Jump to content
Ани

1917_02_04 Блаженитѣ

Recommended Posts

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). 
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

 

image003.png

Блаженитѣ.

 

 

„Блажени гоненитѣ заради

правдата, защото е тѣхно Цар-

ството Небесно“.*)

*) Ев. Мат. 5: 10.

 

 


          

Ще взема отъ този стихъ думата „блажени“. Христосъ не казва; Блажени сѫ онѣзи, които иматъ много пари, които иматъ много кѫщи, които сѫ много учени, които сѫ силни на деня, но казва: „Блажени сѫ онѣзи, които сѫ гонени заради правдата“. Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човѣкъ не бѫде гоненъ, нѣма да прогресира: трѣбва да има движение въ свѣта. Когато единъ българинъ иска да овършее своето гумно, своето жито, той гони конетѣ си. Тази гонитба защо е? За да може да се овършеятъ снопето. Всички нѣща въ живота иматъ смисълъ. Онѣзи, които разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на живота, нѣма защо да се спъватъ отъ противорѣчия-та,които сѫществуватъ въ свѣта. Всички тия противорѣчия сѫ изразъ на една велика истина, която има двѣ страни, двѣ лица: страдания и радости; страданията — това сѫ тъмната страна на тоя животъ: а радоститѣ сѫ най-възвишенитѣ нѣща, свѣтлата страна на живота. Всичко туй е съобразно съ законитѣ на природата. Земята си мѣни лицето въ продължение на 24 часа:едната страна е свѣтла,а другата — тъмна. Слѣдователно, въ 24 часа на вашия животъ вие ще бѫдете тъмни и свѣтли, ще страдате и ще бѫдете радостни. Туй е неизмѣненъ законъ, който, обаче, нѣма нищо общо съ грѣха. Нѣкой пѫть грѣхътъ се прѣплита съ страданието, но тѣзи двѣ нѣща не бива да се свръзватъ.Страданието е единъ великъ законъ. Нѣма човѣкъ, който да не е страдалъ и да не страда. Дори Богъ страда заедно съ насъ. Никой не страда повече отъ Него. Когато нѣкой каже, че страда, азъ казвамъ: ти едва си започналъ съ тази наука. Не е лошо да страда човѣкъ. Съ тѣзи чувства, съ които може да изпитате най-приятнитѣ нѣща въ свѣта, ще изпитате и най-неприятнитѣ. Когато вашето око е разстроено, не е въ хармония съ свѣтлината, ще изпитате най-неприятни усѣщения отъ свѣтлината; но, когато вашето око е нагласено въ хармония съ нея, то ще изпита най-приятнитѣ чувства. Слѣдователно, когато въ васъ се яви нѣкоя дисхармония, това показва,че вие сте разгласени. Само чрѣзъ страдания може да се нагласявате. Онѣзи, който свирятъ на китара, често настройватъ китарата си за извѣстни пѣсни; ще рече, вършатъ извѣстно нагласяване. Страданието, и то е извѣстно нагласяване — трѣбва да се промѣни гамата отъ мажорна въ минорна или въ хроматическа. Въ хора, които се стремятъ къмъ благородното, този стремежъ е свързанъ съ страдание. Страданието и радостьта сѫ два противоположни полюса въ живота. Всѣки, който иска да се развива, трѣбва непрѣмѣнно да страда: страданията сѫ врата, необходимо условие за радостьта. Не искате ли да страдате, нѣма да имате радости въ живота. Радость и скърбь сѫ двѣ дъщери на Бога. „На кой Богъ?“ — ще запитате. — На Онзи, Който е изявенъ на човѣчеството. Вие ще кажете: „Богъ има ли дъщери?“ — Има, Той има дъщери и синове тукъ на земята и горѣ на Небето. Думитѣ „братъ и сестра“ сѫ Божествени идеи, тѣ сѫ много по-велики понятия отъ онѣзи, които ние схващаме и разбираме. Нашето братство и сестринство се е издигнало само една педя. Когато на нѣкого нѣкой братъ вземе една педя земя отъ неговата нива, скарватъ се, и братството се разваля. Вземете лѣкари, търговци, учители свещеници, проповѣдници и др. — само до една педя е достигнало братството. Ето съврѣменниятъ общественъ растежъ, до който сме дошли въ схващане на братството.

          

Христосъ се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонятъ за правдата“. Ще кажете: „Защо да ме гонятъ?“ Азъ пъкъ питамъ: защо да не ви гонятъ? Често се казва, че мѫтната вода е много по-приятна за почвата, отколкото бистрата: тя, като мине прѣзъ почвата, оставя извѣстни утайки, отъ които растенията се ползуватъ. Така, р.Нилъ всѣка година нанася милиони тонове черноземъ,отъ който стари ятъ Египетъ е произвеждалъ грамадни количества жито. Страданието е сѫщо онази Божествена утайка, която слиза отъ висотитѣ и, като се утаи въ вашитѣ полета, оторява ги, и Богъ казва: «Сѣйте сега», и отъ тѣзи ваши утайки—грѣхове, недоразу- мѣния — ще излѣзе най-добъръ хлѣбъ, и вие ще кажете доврѣме: «Слава Богу! много хубаво е било всичко това». Ако нѣма страдания, нѣма да има и хлѣбъ. Христосъ казва: «Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ». И дѣйствително, Той е живъ хлѣбъ, защото всѣки день Го ядатъ хората.
          

«Блажени сте, когато ви изгонятъ и когато върху васъ рекатъ всѣка зла рѣчь на лъжа заради Мене». Ако кажатъ за васъ зла рѣчь, когато я заслужвате, то не е похвала: щомъ сте виноватъ и ви осѫждатъ, заслужвате го. На правдина, за права Бога трѣбва да страдате. Сега мнозина страдатъ за крива бога. Азъ питамъ; ако Христосъ днесъ би дошълъ, какво учение би далъ на свѣта? Всички хора искатъ да сѫ щастливи блажени да иматъ добри мѫже, добри жени, добри дѣца, но отдѣ ще вземете всички тѣзи добри мѫже, добри жени, добри дѣца? Посадете най-хубавото жито въ пѣсъкъ, то ще стане хилаво. Турете торъ на този пѣсъкъ, слѣдъ врѣме житото ще започне да се подобрява. Азъ разбирамъ този законъ вѫтрѣшно. Какво става вънъ въ свѣта? Тамъ всичко си върви нормално: става каквото трѣбва да стане.
          

Апостолъ Павелъ казва на едно мѣсто: «Всички живѣятъ и се движатъ вѫтрѣ въ Бога». Ако се движите и живѣете вѫтрѣ въ Бога, отъ какво се плашите? Стойте вѫтрѣ въ една лодка въ морето, дигне се буря, и вие се уплашите; питамъ: дѣ е вашата вѣра? — «Ще потънемъ». Ако сте грѣшни, ще потънете. Ако приличате на злато, сребро, желѣзо, ще потънете. Но, ако сте една лека перушинка, ще останете но повръхностьта, а другитѣ ще потънатъ, защото носятъ голѣмъ товаръ — горко на тѣхъ! Слѣдователно, недѣйте товари умоветѣ си никога съ такива мисли, които да ви обрѣменяватъ. Не е важно какво мислятъ хората за васъ, важно е какво Господь мисли — Той, Който е живъ. Господь е навсѣкѫдѣ, дѣто има разумни сѫщества. Той не е въ мъртвитѣ, не е и въ грѣшнитѣ. Подъ думата „Богъ“ азъ разбирамъ приятнитѣ чувства, мисли,които усѣщате, изпитвате въ себе си — вашето съзнание да разберете Бога. Той живѣе въ насъ и има сила да ни възкръси. Ако Господь не е въ свръзка съ мене, ако Той не може да ме оживѣва, защо ми е този Господь и каква полза, че имало нѣкакъвъ Господь? Затова казва Христосъ на едно мѣсто въ Писанието: «Ако думитѣ Ми прѣбѫдатъ въ васъ и вие прѣбѫдете въ Мене, всичко, каквото попросите, ще ви се даде, ще оживѣе». Христосъ казва, че Той е живо Слово — «Думитѣ, които Азъ ви говоря, тѣ сѫ вѫтрѣ въ васъ, тѣ сѫ живи». Ето защо, Христовото учение, което е вѫтрѣ въ насъ, само по себе си има сила.

          

«Радвайте се и веселете се, защото е голѣма на Небеса вашата заплата». Това значи, че такива ги чака бѫдещъ животъ. Кое подразбира бѫдещъ животъ? Нѣкои мислятъ че, като умратъ, ще отидатъ въ другъ свѣтъ. Не, нѣма да отидете въ другъ свѣтъ, но просто ще прѣминете отъ едно състояние въ друго, както става съ бубата. Бубата, като стои на листа и го чопли, мисли, че това е нейниятъ свѣтъ, но, като се прѣвърне въ пеперуда, получава крилца и почва да посѣщава цвѣтята и измѣня своитѣ възгледи за свѣта. И ние, докато чоплимъ листата на материалния животъ, сме червеи; но, като минемъ прѣзъ пашкула и станемъ души, облѣчени съ хубави дрехи, ще схванемъ живота въ по-високото му проявление. Безъ да се обиждаме, мнозина сега сѫ гѫсеници, т. е, тѣ сѫ въ положението на една гѫсеница. Казватъ: «Трѣбватъ бѣли пари за черни дни» — гѫсеница сте. «Трѣбва кѫща за черни дни» — гѫсеница сте, защото на гѫсеницата е необходимъ този листъ. Питамъ: ако гѫсеницата стане пеперуда, за какво ѝ сѫ тѣзи листа? Като почнете да се издигате, ще кажете на братята си: «Азъ оставямъ тѣзи листа на васъ — подарявамъ ви ги». Затова Христосъ казва: «Това, което не ти е потрѣбно, дай го на другитѣ, които сѫ въ твоето положение — нека тѣ да се ползуватъ». Христовото учение е, наистина, за всички, но не всички хора сѫ еднакво готови да го схванатъ и приложатъ; то може да се приложи само споредъ степеньта на развитието на всѣки човѣкъ отдѣлно. Ще рече, трѣбва да съзнаемъ своето положение. Ония, който сѫ назадъ или напрѣдъ, не трѣбва да ги осѫждаме, нито да имъ завиждаме: единъ день всички ще минемъ по този пѫть доброволно или по необходимость. Ако не вършеете доброволно, Господь ще дойде съ камшикъ, ще ви върже, като конь на вършачка, и ще овършеете гумното, и първия, и втория день и т. н., съ години. Като ви питатъ: «Защо сте станали коне?» ще отговорите: «Да вършеемъ житото». Гледамъ, мнозина отъ съврѣменнитѣ хора вършеятъ на Божественото гумно.Като гледамъ нѣкой конь, че вършее, казвамъ: той върши добрѣ работата си. Питамъ и азъ себе си: върша ли и азъ добрѣ своята работа? Ако искатъ съврѣменнитѣ хора да разбиратъ добрѣ Христовото учение, трѣбва да се въдвори Божествената хармония между тѣхъ. Може ли да опитате, доколко сте блажени? Може. Хората постоянно се оплакватъ и казватъ; «Азъ съмъ най-нещастенъ!» Отговарямъ: ти си най-блаженъ, защото Христосъ казва: «Блажени нещастнитѣ». — Боледувашъ; що е болесть? Признакъ, че Божествениятъ животъ работи върху тебе и иска да те възкръси. Имашъ мѫчнотии въ своето развитие, не можешъ да разрѣшишъ нѣкой въпросъ — Божествената мисъль иска да те подигне, да те освѣтли. Стѣга ти се сърцето — Божествениятъ животъ работи, иска да омекчи твоето сърце. Господь работи вѫтрѣ въ насъ. Съврѣменнитѣ хора приличатъ на онѣзи дѣца, които обичатъ да дигатъ прахъ изъ училищнитѣ стаи. Като влѣзе учительтъ, вижда прахъ навсѣкѫдѣ и започва да киха. И азъ виждамъ навсѣкѫдѣ кихане: учители, проповѣдници, майки, бащи — всички кихатъ. Защо? Прахъ има. Отворете прозорцитѣ, провѣтрѣйте стаитѣ, измийте пода, ще прѣстане това кихане. Гледай стаята ти да е изчистена, тогава нѣма да има кихане. Кихане — значи, има прахъ,подозрѣние,съмнѣние. Въ свѣта трѣбва да има свѣтлина за да се разбере смисълътъ на живота. Питамъ ви: вие отъ колко врѣме сте на земята, прѣди 200 години дѣ бѣхте? Баща ви и вие прѣди 400 години дѣ бѣхте? Вие, баща ви, дѣдо ви, прадѣдо ви, баба ви, прабаба ви прѣди 1000 години дѣ бѣхте? Ще кажете: «Не ни трѣбва да знаемъ това». Не ви трѣбва, но, когато дѣдо ви остави наслѣдство, какъ ходите по банкитѣ да го търсите, да научите всичко за наслѣдството! Защо? Защото има да наслѣдите нѣщо. Но, ако дѣдо ви е направилъ дългъ, вие се правите, че не го познавате, защото, иначе, ще плащате зарадъ него. Това не е кавалерство. Не си кавалеръ — значи, не можешъ да яздишъ на конь, не можешъ да управлявашъ своя умъ, че си способенъ да управлявашъ своята мисъль, не си уменъ човѣкъ. Христосъ казва; «Блажени сѫ онѣзи, които разбиратъ така смисъла на живота». Богатството е скрито въ нашия мозъкъ, въ нашата мисъль, въ нашето сърце. Нѣкой богатъ момъкъ се влюбва въ нѣкоя бѣдна мома: тя може да е бѣдна, но има богатство скрито въ нея. То е изразено въ нейното лице. Има хиляди примѣри, когато царе и други знатни и богати мѫже сѫ се влюбвали въ бѣдни момичета, които по този начинъ сѫ се издигали; но тѣ иматъ едно вѫтрѣшно богатство, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ. Когато човѣкъ е добродѣтеленъ, справедливъ, когато у него има Божествена любовь, мѫдрость, истина — всички тѣзи нѣща живо изпъкватъ въ него. Азъ съмъ срѣщалъ Добродѣтельта, разговарялъ съмъ се съ нея; какви блага бликатъ отъ нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Азъ съмъ срѣщалъ и Божествената Правда; тя е много красива, но строга, не прощава погрѣшкитѣ. Но ще ѝ кажете: «Азъ съмъ слабъ». Слабъ или силенъ,ти не трѣбва да прѣстѫпвашъ заповѣдва на твоя Баща. А Любовьта — тя е много хубава и нѣжна: тя не вижда хорскитѣ погрѣшки. Прѣдъ нея каквото и да направишъ, даже и най-лошото, тя ще те цѣлуне, поглади, очисти, прѣоблѣче и ще те заведе у дома си. Мѫже и жени трѣбва да се любятъ. Нѣкои казватъ: «Жена ми не ме люби». Не си намѣрилъ онази, която те люби. Твоята жена на земята е сѣнка на Любовьта. Жената казва: «Ще го взема, ще се оженя за него, защото е богатъ, има 10.000 лева приходъ, и кѫща». Тази жена взема, но не дава, тя не може да направи мѫжа си щастливъ. Мѫжътъ казва: «Азъ се оженихъ за нея, защото е богата, макаръ и да е грозна». И този мѫжъ не може да направи жена си щастлива, защото всѣко учение, което взема, а не дава, не може да прави хората щастливи. Въ основата на христи-янското учение е самопожертвуването. Има два вида жертви: или самъ ще се пожерт-вувашъ, или ще те пожертвуватъ. Напр., на Георгьовъ-день защо колятъ агнета? Турятъ имъ вѣнецъ, осветяватъ ги и послѣ ги колятъ. Защо даватъ тази жертва? За ядене. Има духове въ свѣта, които и на васъ единъ день ще ви турятъ вѣнецъ, ще ви поставятъ на жертвеника, ще ви заколятъ — ще умрете. Ще кажатъ: «Еди-кой си умрѣлъ»; но азъ казвамъ: той не е умрѣлъ, живъ е. И вие ще бѫдете единъ день на трапезата на смъртьта, и тамъ ще ви изядатъ. Ще кажатъ:«Колко е хубаво, добрѣ угоено, това тѣло, ами мускулитѣ, сърцето, дробоветѣ му, охъ!» Хората умиратъ, защото има месоядство. Господь учи хората и духоветѣ да не ядатъ месо. Когато прѣстанатъ да ядатъ месо, нѣма да има смърть на свѣта. Месото на грѣшнитѣ е много крѣхко; така е и съ всички долнокачествени дрехи; дреха, която е направена отъ хубави нишки, е здрава, не се съдира. Месото на праведнитѣ е здраво, жилаво, и затова не го ядатъ; за праведнитѣ нѣма смърть.

          

Това Божествено учение ще създаде у насъ здрави мисли, здравъ умъ, здраво сърце. Всѣки, който се опита да погълне и унищожи една добра мисъль, едно Божествено желание, той самъ ще се унищожи. Такъвъ човѣкъ ще дойде въ положението на крокодилъ, който поглъща малкитѣ жабчета. Въ р. Нилъ има малки жабчета, които крокодилитѣ често поглъщатъ; крокодилътъ си отвори устата, жабчето, като скача, попада вѫтрѣ въ устата му, и, като е малко, той го гълта цѣло, обаче, като влѣзе въ корема на крокодила, жабчето иска да излѣзе навънъ и, за да си пробие пѫть, лека-полека прояжда корема му и излиза; тогава коремътъ на крокодила се напълва съ вода, той обръща гърбъ и умира. Нѣкои хора се оплакватъ и казватъ: «Изядоха ме». Ако Богъ е съ васъ, нека се опитатъ да ви изядатъ, тѣ ще платятъ скѫпо за това. Ако човѣкъ има вѣра, не трѣбва да се страхува отъ нищо; живиятъ Господь е съ него.     

 

Духътъ на Бога слиза вече отгорѣ, както свѣтлината. Иде Той и велика видѣлина носи съ Себе Си, огънь и животъ, който ще прѣчисти свѣта. Съврѣменнитѣ хора ще опитатъ тия нѣща, ще бѫдатъ свидѣтели на въдворяването Царството Божие на земята. Съ слизането Си Богъ ще съедини хората, и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумѣния произлизатъ отъ недовѣрие и подозрѣние единъ къмъ другъ. Ще ви приведа примѣръ за студа, вѣтъра и слънцето, които искали да направятъ опитъ съ единъ овчарь, кой отъ тѣхъ ще успѣе да му снеме кожуха. Започналъ студътъ, разразилъ се въ най-силна форма, дърво и камъкъ се пукали, и казалъ: «Азъ сега ще му снема кожуха». Овчарьтъ, обаче, като видѣлъ голѣмъ студъ, загърналъ се здраво въ кожуха си и закрачилъ бързо за дома. Не успѣлъ студътъ съ опита си. Започналъ вѣтърътъ: засвирилъ той отъ всички страни, изкоренявалъ дървета, замиталъ всичко по пѫтя си, но кожуха на овчаря не можалъ да свали, даже овчарьтъ по-добрѣ се увилъ, Слънцето най-послѣ рекло: «Вие направихте вашия опитъ, сега и азъ на свой редъ ще направя своя». Усмихвало се слънцето благо и весело, изпратило то всичката своя любовь, започналъ овчарьтъ малко по малко да се стоплюва, докато се силно сгорещилъ, и свалилъ кожуха си.

          

Проповѣдватъ се два вида учение: на студа и на вѣтъра; но сега остава учението на любовьта — то ще свали кожуха. Нѣкои ще попитатъ: «Ти какво мислишъ? » — Погледни ме въ очитѣ и ще видишъ какво мисля. Като ви срѣщна, не питамъ, какво мислите, азъ зная какво мислите — мислите за нѣкоя кѫща 2 — 3 етажа, съ повече мебелирани стаи, мислите да се ожените, да имате дѣца и т. н. Срѣщамъ нѣкой ученъ; какви мисли виждамъ у него? Прави изслѣдвания. Срѣщамъ нѣкого, който мисли да краде. Всичко,що мисли, е изписано на лицето му. Господь е отворилъ вече книгата, и всичко ясно се вижда. Ако Христосъ рѣши да сѫди свѣта, веднага ще издаде присѫдата; ще каже: «Споредъ еди-кой-си членъ отъ Божия Законъ, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата». Но друга е сега мисията на Христа: Той призовава човѣчеството на трѣзвенъ животъ. Не трѣбва да мислимъ, че сме много свети — това искамъ ди кажа. Светията трѣбва да бѫде отличенъ човѣкъ, да знае да слугува, да има здраво тѣло, здравъ мозъкъ, да има здрави крака, рѫцѣ, мускули, да нѣма нищо въ рѫцѣтѣ си, т. е. да не е богатъ, да не е и сиромахъ, обаче, да бѫде въ положението на Толстоя — да раздава, да помага на бѣдни. Такъвъ е истинскиятъ светия. На Небето Господь класифицира светиитѣ на голѣми и малки. Онѣзи, за които е най-много говорено, които сѫ най-много страдали и сѫ изнесли достойно всичко, тѣ сѫ светии. Защо днесъ хората почитатъ Христа? Защото Той изплати всички дългове на хората, понесе всички тѣхни грѣхове. Ако Христосъ не бѣше пострадалъ, ако не бѣше далъ нищо отъ Себе Си за хората, Той щѣше да бѫде обикновенъ човѣкъ. Всѣки трѣбва да слугува на Бога и да знае, че има свое мѣсто на земята. Ще кажете: «Апостолъ Павелъ е билъ великъ човѣкъ, еди-кой-си е билъ сѫщо великъ човѣкъ». Ако вие изпълните своята роля на земята добрѣ, и вие ще бѫдете единъ день великъ човѣкъ, Една жена, която е живѣла 20 години съ своя мѫжъ и е носила неговия тежъкъ яремъ, готвила му е, и той я е малтретиралъ, а тя всичко е понасяла съ търпѣние, ще бѫде светица. Така е и съ мѫжа: единъ мѫжъ, ако понася търпѣливо всички несгоди, прѣдизвиквани отъ жена му, ако тя го малтретира, той ще бѫде другъ светия. Такива мѫже и жени на Небето ще бѫдатъ светии. Виждамъ всѣки день тукъ на земята жени, окичени съ разни диаманти, огърлици, живѣятъ охолно, безгрижно; на онзи свѣтъ тѣ ще бѫдатъ бѣдни — съ окѫсани дрехи. Единъ денъ вие ще се намѣрите въ положението на онази богата и скѫперница госпожа, която имала слуга, който, макаръ да получавалъ 60 л., раздавалъ всичкитѣ си пари на бѣднитѣ. Тя често му казвала: «Не бивай толкова глупавъ, не си раздавай паритѣ, защото ще ти трѣбватъ за черни дни». Една вечерь госпожата сънувала живъ сънъ; вижда единъ много хубавъ палатъ, мряморна постройка — отличенъ. «Чий е този палатъ? » пита тя. — «На твоя слуга». — «Ами такъвъ бѣднякъ отдѣ има толкова пари да си построи този разкошенъ палатъ? » —«Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свѣтъ палатъ».По-нататъкъ тя вижда една малка колибка; «Ами тази колибка чия е? » — «Твоя е» ѝ отговорилъ Вие можете да сте много голѣми личности на този свѣтъ, но на онзи свѣтъ Господь ще ви сѫди по дѣлата и ще ви отдаде заслуженото. Не трѣбва да се заблуждаваме, но трѣбва да знаемъ истината, да поставимъ една рѣзка граница между Божественото и човѣшкото. Вие казвате, че разбирате думата «любовь»; не! не я разбирате.Не само думата «любовь» не разбирате, но не разбирате правдата, истината, мѫдростьта. Когато влѣза въ една кѫща и видя разгнѣвена жена, това мѫдрость ли е? Когато се изговори думата «мѫдрость», трѣбва да настѫпи извѣстна промѣна въ състоянието. Трѣбва да се разбира смисълътъ на всѣка дума. Ако влѣзете въ единъ театъръ, дѣто има хиляди души и извикате; «Пожаръ, пожаръ!» всички ще се втурнатъ да бѣгатъ навънъ, ще се внесе суматоха, всички ще изпитатъ ужаса на приближаващата се смърть. Това е, защото всички разбиратъ смисъла на тази дума. Но, ако нѣкой дойде между тѣхъ и каже думата «любовь», всички ще се спогледатъ,ще се изсмѣятъ и ще взематъ този човѣкъ за смахнатъ; ще кажатъ: «Какво иска да каже този човѣкъ съ тази дума?» Това показва, че не разбиратъ дълбокото значение на думата «любовь», защото, инакъ, и тя би трѣбвало да произведе сѫщия ефектъ, както думата «пожаръ», само че въ обратенъ смисълъ. Ако видя човѣкъ натѫженъ и изрека думата «любовь», трѣбва всички страдания и недоволства у него да изчезнатъ, той трѣбва да се зарадва и засияе като ангелъ, да се прѣвърне отъ червей въ пеперуда.Ние често казваме: «Господи Боже!» но и тѣзи думи не разбираме.Азъ рѣдко произнасямъ Божието име въ душата си: само когато имамъ голѣмъ товаръ, тогава го произнасямъ, и цѣлиятъ товаръ ми се смъква надолу. За мене тази дума съдържа всичко. Азъ замѣнямъ тази дума на български съ думата «мога». Никога не казвайте: «Слабъ съмъ», а «мога». На едно мѣсто въ Писанието се казва: «Всичко мога чрѣзъ Христа». Турете настрана всичко друго, а вземете Христа. Вие ще разберете Христа, ще разберете Бога, само чрѣзъ думата «мога».Не се смущавамъ отъ тъмнината, когато се обръща земята прѣзъ денонощието: това си е въ реда на нѣщата. Когато на нѣкой човѣкъ е тъмно въ ума, казвамъ: неговото слънце е залѣзло, въ ума му има тъмнина, затова нека си легне, да си почине и да не се безпокои — слѣдъ 12 часа слънцето ще изгрѣе за него, ще дойде неговиятъ Господь. Тогава ще дойде въ него любовьта, и той ще почне да разбира дълбокия смисълъ на живота. Така е училъ Христосъ по-рано, така учи и сега. Всички чакатъ да дойде Христосъ отъ Небето — единъ пѫть е слѣзълъ. Той нѣма да слѣзе втори пѫть на земята въ безчестие. Богъ слѣзе отначало на земята, когато я създаде, когато направи свѣта; Той и до днесь работи върху свѣта. Ще стои Той тукъ дотогава, докогато всичко уреди, и ще се върне на Небето заедно съ всички Свои чада. Този Богъ е и работи заедно съ насъ. Той ще ни събере и ще образува онова дърво на живота, на което ние ще съставляваме коренчета, клончета, листа и плодове; всѣки листъ ще бѫде за изцѣление, и всѣки плодъ — жива храна. Тогава ние ще бѫдемъ едно съ Господа, тъй както всѣка клѣтка, всѣко коренче, всѣко клонче и всѣки листъ съставляватъ части отъ дървото.

          

«Блажени сте, когато ви гонятъ». Блажени сте, защото тогава вие се движите напрѣдъ, защото работата, която вършите, е за добро на човѣчеството, и голѣма ще бѫде вашата заплата на Небесата. Когато те срѣщне нѣкой и ти каже: «Лошъ си» — право ти е казалъ; стани добъръ; «Грозенъ си» — право ти е казалъ човѣкътъ, стани красивъ; «Злобенъ си» — право ти е казалъ, стани благъ. Колко пѫти за мене хората говорятъ какви ли не думи, и, ако бихъ обръщалъ внимание на всичко казано, щѣха да ми опадатъ всички косми отъ главата. Казвамъ си: прави сѫ тѣзи хора, азъ съмъ опасенъ човѣкъ. Защо? Азъ съмъ огледало, и, като ме срѣщне нѣкой, огледа се въ мене и казва:«Ти си вагабонтинъ»— Право казвашъ. «Ти си шмекеръ» — Право казвашъ. Огледай се и се оправи. Хората приличатъ на онзи американски проповѣдникъ, който полудѣлъ и единъ день, като се огледалъ въ огледалото, не се позналъ и казалъ: «Ти трѣбва да се покаешъ, иначе, Господь ще те прати въ пъкъла». И менѣ ми е приятно да се оглеждамъ въ хората; и азъ искамъ, като срѣщна нѣкой добъръ човѣкъ, да се огледамъ въ него, да видя какъвъ съмъ, затова и азъ се оглеждамъ. Трѣбва да има два вида огледала: едни, въ които ние да се оглеждаме, и такива, нашитѣ, въ които други да се оглеждатъ; само така ще изправятъ хората грѣшкитѣ си. Горко на онзи народъ, сѫщество, църква, които нѣматъ огледала! Съврѣменнитѣ лѣкари, и тѣ употрѣбяватъ въ практиката си огледала. Напр., когато прѣглеждатъ гърло, да-ли има нѣкаква болесть, употрѣбяватъ огледало. Христовото учение,и то носи огледало да се разбере дълбокиятъ смисълъ на страданията, — че тѣ сѫ необходими за нашето щастие и блаженство въ бѫдния животъ. Страданията сѫ най голѣмото благо, което Богъ из- праща на хората. Ето що казва Христосъ: «Когато нѣкой отъ васъ страда, е много отегченъ, нека дойде при Мене, Азъ ще откупя неговитѣ страдания, като му дамъ нѣщо друго: ще направимъ обмѣна на чисто братски начала». И тъй, Христосъ слиза на земята — въ слава, за да отнеме този товаръ на хората, и затова казва: «Възложете си товара на Господа». Ще направите една обмѣна: Господь ще вземе вашитѣ страдания, а въ замѣна ще ви даде радости. Като е слѣзълъ на земята, Той е искалъ да ви направи щастливи. Но, за да бѫдете щастливи трѣбва да бѫдете умни, мѫдри. Произнасянето на думата «мѫдрость» да става само, когато не можете да разясните нѣкой труденъ въпросъ.Произнесете думата «мѫдрость» и по-стойте 10 минути, слѣдъ това ще настѫпи извѣстно прояснение. Ще приличате като на нѣкой слѣпецъ, когато проглежда и вижда красотитѣ на свѣта; той тогава казва: «Виждамъ всичко въ свѣта хубаво и разбирамъ, колко е великъ Господь! » И ние трѣбва да благодаримъ Богу, че е създалъ този свѣтъ, че е създалъ домъ, братя, сестри, майки, бащи, жени, дѣца, па и нещастия покрай това — за всичко трѣбва да Му благодаримъ. Онѣзи, които сѫ тръгнали въ Христовия пѫть, трѣбва да благодарятъ на Бога за всичко. Като благодаримъ на Бога, тогава всички ще се разберемъ, и, като произнесемъ думата „любовь“, тѫжни ли сме, веднага ще почувствуваме радость, топлина,която ще се разлѣе по тѣлото ни, и нашитѣ вкоченясали членове ще започнатъ да се рзамръдватъ, и ще видимъ, наистина, ангели да слизатъ отгорѣ. Това значи да станешь ясновидецъ. Нѣкои чакатъ,като умратъ, тогава да видятъ всичко, — да станатъ ясновидци. Не чакайте да умрете, а, докато живѣете, да възкръснете въ Господа. Не казвайте: «Като умра», а: «Като си промѣня дрехитѣ, като се обърна отъ червей въ пашкулъ и отъ пашкулъ въ пеперуда». Вие казвате: «Ще умра» ще ме заровятъ въ черния гробъ, и, като ме нападнатъ червеитѣ, какво ще стане съ мене? » Червеитѣ — то сѫ вашитѣ по-малки братя. Ще дойдатъ тѣ и ще кажатъ: «Я да ви повкусимъ малко; Христосъ бѣше за васъ живъ хлѣбъ, а вие ще бѫдете за насъ жива храна». Но човѣцитѣ не сѫ въ гробоветѣ, това да не ви плаши, азъ не ги виждамъ въ гробищата. Пакъ ще ви повторя: има два вида хора — едни живи-мъртви, каквито срѣщаме всѣки день изъ София, а другитѣ мъртви-живи. Христосъ казва: «Блажени мъртвитѣ-живи, които умрѣха за Господа»,а никѫдѣ не е казано: «Блажени живитѣ-мъртви». Послѣднитѣ сѫ гѫсеници. Мъртвитѣ- живи сѫ пеперуди и сѫ безопасни, не ядатъ листата на дърветата, понеже листата сѫ необходими. Когато въ вашия животъ влѣзе нѣкоя мисъль, която ви разрушава, тя е една гѫсеница, изпѫдете я навънъ. А когато влѣзе мисъль, която ви подига, тя е една красива пеперуда, задръжте я. Слѣдователно, всѣки день изхвърляйте навънъ мислитѣ, които изяждатъ листата на вашия животъ. Това е учението на Христа.

          

Христосъ казва: «Блажени сте, когато ви гонятъ, защото голѣма е вашата заплата на Небеса». Ще ви обясня дълбокия смисълъ на тѣзи думи:като посѣете едно житно зрънце, то започва да гние, нападатъ го много врагове—микроби, но, щомъ излѣзе нагорѣ,къмъ свѣтлината,огрѣе го слънцето,враговетѣ му се разбѣгват.Слѣдователно, и васъ трѣбва да ви гонятъ, за да излѣзете нагорѣ. Христосъ, като казва: «Блажени гоненитѣ»,подразбира,че блажени сѫ онѣзи,които израсватъ, пущатъ коренчета, листа, цвѣтове, плодове, защото голѣма е тѣхната заплата, когато дойде Господь и намѣри узрѣлитѣ плодове. Има ли смисълъ това учение? Има. Това значи да бѫдешъ гоненъ за Христа. Ако ме гонятъ, и азъ нѣмамъ никакъвъ плодъ, заслужвамъ да бѫда гоненъ. Ако бѫда гоненъ, за да дамъ плодъ на Бога, и имамъ такъвъ, това гонене има смисълъ на растене. То ще даде необходимия импулсъ, потикъ. Като мислимъ така, ще влѣземъ въ правия смисълъ да разберемъ защо живѣемъ тукъ на земята. Затова трѣбва да се молимъ за всички хора. Писанието казва: «Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо въ лицето, като на братъ, на приятель, никого не одумвайте»: одумването е повръщане отъ стомаха, устата пъкъ е създадена не за повръщане, а за сладкитѣ слова на любовьта. Това е учението, което носятъ светиитѣ отгорѣ; това е учението, което праведницитѣ отъ хиляди години проповѣдватъ на свѣта; това е учението на малкитѣ ангели, които слизатъ на земята. Като дойде Христосъ, и Той сѫщото учение ще донесе; бѣлиятъ конь на който Той иде, е символъ на Неговото свѣтло учение: Блажени онѣзи, които сѫ познали Господа, който сѫ израснали и сѫ се развили, които иматъ коренчета, клончета, листа плодове, защото Господь ще ги посѣти и, възнагради.

          

Азъ бихъ желалъ всинца да сте въ това положение — блажени да сте, да намѣри Господь плодъ въ вашата градина, да Го поканите да гостува въ дома ви — вашето сърце. Тогава Той ще ви даде духа на новото учение.
          

Блажени сте, когато ви посѣщава Господь; голѣма е вашата заплата на Небеса.

 

(Бесѣда, държана на 4. февруарий 1917 г.).

 

image004.png

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×