Jump to content

1917_01_14 Марта и Мария


Ани

Recommended Posts

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). 
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

 

Марта и Мария.



„А Марта се мълвѣше за многото

слугуване; и застана та рече: Го-

споди, не брѣжишъ ли, че сестра ми

ме остави сама да слугувамъ? Речи

ѝ, прочее, да ми помогне. Отговори

Иисусъ и рече ѝ; Марто, Марто, гри-

жишъ се и се мълвишъ за много

нѣща; но едно е потрѣбно: а Мария

избра добрата частъ, която нѣма да

се отнеме отъ нея“. *)


*) Ев. Лука, 10: 40 - 42.



 

Върху Марта и Мария много се е говорило. Тѣ прѣдставятъ два принципа въ човѣшката душа — активниятъ и пасивниятъ. Въ Марта и Мария ние имаме двѣ жени, два характера противоположни, двѣ състояния на човѣшкото сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, умъ отправенъ къмъ единъ вѣченъ принципъ, крѣпящъ се на една вѣчна основа; а другото състояние е като на морскитѣ вълни,като на малкитѣ клончета на дърветата—постояненъ кипежъ, постоянно клатуш-кане. Христосъ, обаче, посочва на Марта кое е сѫщественото, като ѝ казва: «Ти се мълвишъ за нѣща, който не сѫ сѫществени, който сѫ извънъ дѣйствителностьта, но Мария избра нѣщо по-сѫществено». Мнозина отъ васъ спадатъ къмъ тия два характера — нѣкоя е Марта, друга Мария. Мариитѣ сѫ изобщо благородни жени. Тѣ сѫ добри, иматъ отлично тѣлосложение, лице красиво, погледъ мекъ, чело симетрично, носъ правиленъ, а по сърце тѣ сѫ меки, нѣжни, отзивчиви къмъ страданията на хората, готови да помагатъ. «Мария» на еврейски значи солена вода. Мария всѣкога посолява свѣта; благодарение на нея, той не се разваля, не се вкисва, не гине, и, когато вие имате марийния принципъ у васъ, вашето сърце не се разлага. «Марта» излиза отъ «мара», което значи горчивъ, киселъ, буенъ; тъй че този горчивъ принципъ у васъ постоянно се люти, гнѣви, недоволенъ е, и това той го прави не отъ зла мисъль, но защото е единъ принципъ много активенъ, който, откѫдѣто мине, иска отворенъ пѫть. Ако е Марта, ще видите, че сутринь, като стане въ кѫщи, всички слуги сѫ на кракъ, викъ, крѣсъкъ; вдигне ли метла, всички бѣгатъ на половинъ километъръ; тя казва: «Всичко тукъ трѣбва да бѫде въ редъ и поредъкъ». Тази Марта е и въ черкви, и въ училища, и въ сѫдилища — навсѣкѫдѣ я има. Тя е необходима: но не давайте прѣимущество нито на нея, нито на другата — нито на единия, нито на другия принципъ.         

Съ тѣзи два принципа ще свържа други два принципа, които формулирамъ така: принципъ на висшето и принципъ на нисшето. Принципътъ, който се олицетворява въ Мария, прѣдставя висшето, което показва какъ да служимъ на Бога,какъ да сме въ хармония съ висшитѣ сѫщества, светиитѣ, ангелитѣ, които знаятъ повече отъ насъ, знаятъ да се подчиняватъ — ще седнемъ тихо и спокойно при нозѣтѣ на Учителя да се учимъ. Ще кажете: «Колко сѫ учители?» — Единъ е Той, единъ Учитель азъ познавамъ. Той може да има 250000 косми на главата, но това не ще рече, че сѫ 250000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но тѣ не сѫ дръвчета. Обаче, въ дървото и клончетата му прониква единъ животъ. Така трѣбва да стои единството въ ума ви. И когато дойде Учительтъ, духътъ, който е въ васъ, били сте мѫже или жени, трѣбва да слушате дълбоко въ себе си този гласъ на меката нѣжность, на любовьта. Любовьта не е кисела. Кое въ живота обичате? Да си прѣдставимъ, че всичко въ свѣта е само отъ Марти; задигнали метли, вдигнали прахъ, викове — каква музика ще бѫде то? Вѣрвамъ, че кѫщитѣ щѣха да бѫдатъ добрѣ наредени, щѣше да има мебели хубави, хубави дрехи, всичко щѣше да бѫде въ редъ и поредъкъ, щѣхме да имаме прѣкрасни форми, но животъ не щѣше да има. Обратно, ако бѣха само Марии, тогава всичко щѣше да бѫде соль, но, ако нѣмаше Марти, какво щѣше да се осолява?Тази Мария има отношение къмъ нѣщо друго,къмъ нѣкакъвъ другъ принципъ, къмъ нѣкаква друга основа. Висшиятъ принципъ, Мария, ни показва пѫтя, по който трѣбва да служимъ на Бога индивидуално. Въ това служене ще намѣримъ смисъла на нашия животъ, и то доколкото разбираме вѫтрѣшния смисълъ на нашата душа, ще разбираме и другитѣ сѫщества, които живѣятъ около насъ. Щомъ научимъ първия, висшия принципъ — да се подчиняваме на Бога, тогава ще научимъ и другия принципъ — да се подчиняваме на всички низши елементи — да подчинимъ нисшия принципъ у човѣка. И когато съврѣменната наука твърди,че иска да подчини природата, азъ подразбирамъ, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шумъ. Трѣбва да се научимъ да бѫдемъ добри господари Онзи, който не се е научилъ да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бѫде господарь, и всѣки отъ васъ, който иска да бѫде господарь, най-първо трѣбва да научи да бѫде слуга, слуга на Бога, да се подчинява: да научи този висшъ законъ, да седне, както Мария, при нозѣтѣ на Христа. И казва Христосъ: «Тази добра часть на Мария нѣма да ѝ се вземе». Ще приведа единъ примѣръ за обяснение на тази идея. Може да е легенда. Разправятъ за великия цигуларь Паганини, че единъ день, въ обиколкитѣ си по Европа, дѣто давалъ концерти, по пѫтя си въ единъ градъ, забѣлѣзалъ единъ старъ 60-годишенъ цигуларь, съ рѫцѣ треперящи, съ прѣмрѣжени очи, на земята прѣдъ него стои копанка, цигулката сѫщо, понеже не може да свири. Паганини се спрѣлъ прѣдъ стария цигуларь, взелъ цигулката му и, като започналъ да тегли лѫка, мало и голѣмо се събрало наоколо му. Свирилъ 2—10—20 минути, и всички хора започнали да тургатъ въ копанката златни и сребърни монети. Свирилъ, докато копанката се напълнила. Ето тъй Паганини принесълъ своя даръ на бѣдния старецъ. Бѣдниятъ този старецъ стоятъ при нозѣтѣ на Паганини,както Мария при нозѣтѣ на Христа, и не е казвалъ: «Чакай да видя какво ще излѣзе, а е слушалъ какъ майсторътъ свирилъ. «Да» казалъ е — «виждамъ сега моя великъ учитель, майсторъ на живота». Копанката — това е съсѫдъ, въ който сѫ се сипѣли велики добри мисли. Когато и у васъ дойде да засвири този великъ Учитель, вашата копанка ще се напълни съ благородни мисли и желания, и вие нѣма да бѫдете кекави и немощни, но млади, свѣжи, добри и силни. Азъ бихъ желалъ въ даденъ случай и вие да направите това. Не да посветите цѣлия си животъ на това, защото Христосъ, като похвалява Мария, иска да ни каже: «Азъ не искамъ да ми дадете всичкото си врѣме,а само това, което не знаете какъ да употрѣбите, па колкото малко и да е това врѣме. А другото врѣме, прѣзъ което сте заети, свободни сте, вършете си своитѣ длъжности въ живота». Великото учение ни най-малко не подразбира да оставимъ другитѣ си длъжности въ живота; но онзи часъ, който е опрѣдѣленъ за Мария, трѣбва да го дадемъ. Този Панагини не всѣкога се спира, то е рѣдкость. Оставя цигулката и си заминава. Така и Христосъ ще се спре нѣкой пѫть при васъ, въ живота ви, когато сте обрѣменени, отегчени, когато мислите, че вашиятъ животъ нѣма смисълъ, не сте полезни, като-че изкуството, което учите, нѣма цѣна; тогава Той ще се спре и ще посвири съ вашата цигулка. Тамъ е щастието — да чуешъ единъ великъ учитель какъ свири, или да видишъ единъ великъ художникъ какъ рисува. Това учение трѣбва да учимъ — учението да благоговѣемъ прѣдъ Бога и да Му се подчиняваме, въ което подчинение ще научимъ велики добродѣтели. Отъ какво произлизатъ съврѣменнитѣ стълкновения между хората? Отъ това, че хората сѫ кисели, не сѫ меки, нѣжни. Ако всички хора бѣха меки, нѣжни, животътъ би билъ щастливъ — вѫтрѣшно и външно. Ако хората биха се взаимно почитали, ако имаха взаимна отстѫпчивостъ, щѣше да има велика хармония въ живота. Азъ не ублажавамъ хора, които всѣки день се каратъ единъ съ другъ: тѣ всѣки день роптаятъ противъ Бога. Слушамъ симо роптания: и на учени, и на свещеници, лѣкари, професори, проповѣдници — всички роптаятъ. Свещеници, лѣкари, като имъ даватъ пари, недоволни сѫ отъ даденото, малко били; Господь на други далъ повече, а на тѣхъ по-малко — това е вече роптание. Ако е овчарь, ще каже, че кошарата му е малка, иска повече — и това е роптание. Учениятъ и той роптае, че малко способност му сѫ дадени. Кой е виноватъ? Все Господь! Не само за васъ говоря, които сте тукъ, а и за онѣзи, които сѫ отвънъ — всички роптаятъ. Законътъ на висшето е винаги да блика благодарность и обичь къмъ Бога.
          
Нѣкои питатъ; «Кѫдѣ е Господь? какъ да Го намѣримъ? » Господа могатъ да го намѣрятъ и малкитѣ дѣца. 2,000 години вече става какъ философитѣ аргументиратъ да докажатъ дѣ е Господь — на небето ли е, на звѣздитѣ ли е, на земята ли е, или въ човѣшкото сърце. Още Го търсятъ, никой не Го е намѣрилъ. Проповѣдницитѣ казватъ, че е въ човѣшкото сърце; астрономитѣ — че е въ вселената, като теготение; нѣкои казватъ, че Го има, други казватъ, че Го нѣма. Ще ви прѣдставя една фигура, за да видите на какво се базиратъ вашитѣ философи. Прѣдставете си, че Господь, както слънцето, изгрѣва и залѣзва всѣки 24 часа отъ изтокъ къмъ западъ; прѣдставете си още, когато Господь изгрѣва, вие заспивате и спите, докато Той залѣзе, и когато залѣзе, вие се събуждате и Го търсите цѣла нощь. Като не Го намѣрите, вие отново заспивате, когато зора пукне, и, като залѣзе, отново цѣла нощь Го търсите. Минава день, два, мѣсецъ, година, десеть години, много врѣме минава, вие все Го търсите и не Го намирате никѫдѣ. Азъ казвамъ: Измѣнете само отношенията на нѣщата — спете вечерь, а бѫдете будни сутринъ, когато изгрѣва слънцето, и ще видите Господа, ще Го намѣрите. Азъ Го виждамъ всѣки день, спя вечерь, а сутринъ, като пукне зора, ставамъ да Го посрѣщамъ. Ето философията на живота. Господь като слънце изгрѣва. А какво правятъ сегашнитѣ хора нощемъ? По концерти, балове, театри, а когато Господь изгрѣва, спятъ. Аристократи, отъ благородното добро утро! Всички хора, които спятъ сутринь и деня, сѫ отъ културата на бухалитѣ. Ето защо тѣ страдатъ. А тази нощна култура трѣбва да се замѣсти съ дневната култура. Щомъ се пукне зора, ще станешъ, ще се изправишъ и ще чакашъ най-малко 1/2 часъ, Господь слѣдъ това ще се покаже на твоето лице, ще почерпишъ отъ Него сила, енергия, здраве и прѣзъ цѣлия день ще бѫдешъ бодъръ и силенъ да се боришъ. Нѣкои философи пъкъ казватъ: «Господь е аристократъ, Той не приема всички, трѣбва да се облѣчемъ прѣдъ Него». Азъ ще ви прѣдставя друга фигура за възражение: когато слънцето изгрѣва, всички животни, и добри, и лоши, и красиви, и грозни, всички излизатъ съ своята прѣмѣна, каквато иматъ. Господь огрѣва всички: и змиитѣ, и гущеритѣ, и комаритѣ, и всички гадове, които правятъ толкова злини. Той не имъ казва: «Ти трѣбва да се скриешъ въ дупката си». По сѫщия начинъ явете се и вие прѣдъ Бога и напечете се. Това е смисълътъ на живота. Ние не страдаме отъ това, че на земята има много змии: тѣхното число е опрѣдѣлено, тѣ сѫ на мѣстото си, но, когато станатъ два пѫти повече, отколкото трѣбва, непрѣмѣнно ще се унищожи излишното число.Когато вълцитѣ сѫ опрѣдѣлено число, тѣ сѫ на мѣстото си, но, когато се намножатъ, излишното пакъ число трѣбва да се унищожи. И тъй, ако не впрегнете всѣка мисъль и всѣко желание вѫтрѣ въ себе си, т. е., ако не сте се научили да служите на Бога, тази мисъль, това желание ще ви заповѣдва. И тогава, по сѫщия законъ, както вие се противите на Бога, така и вашитѣ желания и мисли ще ви противодѣйствуватъ. Това, което ви говоря, ако може да го приложите въ живота си, ще видите, колко ефикасно е.
          
Нѣкои казватъ: «Да възпитаме свѣта, хората». Въ този смисълъ азъ не вѣрвамъ въ възпитанието, защото всички хора сѫ индивидуални клѣтки на Божествения организъмъ, на Божест-веното тѣло, та всѣки отдѣлно трѣбва да възпита самъ себе си. Азъ не мога да ви заповѣдвамъ: то би значило да светотатствувамъ — да лъжа Бога. Азъ не искамъ да заповѣдвамъ. Защо? Защото тѣзи хора сѫ господни, нѣмамъ право да заповѣдвамъ и злоупотрѣбявамъ съ чуждитѣ нѣща; имамъ право да бѫда господарь само на моитѣ мисли и желания; на тѣхъ мога да заповѣдвамъ; но на всичко, което е извънъ мене, ще трѣбва да слугувамъ. Така и вие трѣбва да правите.

Тогава ние ще слѣземъ къмъ низшитѣ елементи — къмъ неразумното. Какво казва Библията въ първата глава? Богъ създаде небето въ първия день, а послѣ — земята. Небето, разбирамъ, Мария, а земята — Марта. Земята била неустроена, значи, кисела. Ученитѣ хора казватъ, че, когато тази Марта се явила, около нея имало буря, ураганъ, огънь, издигане на пара, и тогава Богъ казалъ на Марта: «Марто, Марто, много шумъ вдигашъ, прогресътъ не е тамъ; Мария избра добрата часть — погледни начорѣ». Земята, Марта, погледнала нагорѣ и започнала да се върти около себе си и около слънцето. Така се образувалъ животъ около нея, образували се много сѫщества и най-послѣ човѣкътъ. Като свършилъ Господь работата Си, казалъ: «Всичко около Марта е добрѣ». И стана день първи, а слѣдъ това дойде день втори до седми. Сега, нѣкои отъ васъ сѫ Марта — вдигашъ шумъ, отъ сърцето и отъ ума имъ излизатъ пламъци. Нѣма Марта езера, ни рѣки, и великиятъ Учитель казва: «Марто, Марто, не се смущавай, само едно е необходимо, Небето, разумното, великото въ свѣта, погледни нагорѣ, то е, което ще ти даде смисълъ». Когато и вие повдигнѣте погледа си, веднага вашиятъ духъ ще почне да се движи правилно около своя центъръ, и вие ще намѣрите смисъла на живота. Да имашъ смисълъ въ живота, то значи да имашъ центъръ, около който да се движишъ, който центъръ всѣки день да изпраща необходимото и нужното зарадъ тебъ.
          
И тъй, Богъ е създалъ едноврѣменно въ насъ и Мария и Марта — тѣ сѫ двата полюса на човѣшката душа. Азъ бихъ могълъ да ви обясня нѣкога вѫтрѣшния смисълъ на тѣзи два принципа, които дѣйствуватъ въ свѣта. Но отъ многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува извѣстни утайки, и хората почватъ да се смущаватъ, кое да вършатъ. Единъ ученикъ отъ едно евангелско училище при единъ урокъ по българска граматика, която малко разбиралъ, като дошълъ учительтъ, за да се оправдае, казалъ: «По български езикъ има много граматики, отъ Икономовъ, Григоровъ и др., по коя да уча?» Еднъжъ, дважь, най-послѣ учительтъ му отговорилъ: «Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономовъ, на Григоровъ, азъ не искамъ да зная, ти ще учишъ по моята». Като дойде Господь, казвате Му: «Има философи като Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой, които еди-какво-си казватъ, но има противорѣчие въ тѣхъ, какво да слѣдваме?» Господь ще ви рече: «Ще слѣдвате това, което Азъ ви казвамъ». И когато искате да слѣдвате Божествената Истина, трѣбва да се вдълбочите въ вашата душа; тогава ще разберете живота въ другъ смисълъ. Въ васъ ще се образуватъ други способности, ще видите, че около васъ има други сѫщества, много по-велики, които творятъ, и ще кажете: „Колко сме били слѣпи!“ Питамъ васъ, които разсѫждавате: „Ако бѣхте въ положението на една мравка и ако единъ философъ стѫпѣше върху васъ и ви смачка, какво щѣхте да мислите за неговитѣ крака?“ Щѣхте да кажете: „Една канара падна върху насъ и ни смачка“; а тази канара съставлява малка частица отъ този гигантъ. Нѣкой день казвате: „Сѫдбата ме прѣслѣдва, гони“. А това не е нищо друго, освѣнъ кракътъ на нѣкой великъ философъ, който ви е настѫпилъ. Не трѣбва да се изпрѣчвате на пѫтя на философитѣ, на ученитѣ хора: тѣ нѣма да се спратъ зарадъ васъ; тѣ вървятъ по своя пѫть, и ако се изпрѣчите, кракътъ на философа ще ви смаже. Когато ми се оплаквате, ще ви кажа: Не ви е мѣстото на този философски пѫть, вие сте мравки, други пѫтеки си изберете. Ето философията на живота. Като гледамъ нещастието на единъ човѣкъ, поглеждамъ нагорѣ и виждамъ единъ гигантъ, който го е настѫпилъ и смазалъ.
          
И така, Господь е направилъ свѣта, всички свѣтове. Има въ млѣчния пѫть 18.000.000 слънца, и всѣко едно отъ тѣхъ се движи по своя опрѣдѣленъ пѫть, и между слънце и слънце има по 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъсване. Господь е начерталъ тия пѫтища. И около вашия животъ Той е начерталъ извѣстенъ пѫть, извѣстно пространство и ви казва: „Никога да не прѣминете границата на вашето царство“. Вие искате да направите договоръ съ други нѣкои царства; мѫжетѣ и женитѣ отъ двѣ царства направиха договоръ, за да образуватъ едно царство, и се скараха. Защо се каратъ? Нека всѣки царува въ своето царство. „Ела, казва нѣкой, да си туримъ паритѣ на едно мѣсто и да си ги пазимъ“. Всѣки да си държи паритѣ въ своята кесия. Никому не повѣрявайте паритѣ си. На земята, комуто и да ги повѣрите, ще ви ги задигне. Затова казва Христосъ:„Внесте богатството си горѣ“. Горѣ, горѣ! Това е истинскиятъ смисълъ на живота, И тъй, ние сме криви за това, че искаме да изопачимъ живота си, който Богъ е наредилъ. Азъ зная, нѣкои хора мразятъ нѣкого и го носятъ навсѣкѫдѣ съ себе си. Оставете го, дръжте само Бога: Той е, Който осветява, Него пуснете въ своята светая светихъ. Днешнитѣ хора сѫ многобожни: иматъ богове на труда, на славата, на силата и имъ кадятъ темянъ. Вземете вашия чукъ и всички тѣзи идоли изхвърлете вънъ или ги строшете; седнете слѣдъ това при нозѣтѣ на вашия Учитель и вие ще разберете вѫтрѣшния, дълбокия смисълъ на вашия животъ. Това е, което Христосъ иска да каже — че доброто, което Мария има, нѣма да ѝ се отнеме. Ти се тревожишъ за много работи, казвашъ: туй имамъ, онуй имамъ; ти си господарь на тѣзи нѣща, вземи ги и ги изхвърли. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, нѣкои господари седнали на столъ, като мене сега, и заповѣдватъ. Иска да му се подаде нѣщо, което и той самъ може да си вземе, дрънка звънеца — дрънн! Никой не се явява. Вика единъ пѫть, вика два пѫти и най-послѣ ще излѣзе да се кара. Абе приятелю, стани, вдигни си самъ това нѣщо, може да си го направишъ самъ. Обущата му сѫ на петь крачки отъ него — дрънн! да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика и ще се сърди. Вземи си ги самь, защото спокойствието и мирътъ, които имашъ, струватъ повече, отколкото това, че слугинята не е донесла наврѣме обущата. Може и самъ да го направишъ; вземи си обущата, а послѣ дай единъ моралъ на слугинята да идва наврѣме. Това е, което Господь изисква, защото тази слугиня не е слугиня на васъ, а е нѣкому другиму слугиня Нѣкой пѫть азъ ви казвамъ, че съмъ слуга, но не на васъ, не на хората азъ съмъ слуга, а на Бога. Въ града Лондонъ, единъ баптистъ проповѣдникъ отива при другъ проповѣдникъ, на име Спърджънъ и, за да си даде по-голѣма важность, написва на картичката си: „Единъ твой братъ во Христа те чака вънъ да те види“. Спърджънъ написва на другата страна на картичката: „Кажете му, че сега имамъ работа съ Господаря му“. Дойде ли нѣкой отвънъ и ти каже: „Твой братъ въ Христа те чака вънъ“, ти му кажи, че се разговаряшъ съ Господаря му. И тази слугиня, която ти си викалъ отвънъ за обущата, тя имала работа съ Господаря си, и ако ти нарушишъ нейното спокойствие, Господарьтъ ѝ ще те хване за ухото. Това е най-великата философия, която съврѣменнитѣ хора трѣбва да изучатъ. Слуги трѣбва да бѫдемъ на Бога! Когато научимъ този великъ законъ, отношенията между насъ ще дойдатъ въ нормалния си пѫть. Азъ слѣдя хората: разположенъ ли си, всички хора ти сѫ приятни; неразположенъ ли си, станалъ ли си неправилно, излѣзълъ ли си съ краката навънъ, прѣзъ цѣлия день хората сѫ ти криви. Това състояние може да продължи седмица, мѣсецъ; него ние наричаме нова философия — песимизъмъ, а хората — песимисти. За да оправдаете негова недостатъкъ, казвате:„Той е песимистъ“ — споредъ думитѣ на Шопенхауера. Всички сте философи. Българитѣ стоятъ по-високо даже и отъ Шопенхауера: у всички има тази отсѣнка на песимизъмъ; българинътъ скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на Шопенхауера — дохожда Марта. Азъ казвамъ само едно: Ти си длъженъ да се подчинишъ на Бога, не Му слугувашъ, и затова всички тѣзи нѣща сѫ те сполетѣли. Никаква друга сѫдба нѣма въ свѣта, и въ деня, когато ти се подчинишъ на Бога, на сѫдбата си, всички други ще ти се подчинятъ.
          
Това е учението за Мария и Марта. Мария — това е Небето, Марта — земята. Мария — това е висшето въ сърцето, Марта — низшето въ сърцето. Мария — то е висшето въ ума, теософитѣ го наричатъ висши манасъ, Марта — то е низшиятъ манасъ и т. н. Вие, като отидете въ вашитѣ домове — азъ ги виждамъ, тѣ сѫ величествени — тогава кажете си: „Ела Марто, ела Марио, вие сте двѣ добри сестри. Христосъ, Той е висшиятъ Духъ, висшиятъ Принципъ. Ако Мария отговорѣше на Марта, трѣбваше да каже: "Чакай малко да послушамъ, послѣ ще ти помогна“. Христосъ говорѣше, затова Мария нищо не работѣше. Като се върнете сега въ кѫщи, ако се разсърдите, развикате, ще кажете: „Марто, знаешъ ли какво казва Учительтъ? Ти трѣбва да се подчинявашъ“. Мария трѣбва да бѫда благородна, деликатна, да говори сестрински да ѝ каже; „Чакай малко, сестро, азъ послѣ ще ти бѫда въ услуга“. Така трѣбва да говори Мария. И когато сестра ѝ говори строснато, тя да каже:„Колко хубаво,колко приятно говоришъ!“ защото между благородното и неблагородното има извѣстна хармония, между любовьта и умразата има сродство. Азъ ги зная и двѣтѣ тия сестри. Но, който влѣзе между тѣхъ, тѣ отъ обичь го задушватъ. Задушавтъ го, а, като умре, казватъ: „Какво направихме!“ Но любовьта казва: „Хайде да го възкръсимъ! Умразата казва: „Азъ ще го заровя“. — „Добрѣ“ казва любовьта. Турятъ му пръсть, но послѣ дохожда любовьта отгорѣ и като го напече, хопъ, изкочи — възкръсява го. Умразата и любовьта постояно работятъ въ свѣта, а вие имате толкова лошо мнѣние за умразата, за завистьта. Тѣ сѫ змии, гущери, но приятни въ нѣкои случаи. Какъвъ би билъ свѣтътъ безъ гущери, змии, мушички и т. н.? Пакажете такъвъ свѣтъ. Дѣ е вашиятъ по-добъръ? Не, тъй, както е направенъ този свѣтъ, е великъ по своитѣ замисли, великъ по своитѣ изражения. А това, отъ което се постоянно оплаквате, то е дисхармонията, която е вѫтрѣ въ васъ, то е Марта, неустроената земя; този шумъ, който постоянно вилнѣе въ насъ, той именно нарушава тази хармония. Духъ Божи трѣбва да слѣзе и да си каже думата. И тъй, Духътъ е слѣзълъ и заповѣдва. Той работи. Имайте вѣра нопрѣодолима въ този великъ принципъ, който живѣе въ Мария;имайте вѣра и въ принципа,който живѣе въ Марта; имайте вѣра въ Христа, защото Христосъ, Който седи върху тѣхъ, ги съединява. Съединете и вие тѣзи три: вашиятъ духъ, вашата Мария и вашата Марта, и започнете новата година съ това. Азъ не довръшвамъ, оставямъ една голѣма междина между всичко казано, за да видя какъ ще рѣшите ребуса. Азъ съмъ ясновидецъ, и като гледамъ на вашего бѫдеще, виждамъ какъ едни ставатъ, други падатъ, виждамъ какъ едни вървятъ по пѫтя, а други криволятъ; но всички въ края на крайщата ще бѫдатъ добрѣ, само че ще има клатушкане и закъснѣване. Когато се качатъ на нѣкой голѣмъ параходъ въ океана, нѣкои отъ клатушкането на парахода повръщатъ, а други — не. Колко сѫ интересни тѣзи аристократи въ океана; въ първия день напети, облѣчени, украсени съ пръстени, гердани, всички весели, доволни; но, като се залюлѣе параходътъ, всички ставатъ замислени, като философи, като-че слушатъ нѣкоя важна проповѣдь. Втория день започватъ да усѣщатъ въ корема нѣкакво разстройство, почва яденето на лимони, лѣгане по пода и повръщане. Но, като ислѣзатъ на суша, — „Какъ минахте океана?“ — „Благополучно“. Ох-о-о ! Този океанъ отъ земята до Небето докато го минете, колко пѫти ще повръщате! Ще кажете; „Много мѫчна работа е!“ Но, като излѣзете на суша, ще имате отличенъ апетитъ, защото много хубаво ще бѫдете прѣчистенъ Тази Марта въ океана вдига голѣмъ шумъ наоколо си, разтръсва параходи, създава викове, плачъ, но, щомъ излѣзете на брѣга, щомъ дойде Мария, вие казвате: „Слава Богу, минахме благополучно“. Не бойте се, бѫдете винаги при вашия великъ Учитель, за да може да разрѣшите въпроса на живота. Много сложни задачи имате въ живота: възпитание на дѣцата, отношения на мѫжа и жената единъ къмъ други, отношения къмъ обществото, отношения къмъ човѣчеството. Много задължения имате. Какъ ще ги завършите? Нѣкои мислятъ, че, като станатъ християни, нѣматъ задължения. Не! тъкмо обратното, християнинътъ има повече и трѣбва да изпълни много добрѣ своитѣ задължения, и, когато завръшва деня, трѣбва да усѣща велико спокойствие, че е свършилъ онова, което е трѣбвало да свърши, а което не е направилъ, да го тури въ програмата си за другия день. Единъ день ще бѫдете Марта, другъ день — Мария, а когато бѫдете при нозѣтѣ на вашия Учитель, тогава нека и Марта и Мария, всички да утихнатъ, за единъ часъ всичко да утихне.
          
Тамъ е учението и мисъльта, която Христосъ прокарва. Научете се да служите на Висшето, за да бѫдете господари на низшето.


 

(Бесѣда, държана на 14. януарий 1917 г.).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...