Jump to content

1926_03_14 Саваатъ-Амонъ-Ра


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

              Саваатъ-Амонъ-Ра

 

   Защото Духътъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете.

 Лука 12:12

 

 Ще взема само нѣколко думи отъ 12-и стихъ, 12 глава отъ Евангелието на Лука: „Ще ви научи“. Азъ взимамъ тия думи въ тѣхния безличенъ смисълъ, понеже туй което е безлично, е реално, неограничено. Личностьта ограничава човѣка, т. е. съзнанието на личностьта е по-низша проява.

 

 „Ще ви научи“. Азъ взимамъ думата наука, като  проява на съзнателния животъ. Въ животнитѣ нѣма наука. Тамъ има опитности, има знание, но наука нѣма, т. е. въ животнитѣ нѣма това нѣщо по което хората се различаватъ. Идването на Христа на земята се отнася до съзнателнитѣ хора, а съзнанието сѫществува извънъ врѣмето и пространството. Когато ученитѣ хора казватъ, че Христосъ е дошълъ на земята прѣди 2,000 години, въ това нѣма никаква философия, никакъвъ смисълъ. Тѣ казватъ, че Христосъ е дошълъ прѣди 2,000 години на земята, но не знаятъ, дали точно прѣди толкова врѣме. Това сѫ исторически данни. Има една разлика отъ около 100 години, но не знаятъ точно датата. И съврѣменнитѣ историци не знаятъ кога точно е дошълъ Христосъ на земята. Това не е наука. Да знаешъ нѣщата, значи да ги знаешъ точно математически. Окултната наука, обаче знае точно врѣмето, когато Христосъ е дошълъ на земята. Тамъ има регистри въ които е записано, кога Христосъ е тръгналъ за земята. Той се е подписалъ, дали сѫ Му паспортъ, задграниченъ билетъ, съ който да дойде на земята.

 

 Сега разбира се, ние нѣма да се спираме върху въпроситѣ, какви сѫ схващанията на хората за Христа, защото съврѣменниятъ свѣтъ нѣма еднакви схващания на това. Евреитѣ схващатъ по единъ начинъ Христа, християнитѣ го схващатъ по другъ начинъ. Християнскитѣ схващания за Христа не сѫ искрени. Подъ думата „искрени“, разбирамъ, че тѣ не сѫ будни, не сѫ се спрѣли да си дадатъ единъ сърдеченъ отчетъ, какво нѣщо е Христосъ, какво означава дохождането на Христа на земята. Идването на Христа за тѣхъ е толкова отъ значение, колкото е отъ значение идването на Александра Велики, на Аристотеля, на Платона и др. Ние, обаче ще се спремъ върху извѣстни факти, върху извѣстни данни и нѣма да споримъ, кое е по-вѣрно. Мнозина често спорятъ, кой синъ е по- уменъ, коя дъщеря е по-хубава. Но, хубостьта не разрѣшава въпроситѣ; хубостьта не е нѣщо сѫществено. Сипаницата разрѣшава всичката хубость на една мома, тъй щото хубостьта е лустро отгорѣ на човѣка. Даже и човѣшката интелигентностъ е нѣщо външно. Азъ не говоря за разумностьта. Никой не може да отнеме разумностьта отъ разумния човѣкъ. Едно качество има въ разумния човѣкъ: той може да трансформира своето тѣло. Разумниятъ човѣкъ не можешъ да уловишъ, не можешъ да вържешъ, не можешъ да затворшъ; той днесъ е тамъ, утрѣ тукъ — никой не може да го улови. А интелигентниятъ човѣкъ, понеже е собственикъ, има своя кѫща, има и документи за тази кѫща, та не може да я остави. Ако рече нѣкой пѫтъ да я остави, трѣбва да намѣри купувачи, кому да я продаде, не може безъ пари. При днешнитѣ условия не можешъ да отидешъ никѫдѣ безъ пари. Въ Америка не можешъ да отидешъ безъ пари; въ Германия не можешъ да отидешъ безъ пари; въ никое село даже не можешъ да отидешъ безъ пари. И безъ хлѣбъ никѫдѣ не можешъ да отидешъ.

 

 Вие ще ми кажете, че това сѫ обикновени нѣща въ живота, но трѣбва да знаете, че обикновенитѣ нѣща въ живота именно не сѫ разрѣшени. Вие трѣбва да разрѣшите обикновенитѣ въпроси. Нѣкои хора казватъ: ние не трѣбва да бѫдемъ много учени. Не, обратното е вѣрно: много учени трѣбва да бѫдемъ. Не трѣбва само учени да бѫдемъ, но съвършени трѣбва да бѫдемъ въ учението си. Не трѣбва да знаемъ всичко, азъ това не твърдя, но съвършени трѣбва да бѫдемъ въ учението си, а то значи: онова, което знаемъ, трѣбва да го прилагаме. Онзи поетъ, който пише, не трѣбва само да поетизира, не трѣбва да разбира само външната страна, само ритъма на поезията, какъ да съпоставя думитѣ въ стихове и куплети, но въ него трѣбва да има идея. Ако той напише: „Висини небесни, дълбини черни“, т. е. висини небесни, въ които доброто расте, и дълбини черни, въ които мѫки се бератъ, има ли тукъ нѣкаква поезия? Идея има, разбира се. Та казвамъ: важно е онова, което знаемъ. И ако знаемъ нѣщата, ние нѣма да се смущаваме.

 

 Слѣдователно Христосъ казва: „ще ви научи“. Кой? Нѣма да подигамъ този въпросъ. Всѣки отъ васъ знае, кой ще го научи. Значи, знанието започва съ единъ вътрѣшенъ актъ. За да обясня мисълта си, ще ви приведа една алегория. т. е. ще ви приведа единъ древенъ битъ. Когато Господъ създалъ слънчевата система, когато създалъ разнитѣ свѣтове и планети, най-напрѣдъ направилъ Юпитеръ, послѣ Марсъ и дошло врѣме до Земята, а Венера и Меркури не сѫществували още, за тѣхъ само се създавали условия. Както се създала Земята, тя не била като сегашната, но много хубава много красива, а сега е малко юмукъ, както казватъ турцитѣ, кракътъ ѝ е малко изкълченъ, остьта и е наведена малко, хромавъ е малко гръбнакътъ ѝ. Едно врѣме тя била много стройна, млада и хубава. Тогава единъ отъ небеснитѣ богове се влюбилъ въ нея и рѣшилъ да слѣзе на земята и да я устрои. Азъ не смѣя сега да изнеса сѫщинското му име, но го наричамъ подъ друго име — Саваатъ-Амонъ-Ра. Туй име се срѣща и въ египетската митология. Той като слѣзълъ на Земята, направилъ си единъ отличенъ палатъ отъ мраморъ, бѣлъ като млѣко. Всички прозорци на този палатъ били отъ диаманти и отъ злато. Този палатъ билъ толкова красивъ, че славата му се разчула навсѣкѫдѣ и отишла чакъ до Слънцето. Единъ денъ, когато се разговаряли въ небето за този палатъ, двѣтѣ сестри, свѣтлината и водата чули този разговоръ, чули за Саваатъ-Амонъ-Ра, че ималъ толкова красивъ палатъ, подобенъ на който нѣмало въ цѣлата слънчева система,. Двѣтѣ сестри, свѣтлината и водата, рѣшили да слѣзатъ на Земята и да видятъ този палатъ. Тѣ се облѣкли съ най-хубавитѣ си дрехи и тръгнали инкогнито за Земята. Като стигнали до Земята, отишли на това мѣсто, дѣто билъ палата, и свѣтлината веднага влѣзла прѣзъ прозорцитѣ. Като дошла до сѣверната страна на палата, която била направена отъ мраморъ, не могла да проникне прѣзъ нея, затова се спрѣла въ палата. Сестра ѝ, водата, не могла да влѣзе въ палата и останала навънъ. Свѣтлината като се спрѣла въ стаята на Саваатъ-Амонъ-Ра, извадила фенерчето и съ него освѣтила цѣлата му стая и започнала да я разглежда.Гледа навънъ, вижда тамъ сестра си. Водата като останала навънъ, станало ѝ много мѫчно и започнала да плаче. Като плакала, започнали да текатъ по прозорцитѣ на палата изобилно капки. Колкото повече плакала, толкова повече тѣ се измивали, а диамантътъ и златото почнали повече да светятъ, да блѣщатъ, но тя все пакъ не могла да влѣзе въ стаята на Саваатъ-Амонъ-Ра. Водата запитва своята сестра свѣтлината: сестро, какъ влѣзе въ палата? Тя ѝ разправя, че влѣзла по този и този начинъ. Мѫчи се водата да влѣзе, но не може. Питамъ ви, защо водата не можа да влѣзе тамъ дѣто светлината влиза? — Понеже е по-плътна. Тогава водата разбрала, че между свѣтлината и нея има разлика въ състоянията и че тамъ, дѣто свѣтлината влиза, водата не може да влѣзе. Свѣтлината била много благородна. Като излѣзла на двора, освѣтила всичко наоколо си. Така започнали да се събиратъ жители отъ околностьта на града, дѣто живѣлъ Саваатъ-Амонъ-Ра и видѣли, че по прозорцитѣ на палата тече изобилно вода, отъ която се образувалъ единъ хубавъ изворъ. Тѣ започнали да се питатъ, отдѣ иде тази вода и не могли да се научатъ, какъ се е събрала толкова много вода. Водата текла навсѣкѫдѣ. Хората взели да се радватъ на тази вода, взели да пиятъ отъ нея, но тя все плакала.

 

 Защо? Защото не могла да влѣзе въ стаята на Саваатъ-Амонъ-Ра. Тогава царьтъ казва на водата: Съжалявамъ, че ви причинихъ толкова страдания, но то е, защото не сте влѣзли прѣзъ правия пѫть. Въ моя палатъ има мѣсто и за водата и за свѣтлината, но понеже вие искахте да влѣзете инкогнито, прѣзъ прозорцитѣ, затова се случи съ васъ това нещастие. Законитѣ на водата и свѣтлината въ невидимия свѣтъ, въ слънцето сѫ едни, а тукъ на земята сѫ други — различаватъ се. Тукъ се влиза прѣзъ вратата, а на слънцето може да се влиза и безъ врата.

 

 Сега много философи искатъ да разрѣшатъ въпроситѣ прѣзъ прозорцитѣ и стоятъ вънъ да плачатъ. Голѣма часть отъ съврѣменния свѣтъ сѫ вънъ, поглеждатъ прѣзъ прозорцитѣ. И бащи, и майки, и дѣца и свещеници, и проповѣдници, всички сѫ отвънъ, всички плачатъ, проливатъ сълзи, защото не могатъ да влѣзатъ въ този красивъ палатъ на Саваатъ-Амонъ-Ра.

 

 Този разказъ е окултенъ, той дава разрѣшение на съврѣмения животъ. Вие трѣбва да го прѣведете, да разберете символитѣ, които се криятъ въ него. Ние искаме нашия животъ да бъде щастливъ, но искаме да придобиемъ това щастие по единъ произволенъ начинъ, а въ свѣта нѣма произволъ; въ свѣта има разумность. Нашето сегашно сѫществуване, нашата сегашна разумность се обуславя отъ една прѣдшествуваща разумность въ свѣта. Нашитѣ мисли, нашитѣ желания, нашитѣ дѣйствия се обуславятъ отъ мислитѣ, желанията и дѣйствията на редъ други сѫщества, които и прѣдшествуватъ. Никой въ свѣта не може да дѣйствува самостоятелно. Който и да е отъ васъ, ако рече да извърши едно произволно дѣйствие въ свѣта, това дѣйствие се отразява върху съзнанието на всички разумни сѫщества. Затова, всѣки разуменъ човѣкъ, когато иска да възприеме нѣкоя мисъль, или когато иска да изрази нѣкое чувство, или когато иска да изпълни нѣкое дѣйствие, той трѣбва да се спре и да помисли, има ли нѣкаква връзка въ дадения моментъ между неговото съзнание и съзнанието на другитѣ разумни сѫщества.? Въ съзнанието на човѣка не трѣбва да има разпокѫсаность. Напримѣръ, разпокѫсано е съзнанието, когато казваме, че всички хора сѫ вълци. Това заключение не е вѣрно. Ако това заключение, че всички хора сѫ вълци, е вѣрно, тогава и ти, като човѣкъ си вълкъ. Питамъ: какво разрѣшаватъ хората съ този въпросъ? Ако това е така, защо Христосъ нарича хората моитѣ овци?

 

 За какви овци говори Христосъ? Не, не е така, всички хора не сѫ вълци. Има нѣкои хора, които сѫ облечени съ вълча кожа; има нѣкои хора, които сѫ облечени съ овча кожа. Какво значи това? — Това сѫ иносказателни думи и подразбиратъ, че нѣкои хора въ своитѣ потици, въ своитѣ размишления, въ своитѣ дѣйствия иматъ нрава на вълка, т. е. нѣматъ човѣшко съзнание. Ние оставяме на страна този безсъзнателенъ животъ, нѣма какво да се занимаваме съ него.

 

 Христосъ казва: „Ще ви научи“. Кой? — Има Единъ, Който може да ни научи. Ние можемъ да Го намѣримъ всѣкога. Въ Него има едно особено качество. Какво е това качество? — Този, Който може да ни научи, всѣкога носи радость за душитѣ ни. Прѣдставете си че нѣкѫдѣ въ земята има заровено едно богатство, и този, който може да ви научи, ще дойде и ще ви каже, дѣ се намира това богатство. Вие веднага ще се зарадвате. Когато вашия животъ е завършенъ въ едно отношение и дойде нѣкой и ви избави отъ това положение, повдигне ви въ по-горно стѫпало, по сѫщия начинъ у васъ се заражда радость. Слѣдователно, онзи, който ще ви научи, онзи който ще внесе въ ума и въ съзнанието ви една свѣтлина, всѣкога ще внесе въ душата ви една малка радость. Дойде ли въ васъ тази Божествена светлина, вие ще почувствувате тази радость въ душата си. Не почувствувате ли тази радость въ душита си, значи не е този, когото очаквате. Това сѫ чисто психологически процеси, които всѣки отъ васъ може да провѣри. Ние нѣма какво да провѣряваме историята, какъ живѣлъ Александъръ Велики, какъ живѣлъ Платонъ, какъ живѣлъ Кантъ и т. н. Има нѣкои свѣдения за тѣхъ, но ние не знаемъ тѣхния интименъ животъ. Ние знаемъ само „Критиката на чистия разумъ“ отъ Канта, но какъ е дошелъ той до тази теория, нищо не знаемъ. Ние не знаемъ, че той е билъ подъ строга дисциплина; ние не знаемъ, че той е миналъ единъ редовенъ животъ, като часовникъ; ние не знаемъ, че той е мислилъ дълги години, докато напише своята критика върху чистия разумъ.

 

 Та казвамъ: всѣки отъ васъ има извѣстни задачи,които трѣбва да рѣши. Когато чета Канта, азъ го похвалявамъ и си казвамъ: много добрѣ е извършилъ той своята длъжность. Когато чета Исайя, казвамъ: много добрѣ е извършилъ своята длъжность. Когато чета Иеремия, Иезекиила, пророцитѣ, апостолитѣ, светиитѣ, или когато чета книгата на кой и да е човѣкъ, това ме радва, виждамъ, че всѣки е изпълнилъ своята длъжность, всѣки е рѣшилъ задачата си по нѣкакъвъ начинъ. Азъ не критикувамъ, не се спирамъ върху дребнавоститѣ, не питамъ, защо нѣкѫде е турена запетая, когато мѣстото ѝ не е тамъ, но гледамъ, каква е основната идея въ нѣщата и казвамъ: всѣки има своя задача и важното е, какъ ще я извърши. Ние трѣбва да изучаваме себе си, ние трѣбва да изучаваме условията на живота, но при сегашно врѣме. Насъ не ни трѣбватъ срѣднитѣ вѣкове, за тѣхъ имаме свѣдения. Ние не трѣбва да изучаваме врѣмето на Христа, врѣмето на апостолитѣ, или врѣмето на пророцитѣ. Ние трѣбва да изучаваме сегашната епоха, сегашнитѣ врѣмена, сегашнитѣ условия, при които живѣемъ, съ тѣхъ трѣбва да бѫдемъ запознати много добрѣ. За насъ не е важно, какъ се е проявявалъ нѣкога Богъ, какъ се е проявявало нѣкога Битието; за насъ е важно, какъ се проявява Любовьта днесъ. Оставете тѣзи нѣща, които ви смущаватъ. Има смущения, които нѣматъ нищо общо съ вашия животъ. Имате въ крака си забитъ трънъ. Този трънъ нѣма нищо общо съ вашето съзнание. Казвате: боли ме. Това не е важно. Азъ ще туря на вашия трънъ малко кокаинъ, и болката ще прѣстане. Ако единъ трънъ може да прѣкъсне вашето съзнание, да измѣни вашия животъ. вие не сте човѣкъ на съзнателния животь, Ако 25-тѣ хиляди лева, които сте изгубили могатъ да измѣнятъ вашето съзнание, вие не сте човѣкъ на съзнателния животъ. Ако дори изгарянето на вашата кѫща, или ако всички страдания, прѣзъ които минавате, могатъ да измѣнять вашия животъ, могатъ да скѫсатъ онази връзка, която ви държи съ онова велико битие на живота, вие не сте човѣкъ на съзнателния животъ. Азъ наричамъ велико битие онова, което прѣдставя извѣстна норма въ живота. Има едно сѫщество въ свѣта, което е норма на живота. Има разумни сѫщества въ битието, въ слънчевата система, които иматъ извѣстни форми. Тѣ сѫ завършили своето развитие. Ако вие влѣзете да живѣете между тѣхъ, те ще могатъ да ви дадатъ единъ разуменъ отговоръ на всички въпроси, които смущаватъ душата ви. Тѣ могатъ да ви научатъ, какъ можете да използувате вашия животъ най-добрѣ. Ако отидете при нѣкои отъ тия сѫщества и ги запитате, дѣ е майка ви, тѣ веднага ще взематъ ключалката, ще кажатъ: алло! — и веднага майка ви ще се яви. Тѣ ще ви кажатъ: заповѣдайте! — ще ви дадатъ слушалката, и вие ще почнете да се разговаряте съ майка си. Слѣдъ като говорите съ майка си, вие ще се увѣрите въ това, въ което сега не вѣрвате. Едно врѣме и еврейскиятъ царь Саулъ не вѣрваше въ задгробния животъ, но когато се намѣри на тѣсно и нѣмаше дѣ да отиде, една вечерь отиде при една врачка, впрочемъ, тази жена не бѣше обикновена врачка, но единъ адептъ, който разбираше окултнитѣ закони. Тя бѣше запозната съ окултната наука, Саулъ бѣше издалъ една заповѣдь, споредъ която, дѣто се намѣри нѣкой врачъ или нѣкоя врачка изъ царството му, да бѫдатъ избити. Врачкитѣ, това сѫ истинскитѣ хора, които иматъ общение съ небето. И въ България има такива врачки, които служатъ на хората безъ пари. Тѣзи врачки сѫ истинскитѣ хора, които могатъ да ви кажатъ нѣщо. На тѣхъ, ако искате, може да дадате нѣщо, а можете и да не имъ дадете нищо. Тѣ не работятъ за пари.

 

 Да оставимъ сега българскитѣ врачки, но да се върнемъ къмъ Саула. Саулъ отиде при тази жена — адептъ и и каза: Искамъ да повикашъ бившия еврейски пророкъ Самуилъ да се поразговоря съ него, да ми каже, какво да правя. Той мислѣше: Самуилъ ме тури на това мѣсто, той ще ми каже, какво трѣбва да правя. Тя знаеше, че този, който седи прѣдъ нея е еврейскиятъ царь Саулъ, който издаде заповѣдьта да се убиватъ врачкитѣ въ неговото царство, и се зае да му услужи. Тя знаеше какъ се викатъ умрелитѣ. Казваше: алло! — Самуилъ се яви. Тя извика Самуила, но като разбра, че еврейскиятъ царь Саулъ седи прѣдъ нея, каза му: „Ти защо не ми каза, че си еврейскиятъ царь, или искашъ да разберешъ, дали и азъ не съмъ отъ тия адепти, та и мене да подложишъ на смъртно наказание? — Не бой се, каза ѝ Саулъ, животътъ ти ще бѫде запазенъ. Той приказва съ Самуила, който му каза: „Съжалявамъ, че ти не изпълни Божиитѣ заповѣди, наруши ги, вслѣдствие на това утрѣ ще бѫдешъ заедно съ мене“. И така, на другия день той отиде при Самуила.

 

 Сега, нѣкои ще кажатъ: това сѫ халюцинации. Азъ ви казвамъ: ами вие сега не сте ли подъ една халюцинация? Мислите ли, че азъ съмъ нѣщо реално? Най-послѣ и вие нѣщо реално ли сте? Ако разсѫждавате така, и вие сте една халюцинация. Но между реалностьта и халюцинацията има една сѫществена разлика. Ако туришъ единъ човѣкъ подъ нѣкаква халюцинация и започнешъ да го прѣтегляшъ, ще видишъ, че той постепенно олеква, става все по-лекъ и по-лекъ. Но ако този човѣкъ е въ реалностьта и почнешъ да го прѣтегляшъ, ще видишъ, че постепенно той става все по-тежъкъ. Турете двама души, единиятъ отъ тѣхъ въ реалностьта, а другиятъ въ халюцинациитѣ, ще видите, че този отъ тѣхъ, който започва да олеква, да съхне, той е въ халюцинациитѣ, а този, който расте, зрѣе и плодъ дава, той е въ реалностьта на живота.

 

 Има единъ законъ въ живота: никой човѣкъ не може да се съмнѣва въ себе си. Ако човѣкъ се усъмни въ себе си, той или ще полудѣе, или ще се самоубие. Защо нѣкои хора полудѣватъ? Защото се усъмнѣватъ въ себе си, въ своето развитие — отказватъ се отъ себе си. Никой нѣма право да се усъмни въ себе си! Това е една свещена идея, която не трѣбва да се опорочи, защото дълбоко, вѫтрѣ въ тази канара живѣе онова велико сѫщество, което дава потикъ и на поети, и на музиканти, и на проповѣдници, и на народи, и на ангели, и на цѣлото небе. Всичко се движи подъ дѣйствието на тази вѫтрѣшна сила. Това е великата наука въ свѣта!

 

 Та казвамъ: „Той ще ви научи!“ Какъ ще ви научи? Този часъ, който прѣкарвате тукъ, вие може да се съмнѣвате, дали това, което ви говоря, е вѣрно или не. Азъ не искамъ да се съмнѣвате. Прѣстанете да се съмнѣвате! Съмнѣнието, това е една врѣменна игра на безсъзнателния животъ. То е сѣнка, бълникане на морето. Това, че вие сѫществувате, е една реалность. Че имате животъ, това е една реалность. Че имате умъ, това е една реалность. Че имате душа, това е една реалность. Че Духътъ дѣйствува сега, и работи въ васъ, това е една реалность. Че още хиляди години ще живѣете, това е една реалность. Има още много реалности въ васъ, които вие не съзнавате. Тѣзи въпроси за сега може да се оставятъ, но важна е сегашната реалность, туй тѣло, което сега имате. Този мозъкъ, който сега имате, трѣбва да го разработитѣ, трѣбва да се занимавате съ него.

 

 Съвремената наука разполага съ редъ данни, съ редъ факти, които още не сѫ систематизирани въ една стройна наука, но могатъ да се използуватъ, да се правятъ съ тѣхъ редъ опити, за да се види тѣхната истиность. Нека майкитѣ направятъ редъ опити било съ своитѣ дѣца, или да да слѣдятъ случайтѣ, които срѣщатъ въ живота на други нѣкой дѣца. Напримѣръ слѣдете, какво става съ нѣкое дѣте, на което космитѣ отъ едната, вѣжда по една или по друга причина сѫ оскубани, а на другата сѫ останали. Или пъкъ, обръснете съ бръсничъ косата на нѣкое момиченце, и наблюдавайте слѣдъ това, какво ще бѫде неговото състояние. Или пъкъ, прослѣдете, какво е състоянието на нѣкой човѣкъ, у когото ноктитѣ сѫ изрѣзани дълбоко до основата. Азъ въ миналата си бесѣда ви говорихъ, че ако човѣкъ си потегли носа, има извѣстни резултати. Но казвамъ, че човѣкъ трѣбва да знае, кога да потегли носа си. Има моменти въ живота на човѣка, когато е опасно да потегли носа си. Ще кажете: това сѫ суевѣрия въ живота. Не, това сѫ данни, провѣрени и доказани. Има моменти, когато ако хванешъ окото си, ще те сполети най-голѣмата катастрофа, а има моменти, когато като хванешъ ухото си, ще ти дойде най-голѣмото благословение. Ще кажете: ама ние не вѣрваме въ това. Азъ не искамъ да вѣрвате. Ама това сѫ съвпадения. Що е съвпадение? Ако днесъ мина покрай нѣкоя кѫща и отъ нея падне една керемида и ме удари по рамото, ще кажа: това е едно съвпадение. Добрѣ, днесъ това нѣщо е съвпадение. Утрѣ мина покрай сѫщата кѫща и друга нѣкоя керемида падне върху мене и пакъ ме удари Азъ ще кажа: и това е едно съвпадение. На третия день мина покрай сѫщата кѫща и сѫщо така нѣкоя керемида падне и ме удари по рамото, пакъ ли ще кажа, че това е съвпадение? Не, задъ последователностьта на тѣзи факти има единъ великъ разуменъ законъ, който обуславя нѣщата. И ако въ твоя животъ идватъ нѣкой нещастия, това сѫ керемидитѣ, които падатъ върху тебе. Разумниятъ, невидимиятъ свѣтъ иска да те застави да мислишъ, да видишъ, че има едно съчетание на нѣщата. Ако те уволнятъ като чиновникъ това наказание ли е за тебе? — Не, това не е наказание. Понеже ти си дошълъ до едно висше положение, до едно по-високо съзнание, невидимиятъ свѣтъ казва: Въ интереса на този човѣкъ е да се уволни отъ служба и да остане безъ служба на земята. Нека се качатъ други на неговото мѣсто“ Ако ти съзнавашъ, че великото има рѫка въ тази работа, че това е неговъ актъ, ти ще намѣришъ една много по-голѣма служба отъ тази.

 

 Другъ случай: искашъ да се женишъ, намѣришъ нѣкоя много видна богата мома, която ти обѣщава голѣма зестра. Тя казва: милички, любезни ми, азъ ти давамъ ½ милионъ лева, жертвувамъ ги за тебе, ще те пратя въ странство, напр. въ Германия, въ Франция или другаде да се специализирашъ. И гледашъ този момъкъ се прѣмѣнилъ съ пъстричка, много хубава вратовръзка, а не като моята бѣла, турилъ на главата си едно хубаво бомбе, радостенъ,веселъ е. Замине за странство, но не минава много врѣме, тази мома си намѣри тукъ нѣкой момъкъ по-хубавъ отъ него, и току вижъ, дала пѫтя на първия. И виждашъ, слѣдъ врѣме този момъкъ вече не е съ бомбе, падналъ му кефа. Защо? — Случайностьта дойде, и керемидата падна върху него. Какво показва това? Че съзнателнитѣ сѫщества отъ невидимиятъ свѣтъ казватъ: тази мома не е за този момъкъ. Азъ съмъ провѣрявалъ този фактъ много пѫти. Единъ англичанинъ отива при Иоанъ Веслей и му казва: „Азъ намѣрихъ една много добра мома, благочестива християнка, искамъ да се оженя за нея“. Иоанъ Веслей му казва отъ своята опитность: „Тази мома може да е много благочестива, но тя може да живѣе само съ Христа не и съ тебе.“ Нима вие мислите, че тѣзи възвишени моми и момци сѫ за васъ? За кого ги е създалъ Господъ? Нѣкой казватъ, че Господь е създалъ ябълкитѣ да се ядатъ отъ всички. Азъ разбирамъ, какво искатъ да кажатъ съ това. Тѣ искатъ да кажатъ, че момитѣ сѫ създадени за мѫжетѣ, и всѣки мѫжъ може да се отнася съ тѣхъ както намѣри за добрѣ. Не е така. Не се обвързвайте сами! Човѣкъ самъ може да се върже, и самъ може да се развърже. Въ свѣта има единъ великъ законъ, който върши всичко.

 

 Сега ще се повърнемъ къмъ истинскитѣ данни, които потвърѫдаватъ този законъ. Нѣкой день ти искашъ да четешъ една книга, но този законъ ти казва: не чети днесъ тази книга! Ти казвашъ: не, азъ днесъ съмъ разположенъ да я чета. Другъ пѫть той ти казва: днесъ не започвай тази работа! Не ходи днесъ на работа! Или не минавай по тази улица. У всички хора има този вѫтрѣшенъ гласъ, но тѣ не смѣятъ да го признаятъ. Ти искашъ да се скарашъ съ нѣкой човѣкъ, но този гласъ ти казва: недѣй, постѫпи благородно! Бѫди търпеливъ! Ти казвашъ: не, азъ не обичамъ да търпя. Добрѣ, какво сме придобили съ нашето нетърпение? Та казвамъ: отдѣ се зараждатъ нещастията въ живота? Всички ние сме като трудни, брѣмени жени. Всички ние, учени и неучени, които имаме съзнание, мязаме на бременни жени, искаме да изнесемъ нѣщо велико и хубаво въ свѣта. Но казвамъ: има една опастность въ закона на раждането. Да допуснемъ, че нѣкоя майка е брѣмена, на три мѣсеца, и въ този моментъ мине покрай нѣкоя кръчма и като и замирише на винце казва: ехъ, да си пийна поне една чашка! Обаче, тя е въздържателка затова веднага се опомня и си казва: не, не искамъ да пия нищо! Но злото вече се е родило. Това мимолетно желание внася вече отрова въ организъма на дѣтето ѝ. Въ туй тримесечно дѣте, когато стане на 30-гооишна възрасть, се заражда желание да пиянствува. Този човѣкъ започва да пие, да прави разни оргии. Онзи, който разбира закона, трѣбва да взѣме този 30-годишенъ момъкъ и да му каже: слушай, приятелю, когато ти бѣше още въ утробата на майка си, едно три мѣсечно дѣте, майкати мина прѣзъ кръчмата на дѣдо Цуко въ село Помарица и пожела да пийне малко винце. Отъ тозъ моментъ се започва твоето нещастие. Като кажешъ Истината на този човѣкъ, той трѣбва да се върне къмъ това село, къмъ тази кръчма и по такъвъ начинъ, като се върне до положението, въ което се намира днесъ, ще се освободи отъ своето нещастие. И онѣзи хора, които проповѣдватъ въздържанието, трѣбва да разбиратъ този законъ, трѣбва да знаятъ, кога се е породило пиянството. Пиянството на този момъкъ се зародило още въ утробата на неговата майка. Всички прѣстѫпления — убийства, пиянства и редъ други, ставатъ въ утробата на майката. Слѣдователно, когато се проповѣдва, че не трѣбва да се вършатъ прѣстѫпления, трѣбва да се създаватъ онѣзи висши благоприятни условия за майката, при които тя трѣбва да зачене. Когато майката зачене, трѣбва да бѫде като жрица. Не само майката, но и бащата трѣбва да бѫде единъ жрецъ. Не само майката и бащата, но и братята и сестритѣ трѣбва да бѫдатъ като жреци. И най-послѣ, не само тѣ, но и цѣлото общество трѣбва да бѫде жреци на чистотата и на възвишения животъ. Всички трѣбва да работятъ за създаване на тѣзи велики условия, които да родятъ великитѣ идеи въ свѣта.

 

 Та казвамъ, само по този начинъ можемъ да се избавимъ за въ бѫдеще отъ злото, което сѫществува въ свѣта. Днесъ ние, като водата, искаме да влѣземъ въ палата на Саваатъ-Амонъ-Ра, искаме да влѣземъ въ чистия, възвишения животъ. Но да влѣземъ въ този животъ, има редъ закони, които трѣбва да знаемъ. Знаете ли, напримѣръ, колко трѣбва да бѫдатъ отворени вашитѣ очи? Наблюдавали ли сте това нѣщо физиогномически? Ако очитѣ на нѣкои хора сѫ турени наблизо, тѣ приематъ малко впечатления, но ги задържатъ за дълго врѣме. Много впечатления, обаче, пропущатъ. Ако очитѣ на нѣкои хора сѫ далечъ едно отъ друго, тѣ приематъ много впечатления, но ги задържатъ за малко врѣме. Въ природата има единъ законъ: очитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ поставени точно на меридиана на зрението. Когато очитѣ сѫ поставени точно на меридиана на зрѣнието, ние имаме единъ идеаленъ човѣкъ. Азъ изслѣдвамъ този законъ въ природата, но до сега не съмъ срещналъ нито единъ човѣкъ, на когото очитѣ да сѫ поставени точно на този меридианъ. Отъ 11 години насамъ правя своитѣ изслѣдвания и още не съмъ срещналъ такъвъ човѣкъ. Очитѣ на нѣкои хора сѫ близо до този меридианъ, но казвамъ: тѣ трѣбва да бѫдатъ поставени точно на този меридианъ. Когато очитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ точно на този меридианъ, тогава ще имаме единъ човѣкъ съ широкъ крѫгозоръ въ своитѣ схващания. Такъвъ човѣкъ ще може да разрѣшава лесно въпроситѣ на живота. Вземете,напримѣръ, проследете какъ се каратъ религиознитѣ хора въ свѣта. Когато свѣтскитѣ хора се каратъ, ние не имъ обръщаме внимание, не ги зачекваме, но когато се каратъ набожнитѣ, религиознитѣ хора въ свѣта, ние виждаме, че тѣ се каратъ по особенъ начинъ. Свѣтскиятъ човѣкъ е много по-деликатенъ, той пристѫпва съ по-голѣма дипломация, а единъ религиозенъ човѣкъ пристѫпва къмъ тебе грубо, нахално казва: азъ трѣбва да ти кажа Истината! — и ти забива ножа. Всички религиозни хора твърдятъ, че тѣ знаятъ Истината, че Господъ имъ говори, че сѫ въ връзка съ небето. Като срещнешъ единъ православенъ, той казва: като нашата църква нѣма, и като мене човѣкъ нѣма. Като срещнешъ единъ евангелистъ, и той казва: като нашата църква нѣма и като мене човѣкъ нѣма. Туй не е упрѣкъ, но казвамъ, че единъ евангелистъ, единъ православенъ, това сѫ течения въ живота. Щомъ казвате че живѣете въ Бога, трѣбва да бѫдете ясновидци. Дойде при мене прѣди нѣколко дни единъ господинъ и ми каза: Извинете ме, Господине, азъ нѣма какво да ви се прѣпорѫчвамъ, зная, че вие имате вѫтрѣшно зрѣние, искамъ да се поразговоря съ васъ, а пъкъ вие ще сѫдите, какъвъ съмъ споредъ както ме схващате. Той не спори за нищо, но ме попита: какъ трѣбва да се схваща споредъ васъ Истината и Правдата въ живота? Той говори съ мене върху редъ философски въпроси, поблагодари и си отиде.

 

 Та казвамъ: тия религиозни хора, които мислятъ, че сѫ ясновидци, въ това отношение постѫпватъ много лошо. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какво е състоянието на човѣка, съ когото говори. Споредъ мене, да знаешъ недѫзитѣ на единъ човѣкъ, това не е никаква наука. Споредъ мене, великата наука седи въ това, да намѣришъ доброто въ всѣки човѣкъ и него да извикашъ. Да виждашъ лошото въ човѣка, това всѣки може. Това е наука достижима за всички хора, но да виждашъ доброто въ хората и него да извикашъ, това е велика Божествена наука на съзнанието. При сегашнитѣ условия на живота ние сме поставени на единъ много голѣмъ изпитъ. Казвате: нѣма честенъ човѣкъ въ свѣта. Не, не е вѣрно това. По отношение на несъзнателнитѣ хора, това е така, но по отношение на съзнателнитѣ, не е така. Вълцитѣ не сѫ честни. Ти не можешъ да оставяшъ овцитѣ си да ги пази единъ вълкъ. Ти не можешъ да оставишъ кокошкитѣ си да ги пази една лисица. На малкитѣ дѣца, у които съзнанието не е развито, ти не можешъ да оставишъ да разтършуватъ яйцата. Но казвамъ: на онѣзи хора, на които съзнанието е пробудено, които копнѣятъ за истински животъ, Христосъ казва: „Тѣ ще се научатъ“.

 

 И тъй, сега дойдохме до истинскитѣ данни. Ако човѣкъ стѣсни своитѣ вѣжди, т. е. ги направи по-тънки, той смекчава характера си, но неговата воля става по-слаба. Ако направи вѣждитѣ си много дебели, тогава волята му става много силна, той става много наблюдателенъ, но грубъ. У наблюдателнитѣ хора нѣма голѣма разсѫдителность. Хора съ тънки вѣжди иматъ голѣма чувствителность, интуиция, но нѣматъ разумность. Слѣдователно, за всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, въ Божествената книга има точно опрѣдѣлено, колко голѣми, колко дебели трѣбва да бѫдатъ вѣждитѣ му и по колко косми трѣбва да има на тѣхъ. Всичко това не е случайно, то е точно математически опрѣдѣлено. Вие броили ли сте по колко косми трѣбва да имате на вѣждитѣ си? Единъ съвършено честенъ човѣкъ трѣбва да има точно опрѣдѣлено количество косми на вѣждитѣ си. И на онѣзи хора, които не живѣятъ такъвъ животъ, липсватъ извѣстно количество косми. Тъй щото, като прочетете количеството на космитѣ по вашитѣ вѣжди, вие ще знаете, до колко сте се отклонили отъ честностьта. Въ невидимия свѣтъ е точно опрѣдѣлено количеството на космитѣ на вѣждитѣ. Азъ нѣма да ви казвамъ, колко е това количество, но казвамъ, че по количеството на космитѣ, които липсватъ у васъ, дали една единица, двѣ единици, или повече, се познава отклонението, наклона на вашата ось. Не мислете, че вѣждитѣ обуславятъ вашия животъ. Не, вашитѣ мисли, вашитѣ чувства всѣкога се изявяватъ въ единъ външенъ резултатъ. Нѣкои хора иматъ сини очи, други черни. Питамъ ви: защо е така? Това произволъ ли е ? Сега синитѣ очи се замѣстватъ съ черни. Въ свѣта прѣобладаватъ повече чернитѣ очи. Хората на сѣверъ имаха сини очи, но сега постепенно почнаха да изчезватъ, да се изгубватъ. Какво показва това? — Хората съ синитѣ очи сѫ повече идейни, а хората съ чернитѣ очи сѫ повече на чувствата, тѣ сѫ по-жежки хора. Ако хората вървятъ така, единъ день и чернитѣ очи ще се прѣвърнатъ въ други нѣкакви. Чернитѣ очи не опрѣдѣлятъ характера на човѣка, но чернотата се явява като изразъ на извѣстни промѣни, които ставатъ въ човѣшката душа. Тогава питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ идеалнитѣ очи? Споредъ мене, сутринь човѣкъ трѣбва да има сини очи, на обѣдъ — кестеняви, а вечерь — черни. Човѣкъ трѣбва да мѣни очитѣ си по три пѫти на день. Това е характеръ! Да имашъ сутринь сини очи, на обѣдъ кестеняви, а вечерь черни, ти си истински човѣкъ. Като станешъ сутринь и се огледашъ въ огледалото, ще кажешъ: сутриньта моитѣ очи трѣбва да бѫдатъ сини. Тогава душата ти ще бѫде свързана съ небето. На обѣдъ очитѣ ти трѣбва да бѫдатъ кестеняви и да кажешъ: сега трѣбва да живѣя съ хората добрѣ и да бѫда мекъ. Вечерь очитѣ ти трябва ди бѫдатъ черни и да кажешъ: хората страдатъ толкова много, затова азъ трѣбва да имъ дамъ нѣщо отъ себе си. Питамъ: колко християни има, които могатъ да правятъ очитѣ си сутринь сини, на обѣдъ кестеняви и вечерь черни? Че това именно е наука! Това е християнство, това е изкуство! Да можешъ да промѣняшъ очитѣ си сутринь на сини, на обѣдъ на кестеняви и вечерь на черни, това е наука! Азъ си промѣнямъ очитѣ всѣка сутринь на сини, на обѣдъ кестеняви и вечерь черни. Не е било врѣме, когато да не направя сутринь очитѣ си сини, на обѣдъ кестеняви и вечерь черни. Когато стана сутринь и не направя очитѣ си сини, въ мене настава тъга. Щомъ ги направя сини, въ менъ настава приятно, меко разположение. Това е една физиологическа наука, върху която човѣкъ трѣбва да работи дълго врѣме. Да не мислите, че това сѫ фокуси. Не, ние трѣбва да изучаваме физиологията, анатомията.

 

 Азъ не искамъ да ме разбирате буквално и да мислите, че това е само говорене, но казвамъ ви: нѣма да се минатъ и 10 години, и хората ще заговорятъ върху тия нѣща, понеже човѣшкото съзнание се е вече пробудило. Има хора, и въ Америка, и въ Англия, и въ Китай, и въ Япония, и въ Индия, които говорятъ, тъй както азъ говоря; мислятъ тъй, както и азъ мисля. Не мислете, че само азъ съмъ, който говоря по тѣзи въпроси въ България, и да кажете: дошълъ тукъ единъ човѣкъ, говори по нѣкои особени въпроси. Ако е за авторитети, азъ мога да ви приведа много имена на видни индийски адепти, на видни йоги. Дошли сѫ много такива хора, които искатъ да помогнатъ на човѣчеството, да донесатъ великата наука. Съврѣменниятъ общественъ строй трѣбва да се разрѣши по единъ много разуменъ начинъ. Сега хората не сѫ турени на своето мѣсто. Има много хора, които сѫ свещеници, но не сѫ родени за свещеници. Има много хора, които сѫ учители, но не сѫ родени за учители. Тѣзи, които сѫ родени за свещеници, нека излѣзатъ да заематъ своето мѣсто! За въ бѫдеще всѣки трѣбва да заеме своето мѣсто; всѣки да се опрѣдѣли за каквото е роденъ. Когато азъ говоря за това, разбирамъ, че въ съзнателния животъ всѣки трѣбва да заеме това мѣсто, за което е роденъ; всѣки да заеме своята длъжность, за която е прѣдназначенъ, защото само така ще може да допринесе много нѣщо. Като работишъ така, всички хора ще знаятъ за твоята работа. А сега ти работишъ и казвашъ: каква полза отъ моитѣ усилия? Азъ работя толкова много, никой не дава нито петь пари за моята работа. Не, братя, не се лѫжете! Когато ти си честенъ, има хиляди братя, които знаятъ за твоя честенъ животъ и казватъ: напрѣдъ върви, това е животътъ!

 

 Та казвамъ за насъ трѣбва една нова наука. Напримѣръ, какъвъ трѣбва да бѫде носа на единъ свещеникъ? Свещеникътъ трѣбва да има свещенически носъ. Какви вѣжди трѣбва да има единъ свещеникъ? Той трѣбва да има свещенически вежди. Подъ думата „свещеникъ“ не разбирамъ служитель на църквата, но разбирамъ човекъ съ такова съзнание, съ което да служи безкористно, безукоризнено на своитѣ ближни. Какви трѣбва да бѫдатъ неговитѣ очи? Какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ носъ? Какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ ръстъ? Какви трѣбва да бѫдатъ неговитѣ пръсти? Всичко това трѣбва да отговаря точно на нормата, та като видишъ пръститѣ на единъ свещеникъ, или на единъ учитель, да кажешъ: това сѫ пръсти на свещеникъ, това сѫ пръсти на учитель и т. н. Лицето на единъ учитель не може да бѫде като лицето на единъ свещеникъ. Като срещнешъ единъ адвокатъ, или единъ воененъ, тѣ трѣбва да се различаватъ единъ отъ другъ. Всички хора, които заематъ служби на бащи, майки, сестри, братя, трѣбва да се различаватъ едни отъ други. Истинскиятъ братъ трѣбва да има лице на братъ; истинската сестра трѣбва да има лице на сестра; истинскиятъ приятель трѣбва да има лице на приятель. Въ природата това е строго опрѣдѣлено. Азъ не искамъ да изнасямъ тия данни, понеже ще ме разбератъ криво. Вие ще ги прилагате криво и ще търсите въ вашитѣ близки само прѣстѫпнически проявления. Ломброзо, като правилъ своитѣ опити, отишълъ при Толстоя и почналъ да го наблюдава, дали има прѣстѫпнически прояви. Накѫдѣто мръднѣлъ Толстой, Ломброзо все записвалъ, а това много стѣснѣвало Толстоя. Ломброзо описва паталогическитѣ, болезненитѣ състояния на човѣка, но това не е наука. Наука е да изучавашъ здравословното състояние на човѣка, а не неговитѣ болезнени прояви. Болезненитѣ прояви не ни интересуватъ. Всѣко отклонение прѣдставлява съвсѣмъ друго нѣщо. Въ свѣта има една норма. Коя е тази норма? — Когато стана сутринь и моитѣ очи сѫ сини, това е една норма, Когато на обѣдъ моитѣ очи сѫ кестеняви, това е една норма. И когато моитѣ очи вечерь сѫ черни, това е пакъ една норма. Цѣлиятъ свѣтъ да се опълчи противъ това, то е за поне една норма. Нѣмамъ ли сутринь сини очи, казвамъ: изгубихъ нормата! Нѣмамъ ли на обѣдъ кестенѣви очи, казвамъ: изгубихъ нормата! Нѣмамъ ли вечерь черни очи, казвамъ: изгубихъ нормата! Тогава какво ще се роди? — Една каша.

 

 И сега ученитѣ хора вървятъ въ едно ново направление. Физиогномиститѣ, херомантицитѣ, физиолозитѣ, ученитѣ хора изобщо, се стремятъ да изучатъ човѣка, да изучатъ цѣлото битие и съ това сѫ допринесли много нѣщо за науката. Ботаницитѣ, зоолозитѣ, изобщо ученитѣ отъ всички отрасли на науката сѫ допринесли много нѣща за общата наука. Тѣ сѫ допринесли много за упражнението на човѣшкия мозъкъ. Човѣшкия мозъкъ трѣбва да има работа и то разнообразна. Ако вие се занимавате съ еднообразна работа, ще се развие само една малка часть отъ вашия мозъкъ, а другата часть ще остане атрофирана отъ бездѣлие. Въ човѣшкия животъ сега ставатъ много пертруции, вслѣдствие на което днесъ ни занимаватъ хиляди и хиляди мисли. Нѣкой човѣкъ казва: Много мисли ме занимаватъ днесъ. Радвай се, че много мисли те занимаватъ днесъ. Това сѫ Божествени мисли които искатъ да събудятъ ума, сърцето и волята ти, за да разберешъ, че въ свѣта има единъ великъ законъ, който направлява твоя животъ.

 

 Христосъ казва: „Той ще ви научи“. Кой? Ние имаме едно изречение, което и на васъ сега казвамъ: Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. Този е пѫтьтъ, който може да научи съврѣмените хора. И сега у всинца ни трѣбва да се роди едно желание: да учимъ! Това желание сѫществува въ насъ, но трѣбва да му дадемъ възможность да се прояви. Всички ние трѣбва да станемъ млади! У млади, и у стари трѣбва да се зароди силно желание за онази истинска наука, съ която можемъ да прѣобразимъ живота си. И най-мощното нѣщо, което е потрѣбно за хората, е онази наука, която е вложена въ тѣхъ самитѣ. Не говоря за знание имъ е потрѣбна! Знание, което нѣма приложение е единъ товаръ за човѣка. Христосъ казва „Духъ свети ще ви научи“. Подъ думата „Духъ свети“ разбирамъ изявения Божественъ Духъ. Като се приближаваме къмъ този Духъ, Той ще ни научи на великитѣ закони, какъ можемъ да си поправимъ живота. За сега, за 120 години вие имате два елемента, чрѣзъ които сме осигурени : съ въздухъ сме осигурени, съ вода сме осигурени, само съ хлѣбъ не сме осигурени. Всѣки отъ васъ трѣбва да работи за хлѣба си. И благодарете на Бога, че работите за хлѣбъ. Единъ день и хлѣбътъ ви ще се дава тъй, както въздухътъ и водата. Мисля, че това врѣме нѣма да бѫде далечъ. Като казвамъ, че нѣма да бѫде далечъ, то е защото ние мѣримъ съ мѣрката на синитѣ очи, съ мѣрката на кестинявитѣ очи и съ мѣрката на чернитѣ очи. Въ шестата раса хората ще иматъ изобилно хлѣбъ. Когато дойде шестата раса на земята, хората, както и всѣки човѣкъ отдѣлно ще си има кѫщица отъ етажъ и половина, съ четири стаи и една кухня. Прѣдъ кѫщата си ще има градинка, насадена само съ плодове. Въ шестата раса хората ще иматъ общи съобщения, и то отъ най-хубавитѣ; сѫщо така ще има и общо освѣтление. Дѣто и да минешъ тогава, прѣзъ градове или села, всички ще се надпрѣварватъ да имъ отидешъ на гости. Като си отивашъ, ще си кажатъ: дано не ни забрави да дойде и втори пѫть. Библиотекитѣ, училищата ще бѫдатъ навсѣкѫдѣ отворени. И тогава отношенията между ученици и учители нѣма да бѫдатъ такива, каквито сѫ днесъ. Между служителитѣ на църквата и свещеницитѣ нѣма да има такива отношения, каквито днесъ. Когато дойде шестата раса, тя иде вече, Царството Божие ще се всели въ миниатюръ на Земята. Тогава всѣки отъ васъ ще живѣе 120 години, за да се насити отъ живота и ще каже; слава Богу, прѣдоволенъ съмъ, сега вече мога свободно да си замина отъ земята! Пъкъ ако искате да живѣете още 120 години, могатъ да ви се дадатъ. Ако искате и още 120 години, пакъ могатъ да ви се дадатъ, Тъй щото, можете да живѣете 999 години. Пъкъ ако не сте се наситили на живота, могатъ да ви оставятъ да живѣете и 9,999 години. Ако и тогава не сте доволни, могатъ да ви дадатъ и 99,999 години, но азъ мисля, че като дойдете до милионъ, ще кажете достатъчно е вече! Защото, дотегва на човѣка да живѣе на земята даже и 120 години. Има и други земи, дѣто човѣкъ може да живѣе. Има нѣща по-красиви отъ тия на Земята. Въпросътъ е обаче, че ние сме въ това училище още, не сме влѣзли въ шестата раса.

 

 Та казвамъ: ние трѣбва да придобиемъ качествата на свѣтлината — безкористие и качествата на водата, която плакала отвънъ прозорцитѣ — мекота. Туй, което е направила водата отвънъ, че измила този палатъ, и вие го направете. Туй, което направила свѣтлината, че освѣтила цѣлия палатъ, и вие направете! Послѣ направете съ вашитѣ очи това, което ви казахъ по-горѣ. Азъ наричамъ щедрия човѣкъ вода, а човѣкътъ, който дава знания на хората, наричамъ свѣтлина.

 

 Азъ бихъ желалъ вие да бѫдете щедри и да давате знания на хората, и тъй да се образуватъ тѣзи прѣкрасни, хубави връзки, които ще ви направятъ за въ бѫдеще братя на земята и братя на небето.

 

Бѣседа,  държана  отъ  Учителя  на  14  мартъ  1926 г. въ  гр.  София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...