Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_03_21 Законъ на съпоставяне

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 16 януари 2015 - 09:42

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Законъ на съпоставяне

 

„Бѣгай въ Египетъ!“

 

„Иди въ земята Израелева!“

 

 Законътъ на съпоставянето, това е зазоряването на съзнателния, на разумния животъ. Това е проявление на великото съзнание не на самия животъ, но на онѣзи граници, отдѣто започва проявата на разумния животъ. По нѣмане още на онѣзи точни думи, които да изразяватъ този вѫтрѣшенъ потикъ на живота, той не може да се сложи на книга. Изразитѣ, думитѣ, това сѫ форми, въ които всѣка мисъль трѣбва да се излѣе, да се оформи, да се изяви. Значи, законътъ на съпоставянето, това е зазоряването на живота. И всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какъ да съпоставя своя животъ. Напримѣръ, бѣгането, това сѫ скърбитѣ на живота.

 

 „Стани, вземи дѣтето!“ Страхътъ кара човѣка да бѣга. Сърцето ти трепери отъ страхъ, дали ще се спасишъ, или не.

 

 „Стани, вземи дѣтето и бѣгай въ израелевата земя!“ Това е връщане въ отечеството ти, дѣто ще се видишъ съ свои приятели, съ свои близки. Това вече е веселие, радость. Онѣзи, които не сѫ запознати съ закона на съпоставянето, казватъ: не може ли да не бѫде така? Когато разглеждаме проявитѣ на самата природа, по нѣкой пѫть ние критикуваме нейнитѣ постѫпки и казваме: не може ли това нѣщо да стане по другъ начинъ? Ако може по другъ начинъ, направи ти своя животъ по другъ по-уменъ начинъ. Бѫди ти по-уменъ отъ самата природа! Вие казвате: животътъ не може ли безъ скърби? — Може. Но кога? — Когато ти си разуменъ, когато не правишъ погрѣшки въ живота си, когато спазвашъ всички закони. Тогава нѣма да имашъ никакви скърби и радости; природата ще върви винаги по твоитѣ стѫпки, тя ще те признава. Но щомъ правишъ много погрѣшки, скръбьта ще върви по твоитѣ стѫпки. Казватъ за нѣкого: той е праведенъ човѣкъ. Да, той е праведенъ човѣкъ, но баща му не бѣше праведенъ човѣкъ. Ама и баща му бѣше праведенъ човѣкъ. Да, тогава дѣдо му не бѣше праведенъ човѣкъ. Има си крушка опашка. Не е въпросътъ само краятъ на вѫжето да бѫде здраво, но цѣлото вѫже трѣбва да бѫде здраво. Ама половината вѫже е здраво. Не трѣбва само половината вѫже да е здраво, цѣлото вѫже трѣбва да бѫде здраво. То трѣбва да бѫде здраво и въ началото, и въ срѣдата, и въ края. Между частицитѣ на вѫжето трѣбва да има силно сцепление, за да бѫде пригодно за работа. Отъ това вие изваждайте своитѣ изводи, защото духовнитѣ работи могатъ да се обяснятъ само чрѣзъ закона на съпоставянето. Вие не трѣбва да разглеждате живота отъ ваше гледище, защото тъй, както живѣете сега, вие живѣете съ стари прѣдразсѫдаци на вашитѣ дѣди и прадѣди. Въ васъ още нѣма единъ широкъ жестъ, да се откажете отъ себе си. Вие още треперите. Като ви хване нѣкоя треска, цѣлъ се разтреперите, казвате: опасно ли е положението ми? Казвамъ: не, не е опасно, имате малко бацили въ носа. Вие сте уплашенъ, казвате: треска имамъ, пулсътъ ми се увеличи съ 5 — 6 биения, температурата ми се увеличава, става 38°, 39° дори и 40 градуса. Положението ми се влошава. Скоро викайте лѣкарь! Болниятъ трепери, треперятъ и майката и бащата. Казватъ: температурата му се е увеличила. Какво отъ това? Колко градуса температура има? — 39° — 40°. Че какво опасно има въ повишението на температурата до 39° — 40°?. Този страхъ се дължи на неразбиране онзи великъ законъ на съпоставяне. Щомъ температурата ти се увеличи на 39°, ако разбирашъ закона на числото 39, ще съберешъ числата 3 и 9 и ще получишъ 12. Послѣ, ще съберешъ 1 и 2 и ще получишъ 3. Числото 3 изразява закона на равновѣсието.

 

 Сега азъ правя едно съпоставяне. Когато човѣкъ има температура 39°, разбирамъ, че този човѣкъ, както и неговитѣ баща и дѣца цѣлъ животъ сѫ яли кокошки и агнета, пили и гуляли и сега въ организма му, поради натрупването на излишни утайки, става едно горение, при което всичко това трѣбва да се прѣчисти. Въ този организъмъ настава единъ химически процесъ и затова казвамъ на този боленъ; ти ще пазишъ строга диета, 1 — 2 — 3 — 4 — 5 — 7 дни нѣма да ядешъ нищо; послѣ, прозорцитѣ на стаята ти ще бѫдатъ отворени, за да влѣзе повече свѣтлина; нѣма да спишъ много, умътъ ти ще бѫде всѣкога буденъ, ще се молишъ, ще поправишъ всичкитѣ си погрѣшки и ще видишъ, какъ температурата ти ще спадне. И всичко това е много естествено. Казвате: ама днешната наука не е доказала още това нѣщо. Това, което хората на земята наричатъ наука, не е наука и на небето. Това сѫ играчки, забавления за малкитѣ дѣца. Азъ не ви говоря за нѣкаква наука на хората, които живѣятъ по софийскитѣ улици. Не, азъ ви говоря за такива учени, отъ които едва ли ще намѣрите поне единъ или двама. Такива учени хора едва ли ги има въ Парижъ, въ Лондонъ, а тукъ в България има само единъ такъвъ ученъ, азъ го зная. Учена глава е той! Като посѣтихъ единъ денъ този ученъ, той ми казва: на този народъ главата му е много дебела, но все ще поумнѣе нѣкога. Като казва той, че главата му е дебела, не говори на присмѣхъ, но фактъ е това. Че този народъ още не разбира закона на съпоставянето. Този народъ има избликъ на енергия, той иска да живѣе, но не може да разбере, какъ да съпостави страданията, т. е. не може да намѣри начинъ, какъ да канализира своята енергия. Но ще се научи той. Често съврѣменнитѣ хора правятъ силни бетонни крѣпости, като при Вердюнъ и казватъ: е, крѣпость е това, но българинътъ е много дълбокъ въ своитѣ тълкувания. Когато французитѣ обсадиха Вердюнъ, единъ българинъ пророкъ, фелдшеръ е той, казва: Той казва: твоето пророчество и моето пророчество трѣбва да се подчинятъ на факти.

 

 Противорѣчията въ живота ни най-малко не трѣбва да ни изненадватъ, защото противорѣчия сѫществуватъ само за неразумнитѣ хора, а за разумнитѣ хора, всичко, което става въ свѣта е една симфония. Противоречия въ свѣта нѣма. Туй, което за едного е противоречие, за разумния човѣкъ е едно благоприятно условие за работа. То за него е едно удоволствие. Ако вие турите единъ килограмъ тяжесть надъ една мравя, тя ще се спити подъ нея, но ако турите тази тяжесть на гърба на единъ юнакъ, той нѣма да усѣти нищо. Мравята казва: ужасно нещо! Знаете ли каква тяжесть нося на гърба си? Каква тяжесть? — Единъ килограмъ. Гърбътъ на една мравя отъ единъ килограмъ тяжесть става на пихтия, а единъ юнакъ съ единъ килограмъ тяжесть на гърба си, герой става. Защо? Защото мравята не е разумна. Мравята обича да бута тамъ дето не и е мѣстото затова е мравя. Туй значи мравя. И пчелата по нѣкой пѫть обича да събира медъ отъ тамъ, отъ дѣто не трѣбва. Тя е, много трудолюбива, много чистичка, но по нѣкой пѫть събира медъ отъ тамъ, отдѣто не трѣбва. Казватъ: пчелитѣ сѫ трудолюбиви, чисти. Да, трудолюбиви сѫ, чистички сѫ, но по нѣкой пѫть тѣ влизатъ тамъ, дѣто не трѣбва, и се опиватъ. Когато пчелитѣ влѣзоха въ нашия свѣтъ, тѣ почнаха, като хората, да пиятъ, станаха пияни. Казвамъ: пчелата е влѣзла въ нѣкой човѣшки университетъ да се учи. Да, влѣзла е при нѣкой винаръ, който прави вино, да пие. Влѣзла е въ неговитѣ джобури.

 

 Та по нѣкой пѫть и ние слизаме въ джобуритѣ на дявола да събираме медъ и послѣ ставаме въртоглави, започваме да философствуваме. Докато въ твоето сърце не дойде миръ, не настане тишина, не изчезнатъ противорѣчията и докато мислишъ, че свѣтътъ е лошъ, че животътъ не е добрѣ организиранъ, а само ти си уменъ и добъръ, ти не си на права посока. Азъ казвамъ: всички онѣзи философи, писатели, които иматъ противорѣчиви възгледи за живота, или за природата, тѣ сѫ подъ единъ знаменатель. Това сѫ хора отъ школата на мравитѣ, отъ школата на пчелитѣ. А всички онѣзи философи, които казватъ, че ние започваме отъ сега нататъкъ науката, това сѫ хората на истинската наука, това сѫ хората на бѫдащето, хората на съзнателния животъ.

 

 „Стани вземи жената и дѣтето“, казва ангелътъ на Йосифа, „и бѣгай въ Египетъ!“ Ангелътъ се яви на Иосифа въ сънно състояние, а не наяве, защото Йосифъ не бѣше готовъ да издържи присѫтствието на единъ ангелъ. Само на Аврама се явиха въ будно състояние ангели, и той приказваше съ тѣхъ, угощаваше ги. А на Йосифа, въ врѣме на сънъ се яви единъ ангелъ и му каза: „Стани, вземи жената и дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ Защо? — Това дѣте трѣбва да отиде въ Египетъ. Тамъ да научи египетската мѫдрость. Че излиза отъ едно мѣсто и отива на друго, това не е нещастие. Египетъ прѣдставлява земниятъ животъ. Всѣки отъ васъ е единъ изгнаникъ. Ангелътъ е казалъ на майкитѣ и на бащитѣ на всѣки едного отъ васъ: „Вземи това дѣте и бѣгай въ Египетъ!“ Законътъ е такъвъ. Ако искашъ да се избавишъ, отъ по-голѣма напастъ, тъй трѣбва да постѫпишъ. Ти трѣбва да бѣгашъ въ най-голѣмата тѫга, за да се избавишъ. Че и най-голѣмитѣ разбойници и апаши не бѣгатъ ли? И тѣ бѣгатъ.

 

 Но да се повърна сега къмъ закона на съпоставянето. Ангелътъ се яви втори пѫть на Йосифа и му каза: „Стани, вземи дѣтето и бѣгай въ израелевата земя!“ Какво сѫ мислили баща ви и майка ви, какво е мислилъ дѣдо ви, какви сѫ вашитѣ възгледи, това оставете за себе си. Какво мислите вие въ този моментъ, и това задръжте за себе си, но какво подразбира закона за съпоставяне на нѣщата, него, учете сега. Дойдете ли до този великъ законъ въ живота, намѣрите ли въ себе си закона за съпоставяне на нѣщата, първото нѣщо, което ще почуствувате въ себе си, то е, че ще придобиете единъ вѫтрѣшенъ миръ, едно вѫтрѣшно просвѣтление на вашето съзнание, една вътрѣшна дѣятелность на вашия умъ и ще забѣлѣжите, че това, което до сега ви е тревожило — бѣднотия, болести, лошитѣ думи на хората — всичко това ни най-малко вече нѣма да ви смущава, ни най-малко нѣма да ви засѣга. Прѣди това състояние, обаче всѣка лоша дума казана за васъ, ще ви размѫти, ще създаде една вѫтрѣшна енергия у васъ, ще почуствувате едно вѫтрѣшно прѣливане на тази енергия. Защо е така? — Понеже въ разумния животъ, колкото повече се увеличава злото, толкова повече се увеличаватъ и положителнитѣ, низходящитѣ енергии къмъ центъра на земята. И въ центъра на земята има разумность. Така говори окултната наука. Тя казва, че центърътъ на нашата земя е едно разумно мѣсто, и този центъръ привлича всичко. Това разумно начало сцѣплява хората.

 

 Законътъ на сцѣплението не е физически но духовенъ законъ. Кой е вързалъ онзи волъ, нѣкѫде въ обора съ вѫже? — Нѣкое разумно сѫщество го е вързало. Капанътъ въ който е уловена една мишка, пакъ е поставенъ отъ нѣкое разумно сѫщество. Слѣдователно, всички ограничения въ свѣта, въ единъ или въ другъ смисълъ, се дължатъ на разни видове енергии и то разумни енергии. Значи, тия енергии, които ограничаватъ, азъ наричамъ „положителни енергии въ низходяща степень“. Има обаче, и „положителни енергии въ възходяща степень“, които отиватъ къмъ слънцето. Въ тѣзи два вида енергии, именно, законитѣ сѫ обратно пропорционални. Тогава, ако искате да знаете дѣ е вашиятъ центъръ, трѣбва да знаете, че вашия центъръ на земята, това е вашиятъ стомахъ. Помнете, че азъ съпоставямъ нѣщата. Центърътъ на земята съотвѣтствува на вашия стомахъ. Тамь се намира нашата симпатична нервна система, нашия стомашенъ мозъкъ. И докато всичката ваша енергия е съсрѣдоточена къмъ вашия стомахъ, вие имате положителна енергия въ низходяща степень, и слѣдователно вие ще се ограничавате. Щомъ всичко е съсрѣдоточено къмъ вашия стомахъ, вие нѣма да имате никаква наука. Слѣдователно и рибитѣ, и месояднитѣ, и трѣвопаснитѣ животни и птицитѣ, както и всичка хора — майки и бащи, и свещеници, дори и всички хора съ най-възвишени пориви, ще иматъ единъ и сѫщъ общъ центъръ. Не е лошо, че този центъръ сѫществува, обаче споредъ закона на съпоставянето трѣбва да има извѣстна хармония. Колкото енергии слизатъ къмъ стомаха, толкова енергии трѣбва да възлизатъ и къмъ мозъка. Казвамъ: вземете за примѣръ туй малко дѣте, което майка му взе и избѣга съ него въ Египетъ. Казвамъ: слѣдъ като си боледувалъ дълго врѣме ще пиешъ всѣка сутринь по половинъ кило прѣсно млѣко отъ нѣкоя здрава крава или нѣкоя здрава биволица, или нѣкоя коза. Добрѣ ще гледашъ твоето малко дѣтенце. Защо? Защото твоятъ стомахъ е твоето малко дѣтенце, и ти ще го хранишъ, съ хубаво, прѣсно млѣко. Млѣкото може да е отъ каквото и да е животно, но трѣбва да е здраво.

 

 Сега всички ония отъ васъ, които сѫ вегетарианци, нека ме разбератъ добрѣ, да не ставатъ фанатици. Майката какъ отхранва своето малко дѣте? — Съ млѣко. Птичкитѣ какъ отхранватъ своитѣ малки? — Съ мушички. Нѣкой отъ васъ мислятъ, че и млѣко не трѣбва да ядемъ. Не, можемъ да ядемъ и млѣко. Казвате: храната ни трѣбва да бѫде чиста. Да, вѣрно е, че ние трѣбва да намѣримъ онази съотвѣтна за нашия организъмъ храна. Ние трѣбва да опрѣдѣлимъ, коя храна се нарича вегетерианска. Подъ „вегетарианска храна“, азъ не разбирамъ непрѣменно чисто растителна или строго плодоядната храна, но подъ „вегетарианска храна“ бихъ нарекълъ храната на съпоставянето, храната на разумния животъ. Вегетарианска храна наричамъ онази, чиито трептения напълно съотвѣтствуватъ съ трептенията на нашитѣ мускули, т. е. на органическата материя. Значи, между клѣткитѣ на храната и клѣткитѣ на нашия организъмъ трѣбва да има пълно съотвѣтствие, или пълно изтичане на енергиитѣ къмъ слънцето. Тази храна именно е вегетарианската. Тя е и плодна, тя е и храната, която прави хората светии. Има такива храни обаче, на които трептенията на клѣткитѣ отиватъ къмъ центъра на земята. Такива храни носятъ отрова въ себе си. Такива храни могатъ да бѫдатъ и растителни, и вегетариански. Най-голѣмата отрова, която съдържа месото, и за която ученитѣ хора даже и не подозиратъ, седи въ това, че се посѣга върху живота на онѣзи млѣкопитающи, каквито сѫ напримѣръ овцитѣ, козитѣ и други, у които има силно желание за животъ. Съзнанието въ тия животни е будно, тѣ искатъ да живѣятъ, вслѣдствие на което всичката имъ енергия е съсрѣдоточена къмъ центъра на земята. Тѣ мислятъ само за животъ, т. е. само върху това: какъ да се размножаватъ повече и да се нахранятъ, а не мислятъ нищо за рая, нито за спасението на душитѣ си. Всичкиятъ имъ животъ е съсрѣдоточенъ само къмъ мисъльта за хранене, и като си доставятъ храната, заспиватъ. За тѣхъ може да се приложи поговорката: „И цѣлиятъ свѣтъ да изгори, това не е важно, стига чергата имъ да е здрава“. Забѣлѣжете тѣзи животни щомъ се нахранятъ, закриватъ главата си и заспиватъ, като казватъ: понататъкъ каквото Господъ даде. Та казвамъ: понеже въ тѣзи сѫщества се заражда ужасенъ страхъ, ужасна умраза и отвръщение къмъ всички, които искатъ да имъ отнематъ живота, всичко това се възприема като отрова отъ тия, които ядатъ месото имъ. Тази отрова разклаща нервитѣ имъ. Това нѣщо ученитѣ хора трѣбва да го знаятъ! Онѣзи учени хора въ Америка, Англия и Парижъ, за които ви казвамъ, че сѫществуватъ, знаятъ това нѣщо. И онзи ученъ въ България, който има събрана цѣла библиотека отъ данни по този въпросъ, сѫщо знае това. Този ученъ е най-благородниятъ човѣкъ. Той прѣдставлява типъ, какви трѣбва да бѫдатъ българитѣ. И азъ бихъ желалъ бьлгаритѣ да бѫдатъ като него.

 

 Та казвамъ: вие трѣбва да знаете какъ да постъпвате съ всѣка ваша мисъль, съ всѣко ваше желание. Вие трѣбва да знаете, какъ да съпоставяте вашитѣ желания, какъ да съпоставяте вашитѣ мисли. Между вашитѣ мисли и желания, непрѣменно трѣбва да има едно съпоставяне; между мозъка и стомаха ви трѣбва да има едно пълно опрѣдѣление, едно пълно съответствие. Мозъкътъ и стомахътъ сѫ двата полюса на живота ви. Ако ви боли главата, трѣбва да знаете, че и стомахътъ ви е въ безпорядъкъ. Ако ви боли стомахътъ, трѣбва да знаете, че и главата ви не е въ порядъкъ. За да бѫде човѣкъ здравъ, въ пълния смисълъ на думата, той не трѣбва да има нито главоболие, нито коремоболие, нито стомахъ да го боли. Боли ли го нѣщо, той не е напълно здравъ. Ако имате главоболие, има и начинъ за лѣкуването му. Ако имате разстроенъ стомахъ, пакъ има начинъ за лѣкуването му. Методитѣ за лѣкуване сѫ тъй прости, че всѣки отъ васъ може да ги приложи. Имайте прѣдъ видъ, че слѣдъ като сте живѣли 20 години безпорядъченъ органически животъ, не ще можете въ една седмица или въ единъ мѣсецъ да се изправите, да подобрите вашия организъмъ. Поне въ това не вѣрвамъ. За да изправишъ живота си, трѣбватъ ти поне 20 години още, да започнешъ отъ тамъ, отдѣто си направилъ погрѣшката. Ти ще се намирашъ подъ дѣйствието на единъ крѫгообразенъ законъ на движение. Ще станешъ, ще подемешъ отново и като се върнешъ на сѫщото мѣсто, ще започнешъ съ голѣма бѫрзина. Ще ти трѣбватъ 20 години, за да се върнешъ назадъ, а за да изправишъ погрѣшката си, не трѣбва много врѣме. Ще можешъ и въ единъ день да я изправишъ, стига да си разуменъ. И тогава, стига да има съзнание въ тебъ, ще се върнешъ на сѫщото мѣсто.

 

 Сега у всинца ви има съзнанието, че познавате Истината. Велико нѣщо е да познавашъ Истината! Азъ бихъ желалъ да познавате Истината. Да познава човѣкъ Истината, значи да бѫде свободенъ. Познанието подразбира свобода. Онзи, който е свободенъ, той е и разуменъ човѣкъ. Свобода, свѣтлина и разуменъ животъ, това сѫ възходящи сили, които отиватъ къмъ центъра на слънцето отиватъ къмъ другъ единъ центъръ на вселената, която ние наричаме Божественото.

 

 Най-първо ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ минали прѣдубѣждения. Всѣки земледѣлецъ знае, че ако тури силенъ торъ на нѣкое крѣхко растение, то ще изгори, т. е. това цвѣтенце нѣма да изгори, но ще се отрови. И за това всички земледѣлци казватъ, че за рестенията трѣбва такъвъ торъ, който е стоялъ на слънцето извѣстно врѣме и се е прѣобразилъ подъ дѣйствието на неговитѣ лѫчи. Отъ този торъ, прѣзъ който сѫ проникнали слънчевитѣ лѫчи, става нѣщо, а този прѣзъ който слънчевите лѫчи не проникватъ, никакъвъ торъ не става. Та казвамъ: ти трѣбва да се печешъ на тия Божествени лѫчи не само единъ день, но много години наредъ. Чудни сѫ хората? Нѣкой човѣкъ се развесели единъ день и казва: е, намѣрихъ най-послѣ живота. Казвамъ: не, приятелю, прозорцитѣ на твоя животъ трѣбва да бѫдатъ постоянно отворени, и между Бога и тебе трѣбва да сѫществува едно постоянно прѣливане на сили. Нѣкой хора казватъ: щомъ мислимъ за Бога, нашиятъ животъ се свършва. Не, щомъ намѣришъ Бога, или както азъ Го наричамъ, щомъ намѣришъ „закона на съпоставянето“, или „закона на Любовьта“, въ тебе ще се вложи тази Божествена енергия и всички дарби и способности ще се развиватъ правилно. Тогава каквото и да пипнешъ, всичко ще ти се отдава. Защото никой въ свѣта не работи самъ. Ако всѣки работи самъ, нищо нѣма да излѣзе. За тебе работятъ и майка ти, и баща ти. Онзи, който казва, че може да работи всичко самъ, ние ще го туримъ въ единъ островъ и ще видимъ, какво може да направи самъ. Ще видите, че нищо нѣма да излѣзе. Но турете при него една отъ тѣзи сестри, които го съблазняватъ въ свѣта, нека работятъ заедно, ще видите, какъ ще прѣвърнатъ това мѣсто на рай. Значи, сѫщото това мѣсто нѣкой пѫть може да се прѣвърне и на островъ на страданието. И наистина, хората нѣкой пѫть го прѣвръщатъ въ мѣсто на страданията. Законътъ на съпоставянето гласи слѣдното: не изисквай въ дадения случай това, което е невъзможно! Има нѣща въ свѣта, които сѫ невъзможни. Ще кажете: кои сѫ тѣ? Ще ви кажа една невъзможна работа. Комарътъ не може да изпие цѣлъ океанъ. Може ли единъ комаръ да изпие цѣлъ океанъ? — Не е възможно. Колкото и да ме убѣждавате, ще ви кажа; това е невъзможно! Има нѣща невъзможни. Нѣкой ще ми доказватъ сега, че у Бога всичко е възможно. Не петнете Името Божие! Когато Богъ създаде комара, Той написа за него така: „Комарътъ не може да изпие океана“. Това чета на комара. И понеже въ Божиитѣ думи нѣма обратни рѣшения, то нѣма сила въ свѣта, която да може да накара комара да изпие водата на океана. Когато Господъ създаде вола написа на рогата му слѣдното: „Волътъ никога не може да бѫде въ положението на човѣка“. И ако ти искашъ да ни доказвашъ, че този волъ съ своитѣ рога може да стане членъ на обществото и да влѣзе въ софийския университетъ като професоръ по естественитѣ науки, ще ти кажа, че това е невъзможно. Защо да е невъзможно? Понеже тъй е писалъ Господь на рогата на вола. Това сѫ двѣ отъ невъзможнитѣ работи. Кои сѫ възможнитѣ работи? Върху лицата на хората пъкъ е писано, какво е възможно днесъ да стане отъ тѣхъ. Има много хора, които сѫ далечъ отъ разумния животъ. Кривата линия на лицето показва , че много хора едва сѫ излѣзли отъ животинското състоявие. Азъ нѣма да се спирамъ да обяснавамъ този въпросъ, но казвамъ, че тази крива линия на лицето показва, кой отъ кога е почналъ своето движение къмъ разумния животъ. Този ученъ българинъ има много научни данни върху кривата линия на лицето. Тъй щото, по тази крива линия ние опрѣдѣляме точно, кой отъ кога е почналъ да се движи къмъ разумния животъ и съ каква бързина се движи къмъ него. Нѣкой отъ васъ сѫ едва до границата на разумния животъ. Нѣкой отъ васъ сѫ на 100 киломѣтра разстояние, нѣкой на 200 клм., а нѣкой на повече отъ 200 клм. но единъ день ще дойде и въ самия разуменъ животъ, обаче всички нѣма да се движите съ еднаква бързина.

 

 Нѣкой казватъ: отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Какво се подразбира подъ тия думи? Азъ подразбирамъ слѣдното: ако се държите за това разбиране, което сега имате, отъ васъ нищо нѣма да стане. Тогава какво трѣбва да направимъ? — Ще измѣните своето състояние, ще изявитѣ своитѣ разбирания. Ти седишъ при баща си, който всѣки день те праща да пасешъ овце, говеда, свини и казвашъ: отъ мене нищо нѣма да стане. Духътъ ти казва: „Ти ще напуснешъ овцетѣ, говедата, свинетѣ на баща си и ще отидешъ въ града при единъ благороденъ човѣкъ, ще му слугувашъ 2—3 години, докато намѣришъ Учителя си“. Ти ще кажешъ: ама съ това ще огорча баща си. Нищо, огорчи този баща, който те праща да пасешъ свинетѣ му!

 

 Ще ви приведа единъ примѣръ за онзи блуденъ синъ, когото бащата изпратилъ да пасе свинетѣ му. Доколкото си спомнямъ тази история, която ми разправяше единъ българинъ, казваше ми, че отъ очитѣ на бащата капнали нѣколко сълзи, когато изпращалъ сина си. И като дошълъ при него младия му синъ, той въздъхналъ и си казалъ: дано поне се върне разуменъ! Ако ви се паднатъ само нѣколко рошкови, вие не обвинявайте невидимия свѣтъ, не обвинявайте Провидението, Духа, а обвинявайте себе си. Причината за вашето нещастие сте вие. Турете тази мисъль въ ума си! Всѣки който иска да се спаси, никога не трѣбва да счита като причина на своето падение, на своето нещастие, други хора. Има причини и отвънка, но има причини и отвѫтрѣ, въ самия тебе. Главната причина си ти. И щомъ ти си главната причина, щомъ ти можешъ да се обуздаешъ, всѣкога можешъ да измѣнишъ своето лошо положение. И тогава, всички сили, които дѣйствуватъ отвънъ, могатъ да се прѣмахнатъ. За да се роди едно съгласие, една хармония въ самия ви животъ, азъ ви проповѣдвамъ закона на щастието. Азъ искамъ да бѫдете щастливи! За страданията азъ съмъ ви говорилъ много пѫти. Какъ трѣбва да ги понасяте, сѫщо съмъ ви говорилъ, но трѣбва да знаете, че законътъ на щастието започва съ закона за съпоставяне на нѣщата.

 

 „Вземи дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ То значи: иди при лошитѣ хора, не ги осѫждай, но изучавай живота имъ и ще видишъ, че въ всички тия хора има едно въздишане. Вечерно врѣме като се върнатъ, тѣ си казватъ: не вършимъ ние добро, не живѣемъ както трѣбва, но такива сѫ условията на живота! Има едно малко разкаяние въ тѣхъ, а въ религиознитѣ хора има едно по-голѣмо разкаяние. Обаче не е само въ разкаянието, но трѣбва искрено да пожелаемъ да подобримъ живота си. Туй разкаяние не е само въ раздаване на имота си. Онзи, който не разбира закона на съпоставянето и раздаде имота си по-рано отколкото е готовъ за това, той ща се спъне самъ. Ако онова пиленце вѫтрѣ въ яйцето е толкова щедро, че който дойде при него то каже, че всеки може да вземе яйцето му, питамъ; какво ще излѣзе отъ това пиленце? — Нищо нѣма да излѣзе. Отъ него нѣма да се излупи пиле. Неговото богатство ще отиде напразно. Не, ти ще разчупишъ яйцето самъ, ще се излупишъ и каквото остане, него дай. Слѣдователно, богатството, което ни е дадено въ свѣта, е дадено за нашето развитие. Сегашнитѣ богати хора не използуватъ своето богатство разумно. Колко врѣме трѣбва да седи яйцето здраво, докато се излупи? Кокошката слѣдъ като снесе яйцето си, трѣбва да го мѫти 21 деня и слѣдъ това се излупва. Ако го оставите да седи подъ нея повече отъ 21 деня, то ще стане запъртъкъ. Значи, природата не търпи никакво богатство въ банката си, повече врѣме, отколкото трѣбва, запъртъкъ ще стане. Ти трѣбва да туришъ своето богатство въ  живота си! Може ли богатството ти да влѣзе въ твоята мисъль, въ твоето чуство, въ твоята воля ти си богатъ човѣкъ. Има само едно истинско богатство въ свѣта — то сѫ тия учени хора, за които ви говоря. Това богатство сѫществува въ свѣта. Тази енергия, отъ която житното зърно черпи, тия сладки сокове, отъ която ябълкитѣ, крушитѣ и другитѣ плодове черпятъ, сѫществуватъ въ свѣта.

 

 И ако вие разбирате закона на съпоставянето, можете като отивате на Витоша, напримѣръ, да не носите никаква храна съ себе си. Необходимата за васъ храна сама ще си дойде. Какъ? — Като разгънете кърпата си, тази храна ще напада отгорѣ върху кърпата ви, като мана, и вие ще имате единъ прѣкрасенъ обѣдъ. И къмъ която чешма да се отправите, вие ще отворитѣ рѫцѣтѣ си, ще концентрирате мисъльта си къмъ Бога, и веднага рѫцѣтѣ ви ще се напълнятъ съ вода — отъ тази чешма ще потече бистра, чиста вода. Ще пиете и ще благодарите на Бога. Нѣкой казва: какъ ще прѣживѣемъ въ този свѣтъ? А, приятели, азъ съмъ прѣживѣлъ въ този свѣтъ по този начинъ както ви казвамъ. Отличенъ свѣтъ е той, прѣкрасенъ, разуменъ свѣтъ е той! Казвате: е, дѣ да имаме и ние този животъ! Вие го искате, но безъ да бѣгате въ Египетъ, безъ да се върнете въ израелевата земя. Не, ще бѣгате — ти, дѣтето и майка му! Въ Египетъ ще отидете. Слѣдъ това ще се яви ангелътъ втори пѫть и ще каже на Йосифа: „Ще бѣгате — ти, дѣтето и майка му — ще се върнете сега въ израелевата земя, понеже лошитѣ условия на живота се измѣниха вече.“ Бѣгането въ Египетъ е излизане отъ бащиния домъ, отиване въ странство да се учимъ, а връщането въ израелевата земя е връщането къмъ Бога, връщане въ бащиния домъ. Господъ иска да се учимъ, затова е създалъ свѣта.

 

 Казвамъ: ако вие имате онова дълбоко разбиране за великото Битие, за великата интелегентность въ свѣта, за онази велика душа, подразбирамъ Бога, която трепти съ такава нѣжность, съ такава любовь за всички и въ която душа се заражда дълбокото желание да се притече на помощь на всѣка форма, колкото малка и да е за да дойде единъ день и тя въ съзнание, да се развие, вие ще разберете и великия законъ на съпоставянето.

 

 Казва Христосъ: „Ако Господъ се грижи така за малкитѣ трѣвици, за малкитѣ мушици, колко повече заради васъ!“ Питамъ ви: когато казвате, дали Господь мисли за менъ, или не, дали се занимава съ мене, това не е ли едно ограничение, това не е ли прѣстѫпление? Никога не се съмнѣвайте въ Бога! Всички нещастия въ свѣта започватъ съ съмнѣние въ Бога. Не ме разбирайте криво! Азъ не говоря за официалния Богъ. Азъ говоря за този Богъ, отъ Когото излиза съзнателния животъ. Азъ говоря за този Богъ, Който влиза въ сърцето ти, отваря го и тогава ти си готовъ да се жертвувашъ за всички хора и да направишъ всичко за тѣхъ. Защото законътъ на жертвата е атрибутъ само на Бога. И всѣки човѣкъ, който иска да се пожертвува за Бога, мяза на Него, въ него работи Божественото. И всѣки човѣкъ, който иска да стане ученъ, нѣпрѣменно трѣбва да има ума на Бога.

 

 Отдѣ идватъ кривитѣ схващания въ свѣта? Азъ още не съмъ се изказалъ. Още много има да ви говоря. Сега ще ви приведа 1 — 2 примѣра за обяснение на кривитѣ съпоставяния въ живота. Графъ Аменъ, това е псевдонимътъ му, се влюбва въ една млада мома, но отъ много бѣдно произхождение и билъ готовъ да се пожертвува, да даде всичко за нея, само и само да я издигне. Графъ Аменъ ималъ сестра, която заминала въ странство нѣколко години прѣди той да се влюби въ бѣдната мома. Тя рѣшила да навѣсти брата си инкогнито, безъ да му се обажда. И пристига единъ день, но тъй прѣоблѣчена и измѣнена, че той не могълъ да я познае. Тя дохожда при него, и той веднага бърза да ѝ прѣдстави своята годеница и казва: „Тази е моята годеница, моята бѫдаща другарка въ живота“. Сестра му отговорила: „Много добрѣ. Тази мома е отлична, добра мома си избралъ“. Обаче неговата годеница, като вижда тази приятелка — аристократка, запитва го: „Коя е тази госпожица?“ — Тя е една моя приятелка. „А, ти имашъ нѣщо съ нея! Не знамъ, не ми се харесва тази мома, тя има нѣщо отвратително въ себе си“. Ето какъ дѣйствува закона на съпоставянето. Сестрата прѣпорѫчва годеницата, а годеницата казва: „Не искамъ да дружишъ съ тази мома, има нѣщо отвратително въ нея“. Това сме ние хората. Тѣзи, които искатъ нашето щастие, ние имъ казваме, надалечъ да сте отъ насъ! Тъй е, духовнитѣ хора прѣдъ външнитѣ минаватъ за извѣяни хора. Не, приятели, има ли духовность въ вълцитѣ, въ псетата? Духовното, възвишеното въ васъ Богъ го е създалъ. Възвишеното въ насъ е създало нашата глава. То я издигнало. Божественото въ насъ е причината за нашето развитие. Божественото въ насъ създаде рѫката; Божественото въ насъ създаде краката. Ние сме двоенъ човѣкъ: отъ пѫпа надолу ние сме животни, а отъ пѫпа нагорѣ — човѣци. Вие ще кажете: какъ, азъ да съмъ животно! Да, има животинско у тебе. Свързани сме ние. Азъ не взимамъ това нѣщо въ лошъ смисълъ, но казвамъ, че животинското, човѣшкото и Божественото въ насъ сѫ прѣплетени въ едно и всичко това работи въ човѣка.

 

 Ще ви прѣдставя другъ примѣръ за закона на съпоставянето. Взимамъ го отъ една евангелска църква. Връща се единъ благочестивъ евангелистъ отъ църква и казва на жена си „Много ми е мѫчно днесъ, не можахъ да се помоля, както трѣбваше“. Жена му го пита: „Защо не можа да се молишъ?“ — Не зная да ти кажа, или не, но видѣхъ едно нѣщо, че има много хора, които могатъ да се молятъ по-хубаво отъ мене. Като гледахъ какъ се молиха днесъ прѣдъ мене двама млади, отиде ми сърцето! „Кажи да видимъ!“ — Двама млади, мома и момъкъ, около 21-годишни, стояха прѣдъ мене и се молиха. Той ѝ казваше: Миличка, ти си моето божество, азъ безъ тебе не мога да живѣя“. И тя слуша. Слушамъ ги и азъ и си казвамъ: ето на, този момъкъ познава божеството си, казва, че не може безъ него да живѣе, а азъ никога не съмъ се молилъ така на Бога. Никога не съмъ призналъ въ себе си, че безъ Него не мога. Азъ не познавамъ Бога така, както този момъкъ познава своето божество, което седи до него“. Казвамъ: законъ на съпоставяне е това.

 

 Втори примѣръ. Връща се единъ старъ евангелистъ отъ духовно събрание и казва на жена си: „Знаешъ ли, азъ сега съмъ много доволенъ. Никога въ живота си не съмъ се молилъ на Бога тъй, както днесъ. Благодаря на Бога, че ми даде възможность днесъ да го позная, да излѣя душата си къмъ Него!“ „Какво има?“ — запитва жена му. И той попадналъ при тия двама млади и разправя на жена си: „Научиха ме тия млади, какъ да се моля на Бога“. „Какъ?“ — Младиятъ момъкъ разправя на своята възлюбена: „Ние тъй ще живѣемъ, иначе ще живѣемъ, ще се разбираме добрѣ, ще се обичаме и т. н.“ Азъ като ги слушахъ, обърнахъ очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и казахъ: „Господи, благослови тия двамата! И азъ се присъединявамъ към тѣхната радость“. Каква е разликата между двамата евангелисти? Първиятъ се върналъ дома си обезсърченъ, че не може да се моли като тия млади. Той си казвалъ: Боже, благослови ги, но и на мене липсва нѣщо. А вториятъ разбралъ смисъла на молитвата. Тѣхната радостъ и тѣхното веселие било и негова радость и негово веселие. Той си казалъ: Господи, и азъ прибавямъ своя животъ къмъ тѣхния. Благослови ги! Значи, тукъ се вижда закона на съпоставянето. Питамъ: какъвъ е смисълътъ на живота при разбирания като тия на първия евангелистъ? — На този човѣкъ липсва нѣщо. Значи, ти не можешъ да се радвашъ на радоститѣ на другитѣ хора, не можешъ и да изнесешъ страданията и скърбитѣ на другитѣ хора. Когато хората плачатъ, плачете и вие съ тѣхъ! Какво значи да плачешъ съ хората? — То значи да можешъ да имъ помагашъ. Какъвъ смисълъ има, ако азъ постоянно роня сълзи върху рѫцѣтѣ на нѣкой човѣкъ? Обаче, ако пророня само двѣ сълзи и взема слѣдъ това два или повече хлѣба и отида заедно съ този човѣкъ въ дома му да го утѣша, това плачене има смисълъ.

 

 Ангелътъ казва на Йосифа: „Вземи дѣтето и майка му и се върни въ израелевата земя!“ И въ живота на всинца ни сѫщо така има единъ вѫтрѣшенъ, разуменъ законъ, единъ потикъ къмъ добро, затова Богъ иска всинца ни да направи щастливи и да Го познаваме. Щомъ го познаемъ, ще видимъ, че въ Бога нѣма никакви тѫги, никакви скърби, никакво лицеприятие. Въ Него има всичкото желание да ни направи весели, радостни и щастливи. Той е вложилъ всичкото си богатство за насъ, и всѣки день всички по-напрѣднали отъ насъ братя идватъ да ни донесатъ това благо. И ако вие разбирате закона на съпоставянето, ще видите, че тѣ всѣки день ви говорятъ тия нѣща. За разумния човѣкъ всичко говори. Разправяше ми единъ българинъ отъ варненско слѣдния случай: връща се той единъ день отъ работа и рекълъ да си полегне малко слѣдъ обѣдъ на кревата. Лѣга си, но по едно врѣме чува като да му говори нѣщо: Стани отъ леглото си и бѣгай навънъ!“ И не се минаватъ 15 минути, цѣлиятъ таванъ се събаря върху леглото му. Така се спасилъ той. Говори ли ти този гласъ, не питай защо трѣбва да излѣзешъ навънъ. Излѣзъ вънъ и не питай! Ако ние слушаме този вѫтрѣшенъ законъ, много нещастия щѣха да се избегнатъ. Търговецъ си, искашъ да вършишъ нѣкакво прѣдприятие съ нѣкой човѣкъ, но този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва: „Не прѣдприемай нищо!“ Ама защо? — Не върши никаква работа съ този човѣкъ, нищо нѣма да излѣзе отъ това! Искашъ да отидешъ въ Америка, но този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва: Не бързай, не е врѣме сега! Неразумнитѣ хора всѣкога бързатъ. Тѣ сѫ като нѣкоя муха. Тази муха слѣдъ като кацне на 20 мѣста, какво остава? Какво е направила? Тя слѣдъ като кацне на нѣколко мѣста, все ще остави по нѣщичко. Женитѣ знаятъ, какво оставятъ мухитѣ. Често трѣбва да ператъ своитѣ перденца. По сѫщия начинъ дойде нѣкой нерелигиозенъ човѣкъ при тебъ и ти казва: нищо нѣма въ религията! И току видишъ, оставилъ нѣщо на перденцето ти. Ще дойде нѣкой, ще каже: този братъ не върви както трѣбва. И той оставя нѣщо на перденцето. Ще дойде нѣкой свещеникъ, нѣкой проповѣдникъ, ще каже: каква е тази нова философия, която се явила? И той оставя нѣщо на перденцето. Ами твоята философия каква е? Мислите ли, че онзи ножъ, който рѣже книгитѣ, и онзи ножъ, който рѣже главитѣ на овцитѣ и на говедата вършатъ нѣкаква работа? — Нищо не вършатъ. Тѣ само се изтриватъ. Какво върши точилото? — Изтрива се само. Такова нѣщо прѣдставляватъ страданията, които произлизатъ отъ неразбиране закона за съпоставяне на нѣщата. Най-послѣ, ти искашъ да бѫдешъ щастливъ. Въ какво седи закона на щастието? — Ще обикнешъ единъ човѣкъ, не той да те обича, но ти да го обичашъ, и тъй да вложишъ енергията си въ него, че никаква сила въ свѣта да не е въ състояние да те разедини. Да обичашъ, както Богъ обича. Послѣ тия двама да намѣрятъ други двама, които се обичатъ. Тия четирма сега да намѣрятъ други четирма които се обичатъ и т. н. Богъ е поставилъ своята енергия въ насъ, и щомъ обичаме Него, ще обичаме и другитѣ хора. Щомъ срещнете двама, които се обичатъ, ще имъ кажете: братко, елате сега при насъ!

 

 И тъй, законътъ за съпоставянето е единъ прѣходенъ етапъ въ развитието на човѣка. Щомъ се разбере и научи този законъ, тогава знанието и мѫдростьта въ свѣта ще се увеличатъ. Въ какво седи музиката, напримѣръ? За кого свирятъ хората? Всички онѣзи велики композитори, всички велики писатели, всички велики поети, всички велики майки и бащи въ свѣта, които сѫ създали нѣщо велико, създали сѫ го за нѣкого, когото обичатъ. Азъ не съмъ срещналъ нийдѣ въ аналитѣ на цѣлиятъ човѣшки родъ, или въ науката да е станало нѣкакво добро или благородно дѣло, безъ да е имало нѣкакво разумно сѫщество задъ него, за което да е извършенъ този актъ. Безъ любовь не може да стане никакъвъ разуменъ актъ. Безъ любовь никой не може да се повдигне. Все трѣбва да има нѣкой въ свѣта, когото да обичате. Герои трѣбватъ сега, а не страхливци! Много страхливци има въ свѣта. Животътъ не се състои отъ страхливци. Казвамъ: ние познаваме Бога. Хубаво щомъ познавате Бога, азъ ще дойда утрѣ при васъ, да видя, колко Го познавате. Ще провѣря това нѣщо на опитъ, а не само на думи. Когато запаля своята свѣщъ и тя дими, азъ познавамъ, колко е голѣма моята любовь и моята сила. Ако моята свѣщь свети, безъ да дими, пакъ познавамъ своята любовь и сила. Свѣщь, която дими, познавамъ, колко струва; свѣщь, която не дими, и нея познавамъ. Храна, която като приемешъ въ устата ти е сладка, а въ стомаха ти се вкисилява, азъ я познавамъ. И храна, която като приемешъ дава смисълъ на живота ти, дава ти възможность да мислишъ и да чувствувашъ правилно, и нея познавамъ.

 

 Слѣдователно, по този законъ на съпоставяне ще спимъ сладко, ще ядемъ сладко, ще мислимъ сладко, ще чуствуваме сладко, ще пѣемъ сладко. И когато свѣтътъ навсѣкѫдѣ се изпълни само съ сладчина, ще дойде и красотата въ живота. Да бѫдешъ красивъ човѣкъ, това е истинскиятъ човѣкъ, това е човѣкътъ, у когото чувствата, мислитѣ и дѣлата му сѫ тъй хармонично съпоставени, че като видишъ този човѣкъ, неговиятъ образъ прѣдставлява Божественъ образъ. Като видишъ такъвъ човѣкъ, казвашъ си: колко красивъ е този човѣкъ! Ако единъ обикновенъ човѣкъ види нѣкоя напудрена жена, веднага въ него се събуждатъ всички низши страсти, но ако този възвишенъ човѣкъ види една такава жена, макаръ и да е най-паднала, вижда въ нея душа, отъ която животъ блика. Той не я гледа като обикновена форма. Така е и съ всѣка жена, или съ всѣки мѫжъ, или съ всѣка сестра или съ всѣки братъ; така ще бѫде, когато дойдемъ до положението да разбираме онзи законъ на съпоставянето, въ който се заключава и закона на нашето щастие. И тогава, като се заемемъ да изучаваме всички науки, тѣ ще придобиятъ за насъ другъ смисълъ. Когато единъ зоологъ изучава животнитѣ, той трѣбва да разбира качествата на всички животни и приложението на зоологията въ живота. Онзи българинъ, на когото не смѣя да кажа името, друго яче разглежда животнитѣ. Вие съпоставяли ли сте всички животни, които изучавате — вълци, мечки, лисици и други да знаете защо ги изучавате? Вие изучавате ябълкитѣ, крушитѣ, сливитѣ, но знаете ли защо ги изучавате? Вие изучавате трѣвитѣ и разнитѣ растения, но защо ги изучавате? Тѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Вълцитѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Овцитѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Изворитѣ и разнитѣ планински върхове сѫщо иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Мусала има извѣстно влияние върху насъ. Витоша указва друго влияние върху насъ. Разнитѣ рѣки упражняватъ различни влияния върху насъ, при това тия отъ тѣхъ, които текатъ къмъ изтокъ, иматъ едно влияние. Тия пъкъ, които текатъ къмъ западъ, или къмъ северъ, или къмъ югъ, иматъ съвсемъ друго влияние върху насъ. Всички тия нѣща трѣбва да се съпоставятъ. И като погледнете на брѣговетѣ на тия рѣки ще знаете, какви сѫ и хората. Ако погледнете на брѣговетѣ и видите, че тѣ сѫ ронливи и отвѣстни, това не прѣпорѫчва много хората покрай тия рѣки.

 

 Тия изводи сѫ мои, но азъ ви питамъ: какъ можете да обясните научно, защо брѣговетѣ на едни рѣки сѫ единъ видъ, а на други другъ видъ? Вземете Дунава, напримѣръ, той е текълъ едно врѣме задъ Букурещъ и цѣлата тази равнина е все негова. Кои сѫ причинитѣ, че той е измѣнилъ своето движение и постоянно подронва брѣговетѣ? Всички рѣки въ България сѫ съ ронливи брѣгове. Защо е това? Това не казвамъ азъ, Дунавътъ го казва. Дунавътъ пита: какво може да ми даде за въ бѫдаще България? Въ България е силно развито качеството да руши. Той трѣбва да прѣвърне тази разрушителна сила въ творческа. Той трѣбва да смекчи тази разрушителна сила и да я превърне въ творческа, въ съграждаща. И ако българинътъ успѣе да я смекчи, отъ него великъ човѣкъ ще стане. Защото киселинитѣ, които има българинътъ, могатъ да се използуватъ само при благоприятни условия. Казвамъ, това обаче е едната страна само. Българинътъ е поставенъ при извѣстни условия, и той трѣбва да ги разбира, трѣбва да разбира тия динамически сили, които минаватъ прѣзъ него. Той трѣбва да разбира всички течения, които минаватъ прѣзъ България. Българитѣ още не знаятъ, че и подъ тѣхъ живѣятъ множество сѫщества.

 

 Но да оставимъ тия въпроси. Нека разгледаме нѣкои отъ отличителнитѣ черти между българина и англичанина. Като се срещнатъ двама англичани, които сѫ огорчени единъ отъ другъ, ще ги видишъ, единиятъ удря съ юмрукъ въ лицето на другия, и той му отвръща съ сѫщото. Въ нѣколко минути „трака-трука, трака-трука“, видишъ че се задоволили. Като се ударятъ въ носа, съ това искатъ да си кажатъ единъ другъ: ти ще мислишъ добре, разбирашъ ли! — и работата се свършва. Българитѣ пъкъ като се огорчатъ единъ другъ, другояче се разправятъ: единиятъ вземе единъ коль, и другиятъ вземе единъ колъ и се набиватъ хубаво, кой дѣ завърне. Българинътъ казва: ако не ме разбирашъ, ще видишъ колътъ. Питамъ: какво искате отъ единъ човѣкъ, който се бие съ колове, съ цѣпеници? Англичанинътъ като те срещне, казва: ти трѣбва да мислишъ добре! Той удря на меко. Българитѣ се разправятъ съ сопи, като у Радославово врѣме. Туй е характерната имъ черта. Това не го иска българинътъ, но трѣбва да знае, какъ да разполага съ силитѣ си. Когато азъ искамъ по нѣкой пѫть да обясня правилно тия нѣща, да имъ дамъ научно обяснение, започватъ да пишатъ за менъ въ вѣстницитѣ туй-онуй. Тѣ мислятъ, че азъ съмъ нѣкой попарко, не, не съмъ попарко, но трѣбва да знаете, че това, което ви давамъ е за самитѣ васъ, азъ нѣмамъ никакъвъ интересъ отъ това нѣщо. То е за доброто на българския народъ. Вие сте българи, вие искате да повдигнете вашия народъ, вашитѣ жени, братя и сестри. Ето, азъ ви казвамъ: желая вашето щастие и ще ви дамъ единъ методъ, приложете го само! Опитайте, дали е вѣренъ и тогава говорете. Защо ще говорите прѣдварително туй или онуй за мене? Казвамъ ви: ако искате да пишете нещо лошо за мене, азъ самъ ще ви кажа, какъ да пишете, защото и за това се изисква наука.

 

 Азъ бихъ желалъ да имамъ единъ неприятелъ, но ноне да е разуменъ! Казва Писанието. „Единъ разуменъ неприятелъ струва повече, отколкото 10 глупави приятели, а пъкъ 100 глупави неприятели не струватъ и колкото единъ глупавъ приятелъ. Слѣдователно, най-глупавиятъ приятель струва повече, отколкото 100 глупави неприятели.

 

 Та казвамъ: изисква се разумно прилагане на закона за съпоставянето. Изобщо, разумность се изисква! И тогава, отъ всинца ни се изисква да бѫдемъ блогодарни за това, което сега се крие въ насъ. Въ дадения случай у насъ има скрито, складирано толкова богатство, че дори е грѣшно и прѣстѫпно да се спираме върху малкитѣ нѣща. Ако ти търсишъ любовь, азъ ще ти кажа, какъ да я намѣришъ. Ако търсишъ нѣкого, азъ ще ти кажа, какъ да го намѣришъ. Ако нѣкоя майка иска да роди нѣкое дѣте, азъ ще ѝ кажа, какъ трѣбва да го роди. Ако искашъ да градишъ една кѫща, азъ ще ти кажа, какъ да я съградишъ. Ако искашъ да градишъ една църква, азъ ще ти кажа, какъ да я съградишъ. Ако искашъ да учишъ, не бързай, азъ ще ти кажа, какъ да учишъ. Азъ ще ти дамъ методи, какъ да учишъ, че самъ да бѫдешъ доволенъ.

 

 Ние можемъ да създадемъ живота си по най-разуменъ начинъ, за което има редъ правила. Не мислете, че азъ искамъ да ви залъгвамъ, но ако у васъ има желание да прилагате закона на жертвата, трѣбва да бѫдете герои, а не да мислите, че днесъ ви говоря едно, а утрѣ ще ви говоря друго. Така правятъ само глупавитѣ хора. Отъ единия край на живота си до другия азъ съзнавамъ, че въ живота има разумность. Не съмъ само азъ, който работя въ свѣта. Има безброй разумни сѫщества, цѣла градация сѫщества, на лицата на които се чете благородство и велика красота. На всѣкѫдѣ мѣжду тѣхъ има надпрѣварване въ вършене добро. И ти като се намѣришъ между тѣхъ ще се въодушевишъ. Богати сѫ тѣ, но всѣки отъ тѣхъ жертвува своето богатство разумно. Ти си отчаянъ, обесърченъ, искашъ да се самоубиешъ, но ако срещнешъ една красива, възвишена жена, въ пълния смисълъ на думата, и тя дойде да те целуне, а ти слѣдъ това станешъ разуменъ човѣкъ, какво ти дала тази цѣлувка? — Тази цѣлувка е постигнала цѣльта си. Азъ считамъ тази цѣлувка чиста и свята. Вие казвате: този човѣкъ говори за цѣлувки. Да за такива цѣлувки говоря — за цѣлувки на щастието, които могать да повдигнатъ, да възкресятъ човѣка. Азъ говоря за цѣлувки, които събуждатъ разумния животъ въ човѣка, които събуждатъ разумното сърце. Това е истинската цѣлувка. Азъ наричамъ правилно рѫкуване, да се рѫкувашъ съ единъ човѣкъ така, че да прѣлѣешъ всичката си енергия въ него, и той да запомни за винаги това рѫкуване и да каже: рѫкувахъ се съ единъ човѣкъ, но никога нѣма да забравя този моментъ. Това е истинската цѣлувка, това е истинското рѫкуване. И отъ тамъ насетнѣ, каквото вършишъ, всичко да бѫде велико благословение за тебе. Този е великиятъ законъ на съпоставяне.

 

 И ангелътъ казва сега на нѣкои отъ васъ, които не сте ходили въ Египетъ: „Вземи дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ Азъ ви казвамъ сега въ будно състояние: „Ти, дѣтето и майката идете въ Египетъ!“ А на тия, които сѫ ходили вече тамъ, казвамъ: „Ти, дѣтето и майка му върнете се вече въ израелевата земя, тамъ вашитѣ братя ще ви посрещнатъ“. Отъ тамъ, дѣто се кръстосватъ енергиитѣ въ човѣка, започва този крьстопѫтъ. Това е законътъ на великото съпоставяне на нѣщата. Не трѣбва да чакаме утрѣшния день. Днешниятъ день е най-хубавиятъ день. Той е една нова епоха въ живота ви. Туй, което е скрито въ насъ е нѣщо велико. За него не трѣбва да чакаме утрѣшния день. Утрѣшния день ще се погрижи за себе си. Днешниятъ день е день на щастие. Той е деньтъ на слънцето. Утрѣшниятъ день е деньтъ на мѣсечината. Той е деньтъ на постоянитѣ промѣни — днесъ си богатъ, утрѣ си сиромахъ. Днешниятъ день е деньтъ на богатството. Тогава, кажете ми кои бѣха причинитѣ, че господинъ нептунъ се отдѣли отъ слънцето? Слѣдъ него се отдѣлиха уранъ, сатурнъ, послѣ и нашата майка земя, както я наричате. Защо се отдѣлиха всички отъ слънцето? Слѣдъ тѣхъ се отдѣлиха венера и меркури. Питамъ: защо се отдѣлиха всички тия планети отъ своята майка и баща? Защо ги напуснаха и излѣзоха отъ този домъ? Не можаха ли да живѣятъ на едно мѣсто? — Можаха. Но тѣ излѣзоха и послѣ пакъ ще се върнатъ. И ако вие ме попитате, слѣдъ колко милиони години ще се върнатъ, ще ви кажа, че тѣ ще се върнатъ слѣдъ толкова милиони години, колкото употрѣбиха, за да излѣзатъ. Единъ день, когато се върнатъ, ще живѣятъ всички заедно.

 

 Сега, трѣбва да научите закона на съпоставянето и да живѣете съобразно него. Щомъ разбирате нѣщата чисто материално, вие казвате: ние си съградихме кѫща. Защо я съградихте? Да я давате подъ наемъ ли? Най- първо ти съгради кѫщата за себе си, и ако тя е благоприятна за тебе, слѣдъ като ти живѣешъ първо въ нея, тогава я давай подъ наемъ на другитѣ! Вие сега минавате за благородни хора, казвате: азъ направихъ кѫща, за да се ползуватъ отъ нея другитѣ хора. Не, най-първо ще градишъ кѫща за себе си. Туй е законътъ на съпоставяне на нѣщата. Най-първо човѣкъ трѣбва да съгради най-благородното, най-възвишеното въ себе си; да съгради най-възвишени мисли и чувства въ себе си, да стѫпи на краката си, да стане мораленъ човѣкъ. Само тогава всички хора, които живѣятъ въ закона на съпоставянето, ще могатъ да се хванатъ рѫка за рѫка и да си помагатъ. Само така ще можете да развивате всичко онова възвишено и благородно, което се крие въ всѣки едного отъ васъ. И тогава нѣма да постѫпвате като онзи евангелистъ, който като чулъ ония млади въ църквата, върналъ се дома си обезсърченъ, отчаянъ, че изгубилъ всичко. Не, ще отворишъ и душата и сърцето, и ума си за тѣхъ и ще се молишъ Богъ да ги благослови.

 

 Павелъ казва: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога.“ Ако и вие разсѫждавате така, тогава питамъ ви: какъ изпѫкна злото въ свѣта? Знаете, че въ абсолютния, въ Божествения свѣтъ зло не сѫществува. Въ свѣта злото е само 1/10, а Доброто е 9/10. Слѣдователно, когато ние кажемъ, че свѣтътъ лежи въ лукаваго, ние разбираме единъ много малъкъ свѣтъ. Злото е отрицателната страна на живота, а доброто е положителната страна на живота. Въ всѣки отъ васъ има добро, има нѣщо Божествено. Тъй че вие сега не си създавайте илюзии, знайте, че сте въ едно прѣходно състояние още, не сте напълно самостоятелни. Онази малка черупка — лодка и онзи великъ гигантъ параходъ, които минаватъ океана, не сѫ въ едно и сѫщо състояние. Гигантътъ ще мине свободно, а ти съ черупката ще се люшкашъ, затова ще се качишъ на гиганта и така ще минешъ прѣзъ океана. Писанието казва: „Вие силнитѣ помагайте на вашитѣ по-слаби братя!“ Слабитѣ казватъ: ние можемъ и безъ силнитѣ. Не, това сѫ горделивцитѣ. Ще се смиришъ, защото само разумния човѣкъ може да бѫде смиренъ. Нѣкой мислятъ, че смирениятъ човѣкъ е слабъ. Не, смирениятъ човѣкъ е много силенъ. Всички хора на добродѣтелитѣ сѫ смирени хора, а тѣ сѫ и най-великитѣ, най-силнитѣ. Чудни сте вие! Човѣкъ съ добродѣтели е най-силниятъ човѣкъ. Тъй разбирамъ азъ. Онѣзи хора пъкъ, които минаватъ въ свѣта за най-велики гиганти, стига да иматъ единъ малъкъ порокъ, тѣ сѫ най-слабитѣ хора. Тѣхъ червеятъ яде. И ние знаемъ, че рано или късно, тѣ ще отидатъ тамъ дѣто трѣбва. Ние разбираме закона.

 

 Казва ангелътъ на Йосифа:„ Вземи майката и дѣтето, иди съ тѣхъ заедно при великитѣ условия на живота“. И сега азъ бихъ желалъ всички вие да сте такива българи, че да направите бреговетѣ на Дунава неронливи. Кога ще стане това? Азъ ви казвамъ: когато българскиятъ народъ, когато всички учени хора въ България измѣнятъ своя животъ, и брѣговетѣ на Дунава ще измѣнятъ.

 

 И тъй, започвамъ съ този великъ законъ на съпоставяне на нѣщата. Съпоставяйте нѣщата на мѣстото! Вѣрвайте на своя вѫтрешенъ гласъ, който ви говори! Вѣрвайте на Божественото въ себе си! Вѣрвайте на това което, не се колебае въ васъ, което никога не ви излъгва! Колко пъти сте си казвали; ако бѣхъ послушалъ този вътрѣшенъ гласъ, който ми говорѣше, нѣмаше да сгрѣша. Бѫдете вѣрни на Божественото въ себе си! Вземете детето и мислете върху него! За въ бѫдаще азъ пакъ ще се спра да говоря върху тази бесѣда, върху закона на щастието, какъ да се съгради този великъ животъ, за да бѫдете всички богати, щастливи и здрави, всички да имате сестри и братя и нито единъ отъ васъ да бѫде боленъ или нещастенъ, та да мисли, кому да остави завѣщанието си. Азъ искамъ, онѣзи отъ васъ, които още пасятъ говедата на баща си да хвърлятъ тоягата си да взематъ торбата си и хайде при Баща си! Нищо повече.

 

Беседа, държана отъ Учителя на 21 мартъ, 1926 г. въ гр. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt