Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1917_01_07 Растете въ благодать!

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 22 юни 2014 - 07:53

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). 
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

image003.png

Растете въ благодать!

 

 

 

 

„Но растете въ благодатьта и

въ познанието на Господа нашего

и Спаса Христа*)

 

*) ІІ. Петрово послание. 3: 18

 

 

 

      

    Растенето е процесъ на развитие. Кое трѣбва да расте? Често казватъ: трѣбва да расте ябълка,дърво,клончета,листя,цвѣтове — трѣбва да растатъ и да се развиватъ. Но въ цитувания стихъ се подразбира,че трѣбва да расте човѣшката душа. Човѣшката душа да расте, а човѣшкиятъ духъ да достигне познанието на благодатьта. Коя благодать? — Божията. Думата „благодать“ е обширна, тя подразбира услoвията, въ които човѣкъ трѣбва да живѣе горѣ на Небето и долу на земята. Земята, за която често се говори въ свещеннитѣ книги, е толкова голѣма, че на нея може да живѣятъ безброй много хора. Въ Писанието тя е наречена „Обѣтована“. Вие се стремите именно къмъ тази земя, която Богъ е създалъ първоначално. Тази земя, на която вие живѣете, е толкова малка, микроскопична, че, сравнена по голѣмина, тя не съставя даже островъ, напр., като Критъ. Павелъ и Петъръ казватъ, че небесата ще се разгорятъ, и земята ще мине прѣзъ огънь. Мнозина тълкуватъ огъня като разрушителенъ елементъ; той, наистина, разрушава, но сѫщеврѣменно и гради. Огъньтъ, който е слѣзълъ отгорѣ, отъ слънцето, той е съградилъ нашата земя, той е съградилъ вашитѣ тѣла; този огънь е вложилъ мисли и желания вѫтрѣ въ васъ. Безъ огънь всичко се смразява. Значи, думата растежъ подразбира и огънь. Огъньтъ, който разрушава, е грубиятъ огънь. Въ съврѣменната наука сѫ правени такива опити: ако се подложи човѣкъ на електричество отъ 2—3000 волта, той умира, и затова на нѣкои мѣста, когато искатъ да екзекутиратъ нѣкого, подлагатъ го на такъвъ силенъ токъ. Обаче, ако се прѣкара прѣзъ човѣка 10 — 50000 волта електричество, всички болести у него изчезватъ, лицето му става свѣжо, съ една дума, човѣкъ се напълно подмладява. Споредъ съврѣменнитѣ понятия на логиката, при този огънь човѣкъ би трѣбвало да изгори. Огъньтъ, който разрушава човѣка — това сѫ неговитѣ страсти. Тѣ разрушаватъ едноврѣменно тѣлото и душата. Нѣма ли човѣкъ страсти, ще рече: не се грѣе на разрушителенъ огънь. Павелъ, като казва „растете“, подразбира дѣйствие подъ влиянието на Божествения огънь — тѣзи 10—50000 волта, които, като минатъ, ще прѣчистятъ и обновятъ хората.

          

    Думата „познание“ иска да каже: да се разбератъ законитѣ, споредъ които този растежъ може да стане. А растежътъ е двоякъ — и нагорѣ и надолу. Когато се оглеждате въ огледало, вие имате отражение; ако нѣкой ви запита, по какви закони става това отражение, лесно ще отговорите — има отражение; но азъ бихъ желалъ да зная онзи основенъ законъ, който образува това отражение. Физицитѣ обясняватъ механическата страна на прѣдмета,тъй както и астрономитѣ обясняватъ механическата страна на вселената, напр., какво било слънцето, какви били елементитѣ му, каква била температурата му и т. н.; но какво въ дѣйствителность е слънцето, това е една тайна. Отъ земята ние можемъ да прѣдполагаме и едното, и другото, но, когато човѣкъ стане духовенъ, той ще бѫде въ състояние да провѣри истината за това растене, за което Павелъ говори. Искашъ да знаешъ, има ли животъ горѣ на мѣсечината или не, има ли вода или не, ще вземешъ торбичката си и билетъ, и въ нѣколко часа ще може да провѣришъ тази истина.Така може да се отиде и до слънцето, да се провѣри какво е то. А сега ние изучаваме нѣщата само чрѣзъ отражение, тъй както то става, но отраженията не сѫ всѣкога вѣрни. Въ едно отражение има външна и вѫтрѣшна страна; вие имате само външната, а вѫтрѣшната за васъ е скрита. „Познавамъ този човѣкъ“. Познавате неговата сѣнка. — Казвате: „Неговитѣ очи сѫ черни“. Това е неговата сѣнка. — „Бѣла му е брадата“. Това е сѣнка. — „Красивъ е“.Всичко е сѣнка.Този човѣкъ, който ви се вижда денемъ красивъ, вечерь е черенъ.Ако въ извѣстно отношение се измѣни свѣтилникътъ,ще се измѣни и свѣтлината на човѣка. Това е растене на сѣнкитѣ, защото и сѣнкитѣ растатъ; една сѣнка може да се намали и да се изгуби; напр., сутринъ, като изгрѣва слънцето, сѣнката е по-голѣма,а къмъ обѣдъ сѣнката съвсѣмъ се смалява,а като залѣзе слънцето, съвсѣмъ изчезва. Азъ ви правя тази аналогия, защото сте хора на сѣнкитѣ — изучавате нѣщата на кинематографа. Ако ви говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нѣщо“. Но, за да ви го докажа, ще трѣбва да ви взема билетъ, да дойдете съ мене, да отидемъ на слънцето, на мѣсеца. Вие сте хора на сѣнкитѣ, вие сте сѫщества фиктивни, а не реални. Слѣдъ 50 години вие сами ще видите, че сте фиктивни. Дѣ ще бѫдете тогава? За да не бѫдете сѣнки, вие трѣбва да минете отъ врѣменното къмъ вѣчното, да потърсите Бога — подразбирамъ да търсите свѣтлина и топлина. И тази свѣтлина ще внесе въ васъ онзи идеалъ, за който копнѣете. Човѣкъ се ражда малко дѣтенце, става голѣмъ — все е недоволенъ; иска да се ожени, търси хубава мома, мисли, докато я намѣри, но, като я намѣри, пакъ е недоволенъ — била зла, като змия. Слѣдъ това искатъ дѣца, иматъ ги, но се оказва, че и тѣ били лоши; надѣватъ се на дѣцата, дано тѣ, като се оженятъ, да се оправятъ, но и отъ тове нищо не излиза. И тъй, животътъ на съврѣменнитѣ хора е само въ сѣнкитѣ. А въ сѣнкитѣ нѣма никаква реалность. То е единъ приятенъ животъ, но въ него нѣма никакъвъ растежъ, нѣма никакъвъ Божественъ процесъ. И тъй, подъ думата „растене“ подразбирамъ: Духътъ да расте и се развива — само реалното, неизмѣнното. Може да ставатъ милиони, вѣчни промѣни въ тази субстанция, която е вложена въ насъ, тя се измѣня сама по себе си. Това е великъ, Божественъ законъ. Нѣкой пѫть ви се навѣва лоша мисъль — това е сѣнка. Казвате: „Азъ мразя нѣкого, напр." мразя Ивана". Какъ може да го мразишъ, като не го познавашъ? Сѫщо, какъ можешъ да искашъ пари отъ човѣка, ако никога не си му давалъ? Сѣнкитѣ въ свѣта сѫществуватъ само по една необходимость, да може битието на нѣщата да изпъкне. Колкото повече сѣнки имаме въ свѣта, толкова повече нашиятъ умъ ще изпъкне и ще бѫде основа за познаване на нѣщата, защото безъ сѣнки знание не може да сѫществува. Вие казвате, че страдате — това е една сѣнка, за да изучите себе си. Умирате — това е една сѣнка,за да изучите условията на новия животъ.Слѣдователно, растежътъ е причина на всички промѣни, които сега ставатъ и вѫтрѣ и вънка. И тъй, като разберемъ живота, ние ще дойдемъ до самата реалность, т. е. да провѣримъ нѣщата. Когато едно учение е съгласно съ самата реалность на битието, или е съгласно съ законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта, всѣкога може да се направи опитъ. Дойде единъ лѣкарь и казва: „Азъ имамъ едно лѣкарство, което може да лѣкува тази болесть“; ако това лѣкарство е истинско, трѣбва, щомъ се даде, да излѣкува болния; ако то не стане, то не е лѣкарство, и този лѣкарь заблуждава. Дойде единъ човѣкъ и каже: „Азъ имамъ едно учение, и, като го приемете, ще се подигнете“. Ако ви подигне, то е истинско.

          

    И тъй, растенето е единъ процесъ, необходимъ за съграждане на нашето духовно тѣло. Физическото тѣло е необходимо, като една скеля отвънъ — ако то се не подигне, духовното тѣло не може сѫщо да се подигне. И най-напрѣдъ е направенъ физическиятъ свѣтъ, като една скеля, а духовниятъ свѣтъ постоянно се съгражда и устройва.Има въ Писанието стихове,които казватъ,че първоначално е било създадено Небето, а то е Божествениятъ свѣтъ;послѣ е създадена земята — физическиятъ свѣтъ. Земята не е била още устроена,Господь и до днесъ я строи. Той създаде свѣта въ шесть дни, въ шестия направи човѣка, а въ седмия си почина. Сега пакъ е на работа. Мойсей казва; „Господь си почина“. Христосъ казва: „Отецъ Ми работи“, и сега Той е още на работа. Почивката на Бога е да излѣзе отъ Своето битие, да разгледа отъ тамъ всичко, което е създалъ, и послѣ пакъ се връща да продължи работата. Сегашната Му работа носи съ себе си огънь. Той казва: „На този свѣтъ не му достига огънь“. Като дойде този огънь, ще дойде растенето и познанието въ благодатьта.Когато говоря за свѣта,азъ разбирамъ всѣкога,човѣка. За васъ свѣтътъ е толкова познатъ, колкото имате съотношение съ него.Всички елементи отъ външния свѣтъ въ природата сѫ свързани съ вашего тѣло и вашия умъ, и всички промѣни които ставатъ съ васъ, нѣкое неразположение което става въ вашия духъ, зависи отъ промѣна въ природата.Единъ вълкъ като не яде 3—4 дни, седмица, изгладнѣе и моли Господа за храна; долавяте неговата мисъль, че този вълкъ страда, страдате и вие заедно съ него.Та, всички нѣща сѫ свързани:и радоститѣ, и скърбитѣ еднакво ги прѣживѣвате.Нѣкой казва: „Не мога да търпя този човѣкъ“. Ще го търпишъ защото той е часть отъ тебе. Ако го съсипишъ, ще съсипишъ и себе си. Прочее, въ това растене подразбирамъ растене на нашето духовно тѣло отъ което ние съставляваме единица въ тази Божествена хармония. Казвате: „Свѣтътъ не е устроенъ още“. Не е устроенъ но, за да се устрои, ще трѣбва да се работи, а ние сме фабрикитѣ, които трѣбва да работятъ; ние възприемаме и обработваме материалитѣ и ги даваме на Господа. Изядешъ нѣкоя кокошка, овца, агне, — това съставлява частица отъ тебе, и всичко отива да съгради свѣта. Единъ день всички страдания ще се оправдаятъ отъ това гледище. Всички въ свѣта сме страдали, но затова пъкъ ще живѣемъ всички заедно.Нѣкога ще видите,че и бубулечкитѣ сѫ ваши братя.Когато бубулечка ви ухапе и смучи отъ васъ кръвь, тя казва: „Азъ трѣбва да направя това нѣщо за съграждане на тази кѫща“. Всички сѫщества иматъ съзнателенъ и несъзнателенъ процесъ.Съзнателниятъ процесъ е толкова силно развитъ, че вие въ кратъкъ периодъ трѣбва да израстете, както житото прѣзъ мѣсецъ май, и въ кратъкъ периодъ трѣбва да завържете, защото растенето има прѣдъ видъ цвѣта, а цвѣтътъ има прѣдъ видъ плода. Растенето е животъ, въ него се проявява цъвтѣнето, връзването и узрѣването. Безъ цвѣтъ нѣма плодъ и узрѣване. Цъвтишъ ли? —, Не. — Нѣма да се проявишъ И въ хората, както въ цвѣтята, само тогава има проявление, когато тѣ цъвнатъ и завържатъ плодъ. Любовьта се проявява само когато растенията цъвтятъ; така е у хората. Когато има цъвтѣне на физическото поле, има физическо узрѣване, физическа любовь; когато мине този процесъ, има духовно цъвтѣне и узрѣване въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да цъвне най-малко седемь пѫти, т. е. да завърже най-малко седемь плода; трѣбва да цъвне едноврѣменно въ седемь свѣтове, а това цъвтѣне става послѣдователно. И тъй, когато у васъ цъвтѣнето въ физическото поле изгуби смисълъ, вие ще трѣбва да прѣнесете това цъвтѣне горѣ. Защо умираме? Умирането не е нищо друго освѣнъ отиване въ по високъ свѣтъ на растежъ. Когато нѣмате условия за растене, вие умирате, а когато има условия, вие се раждате. Онѣзи, които не сѫ запознати съ дълбокия смисълъ на живота, намиратъ, че въ цъвтѣнето на клонетѣ и растенето на коренитѣ има извѣстно противорѣчие. Когато водата отъ единъ изворъ излиза, нѣма ли тази вода да се пръсне по всички посоки? Вземете едно въздухообразно тѣло; въ едно гърне имате водни пари, като отворите това гърне, нѣма ли паритѣ да се пръснатъ по всички посоки едноврѣменно? значи, животътъ, който е излѣзълъ отъ центъра праща корени надолу. Но тѣ сѫ вечерно врѣме нагорѣ, а клонищата надолу. Науката казва, че денемъ ние сме съ главата нагорѣ, а вечерь когато земята се обърне сме съ краката нагорѣ. Така е и съ дървото: въ 24 часа най-напрѣдъ клонетѣ сѫ обърнати нагорѣ, а по-послѣ коренитѣ сѫ нагорѣ. Ще кажете: „Ние сме нагорѣ“. Човѣкъ е двойно дърво: има корени горѣ, които означаватъ Божествения свѣтъ, има корени долу въ стомаха, който означаватъ физическия свѣтъ. Когато земята се обърне, вие се обръщате съ краката си къмъ Бога тогава коренитѣ на вашия стомахъ сѫ къмъ Бога Тъй че на всѣки 24 часа и краката, и главата ви се обръщатъ къмъ Бога. Главата и краката иматъ еднакво значение прѣдъ Бога, защото, ако влѣзете въ духовния свѣтъ, основа на нѣщата — това сѫ краката; върху тѣхъ почиватъ нѣщата. Казватъ нѣкои: „Защо ми сѫ краката?“ Защо ви е основа? — За да съградите вашата кѫща. Слѣдователно, тѣ сѫ почва, върху която градите вашата кѫща, и почва, върху която вашето битие може да расте.           

 

    Сега, въ това растене ние трѣбва да обичаме всички хора въ себе си, живи и умрѣли, които иматъ отражение и живѣятъ вѫтрѣ въ насъ. Вие имате единъ Иванъ вѫтрѣ и единъ вънъ; имате единъ ангелъ вѫтрѣ и единъ отвънъ; имате единъ дяволъ отвѫтрѣ и единъ отвънъ — и Небето, и земята едноврѣменно живѣятъ въ вашата душа. У васъ има добри и лоши духове, който се спогаждатъ. Нѣкои хора, които мразятъ лошитѣ духове, казватъ, че има споръ между тѣхъ и ангелитѣ, и мислятъ, че тѣ се каратъ.Спорътъ е само, когато ние се намѣсимъ, а иначе между тѣхъ има равновѣсие. Щомъ се ние намѣсимъ, има борба. Когато има споръ между два духа, вие ги само слушайте. Спорътъ е разговоръ между тѣхъ. На ученицитѣ не е позволено да се мѣсятъ въ работитѣ на учителя. А лошитѣ и добритѣ духове сѫ велики учители. Нѣмате право да сѫдите, вие трѣбва само да слушате. Законътъ е такъвъ. Ако се намѣсите въ тая работа, ще ви биятъ; ще ви кажатъ: „Слушай, ти си едно бебе, не трѣбва да се мѣсишъ, а да слушашъ“. Често нѣкои се оплакватъ, че ги нападнали лоши духове; но азъ имъ казвамъ: Тѣзи лоши духове не искатъ да знаятъ нищо за васъ, тѣ не искатъ да знаятъ за вашето сѫществуване; тѣ подъ сѣнката на вашето дърво само сѫ се спрѣли да разговарятъ, а вие сте ги подслушали. Вие сте бебета, още не сте се родили. „Казватъ ми лошитѣ духове това и онова да направя“. Тѣ не го казватъ на тебе, а на себе си, и ти си казвашъ: „Чакай да го направя“. Затова апостолъ Павелъ казва:„Растете въ благодатьта Христова,за да познавате духоветѣ“. Досега свѣтътъ все заклинания отправя къмъ злитѣ духове, църквата съ Василиевитѣ молитви все заклинания изпраща къмъ тѣхъ, а тѣ все пакъ си сѫществуватъ. Затова казва Христосъ:„Не противи се злому“. Лошитѣ духове си иматъ своя работа; когато си я вършатъ, оставете ги — нека си я вършатъ. Слушалъ съмъ нѣкои християни да се каратъ често помежду си: „Ти си невѣжа, азъ зная всичко, азъ съмъ свършилъ университетъ“. Ако си свършилъ университетъ и си научилъ нѣщо, ти ще мълчишъ, защото въ мълчанието има разговоръ, то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той нѣма никакво знание — знае само да яде бой. Мълчанието, наистина, е растежъ: така растатъ и растенията; тѣ мълчатъ, само вечеръ се чува нѣкакво слабо пукане — тѣ си тихо шепнатъ. А не като хората — направятъ нѣкакво добро, цѣлъ свѣтъ ще ги чуе. Тъй е и съ кокошката: снесе едно яйце, закудкудяка — всички я чуятъ. Какво отъ това, че е снесла яйце? То ѝ е дългъ. И въпросъ е още, дали тя го снесе, или ѝ го снесоха. Когато единъ оселъ го натоварятъ съ драгоцѣнности, той прѣнася товара и казва: „Азъ ги прѣнесохъ“. Ние трѣбва да знаемъ, че въ свѣта сме служители на Бога. Нѣкой казва: „Човѣкъ има свободна воля“. Само който живѣе въ този сѫщественъ, неизмѣненъ свѣтъ, дѣто Богъ живѣе; който служи на Бога и разбира Неговитѣ закони и повелѣния, само той е свободенъ, само той може да има свободна воля.

          

    Ние трѣбва да намѣримъ врѣме да ускоримъ този растежъ, за който говоря, т. е. съграждането на нашето тѣло. Често давате причини за неслушане, като казвате: „За това нѣма врѣме, за онова нѣма врѣме“. Единъ английски проповѣдникъ посѣтилъ едно бѣдно момче метачъ и го запиталъ: „Идва ли нѣкой да те посѣщава? “ — „Да“, Гладстонь“—„Кой?— „Английскиятъ държавникъ?“—„Чудно нѣщо“,си казва проповѣдникътъ, „при многото си работа, която той има, ималъ врѣме да посѣщава този бѣденъ метачъ!“ Защо? Кой живѣе вѫтрѣ въ този метачъ? Гладстонъ съзнава, че въ него живѣе нѣкой неговъ братъ, и казва: „Трѣбва да го посѣтя“. Сегашнитѣ хора, като се подигнатъ малко, не познаватъ дори баща си и майка си, като мислятъ, че тѣхното положение и величие ще се накърни. Нѣма по-голѣмо величие отъ това — да познаваме своитѣ длъжности. Най-великата черта у Бога състои въ това, че, като е заетъ съ толкова много и велики работи, винаги намѣрва врѣме, като Гладстона, да посѣти нѣкоя грѣшна душа. Господь всѣкога намира по нѣколко минути свободни да посѣти нѣкого, да остави една добра мисъль, да даде Своята помощь. И когато всички се нахвърлятъ отгорѣ ви, както често комаритѣ се нахвърлятъ върху човѣка, Господь се явява и казва: „Не бой се, Азъ съмъ тукъ, Азъ съмъ съ тебе, Азъ ще ти помогна“. А когато Господь направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растемъ — да се освободимъ отъ прѣходнитѣ нѣща, да познаемъ Твоята воля“, а не казвайте: „Тѣ се нахвърлиха върху мене, ама ще видятъ“. Често четемъ Господнята молитва: „Да бѫде волята Твоя“. Ти не познавашъ името Божие, царството Божие, а искашъ да изпълнишъ волята Божия. Човѣкъ, който не познава името Божие, не може да изпълни волята Божия.Ти ще приличашъ на онази майка, която прави ризи и гащички за дѣца, които нѣма още на свѣта. Въ този процесъ — търсене името Божие, царството Божие и волята Божия — ще дойде царството Небесно. Трѣбва да имаме доблестьта на онзи руски царь, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петра І., въ което билъ замѣсенъ и Александъръ I, възбудило съвѣстогризене и помрачило душата на послѣдния, който нийдѣ не намиралъ покой. Блѣсъкътъ на трона и суетнитѣ удоволствия не могли да го развлѣкатъ и успокоятъ. Той все повече и повече се затварялъ въ себе си и най-сетнѣ рѣшилъ да абдикира и заживѣе въ Таганрогъ, като обикновенъ гражданинъ. Еднъжъ,като се разхождалъ извънъ този градъ, видѣлъ, че се трупатъ много хора около войници, наредени по пѫтя въ двѣ редици, безъ орѫжие, а съ тояжки. По едно врѣме докарали старъ войникъ, вързали му рѫцѣтѣ за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабанъ, подложили го на страшното наказание „минаване прѣзъ пръчки“. Александъръ се вгледалъ въ лицето на нещастния войникъ и билъ поразенъ отъ чудната прилика между войника и него. Попиталъ за вината на войника; казали му, че послѣдниятъ, като се научилъ, че баща му въ село билъ на умиране, поискалъ позволение да отиде да го види за послѣденъ пѫть, и, като му отказали, опиталъ се да избѣга; арестуванъ, сполучилъ да избѣга пакъ, но го хванали изново и за това второ бѣгство го осѫдили да мине между войницитѣ подъ ударитѣ на 8.000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърть. Александъръ, като слушалъ глухия шумъ на пръчкитѣ, смѣсенъ съ воплитѣ на нещастника, който скоро изнемогналъ и млъкналъ, ужасъ го обзелъ — „Боже мой!“ помислилъ си той, „поискалъ да види баща си, да му цѣлува рѫка и да изпроси послѣдна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мѫчатъ, и то въ мое име!“ Сравнилъ своето поведение спрѣмо баща си съ онова на войника спрѣмо своя и видѣлъ колко низко той стои прѣдъ войника, и горко заплакалъ. Като се освѣдомилъ отъ лѣкаря, че войникътъ не ще живѣе слѣдъ нанесенитѣ му 4.000 удара,нагласилъ съ лѣкаря, войникътъ да бѫде скришно облѣченъ съ неговитѣ дрехи и отнесенъ въ неговата квартира,а той съ облѣклото на войника се подложилъ на останалитѣ 4.000 удара,които издържалъ,понеже войницитѣ,които мислили,че е изнемощѣлиятъ войникъ, отъ пробудено съжаление, удряли по-слабо. Прѣоблѣчениятъ въ императоровитѣ дрехи войникъ, отнесенъ въ квартирата на Александра,наистина, се поминалъ, а приликата му съ послѣдния послужила да се обяви официално,че императорътъ се поминалъ, когато въ сѫщностъ той се изгубилъ и се прѣдалъ на богуугодни дѣла. И Толстой завръшва разказа за смъртьта на Александра съ слѣднитѣ думи: „Какъвъ тържественъ моментъ трѣбва да е била неговата смърть!...Какво висше освобождение на душата!...“ Азъ питамъ: колко отъ моитѣ любезни слушатели биха били готови да понесатъ поне десеть удара? И ние имаме претенции, готвимъ се за Небето!

          

    Ето какъвъ е вѫтрѣшниятъ смисълъ на растенето — човѣкъ да разпознае сѣнкитѣ отъ самитѣ нѣща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растатъ, тѣ растатъ само по една причина — да дадатъ мѣсто на единъ плодъ, който ще завърже ново сѫщество. И вие сѫщо сте дошли тукъ на земята да дадете животъ другиму. Нѣкои искатъ да се женятъ и народятъ дѣца. Защо? Ще ви кажа защо.Искатъ да се оженятъ,защото сѫ вече уморени,не могатъ да вършатъ друга работа;като се оженятъ,ще имъ се роди синъ или дъщеря,които ще довършатъ тѣхната работа.Нѣкой казва:„Азъ не искамъ да се женя“.Ще рече, ти си силенъ. Но,не можешъ ли да свършишъ самъ работата си, трѣбва да се оженишъ. Да не мислите, че това е алегория,това е една истина.„Развитие“ подразбирамъ работа,която Богъ ни е прѣдалъ и която или трѣбва да свършимъ,или да дадемъ мѣстото си на други да я свършатъ.Ето защо хората на земята се раждатъ и прѣвъплътяватъ — слизатъ и възлизатъ. Единъ день, като кажешъ, че си се уморилъ, ще те пита Господь: „Искашъ ли да отстѫпишъ твоето мѣсто на брата си, — той да свърши твоята работа?“ Това е. Тѣзи познания сѫ елементарни;въ бѫдеще вие ще научите нѣщо повече.Богъ е вече започналъ прѣустройството на свѣта. Въ тази епоха на растене ние се намираме при най-благоприятни условия,при дѣйствието на Божествения огънь,и въ този Божественъ огънь по-твърдитѣ вещества ще се стопятъ, материята ще се прѣфини, и Господь ще образува съ нея свѣтъ съ други порядки. Онѣзи, които не ще завършатъ своето развитие, Господь ще изпрати на друго мѣсто. Погинване въ свѣта нѣма, има само лишаване отъ длъжность, отъ работата, която не вършимъ. Въ нашитѣ училища, въ извѣстенъ класъ, ще те задържатъ 2—3 години, докато го минешъ; сѫщото е и за самия животъ. Желателно е тази мисъль да стане централна въ вашия умъ. Не е важно каква работа вършишъ: математикъ ли си, химикъ ли си, докторъ ли си, това сѫ сѣнки, форми въ живота; сѫщественото е: осветявашъ ли името Божие, влагашъ ли волята Божия въ душата си? Човѣкъ, който иска да бѫде силенъ, трѣбва да държи тѣзи нѣща отпрѣдъ: името Божие, което е най-висшето благо, царството Божие — по отношение на човѣшката душа, и волята Божия — по отношение на земния животъ. Духовниятъ свѣтъ има връзка съ физическия: човѣкъ едноврѣменно е сѫщество духовно и физическо. Тѣзи два елемента сѫществуватъ едноврѣменно, има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, а тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не може да измѣните. Подъ думитѣ „физическа материя“ разбирамъ свѣта на формитѣ, необходимъ за проявата и битието на нѣщата; подъ „духовенъ свѣтъ“ подразбирамъ онѣзи сили, които работятъ за създаване на тѣзи форми; а подъ „душа“ разбирамъ условията, които подгатвятъ съграждането на тѣзи форми. Слѣдователно, безъ форми животътъ не може да се прояви.Всѣка душа трѣбва да има тѣло въ свѣта,за да се прояви като индивидъ, единица. Тя трѣбва да има тѣло, за да я посѣти Господь. Безъ кѫща може ли да повикате гости? Когато човѣкъ иска да се ожени, най-напрѣдъ трѣбва да си направи кѫща,тъй както птицитѣ, прѣди да снесатъ,си приготвятъ гнѣзда. „Втасахме я! “ Ще си рекатъ, ония, които нѣматъ кѫщи. Да не схванете думитѣ ми буквално. Азъ разбирамъ да си имате кѫща въ духовния свѣтъ. Въ Небето безъ такава кѫща нѣма да ви приематъ; трѣбва да имате такава. „Растене“ — подразбирамъ да имате въ тази кѫща: градина, плодни дървета и цвѣтя, които да я красятъ. За да растете, трѣбва да забравите вашитѣ сѣнки, вашитѣ недоразумѣния. Всички нѣща, който сега сѫществуватъ въ свѣта, сѫ сѣнки — като заспите дълъгъ сънь, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, и Германия ще изчезнатъ изъ вашия умъ; нѣма да има никакви войни, ще забравите и за захарь и за оризъ; ще забравите вашитѣ дългове — всичко ще забравите, защото всичко това сѫ сѣнки. За да познавашъ човѣка въ сѫщинския смисълъ, трѣбва да го любишъ; само който люби, той познава хората. Но ще каже нѣкой: „Азъ любя, но страдамъ, страхувамъ се“. Щомъ се страхувашъ, нѣма любовь. Любовьта не търпи страхъ при сѫществуването си. Всички противорѣчия въ едно или друго направление създаватъ неприятность. Човѣшкиятъ духъ безъ мѫчнотии въ свѣта не може да се развива. Това учение трѣбва да се проповѣдва на сегашнитѣ, на културнитѣ хора. Само тогава домоветѣ ви ще се освободятъ отъ страдания, който въ сѫщность сѫ фиктивни. Има магнетизатори, които, като хипнотизиратъ нѣкого, теглятъ прѣдъ него линия и му кажатъ, че, щомъ дойде до тамъ, ще срѣщне стѣна, и хипнотизираниятъ, дѣйствително, не може да я прѣмине, когато пъкъ вие не виждате тамъ никаква стѣна. Духне ли магнетизаторътъ, тази стѣна изчезва. Сега дяволътъ е издигналъ такава стѣна въ умоветѣ на хората,— просто една линия, и вие виждате много мѫчнотии, който въ сѫщность сѫ сѣнки, а не дѣйствителность. Нѣма нищо невъзможно въ свѣта — всичко е възможно. „Какъ е възможно всичко?“ ще попита нѣкой. Напр., ако съмъ гладувалъ нѣколко дни и се помоля на Бога за парче хлѣбъ, Той ще ми даде; ако Му поискамъ 7—8 самуна, нѣма да ми ги даде. Казвамъ ви вѣрни нѣща, които вие сами можете да опитате, да провѣрите. Трѣбва да се откажете отъ лакомия, да не искате повече отъ онова, което ви трѣбва. Напр.: имате едно кило захарь, задоволете се съ него и не искайте 2—3 и повече кила. Може ли всички хора да бѫдатъ едноврѣменно милионери? Както растенето на едно дърво има прѣдѣлъ, така е и съ човѣка на физическото поле: като стигне човѣкъ на една височина до 21. си година, започва да расте вече не тѣлото му, но неговиятъ умъ, душа и духъ. Това сѫ велики нѣща, и,когато ви се отворятъ очитѣ, ще ги разберете. Нѣкой пѫть трѣбва да се помоли нѣкой на Бога, да ви отвори очитѣ, тъй както едно врѣме направи единъ отъ израйлскитѣ пророци — Елисей. Сирийскиятъ царь изпратилъ противъ Елисея прѣзъ една нощь голѣмо войнство, да го уловятъ и доведатъ при него. Слугата на Елисея, на сутриньта, като видѣлъ войнството, уплашилъ се и казалъ: „Какво ще правимъ сега, господарю? “ — „Не бой се, защото повече сѫ онѣзи, които сѫ съ насъ, отколкото тѣзи, които сѫ съ тѣхъ“. Помолилъ се Елисей и рекълъ: „Господи, отвори, моля Ти се, очитѣ на слугата ми за да види“. Отворилъ Господь очитѣ на слугата, и видѣлъ той гората пълна съ коне и колесници около Елисея. Когато дошли къмъ него Сирийцитѣ, Елисей се помолилъ Господу и рекълъ: „Порази, Господи тѣзи хора съ слѣпота“. Завелъ ги слѣдъ това Елисей въ Самария и рекълъ:„Отвори, Господи, очитѣ на тѣзи да прогледнатъ“. Отворилъ Господь очитѣ имъ, и се видѣли всрѣдъ Самария,при израйлския царь. Като ги видѣлъ израйлскиять царь казалъ на Елисея:Да ги поразя ли Отче мой? “ А той рекълъ:„Не ги поразявай! Нахрани ги и ги изпрати при господаря имъ“. А ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: „Какво ли ще стане съ насъ? “. Които сѫ съ насъ сѫ повече, отколкото онѣзи които сѫ противъ насъ. Кои сѫ противъ насъ? Нашитѣ мисли, нашитѣ сѣнки, които ние създаваме отъ години. Кажете си: „Тѣзи мисли, тѣзи вълци и мечки, азъ самъ съмъ си ги създалъ — не се боя отъ тѣхъ“. Нѣкои казватъ че сѫ силни въ вѣрата; бихте видѣли колко е силна тѣхната вѣра, ако биха ги турили при мечки или вълци, въ нѣкоя менажерия. Щомъ се страхувашъ, щомъ се съблазнявашъ, щомъ мразишъ — Господь не е съ тебе. Юнаци трѣбва да бѫдатъ християнитѣ, юнаци се искатъ за този свѣтъ. Трѣбва да понасяме твърдо всички нещастия и да кажемъ: „Да се свети името Божие и да дойде благодатьта Божия“. Ще речете: „Измрѣха толкова хора“. Въ моитѣ очи тѣ не сѫ измрѣли, а възкръсватъ. Азъ бихъ желалъ съ тѣхъ да отида — славно нѣщо е да отидешъ на Небето! Нѣкои хора се боятъ отъ смъртьта. Обичатъ Господа, но, когато дойде смъртьта, търсятъ лѣкари. Господь не е съ тѣхъ. Наближи ли смъртьта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми тамъ друга работа“. Всички, които ме слушате днесъ, искамъ да не сте страхливи. Влѣзте между вашитѣ лъвове, тигри, змии и ги погладете; докато не се научите да гладите змията и милвате крокодилитѣ Господь не е съ васъ. Вземете за примѣръ Даниила, който бѣше между лъвоветѣ; той не пострада отъ тѣхъ, а си каза: „Господь, Който е съ мене, ще укроти лъвоветѣ“. Азъ бихъ желалъ и вие да повикате Господа, когато бѫдете между вашитѣ лъвове, да затвори устата имъ. Бѫдете по-рѣшителни, а не малодушни.

          

    Друго. Трѣбва да се проповѣдва навсѣкѫдѣ равенство и братство, но не само нагледъ, а и въ дѣйствителность. Хората на науката и великитѣ хора трѣбва да дадатъ примѣръ, какъ трѣбва да се живѣе. Химикъ ли си, астрономъ ли си, сѫдия ли си, свещеникъ ли си впрегни всички свои сили за благото на човѣчеството. Не сме далечъ — огъньтъ иде: сгорещяване голѣмо ще бѫде. Но не бойте се: онѣзи, които сѫ съ насъ, сѫ повече, отколкото тѣзи, които сѫ противъ насъ. Нека всички знаятъ, че Господь иде въ свѣта да тури редъ, законность, справедливость. И вие, мѫже и жени, които Богъ ви е кръстилъ съ тѣзи хубави имена, ще се подчините на новия редъ. По хубаво име отъ „мѫжъ“ и „жена“ нѣма въ свѣта. Но сега и мѫже, и жени се оплакватъ отъ своето положение. Мѫжетѣ казватъ: „Горко намъ, мѫже, дѣто сме се родили такива, да ходимъ на война!“ Женитѣ пъкъ казватъ: „Горко намъ, дѣто сме се родили жени, да раждаме! Не е горко никому; напротивъ, благословение голѣмо е, че сте се родили такива, че сте опрѣдѣлени за такава работа. Подайте си само рѫка вѫтрѣшно. „Какъ да се помиримъ?“ ще рече нѣкой. — Не говори нищо за него, вѫтрѣ въ душата си се примири съ всички свои братя, свои подданици, които имашъ, призови Господа да се освети името Му и да се прослави Духътъ вѫтрѣ въ тебе,и поискай да пораснешъ,за да може да изпълнишъ това,което Богъ е опрѣдѣлилъ за тебе. Нѣма да умрете, отсега нататъкъ идватъ добри условия и наука за васъ: ще изучавате астрономията, математиката и пр. Нѣкои казватъ: „Математиката е много лесна наука до число десеть“. Но колко милиони съотношения има между тѣзи десеть числа! Нѣкои казватъ: Да бѫдемъ добри — то е 1; да бѫдемъ справедливи — то е 2; да бѫдемъ любящи — то е 3; да бѫдемъ мѫдри — то е 4; да бѫдемъ истинолюбиви —то е 5. До петь сме стигнали. Хайде да бѫдемъ добри и справедливи — то е 1 и 2; хайде да бѫдемъ добри, справедливи и любящи — то е 1 и 2 и 3; хайде да бѫдемъ мѫдри — то е 1 и 2 и 3 и 4; туй не е никаква наука. При едното трѣбва да разберемъ закона на едното, почвата, елементитѣ; трѣбва да употрѣбимъ химията, да видимъ какво расте въ едното, и послѣ ще кажемъ: въ него растатъ: ябълки, череши, грозде, жито, оризъ, зеле, моркови и др. Въ това едно ще се намѣрятъ колко елементи сѫ потрѣбни за ябълкитѣ, за крушитѣ. И въ нашия умъ може да си кажемъ: „Да бѫдемъ добри“. Но, за да бѫдемъ добри, трѣбва да работимъ. Справедливи да сме — може,но ще трѣбва да работимъ.Добро, справедливость, мѫдрость — всичко иде отгорѣ. Казвате: „Искаме да бѫдемъ добри“. Елате при мене, азъ ще ви науча,ще ви кажа какъ да бѫдете добри.Ще взема единъ гвоздей, ще го нагорещя, той ще стане добъръ. Дѣ е огнището? — То е вѫтрѣ въ вашето сърце. Вземете огъня, духалото, вѫглища, турете гвоздея —вашитѣ мисли — и ги сгорещете. Това е процесътъ, по който трѣбва да работимъ въ себе си. Християнството въ този смисълъ е алхимическа наука. Вие ме слушате и си казвате: „Менѣ ми е тежко, мѫчно ми е“ Защо? Защото сте затворили прозорцитѣ и не пущате Божествената свѣтлина прѣзъ тѣхъ. Господь живѣе но не сте Му отворили прозорцитѣ да влѣзе. Нѣкой пѫть Той може да ви плѣсне, кажете: „Боже, благодаря, че си ме посѣтилъ“. Тълкувайте плѣсницата на мѫжа си така. Защо брулите орѣха? За да паднатъ орѣхитѣ. Така и Господь дохожда и пита: „Имашъ ли плодъ да ми дадешъ?“ Като те плѣсне нѣкой братъ, вземи го, напой го, нахрани го — нахрани го съ новото учение. Ако го научишъ на това ново учѣние, той ще вземе полека съ рѫка да кѫса орѣхитѣ, а иначе той ще ги брули съ камъни. Така е днесъ навсѣкѫдѣ: мѫже, жени, учители, ученици, свещеници, проповѣдници — всички се брулятъ съ камъни. Сегашнитѣ страдания сѫ най-великото благословение. Азъ благодаря на Бога за много нѣща; благодаря че Той е Царь, а пъкъ азъ съмъ слуга. Като е Той Царь,— това е най-голѣмото благо, както за мене, тъй и за другитѣ. Сега вие сте слуги, но, ако искате да сте въ бѫдеще истински царе, царици, приложете Божественото учение. Всѣка сутринь, като станете, кажете си: „Боже, благодаря Ти, че съмъ останалъ живъ, за да мога да Ти служа и днесъ“. Какъ ставате сутринь вие? Нѣкой стане съ лицето, другъ съ гърба си нагорѣ. Внимавайте какъ вашитѣ дѣца ставатъ сутринь. Никога не ставайте вие и тѣ съ гърба си нагорѣ! Каква трѣбва да е първата ви мисъль, като станете? Кажете: „Благослови, Господи, душата ми, благодаря Ти, че съмъ станалъ днесъ, за да свърша работата си, както трѣбва, дѣто и да е, и да мога да израсна толкова, колкото трѣбва“. Това е първото основно учение. А какво правите вие? Ако нѣкой отъ васъ е учитель, казва: „Ехъ, днесъ имамъ да поправямъ 40—50 тетрадки!“ Ако е сѫдия, казва: „Днесъ имамъ толкова дѣла“. Проповѣдникъ ако е, ще каже: „Ехъ, днесъ проповѣдь ще трѣбва да се държи, нищо не съмъ приготвилъ!“ Майка ако е, ще каже: „Тѣзи дѣца какво сѫ се разплакали?“ Господь не е при тѣхъ, и работата имъ прѣзъ цѣлия день не върви добрѣ. Духнете и кажете: ,,Хууу, очисти ме, Боже, отъ лошитѣ мисли, благослови душата ми“. Опитайте това нѣщо. Нѣкои казватъ: „Богъ е билъ толкова милостивъ, че кръвьта Си пролѣ за насъ, заковаха Го“. Какъ бѣ закованъ? Съ главата нагорѣ. Затова, като ставате сутринь трѣбва да ставате съ главата нагорѣ, а не надолу. И когато излизате, да се покажете съ главата къмъ Господа, не съ краката си да излѣзете. Азъ бихъ ви обяснилъ по подробно това, но нѣма врѣме сега. Съ главата си да излѣзешъ и да благодаришъ въ душата си на Бога. Тогава всички свѣтли духове ще те заобиколятъ, ще добиешъ сила, мѫдрость и ще възрастешъ. Господь е, който възраства нѣщата. Азъ ви говоря сега това защо? Господь е, Който върши работитѣ чрѣзъ хората. Нѣкой пѫть, азъ като ви говоря, казвате: „Господинъ Дѫновь тъй казва“. Туй, което азъ говоря, това сѫ го казали отгорѣ, това го говори цѣлото Небе. Повтарямъ, че Господь иде чрѣзъ огънь да очисти земята, да съблѣче старитѣ дрипи на хората, да имъ даде нови тѣла, да внесе любовь въ сърцата имъ, да подигне умоветѣ имъ, да отстрани отъ тѣхъ всѣка злоба, умраза. Това възвѣстява Божественото учение въ новата епоха. Сутринь, като станете, направете опитъ и кажете:„Благодаря Ти, Боже, за голѣмата благодать, която имашъ къмъ насъ. Ние Те познаваме, че си добъръ, всемилостивъ, всеистиненъ и всемѫдъръ“. Повтаряйте това всѣки день въ продължение на единъ мѣсецъ и елате при мене, ще видите каква ще бѫде температурата на душата ви тогава. Това е всичката тайна. Ако го повтаряте десеть мѣсеца, ще бѫде още по-добрѣ. Това е а-то, началото. Едно врѣме, когато бѣхъ на вашитѣ години, когато учехъ тази наука, като ставахъ, тъй започвахъ. „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми далъ и си ме научилъ“. И вие започнете така. Това е велико учение. Ако не започнете съ него, вие ще бѫдете въ вѣчна тъмнина, вѣченъ мракъ на около си. Ако го приложите, и Господъ, и ангелитѣ, и светиитѣ — всички ще ви се усмихнатъ и ще ви помогнатъ да станете синове Божии. Да понесете 4.000 удара на вашия гърбъ и, когато дойде Христосъ, да каже: „Нека Той отиде на моето мѣсто — Азъ ще понеса останалитѣ“. Въ прѣносенъ смисълъ разбирамъ това и така ви говоря. Разнесете това учение на народа. Само така, а не по другъ начинъ, всѣки народъ ще може да се издигне. Който иска да опита, нека приложи това учение и ще види резултатитѣ. То е една положителна наука. Всѣки народъ, всѣко общество, всѣки домъ, който работи така, ще бѫде благословенъ. Това е благовѣстието, което прѣди 2.000 години Христосъ донесе за обновление на човѣчеството.

         

Който има уши да слуша, нека слуша.
 

 

(Бесѣда, държана на 7. януарий 1917 г. н. ст.)

 

image004.png







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt