Jump to content

1944_01_02 Възприемане и предаване


Ани

Recommended Posts

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Възприемане и предаване

Сѫществуватъ два вида силни хора: еднитѣ сѫ силни въ възприемането, другитѣ — въ предаването. Въ главата за блаженствата Христосъ има предъ видъ ония хора, които възприематъ добре и предаватъ добре. Човѣкъ, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е училъ да свири добре, не може и да предава добре. Младиятъ има здрави очи, добре вижда, но не всѣкога разбира добре. Стариятъ не вижда добре, но разбира добре. Нѣкога е по-добре човѣкъ да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майсторъ-цигуларь е оня, който не прави погрѣшки и взима правилно тоноветѣ. Всѣки неговъ тонъ се отличава съ чистота, мекота, точность и съдържание. Слушашъ нѣкой цигуларь, не си доволенъ отъ него. Тоноветѣ му сѫ сухи, безсъдържателни, стипчави.

 Често говоримъ за любовьта, мѫдростьта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трѣбва да имате ясна представа за тѣхъ. Не е въпросъ научно да ги знаете — научнитѣ работи не ни интересуватъ. Нѣкой не вижда добре, но знае, какво нѣщо е свѣтлината, какви сѫ трептенията ѝ, съ каква бързина се предава. Предпочитамъ да виждамъ свѣтлината, отколкото да зная научно, какво нѣщо е тя. Нѣкой казва, че познава любовьта, но не може да каже, какво е въ сѫщность тя. Любовьта е нѣщо, за което не може да се говори. И азъ нѣма да говоря за любовьта. Тя е нѣщо, безъ което никой не може да живѣе. Тя не е нито въздухъ, безъ който не можешъ да живѣешъ; нито вода, безъ която не можешъ; нито хлѣбъ, безъ който не можешъ; нито дреха, безъ която не можешъ. Въ момента, въ който любовьта престава да влиза въ човѣка и прекѫсва отношенията си съ него, той се вкисва, и животътъ му се обезсмисля. Вие не сте се вкисвали още, не знаете, какво значи, да се вкиснешъ. Да се вкиснешъ малко, това всѣки е опиталъ, но изцѣло да се вкиснешъ, това е страшна работа. Всѣки е опиталъ малкото недоволство, но голѣмото недоволство малцина сѫ опитали.

 Нуждна е способность на човѣка да приема нѣщата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Учениятъ е натоваренъ конъ съ различни теории, нѣкои отъ които нѣматъ никакво прилагане. Какво придобива адвокатътъ, който знае всичкитѣ закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива сѫдията, който знае да сѫди хората, а нѣма кого да сѫди? Ако хората живѣятъ добре, сѫдията ще бѫде безъ работа. Сѫдията сѫди лошитѣ хора, а не добритѣ. 

Какво придобива той? Освенъ че нищо не придобива, но губи. Днесъ издаде една присѫда, утре – друга, но осѫденитѣ не сѫ доволни отъ него и го кълнать. Тия недоволства му причиняватъ голѣми пакости. Казвамъ на сѫдиитѣ: Ако искате да не ви кълнатъ, никого не осѫждайте. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Ако имате ключъ отъ затворитѣ, отворете широко вратитѣ и пуснете затворницитѣ на свобода, да ви благославятъ. Кажете на затворницитѣ: Излеѣзте вънъ, на свобода, и повече не грѣшете. Радвайте се на тѣхната свобода, и тѣ да се радватъ на свободата си. Казвате: Какво ще стане съ насъ, ако пуснемъ затворницитѣ на свобода? Питамъ: Какво ще стане съ васъ, ако не ги пуснете? Казвашъ: Какво ще стане съ мене, ако направя едно добро? — Все ще стане нѣщо. — Ако не го направя? — Пакъ ще стане нѣщо. Ако правишъ добро, ще придобиешъ нѣ¬що; ако не правишъ добро, ще изгубишъ нѣщо. При злото законътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. —- Какво да правя съ злото? — Не прави зло, за да печелишъ. Разумниятъ печели и отъ доброто, и отъ злото.

 Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата — злото. Като правишъ добро, ще печелишъ; като не правишъ зло, пакъ ще печелишъ. Това носи новата година. Чрезъ нея Господъ иска да научи народитѣ да правятъ добро, за да печелятъ; да не правягъ зло, пакъ да нечелятъ. Сага народитѣ се биятъ – правятъ зло. Казвамъ: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пакъ ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече отъ това е отъ лукавия. Другъ е въпросътъ, вѣрно ли е това. Вѣрно е 101%, безъ никакво изключение.

 Единъ абсолютенъ законъ гласи: който прави добро, благославя се; който прави зло, губи. Който не разбира тоя законъ, иска да се махне злото отъ свѣта. Махне ли се злото, половината свѣтъ ще изгубите. Злото е потрѣбно, но трѣбва да се въздържате да не го правите. Като не го правите, ще печелите. За доброто вие ще работите, а за васъ ще оставите злото да работи. Досега вие сте били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Когато доброто стане господарь, то знае, какво да прави. Казвате, че не знаете, какъ да служите на доброто. Има нѣщо, което всѣко живо сѫщество знае и може да прави. И пиленцето знае, какъ да яде. Кокошката се обажда на неговия езикъ, и то знае вече да яде. Това, което ви говоря, и вие знаете да го правите. — Какъ да се въздържаме отъ злото? — Не питайте, вие знаете това. Турете запалена свѣщь предъ едно малко дете и вижте, какво ще прави. То ще посегне съ пръста си да хване пламъка и ще се опари. Така ще направи два-три пѫти. Следъ това, достатъчно е майка му да каже „гъшъ!“, за да не смѣе да тури пръста си въ запалената свѣщь. И на васъ, като кажатъ „гъшъ“, ще си оттеглите пръста. Докато ви доказвамъ научно, защо да не туряте пръста си въ пламъка на злото, пръстътъ ще отиде. Кратка, но съдържателна е думата „гъшъ“.

Свѣтътъ се нуждае отъ добри работници, отъ хора съ здрави очи, съ здрави уши, съ здравъ носъ, съ здрава уста, съ здрави рѫце и крака. Устата трѣбва да бѫде здрава, сладко да говори; ушитѣ да бѫдатъ здрави, хубаво да слушатъ; очитѣ да бѫдатъ здрави, добре да виждатъ; рѫцетѣ да бѫдатъ здрави, да работятъ: краката да бѫдатъ здрави, да ходятъ. Човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ, здрави гърди, здравъ мозъкъ. Косата му да бѫде мека. – Каква трѣбва да бѫде косата на мѫжа и каква — на жената? Ако мѫжътъ е съ черна коса, жената трѣбва да бѫде съ бѣла; ако жената е съ черна, мѫжътъ трѣбва да бѫде съ бѣла коса. Бѣлиятъ цвѣтъ дава, черниятъ – взима. Който има черна коса, трѣбва да знае, възприема ли добре; който има бѣла коса, трѣбва да знае, дава ли добре. Ако нѣкой е беденъ, бѣлата коса не е на мѣсто; ако е богатъ, бѣлата коса е на мѣсто. На бедния косата трѣбва да бѫде черна, да взима; на богатия косата трѣбва да бѫде бѣла, да дава. За бедния бѣлиятъ цвѣтъ не е на мѣсто; за богатия черниятъ цвѣтъ не е на мѣсто. Ако косата на богатия е черна, трѣбва да я боядиса бѣла. Какво разбираме подъ „боядисване“? Да боядисашъ нѣщо, значи, да прекарашъ презъ него това, отъ което се нуждаешъ. Това значи, да прекарашъ инсталация въ кѫщата си. — Нѣмамъ време. — Ще намѣришъ малко време, да направишъ нѣщо.

 Съвременнитѣ хора сами се заблуждаватъ. Тѣ постоянно измѣнятъ своитѣ теории и учения. Тѣ искатъ да прикриватъ нѣщата. И това е добре, но когато става на мѣсто. Да носишъ лѣтно време чадъръ — разбирамъ, но зимно време чадърътъ не е на мѣсто. Вмѣсто чадъръ, природата е турила коса. Като пада свѣтлината на главата, космитѣ я разлагатъ, и тя става безопасна. Ако носишъ чадъръ, за да се пазишъ отъ слънцето, ти се лишавашъ отъ слънчевата енергия. Сегашната мода лишава човѣка отъ много блага. Не се води по парижката мода, която осакатява краката. Направи си удобни обувки, да не се допира кракътъ до кожата, да влиза поне малко въздухъ. Ако си направишъ тѣсни обувки, съ остри върхове, ти ще наранишъ краката си. И високитѣ токове на обувкитѣ не сѫ удобни. Обикновено, низкитѣ госпожици носятъ обувки съ високи токове, да изглеждатъ високи. Който коси високи токове, нѣма висока идея. Ако токътъ е три-четири сантиметра високъ, на мѣсто е, но какъвъ смисълъ има да носишъ токове, високи 12-15 см? Не съмъ противъ модата, но се водете по модата на природата. Подъ „мода“ разбирамъ завършена форма, която допринася нѣщо на човѣка. Всѣка форма, която добре възприема и предава Божиитѣ блага, е на мѣсто. Всѣка форма, която препятствува на доброто възприемане и предаване, не е на мѣсто. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които сѫ добри приемници и добри предаватели, сѫ на мѣсто. И космитѣ на човѣшката глава сѫ добри приемници и предаватели. Човѣкъ е здравъ, когато приема и предава добре слънчевата енергия. Ако косата не приема и не предава добре слънчевата енергия, човѣкъ заболява. Докато очитѣ приематъ и предаватъ добре свѣтлината, казваме, че сѫ здрави. Ако ушитѣ приематъ и предаватъ добре звука, тѣ сѫ здрави. Ако носътъ приема и предава правилно миризмитѣ, и той е здравъ. Щомъ удоветѣ престанатъ правилно да възприематъ и предаватъ, явява се вѫтрешенъ дисонансъ.

И тъй, за да бѫдете здрави, трѣбва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Нѣкога човѣкъ приема повече енергия, отколкото трѣбва, а нѣкога дава повече, отколкото трѣбва. Ако за доброто давашъ повече, на мѣсто е. Но цѣлъ день да се занимавашъ съ ядене, това не е на мѣсто.

Преди нѣколко деня отидохъ съ приятели до село Симеоново. Спрѣхме въ една кръчма да си починемъ. Гледамъ, кръчмарътъ се навелъ, рѣже месо. Както го рѣжеше, месото изглеждаше крехко. Запитахъ го защо рѣже толкова месо, какво ще прави съ него. —Ще го пека; тая вечерь ще дойдатъ много гости, ще ядатъ и пиятъ. — Не може ли безъ месо? — Не може, така винцето върви повече. Пъкъ и моята работа върви добре. — Сегa е постъ, защо ядатъ месо? — Въ цѣлото село е останалъ само единъ, който пости; всички останали ядатъ месо. Наблюдавахъ известно време кръчмаря и виждамъ, какъ си мисли за занаята. Сѫщевременно виждамъ и последствията, които го очакватъ отъ ядене на месо. Помислихъ си, да му кажа ли нѣщо за лошитѣ последствия, които го очакватъ, но решихъ, че така ще бѫде по-добре. Когато единъ човѣкъ страда, сто души се ползуватъ отъ неговото страдание. Ако той не пострада, сто души около него ще страдатъ. Вие искате обратното: да предупредите единъ за последствията, които го очакватъ, за да не страда. На васъ казвамъ: Не рѣжете месото. Така предпазвамъ и васъ, и ония сто души, които ще ядатъ. Като предпазвамъ едното, едновременно предпазвамъ още сто души.

 Защо ви говоря за любовьта? — За да бѫде добре и за васъ, и за ония, които идатъ следъ васъ. Единствената мощна сила, чрезъ която човѣкъ може да постигне своя идеалъ, е любовьта. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и желаешъ да имашъ добри клиенти, обичайГоспода. Ако обичашъ Господа, и като адвокатъ, ще имашъ добри клиенти, които ще ти помагатъ. Прилагайте навсѣкѫде любовьта. Ако любовьта нѣма приложение въ живота, тя е безпредметна. Азъ се интересувамъ само отъ ония нѣща, които се прилагатъ. Когато възприемамъ и предавамъ любовьта правилно, та дава изобилно своитѣ блага. Единъ любовенъ погледъ спасява човѣка. Една любовна дума спасява човѣка. Една любовна постѫпка спасява човѣка. Едно парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява човѣка. Любовьта, въ всички свои действия, се изявява като велика, мощна, творческа сила.

Сега се явява въпросътъ: Истина ли е това? Първо опитайте любовьта, а после разсъждавайте. Не питай, дали те обичатъ хората. Не се самозаблуждавайте въ това, че един те обича повече, а другъ — по-малко. Да мислишъ, че единъ те обича повече, а другъ — по малко, това е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, малко ще приемешъ отъ любовьта. Нѣкой те обича повече, отколкото очаквашъ, но шишето ти е малко, не може да събере всичката любовь. Ти се сърдишъ, че малко ти е далъ. Кой е виновенъ? Нѣмашъ по-голѣмъ бинлякъ. Шишето ти е малко, съдържа едва единъ килограмъ. Причината е въ тебе, не въ него. Ако не възприемаме всичката любовь, която ни се дава, причината е въ насъ, а не въ природата. Това се дължи на нашитѣ недѫзи.

Нѣкой казва, че природата го спъва. Това не е вѣрно. Трѣбва да бѫдемъ справедливи! — Искамъ да обичамъ нѣкого повече. — Какъ ще го обичашъ, когато шишето му е малко? И да искашъ да го обичашъ много, не можешъ. Ако бинликътъ му е отъ 12 килограма, толкова любовь ще му сипешъ. Ако шишето му е отъ единъ килограмъ, толкова ще му сипешъ. Има шишета отъ половинъ килограмъ, отъ сто грама, а даже и по-малки. Каквато е голѣмината на шишето, толкова съдържание ще влѣешъ въ него. Казвашъ: Много съдържание съмъ вложилъ въ тоя човѣкъ. — Вложилъ си споредъ голѣмината на шишето му. Отъ него зависи да вложишъ повече, или по-малко.

Законъ е: Колкото приемате, толкова трѣбва да давате. Ако искашъ да приемашъ повече, трѣбва да си готовъ да давашъ повече. Ако давашъ повече, ще приемашъ повече. Ако си търговецъ, ще спазвашъ сѫщия законъ: дрехата трѣбва да отговаря на сумата, която получавашъ за нея. Ако дадешъ по долнокачествена дреха, а получишъ по-голѣма сума, ще се създаде дисхармония. Купувачътъ ще остане недоволенъ и ще каже: Излъга ме тоя търговецъ! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачътъ ще каже - Скѫпо платихъ, но хубава дреха купихъ. Изпрати ли ти нѣкой една хубава мисъль, отговори му съ едно хубаво чувство. Твоето чувство трѣбва да отговаря на неговата мисъль. Мисъльта представя монетата, съ която купуваме чувството т. е. материала, стоката. Материалътъ трѣбва да има отношение къмъ паритѣ. Ако на отличнитѣ мисли на нѣкого не отговоришъ съ отлични чувства, ти не оценявашъ неговитѣ мисли; ако ти му дадешъ отлични чувства, а той ти отговори съ обикновени мисли, не е оценилъ чуствата ти. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония.

Разправятъ за единъ богатъ човѣкъ, 45 годишенъ, че не знаелъ, какво нѣщо е благодарность. Каквото добро, или услуга му правѣли, той на никого и за нищо не благодарѣлъ. Случило се единъ день, като вървѣлъ по улицата, изкълчилъ единия си кракъ и падналъ на земята. Въ това време край него минала една млада, красива мома. Като видѣла, че човѣкъ лежи на земята, веднага му се притекла на помощь. Намѣстила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръвъ пѫть той благодарилъ на момата; за пръвъ пѫть почувствувалъ, какво значи благодарность. Той често си повтарялъ: благодаря на тая мома, намѣсти крака ми, и азъ можахъ да ходя.

Казвамъ: За всичко трѣбва да благодаримъ! Да благодаримъ на Господа, който се спира предъ всички и помага. Какво представя Богъ и какъ се изявява? Споредъ мене, младата мома, която намѣстила изкълчения кракъ на богатия, е проявениятъ Богъ. Чрезъ нея Богъ му далъ единъ добъръ урокъ, научилъ го да благодари. Доброто въ човѣка е Богъ. Любовьта въ човѣка е Богъ. Разумностьта въ човѣка е Богъ. Силата въ човѣка е Богъ. — Какво съмъ тогава азъ, човѣкътъ? — Какво съмъ азъ, съ тоя въпросъ не се занимавамъ. Щомъ Богъ се проявява въ мене, това съмъ азъ. Когато азъ се проявявамъ, това е Богъ. Какво съмъ азъ, и какво е Богъ? Ето единъ важенъ въпросъ. Азъ съмъ малкото добро. Богъ е голѣмото добро. Азъ съмъ малката любовь. Богъ е голѣмата Любовь. Азъ давамъ трошици, колкото да се нахранятъ птичкитѣ. Богъ дава изобилно, да се нахранятъ всички живи сѫщества на земята — отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Моята канализация е малка, а Божията — голѣма, дава на всички изобилно. Азъ съмъ ситно сито, по-малко давамъ. Богъ е дармонъ, изобилно дава. Българинътъ си служи и съ дветѣ. Когато иска да пресѣва бѣло брашно за бѣлъ хлѣбъ, той си служи съ ситното сито. Брашното се пресѣва много добре — трицитѣ оставатъ въ ситото. Хубавъ е хлѣбътъ отъ това брашно, но, споредъ ученитѣ, не е хранителенъ. Въ брашното трѣбва да има малко трици, да стане хлѣбътъ по-хранителенъ.

 Когато хората издребнѣятъ въ живота си, тѣ започватъ да си служатъ съ ситни сита. Тия сита сѫ малки, лесно се носятъ. Когато селянинътъ иска да си свърши работата по-скоро, служи си съ дармона. Ако рече да пресѣва съ ситно сито, трѣбва му много време. При това, колкото повече пресѣва, повече трици се отдѣлятъ. Сегашнитѣ хора, които си служатъ съ ситни сита, иматъ много трици за продаване. Години наредъ тѣ ще продаватъ своитѣ трици. Когото срещнешъ днесъ, все за трици говори.—Не обичамъ еди-кого си. — Това сѫ трици.— Едикой си ми причини пакость. — Това сѫ трици. — Работата ми не върви добре. — Това сѫ трици. — Нѣмамъ обувки, дрехи. — Това сѫ трици. — Какво да се прави? — Вземи дармона и съ него пресѣвай. Както и да се мели Божественото жито, то не се нуждае отъ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ това брашно — и презъ ситно сито и презъ дармона, и въ двата случая е едно и сѫщо. Като знаешъ това, не си губи времето, да го прекарвашъ презъ ситно сито. Ти мислишъ, че ако прекарашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото. Божественото жито и брашно не търпятъ нито дармонъ, нито сито. Можешъ да го пресѣвашъ презъ каквото искашъ. Едно ще знаешъ: ако го прекарвашъ презъ ситно сито, ще изгубишъ повече време. Само въ това е разликата.

Кѫде може да се приложи ситното сито и кѫде — дармонътъ? Ако искамъ да позная, какъвъ е моятъ съседъ, показвамъ му и ситното сито, и дармона. Ако вземе като мѣрка ситното сито, отказвамъ се отъ него; ако вземе дармона, приемамъ го за съдружникъ. Мога да го изпитамъ и съ хлѣба. Ако му дамъ цѣлъ хлѣбъ, и той го раздѣли така, че по-голѣмата часть задържи за себе си, отказвамъ се отъ него. Той мѣри съ ситно сито. Той служи само на себе си. Човѣкъ, който услужва първо на себе си, носи ситно сито; който услужва и на другитѣ, той носи дармонъ. Ако Богъ постѫпваше като насъ, какъвъ щѣше да бѫде нашиятъ животъ? Ако по отношение на нашитѣ погрѣшки прилагаме ситното сито, какво би станало съ насъ? Ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора, какво ни очакваше тогава? Богъ постѫпва еднакво справедливо и съ добритѣ, и съ лошитѣ хора. Що се отнася до човѣшкия животъ, като ограниченъ животъ, и ситното сито, и дармонътъ сѫ на мѣсто. При сегашнитѣ условия и двете нѣща сѫ добри.

 Какво означава думата „дармонъ“? Тя е съставена отъ две думи: даръ и монъ. Значи, имашъ даръ, който си получилъ само веднъжъ. Когато иска да направи нѣщо, българинътъ прекарва нѣщата презъ дармонъ. Той направилъ дупкитѣ на дармона два пѫти по-голѣми, отколкото трѣбва. — Кога си служи съ тоя дармонъ? — Когато иска да задържи благата за себе си. Значи, за себе си употрѣбява дармона, а за хората — ситното сито. Ситното сито е по-близко до първичното. Дармонътъ се отдалечилъ много отъ първичния образъ. Когато грѣшишъ, ти не виждашъ своята погрѣшка, но виждашъ погрѣшката на своя ближенъ. За своята погрѣшка казвашъ: Малка е – и я заличавашъ. Сѫщата погрѣшка, направена отъ ближния ти, веднага я виждашъ и казвашъ, че е голѣма. За себе си туряшъ дармона, а за другитѣ — ситното сито. Значи, имашъ две мѣрки. Щомъ си служишъ съ две мѣрки, отношенията съ близкитѣ ти не сѫ прави. Казватъ за нѣкого, че е прикритъ човѣкъ. Кой е прикритъ, и кой —откритъ? Прикритъ е оня, който мисли зло. Той, и като говори, и като мълчи, все е прикритъ. Откритъ е тоя, който всѣкога има предъ видъ доброто. И като мълчи, и като говори, той е всѣкога откритъ.

 Въ любовьта нѣма прикрити нѣща. Въ свѣта на любовьта всичко е ясно, открито, отчетливо написано. Въ любовьта всѣки може да знае; важно е да знае да чете. Въ такъвъ случай, ще знае, колко струва любовьта, която не може да се плати съ нищо. Мислите ли, че синътъ и дъщерята могатъ да ценятъ любовьта на майка си и грижитѣ, които тя е положила за тѣхъ? Могатъ ли да оценятъ тѣ грижитѣ и любовьта на баща си? Какъ ще оцените усилията, които нѣкой е направилъ, за да ви обърне къмъ Бога? Знаете ли, колко енергия е изразходвалъ той? Знаете ли, отде е дошълъ тоя духъ, за да ви помогне? Той е напусналъ своето блаженство, само да ви повдигне. Какъвъ човѣкъ си ти, ако следъ това кажешъ, че той нищо не е направилъ за тебе. Всѣко добро, колкото и да е малко, има велика цена. Вие трѣбва да оценявате доброто, което ви се прави. Трѣбва да оценявате любовьта на всички сѫщества, които идатъ отъ далечни свѣтове, за да ви помогнатъ. За Христа се казва, че е билъ богатъ, но, като слѣзълъ между хората, раздалъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Следъ като взеха всичкото Му богатство, поругаха се съ Него, и най-после Го разпнаха. Така Го изпратиха на оня свѣтъ. Трѣбва ли и ние да постѫпваме по сѫщия начинъ? Като дойде между васъ човѣкъ, който ви обича, вие трѣбва да постѫпите съ него добре. Той иде да помага.

 Новата година не търпи хора, които не оценяватъ любовьта на ония, които идать да се жертвуватъ. Тая година вие искате миръ. Какъ мислите, ще има ли миръ, или не? Пита ме единъ, ще се ожени ли, или не. Казвамъ – Искашъ ли да се оженишъ? — Искамъ. — Ще се оженишъ. И сѣмето пита, ще изникне, или не. То носи възможноститѣ въ себе си. Щомъ му дамъ условия, то непремѣнно ще изникне. Въ тоя смисълъ, и женитбата зависи отъ него, а не отъ мене. Възможноститѣ сѫ въ него, а Богъ му дава условия. И доброто зависи отъ насъ. Ние носимъ възможноститѣ, а Богъ ни дава условия да го проявимъ. Въ това се заключава нашата свобода. Когато имашъ условия да направишъ доброто, а казвашъ, че не знаешъ, какъ да го направишъ, ти си несправедливъ къмъ себе си. Другъ е въпросътъ, ако нѣмашъ условия.

Новата година е малко строга, понеже има две четворки. Едната четворка представя 

Божествената мѫдрость и Божественото знание, които се придобиватъ мѫчно. Втората четворка представя Божествената истина и свобода, безъ които човѣкъ не може да живѣе. Четворката е строго число. То не обича лъжата. То е квадратътъ, върху който може да се гради кѫща. Значи, то е основа на нѣщата. Ако основата е добра, цѣлъ градъ може да се достави на нея. Ако не е добра, каквото си построилъ, лесно ще се развали. Четворката представя още и семейството: бащата, майката, синътъ и дъщерята. Ако всички сѫ умни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако сѫ глупави, по-лошо число отъ четворката нѣма. Затова нѣкои хора се страхуватъ отъ това число.

 Какво виждамъ днесъ въ свѣта? Много хора сѫ запушили дупкитѣ на своитѣ дармони. Има солнички, на които дулкитѣ сѫщо така сѫ запушени. Разтръсвашъ солничката, но не можешъ да осолишъ яденето. Трѣбва да вземешъ игла, да отпушвашъ дупкитѣ. Тая година изисква отъ хората да си взематъ игли и да отпушатъ дупкить на своитѣ дармони. Вината не е въ васъ, но въ времето. Вънъ е влажно, сольта овлажняла и запушила дупкитѣ. Оставете всички дупки отворени, да могатъ Божиитѣ блага свободно да излизатъ навънъ. Вие сте оставили отворена само една дупчица и се чудите, защо сѫществува такава дисхармония въ свѣта.

Дармонътъ е музикаленъ инструментъ, както цигулката. Когато цигуларьтъ свири, то новетѣ излизатъ презъ дупкитѣ на цигулката. Ако нѣмаше дупки, никакъвъ тонъ нѣмаше да излѣзе. Една дупка да се затвори на цигулката, тонътъ вече се разваля. Благодарете за красивия умъ и за красивото сърдце, които ви сѫ дадени. Тѣ сѫ инструменти, които трѣбва да пазите, да не се запушатъ дупкитѣ имъ. Оставете отворени прозорцитѣ на вашия умъ, да влиза повече свѣтлина презъ тѣхъ. Оставете отворени отдушницитѣ на вашето сърдце, да влиза отвънъ чистъ въздухъ и да излиза навънъ димътъ, да става горението пълно. Ако горението не е пълно, явяватъ се сажди, пушекъ, които причиняватъ голѣми нещастия. Трѣбва да извикаме коминочистачъ, да отвори комина, да се подобри горението. Коминътъ трѣбва да бѫде направенъ добре, че какъвто вѣтъръ да духа, горението да става правилно. Печката въ моята стая тегли добре; само единъ вѣтьръ не ѝ благоприятствува. Като влѣза въ стаята, познавамъ, кой вѣтъръ духа. Ако духа тоя, който не ѝ понася, стаята е пълна съ димъ. Ако духатъ другитѣ вѣтрове отъ три посоки, тя гори добре. Дойде ли четвъртиятъ вѣтъръ, тя започва да дими.

Азъ уподобявамъ четиритѣ вѣтрове на четиритѣ темперамента въ човѣка. Единиятъ темпераментъ наричамъ източенъ вѣтъръ — Божията Правда. Вториятъ темпераментъ е северниятъ вѣтъръ — Божията Истина. Третиятъ темпераментъ е южниятъ вѣтъръ — Божественото добро. Четвъртиятъ темпераментъ е западниятъ вѣтъръ — добрата обхода. — Какво е изтокъ? — Справедливостьта. — Западъ? — Добрата обхода. — Северъ? — Истината и свободата. — Югь? — Доброто, което всѣки човѣкъ трѣбва да приеме и предаде. Между правдата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората трѣбва да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви. Истина безъ добро не може да се прояви. Добра обхода безъ правда и безъ добро не може да се прояви.

Първо човѣкъ започва съ правдата. Тя е потикъ, движение напредъ. Правдата е тонътъ „ре“ — потикътъ, движението. Човѣкъ трѣбва да има потикъ, да възприеме нѣщо. Ако не възприемашъ добре и не предавашъ добре, ти не можешъ да се ползувашъ. Ако не дишашъ правилно и не издишашъ правилно, не можешъ да се ползувашъ отъ чистия въздухъ. Ако и твоята мисъль не може да приеме въздуха, който е миналъ презъ дробоветѣ, нищо не се ползувашъ. Свръхсъзнанието извлича живота отъ въздуха чрезъ мозъка и чрезъ дробоветѣ. Ако не дишашъ правилно и ако мозъкътъ не възприема правилно енергията отъ въздуха, ти си осѫденъ на заболяване. Ако дишашъ и благодаришъ на Бога за въздуха, който приемашъ, твоето свръхсъзнание правилно приема благата, които въздухътъ носи, и правилно ги предава. Благодари на Бога и като приемашъ въздуха, и като го изпущашъ.

Сегашнитѣ хора благодарятъ, само когато приематъ, а не и когато даватъ. Ще благодаришъ и когато приемашъ, и когато давашъ. Можешъ ли да дадешъ хлѣбъ, ако не приемешъ брашно? Можешъ ли да пиешъ вода ако не ти е дадено? Първо трѣбва да възприемешъ Божественото и после да дадешъ. Не Го ли възприемешъ, нищо не можешъ да направишъ. Сегашнитѣ хора искатъ да преобразятъ свѣта, да направятъ нѣщо ново. Това е невъзможно. Безъ образецъ, тѣ нищо не могатъ да направятъ. — Кѫде е образецътъ? —Въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ може само да се води по образеца на онова, което Богъ е направилъ. Ако следвашъ българско училище, нѣма да създавашъ нѣщо ново, но ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Въ Франция ще учишъ това, което французитѣ сѫ създали. Въ Англия ще учишъ това, което англичанитѣ сѫ създали. Ако отидешъ въ Русия, ще учишъ това, което руситѣ сѫ създали. Ти си дошълъ на земята. Следователно, ще учишъ това, което Богъ е създалъ. Ти нѣма да давашъ тонъ на нѣщата, но ще учишъ това, което е създадено вече. — Азъ имамъ особено мнение. За себе си казвамъ: Азъ нѣмамъ особено мнение. Моето мнение за нѣщата е такова, каквото е мнението на Бога. Какво мнение ще имамъ азъ? Искамъ да направя хората щастливи. Какъ ще ги направя щастливи, когато не зная нуждитѣ имъ? Азъ не зная, какво тѣ обичатъ да ядатъ, какви книги четатъ, въ какви кѫщи искатъ да живѣятъ. Сготвя хубаво ядене, но не го харесватъ. Какъ ще ги направя щастливи?

И тъй, бѫдете вѣрни на себе си. Не се отклонявайте отъ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко онова, което Богъ ви е далъ, и което всѣки день ви дава. Слънцето всѣки день носи своето благословение. Благодарете за ония права, които ви сѫ дадени отъ Бога. Тая година приложете онова, което носите въ себе си, за да бѫдете полезни и на другитѣ. Всѣки да прояви свободно Божественото въ себе си. Нѣкой има стремежъ къмъ музика — нека свири. Не го критикувайте. Стари и млади свирете: старитѣ да свирятъ класически парчета, а младитѣ — весели, игриви. После ще се смѣнятъ: старитѣ ще свирятъ весели, игриви парчета, а младитѣ — класически. Младиятъ възприема, а стариятъ предава. Щомъ е така, младиятъ трѣбва да възприема добре, а стариятъ — да предава добре. Младиятъ и стариятъ трѣбва да живѣятъ заедно. Когато умътъ възприема добре, сърдцето трѣбва да предава добре; когато сърдцето възприема добре, умътъ трѣбва да предава добре. Това е правилниятъ процесъ, който трѣбва да се извършва въ всѣки организъмъ.

Всички хора сѫ дошли на земята да се учатъ. Нѣкои не искатъ да учатъ. Тѣ мислятъ, че знаятъ много и казватъ: Не ни трѣбва повече знание. Казвамъ: Вие още не сте започнали да учите. Сега сте едва въ забавачницата, много още има да учите. Ако ви дамъ темата, какво нѣщо е любовьта, какъ ще я развиете? Или, какво е добродетельта въ своето приложение? Ако ви дадатъ задачата, да влѣзете между лоши хора и да ги направите свои приятели, какъ ще решите тая задача?

Единъ американецъ се хваналъ на басъ, че може голъ да обиколи свѣта. Той съблѣкълъ дрехитѣ си, отишълъ въ една баня, окѫпалъ се добре и отъ една тънка, но жилава хартия си направилъ елече и панталони, които облѣкълъ. Тѣ прилепнали плътно къмъ тѣлото. Така той изглеждалъ съвършено голъ. Тръгналъ отъ една фирма на друга, съ цель да ги рекламира изъ цѣлия свѣтъ. Всѣка фирма му дала голѣмо възнаграждение. Така той обиколилъ свѣта, рекламиралъ всички фирми и издържалъ баса, че може голъ да обходи цѣлия свѣтъ. Може ли да влѣзешъ въ едно общество, безъ да се скарашъ съ нѣкого? Влѣзешъ въ единъ домъ, дето обичатъ червения цвѣтъ. Трѣбва ли да ги осѫждашъ за това? Други обичатъ синия, или черния цвѣтъ. Трѣбва ли да ги осѫждашъ за това? Различнитѣ хора обичатъ различни цвѣтове. Обикновено младитѣ носятъ свѣтли дрехи, а старитѣ — тъмни. Значи, младитѣ даватъ, а старитѣ възприематъ. Въ сѫщность, не е така. Младитѣ трѣбва да възприематъ, а старитѣ да даватъ. Затова старитѣ трѣбва да носятъ бѣли дрехи.

Какво означава червениятъ цвѣтъ? Който носи червенъ цвѣтъ, той се нуждае отъ животъ. Червениятъ цвѣтъ символизира живота. Като възприеме достатъчно животъ въ себе си, човѣкъ не се стреми вече къмъ червения цвѣтъ. Единъ свещеникъ разправяше, че като юноша обичалъ червения цвѣтъ. Той се чуди, отде идѣло това желание. Това се дължи на стремежа му къмъ живота. Всѣки цвѣтъ символизира нѣщо. Когато иска да се нндивидуализира, човѣкъ се стреми къмъ оранжевия цвѣтъ; когато иска да забогатѣе, стреми се къмъ зеления цвѣтъ; когато иска да поумнѣе, стреми се къмъ жълтия цвѣтъ; когато иска да усили вѣрата си, стреми се къмъ синия цвѣтъ. Дали хората знаятъ това, не е важно. Обикновениятъ човѣкъ не знае тия нѣща, но посветениятъ знае всичко. Има нѣща, които не трѣбва да се знаятъ. Какво прави майката, когато пече питата? Понеже децата сѫ нетърпеливи, тѣ искатъ да знаятъ, кога ще се опече. Докато се опече питатата, майката приспива децата си. Ако не ги приспи, тѣ ще я безпокоятъ. Едно следъ друго ще се изреждатъ и ще я питатъ: Мамо, кога ще се опече питата? За да бѫде спокойна, майката казва: Легнете си, мама. Щомъ ги приспи, тя свършва работата си спокойно и следъ това ги събужда: станете мама, питата е готова.

 Много хора приличать на малкитѣ деца; постоянно питатъ, кога ще постигнатъ желанията си. Ако си като децата, легни да спишъ. Като се събудишъ, всичко ще бѫде готово. Дрехата ти ще бѫде ушита, и ти само ще я облѣчешъ. Когато идатъ свѣтли праздници, бащата купува дрехи, обувки, шапка на детето си и, като дойде очакваниятъ день, детето пита баща си: Татко, имамъ ли нови дрешки? — Имашъ. — Нови обувки? — Имашъ. — Нова шапка? — Имашъ. Детето се облича съ новитѣ дрехи и се радва, че е дошълъ свѣтлиятъ день.

 Всѣка нова година човѣкъ пожелава да придобие нѣщо. Тая година пожелайте да възприемете добре любовьта и да я предадете добре. Да възприемете добре мѫдростьта и знанието и да ги предадете добре. Да възприемете добре истината и свободата и да ги предадете добре. Да възприемете добре справедливостта и да я предадете добре. Да възприемете правилно добрата обхода и да я предадете добре.

„Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Небесно“.

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследять земята.“

„Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ.“

Желая ви да бѫдете нищи духомъ, за да влѣзете въ Царството Небесно.

Желая ви да бѫдете кротки и да наследите земята.

Желая ви да бѫдете миротворци и да се наречете Синове Божии.

Благодарете за миналото, което се реализира.

Благодарете за настоящето, което сега става.

Благодарете за бѫдещето, което ще стане.

 *

12.  Утринно Слово отъ Учителя, държано на

2 януарий, 5 ч. с. 1944 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1944_01_02 Възприемане и предаване
  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...