1926_03_28 Петьтѣ разумни

[Ани]

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Петьтѣ разумни

 

„А отъ тѣхъ петь бѣха разумни и петь безумни“.

Матея гл. 25.

 

 Изобщо обикновенитѣ хора иматъ смѫтни понятия или разбирания за нарѣдбитѣ на живата природа. Законитѣ, които господствуватъ въ природата или методитѣ, съ които тя си служи се различаватъ отъ методитѣ, съ които обикновенитѣ хора или даже съврѣменитѣ учени хора се сплитатъ. Често съврѣменитѣ учени хора се сплитатъ. Често съврѣменитѣ учени хора казватъ за нѣкого: той е въ забавачница. Но както виждамъ азъ, природата има само една забавачница, не виждамъ никакви университети въ нея. Въ забавачницата на природата и най-високо ученитѣ хора, и най-най-малкитѣ,най -дрѣбнитѣ сѫщества сѫ заедно. Често и най-ученитѣ хора се качватъ и слизатъ тъй, както и най-малкитѣ сѫщества. Че учениятъ човѣкъ представлява една отъ най- малкитѣ бубулечици по отношение великата природа, макаръ да се казва за него, че като човѣкъ има два крака и двѣ рѫцѣ. Ние мислимъ, че имаме най-красивата форма, че имаме образъ и подобие Божие, но човѣкътъ на земята днесъ нѣма този образъ и подобие Божие, какъвто трѣбва да има. Единъ човѣкъ, който може да те обере, който може де те украде, който може да те изнасили, какъвъ човѣкъ е той? Единъ човѣкъ, който отначало ти е билъ добъръ приятель, а послѣ може да злослови противъ тебе, какъвъ приятель ти е той, какъвъ човѣкъ може да бѫде? Никакъвъ човѣкъ не е той, никакъвъ приятель не ти е. Давашъ ли му хлѣбъ, доволенъ е; не му ли давашъ хлѣбъ, не е доволенъ. И слѣдъ всичко това казватъ, че това сѫ хора, но тѣ сѫ тъй злопамѣтни, както и животнитѣ. Удари нѣкое куче съ единъ камъкъ, то ще те помни съ години. Значи и кучето иска да се отнесешъ човѣшки съ него. Азъ не казвамъ, че хората не трѣбва да бѫдатъ злопаметни, нека бѫдатъ, но да сѫ справедливи. Ако злословишъ единъ човѣкъ, злослови го, но както трѣбва, споредъ законитѣ на справѣдливостьта. Трѣбва да има Правда въ свѣта. Човѣкъ не трѣбва де бѫде мекъ, но трѣбва да бѫде справедливъ. Отъ меката каша нищо не става. Разумниятъ животъ е животъ на щастието. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде щастливъ трѣбва да бѫде разуменъ. Азъ искамъ да ви обясня, какво разбирамъ подъ думата „Разуменъ“. Разумниятъ човѣкъ разбира своето минало въ всички детайлности тъй, както математикътъ разбира всички правила, по които се работи въ математиката. Ако не разбира всички правила, то когато почне да работи, той ще се натъкне на извѣстни проблѣми, които не ще може да рѣши.

 

 

 

 Сега религиознитѣ хора искатъ да влѣзатъ лесно въ Царството Божие, но въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не разбирашъ геометрия; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не разбирашъ математика; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не разбирашъ музика; въ Царството Божие не можешъ да влезешъ, ако не разбирашъ пѣние, ако не си честенъ човѣкъ; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не си справедливъ; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не си истинолюбивъ; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ ако не любишъ; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не си разуменъ — нищо повече! Тамъ глупави хора не приематъ. Сѣга нѣкой казватъ: „Ние сме умни хора.“ Да, умни трѣбва да бѫдете, но не при единъ случай, а при всички случаи. Не е достатъчно да бѫдешъ добъръ само при единъ случай, защото при единъ случай всички хора сѫ добри, но при всички случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно добъръ. Често хората поставятъ тезата, че само Господъ е добъръ, а ние можемъ и да грѣшимъ. Азъ не зная отъ кой кодексъ тѣ извадиха това заключение, този законъ, че хората могатъ да грѣшатъ. Значи, ученицитѣ, които учатъ музика, запримѣръ, могатъ да свирятъ криво, могатъ неправилно да взиматъ тоноветѣ. Ученицитѣ, които смѣтатъ, могатъ и криво да смѣтатъ. Не, не е така. Ученикътъ трѣбва да бѫде като учителя си! Синътъ трѣбва да бѫде като баща си! Дъщерята трѣбва да бѫде като майка си — нищо повече.

 

 

 

 Та казвамъ: тази забавачница е най-добрата. Широка е тази забавачница! И учението въ свѣта е забавление, едно развлѣчение, и да не мислимъ, че като се учимъ, ще научимъ нѣщо ново. Питамъ ви: когато слушате единъ концертъ, какво придобивате? Ставате ли музиканти? Не, ще придобиете само едно хубаво, приятно настроение на духа. Слѣдъ като сте смѣтали редъ години, станали ли сте най-добрия математикъ? Какво сте придобили? — Придобили сте навика да рѣшавате мѫчнитѣ задачи и за това, като се изпрѣчатъ извѣстни мѫчнотии въ живота ви, ще можете да си послужите съ математиката, или съ геометрията.

 

 

 

 Въ съврѣмения животъ има двѣ крайности. Набожнитѣ хора казватъ: Господъ всичко ще направи. Туй е вѣрно, но питамъ ви: Господъ до  сега нищо ли не е направилъ? Други пъкъ казватъ: ние всичко сами трѣбва да направимъ. И туй е вѣрно. И тия хора сѫ прави. Питамъ послѣднитѣ, които казватъ, че ние ще направимъ всичко: свѣтоветѣ ние ли направихме? Тия слънца ние ли направихме? Земята ние ли направихме? Най-послѣ азъ запитвамъ и тия, които не знаятъ, и тия, които знаятъ: отдѣ и какъ дойдохте вие на земята? По нѣкой пѫть вие се спирате върху това, какво е казалъ Мойсей. Трѣбва да знаете, обаче, че всичко това е една голѣма алегория. Азъ ви питамъ, на кое пристанище се спрѣ земята, та вие дойдохте тукъ? Вие знаете, какъ параходитѣ нѣкога спиратъ на нѣкои пристанища и послѣ пакъ продължаватъ пѫтя си. Въ това отношение и земята е единъ голѣмъ параходъ, който пѫтува непрѣкѫснато. Отъ кое пристанище дойде човѣкътъ? Вие ще кажете: тия въпроси сѫ лесни. Човѣкъ е излѣзълъ отъ Божията уста. Питамъ тогава: Господъ има ли уста като хората? Какво трѣбва да се подразбира подъ думата уста? Казва се въ писанието: „Очитѣ Господни сѫ върху праведнитѣ.“ Питамъ ви още: Господъ има ли очи като хората? Азъ ще оставя тия въпроси вие да ги разрѣшите. Въ старо врѣме пророкътъ е казвалъ: „ Онзи, който направи очитѣ, не вижда ли?“ — Вижда, но Господъ вижда безъ да има очи, и говори безъ да има уста. Защо? Ще кажете: ами нашитѣ уста се развалятъ. Слѣдъ като умрете, де отиватъ вашитѣ усти, я ми кажете? Слѣдъ като умрете, дѣ отиватъ вашитѣ очи? По нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ своитѣ заключения. Нѣкога отправяме трѫби къмъ звездитѣ и наблюдаваме, но питамъ: безъ трѫба не можешъ ли да виждашъ? Ще кажете, че безъ трѫба не може да се вижда. Да, не могатъ да се виждатъ звезди отъ величина 10—15 степень, но могатъ да се виждатъ звездитѣ отъ величина 7 — 8 степень. Добре, но ако прѣдъ тази трѫба поставитѣ единъ слѣпъ човѣкъ, той ще може ли да вижда? — Не може. Значи, човѣкъ безъ трѫба и съ очи не може да вижда, но и слѣпиятъ прѣдъ трѫбата не може да вижда. Какъ ще разрѣшите тогава въпроса? Сега ние казваме, че безъ трѫба звѣздитѣ не могатъ да се виждатъ, обаче ние говоримъ, че и електричеството безъ жици не може да се прѣдава.

 

 

 

 Въ сѫщностъ ние виждаме, че електричеството се прѣдава и безъ жици презъ пространството. Самитѣ вълни служатъ като жици. Съвременнитѣ учени астрономи правятъ изчисления, че за въ бѫдеще, за да се види най-близката вселена, трѣбвало да се направи единъ телескопъ дълъгъ 25 клм. Можете ли да си прѣдставите, какъвъ трѣбва да бѫде този обектъ, за да се види прѣзъ този телескопъ? Това сѫ човѣшки чисто материалистични заключения. Човѣкъ може да вижда и безъ телескопъ. Той може да си направи единъ телескопъ отъ 1 см. дължина и 1 м.м. широчина и съ този телескопъ да вижда не една вселена, но и 10 вселени. Какво ще кажете на това отгорѣ?

 

 

 

 Христосъ казва: „Петьтѣ дѣвици били разумни, а петьтѣ били глупави“. Глупави хора сѫ ония, които сѫ така свързани съ материалния животъ, че мислятъ какво всичкиятъ животъ е само тукъ на земята. Тѣ мислятъ, че всичкото щастие е само тукъ на земята. Вѣрно е. Тѣ казватъ: безъ кѫщи не може. Вѣрно е, че безъ кѫщи не може. Безъ хлѣбъ не може. Вѣрно е, че безъ хлѣбъ не може. Безъ вода не може. Вѣрно е, че безъ вода не може. Безъ обуща не може. Вѣрно е, че безъ обуща не може. Азъ приемамъ всичко това, но казвамъ: при всички тия вѣрни нѣща, онѣзи, които иматъ кѫщи, не умиратъ ли? — Умиратъ. Онѣзи, които ядатъ, не умиратъ ли? — Умиратъ. Онѣзи, които иматъ парички, не умиратъ ли? — Умиратъ. Онѣзи, които иматъ шапки, не умиратъ ли? — Всички умиратъ. Но и онѣзи, които нѣматъ кѫщи, и тѣ умиратъ. Онѣзи, които ходятъ боси, и тѣ умиратъ. Всички онѣзи бубулечки, барбазунци и мушички сѫщо умиратъ. Тѣхнитѣ облѣкла сѫ по-сѫвършени отъ нашитѣ. Единъ бърбазунякъ като си тури веднъжъ една дреха, съ нея умира, тя никога не овехтява. А човѣкътъ всѣка година трѣбва да си прави по единъ костюмъ. Тогава каква е разликата? Всички сѫщества, малки и голѣми, умиратъ. Хората казватъ: ние поне като ядемъ и пиемъ, това ще ни остане. Какъ ще ви остане?

 

 

 

 Ще ви приведа единъ разказъ отъ източнитѣ народи, на единъ отъ източнитѣ езици. Въ този разказъ се говори за турския султанъ Махмудъ, който билъ единъ отъ умнитѣ царе въ турската държава. Но нѣкога той обичалъ да се разхожда инкогнито изъ града, да обикаля навсѣкадѣ, да се вслушва въ страданията и нуждитѣ на хората, за да подобри положението имъ. Единъ день, както се разхождалъ изъ града, спира се прѣдъ дюкяна на единъ търговецъ, който продавалъ вехтории на дребно. Той седѣлъ прѣдъ мангала си, грѣялъ се и си казвалъ: „Запушено и запушено, не върви!“ Почудилъ се Махмудъ, какво говори този човѣкъ, кое е запушено. Запитва го: „Какво има?“ Търговецътъ му отговорилъ: „Слушай, виждамъ те, че си ученъ и благороденъ човѣкъ, моля ти се изслушай ме, дано ми дадешъ нѣкой наставления, какъ да поправя живота си“. Започва да разказва: „Прѣди двѣ вечери сънувахъ, че отивамъ на небето. Като влѣзохъ тамъ, видѣхъ всичката слава и величие на рая. По едно врѣме виждамъ една чешма, направена отъ мраморъ, съ километри дълга и съ хиляди курни. Наблюдавамъ курнитѣ, виждамъ отъ нѣкои тече изобилно вода, отъ нѣкои едва капе, а нѣкои курни съвършено прѣсъхнали, никаква вода не се излива“. Запитва го Махмудъ: „Какво означаватъ тия курни?“ — Пророкътъ, който ме развеждаше ми каза, че това е животътъ на земята. Всѣка отъ тия курни съотвѣтствува на живота на всѣки човѣкъ. И споредъ това, колкото единъ човѣкъ е по-уменъ, толкова повече вода тече отъ неговата курна, а колкото е по-глупавъ, толкова по-малко вода тече отъ курната му. Тия курни, които съвсемъ не текатъ, тѣ сѫ на хора съвършено неразумни. Тогава, искамъ да видя, каква е моята курна! Пророкътъ ме заведе. Поглеждамъ, моята курна едва цицерика. Искамъ да я отпуша. Взимамъ една пръчка, пъхамъ я въ гърлото на курната и бъркамъ въ нея. Обаче, както бъркахъ, пръчицата се счупи и остана въ чучура, вслѣдствие на което водата съвсѣмъ прѣстана да тече. Идва слѣдъ това пророкътъ и ми казва: „Който е недоволенъ на малкото, остава и безъ него“ — и изчезва. Събуждамъ се сутриньта, отивамъ на работа. Какво забѣлезвамъ? До този день все идваха хора въ дюкяна ми, но отъ тамъ насетнѣ никой вече не влиза въ дюкяна ми, съвсемъ се запуши. „Кажи ми, какъ да си помогна, че дѣцата ми ще умратъ отъ гладъ!“

 

 

 

 Намислилъ Махмудъ да му помогне по нѣкакъвъ начинъ. Праща му съ единъ отъ слугитѣ си една печена гѫска, която отвѫтрѣ напълнилъ съ жълтици, та като я изядатъ, да намѣрятъ жълтицитѣ. Като я получилъ, търговецътъ си рекълъ:„ Тази гѫска не мяза за нашето положение, ами я да я продамъ, та да взема поне малко парици отъ нея“. Продалъ я. Слѣдъ извѣстно врѣме Махмудъ минава покрай дюкяна му и го вижда пакъ бѣденъ, пакъ запушенъ. Казва си: изпратихъ му гѫската, но го намирамъ на сѫщото положение. Нищо пакъ ще му помогна. Праща му въ единъ пликъ банкноти. Той ги туря въ старото си палто и тамъ ги забравя. По едно врѣме жена му взима старото палто и го продава на една циганка за едно сито. Минава втори пѫть Махмудъ покрай него и го вижда пакъ въ сѫщото положение. Той му казва: „Слушай, азъ те виждамъ, че ти обичашъ да лъжешъ! Два пѫти ти се притекохъ въ помощь, а ти си все въ сѫщото положение.“ Търговецътъ тогава му разправилъ цѣлата история: какъ първиятъ пѫть продалъ гѫската, какъ вториятъ пѫть жена му по незнание продала старото палто, въ което били паритѣ. Махмудъ пожелалъ и трети пѫть да му помогне. Той му дава своята тояга и му казва: „Ще захвърлишъ тоягата така, че всичко, което закачи е твое. Това мѣсто, до дѣто стигне тоягата, всичкитѣ дюкяни сѫ твои.“ Той взель тоягата и така се засилилъ, че да обхване повече дюкяни. Но тоягата се отплеснала отъ рѫката му и се закачила на едно дърво. Тогава Махмудъ казалъ: „Когато Господъ не помага, тогава и царьть не може да помогне.“ Колкото и да помагашъ на единъ неразуменъ човѣкъ, все не можешъ да внесешъ Истината въ неговиятъ умъ. Най-първо ние съзнаваме, че нашиятъ животъ е запушенъ, че не ни върви. Но защо не ни върви, не си задаваме въпроса. Ние сме недоволни отъ малкото.

 

 

 

 Та всичко въ свѣта започва все отъ тѣзи малки величини. Всички търсятъ великитѣ величини; всички искатъ да бѫдатъ велики, богати хора, музиканти, писатели, да блеснать въ свѣта. Питамъ: колко царе могатъ да царуватъ при днешнитѣ условия на земята? Казвамъ: днесъ на земята има мѣсто най-много за 10 — 15 — 20 царе. За колко първи писатели има мѣсто? За колко първи хора има мѣсто? Значи, голѣмото болшинство отъ хората сѫ онѣзи, които трѣбва да прѣминатъ прѣзъ обикновения животъ. Всички не могатъ да бѫдатъ царе. Защо? Защото царетѣ, това сѫ най-умнитѣ хора на земята. Подъ думата царь азъ разбирамъ най-учениятъ човѣкъ, който никога не грѣши, който трѣбва да знае своето минало, своето настояще и своето бѫдеще, който разбира всички закони и ги прилага най-правилно. Тъй се е разбирало още отъ най-старо врѣме думата „царь“, тъй трѣбва да се разбира днесъ, тъй трѣбва да се разбира и за въ бѫдеще. Царьтъ трѣбва да бѫде колективенъ човѣкъ, който да живѣе за благото на своитѣ ближни. Той трѣбва да бѫде като машинистъ, който да дава директива, направление въ живота на всички хора. Животътъ на всички пѫтници е въ дръжката, която той държи. Ако този машинистъ е пияница човѣкъ, който всѣки моментъ може да се напие, не зная колко пѫтници могатъ да достигнатъ до своето мѣстоназначение, или по-право, до своето прѣдназначение.

 

 

 

 Та казвамъ: сега ние се намираме въ тази велика забавачница на живота и всѣкиму е дадено по нѣщо. Всѣки трѣбва да е благодаренъ отъ своитѣ малки дарби, които Богъ му е далъ, за да ги разработи. Всѣки день си има своя опрѣдѣлена програма, която човѣкъ трѣбва да изпълни. А ние искаме да бѫдемъ щастливи. Ние не сме дошли на земята да служимъ на себе си и да се удоволствуваме. Нѣма да се мине дълго врѣме, и всички вие ще бѫдете викани. Не само вие, но и всички млѣкопитающи, всички мушици, па дори и до най -малкитѣ сѫщества, всички ще се викатъ по сѫщия законъ, да дадатъ отчетъ за дѣлата си. Сега нѣкои, които не разбиратъ Божия законъ казватъ: човѣкъ може да върши, каквото си иска. Не, прѣстѫпленията, и на единъ паякъ се записватъ; прѣстѫпленията, кражбитѣ и на една мравя, или на една пчела сѫщо се записватъ. Прѣстѫпленията на птицитѣ, на всички сѫщества въ свѣта се записватъ. Нѣма прѣстѫпление въ свѣта, последствията на което могатъ да се избегнатъ. Даже прѣстъпленията и на растенията, на онѣзи паразити, които се качватъ по другитѣ растения, за да изсмукватъ соковетѣ имъ, се записватъ. Такъвъ е великиятъ Божи законъ. Вие ще кажете: възможно ли е този законъ да е толкова строгъ? Питамъ: прокопсали ли сѫ всички ония сѫщества, които сѫ злоупотрѣбили съ Божия законъ? Нѣкои отъ тѣхъ сѫ се така изродили, че сѫ станали бълхи, въшки или други паразити. Че дѣйствително е така, виждаме отъ това, дѣто всѣко сѫщество, което не върви но Божиитѣ закони, или по законитѣ на природата, постепенно се изражда, изменя своята форма. Въ свѣта, надъ паразититѣ живѣятъ други паразити.

 

 

 

 Онѣзи, които изучаватъ законитѣ на природата, виждатъ, че има паразити, които живѣятъ на гърба на други сѫщества; надъ тѣхъ пакъ живѣятъ други паразити и т. н. Питамъ: ние, които сме дошли сега на земята, къмъ кои попадаме? Ако човѣкъ не живѣе единъ вазвишенъ Божественъ животъ, той е паразитъ на кожата на земята. Единъ день земята ще се отвори, ще привлѣче този човѣкъ и ще му каже: „Слушай, понеже твоятъ господарь не е доволенъ отъ тебе, ела при менъ, азъ ще ти дамъ първия урокъ, да знаешъ, че не трѣбва да бѫдешъ паразитъ.“ Защото, казано е въ Писанието, че всички грѣшни ще изчезнатъ отъ лицето на земята. Туй трѣбва да знаете! Всѣка форма, която живѣе на гърба на другитѣ, нѣма да остане. И всѣка душа, която не се развива правилно ще спъне своята еволюция. Всѣки умъ, който не се развива правилно, ще спъне своята еволюция. Всѣко сърце, което не се развива правилно, ще спъне своята еволюция.

 

 

 

 Сега, като ви говоря така нѣкой отъ васъ ще се оплашатъ и ще кажатъ: бре, страшна работа било това! Не е въпросътъ да се страхуваме. Страхътъ не разрѣшава въпроситѣ. Всичко седи въ изпълнението волята Божия. Младоженикътъ ще дойде. Подъ думата „младоженикъ“ ние разбираме новия животъ. При всѣка свадба, която хората правятъ, винаги се отпразнува начеване на новъ животъ, въ фигуративна смисъль казано. Значи, животътъ започва съ онова вѫтрѣшно подмладяване, а не съ онѣзи стари възгледи за нѣщата. Питамъ ви: ако въ душата ви се зароди умраза, тя нѣщо ново ли е? Не, умразата е единъ остарѣлъ животъ. Съмнѣнието сѫщо е единъ остарѣлъ животъ. Безвѣрието е единъ остарѣлъ животъ. Неправдата е единъ остарѣлъ животъ. Лъжата е единъ остарѣлъ животъ. Всички прѣстѫпления, съ които съврѣменното общество се кичи, това сѫ останки отъ единъ старъ животъ, въ който даже и една лукова глава не може да се отгледа. Онѣзи хора, които крѣпятъ съврѣменното общество, които крѣпятъ държавата, това сѫ честнитѣ, справедливитѣ и благороднитѣ хора, които жертвуватъ своя животъ за благото на другитѣ. Това произлиза отъ изблика на онзи вѫтрѣшенъ Божественъ животъ, който се таи въ дълбочината на тѣхнитѣ души.

 

 

 

 Миналата седмица ви говорихъ за щастието. Само разумниятъ човѣкъ познава щастието. За да бѫдешъ щасливъ, трѣбва да бѫдешъ въ хармония съ Бога, трѣбва да го познавашъ. Ако затворишъ очитѣ си и изложишъ гърба си на слънцето, какъ ще го познаешъ? По неговата топлина. Значи, дали виждашъ слънцето, или не, ти веднага ще възприемешъ извѣстна вѫтрѣшна сила отъ него, която ще измѣни твоето настроение. Ако си отворишъ очитѣ, ти ще възприемешъ най - прѣкраснитѣ изгледи и твоето настроение ще се измѣни. Вънъ отъ това, ти възприемашъ други лѫчи, други сили, които внасятъ въ тебъ новъ животъ. Ако твоитѣ крака сѫ били схванати отъ редъ години и започнешъ да се печешъ на слънце нѣколко дни наредъ, веднага ще вземешъ да ставашъ по - бодъръ, а разположението ти ще стане по - жизнерадостно. Такова е състоянието на всѣки човѣкъ, когато се обърне къмъ Бога. Вие които казвате, че познавате Бога, какъ ще ми отговорите на слѣдния фактъ: възможно ли е да размѫтишъ бистрата вода, която може да кара 20 воденични камъни? — Не е възможно. Ако тази вода се размѫти, какво означава това? Туй не е вода, която може да кара 20 камъни, а една малка вадичка, прѣзъ която само мухитѣ могатъ да прѣминаватъ. Така хората си въобразяватъ, че сѫ много нѣщо. Дайте си отчетъ на колко души сте направили добро, на колко души сте подобрили живота, колко души сте възкресили. Нѣкой казва за нѣкого: ама азъ го научихъ. На какво сте го научили? Азъ бихъ желалъ съврѣменното общество да ми покаже своитѣ резултати, но не привиднитѣ, а истинскитѣ резултати.

 

 

 

 Ще ви разправя сега единъ митически разказъ, отъ врѣмето на Бен-Адета, за когото съмъ ви разправялъ и другъ пѫть. Въ негово врѣме за пръвъ пѫть се явило злото въ свѣта. Този разуменъ царь, който сѫщеврѣменно билъ и адептъ, приложилъ въ своето царство Божественитѣ закони, споредъ които, кой каквото прѣстѫпление направи, прѣстѫплението му ще се изяви навънъ. Запримѣръ, ако единъ човѣкъ мине прѣзъ нѣкоя градина и безъ позволение прѣскочи оградата да краде ябълки, тази ябълка да израсне въ устата му. Кой какъвто плодъ открадне, сѫщиятъ плодъ да израстне въ устата му. И започнали въ устата на хората да растатъ ябълки, круши, сливи, лози, смукини. И видѣлъ той всички хора въ своето царство съ отворени уста, а въ устата имъ израстнали разни плодни дървета. Питамъ: ако този законъ днесъ се приложеше навсѣкѫдѣ въ свѣта, колко българи щѣше да има, на които устата да сѫ свободни отъ нѣкое дърво? Това е нещастието на сегашния свѣтъ, че ние сме хора, които никога не благодаримъ, не сме доволни отъ това, което имаме. Азъ не зная, може да има хора, които да сѫ доволни и благодарни, но често ние забравяме да благодаримъ, а това произлиза отъ прѣкѫсване на съзнанието въ човѣка. Съзнанието на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде много будно. Онзи, който иска да стане добъръ писателъ, трѣбва да има будно съзнание; онзи, който иска да стане добъръ музикантъ, трѣбва да има будно съзнание; онзи, който иска да стане добъръ баща или добра майка, трѣбва да има будно съзнание. На всинца ви съзнанието трѣбва да бѫде будно!

 

 

 

 Казвамъ: има сега редъ ясновидци, които знаятъ напримѣръ, кога нѣкой човѣкъ ще умре, но това само знаятъ. Има други ясновидци които знаятъ, кога ще се роди нѣкой. Трети пъкъ знаятъ, кога ще се разболѣе нѣкой, а не знаятъ, кога ще оздравѣе. Други пъкъ знаятъ кога ще се излѣкувашъ и какъ ще се излѣкувашъ. Нѣкой знаятъ, кога човѣкъ ще изгуби ума си, кога ще подлудѣе, а други знаятъ, кога умътъ му ще се върне на мѣстото си. Питамъ: кое изкуство е по-хубаво, да знаешъ кога ще се разболѣешъ и ще умрешъ, кога ще изгубишъ ума си или какъ ще се излѣкувашъ, кога умътъ ти ще се възстанови и т. н.? — Разбира се, че второто изкуство е по-хубаво. Сега всички хора сѫ все гадатели отъ първата категория, тѣ казватъ: сега съмъ религиозенъ, но слѣдъ врѣме нѣма да бѫде такъвъ. И действително, така става. Виждамъ нѣкой човѣкъ, който се молилъ на Бога цѣли 10 години и послѣ туря точка на всичко, казва: не струва да се моля повече, всичко е празна работа, съжалявамъ дѣто изгубихъ тия 10 години. Азъ слушахъ изповедьта на единъ свещеникъ, който служилъ цѣли 50 години въ една църква и най-послѣ казваше: съжалявамъ, че иждивихъ цѣли 50 години за това служение въ църквата: само повторения и прѣповторения на едни и сѫщи нѣща, все кадене съ кандилницата и нищо ново не научихъ. Втори пѫть като ме прати Господъ на земята, попъ не ставамъ. Ами какъвъ искашъ да станешъ? — Искамъ да стана учитель, да помагамъ на хората и да ги просвѣщавамъ, пъкъ и азъ самъ да се просвѣтя. Сега всички хора казватъ: не прави това, не прави онова, не лъжи, не кради. На това нѣщо всички сме майстори. Въ това, да проповѣдвашъ да не се краде, да не се лъже, нѣма никаква философия. Да не крадешъ, това е стариятъ животъ. Да не лъжешъ, това е стариятъ животъ. Да не мразишъ, това е стариятъ животъ, съ това всички започваме.

 

 

 

 Христосъ казва: „Петьтѣ дѣвици били разумни“. Разумниятъ човѣкъ не дава маслото си на заемъ. И азъ се чудя на добродѣтелитѣ на съврѣменитѣ хора, които казватъ: ние помагаме на бѣднитѣ. Не, това е лъжа. Ще дамъ азъ съдранитѣ си дрехи нѣкому и ще мисля, че съмъ направилъ добро за Господа. Ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разказваше единъ старъ българинъ православенъ. Той не вѣрваше въ това, въ което азъ вѣрвамъ, но ето какво ми разправяше: Отидохъ въ единъ български манастиръ, дѣто прѣкарахъ извѣстно врѣме. Прѣзъ врѣмето което прѣстояхъ тамъ, царвулитѣ ми се скѫсаха, и игуменътъ на манастира ми подари едни нови дрѣхи и нови царвули. Азъ като се видѣхъ съ нови царвули, подарихъ старитѣ си царвули на единъ бѣденъ човѣкъ. Слѣдъ една недѣля сънувамъ слѣдния сънъ: отивамъ на небето и виждамъ тамъ сложена една голѣма, богата трапеза за ядене и на нея прѣдъ всѣки едного седи хубава, нова чиния. Сѣдамъ и азъ на трапезата, и веднага прѣдъ менъ се слага вмѣсто чиния старитѣ мои царвули, които подарихъ на бѣдния човѣкъ. На всички насипаха въ чиниитѣ ядене, но при мене никой не се доближава. Запитвамъ едного отъ тия, които сипватъ ядене: защо не даде и на мене чиния? И азъ съмъ гладенъ, нищо не съмъ ялъ. Той ми отговори: тукъ на небето не даваме чинии. Каквото си пратилъ отъ земята, въ това сипваме. Ще кажете, че този разказъ не е вѣренъ. Колкото се отнася за примѣра до Бенъ-Адета, азъ отговарямъ. Колкото се отнася и до примѣра за царь Махмуда, сѫщо отговарямъ, но що се отнася до този послѣденъ разказъ, той е цѣла истина, фактъ е това. Казвамъ обаче: ако българитѣ отидатъ на онзи свѣтъ, не знамъ въ какво ще ядатъ. И тогава срѣщамъ хора, които казватъ: да бѫдемъ морални! Азъ съмъ срѣщалъ православни, които се отказватъ отъ православието; срѣщалъ съмъ теософи, които се отказватъ отъ теософията; срѣщалъ съмъ евангелисти, които се отказватъ отъ евангелизма; срѣщалъ съмъ окултисти, които се отказватъ от окултизма, но въпросътъ не седи въ това. Питамъ: ти можешъ ли да се откажешъ отъ Любовьта ? Ние не проповѣдваме едно учение на имане, ние проповѣдваме едно учение на Божията Любовь; ние проповѣдваме едно учение на Божията мѫдрость; ние проповѣдваме едно учение на Божията Истина. И като говоримъ за Божията Истина, не говоримъ напразно, фактъ е че съ насъ е Богъ — нищо повече! Ние ще посѣемъ сѣмето, а Господъ ще се заеме за това сѣме. Той ще опрѣдѣли, какво ще стане съ него. Ще стане туй, което Той е опрѣдѣлилъ. И тъй става! Всички народи сѫ като тѣсто въ рѫката на това разумно сѫщество. Господъ може да направи отъ всѣки народъ, каквото гърне иска. Българитѣ мислятъ, че всички народи иматъ велики стремежи и могатъ да направятъ, каквото искатъ. Извадете тази идея отъ главата си и знайте, че всѣки човѣкъ на земята, колкото и да е краснорѣчивъ, какъвто философъ и да е, самъ не може да направи нищо. Въ свѣта само Богъ е всесиленъ да направи онова, което ние искаме. И ако ние правимъ изборъ, кой човѣкъ говори Истината, и кой не говори Истината, ще бѫдемъ на кривъ пѫть. Въ разрѣшението на този въпросъ нѣма противорѣчие. Всѣки човѣкъ, на когото умътъ е запалена свѣщъ, нѣма какво да се съмнѣваме, той говори истината. Азъ съмъ готовъ да отстѫпя своята катедра на когото и да е, стига той да говори Истината. Азъ не държа за тази катедра, всѣки може да се качи на нея и да говори. Всѣки може да отвори гостилница, но да не готви съ кокосово масло отъ прѣди 4 — 5 години, или пъкъ съ слънчогледово масло, изстискано прѣди нѣколко мѣсеца, отъ което като ядете, да повръщате. Не, всѣки трѣбва да готви съ чисто, прѣсно масло. Сѣмето на слънчогледа трѣбва да се мѣли най-много единъ мѣсецъ прѣди употрѣбление, да не се образуватъ въ него утайки, които биха разстройвали стомаха. Всички хора днесъ говорятъ все за моралния животъ.

 

 

 

 Казано е въ Писанието: „Идете да си купите!„ Отъ кого? Значи, това се отнася до петьтѣ неразумни дѣвици, които сѫ изостанали въ своя животъ. Отъ какво сѫ изостанали? — Отъ новия животъ. Първитѣ петь дѣвици сѫ влѣзли вече, а послѣднитѣ петь сѫ изостанали, но и тѣ могатъ да поумнѣятъ. Който е въ положението на тия глупави дѣвици, трѣбва да се спретне да работи, за да поумнѣе. И въ този човѣкъ има вложени способности, само че трѣбва да работи за тѣхното развитие. Не трѣбва да се проповѣдва учението, че всички сме добри. Не е така, всички не сме добри, но всички можемъ да бѫдемъ добри, отъ нашата воля зависи да бѫдемъ добри. Нѣкои казватъ: всички сме умни. Не, всички можемъ да бѫдемъ умни. Ти си уменъ, но само при дадени условия, а трѣбва да бѫдешъ уменъ при всички условия. Всички сме музиканти. Не, всички не сме музиканти, но можемъ да бѫдемъ музиканти. Азъ мога да проявя за себе си хубавото въ музиката, стига да имамъ любовь къмъ нея. Питамъ: днесъ не се ли продава изкуството? Онова, което стимулира музикантитѣ, не сѫ ли паритѣ? Дойде нѣкой знаменитъ музикантъ да даде концертъ съ благотворителна цѣль, но му плащатъ скѫпо и прѣскѫпо. Казватъ, този музикантъ направи нѣщо за бѣднитѣ. Похвално е това, но този човѣкъ азъ не наричамъ още музикантъ. Краснорѣчивиятъ проповѣдникъ въ Америка или въ Англия, азъ не наричамъ още истински проповѣдникъ, защото и на него прѣбогато заплащатъ. Питамъ: онѣзи хора, които продаватъ Божественото Слово съ пари, могатъ ли да служатъ на Бога, както трѣбва? Такъвъ човѣкъ не се ли ограничава? Отива той да проповѣдва въ нѣкоя църква, и тамъ му казватъ: ние ти плащаме, затова ще проповѣдвашъ съобразно законитѣ на църквата. Прави сѫ тия хора. Никой, обаче не му казва: ти ще проповѣдвашъ съобразно законитѣ на Бога!

 

 

 

 Христосъ казва: „Синъ Человѣчески ще дойде на земята.“ Когато дойде Синъ Человѣчески, Той ще бѫде справедливъ. Неговото идване нѣма да бѫде физическо, но ще бѫде каквото е идването на свѣтлината, която прониква отвѫтрѣ. То ще бѫде идване каквото е това на топлината, чиято магнетическа сила прониква отвѫтрѣ. Азъ съмъ ви казалъ, че единъ отъ признацитѣ, по който ще се познае, че тази вълна приидва, е увеличението на страданията. По това именно ще се познае, че новиятъ животъ иде. Това, което наричате днесъ животъ още не е животъ. Когато азъ ви говоря да имате търпение, да чакате, подразбирамъ да чакате този живиятъ Христосъ, който иде да ви освободи. Всички връзки, които държатъ днесъ вързани вашитѣ сърца и умове, ще изгорятъ, ще се развържатъ и вие ще се освободите. Какъ ще ми обяснитѣ слѣдния фактъ, който съврѣменнитѣ учени хора не могатъ да разрѣшатъ: въ Америка нѣкой си младъ, богатъ американецъ се оженва и тръгва съ своята възлюблена да прѣкара за единъ мѣсецъ своето свадбено пѫтешествие. Обаче съ трена, съ който тѣ пѫтуватъ, става едно сблъскване и младоженикътъ полудѣва. Завеждатъ го въ една лудница, дѣто прѣкарва като лудъ цѣли 16 години, а неговата възлюблена се връща сама у дома си. Единъ день той намира вратата на лудницата отворена и хуква да бѣга. Слугитѣ отъ лудницата тичатъ слѣдъ него да го гонятъ, но той пристига на гарата и тамъ успѣва да се качи на единъ тренъ, готовъ за тръгване. Този тренъ, обаче, изъ пѫтя сѫщо се сблъсква съ другъ, и отъ това сблъскване умътъ на този човѣкъ се намѣства. Значи, една и сѫща причина произвежда два различни резултата. Едното сблъскване измѣсти ума отъ главата му, а другото сблъскване го намѣства. Мога да ви приведа редъ такива факти, но казвамъ изобщо: ако ти не можешъ да употрѣбишъ на врѣме добродѣтелитѣ, които Богъ ти дава, непрѣменно ще полудѣешъ.

 

 

 

 Въ София имаше единъ евангелистъ, който полудѣ. Защо? — Самитѣ евангелисти го подлудиха. Какъ? — Този човѣкъ се занимаваше съ спиритизъмъ и докато вѣрваше въ него, той бѣше веселъ радостенъ. Единъ день нѣкой отъ евангелиститѣ се заема да го разубѣждава въ неговото вѣрую и успѣва да стори това. Но отъ момента, когато той се разочарова въ своето вѣрую, той изгуби ума си и полудѣ. Питамъ: този евангелистъ намѣстили ума на човѣка? — Не, размѣсти го. Ние благодаримъ за такова размѣстване. Такива случай има навсѣкѫдѣ въ живота. Ще вземешъ да разубѣждавашъ единъ теософъ въ неговитѣ разбирания. Не го разубѣждавай, но приложи нѣщо ново къмъ неговитѣ разбирания! Нѣма какво да разубѣждавашъ единъ православенъ, но приложи нѣщо ново къмъ нѣговитѣ разбирания. Нѣма какво да разубѣждавашъ единъ евангелистъ, но приложи нѣщо ново къмъ неговия евангелизъмъ. Не се старай сѫщо да разубѣждавашъ онѣзи хора, които вѣрватъ въ обществения животъ, но съгради нѣщо ново въ тѣхния животъ. Цѣлиятъ съврѣмененъ животъ, тъй както е създаденъ, не е лошъ, но трѣбва да се съгради нѣщо ново върху него. Смисълътъ не е въ това да съсипвашъ, да събаряшъ и отпослѣ да градишъ. Природата не върши такова нѣщо. Тя не съсипва, не разрушава изведнъжъ, но постепенно гради новото, а старото само по себе си пада.

 

 

 

 И тъй, петьтѣ разумни дѣвици, които очакваха новия животъ, младоженика влѣзоха съ него. Питамъ сега: какъвъ е новия животъ? — Въ новия животъ съмнѣнието изчезва. До тогава докато човѣкъ се съмнѣва, докато се оплаква отъ другитѣ хора, той е въ стария животъ. Не си правете илюзии. Вие имате нѣща размѣстени и трѣбва да очистите живота си. Само тогава ще дойде щастието. Какъ започватъ живота си двама млади? Вземете запримѣръ, младиятъ човѣкъ на своята възлюбена прѣди да се оженятъ какво казва? — Не мога безъ тебе, умирамъ! И започватъ тѣ живота си; първиятъ день започватъ добрѣ, вториятъ день сѫщо, но единъ день тя поглежда другиго, веднага идва съмнѣнието и щастието изчезва. Питамъ: уменъ ли е този неинъ другарь? — Не е уменъ. Сѫщиятъ законъ можемъ да прѣкараме и за други случаи: ако ти се съмнѣвашъ въ своя приятель, щастието изчезва; ако ученикътъ се усъмни въ своя учитель и ако учительтъ се усъмни въ своя ученикъ, щастието сѫщо така изчезва. Ако майката се усъмни въ своя синъ, щастието изчезва; ако свещеникътъ се усъмни въ своето паство на какво ще мяза този народъ? На какво ще мяза това общество? Най-послѣ, ние се усъмняваме и въ Бога и тогава идватъ всички нещастия, всички полудѣвания въ живота ни. Азъ мога да ви кажа само едно: обърнете живота си къмъ Любовьта! Живѣйте само единъ день въ Любовьта! Ако не можете единъ день, живѣйте само единъ часъ; ако не можете единъ часъ, поживѣйте поне една минута съ Бога, поживѣйте само една минута въ Любовьта, отворете сърцата си, поживѣйте съ всички разумни сѫщества въ свѣта, за да видитѣ, какво нѣщо е Божествената свѣтлина, да видите, какво нѣщо е Божествената Любовь. Това е само единъ моментъ и всѣки може да го направи, но за това се изисква доблесть. Ако речемъ да направимъ този опитъ, ще дойдатъ разни хора, па и редъ окултисти и ще започнатъ да ни казватъ: този опитъ не може да се направи безъ учитель, ще полудѣете. Казвамъ: ти сега именно си лудъ, сега си въ лудницата и ако не излѣзешъ отъ тази лудница и не се качишъ на трена да избѣгашъ, ти никога нѣма да се поправишъ. Сега е врѣмето. Излѣзъ отъ лудницата и се качи на този тренъ! Онѣзи отъ васъ, които иматъ нужното просвѣтление, приложете, това ви казвамъ. Не мислете, че азъ искамъ да руша вашитѣ възгледи! Божественитѣ възгледи дръжте и направете първия опитъ! Нима България не се нуждае отъ членове, на които да възложи живота си? Нима тя не се нуждае отъ добри патриоти? Азъ наричамъ патриоти тия хора, които служатъ на народа си безъ пари. Тия, които служатъ съ пари, това не сѫ патриоти. Турчинътъ казва: съ пари и въ джиндема влизамъ. Това е безморалие. И казвамъ: ако днесъ дойде Христосъ, колко души ще влѣзатъ заедно съ Него въ царството Божие? Половината отъ десетьтѣ ще влѣзатъ, а именно петьтѣ разумни дѣвици, но петьтѣ неразумни нѣма да влѣзатъ. Питамъ: колко отъ обикновенитѣ граждани ще влѣзатъ въ царството Божие? На колко хора въ България душитѣ сѫ дѣвствени? Дѣвственъ човѣкъ азъ наричамъ този, за душата на когото нѣма никаква съблазънь. Като минавашъ прѣзъ отворенитѣ каси, нищо да те не привлича. Като минавашъ прѣзъ женитѣ — твоитѣ сестри, нищо да не те привлича. Това е въпросъ на врѣмето. Дойде при мене една сестра, българка, оженила се за единъ човѣкъ благороденъ, ученъ, интелигентенъ, красивъ по външность и човѣкъ съ богато по чувства сърце, отъ което блика животъ и енергия, но породило се нѣщо въ неговата душа, което тя не харесва, та иска съвѣтъ. Отъ извѣстно врѣме той много се заглѣждалъ въ женитѣ. Като чувалъ да приказва нѣкоя жена на пѫтя, той веднага отивалъ къмъ прозореца. И така направилъ живота си нещастенъ. Питамъ тази сестра: ти можешъ ли да избавишъ мѫжа си отъ тия жени? Половината свѣтъ е само жени. И ако единъ мѫжъ иска да избави жена си отъ съблазънь, ще може ли? Половината свѣтъ е пъленъ съ мѫже. Казвамъ ѝ: ето какъвъ съвѣтъ ще ти дамъ. Ти не обръщай внимание на това негово поведение, а мисли, че когато той гледа нѣкоя жена, това си ти. Зарадвай се, нали живѣешъ за Господа? Ами отъ това, което вършишъ, какво ще излѣзе? Щи направишъ живота си още по - нещастенъ. Ти ще припишешъ по адреса на мѫжа си редъ грѣхове, които може да сѫ вѣрни, а може и да не са вѣрни. Тя ме запита: да го напусна ли? Какво ще спечелишъ, ако го напуснешъ? Ти ще почнешъ да го слѣдишъ, като нѣкой дедективъ. И какво ще спечелишъ отъ това слѣдение?

 

 

 

 Та, ние социално сме поставени на извѣстни голѣми изпити въ живота. Всѣки домъ се нуждае отъ миръ. Азъ не зная колко домове има въ България или само въ София, които да живѣятъ въ миръ. Нѣкой пѫть, като отправя вниманието си къмъ хората, навсѣкѫдѣ чувствувамъ само страдания и страдания — общи страдания и си мисля, какъ да помогна на тия хора. Ще ви приведа единъ примѣръ. Минава единъ господинъ по улицата и вижда едно малко момиченце сираче трепери отъ студъ, изпѫдено, нийдѣ никого нѣма. Той го взима въ кѫщата си като хранениче. Но слѣдъ една година това дѣте започва да бие неговото. Питамъ: защо това дѣте не е благодарно? Защо иска да бие другото? Нали този господинъ го взе отъ улицата? Този законъ азъ виждамъ навсѣкѫдѣ въ свѣта. Всички хора си отмъщаватъ, но казвамъ: отъ тия лоши мисли, желания и чувства ще израснатъ отъ устата ви дървета. Най-послѣ, мозъкътъ, сърцето, стомахътъ, бѣлитѣ дробове, нервитѣ ви, всичко това ще се атрофира и ще придобиете артерио-склероза. Това е все резултатъ на нечисти мисли. Човѣкъ, който иска да живѣе чистъ животъ, трѣбва да изхвърли отъ ума си всѣка скверна мисълъ, отъ сърцето си всѣко скверно чувство и да тури като основа на живота си Любовьта. При единъ богатъ изворъ всѣки ще може да пие, но ти си едно изворче, което едва цицирика или, ако ти са единъ чучуръ, който не пуща никаква вода, кой ще дойде при тебе?

 

 

 

 Сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да продължатъ живота си, трѣбва да живѣятъ въ закона на Любовьта, а нѣкои казватъ: ние да умремъ, та да се освободимъ отъ тежкитѣ условия на живота. Нѣма отърваване. Ако влѣзете въ земята, тамъ е още по-опасно. На онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, казвамъ: не се лъжете да желаете смъртьта, нѣма по-лошо отъ нея. Вие умирали ли сте да знаете, какво нѣщо е смъртьта? Знаешъ ли какво нѣщо е да влѣзешъ въ земята, съзнанието ти да е свързано съ тѣлото и тамъ да прѣседишъ най-малко 4—5 години, да присѫтствувашъ на цѣлия процесъ на разлагане, докато най-послѣ се отвори този затворъ и душата ти излѣзе свободна да продължава живота си при по-добри условия? Не е лесно да се прѣкара въ този гробъ! Теософитѣ казватъ, че като умре човѣкъ, съ смъртьта се скѫсвала нишката на живота. Не се скѫсва нишката на живота. За праведнитѣ се скѫква, но за грѣшнитѣ не се скѫсва. Запишете си това, та като влѣзете единъ день при тия условия на живота, ще си припомните моитѣ думи. Ако сте добри, ще дойдатъ посланици, ангели да ви взематъ,ако не, ще останете вѫтрѣ въ затвора! Вие не можете да разберете основния законъ, че ако човѣкъ има нечисти мисли и желания, тѣ ще го задържатъ на земята. И за сега, всѣко морално учение, всѣка религия има за цѣль да освободи човѣчеството отъ настоящото и отъ бѫдещото робство. А ние чакаме слѣдъ като умремъ да бѫдемъ свободни. Не трѣбва да бѫдете мъртви за доброто, а мъртви за грѣха.

 

 

 

 Та казвамъ: тия 10 дѣвици се приготвиха да посрещнатъ младоженика. И сега Христосъ чака тия дѣвици. Слѣдъ като умрете, и вие ще бѫдете една отъ тия дѣвици и тогава, или ще влѣзете съ младоженика, или ще останете на вънъ. И като дойдете да хлопате, Той ще ви каже: „Не ви позволявамъ“. Какво ще бѫде положението ви тогава? И всѣки човѣкъ, който отива за другия свѣтъ, или бива приетъ, или бива отхвърленъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ изоставенъ отъ Бога. Ще кажете: това не е ли жестоко? Ами че ако ние се съмнѣваме въ Божественото, тогава дѣ е животътъ? Ние, добритѣ хора, трѣбва да работимъ, да дадемъ примѣръ на цѣлия свѣтъ. Добриятъ човѣкъ не трѣбва да бѫде мѫрзеливъ. Въ всички области на живота той трѣбва да бѫде образецъ: и въ дома си, и въ училището, и въ обществото; неговото съзнание всѣкога трѣбва да бѫде будно. Той трѣбва да служи за великата Любовь, той трѣбва да служи на своята възлюбена и на своя възлюбенъ. Азъ не считамъ, че тия възлюбени сѫ на земята, тѣ сѫ вѫтрѣ въ всѣки едного. Нѣкой пѫть виждате, че въ нѣкой човѣкъ се проявява Божественото, а на другия день го нѣма. Значи, този възлюбенъ идва и си отива. Благородното, възвишеното въ човѣка се проявява, но въ единъ съзнателенъ човѣкъ то трѣбва всѣкога да присѫствува, да не го напуща. Гледате днесъ единъ вашъ приятель се отнася съ васъ благородно, внимателно, но на другия день ви обръща гръбъ. Значи, възлюбениятъ не жиѣе на физическото поле. Той никога нѣма да си оцапа краката на земята, да дойде да живѣе тукъ. Той не се подкупва съ малко. Често вашитѣ възлюбени се съблазняватъ отъ паритѣ, другъ пѫть отъ лицата на хората, тѣхъ всичко може да ги съблазни, но истинскиятъ вашъ възлюбенъ само едно може да го съблазни: вашето сърце, вашия умъ, вашата душа и вашия духъ.

 

Бесѣда,  държана  отъ  Учителя  на  28  мартъ,  1926  г. въ  гр.  София.