Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_04_11 И земята ще се изпълни съ знание

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 16 януари 2015 - 09:50

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

И земята ще се изпълни съ знание

 

 Ще прочета 6 глава, 1-во послание къмъ Тимотея.

 

 Това Послание е писано при изключителни врѣмена, при изключителни условия на римската империя.

 

 Ако бихъ говорилъ върху нѣкое положение отъ съврѣменния животъ, бихъ го озаглавилъ „пробуждане на човѣшкото съзнание“. Сѫщата тази идея е прокарана и въ Стария Завѣтъ. Пророкътъ казва: „И земята ще бѫде изпълнена съ знание за Господа“. Въ Евангелието на Йоана, Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ и да го иматъ прѣизобилно“.

 

 Съзнателниятъ животъ започва съ съзнанието на човѣка. Да живѣе човѣкъ, това е изкуство, това е велика наука. И цѣлото творение, отъ единия край до другия, отъ началото и до края, това сѫ все методи, чрѣзъ които се прѣподава тази велика наука, какъ да се живѣе. Богъ учи хората, какъ да живѣятъ. Всички науки прѣподаватъ и на най-малкитѣ животни, какъ трѣбва да живѣятъ. Азъ започвамъ отъ най-малкитѣ бубулечици, пъкъ и прѣди тия бубулечици, и слѣдъ тия бубулечици, до човѣка и до ангелитѣ, въ всѣка наука Богъ учи хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Подъ думата „ангели“ не разбирамъ „служители“ въ обикновенъ смисълъ на думата, но разбирамъ сѫщества, у които съзнанието се е тъй разширило, че тѣ светятъ като слънце. Тѣхното разбиране за живота е особено. Тѣхниятъ общественъ строй е особенъ. Ако бихте посѣтили едно ангелско общество, ще намѣритѣ въ тѣхъ другъ редъ и порядъкъ отъ този, който сѫществува на земята. Съврѣменнитѣ хора или съврѣменната култура има за ангелитѣ такова понятие, каквото мравитѣ иматъ заради насъ. Както и да си прѣдставляваме ангелитѣ, ние си ги прѣдставляваме подобни на насъ, съ тази разлика само, че иматъ нѣкакви си крилца. Крилцата, обаче не сѫ нѣщо особено, тѣ сѫ човѣшко изобрѣтение: Ние си прѣдставляваме ангелитѣ като хора, но сме имъ махнали мустацитѣ, брадата, турили сме имъ хубави лица, пълнички, добрѣ охранени, нѣжнички, като царски дъщери, на които служатъ по 10 слугини, а тѣ нищо не пипатъ съ рѫцѣтѣ си. Рѫцѣтѣ имъ сѫ бѣли, чистички, като да не ги е видѣло това наше слънце, което хапи и гори. Това паляще слънце хапи, то одира кожата на лицето, на рѫцѣтѣ ни, то мяза на насъ. Като се излагашъ отъ 2 — 10 дни направо на слънцето, почернявашъ. То дава нѣщо, но и взима нѣщо. Днесъ другояче се говори за слънцето. То може да има друго разположение къмъ насъ, да е приветливо въ всички случай, но понеже ние още не сме склонни да го разбираме, нашето естество е такова, че още не знаемъ какъ да възприемаме слънчевитѣ лъчи, то ни хапи, гори. Причината за това е, че около нашата земя се образува единъ черенъ поясъ отъ изпаренията на нашитѣ мисли, на нашитѣ чувства, на нашитѣ желания, и вслѣдствие на това се образуватъ тия палящи лъчи на слънцето. Тъй че ние възприемаме слънчевитѣ лъчи чрѣзъ отражение.

 

 Та казвамъ: човѣшкиятъ животъ започва съ пробуждането на съзнанието. Всички хора не мислятъ еднакво. Туй е вѣрно, както по отношение на индивидитѣ, тъй и по отношение на видоветѣ животни — всички не мислятъ еднакво. Туй е вѣрно и по отношение на обществата. Всички общества не мислятъ еднакво. Туй е вѣрно и по отношение на народитѣ. Всички народи не мислятъ еднакво. Туй е вѣрно и по отношение на всички сѫщества изобщо. Всички сѫщества не мислятъ еднакво. Вземете примѣръ съ най-простото наблюдение. Вие виждате единъ мѫжъ или една жена, но какво може да кажете за тѣхъ? Ако единъ физиогномистъ погледне на нѣкой човѣкъ, той ще види въ него това, което вие не виждате. Той ще може да опише даже и миналото на този човѣкъ; ще види майка му, баща му, дѣда му или прадѣда му, и ще може да каже, какъ е живѣлъ този човѣкъ въ миналото си и т. н. А вие какво ще видите? — Ще видите единъ човѣкъ съ хубаво лице, съ сини очи, съ хубави устни, добрѣ огоенъ човѣкъ и т. н. Но това не е човѣкътъ. Физиогномистътъ като го види, ще може да опише, какви сѫ основнитѣ качества на този човѣкъ, какво се крие въ него и т. н. Вземете послѣ единъ френологъ, той другояче ще опише човѣка. Ти можешъ да кажешъ за този човѣкъ, че има глава, валчеста или продълговата, но единъ френологъ ще види това, което ти не виждашъ. Като дойдемъ до ученитѣ хора, които гледатъ подъ микроскопъ, и вие, които сѫщо можете да погледнете подъ микроскопа, каква ще бѫде разликата между вашето виждане и това на учения? Вие ще кажете: тукъ виждамъ една малка животинка. Учениятъ човѣкъ като погледне подъ микроскопа, ще каже: много нѣщо има тукъ. Той ще види това, което ти не можешъ и да си помислишъ. Вземете онзи астрономъ, който гледа прѣзъ нѣкоя трѫба. И ти можешъ да погледнешъ прѣзъ тази трѫба, но ще виждашъ обикновени нѣща, а този астрономъ като погледне прѣзъ тази трѫба, ще види движението на дадена планета, ще направи своитѣ изчисления — изобщо той ще види това, което ти не виждашъ. И схващанията на живота имъ сѫщо се различаватъ. Трѣбва да се пробуди съзнанието на човѣка, за да разбере, какво нѣщо е животътъ.

 

 Вземете напримѣръ думата „Любовь“, за която ние говоримъ отъ толкова години. Макаръ че Любовьта се е явила най-рано, тя е една сила още непозната на човѣцитѣ. Туй, което сега хората наричатъ любовь, азъ наричамъ проявление на човѣшкитѣ чувства. Човѣшкитѣ чувства иматъ специфични качества. Онова, което майката чувствува къмъ дѣтето си, обикновения човѣкъ никога не може да чувствува. То е специфично чувство. Това, което приятельтъ чувствува комъ приятеля си, обикновениятъ човѣкъ никога не може да почувствува. То е специфично чувство. Онова чувство, което слугата чувствува къмъ господаря си, обикновениятъ човѣкъ не може да почувствува. То е специфично чувство. Онова чувство, което ученикътъ изпитва къмъ учителя си, и онова чувство, което учительтъ изпитва къмъ ученика си, обикновениятъ човѣкъ не може да почувствува, то е специфично. Специфичность има въ чувствата. Има специфична проява на чувствата. И ние мислимъ, че е лесно нѣщо да се обичаме. Не, това е една наука. Койте знае тази наука, може да се постави въ съотвѣтствуващи условия. Ако вие искате да посадите какво и да е сѣме, ако вие искате да отгледате нѣкое благородно растение, трѣбва най-първо да проучите неговата почва, на каква почва то расте и се развива, да проучите специфичната топлина, при която то се развива, специфичната свѣтлина, при която расте, и тогава да се отглежда това растение. Ако не спазвате съотвѣтнитѣ условия вие може да поврѣдите цѣлия зародишъ. Чудни сме ние съврѣменитѣ хора като говоримъ за любовьта и мислимъ, че тя може да влѣзе въ насъ тъй, както когато отваряме прозорцитѣ, за да влѣзе слънчевата топлина и свѣтлина. Да, дѣйствително любовьта влиза, но има свой особенъ начинъ, по който влиза. Тя има свой специфиченъ начинъ за влизане. Питамъ тогава: кои сѫ причинитѣ, по които изгубвате Любовьта? Защо Любовьта изчѣзва? Защо животътъ изчезва? Днесъ виждаме единъ човѣкъ който живѣе, но утрѣ или слѣдъ нѣколко дни той изчезва. Дѣ е отишълъ? Ние казваме: той е отишелъ на другия свѣтъ, при други специфични условия. Това сѫ прѣдположения още, но казвамъ: ние тукъ засѣгаме нишия животъ. Онѣзи отъ васъ, които отъ толкова години вече се занимаватъ съ духовния животъ, съ онази велика наука за Бога, които сѫ достигнали до извѣстни познания за Бога, трѣбва ли да се спратъ до тамъ? Вие трѣбва да имате онзи вѣченъ импулсъ на малкитѣ дѣца. Трѣбва у васъ да дойде онова разширение, което ще внесе истинската свѣтлина. Това, което се казва въ стиха, че земята ще бѫде пълна съ знание за Господа, тази земя сме ние. Подъ думата „земя“ въ първоначалния езикъ се разбирало всѣки човѣкъ който е роденъ на земята, и на когото е дадена земя.

 

Всѣки човѣкъ е родена, проявена земя и въ неговото съзнание трѣбва да се прояви знанието за Господа. Въ всички негови мисли, въ всички негови чувствувания, трѣбва да проникватъ Бижиитѣ закони. Съврѣменитѣ хора говорятъ, че какъвто е малкиятъ свѣтъ такъвъ е и голѣмиятъ, какъвто микрокозмосътъ, такъвъ е и макрокозмосътъ. Макрокозмосътъ е външниятъ свѣтъ, микрокозмосътъ е вѫтрѣшниятъ свѣтъ. Малкиятъ свѣтъ не е отражение, но има нѣщо подобно на голѣмия свѣтъ. Отъ неразбиране на живота, отъ непробуденото съзнание на хората се раждатъ всичкитѣ противорѣчия въ свѣта. И малкитѣ нѣща въ нашия животъ могатъ да станатъ причина за раждане на една вѫтрѣшна дисхармония. Сега, въ съврѣменното общество, въ всички учени хора, въ всички общественици, въ всички религиозни хора има желание да се подобри свѣта. Всички хора желаятъ това, и отъ хиляди години тѣ правятъ опити, единъ два, три и повече, и всички тия опити все сѫ допринесли нѣщо за културата. Приготовление е това! И прѣди Христа, до идването Му, имало такива приготовления, но когато Христосъ дойде, хората не бѣха готови да възприематъ този изобиленъ животъ. Когато Христосъ дойде, хората можаха да издържатъ едва 3 години такъвъ животъ и казаха: доста е вече! Питамъ: Сега, слѣдъ толкова хиляди години очакване на Христа, ако дойде Той колко врѣме ще го търпятъ хората? Казватъ: нека нѣкой математикъ направи едно изчисление, да види, колко врѣме хората биха могли да изтърпятъ Христа да живѣе между тѣхъ. Всѣки отъ васъ, който се занимава съ висшата математика, може да направи едно изчисление споредъ закона на вѣроятноститѣ. Пъкъ и за себе си може да направите едно изчисление. Ако Христосъ дойде, ще можете ли изведнъжъ да Го познаете, или не. Трѣбва да знаете, че всѣко познание изисква наука. Вие може да кажите: този прилича на Христа, и да започнете да доказвате това съ аргументи. Туй което се доказва чрѣзъ аргументи, то е по закона на вѣроятноститѣ. За да познаешъ Христа, трѣбва да Го познаешъ като Петра, Христосъ го запита: „Ти какво мислишъ за мене?“ „Ти си Синъ Божий“ — отговори Му Петъръ. Христосъ му казва: „Това плъть и кръвь не сѫ ти го открили.“ Значи това, не си открилъ по пѫтя на човѣшкото знание. И Христосъ му каза: „Ти сега ще мълчишъ, никому нѣма да казвашъ за това, докато азъ си замина. Слѣдъ като си замина, ти можешъ да говоришъ за твоята опитность.“ Знаете ли защо Петъръ трѣбвало да мълчи?

 

 Азъ ще ви преведа единъ примѣръ за разяснение мисъльта си. Прѣдставете си, че вие сте синъ на много богатъ баща. По едно съчетание на обстоятелствата, баща ви е станалъ гарантъ на една фирма и така се оплелъ, че слѣдъ врѣме всичкото му имущество отишло подиръ тази фирма. И синътъ се оплелъ въ тази фирма, за да покрие всичкитѣ дългове, за които бащата станалъ гарантъ. Така е, щомъ познаватъ сина на този богатъ човѣкъ, и той ще се оплете. Затова се казва: мълчете, не казвайте че баща ви е богатъ. Когато ние изгубимъ това, което очакваме, всѣкога можемъ да се разочароваме въ своитѣ идеи. Разочарованието иде отъ чисто физичиския свѣтъ. Казвамъ: въ това врѣме, даже и Христовитѣ ученици не можаха да се повдигнатъ, да разбератъ смисъла на Христовото учение. Тѣ Го разбраха слѣдъ смърьта Му, слѣдъ страданията Христови. Тогава дойде пробуждане на съзнанието имъ. Слѣдъ Христа сѫ се изминали вече 2000 години. Двѣ хиляди години, това сѫ два Божествени дни. Отъ гледището на хората, 2000 години сѫ много, но отъ становището на Бога, това сѫ два Божествени дни. И на третия день Христосъ ще се върне. По какво ще се отличава сега идването на Христа въ свѣта, или казано на другъ езикъ: по какво ще се отличава идването, проявлението на Бога при сегашнитѣ условия? — Специфично е сегашното проявление на Бога. Сегашното проявление ще бѫде прославянето на Синоветѣ Божии на земята, или казано на съврѣмененъ езикъ, то ще бѫде побратимяването на всички хора. Туй е едно отъ качествата. Всички хора искатъ едно побратимяване въ икономическо отношение, уравновѣсяване на всички условия. Всички хора искатъ да се задоволятъ, всички хора искатъ да иматъ своя кѫща, да има дѣ да живѣятъ, а не както сега, да те хука този — онзи хазяинъ. Така е и съ птицитѣ. Чудни сме ние съврѣменнитѣ хора! Птицитѣ сѫ разрѣшили този въпросъ. Всѣка птица има свое гнѣздо. Тя прѣдварително ще го направи и тогава ще снесе въ него яйцата си, когато хората прѣдварително снасятъ яйцата си, безъ да иматъ кѫща. И ако ние приложимъ въ живота си закона на птицитѣ, ще кажемъ: първо си направи кѫща, а послѣ се жени. Сега хората се женятъ, безъ да иматъ кѫща. Ти нѣмашъ никаква дупка и ще ходишъ отъ кѫща въ кѫща, та ще харосашъ. Не е въпросътъ да се плодятъ хората, но въпросътъ е да се раждатъ хора въ свѣта. Не е въпросътъ да раждаме синове и дъщери, които да дойдатъ да се удоволствуватъ въ свѣта, но да се раждатъ синове и дъщери, които да изпълнятъ волята Божия, да почитатъ баща си и майка си и да работятъ разумно.

 

 Казва се въ писанието, че земята ще бѫде изпълнена съ знание за Господа. Значи, нашия съврѣмененъ животъ е засегнатъ отъ друга култура, по-висша отъ нашата, съ която ние сме дошли въ съприкосновение. И тази висша култура дѣйствува вече върху нашето съзнание. Първото нѣщо, което доказва, че ние сме подъ влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение въ страданията. Въ извѣстна зона на бѣлата раса страданията сѫ увеличени 100%. Въ врѣмето на Христа страданията сѫ били 50%, а въ наше врѣме сѫ 100%. Тогава хората не сѫ били тъй чувствителни, а сега страдатъ повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда съ единъ свещенъ трепетъ, а не като страдашъ, да се ожесточавашъ. Ожесточението не носи животъ. Мѫчението сѫщо не носи животъ. То не е страдание, то е разрушение. И азъ изваждамъ слѣдното заключение: отъ 2,000 години насамъ животътъ се е увеличилъ съ 50% въ страданията. Страданията, това е повдигане валутата на живота. Когато страданията се увеличатъ 100%, ние ще дойдемъ въ онази область, която сега търсимъ — щастие и радости. И мирътъ Божий ще дойде на земята. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ.“ Това е обикновеното съзнание, което сега хората иматъ. „Да го иматъ — прѣизобилно“. Това е събуждането на съзнанието. Защото, когато човѣкъ има прѣизобилно, започва да мисли, какво да прави. Всѣкога въ прѣизобилието се ражда мисъльта. И въ Любовьта сѫщо се ражда мисъльта. Азъ не говоря за обикновената любовъ. Всички хора иматъ обикновена любовъ, т. е. специфични чувствувания, но Любовьта се отличава съ едно специфично качество, а именно: когато Божествената Любовь засегне човѣка, когато Той я почувствува, въ него се заражда желание да се помири съ всички хора и казва: Нѣма нужда да се мразимъ, да се сърдимъ. Но послѣ, като изчезне Любовьта, туй качество изчезва, и той казва: Нѣма защо да се помирявамъ, нѣма защо да бѫда тъй малодушенъ! Когато, обаче, се прояви у човѣка чувството на примирѣние, Любовьта е дошла въ него, и тогава той ще разбере, какво значи да се примиришъ съ всички хора. Не е лесно да се примиришъ съ всички хора. Примирението е цѣла наука. Не е достатъчно да кажешъ на нѣкого, когото си обидилъ: извинете азъ ви обидихъ. Допуснете, че при васъ дойде нѣкой бѣденъ, чувствителенъ човѣкъ, който дълго врѣме се е молилъ на Бога и най-послѣ се рѣшава да попроси нѣщо отъ нѣкѫдѣ и дойде при васъ, а вие веднага започвате да му четете моралъ и да му казвате: Ти трѣбва да работишъ, да не си мързеливъ и т. н.! Този човѣкъ си излиза отъ васъ огорченъ, наскърбенъ и вие почувствате скръбьта му, разбирате, че не сте постѫпили добрѣ. Какво ще направите? Ще го настигнешъ и ще почнешъ да му се извинявашъ ли? — Не, това е по човѣшки. Ти ще постѫпишъ по Божествено. Ще отидешъ при него, ще му занесешъ една кола дърва, единъ чувалъ съ брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направишъ не само единъ пѫть, но деветь пѫти; при това не само единъ пѫть прѣзъ годината, но деветь години наредъ ще трѣбва да направишъ това. И той ще каже: Да, имало душа у този човѣкъ. Той наистина ме нахука, но и въ него имало добра страна. Това се отнася до външния начинъ, но другояче седи въпроса въ съзнанието. Туй, което Христосъ ималъ прѣдъ видъ за нашето съзнание, Той изрекълъ съ изречението: „Това което не искате да правятъ вамъ, не правете и вие на другитѣ“. „Или, туй, което искате да направятъ вамъ, правете го и вие!“ Всѣки отива при Господа и се моли: „Господи, туй да ми дадешъ, онова да ми дадешъ, да ме благословишъ и т. н.“ Първото нѣщо, хората започватъ все съ материални работи. Всички молитви започватъ все съ материалното. Първоначално никой не отива да се моли за нѣщо духовно. Напримѣръ, ако душата ти е пълна съ любовъ, и умътъ ти е пъленъ съ знание, и ако си богатъ, ти нѣма да се молишъ. Ще си кажешъ: за какво да се моля на Господа? Но щомъ осиромашеешъ, щомъ дѣцата ти се разболѣятъ, щомъ дойдатъ страданията, ти веднага ще отидешъ да се молишъ специално за дѣцата си, за парички, че да можешъ да дадешъ образование на дѣцата си; или пъкъ ще се молишъ да се подобри окрѫжаващата срѣда. Съ това започва човѣкъ. Това състояние, въ което сега човѣкъ се намира, азъ го наричамъ анормално състояние. Ние още не се намираме въ сѫщинскитѣ условия на живота. Ние се намираме при условия, които споредъ източната философия се наричатъ законъ на кармата. Значи, отъ хиядитѣ години, които човѣкъ е прѣкаралъ на земята, почвата, земята, на която е живѣлъ, толкова се е покварила, че ние сега трѣбва да употребимъ голѣми усилия, за да я подобримъ. Тази почва се е видоизмѣнила.

 

 Какъ е започналъ човѣкъ живота си прѣди хиляди години? Най-първото той е живѣлъ въ една висока сфера въ етера, и тогава неговото тѣло е било друго; слѣдъ години той е живѣлъ въ въздуха; слѣдъ много години е живѣлъ въ водата, най-благоприятнитѣ условия, докато най-послѣ го срѣщаме въ твърдата почва. Въ разнитѣ срѣди човѣкъ придобива различни качества. Въ етера човѣкъ придобива едно качество. Въ въздуха — друго качество. Въ водата — трето качество и въ твърдата почва — четвърто качество. По този начинъ човѣкъ изминава единъ крѫгъ. Слѣдъ това на ново той ще живѣе, въ водата. Дѣ ще бѫде тази вода вече? — Тази вода нѣма да бѫде тукъ, въ твърдата почва. Човѣкъ ще се прѣвърне на риба и ще живѣе въ астралния свѣтъ Той ще живѣе тамъ хиляди години, докато астралниятъ свѣтъ, тази вода, се оформи и прѣвърне въ твърда почва. Тогава човѣкъ отново ще започне да живѣе на твърдата почва, но вече въ астралния свѣтъ, а не на твърдата почва на земята. Подъ думата „вода“ разбирамъ добритѣ условия. Човѣкъ не е запознатъ съ тия по-добри условия, които се намиратъ въ водата. Питамъ: този, който твърди тия нѣща, какъ ще ги докаже на съврѣменнитѣ учени хора? Съврѣменнитѣ учени хора искатъ да ни докажатъ, че човѣкъ нѣкога е живѣлъ въ водата, и нѣкои вѣрватъ въ това, нѣкои не вѣрватъ. Нѣкои казватъ: тъй както Богъ е направилъ човѣкътъ, той не може да живѣе въ водата. Човѣкъ живѣе въ Бога. Хубаво, ние приемаме това. Окултиститѣ, които слушатъ твърденията на съврѣменнитѣ хора, запитватъ: ако това, че човѣкъ живѣе въ Бога, е вѣрно, а Богъ е една съвършена срѣда, какъ е възможно тогава, този сѫщиятъ човѣкъ да живѣе единъ такъвъ изопаченъ животъ? Значи, тѣхното твърдение не е вѣрно. И Павель казва: „Всички ние се движимъ и живѣемъ въ Бога“. Кои ние? Когато апостолъ Павелъ е казвалъ това нѣщо, подъ „ние“, той е подразбиралъ, че всички ония хора, у които съзнанието е пробудено, тѣ живѣятъ и се движатъ въ Бога. Да, но и онѣзи, у които съзнанието не е пробудено, и тѣ живѣятъ въ Бога. Ако ние кажемъ, че и животнитѣ живѣятъ и се движатъ въ Бога, тъй както ние, тогава и резултатитѣ трѣбва да бѫдатъ еднакви.

 

 Сега, тъй както започва живата природа, въ нея има другъ единъ законъ. Съ какво започва Божествения животъ? Азъ ще направя едно сравнение, една аналогия, като ще си послужа съ нѣкой примѣри отъ растителното царство. Ако вземете едно обикновено растение, ще видите, че коренчетата въ него се развиватъ съразмѣрно, и то споредъ тѣхната голѣмина. Ако вземете едно малко коренче, което израсло 25 см. голѣмина и го сравнитѣ съ друго нѣкое, което израсло повече, какво ще видите? Ще забѣлѣжите, че между тѣхъ има една съразмѣрность. Изобщо има една математическа съразмѣрность въ растенето на коренчетата и клончетата на кое и да е растение. Едно малко клонче може да израсте до 5—10—15 см., напримѣръ. Добрѣ, но ако туй малко клонче се намира на едно дърво, което е расло 10—15—20 години, колко голѣмо може да стане? При обикновения животъ това малко клонче може да израсне много малко, но ако вие вземете това малко клонче и го присадите на нѣкое голѣмо дърво, то ще стане много голѣмо и ще може вече да се развива правилно и самостоятелно. Слѣдователно, ако вземемъ кого и да е и го присадимъ при Божественитѣ условия, той ще може да се развива добрѣ. Значи, разширение става въ него. Тъй щото, сега въ живота става едно такова прѣсаждане. Христосъ е казалъ, че който не напусне баща си и майка си и не тръгне подиръ Него, нѣма животъ въ себе си. Той е подразбиралъ именно закона на присаждането и за него е говорилъ. Онѣзи, които не разбиратъ присаждането, ще кажатъ: ние не разбираме тия нѣща. Когато дойде Онзи, който присажда, ще те пита: ти искашъ ли да се откажешъ отъ майка си, отъ баща си, отъ брата си и отъ сестра си и да те присадя на тази дивачка? И ако кажешъ, че си готовъ, Той ще те клъцне, и ти ще изпиташъ една малка болка. Той ще те тури на тази присадка, и дълго врѣме ще боледувашъ, но ще се свържешъ съ този животъ, който не се диференцира, но животъ, който дава условия. Азъ наричамъ, „дивачкитѣ“ непроявенъ Божественъ животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ насъ, и който има условия за проявявание. Ще те турятъ като присадка на тази дивачка.

 

 Слѣдователно, въ това отношение, всѣки трѣбва да се присади. И тукъ действува сѫщия биологически законъ, както и въ растенията. Ти ще седишъ на тази дивачка, докато се измѣни твоето естество. Павелъ казва на едно мѣсто, че ти си едно маслинено дърво. Ти трѣбва да седишъ на тази дивачка редъ поколѣния, та като минава Божествениятъ животъ прѣзъ тебе, слѣдъ врѣме само ще станешъ подобенъ на Бога, ще замязашъ на Него. Единъ день ти ще дойдешъ при условия, при които плодоветѣ като падатъ, ще могатъ да израстватъ отново. Тогава и коренитѣ, и присадката нѣма да иматъ нужда отъ ново присаждане. Докато хората дойдатъ до тѣзи условия, дълго врѣме ще трѣбва да се присаждатъ. И тѣзи страдания сега въ свѣта произтичатъ отъ този законъ, че човѣшкото съзнание се присажда. И когато усѣтишъ въ себе си едно голѣмо страдание, това показва, че нѣщо ново се внася въ твоята душа. Другояче страданието нѣма смисълъ. При всѣко страдание се внася, или по-право присажда едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щомъ дойде страданието, ти трѣбва да си радостенъ и да кажешъ: доволенъ съмъ на страданието, защото то внася нѣщо въ менъ. Ще бѫдешъ разуменъ, да не дигашъ много шумъ, иначе ще счупишъ присадката. Като почувствувашъ тази скръбъ, това страдание, ще зараснешъ отгорѣ на дивачката. Тогава ще дойдатъ дъждъ и бури — условия, при които съзнанието започва да расте.

 

 Казвате: всички ние очакваме Христа. Да очакваме Христа, това е тъй естествено, както е естествено да очакваме слънцето всѣка сутринь. Слѣдъ като залѣзе слънцето, какво настава? Имате ли ясна прѣдстава за движението на слънцето? Какъ се движи слънцето? Всички вие, или поне повечето отъ васъ, сте учили астрономия. Какъ се движи слънцето? Струва ми се, че слънцето като че прави своитѣ обръщения отъ изтокъ къмъ западъ. Но ако вие сте горѣ въ пространството, надъ земята, ще видите, че слънцето обикаля отъ сѣверъ къмъ югъ, отъ сѣверния полюсъ къмъ южния. Въ нашето полушарие всичкото движение става около половината земя и всички звѣзди и слънцето се завъртатъ все около една хоризотална площь на движение. Отъ гледището на земята, намъ се вижда, като че слънцето се движи около нея. Ученитѣ хора казватъ, обаче, че земята се върти. На какво се дължи това въртение? Това нѣщо окултиститѣ обясняватъ като казватъ, че земята е жива и въ нея има едно живо съзнание, както и у хората, и тя обръща ту едната си страна, ту другата си страна къмъ слънцето. Тя не се движи механически, но съ едно вѫтрѣшно усилие. Значи, този процесъ на движение става съзнателно въ нея. И въ това движение, съ което тя се движи, ние нѣкой пѫть изгубваме този тактъ на движението на земята. И щомъ изгубимъ този тактъ, въ насъ се заражда една вѫтрѣшна дисхармония. Съврѣменитѣ учени хора забѣлѣзватъ това нѣщо и по цѣлата земна повърхность. Че става едно движение на твърдата почва на около 25 — 30 см. дълбочина, това и окултиститѣ знаятъ. Цѣлата почва се вдига и спада, става тъй нареченото дишане на земната повърхность. Ето защо, въ духовния животъ, ние трѣбва да дойдемъ въ връзка съ туй специфично движение на земята, съ специфичното движение на слънцето, съ специфичното движение на слънчевитѣ лѫчи, да вземемъ въ съображение, какво влияние упражняватъ човѣшкитѣ мисли изобщо. И онѣзи, които се упражняватъ въ окултната наука, които я прилагатъ, иматъ особенъ начинъ, по който могатъ да се обновяватъ. Тѣ сега развиватъ духовното си тѣло, вечерно врѣме оставятъ физическото си тѣло на земята, а съ духовното си тѣло излизатъ извънъ земната зона на планинска разходка. Тамъ тѣ се обновяватъ и послѣ се връщатъ отново въ тѣлото си. Това обновяване става и съ хора, които нѣматъ ясновидство, за тѣхъ този процесъ става несъзнателно. Такива хора ставатъ сутринь доволни, и разположени духомъ и казватъ: много добрѣ спахъ тази вечерь. Това показва, че този човѣкъ е направилъ тази разходка извънъ зоната. Нѣкой казва: снощи не спахъ добрѣ, цѣла нощь ме гониха. Значи, той е останалъ подъ тази зона. Въ това седи истинската хигиена. Казвамъ: като си лѣгашъ вечерно врѣме, ще се освободишъ отъ всички земни тревоги, които си ималъ прѣзъ деня, и тогава ще отидешъ на разходка. Тамъ ще подишашъ чисть въздухъ, ще се обновишъ, и като се върнешъ въ тази рудница, ще бѫдешъ бодъръ и веселъ, готовъ да работишъ. Земята е тази рудница. Азъ наричамъ тази разходка излизане изъ тази рудница, отиване горѣ на повърхностьта и послѣ връщане отново. И тъй, ние имаме едно постоянно излизане и връщане. Въ този случай спането прѣдставлява единъ методъ за почивка. Туй е обикновенъ методъ.

 

 Та, когато казвамъ, че нашето съзнание трѣбва да бѫде будно, да живѣемъ хармониченъ животъ, това ще ни помогне да отиваме за 10—15 минути на такава една разходка и да се обновимъ, за да продължимъ успѣшно дневната си работа. Хората отиватъ на курортъ, на разходки, но ако биха знаяли този начинъ на обновяване, тѣ биха го използували. Какъ именно? — Ще отидешъ подъ нѣкое дърво, ще се облегнешъ на него, ще излѣзешъ извънъ тѣлото си и слѣдъ като направишъ разходката си, ще се върнешъ пакъ назадъ, но вече обновенъ, съ прѣсни сили и здраве. А сега хората какво правятъ? — Ще отидатъ на курортъ, ще ядатъ, ще пиятъ, ще се простудятъ и най-послѣ ще кажатъ: не можахме да използуваме курорта, както трѣбваше. Въ какво седи тѣхния курортъ? — Само въ ядене и въ пиене. Да, това е само едната страна на курорта. За всѣки човѣкъ, за всѣки индивидъ има специфична страна, опрѣдѣлена отъ самата природа, и ако ние пазимъ своето съзнание будно, и ако сме свързани съ това съзнание, за всѣки день ще ни се дава специфична храна, която азъ наричамъ царска, идеална. Добийте това съзнание, за което ви говоря, и ще видите, че законътъ е много вѣренъ. Вие ще имате тази специфична храна. Послѣ, направете опитъ, да видите, до какви размѣри сѫ достигнали вашитѣ мисли и чувства, изобщо вашето развитие. Може да направите слѣдния опитъ, да видите, до кадѣ е достигнала будностьта на вашето съзнание. Насадете напримеръ нѣкое деликатно растение и вижте, какъ ще се развива подъ вашитѣ грижи и внимание. Какво става обикновено? Вие насаждате едно цвѣтенце въ вашата градина и не се минава много врѣме, то изсъхва. Защо? — Аурата ви е груба, то не може да издържи на тази срѣда. Има редъ такива факти. Нѣкои хора насаждатъ круши, ябълки, грозде, но всичко измира, не може да вирѣе въ тѣхния домъ. Защо се яви филоксерата въ Европа? — Още когато се роди въ човѣчеството идеята за война, която стана въ 45-та година, за пръвъ пѫть се яви филоксерата по лозята и зарази всички лозя въ Европа. Оттогава лозата почна да чезне. Лозата е емблемъ на човѣшкия животъ. Филоксерата пъкъ показва, че ще дойде една такава филоксера и въ свѣта, между хората, и ще ги поразява. Това сѫ убийственитѣ мисли, които прѣсушаватъ хората. Сега у насъ прѣсаждатъ лозитѣ на особени подложки.

 

 Та важниятъ въпросъ сега е, че ние изучаваме живата природа, учимъ, какъ да прѣсаждаме лозитѣ, какъ да обработваме крушитѣ и ябълкитѣ какъ да оремъ нивитѣ си, а най-важното, какъ да оремъ и обработваме себе си, този въпросъ е изоставенъ. Като гледамъ съврѣменнитѣ методи на възпитание, намирамъ ги много примитивни. Като наблюдавамъ, какъ се прилагатъ тия методи, чудя се, какъ тия дѣца сѫ останали живи, но казвамъ си: благодарение на природнитѣ методи благодадарение на методитѣ, които живата природа противопоставя срѣщу човѣшкитѣ, та има едно примирение въ резултатитѣ. И въ цѣлото човѣшко съзнание има такива пертурбации. Днесъ не можешъ да намѣришъ двама души, които да сѫ въ унисонъ. Тѣ само привидно сѫ въ хармония, но като се срещнатъ наблюдаватъ се единъ другъ, разглеждатъ се отъ главата до петитѣ, единиятъ взима обратна позиция срѣщу другия — нѣма прѣливане помежду имъ. Какво особено има въ тази сериозна позиция? Не мязатъ ли на онѣзи неприятели, всѣки отъ които взима пушката и се изправя срѣщу неприятеля си? Ти виждашъ дулото на пушката и казвашъ: господине, ако не постѫпишъ добрѣ, ще знаешъ, че и азъ съмъ въоръженъ. Питамъ: при такова въорѫжение, какъвъ животъ ще иматe? Че тогава и въ всѣки домъ има такова въорѫжение. Вземете, запримѣръ, когато говоримъ Истината, или когато проповѣдваме нѣкѫдѣ въ обществото, ние нѣмаме желание да кажемъ самата Истина, а си служимъ съ нея дотолкова, доколкото нашия свещенъ егоизъмъ позволява. Сега, не си правете илюзии, знайте, че свещениятъ егоизъмъ още царува въ съврѣменното общество. Той е фаза, която хората трѣбва да прѣживѣятъ, докато дойдатъ до онова висше съзнание, да се пробуди онова чувство, което ние наричаме „алтруизъмъ, или пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание“. Човѣкъ, у когото е пробудено това съзнание, трѣбва да прѣобрази и своя ближенъ. Двама души могатъ да живѣятъ въ хармония само тогава, ако тѣхното съзнание е нагласено въ унисонъ. Туй разгласяване донѣкѫдѣ сѫществува само между хората, между животнитѣ има по-пълна хармония. Дисхармонията между животнитѣ се ражда, но нѣкога само отъ нуждата имъ за храна. Когато вълкътъ търси своята прѣхрана, по нѣкой пѫть може да нападне нѣкоя овца.

 

 Ще ви приведа единъ анекдотъ. Оплакала се овцата на кучето, казала му: Много съмъ ти благодарна, че ни пазишъ. Ние служимъ на хората даромъ. Даваме вълната си, млѣкото си, даромъ, но дѣцата ни, нашитѣ роднини, нашитѣ ближни всѣка година изчезватъ и не се връщатъ. Кучето ѝ отговорило: „Какво да правя, азъ ви пазя, но по нѣкои пѫть господарьтъ повиква нѣкои отъ васъ, праща ги въ странство да се учатъ“. „Не зная но досега нито една отъ нашитѣ дъщери или синове не сѫ се върнали“. „Както виждате, азъ ви пазя, но има нѣкакъвъ законъ.“ Кучето е законъ, то варди отъ вълцитѣ, но отъ господаря не може да варди.

 

 Казва пророкътъ: „Земята ще бѫде пълна съ знание за Господа“. Въ всинца ви има Божественото, но само дайте условия, за да се прояви то. Направете усилие да учите Божествената наука. Тя трѣбва да се тури като основа въ живота ви. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи едно усилие. И кѫдѣ ще се яви Христосъ? — Христосъ ще се яви тамъ, дѣто условията сѫ най-добри. Трѣбва да знаете, че Той най-първо ще посѣти най-добритѣ хора въ свѣта. Нѣма изключение въ това. Най-послѣ ще посѣти и най-лошитѣ хора. Защото, слѣдъ смъртьта си Христосъ посѣти първо небето, добритѣ хора, а послѣ посѣти и ада. Адътъ, това е най-долното мѣсто на земята, то е непробуденото съзнание у хората, „Азъ дойдохъ“, казва Христосъ, „за да иматъ животъ.“ Ние казваме: ами ако Христосъ дойде днесъ, какво ще донесе? Христосъ нѣма да дойде съ празни рѫцѣ. Той нѣма да дойде самъ. Едно врѣме, прѣди да дойде Христосъ на земята, дойдоха ангелитѣ, съобщиха, че Христосъ ще се роди и се върнаха назадъ въ небето. Тѣ казаха; „Ние сега не можемъ да дойдемъ“. И сега, като дойде Христосъ, и ангелитѣ ще дойдатъ заедно съ Него и ще работятъ. Питамъ тогава: Христосъ ще дойде ли на земята? Ще бѫде ли разпнатъ втори пѫть? Азъ ви казвамъ: Христосъ нѣма да дойде на земята. Той ще дойде въ земя, въ която съзнанието у хората е пробудено. Днесъ нѣкой казватъ, че Христосъ ще дойде, други казватъ, че Христосъ е дошълъ вече. Да за всички онѣзи, у които съзнанието е пробудено, Христосъ ще дойде, ще говори съ тѣхъ, и тѣ ще слушатъ бѣседитѣ и проповѣдитѣ Му. А за онѣзи, у които съзнанието не е пробудено, Христосъ, може би, другъ пѫть ще дойде. Ония, които Го чакаха 2,000 години, за тѣхъ дойде Христосъ, а онѣзи, които не Го очакваха тогава, Той ще дойде слѣдъ други 2,000 години. Тѣ сѫ пакъ сѫщитѣ ония прѣродени хора, които сѫ живѣли прѣди 2,000 години. Идването на Христа, тъй както Го очакватъ мнозина, подразбира физическата страна. Подъ „идването на Христа“‘ ние подразбираме проявлението на Любовьта на Божествения принципъ, който ще стане условие за развиване на човѣчеството. Въ човѣка има набрани енергии отъ 2,000 години, които прѣдизвикватъ извѣстни подпушвания; и ако тѣзи енергии не се отправятъ, ако не имъ се даде изходъ, ако човѣкъ не заеме своето мѣсто, ако тази фаза не мине, то ще стане такъвъ разгромъ- какъвто хората не сѫ виждали до сега, но казва се, че въ Божия пѫть разгромъ не става. И казва апостолъ Павелъ: „Ще бѫдатъ грабнати въ въздуха“. Подъ грабнати въ въздуха, той подразбира процесъ на пропукване на съзнанието. Тогава всички учени хора ще си подадатъ рѫка и ще създадатъ условия за проявяване на Божествения принципъ. И когато Христосъ дойде, всички хора трѣбва да Го видятъ. Ако Го видятъ само нѣколко души, ще има сѫщия споръ, както и сега. Идването на Христа е вѫтрѣшно отношение, каквото е отношението на слънцето къмъ насъ. Това е сѫщиятъ законъ. И тогава между Бога и насъ ще се образуватъ правилни отношения.

 

 Та сега, великата наука, която трѣбва да изучавате седи въ това, какъ трѣбва да се пробуди съзнанието, или какъ трѣбва да се култивира това съзнание. Ето въпросътъ, който прѣдстои на разрѣшение отъ всички. И затова религиознитѣ хора, като присѫтствуватъ на нѣкоя духовна проповѣдъ, като не разбиратъ, заспиватъ. Станатъ веднъжъ да се молятъ, станатъ втори пѫть, и най-послѣ, като не издържатъ, казватъ: не струва да се моли човѣкъ! Не, вие трѣбва да разбирате, защо се молите. Ако човѣкъ чете писанието и го прѣповтаря по нѣколко пѫти, той трѣбва да намѣри въ него методи и начини, чрѣзъ които да работи. Мозъкътъ, това е почвата, чрѣзъ която той трѣбва да работи. Какво е развилъ всѣки отъ васъ? Любовьта развилъ ли е? Чувствата си развилъ ли е? Своята интелигентность развилъ ли е? Музиката развилъ ли е? Изкуствата развилъ ли е? Има много работи които човѣкъ трѣбва да развие въ себе си.

 

 Сега, ние съврѣменнитѣ хора се плашимъ за здравето си и търсимъ лѣкари. Туй, което ние знаемъ е слѣдното: въ човѣшкото тѣло има специфични клѣтки, които изпълняватъ длъжностьта на лѣкари. Тѣ сѫ по-добри лѣкари и отъ най-отличнитѣ лѣкари на земята. Ако ние заболѣемъ и се оставимъ на тия клѣтки, тѣ могатъ отлично да ни излѣкуватъ. Тѣ си иматъ, лаборатория, дѣто приготовляватъ свойтѣ медикаменти, и съ тѣхъ отлично заздравяватъ всѣка рана. Това е законъ! Ако човѣкъ има една рана и я прѣдостави на тия клѣтки, тѣ ще се събератъ, ще направятъ своя прѣвръзка, и по този начинъ ще я излѣкуватъ. Послѣ, има специфични клѣтки и за музиката. Отъ двѣтѣ страни на черепа има два органа, въ които се криятъ тѣзи клѣтки. Тѣ съставляватъ тия органи. Нѣкой иска да стане музикантъ. Нека се остави на тия клѣтки. Послѣ, искашъ, да помнишъ, да развивашъ паметьта си. Остави се на клѣткитѣ на паметьта, тѣ ще свършатъ тази работа. Помоли имъ се и кажи: моля ви се, съберѣте всички данни, необходими за усилване на паметьта ми и създайте всички условия за работа. Почнешъ ли ти да се грижишъ, всичко ще стане на каша. Сѫщо така и за математиката има специфични клѣтки. За изкуствата има специфични клѣтки. За милосърдието има специфични клѣтки. За зрѣнието има специфични клѣтки. За говора има специфични клѣтки. Човѣкъ е господарь, заобиколенъ съ такива разумни клѣтки, които седятъ около него и казватъ: господарю, ти само ни давай своитѣ мнѣния и разпореждания, каквото искашъ ние ще направимъ, но ако се бъркашъ въ нашитѣ работи, ще направишъ една каша, за която ще плащашъ. А сега, събиратъ се редица хора и казватъ нѣкому: Tи ще помнишъ добрѣ, ще развивашъ правилно паметьта си. Не се помни така.

 

 Ще се върнемъ къмъ Божественото. Богъ, който е създалъ човѣка, добрѣ го е създалъ. И тогава, като изучаваме математиката, ще я изучаваме по другъ начинъ. Като изучаваме астрономията, ще я изучаваме по другъ начинъ. Като изучаваме биологията, физиологията, анатомията, ще ги изучаваме по другъ начинъ. Всички науки ще изучаваме по начина, но който е устроенъ нашиятъ мозъкъ и по начина, по който нашитѣ клѣтки схващатъ. Тогава казвате: Богъ ще ни научи. Какъ, сега ли ще ви научи? Отдавна Богъ е турилъ идеята да ни научи. Ние зе сега сме дѣца, и още хиляди години ще минатъ, докато ни научатъ. Тия малки клѣтки азъ наричамъ ангелчета на смирението“, които напущатъ своята благодатъ на небето и дохождатъ на земята, за да учатъ хората. Послѣ пакъ се връщатъ на небето и казватъ; ние живѣхме еди-кѫдѣ си, помагахме. Ако единъ романистъ се заеме да опише човѣка, той ще напише най-хубавия романъ за него. Нѣкой ще каже: това сѫ недоказани нѣща. Единственитѣ нѣща, които сѫ доказани въ свѣта, това сѫ човѣшкитѣ прѣстѫпления. Навсѣкѫдѣ се доказватъ само човѣшкитѣ прѣстѫпления на разрушения. Никакви други доказателства нѣмаме. Нѣкой казва: докажи това! — Само прѣстѫпленията сѫ доказвани до сега. Какъ ще докажете добродѣтельта? Паметникъ на добродѣтельта нѣма. Има храмове на разрушенията, има училища, има обществени здания; и отъ миналата култура, и отъ сегашната култура, навсѣкѫдѣ срѣщаме паметници на разрушенията, навсѣкѫдѣ срѣщаме недоволство. Това не е модеренъ строй, това е едно прѣходно състояние, но Божественото работи въ цѣлата култура. Сега Божественото работи въ свѣта! Свѣтътъ нѣма да пропадне. Навсѣкѫдѣ въ свѣта има добри хора. Не гледайте само на лошата страна въ свѣта. По цѣлия свѣтъ, на всѣкѫдѣ по свѣта, има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на земята, и въ другия свѣтъ, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички, и когато вие се обезсърчите, нѣщо отвѫтрѣ ви казва: не бойте се, има добри хора на земята, има добри хора и на небето.

 

Та казвамъ: нѣкой отъ васъ сега седятъ на кръсто пѫть и мислятъ, кое учение въ свѣта е право. Учението, което дава разширение на твоята душа, разширение на твоя умъ и разширение на твоето сърце, то е Божествено учение. Учението, което внася всѣки день този Божественъ нектаръ на живота, учението, което внася въ тебе този импулсъ да прѣодолявашъ всички мѫчнотии и да растешъ, то е Божественото учение. Учението, при което не остарявашъ, не губишъ смисъла на живота, но всѣки день се подмладявашъ, разбогатѣвашъ и растешъ, това е Божественото учение. Нѣкой пѫть, когато нѣкой отъ васъ се безпокоятъ, дали ще видятъ своитѣ заминали, азъ казвамъ: тѣ живѣятъ, живи сѫ, но вие не ги познавате, не ги знаете, какви сѫ горѣ на нѣбето. Ще дойдатъ врѣмена, когато хората ще живѣятъ най-малко 120 години. Въ писанието се казва, че хора, които се обичатъ, Господъ ще ги тури да живѣятъ на земята най-малко около 120 години и когато се наситятъ на този животъ, цѣлокупно ще напуснатъ земята и ще се прѣселятъ горѣ на небето. Докато сѫ тукъ на земята, ще си направятъ една колиба и ще ходятъ, ще обикалятъ свѣта на кѫдѣто искатъ, докато се наситатъ. Това е животътъ. Смъртьта за насъ е само една възможность, да се освободимъ отъ своитѣ ограничаващи условия. По нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да умре, за да се освободи отъ лошитѣ условия въ които се намира, да се освободи отъ своето хилаво тѣло, отъ своя хилавъ умъ, за да може Божественото въ него да му създаде за въ бѫдаще единъ отличенъ организъмъ, съ който да служи на Бога. Казвамъ: сега е врѣме да служимъ на Бога. Кога другъ пѫть можемъ да служимъ на Бога? Сега е най-благоприятното врѣме. Задавали ли сте си въпроса, кога можемъ да служимъ на Бога? Истинската философия седи въ това, като станешъ сутринь, да отправишъ ума си къмъ Бога, къмъ този великъ принципъ и да си кажешъ: днесъ ще обичамъ всичко заради Бога! Богъ ще бѫде за тебъ единъ обектъ, и изобилието на живота ще се разлѣе наоколо ти. Направете този опитъ и ще видите, че ако Богъ живѣе въ васъ, въ вашия домъ, вие ще имате любовь. Нѣма ли Бога въ вашия домъ, любовь нѣма да имате. Ако Богъ живѣе въ единъ народъ, миръ ще има въ него; ако Богъ не живѣе въ този народъ, миръ нѣма да има. И ако сега въ България ставатъ размирици, какво показва това? — Че Богъ не живѣе въ този народъ. Българскиятъ народъ трѣбва да стане мекъ. Този народъ не може да се повдигне съ тази си грубость. Подъ думата „мекъ“ не разбирамъ мекушавъ, но народъ съ едно благородно, отзивчиво сърце. Ако Богъ поеме българския народъ, това малко клонче, и го присади на една дивачка, той народъ ще стане, но ако Богъ не го присади, отъ него нищо нѣма да стане. А сега, че трѣбвало да се разрѣшаватъ социални въпроси, че трѣбвало пари, това сѫ второстепенни въпроси. Вие можете да вземете пари отъ дѣто искате, но парата не повдига народа. Размножението не повдига народа. Единъ народъ може да се размножава и намалява, но ако не дойде разширение въ съзнанието на хората, ако не дойде тази висша култура въ него, отъ този народъ нищо нѣма да стане. Ако, обаче, дойде това разширение въ съзнанието, тази висша култура, както въ единъ народъ, така и въ единъ индивидъ, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателенъ, на разуменъ животъ.

 

 Питамъ сега: отъ дѣ ще дойде спасението на България? Всички казватъ, ако се свали това правителство България ще тръгне но-добрѣ. Казвамъ: 50 години откакъ България се освободила, и прѣзъ тѣзи години сѫ се смѣнявали толкова правителства, обаче България спаси ли се до сега? Положението и отъ день на день се влошава. И въ Франция, и навсѣкѫдѣ ставатъ смѣни на управляващи. Смѣняването означава снимане прѣвръзката на единъ боленъ, но не означава още и онова лѣкуване, което иде отвѫтрѣ. Прѣвръзката е само едно условие. Новитѣ управляващи, които идватъ, трѣбва да иматъ пробудено съзнание и такава широта, че каквото прѣдприематъ за народа си да е продиктувано отъ слѣдния девизъ: днесъ ще извършимъ тази работа за Бога! Ако всички служащи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършатъ днесъ ще бѫде за Бога, знаете ли, какво щѣше да бѫде положението на България? — Тя щѣше да бѫде най-малко 99 пѫти по-добрѣ, отколкото е сега. А сега какво се готви отъ българския народъ? Тѣ цѣлъ день мислятъ, срѣщу кого какъ да постѫпятъ. Тѣзи-онѣзи секти да избиемъ, да ги изчистимъ, че да остане само православната църква. Та като изчезнатъ всички сектанти, България ще хароса ли? Когато изчезнатъ всички сектанти, и България ще изчезне. Това да знаятъ всички! Когато разгониха богомилитѣ изъ България, българскиятъ народъ падна подъ турско робство цѣли 500 години. Едно врѣме евреитѣ разпнаха Христа, но какво ги постигна слѣдъ това? — Двѣ хиляди години робуваха. И Христосъ, който иде днесъ казва на съврѣменния свѣтъ: „Вложете Любовьта въ свѣта, и секти нѣма да има“. Щомъ вложите Любовьта въ свѣта, и сектанството ще изчезне. Вложете Любовьта, вложете свѣтлината! Дайте изобилие! Отдѣ се раждатъ кражбитѣ? Отдѣ се ражда разврата? Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора! Ще избиятъ 50,000,000 хора и послѣ ще кажатъ, че имало развратъ. Какъ да нѣма развратъ! Толкова мѫже се избиватъ, а оставатъ толкова хиляди жени, на които енергиитѣ оставатъ неизползувани. Слѣдъ всичко това, разбира се, че ще има развратъ, и то половъ развратъ! Не само въ Америка, но въ всички страни е това зло. И послѣ социалиститѣ ще казватъ: сектантитѣ внесоха това зло въ свѣта. Не, приятели, така не се разсѫждава. Вие искате да подобритѣ този народъ, нали? Трѣбва да знаете, какъ да турите ножа въ коренитѣ. Тамъ е злото. Ама сектантитѣ имали грѣхове. Може и тѣ да иматъ грѣхове, това не е чудно, но другадѣ лежи злото. Кое е хубавото сега въ свѣта? Единъ народъ, който има Любовь, той ще може да се развива правилно, той ще се увеличава; а народъ, който нѣма Любовь, той ще се смалява. Такъвъ е законътъ. Дѣ е най-богатото растително царство? — Тамъ, дѣто има свѣтлина и топлина; дѣто има извори, тамъ има и дървета. Дѣто нѣма тѣзи условия, тамъ нѣма и тази растителность. Коя е причината, че въ Сахара, дѣто има толкова топлина и свѣтлина, нѣма животъ? — Вода нѣма тамъ. Било е врѣме, когато въ Сахара е царувала култура! Единъ день, когато европейцитѣ почнатъ да разкопаватъ Сахара ще видятъ, че тамъ сѫ заровени цѣли градове. Култура е имало тамъ! Какъ е пропаднала тази култура? Нѣма да разглеждамъ сега тѣзи нѣща, но казвамъ: въ миналото Египетъ извърши едно прѣстѫпление, за което плати съ унищожението си. Онѣзи, които създадоха египетската култура, унищожиха Сахара. Кармически, Божествениятъ законъ работи; съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри. Ние знаемъ, че величието на който и да е народъ, величието на коя и да е култура може да се запази само тогава, когато този народъ, или тази култура се съобразява съ законитѣ на живата природа, когато вървятъ въ унисонъ съ Божиитѣ заповѣди и повеления. Само тогава религията ще бѫде религия. Само тогава науката ще бѫде наука. Само тогава ще има истински общественъ строй. Справедливость трѣбва да има навсѣкѫдѣ! Но ако единъ човѣкъ седи въ кѫщи и се страхува, не зная, какъвъ общественъ строй е този. Внесете Любовьта навсѣкѫдѣ! Още сега, при сегашнитѣ условия трѣбва да се внесе Любовьта. Всѣки отъ васъ може да се свърже съ невидимия свѣтъ, да стане единъ факторъ, да внесе Любовьта въ свѣта, да внесе подобрѣние въ човѣчеството. Всѣки може да направи единъ опитъ и да види, че може да подобри живота си. Ако можете да проповѣдвате така, това е най-доброто. Ние искаме да се проучатъ методитѣ за прѣвъзпитанието на всѣки човѣкъ поотдѣлно, и по този начинъ да се подобри положението и на народа. Азъ гледамъ, у мнозина има много дарби, но тѣ се ограничаватъ въ старото, и тъй ще си умратъ отъ скука, отъ недоволство. Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно условие на Божественото дърво, на което може да расте. Ти не можешъ, да растешъ безъ да обичашъ човѣчеството. Божественото въ свѣта се крепи на човѣшкото, тъй както човѣшката глава е символъ на цѣлото тѣло и се крѣпи на него. Човѣшката глава, която а символъ на Божественото, се крѣпи на човѣшкото. Азъ говоря за едно здраво, а не за едно хилаво тѣло. Здравата глава се крѣпи на здраво тѣло.

 

 Та казвамъ: Божественото се крѣпи на човѣшкото. И когато ние имаме една клѣтка, която може да извърши волята Божия имаме и всичкитѣ блага, на които се крѣпи цѣлото човѣчество. И тогава, всѣки болѣнъ който се разболѣе, но върши волята Божия, нѣма защо да търси лѣкари, щомъ той е въ унисонъ съ Божественитѣ закони, ще отправи своята мисъль въ Америка или другадѣ, ще се свърже съ всички добри хора по лицето на земята и горѣ на небето, и ще оздравѣе. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е въ лошо финансово положение. Тогава той ще отправи мисъльта си къмъ всички добри хора въ България, тѣ ще възприематъ мисъльта му и ще му се притекатъ на помощь. Тѣ ще кажатъ: да се отпуснатъ на едикой си господинъ тия пари. Пъкъ, ако вие сте чиновникъ безъ работа тия братя като разбератъ положението ви, ще кажатъ: назначете този братъ. Тия хора навсѣкадѣ дѣйствуватъ по свѣта. Това сѫ сили, които дѣйствуватъ. А сега нѣкой като види другъ, че страда казва: тъй трѣбва да бѫде. Не, ще се подчините на тия сили, които дѣствуватъ за добро. Нѣкой казва: нѣма какво ще се приспособимъ на условията въ живота. Не смѣшно е това. Каквато и да е твоята длъжность, приспособи се къмъ условията на Любовьта. И тогава, на онѣзи хора, на които искашъ да слугувашъ, ще можешъ едноврѣменно съ твоята работа, да се отзовешъ и на тѣхъ. По този начинъ ще изпълнишъ волята Божия и ще имашъ Божието благословение. Сега има едно изопачаване на нѣщата, което седи въ неразбиране дълбокия смисълъ на живота.

 

 Казва Христосъ: „Дойдохъ да имъ дамъ животъ прѣизобиленъ“. То значи да ги научи, какъ да живѣятъ. И за бѣднитѣ, и за богатитѣ има условия. Благочестието е една придобивка. Онѣзи отъ васъ, които сте нещастни, които сте бѣдни, които иматъ малко знания, азъ се обръщамъ къмъ тѣхъ и споредъ това учение ви облажавамъ. И тия отъ васъ, които нѣматъ това учение, нека се съединятъ съ своитѣ братя, които сѫ завършили развитието си, за да се подобри и тѣхния животъ. Тѣ ще видятъ едно учение, което най първо има физическо приложение, послѣ духовно и най-послѣ Божествено. Най-първо да опитамъ истината въ физическия свѣтъ, послѣ на духовния свѣтъ и най-послѣ въ Божествения свѣтъ. Това сѫ три положения, въ които човѣкъ може да провери Истината. И тогава, споредъ принципитѣ на херомантията, на френологията и на физиогномията, когато единъ знакъ сѫществува на три мѣста въ човѣка, а именно на рѫката, на лицето и на главата, този знакъ има важно значение за него. Когато, обаче, единъ знакъ сѫществува само на рѫката, а другадѣ го нѣма, той съставлява 1/3 отъ Истината. Когато се намира на рѫката и на лицето, той прѣдставлява 2/3 отъ Истината, и когато най-послѣ си намира и на рѫката, и на лицето, и на главата, той прѣдставлява 3/3 отъ самата Истина, или цѣлата Истина. Тъй щото, и въ природата е сѫщото нѣщо. Когато нѣщата сѫ реални въ физическия свѣтъ, реални въ духовния свѣтъ, реални и въ Божествения свѣтъ, тогава има тѣсна връзка между тѣхъ. Такава връзка сѫществува и между дробоветѣ, и стомаха, и главата, т. е.такава връзка сѫществува между физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Това е философия! Когато говоримъ за физическото, ние разбираме редъ условия, които природата доказва. Всички минерали, извори, дървета и камъни въ природата прѣдставляватъ методи, чрѣзъ които трѣбва да работимъ. Съврѣменната наука още не ги е приложила, пъкъ и съврѣменитѣ религиозни хора не сѫ ги приложили още.

 

 Съврѣменнитѣ религиозни хора и досега разглеждатъ въпроситѣ: въ колко лица е Богъ, колко хиляди години сѫ се изминали, откакъ е дошълъ Христосъ на земята, колко души сѫ се обърнали къмъ Христа и т. н. Да, съврѣменитѣ християни сѫ отлични, много добрѣ се биятъ, много хубави аероплани иматъ, много отровни газове сѫ открили и т. н. Но не зная, дали тия хора могатъ да се нарекатъ християни. Христосъ е употрѣбилъ всички тия топове, всичка тия сили въ друго направление. За въ бѫдеще ще има други начини за воюване. Хората отъ шестата раса, които ще дойдатъ слѣдъ васъ, знаете ли съ какви срѣдства ще си служатъ? — Тѣ ще прѣспиватъ хората. И цѣла армия да се яви прѣдъ тѣхъ, тѣ ще могатъ да я приспятъ. Тѣ ще могатъ да приспятъ и цѣлъ народъ. Какво могатъ да направятъ противъ тѣхъ? Не е ли по-добрѣ да дойдатъ тѣ при насъ, да работимъ заедно съ тѣхъ, прѣди да ни приспятъ? Ще бѫде смѣшно, когато неприятелитѣ ни заобиколятъ и ни питатъ: ще се прѣдадете ли, или да ви заобиколимъ съ картеченъ огънь? — Трѣбва да се прѣдадете, защото иначе цѣлиятъ градъ ще отиде. Приспиването означава процесъ на съзнанието.

 

 Казвамъ: Христосъ, който иде сега въ свѣта, носи миръ, свѣтлина, свобода, разбирателство. Той иде да възкреси всички онѣзи, които отъ памтивѣка сѫ паднали, и да даде нови условия на живота. Това е Божественото. Всички вие, които слушате, трѣбва да бѫдете готови за новото и да учитѣ другитѣ. Сега всѣки пита: въ какво вѣрвате. Тъй и всѣки ще пита и васъ: въ какво вѣрвате!

 

 Азъ ще ви оставя съ този въпросъ, вие сами го разрѣшете за себе си: въ какво вѣрвате, какво обичате, какво желаете, какво да учите, и каква свобода искате? Тѣзи въпроси всѣки отъ насъ трѣбва да ги разрѣши правилно. Разрѣши ли ги правилно, той ще има вѫтрѣшенъ миръ и ще добие Божественото. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, човѣкъ да чувствува своето положение като човѣкъ, да чувствува своето достойнство като човѣкъ. Туй е състояние, което всѣки човѣкъ може да има. Първото, което ще разбере, то е че като човѣкъ той е едно мислящо сѫщество, че има правилни схващания за живота и изпълнява волята Божия тъй, както е писано въ живата свещена книга.

 

Бесѣда,  държана  отъ  учителя  на  11  априлъ,  1926  г. въ  гр.  София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt