Jump to content

1926_01_24 Мария избра


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Мария избра

 

„Но едно е потрѣбно; а Мария избра добрата часть,

която нѣма да се отнеме отъ нея“.

Лука 10:42

 

  Реалностьа на живота не може да се обясни по единъ конкретенъ начинъ, както нѣкои съврѣменни философи, или както нѣкои съврѣменни общественици изискватъ. Великата реалность на живота може да се обясни само символистически. Ще питате: защо така? Това е единъ незавършенъ процесъ. Какъ ще обясните положението на една ябълка, като разглеждате нейната сѣмка? За да обясните, какво нѣщо е ябълката, трѣбва да дадете врѣме на нейната сѣмка да се развие. Слѣдователно, сегашния реаленъ животъ е въ процеса на развитието си и трѣбва да се минатъ милиони години, за да се разбере. За да знаемъ, да видимъ, какви ще бѫдатъ крайнитѣ резултати, трѣбва да бѫдемъ нѣкакви възвишени богове. Отъ стремежа на хората да разбератъ живота още сега, въ тѣхъ се забѣлѣзва една вѫтрѣшна, скрита гордость. Даже и въ най-смирениитѣ, въ най-малкитѣ бубулечици и сѫщества се забѣлѣзва една вѫтрѣшна, скрита гордость. Нѣкои мислятъ, че само хората сѫ горделиви. Не, горделиви сѫ и дърветата, горделиви сѫ най-малкитѣ мушици. По нѣкой пѫть дърветата казватъ: ние ще израснемъ високо, ще стигнемъ небето. Мушицитѣ пъкъ казватъ: ние ще прѣбродимъ цѣлия свѣтъ. Това е гордость, нищо друго.

 

  Сега вие казвате: ние искаме реалния животъ. Въ какво седи реалностьта на живота? — Реалностьта на живота седи въ това, че той е безсмъртенъ. Смъртниятъ животъ е пъкъ полуреаленъ. Безсмъртието крие въ себе си онзи животъ, който не е ограниченъ отъ условията. Слѣдователно, безсмъртниятъ животъ е онзи животъ, въ който човѣкъ може да се развие правилно, а въ правилното развиване има една закономѣрность, единъ правиленъ домашенъ битъ, едно правилно вѫтрѣшно разбиране, едно индивидуално схващане на душата, че въ всѣки даденъ случай, човѣкъ да знае, какво да разбира.

 

  Вземете думитѣ „Марта и Мария“ отъ прочетения стихъ. Често хората се спиратъ на тия думи и казватъ, че между Марта и Мария има споръ. Марта и Мария, това сѫ символи. Мария значи соль, тя посолява нѣщата, а вие знаете, че за всѣко нѣщо трѣбва малко солчица. Наблюдавайте животнитѣ, които дълго врѣме сѫ пасли трѣва, и тѣ искатъ малко солчица. Марта пъкъ означава „мара, горчива“. Когато нѣкои човѣкъ се разболѣе, лѣкаритѣ му даватъ малко горчивина. Тогава той става „Марта“ т. е. става много активенъ, ще го видите, движи се нагорѣ-надолу, прѣсвива се, вика единъ лѣкаръ, другъ лѣкаръ, всички го прислушватъ, цѣла тревога се дига около него. Това работа ли е? Какъ да не е работа! Казватъ: не знамъ какво е станало на нашата Марта. Какъ, вашата Марта е отлична, отличенъ педагогъ е тя! Марта, това е символъ.

 

  „И тъй Мария избра добрата частъ“. Това значи, Мария избра да служи на здравитѣ хора, да ги учи. Марта избра да служи на болнитѣ хора, а на болнитѣ хора, колкото и да служишъ, и светия да си, и ангелъ да си, никога нѣма да ги задоволишъ. Вие поне сте прислужвали на болни, познавате ги. Оставали ли сѫ нѣкога доволни? Все ще ти кажатъ, че нищо не си направилъ, че лѣкарь не си извикалъ, че не си имъ далъ това онова, все ще намѣрятъ нѣщо, отъ което да сѫ недоволни. Кои сѫ благодарнитѣ хора? — Това сѫ здравите хора. Казвамъ съврѣменнитѣ хора сѫ неблагодарни, защото сѫ болни, защото Марта въ тѣхъ не си е свършила работата. И когато казвамъ, че трѣбва да бѫдете благодарни, разбирамъ най-възвишеното състояние на човѣшкия духъ. Азъ похвалявамъ тази Марта, но кѫдѣ? — Въ болницата.

 

  „ Мария избра добрата часть.“ Коя е добрата часть? Сега вие можетѣ да си правитѣ загадки, да казвате: Мария избра Любовьта, тя е добрата часть. Да, Мария избра живота на възкресението, живота на свѣтлината, живота на Мъдростьта, живота на свободата. А какво избра Марта? — Марта избра живота на ограниченията, — горчивиятъ животъ. Тя избра службата да погребва хората, да опѣва, да имъ кади темянъ, да имъ кърпи съдранитѣ обуща, да имъ кърпи съдранитѣ ризи и гащи, да събира отъ тукъ - отъ тамъ останало ядене отъ вчерашния день и отъ него да направи нѣкакъвъ буламачъ, та като ядатъ отъ него хората, да кажатъ: отлична жена е тази Марта, отъ тукъ - отъ тамъ събира и пакъ наготвила някакво ядене. Тя мяза на онзи банкеръ, който отъ тукъ открадне, отъ тамъ открадне, този излъже съ една полица, онзи излъже и току вижъ, разбогатѣлъ. Това е Марта! Навсѣкъдѣ, по цѣлия свѣтъ е горчива тя. Не, естественото положение въ живота, това е Мария.

 

  Сега азъ не се спирамъ до имената, но трѣбва да знаете, че задъ всѣко име седи една идея. Азъ не се хващамъ до буквата на нѣщата, та да кажете послѣ: тази е Мария, тази е Марта. Не, задъ тези имена азъ подразбирамъ нѣкаква идея. Задъ всѣко име се крие една идея, тъй както задъ всѣкo шише се крие нѣкакво съдържание. Докато въ шишето има вода, то е съдържателно, но щомъ водата се излѣе, шишето остава едно празно шише, нищо повече нѣма въ него. Това шише може да съдържа и сладка и горчива течность.

 

  „Мария избра добрата часть.“ Коя е добрата часть? — Тя е Божественото въ човѣка. И сега азъ казвамъ, че всички вие трѣбва да изберете като Мария — Божественото, но щомъ се безпокоите, вие сте Марта. Щомъ се тревожите за много нѣща, вие сте Марта. Щомъ казвате, че еди кой си не върви въ пѫтя като васъ, вие сте Марта. Щомъ казвате, че еди-кой си не вѣрва като васъ, вие сте Марта. Следователно, когато вие искате, щото хората да вървятъ точно по вашитѣ убеждения, вие сте Марта. Когато вие сте доволни отъ живота, този животъ вече върви по единъ великъ законъ. Какво има да се безпокоитѣ? Най-първо вие сте си поставили едно прѣдубѣждение за живота и мислите, че свѣтътъ не е добре уреденъ, че съвременниятъ общественъ строй не е добре уреденъ, но всичко това е едно индивидуално схващане, едно криво схващане за нещата. Ако пѫтувате презъ Африка или презъ Америка, ще се натъкне на нѣкои пустини, дѣто изобилствува толкова много прахъ и пепелъ, че може да се заблудите въ пѫтя си. И всеки пѫтникъ, който се е заблудилъ въ този теренъ, остава съ мисъльта, че цѣлата область е все такава, само прахъ. Не, не е така. Този пѫть е прашенъ само на около 20 клм. разтояние, по-нататъкъ той се подобрѣва. Така и вие, като минавате презъ пространството, казвате: свѣтътъ се е развалилъ. А, свѣтътъ се е развалилъ, като че вие сте нѣкакво божество, та да оправитѣ свѣта! Нѣкой пѫть вие ми казватѣ: ти ли ще оправишъ свѣта? — Не, азъ пѣя на свѣта, азъ свиря, азъ говоря на хората. Нѣкой пѫть вие казвате: азъ не тѣ разбрахъ. Казвамъ: ще отидешъ при Марта. „Ама не съмъ разположенъ“. — Ще отидешъ при Марта. „Гладенъ съмъ.“ — Ще отидешъ при Марта! Който дойде при мене, не трѣбва да бѫде гладенъ, дрехитѣ и шапката му не трѣбва да бѫдатъ скъсани. Той трѣбва да бѫде съ нови дрехи, човѣкъ на новата култура, да разбира всичко, и като седне между другитѣ хора, да каже: ето, сега ще ви изсвиря еди кое си парче отъ еди-кой си виденъ музикантъ, или пъкъ ще ви прочета еди-кое си произведение на еди-кой си виденъ писатель, да вникнемъ въ съдържанието на тия велики работи, да разберемъ всичко това, което тѣ сѫ искали да изразятъ. А, сега, Марта не се нуждае отъ никаква наука. Тя като стане сутринъ, седне предъ огъня, вторачи очитѣ си въ тиганя и започва да следи. Наблюдава, грижи се и току си приказва: охъ, отиде яденето! По виднитѣ господарки пъкъ поставятъ слугинитѣ си предъ тиганя и като дойдатъ мѫжетѣ имъ, казватъ: охъ, побѣлѣ ми главата отъ тази глупава слугиня! Мѫжътъ се чуди какво да прави: Доведе втора, трета слугиня, но Марта си е все Марта, тя всѐ горчива си остава. Комуто дадете горчивия хапъ, той сладъкъ не може да стане. И нашия съвремененъ животъ е пъленъ съ такива горчиви мисли и чувства и на всеки едного отъ васъ животътъ е пъленъ съ горчиви мисли и чувства. Не ме разбирайте по буквата. Човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да прави изборъ, и то правиленъ изборъ. Въ това именно седи великото въ свѣта. И въ природата, въ това велико непрѣривно течение има единъ изборъ. По какво се отличава хубостьта на чешмата? — Че въ нея има едно непрѣривно течение. Въ такава чешма водата е всѣкога нова, тя постоянно тече, не е стара вода. Казватъ за нѣкой човѣкъ: той е отличенъ човѣкъ, идеитѣ въ него сѫ постоянни, не се мѣнятъ, постояненъ човѣкъ е той. Азъ съжелявамъ хора, у които идеитѣ не се мѣнятъ. „Ама той има стари идеи“ — Азъ съжалявамъ тия хора, у които идеитѣ сѫ стари. Богъ, Който е толкова великъ, който постоянно твори, Който е създалъ великия козмосъ, всичко въ Него, всѣки день, всѣка минута се мѣни. И слънцето всѣки день се мѣни. Това слънце, което видѣхме вчера, днесъ не е сѫщото. Въ тази промена именно има единъ обновляющъ животъ, една вѫтрѣшна красота и интелигентность. Слѣдовотелно, въ сегашния битъ на козмоса сѫ влѣзли по-разумни сѫщества, отколкото сѫ били по-рано. И ние, тъй както познаваме законитѣ, имаме особени разбирания за земята. Нашата земя пѫтува изъ пространството като единъ голѣмъ параходъ, и то съ много голѣма бързина, и движение, които не усѣщаме. При това пѫтуване изъ пространството, ние дохождаме въ съприкосновение съ други слънчеви системи, които по развитие се намиратъ въ по-висока стадия на интелигентность, отколкото всички досегашни слънчеви системи, прѣзъ които сме минали. Ето защо, ние съ право казваме, че земята ще се измѣни, както и цѣлата слънчева система и ще дойде до по-високо стѫпало на развитие. Защо? Защото е въ връзка съ по-велики сили които дѣйствуватъ въ тѣзи невидими за насъ слънца. Вие ще кажете: дѣ сѫ тѣзи слънца? — Вие не можите да ги видите въ този салонъ, разбира се. Изисква се за това нѣщо врѣме и специални инструменти. Ако за да дойде свѣтлината отъ слънцето до нашата земя се изисква известно врѣме, така и за да дойдете въ съприкосновение съ тия по-висши отъ васъ сѫщества се изисква врѣме и условия. Свѣтлината отъ слънцето до земята дохожда за 8 минути. Това прѣдставлява една приятна разходка. Ако едно сѫщество отъ слънцето, съ голѣма интелигентность, рече да направи една разходка до земята, ще му трѣбватъ само 8 минути, а колко врѣме ще е нужно за васъ, за да отидете до слънцето? Нѣкои учени хора правятъ изчисления, че за да се стигне до слънцето съ най-бързия тренъ, изискватъ се най-малко 250 години. Ако пъкъ се отиде до слънцето съ бързината на мисъльта, трѣбватъ само 8 минути. Вижте, каква е грамадна разликата!

 

  Сега, вие като слушате бесѣдата, ще се намѣрите въ едно голѣмо противорѣчие, ще кажете, че не сте я разбрали, че не е свързана. Нѣщата сѫ свързани сами по себе си, азъ не ги свързвамъ. Чудни сте вие, когато искате нѣщата да сѫ свързани! Азъ ще ви направя едно възражение. Когато вие ядете, храната у васъ свързана ли е? Вие взимате хапка слѣдъ хапка, дъвчете ги и по послѣ казвате: колко ми е приятно, дойде ми една приятна идея! Значи, тази несвързана храна, тази каша, която ядете, внася въ васъ една нова идея, вие усѣщате една голѣма приятность, а по рано бѣхте отпаднали духомъ. Нѣщата само по себе си сѫ свързани, това трѣбва да знаете! Между хиляди нѣща въ свѣта, дѣто и да сѫ тѣ, щомъ сѫ хармонични, между тѣхъ има една вѫтрѣшна връзка, която никое сѫщество въ свѣта не е въ състояние да развали. Значи, щомъ единъ човѣкъ въ свѣта има живота на възкресението, нѣма сила въ свѣта, която е въ състояние да му отнеме този животъ. Никой другъ, освѣнъ той самиятъ е въ състояние да отнеме този животъ.

 

  Разбирайте ме сега, азъ говоря за онзи вѫтрѣшенъ животъ, за онова дълбоко разбиране на живота, което ако бихте приложили въ живота си индивидуално, би ви дало сила, каквато всѣки отъ васъ желае. Въ това именно седи силата на живота! Въ съврѣменната окултна наука се казва, че човѣкъ самъ може да се магнетизира и демагнетизира. Това нѣщо, казано на вашъ езикъ, или прѣведено съ ваши думи, означава, че човѣкъ самъ може да се съблича и облича. Питамъ ви: ако вие се съблѣчете на този студъ, както има днесъ тукъ, па и по цѣла Европа, около 15 — 20 градуса, какво ще бѫде състоянието ви? Единъ нашъ приятель отиде по това врѣме на ексурзия по Витоша и като се върна, ухото му течеше. Защо? — Трѣбваше да завие добрѣ ухото си, за да не се простуди. Слѣдователно, човѣкъ всѣкога може да се облѣче въ една възвишена мисъль. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ като въ броня въ своята възвишена мисъль. Неговиятъ умъ, неговото сърце,неговата душа и неговиятъ духъ трѣбва да бѫде облѣченъ. Въ какво? — Въ онова възвишеното, благородното, което живѣе въ него. Той може да каже: ама азъ не зная какъ да се облѣка. Това не е оправдание. Онова малкото дѣте знае ли да се облича? — Не знае. Кой го облича? — Майка му. Да, но като порасне, майка му вече не го облича. Вие може да кажете: ама ние нѣмаме майка. Добрѣ, ами онова малко птиченце, което живѣе вѫтрѣ въ яйцето като зародишъ кой го облича? Това малко птиченце, още прѣди да излѣзе отъ яйцето, е турило костюма си и така се явявя на бѣлия свѣтъ. Чудни сте вие, като казвате, че не можете да се облѣчете. Не, вие ще се облѣчете още докато сте въ яйцето, като малкото птиченце и послѣ ще излѣзете готови — нищо повече. Вие сте забравили това изкуство, но ще си го припомните и ще се облѣчете.

 

  Ще ви приведа единъ примѣръ за Напалеона и единъ отъ неговитѣ инжинери. Прѣзъ едно отъ голѣмитѣ сражения, Напалиенъ казва на своя инжинеръ: „Въ продължение на 20 минути ти ще построишъ единъ мостъ надъ рѣката, за да могатъ войницитѣ да я прѣминатъ. — Нѣмамъ никакви инструменти, не ще мога за толкова кратко врѣме да направя този мостъ. „Казвамъ ти, за 20 минути ще построишъ този мостъ, иначе ще те застрѣлямъ!“ Нѣмало какво, трѣбвало да се построи този мостъ и взелъ инжинера да мисли, какъ да го направи.Отива при рѣката, размишлява. Веднага му дохожда една идея. Взима една отъ тия руски шапки, съ козирка, допира я до челото и наблюдава. Прави своитѣ изчисления и веднага скроява плана за построяването на моста. И дѣйствително, въ нѣколко минути мостътъ билъ готовъ. Често и природата ни казва: ако ти въ 20 минути не си направишъ плана, ще бѫдешъ застрѣлянъ. Какъ мислите вие, нѣма ли да го наредите? — Ще го наредите, какъ не. Най-първо вие сте единъ горделивъ човѣкъ, не искате отъ никого услуга, и никому не искате да направите услуга, но като дойде лѣкарь около васъ, започвате да му се молите, да искате да ви спаси. Лѣкарьтъ казва: ще ви помогна, ако въ 20 минути направите мостъ. Съ това подразбирамъ, че вие сте човѣкътъ, който не искате да направите никому услуга, но ако не направите този мостъ, т. е. ако не направите връзката между този и онзи свѣтъ, и то въ 20 минути отгорѣ, животътъ ви ще се вземе. Тъй казва Господъ, тъй казва живата природа. Идва значи, Напалеонъ, т. е. нѣкоя болесть и ви казва: „Въ 20 минути ще построишъ този мостъ!“ И какво става? Идва слѣдъ това лѣкарътъ и казва: „Слушай, ако не направишъ моста слѣдъ 20 минути, твоята работа е свършена, животътъ е фалиралъ!„ И като излѣзе лѣкарътъ, ти се молишъ, молишъ, казвашъ : Господи, прости ми, всичко, което искашъ отъ мене, ще направя. Азъ ще посветя живота си въ служене на Тебе, ще раздамъ имането си на бѣднитѣ. Не се минаватъ и 20 минути, кризата настѫпва. Каква криза? — Спасителната. Болниятъ заспива и не се знае, дѣ е. Заминалъ нѣкѫдѣ, нѣма го цѣли 4-5-6 часа, ходилъ нѣкѫдѣ и слѣдъ това, гледашъ, пулсътъ му бие равномѣрно, диша правилно и добрѣ. Значи, ходилъ този боленъ на другия свѣтъ, направилъ мостътъ между този и онзи свѣтъ и казва: не може така да се живѣе, мостъ трѣбва да се построи! Ако нѣма мостъ, застрѣлватъ човѣкътъ. Ние съ този примѣръ ви обясняваме, дѣ се криятъ причинитѣ за нещастията, за болѣститѣ и за смърьта въ свѣта.

 

  „И тъй, Мария избра добрата часть“

 

  Сега, прѣдставете си, че вие се намирате предъ една голѣма рѣка, каквато е Дунавътъ, и неприятеля ви гони.Като дойдете до рѣката, какво ще направите? Ще се хвърлите ли въ рѣката? Вие седите сега прѣдъ рѣката и казвате: защо Господъ ни даде такива голѣми нещастия? Казвамъ: тия нещастия ви дойдоха защото нѣмате мостъ. Щомъ нѣмате мостъ, всички ще пострадате; ако имате мостъ, нито единъ отъ васъ нѣма да пострада, всички ще прѣминете благополучно рѣката и ще се спасите отъ неприятеля.Искамъ да ме схващате правилно, азъ не говоря за своя изгода, нито пъкъ за ваша изгода, но азъ ви говоря, за да изпитате красотата на вѫтрѣшния животъ, та като излѣзете отъ тукъ, искамъ да имате единъ хубавъ обѣдъ и да носите една велика идея да не мислишъ за утрѣшния день. Доста е, казва Христосъ, злото на деня, нѣма какво да мислите за утрѣ. Всички трѣбва да възприемемъ великата идея, да направимъ единъ мостъ отъ този за онзи свѣтъ. За тебе, като човѣкъ, нѣма по-велико благо отъ това, да направишъ мостъ отъ твоя животъ за Божия животъ. Собственъ мостъ трѣбва да си направишъ и прѣзъ него да минавашъ, а не да търсишъ чужди мостъ! Всѣка душа можа да си направи такъвъ мостъ! Когато Господъ направилъ едно врѣме паека, пратилъ го да живѣе на земята. Той като дошелъ тукъ, намѣрилъ се въ доста трудно положение и дълго врѣме мислилъ, какъ да излязе отъ тѣзи трудни условия. Най-послѣ рѣшилъ да направи една нишка, която да служи за мостъ между този и другия свѣтъ. Господъ го посѣтилъ единъ день и го вижда, че работи нѣщо. Запитва го: какво правишъ, синко? — Искамъ да направя едно съобщение отъ този на онзи свѣтъ, преда си нишка, която ще закача на нѣкое дърво и ще минавамъ по нея. Тя ще се духа отъ вѣтъра все по-нагорѣ и по-нагорѣ и така ще държа връзка съ онзи свѣтъ. „Много хубаво си намислилъ“, му казалъ Господъ. И дѣйствително първоначалната идея на паяка е била много хубава, той искалъ да направи връзка между видимия и невидимия свѣтъ, но впослѣдствие, когато направилъ нишкитѣ си по стрѣхитѣ на хората, и той станалъ културенъ като тѣхъ и казалъ: да не мислите, че съмъ толкова простъ! Азъ стоя тукъ на стража, и тежко на този, който падне въ моята мрѣжа.

 

  Та казвамъ: главната идея за всѣки едного отъ насъ е да направи единъ проходъ отъ този животъ за другия, защото само така ще разберете вѫтрѣшния смисъль на живота. Не разбирамъ, че трѣбва да раздѣлите този животъ, но да добиете въ себе си безсмъртие, т. е. да направите този си животъ безсмъртенъ. Ще кажатъ нѣкои: този човѣкъ говори за другъ свѣтъ, за онзи свѣтъ, а трѣбва да се знае, че ние само слѣдъ като умрѣмъ на онзи свѣтъ, само тогава ще можемъ да се спасимъ. Не, това е неправилно схващане на живота. Трѣбва още докато си живъ, да придобиешъ онѣзи алхимически свойства на живота, че колкото и да боледувашъ, нищо да не е въ състояние да те умори. При това, никаква болесть да не те хваща. Ти трѣбва да дойдешъ до положение да умирашъ, безъ да се разлагашъ, безъ да се уничтожавашъ; да страдашъ, безъ да се разрушавашъ. При това, колкото пѫти и да умирашъ въ живота си, въ края на краищата пакъ да възкръсвашъ — и отъ нищо да нѣмашъ страхъ въ живота си. Хората на новия животъ трѣбва да бѫдатъ безстрашни, но разумни. Богъ е далъ като награда на всички хора възкресението, безсмъртния животъ. Въ безсмъртния животъ се криятъ условията за постигане на най-възвишената култура, каквато човѣкъ може да постигне нѣкога. Всичко възвишено и красиво въ живота се постига. Но кога? — Когато се живѣе единъ разуменъ животъ.Нѣщата, обаче, не трѣбва да ставатъ тъй бързо. Да кажемъ, че нѣкой великъ художникъ е дошелъ да завърши своята картина, но ослѣпява.Какво става съ картината? — Спира се. Или пъкъ нѣкой виденъ цигуларь дошелъ да завърши своето велико произведение, но рѫката му се парализирва.Какво става тогава? — Произведението му се спира. Съврѣменнитѣ учени, гениални хора спиратъ своята работа на половина. Казватъ нѣкои: Бетховенъ създаде нѣщо велико! Не, туй което той написа е само единъ предговоръ на великото.Като дойде до най-великото, той спрѣ, смъртьта го хвана за гушата.Така е и съ всички велики поети и музиканти.Като дойдатъ до най-великото, до най-красивото, смъртьта ги хваща за гушата и имъ казва: ти нѣма да разправяшъ тия велики работи на хората! И знаете ли на какво мяза смъртьта? Когато Мойсей се зае да освобождава еврейския народъ отъ египетското робство, дойде Фараонъ и каза на народа си: „Я задръжте тия хора, не ги пущайте, тѣ ми трѣбватъ да правятъ тухли“. И Мойсей запита тогава Господа: „Защо ме прати, Боже, тукъ“? Отговори му Господъ: „Азъ ще покажа на Фараона и на всички хора въ свѣта, да знаятъ и да разбератъ, че има една разумность, която рѫководи сѫдбинитѣ на всички сѫщества. Всички трѣбва да видятъ и разбератъ, че има една велика сила, въ чиито рѫцѣ се намира всичко. Тъй че, това понятие, което ние имаме за Бога, не е такова, каквото искатъ да ни положатъ и на което искатъ да ни научатъ. Всѣки човѣкъ има за Бога особено схващане. Азъ имамъ за Бога друго име, но не смѣя да ви Го кажа, ще ви говоря за Него съ това име, което вие знаете. Този Богъ, за Когото ние проповѣдваме, обича всички хора еднакво, за всички се грижи еднакво и е намислилъ да спаси всички до единъ. Той нѣма да остави нито едно сѫщество въ ада. Той ще остави много отъ тѣхъ още за дълго врѣме да се пържатъ въ собственното си масло, но въ края на краищата, Той е рѣшилъ да извади всички сѫщества до едно отъ ада, за да се радватъ. На какво? — Да се радватъ на безсмъртието, да се радватъ на великия животъ, на великата Любовь. Богъ ще постави всѣки едного въ особено положение, дѣто може да постигне всичко необходимо за развитието на своята душа.

 

  Сега, вие не трѣбва да схващате бѫдещия животъ тъй, както турцитѣ го схващатъ. Турцитѣ мислятъ, че бѫдещиятъ животъ седи въ цѣла планина  отъ варенъ оризъ, полѣнъ обилно съ масълце и шербетъ. И всѣки турчинъ като отиде въ рая, ще седне предъ тази планина отъ оризъ, ще вземе лъжица и съ хиляди години нѣма да се свърши това блаженство за него. Това значи да бѫдешъ светия и то турски светия! Да, но това не е едно духовно схващане на живота. Това е едно обикновено, плътско физическо схващане. Туй схващане на турцитѣ, че невидимиятъ свѣтъ е една планина е вѣрно, но не планина отъ оризъ. Божествениятъ животъ дѣйствително мяза на планина, но въ какво отношение? Планинитѣ, това сѫ задържани енергии за бѫдещия животъ, за великия животъ.

 

  Та казва Христосъ: „Мария седѣла при нозетѣ на Учителя“. Какво означаватъ нозѣтѣ на единъ великъ Учитель? Да седи човѣкъ при нозѣтѣ на своя Учлтель, това е символъ, който показва, че въ душата на този човѣкъ трѣбва да се зароди онази възвишена велика мисъль, той да бѫде абсолютно добродѣтеленъ. Сегашнитѣ хора казватъ: ние не можемъ да бѫдемъ добродѣтелни. Това е отрицане на Истината. Нозѣтѣ изразяватъ добродѣтельта въ онзи истински мѫдъръ животъ. Значи, Мѫдростьта ходи съ краката на Добродѣтельта. И онзи, които иска да има крака, въ пълната смисъль на думата, трѣбва да бѫде направень само отъ онази велика материя на Добродѣтельта. Слѣдователно, човѣкъ на когото краката сѫ направени отъ тази материя, смъртьта не го хваща. Та Мария седнала при тия велики добродѣтели. Това сѣдане означава едно символическо състояние. Нѣкои хора казватъ: краката на единъ мѫжъ или краката на една жена. Това сѫ извратени мисли. Чудни сте вие, като схващате нѣщата по този начинъ. Това не сѫ краката нито на мѫжа, нито на жената. Съврѣменнитѣ хора, даже и най-святитѣ, все иматъ нѣкаква слабость. Вие знаете онази приказка на онзи отшелникъ човѣкъ, който живѣлъ цѣли 20 години на една планина, дѣто прѣкаралъ съвършено чистъ и святъ животъ. Той презъ това врѣме успѣлъ да придобие извѣстна чистота и святость и пожелалъ да слѣзе въ града при брата си, който билъ обущарь и да му проповѣдва за възвишения, за чистия животъ. За да изрази своята святость, взелъ въ рѫката си една топка снѣгъ, съ което искалъ да покаже, че тази топка снѣгъ нѣма да се стопи. Братъ му билъ прочутъ обущарь и при него идвали много видни клиенти да си порѫчватъ обуща. Отшелникътъ говорилъ на брата си за Божията Любовь, за чистия и святъ животъ, но братъ му казалъ: „Почакай малко, азъ имамъ да изпълня нѣкои свои задължения въ свѣта и слѣдъ това ще заживѣя такъвъ чистъ и святъ животъ. Въ това врѣме пристига царската дъщеря да си вземе мѣрка, но споредъ тогавашния обичай, трѣбвало да си събуе крака да и се вземе мѣрка. Светията се загледалъ въ крака на царската дъщеря и не усѣтилъ, какъ снѣгътъ му започналъ да се топи. Братъ му, обущарьтъ, като видѣлъ това, казалъ му: „Братко, снѣгътъ ти се топи“.

 

  Така е и съ съврѣменнитѣ хора. Като бутнатъ крака на нѣкоя красива жена, снѣгътъ имъ почва да се топи. Добродѣтели нѣма въ тѣхъ. Колко сѫ смѣшни тѣ! Ако единъ светия може да се повлияе отъ крака на нѣкоя дама, той не е никакъвъ светия. Ако единъ разуменъ човѣкъ може да се повлияе отъ крака на нѣкоя дама, той не е никакъвь светия. Ако единъ разуменъ човѣкъ може да се повличе отъ крака на една дама, той не е уменъ човѣкъ, въ него нѣма никакъвъ умъ. Ако единъ човѣкъ е светия, ако единъ човѣкъ е разуменъ, той като види крака на нѣкоя дама, въ него трѣбва да се зароди една възвишена свята мисъль. Краката, това сѫ символъ на Великата Добродѣтель, върху която е построенъ цѣлия свѣтъ. Това сѫ великитѣ крака, великитѣ добродѣтели, на които е построено днесъ цѣлото общество. Казвате: всички трѣбва да бѫдемъ добродѣтелни! Ако единъ банкеръ нѣма краката на добродѣтельта, какво ще прави? Ако единъ воененъ нѣма краката на добродѣтельта, какво ще прави? Ако онзи учитель нѣма краката на добродѣтельта какво ще прави? Ако онѣзи майки и бащи нѣматъ краката на добродѣтельта, какво ще правятъ? Ако онзи свещеникъ нѣма краката на добродѣтельта, какво ще прави? Ако всички хора нѣматъ краката на добродѣтельта, какво ще правятъ? Туй, което говоримъ за другитѣ, е вѣрно и за самитѣ насъ. Всѣкога, когато ние се разколебаваме, у насъ настава цѣла катастрофа. Дотогава, докато ние вървимъ съ краката на тия възвишени добродѣтели и казваме, че живѣемъ тъй, както свѣтътъ е построенъ отъ Бога, ние сме стабилни и у насъ има единъ мораленъ устой, едни правилни схващания за живота.

 

  Сега ние искаме да видимъ Христа, това е добродетельта, приложена въ общественния строй на живота. Вие трѣбва да схващате Христа като възвишена, абсолютна добродѣтеь, приложена въ домоветѣ ви, въ вашия индивидуаленъ животъ. Схващате ли Христа така, вие ще имате Неговото велико присѫтствие въ себе си.Знаете ли какъвъ ще бѫде тогава вашия животъ? Всички вие щѣхте да бѫдете алхимици. А знаете ли какво значи алхимия? Алхимикътъ е магъ. Смъртьта не може да хване този алхимикъ, този магъ за гушата и да го души. Този магъ е свободенъ отъ всѣкаква сиромашия и страдания. За този магъ който е въ безсмъртието на живота, и най-голѣмитѣ вълни на живота сѫ само едно приятно наслаждение. Той седи горе надъ вълнитѣ и колкото по-голѣми сѫ вълнитѣ, толкова по-добрѣ за него. Той като се качва надъ тия вьлни, може да си играе съ тѣхъ. Той може да си играе и съ вѣтроветѣ, които донасятъ тия вълни. Този магъ човѣкътъ на добродетельта, като влезе въ огъня, и съ него си играе - огънъ не го гори. Огъньтъ за него е само условие на чистене. Вие ще кажете: това сѫ само поетически изречения.

 

  Ако азъ бѣхъ събралъ хиляди и милиони паяци я имъ проповѣдвамъ като на васъ, като на хора отъ съврѣменната култура, тѣ биха ми казали: това насъ не ни трѣбва, насъ ни трѣбва нишка, да ловимъ мушицитѣ, да се хранимъ и ние,пъкъ да изхранимъ и нашето младо поколение. Питамъ: какво направиха паяцитѣ, каква култура внесоха тѣ до сега?  Все направиха нещо, внесоха една идея въ човечеството, направиха мостове, показаха имъ какъ се правятъ пѫтни съобщения, телеграфи, жици. Хората се научиха нещо отъ паяцитѣ, какъ да правятъ своитѣ железници, своитѣ аеропланни съобщения. Паяцитѣ отъ милиони години знаяха това изкуство. Като се разговарямъ единъ день съ единъ паякъ, питамъ го: знаете ли какво е съвременната култура на човечеството?- той ми казва: ние тази култура я прѣживѣхме още отъ преди милиони години. Казвамъ: отъ толкова години я прѣживѣхте, но пакъ паяци си останахте! — Е нѣмаше кой да ни научи на по-велика наука, но и хората нѣма да отидатъ по-далечъ отъ насъ. Ще кажете: вѣрни ли сѫ тези нѣща? Питамъ: всички тия мисли, които имате вие, вѣрни ли сѫ? Всички материалистически мисли, които имате за Бога, вѣрни ли сѫ? Всички материалистически мисли, които имате за Христа вѣрни ли сѫ? Всички символи, които имате за Бога, вѣрни ли сѫ? Всички символи които имате за Христа вѣрни ли сѫ? Всички символи които имате за живота, вѣрни ли сѫ? Всички мисли които имате за свѣтлината, верни ли сѫ? Не, половината отъ това не е вѣрно. Следователно, ние хората живѣемъ въ едно невежество и после искаме да кажемъ, че този или онзи е невѣжъ. Приятели, всички ние въ едно отношение сме невежи. Защо сме невѣжи? — Понеже мислимъ, че всичко знаемъ. Ти казвашъ: еди-кой си философъ писалъ тъй и мислишъ, че знаешъ много. Не, ти трѣбва да разбирашъ тази философия. Азъ влизамъ нѣкой пьть въ положението на нѣкои философи. Много философи сѫ писали много хубави нѣща, но тѣхнитѣ послѣдователи сѫ извадили криви заключения отъ тѣхната философия. Шопенхауеръ писалъ напримѣръ, че въ свѣта сѫществува една зла воля. Коя е тази зла воля? Той подразбиралъ човѣшката воля, която изопачава Божията воля. А неговитѣ послѣдователи разпространили идеята, че въ вселената сѫществува една зла воля, и тя е, която е създала свѣта. Ако е така, ние трѣбваше да видимъ, че въ пространството сѫществуваше нѣщо разбъркано, нѣкакъвъ хаосъ, а напротивъ, ние виждаме, че въ живота и на най-малкитѣ сѫщества дори сѫществува една хармония, тъй че не една зла воля сѫществува и управлява свѣта, а една блага воля. И Шопенхауеръ казва, че ако човѣкъ не се съгласява съ тази блага воля, ще дойде злата воля върху него. Това е учението на великата природа, което подържатъ и нѣкои отъ източнитѣ народи, но онѣзи хора, които не сѫ въ връзка съ миналото, забравили сѫ този езикъ на великата жива природа, и затова сѫ обезсолили думитѣ.

 

  Въ прочетения стихъ, напримѣръ, имате двѣ сестри, родени отъ една майка и единъ баща, едната Мария, другата Марта. Първата схваща възвишеното, Божественото и се опредѣля да служи на него, а другата не схваща Божественото и се опредѣля на служи на човѣшкото, на материалното въ живота. Отъ какво произтича това? — То е резултатъ на тѣхнитѣ индивидуални схващания. Това произтича отъ тѣхния конкретенъ умъ. Когато ние искаме въ даденъ случай да опитаме всички добрини, ние опитваме едно голѣмо зло. Напримѣръ, ако седнешъ на трапезата и искашъ въ дадения моментъ да опиташъ всичкото благо на яденето, ти ще опиташъ най-голѣмото зло. Ти опитай най-малкото благо на яденето, най-микроскопическата часть отъ това благо! Вземи една ябълка и малко хлѣбецъ и бѫди благодаренъ, а довечера пакъ ще ядешъ. Прѣзъ тия 50 или 100 години на живота си и все ще опитвашъ благото на яденето, все ще ядешъ. Не опитвай всичкото благо наведнажъ! Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливъ казватъ: кажи ни какъ да бѫдемъ щастливи. Казвамъ: мога да ти кажа, какъ да бѫдешъ щастливъ за една минута, за единъ часъ, за единъ день, за една седмица, за единъ мѣсецъ или за цѣла година, но да ти кажа, какъ да бѫдешъ щастливъ за цѣлъ животъ, това не е право, нито е позволено отъ Бога. И защо страдатъ майкитѣ? — Тѣ искатъ да направятъ дъщеритѣ си щастливи, Това е най-голѣмото зло. Богъ не е създалъ дъщеря ти, за да бѫде щастлива. Богъ като изпратилъ вашитѣ дъщери на земята, като разбира тия малки хора, казва имъ: „Вие ще живѣете по този и този начинъ, както е наредила живата природа, ще имашъ такива и такива отношения съ хората, и нѣма да се стрѣмите да бѫдете щастливи“! Майката изопачава това нѣщо, измѣня тия закони и казва на дъщеря си: не, ти ще живѣешъ по начина, който азъ ти опредѣлямъ. Вълкътъ казва на своя синъ: „Синко, ела съ мене, азъ ще те науча по какъвъ начинъ да живѣешъ, какъ да одирашъ кожата на овцата“. Овцата казва на своя синъ: „Ела съ мене да живѣешъ, азъ ще ти покажа по какъвъ начинъ да пасешъ трѣвата. „Паякътъ казва на своитѣ малки: „Елате съ мене, азъ ще ви покажа, по какъвъ начинъ да ловите малкитѣ мушици“. Азъ наричамъ тия нѣща фази на единъ животъ, който още не е оформенъ. Азъ не осѫждамъ този животъ, но казвамъ, че това е животъ, който още не е оформенъ, който не е разрешенъ. Ще дойде день, когато нѣма да има гълтане на мушици; ще дойде день, когато нѣма да има закачене овци и агнета на куки. Ще дойде день, когато нѣма да умираме, но всички ще се измѣнииъ въ онзи възвишенъ и разуменъ животъ.

 

  Вие ще чакате да дойде Христосъ на земята. Нѣкои си прѣдставляватъ идването на Христа буквално и казватъ: щастлива е била Мария! Азъ съмъ слушалъ много жени, млади и стари, които казватъ: щастлива е била Мария, дѣто е седѣла при нозѣтѣ на Учителя! Намѣри се само една Мария въ цѣлия Израилъ. Нѣмаше ли друга нѣкоя? Да, ако разбираме нѣщата буквално, така е, но не трѣбва да ги схващаме буквално. Всѣка една жена, въ каквото и положение да е, може да бѫде Мария, може да седне при нозѣтѣ на Учителя и да учи тази велика Мѫдрость на живота. Слѣдователно, всички ние можемъ да седнемъ при нозѣтѣ на Учителя. Казва се по-нататъкъ въ стиха: „Мария избра добрата часть, която никой не може да и отнеме“. Значи, възвишеното, великото никой не може да ти отнеме, то е твое.

 

  Та казвамъ, ще се върнемъ къмъ думитѣ: да се облѣче човѣкъ и да се съблѣче; да се магнитизира и да се демагнетизира. Ти нѣма да се съблѣчешъ голъ — нищо повече! Защо? Голотата, това е най-голѣмата срамота. Но, да бѫдешъ голъ и слѣдъ това да се облѣчешъ, това е най-великата промена, която става съ тебе. Ти усѣщашъ, че си човѣкъ, сѫщество, което може да мисли. И при най-голѣмитѣ мѫчнотии, и при най-голѣмитѣ страдания, които ти турятъ ще кажешъ: азъ съмъ въ състояние да нося не само тия мѫчнотии, но и цѣлата земя на гърба си. Но кога? — Когато пѫтува съ тия велики крака на Добродѣтельта- Щомъ вървишъ съ тия крака на Добродѣтельта, ти ще можешъ да носишъ и земята на гърба си. Не мислете, че тази земя е тежка; не, тя е много лека.Земята е много тежка, това е тъй, но е по отношение на нейнитѣ силови линии, но тъй, както тя плава въ пространството, тя е много лека, и едно дѣте може да я носи. Ето, прѣди нѣколко дни, единъ изобрѣтатель математикъ ми разправя своитѣ изчисления и казва, че съ единъ килограмъ вѫглища и съ единъ тренъ отъ 60 вагоня той може да обиколи земята три пѫти. И доказва това нѣщо човѣкътъ математически. Казвамъ му: ако софийската публика те чуе да разправяшъ това нѣщо, знаешъ ли какво ще те направи? Но модеренъ човѣкъ е той, не се бои, доказва своята теория. Не само това, но азъ мога да кажа, че съ единъ килограмъ вѫглища мога да отида три пѫти до слънцето и да се върна, като водя съ себе си единъ тренъ отъ 1000 вагона. Това прави само разумниятъ човѣкъ. Само разумниятъ човѣкъ може да прави такива силни съобщения. Това е въпросъ само на врѣмето.

 

  Та казвамъ сега: Марта и Мария, това сѫ двѣ положения, двѣ състояния у човѣка. Първото състояние е материалистическо, когато човѣкъ става материалность и казва: трѣбва да се живѣе! Че трѣбва да се живѣе, е вѣрно, но разумно трѣбва да се живѣе! Ако азъ живѣя живота на вълка, животъ ли е това? Ако азъ живѣя живота на овцата, животъ ли е това? Ако азъ живѣя живота на паяка, животъ ли е това? Ако азъ живѣя живота на глистея, животъ ли е това? Това е само една микроскопическа часть отъ онзи истински разуменъ животъ. Кой е разумниятъ животъ? Разумниятъ животъ е цѣлокупниятъ животъ, който включва въ себе си всички отдѣлни часта на живото, като едно цѣло. Разуменъ животъ е онзи, който включва всички безбройни проявления на живота въ едно цѣло. Онзи, който се занимава съ музиката, вижда, че всички музикални тонове не сѫ еднакво силни, не сѫ еднакво звучни, но той борави съ нѣкои отъ тия тонове, въ които има извѣстни повишения и понижения и ги съгласява въ едно, акордирва ги. Слѣдователно, животътъ е една велика музика, една велика симфония. Азъ ще ви разправя нѣкой пѫть подробно за тази велика симфония, за която се говори и на небето. На небето се говори, че земниятъ животъ е една велика симфония, създадена отъ най-великитѣ богове и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе отъ всички. А вие прибързвате и критикувате земния животъ. Казвамъ: чакайте, той е една цѣлокупность, вие сте чули само нѣкои части отъ тази симфония и се произнасяте. Не бързайте, това за сега е само едно приготовление. Ние сме въ края на една репитиция и нѣма да се мине дълго врѣме, ще се продаватъ билети за този великъ концертъ и ще го чуете. Всички ще бѫдете хубаво облѣчени. Нѣма да бѫдете Марта съ скѫсанитѣ дрехи и чепичета, но ще се облѣчете съ най хубавитѣ си дрехи и ще се явите съ онова възвишено разположение на вашия умъ, вашето сърце на вашата душа и на вашия духъ. Само така ще се образува отъ васъ едно възвишено, благородно общество, което ще разбира вѫтрѣшния смисълъ на живота. Тогава всички ще се спогледате помежду си и ще кажете: много добре свирятъ тия музиканти това е една велика симфония; Сега вие ще си въздъхнете и ще си кажете: дали ще мога да си купя единъ билетъ? Помнете, онѣзи отъ васъ, които нѣматъ пари, за тѣхъ ще има гратисъ билети. За всички ще има по единъ билетъ, не е важно на кое мѣсто ще сте, дали ще сте на послѣдното или на първото мѣсто; кѫдѣто и да сте, на края да сте, всички ще чуете този великъ концертъ. Той е нѣщо повече отъ 1001 нощь. Важното е да имате единъ билетъ, съ който да влѣзете, та и на крака да сте, нищо не значи. Вие, като влѣзете тамъ, нѣма да търсите столъ да седнете, а ще благодаритѣ, че сте влѣзли. Вие, съврѣменнитѣ хора, мислите, че най-красивото състояние е да седне човѣкъ. Опасно е сѣдането въ живота. Азъ ще ви приведа единъ анекдотъ за такова сѣдане. Разправятъ за единъ магьосникь, който владѣялъ законитѣ, че изнамѣрилъ единъ столъ, на който като седнѣлъ нѣкой, не могълъ да стане, докато не го дигне той самъ. Единъ день дошълъ при него единъ демонъ, който не вѣрвалъ въ силата на този столъ, но магьосникъ му далъ единъ добъръ урокъ. Този демонъ седналъ на столъ, но повече не могълъ да стане докато не го освободилъ магьосникътъ. Сѣдането не е едно отъ най-красивитѣ състояния. Кога хората сѣдатъ? — Когато паднатъ. Видѣхъ прѣди нѣколко дни, единъ младъ момъкъ, както вървѣше по пѫтя, подхлъзна се и падна. Бързо скочи, изтърси се отъ праха и каза: азъ не паднахъ. Ами какво? — Седнахъ. Има едно състояние въ живота, което е по-хубаво отъ сѣдането. То е да седишъ правъ. Въ стоенето правъ, въ тази идея има нѣщо по-хубаво възвишено. Въ това положение всички удове сѫ въ едно хармонично състояние, човѣкъ се чувствува възвишенъ, независимъ отъ окрѫжаващата го срѣда.

 

  Казва Христосъ: „Мария избра добрата частъ“. Та вие ще се облѣчете съ тази велика, мощна идея въ себе си и нѣма да казвате, че отъ васъ човѣкъ нѣма да стане. Нѣма да се демагнетизирвате и се обезсърдчавате. Грѣхота е! Ще кажешъ: Господъ ме е направилъ човѣкъ и нѣма да мисля, че не съмъ способнъ за нищо. Богъ е турилъ въ мене единъ отличенъ умъ, и азъ ще му дамъ всички условия да мисли, както трѣбва и да се прояви, когато е нужно. Нѣма да казвашъ, че сърцето ти е развалено, но ще кажешъ, че Господъ ти е далъ едно благородно и възвишено сърце, и ти ще му дадешъ всички условия да се прояви въ най-благородни и възвишени чувства. Въ Писанието се казва, че Господъ е далъ на хората хубави сърца. Всѣки день Господъ дава нови сърца на хората. Азъ всѣки день виждамъ хората съ обновени сърца, съ меки, благородни сърца, жесть има въ тѣхъ, жертва, култура има въ тѣхъ. Но ако всѣки день се обезвѣрявате, вие ще загубите всичко, което богъ е вложилъ въ васъ. Вие трѣбва да бѫдете тази Мария, която да учи при нозѣтѣ на Учителя си. Този Учитель вие ще Го намѣрите. Кѫде? — Знаете кѫдѣ. Нѣма да схващате нѣщата буквално, но ще ги схващате по вѫтрѣшенъ смисъль, по духъ.

 

  Често, въ своитѣ бесѣди азъ говоря за триѫгълника, за четириѫгълника и за редъ други геометрически фигури. Ами че въ човѣкка има единъ живъ тригѫгълникъ, който не е равностраненъ, но равнобедренъ. Отъ този триѫгълникъ ние сѫдимъ за степеньта на човѣшката интелигентность. Отъ този триѫгълникъ ние още сѫдимъ и за здравието на човѣка, какво е състоянието на неговитѣ дробове и на всичкитѣ му удове. Отъ този триѫгълникъ ние сѫдимъ още и за човѣшката мисѫль за човѣшкитѣ чувства, за човѣшката душа и за човѣшкия духъ, отъ този триѫгълникъ ние сѫдимъ и какъвъ ще е бѫдещиятъ животъ на човѣка. Всичко е написано върху този триѫгълникъ. И този, който може да прави своитѣ математически изчисления, всичко може да каже и да предскаже. Той знае всичко. Значи, въ живата природа се криятъ всичкитѣ условия, всичкитѣ възможности за единъ отличенъ, идеаленъ животъ. Ние боравимъ съ възможноститѣ на единъ възвишенъ, идеаленъ животъ. Анормалноститѣ, които ние срѣщаме въ живота, тѣ сѫ изключени отъ природата. Всички анормални състояния,всички болести, всички дисхармонични състояния, които минаватъ мимолетно, тѣ сѫ изключени отъ живата природа, а всичко възвишено и красиво въ живота, влиза въ нейния планъ. И всичко, което Богъ е създалъ въ свѣта, отъ най-малкото до най-голѣмото, цѣли да изрази този планъ на живата природа. И ще се изпълни Божия планъ! Защо, защото въ всѣки човѣкъ, въ всѣка душа има вложено това Божествено начало. Колкото и да е падналъ човѣкъ, колкото и да е заспалъ, въ него има едно вътрѣшно Божественно чувство, което го подтиква да се стрѣми къмъ единъ красивъ, къмъ единъ възвишенъ животъ.

 

  И тъй, за всинца ви има тази възможность да бѫдете Мария. Ако тази ваша сестра Марта услужва врѣменно, и тя е на мѣстото си. Единъ день когато дойде тази велика симфония въ живота, Марта и Мария ще живѣятъ заедно — въ едно тѣло, въ една душа, въ единъ духъ, Сега тѣ живѣятъ въ двѣ отдѣлни тѣла. Тогава въ всѣки човѣкъ ще има единъ мощенъ духъ, и между всички хора ще има едно вѫтрѣшно разбирателство. Дотогава ние трѣбва да имаме тази мощна идея въ себе си. Тамъ е спасението на свѣта!

 

  Сега всички трѣбва да се стрѣмите да направите този мостъ. Усъмните ли се, вие сте при брѣга на живота, вие сте прѣдъ прага на гроба и казвате: всичко се свърши съ мене, азъ ще изгния вѫтрѣ, ще се разложа и нищо нѣма да остане отъ мене! Не, това сѫ дѣтински разбирания на неразумнитѣ чора. Въ този смисъль на думата, смърть нѣма. Смъртьта, това е едно прѣходно състояние отъ единъ но-низшъ животъ къмъ другъ по-великъ животъ. Тя се явява всѣкога като една служителка на живота.         Слѣдователно, смъртьта всѣкога показва единъ по-високъ етапъ, т. е. прѣминаване отъ единъ по-низъкъ животъ къмъ другъ по-високъ. И когато единъ ангелъ минава отъ единъ по-низъкъ животъ къмъ единъ по-високъ, той сѫщо тъй умира, както и когато едно висше сѫщество се самопожертвува и дохожда на земята, при което минава отъ едно по-висше състояние въ едно по-нисше, пакъ умира. Щомъ влѣземъ въ висшия животъ, обаче, смъртьта прѣстава. Слѣдователно, смъртьта сѫществува само между границитѣ на двѣ възможности, между единъ животъ на ограничения и между единъ животъ на разширения. Смъртьта е прѣдѣлъ на два свѣта. Права ли е тази идея? — Права е.

 

„Мария избра добрата часть,която нѣма да ѝ се отнеме“.

 

Добрата часть,това е свѣтлината на живота,това е свободата, дето сѫществуватъ всички блага.

 

Бесѣда, държана отъ Учителя, на 24 януарий 1926 год. въ гр.София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...