Jump to content
Ани

1932_03_20 Що да сторя

Recommended Posts

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932).

Том II. Бургас, 1993.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Що да сторя

„И нѣкой си голѣмецъ го попита и рече: Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?” (Лука 18:18)

Ще прочета 30 глава отъ Притчитѣ, отъ 4 стихъ.

Днешната беседа азъ я кръщавамъ „Що да сторя.” - Що да сторя? Тукъ има три букви, които изразяватъ смисъла: Щ, Д, С. „Щ”-то означава една активна сила - трѣбва да работишъ. „Д”-то показва смисъла на работата, „С”-то означава всичкитѣ условия. Значи трѣбва да се опретнешъ да работишъ.

„Що да сторя?” Какво да правя сега? Ако си дете, което си родено отъ утробата на майката, какво ще правишъ? Ще слушашъ, ще ядешъ храната, която ти даватъ. Нѣма да давашъ правила какъ трѣбва да се хранишъ. Ще се подчинишъ на условията. После нѣма да учишъ майка си накѫде да тѣ носи, нѣма да я карашъ да създава нови условия. Ти ще се учишъ само на едно изкуство - да ядешъ добре. – Що да сторя? Ще мислишъ правилно, ще чувствашъ и ще дѣйствашъ правилно. Сега мнозина мислятъ, че разбиратъ. Всѣко нѣщо, което се разбира, може да се направи, всѣко нѣщо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислишъ, че можешъ да правишъ нѣщо е едно, а да го правишъ е друго. Защото има друго право. Ниското сѫщество, то е срѣдата. Щомъ мислишъ право, можешъ да направишъ нѣщата; нѣкога не можешъ да мислишъ право, тогава е изключена възможностьта да направишъ нѣщата както трѣбва. Сѫщото е и въ науката; нѣкой знаменитъ професоръ по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трѣбва. Сѫщото е и въ науката; нѣкой знаменитъ професоръ по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитиятъ професоръ не може да рѣши и най-простата задача. Да обясня. Нѣкой пѫть ти виждашъ добре, нѣкой пѫть не виждашъ. Защо? Виждашъ, когато имашъ свѣтлина, не виждашъ, когато нѣмашъ свѣтлина. Въ многото свѣтлина нѣма да се луташъ, въ малкото свѣтлина много ще се луташъ. Човѣшкиятъ мозъкъ не всѣкога приема еднакво количество свѣтлина отвънъ. Може да има мнозина отъ васъ, които тепърва трѣбва да се занимаватъ съ въпроса за свѣтлината, която прониква въ човѣшкия мозъкъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ едно задръстване на свѣтлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нѣщо. Когато единъ царь попиталъ единъ философъ кое е най-лошото нѣщо, той отговорилъ, че най-лошото нѣщо въ свѣта е да се задръсти човѣкъ. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това. Той доказалъ това на царя и царьтъ призналъ, че задръстването е най-лошото нѣщо. Задръстване наричатъ, когато нѣма изходенъ пѫть, когато не виждашъ разрѣшение на задачата, която тѣ безпокои. Не само сега, всѣка една точка, отъ която тръгваме, трѣбва да има свое разрѣшение, да има излазъ нѣкѫде. Започвашъ една работа - трѣбва да я довършишъ. Всѣка една работа, която има начало, трѣбва да има край, да се довършва. Всѣко нѣщо, което има начало, а нѣма край, то е опасно за човѣка. Всѣко нѣщо, което нѣма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи сѫ тѣзи, които иматъ начало и край. Опасни работи сѫ, които иматъ начало, а нѣматъ край или иматъ край, но нѣматъ начало. Съ тия възможности се занимаватъ боговетѣ, които разполагатъ съ много време. За хората които разполагатъ съ малко време, тѣзи задачи се изключватъ. По нѣкой пѫть и човѣшкиятъ животъ се обезсмисля отъ постоянно еднообразие. Има еднообразие въ свѣта, което е царството Божие за нѣкои сѫщества; има сѫщества, за които еднообразието, това е пъкълътъ, това е мѫчението. Раятъ за едни е пъкълъ, за други пъкълътъ е рай. Казвате: „Какъ да го разберемъ?” разбирайте го, както вие намѣрите за добре. Вашиятъ рай не е рай за другитѣ, вашиятъ пъкълъ не е пъкълъ за другитѣ. Това което вие не разбирате, други го разбиратъ; това което вие мразите, други го обичатъ; това, което вие обичате, нѣкои го мразятъ.

Това сѫ философскитѣ работи. Както старитѣ кабалисти сѫ разбирали математическитѣ работи, и днесь има учени, които ги разбиратъ. За простия човѣкъ всичко е просто, той всичко отрѣзва изведнъжъ, казва: „Това не сѫществува. Това не може да бѫде свършено. Това не е право.” Ами защо не е право? „Това е право.” Ама защо е право? Той твърди: „Моето право е право за всички хора!” Когато ние говоримъ за живота, когато изхождаме отъ еднолично гледище, ние трѣбва да знаемъ, че всѣки човѣкъ има своето право. Въ свѣта нѣма двама души, които иматъ едно и сѫщо право. Законъ за правото има, но едно и сѫщо право не сѫществува въ свѣта. Това е мое мнѣние. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искатъ да възстановятъ едно право въ свѣта, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казватъ, че искатъ правото, защо свѣтътъ страда? Често привеждатъ приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрѣжете всичкитѣ глави, да остане само една глава. Каква философия иматъ многото глави? Коя бѣше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненуждни глави, отъ туй гледище? Казватъ, една глава трѣбва да има въ свѣта, за да се оправи; трѣбва само единъ умъ, да се оправи свѣтътъ. Ако въ свѣта трѣбваше само единъ умъ, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичатъ толкова разногласия въ стремежитѣ! Хубаво, възможно ли е да се изрѣжатъ главитѣ на всичкитѣ хора? Нѣкои казватъ: „Всичко е възможно.” Но да се изрѣжатъ главитѣ на всичкитѣ хора то е невъзможно. Всѣка глава като изрѣжешъ, на мѣстото й ще се явятъ десеть глави; десеть глави като изрѣжешъ, ще се явятъ сто; стотѣ като изрѣжешъ, ще се явятъ хиляда; хилядата като изрѣжешъ, ще се явятъ десеть хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искашъ. То е единъ законъ, който работи у самитѣ насъ. Ние искаме да разрѣшимъ нѣкое противорѣчие въ своята душа въ своя умъ, като мислимъ да го изхвърлимъ. Ти казвашъ за нѣкого: „Азъ този човѣкъ не го обичамъ.” Какво разрешавашъ? „Ама азъ го обичамъ.” Ако го обичашъ и ако не го обичашъ, то е едно и сѫщо нѣщо. Ако го обичашъ, ти давашъ начало, творишъ нѣщо въ свѣта; ако не го обичашъ, ти имашъ единъ излазъ. Едновременно ти не можешъ да обичашъ всичкитѣ: половината ще обичашъ, половината ще мразишъ. Това е вече друго разбиране. Единъ човѣкъ не ти е симпатиченъ, но той не е симпатиченъ, защото нищо не ти дава. Огъньтъ не ти е симпатиченъ, защото тѣ изгаря. Но безъ туй, което тѣ гори, макаръ да не ти е симпатично, не можешъ. Колкото да не ти е симпатиченъ огъньтъ при извѣстни условия, но той е симпатиченъ при други. Като си много близо, не е симпатиченъ, но като се доставишъ на извѣстно разстояние, по-симпатиченъ отъ него нѣма. Като каже нѣкой за нѣкого, че не му е симпатиченъ, разбирамъ, че е много близо до него. Ако се тури на извѣстна дистанция, много ще му е симпатиченъ. Ако нѣкой каже за нѣкого, че го обича, казвамъ: той се е поставилъ на мѣстото дето трѣбва. Какъ трѣбва да разбираме това? Азъ го разбирамъ научно. Човѣкъ да се постави на мѣстото, дето трѣбва, значи да вземе една позиция, която природата му е опредѣлила. Защото има и неблагоприятни условия. Всѣки човѣкъ може да се постави въ едно или друго отношение съ хората. Не съ всички хора, съ които сме се поставили въ даденъ моментъ, ние сме въ хармония, и не съ всички хора ние сме въ дисхармония. Сега ще кажатъ, че тѣзи отношения се опредѣлятъ отъ миналото. Така изясняватъ нѣщата индуситѣ; то е донѣкѫде обяснение, но не докрай. Казватъ: кармически е така. Що е кармата? Това сѫ само последствия на причинитѣ.

За разумнитѣ има линия на поведение. Щомъ се поставишъ на тази линия, всичкитѣ нѣща иматъ отношение къмъ тебе въ единъ крѫгъ. Ако не се поставишъ на нея, ще дойдешъ въ вѫтрѣшно противорѣчие. Вие често ставате сутринь неразположени духомъ, мѫчи ви нѣщо, всички хора ви се виждатъ не дотамъ добри: баща ви ви се вижда не добъръ, майка ви не е добра, братъ ви, сестра ви не е добра, считате всѣки за опъкъ, негоденъ. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извънъ границитѣ на възможноститѣ, които природата е турила въ дѣйствие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможноститѣ, които тя е турила. Защото човѣкъ по нѣкой пѫть мисли, че той не може да направи повече отъ природата. Може. Ако Господъ на васъ ви каже: „Направете единъ новъ човѣкъ”, какъ ще го направите? Не по неговия образецъ, нали искате нѣщо ново? Какъ ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъвъ, какъвто Господъ го е направилъ, вие копирате. Казвате: „Този човѣкъ не ми се харесва.” Тогава дайте единъ моделъ, какъвто Господъ никога не е мислилъ. Да копирате нѣщата, да ги правите по сегашния теркъ, всѣки знае. Но безъ теркъ да ги направите е въпросътъ. Майсторъ е онзи, който самъ създава терка. Азъ виждамъ много ученици, знаменити, като турятъ картината на джама, рисуватъ, тоесть прекопирватъ отгоре и после казватъ, че тѣ сѫ го рисували. Майката казва: „Моето дете рисува”, хвали го. На джама рисува, но безъ джамъ не може да рисува.

Сега, нѣкой пѫть вие казвате: „Учительтъ ни занимава съ такива едни работи, нѣщо по-сѫществено да каже.” Най-сѫщественитѣ работи въ сегашния свѣтъ, тава сѫ паритѣ; най-сѫщественото въ този свѣтъ е службата; най-сѫщественото въ този свѣтъ е облѣклото; най-сѫщественото въ този свѣтъ е кѫщата, въ която трѣбва да живѣешъ; най-сѫщественото нѣщо е мекото легло съ пружина; най-сѫщественото нѣщо сѫ лаченитѣ обуща; най-сѫщественото е меката капела на главата; най-сѫщественото сѫ дрехитѣ. Най-сѫщественото това е вече яденето. Това е въ реда на нѣщата, че човѣкъ трѣбва да яде. Азъ съмъ слушалъ да казватъ: „Не можеше ли Господъ да направи хората безъ да ядатъ?” Можеше. Следъ като умрешъ нѣма да ядешъ вече. Следъ като умрешъ, ти ще ходишъ при хората, ще гледашъ, тѣ ядатъ, на тебъ ти се яде, но не можешъ да ядешъ. На всички трапези ще гледашъ, всички ще виждашъ какъ ядатъ, но нищо не можешъ да вкусишъ. Само ще живѣешъ съ преживяванията на миналото. Речешъ да вдигнешъ лъжицата, не можешъ. Трѣбватъ ти нѣколко хиляди души да вдигнатъ една лъжица и да я турятъ въ устата. Докато я вдигнатъ, ще се минатъ три-четири седмици, яденето ще се развали. Нѣкои мислятъ, че душитѣ сѫ много силни. Силни сѫ въ едно отношение, но крайно слаби въ друго отношение. Тѣ не могатъ да вдигнатъ една човѣшка лъжица. Понеже ако рекатъ да вдигнатъ човѣшката лъжица, тѣ ще се вплетатъ въ кармичния законъ за причина и последствие. Нѣкой се чуди какъ единъ духъ да не може да вдигне една лъжица. Какъ ще вдигнешъ, има единъ водовъртежъ, ако речешъ да го прескочишъ, ще идешъ въ дупката, нѣма нищо да остане отъ тебе; този водовъртежъ не можешъ да го прескочишъ. Та нѣкои не разбиратъ този законъ. Не само една душа, но и хиляди души да се събератъ, пакъ не могатъ да вдишатъ една лъжица. А единъ човѣкъ вдига не една, но колкото иска. Въ друго отношение душитѣ сѫ силни. Една душа може да тѣ вдигне и да тѣ пренесе отъ едно мѣсто на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, кѫщата може да вдигне. Казвамъ: Това сѫ противорѣчия. Защо и за какво, тѣ сѫ математически отношения. Математическитѣ работи сѫ явления, които има тепърва да се разрешаватъ.

Дадатъ ви една такава задача: какво представлява точката отъ само себе си. Сѫществуваше една култура въ свѣта, която смѣташе, че движение не трѣбва да има, - Богъ създаде точката да седи на едно мѣсто. Следъ туй сѫществуваше друга култура, която мислѣше, че точката не трѣбва да стои на едно мѣсто, и не може ли малко да се подвижи. Тогава Господъ създаде правата линия - направи точкитѣ да се движатъ. Но точката не може да се движи въ една посока. Нищо не може вѣчно да се движи въ една права посока, такова движение въ свѣта не сѫществува. Сѫществува движение въ права линия, но движение въ една и сѫща посока безъ никакво отклонение, не сѫществува.

Сега, мисъльта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото отъ васъ по-учени хора има, и тѣ не го разбиратъ. Ако вие го разбирате, ще стане упрекъ; ако и вие не можете да го разберете, ще минете съ ученитѣ. Пъкъ ако го разберете, много прости ще бѫдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочутъ адвокатъ въ Европа, който водилъ едно дѣло, протакалъ го 30 години. Възпиталъ дъщеритѣ си и най-после, като оженилъ по-голѣмата дъщеря, далъ го наследство на зетъ си, който сѫщо билъ адвокатъ. Зетятъ още първата година разрѣшилъ дѣлото и казалъ на бащата: „Туй, което ти не можа 30 години да разрешишъ, азъ за една година го свършихъ.” Казва му стариятъ адвокатъ: „Много си будала, азъ цѣли 30 години се прехранвахъ отъ това дѣло, ти сега съ какво ще се прехранвашъ?” При сегашнитѣ условия, ако грѣхътъ изчезне, - както едно адвокатско дѣло, ако го разрешатъ - всичкитѣ проповѣдници, всичкитѣ сѫдии, адвокати, какво ще правятъ? Тѣ гладни ще умратъ. Щомъ се разрѣши грѣхътъ, проповѣдницитѣ нѣма да проповѣдватъ, грѣшни хора нѣма да има, престѫпници нѣма да има, стражари нѣма да има, това-онова нѣма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдатъ до разрѣшението, казватъ: „Този въпросъ не го бутайте, понеже икономически ще ни засѣгне.” Тѣ знаятъ какъ се разрешава, но не го разрешаватъ. Умни сѫ, и прави сѫ. Нѣкои отъ васъ казватъ: „Да се освободимъ отъ грѣха!” Не е въ вашъ интересъ да се освободите.

Тѣ сѫ мои лични разсѫждения. Азъ разсѫждавамъ обективно, съпоставямъ нѣщата, тъй както сѫ, не че хората тъй ги виждатъ. Има едно разрѣшение. Има много научни теории сега въ свѣта, които сѫ много по-прави отъ досегашнитѣ теории. Но ако тѣ се приематъ, трѣбва да стане едно преустройство въ науката, пъкъ то е грамадна работа. Даже въ православната църква, която бѣше въ Русия, ставаше въпросъ да приематъ западния календаръ, но за това трѣбваше да се измѣнятъ празницитѣ. Отказаха въ църквата да приематъ новото лѣточисление, понеже трѣбва да стане едно такова преустройство. Така е и съ новитѣ възгледи, съ новитѣ теории, съ новиятъ моралъ. Защо се повдига гонение противъ едно учеше? Защото трѣбва да стане преустройство. Прави сѫ въ туй отношение хората. Но все таки, свѣтътъ трѣбва да разрѣши този въпросъ. Частично поне трѣбва разрѣшение, за да не дойде тогава друго противорѣчие. Силната вода тече, нѣкои брѣгове подкопава, създава противорѣчие. Ако новото учение мяза на една рѣка, която минава и подкопава брѣга, изкоренява дървета и много трѣви, брѣгътъ се рони - добре е. Но другата опасность е, ако тази вода остане въ застой или съвсѣмъ пресъхне. Тогава ще дойдемъ до онази поговорка: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.” Новото е всѣкога за предпочитане предъ старото, при всичкитѣ несгоди, понеже то е законъ въ природата. Вие казвате: „Ако можеше по стария начинъ, както ние мислимъ.” Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрѣва веднъжъ, защо постоянно изгрѣва, залѣзва, изгрѣва, залѣзва, да изгрѣе веднъжъ и да седи на едно мѣсто.

Въпросътъ е сега: „Що да сторя?” Азъ поставямъ въпроса: Ти обичашъ нѣкого, защо? Не обичашъ нѣкого, защо? Любовьта и омразата си имай две величини: плюсъ и минусъ. Омразата за едного е любовь за другиго, и любовьта за едного е омраза за другиго. То е смѣна на състоянията. Любовьта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любовь за небето. Дали го разбирате вие, то е другъ въпросъ, но така си е.

Сега, ако туй учение нѣмаше извѣстно съотношение къмъ строежа на сегашния нашъ животъ, къмъ сегашното наше състояние, то щѣше да е безполезна работа да говоришъ за нѣщо, което хората не разбиратъ; но всичко, което се говори, има отношение къмъ сегашния животъ. Ти ще разберешъ, че злото на вашъ езикъ е единъ преводъ. Злото, това е неразбрана любовь. Неразбраната любовь за едни е зло за други. Разбраната любовь, то е благото, това е животътъ. Върху себе си като пренесемъ закона, то значи, че всѣкога, когато не разберемъ извѣстно положение въ природата, създаваме си омраза въ насъ, а всѣкога, когато разберемъ извѣстно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любовь. Когато разберемъ това благо, явява се въ насъ свѣтлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберемъ, явяватъ се тѫжни работи. Казва се: човѣкъ не е въ духа си. Тѣ сѫ обща положения. Не е въ духа си значи, че не е разбралъ. Като кажемъ, че не е въ духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоесть ние разбираме нѣщата по механиченъ начинъ. Всичката погрѣшка е тамъ. Механически се разрешаватъ само завършенитѣ процеси. Но има процеси въ свѣта, които не сѫ завършени, има процеси, които едва сега започватъ. Съ завършенитѣ процеси разбирамъ, лесно може да се справишъ, но когато единъ процесъ е незавършенъ, когато единъ процесъ е въ проекции? Сега, вие може да построите единъ домъ върху завършенитѣ процеси; азъ ви казвамъ тогава, съ изключение едно на сто, че този домъ може да успѣе. Но може да построите единъ домъ върху незавършенитѣ процеси - съ изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успѣе. Ако го построите върху процеситѣ въ проекция, отъ този домъ нищо нѣма да стане. Не че сѫдбата мисли нѣщо лошо, но основа нѣма. Ако вие градите една кѫща съ устойчивъ материалъ, тя ще устои; но ако материалътъ не е здравъ - тухлитѣ печени-недопечени, гредитѣ слаби, отъ слаби дърва направени, какво здание може да стане? Въ единъ критически свѣтъ може да направите туй отъ паяжина, една кѫща, каквато паяцитѣ правятъ, но най-малката буря или нѣкакво стълкновение и вашата кѫща ще се събори. Туй е вѣрно и по отношение на вашия животъ. Туй е вѣрно и по отношение на вашитѣ идеи, които създавате. Нѣкой пѫть седимъ и мислимъ, правимъ красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичкитѣ идеи, остане празно цѣлото мѣсто. Всички твои вѣрвания, възгледи изчезнатъ, остане само нѣкоя малка кость и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за въ бѫдеще и за хиляди години ще се намѣрите въ сѫщитѣ процеси. Но това не е насилие. Нѣма да казвашъ, че Господъ е направилъ това. Направиха го другитѣ хора. Господъ е далъ нѣщо на заемъ въ тази работа.

Ти може да съградишъ една теория, нѣкакъвъ моралъ. Отъ моето гледище нѣкой пѫть, както разглеждамъ морала, той е относителенъ моралъ. Тогава въ какво седи истинския моралъ въ свѣта? Азъ наричамъ истински морална постѫпка тази, която едновременно и навсѣкѫде да е еднакво валидна, дето и да я вложишъ, да нѣма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъль има еднаква стойность презъ всичкитѣ вѣкове, презъ които мине. Тя остава еднаква въ невидимия свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, тя не губи своята стойность. Такива мисли сѫществуватъ, тѣ сѫ отъ Божественъ произходъ у насъ. Но ние много пѫти се заблуждаваме съ второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които иматъ прилика съ тѣхъ и ние нѣкой пѫть на тѣхъ приписваме Божественъ произходъ. Тамъ е всичката драма на нашия животъ. Азъ имамъ писмо на една англичанка, още като видѣхъ нейния почеркъ отдалече, казвамъ: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждамъ, че е написано писмото, опредѣлямъ една вѫтрѣшна доброта, нейниятъ умъ опредѣлямъ, на каква възрасть е тя. Защото всички Божествени процеси, тѣ сѫ завършени. При тѣхъ нѣма треперене; треперенето, неустановениятъ почеркъ показва, че има едновременно много мисли и желания, които не сѫ въ хармония. На нѣкой човѣкъ трепери рѫката - седналъ той, ще подписва документъ за пари, пъкъ мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; редъ разсѫждения се мотаятъ въ главата му. Въ едно такова положение неговиятъ почеркъ е неустановенъ, капилярнитѣ сѫдове сѫ сбити, ритмусътъ на сърдцето е неправиленъ. Скѫперникътъ по това ще го познаешъ, - ако туришъ рѫката си на сърдцето му и чуешъ какъ неравномѣрно удря. На скѫперника пулсътъ е неравномеренъ, той нѣма нормаленъ пулсъ. Онзи човѣкъ, който е разрушителенъ, неговиятъ пулсъ следъ 10 редовни удара въ експлозия има 9 ÷ 10 нередовни. Всички възможности въ характера на човѣка се изразяватъ съ различни числа въ пулса. Пулсътъ не е установенъ. Съ различни числа се опредѣля колко удара има. Нѣкой пѫть лѣкаритѣ забелязватъ, че пулсътъ не е равномеренъ, но не знаятъ произхода, причината за това. На различнитѣ болѣсти по пулса може да се опредѣли причината. Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира.

Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ се е простудилъ. Може преди десеть години той да е намразилъ нѣкого. Тази негова болѣсть сега се дължи на нѣкогашната омраза. Преди десеть години! Той дори е забравилъ за това, но последствията сега се проявяватъ. Може една-две години да се мѫчи съ тази болѣсть, тя сега е последствие, резултатъ. Не всѣко простудяване се дължи на омразата. Но казвамъ, че въ основата си тѣзи заболявания иматъ омразата и мрачнитѣ мисли.

Сега азъ правя тѣзи обяснения, за да ви дамъ общия законъ: какво отношение има между човѣшкитѣ мисли вѫтрѣ въ строежа на чувствата, въ волѣвитѣ дѣйствия. Защото ако нѣма тия отношения, другото е забавление. Човѣкъ има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина. Измѣрвамъ топлината съ градуси, имамъ термометъръ, съ който измѣрвамъ топлината на тѣлото на три мѣста. Азъ дѣля топлината на човѣка: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробоветѣ, тя е чисто ангелскиятъ свѣтъ и най-после третата топлина - подъ бедрата отдолу, то е човѣшкиятъ свѣтъ. Три температури взимамъ предвидъ - X, Y и Z, тогава заключавамъ за отношенията. Всѣки отъ васъ може да измѣри своята топлина. Азъ ще ви дамъ единъ методъ, вие сами да си правитѣ своитѣ наблюдения. Когато нѣкой день имате най-хубави, свѣтли мисли, може би за половинъ часъ, за единъ часъ се проясни умътъ ви, та сте радостни, направете едно измѣрване. Турете единъ термометъръ на слѣпитѣ очи и вижте каква е топлината. Отбележетѣ я. Следъ нѣколко дни имате хубаво разположение отвѫтрѣ, не горе въ главата, но въ чувствата, тукъ подъ лъжичката усѣщате една приятность, като че живѣете въ небето. Измѣрете топлината на гърдитѣ си, но не туряйте термометъра подъ мишницитѣ, а въ тази хлътнина, която има на гърдитѣ - турете тамъ термометъра и пакъ отбележете. Другъ день разположението идва отъ друго чувство: Яли сте нѣщо и казвате: „Славна работа, цѣла седмица сънувахъ това ядене, много ми е приятно.” Турете термометъра на пѫпа, измѣрете, пакъ отбележете. Презъ годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдатъ тия състояния, вижте тази температура каква ще бѫде. Тѣ сѫ научни данни. Това ще хвърли по-голѣма свѣтлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето ученитѣ хора на слънцето може да иматъ думата. Ние знаемъ за него дотолкова, доколкото неговата свѣтлина и топлина се отнасятъ до насъ. Има свѣтлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава нѣкой пѫть презъ земята транзитъ. Обикновенитѣ учени хора мислятъ, че слънцето изпраща всичката свѣтлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но нѣкѫде мрѣжата на земята не е толкова гѫста, и часть отъ енергията изтича. И за тази енергия ние даже понятие нѣмаме. Може би въ бѫдеще тази мрѣжа ще бѫде по-ситна, земята като се сгѫстява, образува нова мрѣжа, ще има тогава нѣкакви радиоактивни сили, които сега се проявяватъ, но не ги знаемъ.

Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човѣшкиятъ мозъкъ. Ако ти въ твоя мозъкъ не можешъ да направишъ една мрѣжа по-ситна отъ тази, която имашъ, ти не разбирашъ закона. Всѣка година човѣкъ трѣбва да построява по една мрѣжа, въ която да се разбива слънчевата енергия. Единъ светия, следъ като живѣе 20 години въ пустинята, създава нѣщо такова въ ума си, той долавя нѣща, за които обикновениятъ човѣкъ нѣма хаберъ, и има извѣстни сили, понеже съ тази мрѣжа хваща енергията и може да я тури въ работа. Сегашнитѣ учени хора иматъ клѣтки да хващатъ енергията, но тѣ търсятъ нови пѫтища и начини да схванатъ скритата енергия, която е въ природата. Нѣкѫде схващатъ, нѣкѫде не могатъ да схванатъ, но въ сравнение съ миналото има едно подобрение. Но вѫтрѣ въ насъ, въ нашия личенъ животъ всѣки трѣбва да прави усилие да открие тази свѣтлина и топлина. Когато намѣри законитѣ на своя умъ, тогава ще изследва и други умове, които сѫ въ хармония съ неговия. Ще ги изследва не само тукъ, на земята, но ще проследи всичкитѣ звѣзди. На всѣка звѣзда, споредъ туй учение, има едно сѫщество, което е въ съгласие съ тебе. На мѣсечината има едно такова сѫщество, на Марсъ, на Венера, на Меркурий, на Нептунъ, на Сатурнъ, на Уранъ, на Плутонъ, на Слънцето има, на Сириусъ, на всичкитѣ слънца, планети, звѣзди и съзвѣздия има. Това сѫ сто милиона слънца само въ нашата галактика и на всѣко слънце има по една душа, свързана съ тебъ. Значи сто милиона души има, които си хармониратъ съ тебъ, само отъ Слънчевата система. Всѣки день тѣ по радиото тѣ викатъ и чакатъ да се обадишъ. Всѣки день пращатъ на станцията блага за тебъ и чакатъ да се обадишъ. Ти седишъ и казвашъ: „Какво ли мислятъ за менъ?” Ти само мислишъ и самъ не знаешъ какво. Мислишъ да се женишъ, или да тѣ назначатъ професоръ нѣкѫде, да ти дадатъ нѣкаква важна работа или да вземешъ нѣкаква служба, или се приготвяшъ да погребешъ нѣкого. Мислишъ такива второстепенни работи. Женитбата въ този смисълъ е едно забавление. Защото ако бѣше много сериозна работа, хората никога не трѣбваше да се развеждатъ. Види се, не е сериозна, щомъ се развеждатъ. Ако тази работа - животътъ - бѣше сериозна, трѣбваше хората да не умиратъ. Защото като се ожени жената, направи мѫжа си за Господъ и започне да му се кланя. Но другъ Господъ дойде единъ день, изпрати го. Или мѫжътъ направилъ жена си за Господъ, дойде Господъ, духне, той остане самъ. Естествено, тамъ по звѣздитѣ го викатъ, какво се разправя съ жена си! Жената има толкова право на него, колкото и тѣ. Нѣкой казва: азъ имамъ симпатия. Ти на земята може да имашъ само една симпатия, споредъ тая теория. Двама души не може да тѣ обичатъ. Единъ има на земята, който може да тѣ обича, но въ вселената сто милиона има, които тѣ обичатъ. Питамъ: колко души има, които ви обичатъ? На земята има само единъ. Кой е той? Ще го намѣрите. - Ама азъ толкова хора обичамъ. - Лъжешъ се. Всѣки има само по единъ, когото обича. Това е основенъ законъ. Така трѣбва да се мисли. Нѣкой казва: „Азъ всѣкиго мога да обичамъ.” Ти може да си мислишъ така. Всичкитѣ банки по улицата не сѫ за тебъ. Всичкиятъ въздухъ на земята не е за тебъ. Въ дадения случай приемешъ отъ едно мѣсто въздухъ. Всичката свѣтлина не е за тебъ; всичкиятъ хлѣбъ не е за тебъ; всичката вода не е за тебъ. Едно мѣсто има, отъ дето въ даденъ случай може да почерпишъ. Азъ не искамъ да ви турямъ въ противорѣчие, но ви изнасямъ една истина, съ която азъ работя и досега не съмъ намѣрилъ противорѣчие. Работи отлично тая теория. Казвашъ: какъ само единъ да ме обича? Не само единъ, още сто милиона сѫщества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, тѣ сѫ единъ милиардъ и 200 хиляди. А пъкъ всѣка планета има сателити, както мѣсечината. Тъй щото намиратъ се десеть, петнадесетъ милиарда сѫщества, които мислятъ за тебе. Тѣзи сѫщества отвсякѫде мислятъ, пъкъ ти си се обезсърдчилъ, мислишъ да се самоубиешъ.

Тѣзи, които разбиратъ онзи свѣтъ, казватъ: да вѣрваме въ Господа. Какво разбиратъ тѣ подъ думитѣ „да вѣрваме въ Бога”. - Да вѣрваме въ Бога разбираме вѣчно единство. Не, то е криво разбиране. Има две начала: вѣчно множество и вѣчно единство. Законитѣ за единството сѫ едни и законитѣ за множеството сѫ други. Следователно, ние отъ Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашитѣ работи. Така всички мислятъ. Тогава туй схващане, че Богъ трѣбва да мисли постоянно за насъ е несъобразно. Кога Господъ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичкитѣ мисли, какво ще стане съ нея? Не й даватъ почивка, тя день и нощь все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10, 15, 20, 40, 50 часа да изкара, следъ туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пѫтя като вървятъ, заспиватъ. Даже въ строя клѣкне нѣкѫде малко да дремне. Другъ върви и заспи.

„Що да сторя?” Ние искаме отъ Бога закона на единството. Сѫщевременно и Богъ иска отъ насъ. Богъ спрямо насъ има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди сѫщества, това е отношението въ множеството на Бога къмъ насъ въ своето разнообразие. Пъкъ спрямо насъ отъ времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение къмъ насъ. Вѫтрѣ въ вѣчното битие туй отношение къмъ насъ никой не може да го знае, между насъ и Бога никой не може да бѫде. Изнесешъ ли го, ти ще умрешъ. Ако ти може да изкажешъ туй, което Богъ има спрямо тебъ, то ще бѫде сѫщото да вземешъ да разрѣжешъ сърдцето и да го покажешъ, да вземешъ дробоветѣ да ги покажешъ на хората. Или да вземешъ да разрѣжешъ мозъка да го покажешъ. Ако ти вземешъ главата и я разрѣжешъ и покажешъ на хората, какво ще остане отъ тебе? Ако ти отворишъ главата, ако ти отворишъ сърдцето, ако ти отворишъ дробоветѣ, какво ще стане съ тебе? Въ туй единство на Бога, главата всѣкога седи на мѣсто. Значи, главата ми е за Бога, сърдцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пъкъ моятъ проявенъ животъ то е множество за резултатитѣ, които излизатъ, за моята глава, за моята душа, за онова множество, въ което се изяснява на насъ. Тогава има законъ за преплитане на нѣщата: ако ти нѣмашъ право отношение къмъ Бога, ти не може да имашъ право отношение къмъ вѣчното множество; ако ти нѣмашъ право отношение къмъ вѣчното множество, не може да имашъ право отношение къмъ вѣчното единство. Тѣ сѫ две нѣща, които сѫ въ отношение въ тѣсна зависимость. Ако не разбирашъ свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имашъ понятие за правата линия; ако нѣмашъ разбиране за правата линия, ти не може да имашъ понятие за точката.

Казвамъ: Ако ние вземемъ старитѣ кабалисти тѣ сѫ развивали закона за сефиротитѣ, една наука, която по своему сѫ разбирали, но преведена въ единъ модеренъ езикъ, то е единъ свѣтъ само една степень на едно измѣрение. Представете си единъ свѣтъ отъ едно измѣрение, азъ говоря за първичния свѣтъ, който има едно отношение, свѣтъ на вѣчно успокоение. Това е законътъ на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката въ дадения случай показва закона на правата линия съ една проекция въ плоскостьта. Раждането на тройката. Тройката сѫщевременно показва закона на плоскостьта съ нейното движение извънъ тази плоскость на трето измѣрение. Следователно, 1, 2, 3, това сѫ числа отъ свѣта на тритѣ измѣрения. Следъ туй имаме другъ единъ свѣтъ, който започва. Каквото е отношението на точката къмъ правата линия, на правата линия къмъ плоскостьта, на плоскостьта къмъ тѣлото, такова е четвъртото измѣрение, петото, шестото измѣрение. Защото четвъртото измѣрение е пакъ точка въ единъ свѣтъ. Значи всичко е концентрирано, има отношение къмъ четвъртото, петото, шестото измѣрение. Имаме втори свѣтъ. Има другъ свѣтъ, който започва съ седемь - свѣтъ на седемь измѣрения, на осемь, на девѣть. Влизаме на една граница, на онзи Божественъ свѣтъ, въ който само Богъ се проявява. Тъй както е спремо себе си, спремо ангелитѣ, спремо човѣцитѣ. Защото свѣтътъ на тритѣ измѣрения е свѣтъ на хората, свѣтътъ на четиритѣ измѣрения е свѣтъ на духоветѣ. Това е гледане отдолу, първиятъ свѣтъ. Ако гледаме на живота отгоре отъ едно до три е Божествениятъ свѣтъ, отъ четири, петь, шесть - това е ангелскиятъ свѣтъ, а отъ седемь, осемь, девѣть - то е нашиятъ свѣтъ. Ако гледаме обратно отъ земята нагоре къмъ небето, тамъ имаме обратния процесъ. Едно, две, три, то е човѣшкиятъ свѣтъ. Четири, петь, шесть, това е духовниятъ свѣтъ; седемь, осемь, девѣть е Божествениятъ свѣтъ.

Тази работа е неразбрана, нали? Тя е неразбрана за всичкитѣ учени хора на земята. Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трѣбва да се мисли, че всѣко нѣщо, за което говоримъ, трѣбва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбранитѣ работи, за разбранитѣ работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и кѫде е? Вие мислите за ангелитѣ, но и тѣхъ не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щомъ знаете едно нѣщо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трѣбва да имаме. Да имаме само едно разбрано нѣщо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бѫдатъ неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другитѣ звѣзди не ги знаете, неразбрани работи сѫ. Вие казвате: дали е вѣрно или не. То е другъ въпросъ. Дали е вѣрно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вѫтрѣ не я интересува, но казва, че има писмо отъ еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвамъ: Тази мома не разсѫждава. Следъ като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишатъ ли се? Хвърля писмото. Тази мома има извѣстни разбирания, но разбиранията на момата не може да бѫдатъ разбирания на момъка. Ако момъкътъ пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише въ писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трѣбва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щомъ го разбере, тази работа нѣма да иде на добре. Нека остане нѣщо неразбрано, такъвъ е законътъ въ природата. Ние искаме всичкитѣ работи да бѫдатъ разбрани, да бѫдемъ наредени свѣтийски като ангели. Такъвъ животъ е въображаемъ, той не може да сѫществува. Азъ изхождамъ отъ нашето гледище. Може такъвъ животъ да сѫществува нѣкѫде, но на земята не може да сѫществува. Нѣма нѣща, за които ти може да помислишъ и то да не сѫществува. Сѫществува, но не тукъ. А пъкъ за насъ съ това разбиране, което имаме, има реални нѣща, които сѫществуватъ тукъ. То е много дребенъ свѣтъ. Въ единъ свѣтъ на микробитѣ на една игла отгоре милиони микроби може да ги туришъ. Тѣхнитѣ учени хора и философи ще измѣрватъ, че има километри. Ще говорятъ за грандиозенъ свѣтъ, а за насъ той е толкова дребенъ, милиони сѫщества може да се турятъ на една игла. Даже тия милиони микроби тѣ сѫ празна работа за насъ.

Отъ гледището на тия сѫщества, за които съзнанието е така повдигнато, всичкитѣ хора сѫ като микроби. Ние за тѣхъ имаме толкова важность, колкото микробитѣ. Отъ Божествено гледище важни сме, но не представляваме чакъ толкова голѣма важность. Казватъ: трѣбва да туримъ микроскопа да ги видимъ. Ние мислимъ за себе си грандиозни работи, какъ тъй. Обаче ако тия микроби се поставятъ вѫтрѣ въ нашето тѣло, веднага ще се покажатъ, че тѣ иматъ грамадна сила.

Сега: Що да сторя? Ще работишъ, ще мислишъ, ще чувствашъ, нѣма да искашъ да уреждашъ живота си. Щомъ ти искашъ да уреждашъ живота си, ти се поставяшъ на лъжлива основа, значи животътъ не е уреденъ, че ти ще го уреждашъ. Може би относително да е вѣрно. Но по отношение на природата, всичката наша погрѣшка е тамъ, че ние искаме да уредимъ живота, да го подобримъ. Нѣма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме.

Що да сторя? - Ще ядешъ, ще пиешъ, ще спишъ, ще казвашъ: всичко е добро. Или просто казано: ще учишъ. Ще станешъ сутринь, нѣма да кажешъ, че животътъ е лошъ, ще се учишъ и ще считашъ, че всичко е на мѣстото си. Ако има нѣкой да мисли, нека му мисли Господъ, какво ще му мисля азъ? Защо да мисля за Божествения свѣтъ. Както Господъ го е направилъ, е добъръ. Този свѣтъ Господъ го е направилъ. Той мисли съвсѣмъ другояче за работитѣ, не както ние мислимъ. Ако за мене Божествениятъ свѣтъ е неразбранъ, то е другъ въпросъ. Но ако азъ считамъ, че свѣтътъ е неуреденъ, неразбранъ, това не е така. Свѣтътъ е неразбранъ за мене. Свѣтътъ ни най-малко не е неуреденъ и неразбранъ. Този свѣтъ е уреденъ. Вие забележете този пѫть, по който вървятъ всички животни. Отъ милиони години, пчелитѣ почти никакъвъ прогресъ не сѫ направила въ килийкитѣ на своитѣ пити. Защото тѣ казватъ: свѣтътъ е уреденъ, нѣма какво да го уреждаме. Тѣ си правятъ килийки, събиратъ медъ. Казватъ: ако ние искаме да го уредимъ, трѣбва да напуснемъ своята форма. Щомъ искаме да го уредимъ, можемъ. Ако пчелата иска да уреди своя животъ, трѣбва да напусне кошера; ако човѣкъ иска да уреди своя животъ, трѣбва да напусне човѣшката форма. Но като човѣкъ трѣбва да седи въ тѣзи граници, въ които е поставенъ. Не да не мисли, да не разсѫждава, да каже: дотегна ми този животъ. Нѣма какво да му дотѣга. Казва: много съмъ мислилъ. Въ мисъльта не е нещастието. Мисъльта е привилегия. Даже най-нещастната мисъль е едно голѣмо богатство. Страданията на човѣка, това сѫ капитали отъ нѣколко милиарда. Когато нѣкой пѫть му дотегне животътъ, тогава отива при Господа, други сѫщества купуватъ тѣлото му. Щомъ ти не работишъ дойдатъ други сѫщества и купятъ тѣлото. Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ продаване тѣлото. Защото щомъ не работишъ, не уреждашъ живота. Има сѫщества, търговци въ вселената, дойдатъ и тѣ купятъ нѣщо, единъ день тѣ изпѫждатъ навънъ, взематъ всичкия материалъ, ти ще останешъ търговецъ безъ дюкянъ, безъ стока, безъ пари. Ти ще ходишъ, ще въздишашъ, казвашъ: кажи, какъ бѣше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви сѫ задълженията на ангелитѣ? При сегашното състояние на ангелитѣ, можете да търсите единъ ангелъ, колкото си искате, но той е човѣкъ на длъжность, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъль, напуска веднага своето мѣсто, отива да изпълни Волята Божия. Щомъ Богъ го изпраща, напуска грандиозната си работа въ вселената и отива дето и да е, въ слънчевата система. Може да е долу на земята, безъ значение, кѫдето го изпратятъ. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пакъ Божествената мисъль, пакъ напусне работата. Нѣма нужда да му казватъ, че трѣбва да отива на еди-кое си мѣсто. Като схване Божествената мисъль, веднага я изпълнява. Единъ ангелъ, мислитѣ вие, едва ли ще се занимава съ васъ, да си напусне неговата работа, да дойде за вашитѣ дребни работи. Дребнитѣ работи сѫ велики работи. Въ една дребна работа се крие цѣла една слънчева система. Една човѣшка душа по нѣкой пѫть става образецъ за цѣла вселена. Върху нея единъ день ще се построи цѣла вселена. Сега ние отидохме надалече, тѣ сѫ неразбрани работи. Азъ се радвамъ, че сѫ неразбрани.

За днесь стои въпросътъ: що да сторя? Блажени невежитѣ, защото на тѣхъ се падатъ страданията. Блажени невежитѣ, защото тѣ иматъ преимущество да страдатъ. Отъ страданията ще извадите хубавитѣ работи. Вие не считайте, че всичко е излезло отъ Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излезло отъ Бога, де е лошото въ свѣта? Вземете падналитѣ духове, грѣшнитѣ хора, где е лошото? Лошото е въ неразбирането. Но въ най-лошитѣ духове, въ падналитѣ души има друга вѫтрѣшна възможность. Богъ другояче гледа на нѣщата. Но по отношение на сегашния процесъ има разногласие, дето тия разумни сѫщества за тѣхно собствено добро, трѣбва да измѣнятъ начина на своята мисъль, понеже тия сѫщества искатъ да наложатъ своето вѣто на Бога, да мисли и Той като тѣхъ. Най-първо великитѣ духове се опитаха да наложатъ своята мисъль и Той да мисли като тѣхъ. Ние се опитахме да наложимъ нашата мисъль на духоветѣ и това не става. Духоветѣ слѣзоха на земята, ние слѣзохме подъ духоветѣ надолу. Всѣки единъ отъ васъ се стреми да наложи своето вѣто. Виждамъ нѣкой приятель минава покрай мене неразположенъ духомъ. Азъ му се радвамъ, казвамъ: този е отъ блаженитѣ. Той ми се сърди сега, какъ да не влизамъ въ положението му. Азъ казвамъ: ами азъ кому да се сърдя? Този недоволниятъ казва: Учительтъ не трѣбва тъй да говори. Че какъ трѣбва да говоря. Азъ както говоря съмъ правъ и ти както мислишъ, си правъ. Ти трѣбва да се сърдишъ, пъкъ азъ трѣбва да се посмѣя. Утре азъ ще се сърдя, пъкъ ти ще се посмѣешъ. Туй е разнообразие. Ти си недоволенъ. Пъкъ азъ съмъ доволенъ. Утре азъ ще бѫда недоволенъ, пъкъ ти ще бѫдешъ доволенъ. Какво има въ това, че той е недоволенъ. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не тѣ разбира. Ако тѣ разбира, съвсѣмъ ще изчезне отъ свѣта. Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня. И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме.

Що да сторя? - Азъ Отговарямъ неопредѣлено: да се обичаме. То е неразбрано нѣщо. Любовьта е най-неразбраното нѣщо въ свѣта, но и най-щастливото нѣщо. Това е едно противорѣчие. Искате да направите любовьта разбрана. Вие искате да създадете адъ за себе си. Щомъ стане любовьта разбрана, ще създадете ада. Онѣзи духове, които разбраха любовьта, създадоха ада, онѣзи духове, които не разбраха любовьта, създадоха рая.

Що да сторя? Азъ изнасямъ тия нѣща предъ васъ, но не ви казвамъ: Вѣрвайте. Това сѫ факти. За мене не е вѣрата, вие може да вѣрвате въ каквото искате, за мене то е другъ въпросъ. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има единъ законъ: винаги ли когато се мисли една мисъль е права? Азъ изнасямъ нѣща, които нѣкога сѫ преувеличени, има нѣкои нѣща, които сѫ намалени. Има нѣща, които не сѫ тъй вѣрни, за да ви изпитамъ. Азъ ви изпитвамъ, но и вие ще ме изпитате. Не че нѣщата не сѫ вѣрни, има нѣща, които ги засѣгамъ и сѫ абсолютно вѣрни, но перспективно не сѫ вѣрни, буквално може да сѫ вѣрни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотинъ хиляди километра въ диаметъръ? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето единъ малъкъ дискъ. Трѣбва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако бѣше голѣмо, колкото е въ действителность, то щѣше да ни изплаши. Слънцето, за да бѫде обичано, то знае психологията, че като го видимъ, казваме; да го хванемъ, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пакъ нѣма да ни е обично. Най-хармоничниятъ дискъ, който сѫществува въ природата, това е дискътъ на слънцето, формата на слънцето представлява единъ отъ най-хармоничнитѣ дискове, които сѫществуватъ въ природата. По-хармониченъ дискъ нѣма. За въ бѫдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще измѣня своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е въ съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме крѫга правиленъ. Азъ говоря за този крѫгъ, който се явява въ съзнанието. Когато искате да внесете хармония въ себе си, може да предизвикате формата на слънцето въ съзнанието си, за да се образува и въ съзнанието хармония. Нѣкой пѫть следъ слънцето иде втора луната, следъ луната иде Венера, после иде Юпитеръ по форма. Отъ звѣздитѣ най-хармониченъ дискъ има Сириусъ, после всичкитѣ тия отъ първа величина деветнадесетъ звѣзди. И тѣ, сѫ хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави нѣща. Нѣкои хора сѫ меланхолични, ако сте свързани съ тѣзи звѣзди отъ първа величина, меланхолията ще изчезне. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае по нѣщо за деветнадесеттѣ звѣзди. Вие не сте ги изучавали. Та казвамъ: небето, това е една книга разтворена отъ хиляди години и тия жители на вселената чакатъ жителитѣ на земята да се занимаятъ съ главнитѣ черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириусъ. Да се занимавате съ Сириусъ, значи да внесете нѣщо ново въ вашата душа. Сега азъ бихъ отишълъ много далече, да ви запозная съ тѣзи свѣтове, но много работи спъватъ основната идея. Ако дойдете до материалния свѣтъ, вие казвате: какво трѣбва да мислимъ най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на нѣкой философъ, споредъ съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за единъ художникъ отъ картинитѣ му. За единъ музикантъ ще мислите по онова, което е написалъ или отъ неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направилъ. Или за човѣка ще си съставите понятие отъ онова, което самъ върши. Човѣкъ е едно отъ най-великитѣ произведения. Ако вземете само тѣлото на човѣка въ дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по нѣкакъвъ начинъ да можехте да се фотографирате всѣки день, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всѣки день се фотографирате и снимкитѣ ги нареждате подъ система, какво познание щѣхте да имате. Та не само това, азъ не искамъ да говоря за нѣкои научни работи, защото при сегашнитѣ условия да се говори за наука, може да се дойде до суевѣрие. Суевѣрието произтича отъ онѣзи факти, когато не разбираме нѣщата. Ние мислимъ, че нѣщата може да станатъ произволни. Нѣщата може да станатъ разумно. Има единъ законъ, който опредѣля. Азъ зная идущата година какво ще стане. Но единъ законъ има само въ годината; има само единъ начинъ, когато мислимъ нѣщо, може да стане тъй, както мислимъ. Само единъ день има, когато нѣщата може да станатъ, както ние мислимъ, другитѣ 364 дни ще станатъ нѣщата, както не мислимъ. Туй не е противорѣчие, ще стане, както другитѣ сѫ мислили. Но този день, единиятъ день има или поне една секунда въ всѣки день на годината, когато нѣщата нѣма да станатъ. Въ всѣки единъ часъ има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нѣщата ще станатъ точно тъй, както азъ искамъ. Въ всѣка минута има една частица за мене отъ времето. Въ всѣки часъ, въ всѣки день, въ всѣка седмица, въ всѣка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и въ голѣмитѣ, и въ малкитѣ работи има малка часть, която е опредѣлена само за менъ. Колко внимателно е небето къмъ човѣшката душа, че е предвидило това време, освѣнъ всичкитѣ други работи. Отъ тебе се изисква най-първо да намѣришъ въ деня кой е часътъ, който е за тебе. Цѣль часъ не е за тебе. Въ този часъ ще намѣришъ минутата, въ минутата ще намѣришъ секундата. Когато вече можешъ да се справишъ съ тия, ти ще бѫдешъ човѣкъ, който предвижда бѫдещето. Сега ще кажешъ: какво стана съ мене? - Казвамъ: нищо нѣма да стане. Казва: азъ ще умра. Не, ще ти продадатъ кѫщата, после ще ходишъ подъ кирия. После ще ти направятъ друга кѫща, после пакъ ще тѣ кредитиратъ, ще станешъ виденъ търговецъ. Следъ това пакъ ще фалирашъ, пакъ ще ти продадатъ кѫщата, после пакъ ще ходишъ по разходки. Тъй нѣкои хора се мислятъ за много учени, но все питатъ: после какво ще стане? Единъ негърски проповѣдникъ, следъ като му задавали разни въпроси ученитѣ негри, най-после казватъ: Ти си проповѣдникъ. Какво правѣше Господъ преди да бѣше създалъ свѣта? Той имъ казва: Имаше една брадва и сѣчеше прѫти. Докато създаде земята, тѣзи прѫти ги приготовляваше за хора като васъ, които не разбирате. Той доста умно имъ е казалъ. Така е, когато човѣкъ дойде въ противорѣчие съ онѣзи творчески сили на природата, много прѫти ще се стоварятъ на гърба му. Пъкъ ако разбирашъ, тогава съ прѫти нѣма да тѣ биятъ. Ти тогава ще замязашъ на онзи българинъ, който влѣзълъ въ една турска баня, съблекълъ се, тѣлото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: рѫка не го е бутала. Единъ турски бей седи, мие се на единъ чучуръ, става, отива да сѣдне на мѣстото на българина. Българинътъ казва: Ефенди, заповѣдай! - и отива на друго мѣсто. Пакъ казва: Рѫка не го е бутала. Беятъ му казва: Ха да се махашъ и отъ тука. Българинътъ рекълъ пакъ: заповѣдай, ефенди. Така обикалятъ банята три-четири пѫти. Най-после беятъ му казва: Уменъ човѣкъ си, досега не сѫ тѣ бутали, нѣма и да тѣ бутатъ. Земята е пълна съ извори, отвсякѫде може да пиешъ. Не ти позволяватъ отъ едно мѣсто, иди на второ, трето, четвърто, широкъ е свѣтътъ. Какво си седналъ и си навелъ глава, че Господъ ще оставилъ да страдашъ. Запей тогава: „Заплакала е гората.” Ама заплакала гората, мислишъ, че преводътъ не е пъленъ. Плакала тя отъ мѫжа си, тя казва: ходилъ ми е по друмове, по клисури, пъкъ ми е донесълъ кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постѫпвалъ, както трѣбва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачатъ, гората то сме ние. Подъ думата „гора” се разбиратъ всичкитѣ хора по земята. Ти ходишъ между хората, но всѣки е погълнатъ съ своята работа. Хората сѫ като дърветата. Ти ходишъ съ високо съзнание, вдъхновенъ си нѣщо, но хората около тебе нищо не мислятъ. Защо минавашъ отъ тукъ хичъ не искатъ ида знаятъ. И благодари, че не се интересуватъ, иначе ще започнатъ да ти казватъ отде трѣбва да минешъ. Защо минавашъ оттукъ, отъ друго мѣсто трѣбва да минешъ. Ти може да минавашъ отдето искашъ, само тукъ-тамъ нѣкой стражарь ще тѣ срѣщне и може да ти каже по-точно отъ кѫде да минешъ. Благодарение, че на хиляда души единъ стражарь тѣ срѣща. Ако всѣки, който тѣ срѣща, ти казва: не оттукъ, но оттамъ мини, ти презъ града не може да минешъ.

Що да сторя? Казвамъ: Въ новата философия на живота не мисли за старото, никакъ не мисли за него! Старитѣ хора отиватъ при старитѣ хора, старитѣ листа отиватъ при старитѣ листа. Старитѣ отгоре надолу слизатъ, младитѣ се качватъ нагоре. Младиятъ човѣкъ е цвѣтъ, който цъфти; този цвѣтъ ще завърже, ще даде плодъ. Стариятъ кой е? Стариятъ е узрѣлиятъ плодъ; ще го турятъ въ коша, ще го изядатъ. Благодарете, че старитѣ хора хранятъ свѣта. Младитѣ ходятъ, разхождатъ се, старитѣ опѫватъ каиша. Всѣки плодъ, който е въ коша, той е старъ плодъ. Така старитѣ хора умиратъ, заравятъ ги въ земята, а младитѣ ходятъ навсѣкѫде. Тогава законътъ, за да не остарѣва човѣкъ е - както въ Писанието се казва - че онѣзи, които чакатъ Господа, тѣхната сила ще се обнови. Преведено: Онѣзи, които разсѫждаватъ и възприематъ нѣщата, както сѫ наредени, и въ съгласие съ вѣчното множество и вѣчното единство, всѣкога ще бѫдатъ щастливи.

Тъй седи онази наука въ свѣта, върху която трѣбва да се преустрои дома. Не се стремете да приведете хората подъ вашия знаменатель. Нагласете се вие себе си да подведете подъ този знаменатель, подъ който трѣбва. Но не се стремете да подведете хората подъ вашия знаменатель, понеже надъ васъ има други сѫщества, които сѫ турени, и тѣ искатъ да измѣнятъ вашия знаменатель, да ви подведатъ точно подъ този знаменатель, който ви подхожда. Вие нѣма да намѣрите вашия знаменатель именно защото не сте само вие факторитѣ въ свѣта, но има и други фактори, тѣ ще се намѣсятъ. Отъ това, което ти си направилъ, нищо нѣма да остане. Отъ най-великитѣ хора кои сѫ останали? Не е за обезсърчение, но следъ 10 ÷ 15 хиляди години кѫде ще бѫдете? Тази култура съвсѣмъ ще изчезне, тя ще се пренесе на друго мѣсто. Тази книжнина кѫде ще остане? Тя ще остане за онѣзи, които ще дойдатъ да наследятъ Земята. Тогава великитѣ имена на нашитѣ хора кѫде сѫ? Планинитѣ създадоха великитѣ души въ миналото. Ученитѣ хора още не знаятъ какъ се е създалъ планинскиятъ връхъ Еверестъ, или какъ се е създалъ Мусала, или какъ се е създалъ Монбланъ. Създадени сѫ, но кой именно ги е създалъ? Имената сѫ записани. Монбланъ кой го е създалъ? Братството на Европа създаде Монбланъ. Кой създаде Еверестъ? Братството въ Индия създаде Еверестъ. А пъкъ египтянитѣ, като нѣмаха връхъ създадоха пирамиди, по-високи мѣста, понеже е забелязано, че въ една равнина, въ която нѣма издигнато мѣсто, човѣкъ не може да мисли. Следователно за да може да мисли човѣкъ, непремѣнно трѣбва да има височина. Ако мислишъ еднообразно, ти си на плоскость. Трѣбва да имашъ планински връхъ. Египтянитѣ най-после създадоха нѣколко пирамиди нависоко - създадоха само единъ идеалъ да си осмислятъ живота. Най-малко единъ идеалъ трѣбва да имашъ въ себе си. Сега, не искамъ да привеждамъ най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко сѫщества има въ свѣта, които мислятъ за васъ, постоянно ви хлопатъ. Казвате: „Мислимъ сега, много сме заети.” Тѣ сѫ живи сѫщества, които хлопатъ въ твоето съзнание, но ти не знаешъ, толкова си оплетенъ, че питашъ: „Какво да правя?”

Що да сторя? - Ще се разговаряшъ съ тѣхъ любовно, писма ще имъ пишешъ на всичкитѣ отъ сутринь, като станешъ, до вечерь, все ще пишешъ. Ти намѣришъ единъ възлюбленъ на земята и изгубишъ всичкото си време по него. Този човѣкъ не може да тѣ обича, понеже него го обичатъ 15 милиарда сѫщества. Ти казвашъ: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.” - Чудни сте. Петнадесетъ милиона сѫщества има приблизително, които иматъ дѣлъ въ него. Каква часть отъ твоята жена е твоя? Каква часть отъ деня тя е заета съ тебъ? Тя едва ли мисли толкова за тебъ. Не че не мисли, но нѣкои сѫ ми казвали: „Азъ постоянно мисля за тебъ.” Пъкъ азъ зная колко мисли. Вие мислите за менъ, колкото азъ мисля за васъ. Азъ не искамъ отъ хората нищо. Че тѣ мислятъ за менъ, то е отношение къмъ множеството. Нѣкой казва: „Азъ съмъ готовъ всичко да сторя.” Азъ зная какво значи всичко, то е нѣщо много опредѣлено. А пъкъ азъ търся въ свѣта дума, която не е опредѣлена. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, опитай ме, вижъ въ момента което мога да направя, то е.” Опитай какво можешъ да направишъ. Туй, което въ даденъ случай мога да направя, то е силата на човѣшкия характеръ. Когато тѣ изпитватъ и издържишъ, това е силата на твоята вѣра, на твоето знание. Съ най-малкото изпитание, на което тѣ поставя, този Разумниятъ, невидимиятъ свѣтъ веднага тѣ изпитватъ докѫде си достигналъ. Тѣзи разумни сѫщества иматъ красиво чувство къмъ насъ, искатъ да знаятъ външната ни форма каква е, интересуватъ се докѫде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плодъ, така и тѣ ни се радватъ, че едно сѫщество цъфнало и дало плодъ. Тѣхъ това ги радва. Всѣко сѫщество взема участие въ процеситѣ на растенето, цъфтенето и зрѣенето на дървото и човѣка, понеже всички участвуватъ въ Дървото на Живота, всѣки се ползва отъ туй Дърво.

Изнасямъ това за Божествения день. Нова видѣлина да имате. Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислятъ за васъ. Вие очаквате да видите само тѣзи, които познавате. Но тѣзи, които вие познавате, отъ тѣхъ произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човѣшкия стомахъ - непознатата или познатата? - Познатата. Непознатото въ този смисълъ е вѣчното, което никога не умира. То не може да бѫде нито отвънъ, нито отвѫтрѣ, то си има само отношение къмъ тебе. Може да произведе туй щастие и блаженство.

„Що да сторя?” Ще работите, ще развивате вашия умъ, ще образувате тази новата мрѣжа, за да схванете новата свѣтлина. Нѣкой пѫть вие ще мязате на единъ рибарь; ще си оплетете хубава мрѣжа, ще идете да се учите отъ рибаритѣ на тѣхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате какъ правятъ рибаритѣ мрежитѣ. Има два вида мрежи: еднитѣ, като се хвърлятъ въ широчина, тѣ се свиватъ; има и други, които потъватъ, тѣ сѫ съ куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вѫтрѣ. Каквото остане въ мрѣжата, каквото хване, то е на рибаря. Всѣки день ще излизате като рибаря отвънъ, ще гледате какъ хвърля мрѣжата и какъ колкото хване, туря въ торбата. Два пѫти не трѣбва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрѣжата. Нали знаете, Христосъ като срѣщна Петра, Петъръ му каза: „Господи, цѣла нощь се мѫчимъ, нищо не уловихме.” Христосъ му каза: „Хвърлете за мене.” Петъръ погледна недовѣрчиво, той бѣше рационалистъ малко. Като хвърлиха мрѣжата, толкова много риба се хвана, че трѣбваше да викатъ други лодкари да я изнесатъ. Божественото е: като хвърлишъ мрѣжата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрѣжата. По човѣшки ще хвърлите мрѣжата, но нищо нѣма да уловите. По човѣшки нищо не се постига.

Или казвамъ: разсѫждавайте правилно. Вие ще кажете тъй: „Тоя животъ дали да го живѣемъ или не, нищо не струва.” Вие много обезценяватѣ Онзи, Който ви е създалъ тѣлото, Онзи, отъ Когото сте излезли, Който е вдѫхналъ духа ви. Вие обезценявате Бога. Какво може да стане? Богъ е вложилъ въ тебъ една душа, единъ умъ, едно сърдце, а ти мислишъ по този начинъ. Значи не мислишъ правилно. По-добре се помоли, кажи: „Господи, прости ми, че голѣмо богатство си ми далъ, а азъ не съмъ работилъ нито день за Тебе.” Че какво искате повече отъ това, което имате? Несметни богатства имате. Азъ намирамъ изобщо всички хора за непризнателни. Всички искатъ да бѫдатъ царе и князе. Всички до единъ сѫ царе и князе - какво отъ това? То е като зѫбцитѣ въ едно колело. Едно голѣмо колело има 200, 300, 500, 1 000, зѫбци, тия зѫбци сѫ скачени съ други. Когато единъ зѫбецъ потегли другъ, той е царь. Като мине този зѫбецъ, ще дойде другъ, всички ще дойдатъ единъ пѫть да потеглятъ тѣ първи. Като завъртятъ колелото ще царуватъ, после ще дойдатъ други. Когато единъ човѣкъ царува въ свѣта, никога единъ не царува, царуватъ всичкитѣ едновременно. То е мое схващане. А туй, че само единъ царува, то е само ваше схващане. Всички други царуватъ. Върти се това Божествено колело, животътъ тече и вие се радвате. Когато нѣкой царува, радвайте му се!

„Що да сторя!” - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бѫдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесетъ милиона въ вселената. Какво мисли Господъ за васъ не разправяйте на хората, да остане тайна и за васъ дори. „Какво мислите за Бога?” Нищо не мисля. „Какво мислите да направите заради Него?” Нищо не мисля да направя. Отъ какво ще се нуждае Господъ, азъ да му направя? Да му принеса въ жертва агне - то е Негово. Да му направя кѫща или нѣкой храмъ - камънитѣ сѫ Негови. Има едно нѣщо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: „Господи, макаръ да не Тѣ познавамъ, искамъ да Тѣ обичамъ по своему. Азъ не зная какъ. Искамъ да тѣ обичамъ!” Това е най-хубавото, което можешъ да направишъ. Не питай кѫде е Господъ, дали си Го обичалъ досега - ти си мисли да обичашъ Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любовь да излезе, да тече къмъ Бога. Когато Богъ тѣ обича, Той оставя животътъ да тече. Дали ти го разбирашъ или не разбирашъ, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Въ всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не тѣ смути. Той казва: „Пообмисли, всѣкога, щомъ си недоволенъ измѣни начина на мисленето.” Пакъ си недоволенъ - причината ще се пише въ книгата. Това дадохъ, недоволенъ е, онова дадохъ, недоволенъ е - хиляда години Господъ е писалъ на тефтера. Тукъ веднажъ ще се покаже, че си билъ доволенъ, че станала работата, както искашъ. То става въ хилядата години само веднъжъ. Само веднъжъ на хиляда години работитѣ ставатъ тъй, както ти мислишъ. Следъ като си живѣлъ десеть хиляди години, десеть пѫти работитѣ сѫ ставали, както ти си мислилъ. Това ще бѫде такова тържество! Ще оставимъ дали туй е вѣрно. Като казвамъ хиляда години, вие казвате: „Посъкрати ги.” Колкото работитѣ се продължаватъ, е по-добре, колкото се съкращаватъ, е по-зле. Ако се съкращава бюджетътъ лошо е за васъ, но ако се увеличава е много добре. На васъ да бѫде добре, за менъ е по-добре да го съкращаватъ. Сега всички съкращаватъ бюджета. Ама пенсиитѣ като се съкращаватъ, заплатитѣ като се съкращаватъ отъ четири хиляди на две хиляди, отъ две хиляди на хиляда, после ще ги подѣлятъ на четири части, на осемь, на десеть - тогава не е добре. Когато се продължава животътъ е по-добре; колкото животътъ е по-кѫсъ, по-зле. Колкото мисъльта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължаватъ е по-добре, които сѫ мимолетни е по-зле. Злото иде въ кѫситѣ вълни. Който държи прави работитѣ, иска светия да стане за една година, азъ да ви кажа какво ще стане отъ него: той апашъ може да стане, но не светия. За да стане светия, трѣбватъ ти тридесетъ години животъ, по 10, 15, 20 часа да работишъ, да се молишъ. Ако искашъ бързо светия да станешъ, за една година отгоре, злото ще дойде. Въ злото творчество нѣма, то лесно става. Злото задържа, доброто твори.

Сега, това е само за обяснение, бързитѣ и кѫситѣ работи въ свѣта не носятъ добри резултати. Нѣкои искатъ нѣкои работи да не сѫ дълги. Онѣзи хора, които по-дълго време страдатъ, иматъ по-добъръ характеръ. Онѣзи хора, които не могатъ да издържатъ на страданията, за менъ тѣ нѣматъ характеръ. Азъ виждамъ нѣкого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва „не мога”. Силата на твоя характеръ ще се опредѣли, когато дойде една болѣсть, да я изкарашъ. Болѣстьта е жива. Тя трѣбва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можешъ на най-голѣмия пристѫпъ да устоишъ, ти си силенъ. Ако ти още при първитѣ атаки не можешъ да издържишъ, каква ти е силата? „Ама боли ме главата.” Нѣма нищо! „Боли ме крака”. Нѣма нищо! „Хрема имамъ.” Нѣма нищо!

Въ Варненско имало единъ случай, 12 души майстори се мѫчатъ да вдигнатъ единъ камъкъ, да го турятъ отгоре като плоча на една чешма. Идва нѣкой българинъ, пита: „Какво правите?” „Мѫчимъ се да повдигнемъ тоя камъкъ.” „Стойте.” „То не е за тебе.” Той хваща камъка, вдига го, казва: „Де искате да го турите?” Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онѣзи дванадесеттѣ души се пънкатъ, ще трѣбва да имъ платятъ. 12 души работятъ, а този човѣкъ за половинъ часъ го взема, туря го на мѣстото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пъкъ който не знае, 12 души трѣбва да работятъ и пакъ нищо не могатъ да свършатъ. Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само единъ, слиза отъ колата и свършва работата,

Мощното въ васъ, то е духътъ. Туй, което вашиятъ духъ може да свърши, 12 души не могатъ да го свършатъ. Туй е сега мисъльта.

„Що да сторя?” Обичайте Господа. Бѫдете благодарни за всичко онова, което Той ви е далъ, пъкъ за въ бѫдеще има толкова хубави работи! Като дойдатъ, вие ще ги научите.

25 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 20 мартъ 1932 г. София, Изгрѣва.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×