Jump to content
Ани

1932_03_06 Въ последното време

Recommended Posts

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932).

Том II. Бургас, 1993.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Въ последното време

12-та глава отъ Данаила.

Въ всѣка една работа най-важенъ е краятъ. Важно е началото, но важенъ е и краятъ. Има нѣколко положения. Въ науката каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Но има и други твърдения: каквото е началото, нѣма да бѫде такъвъ и краятъ, и каквото не е началото, нѣма да бѫде и краятъ. При сегашнитѣ условия, при които хората живѣятъ, има една мисъль по-широка, по-свѣтла. Защото въ каквато кѫща живѣешъ, такъвъ и ще станешъ, т. е. временнитѣ условия повлияватъ на човѣка. Даже и най-красноречивиятъ проповѣдникъ, ако го боднете съ една голѣма губерка 5 см. вѫтрѣ въ тѣлото му нѣкѫде, той ще изгуби цѣлата си речь. Даже и най-напредналиятъ християнинъ, който се моли по три пѫти на день, като му се каже, че паритѣ му, вложени въ банката, на които разчита, сѫ пропаднали и банката е фалирала, това ще му повлияе, въпреки неговата вѣра.

Казватъ, че човѣкъ е свързанъ съ четири конеца, двата - сѫ съзнателни, двата подсъзнателни. Дали го приема или не, свързанъ е. Свързанъ е, но какъ е свързанъ не се знае. И дали го съзнава или не, то е другъ въпросъ. Та нѣкой пѫть човѣкъ като се освободи отъ двата конеца, оставатъ другитѣ два и той усѣща, че има едно противоречие. Но какъ да се справишъ съ едно противоречие, на което не знаешъ нито началото, нито края? Чувствашъ това противоречие, но не го знаешъ.

Сега всички съвременни хора, всички учени хора учатъ, всички сѫ турени на работа да разгадаятъ една велика задача. Едни искатъ да възпитатъ човѣка, други искатъ да му дадатъ нова насока. Всички поети, философи, музиканти, писатели, художници, майки, бащи - това сѫ пионери на новото, които искатъ да дадатъ нова насока на човѣчеството. Но често новата насока се повлиява отъ външнитѣ явления. Температурата се измѣня. Ако момитѣ сѫ облечѣни съ тънки дрехи и температурата се намали до минусъ 25 ÷ 30°, тѣ трѣбва да се върнатъ у дома си, да се преоблѣкатъ наново. Ако сѫ отишли на хорото и сѫ облечѣни съ кожуси, а температурата се повиши до 25 ÷ 30° топлина, трѣбва да се върнатъ, да си свалятъ кожуситѣ, съ тѣхъ не се играе на хорото при такава температура. Сега почти половината животъ на човѣка се състои въ това да се облича и съблича. Вечерь се съблѣчешъ понеже е топло, а сутринь като станешъ, ще се облѣчешъ споредъ условията, при които живѣешъ. Сега, при какви условия трѣбва да се живѣе? По старому не може да се живѣе, всѣкога ще живѣешъ по новому. Младиятъ, който се е проявявалъ, всѣкога остарява, а стариятъ, който никога не се е проявявалъ, всѣкога е младъ. Може да го разбирате, както искате. Казала водата на огъня: „Азъ мога да тѣ загася, но ме е страхъ, че ще замръзна. Азъ бихъ изгасила огъня, имамъ сила, но боя се, че ще замръзна”. Питамъ: Ако водата загаси огъня, какво печели? Защо трѣбва да го загасява? Огъньтъ е независимъ отъ водата, той си има свой животъ, има си своя работа. Тѣ понѣкога се срѣщатъ. По принуда нѣкой пѫть турятъ водата въ огъня. Той не иска тя да дойде. Бои се отъ нея. Казва: „Върви си, тукъ не ти е мѣстото, ти не можешъ да поддържашъ горенето.” Той казва, че може да разложи водата и тя ще изгуби своята сила.

Като говоримъ за водата и огъня, какво трѣбва да разбираме? Това сѫ общи положения, общи понятия, философитѣ мислятъ, че тѣхната философия е права. Всички научни теории и всички философски разбирания отчасти сѫ прави, но ако тѣ когато си въ нужда не ти помагатъ, какво тѣ ползуватъ? Отъ осемь хиляди години хората се борятъ съ грѣха като съ една неизцѣрима болѣсть, пъкъ и съ какви ли не болѣсти се борятъ, и все не успѣватъ да победятъ болеститѣ. Викатъ лѣкари, но и тѣ не помагатъ. Туй, което наричатъ грѣхъ, е една епидемия, която е влѣзла въ живота на хората и лесно не може да се ликвидира. Кои донесоха тази епидемия? Тази епидемия е покварила човѣшкитѣ сѣтива, човѣшкитѣ мисли, човѣшкитѣ чувства, човѣшкитѣ сърдца и следователно човѣшкитѣ сѣтива не функциониратъ правилно, човѣшкитѣ чувства не функциониратъ правилно, човѣшкитѣ мисли не функциониратъ, правилно. За примѣръ нѣкой философъ разсѫждава върху нѣкоя научна теория за това, какво имало въ слънцето. На какво основание ще докажемъ, че имало кислородъ въ въздуха? Какво отношение има къмъ насъ това, ако той докаже, че имало кислородъ въ въздуха, че имало кислородъ въ слънцето, или ако докаже каква е температурата на слънцето. Какво ни интересува насъ, че имало кислородъ на слънцето, какво е доказалъ съ това. Предположение има, че температурата на слънцето е отъ 5 хиляди до 100 ÷ 200 хиляди, единъ милионъ, 35 ÷ 45 милиона градуса. Нѣкои ще кажатъ: „Посмали, манго”. Върналъ се единъ мѫжъ, който бѣгалъ отъ гората, съ празна кола. Пита го жена му: „Защо се връщашъ”? „Имаше много мечки, може би повече отъ сто, едва избѣгахъ”! „Посмали малко, сто мечки кѫде ще се събератъ”? „Не зная, но предполагамъ, може да е имало 80”. „Много сѫ”. „Може да сѫ били 60, тъй ми се сториха”. Намалявалъ, намалявалъ, докато най-после казалъ: „Шумна нѣщо, но какво бѣше не зная”.

При такова едно състояние, когато чувствата не функциониратъ правилно и сѣтивата не възприематъ правилно външнитѣ прояви въ природата, какви заключения ние можемъ да правимъ? При тѣзи заключения ние може да сме близо до истината, но никой не може да каже абсолютно точно какво е положението на слънцето. Ставатъ постоянни промѣни. Каквото е било преди милиони години, не е това, което е днесь. Съвсемъ друго е сега. И законитѣ сѫ се измѣнили. Вие ще кажете, че законитѣ сѫ нѣщо постоянно. Нѣма по-непостоянно нѣщо отъ закона. Законътъ е една изкривена дума отъ хората. Беззаконието е друга изкривена дума. Понеже нѣмало законъ, затова било беззаконие. Че какво лошо има въ това, ако човѣкъ живѣе безъ законъ? Тамъ, дето има законъ, значи има престѫпление. Каква честь е за една държава, че има закони? Престѫпници има въ нея, щомъ има закони. Тамъ, дето нѣма никакъвъ законъ, тѣзи хора сѫ светии. Кое е по-хубаво: за престѫпници съ законъ или за светии безъ законъ? И ако нѣкой направи така, че престѫпницитѣ да живѣятъ безъ законъ между светиитѣ, той е единъ глупакъ. Законътъ е за престѫпницитѣ. И ако въ природата сѫществува законъ, той сѫществува само за престѫпницитѣ. Единъ законъ не е мѣродавенъ за хората. „Ама той е точенъ законъ”. Законътъ е за физическитѣ тѣла, защото физическитѣ тѣла сѫ престѫпници. Знаете ли какво е законътъ? Ако нѣмаше законъ, нашата земя би офейкала. Понеже има законъ, отдалечъ й църкатъ само. Ако Марсъ нѣмаше законъ, той би разрушилъ нашата земя. По нѣкой пѫть, макаръ че е на толкова далечно разстояние, той праща своитѣ агитатори - за война или каквато и да е кавга въ дома, все Марсъ е причината. За война, за крамоли, все той е майсторъ. Даже най-изящната богиня, богинята Венера, толкова е ревнива спрямо земята, че досега би изчезнала земята, ако нѣмаше законъ; но законъ има. И Венера изпраща своитѣ агитатори - кара хората да пиятъ винце, да живѣятъ единъ разпуснатъ животъ, възпитава ги, тя си има цѣли. Защото хората като живѣятъ нашироко, нейнитѣ агитатори ги обиратъ и каквото има по земята, тѣ го носятъ горе.

Сега, дали това е тъй или не, то е една научна теория. То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че оттукъ до слънцето има 92 милиона мили. Вѣрностьта е такава, че единъ ученъ казва, че има 92 милиона мили, а другъ казва, че сѫ 93 милиона мили - една разлика отъ единъ милионъ мили, като една миля е равна приблизително на единъ километъръ и половина. Питамъ, каква научна стойность има въ това изчисление? Казватъ, че свѣтлината пѫтувала съ 300 хиляди километра въ секунда. Не е точно. Свѣтлината не пристига навреме. Доказателство за това е, че много пѫти хората, които сѫ високо развити, на които лицето трепти много бързо, не могатъ да бѫдатъ фотографирани, защото навреме не пристига свѣтлината, тъй щото лицето на нѣкой светия излиза като лице на нѣкой разбойникъ и лицето на нѣкой разбойникъ излиза като лице на нѣкой светия. Това сѫ данни, които не може да ги вземете като абсолютно вѣрни. Това сѫ предположения, които сѫ вѣрни донѣкѫде. Има нѣщо, което е вѣрно по отношение на единъ вѫтрѣшенъ свѣтъ. Каквото сѫ изучавали ученитѣ хора е вѣрно, не по отношение на вѫтрешния свѣтъ, но по отношение на външния свѣтъ. Всички научни данни, които сѫществуватъ, сѫ невѣрни. За примѣръ по разстоянието до нѣкоя звѣзда, отъ 30 милиона или отъ 36 хиляди свѣтлинни години, ученитѣ изчисляватъ каква е била голѣмината на тази звѣзда. Но разстоянието отъ 30 ÷ 40 хиляди свѣтлинни години е предположение. Азъ може да му туря още 10 милиона такива, но въпросъ е дали туй е фактъ въ природата. Мога да твърдя, че на слънцето има жители, нѣма кой да ми забрани, мога да кажа, че тамъ има 10 милиона градуса температура, но това фактъ ли е? Единъ ученъ човѣкъ може да създаде една теория, не е грѣхъ това, обаче въпросъ е дали тази теория съотвѣтствува на онази велика истина, която е въ сѫщината на природата.

Една жена вижда мѫжа си по улицата, който поглежда една красива мома, и после му казва: „Азъ тѣ видѣхъ днесь, какъ гледаше една красавица. Но азъ зная защо я погледна”. Това е вече една теория. Че я погледналъ, е фактъ; защо я погледналъ, то е теория, по-точно хипотеза може да бѫде; но всѫщностъ не е така, тя не знае подбужденията.

Ще ви кажа единъ анекдотъ отъ християнската епоха. Единъ светия, който се казвалъ Масиони, римлянинъ, живѣлъ въ пустинята повече отъ 30 години, за да се освободи отъ женския ликъ, понеже вѣрвалъ, че всичкитѣ нещастия въ свѣта все се дължатъ на женския образъ и ако човѣкъ може да се освободи отъ женския образъ, той ще може да влѣзе въ Царството Божие. И затова той не допущалъ жена да припари около него. Всичко женско хвърлялъ. Единъ день явява се единъ ученикъ, който се наричалъ Курциусъ, който се отличавалъ съ свѣтла мисъль, и светията го приема. Но този Курциусъ билъ една млада мома, която се облѣкла, въ мѫжки дрехи. Светията всѣкога му казвалъ да се пази отъ женитѣ, тѣ сѫ опасни, ако се поддаде на женитѣ, не може да влѣзе въ Царството Божие. „Да, учителю, слушамъ, ще се пазя, но бѫди увѣренъ, че по-добъръ ученикъ отъ мене нѣма да намѣришъ. Азъ никога нѣма да се съблазня отъ женитѣ, отъ мѫжетѣ може да се съблазня. То е невъзможно отъ женитѣ да се съблазня, но опасявамъ се отъ мѫжетѣ. Мѫжетѣ сѫ опасни”. Това е теория. Мѫжетѣ представляватъ опасность за женитѣ, женитѣ представляватъ опасность за мѫжетѣ. Това сѫ тѣхни хипотези. Причината не е нито у мѫжетѣ, нито у женитѣ, тя е навсѣкѫде. Тя се дължи на онѣзи физически отношения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отъ тѣхъ се изкушава мѫжътъ, отъ тѣхъ се изкушава жената, отъ тѣхъ се изкушаватъ господаритѣ и слугитѣ, отъ тѣхъ се изкушаватъ царетѣ. Всѣки се изкушава отъ външнитѣ условия. Когато войникътъ, нарамилъ пушка, отива да се бие на бойното поле, той си има нѣкаква идея, нѣкакво подбуждение. Когато единъ търговецъ се нарами съ пари и отива да купува стока, и той воюва. Когато единъ ученикъ се нарами съ книги и отива въ училището, той е търговецъ. Проповѣдникътъ взима своята свѣтийска книга и отива да проповѣдва - той е търговецъ. Ученитѣ хора иматъ стремежъ, майката има стремежъ, братътъ има стремежъ. Хубавъ е този стремежъ, не е лошото въ стремежа, но въ неразбирането: защо съмъ търговецъ защо съмъ учитель, защо съмъ проповѣдникъ, защо съмъ майка, баща, слуга, господарь - въ неразбирането. Защото ако азъ приема извѣстно ядене и то ми причини болка, значи не разбирамъ живота. Азъ трѣбва да разбирамъ това ядене. Като го приема, да ми причини приятно впечатлѣние и да остави онази необходима сила въ моя организъмъ. Следователно, ако азъ ямъ и въ яденето не добивамъ сила, тогава разбирамъ, че яденето не е естествено.

Та казвамъ: всичкото сегашно знание, което сѫществува въ свѣта, то е извинително, така трѣбва да бѫде. Така е и въ красотата. И въ заблуждението има извѣстна красота. То е едно оптическо отношение: ти не виждашъ нѣщата такива, каквито сѫ, понеже има една оптическа измама. Такова е отношението на окото. Туй, което ние наричаме заблуждение, то е по отношение на окото. Единъ човѣкъ отдалече ти го виждашъ младъ, отблизо - голѣмъ, а много отдалече - още по-младъ. Туй, което азъ наричамъ заблуждение, то може да бѫде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето самосъзнание и на нашето свръхсъзнание. Като се намѣсватъ тѣзи елементи, даватъ различни гледания на живота. Благодарение на тѣхъ ние отъ гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, отъ гледището на съзнанието - друго, отъ самосъзнанието - съвсемъ друго и отъ свръхсъзнанието - друго, непонятно за човѣка. Та когато нѣкой ми каже истината, трѣбва конкретно да се знае какво подразбира подъ думата „истина”. И Христа запитаха какво нѣщо е истината, и Той не отговори. Истината сѫществува като единъ фактъ. Тя не може да се обясни. По отрицателенъ пѫть може да се обясни, но по положителенъ пѫть никой не може да обясни какво нѣщо е истината. Досега нѣкой видѣлъ ли е истината? Не я е видѣлъ. Отношения сѫ това. Истината като една конкретна реалность никой не я е видѣлъ. Нѣкой казва „абсолютната истина”. Истината като фактъ сѫществува, но каква е по форма, по съдържание и по смисълъ, какво е нейното вѫтрѣшно съдържание, ние не можемъ да я опишемъ; но тя за насъ е една реалность.

Та вземете, както сѫ наредени числата въ аритметиката. Ние казваме 1 -1, 2 -2, 3 -3, 10 -10; но ако туримъ знакъ + или минусъ предъ едно число, получава се разлика: -1 и +1 не сѫ равни, -2 и +2 не сѫ равни; -3 и +3 не сѫ равни. Но има и други отношения: 1 е, равно на 2, 2 е равно на 4, 4 ,е равно на 8 , 5 е равно на 10. Може да кажете: „Това не е така”. Това сѫ отношения вече. Ние идваме до раздробяването на цѣлитѣ числа. Защото въ свѣта сѫществува само едно цѣло число. Единицата е цѣло, а всички други числа - 2, 3, 4 до 10 - това сѫ части. Числото 2 показва, че единицата е раздѣлена на две части; числото 3 показва, че единицата е раздѣлена на три части; 4 показва, че единицата е раздѣлена на четири части; 5 показва, че единицата е раздѣлена на петь части; 10 показва, че едно цѣло число има, което е раздѣлено на 10 равни части. Следователно, когато ние казваме, че единицата е по-малка отъ 2, това е вѣрно въ извѣстенъ смисълъ, но въ другъ смисълъ не е вѣрно. Дветѣ полушария на земята сѫ равни на цѣлата земя. Единицата на земята,, ако я раздѣлимъ на десеть парчета, тия десеть парчета сѫ равни на цѣлата земя.

Противоречията, ако сѫществуватъ, тѣ сѫществуватъ, отвѫтрѣ. Вземете онѣзи, които изучаватъ астрономия; тѣ мислятъ, че земята е наклонена на 23° къмъ плоскостьта на своята орбита. Предполага се, че земята нѣкога е била отвѣсна спрямо тази плоскость, тя е била перпендикулярна на своята орбита. Единъ ученъ човѣкъ отъ древностьта искалъ да обясни на какво се дължи отклонението на земната ось и намѣрилъ, че мѣсечината е причината за това отклонение отъ 23°. Той казалъ, че нѣкога си на мѣсечината сѫществувала отлична култура. Тогава земята не била населена. Жителитѣ на мѣсечината рѣшили да направятъ единъ походъ, да могатъ да пренесатъ всичкото богатство отъ мѣсечината на земята. Този ученъ човѣкъ доказва, че много отъ богатствата на земята се дължатъ на мѣсечината. Ученитѣ хора на мѣсечината направили една малка погрѣшка, като изчислявали силитѣ на земята - осьта се наклонила, понеже въ едното полушарие земята станала по-тежка, отколкото въ другото и благодарение на това се измѣнило това равновѣсие. Трѣбва да се дадатъ редъ математически формули, какъ е станало това. Нѣма да ви давамъ тѣзи формули, защото нѣкои нѣща могатъ да се изяснятъ съ формули, нѣкои нѣща даже и ученитѣ хора съ формули не могатъ да ги изразятъ. Любовьта съ формули не може да се изрази, Мѫдростьта въ формули не може да се изрази, Истината съ формули не може да се изрази. Даже човѣшкитѣ чувства не могатъ да се изразятъ съ формули. Единъ човѣкъ тръгва по пѫтя си, не можешъ да опредѣлишъ съ формули ли ще се върне или нѣма да се върне. Каква формула ще му опредѣлишъ? Този човѣкъ тръгва, той е числото Пи. Какъ ще опредѣлишъ ще се върне ли или нѣма да се върне? Този човѣкъ нѣма никаква цель. Казвашъ, че ще се върне. Не се минаватъ и петь минути, и той се връща. Казвате, че това е една случайность. Единъ пѫть случайность, два пѫти случайность, три пѫти случайность, сто пѫти случайность - тогава ще се яви извѣстенъ законъ. Този, който върви по пѫтя, вие може да го върнете много лесно. Даже ако вашиятъ умъ е по-силенъ, ще видите, че ако нѣкой се е засилилъ въ пѫтя си и вие кажете въ съзнанието си: „Кѫде ли отива този човѣкъ, кѫде се е засилилъ”, той ще се спре. После пакъ казвате: „Защо ли е тръгналъ сега той”? Гледате; той поседи, поседи и се върне назадъ. Другъ нѣкой, който гледа тази сцена, не може да си обясни защо така прави този човѣкъ, но който е казалъ мислено онова изречение, той вижда и знае защо се връща назадъ, той знае причината каква е. Понеже онзи, като е излезълъ отъ кѫщи, неговата жена вижда, че времето е влошено, а той е тънко облѣченъ, и казва: „Студено му е, дано се върне”! Нѣкой го срѣща на пѫтя и му казва да се върне. Всѫщностъ той възприема мисъльта на жена му и казва: „Жена ти каза да се върнешъ въ кѫщи”. И той се връща. Казвате: „Така ли е”? Така е теоретически. Вънъ отъ теорията не е право, но съобразно съ теорията е много право. Вънъ отъ теорията можешъ да кажешъ какви сѫ причинитѣ да се връща този човѣкъ назадъ: може да се връща, защото е дошълъ до една стѣна; може да е дошълъ до брѣга на морето и се връща назадъ, отива до нѣкоя рѣка, която е много дълбока и се върне назадъ. Ще изкриви пѫтя си, ще намѣри нѣкое мѣсто, дето е по-плитко, оттамъ да мине.

Въ свѣта противоречията ние ги създаваме. Въ природата сѫществува една вѣчна хармония, вѣчно единство, ние го чувстваме. Който и да е отъ васъ, когато е най-разтревоженъ, ако може да остане само за мигъ спокоенъ, ще види, че вѫтрѣ въ душата си той е развълнуванъ малко. Нѣкой пѫть му иде да се хвърли отъ нѣкѫде, да се самоубие, да направи една глупость. Ако остане само за единъ мигъ спокоенъ, ще види, че има единъ свѣтъ тихъ и спокоенъ. Но изведнъжъ нѣщо пакъ дойде, той пакъ мисли нѣщо, пакъ се развълнува, после пакъ утихне. Та казвамъ: ако този законъ на вѣчната хармония не сѫществуваше, ни единъ човѣкъ не би могълъ да живѣе на земята. Туй да ви го докажа сега. Ще ви изнеса единъ фактъ. Ако не вѣрвате, провѣрете го. То е следното. Когато се вълнува океанътъ така, че има вълни отъ 15 ÷ 20 метра, питамъ, цѣлиятъ ли океанъ до дъното се вълнува? Ученитѣ хора сѫ забѣлѣзали до 50 метра вълни, а долу всичко е тихо и спокойно. Значи ако ти се вълнувашъ, вълнува се у тебъ само повърхностьта на твоя животъ, долу въ дълбочинитѣ всичко е тихо и спокойно, всичко живѣе въ миръ и спокойствие. Ти казвашъ: „Господъ е направилъ така”. Господъ не е направилъ така. -Това е работа на океана. Когато е тихъ, той мълчи, а когато работи, той е развълнуванъ. Какво е направилъ океанътъ, като е потопилъ нѣколко кораба? Той е работилъ. Той казва: „Дето ще ви мандахератъ (т. е. размахватъ бавно) вълнитѣ, горе хората ще ви крадатъ, а долу на дъното ще сте на сигурно, никой разбойникъ нѣма да задигне това богатство”. Че какво лошо има, че нѣкой параходъ потъналъ съ всичкото богатство? Де е престѫплението? Всички нѣща, които сѫ излезли отъ земята, отиватъ въ земята, а онѣзи, които отиватъ на слънцето, тѣ сѫ слѣзли отъ слънцето. Питатъ нѣкой пѫть: „Какво ще стане съ насъ”? Казвамъ: Едни ще се върнатъ на земята, други ще идатъ на слънцето. Които сѫ дошли отъ земята, ще отидатъ на земята; които сѫ дошли отъ слънцето, на слънцето ще отидатъ; който е дошълъ отъ онзи свѣтъ, въ онзи свѣтъ ще отиде; който е отъ този свѣтъ тукъ ще остане. Това е цѣла наука. Има хора отъ този свѣтъ, има хора отъ онзи свѣтъ.

Какъвъ е този свѣтъ? Този свѣтъ е такъвъ, какъвто не е онзи свѣтъ. Тогава да ви обясня малко по-ясно. Каква е разликата между твърдата почва и водата? Твърдата почва е такава, каквато не е водата. Водата не е такава, каквато е твърдата почва. Забелязано е, че въздухътъ не е такъвъ, каквато е водата и водата не е такава, каквато е твърдата почва. Има ли противоречие? А при това водата е единъ добъръ проводникъ за твърдата почва. И въздухътъ е единъ добъръ проводникъ. После, има и друго едно състояние, етерно. Това сѫ състояния на материята, или състояния на силитѣ, или азъ ги наричамъ състояния на Разумния животъ, който функционира въ цѣлото битие. Ако не разбираме това битие, ще имаме съвсемъ друго понятие. Който разбира нѣщата, обяснява ги.

За примѣръ, ако влѣзете въ едно учено мравешко общество, тамъ човѣкътъ ще си го представятъ като една голѣма мравя, съ голѣма глава, бамбашка. Ще кажатъ: „Това е човѣкъ”. Това понятие за най-голѣмата мравя е смѣшно. Даже отъ най-голѣмата мравя човѣкъ е десеть милиона пѫти по-голѣмъ. Това сѫ тѣхнитѣ научни понятия. Тѣ иматъ една оптическа измама по отношение на човѣка. Ние, съвременнитѣ хора въ нѣкои отношения на нашето развитие мязаме на мравитѣ. Питатъ ме нѣкои: „Кѫде е онзи свѣтъ”? Онзи свѣтъ е тамъ, отъ дето ти си излезълъ. Ти дошълъ ли си отъ тамъ? Ако не си дошълъ, не ме питай за него. Синътъ има право да ме пита за баща си; майката има право да ме пита за дъщеря си; но никой нѣма право да ме пита за онзи свѣтъ. Ученикътъ има право да ме пита за своя учитель, но онзи, на когото кракътъ не е стѫпвалъ въ училище, нѣма право да ме пита за никакво училище. Онзи, който вѣрва, има право да ме запита за Бога, но който не вѣрва въ Бога, нѣма право да ме пита за Него. Богъ нѣма .никакво отношение къмъ туй, което имашъ на тебе, но къмъ туй, което си. Тъй както си натоваренъ, ще стане както съ едно магаре, което казало: „Много икони носихъ на Исуса Христа, много икони на светии пренасяхъ”. Но магарето светия не станало, пакъ магаре си останало. Много хора въ свѣта могатъ да носятъ своитѣ идеи, но тѣ си оставатъ като икони на гърба на магарето. Една идея, когато стане плъть и кръвь на човѣка, тогава той ще влѣзе въ новия животъ, да се интересува какъ ще живѣе, какво ще яде днесь. Ако си гѫсеница, листа ще ядешъ. Ако си червей, земята ще ровишъ. Ако си вълкъ, овцетѣ ще ядешъ. Ако си овца, трѣва ще ядешъ. Ако си човѣкъ, ще ядешъ печенъ лукъ, варени картофи. Азъ взимамъ яденето въ широкъ смисълъ. Не е лошото въ яденето, лошото е, когато човѣкъ яде и не благодари, или яде повече отколкото трѣбва. Всичкото престѫпление седи въ невземането на онова количество храна, което е потрѣбно. Това всѣкога се наказва. Ако ядешъ повече, се наказва; ако ядешъ по-малко, пакъ се наказва. Ако ядешъ толкова, колкото трѣбва, се възнаграждава.

Не мога да ви докажа тѣзи нѣща. Не е въпросъ само колко ще ядешъ, а и какво ще ядешъ. Този въпросъ вие го знаете, нѣма какво азъ да ви уча какво да ядете. Ако овцата знае да си избира храната - трѣвата, ако малката птичка знае съ какво да се храни, чудни сѫ съвременнитѣ хора, които по три пѫти на день се молятъ и не знаятъ какво да ядатъ. - Хлѣбъ! Ще ме питатъ нѣкои какъ да дишатъ. Дишай, както знаешъ. Птицитѣ знаятъ какъ да дишатъ. - Ама какъ, да си напълня ли дробоветѣ? - Чудно нѣщо, като идешъ съ стомната за вода, питашъ ли дали да си напълнишъ стомната? Отъ тебе зависи. Казвамъ: Ако си силенъ човѣкъ, напълни си стомната да прелѣе отгоре, ако си отъ слабитѣ, не я пълни. Ако носишъ празна стомна, азъ зная какво нѣщо си, нищо повече. Ако срѣщна човѣка, азъ гледамъ пълни ли сѫ му стомнитѣ или празни. Азъ съмъ билъ въ село и гледамъ нѣкоя мома какъ носи котлитѣ. Казва: „Какво ме гледашъ”? Ако котлитѣ й сѫ догоре пълни, тя е кротка. Нѣкоя носи до половината котлитѣ - тя е много сприхава. Пъкъ другата върви тиха и спокойна. Нѣкоя като върви, изпразнила котлитѣ два -три пръста, поляла прашнитѣ улици. Научни данни имамъ, виждамъ кой колко може да носи. Казватъ ми: „Какво ще гледашъ въ котлитѣ”. Гледамъ този котелъ празенъ ли е или е пъленъ, плиска ли момата като носи котлитѣ или не.

Нѣкой пѫть изследвамъ човѣка, гледамъ - навелъ глава, отподирѣ го гледамъ и виждамъ, че е закѫсалъ. Другъ нѣкой гледамъ - върви като войникъ, казвамъ: Върви му. Нѣкой си смусилъ лицето, сериозенъ станалъ. Та нима Господъ се нуждае отъ такъвъ свѣтъ? Той се нуждае отъ хора вѣсели. Че сме скръбни и плачемъ, това е наша работа. Какво се ползува Господъ отъ нашитѣ сълзи, какво се ползува Господъ отъ нашитѣ въздишки, отъ нашитѣ страдания? Ти казвашъ: "Господъ не знае ли”? Господъ всичко знае, което Му трѣбва. А всичко онова, което не Му трѣбва, Той го оставя на насъ, ние да го учимъ. И следователно ние на земята сега учимъ онова, отъ което Господъ не се нуждае да учи. Ние учимъ това, което Господъ не иска да учи. Ние казваме: „Господъ не знае ли това”? Той знае.

Иде единъ при менъ и ми се оплаква, казва: „Счупи ми се кръста днесь”. Защо? „Имамъ една кѫща, избата ми се напълни съ вода и цѣлия день съ кофи изваждахъ водата”. Казвамъ му: Онзи човѣкъ, който е направилъ канализацията, знае едно копче, като го бутне, отваря се едно отвѣрстие и всичката тази вода щѣше да изтече надолу. Той като не знае, цѣлия день изхвърля водата. Той е единъ глупакъ. Като влѣзе въ тази кѫща, той не пита: - „Моля ти се, господине, ако случайно дойде вода, има ли нѣкакво копче, което като натисна, да спре водата”? Гледамъ, нѣкой влѣзълъ въ тѣлото си, но не знае какъ най-правилно да регулира канализацията, която има. Знае само да се облича, но не е животътъ въ обличането. Ако знаете всичкитѣ копчета на канализацията, като дойде една мѫчнотия, ще натиснете съотвѣтното копче и мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ.

„Въ последното време”. Споредъ менъ „последното време” е, когато всичко се разкрие, че всичко въ свѣта е отлично, че всички научни теории, всички свѣтски теории, всички свѣтийски теории и всички други теории сѫ относителни нѣща, относителни истини, не съставятъ никаква реалность. Защо ние се водимъ по ума на ученитѣ хора? Ние мислимъ, че има 92 милиона мили до слънцето. Ако възъ основа на това твърдение ти тръгнешъ да идешъ на слънцето, ти може да останешъ насрѣдъ пѫтя на единъ и половина километра разстояние отъ земята въ пространството нѣкѫде. Че на тебъ храната ти трѣбва! За колко време можешъ да изходишъ това пространство?

Сега, другата страна. Колко време може човѣкъ да живѣе на земята, туй трѣбва да го знаете. Въ Писанието се говори за единъ отъ еврейскитѣ царе. Явява се при него Исайя и му казва: „Приготви се за другия свѣтъ”. Този царь се обръща къмъ стѣната и почва да се моли, казва: „Господи, азъ не съмъ си свършилъ работата. Ти знаешъ колко работа имамъ”! Много се молилъ. Исайя пакъ отива при него и му казва: „Господъ чу молбата ти и още съ 15 години продължава живота ти”. Питамъ: Ако този човѣкъ не бѣше се молилъ, щѣше ли да продължи живота му? Нѣмаше. Питамъ: Ако човѣкъ не мисли трѣзво, може ли да се промѣни неговиятъ умъ? Чудни сѫ хората, днесь сѫ толкова оковани. Човѣкъ седи и казва: „Каквото Господъ даде”. Хубаво е каквото Господъ даде, но следъ като сме работили. Туй разбирамъ вече: навреме да сме работили, навреме да сме мислили, навреме да сме учили, навреме да сме дишали, навреме да сме яли, навреме да сме чели и тогава да кажемъ: „Каквото Господъ даде”. Но безъ да сме работили, безъ да сме чели, опасна е тази работа. Пророкътъ ще дойде и ще каже: „Приготви се, защото тѣ викатъ отъ другия свѣтъ”.

Трѣбва да дойде това „последното време”, да се освободите отъ набралитѣ се заблуждения на вашитѣ теории, не само отъ този животъ, но и отъ хилядитѣ животи на вашитѣ дѣди и прадѣди; съ тѣхнитѣ теории и досега сте живѣли. За примѣръ, кой отъ васъ не е мечталъ да е милионеръ, а умира сиромахъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде поетъ или писатель, а умира като единъ обикновенъ човѣкъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде единъ красноречивъ говоритель, а умира като обикновенъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде царь или царица, кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде на мѣстото на нѣкой прочутъ светия? Всички сте мечтали, но криете въ себе си тѣзи мечти. Даже, кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде близо до Христа? Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ близо до Христа. Хубаво е да бѫдешъ близо до Христа, но като отивашъ близо до Христа, кръстъ има Христосъ. Туй положение, въ което сега се намира Христосъ, до него Той не отиде по гладъкъ пѫть, но отиде по пѫтя на страданията въ Римската империя, и тамъ намѣри кръста. Ти искашъ да отидешъ до Него, да Го зърнешъ. Ти ще Го зърнешъ така, че ще съжалявашъ десеть пѫти, че си отишълъ. То е лесно да отидешъ въ църквата и да Го зърнешъ. Това сѫ заблуждения, които спъватъ благородството на нашата душа. Иска се отъ насъ да бѫдемъ разумни.

Ако нѣкой рече да каже истината, ще кажете: „Не е за доброто на народа”. Че кое е за доброто на народа? Доброто на народа е всички да бѫдатъ щастливи, всички да бѫдатъ здрави, децата да не умиратъ, малкитѣ деца да иматъ всичко, да сѫ здрави, въ всички домове да има здраве, веселие, да има свирене, пѣене, ядене. Туй разбирамъ. Но въ единъ домъ на раздѣление, на смърть, на страдание добро нѣма. И затова азъ по нѣкой пѫть искамъ да ви утешавамъ, виждамъ едно противоречие и казвамъ: Нѣма нищо, за добро е то, - ако ме разбирате, но ако не ме разбирате, на зле е. Защото онзи, който не разбира има двойно страдание. Ако не разбирашъ, двойно по-голѣмо страдание имашъ. За примѣръ, нѣкой пита: „Има ли Господъ въ свѣта или нѣма”? Че ти запитай: „Азъ сѫществувамъ ли въ свѣта или не сѫществувамъ”? Но ти трѣбва да разберешъ идеята за Бога „Ама азъ ще умра”. Ти за умиране не говори. Като умрешъ, запитай човѣка, живъ ли е или не. Защото всѣко нѣщо трѣбва да се опита въ говоренето. Ти като умрешъ, ще видишъ, че е празно твоето съзнание. Туй състояние е както въ съня. Човѣкъ въ съня ходи, разхожда се по планини и долини. Съ какво се разхожда? Тѣлото му тамъ спи, а той казва, че е ходилъ на гости.

Азъ съмъ привеждалъ онзи примѣръ за една 85- годишна българка стара баба, на която баща й на времето не далъ да се ожени за този, когото обичала. Сега тя казва на свещеника: „Снощи бѣхъ съ своя любовникъ, яла съмъ и пила”. Съ кое тѣло е била? Съ онова старческо тѣло тя се усѣща като млада мома. Съ кой умъ, съ кое тѣло е правила това? Това сѫ факти. Има единъ животъ, въ който човѣкъ никога не остарява, единъ животъ на вѣчнитѣ промѣни. Въ вѣчнитѣ промѣни седи младостьта. Когато вие дойдете при единъ изворъ, въ всѣки следващъ моментъ този изворъ не е сѫщиятъ, водата не е сѫщата, която е текла преди една секунда. Всичко е ново. Какъ ще ми опредѣлите какво нѣщо е чешмата? Не може да опредѣлите, то е вѣчно движение. Водата, която постоянно тече и изтича, това е вѣчно движение. И човѣкъ, самъ по себе си, въ своя животъ е единъ изворъ. Вие не сте днесь това, което сте били вчера, но се заблуждавате и казвате: „Азъ съмъ сѫщиятъ”. Не, не. Вчерашниятъ бѣше другъ и днешниятъ е другъ. Има нѣщо изменено. Ти бѣше едно дете безъ мустаци и брада, сега косата ти е побѣлѣла, носътъ сѫщиятъ, но лицето ти се е набръчкало, ти си другъ човѣкъ. Такива промѣни ставатъ и на сцената. Ти насила си остарѣлъ. Азъ наричамъ старостьта актьорство. Искашъ не искашъ, ти играешъ ролята на стария човѣкъ. Отвѫтрѣ си младъ, отвънъ си старъ. Нѣкой пѫть хванатъ единъ старъ човѣкъ и му казватъ: „Ти ще играешъ ролята на младъ”. Иска не иска, ще играе ролята на младъ. Нито младиятъ е младъ, нито стариятъ е старъ - и двамата сѫ актьори. Казвате: „Какъ може да бѫде така, ние не го виждаме”. Че вие какво виждате? Ако направя една млада кукла и една стара кукла, какво виждате? То е моята идея: искамъ стара кукла - стара си направя, искамъ млада кукла - млада си направя. Ако вие разбирате закона, въ 24 часа можете да измѣните лицето си, да станете едно дете на 15 ÷ 20 години. Ако знаете, можете да се поставите въ магнетиченъ сънь и да кажете: „На 85 години съмъ, мога да се подмладя съ 20 години, да стана на 65”! Станешъ на 65, виждашъ, че има една промѣна. Следъ една седмица пакъ се поставишъ въ магнетиченъ сънь, заспишъ и кажешъ: „Искамъ сега да бѫда на 49 години”. Връщашъ се назадъ. Така може този сънь да продължи още 24 часа и да се събудишъ на 35 години. Следъ това другъ опитъ, заспишъ и кажешъ: „Искамъ сега да стана на 25 години”. Ако искашъ още назадъ да се връщашъ, брадата и мустацитѣ ще изчезнатъ, ще станешъ младъ момъкъ. Ако искашъ, още по-назадъ може да се върнешъ, да станешъ малко дете. Туй е,. което правятъ предцитѣ, старитѣ, това е родътъ, който иска да се върнешъ назадъ. Или тѣ, тѣ турятъ въ единъ сънь и ти внушаватъ, че си на 20 години, следъ това че си на 35 години, после на 45, после на 60, прекѫсватъ ти всичката жизненость и ти трѣбва да се върнешъ при тѣхъ. Ако иска човѣкъ да разбере закона за подмладяването, той трѣбва да се освободи отъ влиянието на своитѣ глупави прадѣди и на своитѣ неразумни прадѣди. Защото следъ като се родишъ, тѣ казватъ: „Синко, ти си грѣшенъ човѣкъ; ти трѣбва да имашъ пари за черни дни, за това, за онова. Че има Господъ, че трѣбва да се живѣе по любовь, че трѣбва знание, тѣзи работи после ще ги научишъ”. Какво ще научи той въ затвора? Че има бой. Какво ще научи въ нѣкой изправителенъ домъ, дето храна не даватъ? Гладъ има. Какво ще научи въ една пустиня? Ще научи закона на жаждата. Въ живота човѣкъ кѫдето и да е поставенъ, той изучава само условията на този животъ.

Данаилъ, единъ отъ най-виднитѣ хора на миналото, казва: Въ последното време, когато хората ще се освободятъ отъ всички свои криви схващания за живота, тогава възкресение ще има. Ще възкръснатъ хората. Сега всички се стараятъ още този редъ да запазятъ. Всичко, което сега виждате, всичко ще изчезне. Нѣма да намѣрите едно перце отъ тоя редъ и порядъкъ, който сега сѫществува. Не че сега азъ го искамъ, но както отъ честния кръстъ нито едно малко парченце нѣма да намѣрите, така всичко ще се измѣни. Казва Писанието: Всичко ще мине презъ огънь и отъ тази култура и архитектура всичко ще бѫде пометено, всичко ще се измѣни, ще остане въ човѣка само онова отъ културата, което ние сме задържали въ себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди новата култура която ще бѫде хиляди пѫти по-висока отъ сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега предъ вратата. Предъ насъ е една култура, която седи хиляди пѫти по-високо отъ досегашната. Тази култура отъ дълъгъ пѫть идва. Когато се събуди съзнанието на човѣка, като тѣ срѣщне нѣкой на пѫтя, нѣма да гледа дали си комунистъ, дали си анархистъ, дали си религиозенъ, или православенъ българинъ, или евангелистъ - това сѫ относителни нѣща. Човѣкъ въ рая какъвъ бѣше? Въ рая Богъ бѣше съ него, той бѣше човѣкъ и половина. Но когато Богъ му говорѣше „въ време” и „въ полъ време”, Адамъ разбираше, знаеше да дѣли времето. Който разпредѣли на цѣли седмици времето, той не разбира нищо отъ време. Да имате ясна представа за една стотна отъ секундата. Азъ имамъ три барометъра, единъ отъ кристали, единъ отъ анероидъ и пишещъ барометъръ; най-после имамъ и единъ живъ барометъръ - една котка. Този котаракъ азъ го наричамъ приведенъ зетъ. Когато искамъ да провѣря всичкитѣ си барометри, азъ го повиквамъ, нагостя го и гледамъ каква поза ще заеме около накладената соба - какъ ще си постави главата, лѣвия кракъ или дѣсния си кракъ ще постави напредъ. Отъ това азъ сѫдя за времето. Съ него правя изследвания. Той е цель авторитетъ по метеорологията. Като погледна другитѣ барометри, показватъ само за 24 часа какво ще е времето, а този съ седмица напредъ показва. Тукъ преди нѣколко седмици предсказа за идването на тази вълна, която въ момента имаме. Обърна си гърба и седя около 15 минути, после си обърна корема, пакъ гърба. Казвамъ: следъ около 15 дни ще се промѣни времето. Сега го наблюдавамъ, пакъ гърба си ли ще тури. Това сѫ научни изследвания. Вие ще кажете: „Отде накѫде”? Човѣкъ като нѣма работа, трѣбва да си създаде работа. Работа, която е важна - искамъ да зная времето какво ще бѫде, когато ще излеза на разходка. Азъ като излеза, искамъ да зная ще вали ли, снѣгъ ли ще вали, ще има ли буря, колко градуса ще бѫде температурата. Никога не ме е изненадвало времето. Азъ го очаквамъ и ми е приятно. Като отида на екскурзия, стане точно тъй, както съмъ го предвидилъ - стане ми приятно. Излеза, вали - приятно ми е. Снѣгъ вали - приятно ми е. Ако не се случи, както очаквамъ, никакъ не съжалявамъ, провѣрявамъ дали е станало точно както азъ зная. Нѣкои работи не ставатъ точно както азъ зная. Тогава казвамъ: Това е една широка область. Има нѣщо по-сложно вѫтрѣ въ природата. Пакъ се радвамъ. Нѣкой пѫть се предсказва, че времето ще бѫде лошо, но то се измѣни, не стане лошо, изненада ни. Това сѫ изключения, които се дължатъ на нѣщо. Нѣкой пѫть изключенията се дължатъ 75 % на мѣсечината. За примѣръ вѣтроветѣ, влагата, промѣните на земята нѣкой пѫть се дължатъ на пълнолунието. Каквото е положението на мѣсечината спрямо земята въ пълнолуние, отъ това ще зависи за извѣстенъ периодъ какво ще бѫде времето. Има влияние; нѣкой пѫть има по-далечно влияние, но нѣкой пѫть има едно съвпадение.

Казвамъ: Външното знание трѣбва да служи като едно възпитателно срѣдство за разбирането на вѫтрешния животъ, за възможноститѣ, които се криятъ въ всѣки едного отъ васъ, да имате извѣстно постижение. Не се стремите да имате туй, което другитѣ сѫ постигнали, винаги имайте стремежъ да постигнете само това, което е въ вашитѣ възможности. Другитѣ нѣщата сѫ ги постигнали при специфични за тѣхъ условия.

Вие искате да бѫдете като Христа. Никога не може да бѫдете като Христа. Христосъ е станалъ такъвъ при по-специфични условия. Казвате: „Като Христа да бѫдемъ”! Вие 10 хиляди чифта цървули да скѫсате, не можете да станете като Него, понеже нѣмате тѣзи специфични условия. Любовьта, съ която Христосъ е разполагалъ, знанието, съ което Христосъ е разполагалъ, истината, всички добродетели, съ които Христосъ е разполагалъ, може да разполагате съ тѣхъ, но вие да станете като Него, да имате сѫщото отношение къмъ Бога, това не може да бѫде. Защото двама души не могатъ да иматъ сѫщото отношение, всѣки ще има специфично отношение. Защото Богъ е едно сѫщество, което има различни отношения. Ако ти постигнешъ своето отношение, ти си човѣкъ. И апостолъ Павелъ не можешъ да бѫдешъ. Не сѫ нуждни двама такива. Ако ти искашъ да бѫдешъ като апостолъ Петъръ, двама не може да бѫдете. Единиятъ може да бѫде мѫжъ, другиятъ може да бѫде жена, и двамата ще бѫдатъ човѣци. Ако Павелъ дойде, единиятъ ще бѫде мѫжъ, другиятъ ще бѫде жена. Казвате: „Какъ ще бѫде това”? Не искамъ да ви обяснявамъ тѣзи работи какъ може да бѫдатъ. Ще ви задамъ другъ въпросъ: Свѣтътъ може ли да бѫде само съ мѫже? Може. Свѣтътъ може ли да бѫде само съ жени? Може. Но този свѣтъ какъвъ ще бѫде? Мѫжътъ и жената вие не разбирате какви сѫ. Това е едно и сѫщо сѫщество, което минава поляризиране, два полюса има. Човѣкъ въ даденъ случай може да бѫде и мѫжъ, и жена. Поляризира се. Въ даденъ случай човѣкъ е жена, въ другъ случай човѣкъ е мѫжъ. Следователно зачитай човѣка въ мѫжа, зачитай човѣка въ жената. Това е правилно разбиране. Ако искате да знаете какво нѣщо е жената, то е човѣкътъ въ този полюсъ, понеже той едновременно функционира и като мѫжъ и като жена. Човѣкъ строи свѣта тогава. И децата се раждатъ по сѫщия законъ: едни се раждатъ на единия полюсъ – момичетата, други се раждатъ на другия полюсъ – момчетата. Тогава едни ставатъ господари, други - слуги. Сѫщиятъ законъ функционира навсѣкѫде.

Вие поставяте въпроса защо Господъ създаде свѣта. Но защо Господъ създаде свѣта не е ваша работа. Изучавайте го, тъй както е създаденъ. Детето и жената какво трѣбва да правятъ въ свѣта? Бѫдете като жената. Казвате: „Ама азъ искамъ да бѫда мѫжъ”. Въ това сѫществувание не може да бѫдешъ, въ друго сѫществувание може.да бѫдешъ. Пъкъ и сега може да бѫдешъ. Има случаи, дето жената е станала мѫжъ. Въ древностьта има примѣръ, дето единъ мѫжъ станалъ жена. Въ този животъ може да станешъ жена. Имало е примѣри въ медицината, до 15 години е младъ момъкъ, следъ 15 ÷ 20 години стане жена. Това е хроникирано, че може да стане. Щомъ дойдемъ до друго сѫществувание, казватъ: „Какъ може”? Това е само за просвѣтенитѣ, за ученитѣ, които вѣрватъ въ Бога. Нѣма никакво противоречие. За другитѣ хора не е важно. Човѣкъ се преражда колкото пѫти е опредѣлено. Който иска, може да се преражда въ невидимия свѣтъ. Ако не иска да се преражда, Господъ го оставя въ онзи свѣтъ въ единъ голѣмъ хамбаръ и като му дотегне да стои тамъ, Господъ го пита: „Дотегна ли ти? Готовъ ли си да се прераждашъ, „Готовъ съмъ”. Праща го Господъ нѣкѫде. Питате има ли прераждане. Ако искате да прогресирате, има прераждане, ако искате да седите на едно мѣсто, нѣма. Този въпросъ за прераждането сѫ го засѣгали мнозина, но много повърхностно.

Казватъ нѣкои: „Тогава напразно е умрѣлъ Христосъ, ако има прераждане”. Казвамъ: Напразно е умрѣлъ Христосъ, ако нѣма прераждане. Колкото едното е вѣрно, толкова и другото. Чудно е, когато казватъ, че напразно е умрѣлъ Христосъ, ако има прераждане. Христосъ умря, за да ни покаже прераждането. Ако вземемъ въ тѣсенъ смисълъ прераждането, ще стане една галимация. Но ако вземемъ правата мисъль, любвеобилностьта, че Богъ иска да ни освободи отъ всички мѫчни условия въ живота и да ни подобри живота, тогава е съвсемъ друго. Ти си закѫсалъ въ единъ животъ отъ разни болѣсти; най-после умирашъ, напуснешъ тѣлото си, избавишъ се. Ти въ това тѣло не можешъ да функционирашъ, Господъ ти даде друго тѣло, прати тѣ пакъ на земята. Какво зло има въ това, че Господъ тѣ пратилъ пакъ на земята. Има нѣкаква богословска теория, че Господъ не е създалъ свѣта така. Е какво лошо има? Нѣкой съветникъ на Бога билъ ли е? Чудни сѫ тѣзи дървени философи. Всѣки философъ гледа свѣта, както е създаденъ отъ гледна точка на своята философия. Тъй както мислятъ богословитѣ, философитѣ, то ли е вѣрно? Ами следъ хиляди години, когато имаме други факти събрани, какво ще бѫде нашето понятие за свѣта? Ами когато мѫжетѣ и женитѣ се повдигнатъ на по-високъ уровенъ, какви възгледи ще имаме за живота?

Нѣкой пѫть ние остаряваме и казваме: „Азъ остарѣхъ, азъ съмъ на 45 години”. На 45 години ти си едно малко яйце, турено нѣкѫде да дрѣме. Нищо не значатъ 45 години. Ако ти имашъ една трезва мисъль въ твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, разбирамъ такъвъ единъ животъ. Но единъ животъ, въ който ти си вегетиралъ само, какво значение има, че земята се обърнала 45 пѫти, какво отношение има земята? На 45 лазарника, казвашъ, съмъ. Какво отъ това?

Та мисъльта, която искамъ да ви кажа, е следната. Освободете се отъ всички ваши превзети възгледи, които имате за природата, за Бога, за религията. Приемете онази религия, която сѫществува въ природата. Ако се опитате да я разберете, тя ще ви допадне. Тя не е религия, каквато проповѣдницитѣ проповѣдватъ. Тя е една религия, въ която човѣкъ се ражда. Има една философия сѫщо така проста. Има нѣщо въ живота, което е самобитно, не зависи отъ нищо отвънъ. Азъ ви казвамъ: Върнете се къмъ тази самобитность, която зависи отъ Бога. Азъ не гледамъ на временното. Че майка ви може да ви е повивала въ пелени, че може да ви е кърмила съ биберонъ, дръжте това нѣщо въ паметьта си, но да го носите цель животъ въ съзнанието си има ли смисълъ? Сега най-добритѣ условия за васъ сѫ други. Какъ ще ядете, какъ ще дъвчете? Най-добритѣ ви дрехи сега нѣма да бѫдатъ повои. Майка ви едно време много добре е направила, но сега вие като човѣкъ какво можете да направите, то е важно.

„Въ последното време”. Вие казвате: „Ще умремъ”. Ако сте отъ глупавитѣ, ще умрете. Ако сте отъ разумнитѣ, ще живѣете. Питате: „Ще се повдигнемъ ли”? Ако вървите по Божията Любовь, ще се повдигнете на високъ уровенъ, дето „нито око е видѣло, нито ухо е чуло”, нито на сърдцето на човѣка е дадено да усѣти какво очаква тѣзи, които чакатъ Господа. И нѣма да остане нищо, което сте пожелали, да не получите. Но въпросътъ е при сегашното разбиране, при най-голѣмитѣ страдания да виждаме любовьта на Бога. Туй значи нищо да не е въ състояние да измѣни идеята ни за Бога. Никога не мислете, че Богъ е жестокъ. Страданията сѫ единъ изпитъ за васъ. Въ най-голѣмитѣ страдания да кажете: Всичко е отъ Онзи, Който е благъ. Ако живѣете само въ грубостьта, отде идва тогава импулсътъ да искате да бѫдете щастливи? Значи Богъ не е онова, което да не можете да чувствате. Онзи вѫтрѣшенъ импулсъ за възвишеното, той е Божественото. Богъ казва: Ти не се смущавай отъ вълнението на морето, не се смущавай отъ вѣтъра, не се смущавай, че този умрѣлъ, онзи умрѣлъ, не се смущавай, че огъньтъ гори, че тази кѫща изгорела. Какво ще се смущавате отъ единъ грънчарь, който прави стомни и гърнета. Какво ще плачете за тѣзи гърнета, нека ги мачка както иска, да ги прави както иска. Че то е философия. Какво ще плачете, че нѣкое гърне се счупило? Ново ще се направи. Ама разлела се водата. - По-хубава вода ще се налѣе. - Ама изгубихъ си младостьта. - По-хубава младость ще дойде, нищо повече. Така трѣбва да гледа онзи, възвишениятъ човѣкъ въ свѣта.

Човѣкъ е и мѫжъ, и жена. Като ги срѣщнете, да видите, че въ всѣки човѣкъ се проявява образътъ на Бога. Ти въ лицето на мѫжа и въ лицето на жената не можешъ да видишъ лицето на Бога. И въ лицето на мѫжа, и въ лицето на жената ще видишъ лицето на човѣка. Тъй седи въпросътъ. Нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ ли образа на Бога”? Нѣмашъ ти образа на Бога докато търсишъ една жена. Нѣмашъ ти образа на Бога, докато търсишъ единъ мѫжъ. Не е лошо, че търсишъ образа на човѣка. Ти търсишъ единъ мѫжъ да ти слугува, ти търсишъ една жена да ти слугува. Казвашъ: „Самъ не се живѣе”. Човѣкъ, който живѣе самъ, той живѣе съ Бога. Ако ти съ своята жена не можешъ да живѣешъ добре, ако ти съ своя мѫжъ не можешъ да живѣешъ добре, какъ ще живѣешъ съ човѣка? Ти като дойдешъ до човѣка, тогава ще се научишъ какъ да живѣешъ съ Бога. Защото само като дойдешъ до положението на човѣка, ще имашъ отношение къмъ Бога. Нѣкоя жена казва: „Дотегна ми този мѫжъ”. Но ти погледни, че той е човѣкъ. Кажи му единъ день да си размѣните ролитѣ. Ако вие бѣхте единъ магъ, и не сте доволенъ отъ мѫжа си, че не се отнася добре съ васъ, вие можете като заспи той, да му прочетете една формула, и вие да станете мѫжъ, а той да стане жена. Размѣните си ролитѣ, после на него му дотегне - той прочетѣ формулата и пакъ се промѣнятъ работитѣ. Това сѫ възможности, вѣроятности.

Казвате: „Да вѣрваме ли”? Но туй е нѣщо, което може да стане. Ти можешъ да си въздѣйствувашъ въ даденъ случай жената у тебъ да стане мѫжъ. Понеже ако твоето физическо тѣло е женско, твоето духовно тѣло е мѫжко; тогава твоето Божествено тѣло отгоре е човѣкъ. Ако на физическото поле тѣлото ти е мѫжко, въ духовния свѣтъ тѣлото ти е женско. Следователно тури твоето мѫжко тѣло на физическия свѣтъ въ хармония съ женското тѣло въ духовния свѣтъ. Вие искате да оправите работитѣ само на земята.

Сега като ви говоря така, вие се объркахте. Мѫжкото тѣло на земята, това го разбирате, но мѫжкото тѣло въ духовния свѣтъ, това не го разбирате. Турете разумното въ свѣта. Ти си мѫжъ, понеже имашъ такова разбиране на физическото поле. Ти си жена, защото имашъ такова разбиране. Знанието тѣ направи жена. Туй тѣ е турило въ нѣгативна мисъль. Жената на физическото поле е „минусъ”, мѫжътъ е „плюсъ”. Обаче животътъ се проявява тамъ, дето е отрицателниятъ полюсъ, тамъ ставатъ всичкитѣ прояви, всичкитѣ течения ставатъ въ отрицателния полюсъ. Значи всичката култура е въ женитѣ. Женитѣ носятъ културата. Мѫжътъ живѣе въ Алфа, жената живѣе въ Омега. Жената е краятъ. Къмъ тази посока е насочена всичката енергия.

Тогава да пренесемъ тѣзи разсѫждения къмъ човѣка. Сърдцето на човѣка е мѣстото, отдето всичко изтича навънъ. Ако той не разбира закона на своето сърдце, ако разбира само законитѣ на своята мисъль, но не знае накѫде да ги насочи, ако неговото сърдце не е така благородно, той ще се намѣри въ противоречие съ себе си.

Та казвамъ: Новото разбиране на религията е съвсемъ друго. Ние не искаме унищожение на сегашната религия. Тя е за децата. А новата религия въ свѣта, религията на шестата раса, трѣбва да бѫде религия на любовьта. Азъ я наричамъ религия на любовьта, въ която хората се усѣщатъ свободни да живѣятъ, да иматъ само единъ законъ. Не много закони, но само единъ законъ да иматъ. Ще дойде мѫжътъ предъ жената, ще каже: „Моля, за менъ това можешъ ли да направишъ? Може ли да разчитамъ на твоята дума”? - и си замине. Жената дойде, и тя казва: „За менъ можешъ ли да направишъ това”? „Мога”. „Да разчитамъ ли на твоята дума”? Сестрата ще каже на брата: „Това за менъ можешъ ли да направишъ”? Братътъ ще отиде при сестрата и ще каже: „Можешъ ли това да направишъ за менъ”? Сестрата ще разчита на брата, братътъ ще, разчита на сестрата, слугата - на господаря, господарьтъ - на слугата, навсѣкѫде на думата ще си разчитатъ. Всичко ще върви тъй, както никога не е вървѣло. Сега за да накарате нѣкой да направи нѣщо, колко души трѣбва да вървятъ подирѣ му, какви ли не разноски се правятъ. При това думата нѣма никакъвъ резултатъ. Всичко това се заличава, както написаното на морския брѣгъ. Всичката наша култура като минава времето се заличава. Де е египетската култура, де е вавилонската култура, де е сирийската култура, де е еврейската култура? Има едно малко продължение, остане нѣщо малко за продължение. Единъ день ще бѫде така и съ нашата култура.

Туй не ви го казвамъ за обезсърчение, но да знаете. Въ свѣта има нѣщо хубаво, велико, на което всички можете да бѫдете граждани. Казвамъ: Натисни това копче въ себе си. Тогава нѣма да изхвърляшъ водата отъ избата. Ще отидешъ при единъ кладенецъ, ще натиснешъ едно копче и водата ще потече. Ако знаешъ, само ще натиснешъ копчето и всичко ще дойде. Пъкъ ако не знаешъ какъ да натиснешъ, тогава магаре ще бѫдешъ, ще пренасяшъ иконитѣ отъ едно мѣсто на друго. Сега нѣкой ще каже: „Какъ тъй магаре”! Че азъ имамъ уважение къмъ магарето. Хората уважаватъ човѣка и ги е срамъ, че съмъ турилъ магарето за изяснение. Че хората сѫ по-долу отъ магарето! То поне не се напива! Трезво е винаги. После, никога нѣма да го накарашъ да пие нечиста вода. Дето пие магарето, пий и ти отъ тази вода. После много е скромно въ яденето, каквото намѣри, яде, казва: „Каквото Господъ даде”. Нѣма претенции. Като го турите да кара овцетѣ, камилитѣ, то върви напредъ и казва: „На васъ ви показвамъ пѫтя”. То иска да покаже, че не е тъй глупаво, както хората го мислятъ, и е много услужливо. Показва каква вода да пиете, и казва: „Яжте като мене. Ушитѣ ми сѫ малко дълги, рева по нѣкой пѫть, но отъ себе си рева”. Товаръ колкото му сложите, носи. Магарето е много скромно сѫщество. Магарещината му седи въ това, че е много гордѣливо и малко инатъ. Единствената му погрѣшка е голѣмата му гордость. Най-голѣмиятъ му недостатъкъ е това, гордѣливо е, не е тщеславно. Та хубаво е да имаме и ние отъ добритѣ качества на магарето. Хубаво е да имаме и отъ хубавитѣ качества на вълка. И той си има добро. Хубаво е да имаме отъ добритѣ качества на паяка, хубаво е да имаме отъ качествата на дървото. Ако магарето е лошо, защо сѫществува, защо Господъ го създаде? Нѣмаше Господъ да допусне магарето въ свѣта, ако бѣше лошо. А то има цель бюджетъ. Царско крѣсло има. Английската кралица Виктория имала едно магаре, на което слугували четирима доктори, треперели надъ него. Четирима души съ висше образование за едно магаре! Като се разболѣе, треперятъ. Ако една Виктория може да почита едно магаре, да тури четирима души доктори, защо ние да не гледаме малко по-снизходително? Английската кралица азъ я уважавамъ, казвамъ й браво! Нека нейното магаре знае, че при кралица е живѣло.

„Въ последното време”, когато истината озари хората и въ сърдцето дойде любовьта, ще дойде тази свѣтлина да разбираме живота, да разбираме, че има нѣщо не привидно, но сѫществено, къмъ което ние трѣбва да се стремимъ да го намѣримъ. И като го намѣримъ, всички да участваме въ това благо. Да разберемъ Бога така, че всички да бѫдемъ доволни отъ нашето разбиране.

Азъ искамъ всички да имате една религия, едно вѣрую. Че туй е вѣрно, азъ го зная, тъй както слънцето изгрѣва, тъй както вѣтърътъ духа, тъй както земята работи. Дръжте се за новото вѣрую! И старото го дръжте, не го изхвърляйте, но новото сега търсете, защото въ него ще възкръснатъ мъртвитѣ.

23-та недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 6 мартъ 1932 г. отъ 10 ч. София - Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×