Jump to content

1943_12_05 Безопасниятъ пѫть


Ани

Recommended Posts

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Безопасниятъ пѫть

Ще прочета 23. Псаломъ.

Често се говори за истината. Да се говори за истината, това значи, да се говори за свободата и за любовьта. Понѣкога се говори за любовьта, както за ябълката. Така се говори и за свободата. Външно всички познаватъ ябълката, но вѫтрешно малцина я познаватъ. Външното знание не е сѫществено. Казватъ за нѣкого, че успѣва въ живота си. Кой човѣкъ успѣва? По какво се познава това? Казвамъ: Само оня успѣва въ живота си, когото придружаватъ хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината. Само оня побеждава, който е въ съюзъ съ хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината. Покажете единъ човѣкъ въ свѣта, който да е победилъ безъ хлѣбъ, безъ вода, безъ въздухъ и безъ свѣтлина. — Правото е на моя страна. — Кога? — Когато хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината сѫ на твоя страна.

Нѣкой стои, разглежда нѣщата отвънъ и е недоволенъ отъ живота. — Защо? — Защото нѣма ясна представа за живота. Съ своитѣ мисли и желания, той дотѣга на Господа. Той е своенравно дете, което никой не може да задоволи. Не е лошо да бѫдешъ недоволенъ, но трѣбва да работишъ, да се справишъ съ причинитѣ на недоволството. Ти не си виновенъ, че си недоволенъ. Недоволството носи началото си още отъ първитѣ човѣци. Днесъ всички, които те обикалятъ, сѫ недоволни. Ти трѣбва да се справишъ не само съ своето недоволство, но и съ недоволството на окрѫжаващитѣ.

Какъ можемъ да се справимъ съ недоволството? Ще направите връзка съ светлината, защото Богъ е свѣтлина. Ще направите връзка съ въздуха, защото диханието на Бога е въ въздуха. Ще направите връзка съ водата, защото тя е носителка на живота. Ще направите връзка съ хлѣба, защото е казано: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Хората приематъ нѣщата по два начина: чрезъ закона и чрезъ любовьта. Законътъ е принудителенъ начинъ — той е за децата. Като стане човѣкъ възрастенъ, законътъ трѣбва да отстѫпи на любовьта. Това, което стѣснява и ограничава човѣка, е законътъ. Той го ограничава и въ разбирането, и въ прилагането. Дето е законътъ, тамъ е насилието и злото. Представете си, че счупите едно шише на малки парченца, които нахвърляте на земята. Това шише е вече опасно за човѣка. Достатъчно е да стѫпи босъ на земята, за да се нарани. Въ тоя смисълъ, злото не е нищо друго, освенъ дребни парченца стъкла, пръснати по земята. Всѣка мисъль, раздробена на много мисли, пръснати въ свѣта, безъ прилагане, безъ служене на Бога, става опасна. Всѣки човѣкъ, който не приема хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината съ любовь, е опасенъ. Всѣки човѣкъ, който приема хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината съ любовь, е безопасенъ и добъръ.

Днесъ всички хора се запитватъ, кой ще победи въ сегашната война. Ще победятъ ония, съ които е хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината. Безъ хлѣбъ, безъ вода, безъ въздухъ и безъ свѣтлина не може да има никакво развитие нито въ индивидуалния животъ на човѣка, нито въ семейния, нито въ обществения, нито въ общочовѣшкия. Това трѣбва да се разбере отъ всички. — Азъ мисля. — Какво е твоето мислене? Ако мисъльта ти е силна, кажи нѣщо и, каквото кажешъ, да го направишъ. Ще напишешъ нѣкоя книга. Какво отъ това че си написалъ една книга? — Ще я четатъ хората. — Ще я четатъ, ако знаятъ да четатъ; ако не знаятъ да четатъ, какво ще ги ползува книгата? Който не знае да чете и вѣрва въ нея, ще я използува като лѣкарство, но самъ ще се убеди, че тая книга не може да лѣкува. Истинското лѣкарство за човѣка се крие въ хлѣба, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. — Какво представя хлѣбътъ? — Живиятъ хлѣбъ е Богъ. Чистата, животворна вода е Богъ. Чистиятъ въздухъ и свѣтлината, това е проявениятъ Богъ. Нѣма по-хранително нѣщо въ живота отъ хлѣба, по-чисто отъ водата, по-приятно отъ въздуха и по-красиво отъ свѣтлината. Идете на северния полюсъ, да прекарате тамъ шесть месеца нощь, да разберете, какво нѣщо е свѣтлината. Голѣма радость изживява душата, когато, следъ шестмесечна нощь, види изгрѣващето слънце.

Следователно, каже ли нѣкой, че е радостенъ, това показва, че той е видѣлъ изгрѣването на слънцето следъ дълга нощь. Само при радостьта човѣкъ познава силата и красотата на Божествената свѣтлина. Радостьта се дължи на изгрѣващето слънце въ духовния свѣтъ. Свѣтлината прави човѣка смѣлъ и решителенъ. Тя го повдига, дава му криле. Вечерь, като залѣзе слънцето, човѣкъ става страхливъ. Безъ свѣтлина, пространството се изпълва съ неприятели. Тогава човѣкъ чувствува, че нѣщо се оттегля отъ него, губи смѣлостьта си и започва да се страхува. Приятно е да ходишъ въ свѣтлина.

Какь трѣбва да се живѣе? Иди при плодоветѣ, тамъ ще се научишъ. Когато обикне хората, ябълката започва да дава хубави плодове. Когато момата обикне единъ момъкъ, тя започва да се облича хубаво, постепенно се разхубавява. Тя става внимателна, любезна съ хората, разговаря се съ всички — добра обхода има. Щомъ любовьта я напусне, тя отново се затваря, нищо не я интересува.

Сега цѣлото човѣчество е въ края на вѣка. Иде новата епоха, която носи едно здравословно състояние за всички. Нѣма по-приятно състояние за болния човѣкъ, когато постепенно започва да се подобрява и очаква деня, да стѫпи на краката си и да напусне своето легло. Знаете ли, каква сила се влива въ човѣка, когато реши доброволно и съ любовь да изпълни Божията воля? Всички да изпълнимъ Божията воля съ любовь, безъ да ни се говори, безъ да ни убеждаватъ! Ако постоянно ни се казва да любимъ Бога, да изпълняваме волята Му, това значи да се отегчимъ. — Да свиримъ, да пѣемъ! — И това не става съ говорене. Хиляди години вече, какъ хората говорятъ за любовьта, но какво сѫ разбрали оть нея? Ако се натъкнатъ на най-малкия изпитъ на любовьта, тѣ не могатъ да издържатъ. По какво се отличаватъ добритѣ и любещитѣ хора? Ако носи кошница, пълна съ грозде, и срещне нѣкой човѣкъ, любещиятъ е готовъ да му даде най-голѣмия гроздъ. Оня, който не носи любоввта въ себе си, като срещне нѣкого, пакъ може да му даде единъ гроздъ, но най-малкиятъ. Бутне единъ гроздъ, види, че е голѣмъ, оставя го; бутне втори, трети и, като намѣри най-малкия, дава го. Да благодаримъ, че и това дава. Когато се състезаватъ въ първенство, кой да заеме първо мѣсто, хората ставатъ по-щедри. Добре е човѣкъ да бѫде пръвъ, но трѣбва да отговаря на известни качества. Пръвъ е оня, който носи свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и сила въ душата си.

Казвамъ: Ако си пръвъ на физическия свѣтъ, ти можешъ да свършишъ най-тежката работа; ако си първъ между ученитѣ, ти можешъ да решишъ най-трудната задача; ако си пръвъ между добритѣ, та си готовъ на най-голѣмата жертва за своя ближенъ. Нѣкой музикантъ е виденъ, защото свири най-трудни парчета. Който свири обикновени, леки парчета, той е обикновенъ музикантъ. Добре е да бѫдешъ пръвъ, но въ възможноститѣ, които се криятъ въ твоята душа, а не да седишъ на първо мѣсто. Простиятъ, и на първо мѣсто да седне, пакъ простъ си остава. Учениятъ, и на последно мѣсто да е, пакъ е ученъ. Дето и да седне даровитиятъ, все е на първо мѣсто. Обикновено силнитѣ хора оставатъ назадъ, а слабитѣ излизатъ напредъ. И въ природата, между дърветата, виждаме сѫщото. Малкитѣ, слаби клончета излизатъ отпредъ и нагоре, а голѣмитѣ и силни клоне оставатъ назадъ и надолу. Тѣ държатъ тежеститѣ. Въ свѣтскитѣ общества децата сѫ на първо мѣсто, а възрастпитѣ — назадъ. Въ духовнитѣ общества възрастнитѣ сѫ напредъ, а децата — назадъ. И едното, и другото е добре. Като шиешъ една дреха, ще си послужишъ съ малка игла, а не съ губерка. Деликатнитѣ работи се вършатъ съ малки, нѣжни инструменти. Малкитѣ работи ще шиешъ съ малка игла, а голѣмитѣ работи — съ голѣма игла.

Думитѣ „голѣмо и малко“ иматъ другъ смисълъ, а не такъвъ, какъвто досега сѫ имали. Голѣмото не подразбира нѣщо физически голѣмо — Защо? — Защото физически голѣмитѣ нѣща се смаляватъ, а физически малкитѣ растатъ. Това, което се смалява, не е голѣмо; и това, което расте, не е малко. Голѣма ли е прѣспата, висока 10—20 м, която презъ лѣтото се стопява и нищо не остава отъ нея? Малка ли е сѣмката, която покълва, расте, развива се и дава плодъ? Мощна сила се крие въ малкото сѣменце. Дето е Духътъ Божи, тамъ е силата. Защо ви сѫ десеть кибритени кутии, ако кибритенитѣ клечки сѫ влажни? Цъкашъ една, втора, десеть, но никоя не се запалва. За предпочитане е една суха кибритена клечка предъ десетъ влажни кибритени кутии. Една мисъль съ Божествено съдържание е за предпочитане предъ сто мисли съ човѣшко съдържание. Човѣшкитѣ упорити и своенравни мисли отдалечаватъ човѣка отъ Бога. Следъ това той се моли на Бога, да го направи даровитъ. Опасно е това. Да бѫдешъ преждевременно даровитъ, значи, да излѣзешъ на първо мѣсто като нѣкой паразитъ. И въшката излиза на първо мѣсто, снася гниди, които се нанизватъ по космитѣ като броеници. Дълго време трѣбва да се чисти човѣкъ, докато се освободи отъ тия гниди.

Сегашнитѣ хора употрѣбяватъ голѣма часть отъ времето си, да криятъ нѣщата. Не всичко трѣбва да се крие, но и всичко не може да се изнася предъ свѣта. Какъ ще разкриешъ сърдцето си предъ хората, да покажешъ процеситѣ, които ставатъ въ него? Какъ ще разкриешъ мозъка си? Ако отворишъ мозъка си, ще нарушишъ порядъка, който сѫществува тамъ. Понеже вънъ и вѫтре въ мозъка има голѣмо налѣгане, за да издържи на това налѣгане, природата го е поставила въ здрава, яка обвивка. Черепътъ запазва мозъка отъ голѣмото напрежение на мисъльта. Ако се наблюдаватъ процеситѣ на мисъльта и отражението, което правятъ въ мозъка, ще забележите голѣми повдигания и спадания въ нѣкои мозъчни центрове. Накарайте упорития да каже нѣщо, което той не иска да изнесе вънъ. На каквито мѫчепия и да го подлагатъ, той не казва нищо, но отъ напрежение, мѣстото на главата, дето е центърътъ на твърдостьта, започва да се повдига.

Да се върнемъ къмъ любовьта, като нѣщо реално. Не е достатъчно да кажешъ на човѣка, че го обичашъ. Човѣкъ не се нуждае само отъ думи. И Богъ не се нуждае само отъ думи. Да обичашъ нѣкого, това значи, да направишъ нѣщо реално за него. Богъ възлюби човѣка и създаде заради него свѣта. Той предвидѣ и създаде всичко, отъ което хората се нуждаятъ. Това е любовь. Любовьта носи за човѣка хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина. Оть тия блага произлизатъ всички останали. Говоришъ за любовьта, но какво си допринесълъ на хората съ своята любовь? Ако хората изпълняваха Божията воля, малцина щѣха да боледуватъ, да бѫдатъ бедни, неучени и прости. Като не изпълняватъ Божията воля, хората вършатъ работи, съ които се излагатъ.

Въ една отъ гимназиитѣ въ България дошълъ министърътъ на Просвѣтата да прегледа училището. Заедно съ директора, той посетилъ единъ отъ класоветѣ, да види, какъ се работи. Директоръгь се разговарялъ любезно съ министра, но, като се обръщалъ къмъ ученицитѣ, свивалъ вежди, заканвалъ имъ се, да не направятъ нѣщо, съ което да го изложатъ. Повечето хора иматъ две лица: като се обърнатъ къмъ Господа, показватъ свѣтлото си лице — разположени сѫ; като се обърнатъ къмъ хората, показватъ сърдитото си лице — не сѫ разположени. Богъ гледа на всички хора еднакво. Той иска да види, готови ли сѫ да покажатъ и на ближния си своето весело, засмѣно лице, което показватъ на Него.

Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Всички трѣбва да се измѣнимъ, не по закона на насилието, но по свободата. Всички говорятъ за свобода, но малцина я разбиратъ. Кѫде е свободниятъ човѣкъ? Има ли свобода въ семействата? Като отида въ нѣкое семейство, виждамъ, че или мѫжътъ не е свободенъ, или жената. Ако жената е красива, съ хубави чърти на лицето, съ благородно сърдце, мѫжътъ я ограничава, следи я, кѫде гледа и какво прави. После поглежда къмъ мене, да не би да взема нѣщо отъ нея. Азъ поглеждамъ къмъ двамата и казвамъ : И двамата сте добри, разумни хора. Обичайте Бога, работете за Него, за да се ползувате отъ благословението Му. На мѫжа мислено казвамъ, да не бѫде толкова недовѣрчивъ. Погледътъ на жена му е чистъ. Тя е справедлива и честна, никога нѣма да му измѣни. Жена ти е една хубава книга, която трѣбва да четешъ. Ползувай се отъ нея, защото тя нѣма да остане завинаги при тебе. Ако мислишъ, че можешъ да задържишъ тая книга само за себе си, тя скоро ще те остави. И на жената казвамъ сѫщото. И мѫжътъ е хубава книга, която жената трѣбва да чете. Ако и двамата искатъ да ставатъ господари, животътъ имъ ще се развали. Мѫжътъ трѣбва да вижда въ жена си Господа. Жената трѣбва да вижда въ мѫжа си Господа. И заради Господа тѣ трѣбва да си дадатъ единъ на другъ свобода. Безъ Бога ние не знаемъ, какъ да се отнасяме съ хората.

Всѣки човѣкъ се нуждае отъ приятель. Ако си боленъ и срещнешъ човѣкъ, който може да ти бѫде приятель, ти ще оздравѣешъ. Приятельтъ предава нѣщо отъ себе си. Всички хора сѫ носители на Божиитѣ блага. Радвайте се, когато срѣщате човѣкъ, който не крие тия блага, а е готовъ да ги сподѣли съ своитѣ близки. Да бѫдемъ извори, които даватъ, изобилно отъ своитѣ блага и на другитѣ. Да бѫдемъ проводници на Божественото и да се радваме, че изпълняваме такава служба. Останалитѣ въпроси сѫ задача на Бога. Той решава труднитѣ въпроси, а не ние. — Какво ще стене съ свѣта? — Това не е ваша работа. Който е създалъ свѣта, Той има грижа за него. Въ края на краищата, всичко ще се нареди така, както трѣбва. Ти седишъ и мислишъ, какво да правишъ, какъ ще свършишъ училището, кога ще отидешъ на оня свѣтъ. Това не е важно. Отъ тебе се иска да учишъ и да бѫдешъ способенъ ученикъ. Какъ ще свършишъ училището, ако не учишъ? Ти не мислишъ за твоята работа, но се произнасяшъ, че нѣкой не живѣе добре. Ако видишъ, че приятельтъ ти не живѣе добре, не изисквай отъ него добъръ животъ, не го критикувай, но се обърни къмъ Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живѣя добре. Неговата погрѣшка е моя погрѣшка. Щомъ азъ изправя живота си, и той ще изправи своя. Ако въ дюкяна на своя приятель си поставилъ лошъ слуга, въ кого е погрѣшката? Смѣни лошия слуга съ добъръ, и работата ще се оправи. Никога не поставяй лошъ слуга въ своя дюкянъ, или въ дюкяна на своя приятель.

Съвременнитѣ хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, защото мислятъ статично. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ добри. Въ сѫщность, друго се иска отъ тѣхъ: да проявятъ Божията Любовь, т. е. да бѫдатъ проводници на любовьта. Често хората се обичатъ, но взаимно се изкористватъ. Слугата е внимателенъ, добъръ къмъ господаря си, съ цель да му увеличи заплатата. И господарьтъ се отнася добре съ слугата си, увеличава заплатата му, съ цель да го разположи, повече и по-добре да му работи. И двамата сѫ користни единъ къмъ другъ. И това е добре, но истинскиятъ животъ изисква друго нѣщо отъ човѣка. Ако слугата не работи на господаря си като за себе си, и ако господарьтъ не плаща на слугата като на себе си, и двамата не се обичатъ. Да работя за другитѣ като за себе си, и тѣ да ми плащатъ като на себе си, това е идеалното въ живота. При това положение, не може да има недоразумение между хората. На това иска Богъ да ни научи.

Казвамъ: Трѣбва да познаваме Бога, Който живѣе въ храната, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. Ако приемате хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината и не сте доволни, какво повече искате? Какво повече искате отъ плода като храна за вашия организъмъ? Една свѣтла мисъль е плодъ, който човѣкъ създава въ умствения свѣтъ; доброто чувство е плодъ, който човѣкъ създава въ сърдечния свѣтъ; добрата постъпка е плодъ, който човѣкъ създава на физическия свѣтъ. Радвай се, ако нѣкой опита плодоветѣ на твоя умъ, на твоето сърдце и на твоята душа и каже: Добри сѫ тия плодове. Само така се разбира стиха, който Христосъ е казалъ: „Всѣко растение, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени“. Или „Всѣко дърво, което не ражда споредъ закона на любовьта, не може да се благослови,,. Ето защо, животътъ ни трѣбва да се насочи къмъ използуване свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, като блага на живота. Малцина знаятъ, че въ въздуха е диханието на Бога, въ водата е животътъ, въ хлѣба е словесното млѣко. Въ всѣко външно благо се крие вѫтрешно благо, което трѣбва да се използува.

Представете си, че Богъ зададе на хората въпроса, какъ могатъ да оправятъ свѣта. Какво ще отговорятъ? Какао ще кажа, ако зададе на мене тоя въпросъ? Азъ нѣма да говоря за оправянето на свѣта, но понеже виждамъ, че съмъ снѣжна прѣспа, ще помоля Господа да ме стопи и да потека. Съ мене заедно ще се стопятъ всички хора и заедно ще потечемъ. Докато сме снѣжии прѣспи, ще стоимъ на едно мѣсто и нѣма да мърдаме. Като се стопимъ, ще се раздвижимъ, животъ ще се създаде около насъ. Днесъ всѣки се е свилъ, затворилъ се е, страхъ го е да не го обератъ. Обмѣна трѣбва да става между всички, да се движатъ нѣщата. Дойде ли една Божествена мисъль въ тебе, не я задържай дълго време. Пусни я на работа, да свърши нѣщо, и следъ това да се върне пакъ при тебе. Не задържайте и чувствата си — нека отиватъ на работа. И вие не стойте на едно мѣсто. Какво правятъ военнитѣ съ своитѣ войници? По цѣлъ день ги упражняватъ. Щомъ научатъ военното изкуство, нека ги пуснатъ по домоветѣ имъ, да помагатъ на близкитѣ си. Щомъ дойде жетва, всички войници трѣбва да бѫдатъ по домоветѣ си, да жънатъ. И офицеритѣ могатъ да отидатъ на жътва. Ако офицерътъ може да се бие, защо да не жъне? Ако върши по-мѫчна работа, защо да не върши по-лека? Сегашнитѣ хора вършатъ по мѫчни работи, а леснитѣ изоставятъ. Понѣкша става обратно: занимаватъ се съ лекитѣ работи, а мѫчнитѣ изоставятъ. Лесно е да счупишъ едно шише, но мѫчно се залепва. Да вземешь счупенитѣ парченца и едно по едно да ги лепишъ, това не е лесно.

Правете упражнения, да не отвиквате на оня редъ, който природата изисква. Ето, това лѣто не правихъ екскурзии и сега, мѫчно се ходи. Но, казвамъ си: Ще ходя. Като ставамъ сутринь, виждамъ, че съмъ отвикналъ, но тръгвамъ, за да бѫда полезенъ на себе си и на другитѣ. Нѣкои искатъ да знаятъ, какво правя на планината. Радвамъ се на планината и търся причината за лошевината на хората. Дошълъ съмъ до две положения по тоя въпросъ. Човѣкъ става лошъ, когато му давашъ повече, отколкото трѣбва, или когато му давашъ по-малко, отколкото трѣбва. Който е получилъ повече, отколкото трѣбва, не може да го носи и започва да търси човѣкъ или животно да му го носи. Така той създава злото. Ние товаримъ ума си съ ненуждни мисли, сърдцето си — съ ненуждни чувства и тѣлото си — съ ненуждни постѫпки. Така си създаваме голѣмо напрежение. Човѣкъ не може да работи въ свѣта, докато самъ не се учи отнѣкѫде. — Какво се иска отъ насъ сега? — Единственото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да намалите товара си. Надигналъ си голѣмъ товаръ, казвамъ: Намали товара си! Безпокоишъ се, казвамъ: Не се безпокой! Срѣщамъ една мома, тревожи се, че късметътъ ѝ не може да излѣзе. Годявала се нѣколко пѫти и се разгодявала, обезсърдчила се вече. Казвамъ: Радвай се, че си свободна. За когото да бѣше се оженила, щѣше да те измѫчва. Провидението иска да те освободи отъ мѫчение, а ти се свързвашъ. Ще чакашъ, не е дошълъ още твоятъ часъ. Чрезъ тебе ще дойдатъ души, които ще помагатъ на хората. Богъ казва на една мома да чака, а тя бърза, иска по-скоро да се ожени. Баща ѝ и майка ѝ сѫщо бързатъ, искатъ да я наредятъ, да се задоми. Ако съмъ на мѣстото на тая мома, ще стана слугиня. Щомъ ми излѣзе късметътъ, ще се оженя. Въ тоя случай, слугуването е на мѣсто. Когато не ме викатъ да копая, ще взема цигулката да свиря, или книгата да чета. Младитѣ моми и момци иматъ нужда отъ музиканти, да свирятъ на хорото. Виждалъ съмъ понѣкога да свирятъ трима музиканти заедно: единиятъ свири на цигулка, вториятъ на гайда, третиятъ на гадулка, и хорото се върти.

Казвамъ: Вадете поука отъ всичко. Като видишъ една ябълка, или какъвъ и да е плодъ, разгледай формата му и вижъ, каква поука ще извадишъ отъ него. Кажи си: Искамъ да бѫда като тоя плодъ. Всѣко хубаво нѣщо заслужава да послужи за примѣръ. Като вадишъ поука отъ всѣко нѣщо, ще се научишъ да ценишъ и малкитѣ нѣща. Нѣкой вземе единъ косъмъ, подхвърли го и казва: Косъмъ е това! Косъмъ е, но Богъ е работилъ за него. Гледайте на живота съ нуждната сериозность. Първо отдѣлеиие да свършишъ, това значи, да минешъ цѣлъ курсъ, презъ което време земята прави едно обръщане около слънцето. Така минаватъ година следъ година, и ти придобивашъ все нови и нови знания. Да свършишъ курса на гимназията, това показва, че си придобилъ нѣщо.

Изучавайте живота, но знайте, че безъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина нищо не се постига. Ти не можешъ да разберешъ нѣкого, ако не го обичашъ. Обичьта предшествува нѣщата. Тя води човѣка къмъ истинското знание. Като се говори за любовьта, нѣкой казва: Можешъ да обичашъ, но трѣбва да познавашъ човѣка, да знаешъ, заслужено ли го обичашъ, или не. Изкуство е да обичашъ човѣка, да му дадешъ любовьта си безкористно, да не мислишъ, заслужава ли той това, или не. Само така ще видишъ последствията на твоята любовь. Всѣко живо сѫщество заслужава да бѫде обичано. Докато давашъ любовьта си съ мѣрка, всѣкога ще гледашъ нѣщата по форма и ще се въздържашъ. Любовьта изключва всѣкакви форми. Обичашъ нѣкого за самия него, а не за неговитѣ хубави очи, носъ или уста.

Преди два деня тръгнахъ съ двама приятели за Витоша. По едно време започна да роси, явиха се нѣколко росни капки. Бѣхъ говорилъ вече за роснитѣ капки, като Божие благословение. Вървимъ нагоре и предъ насъ се яви дѫгата, въ видъ на голѣма, широка врата по направление отъ западъ къмъ изтокъ. Цѣли два часа дѫгата вървѣше предъ насъ и ни придружаваше. Ние вървимъ, дъждецътъ ни мокри слабо, но не се страхуваме отъ него. Радваме се, че дѫгата е предъ насъ и ни казва, че потопъ нѣма да стане. Отъ насъ зависи да дойде мирътъ, да се оправятъ работитѣ. Ако не изтръсваме роснитѣ капки, мирътъ ще дойде по скоро. Тѣ носятъ благословението въ свѣта. Милвали ли сте роснитѣ капки, да опитате благото, което тѣ носятъ? Това не става по задължение, но по свобода. Росната капка крие въ себе си електричество и магнетизъмъ, които трѣбва да се използуватъ разумно. Като знаете това, не изтръсвайте дъждовнътѣ капси отъ дрехата си. Не се страхувайте, че дрехата ще се развали. Напротивъ, цвѣтътъ на дрехата става по хубавъ. Другъ е въпросътъ, ако дъждовнитѣ капки сѫ смѣсени съ прахъ и сажди — тѣ развалятъ дрехата. Обаче, чистата росна капка носи благословение. Оня, който има силно обоняние, усѣща уханието на роснитѣ капки.

Ние продължихме да вървимъ нагоре и, колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-разположени бѣхме. Така опитахме благата на дѫгата и на роснитѣ капки. Казвамъ: Радвайте се и на малкитѣ блага, дадени отъ Бога. Великото се крие въ малкитѣ блага. Всѣки самъ трѣбва да дойде до това заключение. Не казвай на човѣка, какво да яде и какъ да яде, но дай му единъ плодъ и го остави самъ да се справи съ него. Ако цени малкитѣ блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори съ него и следъ това ще си позволи да отвори плика, да види, какво е скрила природата въ него. Въ всѣки плодъ природата е написала нѣщо хубаво.

Нѣма по-велико нѣщо отъ това, Богъ да бѫде нашъ Баща. Казвашъ: Ава Отче ! Той е далечъ отъ насъ, а не както другитѣ бащи. Богъ стои далечъ отъ насъ, за да не ни плаши. Той иска да бѫдемъ свободни: всичко, каквото правимъ, да изтича отъ любовьта. Той не ни критикува, оставя ни свободни, даже и да направимъ нѣкаква погрѣшка. Следъ това тихо ни нашепва: Сгрѣшилъ си, но ще изправишъ погрѣшката си. Да изправяме погрѣшкитѣ си, безъ да съжаляваме! Да се радваме, че има, какво да изправяме. Да се радваме, когато направимъ нѣщо споредъ Божията воля.

„Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Това е животъ вѣченъ, да възлюбишъ всички хора заради Бога; да видишъ, какво е вложилъ Той въ всѣки човѣкъ. — Какво е човѣкътъ? — Листъ отъ великата Божествена книга, върху който Богъ е написалъ ценни нѣща. Всѣки листъ е на мѣстото си. Като четешъ тая книга и видишъ, че нѣкой листъ липсва, трѣбва да го намѣришъ и да прочетешъ това, което Богъ е написалъ на него. Разбирайте листата, въ които Богъ е вложилъ вѣчнитѣ блага на живота.

Ценете всѣки листъ, за да разбирате Господната молитва: „Отче нашъ, Който си на небето, да се освети името Ти.“ — Кѫде е името Божие? — Въ умоветѣ ни. „Да дойде Царството Твое.“ — Кѫде? — Въ сърдцата ни. „Да бѫде волята Твоя.“ — Кѫде? — Въ душитѣ ни. „Не ни въвеждай въ изкушение, но избави насъ отъ лукавия, защото е Твое царството, и силата, и славата завинаги, аминъ!“ Изкушението дохожда въ живота на хората, когато станатъ нехайни. Като не оценявашъ богатството, което ти е дадено, ще те поставятъ на изпитъ, да видишъ, какво нѣщо е беднотията. Ако не си доволенъ отъ богатството, ще ти изпратятъ сиромашията; ако не си доволенъ отъ сиромашията, ще ти изпратятъ богатството. Богатството е единъ родъ изпитание, а сиромашията — другъ родъ. Като забогатѣешъ, създавашъ си неприятели и започвашъ да се страхувашъ да не изгубишъ имането си, тоя - оня да не ти направятъ нѣкакви пакости.

Неразбраното богатство е мѫчение; неразбраната сиромашия е мѫчение. Разбраното богатство е благо; разбраната сиромашия е благо. Затова е казано: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Какъ ще разберете  това, отъ васъ зависи. Всѣки ще разбере и приложи тая истина по особенъ начинъ. Всѣки човѣкъ прилага любовьта по особенъ начинъ. Въ това се крие красотата на живота. Нѣма по-деликатенъ въпросъ отъ тоя, да приложишъ любовьта и при най-дребния случай по свой, специфиченъ начинъ. Може да си подражавате, но не и да се копирате. Проявявайте любовьта така, както Богъ ви напѫтва, въ оная форма, която на васъ подхожда. Божествената красота се заключава въ хармоничното съчетаване на разнообразнитѣ форми на любовьта.

Да бѫдемъ носители на Божията Любовь! Да бѫдемъ носители на Божията Мѫдрость! Да бѫдемъ носители на Божията Истина!

Да бѫдемъ носители на Божия животъ, на Божието знание, на Божията свобода!

Да бѫдемъ носители на Божественото движение, на Божественото учение и на Божествената работа!

Да изпѣемъ пѣсеньта: „Азъ мога да любя.,,

Христосъ казва: „Вамъ е дадено да разберете тайнитѣ на Царството Божие.“ Какво означаватъ тия думи? — Когато едно цвѣте или дърво израсте, дадено му е да разбере тайната на свѣтлината. За онова, което не е израсло, е нуждно време, за да разбере тайната на свѣтлината — Какво ще стане съ тия растения? Какво ще стане съ другитѣ хора? Ние говоримъ за ония, които сѫ израснали вече, за тѣхъ свѣтлината е разбрана. Тѣ трѣбва да използуватъ свѣтлината, да не се обръщатъ назадъ. Вие се обръщате назадъ, гледате, какво ще стане съ свѣта. Ще се намѣрите въ положението на Лотовата жена, на която бѣше казано, като напуща Содомъ и Гоморъ, да не се обръща назадъ, да гледа, какво става.

Не гледайте, какво става съ свѣта. Съ свѣта Богъ ще се разправя, както знае. — Защо да не гледаме? — Има нѣща, които не могатъ да се гледатъ. Сутринь може да гледашъ слънцето, но на обѣдъ не можешъ. Ония нѣща, които можемъ да възприемаме и прилагаме въ живота си, можемъ да гледаме; обаче, ония нѣща, които не можемъ да възприемаме и прилагаме, не можемъ да гледаме. — Какво ще стане съ свѣта? — Това не е твоя работа. Ако любишъ, въ рая ще бѫдешъ; ако не любишъ, въ ада ще бѫдешъ. — Ще бѫда ли въ рая? —Ако любишъ Господа, въ рая ще бѫдешъ; ако не Го любишъ, въ ада ще бѫдешъ. — Нѣма ли другъ пѫть за влизане въ рая? — Азъ не зная, може да има и другъ пѫть. Единствениятъ безопасенъ пѫть за влизане въ рая е да обичашъ Бога. Ако не Го любишъ, въ ада ще бѫдешъ. По-ясно отъ това нѣма. — Да направя едно добро. — Можешъ да направишъ добро, но това още не показва, че ще влѣзешъ въ рая. Христосъ казва: „По-лесно ще мине камила презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.“ Мислишъ ли, че ако се натоваришъ съ знание като камила, ще влѣзешъ въ Царството Божие? Съ човѣшко знание не се влиза въ рая. Тамъ ученитѣ иматъ друго знание. Наблюдавайте, какъ свирятъ музикантитѣ въ симфоничния оркестъръ. Тѣ свирятъ съ часове и не правятъ никакви погрѣшки. Нѣкога тѣ свирятъ безъ капелмайсторъ и пакъ не правятъ погрѣшки. Никой не е чувалъ какъ свирятъ музикантите въ рая. Тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ съвършени. Дадатъ ли имъ нѣщо ново, на пръвъ погледъ още тѣ свирятъ безпогрѣшио. Новацитѣ въ музиката правятъ много погрѣшки. Между тѣхъ има споръ, дисхармония.

Казвамъ: Учете се да свирите, да станете виртуози. Свирете за Господа. Ако жената работи на мѫжа си 20—30 години и се учи отъ него, защо да не работи 20 — 30 години за Господа? Мѫжътъ ѝ се кара, пѫди я, нарича я съ разни епитети — тигрица, змиорка, и тя всичко изтърпява. Защо да не служи на Господа? Вие сте служили на много господари, всочки сѫ ви лъгали, затова и на Господа не вѣрвате. Казвате: Не знаемъ, какъ ще постѫпи съ насъ новиятъ господарь. Много работи, които хората вършатъ, сѫ все заблуждения. Тѣ учатъ много работи, които знаятъ. Влизатъ въ казармитѣ, учатъ се да маршируватъ, да се обръщатъ налѣво - надѣсно. Не знаятъ ли това? Знаятъ го, но за най-малкото непослушание ги турятъ въ арестъ.

Всичко, каквото става въ свѣта, е добро. Въ цѣлокупния животъ всички нѣща сѫ добри; само нѣкои нѣща, при известни условия, сѫ лоши. Здравото шише е безопасно. Щомъ се счупи, частицитѣ му се разпръсватъ, и тѣ ставатъ опасни. Въ цѣлокупния животъ всички нѣща сѫ на мѣсто; щомъ частитѣ на тоя животъ се отдѣлятъ настрана, като отдѣлни, самостойни прояви, тѣ ставатъ опасни. Частицитѣ отъ счупеното шише, както и отдѣлнитѣ прояви на цѣлокупния животъ, ще туримъ настрана, като противоречия. Псалмопѣвецътъ казва: яДобре ми стана, че пострадахъ.“ Ако страдашъ и не виждашъ добрата страна, ти не разбирашъ страданието. Днесъ не разбирашъ страданието, но следъ две - три години ще разберешъ, че всичко, което си миналъ, е било за твоя полза.

Помнете: Всичко, което се случва въ живота ви, е за добро. Радвайте се, че сте минали презъ страдания, които сѫ ви обогатили съ опитности за новия животъ. Не се смущавайте. Ако се смущавате, да не се смутите; като се оскърбявате, да не се наскърбите. Вечерь, като пѫтувашъ презъ гора, дръжъ рѫката си предъ очитѣ, да не се ударишъ въ нѣкой клонъ. Щомъ усѣтишъ, че предъ тебе има клоне, наведи се малко. — Не съмъ навикналъ да се навеждамъ, да правя поклони. Щомъ пѫтувашъ презъ гора, ще се покланяшъ. Каквото и да срещнешъ въ живота си, не казвай, че това или онова не мога да направя. Богатъ човѣкъ съмъ. Срѣщамъ единъ, който ми казва: Раздѣли богатството си. — Веднага ще изпълня желанието ти. Колко искашъ? — Еди-колко си. — Заповѣдай! Той казва: Обрахъ го. — Не ме е обралъ. Като обере мене, той обира себе си, но не знае закона. Сега нѣкои обиратъ хората, а мислятъ, че не обиратъ себе си. Въ сѫщность, като даватъ откупъ за нѣщо, тѣ обиратъ себе си.

Нова мисъль е нуждна на човѣчеството. Хората проповѣдватъ Словото по старъ начинъ. Казватъ: Колко е страдалъ Христосъ! Тѣ желаятъ да следватъ Неговия пѫть, да бѫдатъ като Него. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа, но безъ да ги разпъватъ на кръстъ, безъ да забиватъ рѫцетѣ и краката имъ съ гвоздеи. Такива Христосовци не признавамъ. Геройство е онова, презъ което Христосъ мина. Азъ проповѣдвамъ вече учението: Долу гвоздеитѣ на Христа, които държаха рѫцетѣ и краката Му заковани! Да туримъ гвоздеитѣ настрана и да разберемъ възкресението. Богъ освободи Христа отъ гвоздеитѣ и прояви своята Любовь къмъ Него. Нѣкои плачатъ, че Христосъ билъ закованъ. Да мине любовьта презъ вашитѣ сърдца и да разтопи леда! Христосъ и днесъ е разпнатъ и закованъ. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеитѣ трѣбва да се стопятъ ! Рѫцетѣ и краката трѣбва да бѫдатъ свободни! Човѣкътъ трѣбва да слѣзе отъ кръста и да служи на Бога! Не сѫ нуждни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растатъ.

Истинскиятъ кръстъ е любовьта, която расте, която въздига човѣшкия умъ, въздига човѣшкото сьрдце, въздига и човѣшката душа. Тя изважда мъртвитѣ отъ гробоветѣ. Това е Любовьта, това е Богъ, Който се проявява. Да станемъ едно съ Бога! Да възприемемъ любовьта, която изтича отъ Бога, и да се освободимъ отъ ненужднитѣ терзания. Това значи, да станемъ безсмъртни. Да приемемъ любовьта и да раздаваме отъ нейнитѣ блага. Какво лошо има въ това, ако срещнешъ на пѫтя си единъ гладенъ човѣкъ? Когато Христосъ минаваше презъ изгладнѣлия свѣтъ, даваше му отъ хубавитѣ плодове, които носѣше. Сега и ние, като минаваме по Христовия пѫть, има какво да ядемъ. Христовиятъ пѫть е обрасълъ вече съ плодове. Когато Той минаваше по тоя пѫть, нѣмаше нито едно дръвче. Мнозина тръгваха по тоя пѫть, но дохождаха до едно мѣсто и се връщаха назадъ. Пръвъ Христосъ мина презъ тоя пѫть. Днесъ Неговиятъ пѫть е обсипанъ съ блага.

Да се радваме, че минаваме по пѫтя, който Христосъ е приготвилъ. Сега пѫтьтъ ни е още по-добѣръ. До времето на Христа нѣмаше, кой да държи ключа на ада. И праведнитѣ, и грѣшнитѣ влизаха заедно. Христосъ заключи ада, да не влизатъ праведнитѣ въ тоя затворъ. Апостолъ Петъръ държи ключа на рая, нѣма опасность да влизатъ грѣшнитѣ тамъ. Опасното мѣсто е адътъ, но нѣма опасность вече за праведния да влѣзе тамъ. Опасно е да влѣзешъ въ астралния свѣтъ на заблужденията.

Да се радваме, че пѫтьтъ, по който вървимъ, е безопасенъ.

Да снемемъ знамето на любовьта отъ гърба си и да го вдигнемъ високо. Нѣма по-смѣли хора отъ тия, които живѣятъ въ любовьта. Нѣма по-страхливи хора отъ тия, които живѣятъ въ безлюбието. Най-голѣми герои сѫ хората на любовьта. Най-страхливи сѫ хората на безлюбието.

Досега всички желаехте тоя народъ да стане знаменитъ, оня народъ да стане знаменитъ. Сега ние желаемъ Господъ да внесе миръ между народитѣ, и тѣ да слушатъ, какво Той имъ говори.

Всички народи трѣбва да изпълнятъ Божията воля, и мирътъ да дойде по Божественъ пѫть, както Господъ иска.

*

8. Утринно Слово отъ Учителя, държано на

5 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...