Jump to content

1943_11_21 Право мислене


Ани

Recommended Posts

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Право мислене

Често хората говорятъ за другия свѣтъ, но мислятъ, че ще го разбератъ, когато отидатъ тамъ. Да мислите така, това значи, да вѣрвате, че плодното дърво, което виждате въ гората, може да ви последва. Въ сѫщность, може ли плодното дърво да дойде съ васъ? Кога може да стане това и по кой начинъ? Като вкусите плода на дървото, сѣмката може да дойде съ васъ, но не и самото дърво. Човѣшката душа е плодъ на живота. Само тя е въ състояние да влѣзе въ другия свѣтъ и да го разбере. Страданието представя изяждане на плода, за да се извади сѣмката и посади. Въ страданието се крие любовьта на онова сѫщество, което изяжда плода. Че въ страданието е скрита любовьта, това малцина знаятъ.

Следователно, не можешъ да обичашъ човѣкъ, който не е страдалъ. Страданието преобразява човѣка. Който не разбира това, мисли, че и безъ страдание може. Това е заблуждение, което произтича отъ статичното положение на човѣшката мисъль, че човѣкъ е форма, която не се измѣня. Това е невъзможно. — Защо? — Могатъ ли панталонкитѣ на тригодишното дете да му послужатъ и въ юношеската възрасть? Щомъ порасне, панталонкитѣ ставатъ тѣсни и му причиняватъ страдание. Само дрехата на любовьта може да се стѣснява и разширява, т. е. да се нагажда къмъ различнитѣ възрасти на човѣка. Ако носите мисъль, чувство или постѫпка, които не се на гаждатъ къмъ васъ, тѣ не сѫ истински. Понеже Богъ ни обича, нагажда се къмъ нашитѣ условия. Ако и ние Го обичаме, трѣбва да се нагодимъ къмъ Него. Обаче, досега малко хора сѫ се нагаждали къмъ Бога. — Какво виждаме въ живота си? — Че Богъ се е нагаждалъ къмъ нашитѣ желания: каквото сме пожелавали, Той го е правилъ за насъ. Цѣлиятъ козмосъ представя реализирани желания на всички сѫщества — отъ малкитѣ до голѣмитѣ.

Днесъ Богъ иска нѣщо отъ насъ, не съ законъ, но доброволно. Богъ иска всѣки човѣкъ да има отличенъ умъ, чрезъ който Той да се проявява. Богъ иска отъ човѣка да има отлично сърдце, чрезъ което Той да се проявява. Богъ иска отъ човѣка да има отлична душа и отличенъ духъ, чрезъ които Той да се проявява. Понеже човѣкъ още нѣма правилни отношения къмъ Бога, раждатъ се редъ противоречия въ живота. Това виждаме и въ отношенията на децата къмъ родителитѣ. Майката се грижи за децата си: облича ги, кѫпе ги, храни ги, радва имъ се. Тѣ растатъ, развиватъ се, живѣятъ. Обаче, тѣ не отговарятъ на любовьта на майка си, затова тя преждевременно остарява и умира. Ако питате, защо дъщерята и синътъ живѣятъ, казвамъ: Децата живѣятъ, защото родителитѣ имъ ги обичатъ. — Защо родителитѣ умиратъ преждевременно? — Защото децата имъ не ги обичатъ.

Ние живѣемъ и се радваме на дълъгъ животъ, когато обичаме Бога. Ако не Го обичаме, животътъ ни е кратъкъ. Въ широкъ смисълъ на думата ,,смърть“ подразбирамъ да възлюбишъ Господа и да се освободишъ отъ заблужденията въ живота. Да живѣешъ, това значи, да обичашъ чисто, безкористно. Свѣтътъ е създаденъ само отъ любовь. Всичко видимо е изразъ на великата любовь, на възможноститѣ, които се криятъ въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Сѫщото се отнася и за небето. Казано е, че Богъ създаде и небето, и земята. Значи, и небето, и земята сѫ създадени отъ любовьта.

Кой е най-важниятъ моментъ презъ деня? — Изгрѣването на слънцето. Има ли день безъ слънце? Ако слънцето не изгрѣе, и день нѣма да има. Може ли умътъ да действува безъ свѣтлината и сърдцето безъ любовьта? Свѣтътъ, въ който умътъ се проявява, е свѣтлината. Свѣтътъ, въ който сърдцето се проявява, е любовьта. — Какъ да мисля? Какъ да любя? — Това не е твоя работа. Сѣмето пита ли ви, какъ да расте? То се нуждае само отъ условия — земя, вода, въздухъ и свѣтлина. Твоя работа е да го посадишъ и полѣешъ. Останалото ще завършатъ свѣтлината и въздухътъ. Следователно, тури ума си въ полето на свѣтлината и сърдцето си — въ полето на любовьта и не питай, какъ ще мислишъ и какъ ще любишъ. Като не разбиратъ тия закони, мнозина се съмняватъ, дали ги обича нѣкой, или не ги обича. Какво значи, да те обичатъ? Да те обича човѣкъ, това значи, да не вижда погрѣшкитѣ ти. Тъй щото, не питай, обичатъ ли те хората; питай, виждатъ ли погрѣшкитѣ ти. Ако виждатъ погрѣшкитѣ ти, не те обичатъ. Ако не ги виждатъ, обичатъ те.

Какво представя любовьта? Свѣтътъ на красотата е свѣтъ на любовьта. Красотата има отношение къмъ свѣтлината. Отсѫтствието на свѣтлината прави нѣщата грозни. Ако пѫтувашъ въ тъмна нощь, ти се блъскашъ, спъвашъ се и казвашъ, че свѣтътъ е грозенъ. Красивъ е свѣтътъ, но свѣтлина трѣбва, за да видишъ истинската му красота. Обикни нѣщата, и свѣтлината ще дойде. Дето е свѣтлината, тамъ е животътъ. Майката обича детето си, затова то расте, както цвѣтето расте и се развива на свѣтлината. Ако детето не обича майка си, тя ще умре преждевременно. Детето трѣбва да знае, че и него очаква сѫщата участь. Ще порасне, ще се ожени, но и неговото дете нѣма да го обича. Като знаете това, приложете любовьта въ живота си. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Само така ще се оправи свѣтътъ.

Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото сѫ користолюбиви. Представете си, че единъ шивачъ ви е ушилъ една хубава дреха. Ако сте користолюбивъ, вие не желаете и други да иматъ такава дреха. Питатъ ви, кой шивачъ ви уши дрехата, не казвате. Кѫде живѣе, пакъ не казвате. Защо мълчите? Искате само вие да бѫдете добре облѣченъ. Това нѣма да ви направи щастливъ. Щастието е достояние на всички, а не само на едного. Ако всички сѫ щастливи, и ти ще бѫдешъ щастливъ ; ако всички сѫ здрави, и ти ще бѫдешъ здравъ. Когато майката кърми детето си, то расте и се развива правилно. Това дете е здраво. Давай отъ себе си и на другитѣ, за да бждатъ и тѣ здрави. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Ако детето не се храни съ млѣкото на майка си, не може да живѣе. Понеже то приема млѣкото на майка си, има животъ въ себе си. Нещастие е за детето, ако майката нѣма млѣко. Когато майката има млѣко и сама кърми детето си, то става здраво и красиво. Болната майка храни детето си съ болно млѣко, затова и детето не е здраво. Каквото е майката за детето, това сѫ близкитѣ ни за насъ. Ако не се ползуваме отъ мислитѣ и чувствата на своитѣ близки, нѣмаме животъ въ себе си.

„ Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие,,. Новораждането подразбира любовьта на Бога къмъ човѣка, проявена по новъ начинъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се роди изново. Какво ще стане съ едно плодно дърво, ако го извадите отъ лошата почва и го посадите въ по-добра? Ще се подобри ли качеството на неговитѣ плодове? — Ще се подобри. Това става и съ човѣка, ако го извадимъ отъ лошитѣ условия на живота и го поставимъ при по-добри условия. Това наричаме „новораждане“. Бѫдещето носи добритѣ условия за човѣка. Бѫдещето носи условия за преобразоването на човѣчеството. — Защо се биятъ сегашнитѣ хора? — Защото се стремятъ къмъ новото. Тѣ искатъ да преобразятъ свѣта. Ония, които идатъ съ самолетитѣ надъ голѣмитѣ градове, казватъ: Повече свѣтлина е нуждна на хората! Отворете голѣми прозорци на кѫщитѣ си, отворете покривитѣ си да влѣзе повече свѣтлина. Така разбиратъ тѣ идването на новата култура и хвърлятъ бомби.

Както бомбитѣ разрушаватъ физическитѣ кѫщи на хората, така и Божественото учение разрушава старитѣ форми на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫлки. Съ това Богъ обръща вниманието на хората, че е време вече да напуснатъ старитѣ форми и да създадатъ нови, красиви форми. Въ бѫдеще ще живѣемъ между хора, които ни обичатъ и които ние обичаме. Въ бѫдеще децата нѣма да умиратъ, но и родителитѣ нѣма да умиратъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да има любовь къмъ Бога. — Де е Богъ? — Навсѣкѫде, но никѫде не може да Го намѣрите. — Защо? — Не знаете, де и какъ да Го търсите. Да търсите Бога, това е все едно да търсите захарьта въ водата. Ако турите захарь въ вода, въ скоро време захарьта ще изчезне. Въпрѣки това, тя е предала едно отъ качествата си на водата — сладчината. По вкуса на водата познаваме, че въ нея има захарь. Качество на водата е мекотата. Следователно, сладчината се проявява само при мекотата.

Говоримъ за стари и нови форми. Обаче, трѣбва да се знае, че Божественото начало не се ограничава отъ външнитѣ форми. — Защо? — Защото то само ги е създало. Формитѣ, обаче, ограничаватъ човѣшкото начало, даже и самия човѣкъ. Затова се казва, че формитѣ не правятъ човѣка щастливъ. Всѣка форма е ценна, когато съдържанието ѝ е ценно. Ето защо, дойде ли въ ума ви една свѣтла мисъль, въ сърдцето ви — благородно чувство и въ волята ви — добра постѫпка, вие трѣбва да имъ дадете подходяща форма, за да намѣрятъ мѣстото, дето могатъ да се проявятъ. Значи, съдържанието се нуждае отъ съответна форма, а формата — отъ мѣсто, дето да се прояви.

Като тръгнахме за планината, видѣхте, какво бѣше времето — облачно, мъгливо и вѣтровито. Като стигнахме на бивака, яви се слънце, мъглитѣ и вѣтърътъ изчезнаха. Сега пакъ идатъ мъглитѣ. Ще кажете, че времето се развали. Не е така. Наши приятели отъ невидимия свѣтъ изпратиха отново мъглитѣ, да ни представятъ красиви картини, да ни забавляватъ съ тѣхъ. Разбиране е нуждно на сегашнитѣ хора — да разбиратъ по новъ начинъ и живота, и природата.

*

6. Утринно Слово отъ Учителя, дьржано на

21 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. Витоша.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...