Jump to content

1917_04_08 Яковъ и Исавъ


Ани

Recommended Posts

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Яковъ и Исавъ

 

„И видѣ сънь: и ето стълба, поста­вена на земята, на която върхътъ стигаше до небето ; ето, ангелитѣ Божии възлизаха и слизаха по нея.“ [1])

 

„Яковъ и Исавъ“ — интересенъ предметъ за разискване. Който е челъ Библията, познава тѣзи два характера. Яковъ и Исавъ сѫ двама братя: Яковъ е по-малкиятъ, Исавъ — по-голѣмиятъ. Разликата въ възрастьта имъ е малка, нѣколко часа. Отъ разказа за двамата братя могатъ да се извадятъ седемь характера. За Яковъ и Исава било предсказано, че отъ тѣхъ ще произлѣзатъ два народа, отъ които по-голѣмиятъ ще слугува на по-малкия. Още въ утробата на майка си тѣ се борили, съ което й причинявали голѣми смущения. Казва се, че пръвъ се родилъ Исавъ, а вторъ — Яковъ, който държалъ петата на брата си. Външно тѣ се различавали много: Исавъ билъ косматъ, а Яковъ — гладъкъ. Съ други думи казано: Исавъ билъ мѫжественъ, а Яковъ — женственъ. Отъ физиологическо гледище, Исавъ е човѣкъ на природата, откровенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, живѣе отъ день за день, не цени живота. Той представя низшата култура. Много хора приличатъ на Исава. Като се нахранятъ добре, тѣ казватъ: Благодаримъ Ти, Господи, че ни нахрани. Утре пакъ ще се погрижишъ за насъ. Тѣ изказватъ благодарностьта си само по отношение на яденето. Яковъ е женственъ, но е смѣлъ; има нѣкои отрицателни чърти въ характера си: хитрость и лукавство. Яковъ прилича на сарафитѣ, които всѣкога печелятъ. Каквато работа предприеме, той иска непремѣнно да спечели. Споредъ еврейския законъ, Исавъ, като първороденъ, трѣбвало пръвъ да получи благословението на баща си. Обаче, въ Якова се явило желание да вземе първенството на брата си. Той търсѣлъ случай да реализира желанието си. Такъвъ скоро му се представилъ. Единъ день Исавъ се връщалъ отъ нивата много изморенъ и гладенъ и видѣлъ, че братъ му яде леща. Той поискалъ отъ брата си една чиния леща, да се нахрани. — Ще ти дамъ, — отговорилъ Яковъ, ако ми отстѫпишъ първородството си. — Ще ти го дамъ, заклевамъ се, дай ми само да ямъ. Какво струва моето първородство предъ глада ми?

 

Тукъ се явяватъ още два характера; майката и бащата. Майката обичала повече Якова, който приличалъ на нея по умъ и по стремежитѣ на сърдцето си. Бащата обичалъ повече Исава, естественъ човѣкъ, съ обикновено съзнание. Майката представя ума на човѣка, а бащата — разума, който въ човѣшкото лице е достигналъ най-високото си развитие. Майката имала сѫщото желание, каквото и Яковъ, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичалъ повече Исава, считадъ, че е законно, ката първороденъ, той да получи благословението. Понеже билъ вече старъ и слѣпъ, бащата казалъ на Исава: „Ето, азъ вече остарѣхъ, не зная деня на смъртьта си. Вземи сега орѫжието си, излѣзъ на полето и улови ми ловъ. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичамъ, и донесъ ми да ямъ, за да те благослови душата ми преди да умра“. И отиде Исавъ на полето да улови ловъ и да го донесе. Ревека чу, какво говорѣше Исакъ на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чухъ разговора на баща ти съ Исава, затова послушай съвета ми. Иди въ стадото и донеси оттамъ две добри ярета отъ козитѣ, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесешъ на отца си да яде, за да те благослови преди смъртьта си.“ И рече Яковъ на майка си: „Исавъ е мѫжъ косматъ, а азъ съмъ мѫжъ гладъкъ. Може да ме попипа баща ми и ще се явя предъ него като прелъстникъ и ще навлѣка на себе си проклятие, а не благословение.“ — Нека бѫде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката. Яковъ взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата. Ревека пъкъ взе дрехитѣ на Исава и облѣче съ тѣхъ Якова. Съ кожитѣ на яретата покри рѫцетѣ му и гладкото на шията му. Така Яковъ получи благо­словението на баща си вмѣсто Исава, за което понесе последствията на своята постѫпка. Нѣма мисъль, чувство или постѫпка, добри или лоши, които да не принесатъ своитѣ плодове. Това е законъ, който всѣки човѣкъ може да провѣри.

 

Хората на XX в. не признаватъ този законъ и жи- вѣятъ, както намиратъ за добре — ядатъ и пиятъ и не мислятъ за последствията на своя животъ. Мѫжътъ и жената не сѫ въ съгласие помежду си, но не мислятъ за това, тѣ очакватъ добри деца. Ако децата имъ не излѣзатъ добри, тѣ се чудятъ, на кого приличатъ. Тѣ не подозиратъ, че причината се крие въ тѣхъ. Боже­ствениятъ законъ гласи: За да бѫдатъ децата добри, бащата и майката трѣбва да сѫ въ пълна хармония помежду си. Това не значи, че тѣ трѣбва да бѫдатъ съвършено еднакви, но да иматъ допирни точки помежду си, да се обичатъ и разбиратъ. Има тънкости, които различаватъ мѫжа и жената, но мѫчно се схваща различието. Видни философи, учени, писатели сѫ пра­вили опити да опишатъ разликата между мѫжа и жената, но, въ края на краищата, не сѫ успѣли. Отчасти могатъ да направятъ разлика, но не напълно. Обикновено въ жената преобладаватъ крѫгли линии, а въ мѫжа — прави и счупени. Крѫглитѣ линии внасятъ въ характера мекота, а правитѣ — твърдость и острота. Въ мѫжа преобладаватъ повече хроматическитѣ гами.

 

Въ разказа за Якова и Исава виждаме, какъвъ съветъ дава майката на сина си. За да вземе Яковъ благословението на баща си, тя го заставила да излъже. Щомъ дава такъвъ съветъ, това показва, че тя и другъ пѫть си е служила съ лъжата. Нѣкой казва: Днесь излъгахъ. Значи, ти си лъгалъ и другъ пѫть. Лъжата не сѫществува само отъ днесъ. Тя носи началото си отъ далечното минало, отъ незапомнени времена. Кой е първоизточникътъ на лъжата: човѣкътъ или животното? Кога е влѣзла лъжата въ човѣшкия животъ: при възлизането му, или при неговото слизане? Когато излъгалъ брата си, Яковъ билъ на 32 години, периодътъ, презъ който човѣшкиятъ характеръ се оформява. Значи, Яковъ билъ на такава възрасть, когато съзнателно открадналъ благословението, което се падало на Исава. По съвета на майка си, трѣбвало Яковъ да отиде при чичо си Лаванъ, да се скрие отъ Исава, да не се стовари върху него гнѣвътъ на братъ му. Яковъ напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ на пѫть. Още първия день, следъ залѣзване на слънцето, той сънувалъ сънь: „Видѣлъ стълба, поставена на земята, а върхътъ ѝ стигалъ до небето; и ето, ангелитѣ Божии слизали и възлизали по нея,“

 

Богъ видѣлъ постѫпката на Якова и му отдалъ заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човѣка, всичко отбелязва и всѣко нѣщо възнаграждава или наказва. Яковъ отиде въ дома на чичо си Лаванъ, човѣкъ хитъръ и практиченъ, който му стана учитель. Въ този домъ изпъкватъ още три характера: Лаванъ и дветѣ му дъщери — Лия — по-голѣмата и Рахилъ — по-малката. Преди да стигне въ дома на чичо си, Яковъ срещналъ при кладенеца Рахилъ, на която помогналъ да си начерпи вода, цѣлуналъ я и казалъ, че сѫ роднини. Отъ този моментъ той се влюбилъ въ Рахилъ. Като практиченъ човѣкъ, Лаванъ запиталъ Якова, каква заплата иска за времето, презъ което ще остане въ дома му да работи. Яковъ отговорилъ, че обича Рахилъ и иска да я вземе за своя жена — това е неговата заплата. Името „Рахилъ“ е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното въ човѣка. Лаванъ обещалъ да даде Рахила на Якова, но съ условие, да му работи седемь години за нея. Яковъ се съгласилъ. Следъ изтичането на седемтѣ години, вмѣсто Рахилъ, Лаванъ далъ Лия, по-старата си дъщеря, за жена на Якова. Едва сутриньта той разбралъ, че билъ излъганъ и запиталъ чичо си: Защо ме излъга, та не ми даде Рахилъ, споредъ обещанието си? Лаванъ отговорилъ: Споредъ нашитѣ закони, първо се жени по-старата сестра, а после младата. Работи ми още седемь години, за да ти дамъ и Рахилъ.

 

Тукъ виждаме закона за възмездието. Яковъ излъга баща си и брата си, затова и Лаванъ го излъга. За дветѣ лъжи той трѣбваше да слугува 14 години; седемь години, дето излъга баща си, и седемь години — за лъжата къмъ брата си.

 

Мнозина мислятъ, че сѫ свободни отъ грѣшкитѣ на Якова, че никога не лъжатъ. Докато е на земята, човѣкъ все ще играе нѣкаква роля: или ролята на Исакъ и Ревека, или на Яковъ и на Исава, или на Лия и на Рахилъ, или на Лаванъ. Това сѫ седемь различни характера, съ специфични роли. Често хората продаватъ своитѣ мисли и желания, както Лаванъ продаде дветѣ си дъщери, за да се обогати. Свѣтътъ представя стълба, по която хората слизатъ и се качватъ, лъжатъ се, преследватъ се, гонятъ се, обичатъ се и се мразятъ. Които се обичатъ, не могатъ да се оженятъ. Вмѣсто по любовь, тѣ се женятъ за пари. Лия представя жена, която е взета за паритѣ й, а не по любовь. За да вземе Рахилъ, Яковъ е трѣбвало първо да се ожени за Лия. Сѫщото става и въ живота на сегашнитѣ хора. Нѣкой младъ момъкъ обича една мома, но не може да се ожени за нея, и двамата сѫ бедни. Като не може да постигне желанието си, той срѣща една богата мома, която го подържа въ странство, да учи. Той ѝ обещава, че ще се ожени за нея. Тя е Лия, за която следъ време се оженва, а първата оставя, като ѝ казва: Хубава, добра и благородна си, но въ този свѣтъ само съ красота и благородство не се живѣе.

 

Лаванъ билъ хитъръ човѣкъ, но Яковъ владѣялъ изкуството да забогатява. Следъ като слугувалъ при чичо си 14 години за дветѣ му дъщери, той останалъ да му работи още седемь години, да придобие богатство за себе си. Така той придобилъ голѣмо богатство — овце, кози, камили. Когато силнитѣ овце и кози зачевали, Яковъ турялъ въ поилата имъ прѫчки съ бѣли рѣзки, та като ги гледали, раждали агнета на прѫчки и капчици; следъ това той отдѣлялъ своитѣ овце и кози отъ Лавановитѣ. Така забогатѣлъ Яковъ и придобилъ много стада, роби и робини, камили и осли. Най-после, следъ като прекаралъ 21 години при Лавана, Яковъ се върналъ при брата си.

 

Мнозина искатъ да бѫдатъ богати, но за това е нуждно изкуство. Който иска да бѫде богатъ, трѣбва да притежава смѣлостьта на Якова. Яковъ ималъ и лоши чърти въ характера си, но Богъ го поставилъ на голѣми изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пѫти горко е оплаквалъ сѫдбата си! Макаръ и възрастенъ, той трѣбвало да пасе стадата на чичо си и, за всѣко загубено яре или агне, да отговаря предъ него. Чрезъ страдания и изпитания, Яковъ придоби способностьта да съзерцава. Той се свърза съ Бога, молѣше се и разговаряше съ Него, докато единъ день реши да вземе женитѣ си, синоветѣ и дъщеритѣ си и всичкия си имотъ, да напусне дома на Лавана и да се върне въ бащиния си домъ, при брата си Исава. Той избѣга отъ Лавана и тръгна на пѫть. Когато наближи дома на отца си, Яковъ изпрати посланици до брата си, и цѣла нощь прекара въ молитва. Въ това време дойде при него човѣкъ, съ когото се бори цѣла нощь, до зазоряване. Като видѣлъ, че не може да го надвие, човѣкътъ се докосналъ до става на бедрото му и го измѣстилъ, като му казалъ: „Остави ме да си отида, защото се зазори вече.“ Яковъ отговорилъ: „Нѣма да те пусна, докато не ме благословишъ.“ — Кой си ти? Какъ ти е името? — Яковъ. — Отсега нататъкъ нѣма да бѫдешъ Яковъ, но Израилъ, защото си билъ въ борба съ Бога и съ человѣци и си надвилъ. Човѣкътъ, съ когото Яковъ се борилъ цѣла нощь, билъ ангелъ.

 

Какво означава името Яковъ? — Запинатель. Той се опъвалъ, т, е. противопоставялъ и на Бога, и на човѣци. Понеже характерътъ му се измѣнилъ, трѣбвало да се промѣни и неговото име. Ако името на човѣка не се измѣня, и въ характера му не става никаква промѣна. За да се измѣни лицето му, трѣбва да се измѣни и характерътъ, а оттамъ и неговото име. Въ онзи свѣтъ формата и името на човѣка сѫ две еднакви нѣща. Отъ колко букви е името на човѣка, въ какъвъ редъ сѫ поставени гласнитѣ и съгласнитѣ, това оказва влияние върху характера и силата му, както и върху качествата на неговата душа. Напримѣръ, името Ревека, майката на Якова и Исава, има две противоположни значения, въ зависимость отъ двата народа, които излѣзоха отъ нея. Тогавашнитѣ народи сѫ вървѣли по пѫтя на инволюцията, а сегашнитѣ — по пѫтя на еволюцията. Обаче, и до днесъ още има две култури: култура на интуицията и култура на чистия разумъ. За да се примирятъ тѣзи култури, трѣбва да се примирятъ и теченията, които ги предизвикватъ. Много естествено. Когато искате да опредѣлите известно растение, къмъ кой класъ се отнася, вие трѣбва да го изучите, какъвъ е коренътъ му, какво стъбло има, какви сѫ листата му и т. н.

 

Като изучавате човѣка, виждате ясно дветѣ течения въ него, т. е. дветѣ различни прояви — проявитѣ на Якова и на Исава. Исавъ представя грубата човѣшка природа; той не цени първородството си и за нищо и никакво продава своето благословение. Той казва: Защо ми е благословението? Животътъ е на земята, тукъ е всичко. Важенъ е днешниятъ день, нѣма защо да приготвямъ условия за утрешния. Исавъ не подозиралъ, че между миналия и сегашния животъ има връзка. Сегашниятъ животъ е резултатъ на миналия, а бѫдещиятъ се разглежда като последствие на сегашния.

 

Помнете: Човѣкъ не иде за пръвъ пѫть на земята. Ако сте за пръвъ пѫть на земята, какъ ще си обясните противоречията въ вашия характеръ? Ако за пръвъ пѫть излизате отъ Бога, трѣбва да бѫдете чисти, да Го познавате. Така ли е въ сѫщность? Повечето хора не познаватъ Бога, защото сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Значи, човѣкъ не е излѣзълъ сега отъ Бога, но преди хиляди години. Турятъ нѣкого въ затворъ и следъ време го пущатъ на свобода. Всички казватъ: Този човѣкъ излѣзе отъ затвора и влиза вече въ живота. За пръвъ пѫть ли влиза той въ живота? Преди да влѣзе въ затвора, той е билъ пакъ въ живота. Много пѫти човѣкъ влиза въ затвора и излиза отъ него, докато научи нѣщо и облагороди характера си. Като четете „Клетницитѣ“, виждате, че Жанъ Вължанъ прекара известно време въ затвора, но придоби нѣщо ценно, облагороди характера си.

 

Всѣки човѣкъ влиза въ живота, следъ като е прекаралъ нѣколко години въ затвора — въ долнитѣ сфери на астралния свѣтъ. За да бѫде въ затворъ, това показва, че е трѣбвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добъръ. И като излѣзе отъ затвора, човѣкъ трѣбва още много да работи върху себе си, да изгради своя характеръ. Наблюдавайте, съ какви характерни чърти се раждатъ децата, които току-що идатъ отъ затвора. Въ първо време тѣ сѫ егоисти, мислятъ само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте, какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си. Дълго време трѣбва да се възпитава детето, за да придобие нѣщо меко и благородно въ характера си. Нѣкои деца не се подаватъ на възпитание, оставатъ си все така груби и егоисти. Ще кажете, че детето носи тѣзи качества отъ родителитѣ си. Ами тѣ отде ги носятъ? Това не е нито наука, нито философия. Лошитѣ жалания и прояви на човѣка се дължатъ на неразбиране на нѣщата.

 

Исавъ и Яковъ искаха да постигнатъ едни и сѫщи нѣща, но се различаваха въ методитѣ си. Яковъ приложи насилието, но за да разбере, че методътъ му не бѣше лравъ, трѣбваше да мине презъ голѣми страдания. Значи, нѣкои хора постигатъ желанията си чрезъ страдания, които ги облагородяватъ. Други пъкъ не се нуждаятъ отъ страдания. Тѣ постигатъ желанията си по другъ пѫть и пакъ се облагородяватъ. За да извае една статуя, скулпторътъ чука дълго време върху нея. Обаче, природата вае своитѣ статуи и по другъ начинъ, не съ чукъ. И чукането е култура, но низка, груба. За предпочитане е културата, съ която си служи природата. Зрѣенето на плодоветѣ е сѫщо така култура, но тукъ природата не работи съ чукъ. Прилагайте и вие този методъ. Само така можете да постигнете своитѣ желания. И по другъ начинъ можете да ги постигнете, но съ голѣми разходи и мѫчнотии. Дайте условия на добритѣ потици въ себе си и не се безпокойте, дали ще се реализиратъ, или не. Оставете ги на грижитѣ на природата, тя има всичко предъ видъ. Ако скулпторътъ работи върху васъ, ще му дадете чукъ, да удря, както знае; ако природата работи върху васъ, оставете я свободно да се прояви. Като се изучавате, ще видите, че единъ день Богъ работи върху васъ, на другия день — вие — така постоянно става смѣна. Осемь часа ще работите вие, а останалото време — Богъ. Въ смѣната на работата, именно, човѣкъ получава красиви потици и се проявява като великъ и способенъ.

 

Когато човѣкъ спи, Богъ роботи усилено върху него. Затова, когато се приготвя за сънь, човѣкъ трѣбва да остави настрана всичкитѣ си раници, да се успокои, за да може Духътъ свободно да работи върху него. Като се събуди, може да вземе раницитѣ си и да продължи работата си. Сънищата действуватъ възпитателно върху човѣка. Ако сънува нѣкой лошъ сънь, той може да изправи нѣкоя своя погрѣшка. Съзнанието му се пробужда, и той вижда, че се отклонилъ нѣкѫде. Колкото по-добре спи човѣкъ, толкова по-здравъ става. Направете опитъ, въ продължение на единъ месецъ да спите спокойно, безъ никакви смущения въ мислитѣ и чувствата си и ще видите, че състоянието ви се е подобрило. Ако страдате отъ неврастения, ще се излѣкувате. Ако искате да бѫдете здрави, пазете се отъ лоши мисли и желания. Хората сами си създаватъ страдания и мѫчнотии. Като видятъ, че нѣкой тѣхенъ познатъ се издигналъ, заелъ високъ постъ, тѣ ще търсятъ начинъ да го очернятъ, да го свалятъ отъ поста му. Смисълътъ на живота не се заключава въ търсене на погрѣшкитѣ на хората, нито въ свалянето имъ отъ високия постъ, но въ работата, която вършите. Ако сте скулпторъ, вършете добре работата, за която сте опредѣлени; ако спите, оставете природата да върши свободно работата си. Този сънь е Божественъ. При него човѣкъ се успокоява и получава Божието благословение. Божественъ бѣше и съньтъ на Якова, който заспа и се пробуди съ мисъльта за Рахилъ. Този практиченъ, хитъръ човѣкъ, като мислѣше за Рахилъ, постепенно се облагородяваше. Докато не мислѣше за Рахилъ, Яковъ работѣше за пари; щомъ започна да мисли за нея, той бѣше готовъ да работи безъ пари. Тъй щото, ако хората питатъ, кога ще се оправи свѣтътъ, казвамъ: Свѣтътъ ще се оправи, когато всички хора — учители, свещеници, проповѣдници, майки и бащи започнатъ да работятъ безъ пари, Всѣки трѣбва да работи даромъ, отъ любовь. Който не служи на Бога, не може да се облагороди. Така и Яковъ разбра, какво значи, да служи човѣкъ на Бога, т. е. на любовьта. — Кѫде ще намѣримъ Бога? — Въ Рахилъ, която представя любовьта. Човѣщкиятъ характеръ се изпитва чрезъ Рахилъ, т. е. чрезъ любовьта.

 

Единъ французинъ живѣлъ дълго време въ Африка, дето спечелилъ голѣмо богатство. Най-после той решилъ да се върне въ Франция, тамъ да прекара до края на живота си. Той ималъ двама братовчеди, при които мислилъ да живѣе, защото нѣмалъ намѣрение да се жени. За да разбере, при кого отъ тѣхъ да остане, той намислилъ начинъ да ги изпига, да види, кой отъ двамата е по-добъръ и безкористенъ. Той извикалъ двамата си братовчеди и казалъ: Бѣхъ богатъ, спечелихъ много пари въ Африка, но всичко изгубихъ и се връщамъ въ Парижъ, да умра въ родния си градъ. Кой отъ двамата ще ме вземе при себе си? Единиятъ отъ тѣхъ казалъ: Ела при мене за известно време. Обаче, още на първата седмица той му казалъ: Търси си друго мѣсто, не можешъ да останешъ при мене за повече време. Той отишълъ при втория си братовчедъ, който му казалъ: Братко, остани при мене, колкото време искашъ. Моятъ домъ е и твой; разполагай съ всичко, като съ свое. Като минали нѣколко месеци, той решилъ да открие истинското си положение и казалъ на братовчеда си: Азъ искахъ да ви изпитамъ, да разбера, кой отъ двамата е истински човѣкъ, за да остана при него да живѣя. Ти прояви безкористие и любовь къмъ менъ. Азъ съмъ богатъ, нищо не съмъ изгубилъ отъ спечеленото и ще го оставя на тебе. Като научилъ истината, първиятъ братовчедъ отишълъ при роднината си, когото изпѫдилъ отъ дома си, извинилъ се и го поканилъ да отиде при него и да остане, колкото време желае. — Късно е вече, отговорилъ богатиятъ роднина.

 

Ще дойде день, когато Богъ ще се яви на всички хора въ видъ на бедна вдовица, беденъ момъкъ, или нѣкоя страдаща душа и ще ви изпита, доколко сте готови да Го приемете съ любовь и безкористие. Той ще ви изпита, доколко сте вѣрни на вашия идеалъ. Само така и вие ще разберете дълбокия смисълъ на живота, както Яковъ разбра значението на високата стълба, по която слизаха и възлизаха ангелитѣ Божии. Тази стълба и до днесъ още стои изправена и по нея слизатъ и възлизатъ ангелитѣ Божии. Днесъ тя е по голѣма и по-разклонена. Бихъ желалъ всѣки отъ васъ да види тази стълба и, когато дойде до първото ѝ стѫпало, да разбере смисъла на земния животъ и на страданията, които му се даватъ. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ обвивка, въ която сѫ скрити благата на живота. Както семето е обвито въ своята черупка, за да не се изгубятъ хранителнитѣ сокове на зародиша, така и страданията обвиватъ благата, за да се дадатъ на човѣка тогава, когато той може да се ползува отъ тѣхъ. Ето защо, който търси щастие и блаженство въ свѣта, първо трѣбва да мине презъ страданията.

 

Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Азъ пъкъ казвамъ: Който не вѣрва въ думитѣ ми, ще ги опита. Като мине презъ изпитания и страдания, ще разбере, че въ тѣхъ се криятъ благата на живота. За една лъжа, Яковъ трѣбваше да слугува на Лавана 21 години, а Мойсей, за едно убийство, трѣбваше да слугува на еврейския народъ цѣли 40 години. Всѣка погрѣшка, всѣко престѫпление се изкупватъ чрезъ страдания. Като знаете това, нека жената не се запитва, защо мѫжътъ ѝ се отнася лошо съ нея. Нѣкога, въ миналото, тя се отнасяла лошо съ него. И слугинята нека не се запитва, защо господарката ѝ се отнася толкова жестоко съ нея, Въ миналото тя е постѫпвала зле съ своята господарка. Такъвъ е законътъ на кармата. Проследете историята на човѣчесгвото, на народитѣ, на обществата, на семействата и ще видите, че този законъ действува навсѣкѫде планомѣрно и безпощадно. Ако въ бѫдеще искате да имате добри синове и дъщери, приложете закона на любовьта. Кармата се разрешава само чрезъ любовьта. Яковъ имаше 12 сина, но само Иосифъ бѣше роденъ по закона на любовьта. Яковъ работи седемь години за него, следъ което се ожени за Рахилъ, която роди само единъ синъ — Иосифъ. Който може да слугува седемь години съ любовь, той ще роди Иосифа. Който се жени по обикновенъ начинъ, безъ любовь, той ще вземе Лия, която не обича, и отъ нея ще му се родятъ много синове.

 

Законътъ за прераждането е законъ за изкупване и освобождаване на човѣка отъ погрѣшкитѣ на миналото. По сѫщия законъ човѣшкиятъ умъ и човѣшкого сърдце се раждатъ и прераждатъ. Единъ американски писателъ описва деня, въ който умътъ му се прояснилъ. Голѣмо тържество било за него това прояснение. Това не е нищо друго, освенъ моментъ на новораждане. Радостъта на този човѣкъ е била толкова голѣма, колкото радостъта на майката, която е родила синъ или дъщеря. Както детето извиква, когато се роди, така всѣки човѣкъ извиква, когато се пробудятъ умътъ и сърдцето му. Великъ е моментътъ, когато човѣшкиятъ умъ вземе кормилото въ рѫцетѣ си и направлява сѫдбата на собствения си животъ.

 

Това, което Яковъ видѣ преди нѣколко хиляди години на сънь, се отнася до сегашнитѣ хора, т. е. до хората на XX вѣкъ. Днесъ вече слизатъ и възлизатъ Божиитѣ ангели; нова култура се ражда, ново сближение става между хората и народитѣ. Страданията, презъ които съвременнитѣ хора минаватъ, показватъ, че тѣ се намиратъ въ положението на жена, която ражда. Щомъ роди тя, ангелитѣ единъ следъ другъ започватъ да се въплътяватъ въ човѣшкитѣ умове и сърдца. Богъ, Който изпраща своитѣ ангели, следи за последствията. На всѣки човѣкъ ще се даде възможность да чуе, какъ Богъ говори. Излѣзте рано сутриньта презъ пролѣтъта, когато природата се събужда, когато цвѣтята цъвтятъ, и се вдълбочете въ себе си, да чуете тихия говоръ на Бога. Ако слухътъ ви е развитъ, ще чуете тиха, едва уловима музика, която внася миръ, спокойствие и радость въ душата. Ако отидете въ гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива въ нѣжна, приятна мелодия. Колкото по-развитъ е слухътъ на човѣка, толкова по-голѣма възможность се открива предъ него, да чуе тихия гласъ на Бога. Той не говори много: една дума ще каже, но тя остава паметна на вѣковетѣ. Ако младата мома и младиятъ момъкъ не могатъ да забравятъ думитѣ, които си пишатъ или казватъ, колко повече оставатъ паметни думитѣ на Бога. Коя мома и кой момъкъ сѫ забравили дветѣ думи „обичамъ те“, които нѣкога сѫ си казали?

 

Единъ младъ човѣкъ разправялъ своята опитность. По известни причини той дошълъ до голѣмо отчаяние въ живота си и решилъ да се самоубие. Въ този моментъ, въ съседната стая се чулъ тихиятъ гласъ на неговия приятелъ. Той се вслушалъ въ пѣсеньта, която долитала до ушитѣ му, и ясно разбралъ смисъла на следнитѣ думи: „Азъ за тебе само мисля и никога не ще те забравя“. Тѣ произвели превратъ въ него, и той се отказалъ отъ решението си да се самоубие, като си казалъ: Има Единъ, Който мисли за мене. Това е въ състояние да ме застави да живѣя и да се радвамъ на всичко, което ми е дадено.

 

Като знаете, че има нѣкой да мисли за васъ, не се обезсърдчавайте. Ако само една мисълъ може да ви застави да обикнете живота, колко повече трѣбва да го обичате, като знаете, какви грижи, усилия и трудъ се полагатъ за васъ, не само отъ едно, но отъ много сѫщества. Вслушвайте се въ думитѣ на всѣки човѣкъ, да проникнете въ смисъла имъ, да разберете зова на човѣшката душа, която вика за освобождение. Чувате ли нѣкой да се оплаква отъ живота и желае да умре, ще знаете, че той иска да умре като цвѣтъ на дървото. Но той трѣбва да завърже, и плодътъ му следъ време да узрѣе. Въ този смисълъ, смъртьта е символъ, преминаване отъ единъ животъ въ другъ. Когато умира, човѣкъ се ражда наново; когато се ражда, той наново умира. Следователно, който иска да живѣе, да бѫде свободенъ, трѣбва да се откаже отъ всѣкидневнитѣ грижи на живота. Това не значи, че не трѣбва да мислите. Мислете, безъ да се тревожите. Всѣки трѣбва да опредѣли програмата на живота си, да се стреми къмъ реализирането й, безъ да се безпокои. Ако имате баща, като Якова, и майка, като Ревека, кажете имъ: Моля ви се, не ме учете на лъжа; не се нуждая отъ такъвъ урокъ. Ако имате чичо, като Лавана, кажете му да не злоупотрѣбява съ любовьта на ближнитѣ си. Много моми и момци сѫ станали нещастни по единствената причина, че родителитѣ имъ се противопоставяли на тѣхния изборъ. Оставете всѣки самъ да си избере мома или момъкъ, които да отговарятъ на сърдцето му. Ако направятъ нѣкаква погрѣшка, тѣ ще страдатъ, и сами ще изправятъ погрѣшката си — поне ще страдатъ отъ любовь. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е билъ свободенъ отъ страдания. Идейнитѣ страдания иматъ смисълъ, тѣ повдигатъ човѣка. За предпочитане е човѣкъ да страда за нѣкаква идея, отколкото да нѣма идея. Когато жената ражда, и децата ѝ живѣятъ дълго време, мѫкитѣ и страданията ѝ сѫ оправдани. Обаче, ако децата ѝ умиратъ, страданията ѝ не сѫ на мѣсто. Мислитѣ и желанията на човѣка сѫщо така се раждатъ, живѣятъ известно време и умиратъ. Ако тѣ умиратъ веднага следъ раждането, такъвъ животъ е безсмисленъ. Дайте възможность на добритѣ мисли и желания въ васъ да живѣятъ дълго време, да дадатъ плодове, на които да се радвате и вие, и ближнитѣ ви.

 

Човѣкъ има душа, която иска да люби; човѣкъ има умъ и сърдце които искатъ да се развиватъ правилно. Какво ще стане съ васъ, ако убиете живота на ума, на сърдцето и на душата си? Какъвъ животъ е този, въ който умътъ, сърдцето и душата не взиматъ участие? Проявявайте се свободно, безъ лъжа, кражба и убийство, защото всѣки получава заслуженото. Всѣка изопачена, крива мисълъ, родена отъ човѣка, ще го следва презъ цѣлия му животъ — и на земята, и на небето. Работете правилно и разумно, както за себе си, така и за своитѣ ближни, и за своя народъ. Като работите по този начинъ, вие пакъ ще дойдете на земята, но при по-добри условия. Какво ще стане съ единъ или съ другъ народъ, това да не ви смущава. Душата е по-важна отъ народа. Единъ човѣкъ, който носи миръ, благоденствие на хората, струва повече отъ цѣлъ народъ, който носи скръбъ, страдания и разрушение за човѣчеството. Кѫде е великата Римска империя? Тя се разпадна, но римлянинътъ не изчезна. Въ това време живѣеше единъ истински Човѣкъ въ свѣта, Когото разпнаха наредъ съ разбойницитѣ, но Неговитѣ идеи и до днесъ още сѫществуватъ и владѣятъ свѣта. Той струва повече отъ цѣлата Римска империя. Този великъ човѣкъ бѣше Христосъ.

 

Днесъ всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България. — Ако следва Божиитѣ пѫтища, нищо лошо нѣма да ѝ се случи. Всѣки трѣбва да се грижи за своето индивидуално развитие, да дава ходъ на добритѣ си мисли и желания, като постепенно се освобождава отъ страха. Колкото по-добри ставате, толкова и страхътъ ви ще се намалява. Ако имате характера на Якова, непремѣнно ще пострадате Ревека Лаванъ и всички останали типове жънатъ своитѣ плодове. Днесъ повечето хора сѫ взели ключовегѣ на материалния свѣтъ въ рѫцетѣ си и, дето и да отидете ще ви кажатъ: Платете си разноскитѣ. Ако нѣкой проповѣдва, сѫщо иска да му се плати. Трѣбва да сѫществува поне едно звание, за което хората да работятъ безъ пари. Нѣма по-свещено звание за човѣка отъ това, да служи на Бога съ любовъ. Който служи на Бога, всѣкога говори истината. Отъ такива хора се нуждае свѣтътъ. Тѣ произлизатъ отъ Рахилъ. Това се иска и отъ съвременнитѣ жени.

 

Можете ли да играете ролята на Рахилъ, да пасете овцетѣ си като нея? Можете ли да живѣете между овчари и да бѫдете почтени? Колко мѫже трѣбва да има една жена и колко жени единъ мѫжъ? — Единъ мѫжъ и една жена. Съ други думи казано: Човѣкъ трѣбва да има единъ умъ и едно сърдце. Два ума, две сърдца раздвояватъ човѣка, а всѣко раздвояване причинява зло. Единъ умъ, едно сърдце и една воля водятъ къмъ доброто. Когато жената разлюби мѫжа си, крилата ѝ падатъ. Когато мѫжътъ разлюби жена си и пожелае друга нѣкоя, той прелюбодействува. Любовьта трѣбва да бѫде чиста и безкористна. И Лаванъ обичаше Якова, но го използува. Жената трѣбва да се стреми да бѫде като Рахилъ, да роди Иосифа. Ако мѫжетѣ и женитѣ раждатъ синове като Иосифа, тѣ ще бѫдатъ избрани жени и мѫже, ще образуватъ избранъ народъ.

 

„Божиитѣ ангели слизатъ и възлизатъ по нея.“ Тѣ питатъ българскитѣ моми: Готови ли сте да раждате синове като Иосифа? Тѣ питатъ и българскитѣ момци: Готови ли сте да раждате синове като Иосифа? Готови ли сте да живѣете добре? Ако сте готови, ние ще дойдемъ въ България. Иосифъ дойде въ Египетъ и спаси жителитѣ му отъ погибель — отъ гладна смърть. — Кога ще дойдатъ ангелитѣ въ свѣта? — Отъ васъ зависи. Тѣ могатъ да дойдатъ следъ единъ часъ, но могатъ да дойдатъ и следъ години. Когато дадете мѣсто на душата и на духа си да се проявятъ, ангелъ Господенъ ще слѣзе при васъ. Той ще ви познае, и вие ще го познаете. — Грѣшни сме. — Не мислете за грѣховетѣ си. Ние не се занимаваме съ минали нѣща; не се занимаваме и съ настоящето. Миналото и настоящето сѫ важни като условия на бѫдещето. Предъ васъ се открива велико бѫдеще — за него работете. Ако ми донесатъ една нечиста риза, азъ не питамъ, защо се изцапала, на кого е, но я турямъ въ коритото, заливамъ я съ чиста вода и я пера, докато стане чиста. Ако ризата ви е чиста, пазете я, да не изгуби чистотата си. Стремете се къмъ любовьта, която чисти и повдига човѣшкото сърдце.

 

Кой очисти и повдигна Якова? — Неговата възлюбена — Рахилъ. Богъ му каза: Давамъ ти Рахилъ, нея люби и за други жени да не мислишъ. Яковъ, който днесъ се нарича Израилъ, живѣе по новъ начинъ, не както е живѣлъ по-рано. Тази е причината, дето той минава между избранницитѣ, между висококултурнитѣ и учени хора, които носятъ свѣтлина на свѣта. Тѣ сѫ се пожертвували за човѣчеството.

 

Днесъ всички хора стоятъ предъ стълбата и гледатъ къмъ върха, отдето Богъ ги пита: Като слизате и възлизате по тази стълба, какъ мислите да живѣете? Ще лъжете ли още братята и сестритѣ си, бащитѣ, майкитѣ и ближнитѣ си? Ще търсите ли други мѫже и жени, или ще любите само онѣзи, които Богъ ви дава, като условие на вашето растене. После се обръща къмъ майкитѣ и бащитѣ и ги пита: Ще продавате ли още синоветѣ и дъщеритѣ си? — Много се измѫчихме, Господи. Богъ не жали хората, когато се мѫчатъ. Той се радва, защото знае, че ще родятъ. Богъ казва: „Както се радвамъ на цъвналитѣ цвѣтя въ градинитѣ, така се радвамъ на вашитѣ деца, които играятъ, скачатъ и се веселятъ, които се радватъ на Божия свѣтъ. Велико нѣщо е да живѣе човѣкъ за любовъта, да се радва на свѣта. Тогава животътъ на всички хора — мѫже, жени и деца ще се превърне въ пѣсенъ и молитва. Свѣтътъ ще се превърне въ райска градина. Това ще стане, но едно се иска отъ човѣка — да слиза и възлиза по стълбата, на която върхътъ стига до небето. Който стои при стълбата, той се ползува отъ благата на живота. Той се намира въ положението на онѣзи дървета, които растатъ покрай рѣки. Тѣ се ползуватъ отъ водата на рѣкитѣ и се развиватъ добре. Тѣзи, които сѫ далечъ отъ рѣкитѣ, сѫ изложени на загиване. Божественитѣ блага — любовь, мѫдростъ, истина, правда слизатъ по Божествената стълба. Бѫдете будни да ги използувате. Прекарайте въ градинитѣ си по една вадичка, за да приемете поне една струя отъ голѣмото изобилие. Само така ще измѣните живота си и ще влѣзете въ новото, което иде вече въ свѣта.

 

Новото прилича на месецъ май. Всичко се е събудило, излѣзло е отъ зимния сънъ, отъ своя пашкулъ. И хората излизатъ вече отъ гробоветѣ си, за да възкръснатъ. Казано е въ Писанието: „Излѣзте, вие, мъртвитѣ, да влѣземъ, ние, живитѣ.“ Какво означава този стихъ? Това значи: Излѣзте, вие, мъртвитѣ, които сте живи, за да влѣземъ, ние, живитѣ, които сме мъртви, и да се осолимъ. Дали сте живи — мъртви, или мъртви — живи, не се страхувайте, и за еднитѣ, и за другитѣ е добре. Който излиза отъ гроба, той е чистъ вече; който влиза, ще се очисти и отново ще дойде, но вече чистъ и обновенъ. Радвайте се на живота и благодарете, че живѣете.

 

Въ разказа за Яковъ и Исава изнесохъ седемь характера, отъ които единствена Рахилъ заслужава подражание. Бихъ желалъ всички жени да бѫдатъ като нея, да внасятъ красиви и велики идеали въ всички мѫже, жени и деца. Бихъ желалъ и мѫжетѣ да бѫдатъ като Рахилъ. Стремете се къмъ новото учение, което Христосъ носи чрезъ жената. То ще изтрие сълзнтѣ на страдащитѣ. За коя жена говоря? — За тази, която има характера на Рахилъ. Тя ще цъвти, ще завръзва, и плодоветѣ ѝ ще зрѣятъ. Обаче, който има характера на Лия, дълго време още ще се пресажда. Женитѣ трѣбва да спасятъ свѣта и ще го спасятъ. Само майкитѣ могатъ да спасятъ свѣта. Който мисли, че свѣтътъ може да се спаси и подобри вънъ отъ майката, той се самоизлъгва, той е на кривъ пѫть. Всички свещеници, проповѣдници, учители, управници трѣбва да се обединятъ около майката. Най-възвишената, най-силната дума въ свѣта е „майка.“ Думитѣ „Богъ“, „Господъ“ подразбиратъ Божествената майка.

 

Всички хора говорятъ за любовьта, но не я познаватъ. Ние имаме предъ видъ любовьта на Рахилъ, която изисква отъ човѣка готовность къмъ самопожертвуване. Безъ тази любовь природата остава скрита за човѣка. Както човѣкъ се отваря за онзи, когото люби, така и природата отваря своитѣ тайни скривалища за онѣзи, които я любятъ и които тя люби. Който носи въ себе си ключа на любовьта, той може да прониква въ великитѣ тайни на Битието.

 

Въ заключение на всичко, казвамъ: Въ сегашния свѣтъ работятъ шесть сили — Ревека, Исакъ, Яковъ, Исавъ, Лаванъ и Лия. Тѣ създаватъ мѫчнотиитѣ и страданията на човѣчеството и го обезсоляватъ. Нова сила иде въ свѣта — Рахилъ, която носи свѣтлина за човѣшкитѣ умове. Отвсѣкѫде се чува зовъ: Да излѣзатъ женитѣ на фронта! Когато мѫжетѣ останатъ въ тила, а женитѣ излѣзатъ на фронта, свѣтътъ ще се поправи. Богъ, ангелитѣ, светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ. И азъ имамъ голѣма вѣра въ тѣхъ. Следователно, свѣтътъ ще се оправи, когато мѫжетѣ станатъ любими синове и братя на женитѣ.

 

 

 

*

 

Беседа отъ Учителя, държана

 

на 8 априлъ, 1917 г. София.

 

 


[1] Битие 28 : 12.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...