Jump to content
Ани

1926_04_04 Дава плодъ

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Дава плодъ

 

 

„Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то не дава плодъ“.

 

 Ще говоря върху стиха: „Ако житното зърно не падне“, или казано на съврѣмененъ езикъ „ако житното зърно не се посѣе“. Условията на живота сѫ великъ подтикъ за реализиране на разумния животъ. Защото майката, която ражда, има идея. Бащата, който съгражда дома, има идея. Писательтъ, който пише, има идея. Държавникътъ, който управлява, има идея. Войнътъ, който воюва, има идея. Каквато постѫпка и въ каквото направление да се извърши, задъ нея всѣкога седи единъ малъкъ подтикъ. Значи, човѣкъ трѣбва да има подтикъ. Не само подтикъ трѣбва да има, но трѣбва и да разбира основнитѣ закони, върху които се гради разумния животъ. Човѣкъ не трѣбва да има само едно повърхностно разбиране на нѣщата. Въ това отношение, ако вземемъ индуситѣ, споредъ както изучаватъ човѣшкото естество, тѣ иматъ по-правилна философия отъ европейцитѣ. Наистина, тѣ не сѫ изучили толкова физическото тѣло на човѣка, но сѫ изучили духовнитѣ му тѣла, т. е. неговитѣ по-тънки тѣла. Тѣхъ тѣ сѫ изучили добрѣ и за тѣхъ иматъ една вѫтрѣшна физиология и съобразно тази физиология могатъ да извършватъ нѣща, които европейцитѣ не могатъ. Тѣ се занимаватъ отъ хиляди години съ тия въпроси, когато въ нашата съврѣменна наука едва сега започватъ да изучаватъ строежа на човѣшкото тѣло по-подробно, отколкото досега.

 

 Христосъ прави едно сравнение, казва: „Ако житното зърно не падне на земята не може да се размножава.“ Размножението е законъ за разумния животъ. „Плодете се и се множете“, казва Писанието. Само разумниятъ човѣкъ може да се размножава, а неразумниятъ човѣкъ само се дроби. Да дробишъ попара, това не е разуменъ животъ; да чупишъ камъни, това не е разуменъ животъ. Да градишъ, това е друго нѣщо.

 

 „Ако житното зърно не падне“. На какво? — На добрата почва подразбира Христосъ, то само остава и не дава плодъ. Слѣдователно, всѣки животъ има свои специални условия за развитие. Забѣлѣжете всѣки индусъ може да ви разправя за седемьтѣ тѣла, които човѣкъ има, но при това всѣки индусъ очаква нѣкой великъ учитель да дойде да имъ говори. Значи, това знание нищо не ги ползува. Човѣшкитѣ тѣла прогресиратъ епохално, въ тѣхъ има извѣстни творчески вълни, които ги подтикватъ, тъй както силитѣ въ природата подтикватъ пролѣтьта да се прояви. Има вълни на физическото тѣло; има вълни на астралното тѣло; има вълни на умственото тѣло; има вълни и на причинното тѣло. Значи, човѣкъ може да знае строежа на своето тѣло, но това тѣло има нужда отъ хранене. Ако не го хранишъ, това знание е на половина знание. Сѫщото нѣщо се отнася и за умственото тѣло, както и за другитѣ тѣла. Човѣкъ не може всѣкога да се развива умствено. Този законъ е вѣренъ и по отношение на индивидитѣ, и по отношение на народитѣ, и по отношение на цѣлото човѣчество. Слѣдователно, когато говоримъ за цѣлата епоха, разбираме, че въ свѣта иде нѣщо велико, което не е било досега. Ето защо човѣкъ трѣбва да се стреми да схване Божественото, а не трѣбва да се спира върху формитѣ. Мнозина се спиратъ върху това, прѣзъ коя чешма минавала водата. Не е въпросътъ въ това, прѣзъ коя чешма минава водата. Не е въпросътъ и въ това, чрѣзъ коя църква, чрѣзъ кой народъ ще дойде спасението на свѣта. Всѣки народъ, който мисли, че е изпратенъ съ мисия да спаси свѣта, въ дадения случай той е една чешма. Обаче туй, което спасява свѣта, не сѫ народитѣ. Спасението иде отъ Божественото начало. Богъ спасява хората. Божествениятъ духъ спасява хората. Любовьта ги повдига, Мѫдростьта ги съгражда, а Истината ги освобождава. Тъй разглеждамъ азъ въпроса.

 

 Всички съврѣменни хора сега се биятъ само за свобода. Цѣлото общество днесъ иска свобода. Нали всички сте българи? Едно врѣме българитѣ се оплакваха отъ турцитѣ, които ги управляваха, че ги направили роби. Добрѣ, българитѣ сега сами се управляватъ и сѫ нѣколко сантиметра по-горѣ, но все още не сѫ доволни. Ако отидете въ Англия ще видите, че и англичанитѣ не сѫ доволни отъ английското управление. Ако отидете въ Америка, ще видите, че и американцитѣ не сѫ доволни отъ американското управление. Може да кажете, че англичанитѣ сѫ виновни. Не, донѣкѫдѣ само сѫ виновни, защото и тѣ не разбиратъ напълно Божественитѣ закони, по които трѣбва да се управлява единъ народъ. Когато нѣкой народъ иска свобода, знае ли защо я иска? Когато нѣкой човѣкъ иска знания, знае ли защо ги иска? Когато нѣкоя мома иска красота, знае ли защо я иска? За едно разумно общество красотата е благословение, но за едно неразумно общество, красотата е опасно нѣщо. Красотата на единъ момъкъ е опасно нѣщо за харемлика, чрѣзъ нея той може да подмами женитѣ въ харема. Та казвамъ: ние, разумнитѣ хора, трѣбва да разрѣшимъ въпроса за живота правилно. Всѣки за себе си трѣбва да разрѣши правилно този важенъ въпросъ, защото освѣнъ него ние имаме материални въпроси, които засѣгатъ личностьта. Ние имаме още и обществени отношения, които засѣгатъ нашитѣ чувства. Ние имаме общочовѣшки отношения, които засягатъ нашия умъ и най-после имаме отношения къмъ единъ възвишенъ свѣтъ, т. е. отношения, които се отнасятъ до Бога. Това сѫ редъ степени,редъ йерархии нагорѣ въ нашия животъ. Въ този смисълъ, никой въ свѣта не може да бѫде абсолютно свободенъ, да прави каквото иска. Ти, който въ този моментъ можешъ да подвижишъ рѫката си нагорѣ, знаешъ ли прѣзъ колко процеси е минало това разрѣшение, докато най-послѣ реализирашъ това движение въ физическия свѣтъ? Най-първо заповѣдьта за движението на твоята рѫка трѣбва да е излѣзла отъ слънцето. Нѣкой ще каже: смѣшно е да се говори, че за движението на рѫката трѣбва да вземе участие и самото слънце! Да, трѣбва да знаете, че за движението на рѫката се дава заповѣдь отгорѣ, отъ главната квартира — отъ слънцето. Когато азъ искамъ да дигна рѫката си, трѣбва да запитамъ слънцето: мога ли да дигна рѫката си? И когато ми отговорятъ, че мога, азъ я дигамъ. Искамъ да излѣза отъ кѫщи, питамъ: мога ли да излѣза? И веднага ми отговарятъ: можешъ да излѣзешъ. Получа ли отговоръ, само тогава взимамъ шапката, бастуна си и излизамъ. Ако нѣмамъ разрѣшение отъ главната квартира, отъ слънцето, не излизамъ. Ще кажатъ, че нѣкоя жена не може да излиза изъ града, понеже мѫжътъ ѝ не разрѣшава. Не, слънцето не ѝ разрѣшава.

 

 Та, казвамъ, можемъ ли да изразимъ разумно всичко онова, което става въ насъ? Защото домътъ и животътъ трѣбва да бѫдатъ съградени на разумни начала. Ако искамъ да живѣя като човѣкъ, трѣбва да зная, за какво и защо живѣя. Ако живѣя въ едно общество, трѣбва да зная защо живѣя, трѣбва да имамъ разумни отношения къмъ него. И ако вѣрвамъ въ Бога, трѣбва да имамъ разумни отношения къмъ Него. Нѣкой хора иматъ правилни понятия, правилни схващания за Бога. Изобщо, тази велика идея прониква въ основата на живота, и ние нѣкой пѫть я наричаме човѣшки духъ, или човѣшка душа, или човѣшки умъ, или човѣшко сърце, или човѣшка воля; нѣкой пъкъ я кръщаватъ съ името общественъ моралъ, или държава. Хиляди имена ѝ се даватъ, съ хиляди имена я кръщаватъ, но тя е една и сѫща сила, която дѣйствува въ свѣта. Тази сила е еднакво важна, както когато създава едно малко бръмбарче, така и когато създава човѣкътъ. А ние, споредъ нашитѣ схващания, мислимъ, че когато природата създава едно малко бръмбарче, върши малка работа. Не, природата, е сѫщата и когато създава едно малко бръмбарче, и когато създава единъ човѣкъ, само че бръмбарчето е прѣдговоръ къмъ създаването на човѣка. Нѣкои питатъ: защо бръмбарътъ бръмчи? Той като хвърчи покрай ухото ти, бръмчи и казва: „Слушай, за да живѣешъ единъ щастливъ животъ трѣбва да мислишъ, а пъкъ моятъ животъ се убославя само въ моето бръмчене. Азъ съмъ създаденъ да бръмча“.

 

 Христосъ казва: „Ако житното зрънце не падне“. Да, туй житно зърно трѣбва да се посѣе. Нѣкой пѫть Любовьта може да бѫде като почва. Вие, изучавали ли сте, какво нѣщо е почвата на Любовьта, отъ какви елементи е съставена тя? Нѣкои градинари изучаватъ, напримѣръ, каква трѣбва да бѫде почвата, въ която ще вирѣятъ извѣстни растения. Напримѣръ, тѣ изучаватъ на каква почва вирѣятъ лозитѣ, на каква ябълкитѣ, крушитѣ, лимонитѣ, портокалитѣ, бананитѣ и редъ други плодни дървета или растения. Тѣ проучаватъ почвата, както и климатическитѣ условия, при които вирѣятъ разнитѣ растения. Казвамъ: прѣдъ насъ седи една широка область за проучаване. Ние трѣбва да изучаваме условията които сѫществуватъ въ двата полюса на земята, а именно: екваториални условия, както и условията при студѣнитѣ, сѣвѣрнитѣ мѣста. Между тѣхъ ще изучаваме и условията при умѣренитѣ пояси. Такива три вида условия има и въ обикновения животъ.

 

 Мнозина поддържатъ, че ние трѣбва да вѣрваме въ Бога и да Му се молимъ. Добрѣ, да допуснемъ, че всички ние се молимъ на Бога, а не работимъ, какво щѣше да бѫде положението на земята? Ако разберемъ въ букваленъ смисълъ, че трѣбва постоянно да сме въ молитва и речемъ всички, мѫже и жени, дѣто и да сме, било по улицитѣ или по домовете си, да отправимъ погледа си нагорѣ къмъ Бога, и съзерцаваме, какъвъ смисълъ щеше да има нашия животъ? Да допуснемъ и другото положение, че по цѣли 12 часа на день не се спираме, а само се движимъ отъ едно мѣсто на друго, знаете ли какъвъ хаосъ, каква бъркотия щеше да има въ свѣта? Нѣкой казва: съ молитва само не става.- Казвамъ: но и съ движение само не става. Философията седи въ това, да разбирате, какво значи движение, и какво значи молитва. Когато разумниятъ човѣкъ разбере великия законъ на молитвата, той ще стане истински човѣкъ, той ще стане единъ отъ вѣликитѣ адепти. И когато човѣкъ разбере, какво нѣщо е разумното движение, той пакъ ще стане единъ великъ адептъ. Да се мѣсти човѣкъ отъ едно мѣсто на друго, това не е движение. Молитвата пъкъ не подразбира, че ти трѣбва да се спрешъ на едно мѣсто и по цѣли часове да се молишъ. Ти можешъ да се движишъ и пакъ да се молишъ, както можешъ да работишъ, а едноврѣменно и да се молишъ. Работата не изключва молитвата. Ти можешъ да копаешъ и едноврѣменно да се молишъ. Нѣкой казва: азъ трѣбва да отида на църква. По-добра църква отъ отвореното небе нѣма. Най-хубавото кандило въ свѣта, това е слънцето. Има ли по-хубаво нѣщо отъ това да излѣзешъ вечерно врѣме и погледнешъ на всички запалени Божии кандила? Ти се молишъ и чувствувашъ навсѣкѫдѣ Божието присътствие. И какъвъ по-добъръ свещеникъ отъ Божия Духъ, който започва да ти говори, да събужда въ тебе онова Божествено, свещено чувство къмъ Бога? И какво по-хубаво нѣщо отъ това, да виждашъ Бога горѣ на планината, както Мойсей Го е видѣлъ? Нѣкой казва: Бога никой никога не е видѣлъ. Казвамъ: слѣпитѣ никога не сѫ видѣли Бога, но които иматъ очи ,тѣ сѫ го видѣли. Казвате: Писанието казва, че Бога никой никога не е видѣлъ. Да, вѣрно казва писанието, че слѣпитѣ хора не сѫ видѣли Бога, но всички онѣзи хора, на които духовнитѣ очи сѫ отворени, сѫ видѣли Бога. И затова Христосъ е казалъ: „Чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога“.Виждането подразбира дълбоко знание.

 

 Ето защо ние трѣбва да изучаваме Бога въ Неговото проявление: да се съгласяваме съ Неговата воля, съ Неговото съзнание и съ Неговата Мѫдрость. Ние трѣбва да изучаваме Бога чрезъ единъ святъ животъ, чрѣзъ едно царство, чрѣзъ единъ народъ. Но освѣнъ едно обикновено общество, или единъ обикновенъ народъ, или едно обикновено царство има и едно Божествено общество, единъ Божественъ народъ, въ които се събиратъ всички общества, всички народи и всички царства. Така седи въпросътъ. Слѣдователно, за да може дадено царство на земята да благоденствува, трѣбва да има законитѣ на Божественото царство въ себе си. Сѫщото нѣщо се отнася за всѣки народъ, както и за всѣка религия. И въ Божествения свѣтъ има религия, и тамъ се служи на Бога. Азъ питамъ всички ония правовѣрни, които казватъ, че знаятъ какъ да вѣрватъ: знаятъ ли тѣ какъ трѣбва да се молятъ? Виждали ли сте нѣкой ангелъ какъ се моли? Азъ съмъ виждалъ картинитѣ на нѣкои художници, които прѣдставятъ какъ се моли нѣкой ангелъ. Тѣ го прѣдставляватъ падналъ на колѣнѣ, тъй както едно врѣме учителитѣ сѫ туряли своитѣ ученици на колѣнѣ, когато не си знаяли урока. Това, обаче, не е истинско художество, това не е молитва. Всѣки който рисува, не е истински художникъ. Подъ „молитва“ въ духовния свѣтъ ние разбираме изучаване на Божествения езикъ. Молитвата е първиятъ методъ, чрѣзъ който ние започваме да изучаваме Божествения езикъ. Щомъ започнешъ да се молишъ, ти вече изучавашъ буквитѣ, а после и първитѣ слогове на Божествения езикъ. Ако не се молишъ, никога нѣма да изучишъ този езикъ. Нѣкой казва: защо трѣбва да, се молишъ? Защото само чрѣзъ молитвата ще научишъ Божествения езикъ. Ако учительтъ ти те постави въ положение да изучавашъ този езикъ, какво лошо има въ това? Нѣкой казва: ние знаемъ да се молимъ. Добре, кажете тогава, какъвъ е първиятъ слогъ на думата Любовь? — Не зная. Значи още не си започналъ да учишъ. Нѣкой те бие и ти казвашъ: братко, моля ти се не ме бий! Той не обръща внимание, продължава да те бие. Туришъ му въ рѫката 4 — 5000 лева и той прѣстава да те бие. Като туриш злато въ рѫцѣтѣ на хората, вече не те биятъ. Питамъ: мѫжътъ бие ли онази домакиня, която знае да точи хубави баници, която знае хубаво да готви, добрѣ да нарежда и чисти кѫщата, да услужва на мѫжа си по най-модеренъ начинъ? Кога мѫжътъ бие жена си? — Когато по цѣли дни ходи по махалата, не готви, не се прибира въ кѫщи. Затова, като се върне дома си, той я кръщава. Това е особенъ начинъ на кръщене, който не е много приятенъ. Съ добрата домакиня не се постѫпва така. Кой е добриятъ домакинъ? — Който може да направи хубава кѫща на жена си и като влѣзе въ кѫщи, събува обущата си още отвънъ, или ги изчиства, за да не внася калъ, прахъ въ стаитѣ. Този домакинъ зачита труда на жена си. Той сваля още отвънъ прашното си палто и влиза вѫтрѣ чистъ. Въ рѫцѣтѣ си носи зюмбюлъ пъленъ съ провизии и около него се събиратъ всичкитѣ му дѣца, радостни и весели. Не е добъръ онзи домакинъ, който се връща дома си съ празенъ зюмбюлъ и още отъ вратата започва да дига шумъ, вика, кара се, защо нѣма нищо наготвено.

 

 Та казвамъ, ако обществениятъ строй днесъ е такъвъ, това не е никакво разбиране на живота. Въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе така, но въ човѣшкия — може. Въ човѣшкия животъ може да се биемъ, да се охулваме, да се одумваме, както виждаме това да става отъ хиляди години насамъ — какви ли не побоища, горения, затваряния и какво ли не виждаме, но съ това свѣтътъ оправи ли се? Колко бой сѫ изяли до сега женитѣ въ свѣта, но съ това внесе ли се подобрение? Пъкъ и мѫжетѣ колко бой сѫ яли на бойнитѣ полета, но поправиха ли се съ това? Мѫжътъ е билъ, но и той е битъ. Жената е дъщеря на Бога и онзи мѫжъ, който си позволи да бие дъщерята на Бога, Господъ му отнема краката, рѫцѣтѣ и т. н. Господъ не позволява да биятъ дъщеритѣ му. Сега, азъ подържамъ женитѣ, наричамъ ги дъщери на Бога, и затова тѣ ще си кажатъ: така е това! Да, но има и Синове Божии. Ето защо онѣзи дъщери, които си позволяватъ да биятъ Синоветѣ Божии, да му мислятъ! Ще видятъ тѣ, какъ се биятъ Синоветѣ Божии! Еднакво трѣбва да почитате и дъщерята Божия, и синътъ Божий. Ще почиташъ тѣзи два принципа, ще ги считашъ като свой идеалъ, тѣ сѫ свещени. Значи, ако житното зърно не падне на земята, т. е. въ Любовьта, и не разбере тѣзи два велики принципа, че въ свѣта идватъ двѣ вълни, то ще остане само. Когато Христосъ дойде, Той носѣше една вълна, и онѣзи народи, които приеха тази вълна, се повдигнаха и благословиха. Всички онѣзи народи, които не приеха тази вълна, сега бѣдствуватъ. Тази вълна е на края си вече. Приемете тази вълна, и тя ще ви приеме. Въ свѣта нѣма повторение на нѣщата. Всѣки моментъ, всѣка минута носи нѣщо ново. Въ Божественото именно се крие вѣчната красота, вѣчното разнообразие, а въ човѣшкото е вѣчното еднообразие, вѣчния недоимъкъ и гладъ. Въ Божественото има изобилие, въ Него нѣма гладни хора. Божественото подразбира редъ и порядъкъ въ нѣщата.

