Jump to content

1926_02_07 Познатъ отъ Него


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

 

Познатъ отъ Него

 

„Но ако люби нѣкой Бога, той е познатъ отъ Него“.

I послание към Коринтяномъ 8:3

 

  Единъ основенъ въпросъ, едно основно звено, което може да свърже цѣлото човѣчество, това е Любовьта. Ние виждаме, че цѣлата вселена е раздѣлена на единици, на тѣла, които плаватъ изъ пространството. Ние виждаме редъ слънчеви системи, безброй метеори, опашати звѣзди и други, разхвърляни навсѣкѫде. Съврѣменнитѣ учени хора искатъ да ни докажатъ, че тия нѣща се движатъ по извѣстни орбити, и се подчиняватъ на извѣстни закони. Каква е задачата на вселената? Сега вие ще отговорите: какво ни интересува задачата на вселената? Каква е моята задача, това ме интересува. Добрѣ, и това е важно. Каква е вашата задача? Да бѫдешъ чиновникъ, да свършишъ университетъ, или да станешъ министъръ въ нѣкоя държава? Ще кажатъ нѣкои: нали трѣбва да се живеѣ, но какъ? Всички живѣятъ: и рибитѣ живѣятъ, и мушицитѣ живѣятъ, и птицитѣ живѣятъ, и човѣкъ живѣе, но всички същества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, сѫ все недоволни отъ живота. Ако нѣкой иска да ни докаже, че има доволство, той не е изучилъ органическия животъ.

 

  Сега въпросътъ се отнася до съзнанието на хората. Тази е една велика задача въ свѣта, и когато се докоснатъ до нея, тя става безпрѣдметна, понеже за това се изисква единъ гениаленъ умъ, който да схване нейното вѫтрѣшно съдържание. Когато се зачекне въпроса за Бога, не се изисква само единъ голъ умъ, едно голо сърдце, една гола душа и единъ глупавъ духъ. Не, когато зачекнемъ този въпросъ, изисква се единъ светълъ умъ, едно благородно сърдце, една широка душа, толкова обемиста, като цѣлата вселена и единъ духъ толкова обемистъ, който може да изрази Божията сила въ себе си. Сила, която може да издържа Любовьта. Всички вие се занимавате съ малки работи, искате да бѫдете обичани: бащата иска да бѫде обичанъ отъ сина си - има право. Майката иска да бѫде обичана отъ дъщеря си - има право. Ученицитѣ искатъ бѫдатъ обичани отъ учителитѣ си, и учителитѣ искатъ да бѫдатъ обичани отъ ученицитѣ си. Господаритѣ искатъ да бѫдатъ обичани отъ слугитѣ си, и слугитѣ искатъ да бѫдатъ обичани отъ господаритѣ си. Военнитѣ, офицеритѣ, искатъ да иматъ обичьта и почитьта на технитѣ - всички иматъ право. Владицитѣ и тѣ искатъ да иматъ любовьта на подчиненитѣ си, както и на своето паство - всички желаятъ по нещо и мислятъ, че съ това сѫ разрѣшили този въпросъ. Питамъ: тия хора домогнали ли сѫ се до истинската цѣль на живота? Уважаватъ ли се и обичатъ ли се съврѣменнитѣ хора? Не, любовьта имъ е още фиктивна. Не казвамъ че тя не съществува въ съзнанието на сегашнитѣ хора. Азъ говоря за множеството, въ него Любовьта е фиктивна. Тя се обосновава на едно чувство, което не е израстнало до тамъ, че да обичатъ Бога. У всички хора нѣма още това съзнание. Следователно, трѣбва да опрѣдѣлимъ, въ какво седи тази Любовь.

 

  Любовьта къмъ Бога се отличава. Тя е едно ново схващане въ съзнанието на човѣшката душа, което, може би води своето начало отъ врѣмето на пророцитѣ. Тази идея - любовьта къмъ Бога - е почнала да прониква още отъ врѣмето на пророцитѣ. Тя е обща идея на човечеството. Христосъ е прѣдалъ тази идея въ новитѣ врѣмена. Всички духовни братства, тайни и явни, запримѣръ братството на Масонитѣ, сѫщо тъй подържатъ тази идея. Между всички тия братства има различия: едни туриха за основна идея любовъ къмъ Бога, други отхвърлиха Бога, оставиха като основна идея „братството“. Но у всички идеята за Бога е неразбрана. Тѣ иматъ криво разбиране за Бога. Богъ не е предметъ, нито вѣщь. Той не е нещо, което можемъ да поставимъ и после да отхвърлимъ.

 

  Сегашнитѣ учени хора казватъ, че ние сами създадохме идеята за Бога и сега можемъ да я премахнемъ. Това е единъ фетишъ. Хората наистина сами си създаватъ идоли, но тѣ сѫ неща, които сами по себе си изчезватъ. Всеки народъ си има такива идоли, такива богове. Защо страда Англия? - Отъ многото богове, които има. Защо страда Франция? - Отъ многото богове. Защо страда Америка? - Отъ многото богове. „Всички народи страдатъ все отъ същото. Днесъ нѣма единство на вѣрата. Хората на общо основание, безъ да мислятъ говорятъ за Бога, за Любовьта, но утрѣ като дойде да се проявятъ въ живота, обръщатъ своята картечница, своитѣ огньове, своитѣ ножове, послѣ си налагатъ нѣкакви контрибуции и пакъ вѣрватъ въ някакъвъ си господъ. Обаче този Господъ на Любовьта държи смѣтка левъ по отношение на любовьта, за всичко държи смѣтка. Въ него има едно качество, че онѣзи, които Го мразятъ най-много и които не Го признаватъ, Той ги привлича най-близо до себе си. Казва нѣкой: ехъ, да съмъ близо до Бога! Да си подъ краката на единъ слонъ, много близо си при слона, но това близость ли е? Да си на гърба на слона е едно нѣщо, а да си подъ краката на слонъ е съвсемъ друго нѣщо. Да си надъ водата е едно нѣщо, а да си подъ водата е друго нѣщо. Да си близо при Бога - разбирамъ, но не и да си подъ краката на Бога! Били ли сте подъ краката на Бога на Любовьта? Всички, които не признаватъ Любовьта, за тѣхъ Богъ има особени реторти. Той е рѣшилъ да имъ даде едно педагогическо възпитание. Тъй ще ги обедини, че ще накара всички да иматъ едно вѣрую. Най-първо , Той е рѣшилъ да тури младитѣ въ тези реторти, послѣ старитѣ: учители, военни, генерали — всички вътрѣ! Рѣшилъ е да изкара отъ тѣхъ само единъ човѣкъ, но святъ човѣкъ ще бѫде той. Вие ще кажете: свърши се съ насъ! Не, тогава вие ще влезетѣ да живеѣте въ този голѣмъ човѣкъ като една малка единица. Нѣкои хора, когато имъ говоримъ, иматъ едно особено схващане за живота. Нима, ако живѣете въ единъ добрѣ уреденъ градъ, ще ви бѫде злѣ? Нима, ако живѣете въ единъ градъ, дѣто прехраната на хората може да се доставя по единъ лесенъ начинъ, ще ви бѫде зле?

 

  Сега трѣбва добрѣ да се разбиратъ основнитѣ закони, добрѣ трѣбва да се разбиратъ и причинитѣ за това вѫтрѣшно разединение между хората. Малкитѣ причини въ свѣта, малкитѣ прояви въ живота, нисшето съзнание, обикновенитѣ мисли, обикновенитѣ желания, този обикновенъ прахъ всичко това ни заслѣпява и прѣчи да разбираме великата Истина. Човѣкъ трѣбва най-първо да почувствува тази велика Истина отвѫтрѣ. Казва Писанието: „Богъ никой никога не е видѣлъ“. Въ този стихъ има едно противорѣчие. Йоанъ на едно мѣсто казва: „Какъ можемъ да любимъ Този, когото не сме видѣли?“ Има една любовь на виждане, има и една любовь, която сѫществува и безъ виждане. Слѣдователно, ако въ виждането знанието е резултатъ на Любовьта, питамъ: кое по-рано се е явило въ свѣта, знанието или живота? — Животътъ, разбира се. Следъ това знанието се явило като резултатъ на тази вѫтрѣшна опитность на човѣшкото съзнание. И тъй, знанието е изводъ отъ нашитѣ преживѣлици. И всѣки казва: въ празни работи не вѣрвамъ. Въ какво вѣрвашъ? - Въ това, което съмъ преживѣлъ. И само това, което е прѣживѣно отъ васъ, то е оформено като знание. За да обясня моята мисъль, ще ви дамъ единъ примѣръ. Въ миналата си бѣседа ви говорихъ, какво е станало съ единъ отъ ангелитѣ на свѣтлината - Адонаилъ. Сега ще ви разкажа нѣщо за другъ единъ ангелъ - Аниелъ.

 

  На този ангелъ, Аниелъ, била дадена една много трудна задача. Той трѣбвало да разрѣши слѣдната задача: колко милиарда години целиятъ космосъ ще може да прѣживѣе? Какво ще бѫде състоянието на всички сѫщества, които живѣятъ прѣзъ тия милиарди години въ всички системи и какъвъ успѣхъ ще направятъ прѣзъ това врѣме. Такава задача именно била дадена, и той трѣбвало да я изчисли точно математически. Разбира се, той трѣбвало да направи нѣколко справки, за която цѣль трѣбвало да намѣри свещената книга на Адонаила. Той намѣрилъ тази книга, но като я разгърналъ, видѣлъ, че липсва нѣщо отъ нея. Той се намѣрилъ въ голѣмо учудване и съмнение. Казалъ си: какъ е възможно да изчезнатъ нѣкои основни букви отъ една свещена книга! И тѣ сѫ изчезнали! Какъ е възможно да изчезнатъ тѣ между ангелския свѣтъ, дето царува Любовь, знание, Мѫдрость? Не се минало дълго врѣме, и той почналъ да слиза къмъ свѣтоветѣ долу. Въпросътъ се разрѣшилъ така: той трѣбвало да слѣзе на земята между хората. Ще кажете: какъ само поради това, че дошелъ въ недоумѣние, и взелъ да се привлича отъ земята, той се въплотява на земята като единъ човѣкъ хилавъ, куцъ съ единия кракъ, слѣпъ съ едното си око, едната му ноздра запушена, дробове хилави, стомашна система разстроена и отъ устата му излизалъ такъвъ вонещъ дъхъ, че всички бѣгали отъ него, обаче той не съзнавалъ това, нѣмалъ тази опитность да види, какво нѣщо е да бѫде човѣкъ слѣпъ, хилавъ, куцъ. Той мислилъ, че това е въ реда на нѣщата. Той не правилъ разлика между едно здравословно състояние и едно хилаво състояние. Така въ него се зародило желание да помага на хората, но въ която кѫща влизалъ да помага, веднага гледали часъ по-скоро да го изпѫдятъ навънъ. Казвали му: ние не искаме твоята воня, махни се отъ тукъ! Чуди се той на хората, но си казва: може би това е въ реда и порядъка на хората, но азъ съмъ глупавиятъ, че не мога да ги разбера. И пакъ, дѣто могълъ, правилъ добро. Така той живѣлъ 30 години наредъ, ходилъ отъ кѫща на кѫща, все го изпѫждали, нищо не могълъ да разрѣши, докато най-послѣ умира и се връща на небето. Задачата му останала неразрѣшена.

 

   Вториятъ пѫть той пакъ се връща на земята и се въплотилъ като царска дъщеря въ сѫщото царство, при сѫщия царь Алтасаръ, дѣто станала погрѣшката на Адонаила. Но царь Алтасаръ билъ много строгъ човѣкъ. Неговитѣ астролози предсказали, че той ще има само една дъщеря и единъ синъ, като му казали, че ако той иска неговото царство да успѣва, дъщеря му трѣбва да остане неженена, и той трѣбва да я пази тъй, че тя никога да нѣма работа съ млади. Тя трѣбвало да бѫде съвършено изолирана отъ всички. Само сегизъ тогизъ могло да излиза тя съ баща си и отдалечъ да гледа хората. Тя била много красива, милосердна, имала желание да помага на хората, но била заобиколена все отъ висши офицерски дами, тъй че ако нѣкой се осмѣлявалъ да отправи погледъ къмъ нея, непремѣнно се умъртвявалъ. Така тя живѣла 30 години далечъ отъ хората. Когато излизала съ баща си, всички бѣдни идвали при нея, покланяли ѝ се ниско, и тя не могла да си прѣдстави, защо ѝ се кланятъ хората, защо ѝ отдаватъ тѣзи почести. Но това сѫ били всички ония хора, на които тя въ миналото си съществуване, като хилавия човѣкъ, правила добро, И сега, като я виждатъ, тѣ ѝ благодарятъ. Но това нѣщо го нѣмало въ съзнанието на Аниела и той не могълъ да си обясни тѣхното внимание. Тя казвала: „Тия хора сѫ голѣми будали, само се покланятъ! Между всички, обаче, тя видѣла само единъ младъ, много красивъ момъкъ, но не го глѣдала, защото знаела, че нейния погледъ може да коствува живота му. Следъ 30 години той пакъ се връща на небето, безъ да разрѣши задачата на свѣта. Защо се е родилъ първиятъ пѫть хилавъ, и защо се родилъ втория пѫть красива мома? Вие ще кажете, че това сѫ митове. Защо нѣкои хора се раждатъ грешници, а други праведни? Защо едни хора сѫ добри, а други лоши? Злото не е ли една вътрешна проказа въ самия човѣкъ? Какъ ще обяснитѣ вие постъпката на онзи братъ, който може да убие сестра си? Или, какъ ще обяснитѣ постъпката на онази сестра, която може да убие брата си? Възъ основа на какъвъ законъ става това? Ще каже нѣкой: нали азъ трѣбва да живѣя? Нима за да живѣе единъ човѣкъ, трѣбва да убие другъ? Жертва разбирамъ, но въ жертвата смърть нѣма. Когато единъ човѣкъ убие другъ, за да живѣе, той създава най-голѣмото зло въ свѣта. Ще знаете едно нѣщо: и въ невидимиятъ свѣтъ, и въ видимиятъ свѣтъ, най-малкото съмнение, което можете да подхраните въ вашия умъ ще ви навлече най-голѣмото нещастие.

 

  И тъй, този ангелъ е трѣбвало да прѣкара редъ сѫществувания на земята, за да изглади своето съмнѣние. Даже той не съзнава, че направилъ една погрѣшка. Той се усъмнилъ въ своя събратъ, помислилъ си: нима тукъ се е направила нѣкаква погрѣшка, че сѫ изчезнали нѣкои букви? Той не е трѣбвало да помисли това, не е трѣбвало да се съмнѣва. Като дойдемъ до Божията Любовъ, тамъ никакво съмнение не се допуща. На земята можемъ да споримъ какво нѣщо е Любовьта, но щомъ ние знаемъ какво нѣщо е Божията Любовь, вече споръ нѣма, съмнѣние нѣма. Любовьта образува обща връзка между всички сѫщества. Първото нѣщо: щомъ тази Любовь проникне въ твоето съзнание, всички хора, всички души ще се обединятъ въ тебъ и ти ще ги видишъ като свѣтлинки въ съзнанието си, всички групирани въ едно. Всички хора, единъ милиардъ и половина, могатъ да се съберать въ една орѣхова черупка. Не мислете, че хората прѣдставляватъ много единици. Сегашнитѣ учени хора по нѣкой пѫть се замислятъ: ами като се върнатъ хората на земята, какъ ли и дѣ ли ще се събератъ? Вие имате едно лъжливо понятие за хората. Въ единъ орѣхъ може да съберете всички хора и да се разговаряте съ тѣхъ. Тамъ може и да имъ се държи една красива рѣчь. Но, понеже вашата идея за хората е много крива, това нѣщо сега ви е непонятно.

 

  Сега, като сте дошли на земята, всички вие имате едно заблуждение, искате да бѫдете физически голѣми, грамадни, за да импонирате прѣдъ свѣта. Ако отидете въ Америка, ще видите, че тамъ хората постоянно си упражняватъ мускулитѣ да станатъ силни. Днесъ хората търсятъ външната сила, мощь. Такива бѣха и старитѣ римляни. Такива сѫ били и всички останали древни народи, но тази култура погина, тя сама по себе си е осѫдена на израждане. Пъкъ и ние, които имаме тази съврѣменна култура, по сѫщия начинъ сме осѫдени на погиване. Не е въпросътъ въ желанието на хората да бѫдатъ силни. Да желаемъ сила е хубаво,но ние трѣбва, да изберемъ единъ методъ, по който да живѣемъ правилно и да се развиваме всестранно. Този методъ е да се домогнемъ до тази основна идея - любовь къмъ Бога! И щомъ тази идея проникне въ васъ, тя ще осмисли живота ви, ще ви задоволи, защото ще разбирате дълбокия смисълъ на живота. Сѫщеврѣменно въ вась, въ вашата душа ще се родятъ най-възвишенитѣ идеи. Щомъ проникне въ васъ тази идея - любовь къмъ Бога - вие нѣма да се именувате българи, нито пъкъ ще казвате, че сте англичани, французи, американци или каквито и да е други. Че по какво се отличаватъ французитѣ, българитѣ и англичанитѣ? Англичанитѣ седятъ по-високо отъ българитѣ, но ако ги сравнитѣ съ онѣзи култури, които ще дойдатъ за въ бѫдеще, тѣ сѫ още далечъ отъ тѣхъ. И англичанинътъ си има комфорти, както и българина; и американецътъ си има комфорти, както и българинътъ, но въ това не седи истинската култура.

 

  И тъй, основната идея е, която ще внесе това благо, което ние търсимъ. Тогава всички вие, които ме слушате, имате свои възгледи, свои убѣждения и свое вѣрую. Азъ се абстрахирамъ отъ вашитѣ възгледи. Всички ваши възгледи, всичката ваша опитность ще се стопятъ тъй, както се стопява леда и послѣ изпарява, безъ да остане нѣщо отъ него. Да кажемъ, че вие сте православни. Мислите ли, че като умрете и отидете въ онзи светъ и кажете, че сте православенъ ще ви пуснатъ въ Царството Божие? Не, щомъ кажете, че сте православенъ, ще ви върнатъ на земята. Или пъкъ, ако кажете, че сте евангелистъ, или българинъ, или англичанинъ, мислите ли че ще ви приематъ въ Царството Божие? Не, ще ви върнатъ на земята. Може да кажете: ама азъ съмъ отъ новото учение на земята. Каквото име и да си турите, ще ви върнатъ на земята. Ще се въплощавате, като Аниела. Тъй седи великата Истина. - Ама азъ съмъ била майка, толкова дѣца съмъ родила! - нищо отъ това. Ще кажатъ: „Върнете я назадъ!“- Ама азъ съмъ билъ баща, долу на земята! - Ама азъ съмъ билъ единъ виденъ проповѣдникъ! „Върнете го на земята, той не е за небето.” Всички трѣбва да се върнатъ на земята. Защо? Защото небето е мѣсто на любовь къмъ Бога. Разбирате ли вие, какво нѣщо е Любовьта? - Любовьта обединява въ себе си всичко. Тя съдържа въ себе си най-съвършенитѣ нѣща отъ незапомнени врѣмена въ миналото. Ако ние се хвалимъ съ днешната музика, какво прѣдставлява тя? Ако вие отидете горѣ, между ангелитѣ и тамъ слушате единъ симфонически оркестъръ, като се върнете на земята, нѣма да пипнете повече вашитѣ инструменти. Вашата музика е отлична, но въ сравнение съ Божествената музика тя е едно дрънкало. Ще ме извините, но така е. Тя прѣдставлява единъ тѫпанъ, една обтегната магарешка кожа. И пияното е такова нѣщо. Азъ правя само едно сравнение. Послѣ, вашитѣ идеи, вѣрвания, възгледи, всичко това прѣдставлява въ небето цѣлъ смрадъ. И когато вие говорите или мислитѣ върху вашитѣ идеи, ангелитѣ затварятъ всички дупки и прозорци, да не влиза тази воня при тѣхъ. Па и молитвитѣ ви какви сѫ: Казвате Господи, Ти не знаешъ ли колко страдамъ? Не, не трѣбва така. Настанало е врѣме, да се опростимъ съ глупоститѣ на този животъ. Азъ говоря само за ония души, които искатъ да се поправятъ, а другитѣ могатъ да опитватъ още, могатъ да се занимаватъ съ залъгалкитѣ въ свѣта. Бѫдещето е тѣхно. Тѣ все ще се връщатъ на земята. На тия които желаятъ да се учатъ, Господъ ще даде възможность да се прѣраждатъ и да учатъ толкова, колкото искатъ. Но ако вие искате да разберете вѫтрѣшния смисъль на живота, непрѣменно трѣбва да дойдете до онази велика идея - любовь къмъ Бога. Това е вѫтрѣшно единение съ Бога.

 

  Преди нѣколко дни дойде при мене една сестра, която минава за много напреднала. Азъ ѝ казахъ една истина и тя се смути. Казвамъ ѝ: така, както вървишъ, тъй, както проповедвашъ, ще те върнатъ отъ небето на земята. И така, както ти изявявашъ любовьта си къмъ мене, това е една обикновена любовь. Вие трѣбва да разбирате Бога! Разберете ли Бога, ще разберете, какъ да изявявате любовьта си, защото въ сегашното ви рабиране на любовьта има едно противорѣчие. Казвате: нали те обичамъ! Че какво отъ това? Ако вие ме обичате, то е ваша работа. Какво сте направили съ тази любовь? Любовьта, това е една ваша задача. Да любите, това не е ваше изкуство. Ние трѣбва да любимъ Бога, за да се научимъ на изкуството - да любимъ и другитѣ. Какво се разбира подъ думата „любовь“? - Да обърнемъ погледа на съзнанието си по-нагорѣ, къмъ Бога, да търсимъ този изворъ на живота. И като го намѣрите, тогава ще се появи въ васъ втория законъ - любовь къмъ ближния. Най-първо въ васъ ще се зароди едно вѫтрешно ограничение, единъ силенъ стремежъ нагорѣ, и тогава вашиятъ умъ ще се разшири, сърцето ви ще се обнови и вие ще почуствувате, че сте силни. И азъ ви казвамъ: ако вие се домогнете до Божията Любовь, вие ще разрѣшите правилно задачата на Любовьта.

 

  Казватъ нѣкои, че въ Индия се явили нѣкакви си „нестинари“, играятъ въ огънь и не изгарятъ. Тѣ взимали съ себе си и други нѣколко души, прѣкарватъ и тѣхъ прѣзъ огънь, и тѣ не изгарятъ. Запалватъ нѣколко кола дърва, влизатъ въ тия голѣми, буйни пламъци и нищо не имъ става. Ако това ставаше въ България, българското правителство щѣше да ги вземе за чудо и ще каже, че това е дяволска работа. Дѣйствително, и дяволътъ ходи по пламъци, но и ангелитѣ сѫщо тъй стѫпватъ въ такива пламъци и не изгарятъ. Та казвамъ: ако ние добиемъ Божествената Любовь, тя ще ни освободи отъ сегашнитѣ страдания и недоразумѣния, които сега сѫществуватъ. Смърьта сѫщо така ще изчезне, всички болести ще изчезнатъ. Вие казвате: азъ любя Бога. Казвамъ: ако Любовьта ти въ Бога е вѣрна, смъртьта ще дойде, тя ще бѫде първиятъ пробенъ камъкъ, който ще те опита, дали имашъ любовъ къмъ Бога или нѣмашъ. Тя ще ти каже: ако имашъ любовь къмъ Бога, азъ нѣма да ти направя нищо, ще отстѫпя; но ако нѣмашъ, ще те стѫпча тъй, както всичкитѣ тѫпча. Ако имашъ любовь къмъ Бога, на гърба ми ще бѫдешъ; ако нѣмашъ любовь къмъ Бога, подъ краката ми ще бѫдешъ. Казватъ: много светии има на небето. Колко светии има сега по църквитѣ? Провѣрявали ли сте, дали има поне 100 светии? Не е достатъчно само тъй да твърдите, безъ да сте провѣрили. Нѣщата въ свѣта могатъ да се познаятъ само по онзи великъ законъ - любовь къмъ Бога. Всѣки отъ васъ може да провѣри, дали е въ небето, или не; дали е праведенъ, или не. Нѣщата могатъ да се провѣряватъ само по закона на Любовьта. И ако всинца ние сме направени по образъ и подобие Божие, тъй както казва Писанието, много лесно ще провѣримъ нѣщата. Вие правили ли сте повѣрка, дали вашиятъ образъ е сѫщия или се е измѣнилъ? Ще кажете: ама нѣкои християни подържатъ, че сѫ новородени. Азъ ги поздравлявамъ, но зная, че новороденитѣ грѣхъ не правятъ. Сега не искамъ да се смущавате. Тѣзи, които сѫ новородени, знаятъ Истината. Нѣкои хора сѫ на пѫть да се новородятъ. Новородениятъ въ Бога всѣкога, за вѣчни врѣмена трѣбва да се храни съ млѣкото на Любовьта и ако не се храни съ него, ще пропадне. Тъй е и на земята: майката не трѣбва само да роди едно дѣте, но трѣбва и да го храни съ своето млѣко. Сѫщото е и съ всѣко новородено дѣте отъ Бога - трѣбва да се храни съ словесното млѣко на Любовьта. Нѣкои мислятъ, че като се родятъ, всичко е свършено, а то е единъ вѣченъ непрѣкѫснатъ процесъ. Не, раждането не е единъ врѣмененъ процесъ. Безброй пѫти човѣкъ се ражда, като минава отъ фаза въ фаза, отъ сила въ сила. Въ раждането трѣбва да става постоянно разширение. А сега правятъ въпросъ, какъ може човѣкъ да се прѣроди. Това е неразбиране на нѣщата. Този въпросъ е за едно пробудено съзнание, той е въпросъ на бѫдащата наука. Въпроса за Любовьта къмъ Бога е въпросъ за просвѣтения човѣшки духъ, въпросъ за просвѣтената човѣшка душа, въпросъ за просвѣтения човѣшки умъ. Когато всички тия нѣща се съединятъ цѣлокупно, когато всѣко противорѣчие и всѣко съмнѣние изчезне, само тогава ние ще се домогнемъ до въпроса за Любовьта и ще се съединимъ съ Бога. Нѣкой казва: и азъ се занимавамъ съ Любовьта, търся своята сродна душа. Та ние виждаме какви сѫ сроднитѣ души. Сродната си душа човѣкъ ще намѣри само тогава, когато възлюби Бога. Никой не може да намѣри сродната си душа безъ Бога. Сега свѣтътъ е пъленъ съ любовни писма, хората все търсятъ сроднитѣ си души. И колко пѫти вие сте писали такива любовни писма! „Изгорѣ ми сърцето безъ тебе, не мога безъ тебе!“.... Не, за въ бѫдаще момитѣ ще пишатъ любовни писма съ слѣдното съдържание: „Гори сърцето ми отъ любовь, но не изгаря“. Или, “Сърцето ми свети отъ любовь и се разширява“.“ Сърцето ми може да обхване всички и съмъ готова на всички жертви“.“ Азъ мога да живѣя само съ Бога“. Като казва, че може да живѣя съ всички подразбира Бога.

 

  Като ви говоря тази велика Истина, моята мисъль не е само да засегна на ума ви, но тази идея - Любовь къмъ Бога да стане въ васъ тъй жива, тъй интензивна, както кръвьта, която се движи по цѣлото човѣшко тѣло. Тази мисъль върви по цѣлата вселена, обикаля навсѣкѫде. Азъ не я говоря само прѣдъ васъ, за да произведа ефектъ или за да ви омотая, или да ви накарамъ да вѣрвате. Това не е вѣра. Че всички сѫ говорили така. Ако азъ цѣля едно отъ тия нѣща, моята мисъль тогава прѣдставлява нищо друго, освенъ едни джибри, пращини. Знаете ли какво значи джибри? Следъ като изцѣдятъ гроздето, каквото остане отъ него, чепкитѣ му се наричатъ пращини. Това обаче, не е вѣрую. На свѣта сега трѣбва една религия, която да съедини въ себе си всички религии, но тази религия може да се добие само при едно условие - Любовь къмъ Бога. Любовь обща, която да свържи всички хора въ едно. Павелъ, който билъ дълбокъ познавачъ на духовнитѣ истини, казва, че всички хора нѣматъ туй знание. И въ сегашния свѣтъ всички хора нѣматъ това знание, нѣматъ това разбиране. Но това съзнание вече слиза отгорѣ, прониква въ умоветѣ на хората. И всички хора сега търсятъ единъ новъ пѫть за обединение; всички търсятъ този великъ законъ, който ще обедини хората, а той е Любовьта.

 

  И вие трѣбва да проучавате Любовьта, като една вѫтрѣшна сила. Запримѣръ, колцина отъ васъ сѫ проучавали своето естество? Знаете ли, колко главни нервни системи има въ тѣлото ви? Нѣкои ги дѣлятъ на три, нѣкои на седемь, а именно: мозъчна, мускулна или двигателна, дихателна, кръвоносна, храносмилателна система за очистване и система за чувствуване. Тия системи съставляватъ седемьтѣ здравословни темпераменти у човѣка. Тия темпераменти въ своя съставъ, сѫ съединени съ сегашната материя. Напримѣръ, изучавали ли сте,какво влияние упражнява желѣзото въ човѣшката кръвь, когато е въ съединение и когато е въ свободно състояние? Изучвали ли сте, какво влияние оказва оловото, среброто и другитѣ метали въ човѣшката кръвъ? Съ какво сте се занимавали тогава? Нѣкоя отъ васъ е много изкустна шивачка, знае много хубаво да бродира, много хубави работи може да ушие. Другъ нѣкой е краснописецъ, пише много хубаво; трети пъкъ е поетъ, съчинява много хубави стихове, знае всички правила, какъ да нарежда римитѣ; нѣкой пъкъ проповѣдва много хубаво, логически се изказва: другъ нѣкой е музикантъ, знае какъ да свири, всѣка нота туря на мѣстото ѝ и т. н. Но трѣбва друго едно звено въ всички тия работи. За кого трѣбва да пише поета? За кого трѣбва да свири музиканта? Нѣкоя майка ще каже: да си имамъ едно детенце! Е хубаво, всички ония майки, които иматъ дѣца, благодарни ли сѫ отъ дѣцата си? Всички ония учители, които иматъ ученици, благодарни ли сѫ отъ ученицитѣ си? Всички ония свещеници, доволни ли сѫ отъ слушателитѣ си въ църквата. Защо е тази разхалтавеность навсѣкѫдѣ? Вземете, напримѣръ въ България, азъ слѣдя отъ 20 години насамъ какви ли не хули се пишатъ въ вѣстницитѣ. Това е една културна България, която иска да се подигне. Свещеницитѣ, като слушатъ за това учение, казватъ: туй не е Истината, тукъ се крие нѣкаква лъжа! Казвамъ: тогава кажете вие Истината! Азъ нѣмамъ нищо противъ, излѣзте вие да кажете Истината! Който и да е тукъ въ България и на всѣкѫдѣ другадѣ, нека излѣзе да каже Истината! Защо се явили българитѣ на земята? Да станатъ великъ народъ ли? Не, българитѣ сѫ слуги на Бога, и трѣбва да слугуватъ на Бога на Любовьта — нищо повече! Защо се явили англичанитѣ, французитѣ, руситѣ? Всички народи сѫ слуги на Бога и трѣбва да слугуватъ на великата идея — Любовьта. Всички трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото. Защо сѫ тия свещеници и владици? Тѣ сѫ служители на Бога! Тѣ трѣбва да носятъ тази велика идея и да учатъ хората на великата Истина. Защо сѫ тия проповѣдници? Защо сѫ тия правници, които пишатъ закони? Защо сѫ тия млади и стари? Вие се намирате прѣдъ една велика фаза на човѣшкия животъ и нѣма да се мине дълго време, всички вие ще минете прѣзъ огъня. Цѣлата земя ще бѫде въ пламъци. Питамъ ви: вие ще можете ли да изпъплите прѣзъ огъня, както онѣзи индийци? Ще кажете: дано не е въ наше врѣме. - Въ ваше врѣме ще бѫде. Ама слѣдъ колко години? - Не е въпросъ слѣдъ колко години, но като питате ще ви кажа: слѣдъ 10 години ще мине тази огнена вълна и ще очисти свѣта. Земята е опятнена. Всички нечистотии, които сѫществуватъ отъ хиляди години, не само у хората, но и у животнитѣ, всички човѣшки мисли и желания и чувства ще минатъ прѣзъ прѣчистване, ще се дезинфекциратъ по най-добрия начинъ. Ами какво ще каже онази пѣвица, която днесъ има хубавъ гласъ, но не се минаватъ и 5 - 6 години и не ще може да пѣе? Какво ще каже онзи цигуларъ, който днесъ свири хубаво, но слѣдъ като му направятъ операция на рѫката, повече не може да свири? Отъ нѣмай кѫдѣ пише поетътъ; отъ нѣмай кѫдѣ свири цигуларьтъ; отъ нѣмай кѫде пѣе пѣвицата; отъ нѣмай кѫдѣ говори проповѣдникътъ. Всички служатъ на сила. Отъ любовь никой не служи. Ще ме извините за тия думи и да не разберете, че само азъ съмъ, който служа отъ любовь. Не, има и мнозина други, които служатъ на Бога отъ любовь. Поне въ Евангелието се казва, че има 144,000 души, които служатъ на Бога. Отъ толкова хиляди години 144,000 души изявяватъ Божията Любовь и направляватъ своитѣ мисли къмъ Бога съ едно сърце, съ единъ умъ, съ една душа съ единъ духъ. Това сѫ 144,000 души, на които ние знаемъ имената! Сега, ако река да ви ги изброявамъ, трѣбва да направя единъ поименикъ, както правятъ свещеницитѣ. Азъ ще оставя това за другъ пѫть. Тѣ не сѫ единъ, не сѫ 100, не сѫ нито 1000. Колко дни трѣбва да ме слушате да ви гиизброявамъ? И то само имена! Но азъ ще ви кажа едно име въ свѣта, което трѣбва да знаете, не сега, може би въ слѣдната, въ втората, въ третата, въ четвъртата бесѣда или въ друга нѣкоя. Едно име ще ви кажа, пригответе само сърцата си! Единъ умъ трѣбва да имате всички! Туй име ще произведе въ васъ сѫщия резултатъ, какъвто резултатъ произвежда онази бистра, студена водица за жадния пѫтникъ. Туй име ще произведе такъвъ ефектъ, такова утоляване на глада, каквото произвежда прѣсниятъ хлѣбецъ за гладния човѣкъ. Туй име ще внесе едно осмисляне въ живота ви, защото безъ вѣра живота ви ще се обезсмисли. Ако направите 1000 халки и не ги съедините, не ги турите въ работа, или ако направите 1000 колелца и не ги впрегнете въ работа, останатъ неизползувани всичкиятъ ви трудъ отъ хиляди години, всичкитѣ ваши мисли не ще могатъ да се съсрѣдоточатъ къмъ една велика цѣль, която ние наричаме „любовь къмъ Истината“. И самиятъ ви животъ ще се обезсмисли, и вие ще прѣкарате най-тъмнитѣ часове на отчаяние, туй което хората наричатъ адъ на земята или смърь . Обратно пъкъ: когато вие се домогнете до Божията Любовь, когато обикнете Бога, на което сѫщество и да погледнете, вие ще видите въ него най-красивото лице, което до сега не сте виждали. Вие ще видите въ него израз на благость, на сила, на мощь, на интелигентность и ще кажете въ себе си: заслужаватъ страданията на хилядитѣ години, само човѣкъ да види това велико и свѣто лице на Бога! Не нѣкое страшно лице, но лице което ще измѣни цѣлото ви естество. Ако нѣкой младъ царь пада на колѣнѣ прѣдъ една млада мома и ѝ казва, че безъ нея не може да живѣе, питамъ ви тогава: не заслужава ли всѣка душа да се поклони прѣдъ туй велико лице на Бога? Сегашнитѣ момци, когато се покланятъ, гледатъ къмъ земята, но онзи, който се покланя на Господа, не трѣбва да гледа къмъ земята, а трѣбва да гледа Господа въ лицето. И Давидъ казва: „Гледахъ Господа прѣдъ лицето си“. Апостолъ Павелъ казва: „Ние имаме това знание“. Нѣкои хора иматъ това знание, и вие може да го имате. Това е една отъ най-проститѣ Истини, но и отъ най-великитѣ Истини.

 

  И сега, слѣдъ като съмъ ви проповѣдвалъ, казвате: кажете ни една истина! Ето, казвамъ ви една Истина, но въ васъ остава едно съмнѣние, дали е тъй, както Учительтъ казва? Азъ питамъ: ти разбра ли ме, какво искахъ да ти кажа? За да ме разберете, вие трѣбва да гледате на Бога тъй както азъ гледамъ Неговото лице. За да разберемъ слънцето, трѣбва еднакво да възприемаме неговата свѣтлина. Ние трѣбва да знаемъ положителната страна на живота, а сегашнитѣ учени хора казватъ: ако ние гледаме Бога, всѣкаква култура ще се спре, затова по-добрѣ да Го не виждаме. Ето първата и най-голѣма лъжа въ свѣта! Значи, вънъ отъ Бога има култура, а вѫтре въ Бога нѣма култура. Не, всѣка култура въ свѣта, всѣко възвишено чувство на човѣшкия духъ започва съ онзи дълбокъ стремежъ на духа къмъ Любовьта. Човѣкъ иска да обича нѣкого въ свѣта. Туй е Божествено въ насъ, което иска да се прояви. То е едно вѫтрѣшно стремление на духа. Оставете всѣки човѣкъ свободенъ! Нека Божественото работи въ него! Вие не знаете той кого обича, той не се е изявилъ още. Не се самоизлъгвайте! Той има единъ идеалъ въ своята душа. Вие може да любите само душа, която е съвършена и чиста, както Господъ е чистъ. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че може да го обичатъ такъвъ какъвто е, лѫже се. Докато нѣкой мисли, че ти си идеаленъ, че ти си чистъ, той те обича, но въ момента, когато съзнае, че имашъ нѣкакъвъ порокъ, той не може да те обича, и всичкото щастие помежду ви изчезва. Нѣкой казва: азъ мога да обичамъ нѣкой човѣкъ макаръ да е и съ порокъ. Да, едно дърво може да вирѣе и съ червеи, но неговитѣ плодове ставатъ хилави и клонищата му почватъ да съхнатъ. Вие ще кажете: е, при сегашнитѣ условия може и така. Всички разумни сѫщества съставляватъ условия за насъ. И всички разумни сѫщества сѫ създали най-добритѣ условия за насъ въ свѣта.

 

  И тъй, Божията Любовъ, за която азъ ви говоря, внася разширение въ съзнанието, затова човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ абсолютна чистота въ себе си. Той трѣбва да гледа на Любовьта като на единъ вѫтрѣшенъ принципъ, като на една вѫтрѣшна сила, която трѣбва да работи въ него, безъ да го смущава външната природа. Онзи човѣкъ, който има Любовьта въ себе си, е като огъньтъ - всичко ще пояде и така ще изчисти живота си, ще изчисти цѣлата срѣда, въ която живѣе. Това се отнася до праведния, до любящия човѣкъ - той всичко изчиства. И човѣкътъ на Любовьта за въ бѫдеще ще се познава по това: ако неговата любовь може да те очисти, тя е Божествена. Опетнява ли те неговата любовь, тя е човѣшка. Нѣкой казва: побѣлѣ ми главата отъ любовь. Тази любовь я знаемъ ние. Любовь, която внася топлина въ сърцето, свѣтлина въ ума, младость въ душата и крѣпость въ духа, това е Божията Любовь. Любовь, която омаломощава човѣшкия духъ, която смалява човѣшката душа, която опорочава човѣшкото сърце, която изопачава човѣшкия умъ, която внася всички болезнени състояния, неврастения, която сѫществува въ свѣта, не се лѫжете, това е една фиктивна любовь. И ще кажатъ нѣкои: Христосъ ни спасява. Да, спасява, но съ какво? - Съ своята Любовь къмъ Бога. Богъ е, Който чрѣзъ Любовьта може да ни спаси. Когато влѣземъ въ Божията Любовь, всички ние ще бѫдемъ спасени. Не само „спасени“, нѣщо повече се изисква отъ Любовьта. Спасението е за дѣцата. Възрастнитѣ души, обаче, търсятъ онзи великъ животъ, дѣто всички трѣбва да станатъ силни. Силни въ какво? — Силни въ Любовьта.

 

  Та казвамъ: понеже всички вие искате да бѫдете щастливи, азъ ви показвамъ пѫтя на щастието. Понеже всички вие искате да имате знание, азъ ви показвамъ пѫтя на знанието. Понеже всички вие искате да бѫдете богати, азъ ви показвамъ пѫтя на богатството. Понеже всички вие искате да бѫдете млади, азъ ви показвамъ пѫтя на младостьта. Този е пѫтьтъ сега! Тукъ се изисква вѣра, а не вѣрвания и суевѣрие. Вѣра! Сега нѣкои ще кажатъ: дали е така? Онзи, който има това съзнание, трѣбва да знае, че въ насъ има само една мисъль: Богъ е Любовь, въ която абсолютно нѣма никаква злоба. Богъ е любовь, въ която нѣма никакъвъ порокъ. Богъ е Любовь, въ която царува абсолютна чистота, абсолютна свѣтлина и радость и веселие и всичкитѣ блага въ свѣта. Това наричатъ законъ на онова вѫтрѣшно блаженство. Това е онази велика наука - Любовь къмъ Бога, която всички възвишени души сѫ изучавали. Този е великиятъ пѫть, по който сѫ минали всички възвишени души. И вие трѣбва да учите това знание, тази наука - нищо повече. Веднага турете въпроса ребромъ и си напишете: Любовь къмъ Бога! Станешъ сутринь, кажи си: любовь къмъ Бога! Любовь къмъ Единния Богъ! Този Богъ ще туришъ въ себе си. И тогава ще се изпълнятъ думитѣ: „Ако люби нѣкой Бога, той е познатъ отъ Него“. Богъ ще ви познае. И щомъ тръгнете отъ този свѣтъ за горѣ, Той ще каже: „Нека дойде при мене! Азъ го познавамъ. Отворете му вратата. Той е онзи младиятъ синъ, който е ходилъ въ странство и е научилъ великиятъ урокъ на Любовьта и съ смирение казва: „Отче, азъ познахъ, че само любовьта къмъ Тебе е великиятъ смисъль на живота“. Който люби Бога, щомъ отиде въ другия свѣтъ, ще има „carte blanche“, ще има една отворена врата за него, и Господъ ще каже: „Нека дойде този синъ при мене!“ А всички ония, които нѣматъ това знание, ще се намѣрятъ отново на земята - въ много църкви, въ много народи. Съ хиляди години ще прѣкаратъ тамъ, докато дойдатъ до положение да познаятъ, че само Любовьта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крѣпость, благость и мощь на човѣшкия духъ.

 

  Азъ ви желая, нѣма да кажа, че желая, това значи да ви се налагамъ. Ако ви кажа „ако обичате“, то е да ви туря въ вѣрвания, и него не искамъ да направя. Ако ви кажа, че нѣкой ангелъ ще дойде отгорѣ, то е суевѣрие. Какво да ви кажа? На български езикъ нѣма подходящи думи, съ които да ви изкажа тази велика Истина, че да останете абсолютни свободни, да не остане никакво съмнение въ васъ. Мога да се изкажа и другояче, но кажете ми едно прѣдложение въ българския езикъ, съ което да кажа тази Истина, че да нѣма двусмислие. Сега, следъ като си отидете, ще ме критикувате, че нѣкѫдѣ нѣмало запетайка ,че логика нѣмало, че еди-кой си какво е казалъ. И азъ зная, кой какво е казалъ, мога да го цитирамъ, но азъ не искамъ да цитирамъ кантовци, лапласовци и разни други философи и редъ учени поети и велики музиканти. Казвамъ: запознатъ съмъ съ тѣхното учение, зная отдѣ сѫ го взели и докѫдѣ сѫ стигнали и имъ се радвамъ. Дребнавость е да кажа, че не знаятъ. Като казвамъ това за тѣхъ, азъ не имъ се смѣя, но казвамъ: мѫчили сѫ се хората, толкова сѫ израснали. Като видя една круша, която е израсла донѣкѫдѣ, казвамъ ѝ: радвамъ се, че си постигнала нѣщо съ усилията си. Нѣкой пѫть минавамъ покрай нѣкоя рѣка, радвамъ се и на нея, че е достигнала и толкова, защото зная, че и рѣката е жива. Послѣ, видя тамъ на брѣга нѣкое малко бръмбарче. Нѣма да го повикамъ да ми стане другарь по пѫтя, но въ дадения случай се спирамъ малко при него питамъ го: какъ прѣкарвашъ? Е, условията сѫ такива, прѣкарвамъ по бръмбарски. И на него се радвамъ. Всички съврѣменни хора не сѫ отъ еднаква култура, нѣматъ еднакво съзнание, затова отъ всички се изисква будно съзнание и голѣми усилия. У васъ има едно суевѣрие, вие чакате да дойде нѣкой ангелъ, специално изпратенъ въ васъ отъ Господа, да ви донесе единъ пликъ и да ви каже, че вие сте възлюбени отъ Господа. Така е, но това ще бѫде само тогава, когато вие можете да възлюбите Господа и той да ви познае. Това е вѣрно само за онѣзи, които любятъ Бога.

 

  И казвамъ сега: оставямъ ви съ едно предложение, което да си намѣрите сами. Оставямъ ви една мисъль, която да си разгадаете сами. Оставямъ ви единъ пѫть, който да си намерите сами. Нали първоначално Учителътъ, великиятъ музикантъ, показва всички пѫтища, по които може да се изпълни едно парче, но слѣдъ това ученикътъ самъ ще си намѣри пѫтя, по който ще може да го изпълни. И онзи духовенъ човѣкъ, онзи ученъ човѣкъ най-послѣ се оставя самъ на себе си тъй както и малкитѣ дѣца се оставятъ на краката си, самъ да разрѣши нѣкой важенъ въпросъ, и въ разрѣшението си да каже, само единъ пѫть има - той е пѫтьтъ на Любовьта! Само едно постижение има - то е постижението на Мѫдростьта, само една мисъль има -  и тя е мисъльта на великата Истина, въ която силитѣ се сгрупирватъ и обединяватъ всичко въ Бога, въ тази вѣчна Любовь, която осмисля човѣшкия животъ!

 

  Желая мнозина отъ васъ, които сте смутени, тѫжни, обрѣменени съ мѫчнотиитѣ на физическия животъ, кажете си: има спасение заради насъ! Има Единъ, който мисли заради насъ, Когото ние можемъ да любимъ, Който всѣкога може да ни бѫде вѣренъ и никога не ще ни изневѣри! Има Единъ! Кой е? -Ще потърсите Неговото име и ще Го прочетете.То е написано въ вашитѣ души. Само така ще видите, че моитѣ думи сѫ вѣрни. Потърсете Го въ книгата, която е носилъ този ангелъ! Може и вие да намѣрите, като Аниела, че нѣкои букви липсватъ, но това да не ви смущава. Ако малко се учудите, непрѣменно и вие 60 години наредъ ще прѣкарате пакъ на земята въ противорѣчия и нищо нѣма да разрѣшите.

 

  И тъй, Богъ е Любовь, Богъ е Животъ, Богъ е Свѣтлина!

 

  Бѣседа, държана отъ Учителя на 7 февруари, 1926 г. въ  гр.София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...