1943_10_31 Новото начало

[Ани]

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Новото начало

23. Псаломъ

Апостолъ Павелъ казва: „Докато бѣхъ дете, мислѣхъ по детински; щомъ станахъ мѫжъ, напуснахъ детинското“. Наистина, човѣкъ трѣбва да напусне детинското. За кое детинско се говори? Има нѣщо детинско въ човѣка, което той трѣбва да напусне, но има нѣщо детинско, което трѣбва да задържи въ себе си за вѣчни времена. За това детинско Христосъ казва: „Царството Божие е на децата“. Детето носи въ себе си възможноститѣ и условията за растене. Каква е разликата между детето и възрастния? Детето е сѣме, едва посѣто или още непосѣто. То не е изникнало, не се е разлистило, не е цъвнало, не е дало плодъ. Стариятъ е узрѣлъ плодъ, който виси на дървото и чака, или да го вземе нѣкой, или да падне на земята. Ако го вземе нѣкой, ще го опита и познае. Ако никой не го вземе, ще падне на земята, дето го очаква смърть. Сѣмката му ще се посади и следъ време ще израсте отново. Каквото става на земята, сѫщото става и въ невидимия свѣтъ. Привидно нѣкои нѣща се губятъ, но въ сѫщность, нѣма загуба въ природата. Нѣщата се само видоизмѣнятъ, но не се губятъ, нито създаватъ. Губи се нереалното, а реалното остава за вѣчни времена.

Какво виждаме въ човѣшкия животъ? Детето се ражда здраво, весело: то расте, става юноша, сѫщо здравъ, веселъ. Колкото повече години минаватъ, човѣкъ постепенно губи силитѣ, здравето си и заболява. Каква е разликата между здравното и болезненото състояние на човѣка? Здравиятъ е доволенъ отъ всичко: отъ яденето, отъ съня си, отъ водата, отъ въздуха, отъ хората, които го обикалятъ. Болниятъ е недоволенъ — нищо не може да го задоволи. Хапне нѣщо, неприятно му става ; легне да спи, недоволенъ е — обръща се на една, на друга страна, не може да заспи. Нѣкой му говори, той не иска да слуша, какво му се говори. Окрѫжаващитѣ го дразнятъ, приятелитѣ му сѫ неприятни. Здравиятъ гледа на всичко, като на реалность; болниятъ отрича реалностьта. Дето и да отиде, той се намира като въ небрано лозе. Поговорката „Намирамъ се като въ небрано лозе“, въ смисълъ, че се намирашъ въ трудно положение, трѣбва да се корегира. Не е лошо да се намѣришъ въ небрано лозе — има какво да ядешъ. Лошо е, ако се намѣришъ въ обрано лозе. И да искашъ да си хапнешъ нѣщо, нѣма какво, всичкото грозде е обрано.

Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Има нѣщо хубаво въ детинството, което трѣбва да се запази до старини. Детското трѣбва да ни радва и въ детинството, и въ напредналата възрасть. Приятно е на майката да има здраво, жизнерадостно дете и, който го види, да каже: Прилича на майка си. Не е приятно да видишъ едно болно, хилаво, плачливо дете и, който го види, да каже: Прилича на майка си. Има деца своенравни, разглезени, по цѣла нощь не спятъ — плачатъ, сърдятъ се, крѣскатъ. Тѣ сѫ генерали, управляватъ майка си, баща си — само тѣхнитѣ заповѣди се чуватъ.

Единъ нашъ познатъ, докторъ, ми разправяше опитностьта, която ималъ съ своето малко, дете. Една вечерь майката отишла на концертъ, а детето оставила на бащата, той да се занимава съ него. По едно време детето се събудило и започнало да плаче. Бащата го взелъ на рѫце, разхождалъ го по цѣлата стая, но то не преставало да плаче. Сварилъ му кашичка, далъ му да яде, то пакъ не преставало да плаче. Люлялъ го, пѣсни му пѣлъ, приложилъ всички методи, които познавалъ като лѣкарь — детето продължавало да плаче. Обърналъ се за помощь къмъ всички светии, които познавалъ — детето не млъквало. Понеже бащата се занимавалъ съ спиритизъмъ — викалъ духоветѣ — и това не помогнало. Най-после му дошло на ума да прочете „Отче нашъ“. Щомъ прочелъ молитвата, детето млъкнало и заспало. Докторътъ казваше: Никога въ живота си не бѣхъ челъ молитва така, както въ тоя случай. Силна бѣше молитвата ми затова даде резултатъ.

Защо молитвата на хората не дава всѣкога резултатъ? — Защото не е силна, не е искрена. Нѣкой се моли, но вѫтре въ него нѣщо крѣска, не му дава покой. Такава молитва не е на мѣсто. Докато нѣщо крѣска и вика въ тебе, мисъльта ти не може да се предаде. Като заспало детето, бащата се успокоилъ и започналъ да мисли, какво му дала тая опитность. Той позналъ силата на молитвата. Отъ друга страна, разбралъ, че не е правъ, когато се ядосалъ на жена си, дето оставила детето на него. Нѣщо започнало да крѣска и негодува въ него, както въ детето. Докато крѣсливото дете въ него не млъкнало, и детето не млъкнало. Съ молитвата първо той се успокоилъ, а после детето.

Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и нещастия. — Коя е причината за страданията имъ? — Еднообразието въ живота. Тѣ търсятъ щастието тамъ, дето го нѣма. Тѣ търсятъ щастието въ материалния животъ: искатъ да бѫдатъ добре облѣчени, добре нахранени, добре приети между хората;  да иматъ файтонъ или автомобилъ на разположение, да посещавать театри и концерти; да бѫдатъ млади, здрави, да не боледуватъ; да иматъ хубави кѫщи, добре мебелирани. Хубаво е всичко това, но на земята такова щастие не може да се постигне. И да имашъ всичко това на разположение, пакъ нѣма да бѫдешъ щастливъ. Хората ще ти завиждатъ, ще се питатъ, какъ си придобилъ това богатство. Ще кажатъ, че съ кражби си разбогатѣлъ. После, кравитѣ и овцетѣ ще те сѫдятъ, че си одралъ кожата имъ, остригалъ си вълната имъ, издоилъ си млѣкото имъ. И горитѣ ще те сѫдятъ, че си ги изсѣкълъ. При това положение, можешъ ли да бѫдешъ щастливъ?

Човѣкъ може да бѫде щастливъ само при три случая: когато знае, какъ да носи любовьта, мѫдростьта и истината. Другояче казано: Да знае, какъ да постѫпва съ ума, съ сърдцето и съ душата си. Умътъ ще му даде свѣтлина, сърдцето ще му даде топлина, а душата ще му даде сила. Безъ свѣтлина, безъ топлина и безъ сила нищо не се постига. Това е все едно, да живѣете въ красивъ свѣтъ, съ хубави плодни градини, безъ да опитвате плодоветѣ; минавате край чисти, буйни извори, но ви е забранено да пиете вода; влизате въ голѣми, богати магазини, пълни съ скѫпи дрехи, но нѣмате право да си купувате дрехи; обикаляте освѣтени салони, дето пѣятъ и свирятъ видни пѣвици и музиканти, но нѣмате право да влѣзете вѫтре да ги слушате. Навсѣкѫде има училища, университети, дето се преподаватъ различни науки, но вие нѣмате право да ги посещавате. Какво щастие е това? Красивъ е свѣтътъ, който ви обикаля, но не можете да се ползувате отъ неговитѣ блага.

Помнете: Щастието е въ самия човѣкъ —- въ свѣтлината на неговия умъ, въ топлината на неговото сърдце и въ силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човѣка. За да запази здравето си, а съ това и своето щастие, той не трѣбва да допуща въ ума си нито една отрицателна мисъль, и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъль до ума ви, оставете я вънъ. Колкото пѫти да хлопа, не ѝ отваряйте. Мълчете си вѫтре и не питайте, кой е тамъ. Така хлопаше на вратата ми единъ старъ човѣкъ, който продаваше яйца. Той бѣше 90 годишенъ дѣдо, носѣше яйца само на мене, защото му плащахъ скѫпо. Тогава яйцето струваше единъ-два лева, а азъ му давахъ по десеть лева на яйце. Понеже ценя малкитѣ нѣща плащахъ му скѫпо. Нѣкога го оставяхъ да хлопа, безъ да му отворя. Чета, занимавмъ се, нѣмамъ време да отварямъ вратата. Той започваше да хлопа все по-силно, докато най-после, или азъ отстѫпя, като му отворя, или той — отиваше си. Така провѣрявахъ, докога ще тропа и какво ще направи, ако не му отворя. Ще питате, защо съмъ постѫпвалъ съ него така. Споредъ мене, той и азъ сме едно. Той стои отвънъ, хлопа и мисли, че е нѣщо, вънъ отъ мене. Азъ седа вѫтре и чета, но зная, че съмъ едно съ него. Това означава, че добритѣ и лошитѣ страни на хората се включватъ въ всѣки човѣкъ.

Представете си, че нѣкой пѣе една пѣсень. Всѣка пѣсень има свое ехо. Каквато е била пѣсеньта, такова е и нейното ехо. Ако не си пѣлъ добре, и ехото ще бѫде такова. Въ ехото слушашъ себе си, но като не знаешъ, отде иде то, възмущавашъ се, не си доволенъ отъ пѣенето. Често ние сме недоволни отъ отражението на нѣщата и казваме, че това или онова не е правилно, не е хубаво. Така си пѣлъ. Пѣй хубаво, за да бѫде и отражението хубаво. Следъ това слушай, да видишъ, какво ще бѫде ехото. Изпѣй пѣсеньта два - три пѫти, докато самъ бѫдешъ доволенъ отъ ехото. Не се гнѣви на това, което самъ си създалъ. Нѣкой се гнѣви за нищо и никакво. Върви по улицата, удари се въ нѣкой камъкъ и се разгнѣви. — Защо се гнѣви? — Че камъкътъ се изпрѣчилъ на пѫтя му. Той трѣбваше да го махне отъ пѫтя си, преди да бѣше се ударилъ въ камъка, още като го види отдалечъ.

Много нѣща има въ свѣта, които трѣбва да се турятъ на мѣстата имъ. Да поставишъ нѣщо на своето мѣсто, трѣбва да има подбудителна причина за това. Една отъ подбудителнитѣ причини въ живота е парата. Давашъ на  нѣкого десеть лева да свърши една работа — не иска да я свърши; давашъ му 50 лв., пакъ не иска; давашъ му сто лева, започва да мисли, да я свърши, или не; като му дадешъ 200—300 лв., веднага свършва работата. Колкото повече плащашъ, толкова по-добре се върши работата; колкото по-малко плащашъ, толкова по-зле се върши работата. Въ духовния свѣтъ нищо не се плаща. Тамъ размѣнната монета е любовьта. Който не разбира тоя законъ, счита, че като му направишъ нѣколко добрини, длъженъ си всѣкога да му правишъ добро. Ако единъ пѫть не му услужишъ, сърди се. Ако единъ пѫть не му дадешъ, пари колкото иска, пакъ се сърди. Той не се задоволява съ десетина лева, най-малко сто лева иска. Ако му дадешъ сто лева, следния пѫть иска двеста лева. После иска триста лева и постепенно увеличава. Съ малко не се задоволява и така те погледне, като че иска да каже: Знаешъ ли, кой съмъ? Казвамъ: Зная, кой си, но ти не знаешъ, кой съмъ азъ. Като постѫпвамъ по единъ или другъ начинъ съ хората, азъ имамъ възможность да ги позная. Ако и тѣ изучаватъ себе си, ще видятъ, че между всички явления и прояви въ живота сѫществува известна зависимость: едно явление предизвиква друго.

Единъ виденъ професоръ по музика срещналъ една бедна, даровита мома, съ хубавъ гласъ, но съ слаба воля; сама тя не могла да прояви своя талантъ. Професорътъ решилъ да ѝ помогне. Той я взелъ подъ свое покровителство и съ своята силна мисъль и воля успѣлъ да събуди въ момата желание да пѣе. Тя започнала да пѣе и въ скоро време се проявила като добра пѣвица. Професорътъ тръгналъ съ нея изъ Европа да дава концерти. Въ присѫтствието на професора тя се проявявала отлично. Щомъ той отсѫтствувалъ, тя не излизала на сцената. Единъ момъкъ се влюбилъ въ нея, но като виждалъ, че професорътъ я придружавалъ навсѣкѫде, той започналъ да ревнува — гледалъ на професора като на препятствие въ своя животъ. Единъ день той успѣлъ да се качи на сцената и убилъ професора. Отъ тоя моментъ момата престанала да пѣе.

Хората мислятъ, че пѣвецътъ е самостоятеленъ, не зависи отъ никого. Човѣкъ е зависимъ; неговитѣ прояви зависятъ отъ други сѫщества. Щомъ се прекѫсне тая зависимость, преставатъ и проявитѣ. Тая зависимость опредѣляме съ думитѣ „идеалъ, връзка на човѣшката душа съ Бога, или съ нѣкое свѣтло същество. Човѣкъ трѣбва да съзнава присѫтствието на свѣтлото сѫщество въ себе си и да уповава на него. Прекѫсне ли се тая връзка, животътъ се обезсмисля. Тъй щото, когато говоримъ за любовьта, разбираме, именно, връзката на човѣшката душа съ Бога. Любовьта на човѣка къмъ Бога е първото условие за проява. Значи, любовьта ми къмъ Бога е условие, въ което азъ мога да се проявя. Любовьта на Бога къмъ мене е условие, при което Богъ се проявява въ мене. Да се радваме, когато Богъ се проявява въ насъ, защото и Той се радва, когато ние се проявяваме въ Него. Да живѣешъ добре, значи, да обичашъ Бога. Безъ любовь къмъ Бога, нѣма съзнателенъ животъ.

Има две положения въ живота: да обичашъ, или да те обичатъ. Кое отъ дветѣ положения е по-добро? Добре е да обичашъ, добре е и да те обичатъ. Първо Богъ ни обича; нашата любовь е последствие на Неговата. Началото на нѣщата е Божията Любовь, краятъ е човѣшката любовь. Казано е въ Писанието: „Азъ съмъ алфа и омега, т. е. начало и край на нѣщата“. Следъ всѣки край иде ново начало. Божията любовь подразбира начало на нѣщата, т. е. условие за проява. Когато ние се проявяваме, въ Бога се заражда ново начало. Съ други думи казано: Нашиятъ край е ново начало на Божиитѣ прояви. Ето защо, когато човѣкъ започне да мисли, че нѣма какво да прави, иде новото начало. Вие сте изпратени на земята, като артисти, да представите Божиитѣ интереси. Като изиграете ролята си, ще слѣзете отъ сцената; други ще продължатъ ролитѣ ви, а вие ще станете публика.

Когато се говори за любовьта, нѣкой казва, че хората го обичатъ. Какъ познава това? Кое е вещественото доказателство, че нѣкой ви обича? Той е досѣтливъ, има предъ видъ нуждитѣ ви и всѣкога ги задоволява. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да давашъ отъ любовь. Важно е, да давашъ на време. Само Богъ дава така. Небето, съ звездитѣ и слънцата, е създадено за хората, да се учатъ и ползуватъ отъ тѣхъ. Всичко, каквото хората сѫ пожелали, Богъ имъ го е далъ. Какво се иска отъ тѣхъ? Да принесатъ отъ плодоветѣ на благата, които сѫ получили. Една свѣтла мисъль, едно благородно чувство и една възвишена постѫпка сѫ плодове, които можемъ да принесемъ на Бога. Казано е въ Писанието, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка. Подъ „истина“ разбираме оценяване на всички възможности, вложени първоначално въ насъ. Който не ги оценява, не може да бѫде доволенъ. Докато е дете, то не се радва на детинството си, но иска да порасне, да стане голѣмъ. Като порастне, вижда, че има много работа, която не може да свърши самъ и решава да се ожени. Той разчита на жена си и на децата си, очаква на тѣхъ, но остава излъганъ. Най-после казва: Да се оженятъ децата, да останемъ съ жената сами, тогава ще работимъ по-добре. И тукъ оставатъ излъгани. Внучетата трѣбва да се гледатъ: ту едното се разболѣе, ту другото, и тѣ пакъ нѣматъ време да помислятъ за себе си. Какво щастие можете да очаквате при такива условия? Далъ ти е Богъ едно дете - момиченце — не си доволенъ; даде ти момченце — пакъ не си доволенъ Какво повече искашъ? Искашъ ли да имашъ 12 синове, като Яковъ? Той имаше 12 синове, но работитѣ му пакъ не вървѣха добре.

Яковъ изигра брата си Исава, затова напусна бащиния си домъ и отиде при чичо си Лавана. Тукъ той се влюби въ дъщеря му Рахилъ, за която работи седемь години. Но чичо му го излъга; вмѣсто Рахила, даде му по-голѣмата си дъщеря — Лия, която имаше болни очи. Човѣкъ съ болни очи не обича истината. Яковъ трѣбваше да работи още седемь години за Рахила. Еврейскиятъ законъ не позволява по-младата сестра да прежени по-старата. — Кое е старото въ свѣта? — Това, на което очитѣ сѫ развалени. Както Яковъ излъга брата си и взе първородството му за една чиния леща, така Лаванъ излъга него, даде му Лия — чиния леща вмѣсто Рахила. Така Лаванъ продаде и дветѣ си дъщери на Якова, съ което му показа, че е търговецъ. Единъ день Яковъ реши да напусне Лавана и тръгна на пѫть—да се прости съ брата си и да заживѣятъ заедно. Той взе дветѣ си жени и дветѣ си робини и тръгна къмъ бащиния си домъ.

Човѣкъ има единъ умъ и едно сърдце — две жени. Въ мѫжа и умътъ, и сърдцето сѫ женски; въ жената обратно: и умътъ, и сърдцето сѫ мѫжки. Понѣкога умътъ и сърдцето на мѫжа сѫ мѫжки. Тогава той е мѫжъ. Човѣшкиятъ умъ се занимава съ отражението, съ сѣнката на нѣщата, а не съ тѣхната реалность. Умътъ изучава външнитѣ условия на живота, сърдцето — вѫтрешнитѣ условия, на душата — тѣхната сѫщность. Ако се водите само по ума, ще имате хубави нѣща — кѫщи, автомобили, градини, но все ще ви липсва нѣщо. Мислите ли, че яденето, сготвено отъ единъ здравъ и отъ единъ боленъ човѣкъ ще бѫде еднакво вкусно? И двамата знаятъ да готвятъ, и двамата ще турятъ едно и сѫщо масло, но яденето, сготвено отъ здравия, има единъ вкусъ, а отъ болния — другъ вкусъ. Ако прокаженъ човѣкъ ушие една дреха, непремѣнно ще внесе нѣщо отъ болестьта си въ дрехата. Платътъ на дрехата може да бѫде много хубавъ, но проказата на шивача ще мине и въ васъ. Ако сте взели пари на заемъ отъ човѣкъ, който ги е кралъ и насилвалъ бедни вдовици, неговата психическа проказа ще влѣзе въ васъ.

Казвамъ: Храната, както и благата, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, трѣбва да минаватъ презъ чисти рѫце. Хлѣбътъ, водата, въздухътъ трѣбва да бѫдатъ чисти. Ако всички хлѣбари и търговци бѣха чисти, другъ порядъкъ щѣше да има въ свѣта. Сега навсѣкѫде се натъквате па нечистота. Какво може да излѣзе отъ единъ нечистъ свѣтъ, какъвто е сегашниятъ? Нищо друго, освенъ противоречия. Какъвъ е изходниятъ пѫть на всичко това? Представете си, че единъ виденъ пѣвецъ дава концертъ. Събератъ се нѣколко дѣца, влѣзатъ въ салона и започнатъ да дрънкатъ съ тенекии. Той пѣе, а тѣ дрънкатъ. Какво ще чуете отъ пѣсеньта му? Ще ви бѫде ли приятно това пѣене? Децата ще развалятъ пѣенето. Често човѣкъ допуща палави деца въ Божественитѣ работи, съ което развалятъ красивото въ тѣхъ. Божественото не позволява да му се дрънка съ теникии. Който си позволи това, скѫпо плаща.

Преди нѣколко деня дойдоха да ми се оплачатъ отъ една болна сестра, доста възрастна, че говорила лоши работи, карала се съ всѣки, който я посещавалъ. — Коя е причината за това? — Понеже сестрата се готви да замине за другия свѣтъ, около нея се събрали заминалитѣ ѝ роднини и се каратъ. Тѣ искатъ да я обератъ, да взематъ всичкото ѝ богатство. Като видятъ, че нѣкой иде да я види, тѣ го пѫдятъ, страхуватъ се да не вземе и той нѣщо отъ нея. Като видите, че нѣкой изгуби съзнание и почне да хърка, казвате, че той умира. Въ сѫщность, той не хърка, но роднинитѣ му, които искатъ да го обератъ. Нѣкои отъ вашитѣ роднини сѫ благородни, а нѣкои сѫ груби, каратъ се, сърдятъ се помежду си, кой повече да вземе. Тѣ говорятъ отвѫтре, а не болниятъ. Тѣ приличатъ на грамофонни плочи. Една плоча иска да вземе дрехитѣ на болния; друга плоча иска обувкитѣ; трета плоча иска паритѣ му. За да не се каратъ роднинитѣ на болния, още преди да се разболѣе, той трѣбва да ги извика и да имъ каже: Докато съмъ живъ, не позволявамъ да ме безпокоите. Щомъ замина за другия свѣтъ, тогава ще дойдете да вземете, каквото ви трѣбва.

Въ една отъ своитѣ притчи, Христосъ обръща вниманието на хората, да не се каратъ за имане. Ако господарьтъ даде часть отъ богатството си на своитѣ слуги, тѣ трѣбва да работятъ, да увеличатъ богатството и да не се каратъ, кой взелъ по-голѣма часть. И вие, преди да заминете за другия свѣтъ, извикайте роднинитѣ си, дайте, каквото сте имали, и кажете имъ да не се каратъ помежду си. Не оставяйте наследници следъ заминаването си. На всѣки човѣкъ е дадено преизобилно. Разчитайте на това, което Богъ ви е далъ, а не на онова, което може да дойде отвънъ. Гледай вечерь звездитѣ и луната, радвай се на свѣтлината имъ, но не разчитай на тѣхъ. Горко на оня, който разчита на свѣтлината и на топлината на звездитѣ. Тѣхната свѣтлина не е даже една милиардна часть отъ свѣтлината на слънцето. Единствената свѣтлина, на която можемъ да разчитаме, е тая, която иде отъ слънцето. Единственитѣ блага, на които можемъ да разчитаме, това сѫ ония, които идатъ отъ Бога. Нѣкой ти направи една малка услуга — радвай се на тая услуга. Малка е тя, никой не знае за нея, но нѣщо Божествено е скрито тамъ. Всѣка радость, която преживявашъ, се дължи на радостьта на оня, който е направилъ една услуга. Той се радва, затова и ти се радвашъ. Чистата радость подразбира, че услугата е направена по закона на любовьта.

И тъй, каквото правишъ, прави го въ името на Бога. Вънъ отъ Бога, всѣко добро или всѣка услуга е праздно шише. Това е човѣшкиятъ порядъкъ. Шишето може да е красиво отвънъ, но е праздно. Въ Божествения порядъкъ шишетата сѫ пълни. Тамъ всѣка форма отговаря на своето съдържание. Въ човѣшкия порядъкъ може да турятъ съдържание въ шишето, но обикновено между външната форма и съдържанието нѣма съответствие. Ако шишето отвънъ е красиво, съдържанието му е лошо. Трѣбва ли следъ това да се питашъ, защо си недоволенъ? Много естествено, съдържанието на шишето ти е лошо. Следователно, ако си недоволенъ, ще знаешъ, че си въ човѣшкия порядъкъ; ако си доволенъ, живѣешъ въ Божествения порядъкъ. Ако си свѣтски човѣкъ и си доволенъ, живѣешъ въ Божествения порядъкъ и си по-близо до Бога, отъ оня религиозенъ, който е всѣкога недоволенъ. Религиозниятъ иска да стане по-добъръ, отколкото е, да мине за праведенъ. Това е невъзможно. Никой не може да стане по-добъръ, отколкото е въ действителность. Едно се иска отъ човѣка: да проявява доброто, което е вложено въ него. Той е толкова добъръ, колкото проявява доброто. Ако проявя проявява доброто, по-добъръ е; по малко това повече, по-малко е добъръ. Задачата на човѣка е да прояви любовьта, която е вложена въ него; да прояви мѫдростьта, която е вложена въ него; и най-после, да прояви истината, която е вложена въ него.

Когато хората не знаятъ, какъ да постѫпватъ, настройватъ се помежду си и не могатъ да се търпятъ. Чудя се на хората. Котката знае, какъ да постѫпва и да разполага господаря си, а тѣ не знаятъ. Котката се умилква, гали се, мърка, и господарьтъ ѝ дава млѣкце да си хапне. Нѣкой човѣкъ, вмѣсто да предразположи приятеля си, настройва го срещу себе си. Отива при приятеля си, иска сто лева на заемъ, съ обещание следъ петь деня да ги върне. Не само че не ги връща, но иска още двеста лева и казва, че следъ десеть деня ще му ги върне. Следъ десеть деня отива пакъ при него, иска още триста лева. Приятельтъ му, недоволенъ отъ него, не го приема вече въ дома си и постепенно измѣня отношенията си. И двамата не постѫпватъ правилно. Първиятъ обещава и не изпълнява. Той не трѣбва да обещава, щомъ нѣма възможность да изпълни обещанието си. Вториятъ бърза, не дочаква края на нѣщата. Ако той имаше търпение, първиятъ щѣше да плати дълга си. Ще кажете, че не го платилъ следъ петь деня, както обещалъ. Въ човѣшкия порядъкъ въпроситѣ се разрешаватъ по буква. Обаче, въ Божествения порядъкъ буквата нищо не разрешава. Петь човѣшки дни не отговарятъ на петь Божествени. Единъ Божественъ день отговаря на хиляда човѣшки години. Следователно, ако Богъ ти каже да чакашъ единъ день, ще чакашъ хиляда години. Ако приемате нѣщата по буква, ще чакате само единъ день и, като не стане това, което ви обещаватъ, ще мислите, че сѫ ви излъгали.

Като изучавамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че тѣ сѫ преждевременно остарѣли. — Защо? — Защото не говорятъ истината. Ще кажете че понѣкога си служите съ бѣла лъжа. И бѣлата лъжа не е позволена. Младата мома се кара съ майка си, но като види възлюбения си, веднага се усмихва. Началникъ се кара на своитѣ служители. Щомъ види по-голѣмъ началникъ отъ себе си, усмихва се. Това е бѣла лъжа; това е неестественъ животъ. Казвашъ, че трѣбва да се проявишъ такъвъ, какъвто си. Какъвъ трѣбва да бѫдешъ? Споредъ меие, ти трѣбва да се проявишъ споредъ законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Ти трѣбва да се проявишъ съобразно законитѣ на живота, който произлиза отъ любовьта; ти трѣбва да се проявишъ споредъ законитѣ на знанието, което произлиза отъ мѫдростьта; ти трѣбва да се проявишъ споредъ свободата, която произлиза отъ истината. Ако не се проявишъ по тия закони, животътъ ти не е Божественъ. Не бързай да се произнасяшъ за хората и за тѣхнитѣ постѫпки. Какво лошо има въ това, че си далъ на нѣкого петьдесеть лева, които не могълъ да върне на време?

Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность. Случило се, че нѣколко месеци билъ безъ работа. Единъ день бръкналъ въ джоба си и намѣрилъ само единъ левъ. Той си казалъ: Както съмъ гладенъ, мога да си купя само едно симидче, да задоволя малко глада си. Въ това време видѣлъ единъ просекъ, който се отправялъ къмъ него. Нѣщо отвѫтре му казало: Дай тия пари на просека. Дадохъ последния си левъ и останахъ безъ петь пари въ джоба си и гладенъ. Вървя и си приказвамъ: Ако не бѣхъ далъ лева на просека, щѣхъ да си купя единъ симидъ да не гладувамъ. Сега съмъ и гладенъ, и безъ работа. Ходя немилъ - недрагъ по улицитѣ. Въ това време нѣкой ме извика. Обръщамъ се да видя, кой ме вика. Оказа се, единъ мой приятель отъ детинство, съ когото не бѣхъ се срѣщалъ десетина години, ме видѣлъ отдалечъ и пожелалъ да ме спре. Заговорихме се, и той ме покани да отидемъ въ дома му, да се нахранимъ. Отидохме, нахранихме се добре и следъ това му казахъ: Приятелю, благодаря, че ме нахрани. Останалъ съмъ безъ петь пари въ джоба и безъ работа. — Не се безпокой, нѣма да останешъ гладенъ. Ще ти дамъ нѣкаква служба. И така стана. Следъ два-три деня той ме назначи на служба. Казвамъ: Давай щедро, съ любовь, и не се страхувай, нѣма да останешъ гладенъ.

Другъ случай. Единъ българинъ свършилъ но музика въ Франция. Върналъ се въ Варна, родния му градъ, и започналъ да търси работа. Докато намѣри подходяща служба, той се съгласилъ да занимава богати варненски деца по музика и танци. Единъ бащи останалъ недоволенъ отъ работата на учителя и настроилъ другитѣ бащи противъ него. Така той остеналъ безъ работа и често гладувалъ. Единъ день го срещналъ единъ неговъ приятель и го поканилъ у дома си на обѣдъ. Доволенъ отъ обѣда, той благодарилъ на приятеля си и си отишълъ. Скоро следъ това, той се назначилъ на служба — секретарь при тогавашния валия турчинъ. Случило се, че неговиятъ приятель, който го угостилъ въ единъ отъ труднитѣ моменти на живота му, билъ обвиненъ като комита и задържанъ въ полицията. При обиска, въ дома му намѣрили нѣкакви подозрителни писма. Като научилъ това, секретарьтъ прегледалъ писмата и унищожилъ всички ония, които го издавали като комита и опасно лице. Така го освободилъ отъ отговорность. Следъ това секретарьтъ срещналъ приятеля си и му казалъ: Обѣдътъ, който ми даде, те спаси.

Казвамъ: Правете добро, и не се страхувайте. Доброто ще ви изведе на добъръ край. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да се държи за Божествения порядъкъ. Ако се вгледате въ живота, ще видите навсѣкѫде въ вѫтрешностьта прояви на Божествения порядъкъ. Само повръхностьта му е кална, нечиста. Щомъ се махне кальта, съдържанието — Божественото, остава чисто. Съдържанието на всички хора е Божествено. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който не иска да живѣе добре. Обаче, дойде ли до прилагането, тамъ срѣща мѫчнотии. Не е мѫчно да пѣешъ, но когато времето се изстуди, гърлото истива, и гласътъ излиза дрезгавъ. Причината е малка, но не си спазилъ правилата, които гърлото изисква. Човѣкъ е добъръ по естество, но умътъ и сърдцето му трѣбва да знаятъ правилата на живота и да ги спазватъ. Ако тѣ не спазватъ тия правила, и волята не се проявява правилно. Когато умътъ и сърдцето иматъ нуждната чистота, и волята действува добре. Ако умътъ и сърдцето не сѫ чисти, волята е слаба и неразумна. Когато умътъ се оздрява отъ Божествената свѣтлина, а сърдцето — отъ Божествената топлина, волята се изявява съ всичката си сила и мощь и разумно ги използува. Който живѣе въ Божествената свѣтлина и топлина, пречиства кръвьта си и се освобождава отъ всѣкакво нервно разстройство. Ако не приемашъ правилно свѣтлината и топлината, самъ се натъквашъ на различни болести.

На какво се дължатъ болеститѣ? — На противоречия въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Тия противоречия сѫ резултатъ на старитѣ човѣшки разбирания. Като знаешъ това, не искай отъ човѣка невъзможното. Не е лесно да бѫдешъ пѣвецъ. Да желаешъ да пѣешъ е едно, да бѫдешъ пѣвецъ е друго. За това се искатъ условия, създадени преди нѣколко поколѣния. Освенъ това, майката и бащата трѣбва да сѫ музикални, да предадатъ своята музикалность на децата. Окрѫжаващата срѣда, публиката, сѫщо трѣбва да бѫде музикална. Публиката предразполага пѣвеца, дава му импулсъ да пѣе. Ако не го обича, той не може да пѣе. Следователно, за да бѫде нѣкой пѣвецъ, трѣбва да се спазватъ следнитѣ условия: майката и бащата да сѫ музикални, да иматъ разположение къмъ музиката; пѣвецътъ да има сѫщото разположение и музикалность, и публиката да е музикална и да обича пѣвеца. Значи, предразположение на ума, на сърдцето и на душата къмъ музиката създаватъ добри условия за развитието на човѣка.

И тъй, за постигане на доброто е нуждно вѫтрешно разположение къмъ него. Не е достатъчно да се говори: Да живѣемъ добре, да бѫдемъ щедри. Какво значи, да бѫдешъ щедъръ? Ако дадешъ последния си левъ, щедъръ ли си? Ако вземешъ пари на заемъ отъ нѣкого, за да помогнешъ на другъ, щедрость ли е това? Ти можешъ да давашъ само отъ онова, което е въ джоба ти. Ако нѣмашъ, ще кажешъ истината. Срамъ ли те е да кажешъ, че нѣмашъ? Ако дадешъ всичко, каквото имашъ, и тръгнешъ да търсишъ за себе си оттукъ-оттамъ, това не влиза въ Божествения порядъкъ. Джобътъ ти е празенъ, но можешъ да дадешъ поне едно житно зърно на нѣкого и да кажешъ : Посѣй това житно зърно, и следъ три-четири години ще станешъ богатъ. Той взима житното зърно, но не е доволенъ. Казва: Ще ме залъгва съ едно житно зърно! Това зърно струва повече отъ сто лева, които може нѣкой да ти даде.

Помнете: Въ Божественото се крие тайната на живота. Житното зърно е Божествено сѣме — въ него е животътъ. Имашъ единъ диамантъ въ джоба си, или на пръстена си. Малъкъ е той, но струва десетки хиляди. Той струва повече отъ паритѣ, които си вложилъ въ една банка. Паритѣ не носятъ здраве, а диамантъть, като скѫпоцененъ камъкъ, допринася нѣщо за здравето ти. Богатство, което не допринася нищо къмъ свѣтлината на нашия умъ, къмъ топлината на нашето сърдце и къмъ силата на нашата душа, не е истинско. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка трѣбва да допринасятъ нѣщо къмъ нашия умъ, нашето сърдце и нашата душа. Ако нищо не допринасятъ, тѣ сѫ безполезни.

Мнозина се оплакватъ, че сѫ остарѣли вече, не могатъ да работятъ. Ако сте остарѣли и поумнѣли, благодарете за това. На небето само старитѣ хора и старитѣ нѣща свѣтятъ. Тѣ носятъ опитноститѣ на незапомнени времена. Слънцето и свѣтлитѣ звезди сѫ стари, отдавна проявени. Тъмнитѣ звезди, които още не свѣтятъ, сѫ млади, непроявени деца. Тѣ причиняватъ голѣми пакости и неприятности. Това виждаме и въ живота. Всички деца сѫ причинили и продължаватъ да причиняватъ неприятности на родителитѣ си и на окрѫжаващитѣ. Майката носи деветь месеца детето си въ утробата и презъ това време непрекѫснато го убеждава, че трѣбва да излѣзе вънъ. Тя го убеждава, то не иска, докато най-после се съгласи да излѣзе.

Казватъ: Родило се дете на свѣта. Майката си знае, какъ го е родила и презъ какви мѫчнотии е минала. Понѣкога детето излиза преждевременно. Ако излѣзе на време, то започва да опитва любовьта на майка си: плаче, сърди се, цапа се. Майката го мие, чисти, облича, съблича, пѣе му, храни го, приспива го — велико търпение проявява тя къмъ него. Тя си мисли: Гений ще стане това дете. И вие трѣбва да имате търпението на майката, да понасяте съ любовь вашитѣ мисли и чувства. Тѣ сѫ малки деца, причиняватъ ви неприятности. Единъ день, когато съзнаять положението си, ще свѣтнатъ. — Еди-коя си се червисала и напудрила. — Имайте търпение, ще се измие. Това се дължи на желанието въ нея да се представи такава, каквато не е. Това е желанието на дете, което не се е проявило още. Нѣкога, като ми цѣлуватъ рѫката, гледамъ червена боя. Отде е дошла? Зная, отде е, но никого не сѫдя.

Бѫдете радостни при всички противоречия на живота. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Любовь. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Мѫдрость. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Истина. Следователно, когато изпаднете въ голѣми противоречия, тогава, именно, действува Божественото. Така Богъ създава великото въ свѣта. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по свѣтло бѫдеще го очаква. Колкото по-усилено и съзнателно работятъ умътъ и сърдцето на човѣка, толкова по-широки хоризонти се отварятъ предъ него. Като знаете това, не бѣгайте отъ страданията, които разумниятъ свѣтъ ви изпраща. Благодарете на Бога не само за доброто, но и за изпитанията и мѫчнотиитѣ, на които се натъквате. Нѣма зло въ свѣта, което Богъ да не е превърналъ на добро. Единъ день и безлюбието, и страданието, и противоречието ще се превърнатъ на добро. Какво направи Иовъ при голѣмитѣ противоречия? Какво постигна? — Позна Бога. Следвайте неговия примѣръ.

Жена му, приятелитѣ му го изкушаваха, искаха да го спънагъ, но той издържа.

Казвамъ: Благодарете на Бога и като здрави, и като болни. Кой се моли по добре: здравиятъ, или болниятъ? Какъвъ човѣкъ си, ако не се молишъ като здравъ, сѫщо и като боленъ? Какъвъ човѣкъ си, да не се радвашъ на богатството си и да не скърбишъ при скръбьта си? Да скърбишъ, това значи, да изправяшъ работата. Какво прави майката, когато детето й се оцапа? Наскърби се, но веднага взима коритото, сипва топла вода и го изчиства. Следъ единъ - два часа то пакъ се нацапа. Тя пакъ го изчисти, преоблѣче и, като види, че е чистичко, пригърне го и го цѣлуне — радва му се. Като скърби, тя оправя работата. И вие правете така. Измийте вашитѣ изцапани мисли и желания и ги цѣлунете. Нашитѣ мисли и желания сѫ деца, които ни предаватъ добри уроци. Каквито и да сѫ тѣ, да благодаримъ на тия деца.

Четете двата псалома, 91 и 23, и не се страхувайте. Ще видите, че каквото и да ви се случи, всичко ще се превърне на добро.

Питате: Какво да се прави съ мѫчнотиитѣ? — Ще работите, докато ги преодолѣете. Видниять майсторъ-цигуларь е миналъ презъ голѣми мѫчнотии. Ако не е миналъ презъ такива мѫчнотии, не би станалъ великъ цигуларь. Днесъ, каквато мѫчнотия и да срещне въ музиката, той лесно се справя съ нея. И видниятъ художникъ, като рисува, не срѣща мѫчнотия, която да не може да преодолѣе. Добриятъ говоритель знае, де да поставя всѣка дума. Тия хора сѫ минали презъ мѫчнотии и страдания, а днесъ мнозина търсятъ лекъ пѫть за придобиване на блага. И, като не успѣватъ, сърдятъ се, крѣскатъ. — Кога крѣска човѣкъ? — Когато има работа съ глухи хора. Всички хора не сѫ глухи, но запушватъ ушитѣ си, не искатъ да слушатъ крѣскането на неразумнитѣ. Други затварятъ очитѣ си, минаватъ за слѣпи, не искатъ да виждать погрѣшкитѣ на хората. Трета категория хора обичатъ да свиватъ веждитѣ си. — Защо правятъ това? — Мислятъ, решаватъ важни въпроси. Казватъ, че лицето на едни хора е гладко, а на други — набръчкано. Питамъ: Кое отъ дветѣ лица е по-съдържателно? Въ гладкото лице капиталътъ не е вложенъ въ обръщение, не донася никакъвъ приходъ. Въ набръчканото лице капиталътъ е въ обръщение. — Трѣбва ли да имаме бръчки? — Зависи, какви сѫ бръчкитѣ. Има разумни бръчки, които донасятъ приходи. Има бръчки, образувани отъ неправилно начупени линии. Тѣ не донасятъ никакъвъ приходъ. Тѣ говорятъ за вземане-даване, за обръщение на капиталъ, който има или малъкъ приходъ, или загуба. Това подразбира голѣма фирма съ малка печалба.

Казватъ за нѣкого: Той е отличенъ философъ, или отличенъ богословъ. Всички хора сѫ отлични. И Ева бѣше отлична жена, но направи една погрѣшка; сѫщевременно тя направи и едно добро. И Адамъ направи една погрѣшка, но направи и едно добро. Всички говорятъ за грѣхопадането, за погрѣшката на Адамъ и Ева, но никой не знае доброто, което тѣ направиха. Адамъ направи едно епохално добро. И Ева направи едно епохално добро. Само небето знае доброто, което тѣ направиха, и то е записано. Нe се спирайте само върху погрѣшкитѣ на хората. Намѣрете доброто, което сѫ направили и правятъ, и мислете върху него. Не говорете за любовьта, която сте изгубили ; говорете за любовьта, която сте спечелили. Не говорете за мѫдростьта, която сте изгубили; говорете за мѫдростьта, която сте спечелили. Не говорете за истината, която сте изгубили; говорете за истината, която сте спечелили. Спечелената любовь, спечелената мѫдрость, спечелената истина на Адама сѫ по-велики, отколкото изгубенитѣ.

Какво трѣбва да се прави сега? Отговарямъ: Следвайте пѫтя на Христа. Христосъ дойде на земята като Синъ Божи и живѣеше скромно, безъ файтони и автомобили, безъ кѫщи. Той ядѣше заедно съ митаритѣ и грѣшницитѣ, безъ да ги осѫжда. Само веднъжъ взе камшикъ въ рѫка и изгони търговцитѣ отъ храма. Добре е понѣкога човѣкъ да се разгнѣви, да събори маситѣ на търговцитѣ въ храма и да ги изгони вънъ. Следователно, ако искате да следвате Христа, ще живѣете като Него.

Не се сърдете на майка си и на баща си. Не се гнѣвете на брата си и на сестра си. Ако искате да се гнѣвите, ще ви кажа, какъ да изявявате своя гнѣвъ. Единъ българинъ отъ Варненско отишълъ въ града да си купи чехли. Обиколилъ всички чехлари, но никой не се наемалъ да му ушие чехли — ималъ много голѣмъ кракъ. Най-после той отишълъ при единъ турчинъ - чехларь, дано тамъ му взематъ мѣрка. Турчинътъ му далъ единъ чифтъ, втори чифтъ, но никой не ставалъ. Ядосанъ, той му казалъ: Да се махашъ, калъпсъсъ, нѣма чехли за тебе! Българинътъ се ядосалъ, но премълчалъ. Излѣзълъ на четири километра вънъ отъ града, тамъ се спрѣлъ, обърналъ се къмъ града и извикалъ: Сенъ калъпсъсъ синъ! Олекнало му отъ обидата и се върналъ назадъ. И вие, като се разгнѣвите на нѣкого, излѣзте четири - петь километра вънъ отъ града, спрете се и извикайте: Сенъ калъпсъсъ синъ !

 *

4. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 31 октомврий, 1943 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.