Jump to content

1922_01_15 Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ?


Ани

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

 

Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ?

 
 
И тѣ му рекоха:
„Защо ученицитѣ Иоанови често постятъ и молба правятъ, така и фарисейскитѣ, а твоитѣ ядатъ и пиятъ?“

Лука – 5;33.

 

Поясненията върху единъ стихъ могатъ да бѫдатъ прями и косвени. Прямитѣ обяснения сѫ обяснения за дѣцата, а косвенитѣ — за възрастнитѣ.
 
Когато учительтъ въ първо отдѣление разправя на дѣцата за събирането, той взема мамули и казва: „единъ мамулъ и още единъ мамулъ колко ставатъ? — Два мамула“. Дѣтето гледа и казва съ страхъ: „два“.
 
Сега нѣкои хора иматъ това свойства на ума си, т. е. да казватъ: „дайте ни да го пипнемъ, да видимъ“. И тѣ, като малкитѣ дѣца, казватъ: „единъ мамулъ и още единъ ставатъ два“. Мислите ли, че като кажемъ: едно зърно мамулъ и още едно ставатъ двѣ, сме разрѣшили цѣлия въпросъ на мамулитѣ? Мислите ли, че ако даже съберемъ 100 мамула и още 100 мамула, сме разрѣшили въпроса на мамулитѣ? Ако дори знаемъ да дѣлимъ и умножаваме, въпросътъ за царевицата, мамулътъ, остава неразрѣшенъ. За да се разрѣши, трѣбва да имаме други познания, да знаемъ при какви условия тази царевица расте, кога се сѣе, при каква почва расте, какъ се развива, за какво се употрѣбява и каква може да бѫде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За примѣръ, често въ математиката има обяснения за функциитѣ.
 
Функции има и въ физиологията, тѣ сѫ физиологически функции. Функции има и въ сърцето, функции има и въ ума, и въ обществения животъ, и въ домашния — навсѣкѫдѣ все има функции. И сега, като се върнете дома си, онѣзи, които знаятъ повече за функциитѣ, нека разправятъ, какво е функция. Каква е функцията на жената? — Да готви. Каква е функцията на учителя? — Да учи. Каква е функцията на свещеника? — Да служи. Каква е функцията на крадеца? — Да краде. Това сѫ първа степень функции, т. е. прями функции. Сега, учительтъ не е роденъ само да учи, свещеникътъ не е роденъ само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха. Една царевица и една царевица правятъ двѣ царевици.
 
Обаче, въ косвеното обяснение на единъ въпросъ или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия прѣдметъ. Ние можемъ да докажемъ комуто и да е, че човѣкъ има душа, тъй както можемъ да докажемъ, че една царевица и още една царевица правятъ двѣ царевици. Можемъ да поставимъ когото и де е въ магнетически сънь, да извадимъ двойника му, въ който живѣе душата, и да го сгѫстимъ. И ето, отвънъ единъ човѣкъ и още единъ двама сѫ, но тия двама живѣятъ въ единъ човѣкъ. Възможно ли е това? — Възможно е. Туряме ги единъ въ другъ, събиратъ се и послѣ пакъ изваждаме единиятъ. Значи, правимъ този процесъ. Ние не само трѣбва да знаемъ, какъ да извадимъ този двойникъ, но трѣбва да знаемъ и онѣзи велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своитѣ знания. Ние трѣбва да се поучимъ отъ царевицата, когато тя пуща своитѣ коренчета въ черната почва. Тя стои на много по-низка степень на развитие отколкото ние, но когато се посади въ почвата, тя умѣе да схване онѣзи елементи, които сѫ необходими за насъ, и така да ги усвои, че отъ туй складиране на тѣзи елементи въ царевицата да зависи нашия животъ. Ако царевичнитѣ зрънца, житнитѣ зрънца, ечемичнитѣ зрънца не събираха тѣзи елементи за животъ, какво би станало съ насъ, ингелигентнитѣ хора, които мислимъ, че сме много културни? Ние не владѣемъ още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „ябълка е това, круша е това!“ Или: „той е простъ като круша“. Не, крушата по своята специалность седи 10 пѫти по-високо отъ човѣка въ културно отношение. Турцитѣ казватъ: „персенги олсунъ“, т. е. на калемъ иде. Туй буквално не е вѣрно. Не е вѣрно, че една царевица и една царевица правятъ двѣ и че крушата седи 10 пѫти по-високо отъ човѣка. Това е по косвенитѣ обяснения, а не по прямитѣ: по прямитѣ е обратно.
 
Сега, тукъ можемъ да се роди цѣлъ споръ. Може да споримъ, колкото искаме по въпроса.
 