 

 И сега Христосъ се обръща къмъ окрѫжаващитѣ го, къмъ Своитѣ ученици, които го разбиратъ и казва: „Ако житното зърно не падне, само ще остане, но ако падне, ще даде плодъ“. „Ако падне, ще даде плодъ“ — това подразбира: когато азъ се кача горѣ при Отца, ще привлѣка всички хора къмъ себе си. Когато ние имаме въ себе си принципа на Любовьта, ще привлѣчемъ всички хора къмъ насъ. Този принципъ е единъ и сѫщъ навсѣкѫдѣ. Той дѣйствува еднакво и въ ангелитѣ, и въ човѣка. Не смѣсвайте Любовьта съ това, което хората наричатъ страсти. Нѣкой казва: гори ми сърцето! Че сърцето ти гори, това не е любовь. Нѣкой казва: отъ много любовь главата ми се замая, шашардисахъ се. Че главата ти се замаяла, това не е любовь. Нѣкой момъкъ видѣлъ на улицата една мома и той се шашардисаль, и тя се шашардисала. Не, когато Любовьта влѣзе въ сърцето ти, тя ще те научи да говоришъ много хубаво: умътъ ти ще се отвори и ти нѣма да се шашардисвашъ. Когато искашъ да поздравишъ онзи когото обичашъ, нѣма да си наведешъ главата до земята, но ще му отправишъ единъ нѣженъ погледъ, да познае, че ти носишъ за него най-хубавитѣ мисли, най-хубавитѣ чувства и пожелания.

 

 Сега бихъ ви запиталъ: какъ сѫ у васъ синоветѣ Божии и дъщеритѣ Божии? Писанието казва: „Не огорчавайте въ себе си Духътъ Божий, съ който сте запечатани!“ Какво трѣбва да подразбираме отъ този стихъ? — Щомъ влѣзе човѣшкото въ насъ, ние веднага огорчаваме Божественото. Уменъ човѣкъ ли е този, който заради човѣшкото жертвува Божественото? — Не е уменъ. Любовьта на Бога и човѣшката любовь се различаватъ по слѣдното: Божията Любовь включва въ себе си всичко. За да бѫде Любовьта ти съвършена, трѣбва едноврѣменно да обичашъ всички. Ти трѣбва да обичашъ не само своитѣ ближни, не само себе си, но всички сѫщества по цѣлия свѣтъ, за което съзнанието ти всѣки моментъ трѣбва да бѫде будно. Само тогава ти ще чувствувашъ една вѫтрѣшна радостъ. Съзнанието на всички сѫщества ще образува едно цѣло и ти ще се разговоряшъ съ това общо съзнание. Прѣзъ това съзнание именно Богъ ще ти проговори. И тъй, щомъ се слѣемъ въ едно общо съзнание, Богъ ще проговори на всички. Богъ ще говори само въ една частица, а всички ще приематъ говора Му. Това нѣщо Богъ може да направи, а човѣкътъ не може. Това значи съзнание. Ако любовьта ти е човѣшка, ти ще се влюбишъ въ една жена и ще я обичашъ день до пладнѣ. Слѣдъ това твоята любовь ще се измѣни. Защо? Ти ще я любишъ само докато е млада и красива, но щомъ изгуби младостьта и красотата си, нѣма да я любишъ повече. Нѣкой казва: азъ ще те любя до гроба. Питамъ: дайте ми една статистика, да видя, колко отъ тия обѣщания сѫ запазени! Какъ ще ги опазишъ? Азъ уподобявамъ човѣшката любовь на една малка вадичка, която и отъ най-слабото слънце изчезва. Нѣкой казва: моята вадичка ще остане и при най- горещото слънце. Да, но като изгрѣе и припече силното слънце, казвамъ: вижъ, отъ твоята вадичка вече и поменъ нѣма. Божията Любовь е велика рѣка, която тече навсѣкѫдѣ, пои всички хора и всички живи сѫщества. Тя е еднакво изобилна и при най-горещото слънце, както и при най-слабото. Слънцето разбира тази вода.

 

 Та казвамъ: ние сега ще изучаваме човѣка. Ще кажете: ама азъ имамъ особени разбирания за свѣта. Радвамъ се на вашитѣ особени разбирания, но казвамъ: азъ пъкъ имамъ Божествени разбирания за свѣта. Азъ искамъ да разбера какви сѫ моитѣ отношения въ даденъ случай не само къмъ Бога, но и къмъ всички сѫщества. Онзи човѣкъ, който живѣе Божественъ животъ, като мине прѣзъ нѣкоя гора, ще знае какво да прави. Той ще полѣе най-малко 40 — 50 дървета, ще изчисти най-малко 10 запушени извори. На нѣкои рѣки пъкъ ще направи бродове. Това е разумниятъ човѣкъ. Знаете ли какво нѣщо прѣдставляватъ тия извори? — Това сѫ изворитѣ на всѣки човѣкъ въ свѣта. Ако ти изчистишъ единъ запушенъ, прашасалъ изворъ, отдѣ знаешъ, може би този изворъ съотвѣтствува на живота на нѣкой държавникъ въ обществото. Този човѣкъ като не знае начинъ да си помогне, чувствува живота си запушенъ, затрудненъ. Ако ти изчистишъ извора на този човѣкъ, ще помогнешъ да се просвѣти ума му. Нему не дохожда на умъ да отиде горѣ на планината да изчисти своя изворъ. Дѣ е този изворъ? — Може да е на Витоша, може да е на Мусала нѣкѫдѣ, а може и да е на друга нѣкоя планина. Азъ бихъ желалъ българитѣ да чистятъ тия извори. Ако всѣка година българитѣ биха ходили да очистватъ горното езеро на Мусала, знаете ли какво щѣше да стане съ тѣхъ? Нѣма да кажа, какво биха придобили тѣ. Вие ще кажете: малко ли работи има да чистимъ, че ще трѣбва да се занимаваме и съ тия нѣща? Азъ доколкото виждамъ, работитѣ на българитѣ се оправятъ само на половина. До колкото е изчистено онова езеро на Мусала, дотолкова сѫ очистени и тѣхнитѣ работи. Това може да е нѣкакво съвпадение, но доколкото съмъ наблюдавалъ, така седи работата. Колкото ледовете се стопяватъ на това езеро, толкова ще се оправятъ и работитѣ на българския народъ. Казвамъ: обръщайтѣ внимание на малкитѣ работи въ живота!

 

 Друго нѣщо, което забѣлѣзвамъ между духовнитѣ, между религиознитѣ хора е това, че тѣ се скоро обиждатъ поради това, че ставатъ много чуствителни. Но духовниятъ човѣкъ трѣбва да седи на своята висота и да знае, че думитѣ умраза, обида въ небето не сѫществуватъ. Думата куче въ ангелския свѣтъ не сѫществува. Азъ правя прѣводъ на тази дума. Думата куче въ ангелския свѣтъ означава приятель. Когато нѣкой ти каже, че си куче, въ ангелскиятъ свѣтъ значи: ти си ми приятель.Думитѣ, куче и приятель сѫ синонимни. Ти можешъ да биешъ кучето и 20 пѫти на день, но то има една слабость, лесно прощава; ти го биешъ, то се прислони при тебе и казва: „При тебе ще дойда пакъ, нѣма дѣ другаде да отида“. Кучето не носи никаква умраза, никаква обида къмъ домашнитѣ си, къмъ приятелитѣ си, а това е една отлична черта у тѣхъ. За тази любовь къмъ господаритѣ си, но нѣкога то се хвърля на външнитѣ хора. Питамъ ви сега: какъ ще прѣведете думата „куче“ въ Божествения свѣтъ? Азъ нѣма да ви я привѣждамъ. Казватъ за нѣкого: той е цѣло куче. Казвамъ: не, той е единъ добъръ приятель. Ако разбираме живота така, ние ще можемъ да приложимъ въ него своето индивидуално разбиране. Всѣки трѣбва да възприеме тази вълна, която иде сега въ свѣта. Нѣкой иска да бѫде писателъ и взима перото, пише ли пише, но този день не му върви нѣщо, никакви рими не идватъ на ума му. Поглѣдне написаното, самъ не е доволенъ, нищо не излиза. Нѣкой цигуларь вземе цигулката си да свири, но нищо не излиза. Казвамъ: вдъхновение нѣма този цигуларь. Нѣкой пѫть жената шие, но нищо не излиза отъ това. Другъ пѫть готви въ кѫщи, но и отъ това нищо не излиза. Нѣкой пѫть и работитѣ на учителя не вървятъ. Соломонъ е казалъ: „За всѣко нѣщо въ свѣта има опрѣдѣлено врѣме“. То значи: за всѣки човѣкъ има една Божествена вълна, която го подема. Затова ти трѣбва да чакашъ тази Божествена вълна да те подеме и ти тогава ще свършишъ работата си. Станешъ ли сутринь, не бързай да отидешъ веднага на нивата си. Спри се да видишъ дошла ли е тази Божествена вълна, която ще те подеме и даде подтикъ за нивата. Нѣкои казватъ: какъ е възможно да чакамъ да дойде нѣкаква си вълна, когато толкова много работа ме чака! Казвамъ: прѣдставете си, че сте въ нѣкоя мѣстность въ Америка, която обикновено бива суха, но по нѣкога когато дойдатъ приливи и отливи на водитѣ, случава се че тази мѣстность се залива съ вода, която достига на височина около 20 — 30 м. Какъ ще пѫтувате прѣзъ тази область? Нали ще трѣбва да чакате прилива на водата и да настане отлива? Може ли да вървите презъ врѣмето, когато има голѣмъ приливъ? Ако има приливъ, нѣма да минавашъ съ своята кола, ще чакашъ отлива. Тогава ще впрегнешъ колата си и ще минешъ на другата страна. Такива приливи и отливи ставатъ и въ човѣшката душа, въ човѣшкия животъ. Ако ти са човѣкъ, ще чакашъ да настѫпи отлива и тогава ще пѫтувашъ. Ако си птица, има ли нужда да чакашъ отлива? — Не, ще прѣхвръкнешъ и ще отидешъ на другата страна. Значи, човѣкътъ, който е ограниченъ на земята и се занимава само съ материални работи, ще чака отлива и тогава ще мине на другия брѣгъ; а човѣкътъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ, мяза на птица, която може да мине на другия брѣгъ и при най-неблагоприятнитѣ условия на живота.

 

 Другата страна на житното зърно е тази, че то трѣбва да излѣзе отъ хамбара, да напусне своето спокойствие, да мине прѣзъ процеса на разрушението, прѣзъ процеса на страданията и слѣдъ това вече да влѣзе въ новия животъ. Днесъ хората не разбиратъ страданията. Страданията сѫ прѣдисловие на единъ вѣченъ, хармониченъ животъ. Ако ти разбирашъ, че въ страданията се крие едно Божествено благо, и че Божия духъ ти говори чрѣзъ тѣхъ, нѣма да се мине много врѣме и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме. Въ тебе ще се развие една дарба, единъ талантъ. Ти може да си билъ и най-простиятъ човѣкъ, нѣкакъвъ орачъ или говедарь, но посѣти ли те Божествениятъ Духъ отъ тебе все ще стане нѣщо. Това срѣщаме и въ Писанието, дѣто се казва за Давида, който като го посѣтилъ Духа отъ обикновенъ говѣдарь станалъ пророкъ. Той самъ казва: „Простъ говедарь ме взе Господъ и пророкъ ме направи“. Какво се подразбира въ дадения случай подъ думата „говедарь“? Говедарь е най-простиятъ човѣкъ, който се занимава съ неразумни нѣща въ свѣта. Питамъ ви сега: кое е по-хубаво въ свѣта, да съграждашъ кѫщи на хората, да възпитавашъ дѣцата имъ или да покажешъ правия пѫть на хората? Азъ зная единъ прѣдприемачъ въ София, който поелъ направата почти на половината кѫщи въ града. Но какво отъ това? Отъ коя работа, обаче трѣбва да започнемъ? Ние трѣбва да започнемъ въ живота си отъ закона на Любовьта, отъ него да изхождаме въ всѣка своя работа. Подъ думата „Богъ“ азъ не разбирамъ, че трѣбва да вѣрвашъ въ нѣщо. Да вѣрвашъ въ нѣщо, това е процесъ на мисъльта. Подъ думата „законъ на Любовьта“ азъ разбирамъ срѣда, въ която да можешъ да растешъ и да се развивашъ. Любовьта е почва, въ която ти можешъ да живѣешъ и да използувашъ всички нейни сокове. Само така ще разберешъ първата степень на Любовьта, която се проявява въ физическия свѣтъ. Като дойде Мъдростьта, ще се прояви Любовьта въ втората фраза, и ти ще почнешъ да изучавашъ външнитѣ отношения на свѣта. Питамъ: колцина отъ васъ знаять  дали има хора на марсъ, дали изобщо има животъ тамъ, или не? Астрономитѣ сѫ изчислили, че осьта на нашата земя е наклонена 23° къмъ слънцето, а осьта на марса е наклонена на 24° и споредъ този законъ условията на марса сѫ два пѫти по-лоши отъ тия на земята. Тамъ хората сѫ много войнствени. На земята всѣки мѫжъ бие жена си единъ пѫть прѣзъ годината, а на марса всѣки мѫжъ бие жена си 10 пѫти прѣзъ годината. На марса ставатъ много войни, най-малко хиляда войни прѣзъ годината. Азъ изваждамъ тия заключения възъ основа наклона на осьта на 24°. Не ви говоря тия нѣща съ сигурность, още не съмъ ходилъ на марса да видя какъ живѣятъ хората тамъ, но прѣдполагамъ да е така. Може да има нѣщо вѣрно, а може да има и нѣкой прѣувеличени нѣща, това сѫ вѣроятности. И дѣйствително, тия нѣща не сѫ само прѣдположения, но и всички астролози доказватъ, че марсъ указва едно ужасяюще влияние върху хората на земята. Туй влияние само по себе си е зло, но въ връзка съ другитѣ влияния въ свѣта, то е благо. Астрологията е сѫществувала като наука още отъ древностьта, отъ което врѣме е била добрѣ разработена и математически, и геометрически. Всѣки астрологъ може математически да изчисли, какъвъ ще бѫде животътъ на една мома или на единъ момъкъ, за кого ще се оженятъ, на каква служба ще бѫде мѫжътъ, напримѣръ, колко дѣца ще родятъ, щастливъ или нещастенъ животъ ще прѣкаратъ, какъвъ приходъ ще иматъ прѣзъ годината, колко пѫти прѣзъ годината ще боледуватъ, кой лѣкарь ще ги лѣкува, каква операция ще имъ прави, къмъ какво вѣрую ще принадлежатъ, по какви науки ще свършатъ и т. н. Всички тия подробности и редъ други, единъ астрономъ може да ги изчисли по единъ математически начинъ. Питамъ: този астрологъ отдѣ знае всичкитѣ тия нѣща? — Той ги черпи отъ невидимия свѣтъ. Невидимия свѣтъ е затворенъ за нашия умъ, за нашитѣ схващания, но за единъ умъ, който е организиранъ по-добрѣ, който вижда малко по далечъ, нищо не е скрито отъ неговия погледъ. На земята има сѫщества, тѣлата на които сѫ по-ефирни, по-светещи отъ другитѣ. Забѣлѣзвали ли сте, какъ нѣкой пѫть сте много по-леки отколкото въ обикновено врѣме и току се търколите на земята. Казва си изгубихъ равновѣсие. Не, това е, защото нѣкое отъ тия по-ефирни сѫщества е нахълтало въ тебе и ти създава това състояние. Нѣкога отивашъ на нѣкое планинско мѣсто или на нѣкоя хубава поляна, но нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ е седнало на сѫщото това мѣсто и се занимава. Ти се разположишъ на това мѣсто, извадишъ своята торба съ хлѣбъ и лукъ и се готвишъ да ядешъ. Не се минава много врѣме, и те хваща главоболие или друго нѣщо: заболи те кръстъ, коремъ или друго нѣщо. Българитѣ казватъ: уроки го хванали. Не, ти трѣбва да разбирашъ законитѣ. Като седнешъ нѣкѫдѣ, най-първо ще запиташъ, позволено ли е да седнешъ на това мѣсто, или не? Нѣкой казва: азъ мога да седна дѣто искамъ. Не, ти можешъ да седнешъ само тамъ, дѣто има празно мѣсто. Чудни сте вие! Като отивате на театъра дѣ сѣдате? Сѣдате ли отгорѣ на нѣкой лордъ, или другъ нѣкой господинъ, който вече е заелъ своето мѣсто? Можешъ ли да седнешъ на мѣсто, което е заето отъ нѣкого? Не, квесторътъ на театъра веднага ще те изхвърли навънъ. Нѣкой пѫть казвате: ние можемъ да вършимъ въ природата каквото искаме. Не, квесторъ има природата и ако ти си позволишъ да правишъ каквото искашъ, тя ще те пипне за ухото и ще ти даде първия урокъ, дѣ трѣбва да сѣдашъ. Като се върнешъ у дома си или кракътъ ще те заболи, или кръстътъ, или главата и т. н. Ти си сѣдналъ безъ позволение на едно свещено мѣсто и стѫпилъ тамъ, дѣто не трѣбва. Нѣкой казватъ: това е заблуждение. Нека бѫде така! Ами когато вие влизате въ нѣкоя кръчма, или въ нѣкое кафене да пиете кафе или чай, каква наука има въ това? Това не е ли заблуждение?

 

 Ще ви приведа единъ примѣръ за една млада госпожица, Зандавеска, както азъ я наричамъ. Тя отива единъ день при чичо си, богатъ банкеръ, и още при влизанието си вади кърпа и плаче, разказва му: Чичо, азъ и майка ми сега се намираме въ голѣма бѣднотия, моля ти се да ни помогнешъ съ колкото ти е възможно! Той изважда една сума отъ 10,000 лева и ѝ ги дава. Тя взима паритѣ, благодари му и си излиза. Слѣдъ това намира приятелитѣ си и отива съ тѣхъ заедно въ една сладкарница. Тя вече е засмѣна, весела. Това е втората картина. Защо сега е весела и засмѣна? Защото има богатъ чичо. Приятелите и казватъ: ти забогатѣ вече. Да, забогатѣхъ. Всички се радватъ, но тя си казва: съ сълзи изкупихъ азъ това нѣщо. Питамъ: защо при чичо си плачеше, а тукъ се смѣе? — При чичо си плаче, за да произведе ефектъ на неговото сърце, да го омилостиви, а тукъ трѣбва да се радва, защото е богата. Споредъ менъ, двѣ женски сълзи струватъ милионъ, а чичото се е отървалъ съ малко, той е платилъ само 10,000 лева. Често, дойде нѣкой при мене и заплаче. Казвамъ: чакай, недѣй плака, нѣмамъ толкова пари, ще ми направишъ нѣкоя беля. Азъ чета сълзитѣ: една, двѣ, три..Чакай,не плачи, не мога да откупя тия сълзи! Ама да си поизплача малко! Не, опасно е да се изплачешъ въ моята кѫща.

 

 Сега, въ шестата раса ще трѣбва да се създаде единъ свещенъ храмъ за сълзитѣ. И когато нѣкой иска да си поплаче, нека отиде въ това свещено мѣсто и тамъ да се изплаче. А сега хората плачатъ тамъ, дѣто трѣбва и не трѣбва; сѣятъ тамъ дѣто трѣбва и не трѣбва. Ние изтощихме земята съ това безразборно сѣене. Отъ невидимия свѣтъ е опрѣдѣлено, колко трѣбва да се сѣе, и колко не. Не може да се насади всичката земя едноврѣменно. Законътъ е слѣдниятъ: трѣбва да се насажда половината земя, а другата половина да бѫде въ почивка. И американцитѣ, които минаватъ за уменъ народъ, като не разбиратъ този законъ, изсѣкоха богати, хубави борови гори, за да засѣватъ тия мѣста, а съ това изтощиха земята. Питамъ: коя е причината днесъ за тази голѣма неврастения въ Америка? Нѣма друга страна въ свѣта, дѣто неврастенията да е толкова разпространена. Причината за това е именно туй изсичане на боровитѣ гори. Азъ казвамъ на американцитѣ: въ нѣкой отношения сте уменъ народъ, но въ нѣкои отношения не сте умни. Напримеръ, що се отнася до чистотата и до други нѣща тѣ сѫ на първо мѣсто, но за други нѣща, тѣ не сѫ умни. Напримѣръ, единъ американецъ ще отиде въ нѣкое кафене, ще изпие едно горещо кафе и веднага слѣдъ него едно студено ледено. И какви сѫ резултатитѣ отъ тази имъ постѫпка? — Зѫбитѣ имъ сѫ изпопадали. Отъ тѣзи рѣзки промѣни зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Какво добро ще донесе свиването и разширяването глечьта на зѫбитѣ? Нѣма американецъ съ здрави зѫби. Изобщо природада не обича рѣзкитѣ промѣни. И затова, сега всички учени американци сѫ започнали да слѣдятъ за тия работи и да опѫтватъ хората въ правия пѫть. Сега и въ България изсичатъ горитѣ безразборно. Това, което вършатъ, не е добро. Тѣ искатъ да прѣвърнатъ всички мѣста въ ниви. Оставете нѣкой полета за пасбища. Това е разумното въ свѣта. Лакомията е единъ недѫгъ за обществения, за разумния животъ. Да ядемъ толкова, колкото трѣбва! Да градимъ толкова, колкото трѣбва! Ядемъ ли повече, отколкото трѣбва, градимъ ли повече, отколкото трѣбва, това е нещастие за съврѣмения свѣтъ.

 

 Казва Христосъ: „Ако житното зърно не падне на почвата.“ Казвамъ: ако сме като това житно зърно, трѣбва да излѣземъ отъ обикновения животъ и да се посѣемъ въ условията на бѫдещата нива. Това е животътъ на шестата раса. И тъй, ние трѣбва да излѣземъ отъ обикновенитѣ условия на живота и да работимъ. Нѣкои чакатъ да умратъ и като дойдатъ отново, тогава да работятъ. Човѣкъ може да умре всѣки моментъ, когато пожелае. Тази промѣна може да стане съзнателно у него, и той да я почувствува. Значи, Христовитѣ думи иматъ смисълъ само за онѣзи хора, които сѫ разумни. Колко работи има, които трѣбва да проучимъ! Напримѣръ, ние трѣбва да проучимъ строежа на нашето тѣло, външно и вѫтрѣшно, като едно общество! Да проучимъ отношенията на нашитѣ дробове къмъ другитѣ органи; да проучимъ разумнитѣ отношения на сърцето, понеже и то има разумни отношения; да проучимъ разумнитѣ отношения на стомаха, защото и той има разумни отношения и т. н. Вие считате, че стомахътъ ви не е разуменъ. Не, лъжете се, слѣдъ като дадете сдъвканата храна на стомаха, вижте какво отлично нѣщо приготовлява! Такова нѣщо и най-вѣщия химикъ не може да направи. Стомахътъ върши отлична работа.

 

 Вие ще ми цитирате Писанието, дѣто се казва, че Богъ ще унищожи човѣшкия търбухъ. Подъ „търбухъ“ се разбира онова неразумно желание, което живѣе въ човѣка и го кара само да яде и да пие, когато стомахътъ, разумното въ човѣка казва: Слушай, азъ работя за тебе, а ти ще работишъ за Бога. Стомахътъ е бръмбарътъ, който бръмчи около тебе и ти казва:„ Слушай, азъ свършихъ своята работа, а ти ще свършишъ разумната!“ Слѣдователно, какво трѣбва да направимъ слѣдъ всѣко ядене? Какво трѣбва да направимъ слѣдъ всѣко заспиване? Какво трѣбва да направимъ слѣдъ всѣко ставане? Следъ всѣко отиване и връщане отъ университета? Не трѣбва ли да се замислимъ защо учимъ? Защо ходимъ въ църква? – Да се молимъ на Бога. Хубаво, съгласенъ съмъ съ васъ, трѣбва да се молимъ на Бога, но кажете ми, каква е първата дума отъ учението на Любовта споредъ Божествения езикъ? Нали се молите на Бога? Кажете ми първата дума на Любовьта? Който патриархъ, или владика или свещеникъ иска да каже първия слогъ на Любовта, нека излѣзе да го каже, Богъ ще го послуша. Казва се въ Писанието: „Ако пътищата на единъ човѣкъ сѫ богоугодни, Богъ ще го слуша.“ Азъ не говоря само за пѫтя на владиката. Ако мислимъ така, ние сме въ друго заблуждение. Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде владика! Владика на какво? - Да влада себе си.

