъ които тѣ живѣятъ на земята.

 

„Радвайте се“, казва Христосъ, защото духовниятъ свѣтъ се открива предъ васъ. Така, именно, се отваря пѫтъ за минаване отъ физическия въ духовния свѣтъ. Какво по-голѣмо благо очаква човѣкъ, ако може да минава свободно отъ единъ свѣтъ въ другъ? Това предизвиква небивала радость въ неговата душа. Безъ радость човѣкъ не може да се нарече истински човѣкъ, нито може да се развива правилно. Нѣма сила въ свѣта, която може да помрачи истинската радость. Защо? — Защото радостьта върви заедно съ любовьта. Тѣ сѫ като братъ и сестра, като мѫжъ и жена. Азъ не говоря за тѣзи жени, които по цѣли дни готвятъ въ кухнитѣ и мислятъ, какъ да задоволятъ мѫжетѣ си; не говоря и за тѣзи мѫже, които по цѣли дни стоятъ затворени въ дюкянитѣ си и гледатъ да спечелятъ повече, да задоволятъ нуждитѣ на семейството си.

 

„Радвайте се“, казва Христосъ. Кой човѣкъ може да се радва истински? — Свободниятъ. Само свободниятъ по умъ, по духъ и по сърдце може да се радва. Сегашнитѣ жени, заробени въ кухнитѣ си, и сегашнитѣ мѫже, заробени въ дюкянитѣ си, не могатъ истински да се радватъ. Ще кажете, че човѣкъ не може да живѣе безъ кухня и дюкянъ. Нима кухнитѣ и дюкянитѣ сѫ необходими за щастието? Кѫде сѫ кухнитѣ и дюкянитѣ на птицитѣ? И тѣ се хранятъ, и тѣ живѣятъ, но нѣматъ нужда отъ кухни и дюкяни. Съвременнитѣ културни хора поставятъ като девизъ на своя животъ мисъльта: Не може безъ кухни и безъ дюкяни. Отгоре на този девизъ азъ пиша: И безъ радость не може.

 

Едно отъ условията за придобиване на щастието е разбирането на любовьта. Човѣкъ трѣбва да разбира и прилага любовьта, но не както сегашнитѣ хора: половинъ день да любишъ и половинъ день да мразишъ. Това не е любовь, но робство. Любовьта е непреривна. Христосъ е говорилъ на ученицитѣ си и на слушателитѣ си да се радватъ. И азъ говоря на съвременнитѣ християни да се радватъ, но, въпрѣки това, тѣ не могатъ още да се радватъ, както трѣбва. Тѣ минаватъ за християни, чели сѫ Евангелието, но, въ края на краищата, не могатъ да се радватъ. Това не значи, че радостьта е неприложима въ сегашния животъ, но тя се нуждае отъ подходяща почва, за да се прояви. Духовниятъ елементъ въ човѣка е почва, условие за проява на радостьта. Единъ день, когато хората разбератъ законитѣ на живота, ще си създадатъ естествена, модерна кухня, като тази на ангелитѣ. — Каква е кухнята на ангелитѣ? Какви сѫ тѣхнитѣ дюкяни? — За да разберете, какви сѫ кухнитѣ и дюкянитѣ на ангелитѣ, трѣбва да изпратите една комисия при тѣхъ, да донесе образецъ оттамъ. Като изучавате културата на другитѣ народи, вие мислите, че тя представя нѣщо особено. Колкото и да е висока тази култура, все пакъ е човѣшка. Ако искате да знаете, какво нѣщо е култура, идете при ангелитѣ, тамъ ще научите много нѣща. Обаче, мѫчнотията се заключава въ това, какъ ще отидете при тѣхъ.

 

Културата на сегашнитѣ хора се отличава съ голѣма критика и съмнение. Тѣ казватъ, че, за да бѫде философъ, човѣкъ трѣбва да бѫде критикъ, да подлага всѣко нѣщо на опитъ. Нѣкои провѣряватъ нѣщата и вѣрватъ въ тѣхъ, но какво ще кажатъ онѣзи, които провѣряватъ и не вѣрватъ? Тѣ пипатъ нѣщата и пакъ не признаватъ, че сѫ реални. Въ Евангелието се говори за невѣрни Тома, че, следъ като видѣлъ възкресението на Христа, пакъ не повѣрвалъ. Трѣбвало да си тури рѫката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повѣрва. Като не разбира Божественитѣ закони, човѣкъ всѣкога може да бѫде излъганъ. Лъжата е сѣнка на истината. Както сѣнката е признакъ за сѫществуването на даденъ предметъ, така и лъжата е признакъ за сѫществуването на истината. Съмнението пъкъ е признакъ за сѫществуването на нѣкаква реалностъ. Съмнение безъ причина не може да сѫществува. Отричането на Бога показва, че Той сѫществува. Не можешъ да отричашъ нѣщо, което не сѫществува. Следователно, човѣкъ отрича само това, което сѫществува. На какво се дължи отричането? — На недостатъчната свѣтлина. Презъ деня човѣкъ вижда дърветата, камънитѣ, изворитѣ, но вечерь не ги вижда. При това положение, човѣкъ може да ги отрича, може и да признава сѫществуването имъ. Обаче, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Тъй щото, когато нѣкой подържа мисъльта, че Богъ не сѫществува, това показва, че неговото слънце е залѣзло. Следъ 12 часа слънцето ще изгрѣе, и вие ще измѣните убежденията си. Преди 12 часа сте отричали всичко, а следъ 12 часа казвате, че Богъ сѫществува, душа сѫществува, задгробенъ свѣтъ сѫществува и т. н.

 

Единъ български учитель, голѣмъ безвѣрникъ, участвувалъ въ войната съ гърцитѣ. При едно голѣмо сражение, една рота отъ нашитѣ войски отстѫпила и се разпръснала на разни страни. Като се видѣлъ самъ, той потърсилъ мѣсто да се скрие. Намѣрилъ една пещера и тамъ останалъ цѣли три деня, гладенъ, жаденъ, безъ да подаде главата си навънъ — страшенъ огънь се развивалъ около него. Въ това положение, изоставенъ отъ всички, най-после той се обърналъ къмъ Бога съ следнитѣ думи: Господи, досега не Те признавахъ, но понеже съмъ чувалъ за Тебе, моля Те да ми помогнешъ, да ми дадешъ доказателство за Твоето сѫществуване. Не се минало половинъ часъ, той видѣлъ, че една костенурка се приближава къмъ пещерата, въ устата си носи парче хлѣбъ. Тя се спрѣла предъ пещерата, оставила парчето хлѣбъ предъ входа и се върнала назадъ. Учительтъ се навелъ, взелъ хлѣба, задоволилъ глада си и благодарилъ на Бога за милостьта, която проявилъ къмъ него. Като се върналъ въ града, дето билъ учитель, казалъ на ученицитѣ си: Деца, ще знаете, че Богъ сѫществува, даде ми се доказателство за това. Отъ този моментъ той проповѣдвалъ Бога предъ всички свои близки, като имъ разказвалъ своята опитность. Отде знае той, че Богъ сѫществува? — Костенурката го убедила.

 

Когато човѣкъ изпадне въ положението на този учитель и прекара въ пещерата три деня гладенъ и жаденъ, самъ ще се убеди, че Богъ сѫществува. Щомъ Богъ сѫществува, има и душа, и задгробенъ животъ. Всѣки самъ може да опита тѣзи нѣща и да се убеди въ тѣхното сѫществуване. Това сѫ нѣща, които съмъ провѣрявалъ хиляди пѫти. По-скоро ще се осъмня въ сѫществуването на хората, които ме окрѫжаватъ, отколкото въ сѫшествуването на Бога и на онзи свѣтъ. Азъ живѣя едновременно и въ този, и въ онзи свѣтъ. Разговарямъ се едновременно и съ хора, и съ духове. Като говоря за себе си, имамъ предъ видъ всички хора. Човѣкъ живѣе едновременно въ двата свѣта — въ физическия и въ духовния, само че не всѣкога съзнава това. Нѣкои се страхуватъ отъ духоветѣ, не искатъ да ги виждатъ. Не сѫ страшни духоветѣ. Тѣ сѫ интелигентни, разумни сѫщества, съ голѣма култура. Тѣ представятъ училище за хората. Една отъ причинитѣ за смъртьта на хората се дължи на факта, че духоветѣ ги привличатъ; тѣ отиватъ при тѣхъ да изучаватъ културата имъ, да придобиятъ нѣщо ново. — Кѫде е духовниятъ свѣтъ? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно нѣкое малко животно да пита, кѫде живѣе човѣкъ. Дето е животното, тамъ е и човѣкътъ, но понеже разбиранията му сѫ много ограничени, по съзнание то се намира далечъ отъ хората. Свѣтътъ, въ който живѣятъ всички сѫщества, е грандиозенъ; той не се заключава само въ това, което виждаме. Нѣкоя мома мисли, че животътъ нѣма смисълъ и се обезсърдчава, но щомъ срещне единъ красивъ момъкъ, веднага животътъ ѝ се осмисля, не иска вече да умира. Сѫщото преживява и момъкътъ. Коя е причината, че животътъ имъ се осмисли? — Тѣхнитѣ сърдца и умове. Сърдцето имъ се изпълня съ топлина, а умътъ — съ свѣтлина, и тѣ започватъ да виждатъ нѣщата по особенъ начинъ. Тѣ казватъ, че сърдцата имъ туптятъ, животътъ имъ придобилъ смисълъ. Животътъ не се заключава въ туптене на сърдцето. Туптенето е само срѣдство за предаване на мислитѣ и чувствата въ духовния свѣтъ.

 

Христосъ казва: „Радвайте се.“ Защо трѣбва да се радватъ хората? — Защото нова култура иде за тѣхъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Идете и проповѣдвайте на хората новото учение, да устроятъ домоветѣ си по новъ начинъ, безъ кухни и дюкяни. Представете си, че цѣлата земя се превърне въ овощна градина, пълна съ доброкачествени плодни дървета. Ще има ли нужда отъ кухни и дюкяни? При това положение, трѣбва ли човѣкъ да прекарва съ часове и дни затворенъ въ своитѣ кухни и дюкяни? Днесъ хората се нуждаятъ отъ различни стоки, храни, освѣтление, отопление и т. н. Въ бѫдеще, когато той придобие права, положителна мисълъ, нѣма да се нуждае отъ нищо. Чрезъ мисълъта си той самъ ще си създаде свѣтлина, а чрезъ чувствата си — топлина. Човѣкъ ще има собствена електрическа енергия, нѣма да очаква на общината, или на електрическитѣ дружества, тѣ да му я доставятъ. Съ мисълъта си той ще се движи отъ едно мѣсто на друго, нѣма да се нуждае отъ превозни срѣдства.

 

Христосъ казва: „Радвайте се“. Защо трѣбва да се радватъ хората? — Защото иде новото знание, което ще ги освободи отъ робството и заблужденията. Днесъ хората се чудятъ на грандиознитѣ американски здания, отъ десетки етажи, съ голѣми сводове. Всички казватъ, че това е последната дума на културата. Това не е истинска култура. Преди всичко, тѣзи здания не сѫ хигиенични, въ тѣхъ слънцето не прониква, благодарение на което повечето американци сѫ нервни. Голѣмитѣ и високи здания говорятъ за грандиозната идея на американцитѣ да направятъ нѣщо особено, но липсва нѣщо въ тази идея — насока. Тѣ трѣбва да насочатъ ума и сърдцето си въ друго направление — къмъ нѣщо възвишено и велико. Когато една Божествена идея не може да се разбере добре и вземе крива насока, това показва, че културата на тѣзи хора е отживѣла своя вѣкъ. Въ бѫдеще, когато женитѣ зачеватъ, трѣбва да внушаватъ на детето си мисъльта, че човѣкъ не живѣе само за кухни и дюкяни. Подъ думата „кухня“ въ широкъ смисълъ, разбирамъ чрезмѣрно задоволяване нуждитѣ на стомаха. Сегашнитѣ хора живѣятъ повече за стомаха, какъ да го задоволятъ и, когато заболѣе, какъ да го лѣкуватъ. Наистина, като заболѣе стомахътъ, трѣбва да се лѣкува, защото той е свързанъ съ главата. Когато стомахътъ страда, и главата страда, и обратно: ако главата боледува, и стомахътъ боледува. Но за да не се разстройва стомахътъ, човѣкъ не трѣбва да го претоваря. Сегашниятъ човѣкъ яде по три пѫти, а нѣкога по четири пѫти на денъ. Ще кажете, че Богъ е наредилъ така. Азъ оспорвамъ това твърдение. Стомахътъ има и друго предназначение, не само да приема храната и да я обработва.

 

Съвременниятъ редъ въ свѣта е изопаченъ отъ хората. Той представя карикатура на Божествения свѣтъ. Едно време, когато Богъ създалъ свѣта, всичко било въ пъленъ редъ и порядъкъ: и растенията, и животнитѣ, и хората живѣли добре — всичко било хармонично. Днесъ не е така. Пияницата пие, разпилява богатството си, продава жена и деца и казва, че едновременно Богъ е създалъ и човѣка, и лозата. Следователно, човѣкъ има право да пие вино, да се ползува отъ соковетѣ на лозата. Едно е вѣрно: човѣкъ има право да пие нѣкаква течность, да уталожва жаждата си; тази течность е водата. Дето и да отидете въ природата, навсѣкѫде ще намѣрите вода, но вино — никѫде.

 

Като казвамъ да съборите кухнитѣ си, това не значи, че трѣбва да ги разрушите, преди да сте направили новитѣ си кѫщи. Направете първо новитѣ кѫщи и тогава разваляйте старитѣ. Иначе, ще развалите старитѣ и ще останете безъ нищо. Първо направете опитъ, да видите, какъ ще живѣете безъ старитѣ кухни и, ако видите, че можете да живѣете по новъ начинъ, развалете кухнитѣ си, радвайте се и веселете се. Радвайте се, че сте придобили нѣщо ново, че можете да задоволите нуждитѣ на стомаха си по новъ начинъ. Радостьта е резултатъ на вѫтрешенъ, Божественъ потикъ въ човѣка. Тя вдъхновява човѣка, дава импулсъ на ума, на сърдцето и на волята. Истинската радость разширява човѣка, дава импулсъ за работа, за проява на творческитѣ сили въ него. Като знаете това, радвайте се на всички, които се радватъ. Умътъ на човѣка трѣбва да е пъленъ съ свѣтли мисли, сърдцето — съ благородни чувства, за да бѫде лицето му всѣкога свѣтещо и отворено. Външно лицето му може да бѫде прашно, почернѣло отъ слънцето, но отвѫтре да свѣти, да отразява живота на душата. Защо да не се радва човѣкъ? Има ли причини за това ?

 

Ето, днесъ Христосъ ви срѣща на пѫтя и казва: „Радвайте се“. Веднага се отправятъ къмъ Христа въпроси: Какъ да се радваме, когато нашитѣ синове, братя и мѫже умиратъ на бойнитѣ полета? Какъ да се радваме, когато животътъ е тежъкъ, нѣма достатъчно хлѣбъ, дрехи и обуща? Какъ да се радваме, когато направихме голѣми дългове? Ти можешъ ли да превърнешъ камънитѣ на хлѣбъ? Христосъ отговаря: „Човѣкъ живѣе не само съ хлѣбъ, но и съ всѣко живо и благо слово, което излиза отъ устата на Господа, както и отъ устата на всѣки добъръ и праведенъ човѣкъ.“ Сегашнитѣ учени търсятъ начинъ да създадатъ хапчета, които да задоволяватъ глада на човѣка. Тѣ мислятъ, че по този начинъ ще разрешатъ важнитѣ економически въпроси. Не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да върви науката. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да се домогне до живия хлѣбъ, който се крие въ Словото Божие. Щомъ намѣри този хлѣбъ, той ще разреши въпроса и за хлѣба отъ камъни. Словото Божие е висша, духовна материя, отъ която могатъ да се извадятъ екстракти за подържане на човѣшкия животъ. Затова, именно, Христосъ казва, че човѣкъ се храни не само съ хлѣбъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога. Той взе петь хлѣба и петь риби и нахрани петь хиляди души, съ което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? — Възможно е. Нима отъ едно житно зрънце не излиза цѣлъ класъ? Отъ една ябълкова семка израства голѣмо дърво, което следъ две-три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза отъ земята. — Не само отъ земята, но и отъ слънцето.

 

Сама по себе си, земята е резервоаръ, въ който се складиратъ нѣщата и, ако слънцето не ги привлича нагоре, тѣ ще останатъ дълго време заровени въ земята и ше изгниятъ. Единъ день, когато хората се научатъ да умножаватъ хлѣба, както Христосъ направи, всички економически въпроси ще се разрешатъ. Казватъ, че и безъ това знание има много милионери въ свѣта. — Тѣ сѫ книжни милионери. Какво може да направи човѣкъ съ книжното си богатство? Ще кажете, че богатството е нуждно за земята. Какво ще правите съ това богатство, когато смъртьта дойде при васъ? Тя ще ви хване за врата и ще каже: Върви следъ мене! Ти ще ѝ давашъ отъ своитѣ милиони, но тя не признава книжнитѣ пари. Колкото и да си богатъ, тя ще те вземе съ себе си. Ако срещнешъ на пѫтя си Христосъ, Той ще те пита, защо си толкова окѫсанъ. За оправдание, ще кажешъ, че си живѣлъ и работилъ съ единствената целъ да се осигуришъ на земята, да направишъ живота си по-лекъ и радостенъ. Христосъ ще ти каже: Криво си разбралъ моето учение, криво си разбралъ радостьта. Радостьта се основава на великитѣ добродетели, а не на паритѣ. Само добродетелниятъ човѣкъ може да се радва. Задачата на човѣка не се заключава въ печелене на пари, но въ прилагане на истината, правдата и добродетельта. Ако човѣкъ не говори истината, не постѫпва справедливо и не прилага доброто, ще дава отчетъ за дѣлата си. Той не се е родилъ да живѣе и да работи само за пари.

 

Сега се обръщамъ къмъ жената, виновница за събуждане въ мѫжа стремежъ къмъ придобиване на книжно богатство. Всѣко богатство, придобито по неправиленъ начинъ, не се благославя. Всѣки човѣкъ и всѣки народъ, който придобива богатството си по неправиленъ начинъ, ще изчезне, споменъ нѣма да остане отъ него. Всѣки, който носи съ търпение своя кръстъ и не ламти за забогатяване, той се благославя. Христосъ казва: „Събирайте съкровища не за земята, но за небето, дето нито ръжда ги разяжда, нито молецъ ги разваля.“

 

„Радвайте се“ — Можемъ ли да се радваме? — „Който изтърпи докрай, той ще бѫде спасенъ.“ Само спасениятъ може да се радва. Затова, имайте търпението на гръцкия философъ Епиктетъ, който, чрезъ търпение, отъ робъ станалъ философъ. Епиктетъ се отличавалъ съ голѣмо постоянство и издръжливость. Той билъ робъ при единъ римски патриций, който изтезавалъ много робитѣ, между които и Епиктета. Последниятъ понасялъ всичко съ голѣмо търпение, безъ никакъвъ протестъ и негодуване. Като виждалъ това, господарьтъ му често го биелъ, измѫчвалъ, да го предизвика, но не могълъ. Единъ день той натисналъ крака му силно, да види, нѣма ли поне този пѫть да протестира, но Епиктетъ равнодушно го погледналъ и казалъ: Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа, както трѣбва. Господарьтъ продължавалъ да натиска, докато счупилъ крака му. — Видѣ ли, господарю, че счупи крака ми? Сега и да искамъ, не мога вече да работя, както по-рано. За характера и доблестьта му, римскиятъ патриций го освободилъ, като му казалъ: Ти заслужавашъ да бѫдешъ свободенъ! Епиктетъ отишълъ въ отечеството си — Гърция, дето, въ скоро време, се прочулъ като виденъ философъ. Едно счупване на крака му станало причина да се освободи, да стане свободенъ гражданинъ и прочутъ философъ въ Гърция. Какъ постѫпва обикновениятъ човѣкъ, ако нѣкой натисне крака му и го счупи? Нека се осмѣли нѣкой да натисне и счупи съзнателно крака на единъ обикновенъ! Той ще разбере, съ кого е ималъ работа.

 

Христосъ казва: „Радвайте се“. Защо? — Защото отсега нататъкъ господаритѣ ви нѣма вече да чупятъ краката ви. Радвайте се, защото отсега нататъкъ нѣма да имате нужда отъ неправилно придобити богатства. Да се радватъ добритѣ и праведнитѣ хора, защото небето работи за тѣхъ. Нѣкой казва, че изоралъ нивата си. Нищо особено не е направилъ той. Благодарете на червеитѣ, които неуморно разораватъ земята и помагатъ на земедѣлеца. Безъ тѣхъ човѣкъ малко работа би свършилъ. Който прилага Христовото учение, малко ще работи, голѣми придобивки ще има. Споредъ това учение, човѣкъ трѣбва да работи най-много деветь часа презъ деня: три часа физически трудъ, три часа за ума и три часа за сърдцето си. При това положение, животътъ на хората ше бѫде приятенъ и ще се осмисли. Човѣкъ нѣма да умира, но ще се видоизмѣня. За да разбере Христовото учение и да го приложи, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да работи върху себе си, да се освободи отъ вѫтрешния страхъ. Това не става изведнъжъ. Духовнитѣ работи ставатъ бавно, а човѣшкитѣ — бързо. Божественото започва отъ малкитѣ работи и постепенно върви къмъ голѣмитѣ; човѣшкото започва отъ голѣмитѣ работи и отива къмъ малкитѣ. Затова, именно, човѣкъ иска, като започне една работа, въ скоро време да види резултатъ. И това е възможно, но така свършена работата, не дава голѣми знания. Може да направите опитъ съ едно житно зърно: ако го посаждате въ земята 19 години наредъ и се грижите за него, то ще израсте по-голѣмо, по-богато на хранителни вещества отъ другитѣ. Обаче, за този опитъ се иска вѣра и търпение. Затова Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синапово зърно, можете планини да мѣстите.“ Защо се сравнява вѣрата съ синаповото зърно, а не съ житното? Синаповото семе има свойството да образува пришки на кожата и да изтегля простудата отъ човѣшкия организъмъ. Човѣкъ трѣбва да има положителна вѣра, която да действува върху ума така, както синаповото семе върху кожата — да изтегля всички отрицателни мисли, да освобождава човѣка отъ съмнението, подозрението, колебанието и т. н.

 

Вѣрващиятъ никога не се лъже. Нѣма ли вѣра, човѣкъ всѣкога може да бѫде излъганъ. Той се намира въ положението на двама гръцки художници, които излѣзли на конкурсъ съ своитѣ картини. Първиятъ нарисувалъ единъ гроздъ, а вториятъ — богинята Диана, наметната съ було. И двамата изложили картинитѣ си вънъ, на площада, да ги гледатъ всички хора. Като видѣла хубавия гроздъ, една птица се спуснала къмъ него, да кълве. Значи, гроздътъ билъ толкова естествено нарисуванъ, че птицата се излъгала. Първиятъ художникъ, като гледалъ картината на своя другаръ, толкова се увлѣкълъ въ нея, че посегналъ да вдигне булото, да види богинята по-добре. Първата картина излъгала птицата, а втората — художника.

 

Сегашнитѣ хора лъжатъ повече птицитѣ, но не и себе си. Каквото и да прави, човѣкъ не може да излъже себе си. Когато е гладенъ, човѣкъ се смущава, иска по нѣкакъвъ начинъ да залъже стомаха си. Не е нуждно да го залъгва, нито пъкъ да му казва, че нѣма хлѣбъ, нѣма ядене. Въ стомаха има около десеть милиона клетки — работници, които се смущаватъ, и отъ това стомахътъ се разстройва. Кажете на стомаха си да има вѣра, да не се тревожи, вие ще му приготвите храна. Пазете се отъ смущенията, защото тѣ причиняватъ не само физически болести, но и сърдечни, и умствени.

 

Днесъ всички хора се страхуватъ за себе си, за отечеството си и постоянно питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Българитѣ се интересуватъ за България, руситѣ — за Русия, германцитѣ — за Германия, италианцитѣ — за Италия, англичанитѣ — за Англия и т. н. Знайте, че следъ сто години най-много, всички народи ще бѫдатъ много по-добре, отколкото сѫ днесъ. — Кой ще живѣе още сто години, да види това? — Смърть не сѫществува. Човѣкъ не умира, но се съблича, както гѫсеницата излиза отъ какавидата и се превръща въ пеперуда. Ще дойде день, когато и човѣкъ ще излѣзе отъ какавидата си, ще се превърне въ ангелъ, който ще се явява, дето иска, и ще изчезва. Ще кажете, че това е свойство на змейоветѣ, на лошитѣ духове. Така е за невежитѣ. Обаче, за ученитѣ не е така. Тѣ знаятъ, че това е свойство на добритѣ и праведни хора. И Христосъ имаше способностьта да се явява, дето иска, и да изчезва, когато пожелае.

 

„Радвайте се“, казва Христосъ. — Кога трѣбва да се радва човѣкъ? — Въ сегашнитѣ времена, когато човѣчеството страда най-много. Никога хората не сѫ изпитвали такава нужда отъ радость, както сега. Да се радва човѣкъ, това е толкова лесно, колкото за грънчаря да духа въ своитѣ грънци. Лесно е за майстора-грънчарь, но не и за чирака.

 

Единъ младъ българинъ изучавалъ нѣколко години грънчарство и мислѣлъ, че знае всичко, затова казалъ на майстора си: Господарю, искамъ да работя самостоятелно, да си изкарамъ малко пари, че да се оженя, да се нареда, както всички хора. Майсторътъ му казалъ: Щомъ искашъ да бѫдешъ самостоятеленъ, бѫди свободенъ. Той му далъ, каквото му се падало, и му пожелалъ добъръ успѣхъ. Момъкътъ си купилъ нужднитѣ материали и започналъ да работи самъ: омѣсвалъ глината, правѣлъ грънци, изсушавалъ ги известно време и следъ това ги поставялъ въ пещьта да се пекатъ. Каква била изненадата му, като видѣлъ, че следъ опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишълъ при майстора си и го запиталъ: Майсторе, защо моитѣ грънци се пукатъ при печенето? — Не си изучилъ изкуството. Трѣбва да стоишъ при мене още три години, да научишъ изкуството — да не се пукатъ грънцитѣ. Момъкътъ останалъ при господаря си и внимавалъ, какво прави той, че грънцитѣ му не се пукатъ. И забелязалъ, че, преди да постави гърнето въ пещьта, господарьтъ духвалъ въ него, като се чувалъ звукътъ „ху“. И наистина, следъ духането, гърнето не се пукало. Момъкътъ казалъ: Чудно нѣщо, за едно „ху“ трѣбваше да стоя чиракъ още три години. — Не е достатъчно да духнешъ въ гърнето, да кажешъ „ху“, но трѣбва да знаешъ, кога да го кажешъ, добавилъ майсторътъ.

 

Човѣкъ трѣбва да знае да прилага нѣщата на тѣхното време, т. е. когато има условия и когато Божествениятъ законъ работи. Правете опити и вие, да изговаряте това „ху“, да видите, какви резултати ще имате. Ако сте неразположенъ, физически или душевно, казвайте по три пѫти на денъ „ху“. Ще, видите, че следъ известно време неразположението ви ще изчезне. Когато кладе огънъ, или гаси свѣщъ, човѣкъ пакъ духа. Значи, той знае изкуството на духането, опиталъ е силата на това „ху.“ Старитѣ българи прилагатъ това изкуство и при случай, когато нѣкой изгори пръста си. Веднага той го хване въ рѫката си, духне, каже „ху“, и следъ известно време изгорѣлото мѣсто преболява. Ако ви заболи сърдцето, пакъ духнете и кажете „ху“. Нѣма да се мине дълго време, и болката на сърдцето престава. Ще кажете, че това е глупава работа, и ще тръгнете по лѣкари, да ви съветватъ, какъ да се лѣкувате. Ако сте богати, извикайте лѣкаръ, дайте му своята дань за лѣкуването. Ако не сте богатъ, откажете се отъ лѣкари и приложете моя съветъ. Човѣкъ може да се лѣкува и безъ лѣкари, особено при сегашнитѣ условия — при скѫпия животъ и при липса на лѣкари. При нормални времена, можете да се лѣкувате, както искате, съ лѣкари или безъ лѣкари, това е ваша работа. Лѣкаритѣ допринасятъ много за усилване вѣрата на човѣка. Нѣкой минава за безвѣрникъ, отрича Бога, отрича всичко въ живота, но, като заболѣе сериозно, веднага вика лѣкаръ. Каквото му препорѫчва лѣкарьтъ, той изпълнява точно и съ вѣра. Щомъ види опасностьта, той започва да вѣрва. При лѣкуването, вѣрата и волята трѣбва да взиматъ живо участие.

 

Една американка заболѣла тежко и, споредъ мнението на лѣкаритѣ, била въ последнитѣ дни на живота си. Тѣ предупредили мѫжа й, да се приготви за този ударъ. Той решилъ да каже това на жена си, да уреди работитѣ си, да се приготви за часа, когато трѣбва да се яви при Бога. Като чула тѣзи думи, жената се разплакала, но най-после казала: Нѣма какво да правя, ще се примиря съ положението си, но едно нѣщо искамъ отъ тебе: да ми обещаешъ, че следъ смъртьта ми нѣма да се оженишъ за друга. — Вижъ, не мога да ти обещая това. Искамъ да бѫда честенъ. Азъ те обичамъ, но, мога да срещна друга жена, която да обикна и да се оженя за нея. — Щомъ е така, азъ нѣма да умра, отговорила младата жена енергично. Тя предизвикала всички скрити сили въ организма си, подтикнала ги къмъ дейность, и въ нѣколко деня здравето ѝ се подобрило.

 

Сега и на васъ казвамъ: Когато се намирате въ мѫчнотии, спрѣгайте глагола „мога“. Не се страхувайте отъ смъртьта. Който грѣши и не търси Бога, само той умира; който изпълнява Божията воля, той не умира. Болни хора има, но умрѣли не сѫшествуватъ. Досега азъ не съмъ срѣщалъ умрѣли хора. Кой отъ васъ е умиралъ, за да знае, какво нѣщо е смъртьта? Ако никой не е умиралъ, нѣма право да говори за другитѣ хора, че умиратъ. — Ще умремъ единъ день. — Това не е никаква философия. Човѣкъ трѣбва да казва: Ние ще заспимъ, ще съблѣчемъ старитѣ си дрехи, ще се измѣнимъ. Така трѣбва да се гледа на смъртьта. Христосъ доказа на хората, че смърть не сѫществува. Той казва: „Радвайте се.“ Това значи: Радвайте се, защото смърть не сѫществува. Ето, азъ съмъ пакъ между васъ. Разпнаха ме, но азъ възкръснахъ и се разговарямъ съ васъ. Бѫдете свободни и не се страхувайте отъ смъртьта.

 

Днесъ, на Великъ-день, ви желая да бѫдете положителни хора, съ положителни умове, а не съ отрицателни. Който не вѣрва въ думитѣ на Христа и въ моитѣ думи, нека докаже невѣрието си. Това, което ви говоря, всѣки може да го опита. Достатъчно е да направите единъ малъкъ опитъ, за да се увѣрите въ истинностьта на моитѣ думи. — Като отидемъ въ онзи свѣтъ, тогава ще провѣримъ нѣщата. — Не отлагайте работитѣ, защото още днесъ можете да провѣрите истината. Нѣкой минава за състрадателенъ човѣкъ и казва, че не може да понася пъшканията и страданията на ближнитѣ си. Нѣма защо да се измѫчвате. Знайте, че който страда, ще се благослови. Богъ работи върху него, както грънчарьтъ върху своитѣ грънци. Достатъчно е да каже „ху“, за да се подобри състоянието му. Болеститѣ сѫ необходими за сегашния човѣкъ. Тѣ изгарятъ физическата и духовна нечистота въ него. Знаете ли, какво представя домъ, лишенъ отъ духовна радость? Знаете ли, какво е състоянието на човѣка, лишенъ отъ духовна радостъ? Тѣ представятъ печална картина. Дето и да се обърнете, навсѣкѫде виждате нечистота. Затова, както чистите кѫщитѣ си, така чистете умоветѣ и сърдцата си. Не допущайте въ ума си нито една лоша мисълъ и въ сърдцето си — нито едно лошо чувство, защото тѣ не носятъ никаква радость. Тѣ покварятъ човѣшкия животъ, както ръждата разрушава желѣзото.

 

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да придобие радостъта? Той трѣбва да отвори ума и сърдцето си, да се прояви Духътъ чрезъ него. Само Божиятъ Духъ може да свързва хората и да ги накара да се обичатъ разумно. По какво познавате Божията Любовь? Ако влѣзете въ единъ домъ, дето всички сѫ скръбни, недоволни и въ нѣколко минути можете да смѣните състоянието имъ, вашата любовь е Божествена. Затова Христосъ казва: „Радвайте се.“ Когато любовьта действува между хората и повдига душитѣ имъ, тѣ се радватъ и веселятъ. При това положение не сѫществуватъ болести, противоречия, разочарования. Направете опитъ, въ продължение на една година, всѣка сутринъ да изговаряте по десеть пѫти думата радость, да видите, каква промѣна ще стане съ васъ. Всѣка дума крие въ себе си известна сила, особено, когато се произнася правилно. Напримѣръ, ако чуете думата „пожаръ“, вие веднага настръхвате. Тя произвежда страхъ въ човѣка. Като чуете думата „ура“, веднага ще се зарадвате. Тя внася радость въ човѣшкитѣ сърдца. Всѣка дума е мощна, когато се приложи на време и на мѣсто. Радвайте се, когато думитѣ и дѣлата ви сѫ на своето мѣсто и време. По какво се познава истинскиятъ християнинъ? — По дѣлата си.

 

Една вечерь Настрадинъ Ходжа отишълъ да обере единъ дюкянъ, но, за да отвори вратата, трѣбвало да изпили ключа. Единъ минувачъ го запиталъ: Какво правишъ, Настрадинъ Ходжа, тамъ? — Свиря на кемане. — Защо не се чува гласътъ му? — Утре ще го чуете. Наистина, на другия день се разнесло изъ града, че дюкянътъ на еди-кого си билъ обранъ.

 

Помнете: каквото правите, каквато работа вършите, единъ день гласътъ ѝ ще се чуе. Казано е въ Писанието: „Нѣма нищо скрито — покрито подъ небето.“ Следователно, ако постоянно мислите за радостьта и изговаряте думата „радость“, единъ день лицето ви ще свѣтне отъ вѫтрешната радость, която ви обладава. Ако гледате мрачно на хората и на свѣта, лицето ви ще се помрачи. Безъ да искате, вие се свързвате съ тѫгата и скръбьта на хората. Ако вашиятъ свѣтъ се развълнува, ако вашиятъ хоризонтъ се заоблачи, започнете да работите върху своитѣ мисли и чувства, както разумната и съзнателна майка се грижи не само за тѣлото на децата си, но и за тѣхнитѣ умове и сърдца. Мислитѣ и желанията на човѣка сѫ неговитѣ деца, т. е. нивата, която той трѣбва да разоре, очисти и посѣе.

 

Христосъ казва: „Радвайте се.“ Защо да се радвате? — Защото нѣма смърть. Бѫдещето на човѣка е велико. Неговата душа живѣе въ другъ свѣтъ, а не на земята. Радвайте се, защото идатъ свѣтли духове на земята. Това сѫ възвишени сѫщества, които слизатъ на земята да работятъ върху всички хора, да ги приготвятъ за новата култура. Писано е въ Свещената книга, че следъ две хиляди години Божиитѣ ангели ще слизатъ и възлизатъ, ще работятъ върху хората. Това време е наближило вече. — Вѣрно ли е това? — Не само, че е вѣрно, но е фактъ; какво мислятъ хората, това е другъ въпросъ. Фактъ е, че въ петь минути човѣкъ може да измѣни състоянието си отъ добро въ лошо и отъ лошо въ добро. Достатъчно е единъ магнетизаторъ да прекара рѫката си по лѣвата часть на тѣлото ви, за да смѣни състоянието ви въ добро; ако прекара рѫката си по дѣсната страна на тѣлото ви, доброто състояние се смѣня въ лошо. Ще кажете, че това е внушение. За да внушите на човѣка нѣщо, думитѣ, съ които си служите, трѣбва да съдържатъ сила въ себе си. Значи, не е достатъчно да се говори за внушение, за хипнотизъмъ, но трѣбва да знаете, какво представятъ тѣ, какъ се прилагатъ и т. н. Само разумниятъ, просвѣтениятъ човѣкъ може да си служи съ внушението и хипнотизма, защото знае силата на думитѣ и кога да си служи съ тѣхъ. И тогава, ако бащата каже на сина си: Синко, ти ще станешъ добъръ, ученъ, способенъ човѣкъ — наистина, ще стане такъвъ. Ако жената, като бременна, отправя къмъ детето си мисъльта: Ти ще станешъ добро дете, ще пораснешъ, ще се изучишъ, ще обичашъ хората и ще имъ помагашъ — детето, наистина, ще стане такова, каквото майката го е пожелала. Вѣрвайте въ доброто, за да бѫдете и вие добри. Така ли постѫпватъ сегашнитѣ жени? Когато сѫ бременни, тогава тѣ ще проявятъ всичкото си недоволство отъ живота, отъ положението, въ което се намиратъ, и ще търсятъ начинъ да се освободятъ. Тѣ не знаятъ, че всѣко насилие върху себе си носи, освенъ физически, още и духовни последствия.

 

Днесъ ви оставямъ думата „радвайте се“. Нека радостъта влѣзе въ ума и въ сърдцето ви, да се свържете съ великитѣ Божии духове и да кажете въ себе си: Ето, виждамъ ги! Повтаряйте често думата „радость“, да се свържете съ Христа, да разберете великитѣ истини, които Той носи за човѣчеството; да разберете смисъла на думитѣ, съ които Той си служи. Турете хлѣба въ стомаха си и не мислете за него — той ще свърши своята работа. Изговаряйте думата „радость“ съ вѣра и не мислете, какво ще произведе тя въ васъ. Духътъ ви ще извлѣче нейнитѣ сокове и ще ви направи мощни. Като изговаряте думата и видите резултата, благодарете на Бога за нея.

 

Желая на всички българи — на българския царь, на всички управници, на всички свещеници, майки и бащи, търговци, да изговарятъ думата „радость“, да се разнесе като вълна между всички народи. Когато всички хора, като едно цѣло, изговарятъ думата „радость“, Божиятъ миръ ще дойде, и Христосъ ще слѣзе на земята.

 

*

Беседа отъ Учителя, държана

на 15 априлъ — Великъ-денъ, 1917 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...