Jump to content
Ани

1925_12_27 Показа имъ рѫцѣтѣ си

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Показа имъ рѫцѣтѣ си

 

   „И това като рече, показа имъ

рѫцѣтѣ и ребрата си.“

 

Иоана 20:20.

 

            Да си покажешъ рѫцѣтѣ, да си покажешъ ребрата, въ това повидимому нѣма никаква наука. Кой отъ васъ не си е показалъ рѫцѣтѣ нѣкому? Когато лѣкарьтъ дойде въ дома на болния, болниятъ веднага си показва рѫката, и лѣкарьтъ я хваща и опитва пулса му. Кой отъ васъ не си е подавалъ рѫката на своя приятель? Навсѣкѫдѣ изобщо има подаване на рѫцѣ. И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение. Да си подадешъ рѫката, това е едно отъ обикновенитѣ събития въ свѣта. Когато хората правятъ нѣкакъвъ договоръ помежду си, тѣ си подаватъ рѫка. Когато се здрависватъ, сѫщо си подаватъ рѫка. Казва се въ Евангелието, че Христосъ си е показалъ рѫката. Какво означава това? Отъ чисто научно гледище рѫката има голѣмо съдържание. Да си подадешъ рѫката на единъ херомантикъ, това значи да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бѫдаще. Той отъ рѫката ти ще познае, какъвъ човѣкъ си. Обаче сегашнитѣ хора криятъ вѫтрѣшната страна на рѫката си, защото херомантицитѣ четатъ по вѫтрѣшната страна на рѫката. Нѣкои си стискатъ рѫцѣтѣ, защото тази книга трѣбва да бѫде загърната, не всѣки трѣбва да чете по нея. И дѣйствително, хубавитѣ книги сѫ за учени хора. Когато казвамъ, че науката е за ученитѣ хора, разбирамъ, че тя е за високоблагороднитѣ, за високостоящитѣ хора, за хората, които иматъ душа. Човѣкъ, който нѣма душа, за какво му е наука? Въ онази велика и истинска наука на живота не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нѣщата, а се гледа на вѫтрѣшното съдържание. Сега ние говоримъ за формата, но формата сама по себе си е една необходимость за проява на реалностьта.

 

            Азъ сега ще направя едно малко отклонение, ще внеса едно вметнато предложение, а именно ще кажа, че съврѣменнитѣ учени хора твърдятъ, какво всичко въ свѣта се движи. Това твърдение на ученитѣ хора е на половина вѣрно, защото ако дѣйствително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение. Значи, има нѣщо, което се движи върху нѣщо, което не се движи. Слѣдователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи. Тъй че има нѣщо въ свѣта, което се движи върху недвижущото се. Има нѣщо, което се измѣня върху неизмѣняемото. И тъй, въ самитѣ васъ, онова, което се движи, което се измѣня, ви радва. Но сѫщеврѣменно въ всѣка душа, въ всѣки умъ има нѣщо, което не се движи. Нима дъното на онази рѣка, въ която тече водата, се движи? Не, дъното ѝ е постоянно.

 

            Вѣрно е, значи твърдението, че само развиващиятъ се животъ се движи, а животъ, който не се развива, не се движи, той е една постоянна величина. Слѣдователно, развиващиятъ се животъ се опрѣдѣля отъ онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който нѣма нужда да се проявява. Това нѣщо на единъ окултенъ езикъ означава: има сѫщества, които сѫ доволни отъ себе си, слѣдователно тѣ нѣматъ нужда да се проявяватъ, а има сѫщества, които не сѫ доволни отъ своето положение, и тѣ искатъ да се проявяватъ. Сега, да прѣведа това философско твърдение на единъ по-обикновенъ езикъ. Има богати хора, които не искатъ да бѫдатъ богати и има сиромаси, които не искатъ да бѫдатъ сиромаси. Защо сиромаситѣ не искатъ да бѫдатъ сиромаси? Защото тѣ считатъ богатството като едно благо въ живота си. Добрѣ, ако това е вѣрно, и всичкитѣ хора бѣха еднакво богати, ако всичкитѣ хора бѣха еднакво учени, какво щѣше да бѫде положението на съврѣменния свѣтъ? Възможно ли е всички хора да бѫдатъ еднакво силни въ свѣта? По закона на мисъльта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие едно твърдение, но дали то има своя реалность, то е другъ въпросъ, Отъ казаното по този логически начинъ, какво слѣдва? — Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно мѣсто. Какво заключение ще извадите отъ това? Че онова, което не се проявява е неразумно. Нали така? Щомъ кажемъ за нѣкой човѣкъ, че е неразуменъ въ живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щомъ кажемъ, че е разуменъ, подразбираме, че той се развива. Когато кажемъ „мъртавъ“ човѣкъ, подразбираме човѣкъ, у когото движението е престанало, а когато кажемъ „живъ“ човѣкъ, подразбираме човѣкъ, у когото движението е започнало. Само въ разумния човѣкъ има движение. Само разумното, живото се развива, а дѣто има животъ, има и разумность. Животътъ и разумностьта сѫ тѣсно свързани. Така седи този въпросъ въ човѣка. И много пѫти мъртвитѣ тѣла се движатъ не по своя воля, а по волята на разумния. Единъ мъртвецъ може да се прѣнесе отъ Германия въ България, може да му направятъ вѣнци, туй-онуй, но всичко това не е по неговата инициатива, той не иска да го мѣстятъ отъ едно мѣсто на друго, това е по желанието на живитѣ хора. И когато ние мъртвитѣ хора, се движимъ, какъ мислите, ние ли се движимъ, или ангелитѣ ни носятъ отъ едно мѣсто на друго? По нѣкой пѫть вие мислите, че сте живи. Сега ние прѣстъпваме къмъ една область, азъ я наричамъ область на бездъннитѣ прѣдмети, и като хлътнемъ тамъ долу, отиде вече. Хлътнешъ ли долу, незнамъ кѫдѣ ще стигнешъ. Затова ще се пазимъ отъ тѣзи работи. Ще надникнемъ само донѣкѫдѣ и ще кажемъ, че това мѣсто е безъ дъно.

 

Христосъ показалъ рѫцѣтѣ си на своитѣ ученици и ги запиталъ: „Вие познавате ли тия рѫцѣ“? Понеже тѣ не можаха да Го познаятъ, Той имъ каза: „Четете линиитѣ на рѫцѣтѣ, понеже тѣ никога не се измѣнятъ.“ И наистина гласътъ по нѣкога може да се измѣни, лицето може да се измѣни, но човѣшка рѫка никога не се измѣня. Най-мѫчно се измѣня човѣшката рѫка. Слѣдователно, туй, което е написано въ човѣшката рѫка, освѣнъ че не се измѣня, но оставя за хиляди поколѣния, както е написано и отъ хиляди поколения. То е тъй точно, тъй неизмѣнно написано. Нѣкой ще каже: защо азъ не мога да го видя? Не можешъ да го видишъ! Виждането подразбира знание, будность на съзнанието. Какъ може учениятъ подъ своя микроскопъ да вижда и най-малкитѣ бубулечици? Ти казвашъ: понеже не виждамъ нищо въ водата не мога да вѣрвамъ, че има въ нея нѣкакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрезъ мене, питамъ: този микроскопъ вѣрва ли въ микробата, която виждашъ? Слѣдователно, има начини, чрѣзъ които ние можемъ да се доберемъ до онази велика реалность въ живота. Реалностьта всѣкога се отличава по слѣдното качество. Щомъ човѣкъ се домогне до сѫщинската реалность, тъй както ученитѣ твърдятъ, безъ разлика на това, дали ти си въ будно или въ сънно състояние дали си ученъ или прость тя ще произведе въ него една малка радость. Това е единъ неизбеженъ законъ. Значи, всѣка малка радость, отъ какъвто характеръ и да е, показала една допирна точка онази реалность, отъ която животътъ произтича, или отъ която разумностьа произтича, или отъ която произтичатъ условията за проявяването на тази реалность. Но понеже ние сме въ движение, не можемъ да бѫдемъ въ постояно съприкосновение съ реалностьта. Ето защо при това движение, слѣдната фаза ще бѫде едно отдалечаване отъ реалностьта, и човѣкъ ще се намѣри въ една крива линия. Линията на еволюцията не върви по единъ правъ пѫть, но по единъ кривъ пьть. Сега у васъ може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трѣбва да вървимъ по единъ правъ пѫть? Обаче правиятъ пѫть не подразбира правата линия. Нима онзи разбойникъ, който върви по правия пѫть по най-кѫсия пѫть, това означава правъ пѫть? Въ окултната наука подъ „правъ пѫть“ разбиратъ онзи пѫть, който има най-много допирни точки съ реалностьта. Този пѫть може да обикаля, да върви и по крива линия, но щомъ има най-много допирни точки до реалностьта, той е правиятъ пѫть.

 

            И тъй, Христосъ показва рѫката си на своитѣ ученици и имъ казва: „Вие можете ли да четете?“ Тѣ му казаха: „Можемъ, Учителю! Тѣ четоха но нея. И какво казаха? — Тази е рѫката на нашия Учитель. Но какво означава човѣшката рѫка сама по себе си? Човѣшката рѫка, това е изявяването на човѣшкия духъ. Това е мощното, това е великото въ свѣта. Рѫката е тѣсно свързара съ човѣшкия духъ, затова човѣкъ трѣбва да държи въ себе си великата мисълъ, че той има рѫка, и то съдържателна рѫка, върху която е написано всичко. За човѣка не е достатъчно само да знае, какво е написано по тѣзи лини, но да знае, какво означаватъ тѣзи линии, какво означаватъ формата, гънкитѣ на самата рѫка, да разбира цѣлата ѝ външна и вѫтрѣшна страна. Нѣкой казва: тази рѫка е грозничка. Не, красивитѣ рѫцѣ не сѫ съдържателнитѣ рѫцѣ, и грознитѣ рѫцѣ не сѫ безсъдържателнитѣ рѫцѣ.

 

            Азъ ще се отдѣля за малко отъ въпроса за рѫката и ще ви прѣдставя два примѣра. Тѣ сѫ слѣднитѣ. Имате единъ човѣкъ малко сприхавъ, малко чуствителенъ, нервенъ по натура — естеството му е такова. Той скоро се възбужда, скоро избухва, сѣче направо, дѣ кого завари, този-онзи, всички ги е страхъ отъ него. Кой какъ го бутне, на всички отговаря. Ако ти го бутнешъ единъ пѫть, той ще те бутне два пѫти, ти му кажешъ една дума, той — десеть. Този човѣкь е готвачъ, държи гостилница, но готви хубаво чисто, пъкъ и евтино продава, затова кой какъ мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни. Всички обичатъ яденето му и казватъ: сприхавъ човѣкъ е, но хубаво готви и евтино продава. За кого отиватъ тия хора: за неговата сприхавость ли, или за яденето му? — За яденето му защото всѣки може да си вземе отъ него.

 

            На другата страна имате единъ благороденъ човѣкъ, съ класическа физиономия, неговитѣ дѣди и прадѣди сѫ били отъ знатенъ родъ, въ думитѣ му нѣма да намѣришъ нито една погрѣшка. И той е единъ гостилничаръ, и той готви много хубаво, но продава много скѫпо, затова никой не влиза въ гостилницата му. Които влѣзе, кесията му се изпразва. За него казватъ: много добъръ човѣкъ е, но много скѫпо продава. Казвамъ: тия двама души се различаватъ. Единиятъ е благороденъ по наслѣдство, но по проява е много скѫперникъ, а другиятъ по наслѣдство е сприхавъ човѣкъ, по проява е благороденъ, евтино продава и казва? „Нека си взематъ всички! Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е прѣсилено това. Да, може да е прѣсилено, но по нѣкой пѫть трѣбва да се направи едно прѣувеличение въ нѣщата, за да се видятъ и проучатъ добрѣ. Нѣкой пѫть ученитѣ хора, когато искатъ да прѣдставятъ нѣкоя микроба на дъска прѣдъ своитѣ слушатели, тѣ я написватъ голѣма, такава, каквато е наблюдавана подъ микроскопъ. Казвамъ: тази микроба подъ микроскопа е голѣма, но съ обикновено око гледана, тя е малка.

 

            Ще ви представя други два аналогични примѣра. Срѣщате една красива дама, или една красива „леди“, както я казватъ на английски езикъ, нѣма да употрѣбя думата госпожица. Турцитѣ употрѣбяватъ въ този случай думата „ханъмъ“. Тази „леди“ е благородна, красива, хубава. Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудятъ на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казватъ за нея, че е горда. Тя казва: „Нѣмамъ нужда отъ васъ“. Но въпрѣки всичко това всички тичатъ подирѣ ѝ. Защо? — Да взематъ нѣщо отъ нейната красота. Има една друга „леди“, но тя не е красива. Като съзнава своя грозота тя гледа да бѫде добра, любезна съ всички. Питамъ: защо тя пъкъ е тъй любезна, тъй учтива? Казвамъ грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивита за да пази своята красота, понеже всички я търсятъ, тя ги прѣзира, туря на лице една лоша черта — гордостьта. Тя казва: „Не искамъ да ги зная“.! Въ природата има единъ такъвъ законъ на балансирване. Разбира се, че щомъ съмъ богатъ нѣма да искамъ да зная хората, защото всѣки ще се интересува да знае, какво има въ моята каса. Кой какъ мине, ще бърка. Кой какъ дойде до паритѣ, пръститѣ му ще се привлѣкатъ отъ паритѣ.

 

            Христосъ посочи рѫката си на своитѣ ученици. Съврѣменнитѣ хора казватъ: посочете ни реалностьта въ свѣта! Ето рѫката, това е една реалность. Нѣма по-голѣма реалность, отъ човѣшката рѫка! Но до колко учени хора вѣрватъ въ тази реалность? До колко вѣрватъ тѣ въ тия линии? Това, че човѣшката рѫка има петь пръста за тѣхъ е една случайность. Човѣкъ може да има и шесть пръста. Така расѫждаватъ хората, които мислятъ, че всичко е въ движение, че цѣлиятъ свѣтъ се движи, а хората които разѫждаватъ, че свѣтътъ въ едно отношение е постояненъ, а развиващиятъ се животъ е въ движение, тѣ мислятъ, че тази рѫка може да расте и се развива.

 

            Тогава ще ви приведа едно сравнение като отличителна черта между физическия или механическия и органически свѣтъ. Ако вземете 10 пѣсъчни зрънца и ги турите въ една кутия, и послѣ други 10 ябълчни зрънца и ги турите въ друга кутия, като ги оставите да седятъ тамъ нѣколко мѣсеца, или една година, тѣзи зрънца ще се увеличатъ ли? Нѣма да се увеличатъ. Но между пѣсъчнитѣ и ябълчнитѣ зрънца има едно сѫществено, отличително различие. Кое е то? Ако посѣете песъчнитѣ зрънца въ земята, ще се увеличатъ ли? — Нѣма да се увеличатъ. Ако посѣете ябълчнитѣ зрънца въ земята, ще се увеличатъ ли? — Ще се увеличатъ. Слѣдователно, казватъ за нѣкого: той иска да се покаже. Какво означава това? Когато нѣкой човѣкъ иска да се докаже, то е отлична черта. Азъ бихъ желалъ всѣки човѣкъ да се покаже. Защо? Нека се покаже, той е живъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да покаже, че е живъ. Той е една ябълчна сѣмка. Всѣки човѣкъ трѣбва да има стремежъ да се покаже, въ каквото и да е направление. Като посадя едно ябълчно зърно въ земята, слѣдъ врѣме то се попокаже отгорѣ надъ земята, започва да расте и казва: „Господарю, благодаря ти че ме посади, че ми даде възможность да се развивамъ“. И слѣдъ нѣколко години то дава плодъ. Между дървото и мене има извѣстно съотношение, ний се разбираме. Азъ поливамъ това дърво и то се радва. Слѣдователно, между видимия и невидимия свѣтъ има едно съотшение. И туй съотношение се изразява само по единъ вѫтрешенъ начинъ.

 

            Значи, цѣла книга е написана по рѫцѣтѣ на хората. И съвременнитѣ майки трѣбва да знаятъ, какво е написано по рѫцѣтѣ на тѣхнитѣ дѣца. Тѣ казватъ: каквото Господъ даде. Не, не е така. На рѫката на твоето дѣте, напримѣръ природата е написала: твоето дѣте има недѫгъ. Какъвъ — То ще обича да поизлъгва малко. Послѣ и друго е написано. Какво? — Твоето дѣте ще обича да пооткрадва малко. Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лѫже. Да, сега не може, но за въ бѫдаще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва. Нима мислитe, че онзи соколъ, който е вѫтрѣ въ яйцето, може да направи нѣкому зло? Не, докато е въ яйцето нищо не може да направи, но като се измѫти, ще покаже своето естество. Слѣдователно, природата, като е написала това нѣщо на рѫката на туй дѣте, съ това иска да му каже: „Ти ще работишъ върху себе си, за да прѣмахнешъ тази склонность да поизлъгвашъ и да пооткрадвашъ“. Майката казва: ама не може да бѫде това нѣщо! Ние сме се молили на Бога за това дѣте, Той не може да ни даде такова дѣте, съ такива лоши наклонности, да краде и да лъже. Но като порасне това дѣте, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на рѫката му. Тогава майката и бащата казватъ: защо Господъ ни даде това дѣте? Защото си го искахте. Коя мома като се ожени не иска дѣте? — Ама ние мислихме, че ще бѫде нѣкой ангелъ. Чудни сте вие! Ангелитѣ нѣматъ друга работа, ами ще напуснатъ небето, онзи свѣтълъ, смисленъ животъ, и ще дойдатъ при васъ, при нѣкоя неодѣла майка, като нѣкое малко бебенце, да го потупва всѣки день, да го праща да оре на нивата или да го праща да пасе нѣкому биволитѣ и воловетѣ. Майката казва; ангелче е моето дѣте. Да, ще го видишъ. Ние хората сме много взискателни, искаме да дойде при насъ нѣкой ангелъ. Благородно е това желание, да дойде нѣкой ангелъ у насъ, възможно е и това, но кога? По какъвъ начинъ може да дойде, единъ ангелъ у насъ? Ангелитѣ нѣма да се раждатъ като насъ, но писано е въ Писанието: „Когато ние се обърнемъ къмъ Бога и се новородимъ, тогава Господъ ще изпрати по единъ ангелъ да живѣе въ всѣки едного отъ насъ“. Тогава ще бѫдемъ радостни и весели. И дѣйствително, нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да дойде единъ ангелъ да живѣе въ тебе, да си всѣкога бодъръ и веселъ, а когато искашъ да прослѣдишъ единъ наученъ въпросъ, ще запиташъ този ангелъ: кажи ми нѣщо по този въпросъ? Нѣма нѣщо, което този ангелъ да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука — всичко знае. Тия хора, въ които се вселява по единъ ангелъ, ние наричаме „гениални хора“. Вие казвате: този човѣкъ е гениаленъ. Азъ казвамъ: въ този човѣкъ живѣе единъ ангелъ. Ама той е святъ човѣкъ. Да, въ него живѣе единъ ангелъ, затова е святъ човѣкъ. Слѣдователно, въ всички велики хора живѣе по единъ великъ духъ, които духове сѫщо сѫ на иерархии. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде музикантъ. Музикантъ, въ пѫленъ смисълъ на думата, може да бѫде само онзи, у когото живѣе единъ ангелъ. И всичко възвишено и благородно въ свѣта, въ какъвто и да е смисълъ, се дължи само на ангелитѣ. Обаче ние ще кажемъ: тогава дѣ е нашата индивидуалность? Какво подразбираме подъ думата „индивидуалность?“ Има ли въ това нѣщо несъобразно? Ангелитѣ сѫ почерпили своето знание отъ Бога, а ние го черпимъ отъ тѣхъ. Какво лошо има въ това? Когато единъ ангелъ влѣзе въ нѣкой човѣкъ, и той се прояви като поетъ, напише една много хубава поема, ангелътъ нѣма да подпише името си, но ще каже на своя ученикъ: „Ти си подпиши името, тази работа е твоя!“ Ангелитѣ сѫ много щедри, много благородни. И като напише този човѣкъ нѣщо хубаво, всички казватъ: „Колко е гениаленъ този човѣкъ, глава има въ него!“ Да, тази глава е на ангела.

 

            Христосъ показва своята рѫка на ученицитѣ си и казва: „Ще се научите да четете!“ Нѣкой искатъ да познаятъ Христа. Какъ ще го познаете? Христосъ като дойде, ще ви покаже рѫката си. Научихте ли се да четете на Христовата рѫка? Какво ще видите на нея? — Първата линия — линията на сърцето — е идеално развита, което показва една идеална любовь — любовь къмъ цѣлото човѣчество. Тя е една отъ най-дългитѣ линии. Най-правилната линия на рѫката е тя. Тази линия по своята форма показва, че въ всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т. е. разумно може да се прояви — да обичашъ, безъ да се встрастявашъ; да обичашъ, безъ да ограничавашъ! Да обичашъ така, това значи да давашъ потикъ на всѣка душа да се повдига. Туй е написано на сърдечната линия на Христовата рѫка. Втората линия, която ще ви обърне внимание въ Христовата рѫка, е линията на ума, която сѫщо така е гениално, въ сммсълъ много правилно развита. Тази линия върви паралелно съ линията на сърцѣто. Линията на сърцѣто и линията на ума трѣбва да вървятъ паралелно, но въ двѣ противоположни посоки. Въ сегашната математика се казва, обаче, че двѣ линии, за да бѫдатъ успоредни, трѣбва да вървѣтъ въ една и сѫща посока, а въ живата математика може да имаме двѣ успоредни линии, които вѫрвятъ въ двѣ противоположни посоки, и пакъ да сѫ успоредни. Слѣдователно, разумнитѣ хора, които се движатъ въ двѣ противоположи посоки на своето битие, спазватъ сѫщитѣ отношения. Това движение привидно само е противоположно.

 

            И тъй, да опрѣдѣлимъ сега, каквото означаватъ двѣтѣ линии на рѫката. Линията на сърцето показва, че то борави съ по-гѫста материя, а линията на ума показва, че той борави съ по-фина материя. Отъ тукъ виждаме че, единиятъ свѣтъ почива върху другия, строежъ има. Друга важна линия въ рѫката на Христа е линията на живота. Ще забѣлѣжимъ, че въ линията на живота у Христа се подчертава идѣята, че Той дава животъ прѣизобиленъ. И тази линия е добрѣ, правилно развита тя опрѣдѣля възможноститѣ на Любовьта. Линията на ума слиза къмъ долината на Марса, което показва, че умътъ трѣбва да ограничи войната. Хората трѣбва да воюватъ, това е вѣрно, но какъ трѣбва да воюватъ? Линията на сѫрцѣто пъкъ ще опрѣдѣли, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на хората — благородни отношения съ всички и навсѣкѫдѣ. Линията на сърцето сѫщо така ще опрѣдѣли и каква трѣбва да бѫде религията на хората въ свѣта. Сегашнитѣ хора казватъ, че трѣбва да има религия. Не казвамъ че не трѣбва да има религия, но прѣди да сѫществува религия, но казвамъ, че преди да сѫществува религия, хората трѣбва да бѫдатъ духовни, разумни, защото религията се включва въ духовния животъ на хората. Човѣкътъ седи по високо отъ своята религия. Религията, това е външното изявление на човѣка въ свѣта, на неговитѣ схващания.

 

            И тогава казвамъ: човѣкъ има три вида отношения къмъ свѣта: първо: отношение къмъ Бога, към Любовьта. Второ: отношение къмъ своята душа. Трето: отношение къмъ своя ближенъ. Казвамъ много мѫчно е да се познае, какво нещо е Богъ, и какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ съотношения къмъ Бога. Често ме запитвашъ: кажете ни какъ трѣбва да се служи на Бога! Да се служи на Бога това и малкитѣ дѣца знаятъ. То не трѣбва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естество и се проявява и въ най-малкитѣ нѣща, Значи, служенето на Бога е естество не само за човѣка но и за най-малкитѣ животни. Наскоро единъ мой познатъ ми разправяше единъ примѣръ за служене на Бога отъ страна една мечка. До колко този фактъ е веренъ, не зная, но той седи въ слѣдното: отива единъ българинъ нѣкѫде изъ гората да сѣче дърва, но ето насрѣща му излиза една мечка, отправя се къмъ него и му посочва дланьта си. Той спазва присѫтствието на духа и поглежда, въ лапата на тази мечка стърчи единъ доста голѣмъ трънъ, забилъ се доста надълбоко. Той се приближава до нея, изважда тръна отъ лапата ѝ, подухва малко мѣстото, позаглажда го да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката отъ тръна, повела този селянинъ нагорѣ въ гората и се спрѣла прѣдъ едно мѣсто, дѣто имало много готови насѣчени дърва. Той си натоварилъ лесно колата. Послѣ го повежда навътрѣ въ гората и се спира подъ едно голѣмо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагорѣ. Той се очудва, какво ли иска още отъ него, но забѣлѣзва на дървото една пчела съ медъ. Съ това тя му благодарила, като му казва: „Ето тукъ има дърва, а тукъ медъ, вземи си колкото искашъ!“ — и си заминава. Значи, тя си плаща, като на докторъ. Какво ще кажете отгорѣ на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че въ животнитѣ има много голѣма признателность. Има случаи, дето плъхове сѫ хранили гѫлѫби. И редъ други наблюдения сѫ правени върху животнитѣ, при които е констатирана тѣхната признателность. И въ животнитѣ има разумность. Щомъ и въ животнитѣ има разумность, ние, по-разумнитѣ сѫщества отъ тѣхъ, нѣма ли да имаме разумностьта поне на тази мечка? Ние нѣма ли да имаме поне и толкова признателность и къмъ Бога, Който ни е изпратилъ на земята, далъ ни е животъ, на който да се радваме и да проучаваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасямъ постоянно думата „Богъ“, защото може би, ще кажете: гръмна ни главата отъ тази дума! Тогава ще кажа: не трѣбва ли да имате благодарность къмъ тази жива природа, къято ни е дала всичко? Не трѣбва ли да опрѣдѣлимъ отошенията си къмъ нея, къмъ всички наши по-напрѣднали, по-възвишени, по-разумни братя, които сѫ били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагатъ въ нашето развитие? Какъ трѣбва да имъ се отплатимъ? Ако една мечка, за изваждането на единъ трънъ отъ крака ѝ, показва на този българинъ де има дърва да си ги насѣче и събере, де има медъ да си похапне, какво трѣбва да направимъ ние, за да изразимъ своята благодарность? Този българинъ е билъ толкова благороденъ, че не е взелъ всичкия медъ отъ хралупата на дървото, но оставилъ и на мечката да си хапне. Обаче ние, съврѣменнитѣ хора, какъ бихме постѫпили въ този случай? — Бихме взели всичкия медъ, и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така, Вземете толкова, колкото ви трѣбва, а излишното оставете за другитѣ.

 

            Азъ ще ви приведа другъ примѣръ, отъ който ще видите, че и въ мечката има човѣщина. И туй се е случило въ България. Нѣкой си добъръ, благочестивъ българинъ пѫтувалъ изъ една гора, но по пѫтя му станало лошо, и той падналъ на земята. На около му нѣмало нито единъ човѣкъ — мѣстностьта била планинска. Като се видѣлъ, самъ, изоставенъ, обърналъ се къмъ Бога съ молитва, дано нѣкакъ му се помогне, иначе билъ осѫденъ на смѫрть. По едно врѣме отъ гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че той е боленъ и го задига. Този българинъ си казалъ: ти остави треската, тя прѣмина, но съ мене всичко се свършва, азъ отивамъ вече. И наистина, отъ страхъ го прѣтресло. Оставилъ се най-послѣ, да става каквото ще. Мечката го понесла и се приближила къмъ една овчарска колиба. Овчарътъ, като видѣлъ мечката, хукналъ да бѣга. Тя влиза вѫтрѣ, слага болния на земята и си излиза навънъ. Овчарьтъ слѣдъ това се връща въ колибата си и пита болния: какъ те носѣше мечката? — Трѣбва да станешъ като мене боленъ, за да разберешъ. Питамъ сега: това нѣщо възможно ли е? Да възможно е. И въ животнитѣ има благородни пориви, и въ тѣхъ има пробуждане на съзнанието, както и у хората. Казвамъ: не трѣбва ли и ние, поне колкото тази мечка, да имаме благородни чувства?

 

            Сега, въ съврѣменния животъ, ние мислимъ, че сме най-разумнитѣ хора. Хубаво е да мислимъ така, но сѫщеврѣменно трѣбва да постѫпваме и разумно. Най-разумното въ свѣта, това е Богъ. Това съврѣмената наука нарича „постулатъ“, т. е. това, което всѣкога и въ всички врѣмена остава неизмѣняемо, това е Богъ. Той е послѣдователенъ, хармониченъ въ всички свои постѫпки. Той прави добро, безъ да има нужда отъ доброто. Проявява своята разумность, безъ да има нужда отъ тази разумность. Хората Го славятъ, безъ да има нужда отъ тази слава. Всичко това, което Той проявява прави го все заради нашето благо. Въ Неговото битие седи благото на всички малки и голѣми сѫщества, за да се радватъ на всичко това, което Богъ има. Тѣ се радватъ на всички възможности въ Бога. Богъ съдържа много велики блага въ себе си, но ние още не сме ги изпитали. Единъ день, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелитѣ иматъ. Тогава вие ще живѣете въ единъ свѣтъ, дѣто ще има абсолютна свобода. Знаете ли, какво нѣщо е абсолютна свобода? — То значи да живѣете въ единъ свѣтъ, дѣто ще бѫдете напълно обичани отъ всички, а не както сега, любовьта ви се разваля всѣки день. Вие казвате: ние сега се обичаме. Да, но не се знае, колко врѣме ще трае тази любовь. Нѣкой пѫть нѣкой те обича за година, а другъ за двѣ години, трети за три години, а нѣкой и за 20 години, но въ края на краищата и тази любовь се разваля. Обаче въ ангелския свѣтъ Любовьта никога не се изменя, никога не се разваля. Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна. Нѣма по-разумно нѣщо отъ Любовьта. Когато Любовьта влезе въ човѣшкото сърце, какво прави? — Тя произвежда единъ свещенъ трепетъ въ сърцето единъ разуменъ актъ въ ума. Любовьта, е която образува тази линия на рѫката. Като разгледате тази линия, отъ горното ѝ разклонение, до долното ѝ разклонение тя показва пѫтя, който човѣкъ е миналъ прѣзъ всичкитѣ епохи, какъ се е подвизавалъ въ Любовьта и т. н. Много степени има въ Любовьта. Линията на ума пъкъ показва, какъ се развивалъ човѣкъ и до колко разумно е използувалъ условията на своя животъ.

 

            Вие казвате: човѣкъ трѣбва да има душа! Нѣкой пѫть ученитѣ хора не признаватъ душата, понеже не я виждатъ. Пъкъ и религиознитѣ хора нѣкой пѫть не вѣрватъ въ душата. По нѣкога ние вѣрваме само въ човѣшкия умъ, понеже той се проявява въ мисъльта. Ние можемъ да познаемъ човѣшката душа по човѣшкото сърце. Тамъ, дѣто има душа, има и сърце. Думата „сърце“ не е толкова сполучлива, защото показва постояннитѣ промѣни. Да обичашъ човѣка, това значи той да може да расте и да се развива подъ твоята обичь. Безъ любовь не може да има растене и развиване. И безъ мисъль пакъ не може да има растене и развиване. Нѣкой казва: защо трѣбва да обичамъ? — За да растешъ. Защо трѣбва да раста? — За да се проявишъ, да се пробуди съзнанието ти, да разберешъ защо си дошелъ на този свѣтъ.

 

            И тъй, Христосъ имъ показва рѫцѣтѣ си. Тѣ познаха формата на рѫката Му. Вие разглеждали ли сте си рѫцѣтѣ, за да видите, че всички рѫце не сѫ еднакво устроени. Онѣзи хора, които обичатъ удоволсвията, които обичатъ да си похапватъ, да си попийватъ, да говорятъ за кокошчици за патици, за ядене, за пиене, тѣхнитѣ рѫцѣ сѫ дебелички и много добрѣ устроени. А онѣзи хора, които сѫ сатурнови типове, т. е. критици, които не могатъ да видятъ нищо хубаво въ свѣта, а виждатъ само лошото, тѣ иматъ дълги, сухи, кокалести пръсти, съ вѫзли. Тѣ казватъ: дълги ни сѫ пръститѣ. Не дълги сѫ само, но и кокалести. За такъвъ човѣкъ казватъ: той е цѣль светия. Не само че не е светия този човѣкъ, но е голѣмъ критикъ. Лошото не е въ това, че е критикъ, но човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ критикъ. И всѣко нѣщо, за което той се изказва, не трѣбва да го говори отъ злорадство. Има начинъ за казване на нѣщата. Ние можемъ и трѣбва да бѫдемъ благородни въ отношенията си. Всѣки отъ насъ се стреми да живѣе единъ разуменъ и благороденъ животъ. Това сѫ едни отъ най-хубавитѣ потици. Всѣки иска да се прояви. Това е най-благородното желание. Всѣки иска да бѫде ученъ, да бѫде благороденъ. По-добро нѣщо отъ това нѣма.

 

            Вториятъ принципъ е да служишъ на ближния си. Слѣдъ като се научишъ да служишъ на Бога, тогава ще се научишъ да служишъ и на ближния си. Представете си, че една муха кацне на ръката ми. Най-първо въ менъ ще се зароди едно желание, както у дѣцата, да я духна. Духна ли я, съ нея се свършва. Обаче, когата въ мене дѣйствува този Божественъ принципъ, първото желание, което ще се яви, ще бѫде да я оставя на рѫката си и да не я бутамъ. Тя ще си ходи по рѫката ми, и азъ ще се радвамъ. Слѣдъ това, азъ излизамъ изъ гората и виждамъ едно малко цвѣтенце. Първо въ менъ се заражда едно желание да стѫпча това цвѣтенце, да опитамъ силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господъ го е създалъ. Заради Господа нѣма да го бутамъ. Другъ пѫть се приближа при нѣкое дърво и взема да го чопля. Не, нѣма да го чопля, нѣма да чупя клонетѣ му, но ще го изчистя, ще го полѣя съ чиста вода. Нѣкога пъкъ се спра при нѣкой изворъ. Какво мога да направя? — Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще прѣдпочета? — Ще го изчистя, ще го оградя наоколо съ камъни. Прѣзъ което мѣсто мина, всичко ще прѣчистя. Ще кажа: всичко това Господъ е направилъ, и азъ се радвамъ за всичко сторено отъ Господа. Слѣдъ това Господь казва: „Ти вече се научи да служишъ на мене, сега ще ти покажа, какъ се служи на ближния“. Азъ наричамъ „учение за служене на Господа“ това, което никога не се доказва, а „учение за служение на ближния“ това, което се доказва на половина. Що значи мой ближенъ? Да позная своя ближенъ, значи да позная че този сѫщиятъ Господъ, Когото обичамъ, е ограниченъ въ моя ближенъ. Слѣдователно, както обичамъ да служа на Бога, така трѣбва да служа и на своя ближенъ. Какво е писано въ Писанието? — Да служишъ на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това? — Да му дамъ половината си богатство. Когато служишъ на Бога, ти не можешъ да Му дадешъ само половината отъ своето богатство. Ти на Бога ще дадешъ всичко, което имашъ — нищо повече. Като дадешъ на Бога всичко и всичко взимашъ. Когато дойде да служишъ на ближния си, ще му дадешъ половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото богатство, той не ти е ближенъ. Ближниятъ ти сѫщо трѣбва да познае, че има единъ човѣкъ, у когото Богъ живѣе. Той не трѣбва да се усъмни въ тебе и да каже: какво ли намѣрение има този човѣкъ? Каква ли задня цѣль има? Ако азъ дойда като единъ лѣкарь при тебе, да не казвашъ какво ли намѣрение има този човѣкъ? Не, между ближния ми и мене трѣбва да има послѣдователность и пълна хармония въ всичкитѣ ни постѫпки. Когато азъ направя нѣщо за ближния си, трѣбва да го направя за Бога, Който живѣе въ тебе. Служи така и ти на Господа въ себе си!

 

            И най-послѣ, човѣкъ като се научи да служи и на ближния си, ще служи и на себе си. Въ „учението за смирение на себе си“ се иска най-голѣмото доказателство. Въ това учение Богъ се проявява въ най-малката си форма. Най-мъчното учение въ свѣта, това е служенето на себе си. Най-първо човѣчеството трѣбваше да започне съ служенето на Бога, после съ служенето на своя ближенъ и най-послѣ съ служенето на себе си, но понеже човѣчеството се отдалечи отъ Бога, отклони се отъ правия си пѫть, то започна съ най-мѫчното учение — служене на себе си, вслѣдствие на което дойдоха най-голѣмитѣ страдания и земята се обърна съ главата надолу. И тѣ казаха: не може да се служи на Бога. Не, най-благородното учение е да служимъ на Бога и да съзнавашъ, че си въ единъ разуменъ свѣтъ и служишъ на всички. Подъ думата „служене на Бога“, азъ разбирамъ да служишъ на всички. Да служишъ на „ближния си“, разбирамъ да служишъ на половината свѣтъ, и да служишъ на „себе си“, разбирамъ да служишъ на една единица. Нѣкой казва: азъ искамъ да служа на себе си. Добрѣ, ще служишъ на себе си, но най първо ще се научишъ да служишъ на Бога, Той ще ти бѫде Учитель. Послѣ ще отидешъ при ближния си, той ще те учи, и най-послѣ ще се учишъ отъ себе си. Да служишъ на себе си, това е най-мѫчното учение, което старитѣ гърци сѫ проповѣдвали, като сѫ казвали „Познай себе си!“ Какво се изисква отъ тебе, когато ще служишъ на Бога? Първо ще бѫдешъ доблестенъ човѣкъ. Човѣкъ, който служи на Бога, не казва, че безъ пари не може, че безъ знание не може. Ако служишъ на Бога, ти ще имашъ и пари, и знание, и сила. Онзи човѣкъ който служи на Бога, има всичко.

 

            Ще обясня своята мисъль. Да служишъ на Бога, значи да имашъ всичкитѣ благоприятни условия за работа, както онази жена, която има кѫща пълна съ вълна и може да работи. Какво ѝ трѣбва сега? — Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И станъ, и всичко, което ѝ е нуждно за тъкане тя ще го има. Слѣдователно, „служенето на Бога“ подразбира възмножности при всички условия. За такъвъ човѣкъ нѣма да има условия отъ които да е лишенъ. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характеръ. Ти си единъ малъкъ свѣтъ, въ който владѣе пъленъ хаосъ, и ти при тия условия трѣбва да създадешъ своя характеръ, трѣбва да прѣобразишъ този свѣтъ, да го направишъ по образъ на Бога, по образъ на своя ближенъ. Кои сѫ твоитѣ ближни? — Твоитѣ ближни сѫ ангелитѣ. Най-първо ще служишъ на Бога, послѣ на ангелитѣ и най-послѣ на себе си. Въ древностьта е сѫществувала една култура, въ врѣмето на която хората сѫ напуснали Бога и сѫ служили на ангелитѣ, а послѣ на себе си. Туй е едно oграничение. Най-първо ще служишъ на Бога, Който съдържа всичко въ себе си, послѣ на ангелитѣ и най послѣ ще влеземъ при себе си, като човѣкъ и ще видимъ, какви сѫ нашитѣ отношения въ свѣта. Като се разбере живота така, ще се уредятъ всичкитѣ ни отношения и всичката дисхармония сама по себе си ще изчезне.

 

            Тогазъ Христосъ имъ посочи рѫцѣтѣ си и имъ каза: „Всѣки отъ васъ пипналъ ли си е рѫката?“ Азъ ви питамъ: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате; азъ искамъ да имамъ Божията Любовь. Вие можете да имате Божията Любовь всѣкога, но разумность се изисква отъ насъ. Ние се спираме само върху нѣкои дребни факти и казваме: азъ не съмъ добъръ човѣкъ. Да, азъ мога да призная, че въ извѣсна своя постѫпка не съмъ билъ добъръ, но не че цѣлокупно не съмъ добъръ. Да кажа, че цѣлокупно не съмъ добъръ, това е лъжа! Като казвамъ, че въ еди коя си своя постѫпка не постѫпихъ добрѣ, това е благородство на характера. Трѣбва да си кажа: въ еди - коя си своя постѫпка бѣхъ добъръ, но въ еди - коя си не бѣхъ добъръ. Слѣдователно, човѣкъ по естество, по Бога, той е добъръ, но въ проявлението на своя характеръ, той нѣкога може да бѫде добъръ, а нѣкога не. Нѣкой казва: азъ съмъ много лошъ човѣкъ. Не, разумно трѣбва да постѫпвашъ въ живота си. Сега като проповѣдвамъ, че трѣбва да се служи на Бога, нѣкои отъ васъ които ме слушате, може да кажете: ти, който проповѣдвашъ отъ амвона, че всичко трѣбва да се даде за Бога, че трѣбва да се служи на Бога, ето азъ искамъ да слѣдвамъ въ университета, имамъ нужда отъ 10,000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господинъ, който ще дойде при менъ съ такава молба е разрѣшилъ въпроса правилно? Азъ ще го попитамъ: въ коя Божествена книга е писано, че трѣбва да му дамъ 10,000 лева? Писано е, че ти имашъ нужда отъ хлѣбъ. Въ такъвъ случай, ти ела при мене, азъ ще те нагостя, ще ти дамъ хлѣбъ. Но, ако ти вложишъ въ ума си мисъльта, че азъ трѣбва да те пенсионирамъ тъй, както държавата прави, ти си на кривъ пѫть. Ако ти дойдешъ при мене азъ ще ти дамъ това, отъ което имашъ нужда, безъ да го искашъ. Искашъ ли ми самъ това - онова, искашъ ли да ме заставишъ да ти услужа, въпросътъ не е сложенъ по Бога. Въ такъвъ случай, азъ служа на Бога, а ти служишъ на себе си. Благородството отъ моя страна е тамъ, че като зная твоитѣ нужди да ти услужа самъ, безъ да уроня твоитѣ добри чувства, безъ да уроня твоя престижъ. Не говоря за чевѣшкитѣ ти чувства, а за онѣзи Божествени чувства, които се таятъ дълбоко въ душата ти.

 

            Защо се яви Христосъ на своитѣ ученици? — За да имъ покаже, че следъ смъртьта има животъ и то разуменъ животъ, и че рѫката никога не се измѣня. Той имъ показа, че Неговата рѫка сега е още по хубава, по-четлива, и всички онѣзи утайки, които имаше на физическия свѣтъ, изчезнаха. Въ него остана само онази чиста, префинена материя, съ която Той можеше да става видимъ и невидимъ, и съ която можѣше да измѣня коефициента на прѣчупването на слънчевитѣ лѫчи. Понеже всички частици на тѣлото Му бѣха въ състояние да пропущатъ всички слънчеви лѫчи, Той ставаше невидимъ. Такъвъ животъ можеше да имаме само тогава, когато бѫдемъ разумни. Тази разумность ще внесе въ насъ радость, че за въ бѫдеще ще имаме всичкитѣ възможности да живѣемъ и въ другия свѣтъ. Ние можемъ да бѫдемъ въ съобщение едноврѣменно и съ Бога, и съ ангелитѣ. Когато говоря нѣкой пѫть, че ние можемъ да имаме съобщения съ Бога, опасното за насъ е да не станемъ много фамилиарни. Пазете се отъ тази фамилиарность! Щомъ се приближаваме къмъ Бога, трѣбва да забравимъ всичко за свѣта. Когато се приближавамъ къмъ Бога, азъ изгарямъ всичкитѣ си тевтери, нѣмамъ никакви отношения къмъ свѣта, забравямъ всичко. Тогава азъ съмъ като едно новородено дѣте, животътъ ми се осмисля и въ ума ми изпъкватъ само онѣзи добри дѣла, които хората сѫ ми направили, а злото предъ менъ се утаява и азъ виждамъ човѣкътъ въ неговото бѫдаще; виждамъ, че Богъ работи въ всѣка душа, и то най-много при най-голѣмитѣ мѫчнотии на хората. Ти си се отчаялъ, обезсърчилъ, но дохожда Божественото при тебъ и ти казва: „Не бой се, има възможности и за тебе“. Дойде нѣкой човѣкъ при тебъ и ти казва: знаеш ли, баща ти беше лудъ, майка ти охтичава, отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Божественото ти казва: „Не бой се, всичко това ще се поправи!“ Защо баща ти полудѣ? Защото работѣше въ противовѣсъ на Бога. Защо майкати стана охтичава? Защото бѣше въ противорѣчие съ ангелитѣ. Когато хората изгубватъ любовьта си — охтика ги хваща, а когато изгубватъ разумния стимулъ въ живота — полудѣватъ. Вие казвате: ама никаква разумность нѣма въ свѣта! Значи, вие отричате разумностьта. Щомъ отричашъ разумностьта у другитѣ, това подразбира, че само ти си разуменъ, Мислишъ ли така, ще дойдешъ въ стълкновение съ цѣлокупностьта на живота. Христосъ дойде въ свѣта, за да покаже на хората разумностьта, като имъ показа рѫката си. Защо? — Рѫката изразява разумностьта. Най-хубавото най-красивото нѣщо, което изразява Любовьта, това е човѣшкото лице. Рѫката е образъ на разумностьта, а лицето е образъ на Любовьта. Разумниятъ човѣкъ, онзи вѣщъ цигуларь, като вземе цигулката и засвири, всички казватъ: „Да, рѫката прави всичко!“ Отъ тази рѫка започватъ да се изливатъ онези хармонични звуци и ти се очудвашъ. Онзи знаменитиятъ художникъ, като вземе четката, ти се очудвашъ, казвашъ: „Да рѫка!“ Вѣрно е, но отъ рѫка до рѫка има разлика. Онзи техникъ, като взема чука и започва да зглобява и да разглобява и най-малкитѣ частици, излиза нѣщо. Значи, отъ рѫката излиза една велика разумна сила, и ние трѣбва да отпушимъ тази рѫка. Прѣкарай прѣзъ рѫката си всичкото добро. Искашъ да направишъ едно добро, направи го! Искашъ да нарисувашъ нѣщо хубаво, нарисувай го!

 

            Искашъ да направишъ едно добро, но нѣмашъ възможность за това. Ще ви кажа, какъ ще го направите. Въ древностьта, единъ царски синъ се влюбилъ въ една циганка и я направилъ царкиня. Обаче, навикътъ ѝ да проси, билъ по-силенъ отъ нея и надделява надъ положението, въ което се намирала. Какво да прави? Влиза въ една отъ своитѣ стаи, затваря се вѫтрѣ. Взима една торба брашно, разпрѣдѣля го по малко на всичкитѣ столове и почва да обикаля отъ столъ на столъ да проси, прѣдставлява си, че това сѫ хора. Казва: „Моля ви се, дайте ми малко брашно!“ Въ сѫщата торба събира брашното, което счита, че ѝ е дадено. По такъвъ начинъ тя напълва торбата си съ брашно и си казва: „Е, изкарахъ прѣхраната си“. Така и вие направете нѣкой пѫть. Турете въ стаята си на всѣки столъ по единъ левъ и кажете: на тебе, приятелю, единъ левъ, на тебе сѫщо единъ левъ и т. н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание. Ако единъ човѣкъ може да остави на всѣки столъ по единъ левъ, той ще може и вънъ да даде нѣкаква помощь. Ако не може да остави на стола единъ левъ, той и вънъ не ще може да даде нѣкаква помощь. Това е едно хубаво упражнение.

 

            Та има много такива естествени методи, които ние за въ бѫдаще трѣбва да приложимъ. За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много врѣме, докато ги създаде. Отъ хилядитѣ начини, които тя е измислила, най-послѣ е създала нашия животъ и е вложила въ него тази форма, която ние имаме, и въ която се криятъ несметнати богатства. Сегашнитѣ учени хора, обаче гледатъ малко скептически на много нѣща; тѣ гледатъ сѫщо тъй скептически и на рѫката и казватъ тѣзи линии по рѫката сѫ произволни, тѣ сѫ създадени отъ свиването на рѫката. Да, всички хора си свиватъ рѫцетѣ, но тѣзи гънки не сѫ еднакви въ всички. Има друго нѣщо, което е сформирувало тѣзи линии, тѣзи гънки. Задъ тѣзи линии седи другъ единъ свѣтъ, още по красивъ. Христосъ прѣдставя прѣдъ сегашнитѣ хора, предъ сегашната култура, рѫката си, разумното въ човѣка и ги пита: „Познавате ли рѫката ми?“ Какво означава това, споредъ езика на съврѣмената култура? То значи: вие живѣете ли споредъ великия законъ на Божията Любовь? Вие живѣете ли споредъ великиятъ законъ на Божията Мѫдрость, които сѫ написани върху нашитѣ рѫцѣ? И най-послѣ, вие живѣете ли споредъ тази велика Божествена линия на живота, която е написана сѫщо на рѫката ви, и която включва възможноститѣ на разумния животъ? Тъй запитва Христосъ разумнитѣ хора.

 

            И сега, всички съвремѣнни учени хора изучватъ слънцето, изучватъ звездитѣ, изучватъ малкитѣ бубулечици и т. н. Всичко това е хубаво, обаче всички трѣбва да се върнемъ и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога. Нека изучваме астрономията, но заради Бога! Нека изучваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Богъ изпълни сърцата и умоветѣ на всички ни! Отъ тамъ да започнемъ — отъ служенето на Бога. По другъ начинъ не може. Не може да има друго учение, което да разрѣши всички въпроси на земята. И казвамъ: Ако се намѣрятъ само 12 души, които да възприематъ това учение, свѣтътъ въ 29 години ще се оправи. Какъ? Ако всѣки единъ отъ 12 души се наеме всѣка година да обръща по единъ човѣкъ къмъ Бога. Тия новообърнатитѣ отъ своя страна да се наематъ да обръщатъ всѣка година по единъ човѣкъ къмъ Бога. Тия новоъбърнатитѣ отъ своя страна да обърнатъ други 12 и по такъвъ начинъ, въ 29 години свѣтътъ ще се оправи. Послѣдващитѣ, които идватъ, тѣ ще служатъ по-малко. Ако се постѫпва така прогресивно, тия 12 души значи, въ 29 години ще обърнатъ цѣлия свѣтъ къмъ Бога. Това нѣщо ще стане много лесно, но всѣки единъ ще трѣбва всѣка година да обръща по единъ човѣкъ къмъ Бога. Има проповѣдници, които сѫ обърнали нѣкои хора къмъ Бога, но не знаятъ какъ и до колко сѫ ги обърнали. Да обърнешъ единъ човѣкъ къмъ Бога, значи да му прѣдадешъ сѫщия импулсъ, какъвто и ти имашъ, или да му прѣдадешъ такъвъ стремежъ, такова благородство каквото и ти имашъ. Та казвамъ: сега отъ цѣлия свѣтъ се изискватъ 12 души, които да го обърнатъ къмъ Бога въ продължение на 29 години. Кои сѫ тѣзи 12 души? Тия 12 души, като ходятъ, ще дигатъ само рѫката си, и всѣки, който ги срещне ще бѫде обърнатия и ще имъ каже: „я ми кажи нѣщо за Бога!“ Азъ искамъ да живѣя споредъ тази велика Истина на живота. Ти ще му кажешъ: първото най-велико нѣщо е човѣкъ да служи на Бога и да пожертвува всичко заради Него. И то не само на думи, но и въ ума си, и въ сърцето си, и въ душата си — ще мислимъ само за Бога. Тогава нѣма да има никакъвъ споръ. Щомъ споримъ, това не е учение за Бога. Азъ, който дигамъ рѫката си, нѣма да се спирамъ, но ще продължавамъ пѫтя си. Онзи изворъ, който тече, нѣма какво да се спира. Нѣкой го пита: кажи ми отдѣ идешъ? — Той си върви. Кѫдѣ отивашъ? Той пакъ си върви. Той казва: „Ако искашъ да зная отдѣ ида, намѣри извора ми! Ако искашъ да знаешъ кѫдѣ отивамъ, ела съ мене!“ Тъй че, който иска да знае отдѣ ида, да отиде тамъ, отдѣто и азъ дойдохъ; ако пъкъ иска да знае, кѫдѣ отивамъ, да дойде съ мене.

 

            И тъй, азъ ви казвамъ: поканватъ ви да отидете тамъ, отдѣто сте дошли. Вашитѣ домашни ви канятъ да се върнете, но не тъй, както на погребение. Вие трѣбва да се върнете тъй, както се връща онзи студентъ, който свършилъ въ странство своитѣ науки и донася прѣдъ баща си диплома си. Азъ пъкъ искамъ да излѣзете и да тръгнете въ свѣта тъй, както синътъ отива да се учи въ странство. Този синъ, като свърши своитѣ науки, връща се при баща си, въ своя домъ да помага на ближнитѣ си. Доста вече сме учили въ този университетъ, осемъ дълги години ставатъ вече, всѣка отъ тѣхъ отъ по хиляда години! Доста сме учили вече! Врѣме е да настане единъ обратенъ процесъ и да се върнемъ при домашнитѣ си. Мислите, че сме прости хора! Не, много учени хора сме. Ще се върнемъ дома си съ този дипломъ, и баща ни ще каже: „Синко, я си покажи дипломътъ!“ Той ще го прочете и ще каже: „Много се радвамъ, по всички предмети си свършилъ отлично.“ Ти ще оставишъ диплома при баща си и тамъ, въ свѣта вече ще се учишъ по другъ начинъ, безъ всѣкакъ въ дипломъ.

 

            Врѣме е когато всѣки отъ васъ трѣбва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближнитѣ си. Българитѣ казватъ: „Горѣ рѫцѣтѣ!“ Какво означава то? „Горѣ рѫцѣтѣ“ значи: хайде сега да тѣ видимь, какво си, колко струвашъ! Това е хубаво. И Христосъ показа на своитѣ ученици рѫцѣтѣ си. И ние трѣбва да покажемъ своята рѫка. Да покажемъ своята рѫка, азъ разбирамъ да я покажемъ на онзи, който ни обича. Да покажемъ рѫката си, разумното въ насъ на онзи, който ни обича, и съ това да му докажемъ, че Богъ живѣе въ насъ, и ний сме готови да направимъ всичко което Той иска отъ насъ.

 

Бесѣда, държана отъ Учителя, на 27 декември,

 

1925 год. въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×