Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_01_31 Свидѣтелството Негово

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 16 януари 2015 - 09:16

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Свидѣтелството Негово

 

 „Който приеме свидѣтелството Негово,

запечатилъ е, че Богъ е истиненъ“.

Йоана 3:33

 

 По нѣкой пѫть запечатватъ дюкянитѣ на търговцитѣ; по нѣкой пѫть запечатватъ каситѣ на банкеритѣ; по нѣкой пѫть запечатватъ, мисля, и каситѣ на банкитѣ; по нѣкой пѫть запечатватъ и гробоветѣ, както бѣше запечатанъ и гробътъ на Христа. Думата „запечатамъ“ има двоякъ смисълъ. Онзи, който не разбира великия Божи законъ, запечатва съ съмнѣние; онзи, който разбира великия Божи законъ, запечатва съ вѣра. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ строй живѣе съ вѣрвания и казватъ: може, кой знае. И въ науката, и въ музиката — навсѣкѫдѣ хората живѣятъ не съ вѣра,но съ вѣрвания и съ суевѣрия. Повечето отъ младитѣ живѣятъ съ суевѣрия, чакатъ да дойде нѣкой аеропланъ да ги вземе, да ги тури на нѣкой високъ върхъ, на нѣкое високо обществено положение. И старитѣ чакатъ да дойде нѣкой съ огнена колесница да ги вземе, както Илия, и да ги занесе на небето. И това е възможно, случва се въ историята, но въ цѣлата библейска история имаше само единъ такъвъ случай — случаятъ съ пророкъ Илия.

 

 Сега, азъ ви прѣдставямъ една трѣзва мисъль. Когато Господъ създалъ свѣта, една пчела кацнала на единъ цвѣтъ отгорѣ и се усмихнала. Когато Господъ създалъ изворитѣ на земята, едно малко жадно теленце като видѣло единъ отъ тия извори, усмихнало се насреща му, но вода не пило отъ него. И най-послѣ, когато Господъ направилъ свѣтлината, дошълъ първиятъ день, свѣтлината изгрѣла и една млада дѣвойка, като видѣла първия лѫчъ, усмихнала се. Питамъ: защо се усмихнала пчелата, защо се усмихнало теленцето, защо се усмихнала младата дѣвойка? Азъ нѣма да отговарямъ, това сѫ емблеми. Вие можете да се усмихнете като пчелата; вие може да се усмихнете като теленцето и вие може да се усмихнете като младата дѣвица. Това сѫ три велики състояния на човѣшката душа. Само тия три състояния не сѫ най-важнитѣ, но тѣ сѫ тритѣ кардинални велики състояния на човѣшката душа. Да се усмихне човѣкъ, разбиратъ, но на какво? — На онзи цвѣтъ, който е цъвналъ.

 

 Друго положение: въ математиката има извѣстни числа, наречени малки и голѣми числа, тъй както имаме въ свѣта малки или обикновени и голѣми или велики хора. Какво е съотношението между едно голѣмо и едно малко число? Има съотношения между тия числа, както има съотношения и между единъ ангелъ и единъ човѣкъ. Между строежа на тѣлото на единъ ангелъ и на единъ човѣкъ има математически съотношения. Напримѣръ, по строежъ, тѣлото на единъ ангелъ е по единъ начинъ създадено, а тѣлото на единъ човѣкъ — по другъ начинъ. Какво мислятъ богословитѣ по този въпросъ тукъ на земята, то е друго нѣщо. Тѣ иматъ право да създаватъ хиляди теории, но ние не се занимаваме съ теории, ликвидирали сме съ тѣхъ. Теорията, това е вѣрване. Нѣщо може да е така, може и да не е така. Но понеже ние ходимъ съ вѣра, знаемъ нѣщата. И въ вѣрата и въ знанието, обаче, има степени. Това, което казвамъ, че зная, зная го, азъ подразбирамъ малкитѣ величини, не говоря за голѣмитѣ. Когато човѣкъ изучи всичкитѣ малки величини, той пристѫпва къмъ първата степенъ на онова дълбоко математическо схващане, да разбере първата единица, съ която трѣбва да се занимава.

 

 Сега има друго едно съотношение, което насъ интересува, а именно: какво съотношение, каква връзка сѫществува между единъ ангелъ и единъ човѣкъ? Ангелитѣ се отличаватъ съ трѣзва, съ абсолютно чиста мисъль. Тѣ сѫ сѫщества на онази велика мисъль, която едва сега ни засѣга. Когато ние говоримъ за съврѣменната култура, подразбираме мислитѣ, културата на ангелитѣ. „Angelos“ е гръцка дума, тя не изразява онази идея, която азъ искамъ да вложа. Думата „ангелъ“ означава „вѣститѣль, служитель“. Хубава дума е тя, но гърцитѣ нѣматъ такава подходяща, която да изрази сѫщината на това понятие. Въ санскритски езикъ има такава дума. Тъй че азъ говоря за вѫтрѣшната сѫщина на тази дума, подразбирамъ мислитѣ, които ангелитѣ изпращатъ на земята. Слѣдователно, въ това отношение не може да се насади извѣстна култура у насъ, т. е. нашитѣ умове не могатъ да се просвѣтятъ, не можемъ да бѫдемъ носители на каква и да е култура изобщо докато не възприемемъ културата на ангелитѣ. Но това е вѣрване. Ако речемъ сега да говоримъ за ангелитѣ, нѣкой ще каже: за ангелитѣ ли ще ни говоритѣ? — Да, за ангелитѣ. Ами за кои ангели? — За крилатитѣ ангели. Тѣ не само че сѫ крилати, но изъ устата имъ излиза огънъ, а изъ очитѣ имъ — свѣтлина. Това е ангелъ! Нѣкой пѫть ние си прѣдставляваме ангела сѫщество въ човѣшка форма, като жена, много красива, но безъ брада и мустаци. Тѣ нѣматъ нито брада, нито мустаци, нито вѣжди, нито клѣпачи, нито коси — това е тѣхенъ недостатъкъ. Вие ще кажете: какъ, нима ангелитѣ сѫ безъ коси, безъ бради и мустаци, безъ вѣжди и клѣпачи? Каква е тази философия тогава? Ами че ако едно млѣкопитающе животно днесъ би описало единъ ангелъ, какъ ще си го прѣдстави? Ако нѣкой волъ описва единъ ангелъ, ще го прѣдстави съ рога, съ козина. Питамъ сега: ангелътъ може ли да има рога? Защо не, воловетѣ могатъ да турятъ роги на ангелитѣ. И хората могатъ да турятъ на ангелитѣ и мустаци, и бради, и вѣжди, и клѣпачи, но не имъ турятъ, защото всичката имъ красота ще изчезне. И сега хората мислятъ, какъ да нарисуватъ ангелитѣ, че да имъ турятъ брада и мустаци. Турятъ ли имъ, обаче, всичкото изкуство въ свѣта ще изчезне. Туй не е подвигъ. Ангелитѣ не носятъ външно, мустаци защото тѣ прѣдставляватъ емблемъ на нѣщо. Само боговетѣ могатъ да носятъ брада и мустаци. Хората носятъ наистина брада и мустаци макаръ, че не сѫ богове, но тѣ у тѣхъ служатъ като символъ само, като нѣщо, къмъ което вътрѣшно да се стремятъ. Защо и за какво хората носятъ мустаци, не е важно; въ сѫщность тѣ изразяватъ закони, правила, по които човѣкъ трѣбва да живѣе. По колкото косми има човѣкъ на брадата си, по колкото косми има на мустацитѣ си, по колкото косми има на вѣждитѣ, на клѣпачитѣ, на главата си, по толкова правила и закони трѣбва да живѣе. Женитѣ ще кажатъ: значи ние имаме по-малко закони отъ мѫжетѣ. Ние ходимъ по законитѣ на главата си, а не по законитѣ на брадата и мустацитѣ. Не, трѣбва да се ходи по всички Божии закони, незавасимо отъ това, дали тѣ сѫ писани, или неписани. Има, обаче, извѣстни ограничения въ свѣта, които трѣбва да признаемъ, ни стѣсняватъ.

 

 Да се върнемъ къмъ стиха, който казва: „Който приеме свидѣтелството Негово, запечатилъ е, че Богъ е истиненъ.“ Азъ искамъ вие да имате за Бога едно правилно понятие, не по форма, обаче. Богъ е сѫщество, отъ което произтича всичкия животъ въ вселената. Като започнешъ, отъ всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, животътъ имъ произтича отъ Бога, затова Той се нарича истиненъ. Истиненъ подразбира квасъ, начало на всички нѣща. Когато Богъ чрезъ Истината ограничава нѣщата, т. е. когато единъ човѣкъ се ограничава, то е, за да се подигне на по-високъ чинъ, да му се даде свобода, а свободата всѣкога носи ограничение. Свобода безъ ограничение не сѫществува. Ако вие разбирате свобода безъ граници, тогава нѣмаше защо да се създава единъ козмосъ. Всѣки можеше да се движи въ пространството, което е безгранично. Не, свободата, въ пълния смисъль на думата, подразбира ограничение. Слѣдователно, всѣки, който се ограничава, крие свободата въ себе си. А сега нѣкой казва: азъ не искамъ да ме ограничаватъ. Не, ще се ограничишъ. Туй е новото гледище. Азъ искамъ да мислитѣ правилно, а не тъй, както вие знаете, ще кажете, че вие знаете. Да, азъ не отричамъ вашето знание, но колко хиляди нѣща още има, които вие трѣбва да знаете! Вие сте направили много халки, но колко халки още трѣбва да направите, за да образувате една верижка!

 

 За обяснение на мисъльта си, азъ ще си послужа съ едно отъ изкуствата на женитѣ. За да се оплете една тантела, нали най-първо женитѣ оплитатъ синджиръ? Синджирътъ пъкъ се състои отъ множество халчици. Тия халчици събрани, даватъ едно цѣло. Послѣ този синджиръ така се съчетава, че образува една, двѣ и повече примки, отъ тѣхъ се образуватъ дупчици, колелца и т. н. Като ме слушате сега, ще кажете: остави тѣзи примки, знаемъ ги ние! Не, ще плетемъ сега, това е едно изкуство. Умътъ, това е съвокупность отъ множество примки, които тъй ще съчетаешъ, ще образувашъ отъ тѣхъ синджиръ, че дупки, колелца, докато изплетешъ едно шалче, като моето, за врата. Човѣкъ ще се облече въ всички свои мисли, въ всички свои желания, които изтъкава. Ние казваме, че трѣбва да мислимъ. Защо? Защото ще се облѣчемъ въ своята мисъль. Ние трѣбва да чувствуваме. Защо? Защото ще се облечемъ въ своитѣ чувства. Ние трѣбва да любимъ. Защо? Защото ще се облечемъ въ своята любовь. Какво подразбираме подъ думата любовь? Защо ни е необходима любовьта? — Любовьта въ свѣта е необходима, за да дойде живота. Щомъ животътъ дойде, той ще произведе първото ограничение, т. е. първо ще внесе свободата. Мнозина съврѣменни хора казватъ; дотегна ни вече да живѣемъ на земята въ това ограничение, искаме да отидемъ въ онзи свѣтъ. Че какъ ще отидатъ въ онзи свѣтъ, като не вѣрватъ въ него? Чудни сѫ хората? Азъ съмъ слушалъ много хора да казватъ, че имъ дотегналъ живота на земята, та искатъ да отидатъ въ другия свѣтъ нѣкѫдѣ, да си починатъ. Казвамъ: какво ще си починатъ тамъ? Като умратъ, ще дойдатъ около тѣхъ толкова хиляди червеи и ще започнатъ своята работа върху тѣлата имъ. Вие разговаряли ли сте се съ червейчетата, да видите, колко сѫ културни? Тѣ сѫ толкова културни, че могатъ да ви дадатъ понятие, какво нѣщо е свободата. Да се разговаряшъ съ хората, иди дойди, но да се разговаряшъ съ червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е единъ отъ великитѣ признаци, че сте свободни. Щомъ съзнавашъ ограничението си въ едно отношение, това показва, че си свободенъ въ друго отношение, понеже въ тебе изпъкватъ двѣ мисли, за да разберешъ, какво нѣщо е свободата. Слѣдователно, ако се ограничавашъ при злото, то е да разберешъ, какво нѣщо е доброто Нѣкой пита: какво нѣщо е ограничението? — Ограничението е необходимо, за да познаешъ, какво нѣщо е безграничното. Защо е потрѣбно безграничното? — За да разберешъ граничното. Като разберешъ безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? — За бѫде човѣкъ носитель на Божествената мисъль.

 

 И така, ако вие не ограничите една рѣка, какъ ще може да карате едно колело? Тази рѣка ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя измѣнила пѫтя си и минава прѣзъ едно колело. Ако ме ограничатъ като една рѣка и ме накаратъ да завъртвамъ хиляди пѫти едно колело, за да прѣвърна тази своя енергия въ свѣтлина, че да освѣтля цѣла София или другъ нѣкой градъ, лошо ли е това ограничение?

 

 Въ какво ще познаемъ, че Богъ е истиненъ? — Дава свобода. Ами въ какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата въ това, че условията ни сѫ добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, даватъ ли ни тази свобода? Слѣдователно, още въ този свѣтъ трѣбва да се внесе съзнателното ограничение. Насъ сега ни ограничаватъ, но какъ? — Като онзи волъ, на когото турятъ юларь, юзди, впрѣгатъ го и хайде съ остена на нивата, ще го учатъ на изкуството на ограничението. Идва день, когато човѣкъ като става сутринь, ще вземе остена, ще тръгне самъ и ще си каже: слушай, знаешъ ли какво нѣщо е свободата? Ти доброволно ще се ограничавашъ, ще отидешъ на нивата и самъ ще се впрѣгашъ и распрѣгашъ, ще работишъ, колкото искашъ, ще орешъ, ще жънешъ, ще копаешъ, колкото искашъ, но ще работишъ, както трѣбва. Ще вѣрвашъ, въ каквото искашъ, защото и вѣрването е едно ограничение. Ще мислишъ, както искашь; ще любишъ, както искашъ. И мисленето, и любовьта сѫ ограничения. Нѣкой съврѣменни хора казватъ: ние искаме да бѫдемъ свободни. Можете да бѫдете свободни, но щомъ нѣкой ви залюби, той ви ограничава. И вие когато залюбитѣ нѣкого, трѣбва да се ограничите. Ще ви запитамъ сега: коя майка не ограничава детето си? Майката като вземе дѣтето си, че го овие въ пеленитѣ, стисне го въ рѫцетѣ си, пригърне го, казва: моето дѣтенце! То врѣка, плаче. Какъ нѣма да плаче! ? — ограничаватъ го! „Ама обичамъ тѣ“ казва майката. — Не разбирамъ твоята любовь. — Ще я разберешъ. Азъ тѣ запечатвамъ сега съ единъ великъ законъ, че Богъ е истиненъ. Той ти е далъ този животъ, а азъ искамъ да дамъ изразъ на този животъ. Майката не създава живота, тя само дава изразъ на живота.

 

 Та казвамъ: първото важно нѣщо за насъ хората е, че Богъ ни е далъ този животъ. Второто положение е, че този, когото ние отричаме, за когото често споримъ дали съществува, или не съществува, по нѣкой пѫть, когато нѣма никаква работа изъ свѣтоветѣ, слиза тукъ на земята, пообиколи всички същества, вслушва се въ тѣхнитѣ мисли и разговори, даде ухо, какво говорятъ, какъ се произнасятъ за Него. Отиде при нѣкой философъ, разбере какво мисли заради Него, поусмихне се и се оттегли. Отиде при нѣкой бръмбарь, при нѣкоя пчела, тѣ мислятъ по единъ начинъ заради Него; отиде при нѣкой воль, той мисли по другъ начинъ; отиде при рибитѣ, тѣ мислятъ по трети начинъ; отиде най-после и при хората, тѣ мислятъ съвсѣмъ другояче заради Него. Богъ се усмихне на всички, оттегли се и казва: „Много добрѣ мислятъ“. Вие ще кажете: да, много добрѣ мислимъ за Бога.

 

 Сега ще направя една нова дефиниция за разнитѣ видове добро: имаме добро, по-добро и най-добро. Освенъ тия три степени на доброто, имаме още и идеално, мистично добро. Последното е начало на доброто. Когато Богъ каже за нѣщо, че е много добро, Той подразбира, че това нѣщо е материална работа. Затова казва Господъ: „Много добрѣ вършатъ работитѣ си хората, нека се забавляватъ съ своитѣ теории.“ Единъ день ще дойде водата, и тя ще заглади, ще заличи всички тия нѣща. По нѣкой пѫть и огъньтъ заличива нѣщата, и той върши сѫщата работа. Азъ гледамъ нѣкой пѫть, събератъ се дѣца, пишатъ поезия. Често съмъ се спиралъ прѣдъ нѣкой ученикъ, петокласникъ, шестокласникъ или предъ нѣкой студентъ, гледамъ го, пише, пише, съчинява нѣщо. Другадѣ виждамъ нѣкой религиозенъ човѣкъ, пише нѣщо върху Библията. На трето мѣсто нѣкой ученъ седи, рѣшава своитѣ задачи: подига числа въ степени, изважда отъ тѣхъ корени — всички работятъ. Но дойде нѣкоя голѣма вълна, изведнъжъ всичко заличава. Мине вълната, тѣ отново започватъ. Това не е губене врѣме, много добре правятъ, но водата като мине, казва: азъ отпечатихъ първия листь. Втори пѫть мине, заличи всичко, казва: азъ отпечатихъ втория листъ. Тамъ въ невидимия свѣтъ има сѫщества, които отбѣлѣзватъ всичко, правятъ си своитѣ доклади и ги носятъ горѣ на Господа, да покажатъ, съ какво се занимаватъ хората при морето. Вие казвате: съ какво се занимаватъ тия дѣца, които стоятъ при морето? Ами вие, които живѣете въ живота, съ какво се занимавате? Сутринь като станете, започвате да пишете на пѣсъка при морето, което се вълнува; днесъ ще има такава и такава чорба, такива кюфтенца, хлѣбецъ ще има и т. н. Написвате съ колко менюта ще разполагате днесъ. Мѫжътъ пише едно, жената пише друго. Жената написала нѣкой протоколъ, но мина вълната, всичко заличи. Писанието казва: „Единъ день, като дойде огъньтъ, ще заличи всичко това, ще направимъ новъ свѣтъ, ще започнемъ нѣщо ново.“ Но казвамъ: ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онази велика Истина, да познаемъ, че Богъ е истиненъ. Подъ думата „Богъ“ азъ разбирамъ Великото, което движа свѣта — Любовьта. Богъ е начало на Любовьта. Азъ взимамъ думата Богъ като единствената сила въ свѣта, която не може да се поквари; като единствената сила, която не може да се изврати; като единствена сила, която се ограничава, безъ да се ограничи, която се смалява, безъ да се смали и т. н. Всичко това е Любовьта, която протича въ насъ, затова ние трѣбва да изучаваме този великъ законъ на Любовьта. Когато Любовьта дойде въ свѣта, ние ще съзнаемъ, че Богъ е истиненъ.

 

 Всѣки отъ васъ може да бѫде тѫженъ. Защо? — Всѣки отъ васъ има извѣстна идея, която трѣбва да постигне. Онази грозна дѣвица тѫжи. Защо? — Иска лицето ѝ да бѫде красиво. Онзи ученикъ, който не е завършилъ успѣшно гимназията, тѫжи. Защо? — Иска съ успѣхъ да свърши гимназия. Онзи студентъ отъ университета тѫжи. Защо? — Че не е завършилъ изпититѣ си добрѣ. Онзи лѣкарь тѫжи. Защо? — Че нѣма клиентела. Онази майка тѫжи. — Защо? — Че нѣма дѣца. Нѣкой търговецъ тѫжи. Защо? — Че нѣма клиенти. Нѣкой земледѣлецъ тѫжи. Защо? — Че нивитѣ му не родили. Всички тѫжимъ за нѣщо. И приятно е да се тѫжи! Не казвамъ, че това е нѣкакво ограничение. Човѣкъ все трѣбва да тѫжи за нѣщо. Съзнава, че нѣщо му липсва, тѫжи за него. За хлѣбъ тѫжи, за вода тѫжи, за знание тѫжи, за добро тѫжи, за сила тѫжи и т. н. Нѣкои казватъ: дотегна ни това робство! Защо?— Не трѣбва да бѫда тъй дивъ, да минаватъ прѣзъ мене като прѣзъ мость. Чудни сѫ хората! Ами, че да бѫдешъ мость, това значи, че си силенъ човѣкъ. Отъ сламки мость правятъ ли? Най-първото нѣщо: като станешъ силенъ, Богъ ще те направи мостъ. Тъй че като минаватъ хората по твоя гърбъ, ти силенъ ще станешъ. Смѣшни сѫ хората.Тѣ дори поговорка направили отъ тия думи: „азъ мостъ нѣма да ставамъ никому!“ Казвамъ: докато не станешъ мость отъ свѣта къмъ Бога, свѣтътъ нѣма да се поправи. Кое тогава е характерното въ тази басня? — Тя е криво изтълкувана. Трѣбва да се каже: „Сламкитѣ за мостъ не ставатъ, а гредитѣ за мостъ ставатъ“. Вие днесъ казвате: какво искате, мостъ ли да стана на хората? Нима онази камила, която натоварвашъ, нима онзи конь, който яздишъ не ставатъ мостъ? Силенъ е коньтъ, носи те, отъ него сила добивашъ. Нима като се качишъ на нѣкоя кола, не черпишъ сила отъ нейнитѣ коне. — Черпишъ сила и после се въодушевлявашъ. Когато се качишъ на нѣкой тренъ, черпишъ сила отъ него, силенъ ставашъ и ти. Не, нашитѣ идеи трѣбва да се измѣнятъ! Вие казвате: не ставамъ мостъ на другитѣ хора, нѣма да работя за тѣхъ. Когато работишъ за другитѣ хора, ти си силенъ човѣкъ, а силата е качество на разумнитѣ хора. Разумнитѣ хора представляватъ голѣма сила въ свѣта. Тѣ ще носятъ своитѣ по-малки, по-слаби отъ тѣхъ братя, ще имъ помагатъ. Слѣдователно, силнитѣ хора ще носятъ по-малкитѣ отъ тѣхъ, ще работятъ за тѣхното благо. Богъ по сѫщия начинъ употрѣбява своята сила за нашето благо. Ето защо сега ни трѣбва една трѣзва мисълъ на вѣрата.

 

 Азъ гледамъ, като говоря тукъ, отъ толкова врѣме, нѣкои отъ хората, които идватъ да ме слушатъ, сѫ голѣми психолози, измѣрватъ ме отъ главата до краката. Като ме гледатъ, че чета съ тази лупа, казватъ си: той омагйосва тия хора съ лупата. Не, азъ и безъ лупа мога да чета, и съ лупа мога да чета. Но какво прѣдставлява тази лупа въ дадения случай? Тя е четириѫгълна и онѣзи, които разбиратъ законитѣ, знаятъ, че тя представлява мѣрка, съ която се мѣрятъ нѣщата, кои сѫ правдиви и кои не. Всичкитѣ страни на тази лупа сѫ перпендикулярни една на друга. После, гледатъ ме, какъ си държа главата, на едната или другата страна. Всичко това омагйосвало хората. Други пъкъ слѣдятъ, какъ съмъ си вадилъ кърпата и какъ съмъ си изтривалъ носа. Всички тия нѣща, както ги предполагатъ, сѫ възможни, не се сърдя за това нѣщо, защото и единъ фокусникъ си има своитѣ долапи, отъ които вади едно или друго нѣщо. За единъ фокусникъ, обаче, всичко може да се предполага, но за единъ човѣкъ, който разбира законитѣ, нѣщата седятъ по-другояче. Азъ ако си истривамъ носа съ тази бѣла кърпа, съ това искамъ да кажа: както е бѣла тази кърпа, тъй и вашиятъ носъ да стане чистъ, та да можете да мислите правилно. Най-първо казвамъ: мислитѣ ви трѣбва да станатъ чисти поне като кърпата. Синиятъ цвѣтъ по края на кърпата показва, че вие трѣбва да имате любовь къмъ Истината поне толкова, та като ви дойде нѣкоя болесть, да викате само единъ лѣкарь и да му вѣрвате, а вие викате по нѣколко лѣкари, дори десетина. Десеть души лѣкари ще ви излѣкуватъ толкова, колкото и единъ лѣкарь. Казвате: трѣбва да се викатъ нѣколко лѣкари на консултъ! Питамъ: като се роди едно дѣте на българска почва, колко баби викате да го повиятъ? — Една баба. Викайте единъ лѣкарь, но такъвъ, на когото душата да е пълна съ любовь, най-умниятъ лѣкарь съ най-голѣмо съзнание за дълга си. Туй е по отношение на лѣкаритѣ, но въ съврѣменния начинъ на лѣчение, трѣбва да има лѣкари, които абсолютно да не се занимаватъ съ болести, въ рѣчника имъ абсолютно да не се срѣща думата „болесть“, а да се занимаватъ изключително съ здравитѣ хора, не съ болнитѣ. Трѣбватъ лѣкари за здравитѣ хора въ свѣта, а не за болнитѣ. Ще ми кажете сега, че Христосъ казалъ тъй, Христосъ казалъ иначе. Всичко е казалъ Христосъ много право, но настанала е една фаза въ която трѣбватъ лѣкари за здравитѣ хора. Чудни сте вие! Намъ трѣбватъ учители за кого? — За здравитѣ, за умнитѣ деца. Подъ думата „лѣкарь“ въ широкъ смисъль не се разбира лѣкарь за тѣлото. Това сѫ само положения. Не казвамъ, че трѣбва да се изхвърли сегашното разбиране за лѣкуване, врѣме е обаче новото да се приложи въ живота ви тъй, както растенията, които като растатъ всѣка година, внасятъ по нѣщо ново въ своя ръсть. Изпитвали ли сте каква е вашата любовь? Изпитвали ли сте какво е вашето послушание? Изпитвали ли сте какво е вашето милосърдие? Изпитвали ли сте каква е вашата вѣра? Вашата вѣра трѣбва да се изпита, но по единъ разуменъ начинъ. Вие имате извѣстни прѣдвзети разбирания, идеи за нѣщата и казвате, че това е по този или по онзи начинъ. Казвамъ сега: трѣбва да се запечати у насъ новото, но не както се запечатва дюкяна на нѣкой търговецъ, който е заподозрѣнъ въ несъстоятелность, но както написаното въ една книга или въ едно писмо, да се види, че нѣщата въ нашата душа сѫ хубави.

 

 Казва се въ стиха: „Който приеме свидѣтелството Негово, запечатилъ е, че Богъ е истиненъ“. Сьврѣменнитѣ ученици иматъ свидѣтелства, и всѣки християнинъ трѣбва да има свидѣтелство. Ако ви попитатъ, кое е вашето свидѣтелство, какво ще кажете? Сега не се произнасяйте, но като се върнете дома си, мислете върху това! Азъ опрѣдѣлямъ: свидѣтелството на всѣки човѣкъ, това е неговата вѣра. Колкото е по-голѣма вѣрата на единъ човѣкъ, това показва, че е училъ повече. Какъ ще се познае вѣрата на единъ човѣкъ? Когато се срѣщнемъ, споредъ вѣрата, която имаме, ние ще се изпълнимъ съ уважение единъ къмъ другъ. Когато вѣрвамъ въ единъ човѣкъ, азъ имамъ най-възвишени мисли заради него. Когато имамъ вѣра, като срещна единъ човѣкъ, въ мене нѣма да се яви нито капка съмнѣние. Азъ ще го поставя високо въ своитѣ очи, ще му дамъ най-хубавия приемъ въ себе си, въ своя умъ и въ своето сърце. Трѣбва да вѣрваме въ всѣки човѣкъ! Вие казвате: най-първо трѣбва да вѣрваме въ себе си, послѣ въ своитѣ ближни и най-послѣ въ Бога. Не, обратно! Първо ще вѣрвате въ Бога, послѣ въ себе си, въ своята душа и най-послѣ въ ближния си. Каква е вашата вѣра, щомъ допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е опрѣдѣлилъ Богъ, тъй е създалъ свѣтътъ. Не, това е вѣрване, което може да опетни Бога, може да опетни и тебе. Защото, щомъ допущамъ такова вѣрване, утрѣ хората ще кажатъ и за мене нѣщо подобно. Вие споредъ вашата наука, казвате: за сега този човѣкъ е честенъ, но утрѣ какъвъ ще бѫде, не знаемъ. Това не е никаква наука! Честниятъ човѣкъ всѣкога е честенъ. Добриятъ човѣкъ лошъ не може да стане. Добриятъ човѣкъ можешъ да го окаляшъ, но той пакъ си е добъръ. Злиятъ човѣкъ можешъ да го посребришъ, но той пакъ зълъ си остава. Това се отнася до вѫтрѣшното съзнание на човѣка. Човѣкъ самъ може да се изопачи и да каже: азъ мостъ ли ще ставамъ на хората? Или, говедо ли съмъ да се оставя да ме водятъ? Сега именно си едно говедо, защото другитѣ те водятъ. Въ моитѣ очи тъй изглежда работата. Ти трѣбва да станешъ такова говедо, че самъ да се водишъ и да махнешъ тия рога. Мина вече това изкуство, когато хората се бориха съ рогата си. Бѣше врѣме, когато хората се бияха „по петь на ножъ“, но мина вече това врѣме, сега хората ще се криятъ отъ всѣкакви картечници, отъ всѣкакви задушливи газове. Ще ви кажа, защо не може да се практикува вече това изкуство. Прѣдставете си, че вашиятъ неприятель се мобилизира и излѣзе насрѣща ви съ тия далнобойни орѫдия, съ тия усъвършенствувани картечници, съ тия отровни газове, какво ще прави българската войска насрѣща имъ? Нѣма ли да бѣга? — Ще бѣга, иначе всички ще станатъ инвалиди. Ще чака, докато всички се демобилизиратъ и тогава ще излѣзатъ насрѣща имъ. Нѣкои ще кажатъ: вижъ какво говори, да нѣмало мобилизация! Не, нека има мобилизация, но да се мобилизиратъ всички добри хора за правото, за Истината, за науката; да се мобилизиратъ всички честни, всички правдиви хора! Млади и стари, да се мобилизиратъ!

 

 Сега нѣкои, които ме слушатъ ще кажатъ: хубаво говоришъ, но знаешъ ли какви сѫ съврѣменнитѣ условия? Ти ялъ ли си попарата на нашитѣ хора? — Че азъ съмъ ялъ попара отъ всички. Нѣма попара, която да не съмъ ялъ, която да не съмъ опиталъ. Питатъ ме: ти мостъ ставалъ ли си? — Да, ставалъ съмъ, всичко съмъ опиталъ, всички сѫ минали по гърба ми. Казва се въ Писанието: „Съ какво не сѫ орали хората по гърба ми!“ Въпросътъ, обаче, не е въ това. Любовьта забравя всичко. И азъ твърдя това. Но при какви условия? — Когато онзи, който ме е обидилъ, когато онзи, който е извършилъ всички престѫпления по отношение на мене, ме възлюби тъй, както азъ го любя. И кога Господъ ще забрави всичкитѣ ви грѣхове и престѫпления! — Когато ние любимъ тъй, както Той люби; когато ние почнемъ да мислимъ тъй, както Той мисли; когато ние почнемъ да чувствуваме тъй, както Той чувствува и когато ние почнемъ да действуваме тъй, както Той действува. Само тогава Богъ ще заличи всичкитѣ ни грѣхове и нѣма да ги помѣнава.Да се повърна къмъ мисъльта си. Божието свидѣтелство се отнася само до Истината. Единствениятъ обектъ въ свѣта, за който ние можемъ да свидѣтелствуваме, това е Истината, понеже тя е носителка на ограничението. Любовьта е изразителка на живота, Мѫдростьта създава формитѣ, начина, по който човешката мисъль може да се възпитава, а Истината ограничава, дава насока на човѣшката мисъль.

 

 Въ свѣта има една велика книга, въ която Богъ е писалъ и въ която сѫ написани най-ценнитѣ, най-хубавитѣ нѣща, избрани отъ вѣчностьта. Буквитѣ на тая книга сѫ живи, написани сѫ отъ най-хубавитѣ сѣменца на всички растения. Като погледнешъ въ тази книга, ще видишъ, че всѣко растение има изпратено по едно живо сѣменце въ нея. Това е не само съ растенията, но като почнемъ отъ кристалитѣ, ще свършимъ съ ангелитѣ. И кристалитѣ сѫ живи сѫщества. Значи по редъ вървятъ: кристалитѣ, растенията, животнитѣ, хората и най-послѣ се дохожда до ангелитѣ. Слѣдователно, онзи, който иска да прочете, да изучи великата Мѫдрость на живота, трѣбва да отвори тази книга и да чете въ нея това, което Богъ е написалъ.

 

 Сега въ свръзка съ тази свещена книга, ще ви разправя единъ разказъ. Това нѣщо, за което ще ви говоря, е станало въ прѣдисторически врѣмена, въ врѣмето на тъй наречeния царь Алтасаръ. Той ималъ единственна дъщеря. Замра-фу, най-красивата, най-благочестивата, най-умната мома въ това врѣме, но по едно съвпадение, името, което носила, не ѝ звучало добрѣ на душата. Тя за всичко се радвала, но щомъ произнасяли името ѝ, нѣщо я бодвало въ душата, изпитвала нѣкаква скръбь. Тя била щастлива иначе, но постоянно се молила на Бога, по нѣкакъвъ начинъ да смекчи звуковетѣ на нейното име. Вие ще кажете: въ България много лесно смѣняватъ имената. Да, така е, но въ Божествения свѣтъ, щомъ дадатъ едно име нѣкому, това име мѫчно се смѣнява. Тя се молила дълго врѣме на Бога, и най-послѣ, отъ невидимия свѣтъ изпратили единъ ангелъ, нареченъ Адонаилъ — ангелъ на свѣтлината, да посѣти земята, да научи нѣкои нѣща и да помогне по нѣкакъвъ начинъ на царската дъщеря. Той билъ изпратенъ нарочно за нея. Носилъ той тази свещена книга, и трѣбвало отъ нея да ѝ чете, да ѝ даде извѣстни наставления, да ѝ покаже пѫть, начинъ, по който да се смѣкчатъ нѣкои отъ буквитѣ на нейното име, и по този начинъ да придобие такова име, каквото, иска. Обаче, като идвалъ той, още отдалечъ видѣлъ нейната красота, захласналъ се въ нея и по невнимание, книгата се отворила и всички плодни сѣменца паднали въ тази мѣстность, прѣзъ която той минавалъ. Тази мѣстность била пустиня. Като се сѣтилъ той, че направилъ тази погрѣшка, отваря книгата, но не може вече да чете по нея, липсвали доста много букви — това били сѣменцата, които изпаднали отъ книгата при невнимателното ѝ отваряне. Цѣлата мѣстность се покрила отъ тия плодни дървета и той си казалъ: „Да, положението на царската дъщеря се подобри, но моето се влоши“. Като учитель, той се намѣрилъ въ трудно положение, защото туй, което веднажъ падне на земята, повече не може да се взима. Той затворилъ книгата и не могълъ да чете отъ нея на царската дъщеря.

 

 Ако вие бѣхте на мѣстото на Адонаила, какво щѣхте да кажете? Най-малкото щѣхто да кажете: що ми трѣбваше да идвамъ на земята, да направя такава погрѣшка? Да, но благодарение на тази погрѣшка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята. По едно невнимание отъ страна на този ангелъ, ние имаме днесъ и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които прѣдставляватъ за насъ едно голѣмо благо. Но, както ангелътъ се захласналъ отъ красотата на царската дъщеря и пожелалъ да разбере, коя е причината, дѣто тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, сѫщитѣ тия качества се срѣщатъ и въ донесенитѣ отъ него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станемъ богати и силни хора. Нѣкой продава житото си, но за какво? — За да добие учение. Другъ продава житото си, за да стане силенъ човѣкъ. Трети продава житото си, за да стане богатъ човѣкъ. Четвърти продава житото си, за да стане щастливъ, иска да се ожени. За какво ли не се продава житото въ свѣта? И най-после, за какво ли не се продаватъ плодоветѣ въ свѣта? Отъ толкова хидяди години, за какво ли не се продаватъ ябълкитѣ и крушитѣ въ свѣта! Нѣма по-лошо нѣщо въ свѣта отъ това, да се продаватъ нѣщата.

 

 И съврѣменнитѣ хора трѣбва да се отвикнатъ отъ мисъльта да продаватъ нѣщата. Хората продаватъ своето жито; хората продаватъ своето знание; хората продаватъ своята любовь; хората проповѣдвать и по този начинъ продаватъ Истината. И слѣдъ всичко това дигатъ рѫцѣтѣ си нагорѣ. Онзи, който дига рѫцѣтѣ си нагорѣ и се моли, той е Замра—фу, а Онзи, Който иде отгорѣ и дава своитѣ блага,той е Духътъ който жертвува всичко заради насъ. Положението на Замра-фу се подобри; но положението на този ангель се влоши и трѣбваше да дойде другъ нѣкой да изправи тази погрѣшка. Този, който дойде да изправи погрѣшкатъ му, съзна положението на Адонаила и казваше: „Въ Адонаила имаше доблесть, той се обвърза, за да помогне на царската дѫщеря, но азъ ще изправя неговата погрѣшка чрѣзъ закона на Божията Любовь. И тогава името му намѣсто Адонаилъ стана Адонай. Вие имате ли чертата на този ангелъ на свѣтлината? Вие постоянно сте недоволни. Недоволна бѣше и  царската дъщеря. Тя имаше единъ трънъ въ плътьта си, който се криеше въ нѣкои отъ звуковетѣ на името, съ което хората я наричаха и трѣбваше дълго врѣме да се моли въ пустинята, за да се смекчатъ нѣкои отъ мѫчнотиитѣ ѝ въ живота.

 

 Питамъ ви сега: и вие имате мѫчнотии въ живота си, какъ ще ги смекчите? Всѣки отъ васъ има по единъ трънъ въ плътьта си. И колкото ограничението е по-малко, толкова туй ограничение е по-тежко. Въ духовния свѣтъ пъкъ законътъ е обратенъ. Тукъ на земята, най-грамаднитѣ нѣща сѫ тежки, а въ невидимия свѣтъ, ако турятъ едно житно зърно на гърба на нѣкого, едва ли ще може да го носи. Ако на гърба на единъ ангелъ турятъ цѣлата земя, той ще може да я носи и радостенъ ще бѫде. Вие ще ни кажете: докажи това! И най-послѣ ще ме питате: може ли да се тури цѣлата земя на гърба на единъ ангелъ? Азъ ви питамъ сега: ами на кой гърбъ седи сега земята? Съврѣменнитѣ учени казватъ, че земята се движи въ празното пространство. Чудни сѫ хората въ своитѣ заключения? Азъ ще направя едно възражение. Ако се изчерпи водата отъ единъ океанъ и следъ това се тури единъ параходъ, ще може ли той да се движи? — Нѣма да може. Движение става само въ пълно пространство, въ празно пространство нѣма движение. Това, което ученитѣ поддържатъ е едно заблуждение. Слѣдователно, мѣстото, въ което земята се движи не е празно пространство, кривъ е тѣхния прѣводъ. Пространството е пълно съ една мощна сила, съ една разумна сила, върху рѫцѣтѣ на която се крепятъ не само нашата земя, но и всички останали велики свѣтове. По нѣмане на думи, ние си представляваме нѣщата фигуративно, прѣдставляваме си идеитѣ изопачено.

 

 Та въ какво седи свидѣтелството Божие? Ти седишъ, живѣешъ въ свѣта, но знаешъ ли кой те крѣпи? Ти стѫпвашъ на краката си и казвашъ; азъ се крѣпя на краката си. Не, приятелю, имашъ голѣмо заблуждение, ако мислишъ, че се крѣпишъ на краката си. „Ами ти знаешъ ли, азъ имамъ глава, която ме крѣпи?“ — Не, въ заблуждение си, ако мислишъ, че главата те крѣпи. „Ами ти знаешъ ли, че азъ имамъ гръбнакъ, който ме крѣпи? — Това е заблуждение, ако мислишъ така. Не сѫ краката, не е главата, не е гръбнакътъ който те крѣпи. Това е сѫщо такова заблуждение, каквото ученитѣ твърдятъ, че земята се движи въ празно пространство. Не е така. Има една велика сила въ празното пространство, която е толкова мощна, че държи земята и всички останали свѣтове. И въ пространството има разумна борба на сили, които искатъ да прокаратъ своята теория. Има извѣстни сѫщества, които искатъ да отклонятъ земята отъ нейната орбита, а това е много нѣщо. По нѣкой пѫть земята прави едно малко закъснение, или едно малко ускоряване. И въ такъвъ случай колкото земята е по-далечъ отъ Божията Мѫдрость, отъ Божията хармония, толкова тѣзи отклонения сѫ по-голѣми, а колкото е по-близо до Божията Мѫдрость, толкова и тия отклонения сѫ по-малки. Вземете единъ човѣкъ, у когото моралътъ е слабъ. Той казва, напримѣръ, че въ еди-колко си часа ще дойде, но не издържа на думата си. Англичанитѣ сѫ точни. Англичанинътъ като даде дума, че въ толкова и толкова часа ще даде прѣдставление, или нѣкакъвъ обѣдъ, или нѣкаква вечеря, той ще бѫде точенъ на врѣмето, ще издържи думата си. Българинътъ, обаче, нѣма понятие за врѣме, той ще дойде най-малко половинъ или единъ часъ по-късно и послѣ ще се извинява, ще казва: ще ме извините, гости ми дойдоха. Англичанинътъ, когато иска да удържи на своята честь, и гости да му дойдатъ, ще имъ каже: ще ме извините, въ толкова и толкова часа имамъ работа, ще излѣза да си я свърша! Невидимиятъ свѣтъ иска отъ насъ да бѫдемъ честни. Изкуството е при мѫчнотиитѣ да се издържа. Казвате: при сегашнитѣ условия не може да се живѣе честенъ животъ. Не, ще живѣешъ точно като англичанинъ! Ако ти, при тѣзи условия, въ които се намирашъ, не можешъ да покажешъ доблесть въ характера си, не си честенъ човѣкъ. Ако ти въ безлюбието си не можешъ да покажешъ, че имашъ любовь, не си честенъ човѣкъ, въ тебе нѣма любовь. Ама нѣма любовь въ свѣта, казвате вие. Че хората не любять въ свѣта, Богъ люби! Много сте смѣшни, като казвате, че нѣма любовь въ свѣта. Има любовь, но вие не я знаете. Има души, които любятъ. Има честни, добри хора, ние ги знаемъ, и въ България, и въ Англия, навсѣкѫдѣ по свѣта ги има, макаръ че вие не ги виждате. Азъ говоря принципално. Това е характеръ, да се проявишъ при единъ животъ на ограничения, какъвто е сегашниятъ. Ние трѣбва да се подигнемъ на тази височина — къмъ Бога, къмъ Любовьта. Въ Бога всичко е възможно И когато човѣкъ залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби Любовьта си, всичко за него става невъзможно. Следователно и наука, и сила, и богатство, всичко въ свѣта се дължи на тази вѣлика сила — Любовьта. И за това въ живота си, ако искате да успѣете, проектирайте Божията любовь въ всѣка ваша мисъль, въ всѣко ваше чувство. И ако въ всѣки урокъ влагате Божията Любовь, вие ще имате Божието благословение. Ако като ученикъ въ гимназията, въ всѣки урокъ влагате любовъ, туй знание ще бѫде благословение. Ако въ кѫщи си, при извършването на най-маловажната работа, влагате любовь, вие ще имате Божието блавословение. Ако пъкъ въ свѣта извършвате и най-великата работа, но безъ любовь, вашиятъ гръбъ ще се наклони тъй, както се наклонява гърба на нѣкой слабъ човѣкъ, когато му турятъ нѣкаква голѣма тяжесть.

 

 И така, ние ще запечатимъ, че Богъ е истиненъ. Това показва, че Богъ, който ни е пратилъ въ свѣта, има голѣмо довѣрие въ насъ. Въ Бога има голѣмо търпение. Отъ хиляди години Той търпи всички престъпления на хората. Има хора, има ангели, които се молятъ на Бога, казватъ: „Господи, очисти свѣта отъ тѣзи прѣстѫпления, отъ тези хора!“ Богъ нито за моментъ не се поколебава и казва: „Всички тия сѫщества, които азъ съмъ създалъ, могатъ да живѣятъ. Азъ съмъ още въ началото на Любовьта си.“ Колко е свѣтло неговото лице, когато хората представятъ предъ Бога нѣкой грѣшникъ. Но трѣбва да ме разбирате добрѣ. Азъ говоря за грешникъ, който съзнава своето положение, който плаче, иска да поправи своята грѣшка. Този човѣкъ е благороденъ. Азъ не говоря за такъвъ грѣшникъ, който не иска да признае своята грѣшка. Ами дѣ е твоята честна дума? Ти като студентъ излъга една мома. Дѣ остави твоята честность? Прѣди години ти обра касата на единъ богаташъ. Дѣ е твоята честность? Ти изигра баща си, приятеля си, разпръсна своитѣ братя и сестри. Дѣ е твоята честность? Ти ходишъ по три пѫти на день въ църква, обра свѣщитѣ, восъка на църквата, задигна паритѣ и скъпоцѣнноститѣ ѝ. Дѣ е твоята честность? Не, въ твоята душа може да има и трѣбва да има доблесть, честность! Ти можешъ да направишъ жертва! Само човѣкътъ на Любовьта може да жертвува. Това, може и не може, то е въпросъ на врѣмето.

 

 Така казвамъ: сега и ние, като този ангелъ, Адонаилъ, можемъ да направимъ една погрешка. Възможно е това, всички живи сѫщества правятъ погрешки и то по нѣколко погрѣшки на день. Този ангелъ се върналъ на небето при Господа така скърбящъ, че Богъ като го видѣлъ, казалъ му: „Нѣма нищо, азъ ще изправя тази погрешка!“ Затова, Господъ рѣшилъ на мѣстото, дѣто попаднали сѣменцата отъ свещената книга, да направи райската градина и да създаде слѣдъ предисторическитѣ врѣмена първитѣ хора въ нея, Адамъ и Ева. Ако вие имате доблестьта на този ангелъ, Господъ ще направи върху вашата погрешка единъ рай и ще тури въ него първитѣ хора да се проявятъ. Вложете тази идея въ васъ! Искамъ да бѫдете мощни, силни въ любовьта си. Искамъ да бѫдете мощни, силни въ вѣрата си, въ надеждата си! Искамъ да бѫдете мощни, силни въ мислитѣ си, та при най-голѣмитѣ си страдания, несполуки, невѣрие, нека изпѫкне въ ума ви царската дъщеря, нека изпѫкне въ ума ви този ангелъ на свѣтлината, нека изпъкне въ васъ мисъльта, че върху вашитѣ грѣшки Господъ ще създаде рай. Кажете си: има за менъ рай! Тепърва Господъ ще го създаде. И тогава, името на тази царска дѫщеря ще се измѣни и ще стане Рада. Радвайте се сега, царската дъщеря ще се нарече съ българското име „Рада“.

 

 Отъ тукъ е произлѣзла и думата радость, съ едно вѫтрѣшно съдържание. Тъй станалата царската дъщеря Рада. Този ангелъ принесълъ тия страдания само за единъ слогъ. И този слогъ, който царската дъщеря не харесвала, билъ слогътъ „фу“-3амра-фу. Този слогъ създалъ цѣло нещастие на земята. Какво може да направи единъ слогъ? — Той може да разтърси и небето и земята; може да разтърси и всички човѣшки сърца, а по нѣкой пѫть може да смути и нашата мисъль.

 

 Та казвамъ: благородно било нейното желание. И въ всички васъ има това желание, да се махне отъ имената ви слога „фу“, и всички да станете ”Рада“.

 

 И тъй, ако ви питатъ нѣкои, каква бѣше днесъ бесѣдата, ще отговорите: Рада! Какво каза учительтъ? — Рада! Какъвъ трѣбва да бѫде свѣтътъ? — Рада! Какво трѣбва да правимъ? — Рада! Рада, Рада — навсѣкѫдѣ Рада. И този свѣтъ напредъ съ Рада ще върви. Ние ще бѫдемъ Рада и Господъ ще се радва, ще се весели, пъкъ и  ангелитѣ ще ни пѣятъ. Тогава ще имаме една нова култура. И сегашната култура не е лоша, хубава е, но  бѫдещата ще внесете едно ново благо.

 

И тъй, азъ мога да ви поздравя  днесъ съ „Рада“.

 

 Бесѣда,  държана  отъ  Учителя  на  31  януарий. 1926 г.  въ  гр.  София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt