Jump to content

1926_03_07 Домовитъ човѣкъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Домовитъ човѣкъ

 

   „Имаше нѣкой си человѣкъ домовитъ, който насади лозе и огради го съ плетъ, и изкопа въ него жлебъ, и съзида стълбъ, и даде го подъ наемъ на земледѣлци, и отиде.“

 

Матея 21:33.

 

 

 Въ този стихъ има двѣ положения: насади лозе и даде го подъ наемъ. Софиянци разбиратъ това изкуство — градятъ кѫщи и ги даватъ подъ наемъ. Главниятъ въпросъ е, какъвъ наемъ ще взематъ. По нѣкой пѫть има споръ между хазяи и наематели. Хората казватъ: това сѫ инцидентни, случайни нѣща. Азъ наричамъ тия нѣща съвпадения.

 

 Сега, подъ думата „домовитъ“, азъ разбирамъ разуменъ човѣкъ, който насажда лозе. Само разумнитѣ хора садятъ. Само разумнитѣ хора градятъ. Само гениалниятъ склупторъ, който разбира, може да извае отъ непотрѣбнитѣ камъни нѣщо хубаво. Само гениалниятъ майсторъ може да съпостави нѣколко дъски така, че тѣ да издаватъ звуци, да направи отъ тѣхъ единъ инструментъ. Само разумнитѣ хора могатъ да направятъ отъ нищо нѣщо, а глупавитѣ хора, каквото имъ дадешъ, и най-доброто да имъ дадешъ, ще го развалятъ. Тѣ сѫ като малкитѣ дѣца.

 

 И тъй, този домовитъ човѣкъ насадилъ лозе. Лозето е емблема на духовния животъ, който съдържа въ себе си условия за прогресъ и развитие. Лозата се отличава съ качеството да пуща надлъжъ своитѣ клонища. Нейнитѣ корени сѫ по-кѫси, а клонищата ѝ сѫ по-дълги, когато у другитѣ растения има една съразмѣрность между коренитѣ и клонищата: колкото сѫ дълги коренитѣ, толкова и клонищата. У лозата пъкъ е обратно. Тя се взима изобщо като емблема на живота. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата.“ Той не казва: азъ съмъ крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: „Азъ съмъ лозата, а вие пръчкитѣ.“ Христосъ е разбиралъ много добрѣ естественитѣ науки. Съврѣменнитѣ естественици иматъ едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Тѣ раздѣлятъ растенията на извѣстни категории, но какво се крие въ тѣзи категории, това за тѣхъ е терра инкогнита. „Терра“ не е българска дума. Тази дума означава непозната земя, нѣщо непознато, незнайно. Ученитѣ хора наричатъ това нѣщо инкогнито. Тѣ го произнасятъ различно. Можешъ да туришъ ударението на първия, на втория слогъ, или на края на думата. Въ английския езикъ има думи, у които ако произношението е малко меко, турятъ на края буквата t или d. Често окончанията даватъ противоположно значение на думата.

 

 Мнозина отъ васъ сте чели този стихъ: „Имаше единъ домовитъ човѣкъ, който насади лозе и го даде подъ наемъ.“ Ще кажете: защо го даватъ подъ наемъ? Защо учительтъ съгражда училището и вика ученицитѣ си? — Той дава училището подъ наемъ на ученицитѣ си, и прѣди да е дошелъ той, тѣ дигатъ шумъ до Бога, но щомъ дойде, утихватъ. Значи, училището не е за учителя, но за дѣцата, за ученицитѣ. Всички чинове, карти, дъски, всички пособия сѫ все за ученицитѣ. Тъй че този домовитъ човѣкъ е насадилъ лозе и го дава подъ наемъ на наемателитѣ тѣ да го работятъ. Вие ще кажете: какво отношение има между този домовитъ човѣкъ, който насадилъ лозето и между насъ? — Вашето тѣло е една лоза, насадена отъ самитѣ васъ. Всѣка ваша клѣтка, всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всѣко ваше волево движение, това сѫ силитѣ въ това лозе, които сѫ дадени подъ наемъ. Като чететете този стихъ, ще кажете, че тѣзи наематели не сѫ били добросъвѣстни хора, че не си плащали данъка на врѣме.

 

Казва се въ евангелието: „А когато наближи врѣмето на плодоветѣ, проводи слугитѣ си до земледѣлцитѣ да взематъ плодоветѣ му. И земледѣлцитѣ уловиха слугитѣ му, едного биха, другиго убиха, а върху другиго камъни хвърлиха. Пакъ проводи други слуги, по-много отъ първитѣ, но сториха и тѣмъ сѫщото. Най-послѣ проводи при тѣхъ сина си и думаше: „Ще се засрамятъ отъ сина ми.“ Но земледѣлцитѣ като видѣха сина, рекоха помежду си: „Този е наслѣдникътъ, елате да го убиемъ и да усвоимъ наслѣдството.“ И като го уловиха, изведоха го вънъ отъ лозето и го убиха. И тъй, като дойде стопанинътъ на лозето, що ще стори съ земледѣлцитѣ? Казватъ му: „Злитѣ злѣ ще погуби и лозето ще даде подъ наемъ на други земледѣлци, които ще му въздадатъ плодоветѣ на врѣмето си.“ Вашиятъ животъ, това е лозето, което е дадено подъ наемъ. Всички вие, които ме слушате тази сутринь, сте наематели. Богъ ви е далъ едно лозе да го обработвате. Въпросътъ е, дали вие си давате наема на врѣме. Вие ще кажете: много жестоки сѫ били тия хора, които сѫ били слугитѣ на своя господарь. Хубаво, когато една възвишена и благородна мисълъ дойде въ васъ и вие я изпѫдите, когато едно благородно желание дойде въ васъ и вие го изпѫдите, и най-послѣ когато и Духътъ дойде въ васъ и вие го изгасите, не сте ли и вие въ положението на тия слуги? Какви ще бѫдатъ послѣдствията? Писанието казва: „Ще отнема Духа си“. Какво става тогава? Ще дойде най-послѣ господарьтъ, умниятъ човѣкъ и ще ви изгони. Това е всичката философия на вѣрующитѣ и невѣрующитѣ въ свѣта.

 

 Нѣкой казватъ, че сѫ вѣрующи. За да познаешъ, дали единъ човѣкъ е вѣрующъ, той трѣбва да има едно вѫтрѣшно, а не външно схващане за Бога, защото всѣки човѣкъ който има едно външно понятие за Бога, той е идолопоклоникъ, той е човѣкъ отъ една стара култура. Щомъ единъ човѣкъ има една външна форма, единъ външенъ образъ за Бога и мисли, че Той може да го наказва, такъвъ човѣкъ е идолопоклоникъ. Казвамъ: вие ще познаете вѣрующия, когато е боленъ, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е боленъ, той нѣма никаква вѣра. Съмнѣва ли се, никаква вѣра нѣма. Нѣма ли миръ въ душата си, той нѣма никаква вѣра. Ама той може да казва, че е роденъ отъ Бога нѣколко пѫти — това сѫ лъжи, това сѫ приструвки отъ негова страна. Въ такова раждане ние не вѣрваме. Той не може да изнесе, най-малкитѣ изпитания въ свѣта, не може да прояви най-малкото търпѣние. Ние не вѣрваме въ такава вѣра. Величието на човѣка въ свѣта трѣбва да се прояви въ неговия характеръ. Величието на човѣка се показва само въ врѣме на страдания. Кога се показва учениятъ човѣкъ? — Когато рѣшава най-мъчнитѣ задачи. Леснитѣ задачи и дѣцата могатъ да рѣшаватъ. Колко правятъ едно и едно? — Двѣ. Колко правятъ двѣ и двѣ? — Четири. Колко правятъ три и четири? — Седемъ. Тия задачи и дѣцата рѣшаватъ. Кой отъ васъ не знае да събира? Но ако ви задамъ една задача, напримѣръ, слѣдъ десеть хиляди години на кое мѣсто ще се намѣри земята при своето движение? Или въ кой полюсъ ще се намѣри земята слѣдъ седемъ хиляди години? Ще можете ли да рѣшите тия задачи? Тукъ има дума учениятъ човѣкъ. Значи, само учениятъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, или мѫдрецътъ, както азъ го наричамъ, може да рѣши тия задачи. Само той може да опрѣдѣли, какво ще бѫде вашето положение, вашиятъ животъ слѣдъ хиляда години, напримѣръ, онзи човѣкъ, който е заучилъ наизусъ нѣкои нѣща отъ Писанието, или отъ други нѣкой книги не може да рѣшава такива задачи. Истинско знание е това което изтича отъ вѫтрѣ на човѣка и изисква външни условия, за да се прояви. Знанията трѣбва да изтичатъ отъ човѣшкия духъ, т. е. трѣбва да излизатъ отъ вѫтрѣ навънъ. Външнитѣ условия сѫ пакъ отъ Бога. Богъ е мислилъ дълго врѣме отвѫтрѣ, послѣ се проявилъ навънъ. Така и ние, когато мислимъ дълго врѣме отвтѫрѣ послѣ се проявяваме навънъ.

 

 Слѣдователно, има двѣ реалности въ живота: едната навѫтрѣ, а другата навънъ. Какво образуватъ най-послѣ тѣ? — Образуватъ единъ творчески принципъ. Значи, когато Богъ е започналъ да мисли, свѣтътъ се е създалъ. Казватъ нѣкой, че Богъ е създалъ човѣка. Подъ думата „човѣкъ“ азъ разбирамъ, че Богъ е създалъ свѣта, т. е. цѣлата вселена чрѣзъ Мѫдростьта. Човѣкъ безъ мѫдрость, не е човѣкъ. И ако ние говоримъ за човѣка, подразбираме Мѫдростьта. И въ писанието се казва: „Веселѣхъ се въ обитаемата Негова земя съ синоветѣ на Мѫдростьта“. Слѣдователно, Богъ е създалъ вселената заради синоветѣ на Мѫдростьта. Като създалъ свѣта, той далъ подъ наемъ земята и слънчевата система. Слънчевата система далъ на ангелитѣ а земята — на хората. Значи, има едно съвпадение, има допирни точки въ вселената.

 

Сега вие си мислите, защо сте дошли на земята. — Дошли сте, за да обработвате вашето лозе. Може да кажете: най-послѣ ние не трѣбва ли да живѣемъ? Че въ какво седи живота? — Животътъ седи въ разумното съчетание на онѣзи елементи, съ които трѣбва да градишъ, да създавашъ себе си. Ако отъ день на день ти не ставашъ по-здравъ, по-уменъ и по-изобиленъ съ животъ, какво разбирашъ отъ живота? Азъ често ви говоря за Любовьта, но не за онази Любовь отъ картошки, не и за онази любовь отъ мамалижена каша. Вие трѣбва да ме разбирате добрѣ, азъ нѣмамъ нищо общо съ такава любовъ. Любовьта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство — най-свещеното, най-мощното чувство, божествено чувство, което твори въ свѣта, и прѣдъ което ангелитѣ се прѣкланятъ съ благоговение. Когато Богъ заговори на нѣкой човѣкъ, той става силенъ, мощень и никога не отпада. Любовьта никога не отпада. Всички слънчеви системи могатъ да изгаснатъ, цѣлиятъ козмосъ може да изчезне, всичко може да се измени, но чувството на Любовьта остава за вѣчни врѣмена и отъ него произтича всичко въ свѣта. Не ми говорете за каша, отъ която хората умиратъ. Има религии, които сѫ направени отъ просена каша или отъ картофена каша. И тия каши хората наричатъ любовь къмъ Бога. Нѣкой ти говори днесъ за Бога, а утрѣ ще те обѣси на вѫжето. Онзи сѫдия ти говори днесъ за Бога, а утрѣ ще те осѫди за кражба. Той те сѫди за кражба, а самъ краде. Другъ нѣкой те сѫди за прѣстѫпване на закона, а самъ той десеть пѫти на день го прѣстѫпва.

 

 Всѣки Сѫдия, който подписва една присѫда, трѣбва да има чиста рѫка, трѣбва да бѫде чистъ като светия. Нека такъвъ човѣкъ те сѫди! Но когато единъ прѣстѫпникъ подписва присѫдата на другиго, той самъ си е заличилъ живота.

 

 Нѣкой отъ васъ често казватъ: Господъ е благъ. Въ какво седи Божията благость? — Благость въ Бога има, Той всѣкога е благъ, но когато ние сме разумни. Между Бога и насъ трѣбва да има извѣстно съотношение. Ако ние не зачитаме това велико и свято чувство, което сѫществува въ Бога, съ което Той се проявява, какъ ще разберемъ Божията благость? Ако не се отнасяме съ дълбоко уважение къмъ онова лозе, което Богъ ни е далъ да обработваме, какъ ще разберемъ Божията благость? Казва се въ Писанието: „Ползувайте се отъ благата и каквото ви остане отъ изобилието това ще пратите на менъ“. Вие ще ми кажете: Господъ има ли нужда отъ това? Разсѫждавайте разумно! Когато онази велика рѣка изтича отъ своя мощенъ изворъ и влѣзе въ твоята каца, за да я напълни, питамъ: трѣбва ли да спрешъ тази вода въ своята каца, или да я пратишъ въ морето, отъ дѣто е излѣзла? Всѣко благо, което си приелъ и използувалъ, трѣбва да оставишъ да се върне къмъ Бога. Ти ще вземешъ отъ всѣко благо толкова, колкото ти трѣбва. Вземешъ ли повече, ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Колко ти трѣбва днесь, за да проживѣешъ? — Трѣбватъ ти 1 кило хлѣбъ, 3 глави лукъ, 2 чесънъ, 3 ябълки, 2 круши, 5 сливи, 20 гроздени зърна, 3 портокала, 1 лимонъ, 2 банана, 1 плодъ отъ хлѣбното дърво, 1 алабашъ, 1 зелка, 8 глави прасъ лукъ. Друго какво ти трѣбва? Вие ще кажете: ами много малко нѣщо е това! Не, не бързайте, че като наредя още 20 — 30 такива нѣща, това малко ли е? Колко трѣбва на човѣка? — Малко му трѣбва, като се има прѣдъ видъ, че отъ всѣки чешитъ ще вземе по малко. Разнообразие трѣбва на човѣка, а лакомията всѣкога разбира еднообразие. Така хранятъ прасетата. Дойде тѣхната господарка, тури имъ въ едно корито трици, и тѣ, пъхнатъ муцунитѣ си, ядатъ ли ядатъ и благодарятъ като казватъ: много добра е нашата господарка! Казвамъ: това е свинска мамалига.

 

 Сега, нѣкои като ме слушатъ, докачатъ се. Не, приятели, вие трѣбва да се докачате отъ онѣзи низки схващания, които имате за Бога. Вие трѣбва да се докачате отъ онѣзи низки добродѣтели които проявявате. Вие трѣбва да се докачате отъ онази слаба интелегентность която проявявате. Вие трѣбва да се докачате отъ онази слаба вѣра, която имате въ живота. Какви трѣбва да бѫдите тогава? За васъ има само едно велико бѫдеще. Казвамъ: кой отъ васъ, като онзи добъръ майсторъ благодарникъ знае условията, при които растатъ пръчкитѣ? Всѣки отъ васъ трѣбва да изучи всички видове пръчки. Добриятъ майсторъ трѣбва да знае условията, при които всѣка пръчка расте и се развива. Но когато дойдемъ до човѣка, имаме вече друга една наука. Наблюдавали ли сте вие по себе си, при какви условия могатъ да растатъ чувствата у човѣка? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива ума въ човѣка? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива волята у човѣва? Вие ще кажете изведнъжъ: е, както даде Господъ. Не, това е едно външно, повърхностно схващане за нѣщата. Господъ не дава нѣщата отвънъ, отвѫтрѣ трѣбва да дойде всѣка проява. Най-първо потикътъ е отвѫтрѣ, а послѣ иде отвънъ. Когата потикътъ дойде отвънъ, ние имаме единъ механически животъ. Това е животътъ на пѣсъка, на скалитѣ, на кристалитѣ, а когато потикътъ иде първо отвѫтрѣ, а послѣ отвънъ, ние започваме съ онзи разуменъ вѫтрѣшенъ животъ. Питамъ ви: вие, като интелигентность, разглеждали ли сте вашия мозъкъ, да видите, въ какво се проявява неговата сила? Напримѣръ: знаете ли, на кое мѣсто въ вашия мозъкъ седи добродѣтельта? Тя се намира въ мозъка ви, но на кое опрѣдѣлено мѣсто именно? Всѣка добродѣтель е като една пръчка въ нашия мозъкъ. Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира милосърдието? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира твърдостьта? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира чувството на приятелство? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира майчината любовь или Любовьта ви къмъ Бога? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира центъра на разсѫдъка, или центъра на  паметьта и редъ други центрове? Кажете ми, дѣ се намиратъ всички тия чувства? Не само вие на ги знаете, но и най-виднитѣ философи, като Канта или други нѣкои не ги знаятъ. И тѣ сѫ били невѣжи въ това отношение. Кантъ е знаелъ толкова, колкото и вие. Той е написалъ една отлична книга за чистия разумъ, но прѣди да я напише, трѣбваше да напише, на кое мѣсто въ мозъка се намиратъ всички тия пръчки.

 

 Съврѣменнитѣ хора искатъ да възпитаватъ дѣцата си, но какъ ще ги възпитаватъ? Ако вие окопавате лозата си, а не обрязвате пръчкитѣ ѝ, какво ще стане съ вашата лоза? Пръчкитѣ на самата лоза не се окопаватъ тѣ се обрязватъ, а самата лоза се нуждае отъ окопаване. И колкото повече окопавате т. е. обработвате лозата,толкова повече растатъ и буренитѣ около нея, защото иматъ подобри условия. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у добрия човѣкъ. Еедноврѣменно съ развиването на добродѣтелитѣ му, се развиватъ и нѣкои лоши качества. Туй злѣ ли е? — Не е злѣ. И злото въ човѣка сѫщо тъй има право да расте, както и доброто. Азъ нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, какво нѣщо е злото. Злото, е единъ животъ. Споредъ моитѣ схващания, злинитѣ които сега сѫществуватъ въ свѣта и у насъ, сѫ неизползувани добродѣтели на миналото. Слѣдователно, сега трѣбва да се навлѣзе въ единъ новъ периодъ, дѣто добродѣтелитѣ иматъ условия да растатъ. Тѣ сѫ взели обратно движение въ насъ. Злото не може да се изкорени сега, но за въ бѫдеще. И когато Христосъ говори за бѫдещето, за свършека на свѣта, Той подразбира, че за въ бѫдеще ще дойде една нова вълна, и туй, което сега е зло въ свѣта, ще мине въ друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможность за ония хора, които днесъ сѫ лоши, за въ бѫдеще да станатъ добри. Всѣки човѣкъ, който закъснѣе въ своя пѫть на развитие, става лошъ. Това може всѣки да провѣри. Напримѣръ, прѣдставете си, че вие имате условия да спечелите, но като се изгубятъ тия условия, у васъ се заражда едно недоволство и като дойде сиромашията, вие започвате да крадете и казвате: ние можемъ да бъркаме тукъ или тамъ, Господъ позволява това. Да, Господъ позволява всичко, може да бъркаме навсѣкѫде, Господъ дава щедро, но онзи, който е далъ да обработватъ лозата му, той не дава. Когато азъ влѣза въ нѣкоя чужда градина да си набера ябълки, Господъ казва: „Много добрѣ направи“. Но онзи, на когото съмъ далъ тази градина подъ наемъ, ще дойде да те хване и ще те набие. Всички казватъ: Господъ дава щедро. Да, така е, и ние казваме, че Господъ дава на всички щедро, но дали хората сѫ раздѣлили земята си право, това е другъ въпросъ. И за това днесъ хората казватъ: Господъ далъ на този въ изобилие, а на онзи нищо не е далъ. Господъ е далъ право на всички сѫщества да живѣятъ, но азъ взимамъ онази кокошка и казвамъ: Господъ ми дава право да я коля. Не, това не е въ съгласие съ Божията воля. Ще дойде день, обаче, когато хората нѣма да ядатъ кокошки. Защо? Защото кокошки нѣма да има. Ще дойде день, когато хората нѣма да ядатъ агнета. Защо? Защото агнета нѣма да има. Ще дойде день, когато хората нѣма да се избиватъ. Защо? Защото вълци нѣма да има. Е, кой ще остане въ свѣта? — Само разумнитѣ хора, които ще се разбиратъ помежду си, Тѣ ще разбиратъ и ще прилагатъ правилно Божиитѣ закони. Кога ще настане това врѣме? — Когато храната и водата бѫдатъ въ тѣхъ, и нѣма да иматъ нужда отъ тия елементи отвънъ. Храната ще бѫде вѫтрѣ въ хората, и тогава тѣ ще се хранятъ отвѫтрѣ, тъй както Господъ се храни.

 

 Слѣдователно, Царството Божие ще дойде на земята. Когато се проповѣдва Царството Божие, подразбира се да живѣемъ по този вѫтрѣшенъ начинъ. И днесъ хората като сѫ налучкали този законъ, започватъ да ядатъ по малко и казватъ: малко трѣбва да се яде идватъ при мене такива светии и ми казватъ: азъ не ямъ зехтинъ, не ямъ готвено съ масло, а само картофена чорбица. Този човѣкъ нѣма да яде зехтинъ, но отъ тукъ ще направи една търговска сдѣлка, отъ тамъ ще направи една търговска сдѣлка и погледнежъ, изкаралъ толкова много, че и съ кравешко масло може да се храни. Не, ние не схващаме така религиозния животъ, ние започваме отгорѣ. Сега слушайте ме, азъ ви говоря за недѫзи, които сѫщесттуватъ даже и въ най-святи и чисти хора. Ние трѣбва да ядемъ всичко съ благодарность. Ако ти ядешъ само маслини, но съ благодарность, това е едно благословение. Ако ти ядешъ съ неблагодарность, това често се явява и като отрова за васъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какво трѣбва да яде днесъ. Нѣкой си до вчера ялъ кокошки, а днесъ вече проповѣдва, че не трѣбвало да се ядатъ кокошки, защото образували нѣкакви си отрови въ организма, които изобщо влиятъ злѣ. Не, споредъ мене, религиозниятъ човѣкъ не трѣбва да се спира върху това, какъ му дѣйства една храна, но трѣбва дълбоко въ себе си да съзнава, че не трѣбва да причинява никакво страдание комуто и да е, било на нѣкоя кокошка, или на нѣкое агне. Защо? — Понеже туй страдание по обратенъ пѫть ще се върне и къмъ него. Той не трѣбва да изкоренява тази пръчка. Богъ е създалъ всичко въ свѣта, ние нѣмаме право да изкореняваме пръчкитѣ, които Той е посадилъ.

 

 Знаете ли на какво се дължи упадъка на днешната култура? Днесъ се избиватъ най-малко 40 — 50 — 100,000 милиона сѫщества. Това сѫ единъ голѣмъ брой живи сѫщества, които всѣка година ставатъ жертва на хората. Въ тѣхъ се зараждатъ чувства на страхъ, на умраза. Тия сѫщества, като влѣзатъ въ невидимия миръ, създаватъ много лоши условия за развитието на всички хора на земята. Не казвамъ, че ние трѣбва да плачемъ за изкланитѣ говеда, но казвамъ, че ние сами въ миналото си създадохме лоши условия за нашето развитие. Ние сами сме причина на нашитѣ нещастия. Нещастията, които идватъ въ свѣта, не сѫ за говедата, но за насъ, за човѣчеството. За съврѣменната култура иде едно израждане, иде едно голѣмо нещастие, иде единъ порой. Ние трѣбва да знаемъ законитѣ, чрѣзъ които можемъ да се примиримъ съ Бога. Казвате: това е за грѣшнитѣ. Не, всѣки отъ насъ трѣбва да изправи своитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ. Питамъ ви: ако единъ великъ цигуларь отиде при Ниагарския водопадъ, и започне да свири тамъ, какво ще чуете вие? Какво ще разберете отъ неговото свирене? Или, ако нѣкой виртуозъ започне да свири при нѣкое здание, което се гради, какви звукове ще се чуятъ? Какъвъ концертъ ще излѣзе отъ неговото свирене? Или, ако вие сте устроили единъ концертъ за нѣкакво благотворително дружество, но отвънъ хората се биятъ и се чуватъ само топовни и пушечни гърмежи, какъвъ концертъ ще излѣзе?

 

 Азъ правя сега слѣдната аналогия: всички бурни страсти, всички противорѣчия въ живота, това сѫ неблагоприятнитѣ условия. Тѣ трѣбва да се прѣмахнатъ и да дойдатъ онѣзи меки, тихи влияния, които сѫ подобни на първитѣ слънчеви лѫчи. Само тогава ще можемъ да мислимъ правилно. Всички ние трѣбва да утихнемъ, да станемъ тихи и спокойни въ душата си. Когато Христосъ седна въ лодката съ своитѣ ученици и навлѣзе въ Генисаретското езеро, какъ укроти бурята, която се яви? — Той прострѣ рѫката си и повелѣ на вѣтъра да утихне. Затова, когато вашето море се развълнува прострете рѫката си върху вашия умъ и кажете: защо трѣбва да скърбя? Господъ не скърби, ангелитѣ не скърбятъ, само малкитѣ дѣца скърбятъ, само малкитѣ дѣца плачатъ. Не е лошо да плачешъ, но казвамъ, ако плачешъ върху рѫцѣтѣ на своя ближенъ, този плачъ има смисълъ. Плачи за да измиешъ рѫцѣтѣ му. Но ако твоитѣ сълзи падатъ на софийскитѣ прашни улици, ти си първокласенъ глупакъ. Тръгнала нѣкоя жена изъ улицата, турила кърпа па очитѣ си, плаче, не иска да я видятъ хората. Казвамъ: защо трѣбва да проливашъ сълзитѣ си по улицитѣ? Изпѫдили нѣкой чиновникъ отъ служба, и той тръгналъ по улицата, плаче. Казвамъ ти си първокласенъ глупакъ. Защо трѣбва да плачешъ по улицата? Не, азъ искамъ да цѣните сълзитѣ си! И послѣ вие казвате: да любимъ хората! Какъ, да любимъ тия грѣшни, мъртви хора? Не, нашата любовь е за онѣзи, които сега живѣятъ. Нашата любовь е за Божиитѣ дѣца, които сега сѫ на лозето. На тѣхъ трѣбва да изпратимъ Божиитѣ лѫчи, както слънцето изпраща намъ лѫчитѣ си. Казвате: да се любимъ единъ другъ! Разбирате ли какво нѣщо е Любовьта? — Любовьта трѣбва да се изрази съ едно велико, свещено чувство и тогава да изпратимъ заедно моето свещено чувство и вашето свещено чувство изъ цѣлата вселена. Но ако моето свещено чувство и вашето свещено чувство не сѫ пробудени, какъ да дойде Любовьта? — Любовьта се изразява чрѣзъ онова свещено чувство, коете никога не умира, съ онази сила, която никога не отпада и съ онази мисъль, която винаги е свѣтла. Това е Божественото въ насъ. И всѣки отъ васъ може да бѫде силенъ само по този начинъ. Азъ ви се чудя, като ви гледамъ нѣкой заболѣлъ отъ хрема и виждашъ, веднага тръгналъ да търси лѣкарь. Дойде лѣкарьтъ, но и той хремавъ. И той самъ страда, но прѣдписва лѣкарства. Не, не викайте никакъвъ лѣкарь за вашата хрема! Даже и треската си не лѣкувайте. Защо? — Болеститѣ, това сѫ чисто вѫтрешни процеси, върху които ще приложишъ волята си. Ще кажешъ на хремата си: слушай, азъ съмъ господарьтъ тукъ, давамъ ти всичко 7 дни срокъ, прѣзъ това врѣме можешъ да се считашъ като моя гостенка, за което ще ти укажа всичкото внимание и слѣдъ тъзи срокъ ще си излѣзешъ. На седмия день ти ѝ давашъ единъ банкетъ, угощавашъ я добрѣ и слѣдъ това ѝ казвашъ: хайде сега носи си много здраве, другъ пѫть пакъ можешъ да ми погостувашъ. На треската пъкъ ще кажешъ: на тебе давамъ срокъ отъ 21 деня, прѣзъ което врѣме ще ти давамъ по два пѫти на день угощение. Значи, за всичкото врѣме ще ти дамъ 42 угощения, но слѣдъ това ще си излѣзешъ съ много здраве вънъ отъ менъ. Хремата, треската, това сѫ живи сѫщества, които сѫ яли и пили, разполагали сѫ на мои разноски. Слѣдъ като си излѣзе треската, ще дадете още едно угощение. Тя ще ви направи слабичъкъ, сухичъкъ като светия. Ако изпѫдишъ треската прѣждеврѣменно, ти ще се намѣришъ въ още по-опасно положение, ще вземешъ да мислишъ, дали нѣма да умрешъ — ще остане въ тебе единъ страхъ. Не, ти ще знаешъ, че и при треската можешъ да живѣешъ, и при хремата можешъ да живѣешъ. Чудни сте вие! Ако една треска може да ви умори, ако една хрема може да ви умори, какви служители ще бѫдете? Каква служба ще можете да принесете на Бога? Ако една треска може да ви умори, отъ васъ нищо не може да стане. Лѣкарьтъ има друго прѣдназначение. Той трѣбва да научи болния, какъ трѣбва да се лѣкува, какъ трѣбва да се бори съ болестьта. Той трѣбва да му даде такова лѣкарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговитѣ чувства и да просвети неговата мисъль. Слѣдъ това лѣкарьтъ трѣбва да пристѫпи къмъ лѣкуване на болестьта. Тъй разумно трѣбва да бѫде лѣкуването! За да лѣкуваме единъ човѣкъ, ние трѣбва да го освободимъ отъ всички чужди елементи, отъ всички утайки които се наслоили въ него. Цѣли 20 години той живѣлъ единъ нередовенъ животъ и въ него се натрупало излишно желѣзо, олово, мѣдъ и редъ други отровни соли, които се образували при окислението на тия метали. Всички тия отрови трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и да остане само онова чисто органическо злато и сребро, да остане само азотътъ и водородътъ въ онова чисто състояние, каквото е било първоначално въ човѣка. Само тогава човѣкъ ще може да възприеме онази Божествена Свѣтлина, която твори въ него. Ако слѣдъ като излѣза оттукъ, вие почнете да се питате дали всичко това, което говоря е Истина, казвамъ ви: ако вие мислите добрѣ за мене, това е добрѣ и за васъ; ако вие мислите лошо за мене, това е лошо и за васъ. И за мене сѫщото: ако азъ мисля добрѣ за васъ, и за мене е добрѣ; ако пъкъ мисля злѣ за васъ, и за мене е злѣ. Такъвъ е законътъ. Никой никого не може да уврѣди. Всѣки човѣкъ самъ себе си уврѣжда. Слѣдователно, азъ самъ трѣбва да се грижа за туй лозе, което ми е дадено и да не оставямъ другитѣ да злоупотрѣбяватъ съ него.

 

 Та казвамъ: между насъ трѣбва да сѫществуватъ само разумни отношения. Като четете Свещеното Писание, главно Стария Завѣтъ, той се отличава съ редъ примѣри. Прочетете живота на Давида, или на Якова, или на Аврама, или на Исака, вие ще видите, че тѣхниятъ животъ е единъ отличенъ примѣръ и за другитѣ. Прочетете най-послѣ живота и на други велики хора и тамъ ще видите, че има примѣри за подражание, за поука. Давидъ бѣше едно малко овчарче, което ходѣше да пасе овцитѣ и развиваше силата си. Единъ денъ, самъ той се хвали, вълкъ нападналъ една отъ неговитѣ овци и той се хвърлилъ да я спасява — борилъ се значи съ вълка и надвилъ, спасилъ овцата си. Послѣ, споредъ неговитѣ твърдения, тогава имало и лъвове, той се борилъ и съ лъвоветѣ, за да освободи една овца отъ устата на лъва. До колко е вѣрно всичко това, трѣбва да се питатъ ония ясновидци на врѣмето, които виждатъ въ миналото, но нека вѣрваме и на думитѣ на Давида. Той бѣше единъ смѣлъ и рѣшителенъ човѣкъ, който се борилъ съ лъвоветѣ и съ вълцитѣ. Не само това, но той билъ и добъръ музикантъ. И когато Саулъ бивалъ нападанъ отъ лоши духове, викалъ Давида да му свири. Когато Давидъ започвалъ да свири, Саулъ изпитвалъ добро разположение на духа си. Щомъ Давидъ прѣставалъ да свири, Саулъ ималъ пакъ своето лошо разположение на духа. И това разумно малко дѣте, слѣдъ като прѣкара една дисциплина, дойдоха срѣщу нело гонения отъ страна на Саула. И този младъ овчарь, слѣдъ като стана царь, забрави че Саулъ го гони, забрави, че е билъ овчарь и каза: „Не съмъ ли азъ царь, не съмъ ли миналъ прѣзъ толкова страдания, нѣмамъ ли право и азъ да си поживѣя? Единъ день Давидъ видѣ една хубава, красива жена, която била женена, и той я пожела за своя жена. И заповѣда на слугитѣ си да турятъ мѫжътъ ѝ на първата бойна линия, та дано бѫде убитъ въ сраженията. И наистина мѫжътъ ѝ бива убитъ. Давидъ взима тази красива жена за своя и заповѣдва на придворнитѣ си да казватъ, че той направилъ едно благодѣяние на тази бѣдна вдовица. Тази жена зачева отъ него. Но окото на Господа вижда всичко, Той знае самата Истина, затова праща пророкъ Натанъ при Давида, да му каже, че не е направилъ добрѣ. Натанъ разказва на Давида слѣдното нѣщо: „На единъ богатъ човѣкъ дохождатъ гости. Той нека да ги нагости, но за това угощение не взима нѣкоя овца отъ своето стадо, но взима единствената овчица на единъ бѣденъ човѣкъ и нея закаля“. Давидъ, като чува това нѣщо, извиква: „Осѫждамъ този човѣкъ на смърть!“ Натанъ му казва: Знаешъ ли че този човѣкъ си ти?“ По сѫщия начинъ постѫпвате и вие. Дойде нѣкой пѫть при васъ Натанъ пророкътъ и ви казва: „Вие направихте такива и такива прѣстѫпления! Изрежда ги той въ една или въ друга форма, и вие казвате: смърть на този човѣкъ! Този човѣкъ сте вие самитѣ. Вие издавате строга присъда за другитѣ, но това прѣстѫпление е ваше. Като четете 51 Псаломъ, виждате, че у Давида имало смирение, доблесть да признае своитѣ погрѣшки и затова казва: „Господи, съгрѣшихъ прѣдъ Тебе! Азъ бѣхъ едно малко дѣте, Ти ме взе, възпита ме и сега съзнавамъ грѣха си, нѣма да грѣша повече така. Отъ сега нататъкъ нѣма да правя такива прѣстѫпления.“

 

 Вие казвате: Давидъ направи такова голѣмо прѣстѫпление! Я ми кажете, кой човѣкъ е чисть отъ прѣстѫпления? Чисти сѫ само светиитѣ. Тѣ сѫ абсолютно праведни хора. Азъ не подържамъ слабостьта на Давида, но казвамъ, че не трѣбва да го осѫждаме, защото който и да бѣше на мѣстото на Давида, щѣше да сгрѣши, щѣше да направи едно такова прѣстѫпление. Ами когато минавате покрай кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ и видите неговото богатство, въздъхвате си и казвате: ахъ, защо не е моя тази кѫща? Това не е ли онази красива жена, която Давидъ взе за себе си? Ами когато вие, които имате една млада, хубава дъщеря, минете покрай кѫщата на вашата, сѫсѣдка, която има младъ, хубавъ синь и си въздъхвате и кажете: ахъ, да ще този момъкъ да вземе моята дъщеря! Това не е ли красивата кѫща? Това не е ли хубавата жена, която Давидъ видѣ? Тази кѫща ще бѫде за васъ едно изкушение. Богъ ще ви даде друго нѣщо. Зарадвай се, че този човѣкъ си е направилъ една хубава кѫща! Най-първо, като видишъ тази кѫща, обърни внимание накѫдѣ сѫ поставени прозорцитѣ, на изтокъ или на югъ, и ако е така, зарадвай се. Кажи: азъ се радвамъ. че Господъ е далъ такава хубава кѫща на този човѣкъ. Нека Богъ му даде повече имане, та да зарадва и дѣцата си. Не минавай покрай кѫщата му съ зависть и не казвай: ахъ, защо не е моя? Господъ е прѣдвидилъ за тебе нѣщо много по-хубаво. Зарадвай се на богатството на своя ближенъ!

 

 Казвамъ: въ едно събрание седятъ много хора свързани съ една и сѫща идея, но като имъ се направи една малка забѣлѣжка, тѣ веднага се докачватъ. Азъ не съмъ срещналъ до сега нито единъ човѣкъ въ България, на когото като кажа нѣкоя по-строга дума, или като му направя една бѣлѣжка, да не ми се разгнѣви. Даже и на най-близкитѣ си като кажа нѣщо, сърдятъ ми се. Казвамъ нѣкому: приятелю, ти не можешъ да свиришъ съ мене, ако нѣмашъ ухо. „Ама кажи ми нѣкои велики работи!“ — Какви велики работи? Азъ не мога да се спра съ тебе, да обмислямъ великитѣ работи. Ако ви кажа нѣкоя велика мисъль, нищо нѣма да разберете отъ нея и ще кажете, че това сѫ празни работи. Да, но ако извадя кесията си и я поразмърдамъ малко, това ще е пълна работа! Имамъ 10 златни монети въ нея, давамъ ви ги, и вие казвате: а, това сега разбирамъ, това е философия! Казвамъ: това сѫ задачи за малкитѣ дѣца. Учениятъ човѣкъ всѣкога може да си достави тия златни монети, когато и въ който моментъ му потрѣбватъ. Какъ? — Той ходи съ своята магическа пръчица по земята, разхожда се и чукне нѣкѫдѣ съ нея. Веднага отдолу му се обаждатъ. Какво има? — На менъ учения човѣкъ, ми трѣбватъ 10 златни монети, Тия златни монети веднага изкочатъ и хопъ въ джоба му. Дойде другадѣ нѣкѫдѣ, пакъ тропне съ пръчицата си. Алло! Какво има? — Трѣбва ми една книга. Този ученъ дойде въ София като непознатъ и пожелава да отиде на нѣкое прѣдставление. Пакъ тропне съ пръчицата си. Какво има? — Искамъ единъ билетъ отъ първо мѣсто за еди-кое си прѣдставление. Веднага билетътъ се доставя, и този ученъ е на първо мѣсто въ прѣдставлението. Пѫтьтъ му е отворенъ навсѣкѫдѣ. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ този, на когото пѫтьтъ е отворенъ навсѣкѫдѣ. Туй разбирамъ ученъ човѣкъ — срѣдно мѣсто не приемамъ. Туй е идея! Напримѣръ, задайте си задачата, цѣла година да не боледувате отъ нищо. Или, задайте си задачата да направите опитъ за цѣла една седмица, да не минава въ ума ви нито една лоша мисъль, въ сърцето ви нито едно лошо чувство, и въ волята ви нито едно лошо дѣйствие. За да не се лъжете, направете този опитъ поне за единъ день, или за единъ часъ, да видите, за колко врѣме ще можете да издържите. Нѣкои мислятъ, че сѫ много силни. Не, трѣбва да бѫдетете тъй чисти, като единъ ангелъ, като единъ светия. Ако пъкъ можете да издържите за единъ часъ, или за единъ день, или за една седмица, или за една година, това ще бѫде още по-добрѣ. Ето една велика наука! Ако постигнете това нѣщо, небето ще се отвори за васъ, и вие ще разберете степеньта на онѣзи велики съзнания, които минаватъ прѣзъ ума ви. Азъ зная, че въ растенията има съзнание, въ кристалитѣ сѫщо има съзнание. Може да мислите за мене, каквото искате, но казвамъ ви: азъ разбирамъ съзнанието на растенията, азъ разбирамъ съзнанието на кристалитѣ, азъ разбирамъ съзнанието на животнитѣ — на всички риби, на всички птици — и най-послѣ разбирамъ съзнанието и на всички хора. Всички тия съзнания се хармонизиратъ по особенъ начинъ. Има единъ великъ законъ, който ги хармонира. Външно, между хората и животнитѣ има само една допирна точка, но вѫтрѣшно, духовно има три допирни точки. И съ растенията вѫншно има само една допирна точка, но вѫтрѣшно има три допирни точки.

 

 Та казвамъ: отдѣ ще започнемъ нашето вѣрую? Казва се, че единъ домовитъ човѣкъ насадилъ едно лозе и го далъ подъ наемъ. Ако вие прѣзъ цѣлия си животъ не сте могли да моделирате вашия носъ, ако прѣзъ цѣлия си животъ не сте могли да изправите мисъльта си, какво сте направили тогава? Когато те засърби носа, това показва, че искашъ да кажешъ нѣкоя лъжа, искашъ да направишъ нѣкоя дяволия. Какво трѣбва да направишъ? — Нѣма да се дразнишъ, да чешешъ носа си, но ще го хванешъ и ще си кажешъ: ти ще мислишъ тъй, както мисли единъ разуменъ човѣкъ. Сърби те ухото, ще го хванешъ и ще си кажешъ: ти ще слушашъ и ще разбирашъ тъй, както разбира единъ разуменъ човѣкъ. Щомъ искате да се самовъзпитавате, тъй трѣбва да постѫпвате. Сега вие ще кажете: този човѣкъ ни говори смѣшни работи, забавлява ни. Като отидете на кинематографъ или на нѣкое прѣдставление, не ви ли забавляватъ? Само тукъ ли ви забавляватъ? Бихъ прѣдпочелъ хиляди пѫти повече да се хвана за носа си, или за ухото си и да си повеля да разбирамъ нѣщата правилно, отколкото да ходя по кинематографи, или прѣдставления, или даже да слушамъ най-хубавитѣ концерти на Паганини. Като си потегля носа или ухото, азъ слушамъ неразборията на цѣлия свѣтъ. Като искамъ да проявя единъ жестъ, азъ пакъ ще хвана носа си и ще си кажа: слушай, ти си туренъ тукъ горѣ, помни че трѣбва да изразишъ Божията мисъль! Сърцето ти затупа по-силно и ти веднага казвашъ: олеле, заболѣ ме сърцето, скоро инжекция! Съ това туптене сърцето ти иска да каже: господарю, дойде врѣме и азъ да се проявя! Туй лозе иска да цъвне и да узрѣе. А ти, като не разбирашъ закона, казвашъ: олеле, заболѣ ме сърцето! Като те заболи главата, пакъ казвашъ: заболѣ ме главата, какво да правя? Съ тази болка главата ти иска да каже, че трѣбва да мислишъ. Послѣ, ще се хванешъ за двѣтѣ уши и ще си кажешъ: слушай, врѣме е за работа, трѣбва да се спретне на работа. Ами ако онзи склупторъ не вземе чука и не удря своята статуя, тя сама по себе си може ли да стане? Той трѣбва да вземе чука и майсторски да удря. Онзи художникъ сѫщо трѣбва да вземе четката и да рисува, но да знае какъ. Онзи, който иска да пише, сѫщо трѣбва да знае, какъ да пише. Носътъ само за секнене ли е създаденъ? Азъ като държа кърпата на носа си, казвамъ: Господи, пази ме да не скърбя този мой приятель! Нека мисъльта ми бѫде тъй свѣтла, тъй чиста, като тази кърпа? Нѣкои, като гледатъ моята кърпа, казватъ: този човѣкъ прави нѣкаква магия. Да, магия правя, но на себе си. Казвамъ си: слушай, ще говоришъ на тѣзи хора Истината, тъй, както и Господъ на тебе я говори! Тѣзи сѫ външни нѣща, но има и единъ вѫтрѣшенъ животъ. Единъ день ние ще се освободимъ отъ това тѣло, нѣма да имаме нужда да се секнемъ съ кърпитѣ си. Животътъ ни ще бѫде идеаленъ, нѣма да имаме никакви излишеци и ще бѫдемъ напълно свободни.

 

 И тъй, Този, Който е насадилъ лозето, това е Господъ. Наемателитѣ сме ние, а слугитѣ, които Господъ ни е пратилъ, ние сме ги набили, Духътъ сме изпъдили и сега се питаме: какво ще правимъ, като дойде наемательтъ? Нѣма какво да ви обвинявамъ, но казвамъ, че вие сте възприели този начинъ на дѣйствие като правило. Тъй постѫпвате вие, но отъ васъ се изисква да обработвате лозето, което Господъ ви е далъ и да Му изпратите отъ плодоветѣ. Плодътъ на Духа, това е Любовьта. Любовьта е първиятъ плодъ, който трѣбва да изпратимъ на Господа. Богъ като одобри този плодъ, ще каже: дайте този плодъ на дѣцата! Той ще прати единъ ангелъ при насъ, който ще ни даде право да раздаваме отъ плодоветѣ си на всички хора. И всички, които ядатъ отъ нашитѣ плодове, ще станатъ добри хора. Като разберете тази притча по този начинъ, сега като се върнете дома си, хванете се за ухото и си кажете: да работимъ! Когато се продължава надолу ухото, и животътъ се продължава. Когато ухото се продължава нагорѣ, чистотата се увеличава. Когато ухото се разширява, и активностьта въ човѣка се разширява. Когато ухото се скѫсява, и животътъ става хилавъ. Ето, затова вие трѣбва да си теглите ушитѣ. Забѣлѣжете, на онѣзи хора, които умиратъ рано, ушитѣ се скѫсяватъ. Нѣкой пита, колко години ще живѣе, като измѣря ухото му, тогава ще му кажа колко години ще живѣе. Понѣкога е страшно да се каже на нѣкой човѣкъ, колко години ще живѣе. Забѣлѣзано е, че хора, у които ушитѣ сѫ дълги, живѣятъ дълги години; а хора, у които ушитѣ сѫ кѫси, живѣятъ малко врѣме. Това е така, природата никога не лъже. По сѫщия законъ интелигентностьта на хората се изявява въ лицето имъ. Природата е поставила по лицето на интелегентнитѣ хора повече бръчки. Тѣхнитѣ очи сѫщо изразяватъ интелегентностьта имъ. Ще бѫде смѣшно, силната свѣщь да не изразява силна свѣтлина. Учениятъ човѣкъ се познава по своята свѣтлина. Дъбродѣтелниятъ човѣкъ се познава по своето сърце. И ние, хората на земята, можемъ по сѫщия начинъ да живѣемъ съ онова възвишено и свято чувство на Любовьта.

 

 Желая сега, като се върнете дома си, всички да мислите за Бога. Не искамъ да мислите за мене, но ако любите Бога, ще мислите и за мене; ако не любите Бога, нѣма да мислите и за мене. Прѣди всичко, Богъ, Който живѣе вѫтрѣ въ насъ, но нѣкой пѫть се отегля. Когато идватъ страданията, Богъ се отегля отъ насъ. Значи, щомъ Богъ се отегли, това показва, че Той не е доволенъ отъ нашия животъ. Ти можешъ да се оправдавашъ, както искашъ, но Господъ казва: „Този човѣкъ е грѣшенъ, трѣбва да се накаже, за да почувствува своитѣ прѣгрѣшения.“ Ето и Христосъ дойде до дъното на ада, за да се изпита и Неговата Любовь. Христосъ каза: Господи, азъ прѣдавамъ Духа си въ Твои рѫце, да става, съ мене, каквото ще. Азъ искамъ тия хора да опитатъ това което и азъ съмъ опиталъ и позналъ. Искамъ, щото всички хора да познаятъ Твоята Любовь“. Христосъ е човѣка на беззавѣтната Любовь. Азъ искамъ и вие да не сте малодушни, а смѣли и рѣшителни. Какво отъ това, че ви изпѫдили отъ тази или онази кѫща? Какво отъ това, че въ еди-кой си вѣстникъ писали нѣщо за васъ? Щомъ иматъ мастило, нека пишатъ. За насъ е важно друго нѣщо. Човѣкътъ се познава въ врѣме на изпитанията си. Нѣма по-голѣмо изкуство отъ това, когато нѣкой човѣкъ ти прѣдложи да му платишъ единъ дългъ и ти веднага повѣрвашъ на думитѣ му и кажешъ: ще го платя. Това азъ считамъ великъ характеръ. Или, когато нѣкой човѣкъ се обърне къмъ Бога и Му остане вѣренъ прѣзъ цѣлия си животъ, това сѫщо считамъ великъ характеръ. Ако единъ банкеръ се обърне къмъ Бога и Му остане вѣренъ прѣзъ всички врѣмена, азъ наричамъ този човѣкъ великъ; но ако единъ религиозенъ човѣкъ се обърне къмъ Бога и каже, че е Писано, наистина, въ Писанието, да раздаде човѣкъ всичкото си имане на сиромаситѣ, но не азъ мога да направя това, защото трѣбва да оставя и за себе си, този човѣкъ не е великъ. Когато единъ човѣкъ дойде при мене, азъ съмъ длъженъ да му дамъ хлѣбъ, щомъ той е нуждаещъ се, но не съмъ длъженъ да му дамъ и маслини, или друго нѣщо. Послѣ, азъ съмъ длъженъ, ако нѣма дѣ да нощува, да му дамъ легло, но не съмъ длъженъ да му давамъ юрганъ и разни меки завивки. Тъй е писано и въ Господнята молитва „хлѣбъ нашъ насѫщний“... Щомъ хората ме приематъ съ любовь, това ми е достатъчно, нѣмамъ нужда отъ юрганъ, или отъ какви и да сѫ други завивки и удобства. Щомъ влѣзешъ въ моята кѫща и те обвия съ своята любовь, нѣмашъ нужда отъ юрганъ. Тогава и 10 юргана да ти дамъ, нѣматъ смисълъ за тебе. Но и 10 юргана безъ любовь, не струватъ нищо, ти пакъ ще треперишъ отъ студъ.

 

 Разумна любовь трѣбва на всички ви! Ние не трѣбва да чакаме тази Любовь нито отъ Индия, нито отъ Америка, нито отъ Европа. Тази Любовь е въ насъ. Всички трѣбва да кажемъ: да бѫде благословено името Божие! Да се слави името Божие! И Господъ, Който ни даде това лозе, нека изпрати Сина Си да Го приемемъ, да Го угостимъ и да Му кажемъ: „Каквото ни даде, ето го!“ И слѣдъ това, да Го изпратимъ като „добрѣ дошълъ“, или да Го задържимъ пакъ като „добрѣ дошълъ“. Сега какво мислятъ въ България? Ще дадатъ ли каквото трѣбва, или ще изпѫдятъ слугитѣ Божии? Може да опитате и едното, и другото. Ако си дадатъ даньта на Бога, ще бѫдатъ великъ народъ, пъкъ ако играятъ на бобъ, като евреитѣ, и това ще опитатъ. И вие сте българи, нали? Българинъ, значи човѣкъ на Духа.

 

 И тъй, нека остане въ васъ мисъльта, всички да бѫдете като този домовитъ човѣкъ, да има връзки между Бога и васъ, та Божието благословение, което пада върху лозето ви, да дойде и върху васъ!

 

Бесѣда, държана отъ Учителя на 7 Мартъ, 1926 г. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...