Jump to content

1925_11_22 Тридесеть и осемь години


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

Тридесеть и осемь години

 

   „И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ боленъ отъ тридесеть и осемь години“.
 
 
 


Иоана 5:5

 

 
 
            „И тамъ имаше единъ человѣкъ боленъ отъ тридесеть и осемь години“. Отъ тридесеть и осемь години! Този стихъ е единъ костеливъ орѣхъ, отъ който едва ли можешъ да извадишъ нѣщо. Съврѣменнитѣ хора искатъ да изучаватъ лесни работи. Тѣ изучаватъ красиви поетически работи отъ разни поети и ги декламиратъ. Всички имъ рѫкоплѣскатъ, но това е похвала за тѣзи поети, които сѫ ги писали. Обаче хората се радватъ на тѣзи плодове. Крушата ражда плодоветѣ си, но хората имъ се радватъ, декламиратъ ги. Всѣки отъ васъ издекламира едно стихотворение и най-послѣ изпѣе една свещена пѣсень. Значи, хората не декламиратъ само, но и пѣятъ.
 
            Съврѣменнитѣ хора искатъ да знаятъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Казватъ: кажете ни вие, какъвъ е смисълътъ на живота. Какъвъ е смисълътъ на живота? Нѣкой казватъ: е, родилъ съмъ се. Че кой не знае, какъвъ е смисълътъ на живота? Кой не знае, че се е родилъ? Има много животни, които не знаятъ даже, че сѫ се родили. Това, дѣто хората знаятъ че сѫ се родили, и то е крачка напрѣдъ, защото пияниятъ човѣкъ не знае даже, че е пиянъ. А онзи, който е изтрезнѣлъ, знае, че е пилъ. Онзи, който се е напилъ, ходи изъ улицитѣ, търкаля се натукъ-натамъ, казва: тѣсенъ е пѫтьтъ, какво сѫ направили хората улицитѣ такива, не сѫ, направили пѫтя, както трѣбва. Нѣму не идва на умъ, че е пиянъ. Той се сблъсква съ нѣкой човѣкъ и си казва: какво се блъска този човѣкъ, какъ се е объркалъ изъ пѫтя! Какъ сѫ тръгнали тия хора така, че незнаятъ пѫтя си? Другитѣ хора му казватъ, че е пиянъ а той имъ казва: а, пиянъ съмъ, вие сте пиени. Най-послѣ той дойде до дома си, свѣсти се и казва: какъ съмъ се напилъ! Казвамъ: този човѣкъ е вече пробуденъ, съзнанието му е една стѫпка по-високо, той знае, че е пиянъ.
 
            Сега вие казвате: този е некултуренъ човѣкъ. Не, нии гледаме малко по-другояче на живота. Вие казвате: този билъ добъръ, онзи билъ лошъ. Какво отъ това, че нѣкой билъ добъръ? Какво отъ това, че нѣкой билъ лошъ? Нѣкой казва: азъ съмъ добъръ. Отдѣ знаешъ, че си добъръ? Другъ казва: азъ съмъ лошъ. Отдѣ знаешъ че си лошъ? Има ли нѣкаква максима, има ли нѣкакъвъ аршинъ, съ който мѣришъ тия нѣща? Я покажи тази максима! Ама Мойсей писалъ така. Че ти видѣлъ ли си Мойсея? Нѣкой отъ историцитѣ писалъ! Че дѣ сѫ тѣзи историци? — Има факти, има доводи. Хубави сѫ тѣзи нѣща, но за онзи, който седи горѣ на сцената въ театъра и декламира. Казватъ: какъвъ смисъль иматъ тия нѣща за живота? Ако смисълътъ на живота е въ това, да живѣемъ, то и руситѣ иматъ думата „животъ“, но подъ животъ тѣ разбиратъ своето благоутробие. Ние казваме: да живѣемъ, но руситѣ, като кажатъ „вотъ животъ!“ — подъ тия думи тѣ подразбиратъ онѣзи хубави пражоли посипани съ малко червенъ пиперецъ и отгорѣ съ онова старо шесть годишно винце. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: това не е сериозно. Че кои нѣща сѫ сериозни? Азъ мога въ единъ моментъ да ви направя сериозенъ. Какъ? Ще ви кажа: знаешъ ли, че жена ти падна и умрѣ. Какъ! Веднага се стресвашъ. Знаешъ ли, че синътъ ти, който е студентъ нѣкѫдѣ въ странство, падналъ отъ третия етажъ, и си строшилъ главата! Ти веднага скачашъ и отивашъ да провѣришъ, дали е вѣрно това нѣщо. Сериозенъ ставашъ. Тази сериозность има ли смисъль, на мѣстото си ли е? Питамъ: ние, които се безпокоимъ цѣлъ день, тичаме налѣво-надѣсно, нагорѣ-надолу, има ли смисълъ тази сериозность? Нѣкой казва: жена ми умрѣ. Ами че твоята жена бѣше направена отъ ледъ и се стопи. Ами че тя бѣше едно цъвнало цвѣте и увѣхна, та какво отъ това? Ами че тя бѣше единъ плодъ още зеленичъкъ, сега зрѣе нѣкѫдѣ и като узрѣе, ще ти каже, кѫдѣ да отидешъ да я откѫснешъ, да я изядешъ, и ще видишъ колко е сладка. Казвате: този човѣкъ ни забавлява. Ами вие не се ли забавлявате? Седите цѣлъ день съ перото си прѣдъ тевтеритѣ си църъ-църъ-църъ. Казвате: нѣма смисълъ да се проповѣдва. А има смисълъ да седите цѣлъ день прѣдъ тевтеритѣ си и да ровите въ тия смѣтки! Казвате: забатачи се главата ми въ тия тевтери! Че какъ може да се забатачи главата на единъ банкеръ въ тевтеритѣ вѫтрѣ? Азъ не виждамъ никаква каль, никаква тиня въ тия тевтери! Значи, символистически, алегорично взето, все става нѣкакво забъркване, нѣкакво забатачване въ главата, въ ума на този човѣкъ. Други нѣкои седятъ, питатъ: какъвъ, е смисълътъ на живота? Тѣ си забъркали пѫтя и отдѣ идватъ, накѫдѣ отиватъ, нищо не знаятъ, изгубили компаса на живота си. Ако попитаме приятелски съврѣменнитѣ учени хора, дѣ е сѣверниятъ полюсъ на вселената, тѣ не ще знаятъ да отговорятъ. Дѣ е сѣверниятъ полюсъ на земята, въ която ние живѣемъ, тѣ знаятъ, но дѣ е сѣверниятъ полюсъ на вселената, въ която живѣемъ, не знаятъ. Около този сѣверенъ полюсъ именно става всичкото движение. Значи, за да опрѣдѣлимъ живота, движението му, най-първо трѣбва да опрѣдѣлимъ посоката на нашето движение. Въ свѣта има несъзнателни движения и всички страдания произтичатъ именно отъ тия несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движимъ по една улица оттукъ-оттамъ и не знаемъ накѫдѣ сме. Наоколо ни има пъленъ безпорядъкъ, а ние мислимъ, че причината е въ улицата. Ние не съзнаваме, че нашиятъ умъ, нашитѣ способности, нашитѣ клѣтки сѫ въ дисхармонично състояние, и цѣлиятъ день умътъ ни, клѣткитѣ ни, способноститѣ ни се стѣгатъ, цѣлиятъ день седимъ въ тъмнина и не можемъ да си дадемъ отчетъ, защо ни е толкова тъмно. Защо ти се стѣга главата? Майка ти е жива, баща ти е живъ, сестра ти е жива, братъ ти е живъ, милиони имашъ въ касата си, но все пакъ нѣщо те стѣга и не можешъ да си дадешъ отчетъ, казвашъ си: има нѣща тайнствени! Да, има тайни нѣща, има тайнствени нѣща, но за разумнитѣ хора, за неразумнитѣ нѣма тайни. За разумнитѣ хора, за чиститѣ хора, за възвишенитѣ хора, за благороднитѣ хора, има велики идеи въ свѣта, а за глупавитѣ хора нѣма никакви идеи, за тѣхъ всичко се разрѣшава съ една единица. Глупавиятъ човѣкъ казва: животътъ се свършва съ смъртьта. Като умрешъ, всичко се свършва. Ето животътъ за него, той свежда всичко къмъ единъ знаменатель, Тогава и азъ казвамъ: като умрѣте всичко се свършва. Да, но тия, които подържатъ тази философия, сами не вѣрватъ въ нея. Ако е вѣрно това, че съ смъртьта всичко се свършва, защо казватъ тогава: я да ядемъ и да пиемъ! Щомъ всичко се свършва, дѣ е смисълътъ тогава въ тѣхния животъ.
 
            Ние се приближаваме къмъ 38-тѣ години. Какво има въ числото 38? Какво съдържатъ тия 38 години? — Крие се нѣщо въ тѣхъ, крие се една велика добродѣтель. Имате единъ великъ характеръ! Имате единъ човѣкъ, който седи цѣли 38 години при една кѫпалня и чака тамъ реда си. И ученъ човѣкъ е при това той! Вие ще кажете: какво ще ни занимаватъ съ този човѣкъ при кѫпалнята тамъ? Цѣли 38 години седѣлъ тамъ, глупавъ човѣкъ билъ! Ако бѣше въ наше врѣме, този човѣкъ щѣше да влезе въ една клиника, и до сега щѣше да бѫде здравъ. Въ една година врѣме щѣше да се излѣкува. Казвамъ: да, въ една година щѣха да го изпратятъ на „орландовци“. Този човѣкъ седѣ при кѫпалнята цѣли 38 години да се учи. Той научи, какво се крие въ тази кѫпалня. Той чакаше да се турне въ тази кѫпалня, да види, какво има въ нея, Друго нѣщо има въ тази кѫпалня. Обаче, други, по учени хора отъ него, го изпрѣварваха и влизаха прѣди него. Какво имаше въ този човѣкъ? Защо цѣли 38 години чакаше прѣдъ тази кѫпалня? — Той възпитаваше търпѣнието си. Търпѣние имаше въ него! Образецъ бѣше този човѣкъ! Кой отъ васъ би могълъ да търпи като него? Нѣкой казва: нѣмамъ вече търпение. Цѣли 34 години отъ какъ живѣя, нищо не научихъ. Бѣлъ день не видѣхъ въ живота си! Казвамъ: чакай, до 38 години има още врѣме.
 
            „И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ боленъ отъ 38 години“. И пита го Христосъ: „Какво чакашъ?“ — Чакамъ да влѣза въ тази кѫпалня, но други влизатъ прѣди мене, изпрѣварватъ ме. И тѣ сѫ хора, и тѣ искатъ да оздравѣятъ. Христосъ му каза: „Азъ съмъ онзи ангелъ, който 38 години наредъ слизамъ да размѫтвамъ тази кѫпалня, но хората не ме познаватъ. Това сега на тебе казвамъ. Ти никому нѣма да кажешъ това“. Ангелъ е той, но този боленъ Го вижда като човѣкъ. Христосъ му каза: „Стани, дигни одъра си и ходи!“ Питатъ го всички: „Кой ти каза да си вземешъ одъра?“ — Единъ човѣкъ. — Кой е този човѣкъ? Този боленъ е уменъ, той не смѣе да каже, че ангелъ е този, който му каза да си дигне одъра. Той е обективенъ човѣкъ. Евреитѣ го питатъ: „Кой бѣше този който ти каза да си вземешъ одъра и да си вървишъ? — Той е онзи, който слизаше да размѫтва водата. Какъ, който размѫтва водата ли? Че Той никому до сега не е казвалъ да дигне одъра си и да ходи. А, не е казвалъ! Вижъ сега хората какъ казватъ! Какъ да не е казвалъ? Че на всѣки, който е оздравѣвалъ, този ангелъ все е казвалъ: „Дигни одъра си и си замини!“ Кой какъ излѣзе отъ болницата, всѣкиму е казвалъ; „Дигни одъра си и си върви!“ Чудни сѫ хората, като казватъ, че този ангелъ никому не е казвалъ тия думи, каквито каза на този боленъ отъ 38 години. Ако Господъ кажеше това нѣщо на сегашнитѣ хора, и тѣ кажеха, че Богъ имъ проговорилъ, какво щѣха да кажатъ тия, които ги слушаха? Щѣха да кажатъ: какъ, Господъ ли ви говори? Ако ти си единъ професоръ въ нашия университетъ и кажешъ, че Господъ ти проговорилъ, всички ще кажатъ за тебе: дъската на този професоръ май е мръднала малко. Ние мислѣхме, че е свѣстенъ човѣкъ, като се занимава съ положителнитѣ науки, съ естественитѣ науки, съ математика съ химия, но нѣкаква нова наука е влѣзла въ ума му, разправя, че Господъ му проговорилъ. Този ученъ човѣкъ се извѣялъ малко. Понеже Господъ му проговорилъ, всички намиратъ, че се е извѣялъ. Да, когато Господъ ти проговори, всичко въ тебе е извѣяно. Азъ ще ви докажа, че наистина когато Господъ проговори на хората, тѣ ставатъ извѣяни, Зимно врѣме, когато земята се покрие съ ледъ и съ снѣгъ, нищо не расте, но пролѣтно врѣме, когато дойде онзи малъкъ вѣтъръ, всичкиятъ снѣгъ, скрежъ всичко това си отива. Дѣ е сцѣплението на частицитѣ тогава? Всички учени хора казватъ, че животътъ сѫществува вслѣдствие това сцѣпление, това тегнение между частицитѣ на тѣлата. А, господа, знаете ли що е сцѣпление? Казвате: сцеплението носи новъ животъ. — И безъ сцѣпление може да се живѣе. Да се свързваме единъ съ другъ, това не е животъ, това е една физическа верига. Когато искаме да заробимъ единъ човѣкъ, ние го свързваме по такъвъ начинъ именно, че го заробваме. Ние го заробваме така, както оплитаме влакната на конопитѣ.
 
            Другъ нѣкой казва: да се съединимъ като брънкитѣ. Ние казваме: да се съединимъ! Да, съединението прави силата. Ние трѣбва да разбираме тази дума. Законътъ, обаче почива на друго нѣщо. Великиятъ законъ на живота не сѣди въ сцѣплението. Сцеплението е само едно прѣходно състояние на живота. То съставлява само една трилионна часть отъ самия животъ. Питамъ ви сега: ако вие раздѣлите една секунда на трилионни части, каква часть отъ врѣмето ще прѣдставлява тази трилионна часть? Вие сте математици, свършили сте университетъ, нѣкои работи разбирате по-добрѣ отъ мене, кажете ми тогава, каква частъ отъ врѣмето съставлява тази трилионна часть отъ секундата? Ако азъ ви говоря за това врѣме, какво ще разберете? За такова разбиране знаете ли какво казватъ турцитѣ? Едно врѣме единъ турчинъ казалъ на единъ българинъ мукалитинъ: знаешъ ли, че нашиятъ султанъ има войници хиляда хиляди милиона, т. е. хиляда милиона по хиляда милиона? Българинътъ му казва: и орѣхи да бѣше това нѣщо, пакъ нѣмаше да се събератъ на земята, а още повече, щомъ сѫ войници, споредъ както казвашъ ти. Турчинътъ тъй разбиралъ това, тъй си казвалъ. Знаете ли какво нѣщо е да умножишъ хиляда милиона на хиляда милиона? Не е смѣшното тамъ, че турчинътъ казвалъ тъй, така си мислилъ той, но по нѣкой пѫть ние се поставяме въ положението на хора безъ смирение и мислимъ, че сме много учени. Азъ не искамъ да усмивамъ ученитѣ хора, напротивъ, радвамъ се, когато срещна учени хора. Да срещнешъ ученъ човѣкъ е приятно! Да срещнешъ културенъ човѣкъ е приятно? Да срещнешъ набоженъ човѣкъ е приятно! Да срещнешъ общественъ човѣкъ е приятно! Да срещнешъ, човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, въ каквато и да е степень, това е приятно! Животътъ, споредъ менъ, на каквато степень на развитие и да е, въ каквато форма и да се проявява, щомъ дойде онзи учениятъ човѣкъ въ съприкосновение съ него ще го разбере. Ако азъ съмъ жаденъ и се доближа до извѣстенъ пласть на земята, който дълго врѣме е билъ сухъ, и видя по едно врѣме, че изъ този пласть се яви една капка вода, ще се зарадвамъ. Защо? Защото тази капка ще внесе въодушевление въ менъ. Азъ зная, че задъ тази капка има още хиляди капки вода. Тази капка ще се увеличи, слѣдъ нея ще дойде втора, трета, четвърта и още много капки вода. Не бѣше ли тази капка носителка на една нова велика идея за живота? Слѣдователно, всѣка идея, която е кацнала въ вашия умъ, въ вашето съзнание, колкото малка и да е, колкото нищожна и да е, тя е първата капка вода въ вашия сухъ пластъ. Тя носи живота. Спрете се върху нея, зарадвайте ѝ се. Послѣ ще дойде и втората, и третата капка.
 
Ще ви цитирамъ една пѣсенъ, въ която пѣвецътъ запитва: „Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа!“ Какъвъ е отговорътъ на този въпросъ? Азъ ще ви кажа тази Истина, сега за пръвъ пѫть въ живота. Тази Истина отъ Любовьта излиза отъ Мѫдростта просиява и носи вѣчния животъ и свобода за тебе. И продължава по-нататъкъ, този поетъ, този пророкъ, който е говорилъ въ миналото“. Тази Истина е насадена дълбоко въ твоята душа, нейниятъ езикъ ти научѝ, всѣка нейна дума добрѣ разберѝ и за нея всичко посвети; напрѣдъ върви въ живота безъ страхъ, и ти ще имашъ свобода за всѣкога. Нейния езикъ ти научи, всѣка нейна свещенна дума добрѣ разбери! Азъ казвамъ, че онази Истина, която вие търсите, тя е всадена вѫтрѣ въ вашата душа, и вие трѣбва да научите нейния свещенъ езикъ. Азъ ви говоря за този езикъ, затова всѣка нейна дума добрѣ разберете и напрѣдъ вървете! За васъ е знанието въ свѣта, за васъ е създаденъ този свѣтъ, не този човѣшки свѣтъ тукъ, но свѣтътъ на ония далечни слънца и звѣзди, които постоянно ви говорятъ: „Колко има да се учи! „И наистина какъвъ пъленъ животъ има тамъ! Оттамъ говори Господъ. Казвате: дѣ е Господъ? — Горѣ на небето, въ звездитѣ. Дѣ е Господъ? — Въ човѣшкитѣ сърца. Дѣ е Господъ? — Въ човѣшкитѣ умове. Дѣ е Господъ? — Въ човѣшкитѣ души. Дѣ е Господъ? — Въ човѣшкитѣ духове. Дѣ ще търсимъ този Господъ, я ми кажете вие! — Тамъ, въ сърцата си. Ако твоето сърце е слабо въ даденъ случай, че не може да извърши нѣщо, призови твоя умъ! Защо? Защото умътъ седи по-високо отъ сърцето. Ако и умътъ не може да извърши работата, която искашъ да извършишъ, Господъ живѣе въ твоята воля, призови и твоята воля на помощь. Ако и съ нея не можешъ да постигнешъ, което желаешъ, Господъ живѣе и въ твоята душа, въ твоето възвишено съзнание, което носи свѣтлина, призови този Господъ, Който живѣе и въ духа ти, и тогава всичко ще можешъ да направишъ. Кое всичко? — Най-първо онова, което Любовьта върши. Тя внася миръ. И когато азъ стана миренъ човѣкъ, азъ ще нося благото на всички хора. Нѣкои хора ги наричтъ мирни. Миренъ е онзи тихиятъ, чистиятъ изворъ, който минава навсѣкѫдѣ прѣзъ градове и села и ги пои. Този миренъ изворъ дава животъ на хората. Нѣкои хора казватъ: опекоха ме вече. И азъ нѣкой пѫть искамъ да бѫда опеченъ, но не като песметъ, не като баница, не като кокошка, не като прасе, по никой начинъ така не искамъ да бѫда опеченъ. Да ме пази Господъ отъ такова опичане! Искамъ да бѫда опеченъ, както е опечено житното зърно. Има едно приятно опичане въ свѣта. То съдържа животъ въ себе си. Азъ не говоря за това опичане, че да се огънешъ. Всѣко нѣщо, което живата природа е опекла, носи животъ въ себе си.
 
            Та казвамъ: онзи огънь, онова опичане, кое може да внесе въ насъ възвишеното и благородното, то е свещениятъ огънь на Любовьта. Защо именно трѣбва да търсимъ Любовьта? Защото отъ нея излиза Истината. Защо трѣбва да търсимъ и Мѫдростьта? Понеже отъ нея просиява Истината. Истината пъкъ е всадена дълбоко въ нашата душа, и тя има свой свещенъ езикъ. Докато ние не научимъ нейния езикъ, тя не може да ни говори. Туй е единъ отъ нейнитѣ велики закони. Истината очаква да научимъ нейния свещенъ езикъ и да разберемъ всѣка нейна дума. И тогава, напрѣдъ въ живота, да видимъ, какъвъ смисълъ има въ Истината! Истината води къмъ живота. Тогава и животътъ има смисъль, защото може да бѫде безсмъртенъ. Той може да хване онази староврѣменна змия, която ражда страданията въ свѣта. Ние не трѣбва да се отричаме отъ живота, а да търсимъ истинския животъ. Отричаме се ние отъ сламата, а не отъ житото. Нѣкой пита: отъ какво да се отречемъ? — Да се отречемъ отъ тази слама, съ която ни забавляватъ. Дойде онзи благородниятъ, донесе ни пъленъ кошъ съ плѣва и ни казва: хубаво нѣщо е това, добъръ е животътъ! Казвамъ: зная, плѣва е това, хиляди години съмъ ялъ тази плѣва. Изсъхнало е тѣлото ми, ребрата ми се четатъ, па и лицето ми е станало като на светия. Да, светии сѫ това, но светии на плѣвата. Азъ почитамъ тия светии, но за други светии говоря. Азъ проповѣдвамъ за светии, които свѣтятъ, които иматъ свѣтящи лица, които свѣтлина носятъ. Азъ не говоря за тия жълтитѣ светии. И азъ съмъ светия, пъкъ и вие сте светии, даже нѣкой отъ васъ сте повече светии и отъ мене. Азъ се радвамъ, че човѣкъ има подобни на себе си. Е, и безъ масълце може, само съ сухъ хлѣбецъ.
 
            И тъй, този човѣкъ седѣ прѣдъ кѫпалнята цѣли 38 години. Намѣри го тамъ Исусъ и му каза: „Слушай, азъ съмъ пратенъ при тебе, дигни си одъра и на работа! Не стой!“ Този боленъ каза: „Свършихъ най-послѣ университета, моятъ Учитель дойде и ми даде дипломъ“.
 
            „Дигна одъра си!“ Чакай да видя, дали ще мога да го сдипля! Започва той да сгъва възглавницитѣ си. Колко възглавници имаше? Той си казваше: „Тукъ има 10 съдрани и двѣ здрави възглавници. Здравитѣ ще подаря нѣкому, но слѣдъ като излѣза вънъ. Имаше единъ дюшекъ още и единъ сламеникъ. Май тежко ще ми е, но ще опитамъ. Този ми каза, да го дигна и мога да го дигна“. Слѣдъ това събра походното си легло, натовари го на гърба си и каза: „Варда!“ Варда значи отворете пѫть. Този боленъ, който цѣли 38 години е чакалъ прѣдъ кѫпалнята излиза най-послѣ и казва; „Азъ съмъ този видниятъ професоръ, който съмъ свършилъ четири факултета. Сега разбирамъ живота. Видѣхъ онзи ангелъ, който всѣка година слиза въ водата и я размѫтва, Виждате ли, благодарение на Него мога да нося одъра си“. Питатъ го евреитѣ: „Кой ти позволи да носишъ одъра си?“ — Онзи, който размѫтва водата? Кой е той? — Не го зная, не зная името Му. Ще отида да науча името Му и тогава ще дойда да ви кажа. Той занесе одъра дома си и тръгна да Го търси. Намѣри Го, и Исусъ му каза: „Слушай, прѣди нѣколко сѫществувания ти бѣше много ученъ човѣкъ, но каза една голѣма лѫжа, излъга хората и трѣбваше цѣли 38 години да изкупвашъ грѣха си. И сега си ученъ човѣкъ, но пази се вече да не излъжешъ пакъ, защото ще ти стане злѣ“. Не, азъ нѣма вече да лъжа, а ще отида да проповѣдвамъ. Ще отида да кажа на евреитѣ, че Онзи, Който ме излѣкува, е Исусъ. Какво направиха евреитѣ? Тѣ казаха: „Дръжте този човѣкъ, той разклаща съврѣменния порядъкъ на нѣщата! Дръжте този човѣкъ, заради Него ще ни изпотрепятъ римлянитѣ!“ Като че римлянитѣ по-рано не ги трепѣха. Кое е характерното въ този боленъ, на когото не знаете името? Азъ се ровихъ въ своята архива, въ акашиевитѣ записи и въ записитѣ на природата, намѣрихъ името му, но не зная, дали ще повѣрвате. Името на този виденъ професоръ е Исаваръ Белъ-Аму. Той е билъ виденъ адептъ, виденъ ученъ, който се ровилъ изъ своитѣ книги и чакалъ да дойде неговия виденъ Учитель. Ученъ човѣкъ е билъ този боленъ. Ще кажете: какъвъ ученъ, той е билъ единъ хилавъ, боленъ човѣкъ. Не, 38 години да седишъ при кѫпалнята, да не изгубишъ вѣрата си и да не се роди въ тебе едно горчиво чувство, това всѣки не може да изтърпи. Лежи той на одъра си, не гледа да дръпне, да бутне този или онзи, чака реда си. Казвамъ: когато вие се обезсърчите, четете Писанието. Красиви работи има въ него. Нѣма какво да се обезсърчавате. Този свѣтъ е една кѫпалня. Защо сте дошли на този свѣтъ? — Да се учите. Най-първо този свѣтъ е за учение. Вие казвате, че сте дошли на земята, за да живѣете. Да, дошли сте и да живѣете, но живота ви се дава само като едно условие. Живота вие е даденъ като почва, а учението е смисълътъ, цѣльта въ живота ви. Яденето е на мѣстото си то означава гориво и поливане. Да ядешъ и да пиешъ, това е на мѣстото си въ почвата. Нѣкой казва: азъ ямъ много добрѣ, Не, не поливай много цвѣтето, тъй-много два-три пѫти трѣбва да го полѣешъ. Като изсъхне много, полѣй го съ малко водица. Пъкъ нѣкой пѫть можешъ да го полѣешъ и съ малко сладко винце. И то не е лошо.
 
            Въ живота има двѣ крайности. Нѣкои хора се отказватъ отъ работата и казватъ: човѣкъ не трѣбва да работи, той трѣбва да бѫде благороденъ — и безъ работа може. Онзи който не работи, ръжда го разяжда. Други пъкъ казватъ: не, човѣкъ трѣбва да работи. Тѣ пъкъ отъ много работа се изтриватъ. Нѣкои хора казватъ: много сънъ не трѣбва. Други хора пъкъ много спятъ. Живата природа не обича крайности. Ти ще спишъ толкова, колкото ти трѣбва. Ти ще работишъ толкова, колкото ти трѣбва. Ще работишъ така, че нито да ръждясашъ, нито да се изтриешъ: Това е истинското състояние въ природата. Сега ние искаме да свършимъ бързо наукитѣ си. Бѫди увѣренъ, че ти, който искашъ да свършишъ бързо наукитѣ си, ще се изтриешъ. Другъ нѣкой казва: мене не ми трѣбва никаква наука. Ти пъкъ ще ръждясашъ. Това е още по-лошо. Ще се учишъ! Тогава казвамъ; цѣльта на живота ви е да се учите — нищо повече. Вие сте пратени още отъ прѣди 2000 години тукъ на земята въ Божественото училище, въ тази забавачница да се учите. Ако ви попитамъ сега, прѣзъ кой пѫть минахте, за да дойдете на земята, вие сте забравили. Кога сте тръгнали, и това сте забравили. Какъ е името на баща ви? Ще кажете: баща ми се казва Иванъ Стояновъ. Другъ ще каже друго нѣкое име. Че колко бащи имате вие? Единъ баща имате всички вие. Неговото име искамъ азъ да знаете. Единъ Баща имате, а не хиляди бащи!
 
            Дошли сега математицитѣ да ме убѣждаватъ съ своитѣ дроби съ различни знаменатели. 1/5, 2/6, 1/8 и т. н. Казвамъ: съберете тия дроби! — Не може така да се събиратъ, различни знаменатели иматъ тѣ. Подведете ги тогава подъ общъ знаменатель! — Ама не знаемъ какъ. Нали имате много учени хора, извикайте ги! Казвамъ: намѣрете единъ такъвъ общъ знаменатель, който да включва отдѣлнитѣ знаменатели на всички дроби. Ако имате единъ редъ отъ 100 дроби, подведете ги подъ общъ знаменатель! Какъвъ ще бѫде този знаменатель, по-голѣмъ или по-малъкъ отъ всички знаменатели на отдѣлнитѣ дроби? — По-голѣмъ. Да, вѣрно е. Слѣдователно, общото заключение е слѣдното: когато подвеждаме извѣстенъ брой дроби съ различни знаменатели къмъ единъ общъ знаменатель, всѣкога общиятъ знаменатель е по-голѣмъ отъ общитѣ знаменатели на отдѣлнитѣ дроби. Общото заключение оттукъ пъкъ е слѣдното: общиятъ знаменатель отъ всички вѣрвания на всички благородни и възвишени хора въ свѣта е по-голѣмъ отъ нашитѣ частни знаменатели. Значи, твоето сърце има единъ знаменатель; твоятъ умъ има другъ знаменатель; твоята воля има трети знаменатель; твоята душа — четвърти знаменатель. Само така ти ще се домогнешъ до общия знаменатель. Само така ще намѣришъ туй възвишеното, Божественото. Само така ще намѣришъ Бога, Твой Баща е Той — Баща, отъ Който си излѣзълъ. Само така ти ще знаешъ на какво си равенъ. Ти трѣбва да знаешъ себе си като една опрѣдѣлена единица, като една опрѣдѣлена величина въ свѣта, защото за всѣки едного отъ насъ не важи това, колко сме малки, не важи формата, но всѣки трѣбва да знае точно опрѣдѣлено, каква единица прѣдставлява въ живата природа. Въ този Божественъ реаленъ свѣтъ, да знае на колко се равнява. За себе си той трѣбва да знае това нѣщо. Ако ви запитатъ, на колко си равенъ, ще кажешъ: не зная. Това, че не знаете, не е лошо, не е упрѣкъ, но казвамъ, че всѣки трѣбва да знае своята величина. Че не знаете Бога, това не е лошо. Че сте Го забравили, това не е лошо. Азъ зная единъ ученъ американски професоръ, съ когото се случило слѣдното нѣщо. Единъ денъ отива той на пощата да си получи едно писмо, и началникътъ на пощата го пита: „Моля ви се, господине, кажете си името!“ Този ученъ, обаче, си забравилъ името и казва на началника: „Моля почакайте малко!“ — и веднага излиза на улицата. Рѣшава да отиде въ кѫщи да пита жена си, какъ е името му. Значи, това име, което носи днесъ, не е толкова сѫществено. По пѫтя го срѣща единъ познатъ господинъ и му казва: „А, господинъ професоре!“ — споменава името му. Благодаря ви, извинете ме, господине, казва професорътъ и се отдалечава. Връща се при началника на пощата и му казва: „Господине имамъ честьта“ — и си казва името. Вие ще кажете: този човѣкъ е смахнатъ. Не е смахнатъ. Нѣкой ме завежда на Витоша и ми казва: слушай, да запомнишъ тази игла на това мѣсто! Връщамъ се послѣ самъ, не мога да я намѣря. Завеждамъ хора да имъ покажа дѣ бѣше иглата. Казвамъ имъ: ето, тукъ нѣкѫдѣ бѣше иглата. Търся я, но не мога да я намѣря, не помня дѣ бѣше иглата. Отивамъ при онзи, който ми я показа и му казвамъ: ела да ми покажешъ, дѣ е иглата. Какво означава това, че забравямъ? Философски това означава, че моето съзнание не е толкова развито, затова забравямъ.
 
            Та и ние сме забравили сега смисъла на нашия животъ. Вие си казвате: този човѣкъ отъ себе си ли говори тия нѣща, или ги измисля? Ще бѫде смѣшно да ги измислямъ. Това не е правиленъ начинъ за разсѫждение. Ако азъ съмъ щестлавенъ човѣкъ, разбирамъ, но Истината не е и въ нашитѣ разсѫждения. Тя е нѣщо Божественно. Ако азъ се спра при вашата чешма и кажа: отдѣ ли взима тази чешма водата? — Право ли е това разсѫждение? Изворътъ и безъ тази чешма може, и безъ коритото ѝ може, и безъ крана на тази чешма може, обаче той може самъ да си направи корито. Азъ казвамъ: истинското корито е това, което този изворъ самъ може да си направи което никой другъ не може да му го направи. Коритото, кранътъ и самата чешма, които могатъ да се взематъ, не сѫ потрѣбни, а туй корито на извора, което никой не може да вземе, то е истинскиятъ пѫть. То е реалното въ живота. Слѣдователно всѣко нѣщо, което хората могатъ да ви взематъ, то не е истинското, не е реалното, то е направено отъ хората, затова могатъ да го взематъ, а това, което става въ извора вѫтрѣ, което бъбли, което никой не може да ви го вземе, то показва пѫтя на хората. Голѣмъ е този изворъ! Това сте вие. Сега азъ ви гледамъ, вие сте красиви чешми, направени отъ злато и оть сребро, отъ безцѣнни камъни и като дойде нѣкой при една такава чешма, или при нѣкой такъвъ изворъ, кръсти се. Питамъ го: защо се кръстишъ? Какъ да не се кръстя прѣдъ такива голѣми безцѣнни камъни, като паче яйце, да ми се падне поне единъ отъ тѣхъ! Че какво отъ това, ако ти си падне? — Ще се осигуря прѣзъ цѣлия си животъ. Вѣрно е, че можешъ да се осигуришъ, но не е Истина, че можешъ да се осигуришъ. Утрѣ, като се осигуришъ, смъртьта ще дойде, и ти ще отидешъ заедно съ този камъкъ. Заради него и ти ще отидешъ. И знаете ли въ какво положение ще се намѣрите? Единъ день една щестлавна жаба хванала едно малко, красиво пиленце, вързала го на гърба си и казала: „Да си имамъ и азъ поне нѣщичко!“ Обаче, за бела, вижда я отдалечъ единъ соколъ, който обичалъ пиленцата, спуща се да го улови, хваща го съ клюна си и заедно съ него задига и жабата. Казвамъ: ако тази жаба нѣмаше туй пиленце на гърба си, щѣше да си бѫде въ водата, а сега, като турила туй пиленце на гърба си, соколътъ, като задига пиленцето, задига и нея. Ахъ, тѣзи яйца, сега всички говорятъ за яйцата. Гледамъ нѣкои казватъ: хубави сѫ кокошитѣ яйца! Въ Америка иматъ особенъ начинъ за разпрѣдѣлението на яйцата. Тамъ не ги продаватъ всички на една цѣна, както въ България но споредъ голѣмината. Иматъ си особени машини, и споредъ голѣмината ги разпрѣдѣлятъ по номера и така имъ опрѣдѣлятъ цѣнитѣ. Различни яйца има днесъ! Нѣкои казватъ: туй яйце е цѣла бомба, като се пръсне, 200 души може да убие. Съ ония кокоши и пачи яйца най-много двама души могатъ да се наядатъ, а тия яйца новитѣ и 200 души наведнажъ могатъ да убиятъ, Гледамъ друго нѣкое паче яйце, казвамъ: паче яйче е, но като се пръсне, пълно е съ задушливи газове, 2000 души може да отрови. Питамъ: какъ почнаха да се снасятъ тия яйца? Едно врѣме кокошкитѣ и патицитѣ снасяха яйца, които хранѣха свѣта, а сега, когато хората почнаха да ги снасятъ, взеха да се унищожаватъ съ тѣхъ. Човѣшкиятъ умъ снася яйца врѣдни за съврѣменното човѣчество. Тѣзи газове можеха да се турятъ на друго мѣсто. Хубаво направиха тѣзи учени хора, че туриха своя умъ на работа и познаха величието на природата, но тѣ не трѣбваше да турятъ енергиитѣ на природата въ тия пачи и кокоши яйца. Най-първо ние трѣбва да убѣдимъ тия учени хора, че не по такъвъ начинъ, съ тия отровни, задушливи газове ще могатъ да спасятъ свѣта. Нека мислятъ за други газове, за други яйца.
 
            На ученитѣ хора трѣбва да се даде единъ примѣръ. Азъ сега алхимически приготовлявамъ едно кокоше яйце. Ще кажатъ нѣкои: а, залъгва ни този човѣкъ! Какво залъгване? Кокоше яйце е това. Реално нѣщо е туй! Знаете ли какъвъ ефектъ има това яйце? Влѣзешъ нѣкѫдѣ между хора, които се каратъ, които не се разбиратъ, спорятъ за нѣщо: нѣкѫдѣ синъ баща си изпѫдилъ, другадѣ синъ майка си изпѫдилъ, трети брата си изпѫдилъ и т. н. Каратъ се, биятъ се и азъ, като влѣза между тѣхъ, покажа имъ яйцето. Всички се затичватъ да го взематъ, но азъ имъ казвамъ: вземете туй яйце, нека мине отъ рѫка въ рѫка, разгледайте го и тогава ще го разберете. Въ това врѣме, докато това яйце обиколи всички, хора, неразположението между тѣхъ изчезва, и въ тѣхъ се заражда едно братско чувство. Казвамъ имъ послѣ: хвърлете това яйце на земята и вижте какво ще стане! Ще убие ли хората? Не, хората нѣма да се избиятъ, но ще оздравѣятъ, ще поумнѣятъ и братски ще живѣятъ.
 
            И тъй, този боленъ е лежалъ цѣли 38 години. Казвамъ: всички вие, които имате това съзнание, трѣбва да разнасяте туй учение. Врѣме е вече за това! Вие дължите нѣщо на невидимия свѣтъ. Вие може да отричате това нѣщо, но то е фактъ. Ние сме събрани тукъ именно отъ този невидимъ свѣтъ, и затова му дължимъ. Че това е така, ще видите, че споредъ съзнанието, което имате, вие сами ще разберете, че има единъ вѫтрѣшенъ свѣтъ. Туй вѫтрѣшното въ васъ именно е красивото, то е, което не се измѣня, което остава при всички условия едно и сѫщо. Кога ще бѫда азъ все сѫщия човѣкъ? Ще ви приведа единъ примѣръ, да ме разберете по земному. Ако азъ съмъ сиромахъ човѣкъ, а вие сте единъ богатъ човѣкъ и дойдете въ дома ми, и азъ ви приема добрѣ, поканя ви въ своята стаичка при огъня, разговарямъ се съ васъ любезно, това още не показва, че азъ съмъ човѣкъ и че вие сте ме познали като такъвъ. Това е само едната ми страна. Азъ имамъ интересъ отъ васъ като богатъ, и затова всѣкога като идвате въ дома ми ще ви приемамъ любезно и ласкаво. Ако единъ день вие заемете моето мѣсто, т. е осиромашеете, и азъ не ви приема по сѫщия начинъ, като по-рано, а кажа, че не ви познавамъ, това показва, че азъ сега съмъ другъ човѣкъ. Не, азъ трѣбва и сега да ви приема по сѫщия начинъ, както и по-рано. Ако ви дамъ сѫщия приемъ, сѫщото почитание, както и по-рано, това показва, че азъ съмъ истинскиятъ човѣкъ, при всички условия си оставамъ единъ и сѫщъ. И когато съмъ сиромахъ, и когато съмъ богатъ, трѣбва да бѫда единъ и сѫщъ. Има една сиромашия, съ която хората могатъ да влѣзатъ въ царството Божие; Има едно богатство, съ което хората могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Има една сиромашия, чрѣзъ която хората не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие; има и едно богатство, чрѣзъ което хората не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие.
 
            Та ние трѣбва да имаме прѣдъ видъ примѣра на този боленъ съ онова велико смирение. Ние мислимъ, че много знаемъ. Не, малко знаемъ, а това трѣбва да радва всинца ни. Защо? — Понеже има много да учимъ. Ние сме въ първата фаза на развитието си, дѣто може да се радваме, че Богъ ни е далъ този великъ животъ, да видимъ онази велика Божия благость, която сѫществува въ Него. Това не трѣбва да бѫде подкупъ, но да видимъ, че Богъ, Който, ни е далъ този малъкъ животъ, е вложилъ въ насъ редъ сили и способности. Слѣдователно, ние сме още въ прѣдисловие на този великъ животъ.
 
            И тъй, Христосъ ще дойде въ тази кѫпалня и какво ще каже? — Дигни одъра си и върви! И като излѣзете вънъ ще кажете: Духътъ ни проговори, Не, слѣдъ като Го намѣрите ще кажете: Онзи, Който ми каза, дигни одъра си и си върви, Той е Исусъ. Исусъ, на еврейски Ешуа, е символъ, Той означава онзи принципъ, който съдържа въ себе си творческитѣ сили, позитивнитѣ сили, които създаватъ; той съдържа въ себе си онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй велико съзнание, което ражда хармонията и туря въ редъ и порядъкъ всичко. Всички тия сили се подчиняватъ на този висшъ принципъ безъ никакъвъ капелмайсторъ, т. е. има капелмайсторъ, но той само дигне и сложи своята прѫчица, всички свирятъ въ тактъ, безъ никаква грѣшка. И тогава имаме буквата w., вавътъ, не нашето „в“. На еврейски езикъ това „в“ означава кука, гега, съ която овчарьтъ хваща онази овца, която кръшка отъ пѫтя си и ѝ казва: Само при мене, само при своя овчарь можешъ да си въ безопастность, а тамъ въ гората вълцитѣ ще те изядатъ. Тукъ стой при мене, азъ ще те науча. Въ нашата буква „в“ ние сме скрили малко вътрешния ѝ смисълъ. Тази буква въ латинската азбука означава противорѣчие, рогитѣ на козата. Въ окултната наука, този човѣкъ, който има два рога, както въ козата е въ противорѣчие съ Бога. То означава двѣ единици, които се борятъ една съ друга, които сѫ въ противорѣчие, или двама пехливана, които се борятъ на хорото, за да покажатъ, кой е по-силенъ. Ти ще се боришъ, ще работишъ, докато намѣришъ Учителя си. Кой Учитель? Азъ не искамъ да ви поставя въ противорѣчие, ще ви кажа, кой Учитель. Вие ще намѣрите не самозванния си учитель, но Онзи, Когото Богъ е поставилъ за васъ отъ вѣковетѣ. Той е този Ешуа, Който съдържа въ себе си тѣзи формативни, позитивни, козативни и воативни сили. Това, тъй казано, нищо не значи, но да ви го прѣведа на български. Това значи: силитѣ, отъ които всичко произтича; силитѣ, които всичко съграждатъ и хармониратъ; силитѣ, които всичко държатъ и запазватъ, безъ да се измѣнятъ. Тъй, да се размърда малко ума ви. Запомнете това нѣщо!
 
            И тъй, този човѣкъ седѣлъ цѣли 38 години прѣдъ кѫпалнята. Всички вие, като хора, трѣбва да имате неговия характеръ на търпѣние. Нали сте българи, които се отличавате съ мѫжественость, покажете, че сте смѣли! Нека те пекатъ, но нека всички знаятъ, че тази Истина, която търсѝ намѣри и сега разбра, че тя е посадена въ твоята душа. Нѣкой ще ти каже: какво разбра? — Търся Истината, която е посадена въ моята душа, търся Учителя си, Който ще ме научи на този свещенъ езикъ на Истината. Придобиете ли това, да можете да се разговаряте на този езикъ, това ще бѫде най-голѣмото благо, най-великия день за васъ. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който каза въ началото. Какво е казълъ? То е на Божественъ езикъ, азъ не мога да го изкажа, но хайде да ви го прѣведа на български езикъ. И рече Богъ: „Да бѫде свѣтлина!“ Въ насъ думата свѣтлина подразбира да се видятъ нѣщата само. Свещениятъ езикъ подъ думата свѣтлина подразбира друго нѣщо. Да бѫде свѣтлина! — значи „Аумъ“.
 
            Сега, азъ ви пожелавамъ като на този боленъ да си дигнете одъра! Аумъ!
 
 
 

Бесѣда, държана отъ Учителя на 22 ноември, 1925 година въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...