Jump to content

1943_12_12 Най-великата наука


Ани

Recommended Posts

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Най-великата наука

Ще прочета 60 гл. отъ Исаия и 13 гл. отъ  I. Послание къмъ Коринтянитѣ.

Всѣко нѣщо, което се чете, трѣбва да се разбира. Сѣмето не може да се разбере, докато не се посѣе, не изникне, не израсте, не цъвне, не даде плодъ, и плодътъ му не се опита. Докато сѣмето е въ хамбара, нищо не ни ползува. То трѣбва да се посѣе.

„Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка“. (— 1 ст.)... „Ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка.“ Значи, неразуменъ ще бѫда.

„И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Какво особено има въ това, че човѣкъ премѣства една гора или една планина? Какво ще придобиешъ, ако премѣстишъ единъ тежъкъ камъкъ, или една планина отъ едно мѣсто на друго? Само енергията си ще изразходвашъ - нищо повече. Важно е любовь да имашъ.

„И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.).

„Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ (—4 ст.). Значи, любовьта е силна. Не мислете, че търпението е слабость. Търпеливиятъ е силенъ човѣкъ. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ. Той е най-силниятъ.

Най-великата наука въ свѣта е да се научи човѣкъ да живѣе споредъ закона на любовьта. Това е най-лесното нѣщо, а сѫщевременно и най-мѫчното. Мислите ли, че живѣете по любовь? Вашата любовь е външенъ гримъ, гримирани сте отвънъ съ любовьта. Тя не е проникнала още въ живота на сегашнитѣ хора. Животътъ имъ е пъленъ съ страдания и смущения.

Вчера бѣхъ въ дома на единъ отъ нашитѣ братя. Той разказваше, че отнѣкѫде му дошло едно куче, което проявява голѣма ревность. Братътъ има кози. Ако рече да погали козитѣ въ присѫтствие на кучето, последното се хвърля върху козитѣ, лае ги — ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козитѣ, и кучето. И кучето, и козитѣ му сѫ еднакво любими. Често и хората изпадатъ въ сѫщото състояние — и тѣ ревнуватъ. Човѣкъ мисли, че ако погладятъ нѣкого въ негово присѫтствие, него ще забравятъ. Какъ ще гладишъ едновременно и козитѣ, и кучето? Ще дойде редъ да се пагали и кучето. Какво означава думата „куче“? Казватъ „куче, кучи“. Значи, кучето учи, както всичко въ свѣта се учи. Питатъ ме, какво означава момата? Обърнете сричкитѣ на думата „мома“, ще получите „мамо“. Следователно, мома, която не може да стане „мамо“, не е мома. Учете се да се освобождавате отъ заблужденията.

Често наблюдавамъ, какъ постѫпватъ художницитѣ, музикантитѣ, философитѣ. Всѣки гледа да направи това, което може и знае. Всѣки е специалисть въ известна область. Цигуларьтъ свири това, което добре знае и обича. Художникътъ рисува това, което знае. Философътъ разсѫждава върху това, което разбира. И азъ искамъ да свиря това, което обичамъ. Измѣни ли на себе си, човѣкъ прави грѣшки.

Три закона опредѣлятъ нѣщата: законъ на мислитѣ, законъ на чувствата и законъ на постѫпкитѣ. Тия закони показватъ, кое е начало на нѣщата и кое — край, кое е първо и кое — последно. Говоришъ на нѣкакъвъ езикъ, държишъ речь. Първо трѣбва да имашъ гласъ, да говоришъ; после, словото трѣбва да бѫде съдържателно. Най-после, трѣбва да нареждашъ думитѣ така, че да предавашъ мисъльта си правилно, да те разбератъ хората. Кои думи се явиха първи въ речьта? Първи се явиха съюзитѣ, после глаголитѣ, прилагателнитѣ, мѣстоимената. Последни се явиха сѫществителнитѣ. Това сѫ доказали ученитѣ опитно. Когато нѣкой заболѣе мозъчно, първо забравя сѫществителнитѣ имена. Той не може да каже брадва, но казва: Това, което сѣче. Не казва конь, но това, което се езди. После забравя мѣстоимената.

Единъ американски професоръ, филологъ, като предавалъ на студентитѣ си за мѣстоимената, преживѣлъ нѣкакво затъмняване въ съзнанието си и забравилъ, кой е. Разказвалъ за личнитѣ местоимена „азъ, ти той“, и като се запиталъ въ себе си, кой е, кое лице е той, не могълъ да си отговори, азъ ли е, ти ли е, той ли е, или другъ нѣкой. Прекѫсналъ лекцията и отишълъ у дома си, да пита жена си, кой е. Ще кажете, че това е болезнено състояние. Не, съ него е станало нѣкакво психично объркване.

Кои сѫ тритѣ лица въ семейството? Първото лице въ семейството е бащата, второто лице е майката, а третото е синътъ, или дъщерята. За себе си Богъ казва: Азъ съмъ. Това „азъ“ има едно значение. Когато ние се обръщаме къмъ Господа, казваме: Ти си, Господи. Това има друго значение. Когато се казва, че Богъ създаде всичко, разбираме, че Той носи бремето на цѣлата вселена. Въ Него всичко се движи и живѣе. Кажа ли „Ти си, Господи“, трѣбва да изпълня Божията воля. Човѣкъ може да изпълни Божията воля, но не може да носи цѣлата вселена на гърба си, не може да носи грижитѣ на всички хора и да задоволи нуждитѣ имъ. Богъ задоволява нуждитѣ не само на хората, но на всички живи сѫщества. Като не е въ сила да задоволи даже своитѣ нужди, човѣкъ се обръща къмъ Великия съ думитѣ: „Ти, Господи!“ Единственъ Той може да ни помогне. За да ни помогне Богъ, ние трѣбва да спазваме закона на любовьта.

Помнете: Както сѫ опредѣлени тоноветѣ на китарата, мандолината и пианото, така е опредѣлено човѣкъ да живѣе по закона на любовьта. Обаче, малко пианисти има, които свирятъ хубаво. Изкуство е да знаешъ, какъ и колко да натиснешъ клавиша. Нѣкой пианистъ свири по нѣколко часа на день, и то, следъ като е свирилъ 10—15 години. — Защо свири толкова? — Да не загуби техниката си. Следователно, малко хора изпълняватъ Божията воля. Малко хора се молятъ, както трѣбва. Нѣкой се моли по нѣколко пѫти на день и мисли, че молитвата му е приета. Молишъ се, но молитвата ти трѣбва да даде плодъ. Ти казвашъ, че си посѣлъ едно сѣме, но плодъ нѣмашъ. Минали сѫ вече три - четири години, и сѣмката не е израсла. Да посѣешъ едно сѣме, това значи, да израсте, да цъвне, да даде плодъ и да опиташъ плода му. Щомъ не си опиталъ плода му, ти нито си посѣлъ сѣмката, нито си я позналъ. И за човѣка се казва, че по плода му ще се познае. Плодътъ на човѣка сѫ неговитѣ дѣла. Значи, човѣкъ се познава по дѣлата си. — Набоженъ човѣкъ съмъ. - Ако твоята набожность не даде плодъ, както растенията и дърветата, не си набоженъ. Плодоветѣ, съ своята сладчина и вкусъ, опредѣлятъ дѣлата на растенията. Като ядешъ единъ плодъ, виждашъ, какво е сърдцето на плодното дърво. Ако плодътъ на една ябълка или круша е сладъкъ, значи, сърдцето ѝ е добро. Това дърво обича Господа, и Господъ го обича, затова дава сладки, вкусни плодове. Вкусътъ и сладчината на плода изразяватъ съдържанието на неговата любовь.

Като слушатъ да говоря така, нѣкои казватъ, че не разбиратъ, какъ е възможно растението да обича Бога. Ако си вързалъ очитѣ си съ кърпа и казвашъ, че не виждашъ, това не показва, че всички не виждатъ. Ти авторитетъ ли си? Който не разбира, да отиде на опашката; който разбира, да излѣзе напредъ, на главата. Който свири добре, да излѣзе напредъ. Който рисува добре, да излѣзе на първо мѣсто. Нѣкой иска да излѣзе напредъ, да се прослави. Истинската слава е слава на Цѣлото. Ще кажешъ, че искашъ да бѫдешъ блаженъ. Ако искашъ само ти да бѫдешъ блаженъ, никога нѣма да постигнешъ блаженството. Когато блаженството стане достояние на всички хора, тогава имаме истинско блаженство. — Защо Богъ изгори градоветѣ Содомъ и Гоморъ? — За лошия животъ на хората, да не се увеличи злото въ свѣта. Обаче, злото отъ Содомъ и Гоморъ достигна и до нашитѣ времена.

Всички хора се питатъ, кой ще победи въ сегашната война. Въ единъ домъ се биятъ майката и бащата, братята и сестритѣ, и всички се питатъ, кой ще победи. Щомъ всички се биятъ, тоя домъ е мѣсто на раздоръ. Казватъ, че въ нѣкой домъ пѣе кокошка, а въ другъ — пѣтелъ. Така не се говори. Да пѣешъ, значи, да давашъ разумно. Пѣтелътъ никога не пѣе за лошо. Той е единственото живо сѫщество, което всѣкога дава. Пѣтелътъ не пѣе, когато човѣкъ умира, обеднява или пропада на изпитъ. Изобщо, когато нѣкѫде става зло, пѣтелътъ не пѣе. Става ли нѣкѫде добро, пѣтелътъ пѣе. Това значи пѣтелъ. Не трѣбва ли тогава да пѣе пѣтелъ вкѫщи? Не трѣбва ли мѫжъ да пѣе вкѫщи? Подъ „пѣене“ не разбирамъ крѣкане, викане, да се чуватъ праздни думи. Не е мѫжъ оня, който само крѣка. Пѣенето на пѣтела не е крѣкане, но кукуригане. Вие не разбирате дълбокия смисълъ на думата „кукурига“. Азъ бихъ желалъ пѣтелътъ всѣкога да кукурига. Българинътъ не се е вслушвалъ въ кукуригането, да чуе, колко различни тонове има. Единъ пѣтелъ пѣе басъ, другъ пѣе сопранъ, трети — между двата гласа. Голѣма разлика има въ гласа на пѣтлитѣ.

Цельта на моитѣ беседи не е да изнасямъ недѫзитѣ на хората. Да знаешъ недостатъцитѣ на хората, нищо не те ползува. Да критикувашъ, това е голѣмо изкуство. Да бѫдешъ критикъ, значи, да си ученъ и светъ човѣкъ. Ако не си ученъ, ако не си светия, ще мълчишъ, нѣма да давашъ мнението си. Ако свиришъ и пѣешъ хубаво, дай мнението си; ако не знаешъ нито да свиришъ, нито да пѣешъ, кажи: Нѣмамъ мнение. Всѣки, който си дава мнението, дето не трѣбва, губи. Защо ще критикувашъ, кое е право и кое — криво? Търси важното, сѫщественото и, като го намѣришъ, тогава си кажи мнението. Качеството на дрехата се опредѣля отъ качеството на плата. Ако носишъ дрехата си десеть години, и платътъ не се изтърка, косъмъ не пада отъ него, дрехата е добра. Обувкитѣ ти сѫ добри, ако следъ десетгодишна употрѣба запазватъ формата си. — Какъ е възможно това? —Вижте, какво става съ крилата и краката на птицата. Цѣлъ животъ хвърка и кацва отъ клонъ на клонъ, но нито крилата, нито краката се изхабяватъ.

Какво виждаме въ човѣка? Какво казва той за себе си? Едно време бѣхъ младъ, обичахъ; ето, остарѣхъ вече и не обичамъ. Лошо е, че си остарѣлъ. Какво направи? Защо остарѣ? Причината на остаряването не се крие въ годинитѣ. Мине нѣкой край тебе, и ти казвашъ: Не мога да търпя тоя човѣкъ, не мога да го нося. Чудно нѣщо, едно време майка ти те носѣше —~ това бѣше добре за тебе. Ти считаше, че това е въ реда на нѣщата. Не е ли въ реда на нѣщата и ти да носишъ нѣкого? Като те е носила майка ти, не ти ли е дала примѣръ? Както тя е носила товаръ, така и ти трѣбва да носишъ.

Единъ трудолюбивъ българинъ се върналъ вечерьта вкѫщи, уморенъ отъ работа и трудъ. Цѣлъ день копалъ, сѣлъ на нивата, изложенъ на горещото слънце. Надвечерь завалѣлъ силенъ дъждъ. Уморенъ и цѣлъ мокъръ, той бързалъ по-скоро да се прибере, да се изсуши и почине. Жена му, изнѣжена и ленива, прекарвала повече вкѫщи, да не чернѣе на слънцето, да не се изморява отъ тежкия трудъ. Като видѣла, че мѫжътъ ѝ пристига мокъръ, тя го посрещнала съ думитѣ: И така си мокъръ, вземи котлитѣ и донеси вода. Той взелъ единъ котелъ, донесълъ вода и го изсипалъ върху жена си. — Сега, жена, и ти си мокра, можешъ да донесешъ вода. Наквасването не е поводъ, мѫжътъ да отиде за вода, а тя да седи вкѫщи, да не се мокри. Това не разрешава въпроса. Трудътъ трѣбва да минава отъ единъ човѣкъ на другъ.

Всички трѣбва да се трудятъ! Ако речемъ да тълкуваме тоя примѣръ, ще се явятъ две тълкувания. Мѫжетѣ ще подържатъ страната на мѫжа, ще кажатъ: Каква жена! Вмѣсто да услужи на мѫжа си, тя го кара да отива за вода. Женитѣ ще подържатъ страната на жената, ще кажатъ: Колко грубъ мѫжъ I Да залѣе жена си съ единъ котелъ вода. Споредъ мене, тая жена имала добъръ умъ, лошо сърдце, а мѫжътъ — добро сърдце, лошъ умъ. Ако жената имаше добро сърдце, като види, че мѫжътъ иде уморенъ отъ работа, веднага щѣше да отиде за вода, нѣмаше да го използува. Ако мѫжѣтъ имаше добъръ умъ, нѣмаше да накваси жена си. Мѫжъ съ лошъ умъ и жена съ лошо сърдце не могатъ да се споразумѣятъ. Въ тѣхния животъ водата ще се разлива и двамата ще накваси.

Работа се иска отъ всички, а не само молитва. Казвате: Толкова години вече се молимъ за България. Какво е издѣзло отъ вашата молитва? Трѣбва да ви се плати ли, че сте се молили за България? Азъ нѣма защо да се моля за България. Азъ се моля за ония българи, които обичатъ Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. За тия българи се моля и на тѣхъ съдействувамъ. Какъ постѫпиха евреитѣ съ Христа, Който дойде между тѣхъ? Освенъ, че не Го приеха, тѣ Го разпнаха.

Единъ българинъ овчарь слушалъ свещеника въ черква да проповѣдва за Христа, какъ евреитѣ Го измѫчвали, какъ Го разпнали. На излизане отъ черквата, овчарьтъ видѣлъ единъ евреинъ, вдигналъ кривака си срещу него и го запиталъ: Ти защо разпна Христа? Евреинътъ отговорилъ: Това бѣше преди две хиляди години, други Го разпиеха, а не азъ. Хвърлятъ се минувачи, хващатъ кривака на овчаря и спасяватъ евреина. Казватъ му: Тоя не е виновенъ. — Тоя хванахъ, него ще бия.

Едно трѣбва да се знае: Въпросътъ не се свърши съ разпятието на Христа. Той прости на евреитѣ, които пе Го приеха. Отъ евреитѣ, Христосъ мина вь Римската империя. И тамъ Го поругаха чрезъ инквизицията. Тѣ казваха на Христа: Ние работимъ за Тебе, проповѣдваме Словото Ти, но искаме парички. И Той имъ даде парички. Сега иде редъ на славянитѣ. Христосъ ги пита: Вие какво искате? Съ пари ли ще работите? Другитѣ, преди васъ, въртѣха търговия. Тѣ казваха: Ако ни дадешъ нѣщо, ще работимъ за Тебе.

Сега и вие се питате, кой е избраниятъ народъ. Оня цигуларь е избранъ, който знае да свири всички класически парчета, които сѫществуватъ отъ памти-вѣка досега. Оня народъ е избранъ, който свири въ гамата на любовьта. Такъвъ човѣкъ може да учи. Каже ли нѣкой, че не може да учи, не вѣрвамъ на думитѣ му. Човѣкъ, който може да яде, може и да учи. Щомъ ядешъ, всичко можешъ да правишъ; щомъ не ядешъ, всичко не можешъ да правишъ. Щомъ пиешъ вода, всичко можешъ да правишъ. Щомъ дишашъ, всичко можешъ да правишъ. Щомъ приемашъ свѣтлината, всичко можешъ да правишъ. Нѣкой казва: Това азъ не мога да направя. — Все ще го направишъ нѣкакъ. Никой не трѣбва да върши нѣщата по законъ. Единъ законъ сѫществува за всички хора, но всѣки ще го разбере посвоему. Единъ е законътъ на любовьта, но ти ще го приложишъ, както знаешъ.

Всички говорятъ за народа, казватъ: Милиятъ народъ. Въпрѣки това, казватъ, че тоя е невежа, оня е невежа. Значи, милиятъ народъ отъ невежи и простаци. Кой е милиятъ народъ? Божественото прави народа милъ. Онова, което расте и се развива и което при всички условия остава едно и сѫщо, е Божественото начало. То е мощно и прави народа милъ.

Единъ български офицеръ ми разправяше една своя опитность: До сръбскобългарската война азъ мислѣхъ, че българинътъ е простъ, невежа. Случи се, че сърбитѣ ме раниха, ротата ми се пръсна, и азъ останахъ самъ. Единъ отъ моитѣ войници излѣзе отнѣкѫде, взе ме бързо на гърба си и каза: Господинъ капитанъ, не бой се. Като ме носѣше на гърба си, азъ се запитахъ: Ако той бѣше раненъ, щѣхъ ли да го нося? Всичкитѣ войници се оттеглиха, а тоя ме носѣше. По едно време проговори: Азъ ще те нося, ще те занеса, дето трѣбва, а Богъ ще ме напѫтва. Изнесе ме човѣкътъ. Днесъ азъ дължа живота си на тоя войникъ. Той е милиятъ народъ, който носи. Това е Божественото въ човѣка, което насърдчава. То казва: Не бой се, азъ ще те нося.

Сега, като говоря за молитвата, може да се яви споръ между молещитѣ. Всички казватъ, че се молятъ. Какво е допринесла молитвата имъ? Ще кажете, че праведнитѣ се молятъ и осигуряватъ бѫдещия си животъ. Доброто отваря пѫтя на човѣка за другия свѣтъ. Нѣкой казва, че ще се хване за крака на праведния и па добрия човѣкъ и съ него заедно ще влѣзе въ другия свѣтъ. Краката сѫсимволъ на доброто. Следователно, правъ е човѣкъ, като мисли да се хване за крака на праведния. Значи, той се хваща за доброто. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне.

Единъ богаташъ заминалъ за оня свѣтъ. Той мислѣлъ, че е много праведенъ и ще влѣзе направо въ рая. Спрѣли го предъ райската врата и го завели въ ада. Тамъ го запитали: Какво добро си направилъ на земята, за което да не ти е платено? Само това добро може да ти помогне. Като помислилъ, дошло му на ума, че единъ день купилъ моркови. Спрѣла го една бедна жена и му поискала единъ морковъ. Той ѝ далъ единъ морковъ, безъ да види нѣкой и да му благодари за това добро. Господъ прегледалъ въ книгитѣ и видѣлъ, че това добро е отбелязано. Тогава заповѣдалъ да вземать тоя морковъ и да му дадатъ да се хване за него, да излѣзе отъ ада, да не се мѫчи тамъ. Той се хваналъ за моркова, но за краката му се заловили нѣколцина, съ желание и тѣ да излѣзатъ отъ ада. Богаташътъ се обърналъ къмъ тѣхъ и казалъ: Защо сте се хванали за краката ми? Морковътъ е мой! Въ тоя моментъ морковътъ се скѫсалъ, и богатиятъ отново падналъ въ ада. Такъвъ морковъ не може да спаси свѣта. Никакво заливане на жената съ вода нѣма да спаси свѣта. Кой е виновенъ за това?

Казвать: Сѫдба има въ свѣта. Какво се постига, като осѫдятъ нѣкого? Ще го осѫдятъ, ще го турятъ въ ада, т. е. въ затворъ. Докога ще го държатъ затворенъ? Каква култура носи оная държава, която има хиляди затворници? Покрай тѣхъ, трѣбва да се плаща на стотици пазачи, да ги наблюдаватъ и следятъ. Затворницитѣ трѣбва да се възпитаватъ. Въ това отношение, истинскитѣ християни не говорятъ за ада. Тѣ се спиратъ върху стиха, дето се казва: „Ще създамъ ново небе и нова земя.,, Адътъ е временно нѣщо. Ще дойде день, когато адътъ ще се преобрази, ще стене мѣсто за добъръ животъ. Не само адътъ е мѣсто за мѫчение. И на земята има мѫчение. Майката даде една ябълка на детето; после тя иска ябълката, то не я дава. Майката натисне рѫката му, вземе ябълката и го набие. То плаче, сърди се. И майката се мѫчи, и детето се мѫчи. Щомъ майката поиска ябълката, детето трѣбва да я даде. Ако майката трѣбва да бие детето, да натиска рѫката му и така да вземе ябълката, това е старата култура.

Следъ всичко това ще се говори за старозаветницитѣ, какъ сѫ се били, какъ сѫ побеждавали, какъ старитѣ пророци сѫ проповѣдвали. И това не е лошо, но какво ще говоря за малкото момиченце, или момченце, когато е било на една година? Всички знаете, какво може да прави детето на една година. И азъ мога да ви кажа, какво прави детето като се роди. Мога да ви кажа, какво прави момиченцето на десетгодишна възрасть. И следъ десетгодишната му възрасть пакъ мога да кажа, какво прави. Каквито работи и да прави малкото дете — момиченце, или момченце, майката мълчи, на никого нищо не казва. Тя окѫпе детето, изчисти го добре, преоблѣче го и следъ нѣколко часа, или на другия день — споредъ възрастьта му, то пакъ е нечисто. Майката вика ли съседитѣ си да имъ разказва, какво е направило момиченцето, или момченцето ѝ? Каквото и да прави, тя си мълчи. Това е добъръ примѣръ. Гледамъ, нѣкой окѫпалъ нѣкого, изчистилъ го и дохожда да ми разправя, какво направилъ. Казвамъ: Не постѫпвашъ като майката.

При сегашнитѣ бомбардировки хората дадоха достѫпъ на различни слухове. Дойде единъ познатъ при мене и ми каза: Нашитѣ свалили 30 неприятелски самолети. Следъ него дойде другъ, който донесе официално съобщение, че нашитѣ свалили три неприятелски самолета. Числата 30 и 3 не сѫ едно и сѫщо. Нѣкои казали, че ходя на планината да се моля. Не говорете за нѣща, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля и, въпрѣки това, ни бомбардиратъ, каква молитва е моята? Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Ако българинътъ иска да стане човѣкъ, готовъ ли е да даде сърдцето си на Бога? Готови ли сѫ българитѣ да направятъ всичко, каквото Богъ имъ каже?

Не говорете за нѣща, които не знаете и които не сѫ станали. Азъ ходя на планината, но вие не знаете причината за това.

Вие не знаете, защо излизамъ вънъ отъ града. Нѣкое цвѣте има силенъ ароматъ. Азъ се отдалечавамъ отъ него. – Защо? — Искамъ да намѣря крайния предѣлъ, додето стига уханието на това цвѣте. Ако се приближавамъ до нѣкое цвѣте, искамъ да усѣтя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавамъ отъ хората, азъ се приближавамъ къмъ Бога, за да кажа нуждитѣ на тия хора. Значи, искамъ да имъ помогна. Отдалечавамъ се отъ хората, за да възприема нѣщо отъ Бога, което да имъ дамъ после. Въ тоя смисълъ, отдалечаването и възприемането иматъ една и сѫща крайна цель — даването. Като се приближавамъ къмъ Бога, приемамъ нѣщо; като се отдалечавамъ отъ хората, работя. Това означава излизане отъ кѫщата и влизане въ кѫщата. Излизането е едно нѣщо, влизането — друго.

Много съмъ говорилъ за любовьта, но тя пакъ остава неразбрана. Нѣкой казва на другитѣ, че не обичатъ Господа. Съ това той иска да каже, че него не обичатъ. Какъ ще го обичатъ? Какъ трѣбва да проявятъ любовьта си къмъ него? Ако той е мома, или момъкъ, може да му се помогне трояко: да му намѣрятъ подходещо лице да се ожени, да му се помогне въ духовния свѣтъ или въ умствения, т. е. да му се даде възможность да прояви доброто чрезъ сърдцето, или чрезъ ума си. Момата иска да се ожени, да има слугиня, да ѝ работи, а тя само да заповѣдва. Тоя моралъ не е правъ. Какво даватъ господарьтъ и господарката на слугата си, че искатъ да ги слуша? Паритѣ, които му даватъ, не сѫ тѣхни; храната, която му даватъ, не с тѣхна; думитѣ, които му говорятъ, и въздухътъ, който излиза отъ устата имъ, сѫщо не сѫ тѣхни. Само едно нѣщо е тѣхно — усилието, което правятъ, да му говорятъ.

И отъ мене искатъ много нѣща. Прави сѫ хората, трѣбва да искать, но да знаятъ, колко могатъ да носятъ. Нѣкой иска пъленъ чувалъ, сто килограма тежъкъ. Съгласенъ съмъ да му дамъ, колкото иска, но при условие самъ да носи товара си. Той едва може да носи десеть килограма, а иска сто килограма. Защо му сѫ толкова много? Гладна година идѣла, трѣбвало да се осигури. Тамъ, дето хората не се обичатъ, гладъ има; тамъ, дето хората не се обичатъ, жажда има; тамъ, дето хората не се обичатъ, страдание има. Страданията се дължатъ на паднали духове — ангели, които не обичатъ хората. Ангелитѣ, които обичатъ хората, причиняватъ радости. Това е една истина. Дали е сто на сто вѣрна, ще я провѣрите. Изобщо, който обича, причинява радости; който не обича, причинява скърби. Съ други думи казано: Обичамъ Бога, причинявамъ радость; не обичамъ Бога, причинявамъ скръбь. Само Богъ е съвършенъ. Ако отправите къмъ Него една добра, свѣтла мисъль, Той я приема, и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъль, Той я връща обратно къмъ васъ, и вие страдате.

Като знаете това, не питайте, защо се радвате и защо скърбите.

Нѣкои казватъ: Ние сме лоши хора. Не се говори така. Лошъ човѣкъ е оня, който има повече, отколкото му трѣбва, и го задържа за себе си. Той е материалистъ. Нуждаешъ се оть десеть лева, имашъ 20 лв. — ти си лошъ човѣкъ; нуждаешъ се отъ сто лева, имашъ 500 лв. — лошь човѣкъ си. Трѣбва ти една кѫща, имашъ две — лошъ човѣкъ си. Трѣбва ти една служба за прехрана, имашъ две служби — лошъ човѣкъ си. Любовьта се заключава въ вѣчното движение.

Разказватъ, че германцитѣ открили нѣщо ново, съ което могли въ 24 часа да разрушатъ Лондонъ. Това, което англичанитѣ направили съ Хамбургъ, тѣ могли да го направятъ съ Лондонъ, но не искали. Не е въпросъ да се разруши единъ градъ. Като приложатъ Мойсеевия законъ „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“, всичко се постига. Тѣ искали да постѫпятъ така, че англичанитѣ да забравятъ да имъ пакостятъ. Дали е вѣрно това, дали германцитѣ сѫ казали така, не е важно. Важно е, може ли да стане това и по какъвъ начинъ ще стане. Възможно е само при условие, германцитѣ да се обърнатъ къмъ Бога. Той ще смекчи сърдцата имъ, и войната ще се прекрати. Значи, ако германцитѣ се обърнатъ къмъ англичанитѣ съ любовь, всички въпроси ще се разрешатъ лесно. Сѫщото се отнася и до англичанитѣ, французитѣ, италианцитѣ, руснацитѣ и японцитѣ. —

Какъ ще се изяви любовьта? — Чрезъ доброто въ човѣка.

Да приложимъ доброто въ живота си, както го е приложилъ единъ отъ героитѣ на полския писатель Сенкеевичъ. Единъ голѣмъ полски велможа билъ хванатъ отъ враговетѣ си, които, за отмъщение, му извадили очитѣ. Следъ време враговетѣ на велможата попаднали въ негови рѫце. Запитали го, какъ ще отмъсти на врага си. Той отговорилъ: Не искамъ да си послужа съ закона „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Ще постѫпя по Христовия законъ: „Ако ти ударятъ една плесница, дай и другата страна“. Обърналъ се къмъ врага си съ думитѣ: Иди си, братко. Богъ да те благослови!

И тъй, всѣки, който подържа Христовия законъ, е цигуларь. Ако свири една пѣсень на първата позиция на цигулката, и тя не излиза добре, ще обърне другата страна, т. е. третата позиция, на нея ще свири. На третата позиция се свири добре. Цигуларитѣ свирятъ на седемь позиции. Първата позиция е майката, втората позиция е бащата — най-трудната позиция, останалитѣ позиции сѫ братята и сестритѣ. Както виждате, бащата и майката сѫ създали много синове и дъщери. Тѣ образуватъ трио, квартетъ, даже и цѣлъ оркестъръ. Старитѣ еврейски царе сѫ имали много синове и дъщери. Знае се за Соломона, че ималъ 300 жени и 900 наложници. Ако отъ всѣка жена ималъ по едно дете, ще излѣзе, че Соломонъ ималъ 1200 деца.

Веднъжъ ме запитаха, каква е била сунамката, въ която Соломонъ се влюбилъ. Тя била овчарка, както и Соломонъ. Тия 1200 жени при Соломона бѣха овце, които той пасѣше. Сунамката казваше на Соломона: Азъ не давамъ моитѣ овце за твоитѣ. Моитѣ овце сѫ възпитани по другъ начинъ, не както ти възпитавашъ твоитѣ. Ти не си добъръ овчарь, не постѫпвашъ, както трѣбва. Разбиране, философия е нуждна на човѣка, за да се справи съ толкова жени. Овцетѣ на Соломона били отъ различни породи: 300 били отъ царска порода, отъ обработенъ материалъ — изпредена прежда; 900 били отъ обикновена порода, необработенъ материалъ — непредена прежда.

Казвате: Кажи нѣщо за оня свѣтъ. — Оня свѣтъ е музика, трѣбва да имашъ уши — да чувашъ и очи — да виждашъ. Трѣбва да разбирашъ езика на невидимия свѣтъ. Споредъ Сведенборга, ако отидете на небето, трѣбва да минете презъ първото, второто и третото небе, дето ще срещнете ангели, на които трѣбва да разбирате езика. Ангелитѣ отъ първото небе не виждатъ ангелитѣ отъ второто небе, то е затворено за тѣхъ. И ангелитѣ отъ второто небе не виждатъ тия отъ третото небе. Ако ангелитѣ не могатъ да минаватъ отъ едно небе въ друго, колко по-малко това е достояние на хората. Тѣ схващатъ Божествения свѣтъ като свѣтлина. — Какво има въ Божествения свѣтъ? — Само свѣтлина. Никакви форми нѣма въ Божествения свѣтъ. Следователно, никакви противоречия не сѫществуватъ тамъ. И въ нашия животъ нѣма по-хубаво нѣщо отъ свѣтлината; нѣма по-хубаво нѣщо отъ въздуха, който дишаме; нѣма по-хубаво нѣщо отъ водата, която пиемъ; нѣма по-хубаво нѣщо отъ храната, която ядемъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ онова, което виждаме и чуваме. Слушамъ, нѣкой пѣе хубаво. Азъ говоря за такова пѣене, което повдига болния отъ леглото, прави, го веселъ и радостенъ. Като чуешъ гласа на любовьта, ти оздравявашъ, ставашъ радостенъ и веселъ. Слушайте, когато любовьта пѣе и свири, когато яде, пие вода, диша чистия въздухъ и приема свѣтлината. Това е истинскиятъ животъ.

Една вечерь стояхъ на тъмно въ стаята си и гледахъ, какъ сестритѣ се молятъ; тѣ правѣха молитвата си, придружена съ движения за дишане — очистителни движения. Почувствувахъ силата на молитвата и започнахъ да размишлявамъ върху думитѣ, съ които Богъ сътвори свѣта. Той каза: „Да бѫде виделина“, и стана виделина. „Да бѫде суша“, и стана суша. „Да се яви вода“, и яви се водата. „Да се явятъ растенията“, и явиха се растенията. „Да се явятъ рибитѣ“, „Да се явятъ животнитѣ“, и явиха се. Най-после Богъ каза: „Да се яви човѣкътъ“. Да го направимъ по образъ и подобие свое.

Сега и азъ казвамъ: Да отдѣлите всички ония нѣща отъ миналото, които ви спъватъ Имате много препятствия въ ума, въ сърдцето и въ волята cи, които и доднесъ ви спъватъ — отдѣлете ги. Нѣкои се спъватъ отъ най- малкитѣ препятствия, като мухитѣ. Достатъчно е мухата да се докосне до паяжината, за да се спъне. Често правя наблюдения надъ мухитѣ. Гледамъ, една муха весело бръмчи и хвърка. По едно време чувамъ, че жално бръмчи. Поглеждамъ, кацнала на една паяжина и се оплела. — Какво търсишъ тамъ? — Искахъ да разбера, какво мисли паякътъ за мене. — Нѣма защо да се интересувашъ за мнението на паяка. Той не ти мисли доброто. Всичко, което е вънъ отъ тебе, не ти мисли доброто. Което е вѫтре въ тебе — Божественото, има предъ видъ твоето добро. Не разчитай на това, което говори отвънъ. Ако разчиташъ на него, всичко ще изгубишъ. То ще задигне всичко, ще те обере. Разчитай само на Оня, Който ти говори отвѫтре. То е Божественото въ тебе — него ще слушашъ. Христосъ опита глаca на оня, който говори отвънъ, и на Оня, Който говори отвѫтре. Въ външния гласъ Той позна ония, които не Го обичаха. Тѣ Му казваха, че Богъ не Го обича, затова Го е изоставилъ. И Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, защо си ме оставилъ“? Haй-после, Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля!“ Съ тия думи Христосъ победи. Въ победата е силата на Христа. Тогава Богъ проговори на Христа отвѫтре, и следъ три деня Той възкръсна. Така Христосъ разбра силата на думитѣ, които идатъ отвѫтре. Вслушвайте се въ тихия гласъ, който ви говори отвѫтре.

Помнете: Ония, които не ви обичатъ, сѫ отвънъ. Тия, които ви обичатъ, сѫ отвѫтре. Ония, които не ви обичатъ, говорятъ отдолу, отъ подъ пѫпа. Тия, които ви обичатъ, говорятъ отвѫтре и отблизо. Божественото не е въ ума, но нѣкѫде подъ лъжичката. То се проявява по различни начини. Единъ день наблюдавахъ, какъ една котка си играеше съ мишка. Хванала мишката, не иска изведнъжъ да я изяде, играе си съ нея. Мисля си: Кой може да спаси мишката отъ устата на котката? Докато мислѣхъ по тоя въпросъ, котката се унесе и заспа. Въ това време мишката избѣга и се скри въ едно сандъче. Котката се събуди, помириса мишката и я извади отъ сандъчето. Тя си мисли: Нѣма да избѣгнешъ отъ мене. Поигра си съ мишката и пакъ се унесе. Мишката избѣга и отново се скри въ сандъчето. И тоя пѫть котката я хвана. После пакъ се унесе, но третиятъ пѫть мишката се скри между купчина камъни, и котката не я намѣри. Значи, има кой да помага. Въ тоя случай, камънитѣ представятъ доброто въ човѣка, което помага. Сандъкътъ не може да помага. Влѣземъ ли въ нѣкой сандъкъ, котката ще ни намѣри тамъ и ще ни изяде. Да влѣземъ между камънитѣ, въ доброто, което ще ни изведе на сигуренъ пѫть.

И тъй, това, което може да ни помогне въ сегашнитѣ времена, е Божията Любовь. Трѣбва да чувствуваме, дали Божията Любовь се проявява, или не. Трѣбва да знаемъ, Божията воля ли изпълняваме, или нашата. Казваме : Да бѫде Божията воля, но ни е страхъ. — Може да умра. — Да бѫде Божията воля! — Да не се простудя. — Да бѫде Божията воля! Като се кѫпешъ, ще съблѣчешъ дрехитѣ си, и голъ ще влѣзешъ въ банята. Като се окѫпешъ и изчистишъ добре, ще облѣчешъ чиститѣ си дрехи и така ще излѣзешъ вънъ. Не се страхувайте да съблѣчете старитѣ си мисли и желания. Ще ги съблѣчете, ще се окѫпете и ще се облѣчете въ нови, чисти мисли и желания. — Какво ще остане отъ насъ? — Оставете тоя въпросъ настрана. Съблѣчете старото, окѫпете се и облѣчете нови дрехи. — Ще ни взематъ дрехитѣ. — И това става. Нѣкой отиде на баня да се окѫпе, съблѣче дрехитѣ си, но излиза голъ — задигнали дрехитѣ му, нѣма какво да облѣче.

Сега всички хора се страхуватъ отъ бомбитѣ. Не може безъ страхъ, но страхътъ трѣбва да остане отвънъ, а любовьта отвѫтре. И вие, които живѣете на Изгрѣва, сѫщо се страхувате. Всички искатъ да бѫдатъ близо до мене. Дървото, за да израсте, да цъвне и да завърже плодъ, трѣбва да бѫде далечъ отъ слънцето. То е на разстояние 150 милиона километра отъ слънцето. Важно е дървото да бѫде въ такова положение къмъ слънцето, че правилно да възприема свѣтлината. Важно е, какво положение има човѣкъ къмъ Божията Любовь. Ако застанешъ хоризонтално къмъ любовьта, ти си на северния полюсъ; ако застанешъ наклонено къмъ любовьта, ти си на умѣрения поясъ; ако застанешъ перпендикулярно къмъ любовьта, ти си на екватора, въ горещия поясъ.

Далечъ ще бѫдете отъ слънцето, но важно е да имате плодъ. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще опазите моята заповѣдь“. Това значи, да възлюбите Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Това значи, да възлюбите ближния си като себе си. „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие пребъдвате въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ, и азъ ще ви се изявя“. Това е новата — най-великата наука. Това е новото небе и новата земя. — Трѣбва да се живѣе! — Вие още не сте живѣли. Казано е въ Писанието: „Радвай се на Неговата обетована земя“. Земята отсега нататъкъ ще се разкрие, както се разкрива приятельтъ ви, когато ви покани въ своя домъ. Той ви гощава, разговаря се съ васъ приятелски, запитва ви за жена ви, за децата ви, и най-после ще си кажете „довиждане“. Сегашнитѣ хора живѣятъ все въ „довиждане“.

Богъ казва: „Ще създамъ ново небе и нова земя“. Да създаде Богъ ново небе и нова земя, това значи, да тури новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Новото изисква да не се мисли за старото. Старитѣ да се подмладятъ, а младитѣ да не остаряватъ. Млади и стари трѣбва да уповаватъ на Господа и да Му служатъ.

Сега ще прочета отъ 6—10 ст. отъ 42 гл. на Исаия.

Желая ви да се освободите отъ товара си, да не носите повече отъ десеть килограма на гърба. Силнитѣ в да носятъ най-много по десеть килограма, слабитѣ — по единъ килограмъ, а срѣднитѣ — отъ единъ до десеть килограма.

Да прославимъ името Божие въ себе си.

Да търсимъ първо Царството Божие и Неговата правда. Тя носи великитѣ блага на живота.

Да изпълнимъ Божията воля.

Днесъ, въ свѣта се вдига голѣмъ шумъ. Това да не ви смущава. Шумътъ е мѫтна вода, която трѣбва да се избистри. Мѫтната вода не може да оправи свѣта. Топещиятъ се ледъ не може да оправи свѣта. Когато мѫтната вода се избистри, свѣтътъ ще се оправи. Когато ледътъ се стопи, и водата се пречисти, свѣтътъ ще се оправи. Зима е сега, земята е замръзнала. Може ли да израсте отъ нея нѣщо? Когато зимата мине, цвѣтята и тревитѣ ще израстатъ. Сегашната зима трѣбва да мине, да дойдатъ пролѣтьта и лѣтото. Като дойде лѣтото, ще работишъ. Ако не работишъ, погрѣшката е въ тебе. Лѣтото ще мине, безъ да го използувашъ. Ако презъ зимата не можешъ да работишъ, погрѣшката е въ зимата, а не въ тебе. Не се занимавайте съ погрѣшкитѣ на зимата, но изправяйте своитѣ погрѣшки. Какъ ще ги изправите? Като работите презъ лѣтото.

Иде вече пролѣтьта. Започнете новата работа, която подразбира служене на Бога. За всѣкиго има възможности да служи на Бога. — Какъ ще служимъ на Бога? — Като туримъ духа си на работа. — Какво представямъ азъ, единъ човѣкъ въ свѣта? Да задавашъ такъвъ въпросъ, това е все едно, малкиятъ пръстъ на рѫката да каже, че нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е все едно, косъмътъ отъ главата да каже, че и той нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е неразбиране на нѣщата. Косъмътъ, малкиятъ пръстъ сѫ части отъ тѣлото. Въ Божествения свѣтъ единъ косъмъ е толкова важенъ, колкото цѣлото тѣло. И пръстътъ е толкова важенъ, колкото цѣлото тѣло. Въ човѣшкия свѣтъ и хиляда косми нищо не струватъ.

*

9. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 12 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...