 

 Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде свещеникъ, да свети, да служи безкористно на Бога. И когато всѣки отъ насъ стане свещеникъ, въ пълния смисълъ на думата, тогава и свѣтътъ ще се оправи. И до тогава, докато ние имаме свещеници и проповѣдници и очакваме само на тѣхъ, свѣтътъ нѣма да се оправи. Докато вие чакате само азъ да ви проповѣдвамъ, а не работите, нищо нѣма да постигнете. Това сѫ само врѣменни отношения. Напримѣръ, единъ цигуларь ще дойде да ви свири, но онѣзи, които разбиратъ неговата музика и тѣ трѣбва да дадътъ нещо отъ себе си. Онзи поетъ, който иска да пише трѣбва да има срѣда, въ която да се прояви. Сегашнитѣ лѣкари се занимаватъ само съ болнитѣ хора, но въ това не е смисълътъ на лѣкуванието. Майката се занимава съ дѣцата си, но само това не е прѣдназначението на майката. Тя има по - висша служба, тя трѣбва да се занимава и съ своята душа. Тази е нейната по - висока служба и прѣдназначение. Тя трѣбва да внесе въ душата си такива качества, че при всички изпитания на живота си да знае какъ да се справя. Туй азъ наричамъ геройство. Като дойдатъ редъ изпитания върху тебе, да не се помръднешъ, не само привидно, външно, но и вѫтрешно. Азъ мога да ви посоча редъ английски дипломати, които външно иматъ отлично самообладание, но вѫтрѣшно нѣматъ. Онзи дипломатъ, който има вътрешно самообладание, трѣбва да бѫде окултистъ, но не само на име, а да разбира и прилага законитѣ на живата природа, да разбира причинитѣ и послѣдствията на нѣщата ѝ да постѫпва съобразно тѣхъ.

 

 Та казвамъ: всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде посѣтъ въ земята като житното зърно. Вие може да бѫдете посѣти на пѫтя и тогава вашата участь е зла, птици ще ви изкълватъ. Вие може да паднете между трънетѣ, но тѣ ще ви задушатъ. Вие може да паднете между камънитѣ, дѣто ще израснитѣ, но коренитѣ ви ще изсъхнатъ, нѣма отдѣ да черпятъ сокове. Само онова житно зърно, което падне при благоприятни условия, на добрата почва, може да даде плодъ 30, 60 и 100. Това сѫ тритѣ условия на живота. Като съберемъ числата 3, 6, и 1, получава се 10, единъ цикълъ въ живота. Слѣдователно, всѣки отъ васъ трѣбва да знае, на кое мѣсто да бѫде посѣтъ. Всѣки, който не е посѣтъ върху почвата на Любовьта, ще бѫде или на пѫтя, или между трънитѣ, или на камѣнитѣ; а всѣки, който е посѣтъ на почвата на Любовьта, той ще даде или 30 и ще бѫде великъ човѣкъ, или 60 и пакъ ще бѫде великъ човѣкъ, или 100 и ще бѫде трети великъ човѣкъ. И тия хора ще иматъ правилни разбирания за живота. Ако ние можемъ да се разберемъ и споразумѣемъ така, по този начинъ само ще може да се образува бѫдещето общество. Нови училища трѣбва да се създадатъ, и на сцената трѣбва да излѣзатъ само най-разумнитѣ хора. Нека излѣзе единъ астрологъ да изчисли и опрѣдели, какво ще е бѫдещето на България. Той може точно математически да изчисли, прѣзъ какви перипетии ще мине България. Туй коете България до сега е минала, не е нищо още прѣдъ това, което има да минава. Този астрологъ може да опрѣдѣли, какво ще бѫде тогавашното влияние върху земята на марса, на слънцето, на венера, на юпитера и на другитѣ по-отдалечени планети. Нѣкой ще кажатъ тогава: всичко това е играчка. Да, всичко което ние не разбираме, все е играчка. Въ миналото хората си играяха съ пѣсъка, отъ който днесъ правятъ стъклото, но дойдоха разумнитѣ хора и го използуваха за добро, направиха отъ него стъклото. Хората на миналото си играяха съ златния пѣсъкъ, но дойдоха разумнитѣ хора, извлѣкоха отъ него златото и направиха паритѣ, които днесъ се търкалятъ изъ цѣлия свѣтъ. Онѣзи, които не разбиратъ цѣната на паритѣ, туриха ги въ каситѣ си; други пъкъ разбиваха каситѣ, но тия които разбраха цѣната на паритѣ, отвориха каситѣ и туриха паритѣ въ дѣйствие. Онѣзи, които не разбиратъ, какво може да донесе знанието, напечатиха книги, туриха ги въ библиотокитѣ; а онѣзи, които разбиратъ цѣната на знанието, извадиха тия книги отъ библиотекитѣ и съ тѣхъ учатъ хората. Туй знание трѣбва да се напише въ нашитѣ умове, въ нашитѣ сърца, въ нашитѣ души и по този начинъ да се приложатъ Божиитѣ закони.

 

 Та казвамъ: човѣшки, приятелски отношения трѣбва сега на земята, но не само къмъ себе си да бѫдемъ внимателни, но и къмъ всички останали. Приятелски, братски трѣбва да се отнасяме споредъ онзи великъ Божественъ животъ. Това искалъ да каже и Христосъ съ думитѣ. „Ако житното зърно не падне на земята, само остава, но ако падне, обаче то се размножава и дава блага на свѣта“. Казва се още: „Когато грѣшницитѣ въ свѣта се увеличаватъ свѣтътъ страда, но когато праведницитѣ се увеличаватъ, свѣтътъ благува“. Ние искаме, щото житното зърно въ свѣта да се увеличи, а щомъ житното зърно се увеличи, това сѫ праведнитѣ хора. Ние искаме, като дойде тази вълна въ свѣта всѣки отъ васъ да вземе толкова, колкото му трѣбва. Да не мислите, че и втори пѫть ще дойде тази вълна. Не, тя нѣма да дойде втори пѫть. Тази вълна ще повдигне не само васъ на една по висока степень, но и всички животни, всички растения и минерали, а ония, които не подеме, ще останатъ за въ бѫдеще. Помнете, втора вълна нѣма да дойде, защото въ природата нѣма повторение на нѣщата. Ако останетѣ за бѫдещето, тогава условията ще бѫдатъ по-тежки.

 

 И тъй, азъ ви желая да бѫдете посадени въ почвата на Любовьта, като житното зърно и едни отъ васъ да принесатъ плодъ 30, други-60, а трети-100.

 

Бѣседа,  държана  отъ  Учителя  на  4  априлъ,  1926  г. въ  гр.  София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×