Тѣзи учени хора задаватъ на Христа въпроса: „защо ученицитѣ Иоанови често постятъ и молба правят, така и фарисейскитѣ, а твоитѣ ядатъ и пиятъ, има гуляй, ядене и пиене?“ Ами че да пости човѣкъ, много наука ли се изисква? Голѣма наука ли е това, човѣкъ да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковатъ устата, какво ще правишъ? Постишъ. Стомахътъ ти нищо не взима, казвашъ: „постъ“. Като те биятъ, ще се молишъ и оттатъкъ ще минешъ: „моля ти се, мамо!“ Та нѣкои хора мислятъ, че много нѣщо правятъ, че постили и много се молили. Като има камшикъ, ще се молишъ, и ние знаемъ отъ коя култура си. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „лѣкарьтъ ми забрани да ямъ, на диета съмъ, ще се пости“. Не, не, не. „До сега ядохъ и пихъ, но отсега ще постя“. Каква култура има въ това? Нима Господь се нуждае отъ нашия постъ и молитва? Нима Господь се нуждае отъ нашитѣ сълзи, постоянно да плачемъ и да се оплакваме?
 
Двама студенти си приказватъ. Единиятъ дава съвѣтъ на другия, който е бѣденъ, да отиде при единъ неговъ богатъ чичо, добъръ, духовенъ човѣкъ, да му иска пари. „Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнатъ сълзитѣ ти да капятъ. Ако заплачешъ, ще ти даде пари, ако не заплачешъ, нѣма да ти даде. Той е човѣкъ, който само на сълзитѣ вѣрва“. Отива, и опитътъ излиза сполучливъ. Нима днесъ опитътъ не излиза сполучливъ, когато посѣтимъ нѣкои бѣдни? Нѣкой вѣстникарь веднага ни описва състоянието. Така описватъ глада на руснацитѣ. Нима сърцето ни не се отваря ? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болнитѣ, до гладнитѣ, а отива въ джобоветѣ на здравитѣ? Та и Господь, когато изпраща толкова много храна, по-вече отколкото трѣбва, не се ли изгубва тя нѣкѫдѣ изъ треноветѣ? Господь изпраща комисия, да види какво става съ тази храна. Хората гладуватъ въ Русия, Англия, Германия, България, всѣкѫдѣ се изгубили тѣзи вагони, и храната я нѣма. И всички религиозни хора какво правятъ? „Хайде да се помолимъ на Господа, пакъ да изпрати храна!“ Пакъ му се молятъ. Както виждате, тази година Господь пакъ изпраща, и пакъ се губи. Всѣка година Господь изпраща 10 пѫти по-вече и хората започватъ да се чудятъ, кѫдѣ отива тя?
 
„А, казватъ Иоановитѣ ученици — т.е. тѣзи на старата култура — постѣли и се молили, и фарисейскитѣ сѫщо, а онѣзи на Христа само яли и пили“. Сега намъ ни казватъ: „какъвъ е пѫтьтъ за спасението?“ Азъ ще ви приведа единъ разказъ и ще ви оставя послѣ математически да си разрѣшите тази велика проблема, какъ да се оправи свѣта. Въ далечното минало, въ прѣдисторическитѣ врѣмена, живѣлъ нѣкой-си прочутъ царь — Ормуздъ-Дей, който билъ поклонникъ на Единния Богъ, Богъ на вѣчната хармония. Но въ съсѣдното царство, неговъ съсѣденъ събратъ билъ царь Соломонъ-Ра. Той билъ многобожникъ, но не само многобожникъ, но и поддържалъ жертвоприношенията, принасялъ човѣшки жертви на боговетѣ си. Царь Ормуздъ-Дей ималъ петь много красиви дъщери. Първата отъ тѣхъ, Адита, била най- красивата и най-умната въ цѣлото царство. Обаче, въ сърцето на царь Соломонъ-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщеритѣ на Ормуздъ-Дея. Щомъ се зародила въ него тази идея, той повиква най-вѣщитѣ си мѫдреци и имъ зарѫчва да направятъ единъ палатъ, който да се отваря и затваря по магически начинъ. Въ този палатъ да се изкопае единъ тунелъ, прѣзъ който да се отива до царството на Ормуздъ-Дея. И по единъ тайнственъ начинъ дъщеритѣ на Ормуздъ-Дея започнали да изчезватъ. И тъй, всичкитѣ дъщери на Ормуздъ-Дея били задигнати и затворени въ този палатъ, направенъ по магически начинъ, за да не може да бѫдатъ освободени. Ще кажете: „каква ли му е била цѣльта, да се ожени ли за тѣхъ?“ Не, ни най-малко. Понеже той принасялъ жертви, ималъ прѣдъ видъ да ги принесе жертва на своитѣ богове, за да го направятъ най-виденъ царь въ свѣта. Когато тѣзи петь сестри се намѣрили затворени въ палата, тамъ прѣкарали цѣла година. Втората година започнали да разсѫждаватъ, да търсятъ начинъ за освобождението си. Най-голѣмата дъщеря, Адита, намѣрила една книга въ своята стая, която била оставена отъ мѫдрецитѣ, които правили този палатъ. Тѣ били отъ бѣлата ложа. Адита разбирала тайния езикъ на тази книга, въ която се пишело, че еди-кѫдѣ-си имало 4 ключа. Единиятъ билъ обърнатъ къмъ изтокъ, другиятъ — къмъ западъ, третиятъ — къмъ сѣверъ, четвъртиятъ — къмъ югъ. За да си отворишъ, ще завъртишъ единъ пѫть ключътъ къмъ изтокъ, два пѫти — ключътъ къмъ западъ, три пѫти — ключътъ къмъ сѣверъ и четири пѫти — ключътъ къмъ югъ. Послѣ отново ще ги завъртишъ: източниятъ ключъ ще завъртишъ два пѫти, западниятъ три пѫти, сѣверниятъ — четири пѫти и южниятъ — петь пѫти. Ще завъртишъ пакъ наново ключоветѣ: източниятъ — три пѫти, западниятъ — 4 пѫти, сѣверниятъ 5 пѫти, южниятъ — 6 пѫти. Като ги завъртвашъ тъй, числата ще вървятъ едно слѣдъ друго. Като ги завъртишъ по 3 пѫти, ше се образува числото 12. Тъй ще намѣрите по колко пѫти ще завъртите източния, по колко пѫти западния, по колко пѫти сѣверния и южния ключове: Тогава математически ще си направите едно съотношение и ще работите. Слѣдъ като се завъртятъ тъй ключоветѣ въ този палатъ, ще се отвори тази врата, отдѣто трѣбвало да излѣзатъ навънка. Тъй казва мѫдрецътъ въ тази книга: щомъ влѣзешъ, ще завъртишъ вратитѣ по обратенъ пѫть — източната врата ще завъртишъ 6 пѫти, западната — 7 пѫти, сѣверната — 8 пѫти, южната — 9 пѫти. При всѣко ново отваряне постепенно ще намалявашъ. При второто отваряне: източната — 5 пѫти, западната — 6 пѫти, сѣверната — 7 пѫти, южната - 8 пѫти. При третото отваряне: източната врата — 4 пѫти, западната — 5 пѫти, сѣверната — 6 пѫти и южната — 7 пѫти. Щомъ излѣзешъ вънка, други ключове има. Тогава ти и сестритѣ ти ще се върнете дома си. И тъй:
 
При излизане:
 
                     при I отвар. при II отвар.  при III отвар.
 
Източ. врата:        1                   2                      3
 
Запад. врата:        2                   3                      4
 
Сѣвер. врата:        3                   4                      5
 
Южн. врата:          4                   5                      6
 
 
 
При влизане:
 
                     при I отвар. при II отвар.  при III отвар.
 
Източ. врата:        6                   5                      4
 
Запад. Врата:        7                   6                      5
 
Сѣвер. врата:        8                   7                      6
 
Южната врата         9                   8                      7
 
 
 
Обща табличка при отваряне и затваряне:
 
Източната врата   —   1, 2, 3, 4, 5, 6.
 
Западната врата   —   2, 3, 4, 5, 6, 7.
 
Сѣвер. врата      —   3, 4, 5, 6, 7, 8.
 
Южната врата      —   4, 5, 6, 7, 8, 9.
  
Сега вие ще ме запитате: „какво трѣбва да правимъ?“ завъртете източниятъ ключъ единъ пѫть, западниятъ — два пѫти, сѣверниятъ — три пѫти, южниятъ — четири пѫти. Завъртете още единъ пѫть — източниятъ 2 пѫти, западниятъ — 3 пѫти, сѣверниятъ 4 пѫти и южниятъ — 5 пѫти. И като завъртите още единъ пѫть източниятъ ключъ 3 пѫти, западниятъ — 4 пѫти, сѣверниятъ — 5 пѫти и южниятъ — 6 пѫти, тази врата ще се отвори. Коя врата? — Вратата на знанието, да разбирате дълбокитѣ пѫтища, които водятъ къмъ Бога, къмъ спасението, т. е. къмъ вашия домъ.
 
Сега: ядене и пиене. „Ако не ядете и пиете, казва Христосъ, плътьта и кръвьта на Сина Человѣчески, нѣмате животъ въ себе си“. Туй ядене и пиене трѣбва да бѫде знание. Нашата душа трѣбва да жадува за знание. Ние прѣпорѫчваме яденето въ широкъ смисълъ. Всички онѣзи, които се учатъ и които работятъ, трѣбва да ядатъ и много трѣбва да ядатъ. Само духовнитѣ хора мислятъ, че съ малко ядене може. Тѣ трѣбва да ядатъ. Множко ядене трѣбва. Но многото ядене не подразбира, че трѣбва да напълнишъ стомаха си. То не е ядене. Многото не е въ количеството, многото всѣкога подразбира качество и животъ въ себе си, който трѣбва да се произведе.
 
Христосъ имъ казва: „можете ли стори свадбаритѣ да постятъ, доклѣ е съ тѣхъ младоженикътъ?“ Той дава туй сравнение, за да покаже, че не могатъ свадбаритѣ да постятъ, доклѣ е младоженикътъ съ тѣхъ. Ще бѫде смѣшно, докато на онѣзи хамбарътъ е пъленъ съ жито, тѣ да плачатъ и постятъ. Защо? Когато нѣкой е гладенъ, да плаче, разбирамъ. Когато нѣкой се моли, когато го биятъ, разбирамъ, но когато Господь му дава всички блага, какво трѣбва да прави? — Да се радва, да учи, да помага на своитѣ ближни и на себе си.
 
Слѣдователно, намъ искатъ да прѣдставятъ дѣйствителния животъ въ палата на царь Соломонъ-Ра. Ако сме тамъ, ще ни принесатъ жертва на 5-тѣ богове, но ако имаме книгата на онѣзи мѫдреци, ще намѣримъ тѣзи ключове, които ни водятъ къмъ вратата — изходъ за своята бащиния. Сега нѣкои казватъ: „покажете ни пѫтя!“ Два пѫтя има. Ако азъ отида въ нѣкой богатъ домъ, убия господаря на кѫщата, взема паритѣ и стана господарь на неговитѣ богатства, какво съмъ спечелилъ? Ако азъ принеса дъщеря му жертва, какво съмъ спечелилъ? — Нищо. Не е въпросътъ тамъ, да убиемъ този богатъ човѣкъ, но живъ да го оставимъ, да отворимъ сърцето му, да принесе своитѣ жертви доброволно, и да остави за себе си колкото му трѣбватъ, а останалото, туй което Богъ е пратилъ, да принесе за своитѣ братя. Мислите ли, че ако днесъ Господъ прати една комисия, нѣма да намѣри житото дѣ е, царевицата дѣ е? За всички българи ще има изобилно жито. Сега всички българи се потриватъ, толкова комисии има назначени, и не могатъ да намѣрятъ дѣ е житото, дѣ е царевицата. И не само въ България, въ цѣлия свѣтъ има такива комисии. И очакватъ дано химицитѣ изнамѣрятъ нѣкакъвъ лекъ начинъ за прѣхранване, нѣкакви хапчета. Но докато изнамѣрятъ тѣ това, какво ще стане съ насъ? Въпросътъ е за туй, готовото. Не е въпросътъ за паритѣ, нека стоятъ въ касата. Това жито, тази царевица трѣбва да се даде на всички хора, да иматъ да ядатъ и пиятъ. Всички ние не искаме пари. Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай го намъ днесъ!“ Никѫдѣ нѣма въ Господнята молитва: и паритѣ дай ги намъ днесъ! Но казва се тамъ за царевицата, за хлѣба. И Христосъ е казалъ, да излѣзе тази царевица на мѣсто.
 
И азъ бихъ желалъ всички да почнатъ не да се молятъ, а да завъртватъ този ключъ на знанието. Сега да ви кажа, защо и вие не сте завъртѣли този ключъ. Мнозина отъ васъ, които ме слушате толкова години, азъ виждамъ — пакъ ще кажа „виждамъ“ — мислите още, дали това учение е тъй или може да има друго учение. Нѣма друго учение въ свѣта, освѣнъ учението на любовьта. Нѣма друго учение въ свѣта, освѣн учението за божията мѫдрость. Азъ не зная друго учение. И ако вие мислите, че има друго нѣкое учение, заблуждавате се отъ Соломонъ-Ра. Помнете, че любовьта е само за здравитѣ хора. Любовьта не е за болни хора. Болнитѣ не могатъ да любятъ. Туй трѣбва да го знаете! Болнитѣ, мъртвитѣ не любятъ. Само живитѣ хора, които сѫ изпълнени съ Божествения Духъ, тѣ сѫ, на които сърцата сѫ изпълнени съ любовь, въ тѣхъ любовьта функционира. Нѣма да искамъ любовь отъ мъртвитѣ хора. Любовьта не е достѫпна за болнитѣ и невѣжитѣ, нито мѫдростьта е достѫпна за тѣхъ. Невѣжитѣ хора нѣматъ любовь, и онѣзи, на които сърцата сѫ стиснати, и тѣ нѣматъ любовь. Любовьта е една постоянна, разумна сила въ свѣта, въ която Богъ прѣбѫдва и самъ живѣе. Слѣдователно, когато нѣкой каже: „азъ любя“, питамъ го: ти боленъ ли си? — „Боленъ съмъ“. Не те е озарила любовьта още. Нека дойдемъ до положителното. Мислете здраво и не се лъжете! Ако сърцето ви е болно, любовьта не е дошла тамъ. Ако умътъ ви е боленъ, мѫдростьта не е дошла тамъ. Ако вашата воля се колебае, вие не знаете да въртите тѣзи 4 ключа на Адита. Адита е тя, знаете ли я? И азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете Адита. Адита, това значи първоначалната субстанция на мѫдростьта, отъ която произтичатъ всички нѣща.
 
Запитватъ Христа: „защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ?“ — Защото сѫ здрави. Само здравитѣ хора ядатъ и пиятъ. Но, разберете ме, азъ днесъ говоря принципално. Казвамъ „само здравитѣ“, защото и болнитѣ ядатъ, но това не е ядене. Когато прѣзъ нѣкоя счупена стомна наливатъ съ хиляди килограми вода, тя изтича. Питамъ: яде ли тези стомна? — Не. Болнитѣ ядатъ като счупена стомна, а здравитѣ — като здрава. Нѣкой казва: „ямъ и не мога да се поправя по никой начинъ, като кука съмъ“. Счупена стомна си, пукната стомна си. Но сега, други пъкъ възразяватъ: „азъ отъ много ядене надебелѣхъ“. И надебеляването не е ядене. Водата, която е въ стомната, има толкова много утайки, които сѫ се наслоили около стомната отвѫтрѣ, като каль, затуй става надебеляване. Това надебеляване е каль. Тъй щото яденето не седи въ това, нито да си тънъкъ, нито да си дебелъ, но срѣденъ. Яденето подразбира всѣкога какво? Онзи, който яде въ правия смисълъ, той всѣкога свети, като свѣщь трѣбва да бѫде. Неговото сърце трѣбва да бѫде изпълнено съ радость и благодарность къмъ Бога. До тогава, докато вашето сърце е пълно съ радость и благодарность, вие ядете правилно, но въ момента, въ който изгубите тази радость и благодарность, вие сте счупена стомна. Не казвам „вие“ за васъ. „Вие“, това е граматически. Вие не сте граматическо „вие“. Вие сте друга единица, вие сте извънъ граматиката.
 
Слѣдователно, въ храненето двѣ нѣща сѫ необходими: ядене и пиене. „Ядене“ значи твърдата храна да се прѣвѫрне на каква? — На течна. За да я прѣвърнешъ на течна, трѣбва да пиешъ непрѣмѣнно нѣщо отгорѣ. Значи, двѣ качества сѫ необходими — да знаешъ тази материя при яденето да я прѣвърнешъ. Сега слѣдъ всѣко ядене, това, което изядешъ, трѣбва да го прѣвърнешъ въ чувство, и то въ най-висшето чувство. То е богатство, то е растежъ на сърцето. И не само тамъ да се спремъ, но тази енергия да я прѣвърнемъ тъй въ нашия умъ, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли. Тогава растежътъ на нашата душа върви правилно, и тия функции постепенно съграждатъ този организъмъ, който ние имаме.
 
Сега ние постоянно се спираме на Иоановото учение, и фарисейското учение.
 
Христосъ опрѣдѣля, че когато младоженикътъ е съ тѣхъ, и едното и другото учение си нѣматъ мѣстото. Когато слънцето стопля вашата стая, нѣмате нужда отъ печка, но щомъ това слънце замине къмъ сѣверния полюсъ, въ тѣзи сѣверни нощи, тогава ще имате нужда отъ вашата печка, тогава ще имате нужда отъ вашата малка свѣщица. Не казвамъ, че тѣзи учения не сѫ нужни, но Иоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатиятъ, който яде и пие, постоянно е недоволенъ. Той казва: „Да, жадува душата ми за нѣщо, иска душата ми нѣщо“. Той е гладенъ. И всички хора сега сѫ гладни, иматъ едно желание незадоволено, всички сѫ болни. Казвате: „болни хора сме ние“. Да, всички сѫ болни. Че всички хора сѫ болни, ще познаешъ, ако само бутнешъ нѣкого, и той веднага казва: „не знаешъ ли, че съмъ боленъ човѣкъ, че съмъ нервенъ, че съмъ неразположенъ? Не знаешъ ли, че снощи не можахъ да си отспя?“ Когото бутнешъ, все кипва.
 
Послѣ пъкъ четемъ, прѣобръщамe Библията, какво казалъ Христосъ. Какво казалъ Христосъ? — Че неговитѣ ученици знаяли какъ да ядатъ и пиятъ. Туй ядене тряѣбва да го научимъ. Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ е сѫщо символична. Ако прѣкараме яденето въ всички области на нашия животъ, ако прѣкараме пиенето въ всички области на нашия животъ, и то не само външно, въ всички хора ще се яви желание да знаятъ да ядатъ и пиятъ, не да прѣяждатъ, да пиянствуватъ, но всички хора да бѫдатъ радостни, бодри, весели и всички да иматъ за живота необходимото, което Богъ ни е далъ. Слѣдователно, когато Богъ ни е пратилъ на земята, Той е промислилъ за всичко. Знаете ли защо идатъ тѣзи страдания? Господь по единъ екзекутивенъ начинъ иде да възстанови своя законъ. Той пита: „дѣ е царевицата, дѣ е житото? Я викайте главния директоръ на пансиона да каже, дѣ е хлѣбъть на дѣцата; дѣ е мармаладътъ, дѣ сѫ ябълкитѣ, крушитѣ, които бѣхъ изпратилъ?“ — „Е, продадохме ги“. — „Защо ги продадохте?“ „За да иматъ пари да си купятъ хубави шапки, дрехи, та да излѣзатъ навънъ като нѣкой пуякъ, с вирната опашка — тър-тър-тър!“ А че хората умирали отъ гладъ! „Хайде сега да отидемъ на църква!” Всички облѣчени, и Господь ще ги намѣри облѣчени. За обличане, всички сѫ облѣчени, но има и тѣхни братя, които не сѫ облѣчени. Господь ще пита: „защо вашитѣ братя сѫ гладни и жадни“? И тогава всичкитѣ  тѣзи богати съ хубавитѣ дрехи ще се намѣрятъ въ положението на богатия, който, като умрѣл, се намѣрилъ въ мѣстото на мѫчението. Нѣкои мислятъ: „ще дойде ли такъвъ день?“ Азъ ви казвамъ, че Господь всички тѣзи богати, до единъ, ще ги прати на мѣстото на богатия, дѣто има скърцане съ зѫби. Тогава често разказватъ за смѣхъ този анекдотъ: оплаква се единъ гръцки попъ на слугата си: „ехъ, Стояне, не съмъ служилъ добрѣ на Господа, ще се скърца на онзи свѣтъ сѣ зѫби“.
 
— „Е, дѣдо попе, ти поне нѣмашъ зѫби, твоите сѫ опадали“.
 
И ние трѣбва да се върнемъ къмъ думитѣ Христови. Яденето и пиенето трѣбва да бѫде тъй, както неговитѣ ученици сѫ яли и пили. За съврѣменния християнски свѣтъ — нали всички се наричатъ християни — трѣбва да се приложи Христовото учение и най-малкото благо е туй, което е турено въ Господнята молитва: „хлѣбъ нашъ насѫщни, даждъ намъ днесъ!“
 
Ако питатъ, какво иска Христосъ днесъ? — Най-малката програма е тази: хлѣбътъ нашъ насѫщни да го дадете на вашитѣ братя. Сега вие ще говорите за спасение, за това онова, за всичко, а за това, което Господь изисква тукъ, на земята, за него и дума не става. Ще се цитира какво казалъ еди-кой-си авторъ въ Германия, въ Франция, какво казалъ нѣкой-си проповѣдникъ. Много хубаво, всички тия нѣща ние ги похваляваме; всички тия нѣща, които хората сѫ казали, ще ги разберемъ само тогава, когато сме се наяли добрѣ, когато сърцето ни е топло, когато умътъ ни е свѣтълъ, когато волята ни е крѣпка. — Тогава ще разберемъ този свѣтъ, който стои прѣдъ насъ. Слѣдователно, и вие ще ме разберете.
 
И тѫй, постенето азъ съмъ го кръстилъ почивка. Има право да почива само онзи, който дълго времѣ е работилъ. Това е почивка. И постътъ, въ такъвъ случай, ще служи като начинъ за обновление на организма, а молбата -ще служи като начинъ да усвоимъ знания и мѫдрость. Ученикътъ ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания.
 
Ако Иоановото и фарисейското учение се прилага по този начинъ, тѣ сѫ въ права посока, а ние, съврѣменнитѣ хора, слѣдъ като скрихме царевицата и житото въ кѫщитѣ си, послѣ отиваме да се молимъ на Господа: „Господи, ние сме голѣми грѣшници, скрихме житото и царевицата, какво да правимъ сега?“ — Е, запали една свѣщь. Не, Господь казва: „ти скри тази царевица и това жито. Щомъ съзнавашъ грѣховетѣ си, ще отидешъ да върнешъ царевицата и житото на гладнитѣ си братя.“
 
Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждамъ, че въ вашитѣ стаи има много царевица скрита. Въ най-широкъ смисълъ, у васъ, правовѣрнитѣ, има скрита царевица, но сѫдбата ще започне отъ васъ. Въ този свѣтъ има сѫдба за грѣшнитѣ. Ще го питатъ веднага: „какъ се осмѣли ти да говоришъ истината, на какво основание отгорѣ ти се осмѣлявашъ винаги да не лъжешъ, кой ти даде право да бѫдешъ милосърденъ, кой ти даде право да бѫдешъ честенъ, защо не си кралъ, защо не си обиралъ другитѣ“ и т. н.? И за всички тѣзи прѣстѫпления, и за много други, по тази процедура сѫдиитѣ ще издадатъ резолюция, че еди-кой-си праведникъ на земята се осѫжда. И се осѫжда на какво? Тукъ на земята се осѫжда да плати глоба, а онѣзи, обвиненитѣ по чл. 4 — да платятъ 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото имъ имане. А праведнитѣ се осѫждать да имъ се върне въ двоенъ размѣръ всичкото имане, което имъ е взето, и да имъ се даде възможность, условия, да живѣятъ най-добъръ, най-щастливъ животъ. Тъй се осѫжда на оня свѣтъ.
 
Запитали Христа: „защо твоитѣ ученици само ядатъ и пиятъ?“ — Какъ да не ядатъ и пиятъ, щомъ сѫ ме осѫдили съ такъва резолюция? Щомъ сѫ ме тъй осѫдили, азъ ще дамъ на всички ви едно отлично угощение, единъ банкетъ. Вчера ме осѫдиха, дадоха ми една отлична присѫда, ще ви дамъ едно угощение, да ядемъ и пиемъ, да се радваме за присѫдата. Слѣдователно, присѫдата въ духовния свѣтъ има точно обратенъ ефектъ отъ този на земята. И небесниятъ животъ е точно обратенъ на земния, въ обратенъ смисълъ. Хората тамъ сѫ само майстори да говорятъ истината, когато тукъ сѫ майстори само да лъжатъ. Въ онзи свѣтъ хората сѫ майстори да ти напълнятъ касата съ пари, когато тукъ сѫ майстори да ти изпразнятъ касата. Въ онзи свѣтъ хората сѫ тъй майстори да те облѣкатъ съ нови дрехи, когато тукъ сѫ най-голѣми майстори да те съблѣкатъ въ Борисовата градина, и да се върнешъ по долни дрехи. Тълкувайте въ обратенъ смисълъ земния животъ и ще намѣрите какъвъ е небесниятъ животъ. Точно тъй е, нѣма никакво изключение. Ако нѣкой ми оспорва, азъ ще му докажа. Какъ ще му докажа? Единъ отъ турскитѣ султани далъ три въпроса на единъ свой ученъ ходжа да ги разрѣши:
 
1) Колко е далечъ слънцето?
 
2) Колко е далечъ онзи свѣтъ и
 
3) Колко има отъ земята до мѣсечината?
 
Върналъ се ходжата и отговаря: „слънцето е далечъ 12 часа, защото слѣдъ 12 часа изгрѣва пакъ. За онзи свѣтъ е много дълъгъ пѫтя, защото баща ми отъ прѣди 33 години е заминалъ, и още не е стигналъ. А разстоянието отъ мѣсечината до земята е толкова голѣмо, колкото е дълъгъ конецътъ на това кълбо. И ако не вѣрвашъ, дръжъ края му и върви.
 
Това сѫ косвени доказателства, а не прями.
 
Сега, туй правило, което ви дадохъ за тѣзи четири ключа: спрете се и направете единъ опитъ, само една манипулация направете. Какъ да прѣведемъ думата „манипулация“ на български? — Да знаешъ какъ да управлявашъ съ рѫката си. Намирашъ се въ трудно положение, спри се, завърти източниятъ ключъ единъ пѫть, завърти западниятъ 2 пѫти, сѣверниятъ — 3 пѫти, южниятъ — 4 пѫти. Напиши си ги, послѣ пакъ отново: завърти източниятъ ключъ 2 пѫти, западниятъ — 3 пѫти, сѣверниять — 4 пѫти, южниятъ — 5 пѫти. Завѫрти ги и трети пѫть, и вижъ послѣ какво ще стане съ твоя умъ. Прѣдставете си, че сте Адита и се намирате въ този затворъ, и когато излѣзете отъ вратата навънъ, не само вие да излѣзете, но да намѣрите и вашитѣ сестри, и тѣхъ да изведете навънъ.
 
Запитаха го: „защо твоитѣ ученици не правятъ както ученицитѣ Иоанови и фарисейските?“ — „Всѣки ученикъ си е на мѣстото. Иоановитѣ ученици сѫ за Иоана, фарисейскитѣ сѫ за фарисеитѣ, а моитѣ сѫ за мене“, казва Христосъ. Другитѣ се приготвятъ за моето учение, а понеже моитѣ сѫ минали прѣзъ постъ и молба, затова ще ядатъ и пиятъ. Азъ взимамъ думитѣ „ядене и пиене“ въ смисълъ на процесъ, прѣзъ който е минала душата, за да дойде до любовьта и мѫдростьта. Когато тѣзи двѣ добродѣтели завладѣятъ човѣка напълно, той започва да разрѣшава всички обществени проблеми, и навсѣкѫдѣ може да помага на хората. На цѣлъ свѣтъ човѣкъ не може да помогне, но, най-първо всѣки отъ насъ трѣбва да знае какъ да помогне на себе си. Скръбенъ си, да знаешъ какъ да излѣкувашъ скрѣбьта си. Въ недоумѣние си, да знаешъ какъ да излѣзешъ отъ това недоумѣние. Безволенъ си, слаба ти е волята, да знаешъ какъ да я калишъ. Както царевицата знае да пуща свитѣ коренчета, за да добие своитѣ елементи, които ѝ сѫ необходими, така и ние, по сѫщия законъ, трѣбва да знаемъ какъ да правимъ нашитѣ опити. Не мислете, че въ този свѣтъ ще минемъ безъ страдания. Не, и тази царевица има хиляди мѫчнотии, но тя се бори и ги побѣждава. Когато влагата дойде, царевицата използува всѣки моментъ, и слѣдъ всѣка влага тя прораства и се развива.
 
И сега Христосъ на всинца ви прѣпорѫчва туй ядене и пиене. Яденето е синонимно съ изучване на Словото. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме бѣдни, то е защото не ядемъ. Ние не сме нищи духомъ, но сме бѣдни. Ние не се съзнаваме нищи въ свѣта, а силни въ Бога, но се съзнаваме силни въ свѣта, а нищи въ Бога. Не, трѣбва да се съзнаваме нищи въ свѣта, а силни въ Бога. Туй е учението Христово. Всѣки единъ трѣбва да храни много добрѣ своята душа, много добрѣ да храни своя умъ, много добрѣ да храни своето сърце — да яде и да пие. И тогава вземете този примѣръ на Адита и въртете ключа. Кой е първиятъ ключъ? Източниятъ. Азъ ще ви кажа. Азъ ще отида малко по-надалечъ, да разрѣша задачата. Завъртете своя първи ключъ, който е къмъ изтокъ — ключътъ на вашия духъ; завъртете своя втори ключъ, който е къмъ западъ — той е въ душата ви; завъртете своя ключъ на сѣверъ, той е вашиятъ умъ; завъртете и четвъртиятъ вашъ ключъ, който е къмъ югъ, той е вашето сърце. Въртете тѣзи ключове, яжте и пийте, не бойте се!.. И ако дойде нѣкой да ви осѫжда, елате при мене, азъ резрѣшавамъ ядене и пиене въ пълния смисълъ, но не като пукната стомна, не като счупена, а като здрава, тъй щото и главата ви, и сърцето ви, всичко ще бѫде свѣтло, да бѫдете здрави и бодри, и да трептите като сутринната зора, и да носите туй велико благословение.
 
Нашата воля, душа и духъ да носятъ благословение по цѣлия свѣтъ. Вие, като станете сутринь, потриете рѫцѣтѣ си и плачете. Тъй правятъ и малкитѣ дѣца. Дойде майка имъ и казва: „има, мама, млѣко“ — „Има ли?“ зарадва се. Най-първо, плаче за ядене. Така и вие, като станете сутринь, първо за ядене, — завъртете ключътъ на вашия духъ. Какво ще ядете, какво ще пиете? — Завъртете ключътъ на своята душа! „Но туй, което ще ядемъ и пиемъ, какъ да го употрѣбимъ?“ Завъртете ключътъ на своя умъ! „Какви ше бѫдатъ резултатитѣ?“ — Завъртете ключътъ на вашето сърце. Така ще имате правилно разрѣшение на всички мѫчнотии, но не тъй изведнажъ, не бързайте, а полека. Гледамъ, всички религиозни хора искатъ изведнажъ да разрѣшатъ всички въпроси. Дойдатъ нѣкои и ме питатъ: „я ми кажи, отдѣ е произлѣзълъ Господь?“ Отива единъ вѣрующъ при единъ мисионеръ, хваща Библията, отваря я на края и казва: „кажи ми какво означава това?“ Мисионерътъ му отговаря по сѫщия начинъ.
 
Отваря Библията въ началото и го пита: „я ми кажи, какво означава това?“ Изведнажъ: „какво?“ Отивамъ въ Сливенъ, нѣкои ученици ме запитватъ: „какъвъ е смисълътъ на живота?“ Азъ ги гледамъ, казвамъ имъ: ще ви дамъ едно обяснение: въ слънчевата система има 100,000,000 слънца, прѣзъ всѣки животъ ще минете тѣзи слънца. Върнете се, и послѣ ще ви кажа, какъвъ е смисълътъ на живота.
 
Чакай, чакай: най-първо, трѣбва да научишъ какъ да ядешъ и да пиешъ. Първото нѣщо е да научишъ да ядешъ и пиешъ въ правия смисълъ, та тогава ще разрѣшавашъ тѣзи велики въпроси за Божествената Мѫдрость, тогава ще можемъ да говоримъ по тѣзи въпроси — за произхода на нѣщата— не прямо и косвено.
„Защо ученицитѣ на Иоана постятъ и молба правятъ, така сѫщо и фарисейскитѣ, а твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ?“
 
Яжте и пийте и благодарете на Бога за всичко, което Той ви е далъ! Малкото винаги се благославя.
 
*
 
Бесѣда, държана
на 15 януари 1922 година.
 
 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...