Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_01_10 Давамъ власть

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 16 януари 2015 - 09:03

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Давамъ власть

 

   „Ето давамъ ви власть да нас-

тѫпвате на змии и на скорпии, на

всѣка чужда власть и нищо нѣма

да ви поврѣди“.

 

            Животътъ, въ обширенъ смисъль, има своя дефиниция или свое опрѣдѣление. Отъ онѣзи три думи, които Христосъ е казалъ въ стиха: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, Той поставя живота на най-висока точка. Нѣкои съврѣменни свѣтски хора сѫ недоволни отъ живота. Има и религиозни хора, които сѫ недоволни отъ живота, но това означава неразбиране на живота. Въ основата си, всичко въ свѣта живѣе, нѣма мъртва материя. Мъртва материя сѫществува само за невѣжитѣ хора, които не разбиратъ устройството на вселената, които изведнажъ разрѣшаватъ въпроситѣ и казватъ, че извѣстни вѣщи сѫ живи, а извѣстни — мъртви. Въ сѫщность не е така. Желѣзото живѣе тъй, както и човѣкътъ живѣе. Свържете сега животътъ съ човѣшката интилигентность. Желѣзото чувствува скърби и радости тъй, както и човѣкътъ Това е доказано, чрѣзъ редъ опити, направени въ това отношение. Единъ виденъ индуски професоръ е доказалъ това чрѣзъ редъ научни опити. Нѣма да се впущамъ въ обяснения, какви сѫ неговитѣ опити, но той научно е доказалъ, че желѣзото може да се отрови тъй, както и човѣкъ може да се отрови. Желѣзото може да се екзалтира тъй, както и човѣкътъ може да се екзалтира. То може да възприема всички промѣни, които ставатъ въ човѣка. Това е провѣрено съ стрѣлката на галванометъра, съ който се отбелѣзва всѣка промѣна, която става въ човѣшкото тѣло. Тъй чувствителна е тази стрѣлка! Тази стрѣлка показва, че като се турятъ върху желѣзото извѣстни киселини, и то чувствува радости или скърби, и то се весели и страда. На нѣкои отъ васъ това нѣщо може да се види чудно, но питамъ: нима не е чудно състоянието на онзи, който се напива и започва да залита изъ улицата? Нима не е чудно да видите нѣкой ученъ човѣкъ, професоръ, който е свършилъ четири факултета, но се е напилъ и ходи по улицитѣ, залита отъ единия край до другия? Залита той понеже е изгубилъ равновѣсието на своята нервна система. Умътъ на този професоръ не функционира правилно, затова той ходи отъ единъ дуваръ на другъ, залита отъ едно мѣсто на друго. Той като се доближи до нѣкой дуваръ, казва: „Този дуваръ живѣе толкова, колкото и азъ“. И послѣ, като падне на земята казва: „Тази земя живѣе толкова, колкото и азъ“. Стане, продължи по-нататъкъ пѫтя си, докато залитне въ другъ нѣкой дуваръ. Тукъ залитне, тамъ залитне и най-после казва: „И кальта, и камънитѣ, и земята, и птицитѣ живѣятъ тъй, както и азъ живѣя. Всичко въ свѣта живѣе! Трѣбваше да се напия, за да ви докажа това нѣщо“. Хората като видятъ, че се е напилъ, казватъ: този чъвѣкъ е пиянъ. Обаче този професоръ, съ стрѣлката на своя галванометъръ, прави своитѣ опити и казва, че и желѣзото е живо.

 

            И тъй, ние идемъ до онази мѫдра философия, че цѣлиятъ животъ е единъ живъ организъмъ, а ние сме частици на този живъ организъмъ. И ние живѣемъ по причина на общото. Слѣдователно, каквито сѫ проявитѣ на общото, такива сѫ и нашитѣ прояви. И въ този случай, заключенията ни за живота и за нашитѣ прояви не могатъ да бѫдатъ различни отъ общото. Съ други думи: нашата интелигентность не може да се прояви вънъ отъ общата интелигентность. Обаче, какъвъ е смисълътъ на живота, тѣзи работи ще оставимъ за по-послѣдно врѣме. Кога? Вие бихте казали; е, слѣдъ като умремъ и ни турятъ въ гроба, слѣдъ като станемъ тамъ на малки частици и дохождатъ да ни палятъ свѣщи, да проливатъ сълзи заради насъ и най-послѣ слѣдъ като ни взематъ ангелитѣ горѣ, все ще разберемъ смисъла на живота. Чудни сте вие, ако чакате ангелитѣ да ви взематъ горѣ слѣдъ като умрете! Че ангелитѣ могатъ да ви взематъ и сега още. Тѣ могатъ да ви взематъ тъй, както седите. Гледашъ, изгуби се нѣкой изведнажъ. Защо да може да стане това? Защо да не се изгуби нѣкой, тъй, както седи тукъ? Коя смърть е по-хубава: да не плащашъ нито петь пари за погребение, или да пазарятъ за тебе колесница, че кръсть, че свѣщи да палятъ и да тръгнатъ слѣдъ тебе приятели и близки, да плачатъ, да нареждатъ? А тъй гледашъ нѣкой човѣкъ, както седи, изгуби се, никакъвъ го нѣма. Кое е по-хубаво отъ двѣтѣ. Азъ казвамъ: при сегашното състояние най-хубаво е човѣкъ да се изгуби изведнажъ, незабелѣзано да се изпари. Вие ще кажете: да не знаемъ, кѫде е гробътъ му, туй не е по Бога. Каква философия има въ този гробъ? Та нима съврѣменнитѣ хора, като знаятъ гроба на Христа, се поправиха? Отъ 2000 години хората все ходятъ и се връщатъ отъ гроба на Христа, но питамъ: какво научиха отъ това ходене и връщане? Гледамъ нѣкои, отъ религиознитѣ казватъ: дано спечеля малко пари, та да отида на гроба на Христа. Какво отъ това? — Ще отидешъ тамъ съ едни изкривени идеи, ще се върнешъ съ други изкривени идеи. Ще отидешъ съ единъ дяволъ, ще се върнешъ съ десеть. Нѣкои ще възразятъ на това.

 

            Казвамъ: въ свѣта ние нѣма да живѣемъ за себе си. Като казвамъ, че нѣма да живѣемъ за себе си, разбирамъ, че ще живѣемъ за Бога, и схващанията ни ще бѫдатъ разумни, тъй както е въ великия организъмъ. Ние не сме дошли въ свѣта да смущаваме Божественото тѣло. Ние не сме дошли да смущваме Божествения редъ и порядъкъ. Всички онѣзи малки мушици, всички онѣзи най-дребни сѫщества ние почитаме, защото знаемъ, че тѣ влизатъ въ Божествения организъмъ. Нѣкои пѫть азъ казвамъ, че волътъ е интелигентенъ. Като казвамъ, че волътъ е интелигентенъ, подразбарамъ, че е интелигентенъ като волъ. Но подразбирамъ още, че ако му се дадатъ условия като на човѣкъ, и той ще се прояви тъй, както и човѣкътъ. Като казвамъ, че мушицата е интелигентна, подразбирамъ, че ако и се дадътъ условия като на човѣкъ, и тя ще се прояви тъй както и човѣка. Ако на човѣка се дадътъ условия като на единъ ангелъ, и той ще се прояви като ангелъ. Или, ако му се дадътъ условия като на Бога, и той ще се прояви като Богъ. Въ условията е всичкото. Че какво се подразбира подъ „Богъ“? Да си Богъ не значи, че трѣбва да запалишъ свѣта. Да бѫдешъ Богъ, подразбирамъ да можешъ да творишъ, да разбирашъ законитѣ на Любовьта. Едно отъ качествата на Бога, това е Любовьта.

 

            Слѣдователно, въ свѣта има три принципа, които нѣма да ви кажа съ сѫщинскитѣ имена, но въ прѣводи. Казвамъ ви: Любовьта е първия принципъ. Отъ Любовьта произтича живота. Този животъ прониква цѣлия козмосъ, прониква всѣка частица. И ако ние не спазваме правилностьта на този Божественъ законъ, възможно е, съ нашитѣ мисли, съ нашитѣ желания нѣкои отъ тѣзи частици да почне да се умъртвява. Съврѣменитѣ лѣкари казватъ, че когато човѣкъ дойде па възрасть около 40 — 50 — 60 години, започва да се развива въ него болестьта „arterio-sclerosa, докато най-послѣ умира отъ пропукване на тѣлото. Защо умиратъ тѣзи хора? — Старитѣ хора умиратъ отъ страхъ — нищо повече. А младитѣ отъ какво умиратъ? — Младитѣ умиратъ отъ прѣсищане отъ прѣизобилие, отъ задръстване. И дѣйствително, много майки уморяватъ дѣцата си отъ много хранене. Тя храни малкото си дѣте по 10 — 15 пѫти на день „Хайде, мама, хайде хапни си!“ Тя се бои да не умрѣ отъ гладъ. „ Нека яде, да порастне!“ Не, три пѫти на день е достатъчно за едно дѣте да се храни. Не е въ многото, не е и въ малкото. Въ природата има единъ законъ, споредъ който е опрѣдѣлено всѣкиму, колко трѣбва да яде. Въ това именно седи разумностьта на живота, че природата е опрѣдѣлила на всички сѫщества, каква доза ядене трѣбва да употрѣбяватъ. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, познаваме този великъ законъ на хранене, всички щѣхме да бѫдемъ здрави. Азъ не говоря за това здраве, което хората подразбиратъ да е дебеличъкъ вратътъ на нѣкого, или лицето му да е пълничко румено, или тѣлото му да е тантуресто, или да има благоутробие, да е по мазничекъ. Забѣлѣжете, почти всички богати, заможни хора сѫ пълнички. Какво влияние упражняватъ условията, за по-силна илюстрация на мисъльта си, ще ви дамъ единъ примѣръ. Още отъ турско врѣме е забѣлѣзано, че всички чорбаджии, всички кметове сѫ дебелички, тантурести. И наистина, ако нѣкой сухъ, слабъ човѣкъ стане чорбаджия, не се минава и година време, той става тантурестъ, хваща шкембе. Отъ тамъ е останала и поговорката: „Направете нѣкого чорбаджия, за да се оправи“. Тъй сѫщо и богатитѣ затлъстяватъ, трѣбва да знаете, обаче, че щастието на човѣка не седи въ богатството. Въ този Божественъ организъмъ, въ който живѣемъ, ние сме осигурени. Ние сме хиляди пѫти по-осигурени отколкото ония, които сѫ вложили влоговетѣ си и въ най-сигурнитѣ банки. По-сигурна отъ нашата банка нѣма. Сега вие ще кажете: докажи това! Всички нѣща, които се доказватъ сѫ фалшиви, а всички ония, които не се доказватъ сѫ реални, истински. Затова именно тия нѣща, които сѫ истински, не ги доказвамъ, защото тѣ сами по себе си съдържатъ Истината. Азъ не доказвамъ Истината. Защо? Защото съмъ съгласенъ съ нея. Пъкъ ако искате, азъ мога да ви докажа тази Истина. Какъ? Елате съ мене и азъ ще ви докажа Истината. Вие казвате: азъ имамъ правилни възгледи за живота. Добрѣ, може да имашъ правилни възгледи за живота, ще провѣришъ на опитъ твоитѣ правилни възгледи. Ето, прѣдъ тебе седи единъ боленъ. Положи рѫката си върху главата на този боленъ и ако той оздравѣе, твоитѣ възгледи сѫ прави. Полагашъ рѫката си но болниятъ не оздравѣва. Азъ, който имамъ, споредъ васъ, криви възгледи, турямъ рѫката си върху главата на този боленъ, и той оздравѣва. Чии възгледи сѫ правилни сега? — ама това е една случайность, това е отъ дявола. Вие срѣщали ли сте се нѣкѫдѣ съ този дяволъ? Знаете ли, какво нѣщо е той? — Той е една сѫщество излѣзло отъ Бога. Слѣдователно, какво е отношението на вълка спрѣмо овцата, такова е и отношението на дявола къмъ човѣшката душа. Вълкътъ като влѣзе въ нѣкоя кошара, сграбчва една овца, опапа я и като си вземе отъ нея, каквото му трѣбва, казва ѝ: „Сега ти ще отидешъ въ другъ свѣтъ да работишъ всичкото си трудолюбие, като нѣкоя пчела, и като съберешъ достатъчно медъ, като разбогатѣешъ, слѣдъ нѣколко години азъ пакъ ще те навѣстя“. Значи, доброто и злото, това сѫ два противоположни живота. Азъ нѣма да ви доказвамъ това. Защо? Защото то е една Истина. Смъртьта подразбира, че доброто се е трансформирало въ зло. Нѣкой пѫть и злото може да погълне живота на доброто, така че и злото може да се трансформира. Но ще знаете, че въ този случай злото не е изчезнало. И когато доброто се погълне отъ злото, и то не е изчезнало. Злото и доброто въ този великъ Божественъ организъмъ иматъ съвсемъ друго отношение. По отношение на насъ, обаче, злото е една опасна сила, и ние трѣбва да боравимъ съ нея тъй внимателно, както ученикътъ борави съ нѣкоя силна киселина, или както нѣкой ученъ борави съ най-силния електрически волтажъ. Вие опитвали ли сте най-силния волтажъ?

 

            Та казва Христосъ: „Ето, давамъ ми всѣка власть! Всички искате да имате власть, но властьта почива върху знанието. Не е достатъчно само да имате власть, но трѣбва да знаете, какъ да задържите тази власть и какъ да я използувате. Нима въ свѣта не сѫ идвали видни личности? Нима Провидѣнието до сега не е давало никому власть? Давало е, но тия хора сѫ я изгубили. Нима и на васъ Провидението не е дало власть? Забѣлѣжете, по отношение на мравитѣ, на мушицитѣ, Провидѣнието ви е дало власть. По отношение на тѣхъ вие сте хора съ власть. Туй, което и милиони мравки нѣматъ възможность да направятъ, вие можете да го направите. Ще кажете, ама тѣ сѫ мравки. Да, но туй, което вие само за единъ моментъ можете да направите, за тѣхъ се изискватъ милиони години. Могатъ ли милиони мравки да направятъ една цигулка? Могатъ ли милиони мравки или милиони мушици да създадатъ единъ Паганини, или единъ Микелъ-Анжело? Могатъ ли тѣ да създадатъ такива велики художници, музиканти или скулптори? — Не могатъ. Значи, въ човѣшката душа сѫ вложени извѣстни сили, каквито въ тия мушичи и мравки нѣма. Туй, което човѣкъ може да възприеме, по-нисшитѣ сѫщества не могатъ да възприематъ. Въ тази фаза, въ която човѣкътъ се намира днесъ, той може да се прояви, да се разцъвти. Като изводъ отъ всичко това, азъ изваждамъ слѣдния законъ: Любовьта на Бога къмъ всички сѫщества е еднаква. Значи, туй е общъ законъ. Това е единъ постулатъ. Разликата е въ това, че всички сѫщества не използуватъ еднакво Божията Любовь. Понеже Любовьта съставлява база на Божията Мѫдрость, то въ степенитѣ на Любовьта се проявяватъ и степенитѣ на мѫдростьта. Има степени на Любовьта, има степени и на Мѫдростьта, има и степени на Истината. Истината, това е най-високото нѣщо въ разумния човѣшки животъ. Любовьта, това е проява на Бога. Богъ се проявява само въ Любовьта. Като говоримъ за Мѫдростьта, трѣбва да знаемъ, че тя е проявление на всички Синове Божии. А когато говоримъ за Истината, ние разбираме всичко живо въ свѣта, което се проявява, Всичко живо трѣбва да бѫде свободно, понеже то прѣдставлява часть отъ общия Божественъ организъмъ.

 

            Христосъ казва на Своитѣ ученици: „Ето, давамъ ви власть!“ Вие сте чели този стихъ отъ Евангелието. За каква власть се говори? — Да настѫпватъ на скорпии. Христосъ говори ли тукъ за външнитѣ скорпии, за външната отрова?

 

            Сега азъ ще се спра върху следното положение. Често, въ живота се явява споръ между две разумни сѫщества, между двама мѫже, или между двѣ жени. Спирали ли сте се вие да разграничитѣ дълбокитѣ причини на този споръ? Защо изпѫква той? Прѣдстветѣ си вие, че двѣ жени спорятъ за единъ мѫжъ, дѣлятъ го. Разгледайте този споръ чисто научно, съ стрѣлката на галванометъра и вижте, какви сѫ резултатитѣ отъ този споръ. Ако изслѣдвате главитѣ на тѣзи двѣ жени и главата на този мѫжъ, ще видитѣ, че една малка часть отъ долната страна на мозъка въ мѫжа е възбудена и сега тия двѣ жени се стремятъ да се съединятъ съ този мѫжъ и да станатъ едно съ него. Но въ природата това нѣщо не е позволено. Въ физическия свѣтъ трима души не могатъ да се съединятъ въ едно, но могатъ да направятъ едно химическо съединение. Вслѣдствие на това, започва се една война: едната горѣ, другата долу. Не стига това, но намѣсватъ се и тѣхнитѣ майки и бащи. Най-послѣ едната е но-силна, надвива, успѣва да направи едно химическо съединение, образува се азотна киселина. Другата се изхвърля навънъ като свободенъ елементъ. За нея казватъ: горката жена, строшено ѝ е сърцето! Не, сърцето ѝ не е строшено, но не е могла да се съедини съ този мѫжъ, да образува едно съединение. Да допуснемъ сега, че тия двѣ жени биха успѣли да се съединятъ съ този мѫжъ. Какво биха направили съ него? Ще кажете: ще бѫдатъ щасливи. Азъ бихъ желалъ да зная, колко щастливи жени има до сега отъ падането на нашата стара, почтена майка Ева! Я ми кажете, колко такива щастливи жени има до днесъ? Ние ще разрѣшимъ този въпросъ само тогава, когато разрѣшимъ щастието като едно разумно разбиране между мѫже и жени. Азъ засѣгамъ въпроса принципално. Кое прави жената жена, и кое прави мѫжътъ мѫжъ? Въ едно отношение жената е основа, а мѫжътъ е киселина, т. е. киселиненъ окисъ, и между тѣхъ може да стане едно химическо съединение. Слѣдователно, мѫжътъ и жената се различаватъ по степеньта на своитѣ вибрации. Вибрациитѣ на жената се различаватъ отъ вибрациитѣ на мѫжа, и обратно. У мѫжа всѣкога прѣобладаватъ правитѣ линии, той е праволинеенъ. Той мяза на радиоактивни сили, които излизатъ отъ центъра на единъ крѫгъ. Жената обича кривитѣ линии, тя се движи по спирала. Ще кажете: значи, тя се лута. Не, то е законъ на движение. Когато Господъ праща нѣкоя душа на земята, пита я: по кой пѫтъ искашъ да вървишъ, по радиуса или по периферията на окрѫжностьта? Тази душа казва: „Азъ искамъ да се движа, по периферията“. Добрѣ, тогава ще бѫдешъ жена. Друга душа казва: „Азъ искамъ да се движа по радиуса“. Добрѣ, тогава ще бѫдешъ мѫжъ. Слѣдователно, жената опрѣдѣля движението на мѫжъ, докадѣ той може да върви. Мѫжътъ като върви, дойде до периферията, до жената, и скоро гащитѣ му започватъ да треператъ — връща се назадъ къмъ радиуса, къмъ центъра. Вие казвате: не, мѫжътъ не се бои отъ жената. Трепери сърчицето на мѫжа, бои се той отъ жената. Вземете нѣкой генералъ, отъ когото треператъ толкова войници, толкова офицери, като срещне нѣкоя мома, затрепери му сърцето, хвърля шашка, всичко хвърля, казва: „опасна е тази мома, очитѣ ѝ горятъ като огънь!“ Трепери човѣкътъ! Ще трепери, разбира се, и оттатъкъ ще мине. Защо? Защото Божественото е въ жената. Ще дойдешъ съ смирение до нея! Ти ще знаешъ, че Богъ се проявява въ нея. Докато жената знае, че Богъ се проявява въ нея, тя ще има всичкото смирение, но и всичката сила; каже ли, обаче, че тя е, която се проявява, колелото се обръща, и мѫжътъ вече не се плаши отъ нея. Погледнешъ, мѫжътъ се явилъ съ нѣкаква пръчица, и той сега я плаши. Това вече не е проявление на жената. Значи, щомъ жената опрѣдѣля дѣйностьта на мѫжа и казва: „Извънъ този крѫгъ ти нѣма да работишъ, това е полето на моята деятелность“ — тя изгубва своето смирение и своята сила. Жената трѣбва да знае, че външната дѣятелность се опрѣдѣля отъ дѣятелностьта на радиуситѣ. Жената не трѣбва да ограничава дѣятелностьта на мѫжа, защото съ това ограничава и себе си. Расте ли радиуса, съ това се увеличава и окрѫжностьта.

 

            Когато казвамъ, че ние живѣемъ еднакво, азъ разбирамъ, че всички страдаме еднакво, но не използуваме еднакво тия страдания. Много пѫти вълкътъ, като изпитва нѣкои страдания, прѣгризва задния си кракъ и прѣдпочита да остане съ три крака, но да не търпи. Научва ли урока отъ тия страдания? — Не научва. И при това положение той казва: „Азъ мога и съ три крака да крада овци“. Но като остане съ три крака, вижда, че не може да краде, както по-рано, защото съ три крака той вече влиза въ границитѣ на разумния животъ. И вълкътъ има религия, има и вѣрвания. И той става сутринь рано и отива въ гората да се моли на Бога, като казва: „И азъ ходя всѣка сутринь въ гората да се моля на Бога, дано ми прати нѣкоя овца“. И между хората има такива, които се молятъ на Бога за пари, за власть за сила. Защо е нуженъ Господъ на тия хора? Азъ сега не говоря, защо ви трѣбва Господъ, но казвамъ: щомъ вие живѣете въ Божествения организъмъ, трѣбва да живѣете съобразно Него. Това топло врѣме, каквото е днешното, ражда всички болести. Заболѣете ли, вие започвате да викате единъ, два, три, четири и повече лѣкари и да се лѣкувате, до като най-послѣ се яви нѣкаква криза, нѣкакво усложнение и казвате: тъй рѣшилъ Господъ! Всичи съвременни хора казватъ: тъй е рѣшилъ Господъ! Че Господъ е рѣшилъ нѣщо, азъ съмъ съгласенъ, но дали именно това е рѣшилъ, то е другъ въпросъ. Решилъ е Господъ днесъ да ви говоря, това е важното. Рѣшилъ е Господъ днесъ да ме слушате, но какъ ще ме слушате, това е важното. Сега, ако азъ се домогна до условията и искамъ нѣщо да ви сметна, това не е съгласно съ Истината. Пъкъ ако и вие искате нѣщо да ме сметнете, и то не е съгласно съ Истината. Но ако азъ ви говоря Истината, и вие ме слушате, тогава ние влизаме въ връзка съ кого? — Съ други разумни сѫщества въ свѣта, съ ангелитѣ. Най-послѣ нѣма какво да говоримъ за ангелитѣ, тѣ сѫ тъй високо отъ насъ. Мислите ли, че българитѣ сѫ тъй културни, поне като англиличанитѣ? Изобщо англичанитѣ, като народъ, седятъ по-горѣ отъ българитѣ. Тѣ иматъ по-голѣми възможности. Че седятъ по горѣ отъ българитѣ се вижда по това, че иматъ по-голѣма държава, по-голѣма империя, която могатъ да управляватъ. Тъй както днесъ англичанитѣ управляватъ своята държава, то е защото иматъ интелигентность, но ако единъ день изгубятъ тази си интелегентность, ще изгубятъ и своята сила.

 

            Сега ние трѣбва да приложимъ този законь и по отношение на нашето тѣло. Зравето на който и да е човѣкъ зависи отъ неговия разуменъ животъ. Ти най-първо ще вѣрвашъ, че имашъ дадена власть отъ Бога, че имашъ власть да настѫпвашъ надъ змии, надъ скропии, на всѣка сила вражеска. Тукъ Христосъ употрѣбява думата „змия“ въ смисълъ на всички онѣзи лъжливи учения, които отдалечаватъ хората отъ правия пѫть, които разрушаватъ дома. Е, какъ се разрушава дома? Казватъ за нѣкого: трѣбва да оженимъ този човѣкъ! Много добрѣ, той трѣбва да се ожени. Той трѣбва ди има дѣца, жена. Хубаво, съгласенъ съмъ, да се ожени! Но мѫжътъ и жената трѣбва да се оженятъ по любовь. По коя любовь? — По Божията разумна Любовъ. И тѣ трѣбва да иматъ дѣца, родени по тази любовь. Тѣ трѣбва да иматъ такова съгласие помежду си, че който отъ невидимия свѣтъ и да ги погледне, да разбере, че тѣ вършатъ волята Божия, че не Го смущаватъ, защото ако Го смущаватъ, Господъ единъ день ще каже: отрѣжете тѣзи тамъ, оставете ги вънъ да не смущаватъ! Какво е това мѣсто вънъ? — Тамъ ще заспите и съ милиони, съ милиарди години ще чакате друга нѣкоя епоха, докато поумнѣете вѫтрѣшно. За да ви научатъ да вършите волята Божия, вѫтрѣшно ще ви стегнатъ. И тогава, като се създаде нѣкоя нова вселена, като сегашната, тамъ ще ви пратятъ и ще кажатъ: гледайте да не направите сѫщата погрѣшка, като по-рано защото повторите ли я, ще ви изпратятъ въ абсолютното битие. Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че можемъ да правимъ, каквото искаме. Да можете да направите каквето искате, но трѣбва да знаете, че и Богъ е силенъ, и Той може да направи каквото иска. Знаете ли какво ще стане тогава? Когато слабия се бори съ силния, какво става? — Слабиятъ става на каша. Това е законь. Ако дървото се бори съ огъня, какво ще стане съ него? — Дървото ще стане на пепель и на димъ. Ако земята се бори съ водата, какво ще стане съ земята? — Тя ще стане на каша.

 

            Вие сега ще кажете, че въздухътъ, водата, земята, огъньтъ това сѫ нищо. Не земята е животъ. Това е най-нисшия животъ. Водата е сѫщо животъ. По нѣкой пѫть азъ съмъ ви казвалъ, че съ водата може да се говори. Водата се радва тъй, както и вие се радвате. Вие можете да направите съ нея слѣдния опитъ: ако дадете на нѣкой добъръ човѣкъ да пие вода, тя се радва. Това може да провѣрите съ галванометъра, ще видите, че стрѣлката на галванометъра се мърда, прави извѣстни люлѣяния, които се прѣдизвикватъ отъ нейната радость. Ако пъкъ дадете на нѣкой лошъ човѣкъ да пие вода, водата скърби, и въ стрѣлката на галванометъра нѣма да се забѣлѣжатъ сѫщитѣ люлѣяния, каквито при радостьта. Нѣкой пѫть като пиете вода, казвате: тази вода не е сладка. Защо не е сладка тази вода? Защото ти се си добъръ. Нѣкой пѫть казвашъ: ядохъ днесъ мого сладко. Защо? Защото този день ти си билъ добъръ. Нѣкой пѫть хлѣбътъ е доволенъ отъ тебе, а нѣкой пѫть ти не си доволенъ отъ хлѣба. Защо? — Не вървишъ по правия пѫть. Азъ турямъ като правило за себе си слѣдното положение: щомъ хапна нѣщо и не ми е сладко, нѣма да ямъ. Така прави и ти. Ами какво да правя, какво да ямъ? — ще постишъ, затова именно е постътъ. Ще постишъ, за да възстановишъ здравето си, да повишишъ вибрациитѣ на своя животъ. Иначе, ако ядешъ хлѣба си тъй непреготвенъ, той ще бѫде за тебе отрова. Съврѣменната наука казва за нѣкой човѣкъ, напримѣръ, че нѣмалъ апетитъ. Въ какво седи апетитътъ? Апетитътъ, това е единъ Божественъ импулсъ. Когато Господъ вижда, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, Той ти отваря апетитъ и казва: „яжъ, ти заслужавашъ това!“ А когато не живѣешъ по Божиитѣ правила, хлѣбътъ ти се вгорчава и Господъ казва: „Азъ съмъ недоволенъ отъ тебе“. И тогава ти казвашъ: окрѫжаващитѣ ме хора не сѫ съгласни съ мене; хората не ме разбиратъ, природата не ме разбира, ангелитѣ не ме разбиратъ, Богъ не ме разбира. Ето единъ човѣкъ, който не е разбранъ отъ никого. А отъ кого трѣбва да бѫде разбранъ? — Отъ себе си. Ето дѣ е великата философия!

 

            И тъй, тази власть, която Христосъ ни е далъ, седи въ това, най-първо да се домогнемъ до Любовьта. И чудни сѫ нѣкой пѫть хората, като се питатъ, обичатъ ли се. Нѣкой пита нѣкого: ти обичашъ ли ме? Азъ наричамъ това едно механическо питане. То значи, като запаля вечерно време своята свѣщь, да я питамъ: ти светишъ ли ми? Туй, което свети не говори. Туй, което люби не говори. Защо? Ами че Любовьта не е единъ механически процесъ, да каже, че азъ те любя. Въ Любовьта има свѣтлина, въ Любовьта има радость въ Любовьта има разширение, въ Любовьта има животъ, въ Любовьта има условия за растене и възможности да опиташъ и да използувашъ всички блага, но въ Любовьта има и другъ единъ законъ — да не ставашъ чрѣзмѣрно лакомъ, за да не изгубишъ всичко. Любовьта желае, щото всички хора да опитатъ еднакво всички блага. Любовьта дѣли и най-малкитѣ трошици, тя е готова да раздѣля всички блага. Въ нея има единъ законъ. Какъвъ законъ е този? Ще ви го обясня. Запримѣръ нѣкой пѫть вѣрующитѣ казватъ: азъ съмъ нищоженъ човѣкъ, отъ нищо не може да стана, Богъ не мисли за мене. Вземете примѣръ отъ ябълчната семка! Тя казва ли че азъ съмъ нищожна? Тя казва ти ме посѣй и не глѣдай, че днесъ съмъ толкова малка. Единъ день ще стана много голѣма, Казвашъ: а, такава малка! Да, ти днесъ ме посѣй, че ще видишъ, какво се крие въ мене! — Ама азъ не ти вѣрвамъ. Ти ме посѣй, че ще видишъ, азъ съмъ правила този опитъ, азъ зная, какви сили се криятъ въ мене. Азъ още не съмъ достигнала до степеньта на човѣкъ, но посѣй ме и ще видишъ, какво може да излѣзе отъ менъ! Тази семка говори за възможноститѣ на ябълката. Добрѣ, ние, които сме достигнали до тази фаза на своето развитие, ще бѫдемъ ли по-слаби отъ ябълката? Ами че Любовьта е почва, въ която ти, нищожниятъ грѣшникъ трѣбва да се посѣешъ, да изникнешъ и да израстнешъ да се превърнешъ въ едно дърво. Смисъльтъ не е само въ това, да седишъ, да се радвашъ или да скърбишъ и да кажешъ: днесъ съмъ радостенъ или скърбенъ. Това сѫ екзалтации, това сѫ димъ и пепель. Ние не говоримъ за неорганизирания животъ, но за живота въ Бога. И всѣки отъ васъ трѣбва да знае, че живѣе въ Божествения организъмъ, и затова, като стане сутринь да каже: какво трѣбва да бѫде днесъ моето отношение къмъ Бога, Който ми е далъ животъ? А ти ставашъ сутринь и казвашъ: за мене никой не мисли. Това е една самоизмама, отъ която се ражда грѣхътъ. Всѣка сутринь като станешъ, Господъ вече мисли за тебе. Че Господъ мисли за тебе, се познава по това, че си станалъ. Ако не мислѣше, ти нѣмаше да станешъ. Това, че Господъ ви говори, показва че той мисли за васъ. Не е само този процесъ, че азъ ви говоря, но слѣдъ мене ще дойде Духътъ, да разработи тия думи, които сега азъ ви казвамъ. И слѣдъ това ще остане една малка радость у васъ. Духътъ работи отъ години въ васъ. И вие виждате, нѣкоя мисъль се загнѣзди дълбоко въ васъ, и вие казвате: какво се загнѣзди тази мисьль въ мене, че не ме остава на мира? Господъ ти е проговорилъ. Ако не разбирашъ Господа, всички светии ще ти заговорятъ. Ако и тѣхъ не разберешъ, ще ти заговорятъ всички праведни хора. Ако и тѣхъ не разберешъ, ще ти заговорятъ всички обикновени хора. Пъкъ ако и тѣхъ не разберешъ, ще ти заговорятъ всички дървета, камъни, извори, животни. Ако и тѣхъ не разберешъ, ще дойде най послѣ вѣтърътъ и ще те отвѣе нѣкѫдѣ, че нѣма да се върнешъ. А знаете ли какво нѣщо е вѣтърътъ? Въ движението на въздуха главно, което хората наричатъ вѣтъръ, се проявява Божия умъ. И когато въ въздуха има силно провѣтряване, туй показва, че Господъ мисли. Значи, щомъ има буря, вѣтъръ, Божията мисълъ се проявява. Това е споредъ индуското учение. А какво ще кажете вие? Божията мисъль не е въ самото движение на въздуха, но въ тъзи първоначална сила, която е произвела тази обмѣна. Забѣлѣзали ли сте нѣкой пѫть, какъ движението на въздуха произвежда приятно разположение? Значи Божествения животъ прониква въ насъ чрѣзъ въздуха. И тогава въздухътъ е пъленъ съ животъ, съ сила и като вдъхнемъ въздухъ доколкото е нашата любовь, ние можемъ да живѣемъ. Ето, на болнитѣ отъ охтика имъ се прѣпорѫчва дълбокото вдишване, чистъ въздухъ. Най-първо охтиката се лѣкува съ чистъ въздухъ, а сѫщо така и съ слънчевитѣ лѫчи. Колко пѫти съмъ казвалъ на нѣкои охтичави да излагатъ гърба и гѫрдитѣ си на слънце въ продължение най-малко на 1 — 2 — 3 — 4 мѣсеца, за да видятъ, какъвъ прѣвратъ ще произведе слънцето въ тѣхъ! Въ това врѣме, обаче, умътъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ. Кажи: Господи, помогни ми да изпълня Твоята воля, да ти служа! Кажешъ ли така, ще видишъ какъвъ прѣвратъ ще стане съ тебе. А ти искашъ да правишъ сума глупости, да вършишъ каквото искашъ, да разбогатѣвашъ, да ядешъ и да пиешъ, и пакъ всичко да ти върви добрѣ. Тогава Господъ казва: да си върви този човѣкъ отъ тукъ! Чудни сѫ хората, когато искатъ само да ядатъ и да пиятъ. Когато ти изпълнявашъ волята Божия, Господъ ще ти даде единъ банкетъ и тогава, въ Божието присѫтствие ти ще можешъ да ядешъ и да пиешъ, колкото искашъ. Но онзи, който е безъ Бога, той да му мисли!

 

            И сега Христосъ казва: „Дадохъ ви всѣка власть“. Тази власть трѣбва да бѫде индивидуална за всѣки едного, а сѫщо тъй трѣбва да бѫде и колективна. И ако всички ние се съединимъ въ едно, и ако всички ние опитаме тази власть и повѣрваме въ нея и въ всички Божии думи, само тогава щѣхме да видимъ, какъвъ прѣвратъ може да произведе тя. Най-малкото което можеше да произведе, то е, че доколкото е възможно, щѣше да се прояви въ насъ разумния животъ. Ако повѣрваме на това, ще видимъ, че нашитѣ очи ще се отворятъ и всичко това, което ние считаме мъртво — дървета, камъни — всичко това ще проговори. Казваха на Христа: „Кажи на своитѣ ученици да млъкнатъ!“ Какво имъ отговори Христосъ? — Ако азъ кажа на тѣхъ да млъкнатъ, тия камъни ще проговорятъ. Да, камънитѣ ще проговорятъ. Това не е само символи, това е една философия, това е единъ великъ Божественъ животъ. Питамъ ви: възможно ли е всрѣдъ всичко това, въ което живѣемъ и се движимъ, ние хората на 20 вѣкъ, да продължаваме да живѣемъ въ невѣрие, въ грѣхъ, въ неправда, въ безлюбие, въ това вѣчно съмнѣние, което внася отрова въ живота ни? Всичко това наука ли е? Всичко това култура ли е? Азъ бихъ желалъ бѫдещитѣ писатели, като взематъ перото си да пишатъ, отъ него да излиза пламъкъ. Азъ бихъ желалъ онѣзи отъ васъ, които ми говорятъ, пламъкъ да излаза отъ устата и отъ езицитѣ имъ. Гледамъ, нѣкои отъ васъ като ми говорятъ, отъ устата имъ излиза черна свѣтлина. Казвамъ: стой настрана! Духай повече, за да се усили горението, та отъ устата ти да излиза пламъкъ! Нѣкой като ми говори, казва: чакай малко да го смотолява. Казвамъ: какво ще ме смотолявашъ? Кажи си опитноститѣ искрено, кажи ми нѣщо разумно! Чудни сѫ хората! Дойде нѣкой при мене, гледамъ го тѫжно, скръбно му е но се прѣдставлява като че нѣма никаква тѫга. Казва: е условията сѫ малко такива. Не, братко, кажи си: скръбно, тѫжно ми е, можешъ ли да ми дадешъ нѣкакъвъ цѣрь? Кажи си Истината! Е, азъ съмъ свършилъ университетъ, какъ ще уроня престижа си? Не, кажи си Истината, Щомъ си служишъ съ лъжа, престижътъ ти ще се урони още повече. Кажи си: скръбенъ съмъ, паднахъ, че си изкълчихъ малко кръка. Знаешъ ли да разтривашъ — Зная.

 

            „Даде ви се всѣка власть.“ Ще ви приведа сега единъ примѣръ. Наскоро идва при мене единъ нашъ братъ, инвалидъ отъ войната, да се посъвѣтва нѣщо, търси начинъ, какъ да лѣкува крака си, който го заболѣлъ при изпълнение на службата му. Той постѫпва нѣкѫдѣ въ провинцията на служба, по уреждане въпроси за фонда на сирацитѣ, останали такива прѣзъ врѣме на войната. Когато нѣкой човѣкъ го заболи крака, това показва, че той не е доуредилъ работитѣ си. Тогава Господъ казва: „Стиснете този човѣкъ, да се погрижи за уреждане работитѣ си.“ Кракътъ го заболѣва сериозно, набъбва, явява се отокъ. Туря компреси, лѣкува се, но никаква полза. Отива при лѣкарь, показва му крака си и той казва: „Нѣкѫдѣ дълбо вѫтрѣ има инфекция, затова трѣбва кракътъ да се разрѣже, та да изтече навънъ всичката нечиста материя.“ Той ми пише: „Учителю, да се подложа ли на операция? Казвамъ: на никаква операция нѣма да се подлагашъ! Какво да правя тогава? — Ела тукъ, единъ виденъ професоръ ще ти направи такава операция, при която ни най-малкото парче живо месо нѣма да се отрѣже. Но за този операция и 20 — 30,000 лева нѣма да ти стигнатъ, за да се разплатишъ. Прѣглеждалъ се той тамъ на рентгеновъ апаратъ, но нищо не могло да се познае. Дохожда най-послѣ и въ София. Пита ме: Каква операция ще ми направите?“ Казвамъ: ще вземешъ млѣко, ще го сваришъ и послѣ ще го прѣсечешъ съ лимонъ. Ще вземешъ прѣсеченото млѣко и отъ него ще си направишъ компресъ. Нѣколко такива компреси ще подобрятъ положението ти. Тѣзи млѣчни компреси ще ти покажатъ, има ли нечиста материя тамъ, или не. И наистина, той направи 2 — 3 такива компреси и положението му се напълно подобри. Кракътъ набъбна на това мѣсто, дѣто е нечистата материя, отвори се една малка дупка, отъ дѣто изтече всичко нечисто. Температурата му спадна, мѣстото се прѣчисти и слѣдъ нѣколко дни раната започна да заздравява.

 

            Та кой е този виденъ професоръ, на който съ никакви пари не може да се отплати? — Той е живата природа. Всѣки, който вѣрва въ Бога, всѣки, който вѣрва въ живата природа, тя може да му направи такава една операция, каквато никой отъ съврѣменнитѣ хирурзи не може да я направи. Азъ не съмъ противъ хирурзитѣ, но казвамъ: дойдоха отъ невидимия свѣтъ сѫщества, които направиха на този нашъ приятелъ такава сполучлива операция, каквато никой хирургъ не може да направи. Слѣдъ това му казвамъ: слушай, сега ще внимавашъ добрѣ да оправишъ работитѣ въ фонда на сирацитѣ отъ войната! — Да, добрѣ ще ги оправя. По-нататъкъ му казвамъ: внимавай, на онзи, който е тръгналъ въ пѫтя на Истината, не се позволява да прави никакви погрѣшки! И ако направи нѣкакви погрѣшки лошо е за него самия. По аналогия на това, казвамъ: нашитѣ нечисти мисли, нашитѣ нечисти желания по нѣкой пѫть оставатъ сѫщо такива утайки и върху нашето съзнание, вслѣдствие на което се създаватъ редъ болезнени състояния. Онѣзи нечисти мисли, онѣзи нечисти желания, които човѣкъ храни въ себе си, могатъ да се наслоятъ не само въ физическото но и въ духовното му тѣло. Защото физичѣското тѣло е сандъкътъ, въ който се крие сѫщинското, духовно тѣло на човѣка. Тъй щото тия нечистотии, тия утайки могатъ да се натрупатъ въ сѫщность върху духовното тѣло на човѣка, а не въ физическото, и да произведатъ тия пертурбации, които човѣчеството днесъ минава. Всички промѣни ставатъ именно въ нашето духовно тѣло. Слѣдователно, допуснемъ ли въ насъ нечисти мисли или желания, колкото и да сѫ малки тѣ, произвеждатъ вѫтрѣшни пертурбации. Вие казвате: е,нима една малка мисъль може да произведе нѣщо лошо? Да, но ако азъ пустна въ салона само една хилядна часть отъ милиграма отъ нѣкой силно отровенъ газъ, той въпрѣки малкото си количество, що може да изтрѣби всинца ви. Силата не е въ неговата тяжесть, не е и въ количеството му, а въ това, какво влияние упражнява той. Отъ тукъ: силата на материята не се заключава въ нейната тяжесть, но въ нейната интенсивна дейность. Има известенъ родъ материя, която не тежи, но въ нея има такъвъ интенсивенъ животъ, че може да прѣмахне всинца ни отъ лицето на земята.

 

            И тъй, Христосъ казва: „ Давамъ ви власть“. Каква власть? — Власть въ разумнното, власть въ Любовьта. Всичката сила е въ тази власть именно, и всички трѣбва да стремите да изучвате този великъ законъ на любовьта. Сегашната наука, и бѫдещата наука, това е науката на Любовьта. И този законъ на Любовьта седи въ следното: трѣбва да обичаме Бога като едно цѣло. А законътъ на ближния, това сѫ външнитѣ условия. Когато говоримъ за нашитѣ ближни, разбираме проявлението на Бога въ цѣлия козмосъ, а когато говоримъ за нашия ближенъ, разбираме точката, къмъ която се стремимъ въ този козмосъ. Това е Любовьта. „Богъ толкозъ възлюби свѣта, че даде въ жертва своя Еднороденъ Синъ, за да не погине всѣки който вѣрва въ Него“. Защо направи това? — За да покаже, че люби свѣта. Цѣлиятъ свѣтъ, това е Синътъ. Всѣки отъ насъ индивидуално прѣдставляваме центъра на Божията Любовь, и ако азъ любя себе си, то значи, че любя Божественото, което се проявява въ свѣта.

 

            И тъй, да любимъ Бога, значи да любимъ това първо начало, което се проявява въ свѣта. Да любимъ ближния си, значи да използуваме правилно условията на живота и да любимъ себе си, значи да пазимъ резултатите на тази Любовь. Това е онази узрѣла ябълка, която трѣбва да пазимъ да не изгние. А тя трѣбва да се пази въ тази Божествена житница за далечни врѣмена. Защо трѣбва да се пази? — Поне единъ день ние ще бѫдемъ посѣти въ новия животъ.

 

            Казва Христосъ: „Давамъ ви всѣка власть“. Азъ съмъ ви говорилъ много пѫти, но като ви гледамъ по нѣкой пѫть, виждамъ лицата ви измършавѣли, очитѣ ви хлътнали, идеитѣ ви замъждѣли и казвате: отъ насъ нищо нѣма да стане. Казвамъ: имайте вѣрата на житното зрънце, имайте вѣрата на ябълчното семе, имайте толкова вѣра, колкото растенията иматъ. При сегашния животъ за вашитѣ души има нови условия за развиване. Питамъ ви: вѣрвате ли въ думитѣ на Христа? Ако не вѣрвате въ моитѣ думи, вѣрвайтѣ поне въ думитѣ на Христа! Ако не вѣрвате въ думитѣ на Христа, вѣрвайте тогава въ думитѣ на Бога! Пъкъ ако и на думитѣ на Бога не вѣрвате, тогава ще се спремъ на онзи стихъ отъ Писанието, дѣто се казва: „Който не вѣрва на Бога, направилъ Го е лъжецъ“. Такъвъ човѣкъ е вънъ отъ всички възможности, вънъ отъ Божественото развитие.

 

            Сега, онѣзи отъ васъ, на които Духътъ говори, азъ желая проявление на Божията Любовь тъй, както вие я разбирате. Казвамъ: кое е туй разумното? — Слушайте Господа въ васъ! Нѣкой пѫть, като ви казвамъ да слушате Господа въ васъ, вие казвате: ние нѣмаме нужда отъ никого. Не, вие разбирате криво въпроса. Когато азъ почна да вѣрвамъ на Бога, Който е въ мене, азъ ще вѣрвамъ и на всички хора. Ако Духътъ говори въ мене, а пъкъ азъ не вѣрвамъ на хората, значи никакъвъ Духъ не говори и въ мене. Когато азъ вѣрвамъ въ Бога, вѣрвамъ и въ себе си и взимамъ Бога като единъ живъ организъмъ. И тогава, като ставамъ сутринь, казвамъ: Господи, какво искашъ днесъ отъ менъ? Азъ ще изпълня всичко, което е Твоя воля. Та като ви говоря за Бога и като ви казвамъ да вѣрвате въ Него, то е за да направите душитѣ си толкова свободни, че да включитѣ въ себе си едноврѣменно и Божията Любовь, любовьта на всички сѫщества. Вие ще кажите: Божията Любовь може ли да се събере въ мене? — Може, азъ ще ви кажа, какъ ще се събере. Ако на единъ малъкъ кюнецъ, широкъ около 10 см., кажа: знаешъ ли, че прѣзъ тебе може да прѣмине всичката вода въ свѣта? той ще ме пита, възможно ли е? — Възможно е. Ако дамъ на този кюнецъ цѣлата вѣчность, която прѣдставлява едно число съ 15 нули наредъ, мислите ли, че прѣзъ този кюнецъ не ще може да прѣмине всичката вода? — Ще може. Слѣдователно, прѣзъ цѣлата вѣчность въ всѣка една душа може да прѣмине всичката Божия слава и величие. Та като казвамъ, че прѣзъ този кюнецъ може да прѣмине всичката вода, не подразбирамъ, че въ този моментъ може да стане това нѣщо, но прѣзъ течение на цѣлата вѣчность. Ами какво ще кажемъ ние за живота на онѣзи дръвчета, на онѣзи минерали, на онѣзи животни, на човѣка, докато най-послѣ стигнемъ до живота на ангелитѣ? Всичко това прѣдставлява една цѣла иерахия. Това сѫ възможности за нашия животъ за развитието на нашия умъ, нашето сърце и нашата воля. Та казвамъ: каквито и да сѫ нашитѣ възгледи на миналото, ние трѣбва да се простимъ съ тѣхъ! Сега трѣбва да възприемемъ новитѣ възгледи! Нѣкой отъ васъ, като погледне дрехитѣ си, може да тѫжи, какъ ще се прости съ тѣхъ. Какво ще тѫжитѣ, какво ще ми прѣпорѫчватѣ онѣзи ваши парцаливи дрехи, които сте носили цѣли 10 години и на които има повече отъ хиляда кръпки? — Да, но това е една отлична материя, за която скѫпо съмъ заплатилъ едно врѣме. Казвамъ: братко, колкото много да си платилъ, тѣ днесъ сѫ стари вече, сега има една по-хубава материя, отъ нея ще си скроишъ нови, хубави гащи. — Ама жалко ми е за старитѣ! Казвамъ: тури старитѣ си дрехи въ своя старъ гардеробъ, а всѣка сутринь като ставашъ, обличай новитѣ дрехи. Нѣкой хора не искатъ да се раздѣлятъ съ своитѣ стари възгледи. Че какви сѫ твоитѣ възгледи? — Ама не искамъ да се откажа отъ своята вѣра. Че каква е твоята вѣра? — Оть твоята вѣра умрѣха и дѣто ти и баба ти. Кѫдѣ сѫ твоитѣ близки? — Тѣ сѫ при Господа. Хубаво, азъ виждамъ нѣщата, всичко виждамъ, но твоитѣ близки не срещамъ при Господа. Дѣ сѫ тѣ тогава? Не, виждамъ азъ твоя старъ дѣдо, плаче ли, плаче, че не му сложили да яде. Виждамъ другъ нѣкой дѣдо плаче, че му взели паритѣ, че му взели кѫщата, та останалъ вънъ на улицата. Ако речешъ да разправяшъ на нѣкой човѣкъ, че дѣдо му плаче, той ще се хване отъ ужасъ за главата. Е, плаче човѣкътъ, фактъ е. Не ми разправяй такива бабини деветини! Не ми говори нищо за духоветѣ, азъ не вѣрвамъ въ тѣхъ. По думата „духъ“ азъ разбирамъ онзи разуменъ животъ въ свѣта, въ който нищо не умира. Дѣдо ти може да се трансформира отъ едно състояние въ друго, може да се намира въ единъ активенъ животъ, тъй както е билъ и на земята, а може и да е въ едно пасивно състояние, въ единъ латентенъ животъ, та не може да се прояви.

 

            Дадохъ ви всѣка власть да се справитѣ съ всички лъжливи теории. Днесъ азъ говоря на васъ. Вие нали не сте дѣца? Сега вие искате сила въ свѣта. Сила въ свѣта безъ любовь всѣкога носи разочарования, страдания, а сила която е свързана съ Божията Любовь, всѣкога носи велико благо. Този законъ се провѣрява навсѣкѫдѣ — като започнете отъ човѣка, отъ дома, отъ народа и стигнете до цѣлото човѣчество. Сила безъ Любовь носи нещастие за човѣчеството. Врѣме е вече за всички ви да носите учението, че въ свѣта има единъ великъ съзнателенъ животъ, има единъ общъ Разумъ, споредъ който всички хора могатъ еднакво да се развиватъ, иматъ всичкитѣ възможности.

 

            И тъй, за въ бѫдаще ви остава едно положение, което трѣбва да приложите въ живота си: ако човѣкъ иска да бѫде здравъ, трѣбва да бѫде положителенъ въ своитѣ вѣрвания. Той ще прави опити и ще се увѣри въ това. И азъ често правя опити съ себе си. И всѣки отъ васъ сѫщо може да прави опити. Нѣкой пѫть можете да имате нѣкой малъкъ бодежъ въ гърдитѣ си, или въ гърба си, или нѣкоя болка въ стомаха или въ главата си, направете единъ опитъ, да видите, до колко е силна вашата вѣра, до колко можете да прѣмахнете болката си въ името на тази вѣра. Кажете тъй: въ името на моето вѣрую, въ името на моя Господъ, въ Когото вѣрвамъ, заповѣдвамъ на тази болесть да излѣзе! Ако болестьта ти те послуша, значи имашъ вѣра. Че какъ? Всѣка болесть е жива и разбира като ѝ се говори. Въ какво седи тази болесть? Тя седи въ слѣдното: нѣкои отъ клѣткитѣ на стомаха, напримѣръ сѫ повече индивидуализирали, станали сѫ по-активни, вслѣдствие на което не искатъ да се подчиняватъ. Отъ това се ражда болѣстьта. Азъ като зная това, ще кажа на тия клѣтки: слушайте, вие, които сте се възгордѣли които дигате толкова шумъ, азъ ще ви дамъ повече храница, само да мълчите и да си гледате работата. Тѣ казватъ: хубаво, щомъ ни дадешъ повече храна, ние ще се умиримъ. И виждашъ коремътъ те прѣболѣлъ. Но каква храна? На нѣкой стомахъ даватъ малко житена чорбица, на другъ нѣкой — малко дървено масло въ една супена лъжица. Вие казвате: какъ, живѣе ли се съ тази житена чорбица, или съ една — двѣ лъжици дървено масло? — Живѣе се, разбира се. Чудни сѫ хората! Въ една лъжица дървено масло има доста слънчева енергия, тя съдържа кондензирана материя въ себе си. Тази енергия ще почне да се проявява. Ние сме единъ конгломератъ, единъ общъ организмъ, съставенъ отъ милиони, милиарди душички, които живеятъ заедно, на едно мѣсто. Всички вие сте една цѣла държава. Сегашнитѣ хора трѣбва да се научатъ да се разговарятъ съ своята глава, съ своя стомахъ, докато се запознаятъ съ всички клѣтки. Вие казвате: ние имаме толкова главоболии, че това ли ни остана, да се разговаряме съ клѣткитѣ на нашия стомахъ? Добрѣ питамъ ви: наука ли е тогава това, да се обличашъ по 10 пѫти на день съ разни костюми, съ разни рокли? Нѣкоя дама стане сутринь, облѣче се съ бѣла рокля; на обѣдъ — съ синя; вечерь — съ жълта. Ходи, оглежда се въ огледалото и казва: хубава изглеждамъ днесъ? Това наука ли е? Тази дама не мисли ли въ този случай за времето, което губи? Казвамъ: ако ти знаешъ да се разговаряшъ съ главата си, съ стомаха си, съ гърдитѣ си, съ пръститѣ си, съ рѫцѣтѣ си, да видишъ какво има писано въ тѣхъ, всичко това струва повече, отколкото да се обличатъ по 10 пѫти на день съ разни дрѣхи. Пъкъ като се научимъ да се разговаряме, ще си направимъ една хубава дреха, която никога не остарява. Ще си направимъ една такава дреха, каквато птицитѣ иматъ и съ такава хасъ боя, каквато е на перцата и на крилцата имъ, и колкото повече врѣме минава, тази боя да не избелѣва. И колкото повече време минава, тия дрехи да ставатъ все по-красиви. И нашитѣ дрехи трѣбва да бѫдатъ тъй съвършенни, каквато е цигулката на Страдивариуса. И наистина, една цигулка, направена отъ единъ великъ майсторъ, струва повече, отколкото много прости цигулки, направени отъ обикновената рѫка на работника. Казвамъ: едно тѣло направено отъ единъ разуменъ човѣкъ, носи благословение и за самия човѣкъ, и за дома му, и за обществото, и за народа, и за цѣлото човѣчество.

 

            Слѣдователно, всички ние трѣбва да живѣемъ разумно, да живѣемъ отъ сега нататъкъ за Бога, а не за своя народъ. Този въпросъ трѣбва да го разрѣшимъ коренно, основно. Като станешъ сутринь, първо нѣщо, което трѣбва да си кажешъ е слѣдното: Господи, ето, явявамъ се при Тебе. Какво трѣбва да изпълня днесъ? Ти казвашъ: кѫдѣ трѣбва да търся Бога? — Господъ не се търси. Той казва: „Търсете ме!“ — но на кои казва така? — На онѣзи, които не Го знаятъ, а вие вече Го знаете. Ти ще кажешъ: Господи, азъ вече живѣя въ Тебе. Ти си ми далъ този умъ, който имамъ. Ти си ми далъ таз сила, която имамъ. Ти си ми далъ живота, и въ името на всичко това, което Си ми далъ, искамъ да Ти служа. Дай ми една малка мисъль, съ която да разбера, да почувствувамъ, че Ти Си благоволилъ къмъ мене! И довечера, като се върна при Тебе, пакъ ще Ти благодаря. И ако всѣки постѫпва така, всичко ще върви като онази рѣка по медъ и масло. Това да ви бѫде молитвата. Ако жената, като стане сутринь, постѫпи така, мѫжътъ ѝ ще бѫде като светия,дѣцата ще бѫдатъ като ангели — и всички въ кѫщи ще бѫдатъ весели доволни. Или вие ще ми кажате: Учителю, ние сме правили този опитъ, но не върви! Не сте го правили. Ето, азъ съмъ го правилъ и върви, той дава добри резултати, безъ никакво изключение. Но трѣбва да бѫдете искрени. Като отидете при нѣкой вашъ приятель, погледнете го тъй, че той да почувствува Любовьта ви. Не е достатъчно само да го пригърнешъ. Като отидете при чешмата, тя казва: „Азъ извирамъ, азъ давамъ, но трѣбва да влѣзе въ васъ.

 

 

 

            „Давамъ ви всѣка властъ“. Туй благо, тази власть, която ни е дадена, трѣбва да се използува надъ змиитѣ, надъ скорпиитѣ. Всички отрицателни качества на нашето сърце, на нашия умъ, трябва вече да се подчинятъ на Божественото въ насъ. Нѣкой казва: азъ съмъ малко сприхавъ човѣкъ. Много хобаво, отлична черта е това, че си сприхавъ, но сприхавиятъ човѣкъ трѣбва да се прѣвърне въ единъ дѣятеленъ човѣкъ. — Ама азъ съмъ малко гнѣвливъ. Гнѣвливия човѣкъ трѣбва да се прѣвърне на единъ горещъ, любящъ човѣкъ. Този човѣкъ, който се гнѣви, той може да люби много силно, той може да обича интенсивно. Той трѣбва да трансформира своята енергия отъ гнѣвъ въ любовь. Всичко, което имаме въ себе си, колкото и да е отрицателно, то е едно благословение. Не ви казвамъ, че трѣбва да коренитѣ злото, но казвамъ, че трѣбва да използувате всичко въ свѣта за добро. И Писанието казва: „Всичко, което се случава на онзи, който люби Бога, съдѣйствува му за добро“. И тъй, всичко, което ви се случава въ свѣта, не считайте, че е лошо. Че ви заболѣлъ стомаха, че се явила нѣкаква болесть у васъ, че сте съ скѫсани обуща, всичко това е за ваше добро. Хубаво е нѣкой пѫть да бѫдешъ съ скъсани обуща. Пъкъ нѣкой пѫть е хубаво и да си съ скѫсани гащи. Виждамъ нѣкой съ скѫсани обуща, погледне ме, слѣдя го какво си мисли. Казва си: много нѣщо ще ме научатъ тия скѫсани обуща! И правъ е този човѣкъ. Азъ се възхищавамъ отъ това разсѫждение. Та нима не сѫ скъсани гащитѣ на онази скръбна душа. Та нима не е скѫсана ризата на онази обезсърчена душа? — Скѫсана е и то на колко мѣста.

 

            Азъ бихъ желалъ да има думи въ вашия езикъ, съ които да ви прѣдамъ състоянието на онази душа, която е пълна съ Любовъ, съ жива вѣра въ Бога! Да видите, колко е хубава нейната дреха! Това нѣщо не трѣбва само на думи да се прѣдаде,но да почувствувате импулсъ при вида на тази душа тъй, както бихъ прѣдалъ импулсъ на онази ябълчна сѣмка, която посѣвамъ въ земята, та слѣдъ 10 години най много да се прѣвърне въ гълѣмо ябълчно дърво. Всичко това нѣма да стане изведнъжъ, но постепенно, по-малко. Туй именно е красивото.

 

            Казвамъ: идете и направете първия опитъ! Да възлюбимъ Господа съ всичкото си сърце! И да възлюбимъ ближния си като себе си! Само така ще разберете тази велика философия на живота. Като направите този опитъ, да почувствувате най-малката радость, и да чуете вѫтрѣ въ себе си следния гласъ: „Дадохъ ви всѣка власть“. А вие да кажете: „Слушамъ, Господи, азъ ще изпълня Твоята воля, както си казалъ“.

 

Бесѣда,  държана  отъ  Учителя,  на  10  януарий, 1926  год.  въ  гр.  София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt