Jump to content
Ани

1926_02_21 Бѫдете съвършени!

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Бѫдете съвършени!

 

 

   „Бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“.

 

   „Искайте, хлопайте и търсете!“

 

Ще ви изнеса двѣ положения на разбиране. Въ единъ стихъ отъ Евангелието се казва: „Бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!“

 

Второто положение се изразява въ другъ стихъ: „Искайте, хлопайте и търсете!“ Думата „съвършенство“ прѣдставлява единъ незавършенъ актъ, т. е. актъ, който самъ по себе си не може да се завърши. Съвършенството, това е единъ вѣченъ идеалъ не само на хората, но и на всички резумни сѫщества. Той прѣдставлява външната страна. Идеалитѣ сѫ необходими въ живота. Човѣкъ все-таки трѣбва да се стреми къмъ нѣщо, все трѣбва да има каква и да е идея. Отъ това гледище човѣкъ трѣбва да има една широка душа, т. е. той не трѣбва да бѫде дребнавъ. Когато ние разискваме върху нѣкои обществени въпроси, или върху нѣкои домашни въпроси, или върху нѣкои духовни или морални въпроси, всѣкога има опастность да не се породи нѣкакво недоволство. Недоволството седи въ дребнавостьта, или въ вѫтрѣшната критика, или въ критика на другитѣ. Само критиката може да се прѣвърне въ едно вѫтрѣшно изправление на живота, което може да ни доведе до едно пълно съвършенство.

 

И тъй, ще имате прѣдъ видъ, че думата „съвършенство“ означава единъ вѫтрѣшенъ послѣдователенъ процесъ. Човекъ може да бѫде съвършенъ въ даденъ моментъ, но не може да бѫде съвършенъ въ всички моменти. Той може да бѫде съвършенъ въ своята специалность, а именно: той може да бѫде съвършенъ като химикъ въ своята лаборатория; той може да бѫде съвършенъ като богословъ, или като свещеникъ, или като проповѣдникъ; той може да бѫде съвършенъ като музикантъ; той може да бѫде съвършенъ като търговецъ и т. н. Нѣкоя жена може да бѫде съвършенна като домакиня въ дома си и т. н. Изобщо, човекъ може да бѫде съвършенъ въ своята специалность, каквато и да е тя. Като говоримъ за съвършенство, ние не подразбираме това съвършенство, за което хората говорятъ. Хората говорятъ за едно съвършенство, което не разбиратъ. Казватъ за нѣкого: ама той е съвършенъ. Въ какво? — Въ обходата си, въ характера си. Отдѣ знаете това? Че вие сте видѣли много малко нѣщо отъ този човѣкъ, видѣли сте само, какъ се отнася външно, но вижте вѫтрѣ какъвъ е, какъ се отнася съ своитѣ слуги. Той е съвършенъ отвънъ, като дипломатъ, външно го виждате вие.

 

Та често въ този смисълъ и вие сте така съвършени. Има моменти, когато всѣки отъ васъ е съвършенъ — съвършенъ е само за мигъ, но не и за винаги. Вие не можете за винаги да запазите това съвършенство. Благодарете, че не можете да го запазите за винаги! Защо? Ако вие можете да запазите туй състояние за винаги, не зная какво би станало съ васъ. Да мислимъ човѣка за съвършенъ и да не може да покаже това свое съвършенство, това е едно вьтрѣшно тежнение на човѣшкия духъ. Подъ съвършенство азъ разбирамъ просторъ, широта най-голѣмато възможность, въ която човѣкъ може да се прояви. Когато човѣкъ казва, че иска и може да се прояви, азъ считамъ това като най-добра страна ни живота. И наистина, само съвършения човѣкъ може да прояви Любовьта; само съвършениятъ човѣкъ може да прояви мѫдростьта; само съвършения човѣкъ може да прояви Истината; само съвършения човѣкъ може ди прояви Правдата; само съвършения човѣкъ може да прояви Добродетельта.

 

Разбирайте съвършения човѣкъ въ този смисълъ, въ какъвто азъ го употрѣбявамъ. Всички вие може да се проявите като съвършени, нищо не ви прѣчи. Никой отъ васъ не може да се оправдае, че има нѣщо въ живота, което му пречи което го спира. Какво ви спира? — Нищо ,че не можете да направите това или онова, туй е една фикция, това е едно самозаблуждение. Ако азъ не мога да дигна 1,000 килограма на гърба си, това не показва моята слабость. Тѣзи 1,000 килограма азъ мога да ги дигиа, но какъ? — Въ продължение на извѣстно врѣме. По този начинъ азъ ще мога да дигна не само 1,000 килограма, но и 10,000 килограма, както и 100,000 килограма, па и милиони килограми. У човѣка, обаче има едно щестлавие, и той казва: чакай да видя мога ли да дигна 1,000 килограма изведнъжъ. И изведнажъ мога да ги дигна, но това е другъ въпросъ. Ако една мравя разглежда живота, тя ще го разглежда отъ свое становище. Нѣкой ме пита: можешъ ли да дигнешъ хиляда килограма? Казвамъ: да, и 1,000 килограма, и 10 милиона килограма мога да дигна изведнъжъ, по мравешки! Това вече е извъртване на въпроса, то е вече относителна сила.

 

 Въ втория стихъ се казва: „Искайтѣ!„ Какъ трѣбва да се иска? Искането трѣбва да бѫде разумно. Само разумниятъ човѣкъ може да иска; само разумниятъ човѣкъ може да хлопа; само разумниятъ човѣкъ може да търси. Това сѫ вѫтрѣшни положения на нѣщата, това сѫ мѣрки. Човѣкъ трѣбва да се установи, въ какво трѣбва да вѣрва, къмъ къкво трѣбва да се стрѣми, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Той непрѣменно трѣбва да се установи. Само тогава външния му животъ може да стане красивъ. Сега нѣкой може да каже: хлопамъ ,но не ми отварятъ. Казвамъ: така е, има условия въ живота, когато можешъ да хлопашъ и да не ти отварятъ, а има условия въ живота, когато при първото чукане ти отварятъ. Прѣдставете си, че азъ отивамъ на гости нѣкаде, дето съмъ обѣщалъ да занеса една торба съ звонкови монети. Ще ми отворятъ ли тамъ? Да, тамъ всички ме чакатъ. При първото похлопване още, веднага ми отварятъ и казватъ: той е! Но прѣдставете си, че азъ отивамъ съ единъ парабелъ нѣкадѣ да обера нѣкого. Какъ мислите, колко пѫти трѣбва да хлопамъ, за да ми отворятъ? — Колкото и да тропамъ, доброволно нѣма да ми отворятъ. Следователно, ако вие искате невидимия свѣтъ да ви отвори, трѣбва да имате единъ вѫтрѣшенъ идеалъ. Идеитѣ сѫ, които даватъ вѫтрѣшенъ смисълъ и красота на живота. Нашитѣ шапки сѫ направени съобразно нашитѣ идеи. Нашитѣ кѫщи сѫ направени съобразно нашитѣ идеи.Нашитѣ училища сѫ направени съобразно нашитѣ идеи. Стокитѣ въ търговията сѫ направени споредъ нашитѣ идеи. Нашитѣ учители, нашитѣ свещеници, всичко това е създадено съобразно нашитѣ идеали. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора казватъ, че съ идеали не се живѣе. Хлѣбътъ, който ядемъ сега, е създаденъ съобразно идеалитѣ, съ които живѣемъ. Онзи орачъ, който оре земята ,сѫщо така има извѣстни идеали. Даже и онази къртица, която рови земята има свои идеали. Онзи грънчаръ сѫщо тъй има извѣстни идеали. Казватъ: само ние хората имаме идеали. Не, всички живи сѫщества си иматъ идеали, само че идеалитѣ имъ се различаватъ.

 

Сега ние се спираме при човѣшкитѣ идеали и казваме: нека се даде възможность да се проявятъ всички разумни човѣшки идеали, които могатъ да дадатъ почва и условия на човѣшкото съзнание да се просвѣти, за да се дойде до онѣзи истински идеали, които водятъ къмъ постигане Божията Любовь. Щомъ се яви това съдържание въ хората, тогава тѣ ще иматъ единъ материалъ, отъ който ще се образуватъ разумнитѣ нишки, разумнитѣ връзки между тѣхъ. Не може да се образуватъ разумни вѫтрѣшни връзки между хората, докато не се създаде единъ високъ идеалъ помежду имъ. Сегашнитѣ връзки между хората не почиватъ на много здрава основа. Слѣдователно, ние има да работимъ още много. Не само връзкитѣ ви съ другитѣ хора не сѫ здрави, но не сѫ здрави още и връзкитѣ ви съ невидимия свѣтъ, пъкъ и връзкитѣ съ самитѣ васъ не сѫ още здрави. Нѣкои ще кажатъ: здрави сѫ нашитѣ връзки, какъ не! Че вие още не сте се научили да пазите своя умъ! Вие още не сте се научили да пазите своето сърце! Вие още не сте се научили да пазите своитѣ дробове! Вие още не сте се научили да пазите своя стомахъ, своята храносмилателна система и т. н. Я вижте, какво означава това голѣмо количество лѣкари днесъ? Това показва, че съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили своя идеалъ, тѣ сѫ влѣзли въ курника на грубия материализъмъ. Тъй наричамъ азъ материализма днесъ.

 

И тъй, подъ думата „съвършенство“ азъ разбирамъ съвсемъ друго нѣщо. Прѣдставете си, че вие четете една книга, като Библията, въ която сѫ изложени всички правила, методи и ничини за разумно живѣене въ всѣко отношение. Да допуснемъ, че сѫществува такава книга, въ която сѫ изложени истинскитѣ методи за правилно живѣние. Всѣки отъ васъ ще може да намѣри цѣрь или правила за себе си въ тази книга. Такава книга дѣйствително сѫществува въ свѣта, но дали вие я знаете, дали я признавате, това е единъ другъ въпросъ. Сѫществува такава книга, въ която сѫ изложени всички основни, идейни правила, какъ трѣбва да живѣе човѣкъ, въ какво и да е отношение. Ти можешъ да четешъ тази съвършенна книга, която се състои отъ хиляди и милиони листи и не мисли, че като обърнешъ единъ листъ отъ тази книга, цѣлата си я прочелъ. Ти казвашъ: азъ чета тази книга. Казвамъ. много добрѣ, но това още не показва, че си я прочелъ цѣлата. Питамъ едного: на кой листъ четешъ? — На първия. Питамъ втори, на кой листъ четешъ? — На втория. Питамъ трети: на кой листъ четешъ? — На третия. Други питамъ: на кой листъ четете вие? Тѣ казватъ: на четвърти, на пети, на шести и т. н. Всички четатъ тази книга на съвършенството, но още не сѫ съвършени. Тази книга азъ наричамъ „книга на разумния животъ“. Щомъ я четешъ, значи ти съзнавашъ нѣщата. Имашъ ли извѣстни страдания това показва, че ти съзнавашъ своето несъвършенство и си недоволенъ отъ себе си. Всѣки човѣкъ има единъ идеалъ. Какъвъ е идеалътъ на търговеца? — Идеалътъ на търговеца е паритѣ и стоката. Какъвъ е идеалътъ на единъ адвокатъ? — Идеалътъ на единъ адвокатъ е да разбира законитѣ и правилата, да може да ги складира въ своя умъ, за което трѣбва да има отлична паметь, а сѫщеврѣменно и да има повече клиенти. Какъвъ е идеалътъ на единъ лѣкарь? — Да има повече пациенти — колкото повече, толкова по добрѣ. При това, той желае да бѫде такъвъ лѣкарь, че дѣто влѣзе, да има една магическа пръчица, съ силата на която да направи всичко изведнъжъ и всички да казватъ за него: този лѣкарь има изкуство! Кѫдето влѣзе, на всички да помага. Какъвъ е идеалътъ на една шивачка? Ние като отидемъ при една шивачка, не искаме тя да се изправи прѣдъ насъ и да ни се кланя, но искаме да ни скрои и ушие дрехата хубаво, а слѣдъ това може да прави поклони, колкото иска. Не ушие ли дрехата добрѣ, никакви поклони не помагатъ. Като отидемъ при единъ адвокатъ, какво искаме? Не искаме да ни прави поклони, но искаме нашето дѣло да спечели. Ако спечели, и ние, и той можемъ да правимъ колкото искаме поклони, но ако изгубимъ дѣлото, ще махнемъ съ главата си и ще кажемъ: знаемъ ние този адвокатъ, не го искаме повече. Онзи философъ, който пише по нѣкакъвъ въпросъ, трѣбва да владѣе този материалъ, за да може да го изложи.

 

Та всички обикновени хора наричатъ великитѣ хора „чукари“, тъй ги уподобяватъ. Тѣ казватъ, че всѣки великъ човѣкъ е единъ чукаръ или единъ планински върхъ, повече или по-малко високъ, който складира въ себе си всичката благодать. Между тия чукари има долини и полета. Нѣкои хора сега сѫ по тия чукари, по тия високи планински върхове, други оставатъ незабелѣзани, понеже се намиратъ по тия долини и полета. Питамъ: между тия чукари или между тия високи планински върхове и между тия долини и полета има ли нѣкакво съотношение? — Има, разбира се. Представете си, че нашата земя бѣше навсѣкадѣ валчеста, никѫдѣ нѣмаше такива чукари и високи планински върхове, какво щѣше да бѫде нейното положение? — Земята щѣше да бѫде обиколена навсѣкѫдѣ съ вода. Обаче, онѣзи сѫщества, които сѫ създали земята, както и Онзи, Който я създалъ сѫ направили и високитѣ и низкитѣ мѣста по нея. Като казвамъ „Онѣзи“, които сѫ я създали и „Онзи“, Който я създалъ, искамъ да употребя думитѣ „единство и множество“, като свойства на Бога. Това сѫ двѣ идеи, които азъ свързвамъ, защото споредъ мене единство има само въ Бога, и множество има сѫщо само въ Бога. Когато единството иска да прояви своята сила, то се проявява въ множеството. И когато множеството иска да прояви своето сцепление или връзка, която сѫществува между него, то се проявява въ единството, за да покаже, че източникътъ на всички сѫщества е единъ и сѫщъ.

 

Защо хората сѫ слаби и умиратъ? Защото като се отдѣлятъ отъ единството, отъ Бога, отричатъ Го отъ себе си, а по този начинъ се отричатъ отъ себе си. При това, като се отдѣлятъ отъ единството, отричатъ и множеството и казватъ: съ много не може да се живѣе. Тогава, споредъ тѣхъ излиза слѣдното: съ единъ не можешъ да живѣешъ, съ много сѫщо не можешъ да живѣешъ, остава да живѣешъ само съ себе си. Щомъ дойдешъ до положението да живѣешъ само съ себе си, ти ще мязашъ на една мокра кокошка. Всѣки отъ васъ, който живѣе самъ и който отрича тия двѣ идеи, той ще мяза на омокрена кокошка — нищо повече. И тогава никакъвъ идеалъ не можете да постигнете, никаква наука, никакво щастие. Въ какво седи хубавото и красивото въ свѣта? То е единъ въпросъ, който тепърва се разработва. До сега, както и въ миналото, имаше много нѣща, които ви радваха, но сега, като минавате въ тази нова фаза на живота, какво може да ви радва? — Сега може да ви радва само единството. Подъ „единство“ азъ разбирамъ да имашъ онзи вѫтрѣшенъ възвишенъ животъ, да имашъ съприкосновение съ едно разумно сѫщество, на което основнитѣ качества да бѫдатъ Любовь, Мѫдрость и Истина. При това, туй сѫщество да бѫде толкова разумно, че въ всѣки случай да ти бѫде като другарь, съ когото да можешъ да сподѣляшъ извѣстни идеи, извѣстни мисли.

 

Съвършенството, къмъ което се стрѣми всѣка душа, ученитѣ хора го намиратъ въ човѣшкия строежъ. Тѣ искатъ да докажатъ, че човѣкъ е създаденъ чудно, а религиознитѣ хора се спиратъ върху този въпросъ и често казватъ, че човѣкъ билъ чудно и страшно създание. Че е чудно създание, тъй е, но че е страшно, съ това не съмъ съгласенъ. Онзи, който е превеждалъ думата „страхъ“, не я употрѣбилъ сполучливо. Страхътъ се появилъ, когато енергията въ своитѣ проявления е била чрезмѣрно силна. Значи, страхътъ се е появилъ или вслѣдствие на голѣма сила, на чрѣзмѣрна енергия ,или вслѣдствие неизвѣстностьта на нѣщата. Азъ пъкъ бихъ казалъ, че човѣкъ е едно разумно и красиво създание. Всѣки съвършенъ човѣкъ трѣбва да знае, какъ е устроенъ неговиятъ мозъкъ, неговитѣ уши, неговитѣ очи и пр. Азъ не говоря за онѣзи вѫншни уши, но той трѣбва да знае, какъ е устроенъ онзи вѫтрѣшенъ апаратъ на слушане, какъ е устроена говорителната система. Той трѣбва да проучи тази сложность на прояви. Сега ние минаваме покрай нѣщата, проучаваме ги, но все отвънъ, искаме по този начинъ да подобримъ положението на обществата, да подобримъ свѣта, но трѣбва да се знае, че свѣтътъ не може да се подобри отвънъ, а отвѫтрѣ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато искатъ да подобрятъ нѣщата отвънъ, по единъ механически начинъ. Чудно е когато единъ механикъ иска да изобрѣти нѣщо изведнажъ. Той дълго врѣме мисли върху извѣстна идея, върху извѣстенъ принципъ, докато най-послѣ започватъ въ ума му да се търкалятъ онѣзи малки колелца, онѣзи части отъ машината онѣзи плоскости — цѣли образи рисува той въ ума си и едва слѣдъ 20 години изнася своята идея навънъ. Идея има въ този човѣкъ!

 

Сега и ние искаме да подобримъ свѣта. Този свѣтъ трѣбва да се подобри вѫтрѣ въ васъ, въ всѣки едного по-отдѣлно, всѣки за себе си да го пресъздаде. Или, казано на другъ езикъ, той трѣбва да копира нѣщата. Съвършенниятъ свѣтъ създава нѣщата, а намъ прѣдстои да ги копираме. Онзи механикъ, който изобрѣтилъ нѣщо, не го е копиралъ изведнъжъ. Той мислилъ дълго врѣме, изучавалъ е небесната механика и когато успѣлъ да копира въ ума си извѣстни идеи ,тази механика, когато най-послѣ ги оформилъ напълно въ себе си, тогава ги изнася на бѣлъ свѣтъ. Вие се лѫжете, ако мислете, че този механикъ самъ е измислилъ тия нѣща. Питамъ ви: вашата механика отдѣ е знаяла всичко това, съ което днесъ разполага? Ами вие, като не бѣхте на земята, съ каква механика се движеше земята? Вижте, колко умно сѫ устроени всички слънчеви системи, които сѫществуватъ днесъ!

 

Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е отличенъ философъ. Оставете вашата философия! Преди да сѫществуваше вашата философия, имаше друга една философия, която създаде всички слънчеви системи. Днесъ всички умни хора, които живѣятъ въ курницитѣ на грубия материализъмъ страдатъ, благодарение на този материализъмъ именно, понеже той съ своя моралъ отричаше единството. На него се дължатъ всички страдания на съврѣменното човѣчество, чрѣзъ които днесъ си изкупватъ грѣховетѣ. Като казвамъ, че въ свѣта има материалисти, този упрѣкъ хвърлямъ навсѣкѫдѣ, защото материалисти има и въ църквитѣ, и въ домоветѣ и между ученитѣ, този грубъ материализъмъ сѫществува навсѣкѫдѣ. Между свещеници, проповѣдници и богослови има материалисти; между майки и бащи има материалисти; между учени и философи сѫщо тъй има голѣми материалисти. Азъ не визирамъ само извѣстенъ родъ хора, но казвамъ, че всѣки човѣкъ, у когото нѣма възвишенъ идеалъ, чрѣзъ който да разбира, какво нѣщо е единството, какво нѣщо е множеството, какво нѣщо е да обича своитѣ ближни, идеалътъ на такъвъ човѣкъ е подобенъ на този на материалиста.

 

Та ние сме дошли до едно положение, да искаме да живѣемъ на земята. И право е, идеалъ е това. Азъ уважавамъ всѣки човѣкъ, който иска да живѣе. Животътъ е най-хубавия стремежъ у човѣка и у всѣко живо сѫщество. Да искамъ, да живѣя, това е съзнание. Слѣдъ като човѣкъ пожелае да живѣе, той ще дойде до редъ други идеи, които пъкъ, ще го доведатъ до прекрасни, красиви положения въ живота. Тогава азъ казвамъ: какво трѣбва да направимъ, за да се живѣе разумно? За да живѣе човѣкъ разумно, трѣбва да знае какъ да черпи онѣзи богатства, които сѫществуватъ въ природата. Той трѣбва разумно да приеме своето богатство отдѣто е опрѣдѣлено. Ето, напримѣръ ,българитѣ ходятъ сега да хлопатъ въ странство за пари. Тѣ нѣматъ пари и казватъ: между търговцитѣ е настанала голѣма криза. Искатъ да направятъ единъ заемъ отвънъ, но хората не имъ вѣрватъ, не имъ даватъ. Това сѫ финансиални потънкости, които се спазватъ. Има нѣщо, поради което не имъ даватъ заемъ. Българитѣ отъ редъ години хлопатъ за пари. Добрѣ, щомъ ние искаме да живѣемъ, нека направимъ единъ заемъ отъ природата. Като говоря за природата, азъ подразбирамъ едно общество. Подъ думата „природа“ въ моя умъ всѣкога възниква една особена идея. Природата прѣдставлява една съвокупность отъ всички разумни сѫщества. Тѣ направляватъ цѣлия сегашенъ козмосъ. Това азъ наричамъ разумна природа. Дѣятелностьта на всички тия сѫщества е така разпрѣдѣлена, че всѣко сѫщество знае какъ да работи, какво да работи и по кое врѣме да работи. Тѣзи съвършенни сѫщества по нѣкой пѫть могатъ да направятъ нѣкои малки погрѣшки, които науката нарича изключения, а азъ наричамъ опущения. Тѣзи сѫщества, макаръ и съвършенни, има какво да учатъ, а при това учене тѣ могатъ и да сгрѣшатъ нѣщо. Понеже и вие влизате въ тази жива природа, по нѣкой пѫть тия съвършенни сѫщества турятъ и васъ на работа, та като направите нѣкоя погрѣшка, тя се отразява и върху тѣхната дѣйность, защото всички прѣдставляваме помежду си скачени сѫдове. Тѣзи сѫщества сѫ толкова дѣятелни, че каквото и да стане, каквато погрѣшка и да се направи, въ края на краищата тѣ я изправятъ. Тѣ бързо изправятъ нѣщата съ единъ магически жесть. Тѣзи погрѣшки идватъ по закона на свободата, понеже всички ние трѣбва да живѣемъ въ свободата. Знаете ли, какво нѣщо е да живѣемъ по закона на свободата? Да живѣешъ по закона на свободата, значи всѣки моментъ да знаешъ, какво трѣбва да правишъ, да можешъ математически да разпрѣдѣлишъ, какви съответствуващи мѣрки да вземешъ за нѣщата. Представете си какви тънки умове се изискватъ за това! Представете си, какви схващания иматъ тѣ за нѣщата!

 

Да се върнемъ къмъ въпроса, защото съ тази философия ние ще отидемъ толкова далечъ, ще се намѣримъ като пѣтелъ въ кълчища, нѣма да можемъ да излѣземъ навънъ. Сега вие ще кажете: ние искаме реалното въ живота, хлѣбъ искаме! А колкото се отнася до това, че имало такива, разумни сѫщества, това ни най-малко не ни интересува. Да, ето, азъ ви казвамъ какъ трѣбва да се нахраните. Азъ подлагамъ това учение на единъ свещенъ опитъ, който и вие трѣбва да направите. Това учение е единъ пѫть, който азъ ви соча. Този пѫть не е лѫжливъ. Това учение не е една лъжлива философия, но тя е едно идейно учение безъ погрѣшки. Вие можете да направите опити и ще се увѣрите. Като казвамъ, че това учение е идейно, не мислете, че като направите първия опитъ и не сполучитѣ, сте се излъгали и да кажете: той само така проповѣдва, излъга ни той насъ. Не, приятели, ако единъ механикъ е училъ при нѣкой виденъ учитель цѣли 20 години и слѣдъ това нищо не може да направи, де седи грѣшката? Дѣ е вината? — Въ него самия, той не е училъ, както трѣбва. Може да е нѣкой механикъ, може да е нѣкой пророкъ, но всички трѣбва да учатъ и пророцитѣ сѫ учили, докато сѫ дошли до тѣзи знания. Често съврѣменнитѣ религиозни хора казватъ: Господъ взелъ единъ говедарь и го направилъ пророкъ. Турцитѣ иматъ следната поговорка за случая: „И да видишъ, и да чуешъ, пакъ не вѣрвай!“ Тъй било, ще взематъ единъ човѣкъ отъ говедата и пророкъ ще го направятъ. Лесно става това- allez-passez-хопъ! Не е така. Нѣщата въ свѣта ставатъ разумно, ние трѣбва да знаемъ законитѣ за това. Този пророкъ, прѣди да е станалъ тъкъвъ, той е билъ способенъ човѣкъ. Учители сѫ го взели отъ говедата, но цѣли 20 години най-малко той е училъ и следъ това е станалъ пророкъ. Да станешъ пророкъ не е тъй лесно. Това, че той билъ взетъ направо отъ своя занаятъ говедарь, отъ едно най-долно положение, то е само за насърдчение. Какво лошо има въ това, че нѣкой билъ говедарь? Нищо лошо нѣма. Този пророкъ по погрѣшка е отишълъ при говедата, затова учители сѫ го извадили отъ това мѣсто, като му казватъ: Не ти е мѣстото тукъ. Тъй правятъ и съ диаманта. Изравятъ го изъ земятъ, шлифоватъ го и го използуватъ — цененъ е вече той. Опасностьта да бѫде нѣкой говедарь седи въ това, че говедата иматъ особено низки вибрации, тѣхния животъ е на особенъ ключъ и съ това влииятъ на своя говедарь. Въ тѣхния животъ има едно ужасно противоречие. И когато човѣкъ стане говедарь, постепенно започва да се приспособява къмъ вибрациитѣ, къмъ вълнитѣ на своитѣ говеда и следъ 20 години той и говедата му започватъ да си мязатъ — този човѣкъ огрубѣва. Често той взима кривака си, че на едно отъ говедата счупва рогитѣ, на друго отъ говедата счупва рогитѣ, не иска да знае за нищо. И говедата му започватъ да постѫпватъ като него: виждашъ едно животно ритнало друго, послѣ второ, трето и т. н. Не само това, но и лицето на този говедарь, замязва на говедата, ако той ги обича. „Между каквито живѣешъ, такъвъ ставашъ“ казва пословицата.

 

Та въ това отношение, като живѣете въ това общество, трѣбва да се стремите да възприемате отъ него всичко онова, което е възвишено и благородно и да го прилагате. А всичко онова отъ обществото, което е врѣдно за врѣмето, туряйте настрана! Пазете се за самитѣ васъ! Азъ наричамъ тия послѣднитѣ нѣща „неприложими“. Тѣ сѫ остатъци, тѣ сѫ единъ атавизъмъ, опити на човѣшката мѫдрость. Такива нѣща има и въ науката, има и въ религията, има и въ обществения и въ домашния животъ. Затова ще се повърнемъ къмъ онова положение на нѣщата, което е вложено въ насъ. Всѣки трѣбва да знае, че начинитѣ и методитѣ за приложение се намиратъ въ самия него, а само за онѣзи сѣмена, които се намиратъ вложени въ вашата душа, или въ вашия организъмъ, се изискватъ външни условия, които да спомагатъ на тѣхното израстване. Запримѣръ, вие слушате нѣкой виденъ музикантъ, но трѣбва да знаете, че не е учительтъ му, който го е направилъ музикантъ. Той е музикантъ благодарение на онѣзи дарби, които сѫ вложени въ него. Учительтъ само подпомага. Всѣки човѣкъ, който е музикантъ, челото му го издава за такъвъ. Степеньта на развитието на неговитѣ музикални органи показва до колко той е музикантъ, до колко той може да твори или не, до колко той е единъ обикновенъ или единъ великъ музикантъ. Това се опрѣдѣля отъ широчината на челото му, или отъ издаденостьта на музикалния му органъ, или пъкъ отъ нишкитѣ и дължината на слуховитѣ нерви. И редъ още съчетания опрѣдѣлятъ по-нататъкъ неговата творческа способность и сила като музикантъ. Другадѣ виждаме нѣкои хора, които искатъ да иматъ нѣжна, деликатна обхода къмъ другитѣ. Това е отлично чувство, но у всички хора не е еднакво развито.

 

Тогава, азъ опрѣдѣлямъ хората въ това отношение на четири категории: 1) хора, на които животътъ се движи въ крѫгъ — крѫгообразни типове; 2) хора, на които животътъ се движи въ спирала — спиралообразни типове; 3) хора, на които животътъ е радиаленъ, тъй както радиуситѣ въ една окрѫжность; и най-послѣ четвъртата категория хора, на които животътъ се движи по счупени линии. Азъ имамъ съвсѣмъ друго понятие отъ вашето за счупената и за кривата линия. Когато казвамъ, че нѣкой човѣкъ се движи по крива линия, азъ подразбирамъ, че той при извѣстни условия трѣбва да се огѫне, тъй както земята нѣкѫдѣ се огѫва, а на нѣкои мѣста е изпъкнала. Ако си единъ върхъ ти ще се огънешъ при извѣстни условия и ще станешъ малко валчесть. Въ растенията има такова огѫване. Нѣкѫдѣ пъкъ трѣбва да се прѣчупишъ. Да се огѫнешъ, азъ разбирамь да бѫдешъ перпендикуляренъ на своето движение, да измѣнишъ първата си посока. И наистина, ако не можешъ да постигнешъ извѣстни идеи по единъ начинъ, ще вземешъ точно перпендикулярно движение на първото, т. е. ще вземешъ точно противоположно положение на първото, ще се движишъ по обратна посока на тази, по която си вървѣлъ. И тогава казвамъ, мѫжетѣ трѣбва да се прѣчупватъ, а женитѣ трѣбва да се огѫватъ. Господаритѣ трѣбва да се прѣчупватъ, а слугитѣ трѣбва да се огѫватъ. Ученитѣ и духовнитѣ хора трѣбва да вървятъ по спирална линия и да се проявяватъ радиоактивни, т. е. тѣ трѣбва да иматъ свѣтлина.

 

Сега, това изяснение е мѫчно за разбиране. Това сѫ форми, това сѫ външни линии. Да се свърже една крива линия съ единъ вѫтрѣшенъ душевенъ актъ, това не е лесно за разбиране. Когато човѣкъ огрубѣва, лицето му става продълговато, тия криви линии се изгубватъ и се образуватъ прави, счупени линии. Тогава той е като една динамическа машина, или като една бомба, готова да пръсне, Като седне на нѣкой столъ, постоянно се движи на него, върти се, нѣма никакво търпѣние. Постоянно бърза, ужъ нѣкаква бърза идея има, като нѣкой американецъ. Не че има нѣкаква идея, но тъй, бърза човѣкътъ, нѣма търпѣние. Такъвъ човѣкъ трѣбва да използува тия сили. Той прѣзъ дѣто мине, отваря си пѫть. Ако си вземе билетъ, или ако отиде въ нѣкоя бакалница за захарь, ще прѣреди всички и пръвъ ще излѣзе. Дѣто и да отиде той, било като адвокатъ, или като свещеникъ, навсѣкѫде ще прояви своето естество. Казватъ за него: много грубъ човѣкъ е този. Не, не е грубъ, такова му е естеството. Той казва: азъ нѣмамъ врѣме да чакамъ. Изобщо, въ това отношение , англичанитѣ казватъ за такива хора, че сѫ марсиянци, обичатъ да воюватъ. Тия хора искатъ да се проявятъ. Не е лошо това, но трѣбва да се знае, че въ природата не сѫществува само единъ начинъ за проявление. При мекитѣ характери, туй, което обединява, което примирява, което дава вѫтрѣшенъ смисълъ, е изразено въ кривитѣ линии. Тия криви линии прѣдаватъ извѣстна красота на човѣшкото лице. Такива лица сѫ приятни за гледане, създаватъ извѣстно вдъхновение. Въ устата имъ, въ брадата имъ има нѣщо приятно; челото, лицето имъ има приятно строение, на лицето имъ играе приятна усмивка.

 

Нѣма да се спирамъ върху тия потънкости, но искамъ да ви обърна внимание на това, че има извѣстни математически линии, които сѫ разумни линии. Върху лицето на човѣка тѣ прѣдставляватъ писмо. Напримѣръ, честностьта у човѣка, не тази обикновена честность, но онази по висша честность, се изразява на челото му. Честниятъ човѣкъ ти не можешъ да накарашъ да си вземе думата назадъ. Каквото обѣщание даде, ще го изпълни. Българинътъ, и той горкиятъ обича да бѫде точенъ, но неговиятъ часовникъ е другояче направенъ. Той като обѣщае да отиде нѣкѫдѣ, поне ½ часъ ще закъснѣе. И като пристигне ще почне да се извинява, ще каже: ще ме извинете, че закѫснѣхъ, гости имахъ. Това, че ималъ гости не е извинение. Той трѣбва да имъ каже добрѣ дошли, да имъ се извини и да си излѣзе, да остане точенъ на думата си. Англичанинътъ като обѣщае да направи нѣщо, и гости да му дойдатъ, той се извинява, като имъ казва: Господа, ще ме извините, въ толкова часа имамъ обещание да се срѣщна съ едно лице, затова ще излѣза. У насъ, обаче, ако речешъ да се извинишъ на гоститѣ, тѣ ще кажатъ: нѣма нищо, постойте малко тукъ, онзи нека ви почака. И българинътъ ужъ по часовникъ се води, но всѣкога закѫснѣва, а послѣ се извинява. Разумнитѣ сѫщества, живата природа изобщо е много точна въ своитѣ дѣйствия. Разумнитѣ сѫщества абсолютно не се извиняватъ. Тѣ казватъ: всѣки трѣбва да бѫде точно на врѣме, нищо повече — нито по-кѫсно, нито по-рано. Природата казва: ние не приемаме хора, които не чакатъ при вратата; ние не приемаме и хора, които закѫснѣватъ. Онѣзи, които не чакатъ, толкова по-злѣ за тѣхъ. Колкото по рано отивашъ, толкова по добрѣ, а колкото по-кѫсно, толкозъ по-злѣ за тебе.

 

Ние, съврѣменнитѣ хора, сме отъ тѣзи, които постоянно отлагатъ. И англичанитѣ отлагатъ. Казвамъ: българитѣ правятъ една погрѣшка външно, а англичанитѣ — вѫтрѣшно. Ще ви кажа дѣ я правятъ. Да допуснемъ, че съмъ далъ обѣщание да направя нѣкому едно добро, но не го направя на врѣме. Невидимиятъ свѣтъ вече счита, че не съмъ устоялъ на думата си. Мислите, ли че Англия, Германия, които можаха да направятъ нѣкои нѣща въ врѣме на войната, да се избѣгнатъ тия кръвопролития, и не ги направиха, не сѫ отговорни? — Отговорни сѫ. Разумнитѣ сѫщества ги държатъ отговорни за тези нѣща. Ако направятъ това, което сѫ обѣщали, добрѣ; ако не го направятъ-за тѣхъ е лошото. Тѣзи свещеници, служители на Бога, както и папата въ Римъ, можаха да направятъ много нѣщо за избѣгване на войната, но тѣ си казаха; е, за благото на църквата. Да, иматъ си тѣ своитѣ съображения, но казвамъ: благото на църквата седи по-долу отъ благото на Царството Божие. Азъ уважавамъ благото на всѣки, но трѣбва да знаете, че има единъ по-възвишенъ идеалъ, той е благото на Царството Божие, и отъ това благо зависи щастието на всѣки народъ. Върви ли се по този идеалъ, ще бѫде добрѣ и за всѣки единъ народъ; и за англичанитѣ, и за германцитѣ, и за американцитѣ. Това е една идея, която трѣбва да се вложи въ умоветѣ на всички вѣрующи хора. Честниятъ човѣкъ носи своя образъ. Питатъ нѣкого: честенъ ли си? Той казва: вижте ми главата, вижте ми рѫцѣтѣ, вие ще му кажете: нека видимъ, какво пишатъ вѣстницитѣ за тебе! Не, ама учени хора, херомантици, които четатъ по рѫцѣтѣ. Има учени хора, физиогномисти, които четатъ но лицето. Има учени хора, астролози, които четатъ по звѣздитѣ. Казватъ нѣкому: ама ти се криешъ. Не, нѣма нищо въ свѣта скрито — покрито! Скрито — покрито има само за глупавитѣ хора, за умнитѣ хора нѣма нищо скрито — покрито. Въ тази свещенна книга всичко е открито. Въ човѣшкото лице има написани квадрати и редъ други нѣща, които обикновенитѣ физиогномисти не виждатъ. По лицето на човѣка има пори, извѣстни линии, извѣстна квадратура и всичко това си има смисъль. У нѣкои хора рѫцѣтѣ сѫ устроени по единъ начинъ, у други по другъ начинъ. Защо сѫ така устроени? — Съотвѣтствие има между всички линии, които опрѣдѣлятъ характера на човѣка. Каквато е рѫката, такъвъ е и стомахътъ. Каквато е рѫката, такива сѫ и дробоветѣ, такива сѫ и ушитѣ и т. н. Всѣкога между частитѣ на тѣлото има извѣстно съотвѣтствие, което отговаря на извѣстни качества въ човѣка. Ако човѣкъ е разуменъ, досѣтливъ, на това отговарятъ и устройството на частитѣ на тѣлото му. Ако той е художникъ, музикантъ или поетъ, или общественикъ, въ всички части на тѣлото му има съотвѣтствие.

 

Всѣки човѣкъ има особено устроенъ лобъ. Всѣки човѣкъ има особено лице. Всички хора се различаватъ по своята проява и всѣки човѣкъ като влѣзе въ едно религиозно общество, започва да мисли: какъ да прояви Христовото учение, какъ да го приложимъ? Какъ да приложимъ Христовото учение, че да подобримъ обществото, да подобримъ живота си? Христосъ на врѣмето си не е далъ всички обяснения за живота. Нѣкои мислятъ, че Христосъ е разрѣшилъ всички въпроси. Не е така. Нѣкои отъ пророцитѣ сѫ казали много нѣща. Христосъ сѫщо, но има нѣща, които не сѫ казали. Вѣрно е, че пророцитѣ сѫ казали много работи, но за въ бѫдаще има да се кажатъ още хиляди нѣща. — Всичко не е казано. Казватъ: какъ да не е казано? Какъ, нима свещената книга не съдържа всичко? — Не е напечатано всичко въ тази книга. Азъ често правя възражение на правовѣрнитѣ, които казватъ, че Христосъ е казалъ всичко. Питамъ: имате ли всички рѣчи на Христа? — Нѣмате ги. Имате ли всичко, което сѫ казали пророцитѣ? — Нѣмаме. Имаме ли всичко това, което много умни, учени хора сѫ казали? Дѣ сѫ тия хиляди нѣща? — Пазятъ се тѣ въ хранилището на тази велика книга на живота. Нѣма умни нѣща казани въ свѣта, които да не сѫ запазени. Има опрѣдѣлени хора, писари, които каквото чуятъ, дори и отъ васъ казано, стига да имъ харесва, веднага го отбѣлезватъ, както правятъ и тукъ моитѣ стенографи, и единъ день ще ти кажатъ: прѣди толкова и толкова години ти направи това, казва това и т. н. Тъй щото, ако влѣзете въ тази велика библиотека на живота ще видитѣ редъ ваши сѫществувания отъ миналото, ще видите, какъ сте живѣли, какъ сте действували. Веднага цѣлиятъ ви сегашенъ животъ ще стане ясенъ. Вие не вѣрвате въ това, но то ще дойде. Единъ день вие ще влѣзете въ тази велика библиотека, но само отъ едно нѣщо ще ви прѣдпазя: глѣдайтѣ кандилницитѣ ви и масленицитѣ ви да бѫдатъ пълни съ масло, защото е казано: комуто масленицата не е пълна, т. е. комуто главата не е пълна съ знания, нѣма да бѫде приетъ въ Царството Божие. Азъ не считамъ знание това да бѫдешъ натоварена камила. Това не е знание. Азъ наричамъ знание да знаешъ дѣ има заровено богатство въ земята и да се ползувашъ отъ него всѣки моментъ, но разумно. Има хора въ свѣта, които знаятъ дѣ има заровено богатство, но тѣ сѫ много честни. Такъвъ човѣкъ си има една магическа пръчица, направена отъ мѣдъ. Той я вземе въ рѫката си, държи я на това мѣсто, дѣто предполага да има пари и наистина тази пръчица започва да се извива къмъ тази страна дѣто сѫ паритѣ. Той познава на каква дълбочина въ земята е златото и незабѣлѣзанъ отъ никого той разравя земята, взима си злато ,колкото му е нужно и пакъ заравя откритото мѣсто. Вие ще кажете, че азъ ви залъгвамъ. Това не е залъгалки, това е фактъ. Ето и ученитѣ хора започнаха съ тѣзи магически тояжки да намиратъ, дѣ има златни жили въ земята.

 

Та казвамъ: всѣки отъ васъ трѣбва да има такава магическа тояжка! Неговиятъ умъ трѣбва ла бѫде пъленъ съ това Божествено знание. И когато една свѣтла идея се лансира отнѣкадѣ, възприемете я отдѣто и да е тя, приемете я на благо сърце. Не чакайте да добиете нѣщо голѣмо, пари, или какво и да е друго; не гледайте материалистически на нѣщата; радвайте се за вашитѣ знания! Нѣкоя сутринъ като погледна къмъ слънцето, което изгрѣва азъ изпитвамъ голѣма радость. Знаете ли какво богатство се крие въ това слънце? Може би първитѣ лѫчи на това слънце да ви потикнатъ къмъ единъ възвишенъ животъ и като се върнете дома си, може би, вашия животъ ще се подобри.

 

Казва се въ Писанието: „Бѫдете съвършени!“ Ако вие бихте турили тази идея въ ума си, като ставате всѣка сутринь да казвате: азъ ще бѫда съвършенъ, това е идеалътъ на моя животъ! — вие наистина ще успѣете въ това. Ама може да ти каже нѣкой: ти си нервенъ човѣкъ, ти не живѣешъ добре съ жена си. Ти си кажи въ ума: нищо, азъ ще бѫда съвършенъ! Ама ти не си изплатилъ още дълговетѣ си, знаешъ ли какво мнѣние иматъ хората за тебе? Ти ще си кажешъ: нищо, азъ ще бѫда съвършенъ! Ама ти не си добъръ музикантъ. — Нищо, азъ ще бѫда съвършенъ! Ами ти не знаешъ нищо, ти си прость. — Нищо, азъ ще бѫда съвършенъ! Който повтаря често тия думи въ себе си, тѣ сѫ една велика сила, която повдига. „Ще бѫдете съвършени“, казва писанието „както е съвършенъ и Отецъ вашъ небесенъ.“ Кой е съвършенъ? Господъ до сега обезсърдчилъ ли се е отъ нашитѣ грѣхове? Господъ до сега обезсърдчилъ ли се е отъ земята? Не, Той не се е обезсърдчилъ отъ нищо. Изпраща ни свѣтлината, изпраща ни звѣздитѣ, изпраща ни слънцето, приготволява храна за всинца ни. Човѣкъ трѣбва да иска, но да иска разумно. Когато изискваме разумно, всѣки е готовъ да ни го даде да ни услужи. Разумниятъ човѣкъ е и способенъ човѣкъ. Когато нѣкой учитель по музика види онзи ученикъ, когото природата е одарила, който е работилъ въ миналото, той веднага познава, че може да свири. И ако този учитель има две цигулки, и ученика му поиска едната, той веднага му я дава. Защо? Защото неговото искане е разумно. Ако ученикътъ знае да рисува и учительтъ му разполега съ четки, съ бои, съ масла и съ редъ други принадлежности, и ученикътъ поиска нѣщо отъ учителя си, той веднага му казва: Вземи! Защо? Защото неговото искане е разумно. На разумното, на красивото, на хубавото, ние сме готови всѣкога да услужимъ. Мога да ви приведа редъ такива примѣри, дѣто хора съ най-затворени сърдца, при едно разумно искание, сѫ въ състояние да отворятъ сърцата си и да направятъ хиляди жертви. Така се отварятъ човѣшкитѣ сърца.

 

 

 

Та вие ще турите въ себе си мисъльта-Азъ ще бѫда съвършенъ! Това е необходимо за васъ, понеже въ живота, въ който живѣете, ще се явятъ хиляди обезсърчения. Най първо ще започнете да изучавате вашитѣ дѣца. Не си правете илюзии за вашитѣ дѣца. Не имъ туряйте дарби, каквито тѣ нѣматъ. Не очаквайте да се проявятъ другояче, освѣнъ каквито сѫ. Вашитѣ дѣца за сега ще проявятъ точно такъвъ животъ, какъвто имъ е даденъ. И вие самитѣ не можете да проявите другъ животъ, освѣнъ този, който ви е даденъ. За въ бѫдеще вашитѣ дѣца ще бѫдатъ други, сѫщо тъй и вие ще можете да проявите други качества. За сега вашиятъ животъ е само единъ листъ отъ тази съвършена книга. Ще го прочетете и ще проявите това, което е написано на него. За въ бѫдеще ще бѫдете другъ нѣкой листъ. Слѣдователно, вие ще изучавате себе си, ще изучавате и живота на вашитѣ ближни. И съ който човѣкъ влѣзете въ съприкосновение, ще постѫпите споредъ учението на съвършенството. Изисква се отъ васъ, като срещнешъ единъ разуменъ човѣкъ на пѫтя си, да обърнешъ сърцето си къмъ него и да си кажешъ: благодаря, че срещнахъ този разуменъ човѣкъ. Като срещна на пѫтя си този човѣкъ, азъ го познавамъ, безъ да му кажа нито една дума. Послѣ, като срещна едно плачещо сѫщество, казвамъ: азъ съмъ съ тебе. Взимамъ половината отъ неговитѣ скърби и си заминавамъ. Това сѫщество се зарадва и казва: срещнахъ единъ разуменъ човѣкъ, който има сѫщитѣ схващания за живота, каквито и азъ имамъ. Това е Любовьта. Любовьта не борави съ много думи. Това сѫщество плаче тамъ. Азъ, безъ да искамъ, изпитвамъ съжаление къмъ него. Това е едно проявление на Любовьта. Това, че съмъ срещналъ този човѣкъ, е една привилегия за менъ. Безъ да искамъ, безъ да правя нѣкакво усилие, моето сърце се разтваря и тази душа чувствува Любовьта.

 

Та казвамъ: вие имате поне единъ случай въ живота си да проявите вашето съвършенство. Съвършениятъ човѣкъ помага на другитѣ. Вие казвате: азъ не мога да помагамъ, азъ не съмъ съвършенъ. Това е самоизмама. Когато нѣкой казва, че не е съвършенъ, питамъ: постѫпвашъ ли съобразно волята Божия? Несъвършенъ си ако не постѫпвашъ съобразно волята Божия. Съвършенъ си ако постѫпвашъ съобразно волята Божия. Писанието казва: „Бѫдете съвършени!“ Тамъ не се казва че ти си съвършенъ. То не е едно съвършено дѣйствие, а продължава и за въ бѫдеще. Ти само започни сега! Ама азъ не съмъ съвършенъ. Вложишъ ли тази мисъль въ себе си, ти ще спрешъ правия развой на твоето сърце, на твоя умъ и на твоята воля и въ тебе ще се зароди едно объркано състояние: ще усѣтишъ главоболие, ревматизъмъ, бодежъ въ стомаха си и т. н. Слѣдъ такова едно отказвание ще се явятъ при тебе на консултъ 10 души лѣкари.

 

 

 

Всички съврѣменни хора страдатъ отъ отричане на идейния животъ въ себе си. Навсѣкѫдѣ казватъ: пари трѣбватъ! Хубаво, не съмъ противъ паритѣ, но паритѣ, това сѫ една идея, която е израстнала въ човѣка и съотвѣтствува на онзи трудъ който е излѣзалъ отъ насъ. Ние, хората, седимъ задъ паритѣ. Паритѣ иматъ стойность за насъ, понеже ние ги проектираме. Ако хората не даватъ цѣна на златото, и тѣ нѣма да бѫдатъ цѣнни. Слѣдователно, паритѣ, това сме ние; обществениятъ животъ, това сме ние; религията науката, това сме ние. Казватъ: ти вѣрвашъ ли въ тази религия? — Религията не сѫществува извънъ човѣка. Науката не сѫществува извънъ човѣка. Любовьта не сѫществува извънъ човѣка. Мѫдростьта не сѫществува извънъ човѣка. Истината не сѫществува извънъ човѣка. Всички тия нѣща сѫществуватъ само у човѣка. Има нѣкои нѣща материални отвънъ, които сѫ емблеми.

 

Нѣкой казва: азъ вѣрвамъ въ еди-коя си религия, вѣрвамъ въ Христа. Христосъ и Неговото учение сѫ едно и сѫщо нѣщо. Въ мъртвия свѣтъ не сѫществува Христово учение. Въ живия, въ разумння свѣтъ подъ „Христа“ ние разбираме Божественото, неизмѣнното, идеалното, което означава единство и множество, което и въ своето единство е едно, и въ своето множество е едно — нѣма различие въ него. Ако едно отъ тия възвишени сѫщества би слѣзло на земята, то ще слѣзе като единъ слуга, ще свърши работата си, ще се прояви и ще си замине. Голѣмо смирение има у тѣзи сѫщества! Ако го пратятъ за изпитъ въ вашия домъ, за една седмица само, то ще слѣзе, ще ви стане слуга, ще прояви смирение, ще ви остави своята веселость и слѣдъ седмица ще изчезне, като казва: азъ имамъ работа, трѣбва да замина. Въ неговия умъ има благородство! Като влѣзе въ вашия домъ, ще ви остави миръ и радость. Всички ще кажатъ: много добъръ е този слуга, дано остане за по-дълго врѣме да ни пошета.

 

Ние, съврѣменнитѣ хора, които имаме аристократически, или обществени, или религиозни, или научни, или философски идеи, като вървимъ по пѫтя, много хубави се прѣдставяме. Азъ бихъ желалъ да се прѣдставятъ хората така, но и всѣка една работа трѣбва да се извърши присърце. Казватъ хората за менъ; той тамъ омагйосва тия хора, омотава ги. Не, азъ казвамъ на хората: бѫдете съвършени! Омотавамъ хората въ Истината, а ги размотавамъ отъ лѫжата. Омотавамъ хората въ Любовьта, а ги размотавамъ отъ умразата. Омотавамъ хората въ Мѫдростьта, а ги размотавамъ отъ тѣхната глупость и безумие. Туй върша азъ, но да ми казватъ, че омотавамъ хората въ лъжа, въ безумие, въ глупости, не приемамъ. Азъ не съмъ отъ тѣзи, на които могатъ да внушатъ това. Азъ зная Истината. И всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде честенъ въ себе си. Това е човѣщина. Честенъ трѣбва да бѫде човѣкъ.

 

Има единъ идеалъ за мене: Господъ живѣе въ менъ, и азъ живѣя въ Него. Като срещна хората, азъ ги държа въ сърцето си, и азъ живѣя въ тѣхъ. Искамъ да бѫдатъ и тѣ така, както и азъ. Не е въпросътъ до стойка до облекло, но до вѫтрѣшно разположение. Искамъ хората да бѫдатъ разумни, щастливи, да иматъ всички блага сегашни и бѫдащи, които и азъ имамъ, да иматъ всички възможности, които Богъ ми е далъ, да иматъ културата не на хората, но на ония възвишени сѫщества, защото само по този начинъ ще можемъ да минемъ въ тази земя, къмъ която се стремимъ.

 

Та казвамъ на всеки отъ васъ: нѣма вече скрито-покрито! Всеки отъ васъ носи своето свидѣтелсво. И за въ бѫдеще, като дойде у дома ти единъ слуга, той нѣма да носи своето прѣпоръчително писмо, но ще носи своето свидетелство и ще каже: ето чети сега по моето лице! И ти ще четешъ по лицето му, по очитѣ му, по вѣждитѣ му, по рѫцѣтѣ му, и най-послѣ ще кажешъ: доволенъ съмъ отъ тебе. Прѣпорѫчката, която ми прѣдставяшъ е добра, ти можешъ да останешъ при менъ, ето ти службата. Това е единъ начинъ, по който се съкращава врѣмето. Тогава и той ще каже: чакай, господарю, сега да видя, дали азъ ще мога да живѣя съ тебе. Ако и той намѣри, че господарьтъ е такъвъ, какъвто трѣбва, ще каже: много благодаря, че намѣрихъ такъвъ господарь.

 

Казвамъ: ние трѣбва да бѫдемъ доблестни, да си изповѣдаме единъ на другъ погрѣшкитѣ, т. е. не да ги изповѣдаме, а да ги признаваме. Ще ви приведа единъ примѣръ за дѣдо Тричко и за слугата му Маринъ. Ще ме извините, ако има нѣкой между васъ на име Тричко или Маринъ. Цѣли 20 години прѣкаралъ Маринъ при дѣдо Тричко, но дѣдото билъ много скържавъ, та постоянно използувалъ Марина. Най-после Маринъ започва да краде. Дѣдо Тричко билъ земледѣлецъ и затова Маринъ днесъ взима една крина жито отъ него, утрѣ друга и по този начинъ незабѣлѣзано си пооткрадвалъ по нѣщо. И дѣдо Тричко обиралъ Марина, като го използувалъ, но и Маринъ го обиралъ. Обаче единъ день Маринъ си купилъ едно Евангелие и започва да чете. Тъй като челъ, казва си най-послѣ: лошо направихъ азъ, тъй не се живѣе. Единъ день той отива при дѣдо Тричко и му казва: „Слушай, дѣдо Тричко, много злѣ постѫпихъ азъ по отношение тебе. Не трѣбваше така да направя. Азъ отъ извѣстно врѣме взехъ да те обирамъ: днесъ си пооткрадна жито отъ хамбара ти, утрѣ друго нѣщо, но така не се живѣе. Това не е животъ. Азъ тръгнахъ вече въ новъ пѫть, не искамъ да живѣя по старому! Дѣдо Тричко му казва: „Е, синко, и ти не направи добрѣ, но и азъ знаешъ ли колко те изядохъ? Я вземи да прочетешъ, колко врѣме си служилъ, колко ти се пада и колко си получилъ“. Изважда кесията си и му заплаща всичко, като му казва: „За въ бѫдаще ще ми станешъ синъ, ще бѫдешъ мой храненикъ“.

 

Такъвъ дѣдо Тричко и такъвъ Маринъ трѣбватъ на свѣта. Това сѫ идеали. Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще въ България да има такива дѣдо Тричковци и Мариновци.

 

Бесѣда,  държана  отъ  Учителя  на  21  февруари,

1926  г.  въ  гр.  София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×