Jump to content

1925_11_29 Той знаеше


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Той знаеше

 

   „Защото си знаеше какво щѣше да прави“

Иоана 6:6.

 

            Изобщо всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ все знаятъ, какво да правятъ. Въ това отношение, малкитѣ сѫщества даже прѣвъзхождатъ голѣмитѣ, защото тѣ знаятъ по-добрѣ отъ тѣхъ да си вършатъ работата.

 

            Казва се, че Христосъ искалъ да ги изпита, за да види, дали знаятъ, какво трѣбва да правятъ. Това е единъ великъ законъ въ природата; тя обича да изпитва всички сѫщества, за да види дали знаятъ, какво трѣбва да правятъ. Обаче, има друго едно положение, което бърка на хората, то е лошиятъ навикъ. Отъ лошиятъ навикъ се ражда мързела въ свѣта, а мързелътъ спъва всѣка култура. Мързелътъ е качество само на тъмнината, на покоя. Всички съврѣменни хора изобщо иматъ мързелъ, и всички се стремятъ къмъ мързела, затова тази култура ще умре — нищо повече. Когото и да запиташъ, все казва, че иска да се осигури. Защо иска да се осигури? — Иска да стане мързеливъ, нищо да не работи. Това нѣщо се забѣлѣзва у лѣкаритѣ, у художницитѣ и другадѣ. Нѣкой лѣкарь, щомъ поработи нѣколко години и си създаде добра клиентела, отпуща се. Нѣкой художникъ, щомъ нарисува 5—6 картини, казва: човѣкъ не трѣбва да работи. Защо? — За да не се изтощава. Какво ще се изтощи единъ човѣкъ, който съ четката си маже върху платното? Пъкъ жената казва: не трѣбва много да се маже въ кѫщи, защото като се маже много, може да се скѫса нѣкоя жилка, Други казватъ: разходки не трѣбва да се правятъ, защото човѣкъ може нѣкакъ да пострада и да си изгуби живота. Всички се стремятъ къмъ този вѣченъ животъ и казватъ: блажени мъртвитѣ, починали въ Господа. Облажаватъ мъртвитѣ, защото сѫ прѣдъ лицето на Бога.

 

            Значи, ние сме научили закона на мързела, знаемъ го. То не е нѣщо ново, Всички животни сѫщо се трудятъ, за да се осигурятъ.

 

            Ще ви приведа два примѣра изъ руския животъ, изъ живота на двама професори, видни личности — професоръ Велмировъ и професоръ Пастовски — това сѫ псевдонимитѣ имъ, азъ не давамъ сѫщинскитѣ имъ имена. И двамата сѫ знаменити руски естественици и химици, писали видни съчинения. Обаче, слѣдъ десеть годишенъ трудъ, единъ чичо на професоръ Пастовски умира и му оставя наслѣдство отъ 10 милиона лева. Той веднага закачва естественитѣ науки и химията на единъ гвоздей и казва: безмислено е да се занимава човѣкъ съ естественитѣ науки и химията. Защо сѫ станали безмислени естественитѣ науки и химията? — За 10-тѣ милиона лева. И професоръ Велмировъ наслѣдилъ едно богатство отъ 15 милиона и повече, но той продължава да се занимава съ науката. Питамъ сега: защо единиятъ прѣстава да се занимава, а другиятъ не прѣстава?

 

            Азъ зная другъ примѣръ за единъ американецъ въ Америка, който наслѣдилъ 15 милиона лева злато, но ги раздалъ всички, а самъ той пакъ си остава метачъ по улицитѣ. Този човѣкъ може да го вземете като образецъ на характеренъ човѣкъ.

 

            Отъ това състояние, отъ този стремежъ къмъ покой, къмъ мързела произлиза смъртьта. Тукъ се ражда смъртьта, понеже нѣма условия за животъ. Ако въ покоя имаше животъ, нѣмаше защо да се създава свѣтътъ. Слѣдователно, всѣка вселена, слѣдъ като седи милиарди години въ покой, най-послѣ излиза отъ този покой и по такъвъ начинъ отъ покоя, отъ мързела излиза животътъ. Туй е на човѣшки езикъ казано. Но какво може да добие човѣкъ отъ единъ мързеливъ животъ, като не работи, като си почива? Е, казватъ нѣкои, човѣкъ трѣбва да си поспива. Добрѣ, какво се добива отъ съна? Наистина, човѣкъ все трѣбва да спи, но какво се добива отъ съна? — Почивка е, казватъ. Човѣкъ трѣбва да яде. Добрѣ, какво се добива отъ яденето? Всѣко нѣщо трѣбва да има смисълъ. Слѣдователно, истинското знание седи въ друга посока, да знае човѣкъ да служи. На какво? — На Истината. Азъ ще употрѣбя думитѣ „да служи на Истината“. Нѣкои ще кажатъ: ние знаемъ, какво нѣщо е Истината. Вѣрвамъ, че нѣкога сте я знаели, но сте я забравили и сега не знаете, какво нѣщо е Истината. Вие даже не можете да произнесете думата „Истина“. Ами че отъ хиляди години насамъ се произнася на български езикъ думата „любовь“, но кой българинъ до сега е произнесълъ тази дума на нейния езикъ? Защото всѣки народъ, всѣки мислитель, всѣки гений като е създавалъ една дума, той ималъ ключа на тази дума. Я ми кажете, кой е ключътъ на думата „любовь?“ Извадете отъ една пиеса ключа солъ и вижте, какъ ще свири по нея цигуларьтъ. Най-послѣ махнете и тактоветѣ, оставетѣ само нотитѣ. Какво ще излѣзе отъ тази пиеса? Сегашнитѣ хора говорятъ безъ ключъ и безъ тактъ. Казватъ нѣкои: отличенъ музикантъ е той. Отличенъ философъ е, философски работи говори. Казвамъ: философски работи говори безъ ключъ и безъ тактъ. Нѣма никакъвъ ключъ, никакъвъ опрѣдѣленъ тактъ.

 

            Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е любовьта? Казвамъ: любовьта е нѣщо направено отъ картошки. Той казва любовьта носи животъ. Хубаво, какъ се проявява животътъ? — Въ живота има движение. Вѣрно е, че движението е качество на живота; то произвежда живота. Значи, може да става прѣнасяне на материали, но въ живота има друго нѣщо сѫществено. Сѫщественото въ живота, това е разумното, това е свѣтлината. Отъ това гледище, въ вселената нѣма абсолютно никакво движение. Това нѣщо може да ви смути малко. Ще кажете: какъ въ вселената нѣма движение? — Въ вселената има само едно малко мърдане. Всѣка частица се мърда на мѣстото си. Тя трепти и никѫдѣ не отива. Отъ слънцето, запримѣръ, не идватъ никакви частици. Всѣка негова частица само трепти на мѣстото си и туй наричатъ движение. Вие ще кажете: че какъ, азъ ходя отъ едно мѣсто на друго, азъ дойдохъ отъ кѫщи тукъ. Това сѫ философски твърдения, които трѣбва да се докажатъ. Може ли да се разбератъ? Въ тази мисъль има едно крайно противорѣчие. На пръвъ погледъ това противирѣчие е грамадно. Вие казвате: азъ се движа, а той иска да ни докаже, че нѣма движение. Допуснете сега, че нашата вселена, колкото и да е голѣма, има свой радиусъ, въ видъ на права линия, която се движи. Прѣдставете си, че тази линия е материална, дълга нѣколко трилиони километри, и по нея сѫ наредени живи сѫщества. Да кажемъ, че завъртитѣ тази линия съ такава скорость, че да може въ 24 часа да обиколи единъ пѫть цѣлата вселена. Можете ли да изчислите крайната точка на това движение? Когато цѣлата линия, цѣлиятъ радиусъ направи едно голѣмо обръщание, точката, въ която радиуса е опрѣнъ, нѣма да направи никакво движение, тя само ще се мърда на едно мѣсто. Ако това е само една проекция на нашия умъ, то ние само мислимъ, че има движение. Напримѣръ, вечерно врѣме когато спишъ, ти ходишъ по планини, по гори, на гости тукъ-тамъ, а тѣлото ти седи на едно мѣсто. Съ какво ходишъ? Ти казвашъ: азъ ходихъ на слънцето и се върнахъ. Питамъ: дѣйствително, ходилъ ли си на слънцето? Но, тѣзи нѣща не сѫ сѫществени. Въпросътъ е, дали има движение. Въ свѣта има движение, има и далечина, така е. Въ психологията, обаче, има други едни състояния, които ние опрѣдѣляме. Човѣкъ нѣкой пѫть казва: азъ съмъ падналъ, потъналъ съмъ много долу. Кѫдѣ си падналъ? — Тъй дълбоко съмъ потъналъ, че едва ли ще мога нѣкога да излѣза навънъ. Туй падане за него е тъй реално, че той вѣрва въ това. Другъ пѫть човѣкъ казва: азъ съмъ високо, горѣ на небето. Питамъ: какъ е възможно сега този човѣкъ да падне въ една такава голѣма дълбочина, съ милиони метри надолу и да говори съ менъ въ тозъ моментъ, и какъ е възможно при другъ случай този човѣкъ да е толкова високо, горѣ на небето и пакъ да се разговаря съ менъ? Какъ да обяснимъ тѣзи нѣща? Знания трѣбватъ! Въ хората трѣбва да се създадатъ съотвѣтствуващи органи. И дѣйствително, нѣкои учени, нѣкои окултисти забѣлѣзватъ, че въ човѣшкия мозъкъ почватъ да се образуватъ бѣли нишки, образуватъ се формитѣ на извѣстни нови органи за бѫдещето ново човѣчество. Докато у хората не се създадатъ нови органи, много нѣща ще останатъ за тѣхъ необяснени. Новитѣ хора трѣбва да бѫдатъ създадени отъ нова материя. Старата материя трѣбва да мине. Не е все едно да носишъ единъ простъ камъкъ, или да носишъ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Материята имъ не е една и сѫща. И силитѣ, които сѫ вложени въ тѣзи камъни, не сѫ едни и сѫщи. Значи, въ вселената между разнитѣ материи и сили, които дѣйствуватъ въ нея има разлика. Тогава ние разграничаваме истинския животъ по слѣдното качество; въ него има работа, която се отнася само къмъ реалното, къмъ неизмѣнното въ свѣта. То е служенето на Бога. То е онова, въ което нѣма абсолютно никакво користолюбие. Азъ трѣбва да служа на Бога не за заплата, не за похвала. Споредъ туй схващане, когато азъ се моля Богу, ако се изправя прѣдъ васъ да ме видите, че се моля, всичката ми молитва е отишла. Като ме виждате тъй изправенъ на молитва, вие ще кажете: какво се е изправилъ този като нѣкой истуканъ? Ако се изправя на молитва въ църква, нѣкои ще кажатъ: какво бъбри този тамъ? Кажатъ ли така, всичко е развалено. Каквото и положение да заемешъ, който те наблюдава, все ще си направи нѣкакво криво тълкувание; ако си много веселъ, ще дадатъ друго тълкувание. Това, че човѣкътъ се смѣе, туй още не е истинскиятъ човѣкъ. Ако плаче, и това не е човѣкътъ. Ама той е много замисленъ! Че коя е формата на истинската мисъль? Дѣ е онази характерна черта на мисъльта? Ама той е благороденъ. Дѣ е тази линия на благородството, която не се мѣни. Щомъ се мѣни, тя не е благородство. Слѣдователно, линиитѣ въ истинскиятъ свѣтъ всѣкога иматъ еднаква интенсивность.

 

            Въ този свѣтъ човѣкъ може да бѫде едноврѣменно навсѣкѫдѣ. Отъ това гледище движението е тъй бързо, че нѣма никакъвъ промежутъкъ и изглежда, че човѣкъ не се движи. Въ другитѣ свѣтове, дѣто материята е по-тънка, човѣкъ по-лесно се движи и едноврѣменно той може да  бѫде на много мѣста. Ето напримѣръ, тия ангели, които иматъ 6 милиона крилѣ, въ една минута могатъ да обходятъ всичкитѣ слънца на нашата вселена и да се върнатъ съ знания и съ факти. Вие ще кажете: какъ е възможно, за една минута отгорѣ да се измине такова голѣмо пространство? Ами че това врѣме отъ една минута може да се разпрѣдѣли на още по-малки части. Съврѣменнитѣ учени хора сѫ почнали да доказватъ, че една секунда отъ врѣмето може да се раздѣли на нѣколко милиарда части, и въ това врѣме всѣка частица правила нѣколко трилиона обръщания. Туй казватъ ученитѣ хора. Ако го каже нѣкой религиозенъ човѣкъ, ще кажатъ, че той е извѣтрѣлъ. Какво ще бѫде туй пространство, което тази частица ще измине, като се движи съ такава голѣма бързина? Казвате: това сѫ предположения. Не, има единъ законъ, споредъ който човѣкъ никога не може да каже туй, което не сѫществува. Слѣдователно, ученитѣ хора сѫ въ права посока. Азъ казвамъ: една частица може да се движи не само съ бързина нѣколко трикиона обръщения въ секундата, но и още побързо. Тази бързина, съ която тази частица се движи, въ невидимия свѣтъ е бързината на охлюва. Какво ще кажатъ тѣзи учени професори и философи? Ще кажатъ, че не може. Може, човѣкъ не може да предполага нѣща, които не сѫществуватъ. Слѣдователно, ние никога не можемъ да измислимъ и не можемъ да кажемъ нѣща, които не сѫществуватъ. Кога се казватъ глупави нѣща? Когато се въздържаме да казваме Истината, ние казваме глупави нѣща. Глупавитѣ нѣща не сѫ нищо друго, освѣнъ отричане на реалния животъ. Нѣкой казва: нѣма Богъ въ свѣта! Казвамъ: не, това е една квадратна глупость. Щомъ казва нѣкой, че нѣма Богъ, това значи, че той признава другъ нѣкой Господъ. Той самъ ще стане Господъ на себе си. И всички онѣзи хора, които отричатъ Бога, тѣ сѫ богове на себе си и казватъ: ние трѣбва да бѫдемъ силни, богати хора, да се наложимъ на свѣта. Казватъ: да се наложимъ на свѣта! Добрѣ, каква разлика има между онѣзи, които се налагатъ и онѣзи, които не се налагатъ? Въ края на краищата и еднитѣ, и другитѣ свършватъ еднакво. Азъ бихъ желалъ да видя какъ свършватъ нѣкои, които не се налагатъ на свѣта. Нѣма какво да се налагаме! Въ този смисълъ реалностьта не позволява да се налагаме.

 

            Та ние казваме; сега трѣбва да се върнемъ къмъ онова истинско разбиране на живота, ако искаме да бѫдемъ щастливи. За да бѫдемъ щастливи, хората, съ които дружимъ трѣбва да бѫдатъ щастливи, разумни, Всичкитѣ тѣхни частици, всички тѣхни клѣтки трѣбва да бѫдатъ разумни. Всички клѣтки на единъ разуменъ човѣкъ, трѣбва да бѫдатъ разумни. И докато хората не почнатъ да мислятъ съ краката си тъй, както съ главата си, свѣтътъ нѣма да се оправи. Азъ мисля, че въ свѣта ще дойде една раса, на която и краката ще мислятъ, както и нашитѣ мозъци. Питамъ тогава: краката ще ходятъ ли по земята? Не, нѣма да ходятъ. Азъ ви казвамъ, че първата култура, която се роди, влѣзе да живѣе въ водата, за да избѣгне да се хроникирватъ всички престѫпления, да не стане нѣщо извѣстно за живата природа. Онѣзи които създадоха тази култура, направиха всички сѫщества безгласни. Никакъвъ езикъ, никакъвъ гласъ нѣма тамъ. За всички престѫпления, които се вършатъ тамъ, нищо не се знае. Тамъ е цѣлъ адъ, тамъ всички се гълтатъ. Всички тия голѣми сомове, всички голѣми шарани, всички тия китове, мечоносци, всички тия електрически риби, сѫ все философи на миналото. Тѣ създадоха една баснословна култура, за която нѣма да се спирамъ, но всички тия сѫщества, като дойдоха до крайния прѣдѣлъ, казаха си: нѣма да се мине така, нѣма нищо да научимъ. Като мислиха дълго врѣме, казаха: трѣбва да излѣземъ отъ този адъ, да си създадемъ свой езикъ. Тогава тѣзи учени риби предизвикаха едно излизане отъ водата, пилигрими станаха и се превърнаха на птици. Като риби, тѣ нѣмаха домове, семѣйства, Като посѣяха 200 — 300,000 сѣмена, свои дѣца, оставяха ги на произволъ и казваха: Господъ да се грижи за тѣхъ! И знаете ли какъвъ развратъ е въ водитѣ? Всичкитѣ риби измрѣха отъ развратъ. И Богъ като видѣ, че тази култура е на разлагане, посоли морето, за да не се вмирише. Тогава питамъ азъ: защо трѣбва толкова соль на океана? За да не се вмирише тази култура, та да поквари всичко наоколо. Това е мое тълкувание, което ученитѣ могатъ да отрекатъ. Като излѣзоха тия риби отъ тамъ и се превърнаха въ птици, тѣ имаха богата опитность и минаха въ една по-висока стадия. И като птици, тѣ разрѣшиха сѣмейния въпросъ тъй, както и хората не сѫ го разрѣшили. Умно го разрѣшиха тѣ! Направиха си хубави перца, направиха си хубави крилца и литнаха съ тѣхъ високо изъ въздуха, като съ аероплани. Туй, което ги отличава отъ хората е, че разрѣшиха сѣмейната проблема. Тѣ казаха: туй, което бѣше въ водата, нѣма да го продължаваме по вече.

 

            Сега, дойдоха тия два противоположни полюса, мѫжътъ и жената, направиха си гнѣздо, полочка, снасяха си тамъ яйцата и като си свършваха работата, излизаха си навънъ. Между тѣхъ нѣма бой, нѣма тояги, кой да управлява дома. Тукъ мѫжътъ не казва на жената; хайде навънъ! И въ тѣхъ има разводи, но тѣ сѫ честни по-между си. Като каратъ заедно една година, на другата година едната отъ тѣхъ си избере друга другарка и казва на първата: азъ си избрахъ нова другарка. Единствената птица, която води еднобраченъ животъ, това е орелътъ. Той като се ожени единъ пѫть, вториятъ пѫть не се жени. Другитѣ се женятъ по нѣколко пѫти. На едната умрѣла другарката, ожени се втори пѫть. И тя умре, ожени се трети пѫть. Въ сѣмейния животъ на птицитѣ нѣма никаква лъжа. Като си свършатъ взаимно работата, тѣ си казватъ: азъ мога сега да обикна и друга нѣкоя птица. Въ тѣхъ има голѣма искреность. Обаче какъ е между хората? Вие ще кажете: не трѣбва да се говори тъй! Че какъ трѣбва да се говори? Ами да се не съблазнѣватъ хората! Ами онзи сарафинъ, който е изложилъ паритѣ си тамъ на улицата, не съблазнява ли хората? Ами онзи търговецъ, който окачилъ хубавитѣ дреха и шапки не съблазнява ли хората? Ами онзи тамъ, който е окачилъ саламитѣ въ витрината на своя дюкянъ, не съблазнява ли хората? Ами онзи касапинъ, който окачилъ прасетата, за краката не съблазнява ли хората? И съврѣменнитѣ хора отгорѣ на това минаватъ за много голѣми моралисти! А, зная кѫдѣ седи моралътъ. Азъ ще дамъ една нова форма за моралъ. Ще разгледамъ какъ постѫпватъ лѣкаритѣ, тѣ нѣма да се сърдятъ. Ще ги изкарамъ, не да ги сѫдя, а само да покажа, какъ седятъ работитѣ. Разболѣе се Иванъ, Стоянъ, трети, скоро викатъ лѣкаря. Лѣкарьтъ се зарадва, отиде тамъ. Благодѣтель ли е лѣкарьтъ? Не, той ще си вземе за визитата 100 — 200 — 300 лв., споредъ това, до колко е важенъ нѣкой лѣкарь. Колкото е по-ученъ, толкова повече взима. Колкото е по неученъ, по невѣжа, толкова по-малко взима. Най-послѣ той изцѣри болния и му казва: трѣбва да знаешъ, какво стори моята наука заради тебе! Болниятъ си казва: да не бѣха моитѣ пари, азъ зная, какво щѣше да сторишъ ти заради мене. Той си мисли това, не казва нищо нему, мълчи си.

 

            Ще дойда сега до свещеницитѣ, до проповѣдницитѣ, нали ги има навсѣкѫдѣ въ свѣта. Азъ не говоря специално за тукашнитѣ, принципално говоря, за тия и въ Индия, и въ Япония, и въ Германия, и въ Америка, навсѣкѫде. Дойде нѣкой при свещеника, казва: Стоянъ еди-кой си се поминалъ. Свещеникътъ се зарадва, вземе си епатрахила, кадилницата, Евангелието, отиде, чете му молитви и все за Господа върши това. Казва; ама ще платите! мисли си послѣ: извършихъ волята Божия. На втория день дойдатъ при него, кажатъ му, че еди кѫдѣ си се родило дѣте. Отиде да крѫщава той, но пакъ му плащатъ. На третия день го викатъ да венчава. Вѣнчава, но пакъ му плащатъ. Питамъ: дѣ е моралниятъ кодексъ, по който трѣбва да се служи на Бога? Дѣ е онова безкористие, съ което ние трѣбва да служимъ на Бога? Казватъ: християнска култура! Та християнската култура въ това отношение е такава, каквато е и у езичницитѣ. Дѣйствително ние не сме толкова груби, колкото езичницитѣ, но споредъ свѣтлината, която имаме, нашитѣ малки погрѣшки могатъ да иматъ по-лоши послѣдствия, отколкото на езичницитѣ. Тѣхнитѣ грѣшки сѫ по малки, отколкото на съврѣменнитѣ моралисти. Дойдатъ въ Америка видни проповѣдници, проповѣдватъ, но имъ се плаща. И азъ сега съжалѣвамъ, че нѣма да ми платятъ. Както и да е, но казвамъ, че на тия видни проповѣдници отъ Америка имъ плащатъ на една проповѣдь по 100 доларчета, това сѫ 500 златни левчета. Всѣки златенъ левъ на българска валута е 30 лв.; значи 15,000 лева горѣ — долу на седмица. Какъ мислите, не биха ли говорили краснорѣчиво тия проповѣдници, като взематъ 15,000 лв. Съ какво въодушевление биха говорили! Като взиматъ 15,000 лв. всѣка седмица, за мѣсецъ правятъ 60,000 лв. въ една година колко ще станатъ? — Близо 600 — 700,000 лв. Да, но споредъ мене това не е култура. Това е натрупване на материалъ. Всѣко едно желание въ мене за пари носи друга проказа въ себе си. Въ онѣзи благородни нишки на моя мозъкъ става вече едно натрупване. Азъ отварямъ вече прозорцитѣ на моята душа, и тамъ се натрупва единъ тънъкъ пластъ отъ една материя много финна, но много отровна и врѣдна за този свѣтъ. Знаете ли колко е тънъкъ този пласть? Той по дебелина съставлява една десетомилиардна частица отъ милиметъра. Толкова е тънъкъ този слой, съ микроскопъ не може да го видите. Но като се натрупа тази материя, тя вече създава едно недоволство. Напримѣръ, ако азъ погреба единъ човѣкъ, безразлично, дали съмъ светия или грѣшникъ, и му взема 100 лева за молитвитѣ, като се върна у дома, всичкото благородство отъ мене ще изчезне. Не само това, но нѣкои казватъ: хората трѣбва да ни видятъ, като се молимъ. Не, хората не трѣбва да те знаятъ, не трѣбва да те виждатъ, като се молишъ. Отъ това гледище, свѣтътъ не трѣбва да знае, когато се молимъ. Съврѣмениятъ свѣтъ разбира само езикътъ на мотиката. Щомъ вземешъ мотиката и отидешъ съ нея на нивата, ще те питатъ: какво правишъ? — Копая. Много добрѣ правишъ. Вземешъ чука, питатъ те: какво правишъ? — Чукамъ, Много добрѣ правишъ. Но ако седнешъ нѣкѫдѣ въ размишление, казвахъ: този будала какво е седналъ тамъ? Цѣлъ день седи като нѣкой истуканъ. Туй сѫ схващания! И всички хора, които работятъ, все за будали минаватъ. Защо? Днешнитѣ хора мислятъ, че религиознитѣ хора не работятъ. Не е тъй. Истинската работа е само въ служене на Бога. Е, кое е по хубаво? И азъ мисля, че ако нѣкой светия разоре нѣкога само единъ декаръ земя, то житото, което ще се роди, ще има зрънца, подобни на кокоши яйца. И като ядешъ, това жито ще мѣза на такава хубава паста, каквато никой не може да ти направи и въ устата си ще изпитвашъ такава, приятность, която ще те ободри и ще ти държи сито за дѣла седмица. Питамъ: слѣдъ това нѣма ли да се разрѣши въпросътъ за хлѣба? Днесъ казвате: хлѣбецъ, хлѣбецъ! и — по три пѫти на день ядете. И въпросътъ за хлѣба пакъ не се разрѣшава.

 

            „Защото си знаеше, какво щѣше да прави“.

 

            Ще ви приведа другъ единъ примѣръ, за професоръ Блякстонъ, псевдонимъ на единъ виденъ химикъ и физикъ, новаторъ, който се занимавалъ съ дълбоки въпроси на живата природа. Той ималъ своя отлична, голѣма лабаратория, добрѣ наредена съ шишета отъ разни голѣмини и съ различни съдържания. Единъ день заминава за екскурзия за цѣлъ мѣсецъ, да прѣкара врѣмето си изъ природата, и оставя ключа отъ лабораторията си на своята любознателна слугиня, да наглежда отъ врѣме на врѣме. Тя отваря лабораторията и вижда, че малки и голѣми шишенца сѫ наредени едни до други. Въ нея било развито чувството на реда и като видѣла този порядъкъ въ лабораторията, казала си: види се, професорътъ не е ималъ врѣме да нареди тия шишенца по редъ, ами чакай азъ да ги нареда. И започва тя да нарежда малки шишенца съ малки, голѣми съ голѣми; малкитѣ туря въ една фиритка, голѣмитѣ въ друга, и по такъвъ начинъ разчиства хубаво, по свой вкусъ, лабораторията. Като наредила всичко, както трѣбва, разглежда наоколо си, поусмихва се самодоволно, казва си: ще сюрпризирамъ професора. Дохожда си професорътъ гледа, новаторско нѣщо има въ лабораторията му, всички шишета размѣстени. Питамъ сега: тази слугиня разбрала ли е дълбокия смисълъ, защо професорътъ е наредилъ така шишетата си? — Не е разбрала.

 

            Така и ние, когато дойдемъ въ живата природа, взимаме да размѣстваме всичкитѣ шишенца. И знаете ли, колко врѣме на професоръ Блякстонъ отнело новото нареждане на лабораторията? Нѣкой пѫть и ние, като тази слугиня, тъй нареждаме своитѣ мисли. Ние имаме особени понятия за морала. Ние имаме особени понятия за молитвата. Да се молишъ безъ да те види нѣкой? Не външно, но въ душата си да нѣмашъ абсолютно никакво желание и да се усѣщашъ абсолютно самотенъ. И за въ бѫдаще светиитѣ нѣма да се молятъ тукъ на земята. Истинскиятъ светия, когато се моли, се качва горѣ. Оставя тѣлото си тукъ, а се дига на височина най малко 12,000 клм. и тамъ се моли. Вие молили ли сте се така? Излизали ли сте 12,000 клм. надъ земята? Трѣбва да попитате съврѣменнитѣ авиатори, какво изпитватъ, когато се издигатъ на извѣстни височини изъ въздуха? Ами какво ще е на височина 12,000 клм. Нѣкой казва: азъ принесохъ на Бога една гореща молитва. Азъ бихъ желалъ да пренесешъ твоята гореща молитва на 12,000 клм., че тогава да видишъ, каква е тя. Ако се качите на 12,000 клм. височина, знаете ли какъвъ студъ ще има тамъ? Ако тъй прогресивно се увеличава студътъ и съ хиляди градуси студъ може да има. Нѣкои учени казватъ, че подъ 200 м. надолу нѣмало студъ. — Има. Казватъ, че най-голѣмиятъ студъ могълъ да бѫде  -270°. Не, и съ хиляди градуси има студъ. И -10,000° студъ има. Ние сме въ разрѣзъ съ съвременнитѣ учени. Нѣкои учени казватъ, че ако се дойде до -270° студъ, цѣлата вселена щѣла да изчезне. Тѣзи учени хора разсѫждаватъ като онази българска баба, която повикала нѣколко свои съсѣдки и имъ казала: съ вѣра азъ мога всичко да направя. Молитвата ми е тъй силна, че вие ще видите, тази чукара нѣма да я има до утрѣ сутриньта. Ставатъ сутриньта, чукарата си е на мѣстото. Обаче, тя изхитрила и имъ казала: чукарата си е на мѣсто, защото се смилихъ надъ васъ, бояхъ се да не ви стане нѣщо отъ очудване. Тя съзнавала, че съ думи само чукарата не може да да се мѣсти. Нѣкои мислятъ, че съ думи могатъ да прѣмѣстятъ планина. Нѣкои даже мислятъ, че съ думи могатъ да прѣмѣстятъ и земята. Да, може, обаче човѣкъ, който работи съ вѣра, не съ простата вѣра; такъвъ човѣкъ трѣбва да има абсолютни познания. Вѣрата подразбира Христосъ.

 

            Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ тебе. Е, какво повѣрва? — Че всичко можешъ да направишъ. Какво ме интересува, че ти вѣрвашъ, какво азъ мога да направя всичко? Ти какво можешъ да направишъ! Това, което азъ мога да направя, то е, което ме подига въ моитѣ очи, но ако ти вѣрвашъ, че мога да направя нѣщо а не стане, тогаз азъ падамъ въ твоитѣ очи. Хубаво, азъ не казвамъ, че трѣбва да мислимъ така, но важното сега за насъ хората, които сме вече до прага на новата култура е, да излѣземъ отъ старата култура тъй, както рибитѣ излѣзоха отъ водата навънъ. И ще излѣземъ! Писанието казва: „Всички ще бѫдатъ грабнати горѣ въ въздуха“. Ще излѣземъ изъ гѫстата срѣда на този животъ, както рибитѣ, и ще разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ въ свѣта — братство и Любовь. Този въпросъ ще се разрѣши само въ новата култура. Важниятъ въпросъ за насъ не е този за спасението, както проповѣдватъ нѣкои. Спасението не е въпросъ, то е едно състояние на земята. За насъ важенъ въпросъ е новиятъ животъ, който Богъ внася въ свѣта. Защото желанието на Бога, Който е направилъ свѣта и хората, е всички негови чада да не умиратъ. Въ Писанието се казва: „Богъ не благоволява въ смъртьта на своитѣ чада. Той има за цѣль, всички тия дѣца да живѣятъ“.

 

            Сега Христосъ изпитва своитѣ ученици, могатъ ли тия всички хора да се нахранятъ съ петь хлѣба и двѣ риби? Казва единъ отъ ученицитѣ Му: „И 200 динарии нѣма да стигнатъ на тѣзи хора за хлѣбъ“.

 

            „Христосъ знаеше, какво щѣше да прави“.

 

            Казватъ, че Христосъ никѫдѣ не се е училъ. Други казватъ, че Той се училъ въ Египетъ. Индия и др. Не, великитѣ Учители изобщо, не се учатъ на земята. Нѣкои отъ тѣхъ ходятъ, може би само за 5 — 6 години на слънцето да се учатъ и послѣ идватъ на земята. Ако нѣкои казватъ, че великитѣ Учители се учатъ тукъ на земята, тѣ сѫ много прости хора. Сега вие можете да ме запитате, по кой начинъ тѣ отиватъ на слънцето. Това нѣщо единъ день вие ще провѣрите, нѣма какво да ви се казва. Туй е една Истина. Както рибитѣ станаха птици, както птицитѣ станаха млѣкопитающи, както млѣкопитающитѣ станаха хора, както хората станаха ангели, по сѫщия законъ ще стане всичко това. Сѫщественото за насъ не е да доказваме всичко това, но да имаме единъ езикъ, съ който можемъ да се споразумѣваме.

 

            Сега, напримѣръ, като ви говоря, вие разбирате ли, вѣрно ли е всичко това, или не е вѣрно? Говоря ли ви Истината? Нѣкои нѣща сѫ вѣрни, нѣкои сѫ прѣувеличени. Азъ ще ви кажа кои нѣща сѫ прѣувеличани. Има нѣкои нѣща прѣувеличени, само за да събудятъ мисъльта ви. Запримѣръ азъ отъ толкова врѣме ви говоря за Любовьта, но сѫщественото за Любовьта още не съмъ засѣгналъ. Азъ съмъ още въ прѣдисловието на Любовьта. Ако бихъ произнесълъ думата любовь, както трѣбва, знаете ли какво щѣше да стане съ васъ? Най-първо отъ васъ ще почне да се дига димъ, всичко у васъ ще изгори и ще останете голи. Като произнеса втори пѫть думата любовь. Тѣлото ви ще почне да се нажежава, отъ него надалечъ ще се разнася една топлина, но не като обикновената, а като произнеса трети пѫть думата любовь, вие ще свѣтнете, ще станете свѣтящи сѫщества и ще се облѣчете въ ангелски форми. Този салонъ, въ който се намирате, ще изчезне, не че ще изгори, но вие ще бѫдете вънъ отъ салона. Хубаво, готови ли сте за едно такова състояние? Мнозина сѫ толкова готови, колкото е готова онази младата мома, за която момъкътъ иде вече. Дойде младиятъ момъкъ, казва ѝ: ела съ мене! Тя му казва: ти готовъ ли си да ме осигуришъ, да не си нѣкой бѣднякъ? Всѣка мома си мисли за царския синъ и за него се готви. Дѣйствително така трѣбва да бѫде, но царски синъ е само онзи, който има истинското, Божественото познание, който има душа въ себе си, който има Божественъ умъ, неопетненъ отъ никаква лъжа! Нѣма нѣщо по-отвратително отъ лъжата! Най-първо ние трѣбва да ликвидираме съ лъжата. Всѣки отъ васъ трѣбва да види, какви сѫ неговитѣ чувства, постоянни ли сѫ тѣ или измѣнчиви. Защото ако тѣ сѫ промѣнчиви, единъ день ще ни причиняватъ врѣда.

 

            Защо Христосъ нахраня толкова хиляди души не можа ли да ги изпрати нѣкѫдѣ? Този народъ, тия хора, които бѣха събрани около Христа, бѣха жаждующи души, бѫдащи ученици, които Той трѣбваше да нахрани. Тия души, които Христосъ нахрани, Го помнятъ отъ прѣди 2,000 години и до днесъ. Тия души нахранени по този начинъ отъ Христа, никога нѣма да Го забравятъ. Тѣ се нахраниха духовно, за това въ тѣхъ има единъ вѫтрѣшенъ копнежъ. Казва Христосъ на едно мѣсто: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко живо слово.

 

            И тъй, има една фаза, въ която сега живѣемъ, тя е стремежътъ на душата къмъ Божественото, къмъ Бога. Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ, защото въ свѣта всичко изведнажъ не може да стане. Прѣходни периоди, прѣскачания нѣма въ живота. Живата природа обича послѣдователностьта, тя никога не бърза. Туй ще помните! Това е единъ отъ нейнитѣ методи — тя не бърза. Въ нея е вѣчностьта, тя разполага съ врѣме, колкото иска. Тя икономисва своитѣ сили, защото силитѣ ѝ не сѫ въ такова изобилие въ каквото е врѣмето. Слѣдователно вие можите да разполагате съ нейното врѣме, но не и съ нейнитѣ сили. По тази причина онѣзи хора, които не живѣятъ споредъ както тя иска, които бързатъ много, скоро изтощаватъ силитѣ си и умиратъ много рано. Никакви молитви не помагатъ тогава за продължение на живота имъ. Въ това отношение природата не жертвува силитѣ си. И когато искашъ да живѣешъ по-дълго врѣме, трѣбва да се намѣри нѣкое любяще сѫщество, което да ти даде на заемъ отъ своитѣ сили. Затова, за да продължишъ живота си, ние не трѣбва да бързаме. Въ това отношение, азъ считамъ добродѣтельта въ свѣта като икономия на живата природа. Като ме пита нѣкой, що е добродѣтельта отговарямъ: добродѣтельта е икономията въ живата природа, да знаешъ, какъ да економисвашъ силитѣ ѝ. Споредъ тази икономия, и свещеникътъ, и писательтъ, и бащата, и майката трѣбва да знаятъ, какъ да работятъ. Като схванете живота тъй, нѣма по-добри методи за икономия отъ добродѣтельта. Когато нѣкой каже, че за въ бѫдаще трѣбва да се изучава икономията, азъ казвамъ: трѣбва да се изучи добродѣтельта като икономия въ природата.

 

            „Защото си знаеше, какво щѣше да прави“.

 

            Каква била интимната мисѫль на Христа? Въ Христа нѣмало никакво желание да привлѣче хората при себе си. Неговата интимна мисълъ била да извърши волята Божия, да служи на Бога беззавѣтно, безъ никаква заплата: Нѣкои казватъ: все трѣбва да ни платятъ. Питамъ тогава: ако богатиятъ човѣкъ, ако нѣкой царь, които иматъ всички средства, работятъ, за какво трѣбва да работятъ, да спечелятъ повече нѣщо ли? Азъ казвамъ: когато най-богатитѣ хора въ свѣта почнатъ да работятъ, тѣ ще работятъ безкористно. Когато най-добритѣ хора въ свѣта почнатъ да работятъ, тѣ ще работятъ безкористно. Слѣдователно, ние не можемъ да работимъ безкористно, докато не станемъ добри. Щомъ станемъ добри, отъ насъ ще изчезне всѣкаква тревога, зависть, злоба, умраза. Нѣкой казва: азъ не мога да търпя еди-кого си, не го обичамъ. Защо? Ами че Богъ го търпи! Щомъ Богъ го търпи, какъ така ти да не можешъ да го търпишъ? Може да има нѣщо въ него, но Богъ го търпи. Когато Богъ го търпи, и ти ще го търпишъ. Когото Богъ учи, и ти ще внимавашъ въ този моралъ. Ти може да си недоволенъ отъ него, пъкъ други сѫ недоволни отъ тебе. Много ангели сѫ недоволни отъ хората. По нѣкой пѫть и у ангелитѣ, които сѫ толкова напрѣднали въ своята култура, се заражда едно отвращение, едно желание Господъ да имъ позволи да ометатъ хората, да създадътъ нѣщо по-хубаво. Господъ ги възпира, казва имъ да почакатъ. Сега, ако ме попитате, какво правятъ ангелитѣ, ще ви кажа, че тѣ точатъ своитѣ огнени ножове. И като дойдатъ на земята, въ една минута отгорѣ цѣлата съврѣменна култура ще стане на прахъ. Тѣ, безъ всѣкакви орѫжия ще извадятъ хората отъ тѣхнитѣ черупки и всички ще тръгнатъ слѣдъ тѣхъ много смирено, както цѣли полкове войници вървятъ смирено следъ своя началникъ. Това ще бѫде! И царе, и владици, и патриарси, и проповѣдници, всички тия величия, които сѫ лъгали прѣзъ всички врѣмена, отъ памти-вѣка до сега, на всички тия лъжи въ името Божие, на цѣлата тази лъжлива култура трѣбва да се тури кръсть. Това ще стане! Майката не трѣбва да се гнѣви на дѫщеря си, но отъ дълбината на душата си трѣбва да ѝ каже: дъще, ето ключътъ! Музикантътъ, като повика ученика си, какъ му дава ключа? Майката ще започне да произнася прѣдъ дъщеря си думата любовь. Ще я произнесе първи пѫть, за да се задимятъ дрѣхитѣ ѝ. Послѣ втори пѫть, да изгорятъ дрѣхитѣ ѝ и да остане гола. Слѣдъ това трети пѫть, да се нажежи тѣлото ѝ да свѣти и да изпуща топлина, та да познае, че нищо не знае, но да остане въ нея онова велико желание да намѣри Истината. Това е истинската придобивка. Когато тѣлото ѝ почне да се стопля отвѫтрѣ, тогава ще се зародятъ въ нея онѣзи най-възвишени чувства. Слѣдъ туй ще дойде свѣтлината, т. е. тогава ще дойде онова истинско цъвтене на душата. Когато душитѣ цъвнатъ, тогава ще се опознаемъ. Казватъ: защо цъвна този цвѣтъ на слънчевитѣ лѫчи? Цвѣтътъ познава онѣзи слънчеви лѫчи, които носятъ животъ въ себе си. Въ дадения случай и душата познава онѣзи Божествени лѫчи, които носятъ животъ въ себе си. Тогава нѣма да бѫдемъ тъй своенравни, тъй ексцентрични, както сме сега: Ако ти имашъ този Божественъ Духъ въ себе си, когато нѣкой човѣкъ иде при тебе, още отъ ½ клм. разстояние неговата мисъль ще се измѣни, и като погледнешъ този човѣкъ, ще му изпратишъ тази Божествена свѣтлина.

 

            Казва се въ Писанието: „Христосъ знаеше, какво щѣше да прави“. Нѣкои казватъ: едно врѣме Христосъ е знаялъ, обаче, ако Той дойде сега, въ наши дни, нѣма да знае, какво да прави, Той но бѣше много ученъ човѣкъ. Не обратното е: първитѣ хора, които дойдоха на земята, бѣха много учени; послѣдващитѣ бѣха малко глупави, а ние сега сме най-глупавитѣ. Обратенъ процесъ на еволюция. Първитѣ хора, които дойдоха създадоха земята; вторитѣ създадоха само градинитѣ, третитѣ, които излѣзоха отъ рая, научиха се да оратъ; четвъртитѣ — да се биятъ, а петитѣ научиха мързела. Сегашната култура азъ наричамъ „култура на духовния мързелъ“. Всѣки човѣкъ работи, бърза да забогатѣе и като добие пари, удари го на широко, на животъ. Питамъ: това работа ли е? — Не е работа. Въ работата не трѣбва да има никакъвъ материаленъ обектъ. Азъ казвамъ; въ свѣта, въ насъ трѣбва да има само единъ материаленъ обектъ — Мѫдростьта. Тя ще дойде като сила, която ще ни направи свободни, самостоятелни срѣщу несгодитѣ въ този животъ. По този начинъ ще опитаме Любовьта въ свѣта. Нѣкой казва: ние знаемъ това, но утрѣ трѣбва да ядемъ. Кой не знае че трѣбва да яде? Азъ не казвамъ, че не трѣбва да се яде. Нѣкой казва: не можа ли Господъ да направи свѣта по другъ начинъ? — Може, азъ не мисля, че не е могълъ да го направи по другъ начинъ, но направенъ е вече така. Какво лошо има въ яденето? Ако човѣкъ прѣяде умира, и ако много пости — пакъ умира. Това сѫ двѣ крайности. Човѣкь всѣкога трѣбва, да яде толкова малко, колкото да подкрѣпя своя организъмъ, да нѣма никакви излишеци и да прѣкѫсва яденето си при най-сладката хапка, повече да не хапва. Ако хапне повече това ще бѫде за него отрова. И въ природата трѣбва да бѫде така. Дойдешъ ли до най-високия върхъ, дѣто добивашъ най-голѣмото задоволство, спри тамъ.

 

            Сега, мнозина искатъ да отидатъ при ангелитѣ, какво ще научишъ? За да отидешъ при ангелитѣ, трѣбва да имашъ тѣхнитѣ органи. Казвате: ами като отидемъ при тѣхъ, ще ни посрещнатъ ли? Ами ти можешъ ли да възприемешъ тѣхната Любовь? Единъ ангелъ може да се спре при тебе само ако разбирашъ неговия езикъ. И при Бога е сѫщото. Съ този езикъ нигдѣ нѣма да ни приематъ. Като проповѣдвамъ Божията Любовъ, подразбирамъ, че трѣбва да научимъ Божествения езикъ. Като научимъ този езикъ, само тогава ще влѣземъ въ връзка съ Бога. Нѣкой казва: азъ трѣбва да се науча да се моля. Да, ще се молишъ, но затова трѣбва да научишъ свещения езикъ на молитвата. Само една свещена дума е останала отъ молитвата — „аминъ“. И египтянитѣ имали думата „аминъ“. Въ това врѣме имало нѣкои фараони съ това име „аменъ“. Индуситѣ иматъ сѫщата свещена дума „аумъ“. Тѣ произнасятъ тази дума прѣди служенето, а християнитѣ, като четатъ „Отче нашъ“ всѣкога на края казватъ „аминъ“. Какво подразбиратъ подъ тази дума? Когато нѣкой индусъ чете свещената книга на ведитѣ, той започва съ думата „аумъ“. Какво означавава тази дума? Тя е свещена дума, останала отъ една възвишена култура. Всички казватъ „аминъ“, „да бѫде така“. Само тази свещена дума е останала отъ свещения езикъ. И сега трѣбва да се повърнемъ назадъ, да възстановимъ всички свещени думи на този свещенъ езикъ, да разберемъ, какъ сѫ започнали нѣщата, и тогава ние ще бѫдемъ послушни къмъ Бога. А сегашната култура ще се измѣни. Сегашнитѣ думи, които произнасяме, носятъ развратъ въ себе си. Почнете да говорите на кой да е българинъ за Любовьта, той ще се съблазни. Напримѣръ нѣкой казва: азъ те обичамъ много. Тия думи веднага произвеждатъ смутъ. Нѣкоя сестра е свободна въ отношенията си къмъ нѣкой братъ, но заговори ли ѝ той за любовь, произнесе ли тази дума прѣдъ нея, тя става вече малко сериозна, студена. Кѫдѣ отиде любовьта? Ти изговаряшъ думата, а любовьта я нѣма. Значи, думата „любовь“ е опетнена. Ако пъкъ произнесешъ думата „умраза“, тя има обратенъ ефектъ. Кажешъ ли нѣкому „азъ те мразя“, тази дума има обратна сила. Като срещнешъ този човѣкъ втори пѫть, той вече е по-топълъ, гледа да ти услужи, отваря се къмъ тебе. Значи, като си произнесълъ думата „умраза“, произнесълъ си я по-правилно, отколкото думата „любовь“. Питамъ: дѣ е силата на тази любовь? Има нѣщо особено въ човѣшката душа, има единъ вѫтрѣшенъ езикъ, на който ние трѣбва да си говоримъ. Азъ считамъ това нѣщо за едно отъ най-добритѣ качества — то е почитанието. Като срещна нѣкой човѣкъ и го погледна, да познае, че му говоря Истината. Не той да ми казва: кажи ми Истината! Казвамъ: ти готовъ ли си да ме разберешъ? Азъ ще ти кажа само една дума: „аумъ, ауменъ“. И като ти кажа тази дума, ти трѣбва да ме разберешъ „Ауменъ аминъ“ — тази дума съдържа всичко въ себе си. „Ауменъ“ — това е ключътъ.

 

            Ще ви прѣведа тази дума на нашъ езикъ съ слѣдното сравнение. Ти си пѫтникъ, пѫтувалъ цѣла седмица и замръкналъ всрѣдъ пѫтя въ една тъмна, бурна нощь, снѣгъ, виелица, краката ти замръзнали, едва се държишъ на тѣхъ. Азъ те срещна, казвамъ ти: вземи този ключъ, тамъ на 100 крачки отъ тукъ има едно здание, единъ великолѣпенъ палатъ, отключи си и като влѣзешъ вѫтрѣ, ще намѣришъ ядене, пиене, топлина, баня, библиотека — всички удобства — никой другъ нѣма да намѣришъ тамъ. „Ауменъ“ — това е ключътъ — човѣкътъ, който е избавенъ отъ всички несгоди на този животъ. Ще отключишъ и ще влѣзешъ въ палата. Щомъ почнешъ да ме питашъ: ама по кой начинъ да отворя, рѫцѣтѣ ми измръзнаха, не мога да държа ключа — тогава азъ ще дойда съ тебе, но нѣма да ти кажа „ауменъ“, нѣма да чуешъ тази дума, а ще чувашъ само „кръцъ-кръцъ“. И сега, вие не произнасяте думата „ауменъ“, другъ нѣкой я произнася заради васъ, а вие чувате само „кръцъ-кръцъ“. Вие казвате: „аминъ — така да бѫде!“ Азъ ви казвамъ: ще ви завѣщая една голѣма кѫща.“ — Аминъ! Ще ви оставя 10 милиона наслѣдство. — Аминъ! Не, вие трѣбваше да кажете „аминъ“ прѣди да започна азъ. Ученицитѣ запитаха Христа: „Този народъ, който дойде тукъ, може ли да бѫде нахраненъ?“ — Може. Христосъ произнесе една свещена дума. Защо Христосъ се молѣше всѣкога вечерно врѣме? Той денемъ никога не се молѣше. Считаха Го малко еретикъ. Той се молѣше вечерно врѣме, за да не Го види никой. При това, всѣкога прѣдпочитаще облачни, тъмни нощи. Даже вечерно врѣме, когато имаше мѣсечина, Той никога не се молѣше на мѣсечина. Тъмнитѣ нощи обичаше! Казвамъ: ами по-голѣма тъмнина отъ скръбьта има ли?

 

            Нѣкой пита: защо е скръбьта? — За да се молишъ. За да се молишъ, за да не бѫде опетнена твоята молитва, трѣбва да имашъ такава голѣма скръбь, душата ти да бѫде тъй разтръсена, че ти да почувствувашъ дълбоко, вѫтрѣшно желание да се молишъ въ тайно, никой да не те види и да кажешъ на Господа: ауменъ! Господи, обичамъ те за всички добрини, които си направилъ заради менъ отъ толкова хиляди, и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, съ които Си ме обсипвалъ и ограждалъ. Единственото сѫщество въ свѣта, което ни обича, това е Богъ, и Той никога не ни е запитвалъ: ти обичашъ ли ме? Той седи наблюдава, дано се прояви въ насъ това човѣшко съзнание, да се спремъ и да кажемъ: азъ трѣбва да направя на този човѣкъ едно добро заради онази безпрѣдѣлна Любовь, съ която всѣкога сѫ ме ограждали. Щомъ кажа това нѣщо на себе си, въ тайно, по сѫщия скритъ начинъ трѣбва и да му помогна. Въ душата ми и слѣдъ това трѣбва да остане една свещена радость. Когато съмъ наскърбенъ, тогава трѣбва да направя най-голѣмитѣ добрини. А сега, кога очакватъ хората да направятъ най-голѣмитѣ добрини? — Когато сѫ радостни. Това не е правиятъ пѫть.

 

            И сега, вие ме запитвате: защо сѫ скърбитѣ? Казвамъ: скръбьта е единъ великъ методъ за разбиране великата Истина въ Свѣта. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени сѫ минали прѣзъ училището на скръбьта и станаха хора. Всѣки трѣбва да обикне скръбьта и като я срещне, да ѝ се зарадва. Ако ѝ кажешъ, че я обичашъ, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можешъ да я познаешъ, скрива се отъ тебе. Ако пъкъ кажешъ на радостьта, че я мразишъ, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посрѣща те, дава ти угощение. Тъй че, кажешъ ли на скръбьта, че я обичашъ, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако ѝ кажешъ, че я мразишъ, че не я обичашъ, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание.

 

            Сега какъ ще разберете този животъ? Вие, понеже мислите по човѣшки, ще кажете: Господи, не виждашъ ли страданията ми? Вие мислите, че Господъ се грижи само за вашитѣ малки страдания. Той вижда всичко. Тъй и при Христа едно врѣме дойдоха всички тия хора и Той каза: „Хлѣбъ трѣбва да се даде на тѣзи хора!“ Христосъ и днесъ вижда всички несгоди и страдания на ученитѣ хора, на лѣкаритѣ, на болнитѣ, на страждущитѣ, на умирающитѣ. Казвамъ: всички вие трѣбва да разбирате ключа на Любовьта, и когато намѣрите този ключъ и произнесете тази дума, и въ най-лошото състояние на душата си да се намирате, тя ще я тонира. Нѣкой пѫть сте близо, много близо до това състояние на радость, но лесно го изгубвате и съ години го нѣма.

 

            Та врѣме е сега, врѣме е нѣкои отъ васъ да учите този свещенъ езикъ. Послѣ, казвамъ на тѣзи, които мислятъ, че сѫ се родили отъ Духа Божий, позволено е вече за тѣхъ да учатъ този свещенъ езикъ на Любовьта и да се учатъ да служатъ на Бога. Дойдемъ ли до това служене, ние ще разбираме този свещенъ езикъ, между насъ ще се роди тази вѫтрѣшна връзка и ще се познаваме. Тогава нѣма да казваме: направи това, или онова. Всѣка ще знае самъ, какво ще трѣбва да прави. Не, вие трѣбва вече да живѣете въ новия животъ. Казвамъ: новиятъ моралъ е абсолютно безкористие, не бездѣйствие, не безработица, но работа чиста, благородна, възвишена, безъ да се спъваме отъ сегашнитѣ мѫчнотии. Сегашнитѣ мѫчнотии сѫ прѣдшественици на нѣщо велико въ свѣта Ние сме дошли до крайния прѣдѣлъ на съвременния свѣтъ. Нѣма да се мине дълго врѣме, и ние ще влѣземъ въ една нова вълна, въ едно трансформиране, затова трѣбва да бѫдемъ готови. Който не е готовъ, ще се намѣри въ положението на онзи, който за пръвъ пѫть се качва на нѣкой аеропланъ. Прѣзъ цѣлото врѣме той ще трепери отъ страхъ и нищо нѣма да види, ще иска по-скоро да слѣзе. Който е готовъ, ще усѣти единъ погледъ на духа си.

 

            Мнозина искатъ да изучаватъ живата природа, искатъ да изучаватъ математиката, естествени науки, астрономията и др. Отлична наука е астрономията! Какво ще учите хората на нея? Какво ще учатъ, отъ какви елементи е съставено слънцето ли? Хората сѫ смѣшни, като казватъ, че слънцето е съставено отъ водородъ, кислородъ и други нѣкои елементи. То е сѫщото, както когато нѣкой дойде и каже, че кѫщата на еди-кого си е съставена отъ дървета, керемиди и други материали. Щомъ кѫщата ми е създадена отъ тия елементи, и азъ съмъ създаденъ по сѫщия начинъ. Не, проявлението на това слънце, което виждаме и за което казваме, че е създадено отъ кислородъ, водородъ и други елементи, това е само една форма на единъ и на другъ родъ енергии, които се наричатъ водородъ, кислородъ, азотъ, вѫглеродъ и т. н. Това сѫ родъ енергии, които се проявяватъ по особенъ начинъ. Тия малкитѣ първични проявления на енергиитѣ, ние наричаме елементи. Това, което ние наричаме елементи, въ сѫщность не сѫ елементи. Дѣ ще се спремъ тогава? При атомитѣ не можемъ да се спремъ, тѣ сѫ цѣли свѣтове, създадени отъ йони. Послѣ ще дойдемъ до суперйонитѣ. Дѣ ще се спремъ тогава? Тѣзи елементи сѫ набрани енергии. Научно, или атомистически, или по който начинъ и да разглеждаме свѣта, идеята е една и сѫща.

 

            Туй, което сега свѣтътъ ни прѣдава, то е само по себе си важното. Въ слънцето, вънъ отъ тѣзи елементи, има и други елементи, които човѣкъ трѣбва да знае. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть, че слънцето може да ни даде животъ, но разумность не може да ни даде. Освѣнъ, че не може да ни даде разумность, но слънцето внася и мързелъ. Щомъ те нагорещи, вече не искашъ да работишъ. Всички живи сѫщества ставатъ мързеливи подъ благоприятнитѣ слънчеви лѫчи, и културата трѣбваше да се прѣнесе отъ по-топлитѣ страни, отъ Африка, въ по-студенитѣ мѣста, да се намали неговата свѣтлина и топлина, Тъй че разумностьта не е отъ слънцето, отъ друго мѣсто иде тя. Отъ друго мѣсто иде тази култура. Като казвамъ, че разумностьта не иде отъ слънцето, въ моя умъ седи друга идея. Ако ви кажа, че азъ виждамъ друго слънце, какво ще кажете вие? Ще кажете: ами ние защо не можемъ да го видимъ? Азъ го виждамъ при извѣстни условия, тъй щото и вие може да го видите при тѣзи условия, при които го виждамъ азъ. Ако нѣкой вижда единъ микробъ, той го вижда при извѣстни условия, подъ своя микроскопъ. Или ако нѣкой вижда една звѣзда, той я вижда при извѣстни условия, подъ своя телескопъ.

 

            Слѣдователно, въ вселената има друго слънце, което носи разумность. Ние трѣбва да дойдемъ въ връзка съ живото слънце, а не съ това, което виждаме, и което се казва въ Писанието: „Да не послужите на това слънце“. То е прѣдшественикъ на другото слънце.

 

            Та въ окултната наука има редъ методи за ония ученици, които се занимаватъ съ нея. Съ тия методи тѣ ще могатъ да провѣрятъ всички нѣща, които се говорятъ, а не да останатъ само на думи, но тамъ човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, като авиаторитѣ, и да не казва: азъ толкова години вече съмъ посвѣтилъ на това учение и какво съмъ направилъ? Не ще кажешъ: азъ съмъ посвѣтилъ толкова години, за да провѣря единъ фактъ въ живата природа, дали има друго слънце, но този фактъ е живъ, той върви заедно съ мене. Че съмъ иждивилъ 100 години, какво отъ това, една тайна съмъ добилъ. Че съмъ иждивилъ единъ животъ, какво отъ това, едно богатство съмъ добилъ, придобилъ съмъ една опитность, която става плъть отъ плътьта ми, кость отъ костьта ми, духъ отъ духа ми. Туй знание живѣе съ моето съзнание. И тогава ние вѣрваме въ единъ Господъ, християнитѣ вѣрватъ въ другъ Господъ, мохамеданитѣ вѣрватъ въ свой Господъ, и азъ не зная въ сѫщность въ кой Господъ вѣрватъ хората. Не че този Господъ е лошъ, всички Го виждатъ. Всѣка религия е добра, тя е на своето мѣсто, принесла е полза, но въпросътъ не е въ това, въпросътъ е за онѣзи напрѣднали души, които сѫ израснали. Тѣ трѣбва да излѣзатъ. Нѣма какво да се спираме, да казваме на другитѣ: вие сте невѣжи. За мене не е въпросътъ да отричамъ нѣщата, за мене е въпросътъ, какво трѣбва да зная сега. При сегашнитѣ условия трѣбва да изпразнимъ шишенцата си, за да ги напълнимъ. Значи, дойде нѣкой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Азъ наричамъ идеално шишенце това, което никога не може да се напълни. Азъ наричамъ тия шишенца скаченитѣ сѫдове въ свѣта. Били ли сте вие въ такива малки шишенца въ такива малки сѫдове? Защо не могатъ да се напълнятъ тѣ? Това сѫ милиарди шишенца, които сѫ тъй скачени, че всички се пълнятъ едноврѣменно.

 

            Та всички ние сме скачени сѫдове въ свѣта. Слѣдователно, добродѣтелитѣ на хората, и злото и доброто, което иде въ свѣта, като се вложи въ тия скачени сѫдове, въ тия шишенца, равномѣрно се разпрѣдѣля. И затова всички трѣбва да се стрѣмимъ къмъ своето цѣло, къмъ добродѣтелитѣ, понеже туй добро е общо за цѣлото човѣчество, а ние сме частици отъ цѣлото.

 

            Въ една отъ бесѣдитѣ си азъ говорихъ за частитѣ, и за цѣлото („Истинната лоза“). Всички тия правила трѣбва да се изучаватъ, та не е важно, кой каква служба заема. Службата е само врѣменно нѣщо. Нѣкои отъ васъ сте жени, други мѫже, учени хора, поети, художници, лѣкари, но погледна въ очитѣ на кого и да е отъ тѣхъ, виждамъ нѣщо лошо. Защо? Нѣкоя сестра е отлична художничка. Какво ѝ липсва? — Нищо не и липсва, освѣнъ това, че нѣма възможность да се прояви.

 

            И сега, всички ние сме набрали толкова много енергия, че искаме да се проявимъ. Не е въпросътъ само да ни обичатъ, но ние, които сме дошли на земята, всички трѣбва да се проявимъ. Проявлението е въ това, да изразимъ Божията Любовь. Христосъ преди 2000 години е казалъ: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила“. Ето начинъ, да проявимъ тази Любовь! И сега, като говоримъ за тази Любовь, у васъ веднага се явява мисъльта: този човѣкъ ни заобикаля много, говори ни за Любовьта много, но той има навѣрно нѣкакво намѣрение. Или, слѣдъ като говоримъ за Любовьта, нѣкой казва: ние се обикнахме, азъ те обичамъ много, ти не можешъ ли да ми дадешъ 5 — 10,000 лева на заемъ. Тебе те жегне нѣщо, казвашъ си: много скѫпо си продавашъ любовьта. За сега у всички хора има само единъ материаленъ вѫзелъ. Онзи обича красивата жена все за нѣщо. Онзи обича търговеца все за нѣщо. Ученикътъ обича учителя си все за нѣщо. На всѣкѫде все користолюбие, а то трѣбва да изчезне! Трѣбва да познаваме учителя си вънъ отъ това, което носи въ себе си, вънъ отъ неговата професия. Трѣбва да познаваме лѣкаря вънъ отъ неговата лѣкарска професия. Трѣбва да познаваме майката не само въ формата на майка, трѣбва да познаваме тази душа, тя е свободна, въ нея има нѣщо по високо отъ проявата на майка. Христосъ казва: „Онѣзи, които изпълняватъ волята Божия, сѫ мои майки, братя, сестри“. Какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на тѣзи думи?

 

            Та казвамъ; има нѣщо по-високо отъ бащата; има нѣщо по-високо отъ майката; има нѣщо повисоко отъ брата; има нѣщо по-високо отъ сестрата; има нѣщо по-високо отъ приятеля. Какво е това? — Е, не го знаемъ. Туй е толкова свещенно, че не може да се каже, но има нѣщо!

 

            Тогава, какво казва Христосъ за онзи свѣтъ? Ще кажатъ нѣкои: сроднитѣ души, нали? Да кажешъ онова най-великото, значи да кажешъ думитѣ: „Господи, Боже, мой?“ На български езикъ нѣма по-свещена, по-висока дума отъ тази. Тази е думата, която съдържа всичко. Тя е по-висока отъ майка, баща и братъ. Българинътъ, като дойде до нѣкѫдѣ, дѣто не може да разрѣши въпроса, въздъхне си и каже: Господи Боже! Тогава въ неговата душа настава облекчение. Българинътъ трѣбва да прѣвърне тия двѣ думи въ едно. Той казва: Господи Боже, охъ! — туря обекта отпрѣдъ. Казвамъ: сега ние всички сме дошли до това положение, до каквото е дошълъ българинътъ. Той е практиченъ човѣкъ. Като се объркатъ работитѣ му, той казва: „Господи Боже, веднъжъ да се оправятъ работитѣ ми, азъ ще посветя всичко на Тебе, ще Ти служа за винаги!“ Щомъ обаче, се оправятъ работитѣ му, той казва: е, то не бѣше нѣщо особено. Азъ произнесохъ тѣзи думи, обърнахъ се къмъ Бога въ единъ моментъ на слабость — и се отказва. Но не се мине много, Господъ втори пѫть го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тази дума — въздъхне и падне — умира. Тъй свършватъ всички онѣзи, които сѫ рекли „Господи Боже“ и слѣдъ това се отрѣкли. Тѣ кажатъ най-послѣ „охъ“ и умиратъ. Тъй ще свърши и сегашната култура. Вие ще кажете: дали всичко това, което ни се говори, е Истина? Азъ ви давамъ само 10 години срокъ да провѣрите. Все 10 години! Колкото минаватъ, все 10 години оставатъ. Не се лѫжете отъ думитѣ на никого! Ще дойдатъ нѣкои ще ви говорятъ, че всичко това сѫ празни думи. Не се лъжете! Всичко това, което хората ви говорятъ, сѫ празни думи, измама. Отъ тѣхнитѣ думи именно се покварятъ най-благороднитѣ, най-възвишенитѣ идеи. Това, което ви говоря сега, не е човѣшко, то е Божествено, било е нѣкога. Това, което хората говорятъ, то носи за въ бѫдаще смъртъ за всѣкиго. Кажешъ ли веднъжъ „Господи Боже“, бѫди смѣлъ човѣкъ! Рѣшително застани и кажи: отъ сега нататъкъ азъ ще служа смѣло, безкористно на тази свещена идея, която търсихъ и намѣрихъ, че ако ще свѣтътъ да се обърне наопаки! Започни да пѣешъ, бѫди радостенъ и веселъ и кажи: „ауменъ“! Като станешъ сутринь, кажи: „ауменъ!“ Може да нѣмашъ обуща на краката си, нищо отъ това, кажи: Господи, много Ти благодаря, че виждамъ краката си тъй, както Си ми ги създалъ. Можешъ да нѣмашъ дрехи, кажи пакъ така. Защо не? Туй наричамъ любовь къмъ Бога? Като виждашъ парцалитѣ на дрехитѣ си, които наоколо изглеждатъ като панделки, засмѣй се, считай, че си облѣченъ, както онзи, който е съ нова форма, съ модни дрехи и си кажи: тия мои дрехи не сѫ толкова долни, тѣ може да сѫ парцаливи, но въ тѣхъ съмъ вложилъ моитѣ най-свещени идеи! И наистина, съ тия негови парцаливи дрехи, като накадятъ нѣкой боленъ, оздравѣва, а отъ тия модернитѣ дрехи умира. Затова, съ дрехитѣ на светиитѣ, които е носилъ той, колкото и да сѫ парцаливи хората издържатъ и съ тѣхъ лѣкуватъ болни. Тия дрехи на светиитѣ, насадени съ най-хубавитѣ свещени идеи сѫ по-хубави, отколкото най-хубавитѣ модерни дрехи на кого и да е. Както виждате, съ тия хубави дрехи сега азъ мязамъ на васъ.

 

            „Знаеше!“ И всинца трѣбва да знаемъ! И азъ желая сега всинца да знаете тази свещенна дума и като я кажете, да знаете, че въ единъ день слънцето заради васъ ще изгрѣе, заради васъ е то! И като изгрѣе слънцето, да знаете, че първия лѫчъ е заради васъ. Защото като изгрѣятъ толкова милиони лѫчи, вие не можите да благодарите, нѣма да знаете, кой е първиятъ, тѣ ще бѫдатъ тъй много!

 

            И тъй, всички ние трѣбва да бѫдемъ носители на новата култура и да не се срамуваме. Желая на всинца ви сега да знаете какво трѣбва да правите. Като се върнете дома си, кажете: Господи Боже! Кажете ли това, слѣдъ туй кажете третата дума, новата дума „ауменъ аминъ“ и започнете съ ключа „солъ“, да произнасяте думата „Любовь“. Не да ви любятъ хората, но като произнесете тази дума, вашитѣ дрѣхи да почнатъ да димятъ, послѣ вашето тѣло да се нагорещи, да се нажежи и да почне да свѣти, да очистите всичко отъ себе си и да разберете, че животътъ има смисъль. Само тъй произнесете тази дума, ще осмисли живота ви. Туй азъ наричамъ „възкресение“. Тъй ще започне истинскиятъ животъ. Казва се, че Господъ щѣлъ да изпрати ангелитѣ си съ трѫби да затрѫбятъ, и човѣкъ щѣлъ да възкръсне. Туй е възкресението. Този ангелъ ще говори съ тази нова дума на живитѣ, на праведнитѣ, а трѫбата е за глухитѣ, за умрѣлитѣ, на които ще да тръби тъй силно, че тѣ ще изкочатъ отъ гробоветѣ си, никой нѣма да може да се скрие. Тъй както рибарьтъ съ мрѣжата си извлича рибитѣ навънъ изъ водата, така и ангелътъ съ тази трѫба ще ни извлѣче изъ водата и ще ни изправи прѣдъ сѫдовището Христово. Тъй го прѣдставятъ религиознитѣ, по тѣхнитѣ схващания, но прѣдъ мене седи друга една картина. Най-първо всичкитѣ нечистотии на хората ще се изчистятъ, послѣ дрѣхитѣ ще взематъ да димятъ, слѣдъ туй тѣлата ще се стоплятъ, ще свѣтнатъ и всички ще усѣтимъ, че въ нашитѣ парцали се криятъ тѣзи свещенни мисли, съ които можемъ да оживѣваме.

 

И тъй, Христосъ е казалъ: „Кажете имъ да насѣдатъ!“ И нахрани 5,000 души съ петь хлѣба и двѣ риби.

 

 

Бесѣда, държана отъ Учителя на 29 ноември, 1925 година въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...