1925_11_15 Заведоха Исуса

[Ани]

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Заведоха Исуса.

 

„Тогазъ заведоха Исуса“.

 

Иоана: 18:28.

 

 
            Казва имъ Исусъ: „Азъ съмъ“! Когато щастието въ свѣта слѣдва нѣкои хора, тѣ казватъ: азъ съмъ! Щомъ дойде нещастието, нѣма ги, изъ миши дупки се криятъ. Ние виждаме Христа въ врѣме на опастность, казва: „Азъ съмъ!“
 
            „Тогазъ заведоха Исуса“. Този е единъ знаменитъ стихъ. Върху него има хиляди проповѣди, писани, хиляди краснорѣчиви проповѣди, държани и то толкова краснорѣчиви, че сѫ затрогвали сърцата на хората, толкова краснорѣчиви, че сѫ извиквали сълзи отъ очитѣ на хората. Питамъ? коя е онази подбудителна причина, която предизвиква сълзитѣ? Мнозина страдатъ, че Христосъ плакалъ, а ние знаемъ, че Христосъ никога не е плакалъ за себе си. Чудно е да плачешъ за човѣкъ, който самъ за себе си не плаче! Нѣма нужда да плачать хората за героитѣ въ свѣта. Можемъ да плачемъ за себе си — благородно е. И въ дѣйствителность, въ края на краищата, ние плачемъ винаги не за другитѣ, плачемъ за себе си. Прѣдъ хората се прѣдставляваме, че плачемъ за другитѣ, а то за себе си. Въ това не може да има споръ. Виждате, нѣкоя майка плаче за дѣтето си, Не, за себе си плаче тя. Нѣкой, който е изгубилъ паритѣ си, плаче. Казватъ: плаче за паритѣ си. Не, за себе си плаче той. Нима ако вие плачете за вашитѣ загубени пари, имате нѣкаква полза? Или, ако плачете за нѣкой умрѣлъ, ще му допринесете нѣкаква полза съ вашитѣ сълзи и съ вашата скръбь?
 
            „Тогазъ заведоха Исуса“. Исторически, азъ бихъ се произнесълъ другояче върху този стихъ, но ще го разгледамъ символистически. Азъ мога да ви опиша исторически, кои сѫ били подбудителнитѣ причини, защо и за какво е билъ развежданъ Исусъ, но ако нѣкой отъ васъ искатъ да знаятъ тия подробности, ще ги намѣрятъ въ нѣкои съчинения въ библиотекитѣ на Ватикана, въ нѣкои отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, въ нѣкои отъ библиотекитѣ на Филаделфия, въ нѣкои отъ библиотекитѣ на Лондонъ. Тамъ има доста бесѣди, доста проповѣди, отъ тамъ ще можете да се освѣдомите, азъ ви давамъ упѫтвания. Но това, върху което сега ще ви говоря, за въ бѫдаще ще можете да си правите свои изложения и да ги поставяте въ своитѣ библиотеки.
 
            „И заведоха Исуса“. Защо, единъ отъ великитѣ Учители, Който идва да спаси свѣта, хващатъ и Го завеждатъ? При кого? — При първосвещеника, глава на една църква. Вие ще кажете: колко сѫ жестоки тия хора? Не е въпросътъ въ това, това е единъ символъ. Ние разрѣшаваме другояче въпроса. Азъ бихъ ви задалъ слѣдния въпросъ: защо заведоха Исуса тамъ? Азъ ви говоря символистически, и вие нѣма защо да си задавате въпроса, дали моята мисъль е свързана, или не. Тамъ, дѣто не е свързана, вие свързвайте. Азъ ви давамъ камъни отъ това здание, а пъкъ вие, дѣто трѣбва, свързвайте тия камъни и съграждайте отъ тѣхъ зданието. Азъ ще гледамъ, до колко може да градите. Хайде сега, на работа съ вашитѣ мистерийки! Не само да казвате, че това здание не е хубаво, онова здание не е хубаво, но вземете вашитѣ равномѣри и турете всичко на работа! Нали когато ви дойде единъ приятель, вие го завеждате нѣкѫдѣ? Срещнешъ единъ приятель, хванешъ го за рѫка и го завеждашъ. Кѫдѣ? — Дома си. Онзи възлюбенъ, като срещне своята възлюбена, нали я хваща и я завежда нѣкѫдѣ. Кѫдѣ? — Дома си, при майка си, или при баща си. Учительтъ като намѣри своя ученикъ, нали го хваща и го завежда нѣкѫдѣ? Ученикътъ като намѣри своя учитель, нали го хваща и го завежда нѣкѫдѣ? Вие ще кажете: завели Исуса. Много хубаво, Въпросътъ е сега, защо сѫ Го завели?
 
            Единъ отъ прочутитѣ виртуози въ Европа, нѣма да му кажа името, като се разхождалъ една вечерь съ своята цигулка, хванали го нѣколко души пияници и го завеждатъ въ онѣзи мѣста тамъ долу, въ онѣзи изби, какъ се казватъ, кабарета ли ги наричате вие? Азъ ги наричамъ увеселителни мѣста, дѣто се събиратъ мѫже и жени, които пиятъ винце, които се разговарятъ тамъ, прѣкарватъ по-весело живота си. Завеждатъ го тѣ въ едно отъ тѣзи необикновени мѣста, и единъ отъ тѣхъ изважда своя пистолетъ и му казва: „Ще свиришъ сега тукъ много хубаво“. Той цѣлъ трепери, но свири много хубаво. Всички изваждатъ своитѣ чашки прѣдъ него, пиятъ, пѣятъ и играятъ, а той свири ли свири. Ще ме попитате: колко е взелъ този виртуозъ за своето свирене? Той ще благодари че съ свиренето си е спасилъ живота си. При това, тия, които го слушали, останали доволни, защото тѣ пили и играли. А всички хора, които играятъ и пиятъ, ще ти направятъ добро. Тѣ му казали: „Ние мислихме да те убиемъ, но понеже ни свири тъй хубаво, всички признаваме, че като тебе подобенъ свирецъ нѣма“.
 
            „И заведоха Исуса“. Кѫдѣ? Нѣкои отъ васъ може да роптаятъ, но нима нѣкои хора не завеждатъ Исуса? — Завеждатъ Го. Кѫдѣ? Щомъ всичко ви върви, Господъ ви благославя, Казвате: знаете ли ние кои сме? Щомъ дойде Исусъ, ние ще Го приемемъ. Но щомъ дойдатъ нещастията ви, колко пѫти сте завеждали Христа! Колко пѫти сте Го залагали! Колко пѫти религиознитѣ хора, които вѣрватъ, сѫ изнасилвала тази Истина!
 
            Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че Истината, това сѫ само думи. Тѣ мислятъ, че Истината е нѣщо отвлѣчено. И ако ние попитаме духовнитѣ хора, какво нѣщо е Истината, тѣ ще ни кажатъ: Истината не е нищо друго, освѣнъ стремежътъ на човѣшката душа да се освободи. Казвамъ: има и друго разбиране за Истината. Истината съдържа въ себе си онѣзи Божествени методи, чрѣзъ които душата може да стане свободна. Истината съдържа отъ памти-вѣка всички методи на вѣчностьта за развиването, освобождението на човѣшката душа и постигането на вѣчния животъ. Или другояче можемъ да кажемъ, че Истината е най-възвишениятъ първиченъ Духъ, Който е излѣзълъ отъ Бога И слѣдователно, квасътъ, началото на всички нѣща, е Истината. И отъ когато се проявило туй начало въ свѣта, отъ тогава се явява Любовьта, да даде животъ на Истината. Защото Истината, сама по себе си, произтича отъ Бога като единъ вѣченъ принципъ, но за да се оживи този принципъ, да станатъ тѣзи методи живи, трѣбва една срѣда, а първичната, вѣчната срѣда, въ която всичко може да живѣе, това е Любовьта. Слѣдователно, когато казваме, че трѣбва да имаме любовь, ние не подразбираме афекциитѣ на хората.
 
            Нѣкой казва: азъ говоря вѣрно. Да, човѣкъ може да говори вѣрно, безъ да говори Истината. Онзи, който говори вѣрно, той говори 50% и лъжа, Значи, онзи, който говори вѣрно, говори и Истината, но говори и лъжа, а онзи, който говори Истината, той всѣкога говори вѣрно. Въ Истината нѣма никакво изключение. Нѣкой пѫть ние смѣссваме вѣрнитѣ нѣща съ истиннитѣ нѣща. Ще ви прѣдставя едно сравнение. Донасямъ ви една празна стомна. Вѣрно, е че тази стомна е празна. Донасямъ ви послѣ и една пълна стомна, съ отлично съдържание за вашия животъ. Вѣрно е, че и двѣтѣ сѫ стомни, но питамъ: двѣтѣ стомни иматъ ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината въ себе си, а празната стомна е вѣрна по форма — по форма само е стомна. Вѣрно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна е вѣрна и  истинна и по съдържание. Слѣдователно, много хора сѫ вѣрни като праздната стомна, а други сѫ вѣрни и истинни и по съдържание. Писанието казва: „Вѣренъ и истиненъ“. Нѣкой казва: азъ съмъ вѣренъ. То е на половина прието. Не само вѣренъ, но и истиненъ трѣбва да бѫдешъ въ нѣщата. Нѣкой пита: имашъ ли вѣра въ Бога? че кой нѣма вѣра въ Бога? Зайцитѣ иматъ вѣра повече отколкото хората. Ще ви докажа това. Отива единъ младъ контъ отъ Европа въ една гора да се самоубива. Прѣдъ него изкача единъ заякъ и веднага избѣгва. Този младъ контъ се стрѣсва, изпуща револвера отъ рѫката си замисля се и си казва: „Значи отъ мене имало по-страхливи!“ Този заякъ, когото всички хора гонятъ, продължава да живѣе, азъ не мога ли да живѣя? Тогава той се връща дома си и написва: „Азъ ще живѣя и ще бѫда герой поне като този заякъ“. Вие ми казвате тъй: азъ искамъ да бѫда търпеливъ. Я ми кажете, кой е пѫтьтъ на търпѣнието, какъ мога да бѫда търпеливъ? Казвамъ: идете при онзи букъ, при онази ябълка, които при всички условия, при всички бури устояватъ съ своитѣ малки дарби, а вие, разумнитѣ хора, съ всички способности и дарби, които Богъ ви е далъ, не можете да издържате, не можете да търпите. Казвамъ: ако единъ човѣкъ не може да търпи колкото единъ букъ, дѣ е неговата културность? Ако единъ човѣкъ не може да устои колкото единъ заякъ, а отива да се самоубива, дѣ е неговата културность, дѣ е неговата човѣщина? Защо Господъ създаде дърветата? — За да ни покаже пѫтя на търпѣнието. Защо Господъ създаде заяка? — За да ни покаже, че страха ражда благоразумието. Той съ страха си при всѣка опастность мисли, наблюдава. Казватъ, че заякътъ билъ, глупавъ. Не е глупавъ той, вие не сте го виждали колко е уменъ. Нѣкой пѫть го виждашъ, прави единъ крѫгъ, обикаля, обикаля около него и послѣ отъ центъра на този крѫгъ се хвърля, офейква. Дойде онзи копой, но заякътъ е вече половинъ километъръ далечъ отъ него. Избѣгалъ е той. Този заякъ разбира и геометрия, и математика. Математически разрѣшава той въпроса, прави си своитѣ изчисления. Играе си той съ този хрътъ. Ловджията, слѣдъ като го гони часъ, два непрѣкѫснато, най-послѣ казва: „То се вижда, че не можемъ да го уловимъ, ами хайде да си вървимъ!“ Не си играе този заякъ, не се хваща лесно той.
 
            „И заведоха Исуса“. Дѣ заведоха Исуса? Прѣди 2000 години Го заведоха при Каиафа, а днесъ съврѣменнитѣ културни хора дѣ сѫ завели Исуса? Христосъ и днесъ е на сѫщия позоренъ стълбъ и то отъ Неговитѣ послѣдователи. Понеже Христовото име и днесъ се позори, затова именно свѣтътъ бѣдствува. Ето защо Бѣлото Братство е рѣшило да даде такъвъ урокъ на съврѣменнитѣ културни хора, та да Го помнятъ за хидяди години. Не може Истината да се упозорява, не може Истината да се прѣстѫпва. Сега нѣкои ще кажатъ, че Христосъ щѣлъ да дойде въ свѣта. Чудно! Христосъ щѣлъ да дойде. Кой ви каза това? Еди-кой си ученъ въ Европа, адвентистъ, казвалъ, че въ 45-та година Христосъ щѣлъ да дойде въ свѣта. Излѣзоха тѣ съ бѣли дрѣха да Го посрещнатъ, но Христосъ не дойде тъй, както Го очакваха. Не дойде ли Христосъ? — Дойде, но тѣ не го видѣха. Христосъ мина прѣзъ една врата, прѣзъ която тѣ не Го видѣха, защото тия хора, съ своитѣ органи, съ които разполагаха, не можаха да Го видѣтъ, слѣпи бѣха. Затова казаха тѣ, че Христосъ не дойде. Послѣ, други учени казваха, че Христосъ ще дойде въ 915-та година. Азъ казвамъ: Христосъ и тогава дойде, само че презъ друга врата. Свѣтътъ не е прогледалъ още. Тогава азъ нѣма да ви казвамъ, кога ще дойде Христосъ, но ще ви кажа като дойде Христосъ въ свѣта, какво ще донесе. Помнете хубаво, това е важното за вашия животъ. Рѣшава се една отъ великитѣ сѫдбини на живота ви. Вие сте живѣли много пѫти на земята, вие може да сте богати, но помнете, че вашата участь може да се рѣши днесъ тъй, както се рѣши участьта на вашия кметъ. Вашата участь може да се рѣши, тъй както се рѣши участьта на онзи полковникъ. Това сѫ възможности въ свѣта. И ако вие ме попитате, какво нѣщо е слънцето, азъ ще ви кажа, че слънцето съдържа въ себе си всички възможности на органическия свѣтъ. Всичката енергия, която е складирана въ органическия животъ, всичкитѣ възможности и методи, при които нашата слънчева система може да се развие, това е слънцето. Когато всички тия възможности могатъ да се осѫществятъ, това е слънцето. Питамъ тогава: какво нѣщо е човѣкътъ? Човѣкътъ съдържа всички възможности на единъ разуменъ животъ; човѣкътъ съдържа всички възможности на единъ любящъ човѣкъ, на единъ човѣкъ, пъленъ съ Истина. Когато човѣкътъ не казва само „азъ мисля“, но когато той осѫществи, реализира всички тия нѣща, всички тия методи, тоя човѣкъ се трансформира отъ едно състояние въ друго, той става светия или ангели — има всички възможности.
 
            И тъй, когато дойде Христосъ въ свѣта, какво ще донесе? Когато слънцето изгрѣва, какво донася? — Свѣтлина и топлина. Какво донася топлината? — Разширение на организма. Когато организма се разширява, кръвьта почва да се движи по-усилено. Отъ друга страна пъкъ свѣтлината освѣтява човѣшката мисъль. Когато дойде Христосъ, този новиятъ Христосъ въ свѣта, Той трѣбва да носи три нѣща: животъ безграниченъ — безъ смърть; свѣтлина безъ тъмнина; свобода безъ робство и ограничение. Значи Христосъ трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода. Свѣтлината подразбира знание, понеже знанието произтича отъ свѣтлината. Има ли свѣтлина, ще има и знание — нѣма ли свѣтлина, нѣма и знание. Знанието е резултатъ. И тогава азъ казвамъ така: Любовьта не може да говори прямо на сегашния човѣкъ. Слѣдователно, Любовьта говори на човѣка само по единъ начинъ — чрезъ живота. Въ живота пъкъ има движение, затова животътъ говори на човѣка по два начина: чрѣзъ езика на земята, и чрѣзъ езика на слънцето. Езикътъ на земята е нареченъ езикъ на страданията, а езикътъ на слънцето е нареченъ, езикъ на радоститѣ. Казватъ нѣкои: що сѫ страданията? — Страданията, това е езикътъ на земята, езикътъ на живота. Животътъ казва на човѣка така: да ме разберете, трѣбва да изучавате моя пръвъ езикъ на страданията, а слѣдъ туй езикътъ на радоститѣ. Тѣзи двѣ нѣща, това сѫ двѣ движения, двѣ течения. Дѣто се срѣщатъ тия двѣ течения, тамъ се ражда органическиятъ животъ. Нѣкой казва: не може ли безъ страдания?  - Не може. Безъ страдания органическия животъ не може да се зароди. Това е една аксиома. Азъ не искамъ да я приемете безъ доказателства. Има доказателства, и азъ ще започна съ тия доказателства, както въ математиката. Ще започна съ проститѣ числа, както се занимаватъ дѣцата: ¹/₁₀₀₀, ²/₁₀₀₀  и ³/₁₀₀₀ правятъ всичко? ⁶/₁₀₀₀. Питамъ сега: дѣ става промѣната, въ числителя или въ знамѣнателя на тия дроби? — Въ числителя. Значи, колкото дроби и да имате, винаги промѣната става въ тѣхнитѣ числители, а не въ знаменателитѣ имъ. Знаменателитѣ имъ оставатъ едни и сѫщи. Защо знаменателитѣ не се измѣнятъ? Казвамъ: всѣка дробь може да бѫде като цѣлото, но не може да бѫде по-голѣма отъ цѣлото. Кой е знаменательтъ въ свѣта? — Това е Богъ. Кой е числительтъ? — Това е човѣкътъ. ^1/₁₀₀₀ това е единъ човѣкъ; ²/₁₀₀₀, това е другъ човѣкъ: ³/₁₀₀₀, това е трети човѣкъ и т. н. Когато имате дроби съ различни знаменатели, вие искате да ги преведете къмъ еднакъвъ знаменатель. Защо? — За да можете да ги съберете. Питамъ: защо числительтъ се измѣня? За да се прояви цѣлото. Цѣлото може да се прояви само въ своитѣ части. Цѣлото само по себе си не може да се прояви. И когато дробьта стане толкова голѣма, колкото и цѣлото, тогава числительтъ и знаменательтъ изчезватъ отъ нея, и тя става равна на единица. Питамъ ви: вие сте математици, кажете ми, колко е равенъ вашия знаменатель? Вие ще кажете: Богъ. Богъ, това не е знаменатель, това е дума. Изразете ми математически, кой е вашиятъ знаменатель? Ще оставя този въпросъ, вие да го разрѣшавате. Ами вие на колко сте равни? Добрѣ, казваме, че знаменательтъ не се изменя. Ако раздѣля една единица на 1000 равни части и отдѣля една часть отъ хилядата и получа ¹/₁₀₀₀, тогава знаменательтъ измѣня ли се? — Не се измѣня. Когато казвамъ, че единицата се отдѣля, че се проявява въ видъ на дробъ, ¹/₁₀₀₀, това показва усилието на тази единица да се прояви. Единицата се отдѣлила, но не е направила нѣщо отъ себе си. Едната хиляда показва работата, която единицата е направила за една малка часть отъ врѣмето. Тогава хората питатъ: съ какво се занимава Господъ? — Съ малкитѣ работи. И дѣйствително, цѣлиятъ свѣтъ е свѣтъ само отъ дроби. Като погледнете свѣта отъ единия край до другия, всичко е все дроби.
 
            Слѣдъ това иде символистическата математика, символистическата геометрия, въ която цѣлото се проектира въ своитѣ отношения. Какво е цѣлото? — То е само отношения на живота. Вънъ отъ живота нѣма никаква математика; вънъ отъ живота нѣма никаква геометрия. Самъ животътъ е родилъ онази вѫтрѣшна математика. И онзи, който иска да разбира живота, трѣбва да разбира съотношението на математиката, туй, което животътъ е произвелъ. Слѣдователно, вие не трѣбва да гледате на себе си като на форми. Човѣкътъ трѣбва да се разглежда като символъ. Какво прѣдставлява неговиятъ носъ? Той е единъ символъ, като единъ знаменатель. Неговитѣ вѣжди, това е сѫщо единъ символъ, това е една дробъ. Какво означава вашиятъ нось? Той показва степеньта на вашата интелигентность, широтата на ума, който дѣйствува въ васъ. Какво показватъ вашитѣ вѣжди? — Тѣ показватъ съпротивлението, което може да се даде на извѣстни енергии, да се допущатъ, за да се създаде зрѣнието. Вѣждитѣ сѫ създали зрѣнието. Ще кажете: не може ли да има зрѣние безъ вѣжди? Въпросътъ не се отнася до външнитѣ вѣжди, тѣ сѫ само единъ резултатъ. Ако не бѣше така, вѣждитѣ на всички хора щѣха да бѫдатъ създадени по единъ и сѫщъ начинъ. По вѣждитѣ може да се познае какъвъ е човѣкътъ. Като бѣхъ въ Търново, завеждамъ единъ ученикъ при единъ орѣхъ и го питамъ: можешъ ли да познаешъ, на колко години е този орѣхъ? Казвамъ му: по законитѣ на органическия свѣтъ всичкитѣ клони на този орѣхъ трѣбваше да бѫдатъ прави, ти виждашъ, че всички тия клони сѫ все надолу. Можешъ ли да кажешъ защо е така? — Не мога. Казвамъ му: този орѣхъ живѣе при много неблагоприятни условия, затова трѣбва да развие въ тази посока своитѣ клоне, да се съпротивлява. И ако разкопаете почвата, ще видите, че подъ неговитѣ корени има една канара. Отъ тукъ ще видите, че у всички хора, които растатъ при неблагоприятни условия, вѣждитѣ имъ сѫ като у старитѣ хора, надолу. Какво нѣщо е старостьта? Старостьта е отклонение отъ онзи великъ законъ на живота, отъ онѣзи Божествени методи, които създаватъ подпушване на Божествената енергия въ човѣка. Старостьта е резултатъ отъ изопачаване на онѣзи правилни методи на живѣние на мислене, вслѣдствие на което именно хората остарѣватъ.
 
            И сега виждаме, че съврѣменнитѣ хора сѫ взели Исуса и Го развеждатъ отъ едно мѣсто на друго и Го запитватъ: я ни кажи, защо нѣма, любовь въ свѣта, защо е така? Защо нѣма Любовь! Че хората живѣятъ въ Любовьта. Любовьта е срѣда за вашия животъ. Но казвате: азъ те обичамъ, сърцето ми гори за тебе. Та и огъньтъ гори. Нима горенето е любовь? Не, любовьта не е никакво горене. Смѣшно е да уподобявате любовьта на горене. Любовьта произвежда горенето, но тя сама не е, горене. Тя съдържа великитѣ условия на живота, тя ражда живота. Въ нея сѫ скрити ония елементи, които могатъ да дадатъ потикъ на нашия животъ. Слѣдователно, когато разглеждаме Любовьта окултно, разглеждаме я като основа, въ която се развива животътъ и отъ която той черпи своитѣ сокове. А животътъ е необходимъ, понеже коренитѣ на нашия разуменъ животъ сѫ вложени въ него. Умътъ не може да се развива правилно, ако животътъ не расте правилно. Въ такъвъ случай, ако животътъ не се развива правилно, страститѣ се развиватъ, а тѣ спъватъ човѣка. Ще кажете: тогава да нѣмаме сърца! Не, страститѣ сѫ изопачаване на човѣшкитѣ чувства. Сега ние трѣбва да разберемъ Христа, този разуменъ принципъ, Който носи животъ въ себе си. Трѣбва да разберемъ свѣтлината, която Христосъ носи. Трѣбва да разберемъ свободата, която Христосъ носи, И при това, Христосъ носи Любовь, едно още по-висше състояние. Христосъ носи Мѫдрость и знание. Той е проявление на Бога. Когато говоря за Христа, азъ подразбирамъ онзи великъ, вѣченъ принципъ, който се изявява. Казватъ нѣкои: знаете ли, че този е Христосъ? И сърцето имъ трепва. Единъ приятель отъ Америка ми съобщава, че нѣкой си билъ провъзгласенъ за Христосъ. Ами знаете ли, че тамъ има вече 4 — 5 христовци? И американцитѣ не се смущаватъ. Той се прокламира самъ за Христосъ чрѣзъ афишитѣ, и свѣтътъ не се смущава. Какво лошо има въ това! „Ама дали той е Христосъ?“ Нека цѣлиятъ свѣтъ, нека всички станатъ христовци! Що има отъ това? Когато всички хора станатъ христовци, тогава ще дойде истинскиятъ Христосъ. Понеже за сега само нѣколцина сѫ христовци, а другитѣ сѫ обикновени хора, затова има споръ. И тогава се заражда въпросътъ: можемъ ли да бѫдемъ като Христа? Какъ! Да ни турятъ кръстове, икони, да ни направятъ църкви и да ни кажатъ: ние те уважаваме! — Това не е почить къмъ Христа, това сѫ външни забавления. За онѣзи истински души, които търсятъ пѫтя си, които искатъ да осмислятъ живота си, които искатъ да знаятъ, какъ да работятъ при сегашнитѣ условия на живота, тѣ не се задоволяватъ отъ тия външни обряди, тѣ трѣбва да възнасятъ своята молитва направо къмъ Бога. Азъ гледамъ лицата на нѣкои отъ васъ сѫ отчаяни, обезсърчени, нѣкой пѫть не искате да живѣете, защо е всичко това? Нали отъ 2000 години сте християни, обичате Христа, защо дигате шумъ? Защо се карате, мѫже и жени, я ми кажете? Срамота е! Ние, които имаме благословението на Бога и които седимъ милионъ пѫти по-горѣ отъ зайцитѣ, караме се. Зайцитѣ всѣка сутринь благодарятъ на Бога. Азъ съмъ виждалъ зайци, които се молятъ на Бога повече, отколкото хората. Тѣ седятъ по-високо отъ вѣрующитѣ. Ще кажете: Чудна работа! Ние до сега сме мислили, че само хората се молятъ на Бога. Не, азъ съмъ виждалъ какъ се молятъ зайцитѣ на Бога. Тѣ казватъ: „Господи. благодаря Ти, че ни даде този животъ! Наистина ушитѣ на сѫ дълги но сърцето ми е толкова страхливо, всѣкога бѣгамъ, краката ми се продължиха, но благодаря Ти, че мога да нося теготитѣ си, и каквото ми дадешъ, все ще го нося, Господи благодаря Ти че мога да паса тази трѣвица!“ И слѣдъ това пакъ си помаха ушитѣ и се скрие нѣкѫдѣ изъ гората. Азъ казвамъ: молитвата на този заекъ е приета повече, отколкото на нѣкой патриархъ и тѣмъ подобни владици, защото той се моли отъ дълбочината на сърцето си. Той казва: „Гонятъ ме, Господи, всички ме гонятъ, но благодаря Ти и за това“. Господъ казва: „Иде день, когато зайцитѣ, съ своитѣ дълги уши, ще бѫдатъ спасени“. Тѣ нѣма да се смущаватъ отъ тия огнестрѣлни орѫжия на съврѣменнитѣ културни хора и отъ тѣхнитѣ тенджери. Всичко това ще изчезне.
 
            „И заведоха Исуса“. Кѫдѣ? Азъ виждамъ онзи Исусъ заведенъ въ църквитѣ, туренъ тамъ на иконитѣ, прободено е сърцето Му и всички хора плачатъ. Казвамъ: това бѣше прѣди 2000 години, но сега ти не живѣешъ истински животъ; поне да живѣешъ живота на единъ заякъ, или живота на едно дърво, или на една ябълка, поне толкова самопожертвуване да има въ тебе, поне толкова вѣра, колкото въ тѣхъ, ще считамъ, че си разбралъ Христа. Азъ намирамъ че ябълката има повече вѣра отколкото вие. Тя казва: „Дѣца, качете се на дървото ми, откъснете си колкото ябълки искате и като слѣзете, направете, каквото Богъ ви научи“. Ние съврѣменнитѣ хора, които вѣрваме въ Триединния Богъ, които вѣрваме въ идването на Христа и очакваме да бѫдемъ Негови ученици, като ни казваме: а ние не хващаме вѣра! И това сме ние, културнитѣ хора, хората на разнитѣ общества. И послѣ казвате? знаешъ ли въ какво вѣрваме, знаешъ ли колко нѣща знаемъ? Да, до толкова, колкото растенията знаятъ, не знаете. До толкова, колкото заякътъ знае, не знаете. Заякътъ има специални знания. Та вие не разбирате химия толкова, колкото и растенията. Тѣ разравятъ почвата и извличатъ отъ нея най-хубавитѣ сокове. Защо казвамъ, че вие не знаете толкова, колкото знае заякътъ? Питамъ: защо заякътъ е направилъ ушитѣ си толкова дълги? Ще кажете: тъй го е създалъ Господъ. Азъ нѣма, да ви кажа защо ушитѣ на заяка сѫ толкова дълги, но въ тѣхната дължина има дълбокъ смисълъ вложенъ. Тѣ сѫ най красивото нѣщо въ заяка. Ако отидете при нѣкой съврѣмененъ физиогномистъ, който изучава човѣка, той най-първо ще те погледне въ ушитѣ, ще каже: какво искашъ ти? Искашъ 10,000 лева на заемъ, нали? Дайте му тия пари! Ти си честенъ човѣкъ. Ако имашъ ушитѣ на заяка, ще ти дадатъ пари на заемъ, но ако нѣмашъ ушитѣ на заяка, нищо нѣма да ти дадатъ. Защо? Защото заякътъ е честенъ, той никога не краде. Колко милиона е открадналъ до сега заякътъ? Гледашъ го нѣкой пѫть, като ходи изъ горитѣ, охлузилъ нѣколко дървета, или нѣкой пѫть влѣзълъ въ нѣкоя градина и обѣлилъ кората на двѣ-три дървета — това сѫ неговитѣ пакости. И затова ние му теглимъ куршумъ, казваме: заякъ е влѣзълъ въ еди-коя си градина, обѣлилъ е нѣколко дървета. Скоро хрътътъ! Господъ създаде тия дървета. Съ какво право човѣкътъ ги монополизира? Скоро смъртно наказание за заяка! А на онзи човѣкъ, който до сега е убилъ повече отъ 10000 души, ще турятъ кръстъ за храбрость! Е, мислите ли, че като се явимъ прѣдъ Онзи великия Господъ, Който е създалъ свѣта, Той ще удобри нашитѣ работи? И сега ще ни убѣждаватъ, че такава била волята Божия. Не, отъ памти-вѣка, отъ какъ свѣтътъ свѣтува, Богъ изисква отъ насъ да живѣемъ по закона на Любовьта, да си служимъ съ свѣтлината на Мѫдростьта и да имаме въ себе си този великъ потикъ на Истината. Затова ни е направилъ по образъ и подобие свое.
 
            Азъ ви питамъ сега: дѣ сте завели вашия Христосъ? Не мислете, че искамъ да ви осѫждамъ, да ви кажа, че сте лоши хора. Не, азъ имамъ за васъ отлично мнѣние. Не мислете, че ви подигравамъ. Вие сте добри хора при добритѣ, но сте лоши при лошитѣ. Не е ли така? Така, е, азъ говоря Истината. Когато нѣкой ви дава подаръкъ, вие се усмихвате, пригръщате го и казвате: азъ имамъ отлично мнѣние за васъ, добъръ човѣкъ сте. Но когато нѣкой накърни вашитѣ интереси, вие свивате вѣжди, погледнете го накриво и казвате: господине ти не мислишъ като мене, азъ имамъ лошо мнѣние за тебъ и втори пѫть да не стѫпвашъ въ кѫщата ми! Онзи, който мисли като менъ, той е добрѣ дошълъ, той може да дойде въ кѫщата ми, но онзи, който не мисли като менъ — вънъ! Азъ се различавамъ малко отъ него. Кога трѣбва да мислятъ хората като менъ? Въ три случая трѣбва да мисля като другитѣ хора, а въ всички други случаи азъ ще мисля другояче. Азъ трѣбва да мисля като ангелитѣ; азъ трѣбва да мисля като зайцитѣ; азъ трѣбва да мисля като дърветата. Богъ ме е заставилъ да мисля като пръстьта; Богъ ме е заставиль да мисля като водата; Богъ ме е заставилъ да мисля като облацитѣ; Богъ ме е заставилъ да мисля като звѣздитѣ и най-послѣ Богъ ме е заставилъ да мисля и като самия Него. Та като мисля отъ туй велико начало, отгорѣ до долу, азъ съмъ длъженъ да мисля като всички и най послѣ азъ съмъ длъженъ да мисля, както намирамъ за добрѣ, Азъ трѣбва да мисля за Любовьта, тъй както вие мислите; азъ трѣбва да мисля, за Мѫдростьта тъй, както вие мислите; азъ трѣбва да мисля за Истината тъй, както вие мислите. Едно мнѣние трѣбва да имаме всички! И слѣдователно, ако азъ мисля за Любовьта тъй, както и вие мислите, като дойда въ дома ви и видя, че сте бѣденъ човѣкъ, а азъ имамъ 10,000 лева на разположение, ще кажа: братко, споредъ закона на Любовьта, азъ трѣбва да раздѣля тѣзи пари съ васъ. Тия 5,000 лева сѫ ваши, вземете ги. Поздравъ отъ домашнитѣ ми! Снемамъ шапката си и си излизамъ. Отида въ другъ домъ. И тамъ намѣря бѣдни хора. Ще направя сѫщото нѣщо. Ще дамъ половината отъ 5-тѣ хиляди лева и ще си излѣза. Навсѣкѫдѣ ще постѫпя по сѫщия начинъ. Това е Божественото. И най-послѣ, като отида въ послѣдния домъ, знаете ли каква ще бѫде послѣдната дробь?? Послѣдната дробь ще оставя за себе си. Тя ще бѫде подквасата. Тази дробь ще се увеличи. Тя ще бѫде равна на едно отъ житнитѣ зрънца, което се съдържа въ единъ килограмъ жито. Ако вие вземете едно кило жито, въ което се съдържатъ отъ 16 —18,000 зрънца, то едното зрънце ще прѣдставлява ¹/₁₆₀₀₀ отъ килограма. Знаете ли колко енергия се съдържа въ това зрънце? Въ това зрънце се съдържа повече енергия, отколкото въ цѣлия килограмъ, Ако на това зрънце се дадътъ условия, да ражда въ продължение на 12 години, то ще стане толкова тежко, колкото е тежка цѣлата земя. Каква грамадна енергия има въ него! Колко тежи земята? Ще оставимъ този въпросъ. Ученитѣ хора не сѫ ни оставили тѣзи изчисления.
 
            И тъй, врѣме е вече за насъ съврѣменнитѣ хора да се приближимъ до Бога. Да не чакаме, да ни доказватъ, има          ли Господъ, или  не; ще дойде ли Христосъ, или не. Христосъ ще дойде, Христосъ е дъшелъ вече въ свѣта. Вие ще питате: ще намѣримъ ли ние Христа? — Ще Го намѣрите. Когато слънцето изгрѣва, то изгрѣва и въ Америка, и въ Англия, навсѣкѫдѣ. Като дойде Христосъ, навсѣкѫдѣ ще Го виждате, и Той ще носи въ себе си животъ, свѣтлина, знание, Любовь, Мѫдрость и Истина. При това, Христосъ ще донесе сближение между народитѣ, Той ще ги обедини, ще ги слѣе въ единъ общъ организъмъ. Не че стремежитѣ на съврѣменнитѣ народи сѫ криви, но тѣ не сѫ обобщени. Сегашнитѣ народи не знаятъ, защо живѣятъ, па и ние съврѣменнитѣ хора не знаемъ защо живѣемъ. Нашитѣ знания за живота сѫ много смѫтни! Много отъ окултнитѣ ученици говорятъ за разни свѣтове, но тия знания не сѫ положителни. Тѣ трѣбва да иматъ една жива опитность. Въ царството Божие има мѫченъ пѫть за влизане, но има и единъ лесенъ пѫть за влизане. Единъ генералъ или единъ маршалъ може ли да стане царски синъ? Той може да стане, но трѣбва дълго врѣме да пъпли по земята, трѣбватъ му такива усилия, че много нѣщо да види и пати. Царьтъ може да го осинови, но не е лесно това нѣщо. Онзи генералъ, който е осиновенъ отъ царя, се моли на баща си, а царскиятъ синъ, който е роденъ царски синь, бащата се моли на него. По това се различаватъ тѣ.
 
            Богъ живѣе въ хората по два начина. У едни хора живѣе отвънъ, а у други хора отвѫтрѣ. Сегашнитѣ хора търсятъ Бога отвънъ. Едни хора боготворятъ нѣкой философъ, него иматъ Богъ, други — майка си, трети — баща си, а нѣкои отиватъ на другата крайность и казватъ, че Богъ е вѫтрѣ въ човѣка. Казвамъ: да, Богъ е и отвънъ, и отвѫтрѣ. Богъ трѣбва да бѫде за насъ единъ символъ, единъ образъ. Когато азъ говоря за Любовьта, нея подразбирамъ единствения начинъ, чрѣзъ който можемъ да се домогнемъ до Бога. Ако не се домогнемъ до Бога по този начинъ, т. е. чрѣзъ Любовьта, ние ще останемъ чужди за Него, за Любовьта Му, и Той нѣма да може да ни прѣдаде знанието, което има. И Писанието казва: „Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, и съ всичката си сила, тогава ще ме намѣрите“. Какво ще намѣримъ? Най-първо ще намѣримъ Любовьта, и когато тя дойде въ насъ, ще внесе онази вѫтрѣшна радость онзи вѫтрѣшенъ миръ и ще прозремъ, че въ всички хора прониква единъ и сѫщъ принципъ. И тогава въ всички хора ще се забѣлѣжи една мощна сила, която ги обединява. Тази сила ще се прояви като свѣтлина, въ която нѣма никаква сѣнка. Тя е една свѣтла нишка, която прониква цѣлия органически свѣтъ. На всички мѣста тя е еднакво свѣтла, еднакво интенсивна, въ нея нѣма по тъмни и по-свѣтли мѣста. Тя е като единъ обрѫчъ, въ който сѫ съединени всички сѫщества, тя ги държи. Отъ тази нишка всѣки черпи сила за живота си. Въ Писанието се казва: „Заведоха Исуса“.
 
            Сега азъ желая и вие да заведете Христа. Кѫдѣ? Азъ желая да заведете Христа дома си тъй, както завеждате единъ вашъ приятель. Азъ желая да заведете Христа тъй, както единъ учитель завежда ученика си. Азъ желая да заведете Христа тъй, както завеждате баща си и майка си. Азъ желая да заведете Христа тъй, както онзи възлюбленъ завежда своята възлюблена дома си, съ ония чисти намѣрения.
 
            Вие трѣбва да имате високъ моралъ! По нѣкой пѫть, когато ние говоримъ за Любовьта, нѣкои казватъ: тази обикновена любовь ние я знаемъ! Азъ ще ви приведа единъ окултенъ разказъ. Когато се създавала нашата вселена или нашия сегашенъ свѣтъ, на дѫщерята на царь Велмуръ, Далвира, било опрѣдѣлено да ѝ дойде на гости единъ отъ най-великитѣ духове на небето, единъ отъ великитѣ ангели на свѣтлината, който пръвъ излѣзълъ отъ Бога. Той билъ нареченъ Ем-руха. На нея ѝ било казано да се пази отъ всѣкаква друга свѣтлина, за да може да схване неговитѣ лѫчи, а не друга нѣкаква свѣтлина отъ физическия свѣтъ, която да я оскверни. Казватъ, че падането на свѣта станало по тази причина именно, че тя не могла да схване свѣтлината на Ем-руха. Тя видѣла първо свѣтлината на слънцето и не могла да схване свѣтлината на Ем-руха. Тамъ именно седи заблуждението и на цѣлото съврѣменно човѣчество, че ние не можемъ да видимъ свѣтлината на Емруха. Казвате: какъ тъй? Христосъ казва: когато дойдешъ до този лѫчъ, ти трѣбва да се освободишъ отъ всички врѣменни връзки, които те обвързватъ, и душата ти да бѫде чиста и свѣтла, приготвена като на онази невѣста, която чака младоженика. И сега, тази царска дѫщеря се приготовлява за този вторъ изпитъ, да види свѣтлината на Ем-руха, Всички съврѣменни окултисти подържатъ, че този изпитъ ще бѫде сполучливъ.
 
            И азъ искамъ, когато Далвира отиде да посрѣщне този ангелъ на свѣтлината, Ем-руха, всички вие да бѫдете готови, да бѫдете облѣчени съ свѣтълъ умъ, съ чисто сърце, съ благородна душа, да се наречете всички Синове Божии, пратени на земята. Не считайте, че това нѣщо ще бѫде физическо, то е нѣщо духовно, защото само духовнитѣ нѣща сѫ реални, Скоро ще бѫде това нѣщо. Онѣзи, които не сѫ разбирали това, сѫ се отрекли отъ живота, по горитѣ сѫ ходили, светии сѫ станали, за да научатъ закона на търпѣнието; при езерата сѫ живѣли, за да научатъ закона на движението; при животнитѣ сѫ ходили, за на научатъ методитѣ на животнитѣ; молили сѫ се. Всичко това сѫ все методи, но за да служимъ на Бога, Любовь се изисква. Безъ любовь на Бога не може да се служи. За да се изпълни волята Божия, човѣшкото сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь. Човѣкъ не трѣбва да бѫде тъй малодушенъ, при най-малкитѣ изпитания да падне. Може да го тѫпче цѣлиятъ адъ, може да се гаври съ него цѣлиятъ свѣтъ, може да направятъ съ неговото тѣло всичко, но той трѣбва да каже: всичко може да направите съ мене, но моятъ духъ познава само Едного, който е Любовь; моятъ духь познава само Едного, Който е Мѫдрость; моятъ духъ познава само Едного, Който е Истина. Моятъ духъ познава само Ем-руха.
 

Беседа, държана отъ Учителя, на 15 ноември, 1925 година въ гр. София.