1943_10_17 Синовно отношение

[Ани]

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Синовно отношение

Лука, гл. 5

Въ пета глава отъ Евангелието на Лука, 19 стихъ, е казано: „Понеже не намѣриха мѣсто, отдето да внесатъ болния, възлѣзоха на покрива, и презъ керемидитѣ го спуснаха съ одъра предъ Исуса“. Ако днесъ човѣкъ се осмѣли да отвори покрива на нѣкого и оттамъ да спусне болния, ще го дадатъ подъ сѫдъ. Ние похваляваме тия хора за смѣлостьта имъ. Голѣма е била тѣхната смѣлость, но и кѫщата не е била много солидна. Ако покривътъ е билъ като сегашнитѣ, не биха могли да го отворятъ. Смѣлъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ доброто, даже и да сгрѣши. За предпочитане е да бѫде смѣлъ, отколкото страхливъ. Понѣкога и страхътъ е на мѣсто. Ако заекътъ срещне мечка, трѣбва ли да прояви смѣлость, да се бори съ нея? Той трѣбва да разчита на краката си и да бѣга. Тукъ се изисква разумность, а не смѣлость. Трѣбва ли човѣкъ да бѣга отъ пчелата? Смѣшно е да бѣгашъ отъ пчелата. Спри на мѣстото си, вдигни главата си и духни къмъ нея. Тя се плаши отъ вѣтъра. Щомъ духне вѣтъръ, пчелитѣ се скриватъ въ кошеритѣ. Обаче, не е позволено на пчеларитѣ да опушватъ съ димъ кошеритѣ, за да взиматъ меда. Това е насилие, а насилието води къмъ зло.

Стремете се къмъ доброто въ живота. Всѣки день трѣбва да внасяме нѣщо ново въ живота, колкото и да е малко то. Вижте, какъ художникътъ започва своята картина. Ако рисува човѣкъ, той първо поставя основнитѣ чърти: челото, носа, брадата. Като направи скицата, всѣки день прибавя по нѣщо къмъ портрета. Той постепенно дохожда до най-малкитѣ подробности. Ако художникътъ бърза да свърши картината си въ единъ день, нищо не е постигналъ. Само скицитѣ ставатъ бързо. Има художници, които сѫ майстори на скици, но малцина могатъ да нарисуватъ човѣка такъвъ, какъвто е. Гледашъ единъ портретъ, виждашъ, че добротата на тоя човѣкъ е пресилена. Той е представенъ по-добъръ, отколкото е въ действителность. Нѣкой художникъ нарисувалъ нѣкого по-смѣлъ, по-красивъ, отколкото е въ сѫщность. — Отъ кого зависи това? — Отъ художника. Смѣлиятъ художникъ предава своята смѣлость на човѣка, когото рисува. Страхливиятъ художникъ предава своя страхъ на човѣка, когото рисува. Какъвто е характерътъ на художника, такива сѫ и неговитѣ картини.

Казвамъ: Мнозина ме слушатъ, малцина ме разбиратъ. Това зависи отъ разбирането. Всѣки разбира споредъ своята мѣрка. Не е лошо това, но понѣкога вие съкращавате тая мѣрка. Съ единъ или съ два милиметра, но все ще я съкратите. — Защо става така? — Защото бързате. Кое е по-добре: да увеличава човѣкъ нѣщата, или да ги намалява? Това се опредѣля отъ случая. Ако ти е дошълъ гостъ и пожелаешъ да го нагостишъ, дай му изобилно ядене, да остане доволенъ. Когато се хранишъ, никога не преяждай. На госта ще дадешъ изобилно, да не мисли, че си скѫперникъ. Къмъ себе си ще бѫдешъ строгъ, нѣма да преяждашъ, а къмъ госта си щедъръ. Не мисли, че той ще те ощети. Колко ще изяде единъ човѣкъ? Може ли да изяде единъ хлѣбъ? Има хора, които ядатъ много, но тѣ се срѣщатъ рѣдко. Тѣ минаватъ за голѣми герои.

Разправятъ за единъ българинъ, отъ Варненско, че могълъ да изяде цѣло агне. При единъ случай той изялъ едно агне, което тежало 12 кгр., два килограма хлѣбъ и единъ килограмъ халва. Дали е истина това, или преувеличено, не се знае. Агнето може да е тежало 12 кгр., но съ кожата, съ вѫтрешноститѣ — неочистено. Като се одере кожата му и очисти, ще тежи по-малко, 7—8 килограма най-много. Има нѣщо преувеличено въ тоя фактъ, но има и нѣщо вѣрно. Срѣщатъ се хора, които ядатъ много и около тѣхъ се създаватъ легенди. Българинътъ обича да преувеличава и да намалява — това е негова чърта. Единъ американски писатель описалъ два интересни случая за хора, които ядатъ много.

Единъ американецъ влѣзълъ въ едно сиротопиталище и изялъ закуската, приготвена за 70 деца. Другъ американецъ изялъ яденето, приготвено за 20 души. И двамата надминаватъ българина, който изялъ едно агне.

Трѣбва ли човѣкъ да яде много? — Това не е въ съгласие съ законитѣ на природата. Чрезъ яденето тя опитва хората. За да ги изпита, на едни дава много, на други — малко. Може ли слонътъ да се задоволи съ едно кило оризъ? Десетки килограми оризъ сѫ нуждни, за да се нахрани. Какво ще прави бащата, ако синътъ и дъщерята ядатъ като слона? Той ще се види въ чудо, не може да ги задоволи. Въ бѫдеще човѣкъ ще яде малко. За да дойде до това положение, той трѣбва отсега да намалява количеството на храната. Сегашниятъ човѣкъ работи извънъ мѣрката, съ цель да осигури яденето. Днесъ голѣмъ процентъ отъ хората умиратъ отъ преяждане и отъ пресиленъ трудъ за осигуряване на прехраната. Тѣ ядатъ бързо, не правятъ подборъ въ хранитѣ. Това изтощава и разстройва организъма. Малъкъ процентъ отъ хората умиратъ отъ други болести.

Помнете: Яденето е великъ процесъ, свързанъ съ любовьта. Който не яде съ любовь, самъ се излага на страдания. Който яде бързо и преяжда, самъ се излага на страдания. Споредъ една статистика, 95% отъ хората страдатъ отъ преяждане, отъ недоволство. Тѣ ядатъ и не благодарятъ — все намиратъ нѣщо, отъ което сѫ недоволни: яденето било пресолено, постно; хлѣбътъ билъ твърдъ или недопеченъ. Хигиената на яденето изисква отъ човѣка да благодари за хлѣба и за яденето, които му се даватъ. Не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Който не благодари, всѣкога ще се натъква на лошъ хлѣбъ и на лошо ядене. Въ това нѣма никакво изключение. Подобното подобно привлича. Любовьта привлича хубавото, красивото, чистото, а безлюбието — лошото, нечистото. Когато хората грѣшатъ, яденето имъ е лошо. Когато хората се биятъ, яденето имъ е лошо.

 Съвременнитѣ хора се биятъ, милиони хора се убиватъ, но всичко това не е волята на Бога. Това не е въ съгласие съ законитѣ на природата, нито е опредѣлено да стане. Понеже хората се отклониха отъ законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, войната дойде като естествено последствие на това отклоняване. На това се дължи и намаляването на дажбитѣ. Днесъ хлѣбътъ се намали, захарьта, месото, маслото сѫщо се намалиха. Днесъ най-здравитѣ хора отиватъ на бойното поле, да правятъ окопи, бункери, укрепления. Казватъ за нѣкого, че е лошъ. Не е лошъ, но е войникъ на бойното поле, въорѫженъ е, воюва. Безъ да иска, ще те докосне съ орѫжието си.

Казватъ за нѣкого, че работитѣ му не вървятъ добре. Много естествено, умътъ му е заетъ съ ненуждни работи. Вмѣсто да се занимава съ велики и красиви нѣща, той впрѣга ума си въ работи, които го изтощаватъ. Човѣкъ трѣбва да воюва, но за това се изисква умъ, доброта и сила. Ако не си най-уменъ, най-добъръ и най-силенъ, не воювай съ никого. Има смисълъ да воювашъ, ако си въорѫженъ. Съ какво трѣбва да се въорѫжишъ? Какъ трѣбва да воювашъ? Следъ сегашната война милиони мѫже и жени трѣбва да работятъ усилено, най-малко 30 години, за да изправятъ погрѣшкитѣ, които сѫ направили. Милиони майки трѣбва да работятъ, за да изправятъ погрѣшкитѣ на войната. Не е лесно да се родятъ толкова синове и дъщери, които да замѣстятъ числото на убититѣ. Това сѫ сравнения, отъ които се виждатъ последствията на войната.

Казвате, че само неразумнитѣ хора се биятъ. Не е въпросъ само за външната война. Страшна е външната война, но по-страшна е вѫтрешната. Единъ човѣкъ се разгнѣви и, безъ да съзнава, убива милиони клетки въ себе си. Скаратъ се или се сбиятъ двама души, двойно число клетки умиратъ. Това е излишно разпиляване на енергия. Гнѣвътъ разрушава човѣшкия организъмъ. Като се разгнѣви, човѣкъ отпада, губи енергията си. Нѣкой се оправдава, че наследилъ гнѣва отъ майка си или отъ баща си. Сѫщевременно казва, че е роденъ отъ Бога и следва пѫтя на Христа. Това е невъзможно. Не може да се родишъ отъ Бога и да се гнѣвишъ. Христосъ си послужи само веднъжъ съ камшикъ, да изгони търговцитѣ отъ храма, и повече не повтори. Като влѣзе въ храма и вдигна камшика, Той рече: „Ревностьта къмъ тоя домъ ме изяде“. Съ вдигането на камшика, Христосъ искаше да каже, че човѣкъ трѣбва да изхвърли своитѣ лоши мисли, чувства и желания навънъ. Така трѣбва да се разбира постѫпката на Христа. Ако мислите, че Христосъ ималъ намѣрение да изгони лошитѣ хора отъ църквата, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Съ камшикъ свѣтътъ не се оправя. Лошитѣ хора въ църквата представятъ ония сѫщесша въ човѣка, които тьргуватъ съ Божественото. Който иска да служи на Бога, самъ трѣбва да се заеме да очисти своя храмъ. И тогава, като влѣзе Христосъ въ неговия храмъ, нѣма да вдига камшика си, да гони търговцитѣ. Нѣкой се извинява за погрѣшкитѣ си. Нѣма нищо лошо въ погрѣшкитѣ, но човѣкъ трѣбва да знае, защо грѣши. Въ тъмнината се допущатъ всѣкакви погрѣшки. Обаче, свѣтлината не допуща нито една погрѣшка. Ако грѣшишъ, ще знаешъ, че живѣешъ въ тъмнина. Ако не грѣшишъ, живѣешъ въ свѣтлина. Съвременното човѣчество трѣбва да се поправи. Божествениятъ свѣтъ е добъръ, но човѣшкиятъ свѣтъ е разваленъ. Хората сѫ го развалили, и тѣ сами трѣбва да го поправятъ. — Кой ще оправи свѣта? — Добритѣ хора. Както въ невидимия свѣтъ има добри и лоши сѫщества, така и въ човѣшкия свѣтъ има добри и лоши хора. Първиятъ Адамъ, който бѣше създаденъ по образъ и подобие на Бога, бѣше добъръ и праведенъ. Обаче, вториятъ Адамъ, който бѣше направенъ отъ пръсть, носѣше грѣха въ себе си, затова сгрѣши. И Ева, направена отъ реброто на Адама, сѫщо сгрѣши. Всѣки мѫжъ и всѣка жена, направени отъ пръсть, иматъ слабостьта да ядатъ повече, отколкото имъ е нуждно. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е направенъ отъ каль. Не, той бѣше направенъ отъ най-хубавата пръсть, а не отъ каль. Частицитѣ на тая пръсть бѣха издържливи и трайни. Впоследствие, когато човѣкътъ сгрѣши, тѣ изгубиха своята чистота и трайность. Така се създадоха различнитѣ болести и тумори, отъ които хората и доднесъ страдатъ. Ако се питате, защо идатъ болеститѣ, ще знаете, че тѣ сѫ резултатъ на отслабване на любовьта, мѫдростьта и истината; болеститѣ сѫ резултатъ на намаляване силата на живота, знанието и свободата. Който иска да бѫде здравъ, трѣбва да увеличи количеството на любовьта и енергията въ себе си. Възприемайте повече енергия отъ слънцето, ако искате да бѫдете жизнерадостни. Радвайте се на изгрѣващето слънце, ако искате да продължите живота си.

Мнозина се отдаватъ на грижитѣ си и не обръщатъ внимание на слънцето, което изгрѣва. Заети само съ себе си, тѣ сѫ недоволни отъ слънцето, отъ неговата топлина и се оплакватъ, че то силно грѣе и ги изгаря. Да благодаримъ на слънцето! Безъ него злото щѣше да бѫде по-голѣмо. Злото, нещастието и страданието сѫ резулгатъ на човѣшкия животъ. Богъ не създаде орѫжието — човѣкъ го създаде. Човѣкъ злоупотрѣбява съ благата, които слънцето създава, и казва, че слънцето е причина за нещастията. Слънцето създава изобилно блага, но човѣкъ, като не може да отвори сърдцето си, задържа ги само за себе си, докато се развалять и започнатъ да гниятъ. Гнилитѣ и развалени ябълки се продаватъ евтино, но тѣ носятъ болести. Прѣсното млѣко и масло се продаватъ скѫпо, по 400—500 лв.; развалятъ ли се, бързатъ да ги продадатъ. Пазете се отъ стари, развалени храни. Пазете се отъ стари, развалени мисли, които евтино се продаватъ.

Стремете се къмъ правитѣ и нови мисли, които никога не се продаватъ. Добритѣ чувства и желания, както и добритѣ постѫпки сѫщо не се продаватъ. Който се е опиталъ да продаде една добра мисъль, едно добро желание или една добра постѫпка, всичко е изгубилъ. Мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ сѫ живи и съзнателни. Щомъ почувствуватъ, че господарьтъ имъ мисли да ги продаде, тѣ веднага го напущатъ. Стихътъ отъ Писанието, въ който се казва, че Богъ ще изпрати Духа си, се отнася до посещението на човѣка отъ добритѣ мисли, чувства и постѫпки. Духътъ внася красивото и възвишеното въ човѣка. Да мисли човѣкъ, че може безъ Духа да се прояви, това е криво разбиране, крива мисъль. Божиятъ Духъ, като жива енергия, слиза отгоре и действува върху човѣшката душа. Мощень е Божиятъ Духъ, мощна е Неговата енергия. Тя повдига угнетения, оживява мъртвия, оздравява болния. Когато Духътъ те посети, ако кажешъ на болния, че ще оздравѣе, най-много следъ два деня той ще стане отъ леглото си. Кажи на обезсърдчения, че животътъ му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смѣло напредъ. Мощна е Божията мисъль. Тя върши чудеса.

На какво се дължи обезсърдчаването? — На отрицателната мисъль на окрѫжаващитѣ. Както физически силниятъ човѣкъ може да те хване за рѫцетѣ и завърже съ вѫже, да не мръднешъ отъ мѣстото си, така и отрицателната мисъль на окрѫжаващата срѣда може да те скове и ограничи. Отрицателнитѣ сили могатъ да заведатъ човѣка, дето пожелаятъ. Нѣкой казва, че въ умствения свѣтъ поне може да бѫде свободенъ. Зависи, подъ чие покровителство се намира. Ако е подъ влиянието на отрицателната мисъль, той не може да бѫде свободенъ. Ако е подъ покровителството на любовьта, на мѫдростьта и на истината, той е свободенъ. Вънъ отъ любовьта, вънъ отъ мѫдростьта и вънъ отъ истината, никаква свобода не сѫществува. Търсите ли свобода, ще я намѣрите въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината. Търсите ли свобода, ще я намѣрите въ живота и въ знанието. Въ свободата има животъ, въ свободата има знание. Свобода, която не носи животъ, не е истинска. Защо е свободенъ човѣкъ, глупости ли да върши? Ако можешъ да подобришъ живота си и да се освободишъ отъ противоречията на ума и на сърдцето си, ти си свободенъ човѣкъ. Ако не можешъ да постигнешъ това, ти не си свободенъ.

Животътъ освобождава човѣка. Задъ живота стои любовьта, а задъ любовьта — Божиятъ Духъ. Дето животътъ, любовьта и Духътъ не присѫтствуватъ, тамъ нѣма свобода. Ако животътъ, любовьта и Духътъ не присѫтствуватъ въ човѣка, той не е свободенъ. Свободата иде чрезъ свѣтлината. Както свѣтлината е свободна да прониква навсѣкѫде, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Свободата иде чрезъ въздуха. Както въздухътъ се движи свободно, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Свободата иде чрезъ водата. Както водата тече свободно, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Както хлѣбътъ минава свободно презъ живитѣ сѫщества, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той има животъ въ себе си,,. Живъ е хлѣбътъ, живо е житното зърно. То говори на човѣка, както Богъ му говори отвѫтре. Крушата, ябълката сѫщо сѫ живи. И тѣ говорятъ на човѣка.

Нѣкои религиозни очакватъ Христа да дойде отвънъ, да имъ говори. Христосъ е въ светлината, въ въздуха, въ водата, въ хлѣба и въ плодоветѣ. Не Го търсете отвънъ. Достатъчно е да приемешъ хлеба съ любовь, за да ти проговори. Яжъ плодовете съ любовь, за да ти проговорятъ. Човекъ може да проповѣдва чрезъ плодовете. Посади нѣколко плодни дървета, отгледай ги съ любовь и, кой какъ мине, давай по единъ плодъ. Така ще проповѣдвашъ по-добре, отколкото съ думи. Който иска да стане проповѣдникъ, нека отгледа 20—30 плодни дървета и да раздава на всѣки уморенъ и ожаднѣлъ пѫтникъ. Ще кажете, че това е губене на време. Кой не си е губилъ времето? Кой не е съжалявалъ за изгубеното време? Ако си изгубилъ часть отъ времето си за непотрѣбни неща, дай малко време и за отглеждане на нѣколко плодни дървета, да видишъ, какъвъ резултатъ ще имашъ. Сѣйте изобилно сѣмена въ живота си и знайте, че времето ви не е изгубено. Това обновява и подмладява човѣка. Новото учение изисква млади, жизнени хора, способни за работа. Да се подмладишъ и обновишъ, това не значи, че ще живѣешъ вѣчно на земята. Ако живѣешъ 120 години, това е достатъчно. Повече отъ 120 години не може да се живѣе на земята, нѣма условия за това. Като живѣешъ 120 години, ще напуснешъ тѣлото си, както събличашъ старата си дреха. Ще съблѣчешъ дрехата си и ще благодаришъ на клеткитѣ, които сѫ работили за тебе цѣлъ животъ.

Мнозина гледатъ на тѣлото си като на временна машина; щомъ тя престане да работи, всичко се свършва съ нея. Не е така. Милиарди клетки има въ човѣшкия организъмъ, които сѫ живи, съзнателни и организирани, както хората се организиратъ. Вижте, какъ днесъ, въ войната, се организиратъ милиони хора, които изпълняватъ специфична работа. Всѣки върши работата си точно на време, съ пълно съзнание за своето задължение. И войната крие нѣщо добро въ себе си. Външно войната се води отъ хората, но задъ тѣхъ се крие нѣщо друго. И конетѣ взиматъ участие въ войната, но другъ ги напѫтва. Коньтъ не отива доброволно на война, господарьтъ му го кара. Както конникътъ възсѣда коня и го управлява, така и духоветѣ възсѣдатъ хората и ги каратъ да се биятъ. Кога ще се свърши войната? — Когато конницитѣ слѣзатъ отъ хората. Докато сѫ на гърба имъ, войната ще продължава. Обикновено войнитѣ ставатъ вечерь, въ тъмнина, когато хората не виждатъ, че ги възсѣдатъ. Невъзможно е презъ деня да става война. Сега на земята владѣе нощь. Тази е причината, дето съзнанието на обикновенитѣ хора е въ тъмнина. Напримѣръ, ако въ мирно време убиешъ човѣкъ, ще те сѫдятъ, ще те затворятъ и скѫпо ще платишъ за престѫплението, което си направилъ. Ако въ време на война убиешъ 10—20 души, ще минешъ за герой, за което ще получишъ кръстъ за храбрость. — Какво показва това? — Че личниятъ моралъ е по-високъ отъ обществения.

Когато се говори за съзнанието на народитѣ и на цЬлото човѣчество, виждаме, че тѣ сѫ останали назадъ. Много трѣбва да се работи върху съзнанието на единъ народъ, за да се повдигне до нуждната висота. И отдѣлниятъ човѣкъ не е прогресиралъ много. Въпрѣки това, нѣкои хора се опитватъ да пророкуватъ. Често се чува пророчеството на тоя, на оня, кой народъ ще победи въ сегашната война. Ново слънце ще изгрѣе! То се приближава вече къмъ земята. Щомъ се яви първиятъ лѫчъ на това слънце, войната ще престане. Тогава хората ще разбератъ, че не трѣбва да се биятъ. Право ли е двама братя да се биятъ? Тѣ се биятъ, защото сѫ пияни. Като изтрезнѣятъ, ще си подадатъ рѫка. Днесъ се биятъ християнски народи. Какво ще спечелятъ отъ войната? Ще видятъ, че не сѫ разбрали още Христовото учение. Както евреитѣ не приеха на времето Христовото учение, така и сегашнитѣ християни не разбраха Христа. Да се биешъ, това не е въ съгласие съ Христовото учение. Войната е остатъкъ отъ езичеството. Казано е въ Писанието: „Той отначало бѣше отцеубиецъ.“ За кого се говори въ тоя стихъ? — За чернитѣ братя, последователи на черната ложа.

Помнете: Любовьта изключва убийството. Човѣкъ нѣма право да убива. Грънчарьтъ, който прави грънцитѣ, има право да ги чупи. Обаче, чиракътъ, който само помага, нѣма това право. Следователно, ако войната е отъ Бога, на мѣсто е; ако е отъ хората, не е на мѣсто. Има ли право коньтъ да ритне човѣка и да го убие? Ако си позволи това, куршумъ го чака. Въ съзнанието си човѣкъ минава презъ една тъмна нощь — кали юга. Попадне ли въ тая нощь, той може да извърши най-голѣмото престѫпление. Външно човѣчеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава презъ тая тъмна нощь — кали юга. Дълъгъ е периодътъ на тъмната нощь. Той започна отъ съгрѣшавапето на първитѣ човѣци и продължи до времето на Христа. Христосъ дойде на земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на кали юга, край на черния вѣкъ. Като изтече това време, ще настѫпи свѣтлиятъ вѣкъ на човѣчеството. Идатъ вече свѣтлитѣ братя на земята. Иде новото време въ свѣта. Нѣкои отъ свѣтлитѣ братя ще се въплътягь, други ще се вселятъ. И еднитѣ, и другитѣ ще бъдатъ видими. Тѣ ще разрешатъ всички въпроси правилно. Тѣ ще напишатъ: Не е позволено на хората да се биятъ. Какво допринася войната? Хиляди и милиони хора умиратъ, хиляди и милиони хора се осакатяватъ. Всички тия хора сѫ гласували за войната. Днесъ всички следятъ съ интересъ, кой ще победи: германци, руснаци, италианци, или англичани. Пророцитѣ предсказватъ едно, вестницитѣ пишатъ друго — всички очакватъ края на войната.

Казвамъ: Горко на ония хора и на ония народи, които не вървятъ въ Божия пѫть ! Това е пророчество. Богъ е противъ ония синове на непослушанието, които не вършатъ Неговата воля. Въ това отношение, всички хора сѫ подъ единъ знаменатель. Предъ Бога и германци, и руснаци, и италианци, и англичани — всички сѫ на едно стѫпало. Предъ Бога всички народи сѫ непослушни. Всѣки народъ преследва своитѣ лични интереси, а не интереситѣ на Божието Царство. Така е било, така е днесъ, но бѫдещето носи новото. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ първо ще има предъ видъ интереситѣ на Бога, а после своитѣ. Всѣки ще разбере, че това, съ което разполага, не е негово. Слънцето, отъ което се ползуваме, наше ли е? Растенията, цвѣтята, камънитѣ, въздухътъ и водата, съ които се ползуваме, наши ли сѫ? Земята наша ли е? Ние сме дошли на земята като наематели, и Богъ ни изпитва. И като живѣемъ, това ще ни се въздаде. Нѣкои желаятъ да победятъ германцитѣ, други — англичанитѣ, трети — руснацитѣ. Защо желанието на хората е различно? Азъ бихъ желалъ любовьта да победи; азъ бихъ желалъ мѫдростьта да победи; азъ бихъ желалъ истината да победи. Азъ бихъ желалъ животътъ, знанието и свободата да победятъ. Азъ бихъ желалъ движението, учението и работата да победятъ. Когато любовьта победи, животътъ ще дойде; когато мѫдростьта победи, знанието ще дойде; когато истината победи, свободата ще дойде. Това е истинската победа. Тая победа трѣбва да желаемъ всички. Ако човѣшкото победи, какво ще придобиемъ? Едни ще бѫдатъ потиснати, а други — свободни. Това не е победа.

Свѣтскитѣ хора иматъ право да разчитатъ на себе си; тѣ иматъ право да мислятъ, както искатъ, но духовнитѣ хора не могатъ да мислятъ като тѣхъ. За духовнитѣ хора е не само погрѣшно да мислятъ криво, но и грѣшно е. Ние трѣбва да се молимъ да дойде свѣтлината, да изгрѣе тоя день. Свѣтлината трѣбва да озари всички народи, да съзнаятъ, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ. Тѣ трѣбва да разбератъ, че методитѣ, съ които си служатъ, не сѫ човѣчни. Ако двама души искатъ да се биятъ, нека се замѣрватъ съ ябълки. Единиятъ да подхвърли една ябълка, другиятъ да подхвърли една ябълка и, който може да удари съ повече ябълки, той ще излѣзе победитель. Ще кажете, че е глупаво да се биятъ хората съ ябълки. А да се биятъ и убиватъ, както сега, е умно. За предпочитане е да воювашъ съ ябълки, отколкото съ сегашнитѣ орѫжия.

Сегашнитѣ хора лесно се обиждатъ. Не се отнесли съ нуждното внимание къмъ нѣкого, и той веднага се възмущава. Казва: Знаете ли, кой съмъ и отде ида? Знаете ли, на коя държава съмъ посланикъ? Ако си посланикъ на една държава, трѣбва да зачиташъ законитѣ на тая държава, и тя ще зачита твоитѣ права. Следователно, и ние, като дохождаме на земята, трѣбва да зачитаме нейнитѣ закони. Само така тя ще зачита нашитѣ права. Само така ще има правилна обмѣна между земята и насъ. Какво виждаме днесъ? Срѣщатъ се двама души, не се познаватъ, а се критикуватъ. Не е лошо да критикувашъ, но ако познавашъ нѣщата. Какво означава думата „критика“? Тя е съставена отъ две думи: крие и тика. Значи, критикътъ крие и тика нѣщата напредъ. Критикътъ скрива истината, а вади логическото заключение напредъ. Ще доказва, че нѣкой е правъ, защото билъ обиденъ. Какво представя обидата? — Муха, която безпокои човѣка. Той може лесно да се справи съ мухата. Достатъчно е да духне, и ще се освободи отъ нея. Ако не вложишъ мисъль и чувство въ духането, нищо нѣма да постигнешъ.

Единъ нашъ познатъ, отъ търновскитѣ села, крайно религиозенъ, решилъ да опита силата си, да види, доколко е напредналъ. Като се разхождалъ край селото, видѣлъ единъ бикъ между говедата и си помислилъ: Ще хвана бика за рогата и ще му заповѣдамъ да не реве. Приближилъ се до него, хваналъ го за рогата и му казалъ: Въ името на Господа Исуса Христа, заповѣдвамъ ти да мълчишъ! Съ едно мръдване бикътъ го повалилъ на земята. Говедарьтъ видѣлъ, какво става, и веднага дошълъ на помощь на нашия познатъ. Ако не бѣше говедарьтъ, апостолътъ нѣмаше да остане живъ. Питамъ: Трѣбва ли човѣкъ да се бори съ бикъ, за да опитва силата си? Бикътъ нека си реве. Неговото мѣсто е между говедата. Нека си пасе спокойно, а ти мини край него, безъ да го закачашъ.

Казвамъ: Не се занимавайте съ злото въ себе си. Не го пѫдете. Не е ваша работа да се борите съ него. Само любовьта може да се бори съ злото. Само мѫдростьта може да се бори съ злото. Само истината може да се бори съ злото. Ако любовьта, мѫдростьта и истината не могатъ да ви спасятъ отъ злото, никаква сила не може да ви помогне. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ сили, които излизать оть Бога и работятъ за нашата свобода. Да приложимъ любовьта за основа, да освободи живота. Да приложимъ мѫдростьта за основа, да приемемъ знанието. Да приложимъ истината за основа, за да станемъ свободни. Ако не приложимъ любовьта въ живота си, никакво знание, никаква свобода не можемъ да придобиемъ.

Знание е нуждно на съвременнитѣ хора, да разбиратъ, какво мѣсто да заематъ, какви врьзки да правятъ помежду си. Тръгнешъ съ нѣкого, туришъ го отъ лѣвата си страна, той заема дѣсната; туришъ го надѣсно, той заема лѣвата страна. Той не разбира, че ако върви отлѣво, ще изгуби разположението си. Много пѫти съмъ правилъ опити съ своитѣ приятели, но тѣ, като не разбиратъ, какво правя, постѫпватъ по своему. Не е безразлично, дали ще вървишъ отъ лѣвата или дѣсната страна на човѣка. Нѣкой седне на края на трапезата и се чувствува обиденъ. Повечето хора се борятъ за първитѣ мѣста. И въ времето на Христа двама отъ ученицитѣ Му, Заведеевитѣ синове, пожелаха единъ отъ тѣхъ да седне отлѣво на Христа, а другиятъ — отдѣсно. Който иска да седне отлѣво или отдѣсно на Христа, трѣбва да има знание. Правило е: ако умътъ работи повече въ човѣка, тури го отъ лѣвата си страна; ако сърдцето му работи повече, тури го отъ дѣсната си страна. Ако не спазвате тия правила, често ще изпадате въ противоречия. Дѣсната страна на човѣка е свързана съ свѣтлината, а лѣвата — съ топлината. Нѣкои хора обичатъ топлината, а други не обичатъ да стоятъ на топло. Който обича топлината, трѣбва да стои надѣсно, дето е свѣтлината. Който обича свѣтлината, има права мисъль; той трѣбва да стои налѣво. Само така ще се оправятъ работитѣ. Сърдцето има нужда отъ помощьта на ума, а умътъ — отъ помощьта на сърдцето. Умътъ и сърдцето се нуждаятъ отъ помощьта на душата и на духа. Духътъ следи, наблюдава, какво прави човѣкъ и тихо му нашепва: Не постѫпвашъ добре. Ако постѫпва добре, пакъ му нашепва: Добре постѫпвашъ. Колкото и да се оправдавашъ за постѫпката си, той казва : Нищо не те оправдава. Колко трѣбва да продавашъ стоката си? Колкото струва, толкова ще я продавашъ — нито повече, нито по-малко. Защо ще преувеличавашъ нѣщата? Ще продавашъ крушитѣ или ябълкитѣ толкова, колкото струватъ. Тежка, хубава била крушата. Колкото да е голѣма една ябълка или круша, ще тежи 200 — 300 гр. — единъ килограмъ не тежи. Понѣкога и природата, когато възпитава, увеличава или намалява нѣщата. Обаче, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за нѣщата, да ги вижда такива, каквито сѫ въ действителность. Всѣки трѣбва да се вслушва въ ума, въ сърдцето си, да не излиза отъ рамкитѣ на своето естество. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Тѣ не слушатъ ума, сърдцето, душата си и очакватъ да излѣзе нѣщо особено отъ тѣхъ. Това е невъзможно. Нищо не може да стане повече отъ това, което Богъ е създалъ. Той създаде свѣта. Какво повече може да направи човѣкъ? Богъ е работилъ милиарди години за създаването на свѣта, и още милиарди години ще работи върху него. Това не се иска отъ човѣка — търпение се иска отъ него. Трѣбва да свършишъ една работа за единъ часъ — не скѫсявай времето, нито го увеличавай. Ако скѫсишъ или увеличишъ времето, работата нѣма да се свърши добре.

Едно се иска отъ човѣка: Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка да произтичатъ отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Тогава и той ще се ползува отъ мисъльта, отъ чувството и отъ постѫпката си, но и окрѫжаващитѣ ще се ползуватъ. Както азъ се ползувамъ отъ хубавата вода, така и околнитѣ ще се ползуватъ. Както азъ се ползувамъ отъ чистия въздухъ, така и околнитѣ ще се ползуватъ. Посрѣщайте светлината съ любовь, за да се ползувате отъ нея. Ще кажете, че слънцето грѣе силно. Не гледайте слънцето, когато грѣе силно. Гледайте го сутринь, когато изгрѣва. При това, има особенъ начинъ за възприемане на слънчевата свѣтлина, не само чрезъ очитѣ. Малко хора могатъ да използуватъ правилно свѣтлината, въздуха и водата. Повечето хора дишатъ само съ дробоветѣ си. Има и другъ начинъ на дишане — чрезъ астралното тѣло, или чрезъ етерния двойникъ. Съветвамъ едного да прави шесть вдишки, шесть задържания на въздуха и шесть издишки. Той ме пита, не може ли по-малко отъ шесть. Другъ ме пита, не може ли повече отъ шесть. Първиятъ иска да съкрати вдишкитѣ, вториятъ иска да ги увеличи. И двамата не разбиратъ правилно закона за дишането. Азъ взимамъ числото шесть като число на Венера, да смекчи нѣщата — всичко да става по пѫтя на най-малкото съпротивление. При любовьта нѣщата ставатъ съ най-малки разноски. Вънъ отъ любовьта, разноскитѣ се увеличаватъ. Любовьта не обещава голѣми резултати. Тя започва съ малки величини, съ малки сѣменца, които поставя при благоприятни условия. Въ скоро време тѣ порастватъ, ставатъ голѣми дървета, които даватъ изобилно плодъ. Който прави голѣми кѫщи, той не се движи по закона на любовьта — другъ законъ го рѫководи. Безъ любовь нѣма животъ, нѣма знание, нѣма свобода. Безъ любовь нѣма движение, нѣма учение, нѣма работа.

Какво представя любовьта? — Разумно отношение на Бога къмъ насъ. Чрезъ това отношение ние възприемаме Божията мисъль, Божието чувство, Божията сила. — Какво носи любовьта за човѣка? — Всички права. Тя дава истинска свобода. Чрезъ любовьта човѣкъ опредѣля своето синовно отношение къмъ Бога. Откажешъ ли се отъ любовьта, ти губишъ правата си, губишъ свободата си, губишъ синовното си отношение къмъ Бога и ставашъ слуга. На слугата се плаща, а на сина се отговаря съ любовь. Синътъ става наследникъ на баща си. И слугата, и синътъ сѫ на мѣстото си, но всѣки трѣбва да знае своето мѣсто, своитѣ права и задължения. Ако искате да станете наследници на любовьта, ще работите по нейнитѣ закони. Ако искате да ви плащатъ, ще станете слуги.

Казвамъ: Отворете покрива на вашата кѫща, да се освѣти тя. Има кѫщи, които не се освѣтяватъ добре — прозорцитѣ имъ сѫ малки. За да се освѣтяватъ, както трѣбва, отворете и покрива имъ. Бихъ желалъ и вашитѣ глави да се освѣтяватъ не само чрезъ очитѣ ви, но и чрезъ покрива ви. Човѣкъ е на правъ пѫть въ живота си, когато започне да приема свѣтлината и отъ горната часть на главата си. Ония отъ васъ, които желаятъ да работятъ съзнателно, нека направять опитъ, да видятъ, колко мисли, колко чувства и колко постъпки се възприематъ по пѫтя на любовьта. Всѣки трѣбва да знае за себе си, колко отъ неговитѣ мисли и чувства се възприематъ и прилагатъ съ любовь. Кажешъ ли, че нѣкой е лошъ, ти не живѣешъ по закона на любовьта. Отъ гледището на любовьта нѣма лоши нѣща въ свѣта. Ако яденето, което ядешъ, е горещо и изгори устатата ти, яденето ли е лошо, готвачътъ ли е лошъ, или ти самъ си виновенъ за това. Погрѣшката е въ готвача, ако не те е предупредилъ. Погрѣшката е твоя, ако ядешъ бързо. Обаче, яденето е добре сготвено. Това, което хората наричатъ зло, не е нищо друго, освенъ горещо ядене. Не бързай, почакай малко, да истине яденето, и тогава яжъ. Казватъ за нѣкого, че е много студенъ човѣкъ; за другъ казватъ, че е много горещъ. Вината е въ рѫката. Ако рѫката ти е студена, не се рѫкувай съ хората, докато не се стоплишъ; ако рѫката ти е гореща, не се рѫкувай, докато не се разхладишъ; ако рѫката ти е влажна, пакъ не се рѫкувай, докато не се изсуши. Не е добре рѫката на човѣка да бѫде много суха. Рѫката на болния е или гореща, или студена. Следователно, ако и твоята рѫка е много гореща, или много студена, това показва нездравословно състояние.

Кое е естественото състояние на човѣка? Естественото състояние на човѣка изисква свѣтълъ умъ и топло сърдце. Не е естествено сърдцето на човѣка да истива; не е естествено умътъ му да потъмнява. Избѣгвайте студенината на сърдцето. Избѣгвайте тъмнината на ума. Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тия правила, за да бѫдете здрави, бодри и силни.

*

2. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 17 октомврий, 1943 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.