Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_01_08 Цѣлувание ми не даде

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 28 декември 2014 - 08:04

От книгата "Братя и сестри на Христа". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бележки).
Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон“, 1922. 316 с.(стар правопис)
Книгата за теглене - PDF


 

Съдържание


 

„Цѣлувание ми не даде“.

 

   „Ти цѣлувание ми не даде; а тя, откакъ съмъ влѣзълъ, не е прѣстанала да цѣлува нозѣтѣ ми“.

 

               От Лука 7;45

 

            Азъ ще засегна сега произхода на цѣлувката, т. е. ще разгледамъ принципално, какво нѣщо е цѣлувката. Ако това бѣше се случило съ нѣкоя цѣломѫдрена мома въ нѣкоя скришна стая, или съ нѣкой момъкъ, всичкитѣ съврѣменни вѣстникари знаете какво биха писали за дъщеря ви, —ако е ваша дъщеря, разбира се. Това е единъ епизодъ — тъй го наричамъ азъ — или единъ инцидентъ, или една случка, станала още прѣди 2000 години съ една отъ голѣмитѣ грѣшници и развратници, които свѣтътъ познава. Развратъ отъ любовь, развратъ по любовь, защото има развратъ и безъ любовь.
 
            Сега азъ се прѣнасямъ 2000 години назадъ. Тази жена се приближила до едного отъ най-великитѣ човѣци, който нѣкога е слизалъ на земята; най-чистиятъ човѣкъ, който нѣкога се е явявалъ на земята; най-възвишената душа, която нѣкога е посѣщавала този свѣтъ; най-великиятъ духъ, който нѣкога е озарявалъ човѣшката мисъль.
 
            Ако би рѣшилъ Христосъ да дойде днесъ въ съврѣменния свѣтъ, азъ не зная каква форма би взелъ, какъ би се явилъ и какъ щѣха да го посрѣщнатъ съврѣменнитѣ културни хора. — Както тогава ли? — Навѣрно, много по-добрѣ, отколкото тогава. И не ще съмнѣние! Днесъ има толкова много църкви, съградени въ негова честь, въ негово име, има повече отъ 500,000 негови служители — цѣла една армия, все пакъ ще му направятъ единъ отличенъ приемъ, поне официално. Официаленъ приемъ лесно се извършва: заколва се нѣкой угоенъ пуякъ, да тежи поне 12 кгр.; българинътъ, като го прѣтегли и тежи 12кгр., казва: „Угоенъ е този пуякъ, отъ него би се направила отлична чорба, а тъй, знаете, какво нѣщо е мазничка, пуйча чорба, съ малко изцѣденъ лимонъ, а джигерчето и воденичката му, тъй ситно нарѣзани въ супата, та, като ви падне по едно малко джигерче!...“ Послѣ този пуякъ напълватъ вѫтрѣ съ оризъ, стафиди, фъстъци, това-онова, опеченъ, зачервенъ, та, като ти отрѣжатъ едно такова зачервено парче, ще кажешъ: „Хайде, хаирлия да е, Христосъ е дошълъ на земята“. Или, най малко, ще опекатъ едно отъ тѣзи малкитѣ, по 10-12 кгр., прасета, които ги закалятъ сега за Коледа, хубаво опечено, слагатъ го на масата, съ малко винце, всички да се наядатъ затова, че Христосъ ни е посѣтилъ. Това е официалниятъ приемъ, и слѣдъ туй ще има рѣчи и благодарности, че е благоволилъ да дойде. И отъ него ще има отговоръ, че сѫ го приели добрѣ. Това прѣдполагамъ да е тъй, не казвамъ de facto. А тукъ, въ кѫщата на Симона, има другъ приемъ. Приели сѫ го, безъ да му опекатъ прасенце, и нито цѣлувки е имало, нито пъкъ нозѣтѣ му сѫ омили, а сѫ му дали единъ обикновенъ приемъ, какъвто евреитѣ сѫ могли да му дадатъ.
 
            Влиза тази жена, нахална ще я наречете, безочлива, съвсѣмъ безочлива, за да се приближи до най-чистия човѣкъ. Прѣдставете си каква смѣлостъ, каква нахалность, какви дебели очи имала тя! По-безочлива жена отъ нея не зная! Употрѣбявамъ съврѣменния езикъ. Ще кажете: „Бива, бива, но такава нахалность!“ Но ела че тази велика нахалность е хроникирана въ Евангелието, и се поставя за единъ отличенъ примѣръ.
 
            Знаете ли какво е казвала тази жена, като е цѣлувала нозѣтѣ на Христа? Сега ще ви обясня. Тя е казвала: „Господи, зарадъ тебе извършихъ всички тѣзи прѣстѫпления, като те търсихъ. Тукъ мислѣхъ, че си ти, тамъ мислѣхъ че си ти, — всички прѣстѫпления съмъ направила все зарадъ тебе. Това го направихъ не отъ зла воля, но нѣмахъ въ себе си тази мѫдрость да те познавамъ, а сега, сега вече те намѣрихъ“. Азъ прѣдставямъ тази жена като единъ идеалъ на любовьта; пъкъ и не се церемони да изказва любовьта си прѣдъ цѣлъ свѣтъ. Тя казва: „Да става, каквото ще. Азъ съмъ оцапана вече, да говорятъ, каквото искатъ, ще цѣлувамъ публично, петъ пари не давамъ за мнѣнието на хората.“
 
            Сега, защо цѣлувката се счита по нѣкой пѫть за незаконна? Азъ имамъ тукъ едно математическо разрѣшение на цѣлувката, изразено въ геометрична форма: какво означава тя по правилата на висшата, трансцендентална математика? — Буквата Ц означава произхода на цѣлувката. Буквата Ц прѣдставлява единъ квадратъ, който по-напрѣдъ е билъ затворенъ, понеже всички прѣстѫления, всички борби въ свѣта ставатъ все въ ограниченото мѣсто, което квадратътъ обема, т.е. въ всѣка жива тварь, която се ограничи въ каквато форма и да е, се явява желание да се освободи, а желанието за свобода произвежда прѣстѫпление. Слѣдователно, цѣлувката е единъ прѣкъ начинъ да се освободимъ отъ злото. Тъй че, цѣлувката е права линия, която се туря отдолу на квадрата и образува буквата Ц. Туй въ природата азъ наричамъ цъвтѣне. Слѣдователно, онзи, който иска въ природата правилно да се освободи отъ злото, отъ ограничението, което е надъ него, непрѣмѣнно трѣбва да махне горната, затворената линия, за да възприеме слънчевитѣ лѫчи, — трѣбва да бѫде отворенъ квадратъ. Въ природата трѣбва да има цъвтѣне. И у хората цъвтѣнето съвпада съ цѣлуването. Когато цѣлунемъ нѣкого, ние му казваме: „Пѫтьтъ на твоето спасение е да цъвнешъ.“ Туй означава цѣлувката. Кой трѣбва да цѣлува? Ние казваме, че слънчевитѣ лѫчи цѣлуватъ цвѣтето. Не, онзи, който е дошълъ въ кѫщи него цѣлуватъ. Като дойде нѣкой гостъ въ кѫщи, стопанинътъ въ кѫщата ще го цѣлуне. Ако си стопанинъ, ти, дъщеря ти, синъ ти, ще се изредите да го цѣлувате. Ако цѣлува гостътъ, това не е правилно.
 
            Слѣдователно, мога да ви кажа, че Христосъ бѣше на гости у тази жена. Тя бѣше наела стая въ кѫщата на Симона, който даваше банкетъ на Христа, и, когато той дойде, тя непрѣстанно го цѣлуваше. Тя постѫпи споредъ законитѣ на природата, по закона на цъвтѣнето, за да покаже, че спасението е тамъ. Значи, тя отвори душата си, тя отвори сърцето, ума и духа си, за да възприеме тѣзи божествени лѫчи, — обърна се на едно цвѣте. Христосъ казва: „Понеже постѫпи тъй умно, прощаватъ ѝ се всички грѣхове, които е направила въ миналото.“
 
            Нѣкой пѫть ще се спра да изтълкувамъ, какво означава „грѣхъ“ и „погрѣшка“. Сега ще ви оставя съ старитѣ ви идеи за грѣха. Когато човѣкъ не знае какъ да цъвти, и цѣлува, той винаги е въ квадрата, неговиятъ вратъ е, както на онзи волъ съ рогата. Волътъ едно врѣме е направилъ рогата си, за да се брани, но човѣкътъ, като го е хваналъ за рогата, създалъ буквата В (), и отъ нея образувалъ хомота, въ който го впрегналъ. Ние казваме „великъ човѣкъ“. Кой е великъ човѣкъ? — Великъ е онзи човѣкъ, който самъ може да се впрѣга и разпрѣга. Веселъ човѣкъ е онзи, който има хомотъ, впрегнатъ е. И двамата сѫ весели. Тогава, въ какво седи развързването на вола? Тази единица отгорѣ на буквата В () трѣбва да се прѣмахне, за да остане той свободенъ. Защото ти може да си вързанъ и развързанъ не само съ вѫже, но може да си съзнателенъ като човѣкъ. На вола турятъ оглавникъ, а човѣкъ се вързва съ своята дума, съ своето съзнание. Слѣдователно, разумното вързване става по закона на свободата.
 
            И тъй, цѣлувката, споредъ нейния произходъ, е начинътъ, по който ние можемъ да се спасимъ отъ злото, което сѫществува сега въ свѣта. Какво нѣщо е устата? — Долната устна означава любовьта, силитѣ, които съзиждатъ, — тѣ иматъ единъ произходъ, — а горната устна означава мѫдростьта. Любовьта и мѫдростьта въ божествения свѣтъ съставятъ основата, върху която живѣятъ всички живи, велики сѫщества. Слѣдователно, когато цѣлувамъ нѣкого, това означава, че азъ се ангажирвамъ да служа на тази велика мѫдрость и любовь, които съставляватъ божествения свѣтъ, и да живѣя съобразно съ тѣхъ.
 
            И тъй, на онзи, който ви цѣлува, вие сте му гостъ. За да цѣлунете нѣкого, Господъ трѣбва да е въ него. Това е истинската цѣлувка.
 
            Вѫтрѣ въ Христа кой живѣеше? — Самъ Богъ. Тази жена разбираше закона — тя цѣлуваше Христа, а не той нея. Слѣдователно, ние можемъ да цѣлуваме само божественото. Нѣкой казва: „Защо не ме цѣлувашъ?“— Въ тебе живѣе ли Господъ, въ тебе ли е? Ако не е въ тебе, азъ не бива да цапамъ устата си. Единственото сѫщество, което може да цѣлунешъ и което може да донесе твоето спасение, е само свѣтлината. Цвѣтята се разтварятъ, за кого? — За свѣтлината. Има ли свѣтлина, тѣ я възприематъ. Тѣзи слънчеви лѫчи, тази слънчева свѣтлина цѣлува цвѣтята, тя произвежда тѣхния чудесенъ растежъ. И тъй, въпросътъ е рѣшенъ. Когато ви питатъ: може ли двама души да се цѣлуватъ едноврѣменно? Не може, то е немислимо. Или мѫжътъ ще цѣлува, или жената; или братътъ, или сестрата; или господарьтъ, или слугата. Тъй седи законътъ. Двама, които се цѣлуватъ едноврѣменно, — не разбиратъ този законъ, и отъ такава цѣлувка не може да има никакви добри резултати. Двама, които се цѣлуватъ, мязатъ на двама банкери, които опериратъ съ своитѣ капитали въ една и сѫща кѫща; непрѣмѣнно тамъ ще има ританица.
 
            Сега се поражда отъ това въ васъ едно криво разбиране. Не е въпросътъ, кой те е цѣлуналъ, а кого си цѣлуналъ — това е въпросътъ. Азъ не говоря за това, кой те е цѣлуналъ, а въпросътъ е, кого си цѣлуналъ. Дяволътъ цѣлува. Когато нѣкой пита, кой те е цѣлуналъ, подразбирамъ злото, а кого си цѣлувалъ — подразбирамъ Господа. Значи, има двѣ цѣлувки. Ако цѣлунешъ една жена, тя казва на мѫжа си, че еди-кой-си я цѣлуналъ. Има право. Тази цѣлувка не е божествена. Но, ако тази жена цѣлуне Христа, друго е. Кого е цѣлувала? Ако запитате туй цвѣте, кого е цѣлувало, ще ви каже: „Слънцето, слънцето съмъ цѣлувало. Тъй както съмъ хубаво, слънцето ме е направило. Като съмъ цѣлувало слънцето, всичкитѣ ми грѣхове се простиха, слънцето ме въздигна.“
 
            Христосъ се обръща къмъ Симона и му казва: „Ти цѣлувание не ми даде.“ Този Симонъ е билъ единъ културенъ човѣкъ, като насъ, съврѣменнитѣ. Като видѣлъ, че тази жена цѣлува нозѣтѣ на Христа, той си казалъ: „Този човѣкъ минава за пророкъ, за учитель, който всичко знае, чистъ и святъ е, а тукъ отъ толкова врѣме една жена му цѣлува краката, не знае ли той каква е тя? Азъ да бѣхъ на негово мѣсто, 10 пѫти досега щѣхъ да я изпѫдя!“ И тогава Христосъ се обръща къмъ него: „Симоне, имамъ да ти кажа нѣщо.“ А той казва: „Учителю, речи!“ Нѣкой си заемодавецъ имаше двама длъжници: единиятъ му бѣ длъженъ 500 динари, а другиятъ — 50“. Числото 5 е, което прѣодолява тукъ. Едното число означава духовния човѣкъ, а другото — свѣтския, плътския човѣкъ; единиятъ, който разбира нѣщата само вѣчно, а другиятъ, който разбира нѣщата врѣменно.
 
            Като изучаваме Христовото учение, ние не бива да правимъ погрѣшката на онзи слуга на св. Антоний. Туй учение трѣбва да го разберемъ правилно, понеже то е обосновано на велики закони, на живи закони, които ние, сегашнитѣ хора, можемъ да приложимъ. Каква е погрѣшката на слугата на св. Антоний? Това е единъ анекдотъ, доколкото е вѣренъ, не зная. Азъ го взимамъ, за да разясня принципа. Св. Антоний билъ поканенъ нѣкѫдѣ на гости, и тръгналъ съ слугата си. Той ездѣлъ на конь, а слугата му — на магаре. Обаче, св. Антоний ималъ противници, които искали да го спратъ на пѫтя му. Вечерьта спрѣли на единъ ханъ. Дошли противницитѣ му, отрѣзали главата на коня и на магарето, като си казали: „Не трѣбва да ходи на гости, стига му дотука.“ Сутриньта дохожда слугата, иска да извади и приготви коня и магарето за пѫть, но вижда, че главитѣ имъ сѫ отрѣзани. Съобщава за това на св. Антоний. Той му казва: „Нищо, прилѣпи ги, и ще вървимъ!“ Слугата въ бързината размѣнилъ главитѣ, на коня турилъ магарешката глава, а на магарето — конската. Св. Антоний се качва на конь съ магарешка глава, а слугата му — на магаре съ конска глава и тръгнали. На съврѣменнитѣ хора главитѣ имъ сѫ размѣстени. Мѫжетѣ мислятъ като женитѣ, а женитѣ мислятъ като мѫжетѣ. Казвате: „Тогава какъ ще се разрѣши въпросътъ?“— Конската глава — на коня, магарешката — на магарето! Нѣщата трѣбва да бѫдатъ тъй, както сѫ създадени първоначално, а не да се тълкуватъ. Казвамъ: тази конска глава да се снеме отъ магарето, а магарешката да се снеме отъ коня! Това значи тълкуване —  да дадешъ едно правилно разяснение на онзи великъ законъ, върху който се градятъ сегашнитѣ наши закони. Каквото е говорилъ Христосъ, туй учение, съ неговитѣ основни принципи, може да се приложи още сега. И слѣдъ хиляди и милиони години пакъ сѫщото ще бѫде. Любовьта, и до скончание на вѣка и слѣдъ скончание на вѣка, ще бѫде сѫщата. Като казвамъ сѫщата любовь, подразбирамъ сѫщата по субстанция и есенция, а не по форма. Виждали ли сте какъ изгрѣва слънцето сутринь? Така е и съ любовьта. Тя ще се усилва, усилва до зенита си, послѣ ще залѣзе, а при новото зазоряване пакъ ще се усили. Слѣдователно, въ всички свои проявления любовьта се усилва. Затуй трѣбва да се приготвимъ да изнесемъ, първо, великото — Божията Любовь. Вие не сте усѣщали още онази Любовь. Ако тази божествена Любовь, съ която бѣше въодушевена онази жена, която цѣлуваше краката на Христа, хората биха я приложили, свѣтътъ днесъ би се спасилъ. И ако ние се поставимъ на това становище, и се запитаме, защо се учимъ, защо ни е знанието въ свѣта, отговарямъ: знание — това е познаване на Бога. Всичката философия въ свѣта седи въ това — да познаемъ Бога въ неговото есенциално проявление, както той самиятъ се познава, да го познаемъ въ неговото субстанциално проявление, да го познаемъ въ всичкитѣ негови материални проявления въ свѣта. Това е великата наука въ свѣта.
 
            И тъй, всички съврѣменни борби, които сега сѫществуватъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ познаване на онзи истински Богъ, който ще внесе великата Любовь, която служи за растене, цъвтѣне, за вързване и узрѣване на този плодъ. Върху вѫтрѣщния смисълъ на Любовьта нѣма да се спирамъ, понеже това е една велика задача, която вие трѣбва да проучавате. Да говоря за Любовьта, то е тъй безсмислено за мене, както да ви говоря за тази трансцендентална математика, за висшата божествена математика. Всички числа иматъ свои съотношения. Числата отъ 1 до 10 иматъ свои съотношения. Казвате: „Азъ зная какво означава числото 1“. Туй число има безъкрай съотношения. То може да има хиляди проявления съ хиляди качества. Познавашъ ли го въ всичкитѣ негови качества? Може да означава единъ кгр. вода, може да означава единъ кгр. отъ човѣшкия мозъкъ, може да означава единъ кгр. въздухъ и т. н. И какви ли не други съотношения има единицата. Като дойдемъ до числото 2, трѣбва да знаемъ и неговитѣ съотношения. Трѣбва да знаемъ, какво означаватъ числата: 1, 2, 3 — 10. Това е проявление на първичния божественъ свѣтъ. Слѣдователно, първата цѣлувка е образувала единицата: цѣлувката е извадила първата единица. Когато искашъ да бѫдешъ пръвъ, то значи, че пръвъ може да бѫде само онзи човѣкъ, който може да отваря квадрата. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да бѫда пръвъ.“ Питамъ: знаешъ ли науката да отваряшъ квадрата, знаешъ ли науката да цѣлувашъ? — „А, колко съмъ ги цѣлувалъ!“— Ти, като онази грѣшница, знаешъ ли да цѣлувашъ нозѣтѣ на Христа, на най-великия човѣкъ, т. е. твоята уста занимавала ли се е съ есенцията и субстанцията на божествената Любовь, на божествената Мѫдрость? Вкусвалъ ли си ги като плодъ? Защото, като се вкусятъ Любовьта и Мѫдростьта, това е тъй приятно, както когато вземешъ единъ плодъ и кажешъ: „Аа, колко е хубавъ!“ Това е субстанцията на тия основи, върху които почива божествениятъ свѣтъ. И затова Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето, и, който ме яде, ще има животъ вѣченъ.“ Какъ? — Съ устата си. Думата „ядене“ подразбира всѣкога размножаване. И който ме цѣлува — цъвтѣнето подразбира отваряне на този квадратъ. Сега азъ ви питамъ: вие сте нещастни, налѝ? Отъ какво произтичатъ вашитѣ нещастия? Все зарадъ Христа. Вие търсите любовьта и въ името на тази любовь може да направите хиляди прѣстѫпления. Вие може да видите една красива жена и казвате: „Аа, тамъ е любовьта.“ Цѣлунете я, но, като я цѣлунете, казвате, че не е тя. Послѣ въ васъ се явява едно отвращение, една умраза. Най-първо дяволътъ те е излъгалъ да я цѣлунешъ, послѣ идва Господъ и казва: „Не е тя.“ Като не е тя, ще взема ножа, хайде ще я пробода.“ Господъ пакъ казва: „Нѣма да я прободешъ“.
 
            Прѣдставете си сега една съврѣменна жена, или мѫжъ, които сѫ извършили такова прѣстѫпление, като тази блудница. Ще ме извините, азъ нѣмамъ ни сѣнка отъ умисъль да вземамъ нѣкоя отъ васъ. Да си прѣдставите за моментъ една такава жена, която е извършила едно прѣстѫпление, взима че цѣлува краката на мѫжа си и казва: „Зарадъ тебе направихъ всичкитѣ грѣхове.“ Какво би направилъ единъ съврѣмененъ мѫжъ? - Ще каже: „Махни се оттукъ, ти ме опозори!“ И, ако се намѣри единъ мѫжъ, който да прости на жена си и каже: „Хайде, отъ мене да мине,“ всички вѣстници ще пишатъ — доблестенъ мѫжъ! Но Христосъ другояче постѫпи съ нея, друго нѣщо имаше — тъй е писано въ Евангелието. Той каза: „Симоне, азъ слѣзохъ въ твоя домъ, ти цѣлувание не ми даде, ни вода ми даде за нозѣтѣ, а тази голѣма грѣшница, откакъ съмъ влѣзълъ, не прѣстава да цѣлува нозѣтѣ ми.“ А нозѣтѣ, това е великото, това сѫ божественитѣ добродѣтели. Онзи човѣкъ, който търси добродѣтелитѣ, онзи човѣкъ, който търси правдата, той е, който цѣлува тѣзи крака. Онова, което жадува, което гладува, това е устата. Слѣдователно, туй състояние на човѣшкото сърце, и този изразъ на човѣшката уста ние наричаме цѣлувка. Тази цѣлувка я има не само у хората, но и между птицитѣ и другитѣ животни, и дори между цвѣтята. Но хората днесъ сѫ я развалили, изгубили сѫ смисъла ѝ, и, намѣсто да те цѣлуне нѣкой, кога се напие, казва: „На ти единъ юмрукъ, да знаешъ, че моята рѫка е силна“. И сега, ние, съврѣменнитѣ хора, воюваме. Защо? — Защото хората сѫ изгубили смисъла на цѣлувката, начина, по който да се цѣлуватъ, не знаятъ да се цѣлуватъ, и започватъ да се биятъ, има удряне на глави, чупене на крака. Правовѣрнитѣ тогава започватъ: „Господи, ние ти се молимъ да благословишъ нашето орѫжие, за да можемъ съ нашето велико войнство и герои да побѣдимъ и да ни посрѣщнатъ съ баници, съ винце, че ние сме побѣдили; тъй да познаятъ всички народи, че само ти си Господъ и че като тебе нѣма другъ. И тогава казватъ: „Благословенъ Господъ, во имя Отца, и Сина, и Светаго Духа, аминъ.“ Не, не, не, всички свещеници трѣбва да проповѣдватъ на съврѣменния свѣтъ и да цѣлуватъ краката, като тази блудница. На кого? — На бѣднитѣ вдовици, на бѣднитѣ сирачета; на страждущитѣ, на онеправданитѣ. Туй е, което се изисква. Ще кажете: „Цѣлувка!“ Да, цѣлувка; за да се даде цѣлувка, трѣбва да се стопли вашето сърце. За цѣлуването се изисква голѣмо геройство. А въ България азъ съмъ срѣщалъ малцина, които знаятъ да цѣлуватъ. Срѣщалъ съмъ нѣкои, понамѣстятъ джунитѣ си, зачервятъ се. Сърце, сърце! Не искамъ да вземешъ нѣщо отъ мене, но да съзнаешъ, че твоятъ животъ е билъ досега безполезенъ, животъ на заблуждения въ мисли, желания и чувства, и да се роди въ тебе онази велика мисъль, че отсега нататъкъ ще живѣешъ чистъ животъ, ще цѣлувашъ онѣзи слънчеви лѫчи, които създаватъ растенето на твоята душа. И тъй, който цѣлува, трѣбва да бѫде на мѣстото на тази грѣшница, а когато го цѣлуватъ, трѣбва да бѫде на мѣстото на Христа. И така, когато дойде нѣкой да те цѣлуне, ще кажешъ: „Чакай, братко, чакай, ти мислишъ, че отъ мене можешъ да добиешъ нѣщо? — Не.“ Единъ калугеръ ми разправяше слѣдния случай: „Отидохъ, казва, на църква. Излѣзе единъ богатъ човѣкъ, и азъ му хванахъ рѫката, цѣлунахъ я. Той ми даде 100 лв. Излѣзе слѣдъ това една богата жена, хванахъ и нейната рѫка, цѣлунахъ я. Тя ми даде 200 лв. Излѣзе най-послѣ и нашиятъ владика, цѣлунахъ и неговата рѫка. Той ми даде 1 лв. Казахъ си: „Пфу, да знаяхъ, отиде ми цѣлувката напразно!“ Този човѣкъ си продава цѣлувката за пари. „Онзи, богатиятъ човѣкъ, ми даде 100 лв., богатата жена — 200 лв., а владиката, той е бактисалъ, и не само че ми даде единъ левъ, но го извади съ недоволство и рече: „Хайде, върви си!“ Но цѣлувка за 100 лв., за 200 лв. и за 1 лв. не се продава. Владиката пръвъ казалъ истината. Той казалъ: „Слушай, не ставай глупавъ, азъ съмъ владика, не съмъ Христосъ. Докато цѣлувашъ моята рѫка, ти все тази глава ще носишъ и добро нѣма да видишъ.“ А онзи, богатиятъ, който дава 100 лв., казва: „Докато цѣлувашъ моята рѫка, дърво ще има. Азъ не съмъ Христосъ“. Това значи 100 лв. А жената, която дала 200 лв., казва: „Докато цѣлувашъ женитѣ за пари, никога нѣма да прокопсашъ“. Цѣлувката трѣбва да бѫде съвършена, абсолютно безкористна.
 
            Тукъ имате една жена, която е отритната отъ цѣлъ свѣтъ и търси спасение. Тя е жената, която се дави, и се хваща за Христа и казва: „Само ти, Господи, само твоята Любовь, само твоята Мѫдрость може да ме избави отъ туй положение, въ което съмъ изпаднала“.
 
            И вие, жени, — ще се обърна къмъ васъ и къмъ мѫжетѣ — азъ нѣмамъ вашата опитность, налѝ всички сте цѣлували и сте били цѣлувани, какво сте усѣщали слѣдъ цѣлувката? — Цѣла нощь сте се въртѣли на леглото. Защо? — Не сте цѣлунали Христа, а дявола. Тамъ е мѫчението. Дѣто се цѣлува дяволътъ, язва се явява, и злото се ражда. Тамъ е всичкото. Забѣлѣжете, това е единъ фактъ. На жена, която е цѣлунала единъ покваренъ мѫжъ, лицето ѝ почернява. На мѫжъ, който е цѣлуналъ жена, която не е на мѣстото на Христа, и неговото лице се разваля. Ако е билъ чистъ, непрѣмѣнно лицето му се измѣня. Цѣлувката винаги произвежда единъ прѣвратъ или за добро, или за зло. Ако сте цѣлунали Христа, непрѣмѣнно ще свѣти лицето ви, но направили ли сте една грѣшка въ цѣлувката, винаги ще ходите наведени, като тази грѣшница. Ще казвате: „Нѣма за мене смисълъ въ живота“. Тогава, какъвъ е цѣрътъ? — Ще дойдете при Христа. Вие можете да намѣрите Христа и днесъ. Вземете Евангелието, прѣнесете се 2000 години назадъ или идете 2000 години напрѣдъ, вие ще намѣрите и ще цѣлунете Христа. И нѣма живо сѫщество, което да се постави въ положението на тази жена и на което Христосъ да не се изяви. Тогава Христосъ ще каже: „Прощаватъ ти се грѣховетѣ, и сега се започва новото ти развитие“.
 
            Христосъ казва: „Слѣзохъ въ дома ти, ти цѣлувка не ми даде“.
 
            Влѣзе една благородна мисъль въ тебе. Тази мисъль е Христосъ. Нѣкой пѫть Христосъ минава въ този свѣтъ. Азъ го виждамъ. Често той минава. Сега за себе си азъ нѣма да говоря, ще говоря за единъ ясновидецъ, който ми разправяше слѣдното нѣщо: „Гледамъ, казва, Христосъ застаналъ при една красива жена — отвънъ много красива, но отвѫтрѣ не — и ѝ говори, а отъ другата ѝ страна, гледамъ и другъ нѣкой ѝ говори“. Христосъ ѝ казва: „Жено, обърни се къмъ Бога, любовь ти трѣбва повече, за да се спасишъ“. Тогава и дяволътъ ѝ пошепва нѣщо. На мѣстото, дѣто ѝ говори Христостъ, тя постоянно си маха рѫката край ухото, защото Христосъ ѝ казва: „Любовь!“ А тя подразбира: „Да любишъ, значи, да цѣлувашъ. Какво ще каже моятъ мѫжъ?“ Тя плътски разбира любовьта. Едно вѫтрѣшно себеотрицание е процесъ на душата, не е процесъ на тѣлото, на ума. Това е едно съотношение, което сѫществува между моята душа и моя първоизточникъ, Богъ, отъ когото съмъ излѣзълъ.
 
            И всѣкога, когато се нашепватъ тия мисли на Христа, ние ги критикуваме. Щомъ дойде нѣкой и ни нашепва такива мисли, за примѣръ: „Отвори търговия, ще имашъ голѣми печалби“, — не махашъ рѫка край ухото си. Започвашъ търговията. Щомъ дойде Христосъ, казва на жената: „Жено, ти си богата, толкова дѣчица има тамъ бѣдни, дай 2000 лв. да имъ се помогне“. Дяволътъ казва: „Не слушай!“ Тя маха край ухото си. Азъ гледамъ хората, все махатъ. На нѣкоя жена говори Христосъ, тя маха на ухото: „Това не е за мене“. Щомъ дойде нѣкой другъ, нашепне ѝ нѣщо, казва: „Готова съмъ“!
 
            И тогава ме питатъ: „Какъ да познаемъ гласа Христовъ, толкова гласове ни говорятъ?“ — Христосъ говори тъй, както никой другъ. Той казва: „Раздай всичкото си имане на бѣднитѣ!“ А вие махате съ рѫка. „Иди въ нѣкоя болница да служишъ на болнитѣ!“ Пакъ махате. „Омий краката на мѫжа си, примири се съ приятеля си!“ Пакъ махате. А като ви се каже: „Натрий носа на приятеля си“, — приемате. „Дай го подъ сѫдъ, 20000 лв. имашъ да вземашъ“, — „това разбирамъ, толкова пари имамъ да вземамъ“. Когато Христосъ говори, нѣма душа въ свѣта, която да не разбира неговия гласъ. Всѣка мисъль, която прави човѣка готовъ за самопожертвуване, е божествена мисъль. Въ това нѣма никакво изключение. Приеми я, тя иде отъ Христа. Спрешъ ли се да мислишъ, далѝ е онзи Христосъ, който е билъ прѣди 2000 години, всичко изгубвашъ. Слушай, приятелю, ако ти чакашъ този Христосъ, който е билъ прѣди 2000 год., ти ще отидешъ въ дъното на ада. Този Христосъ е порасналъ сега, прѣди 2000 години той е билъ малко дѣте. Той е билъ бебе още, на 2 години, а сега е възмѫжалъ, сега е на възрасть, силенъ е. Слѣдователно, нѣма да го търсишъ като едно малко дѣтенце и да казвашъ: „Ехъ, да имамъ едно малко бебенце като Христа и да го помилвамъ!“. Тогава той не е могълъ да спаси свѣта. Бѣгаше въ Египетъ, биха го и го разпънаха на кръстъ. Туй бѣше волята Божия. Той си казваше: „Ее, налѝ си слабъ, тъй ще бѫде!“ Като възкръсна, казваше: „Всѣкаква власть ми се даде на небето и на земята, и въ бѫдеще нѣма вече тъй да бѫде: нѣма да ме биятъ. Идете и проповѣдвайте туй Слово, азъ ще бѫда съ васъ до скончание на вѣка“. Намъ ни проповѣдватъ за разпнатия Христосъ. Азъ не ви проповѣдвамъ за разпнатия Христосъ, азъ ви проповѣдвамъ за онова Христово възкресение на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина, Правда и Добродѣтель, и за онзи Христосъ, който носи животъ въ себе си, който носи Мѫдрость, знание на свѣта; за онзи Христосъ, който носи Истината, който иде да ни даде тази вѫтрѣшна свѣтлина, да устроимъ домоветѣ си, да ни даде Правдата и съ нейната мѣрка да мѣримъ, да ни даде и Добродѣтельта. Христосъ носи и онѣзи велики методи, чрѣзъ които ще можемъ да съградимъ нашитѣ домове. Този е великиятъ Христосъ. Ще кажете: „Дѣ е?“— Азъ го виждамъ сега, шепне на ушитѣ ви. Ето, виждамъ Христа, виждамъ го. А вие виждате ли го? Виждамъ го, виждамъ го, Христосъ шепне. Сега опрѣдѣлямъ, кой какво ще направи: нѣкой ще махне съ рѫка на ухото си, а другъ ще слуша.
 
            Мнозина мислятъ, че азъ искамъ да омагйосвамъ хората. Не, Христосъ ви говори. И знаете ли какво ви говори Хистосъ? Ето какво слушамъ азъ: „Сърцата ви сѫ студени, отвънка има снѣгъ, слѣдователно, нѣмате провѣтряване, противодѣйствие тамъ има; любовь ви трѣбва, любовь, съ която да прѣодолѣете всичко; любовь, която да стопли тѣзи ледени сърца, да ги стопли съ температура 100,000,000° да свѣтнатъ сърцата ви. Пакъ ви говори Христосъ. Знаете ли какво ви говори? — „Знания, знания ви трѣбватъ. Не ви трѣбватъ знания какъ да сготвите боба, какъ да сготвите пуйката, какъ да накълцате зелето, да направите кебапчета. Не това ви трѣбва, а знания, знания, да прѣдадете тази мѫдрость на вашитѣ дъщери, синове, на вашитѣ мѫже, на вашитѣ слуги, приятели и неприятели“.
 
            Виждамъ Христа, той ви говори сега, и вие седите. Виждамъ една отлична картина: каточели седи енна мома, която очаква момъка, който идва сега и ѝ прѣдлага да се сгодятъ. Тя стои много сериозно. Азъ я виждамъ въ сериозна поза. Такава поза сте заели и вие, и азъ казвамъ: всичко е готово, само да не мръднете дѣсната рѫка при ухото си. Момата казва: „Сега, като дойде момъкътъ, чакай да си помисля, да го взема ли, или не; да го взема, но имамъ другъ по-богатъ, по-ученъ, повече удобства ще ми създаде, само че той още не ми е прѣдложилъ.“ Тя рѣшава, мисли, колко сериозно мисли! Сериозно мисли, но за „онзи“! Нѣма какво да мисли: „Взимашъ ли ме, или не? — „Съ тебе съмъ, Господи!“ Свършена работа! Оставишъ ли да мислишъ много, нищо нѣма да излѣзе. Има моменти, когато човѣкъ не трѣбва да мисли много. Веднага трѣбва да рѣшава. И ние трѣбва да бѫдемъ като онзи инженеръ на Наполеона, комуто Наполеонъ казалъ: „Трѣбва да построишъ единъ мостъ за минаване на войската. — Нѣмамъ инструменти. — Азъ ти казвамъ: ако въ 20 минути отгорѣ не построишъ моста, ще те застрѣлямъ“. Инженерътъ отдава честь, отива си веднага, умътъ му заработва, и въ 20 минути построява моста. Нѣма врѣме, нѣма какво съ инструменти да се рѣшава, бързо трѣбва да работимъ. Когато човѣкъ сгрѣши, иска дълъгъ срокъ, обтѣга, протака въ сѫдилището. Грѣшницитѣ искатъ, когато се разглеждатъ дѣлата имъ, да бѫде врѣмето дълго. Когато крадемъ, ние искаме дълго да бѫде врѣмето, а когато искаме да имаме резултати, — обратно — кѫсо да бѫде. Когато дойде да ни възнаграждаватъ за постѫпкитѣ ни, да не се протака това съ години, а като Наполеона, да издаде заповѣдь да съградимъ този мостъ въ 20 минути, за да се минава отъ единия брѣгъ на другия, отъ единия свѣтъ въ другия. Слѣдователно, тѣзи принципи трѣбва да приложимъ въ домоветѣ си, въ живота си.
 
            Христосъ казва: „Азъ въ дома ти дойдохъ, ти цѣлувание ми не даде, а тази жена, откакъ съмъ влѣзълъ, не прѣстава да цѣлува, не устата ми, а нозѣтѣ ми“. Тя казва: „Азъ съмъ недостойна да цѣлуна устата ти, а ще цѣлувамъ нозѣтѣ ти, тѣзи — прашнитѣ нозѣ, които ходятъ по земята“. За да цѣлунешъ Христа по устата, изисква се ангелски жовотъ. Нѣкой казва: „Дай да те цѣлуна по устата!“ Ангелски животъ се изисква за това, чистота се изисква! Ако ние бихме цѣнили тѣзи цѣлувки!.. Българитѣ, които сѫ ходили въ Русия, казватъ, че на Великдень всички се цѣлуватъ: „цапъ-цапъ“ — докато я оцапаха: „Ну, поцѣлуемся: цапъ-цапъ.“ Сега Христосъ имъ казва, каква трѣбва да е цѣлувката. Този квадратъ трѣбва да се отвори, и да се изхвърлятъ тѣзи заблуждения; тѣ трѣбва да прѣстанатъ въ Русия. Казвате: „Православната църква е била такава.“ Ще ви приведа единъ анекдотъ. Единъ отъ рускитѣ императори писалъ до всички руски монастири конфиденциални писма, съ които молилъ — въ който монастиръ се намира главата на св. Иванъ Кръститель, да му се изпрати. Той получилъ отъ всички монастири по една глава! Натурялъ ги въ отдѣлни стаи — 40 глави въ 40 стаи. Слѣдъ това отива въ Руския Синодъ и запитва: „Колко глави има св. Иванъ Кръститель?“ — „Ваше Императорско Величество — само една глава!“ — „Не“, казва, „40 глави има.“ Взима тѣзи старци, завежда ги въ всички стаи: „40 глави, документално 40 глави!“ Прави сѫ тѣ: ако вземемъ прѣраждането, може да кажемъ, че Иванъ Кръститель ималъ 40 глави, но императорътъ имъ казалъ: „Не заблуждавайте народа съ тия суевѣрия!“ Затуй днесъ страда руската църква, защото Иванъ Кръститель ималъ 40 глави!
 
            Богъ поругаемъ не бива. Въ негово име не трѣбва да има никаква лъжа. Ако азъ, въ името Христово, искамъ да ви заблуждавамъ, тежка е кармата на този народъ. Никой не може да прокопса, ако е лъгалъ. Нѣкой казва: „Струва да се лъже.“ Не, никога! Нѣкой пѫть може да икономисашъ истината, може да избѣгнешъ отговора, или да прѣмълчишъ, но никога да не говоришъ лъжа. Не можешь да кажешъ истината — мълчи; не можешъ да кажешъ истината — бѣгай, никой не те заставлява да говоришъ.
 
            И тъй, двѣ нѣща сѫ потрѣбни: смирение, като на тази жена, да познаемъ заблужденията си. Тази жена е познала, че пѫтьтъ, по който е вървѣла, животътъ, който е водила, знанията, които е имала, всичко туй дало най-лоши резултати. И слѣдъ всичко това тя казва: „Господи, всичко туй сега измѣнямъ.“ Азъ зная, че тази жена, като индивидъ, тя не е една. Тази жена е измѣнила своя животъ, послѣ тя е станала една отлична работница на Христовото дѣло. Тя е измѣнила съвършено живота си. Нейниятъ животъ се измѣни отъ цѣлувката. Слѣдователно, ако и въ насъ влѣзе тази божествена свѣтлина, и ние възприемемъ тази свѣтлина и я цѣлуваме, тя ще произведе всички тия добри резултати.
 
            И тъй, когато дойде нѣкой въ дома ви, какво трѣбва да направите съ него? Налѝ, когато имате jourfixe, дойде у васъ нѣкоя ваша приятелка, нѣкоя ваша възлюблена, която вие си обичате, вие я туряте да седне на вашето мѣсто. Дойде една, цѣлунете я; дойде друга цѣлунете я; дойде трета, цѣлунете я; до 10 като дохаждатъ, цѣлувате ги. Другитѣ 10, които идватъ, не ги цѣлувате. Тогава 10 сте цѣлунали, 10 не. Азъ опрѣдѣлямъ: 10 сѫ отъ Господа, а 10 — отъ дявола. Вашето рандеву, този вашъ jourfixe все jourfixe ще стане. Като излѣзатъ отъ дома ви, ще почнатъ да ви критикуватъ. Всички ще цѣлунете! Започнешъ ли съ цѣлувка, всички ще цѣлувашъ. Ако не цѣлувашъ, никого нѣма да цѣлувашъ. Тогава вашиятъ jourfixe ще излѣзе благополученъ. Ще кажете: „Тази жена не ми е симпатична“. Ами тази, която цѣлунахте, симпатична ли ви бѣше? Нимà онази жена е била симпатична на Христа? Че на васъ туй, което е симпатично, то е дяволътъ. Имате двѣ моми: едната е скулеста, съ рани, а другата не, красива е. Коя ще цѣлунете? — Красивата. Въ нея е дяволътъ. Въ тази, скулестата, е Христосъ. Въ красивия момъкъ съ мустачкитѣ, тамъ е дяволътъ. Щомъ го цѣлунешъ, ще почернѣе лицето ти. А въ този, грозния момъкъ, тамъ е Христосъ. Въ името Христово ще го цѣлунешъ. Въ него е принципътъ на Христа.
 
            И тази жена прѣдпочете да цѣлуне прашнитѣ крака на Христа, а не чиститѣ на онзи буржоа, защото Христосъ ходѣше съ сандали отъ кожа и безъ чорапи, съ боси крака. Неговитѣ крака бѣха прашни. Та тази жена не цѣлуна краката на Симона, а на Христа. Тя казва: „Господи, и ти си прашенъ и нечистъ, и азъ. Азъ ще ти измия краката, а ти — моето сърце“. И Христосъ ѝ отговорилъ: „Жено, речено-свършено.“ И тя го стори. Сегашнитѣ учени казватъ: „Събралъ ги тѣхъ, все такива невѣжи хора, не ги ли знаемъ кои сѫ тѣ?“ Че азъ не съмъ дошълъ въ България да събирамъ красивитѣ моми и момци, азъ оставямъ тѣхъ за църквата, а онѣзи, които нѣматъ никакъвъ подслонъ, скулеститѣ, тѣ сѫ дошли при мене. Тъй че, нѣма защо да бѫдемъ въ недоразумѣние, но, веднъжъ една моя овца изцѣлена по такъвъ начинъ, не я пущамъ вече. Какво разбирамъ подъ думата въ църква „църква?“ — Подъ „църква“ разбирамъ едно живо сѫщество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това сѫ приюти, това не сѫ църкви. А сега свещеницитѣ питатъ: „Ходишъ ли на църква?“ Азъ бихъ дошълъ у тебе, ти си отворена врата. Азъ виждамъ, че вратитѣ на сърцата у поповетѣ и владицитѣ сѫ все затворени, нѣматъ и ключъ. Питамъ клисаря: дѣ сѫ ключоветѣ? — „Днесъ дѣдо попъ не служи, елате въ другата църква.“ Това не е църква. Когато нѣкой иска да дойде въ моята църква, азъ отварямъ вратитѣ ѝ за богомолцитѣ въ 4 часа, прѣди да изгрѣе слънцето. Тъй трѣбва да бѫдатъ отворени вратитѣ за всички хора, които искатъ да служатъ на Бога, и въ тази църква всички кандила трѣбва да бѫдатъ запалени, да се лѣе отъ тѣхъ свѣтлина и благость. И който влиза въ нея, трѣбва да остави вънъ всичкия си товаръ. Това е то църква, тъй трѣбва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане съ простия народъ?“ Тѣ не сѫ прости хора, ние говоримъ за всички учени, — тѣ сѫ свършили гимназии, университети, — все съ забавления ли ще ги занимаваме? Ще имъ позволимъ да влѣзатъ въ църквата, да служатъ. Но какъ ще служатъ? — — Като дойде владиката, нека се облѣче съ одеждата на любовьта, тя е вѫтрѣшната дреха. Послѣ има единъ фелонъ, тя е дрехата на мѫдростьта. Като си облѣкатъ тѣзи дрехи, послѣ нека си турнатъ и корони и друго, и тогава нека служатъ. Като дойде тъй, азъ ще му дамъ първо мѣсто, но, ако дойде съ сегашнитѣ си дрехи, ще го изпѫдя навънъ. Вънъ вие, които продадохте името Христово! Идвате да служите за пари, да ги събирате въ вашитѣ котлета! Христосъ не умрѣ за пари, Христосъ дойде да служи въ името на Божията Любовь и Мѫдрость, за да възкръси хората. Туй е не само съ нашитѣ свещеници и попове. Когато говоря истината, въ името на Христа я говоря. Горко на онѣзи, които се противятъ на тѣзи божествени истини! Въ Христовото име, въ божественото, нѣма никакво заблуждение.
 
            Нека българитѣ сѣятъ нивитѣ си. Азъ съмъ готовъ да дамъ на българитѣ 100 пѫти повече жито и царевица, прѣизобилно, нека тѣ сѣятъ, и свещеникътъ нека сѣе, но не съ кръста и съ котле въ рѫка. Нищо да нѣма въ църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси. Това е безобразие! Всичко това трѣбва да се изхвърли, тъй говори Христосъ. Сега дойде нѣкой, пита ме: „Ти свѣщь палишъ ли въ църква?“ Азъ казвамъ: моята свѣщь винаги гори, кандилото ми е запалено отъ памтивѣка, то никога не е изгасвало. — Ами въ църквата вѣрвашъ ли?“ — Въ тази, Христовата църква вѣрвамъ, въ църквата на Любовьта, въ нея е Христосъ, въ нея сѫ и всички светии и всички добри хора. — „Ами при насъ защо не идвашъ?“ — Идвалъ съмъ и при васъ, но вашитѣ църкви сѫ затворени. — „Какъ?“ — Затворени сѫ тѣ, и сега, азъ не мога да ги цѣлуна. Тѣ искатъ да отида да цѣлуна рѫката на владиката. Не съмъ отъ тѣхъ, та да цѣлуна рѫката на владиката. Нѣкой пѫть и моята рѫка не искамъ да я цѣлуватъ. Прѣди нѣколко дни дойде единъ човѣкъ, въ когото бѣше духътъ. Слѣдъ като го поканихъ да остане на трапезата, той казва, че никой не трѣбва да ми цѣлува рѫката. Послѣ дойде една жена, която ми цѣлуна рѫката. Казвамъ си: ее, това внесе въ него съблазънь: „И той е единъ отъ владицитѣ“, помисли си гостенинътъ. Слѣдъ половинъ часъ той стана, излѣзе, искà да се рѫкува, азъ го спрѣхъ — да не се рѫкува, и му казвамъ: „на добъръ часъ, хубаво мислишъ.”
 
           Азъ съмъ за онази вътрѣшна цѣлувка на любовьта, на нашитѣ сродни души. Нѣкои питатъ: „Какъ да намѣримъ сроднитѣ си души?“ Това е най-лесната работа! По-лесна работа отъ тази нѣма. Това и най-малкитѣ дѣца ще ви кажатъ. До 5 — 6 годишната си възрасть дѣцата ще ви кажатъ какъ. Отъ седемгодишната си възрасть нагорѣ тѣ ще ви заблудятъ. Въ русенско единъ баща ми разказваше, че запиталъ единъ день малкото си дѣтенце: „Синко, откѫдѣ си дошълъ?“ Това дѣте му отговорило: „Да не ме смущавате“. — Кой си, откѫдѣ си дошълъ? Ако ти имашъ любовьта въ себе си, нѣма да го питашъ откѫдѣ е дошълъ. Ти знаешъ, че Любовьта знае откѫдѣ си дошълъ. Когато ние любимъ хората, отъ Бога сме дошли, а когато не ги любимъ, отъ дявола сме дошли.
 
           Първото нѣщо: като дойде Христосъ въ дома ви, ще измиете краката му съ вашитѣ уста, а това, прѣведено на вашъ езикъ, значи: ще му служите съ мѫдрость и любовь, ще носите неговото Слово безъ никаква примѣсь. Това е цѣлувката. Когато азъ прилагамъ всичкия си умъ и всичкото си сърце да му служа тъй, че да нося неговото Слово безъ никаква примѣсь, това е цѣлувка. Ако така можете да служите на Христа, той ще ви каже: „Прощаватъ ви се грѣховетѣ, и вашитѣ имена се записватъ въ небето прѣдъ ангелитѣ, и въ бѫдеще вие ще станете граждани на това велико царство“.
 
           И тъй, азъ сега ви поздравлявамъ всинца да служите на Христа съ мѫдрость, да служите съ любовь, да ги вложите въ умоветѣ и сърцата си. Този Христосъ азъ го виждамъ, съ него говоря сега. Слѣдъ като си отидете у дома си, той пакъ ще ви говори. Внимавайте, не продължавайте да умувате, но кажете: „Да рѣшимъ!“ Не, кѫсъ е срокътъ, веднага рѣшете! Речено и свършено — никакво махане на рѫката. Вие ще ми кажете: „Ти говоришъ ли истина, че Христосъ е при насъ сега?„ При васъ е Христосъ, при вашитѣ души, разбирайте вътрѣшно. Говоря ви една велика истина. Великъ е този Христосъ, и, когато хората единъ день съзнаятъ тази истина, знаете ли каква култура ще има? Въ Европа ще пѫтуваме свободно, безъ никакви спънки, и тогава всичко ще поевтинѣе, и житото, и маслото — всичко. Какъ? — Когато хората започнатъ да служатъ на Бога съ любовь и мѫдрость.
 
           Туй учение трѣбва да го подематъ всички духовници. А тѣ се докачатъ още, но Христосъ ще ги застави да не се докачатъ. И учители, и всички други въ бѫдеще трѣбва да служатъ на Христа съ любовь и мѫдрость.
 
           Сега азъ ви проповѣдвтмъ не като на българи, или като на англичани, или като на френци. Азъ ви проповѣдвамъ като на мои братя и сестри въ името на Христа. Никога нѣма да изопача Истината. Азъ ви говоря като на мои братя и сестри, като на приятели, като на ученици, които ви държа на равна нога съ себе си, давамъ ви найхубавитѣ си мисли, макаръ че треперятъ тѣзи хора вънъ, на студа. Азъ ви давамъ най-хубавото отъ себе си, запознавамъ ви съ тѣзи истини, за които никой другъ, отъ 2000 години насамъ, не ви е говорилъ. Защо? — Защото азъ любя Бога, защото му служа съ любовь и мѫдрость. И вие всинца можете да му служите. Всинца можете да служите на Бога съ любовь и мѫдрость. Всички можемъ да бѫдемъ братя, безразлично, каква е степеньта на нашето развитие. Ще идемъ да работимъ споредъ силитѣ си.
 
           И тъй, ние можемъ да дадемъ тази цѣлувка на Христа, понеже Христосъ е навсѣкѫдѣ, въ цѣлата природа. Навсѣкѫдѣ е Христосъ! И ние можемъ да му дадемъ тази цѣлувка; щомъ я дадемъ, ще цъвнемъ, ще завържемъ и ще станемъ силни. Моитѣ думи сѫ малко символични, но истинностьта имъ е отвѫтрѣ. Всѣка мисъль, всѣка цѣлувка трѣбва да бѫде пропита съ любовь, и, като цѣлунете, да не съжалявате, а да знаете, че сте извършили единъ дългъ, дали сте нѣщо отъ себе си, и тогава ще чуете този гласъ на Христа: „Прощаватъ ви се грѣховетѣ“. „Прощаваме се“ — това е отлична дума. Ако днесъ Съглашението каже на българитѣ: „Прощава ви се дългътъ“, какво ще бѫде? — Барабанитѣ ще биятъ изъ града, обявления ще има залѣпени по всички градове, по всички общини, че Съглашението е простило на България 2½ милиарда лева дългъ. А туй, което носи Христосъ, е много повече отъ тѣзи 2½ милиарда лева.
 
            Любовь и мѫдрость трѣбватъ на всинца ни сега. Любовь и мѫдрость! Нѣкои казватъ: „Еди коя си сестра е кисела“. Казвамъ: тя не е цѣлувала още краката на Христа. „Еди-коя-си малко критикува“. Казвамъ: не е цѣлувала краката на Христа. „Еди-коя-си е невѣжа“ — не е цѣлувала краката на Христа. Онѣзи мѫже и жени, сърцата на които сѫ пропити отъ тази любовь и умътъ имъ — отъ тази мѫдрость, тѣ сѫ цѣлували краката на Христа. Човѣкъ, който единъ пѫтъ е изпиталъ тази любовь, който единъ пѫть се е докосналъ до нея, той вече се е издигналъ така, както свѣтътъ не подозира.
 
            И тъй, служете съ любовь, служете съ мѫдрость. Туй учение трѣбва да се приложи. Тамъ е силата и спасението въ бѫдеще.
 
            (Бесѣда, държана на 8 януарий 1922 г., втория день на Коледа, въ София.)







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt