Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_01_03 До сkончанието на вѣkа

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 16 януари 2015 - 08:55

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

До сkончанието на вѣkа

 

 

 

   „И учете ги да пазятъ всичко,

що съмъ ви заповѣдалъ; и, ето

азъ съмъ съ васъ прѣзъ всички-

тѣ дни до скончанието на вѣка.

Аминъ!“

 

            Нѣма по-страшно нѣщо въ свѣта отъ прѣсищането. Най-страшната отрова въ свѣта, това е прѣсищането. Даже и най-хубавитѣ нѣща, най-красивитѣ нѣща могатъ да произведатъ прѣсищане. Прѣсищането често произвежда втърсване. Втърсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърть. Смъртьта произвежда разлагане, а разлагането произвежда воня. Онѣзи хора, онѣзи християнски културни народи, които се мислятъ за много учени, нѣкои отъ които иматъ по 2-3 диплома, а нѣкои нѣматъ нито единъ, азъ бихъ желалъ, всички тия народи и хора да иматъ по четири диплома, а именно; да иматъ единъ дипломъ, че сѫ свършили факултета на разумностьта; да иматъ единъ дипломъ че сѫ свършили факултета на чесностьта, да знаятъ, какво нѣщо е човѣшкото достоинство; да иматъ трети дипломъ, че сѫ свършили факултета на справедливостьта, да знаятъ, какво нѣщо е мораленъ устой, и какво нѣщо е мораленъ остенъ, и най-послѣ да сѫ свършили послѣдния факултетъ на унивирситета, да знаятъ, какво нѣщо е интелигентностьта.

 

            Казва Христосъ: „Идете и учете ги“. На какво? На съврѣмения свѣтъ се втръснало вече отъ учение! Учение, учение, учение, но какво е това учение? То е цѣла галиматия! Кое по-напрѣдъ да учишъ? Има специални училища, въ които се учи, какъ да се готви; какъ да се готвятъ кокошки, гѫски, какъ да се кълца и приготовлява агнешко месо, какъ да се готви свинското месо, по кой начинъ да се консервиратъ ябълки и разни други плодове. Послѣ, има други училища, въ които се прѣподава, какъ да се шиятъ дрехи, най-красивитѣ най-изящнитѣ, съ които да се самоизмамваме. Онази млада мома, вмѣсто да се накичи съ най-хубавитѣ добродѣтели на разумность, на честность, на справедливость, на въздържание, на скромность, се накичила съ онѣзи красиви панделки и перца. Всичко туй е хубаво, но това не сѫ добродѣтели. Тѣзи краски, тѣзи перца сѫ само за птицитѣ, само за пеперудитѣ, но не и за хората. Това сѫ добродѣтели за тѣхъ, а за хората трѣбватъ други добродѣтели. Имате ли вие добродѣтельта на гѫлѫба? Имате ли неговата устойчивость, неговиятъ характеръ, който прѣодолява всички условия и мѫчнотии въ живота? Гълѫбътъ, отъ памти вѣка, отъ незапомнени врѣмена, е единствената птица, която не се е съблазнила отъ месото. Прѣзъ всичкитѣ мѫчнотии, прѣзъ които гълѫбътъ е миналъ, той ималъ доблестьта да си остане вегетариянецъ. Той никога не е казвалъ: условията на живота сѫ тежки, и азъ трѣбва да си хапна малко месце. Напротивъ, той казва: „Каквито и да сѫ условията на живота, азъ ще ги прѣодолея. Понеже Богъ е разуменъ, и азъ съмъ разуменъ, ще ямъ зрънца — и нищо повече! И когато Господъ създалъ свѣта, повикалъ гѫлѫба и го посочилъ на всички като емблемъ на твърдость въ убѣжденията. Тогава Богъ казалъ: „Понеже, гълѫбътъ устоя на своитѣ убѣждения, азъ го поставямъ като символъ на Духа Божий.“ И до сега гѫлъбътъ седи като емблемъ. Когато искатъ да покажатъ, че върху нѣкой човѣкъ слиза нѣкой гений, или нѣкой великъ духъ, винаги прѣдставятъ, че върху този човѣкъ слиза гълѫбъ. Питамъ: ако, обаче, речете да сравните главата на гълѫба съ тази на човѣка, колко пѫти главата на човѣка е по-голѣма отъ главата на гълѫба? Главата на човѣка е много пѫти по-голѣма отъ главата на гълѫба. Измѣрено е, че мозъкътъ въ човѣшката глава тежи 1½ кгр., а нѣкѫдѣ и до 2 кгр. Мозъкътъ на слона пъкъ тежи до 9 клгр. Нѣкои хора мислятъ, че човѣшката интелегентность може да се тегли. Дѣйствително, право е донѣкѫдѣ, че тежестьта на мозъка указва известно влияние върху интелигентностьта на човѣка, но голѣмо влияние има и това, какъ е организиранъ този мозъкъ, какъ е организирана онази вѫтрѣшна разумность въ човѣка. Природата е толкова внимателна къмъ всѣка придобивка! Тя е отбѣлѣзала всѣка една благородна черта, всѣка наша придобивка. И когато човѣкъ направи нѣкое добро въ свѣта, когато извърши единъ разуменъ актъ, въ невидимия свѣтъ настава голѣмо тържество. Когато човѣкъ завърши нѣкаква своя работа, или нѣкакво свое добро начинание, ангелитѣ издаватъ единъ указъ, една похвала за него. Нѣкой беденъ човѣкъ извърши нѣкое благородно дѣло, той и не подозира даже, че въ небето става такова голѣмо тържество заради него.

 

            Сега, вие като ме слушате, ще кажите: дѣ е този разуменъ свѣтъ? — Въ вашата глава. Дѣ е вашата глава, обаче? Мислите ли, че тази глава, която носите е ваша глава? — Не. Нѣкои мислятъ, че всичко, което вършатъ, вършатъ все подъ влияние на тази си глава която виждатъ и затова казватъ: е, глава имамъ! Казвамъ: ти не знаешъ още, дѣ е главата ти. Слѣдъ 50 — 60 — 100 години главата ти ще се изпразни. Не, това, което може да изчезне, да се изпразни, не е глава. Казватъ: главата е начало на нѣщата. Значи, туй, което никой не може да ти вземе, то е глава. Главата е причина на всички нѣща. Слѣдователно, ако моята глава може да се изпразни, ако моята глава може да я вземе нѣкой, ако моята глава може да се мѣни по 20 пѫти на день, каква глава е тя? Казала ли е много нѣщо тази глава? Питамъ тогава: нима една патка не може да каже, че и тя има глава? Че и свинята казва: знаешъ ли, че азъ имамъ глава, и тази глава ми заповѣдва да ровя? И волътъ казва: знаешъ ли, че азъ имамъ глава, и тази глава ми заповѣдва да бодя съ рогитѣ си? И коньтъ казва: знаешъ ли, че азъ имамъ глава, и тази глава ми заповѣдва да ритамъ? Питамъ: коя отъ тѣзи хиляди глави въ свѣта, които заповѣдватъ, трѣбва да се слуша? Коя е разумната глава? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: животътъ е създаденъ тъй, условията въ живота сѫ такива... Какво подразбирате вие подъ думитѣ, че животътъ е създаденъ така? Споредъ мене, животътъ никога не е билъ създаванъ, а животътъ само се проявява отъ Бога. Животътъ не може да се създаде, той не е нѣщо механическо, той излиза отъ Бога, той е велико проявление на една висша разумность. И всѣки отъ васъ, който иска да живѣе, на първо мѣсто трѣбва да бѫде разуменъ, и то не въ обикновената смисъль на думата „разуменъ“, но въ пълната смисълъ, разуменъ тъй, както гълѫбътъ е разуменъ.

 

            И тъй, Христосъ казва: „Учете ги да пазятъ това, що съмъ ви казалъ“. Кой Христосъ? Азъ не ви говоря за онзи Христосъ, Когото евреитѣ разпнаха прѣди 2000 години. Този Христосъ бѣше много слабъ човѣкъ. Азъ ви говоря за единъ Христосъ, Който никога не е билъ разпъванъ въ свѣта. Той прѣдставлява великото въ свѣта. Него може да наричатъ Христосъ, но Той има друго име, свещено име има Той, което вие трѣбва да знаете. Казвате: вие ни говоритѣ за Христа. Не, слабъ човѣкъ бѣше този Христосъ, Когото евреитѣ разпнаха. Апостолъ Павелъ гонѣше този, именно, разпнатия Христосъ и си казваше; „Азъ зная този Христосъ“. Не, той видѣ, какво нѣщо бѣше Христосъ, видѣ Го като свѣтлина и падна отъ коня си съ лицето на земята. Видѣ той тази свѣтлина! Свѣтлината не може да се разпъне, свѣтлината не може и да се изгаси. Хората, обаче и таза свѣтлина изопачаватъ, използуватъ я за зло. Ще кажете: какъ? Ами онзи човѣкъ, който гони неприятеля си, не използува ли свѣтлината, за да го намѣри нѣкѫдѣ по пѫтя и да го убие? Какъ употрѣбяваме ние свѣтлината, която Богъ ни е далъ да използуваме като разумни човѣци! Срещнешъ своя неприятель въ гората, теглишъ му коршумъ и го убивашъ. Казватъ: тъй е писалъ Господъ. Не, не говорете така! Това не говори онзи Христосъ, който е билъ разпъванъ а говори онзи Христосъ, който никога не е билъ разпъванъ.

 

            Христосъ, Който никога не е билъ разпъванъ, казва: „Учете ги да пазятъ благото, което съмъ ви далъ, и ето, азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка. Аминъ!“ Това свещено име „Аминъ“, то е името на онзи Богъ, Когото египтянитѣ знаеха. Тѣ Го наричаха „аминъ“, но то не е така. „Аминъ“ го наричаме ние. И когато нѣкой човѣкъ бактиса, както българитѣ често казватъ бактисахъ отъ живота, употрѣбяватъ думата „аманъ“! Като каже българинътъ „аманъ“, той се обръща къмъ Бога и казва: „Господи, помогни ми Ти въ тази бѣда, никой не ми помага!“ Като каже „аманъ“, избавлението идва. „Аманъ“ е името на Бога. Едно врѣме въ Сирия имаше нѣкой си Аманъ, носѣше свещеното име на Бога, и той искаше да избие евреитѣ, но този Аманъ окачаха на една бѣсилка за едно прѣстѫпление, съ което наруши Божия законъ. И съврѣменитѣ хора, които се кръщаватъ съ името на възкръсналия Христосъ, които носятъ свещеното име на Бога, а проповѣдватъ смърть, ще увиснатъ горѣ на вѫжето, като този Аманъ. Онази бѣсилка, която сте приготвили за другитѣ, сами ще увиснете на нея, сами ще паднете въ собствената си клопка.

 

            Вие ще кажете: кажете ни нѣщо ново! Ето, ново ви казвамъ: никой нѣма право да разрушава онова, което Богъ е създалъ! Никой нѣма право да позори чистия и святия животъ, който Богъ му е далъ! Никой нѣма право да изопачава и да осквернява своя умъ, който носи свѣтлина и свобода за неговата душа! Никой нѣма право да опетнява и опозорява своята чиста душа! Никой нѣма право да грѣши! Никой нѣма право да безобразствува, да върши прѣстѫпления, да осквернява, своитѣ братя и сестри! Никой нѣма право да осквернява, да обезчестява своята майка и своя баща! Дѣ е този моралъ на съврѣменитѣ хора, които казватъ, че това учение, което се проповѣдвало не било право? Азъ викамъ днесъ тѣзи хора на сѫдъ прѣдъ Господа! Дѣ е моралътъ на съврѣменнитѣ хора? Дѣ е моралътъ на съврѣменната църква? Защо изпрати Господъ на земята тѣзи свещеници, да се облѣкатъ съ златни дрехи ли? Най-послѣ, защо ви изпрати и васъ Господъ? Ние всички седимъ, прѣдъ прѣстола на великия Господъ, Който ни даде животъ. Защо седимъ ние тукъ, да служимъ на хората ли, или да служимъ на Бога? Първо трѣбва да служимъ на Бога, да знаемъ, че имаме единъ чистъ и святъ животъ, че имаме единъ великъ идеалъ, който трѣбва да постигнемъ. Какъвъ е този идеалъ? Да, великъ идеалъ е да дойде за васъ този тържественъ день, да се стопли вашата душа и да почувствувате, поне за половинъ часъ отъ живота си, поне за единъ моментъ, какво нещо е великата Божия Любовь, коята може да ви разшири толкова, че да обхванете въ себе си цѣлия свѣтъ. Великъ моментъ е този, да почувствуте тази висша интелигентность, да почуствувате връзката между всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, да почувствувате това Великото, което наричаме „Аменъ“, или „Аминъ“, или както индуситѣ го наричатъ „Ауменъ“, или както други Го наричатъ Аумъ“, или както евреитѣ Го наричатъ „Иехова-Иаве“. Българитѣ пъкъ казватъ „наявѣ“, значи всичко разумно трѣбва да бѫде наявѣ, всичко разумно трѣбва да става прѣдъ онази разумна видѣлина, която носи топлина въ себе си, която носи още свѣтлина и свобода за човѣшката душа.

 

            И този живиятъ Христосъ, Който никога не е билъ разпнатъ, се обръща днесъ къмъ васъ и ви запитва: „Вие, които ме слушате днесъ да ви проповѣдвамъ, какво направихте заради мене откакъ сте дошли тукъ на земята? Упазихте ли моето Слово, упазихте ли моя законъ? Просветнаха ли вашите дѣла прѣдъ человѣцитѣ? Нѣкой ще каже: е, братко, остави тази работа! Не, азъ питамъ всички ви, нѣма да гледаме, какво сѫ направили другитѣ, нѣма да се сѫдимъ, но всѣки отъ насъ трѣбва да си даде отчетъ, какво е направилъ. Азъ не искамъ да ви сѫдя, но този живиятъ Христосъ на справедливостьта ви пита! Той казва: „Братя, върнете се отъ този пѫть! Не е този пѫтьтъ, който води къмъ Бога, къмъ Любовьта. Върнете се и погледнете къмъ Бога, Който още прѣди 2,000 години е казалъ: „0, Израилю, върни се къмъ мене!“ Той се обръщаше къмъ онзи Израилъ, който вършѣше всѣкакви прѣстѫпления. Прочетете цѣлата свещена история, да видите, какъвъ развратъ, какво насилие е сѫществувало тогава! „Върнете се къмъ мене, обърнете се къмъ мене и живи ще бѫдете!“ И днесъ този живиятъ Христосъ се обрѫща къмъ цѣлото съврѣменно християнство и казва: „О, вие, които се именувате синове на свѣтлината, върнете се къмъ мене!“ И азъ чета по вашитѣ лица тревога, недоволство, смущение за дребни работи. Нѣкой написалъ нѣкоя книга и книгата му не се разпродала много, той е смутенъ. Нѣкой не е произведенъ въ по-високъ чинъ, смущава се. Нѣкой изгубилъ службата си, смущава се. Нѣкой мѫжъ не живѣе добрѣ съ жена си, смущава се. Нѣкой вашъ близъкъ е боленъ и умира, смущавате се. Нѣкой проповѣдникъ се смущава, че не искали да го слушатъ. За тия и за много още нѣща се смущавате, но единствената тревога за васъ трѣбва да е тази, че не вървите въ правия пѫть. Единствената тревога, която дѣйствително може да ни смущава е тази, че вие сте се отбили отъ Божия пѫть. Туй отбиване не е постоянно, но въ насъ има едно лъкатушене, ние искаме да примиримъ злото съ доброто; ние искаме да примиримъ безобразното съ красивото; ние искаме да примимиримъ любовьта съ умразата; ние искаме да примиримъ мѫдростьта съ безумието. Примирие може да сѫществува само между двама разумни хора. Любовь може да сѫществува само между двама интелигентни, честни, справедливи, благородни хора. Между безумни хора любовъ не може да сѫществува. Това трѣбва да знаетѣ! И сега, ние трѣбва да измѣнимъ това направление на живота си и да искаме да се научимъ отъ този живиятъ Христосъ, Който ни говори. Чудни сѫ хората, когато нѣкой казва: азъ чухъ гласа Божий. Да, чулъ гласа Божий. Пророкъ Илия чу гласа Божий, но се възнесе на небето. Този живиятъ Христосъ чу гласа на Бога и възкръсна отъ гроба. И всички онѣзи апостоли, пророци, светии, праведници, които чуха гласа Божий възкръснаха, станаха и напуснаха земята и сега живѣятъ на небето. Нѣкой казва: азъ чухъ гласа на Бога. Не, приятелю, ако ти бѣше чулъ гласа на Бога, ти нѣмаше да бѫдешъ единъ обикновенъ човѣкъ, ти нѣмаше да бѫдешъ човѣкъ на условията, ти щѣше да възкръснешъ. Ти щѣше да бѫдешъ човѣкъ на какво? Азъ ще ви оставя сами да си разрѣшитѣ въпроса, на какво щѣхте да бѫдете хора.

 

            Казва Христосъ: „Учете ги да пазятъ!“ Какво трѣбва да пазятъ? Какво трѣбва да пазимъ на първо мѣсто? Настана вече день, когато трѣбва да осветимъ Любовьта. Ние трѣбва да се повърнемъ, мѫжътъ къмъ жената, братътъ къмъ сестрата; всички хора, отъ най-малкия до най-голѣмия, трѣбва да опрѣдѣлимъ единъ день за освѣщение на Любовьта. Нали е казано, че Богъ е Любовь? Любовьта винаги се отличава съ закона на изобилието и примирието. Дойде ли любовьта ние ще почувствуваме, че сме въ единъ великъ свѣтъ красивъ самъ по себе си, свѣтъ на миръ и изобилие. За да има миръ, всички трѣбва да отворятъ хамбаритѣ си, и то доброволно, а не съ насилие, не съ остенъ. Съ мораленъ остенъ и волътъ оре, и проповѣдникътъ проповѣдва, и свещеникътъ служи, и войникътъ се бие на бойното поле, и жената готви въ кѫщи, навсекѫдѣ има редъ и порядъкъ, но това не е животъ. Ние знаемъ този остенъ. Не, мораленъ устой трѣбва да има! Този остенъ е за полуразумнитѣ хора. Тоягата е за полуразумнитѣ хора. Любовьта, Мѫдростьта, и Истината, това сѫ, за пълно разумни хора, които разбиратъ тия закони, защото само тѣ ще осмислятъ нашия животъ, и ние само така ще възкръснемъ. Сега всички говорятъ, че трѣбва свобода. Всички хора по свѣта, въ всички камари, търсятъ начинъ за придобиване на свободата, търсятъ начинъ за създаване на една истинска вѫтрѣшна връзка въ домоветѣ; всички търсятъ начинъ, какъ да живѣятъ добрѣ, по единъ любовенъ начинъ, майка съ синове и дъщери, мъжътъ съ жената си, братътъ съ сестрата и т. н. Слугата търси начинъ, какъ да угоди на своя господарь. Има единъ начинъ. Кой е той?

 

            „Идете и научете ги да пазятъ всичко, що съмъ ви рекълъ; и, ето, азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка. Аминъ!“ Нѣкой казва: до скончанието на вѣка ли? Да, този живия Христосъ, Който никога но е билъ разпъванъ, казва: „Понеже разпънаха онзи човѣкъ, когото бѣхъ пратилъ на земята, за да имъ каже моята заповѣдь, идете вие сега да проповѣдвате, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка. Всичкия този редъ и порядъкъ азъ ще го измѣня. Ще скончая този вѣкъ“. Вие днесъ сте свидѣтели, ние сега сме прѣдъ скончанието на този вѣкъ. Иде сега новата епоха! Всички хора искатъ да задържатъ старата култура. И ако нѣкой се осмѣли да каже, че иде нѣщо ново, тѣ сѫ въ състояние да го обѣсятъ. Новото ще донесе спасението на човѣчеството. Новото ще донесе онова истинско братство, не да се подкупватъ хората, но онова истинско братство, което ще даде условия на всѣки да се прояви тъй както трѣбва.

 

            Та казвамъ: всѣки отъ васъ трѣбва да събуди въ себе си Божественото. Той трѣбва да се запита: защо съмъ пратенъ на земята? При първата спънка вие ще си кажете: азъ съмъ пратенъ да оправямъ свѣта. Господъ не ви казва да оправяте свѣта, но ви казва: „Идете и ги учете!“ На какво? — Да пазятъ това, що съмъ ви казалъ Да кажемъ, че нѣкоя сестра не може да живѣе съ мѫжа си. Какво трѣбва да направи? Тя трѣбва да повика своя възлюбенъ и да му каже: „Слушай, Господъ те създаде по образъ и подобие на себе си. Той внесе любовьта, Мѫдростьта и Истината въ твоята душа, ти трѣбва да пазишъ всичко това което Господъ ти е далъ, което е вложилъ въ тебе. Доста си се перчилъ прѣдъ мене съ тия панделки, доста си ме плашилъ съ своя остенъ и съ своята тояга! Този остенъ може да показвашъ на воловете, а на мене покажи тази Истина, която е вложена въ душата ти. Ако ти не искашъ да ми покажешъ това нѣщо, втори пѫть нѣма да ме видишъ“. Веднажъ каже ли това нѣщо, тя трѣбва да го направи. Сегашнитѣ жени сѫ голѣми герои. Тя каже това нѣщо на мѫжа си и си излѣзе, на не се минаватъ и 4—5 деня, тя вече праща сватове до мѫжа си да го уговарятъ. И мѫжа прави сѫщото. Напусне жена си, но слѣдъ 4—5 деня и той се връща. Това сѫ героитѣ на съврѣменния свѣтъ. Не, не е така. Когато една жена напусне дома си и каже на мѫжа си, че повече нѣма да я види, какво означава това? Съ туй тя иска да, му каже, че такава, каквато ме знаешъ, да се карамъ и сърдя, повече нѣма да ме видишъ. Ако дойда втори пѫть, ще дойда съ Любовьта, съ Мѫдростьта и съ Истината, и ти нѣма да ме познаешъ. И мѫжътъ като напусне жена си и ѝ каже, че втори пѫть нѣма да го види то значи, че такъвъ, какъвто съмъ билъ до сега, както съмъ те билъ, хукалъ нѣма да ме видишъ вече, но втори пѫть ще дойда при тебе съ Любовьта, съ Мѫдростьта и съ Истината, и ти нѣма да ме познаешъ. Ти ще ме видишъ вече по образа на Любовьта. И когато синътъ каже на баща си: татко, ти нѣма да ме видишъ повече, то значи: азъ изядохъ и изпихъ богатството ти, но втори пѫть ще ме видишъ съ Любовьта, съ Мѫдростьта и съ Истината. Това е новото учение! За да може да се разбере учението на живия Христосъ, Който никога не е билъ разпъванъ, изисква се една свещена душа, чиста като кристалъ. Нѣкой казва: какво нѣщо е моралътъ? Азъ ще ви кажа, какво нѣщо е моралътъ.

 

            Има два вида моралъ. Ще ви дамъ сега една максима, тъй, както азъ схващамъ морала. Азъ взимамъ числото 10. Прѣдставете си, че имате 10 извора, които даватъ чиста, хубава вода. Първиятъ изворъ е този който дава нектара на живота. Като пиятъ хората вода отъ него, възкръсватъ. Всички останали извори сѫ малко или много опетнени. Ако нѣкой е пилъ отъ първия изворъ и дойде да пие отъ останалитѣ, той върши едно морално прѣстѫпление. Той е изгубилъ своята духовна интелегентность. Той нѣма право да пие отъ другитѣ извори! Хора, които не пиятъ отъ другитѣ извори, освѣнъ отъ първия сѫ идейнитѣ хора въ свѣта. И Писанието казва: „Първиятъ изворъ е Богъ“. Той е единствениятъ, отъ който като пиятъ хората, възкръсватъ. Онзи, който се училъ отъ Бога, и отива да се учи отъ хората, той се опетнява вече. Научениятъ отъ Бога, нѣма защо да се учи отъ хората. Съ хората той може само да се разговаря по единъ разуменъ начинъ, може да имъ покаже любовьта си.

 

            Сега ще ви прѣдставя другия моралъ, по който свѣтътъ върви. Азъ започвамъ пакъ съ числото 10. Има 10 извори съ хубава вода. Човѣкътъ въ свѣта започва да пие отъ десетия, послѣ отъ деветия, осмия, седмия докато най-послѣ достигне до първия. Дойде ли до първия, повече нѣма право да се връща назадъ. Вие сте пили вече и отъ десетия изворъ, пили сте нѣкога и отъ първия. Сега отново дойдохте до кой изворъ? — До първия. Тамъ седятъ ангели съ своитѣ мечове. Казвате: страшни мечове! Да, онзи, който дойде да пие отъ този изворъ, ще мине прѣзъ огънь. Той трѣбва да се прѣчисти и да покаже, че неговата душа е абсолютно чиста и е готовъ вече да извърши всичко за Бога, за своя ближенъ и за себе си. Той е готовъ за славата Божия и за доброто на своя ближенъ да извърши всичко, което се изисква отъ него.

 

            Та казвамъ: ако ние бихме слушали Този живиятъ Христосъ, неразпънатия Христосъ, лесно бихме постигнали всичко това. Нѣкой казва: защо не се оправи свѣта? Че какъ ще се оправи свѣта? Ние и до сега още се молимъ на разпънатия Христосъ, а не на живия. Ние навсѣкѫдѣ виждаме все разпънатия Христосъ. Не се лъжете! Врѣме е вече да се снеме отъ кръста разпънатия Христосъ! Апостолъ Павелъ казва: „Ние вече не познаваме Христа, както по-рано Го познавахме“. Нѣкой казва: ти вѣрвашъ ли въ Христа? Въ кой Христосъ? Въ разпънатия Христосъ ли? Не, азъ вѣрвамъ въ онзи Христосъ, Който никога не е билъ разпъванъ. Азъ зная, че онзи посланикъ на Христа, когото хората разпнаха, дойде да имъ покаже, че тѣхнитѣ сърца сѫ развалени, за това Го разпнаха. Той бѣше единъ пробенъ камъкъ, който показа, че хората още не бѣха готови за тази велика Любовь. Туй е, което може да ни съживи и да ни покаже, че врѣме е вече да приложимъ това учение. Нѣкои отъ васъ сѫ чели Библията и Евангелието, нѣкои не сѫ ги чели, но всѣки може да разбере, дали е истина това, което ви говоря, или не. Има една велика Истина въ свѣта, тя е слѣдната: вие живѣете. Има една велика Истина въ свѣта, тя е слѣдната: вие мислите. Има една велика Истина въ свѣта, тя е слѣднята: вие страдате. Великата Истина е това, че вие живѣете, но за кого? — За Любовьта. Велика Истина е това, че вие мислите, но за кого? — За Мѫдростьта. Великата Истина е това, че вие страдате, но за какво? — Че сте се отклонили отъ Божия пѫть. Слѣдователно, страданията ви доказватъ, че между вашия животъ и вашата мисъль нѣма единство. И сега, като естествено, психологическо послѣдствие отъ това иде законътъ, че навсѣкѫде по свѣта, въ Германия, въ Франция, въ Англия, въ Америка, се явяватъ редъ писатели, философи, учени, които посочватъ на хората редъ методи и правила, какъ трѣбва да се постѫпва, какъ трѣбва да се живѣе. Но съ всички тия методи се е злоупотрѣбило и днесъ се вършатъ прѣстѫпления повече отъ колкото когато и да е било другъ пѫть. Тогава хората се запитватъ: какво трѣбва да вършимъ, за да не правимъ прѣстѫпления? — Всички трѣбва да бѫдемъ разумни! Всички трѣбва да обичаме поне едно сѫщество въ свѣта. Ние не може да обичаме себе си. Човѣкъ не може да има себе си като обектъ. Трѣбва да има една жива душа въ свѣта, която да обичаме, но не както сега се обича. Вие трѣбва да обичате една душа тъй, както обичате Бога. Образецъ да е вашата любовь! Онзи, когото обичамъ, трѣбва да бѫде за мене идеалъ. Идватъ нѣкои при менъ и ми казватъ: Учителю, ти трѣбва да ни обичашъ. Азъ казвамъ: азъ мога да обичамъ само онѣзи хора, които сѫ чисти идеални. Чудни сѫ хората, когато говорятъ за Любовьта! Азъ не зная, какво мислятъ за Любовьта, какво понятие иматъ за нея! Дойде при мене нѣкой, който е пилъ отъ десетия изворъ и ми казва: пийни малко отъ тази вода! Казвамъ: не мога да прѣстѫпя свещенния законъ на числото едно. Мога да извикамъ други нѣкой да пие заради мене, но такъвъ който още не е пилъ отъ числото едно. Има начини, чрѣзъ които мога да угодя на вашитѣ желания. Но кога? — Когато не съмъ пилъ отъ чистата вода, когато не съмъ пилъ отъ извора на числото едно. Но когато съмъ пилъ, не мога; колкото да ме викате и молите, не идвамъ. Слѣдователно, онази душа, онзи човѣкъ, който иска да го обичамъ, трѣбва да е пилъ отъ извора на водата отъ числото едно. Казвате: каква е тази Любовь? — Ще я познаете. Другъ нѣкой казва: азъ те много обичамъ и за тебе имамъ високо мнение. Да, но ако въ стаята ми влѣзе нѣкоя млада мома и остане при мене цѣла нощь, този сѫщиятъ ще каже: азъ измѣнихъ мнѣнието си за този човѣкъ. Снощи при него имаше една млада мома.

 

            Тогава, азъ ще ви покажа единъ другъ моралъ, по който да сѫдите нѣщата. Вие, които ме сѫдите, ще ви дамъ да изпиете една чаша съ чиста вода и ще ви накарамъ да проверите, дали тази вода излиза отъ васъ тъй чиста, каквато е влѣзла прѣзъ устата ви. Ако водата излѣзе така чиста, както е влѣзла, тогава азъ приемамъ прѣгрѣшенията си, но ако не излѣзе така, тогава какво ще кажете? Тогава вие ще си носите грѣховетѣ. Разбирате ли ме? Азъ имамъ моралъ, азъ имамъ норма, по която сѫдя. И когато нѣкой ми каже, че еди кой си братъ е кривъ, азъ ще си кажа: прѣди да се произнеса, трѣбва да видя, тази вода, която ще изпия, дали ще излѣзе чиста отъ мене, или не. Дали единъ човѣкъ е грѣшенъ, или не, азъ веднага мога да провѣря. Слѣдователно, когато вие се произнасяте за прѣстѫпленията на нѣкой човѣкъ, спрѣте се въ себе и си кажете: Божествената вода, която ще изпия отъ чашата, чиста ли ще излѣзе отъ мене? Този опитъ ще направятъ и ангелитѣ съ васъ. Азъ не говоря за обикновеното наше тѣло, не говоря и за обикновенитѣ наши чувства, мисли и дѣйствия, но говоря за нашето духовно тѣло, за нашата душа, която е толкова чиста, но по нѣкой пѫть и по нея се намиратъ прашинки, и тя трѣбва да се чисти. Туй учение, значи, не е за нашитѣ тѣла, то е за нашитѣ умове, за нашитѣ сърдца.

 

            Прѣди нѣколко врѣме азъ посѣтихъ една млада, неженена сестра, болна, която казвала, че Господъ ̀и говорилъ, Господъ я поставя на изпитъ дава ѝ една болесть, заболѣва я силно коремъ. Тя употрѣбява всички методи, които знае, прави си молитви, но нищо не помага. Най-послѣ казва: викайте Учителя! Отивамъ при нея, казвамъ ѝ: вѣра трѣбва! Тя ми казва: моята вѣра не помогна, но дано твоята вѣра помогне. Пита ме: Ти ще се молишъ ли за мене? — Нищо не ѝ говоря. Казвамъ ѝ само: вѣра се изисква, вѣрата на онзи живиятъ Христосъ. Ти си поставена на изпитъ. Ще обикнешъ болестьта, ще ѝ дадешъ едно голѣмо угощение, ще ѝ дадешъ единъ банкетъ, ще ѝ покажешъ любовьта си, а ти искашъ тъй изведнажъ да я изпѫдишъ навънъ, но тя е по-силна отъ тебе. Болестьта казва: не излизамъ отъ тукъ! Рѣшишъ ли се да я приемешъ, ще се разберете съ нея. Тази сестра ме пита: какви компреси да си турямъ, топли или студени? — Топли компреси, защото студенината е умраза, а топлината е любовь. Покажете ѝ любовьта си, и работата ще тръгне добрѣ. Всички съврѣменни лѣкари, обаче, прѣпорѫчватъ студени компреси. Тѣ казватъ: клинъ клинъ избива. Дѣйствително така е, но то се отнася при цѣпене дърва, но не и при болеститѣ. Клинъ не може да урежда човѣшкитѣ работи.

 

            Сега, въ свѣта се изисква едно учение, споредъ което да знаемъ, какъ да уреждаме живота си. Има правила за това. На всички съврѣменни хора, които се родили вече, както и на тия, които въ бѫдаще ще се раждатъ, ние можемъ да имъ покажемъ начини и методи, чрѣзъ които грѣхътъ никога да не стѫпва въ тѣхъ. Всѣка жена, която иска да стане майка, която иска да роди едно Божествено дѣте, което да служи на Бога, никога не трѣбва да допуща нито едно лошо чувство въ сърцето си, нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо дѣйствие въ душата си. Тя никога не трѣбва да се съблазнява! Е, какъ мислите, ние съврѣменнитѣ хора не се ли съблазняваме въ Бога, не се ли съблазняваме въ този живия Христосъ? Всички хора казватъ: защо Господъ направи такъвъ свѣта? Не, Господъ ни изпитва, Мислите ли че всичкитѣ прѣстѫпления, които се вършатъ въ свѣта, се вършатъ все отъ този живия Христосъ? Казватъ: Господъ е наредилъ нѣщата така. Не, азъ, доколкото зная на Господа никога не е дохождало на умъ да измѫчи нѣкоя душа, нито да извърши нѣкакво престѫпление. Да, когато нѣкой човѣкъ грѣши нѣкога, Господъ ще му изпрати страдания, но за да го спаси. Или, когато нѣкой човѣкъ е боленъ и Господъ го лекува, ще му изпрати страдания, но тѣ сѫ необходими за неговото лѣкуване.

 

            Та казвамъ: туй учение трѣбва да се приложи! Кѫдѣ трѣбва да се приложи? Христосъ казва: „Идете и научете ги да пазятъ всичко, което съмъ казалъ.“ И вие, които излѣзохте отъ нашия домъ знаете ли прѣди колко години сте излѣзли? Ще кажете: ние сега се родихме. Че какъ тъй, ако сте се родили сега, за толкова кратко врѣме се огрѣшихте? И вашата философия ще мяза на разсѫжденията на онзи турчинъ, който като слушалъ единъ грамофонъ да пѣе турски пѣсни, казалъ си: „Че кога дойде този грамофонъ тукъ и вече се научи турски езикъ?“ Не, онзи, който е накаралъ този грамофонъ да говори и да пѣе, той е знаялъ турски, а не тази плоча. Плочата сама нищо не знае. Така сѫщо и онзи, Който е написалъ всичко въ нашитѣ мозъци, онзи, Който е написалъ всичко въ нашата душа, Той всѣкога е вѫтрѣ въ насъ, Той никога не е идвалъ на земята, Той никога не се е въплотявалъ. Мнозина сѫ идвали на земята, мнозина се въплотявали и сѫ носили Неговото име, но Онзи абсолютниятъ, на когото хората не знаятъ името, никога не е идвалъ въ човѣшка форма на земята. Той само се е проявявалъ. И насъ сега искатъ да ни убедятъ, че Онзи непостижимиятъ, Който е създалъ всичко въ свѣта, ще се облѣче въ една човѣшка форма и ще дойде на земята да Го хванатъ хората и да Го разпнатъ. Не, това е несъвмѣстимо съ Божественитѣ закони. Писанието казва: „Ще се всели Богъ, но нѣма да се въплоти“. Какъ ще се всели? — Той ще живѣе между човѣшкитѣ души, ще живѣе и между ангелитѣ. Той може да живѣе навсѣкѫдѣ. Той изпълва всичкото битие, изпълва всичкитѣ свѣтове, изпълва всичкитѣ слънчеви системи, и все пакъ остава още една непроявена часть отъ Него. Има още нѣщо непроявено отъ този великъ Господъ и въ цѣлата вѣчность Той не може да се прояви. Слѣдователно, вѣчностьта е единъ начинъ, чрѣзъ който Господъ може да се прояви, но и въ тази вѣчность пакъ нѣма всичкитѣ форми, чрѣзъ които Господъ може да се прояви напълно. То е най-красивото въ свѣта.

 

            „Идете и ги научете!“ — казва Христосъ. На какво? — Че Богъ е Богъ на Любовьта. Идете и ги научете, че Богъ е Богъ на Мѫдростьта. Идете и ги научете, че Богъ е Богъ на Истинага. Идете и ги научете, че този Богъ обича милосердието, обича кротостьта, обича въздържанието, обича всичко онова, което е възвишено и благородно, обича всѣки потикъ, колкото и да е малъкъ. Нѣкои отъ васъ, които ме слушате, казвате: речьта на този човѣкъ е тъй впечатлителна, той иска да запечати нѣщо въ насъ. Не, пазилъ ме е Господъ отъ това! Азъ не съмъ нѣкой печатарь, та да запечатвамъ. Ако запечатвамъ въ васъ, вие ще замязате на нѣкоя книга. Азъ съмъ отъ онѣзи, които пиша свещената книга, но пиша тъй, както пише свѣтлината. Моето писане не се отпечатва, но събужда, то е живото слово. Казвамъ: проявете онова, което е всадено въ васъ! То е Божественото въ васъ. Всички имате въ себе си нѣщо добро. Облѣчете тази Божествена дреха! Всички вие търсите любовьта, нали? Проявете се въ любовьта си! Най-първото нѣщо въ свѣта: всички трѣбва да дойдемъ до този законъ — да обикнемъ Бога! Всички казватъ, че Богъ не може да се обича. Питамъ тогава: кое обичаме ние въ свѣта? Нали обичаме свѣтлината? Нали обичаме топлината? Можешъ ли да обичашъ туй, което не е топлина? Защо обичате Бога? Вие казвате: ние направо не можемъ да обичаме Бога, но Го обичаме чрѣзъ свѣтлината, чрѣзъ топлината. Щомъ е тъй, азъ ще си отворя очитѣ на четири, за да възприема свѣтлината ще си туря после рѫцѣтѣ срещу топлината за да възприема повече топлинка. Всичко, което носи животъ се обича. И сегашнитѣ хора казватъ, че Богъ не може да се обича! Може да се обичатъ само онѣзи души, които обичатъ огъня на Любовьта. Ние казваме: нека влѣзе тази топлинка въ мене, азъ съмъ готовъ да я възприема. Мога ли да обичамъ онзи студенъ камъкъ? Мога ли да обичамъ леда? Мога ли да пригърна студения трупъ и да кажа: охъ колко те обичамъ! Вие сте чудни! Отива нѣкой и цѣлува мъртвия трупъ. Казвамъ: не цѣлувай мъртвия трупъ! Казвате какво непочитание къмъ мъртвия! Нѣкоя жена измъчвала мѫжа си, пържила го на шишъ, а като умре, ще отиде да го цѣлува по десеть пѫти и ще казва: охъ, колко много скърбя! Ако ти дѣйствително обичаше мѫжа си, ако наистина скърбишъ за него, той нѣмаше да умре, но щомъ е умрѣлъ, значи ти не го обичашъ, нито скърбишъ за него. Нѣкоя жена плаче, скубе си коситѣ за мѫжа си, но азъ казвамъ: ако ти го обичаше, той нѣмаше да умре, а това сега е само далавера. Ти ще обичашъ този твой мѫжъ, този твой братъ, докато е живъ! Ще го пригърнешъ, ще му дадешъ една свещена цѣлувка, като на братъ, ще му кажешъ, че въ тебе Богъ живѣе и ще му кажешъ: „Братко, азъ искамъ ти да живѣешъ, и азъ да се радвамъ съ тебе“. И той да ѝ каже сѫщото: „Сестра, азъ искамъ ти да живѣешъ, и азъ съ тебе да се радвамъ“. А какво прави днесъ нѣкоя жена? — Прѣдъ хората си скубе коситѣ, плаче за мѫжа си, а вѫтрѣ казва на своя любовникъ: добрѣ, че умрѣ мѫжа ми, та да сме свободни. Вие ще кажете, че не трѣбва да се разправятъ тѣзи нѣща. Да, но тѣзи нѣща се разправятъ горѣ на небето. Тамъ говорятъ, че хората не пазятъ Божия законъ тъй, както трѣбва.

 

            Днесъ, като ви държа тази бесѣда, какво ли ще кажете? Този човѣкъ иска да ни смѣтне нѣщо. Не, азъ като говоря, имамъ страхъ. Отъ какво се страхувамъ? — Да не би да кажа нѣщо, което да не е вѣрно. Азъ се страхувамъ да не кажа нѣщо, което да не е съгласно съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость, съ Божията Истина. Само прѣдъ Бога имамъ страхъ, затова прѣтеглямъ своитѣ думи. Всички трѣбва да имаме единъ свещенъ страхъ! Та когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ герои, повтарямъ: нека бѫдемъ герои, нека имаме прѣдъ себе си единъ мечъ, нека бѫдемъ военни, но за да защищаваме Истината! Нека истината бѫде за всички ни едно бойно поле, на което да се подвизаваме! Тя е една велика наука за живота. Въ туй учение всички можемъ да се подвизаваме. И всички съврѣменни науки, и всички съврѣменни изкуства, и всички съврѣменни занятия трѣбва да минатъ прѣзъ този свещенъ огънь, за да се облагородятъ, Всичко това трѣбва да се прояви въ насъ.

 

            И казва този живия Христосъ на своитѣ апостоли: „Идете и проповѣдвайтѣ!“ Вие вѣрвате ли въ това? Азъ не казвамъ, че вие не вѣрвате, но питамъ: съвѣменниятъ християнски свѣтъ вѣрва ли въ това? Съврѣменнитѣ християни пиятъ отъ водата на тия извори. Тѣ сѫ започнали отъ десетия изворъ, но до първия номеръ още не сѫ дошли. Съберете изъ цѣлия свѣтъ разнитѣ християни и вижте, колко различни вѣрвания иматъ, на колко различни езици говорятъ, та като се събератъ, цѣла галиматия става между тѣхъ, не могатъ да се разбератъ. Като дойде нѣкой сѫботянинъ, той ви говори за сѫботата. Като дойде нѣкой православенъ, той ви говори за иконитѣ, за светцитѣ. Като дойде нѣкой евангелисть, той ви говори, че трѣбва да слушате Писанието и отъ Него да не се отдѣляте нито на йота. Като дойде нѣкой баптистъ, той ви говори, че ти трѣбва да бѫдешъ кръстенъ, и то отъ нѣкой баптитски проповѣдникъ, но не като дѣте, а на 33 годишна възрасть. Азъ не казвамъ това за упрѣкъ, но това сѫ човѣшки схващания.

 

            И този живиятъ Христосъ днесъ казва: „Идете и учете!“ И азъ турямъ думитѣ на живия Христосъ и казвамъ: „Научете себе си на Божията Любовь, научете себе си на Божията Мѫдрость, научете себе си на Божията Истина! Възприемете Божествения животъ и живѣйте въ съгласие съ Бога!“ Това е, което живиятъ Христосъ днесъ говори на сегашния свѣтъ. Щомъ възприемемъ това учение, всички страдания, които имаме, всички неволи които сега сѫществуватъ, всички терзания, ще изчезнатъ. А тѣ сѫ действително ужасни. Разгледайте съвремѣннитѣ болести и вижте, каква язва прѣдставляватъ тѣ за човѣшката душа, и какъ я разяждатъ. Ако гледате като ясновидецъ, ще видите, че въ човѣшката душа, туй духовно тѣло на човѣка, човѣшкото сърце и човѣшкия умъ, сѫ пълни съ такива язви, които ги разяждатъ. Тѣ сѫ резултатъ на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания, които правятъ човѣка неспокоенъ, недоволенъ отъ себе си. Единственото нѣщо, което може да ни излѣкува, то е Божията Любовь, която трѣбва да проникне цѣлото ни сѫщество. Нѣкой казватъ: Божията Любовь е само за стари хора, не и за млади. Божията Мѫдрость е само за умни хора, не и за млади. Значи, Божията Любовь и Божията Мѫдрость е за тѣзи, които сега умиратъ. Не, Божията Любовь е за всички! Тя е за млади, които сѫ родени чисти, и стари, които сѫ изживѣли своята младость въ единъ разуменъ животъ. Тя е за младитѣ, които носятъ сега тази чиста вода. Нека пиятъ отъ нея. Тя е и за стари, които сѫ запазили до края на живота си този възвишенъ идеалъ. Нека всички пиятъ отъ това чисто учение!

 

            Този Христосъ, Който трѣбва да възприемемъ въ себе си, ще стане като едно звено между всички ни. Той ще се всели въ всинца ни. И тогава нѣкой казва: да видимъ Христа! Можете да Го видите. Ще кажете: ние сме много грѣшни. Нима онѣзи хора, които гледатъ слънцето, сѫ праведни? Въ сегашния свѣтъ, това, че много хора не могатъ да видятъ и да чуятъ Господа, то е защото тѣхнитѣ господари сѫ ги затворили. Когато нѣкои крадци откраднатъ овци отъ стадото на нѣкой овчарь, тѣ затварятъ тия овци нѣкѫде на дълбоко за да не могатъ да чуятъ гласа на овчаря си, та като го познаятъ да тръгнатъ подире му.

 

            И тъй, спасението на свѣта ще стане само тогава, когато ние отъ душа извикаме къмъ Бога: „Аманъ!“ Когато и цѣлото човѣчество извика сѫщото, тогава Господъ ще го чуе и ще спаси свѣта. Нѣма да кажемъ: Аманъ, бактисахме отъ свѣта? Не, трѣбва да кажемъ: „Господи, Ти, Който създаде свѣта, спаси ни, и ние ще живѣемъ отъ сега нататъкъ само за Тебе!“ И сега, азъ нѣма да кажа, че живиятъ Христосъ иде отвънъ, но Неговата свѣтлина прониква навсѣкѫдѣ. Нѣма животно въ свѣта, което да не чувствува Неговата Любовь. Има извѣстна мъртва материя, която още не е почувствувала Любовьта на Бога, но тя тепърва ще я почувствува. Всички живи сѫщества, които иматъ любовь въ себе си, ще почувствуватъ тази Любовь. Тогава ще се създаде единъ новъ организъмъ, едно ново тѣло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира като буба.

 

            Слѣдователно всички хора ще се трансформиратъ вѫтрѣшно, духовно и по мисъль, и по чувство, и по воля. И тогава, питамъ: кое е най-хубавото въ свѣта? Не е ли най-хубавото да имамъ познанството съ този Христосъ на живота? Има ли нѣщо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ въ съприкосновение съ Любовьта, която стопля съцето ти? Има ли нѣщо по-хубово отъ свѣтлината, която осмисля всичко? Има ли нѣщо по-хубаво въ свѣта отъ свободата? — Нѣма!

 

            И тъй, като се върнете сега дома си, азъ ви поканвамъ да научите себе си на три нѣща: да имате Любовь безъ умраза; да имате свѣтлина безъ сѣнки и да имате свобода безъ ограничения!

 

 

Бесѣда,  държана  отъ  Учителя,  на  3  януарий, 1926  год.  въ  гр.  София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt