Jump to content
Ани

1932_02_14 Да известят на учениците Му

Recommended Posts

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932).

Том II. Бургас, 1993.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Да известятъ на ученицитѣ Му

Ще взема последнитѣ думи отъ 8 стихъ на 28 гл. отъ Евангелието на Матѣя: „Да известятъ на ученицитѣ Му.”

Не е въ многото, въ малкото е скрито богатството. Не е въ богатството, въ сиромашията е животътъ. Не е въ здравето, въ болестьта е животътъ. Контраститѣ трѣбва да се разбиратъ. Трѣбва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти сѫществуватъ по причина на самата реалность. Ако нѣма животъ, нѣма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултатъ на живота, и сиромашията е резултатъ на живота. Защо човѣкъ трѣбва да се оплаква? И здравето, и болестьта сѫ резултатъ на живота. Не е въпросъ само да се констатира болестьта, и тя си има свой смисълъ. Ако теглимъ единъ човѣкъ и се увеличава неговото тегло, ние знаемъ, че той забогатѣва, като го теглимъ и той олеква, знаемъ, че той осиромашава. Има сѫщо една норма, едно тегло на нормалното здраве и отъ това дали се увеличава или се намалява, знаемъ човѣкъ здравъ ли е или не. Ако теглото на човѣка е подъ тази норма, започватъ болеститѣ. Всѣка болесть има специфични мѣрки, по теглото може да се знае болестьта. И здравето си има мѣрки; здравето не е отъ едно качество, то е отъ разни качества, всѣко здраве има различни мѣрки. Ние казваме: той е здравъ човѣкъ. Но отъ какво качество е здравето му? Или казваме: той е боленъ. Каква е специфичната болесть, трѣбва да има мѣрки. Тия мѣрки сѫ необходими, тѣ сѫ важни. Защото ако знаешъ мѣркитѣ, тежеститѣ, ти си ученъ човѣкъ. Ако не знаешъ мѣркитѣ, и да си здравъ, ти си невѣжа. Ти чувствашъ, че си здравъ, но не знаешъ защо си здравъ; боледувашъ, не знаешъ защо боледувашъ - ти си първокачественъ невѣжа. Казватъ: той е богатъ. Но той не знае защо е богатъ. Сиромахъ е - не знае защо е сиромахъ; ученъ е - не знае защо е ученъ; невѣжа е - не знае защо е невѣжа; лошъ е - не знае защо е лошъ; добъръ е - не знае защо е добъръ.

Та казвамъ: най-хубавото нѣщо е да се извести. „Известете на ученицитѣ.” Известието е отъ разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. Въ единия и въ другия случай човѣкъ се различава. Радостниятъ човѣкъ прилича на свѣщь, най-първо не гори, но като му кажатъ радостната весть, той веднага свѣтне, свѣщьта се запалва. А скръбниятъ човѣкъ е горяща свѣщь, грѣе, и като му кажатъ скръбната весть, той изгасва. Единиятъ се запалва, другиятъ изгасва. Скръбнитѣ хора горятъ, радостнитѣ не горятъ. Всѣки радостенъ човѣкъ като му кажатъ скръбьта, съвсемъ изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледътъ му става мѫтенъ, главата си навежда, не е така бодъръ, върви като пияница, вкѫщи е неразположенъ, не може да говори, не е въ духа си. „Оставете ме, казва, на спокойствие, искамъ да размишлявамъ.” Каква мисъль има, той нѣма никаква мисъль. Каква е мисъльта на скръбния човѣкъ? Нѣкой казва, че въ скръбьта човѣкъ мисли. Какво ще мислишъ, когато ти се забие нѣкой трънъ въ петата? Ще мислишъ само за него. Ходишъ, не можешъ да извадишъ тръна, мислишъ за тръна. Всичката философия е тамъ. Или си осиромашалъ, казвашъ: „Изгубихъ паритѣ си, осемь хиляди, десеть хиляди!” - повтаряшъ все едно и сѫщо. После, изпѫдили тѣ като чиновникъ, ще разправяшъ налѣво и надѣсно, не туй станало причина, онуй станало причина. Едно и сѫщо нѣщо повтаряшъ, повтаряшъ. Какво има да го разправяшъ? Нѣкой свири на сцената и не излезе както трѣбва, започва да разправя, че времето било влажно, публиката не го разбрала, салонътъ не билъ отопленъ - разправя, разправя. Като не може първия пѫть, опитай втори пѫть! Съвременниятъ свѣтъ е свѣтъ на разочарованитѣ деца. Понеже имъ обѣщали куклички за Великденъ, но станало чудо, не дошли кукличкитѣ, сега цѣлиятъ въпросъ е за куклитѣ. Шумъ се вдига навсѣкѫде, всѣки се оплаква, че не му достига яденето, или че не било на мѣсто, дрехитѣ не били на мѣсто, шапката не била на мѣсто, връзката, общественото положение, после, не го признали своитѣ - навсѣкѫде разочарования.

Обаче има една радостна весть въ свѣта. Тя е магическа. „Идете известете на ученицитѣ Му.” - радостната весть, че Учительтъ имъ, който билъ мъртъвъ, оживѣлъ! Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и земята. Отсега, каквото искате, ще бѫде. Досега не можеше, но отсега на васъ, моитѣ ученици, каквото искате, ще ви бѫде.” Питамъ: това не е ли радостна весть? Не е ли радостно за онзи, който е закѫсалъ, да му кажатъ: „Нѣма плащане, кредитъ има отпуснатъ.” Веднага си изправя главата. Нѣкой учитель закѫсалъ, назначаватъ го директоръ нѣкѫде въ нѣкоя гимназия. Нѣкой музикантъ закѫсалъ - назначаватъ го въ операта нѣкѫде, или професоръ въ музикалната академия. На нѣкой писатель му даватъ голѣма премия. Нѣкоя майка е тѫжна, казватъ й: „Талантливо е детето ти, гениално е” - майката се радва. Радостни вести има. Най-радостната весть въ свѣта е, когато единъ човѣкъ, който е билъ осѫденъ на смърть, го освобождаватъ и му даватъ граждански права.

Казва ангелътъ: „Идете и известете на ученицитѣ Му.”

Та при сегашния животъ има една наука, съ която всички трѣбва да се занимавате. Всички други нѣща сѫ временни, нищо не се постига съ тѣхъ. Раждането има смисълъ само съ разбирането на ония отношения, които сѫществуватъ между човѣшката душа и най-великото. Трѣбва да се домогнете до сѫществения животъ. Сѫщественото въ свѣта е това: да имашъ пълна самоувѣреность, не само временна, външна, но самоувѣреность вѫтрѣ въ ума си, самоувѣреность въ сърдцето си, самоувѣреность въ волята си. По нѣкой пѫть ние сме самоувѣрени, но нашата самоувѣреность е механична - ти уповавашъ на външни причини, които не сѫ сигурни. Сегашниятъ физически свѣтъ е толкова изменчивъ, че нищо не е сигурно. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, въ който нищо не е сигурно - нито кѫщата е сигурна, нито здравето, нито честьта, нищо абсолютно не е сигурно. Досега не съмъ срѣщалъ нито единъ човѣкъ, който да се е осигурилъ. Има едно осигуряване, но ние се намираме въ временнитѣ залъгвалия на живота. Хубаво е както ни залъгватъ, така залъгватъ и животнитѣ, и кокошкитѣ, така залъгватъ и хората, така се залъгватъ всички. Ти може и като учитель да се залъгвашъ. Станешъ учитель, учишъ хората, единъ день обаче заминешъ, уволнятъ тѣ отъ гимназията; следъ туй дойде последното уволнение - четатъ ти една надгробна пѣсень, нѣколко попа тѣ опѣятъ, държатъ речи, турятъ надгробенъ надписъ: „Тукъ почива единъ великъ герой.” Азъ не зная какъ може герой да почива въ земята.

Сега на васъ ще ви дамъ нѣколко сравнения. Изнесълъ съмъ една нова представа за живота. Представете си единъ милиардеръ, отъ тѣзи голѣмитѣ американски милиардери, нѣколко души сѫ тѣ. Умира тоя милиардеръ, че му направятъ чисто злато ковчегъ, окичатъ го съ чисто златни пръстени, диаманти, всичко туй; ковчегътъ затворенъ. Всѣки, който гледа си казва: „Въ какъвъ ковчегъ сѫ го турили, да ми падне поне частица отъ това злато!” Умира другъ, голѣмъ беднякъ, турили го на четири дъски, даже не сѫ рендосани, той съ скѫсани дрехи лежи въ сандъка. И богатиятъ милиардеръ лежи и слуша какво хората говорятъ - само за сандъка, и бедниятъ и той слуша какво говорятъ, казватъ: „Горкиятъ човѣкъ, въ какъвъ сандъкъ сѫ го турили, пъкъ дрехитѣ му какви сѫ скѫсани!” Питамъ: какво го ползва богатия, че сандъкътъ му е златенъ, и какво го ползва онзи бедния неговиятъ беденъ сандъкъ? И двамата сѫ затворници. Кажѣте ми, какво е разрѣшението на въпроса? Тия двамата души сѫ били нѣкога ученици на нѣкой великъ Учитель и сѫ го напуснали, казвайки: „Неговото учение не може да донесе щастие въ свѣта, ние ще осиромашѣемъ, ако го приложимъ.” Напуснали го. Защо единиятъ е въ златенъ ковчегъ, а другиятъ въ дървенъ? Защото тоя въ златния ковчегъ има повече знания, другиятъ по-малко, но и двамата сѫ напуснали Учителя си. И онзи, който знае много, и онзи, който знае малко, и двамата сѫ въ сандъци - заради славата на свѣта. Казватъ: „Какво ще ходимъ да страдаме, да проповѣдваме ново учение, ние нѣма да ходимъ да гонимъ Михаля” - по български говоря. Хубаво, не гонятъ ли тѣ Михаля, вѫтрѣ въ сандъка? Туй е по-лошо отъ Михаля. Сега кажете, какъ ще се разрѣши този въпросъ?

Идва единъ отъ тѣхнитѣ братя, отъ тѣзи, които много знаятъ, при богатия, изправя се при него и казва: „Слушай, давашъ ли ми този сандъкъ, ако ти дамъ животъ и тѣ извадя отъ него?” И чува гласъ, който му отговаря : „Давамъ сандъка, само ме извади изъ него!” Той го изважда и му взема сандъка. Тогава отива при другия ученикъ и казва: „Давашъ ли своя сандъкъ, трѣбва ми.” „Давамъ сандъка и всичко каквото имамъ, само ме извади!” И двамата излизатъ изъ сандъцитѣ навънъ. Но бедата е, че въпросътъ не се е разрѣшилъ още. Понеже има едно дѣло, заведено противъ престѫпленията имъ, хващатъ ги и двамата за тѣхнитѣ престѫпления, осѫждатъ ги на вѣченъ затворъ - милиардера за сто години и бедния за сто години. Турятъ имъ окови по десеть килограма на краката, само че на богатия турятъ златни вериги, а на сиромаха турятъ вериги отъ желѣзо. Турятъ и двамата въ една килия, разхождатъ се тамъ. Онзи богатиятъ е тщеславенъ, казва: „Моитѣ букаи сѫ златни, твоитѣ сѫ отъ желѣзо, има кой да ти ги направи.” Но въпросътъ е тамъ, че разрѣшението не седи и въ тия букаи. Питамъ: какво го ползватъ богатия милиардеръ едни букаи отъ десеть килограма злато, когато туй злато не може да го употрѣби? Той спи съ тѣхъ, става съ тѣхъ, дрънкатъ, само дето дрънкането на златото е малко по-друго, отколкото на желѣзото. Обаче идватъ двама тѣхни приятели и единиятъ пита богатия: „Азъ ще тѣ освободя отъ затвора, но какво ще направишъ съ своитѣ букаи?” Онзи мисли. Ако рече, че като излезе на свобода ще стане банкеръ, той ще намѣри отново затвора. Но ако каже: „Като излеза отъ затвора ще продамъ букаитѣ и колкото пари взема ще ги дамъ на беднитѣ” - въпросътъ съ него е разрѣшенъ. Този богатиятъ разрешава въпроса - той раздава паритѣ и отива да работи. Идва приятельтъ при другия, съ желѣзнитѣ букаи, казва: „Азъ ще тѣ освободя, но какво ще направишъ съ своитѣ букаи?” Ако каже, че ще направи орѫжия, повече да се биятъ хората, той пакъ ще намѣри затвора. Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрѣшилъ въпроса. Желѣзото трѣбва да оре земята, златото - да помага на беднитѣ. Преведете вие тѣзи символа. Ще кажете: „Парички да има.” Съгласенъ съмъ, безъ пари не може. Единъ свещеникъ ми каза: „Безъ пари и умрелъ човѣкъ не се погребва, не му се четатъ молитви. Много лесно се четатъ, когато има пари, колкото повече даватъ, по-лесно се четатъ молитви.”

Знание, трѣбва на хората. Знание, което да облекчи страданията на беднитѣ. Тия страдующитѣ хора не сѫ бедни, но сѫ невѣжи. Невежи сѫ, защото когато сѫ бедни разбиратъ живота по единъ начинъ, а когато сѫ богати - по другъ. Неразбирането на съвременнитѣ богати е създало ада. Нито богатитѣ разрешаватъ въпроса, нито беднитѣ. Богатиятъ казва: „Туй богатство Господъ ми го е далъ, ще ямъ и ще пия.” Бедниятъ казва: „Тази сиромашия е отъ Бога.” Щомъ богатството ти е дадено отъ Бога, употрѣби го за Него! Че сиромашията е дадена отъ Бога, това е право, но че сиромахътъ е недоволенъ, тамъ е неразбирането на въпроса. Защото законътъ въ свѣта е: никой не може да стане богатъ, който не е билъ сиромахъ; никой не би могълъ да стане здравъ, който не е билъ боленъ; никой не би могълъ да стане светия, който не е билъ грѣшникъ, и никой не може да стане грѣшникъ, който не е билъ светия; никой не може да стане сиромахъ, който не е билъ богатъ. Така седи въпросътъ. Така трѣбва, това не е произволно. Той е единъ актъ, трѣбва да се разреша. Ние седимъ и се оплакваме отъ сиромашията. Сиромашията е цѣла наука, богатството е цѣла наука, страданието това е наука; радостьта това е наука. Това сѫ елементи, съ които човѣкъ трѣбва да борави.

Да кажемъ, ти си лошъ човѣкъ. Лошевината въ какво седи? Ония сили, които Богъ ти ги е далъ, не знаешъ какъ да ги употрѣбишъ. Може да идешъ на бойното поле да се биешъ, може да биешъ ученицитѣ като учитель, може да гонишъ зайцитѣ. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но нѣкой казва: „Не ми се мре. Не е така. Азъ не харесвамъ сегашнитѣ герои, тѣ не сѫ герои на бойното поле, всичкитѣ насила ги заставятъ да идатъ на бойното поле. Азъ бихъ желалъ единъ, който умира за отечеството, самъ да иде. Сега искашъ не искашъ, трѣбва да умрешъ. Това не е геройство. Когато нѣкой влиза въ затвора, казва: „Влизамъ.” Влизашъ, защото тѣ заставятъ, самъ не отивашъ вѫтрѣ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ сиромахъ.” Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Нѣкой е богатъ - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелилъ, останалъ е отъ баща му този товаръ. Азъ не разбирамъ богатъ човѣкъ натоварения. Човѣкъ трѣбва самъ да течели това богатство. Питамъ сега: кой милионеръ, може да спечели нѣкакво грамадно богатство? Богатството е колективенъ трудъ на души, които сѫ вървѣли по известна траектория, единъ отъ тѣхъ е представитель на този животъ. Туй богатство не е за тебе. Ти имашъ богатство - то е разрешаване на единъ духовенъ въпросъ. То не е щастие. Щастието седи въ разумното употрѣбление на туй богатство. Ако разбирашъ закона на богатството, трѣбва да имашъ знание; ако имашъ знание, трѣбва да имашъ мѫдрость, да знаешъ какъ да го употрѣбишъ. Задъ мѫдростьта трѣбва да седи онази любовь, съ която сърдцето ти трѣбва да се отвори. Казвамъ, законътъ е такъвъ: въ богатството животътъ всѣкога се съкращава, въ сиромашията животътъ се продължава. Следователно, сиромашията сѫществува като благоприятно условие на живота. Богатството пъкъ на всѣки единъ човѣкъ зависи отъ страданието. Ще кажете: какъ така?

Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и коренитѣ на едно дърво. Отъ здравината на коренитѣ зависи здравината на клонищата. Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията съ коренитѣ, на богатството съ клонитѣ, не разбирате правилно въпроситѣ. Сочностьта на клонищата зависи отъ сочностьта на коренитѣ. Най-първо започватъ коренитѣ, после клонищата. Въ живота най-първо излизатъ коренитѣ. Най-първо сѫществува сиромашията въ свѣта, най-първо сѫществува невѣжеството. Ние ще оставимъ сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъжъ като философъ, невѣжа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание. Вие когато се раждахте, знаехте ли нѣщо, и следъ колко години дойде вашето съзнание? Де бѣхте тогава, вие не си задавате въпроса, откѫде сте дошли и какъ се събудихте. Отъ какво се събуди този човѣкъ?

Казвамъ: за да разбирате сега живота, трѣбва да разберете мѣстото си въ него, вашия социаленъ животъ или вашето предназначение не тъй, както българитѣ разбиратъ. Всѣки народъ има свое разбиране, свое право на сѫществуване, едно правилно разбиране на живота, една вѫтрѣшна правилна философия, съ която човѣкъ може да разполага. Ти не може да имашъ единъ щастливъ животъ, докато въ тебъ сѫществува една неприязнени мисъль, която носи отрова въ себе си. Ти не може да вървишъ смѣло въ пѫтя, ако въ петата ти има забитъ трънъ. Трѣбва този трънъ да го извадишъ. Или имашъ едно знание - трѣбва да знаешъ начина какъ да бѫде огрѣнъ твоя умъ, че да нѣма въ него нито една лоша мисъль. Нека сѫществуватъ лошитѣ мисли отвънъ. Щомъ една мисъль може да наруши спокойствието на твоя умъ, ти си слабъ човѣкъ, ти си убоденъ отъ тръна; щомъ едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърдце, ти си убоденъ; щомъ една постѫпка може да наруши решимостьта на твоята воля, ти си слабъ човѣкъ. Нѣкой казва: „Богъ ще оправи работитѣ.” Оправя ги Господъ. За глупавитѣ, за невежитѣ, за упорититѣ, за своенравнитѣ, за онѣзи, които не искатъ да изпълнятъ Божия законъ - тѣ сѫ създали ада. Нѣкой мисли, че като умре човѣкъ ще иде въ ада. Той и сега е въ ада. Кой отъ васъ не е ходилъ въ ада? После, искашъ да бѫдешъ въ небето. Щомъ си добъръ, щомъ имашъ свѣтли, хубави мисли и желания, ти си въ небето - ти си радостенъ, веселъ. Небето е мѣсто на любовь. Щешъ имашъ едного да любишъ, ти си на небето, като нѣма кого да любишъ, ти си въ ада. Когато всички тѣ обичатъ въ кѫщи, небето е тамъ. Когато тѣ мразятъ въ кѫщи, адътъ е тамъ. Когато въ една държава навсѣкѫде тѣ гонятъ, адътъ е тамъ; когато пѫтьтъ ти е отворенъ и навсѣкѫде тѣ обичатъ, раятъ е тамъ.

Има една истина, но въпросътъ за истината не може да се разрѣши така както е туренъ. Въпросътъ не е правилно поставенъ. Ние въ свѣта очакваме една свобода, но тази свобода нѣма да дойде. Ние вървимъ по единъ кривъ пѫть на разбиране. Свободата въ свѣта нѣма да дойде по този начинъ, както ние очакваме. Вземете младия момъкъ, който очаква една мома да го обича; какво му дава поводъ да мисли, че тя ще го обича? Кое трѣбва да обича въ него? Или момата очаква момъкътъ да я обича. Кое момъкътъ трѣбва да обича въ момата? Синътъ очаква бащата да го обича; майката очаква синътъ да я обича, но кое до му даде поводъ да обича майка си? Азъ вземамъ общо, не вземамъ ония криви разбирания. Въ живота на съвременното семейство не се разбира единъ основенъ законъ.

„Радостното известие”. За да дойде Христосъ, да възкръсне, радостната весть трѣбва да се разпространи навсѣкѫде, трѣбва да не остане мѣсто, дето да не дойде. Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момъкъ кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейниятъ възлюбенъ. Туй е моето мнѣние, азъ ще ви го докажа. Въ дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженилъ, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макаръ да знае, че нейниятъ мѫжъ е ревнивъ. Ако прегърне нѣкой мѫжъ отвънъ, ще има скандалъ, но тъй като нейниятъ възлюбенъ е дошълъ въ едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радватъ. Когато се родятъ една дъщеря и единъ синъ, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбенъ. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на рѫце, при сърдцето си го държи. Нѣкой пѫть, ако се случи бащата да обича сина повече, азъ зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: „Много е хубава”. Но той се пази отъ сина. Вие трѣбва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсимъ щастието тамъ, дето не сѫществува. Така и между сестра и братъ има взаимна любовь. Ако въ единъ домъ имате две деца, синъ и дъщеря, които се обичатъ, ако тѣхната любовь е чиста, непремѣнно и любовьта между майката и бащата ще бѫде чиста. Децата ще заставятъ родителитѣ да се обичатъ. Ако братътъ и сестрата не се обичатъ,зная, че между мѫжа и жената има нѣщо. Азъ не зная дали има нѣкакво изключение отъ това правило.

Та казвамъ: въ всѣки единъ домъ, преди да се оженятъ, хората трѣбва да се молятъ на Бога. Въпросътъ е сега като се оженятъ, дали по-напредъ да се роди мѫжко дете или женско. Най-първо въ свѣта се роди мѫжко - Адамъ бѣше първото дете, което се роди въ Божествената фамилия, Ева бѣше второто дете, което се роди - сестрата.

Има единъ еврейски митъ, който кабалистически нѣма да ви разяснявамъ. Този митъ поддържа, че жената се е образувала на гърба на мѫжа, и Адамъ дълго време я носилъ на гърба си; и колкото и да искалъ да я види, все не можелъ, била съ лицето обърната на обратната страна. Цѣли 21 години той я носилъ на гърба си. Господъ единъ день го приспалъ и тамъ дето били споени, скѫсалъ тая нишка. Адамъ, като я видѣлъ, зарадвалъ се и рекълъ: „21 години тѣ носихъ, но не съжалявамъ, струва си.” Това е едно еврейско предание. Сега ще оставимъ другото противоречие, отъ онова неразбиране, което се заражда между хората въ свѣта, поради което се разрушава домътъ. Ако се зароди споръ между ума ти и твоето сърдце, веднага твоятъ домъ, твоята воля ще се осакати. Защото въ дадения случай волята играе роля на дете. Сърдцето е майката, умътъ е бащата, волята е детето. Казватъ, че човѣкъ чрезъ волята прави всичко. И въ живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощенъ, работи, майката е мощна, всички работи вършатъ въ името на детето. Тамъ дето нѣма деца казватъ, че животътъ нѣма никакъвъ смисълъ. Но всѣки единъ човѣкъ ражда, тъй е направенъ свѣтътъ, че никой въ свѣта не е бездетенъ. Всѣки човѣкъ, който не иска да люби, той е бездетенъ; всѣки човѣкъ, който не обича истината, той е бездетенъ. И тогава казвамъ: всѣки единъ, който обича любовьта и търси любовьта, той не е бездетенъ, въ този домъ има дете. Всѣки единъ, който обича, който е добродетеленъ, въ дома му се е родило дете. И обратна посока има. Въ втория родъ по наследство престѫпленията раждатъ деца на престѫпление, любовьта ражда деца на добродетели. Следователно отъ хората зависи, отъ тѣхнитѣ мисли.

Злото въ свѣта всѣкога произтича отъ факта, когато човѣкъ започне да живѣе за себе си. Това е създало злото въ свѣта. Питамъ: ако кракътъ живѣе за себе си, ако колѣното живѣе само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракътъ, колѣното, рѫцетѣ, живѣятъ за цѣлото и после живѣятъ за себе си. Когато се казва, че трѣбва да живѣемъ за Бога, това е идеята - Той е цѣлото въ свѣта, отъ което зависи нашето щастие. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако тая идея за Бога е вънъ тебе, ако въ себе си ти не Го съзнавашъ. Ако ти не съзнавашъ Бога въ себе си, ще мязашъ на единъ сухъ клонъ, тогава ще разберешъ, че знание не може да имашъ, нищо не може да тѣ интересува. Ще тѣ интересува само твоята личность. Ще се гледашъ въ огледалото за дрехитѣ, за връзката, за обущата. Твоята философия може да бѫде тогава като на Настрадинъ Ходжа, който казва: „Като умре жена ми, половината свѣтъ ще се свърши, като умра азъ, цѣлиятъ свѣтъ умира.”

Сега, въпросътъ седи другояче. Въ свѣта смъртьта е привидна. Смъртьта е лишаване отъ граждански права. Смъртьта е затворъ, лишаване отъ всички възможности. Смъртьта подразбира: сѫществувашъ въ битието, но нѣмашъ никаква възможность да се проявишъ. То е смъртьта. Животътъ е да придобиешъ своитѣ граждански права и да можешъ да се проявишъ. Животътъ носи най-добритѣ блага. Ти въ живота имашъ всичкитѣ възможности. Ако можешъ да обикнешъ Този, Който ти е далъ тоя животъ, ти по права линия можешъ да постигнешъ всичко, което желаешъ. Питамъ: за въ бѫдеще какъ би се създалъ домътъ, та любовьта между хората да се не наруши? Или, любовьта въ семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици какъ ще се създаде? Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободенъ.

„Идете и кажете на моитѣ ученици.” Този редъ на нѣщата мина, стариятъ редъ мина – „идете и научѣте ги на новото учение.” Християнството трѣбваше да се проповѣдва, всичкитѣ проповѣдници трѣбваше да го научатъ. Обаче тѣ проповѣдваха какво учение? Сега сѫ основали една църква, която е за малцинството. Всѣки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли. Грѣшникътъ мисли за себе си, свещеникътъ мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички въ църквата мислятъ само за себе си. Постоянно има плачъ, страдания, плачъ, страдания, моления, въздишка. Това не е смисълъ на живота, това не е християнство?

Дойде нѣкой при мене измѫченъ, изтормозенъ и казва: „Съгрѣшихъ” Казвамъ: Браво! Ако бѣше единъ боленъ човѣкъ, инвалидъ, ти не можеше да съгрѣшишъ. Казва: „Какво трѣбва да правя?” Поправи каквото си направилъ, тогава ще ти кажа два пѫти „браво”. Всѣки, който прави грѣхъ, е силенъ, а който изправя грѣха си, е два пѫти по-силенъ. Може да ме пита нѣкой: „Защо трѣбва да греша?” - За да познаешъ силата си. Ние предполагаме, че има безгрѣшенъ свѣтъ. Дайте ми единъ човѣкъ, който не е грѣшенъ. Отде се прѫкна грѣхътъ въ райската градина? Богъ ги създаде така, че имаше възможность, човѣкъ имаше сила да направи единъ грѣхъ. Богъ казва: „Направихте грѣха, идете да го поправите.” Като ги изпѫди изъ райската градина, имъ каза: „Поправете грѣха, и като го поправите, Азъ ще ви приема”. Ние сме вънъ отъ рая, за да изправяме прегрѣшението. Сега се разкайваме за това прегрѣшение. Преводътъ не е правиленъ. Ако азъ бихъ превелъ Библията, ще кажа тъй: „Изпрати ги Господъ вънъ да поправятъ грѣшката си и да се върнатъ въ Райската градина”. Хубаво, не е лошо, който разбира, все сѫщиятъ законъ е. Тъй седи великата истина. Ние питаме: защо дойде грѣхътъ въ свѣта? - За да се покаже нашата сила - А защо трѣбва да се разкайваме? - За да увеличимъ силата, да бѫдемъ два пѫти по-силни. Животътъ седи въ двойната сила. Човѣкъ, който не е двойно силенъ, човѣкъ, който нѣма достатъчно сила да изправи своята погрѣшка и да остане още толкова сила за едно добро, той е слабъ човѣкъ. Тогава казвамъ на другитѣ: Браво, че си сгрѣшилъ, но ако не изправишъ грѣха си, зле си направилъ. Казва нѣкой: „Ама защо да страдамъ?” - Защото не си изправилъ грѣха. Вие философствате, казвате: "Трѣбватъ условия.". Какви бѣха условията въ Райската градина дето накараха хората да грешатъ? Питамъ: когато една жена има единъ възлюбенъ и като види другъ момъкъ, залюбва го, кой дяволъ я кара да върши това? Каквото намѣри въ единия, и въ другия ще намѣри, и въ единия има толкова любовь, колкото и въ другия. Всичкитѣ мѫже сѫ направени по единъ калѫпъ, и всичкитѣ жени сѫ направени по единъ калѫпъ. Мѫжътъ най-първо ще ти покаже най-хубавата си страна, въ края ще покаже всичкото лошо. И жената е сѫщата, нищо повече. Животътъ е тъй, че ние въ началото изказваме най-хубавото, като се срѣщнемъ сме учтиви, а накрая започваме да си потриваме рѫцетѣ и казваме на гостенина: „Мислите ли да седите дълго време?” Много жени съмъ слушалъ да казватъ за мѫжетѣ си: „Окешилъ се е въ кѫщи, стои, какво да го правя;” „Окешилъ се” не е литературна дума, този, който се е окешилъ, все при огнището стои, той все седи на кьоше.

Казвамъ положителната философия на живота е: да отговаряме на онова, за което хората ни любятъ. Като дойде нѣкой при менъ, азъ искамъ да му кажа, че не трѣбваше да се залюбва. Често нѣкой ми казва: „Азъ много Ви обичамъ.” Казвамъ: какво ми обичате? Той като ми казва, че ме обича, азъ зная защо. Дойде нѣкой, говори за любовьта, че трѣбва да се живѣе братски. Зная защо говори така. Погледна - обущата скѫсани, шапката скѫсана. Като говори за любовьта, той вече има нѣщо въ ума си. Ако бѣше богатъ, хичъ нѣмаше да говори за любовьта. Ако е милиардеръ, ще иска да покаже богатството си, хичъ не иска да говори за любовьта. Когато говоримъ за любовьта, ние сме сиромаси; когато не говоримъ за любовьта, ние сме богати. Когато сме недоволни отъ любовьта, ние сме онѣзи сиромаси, които не я разбираме. Когато умниятъ отъ мѫдрость стане надутъ, и той не разбира мѫдростьта. Трѣбва да се разбира любовьта въ свѣта и трѣбва да се разбира мѫдростьта въ свѣта. Нѣкой казва: „Азъ съмъ свършилъ училище.” Че като си свършилъ какво има, азъ преди тебе свършихъ. „Азъ 20 години се подвизавамъ въ християнския животъ.” Азъ четиридесетъ родини се подвизавамъ, какво има въ четиридесетъ години, има други, които сто, сто и двадесетъ години се подвизаватъ. Адамъ деветстотинъ години се подвизава, той имаше знания, не бѣше невѣжа човѣкъ. Ние съжаляваме, че умре преждевременно, не можа да остави изкуството на дългия животъ. Тогава хората на 50 ÷ 60 години бѣха малки деца, тѣ бѣха щастливи, майкитѣ ги носѣха на рѫце деветдесетъ години; на 120 години детето бѣше като на 12 години наши. Пъкъ сега вече ще се измѣни цѣлиятъ законъ, детето още две-три годишно иска да се освободи, а птицитѣ и още по-малки.

Сега, вие сте заети съ сегашното разбиране на живота и живѣете съ илюзиитѣ, но това сегашно схващане е голѣмо разочарование за всички - и за вѣрующи, и за невѣрующи. Защото вѣрующитѣ започватъ да се съмнѣватъ дали има Господъ или нѣма. После, единъ младъ човѣкъ мѫчно се моли, но и стариятъ като поостарѣе мѫчно се моли, потрие се, погледне, казва: „Ако имаше Господъ, щѣше да ми помогне, молихъ се, молихъ се, побѣля ми главата, нѣма го” - и сърди се той нѣкому, отрича и Бога, и всичко, понеже нѣмало кой да му помогне. Ако и вие така мислитѣ, една опасность има. И стариятъ трѣбва да се моли, както и младиятъ. Представете си, дойде нѣкой при васъ и каже: „Азъ видѣхъ Учителя.” Мнозина като идатъ около мене, приказватъ: „Видѣхъ Учителя.” Следъ туй ги гледамъ - биятъ се. „Видѣхъ Учителя” и въ сѫщото време казва: „Ти имашъ да ми давашъ, да ми върнешъ паритѣ.” „Видѣхъ Учителя”, - а се женятъ и следъ единъ мѣсецъ и двамата разочаровани. Това не е никакво виждане на Учителя! Има едно свещено виждане въ свѣта: ти ще живѣешъ, ще престанешъ да умирашъ, смъртьта трѣбва да изчезне. Ти като видишъ Учителя, всичкитѣ бръчки на лицето ти ще изчезнатъ, твоитѣ отрицателни мисли ще изчезнатъ, твоитѣ отрицателни желания ще изчезнатъ, въ тебъ ще остане една мощна сила, каквото кажешъ, ще стане. Когато видишъ Учителя, ако твоето небе е тъмно като нощь, слънцето ще изгрѣе. Ще изгрѣе слънцето, понеже ти ще се повдигнешъ, ще го видишъ. Защото слънцето не обикаля около земята, слънцето се върти отгоре надъ нея, слънцето прави отгоре единъ крѫгъ, понеже земята е наклонена на 23°, тя се върти около своята ось, слънцето и то се върти, тази работа така може да отива, но има мѣсто, на което ще дойде до една точка, дето ще има всичкитѣ положения, нѣма да имате изтокъ, западъ, югъ. Кѫщитѣ ще се огрѣватъ отвсякѫде.

Казвамъ: има едно вѫтрѣшно прозрѣние въ душата, когато човѣкъ става като ясновидецъ - той вижда кѫде е слънцето; той всѣкога вижда слънцето, нѣма залѣзъ за него. Той знае какво ще бѫде неговото бѫдеще, Знае какво е било миналото, знае настоящето. Той вижда нѣщата както сѫ и не се плаши отъ тѣхъ никакъ. Той не се плаши отъ вълка, защото знае какво означава вълкътъ. Всички вълци въ свѣта, всички месоядни сѫ резултатъ на едностранчивото разбиране, че трѣбва да живѣятъ само за себе си. Вълкътъ е емблема на крайния човѣшки егоизъмъ, който изповѣдва сегашното човѣчество. Вълкътъ изяжда всичко възвишено и благородно. Какво нѣщо е овцата? Това сѫ алтруистичнитѣ чувства, туй, което жертва отъ себе си. Нѣкой казва: „Човѣкъ не трѣбва да жертва всичко.” Тогава трѣбва ли да разполага съ всичко? Кой човѣкъ, живѣлъ само за себе си, какъвто и да е, е станалъ безсмъртенъ? Даже ония напреднали сѫщества, които измѣниха на своето първоначално състояние, и помислиха, че могатъ безъ Бога, изгубиха туй първично състояние. Първитѣ хора отъ Рая искаха да живѣятъ самостоятелно вънъ отъ Бога, да бѫдатъ като Него самостоятелни - това бѣше изкушение, оттамъ дойде голѣмото нещастие въ свѣта. Ние искаме да се върнемъ при Бога, но по търговски начинъ. Ние искаме Господъ да ни стане единъ слуга, каквото пожелаемъ, Той да го изпълни. Ще Го почитаме, и ще се молимъ, но каквото поискаме, Той трѣбва да го направи; ако не го направи, тогава не вѣрваме въ Него. Питамъ: защо сѫ на Господа тия поклони? Защо ти е едно дете, което ще ти заповѣдва това да правишъ и онова да правишъ? Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповѣдва отъ сутринь до вечерь, да иска да се изпълняватъ неговитѣ капризи? Кой баща и коя майка ще искатъ такова дете? Или кой учитель ще иска да има ученици, които да учатъ каквото тѣ искатъ, тѣ да му диктуватъ какво трѣбва да направи? Не е така. Ние не създадохме свѣта, свѣтътъ е създаденъ по единъ опредѣленъ начинъ. Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, свѣтътъ не го създадохме ние. Ти искашъ, имашъ претенции, но запитай се: какво съмъ създалъ азъ? Всѣки единъ отъ васъ да каже това. Не да се обезсърдчишъ, но да признаешъ какво си създалъ въ свѣта. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора сѫ работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикантъ; но всичко, което имате е наготово, свирите и пѣете наготово, лично нищо не сте допринесълъ за музиката. Имате голѣми претенции, казвате: „Азъ разбирамъ отъ музика.” Какво разбирате отъ музика? Азъ казвамъ, че разбирамъ отъ музика, ако когато засвиря, дърветата започнатъ да играятъ, или когато започна да свиря, се махнатъ всички облаци; азъ разбивамъ отъ музика, ако когато започна да свиря, умрелите станатъ. Кой може да свири така? Никой. Азъ разбирамъ единъ музикантъ като започне да свири, ако се каратъ хората, да престанатъ. Разправятъ за древностьта, имало такива хора, които като засвирятъ, воюващитѣ страни преставатъ да се биятъ, всѣки споръ престава. Това е музика, това е пѣене. Или, дойде мѫжътъ малко неразположенъ - жената да запѣе. Запей му една пѣсень, а не да му викнешъ. Ти викнешъ сега така, сякашъ барабанъ биешъ. Да викнешъ, но като Адѣлина Пати, та още отдалече който тѣ чуе, да му трепне сърдцето, и ако твоятъ мѫжъ идва отъ работа мраченъ, той ще се развѣсели веднага. Пъкъ ти не пѣешъ. И мѫжътъ като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири. Ще има ли споръ въ кѫщи тогава, я ми кажете?

Вие сега казвате: „Господъ всичко ще оправи.” Какъ ще поправи Господъ свѣта, я ми кажете? За да поправи свѣта, трѣбва да прати своитѣ ангели съ тѣхнитѣ арфи. Като дойде единъ такъвъ ангелъ въ кѫщи, кѫдето се скарали мѫжътъ съ жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведатъ, започнатъ да плачатъ, казватъ: „Съгрѣшихме.” Ангелътъ свири, прегърнатъ се двамата докато е той при тѣхъ. Като замине ангелътъ мѫжътъ казва: „Не е тази, която търсихъ въ живота”; като дойде ангелътъ, казва: „Тази е”. Въ свѣта въ всѣка една кѫща непремѣнно има единъ ангелъ, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате азъ виждалъ ли съмъ го. Въ всѣка една кѫща любовь безъ пѣене и безъ свирене не може да има. Музика трѣбва! Да обичашъ нѣкого, значи да го виждашъ като ангелъ. Често той се проявява не само като ангелъ, но важното е да влага въ всичко изкуство, красота и да пръска навредъ красотата. Този когото обичашъ, той има Божествена дарба въ себе си. Що е красотата въ свѣта? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има единъ ангелъ у васъ, който свири. Като престане ангелътъ да свири около васъ, вие сте грозенъ. Докато свири ангелътъ около васъ, вие сте добъръ, престане ли да свири, вие сте лошъ. Казватъ въ такъвъ случай: „Духътъ дошълъ.” Този духъ като дойде, той работи, пѣе, свири вѫтрѣ. Писанието казва; „Пѣйте и възпѣвайте Господа!” Но най-първо ние се срамуваме да пѣемъ. Сега, въ Евангелието по съвсемъ другъ начинъ е разправѣна тая история. А азъ ще ви приведа онзи примѣръ, който и другъ пѫть съмъ го казвалъ. Случката е изъ американския животъ. Едно малко, 12-годишно момче ходѣло на съживителни събрания. Тамъ богомолцитѣ обичатъ да пѣятъ, всѣки се показва такъвъ какъвто е, нѣма лицеприятие. Върнало се момчето, пѣе. Казва на баща си, старъ консерваторъ: „Татко, защо не пѣешъ?” „Азъ, казва, синко, се утвърдихъ, на млади години съмъ пѣлъ.” Детето се чуди, какъ се е утвърдилъ. Единъ день качва се бащата заедно съ сина на единъ кабриолетъ; по едно време коньтъ се спира, не върви. „Татко, казва детето, коньтъ се утвърди.” Всички ние искаме да пѣемъ, но да ни платятъ. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днесь Богъ се е проявилъ! Публика не търси. Публиката е посторонно нѣщо. Дойде ти наумъ на пѫтя да пѣешъ - пѣй! „Какво правишъ?” „Пѣя.” „Ще тѣ слушатъ хората, ще ти се смѣятъ.” Чудни сте вие! Че какво има, нека се смѣятъ. Азъ ще пѣя, тѣ да се смѣятъ. Убѣждение трѣбва да има човѣкъ. Онзи, който има туй убѣждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смѣятъ, защото сте тщеславни. Казва нѣкой: „Азъ мога да направя това.” Можешъ, ако имашъ вдъхновението. Ако дойде въ тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъль, приеми я въ твоя умъ. Дойде въ ума ти нѣщо възвишено: „Не живѣй както досега си живѣлъ, бѫди малко по-добъръ”. - Ти почвашъ да споришъ съ себе си, казвашъ: „Условията сѫ такива. Ако откажа съвѣта, който ти ми давашъ, какво ще стане съ мене?” Днесь реагирашъ, утре реагирашъ, и туй сѫщество отъ невидимия свѣтъ се оттегли; и ти кажешъ: „Животътъ нѣма смисълъ”. Когато дойде тази фаза, кажи: „Дошълъ е Учительтъ.” Кой е дошълъ? Сега ще ви приведа другъ примѣръ.

Въ единъ американски параходъ двама американци се каратъ за една голѣма торба злато. Влиза единъ отъ капитанитѣ и казва: „Какво правитѣ?” „Не можемъ да се разберемъ за паритѣ, кому принадлежатъ.” „Параходътъ потъва, господа. Следъ два часа параходътъ ще потъне!” Тѣ решаватъ въпроса за кесията, кой да вземе паритѣ, а параходътъ потъва. Ти седишъ, разрешавашъ единъ въпросъ. Ако дойдатъ да кажатъ, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питамъ тогава, всичкото недоволство кѫде ще иде? Нали преди 20 година мина Халѣевата комѣта, изплашиха се хората, че може да засѣгне земята. Откакто мина и земята хаиръ не видя, всичкитѣ тия раздори настанаха.

Но иде друго въ свѣта: дъщерята, която е мъртва, ще оживѣе; синътъ, който билъ мъртъвъ, ще оживѣе; всички твои приятели ще оживѣятъ, ще дойдатъ; онова знание, което си загубилъ, ще се завърне. Всичкиятъ този свѣтъ ще се изпълни съ живота, който трѣбва да се завърне, да се завърне въ онова положение, въ което нѣкога сме били. Казвате: старость. Знаете ли какво нѣщо е старостьта? То е натрупване на излишенъ материалъ върху човѣшката душа, върху онова, което сѫществуваше изначално въ човѣка. Дѣдо ти, прадѣдо ти казватъ: „остарѣхме”; баба ти, прабаба ти казватъ: „остарѣхме”; хиляди поколѣния казватъ „остарѣхме, остарѣхме” - и ти започвашъ да мислишъ така. Казватъ: „Ти, синко, ще остарѣешъ”. Най-после и ти казвашъ: „остарѣхъ”, - ако не можешъ да се справишъ съ всичкитѣ тия поколѣния, съ това знание. Най-първо ние трѣбва да се убедимъ, че въ Любовьта седи безсмъртието. Дойдешъ ли до положението да се зароди въ тебъ онзи чаровенъ моментъ - да почувствувашъ какво нѣщо е Любовьта, единъ моментъ да преживѣешъ само въ нея ти е достатъчно за цель животъ. Вие сте го преживявали, нѣма нѣкой отъ васъ - азъ говоря една истина, - който да не го е преживявалъ само за нѣколко минути, когато е билъ готовъ да се примири съ цѣлия свѣтъ. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалность, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате въ тая реалность. Бащата казва: „Ти съ тия глупави работи не се занимавай”. Умнитѣ работи сѫ, отъ които остаряваме ние. Умнитѣ работи сѫ, отъ крито идатъ всички караници, спорове, недоразумѣния. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животътъ въ насъ на какво се е обърналъ - на едно вѫтрѣшно нещастие. Да оставимъ външнитѣ препятствия, едно вѫтрѣшно нещастие постоянно ни трови. Казва нѣкой: „Има единъ другъ свѣтъ.” Казва единъ старецъ: Знаешъ, синко, тъмно е, нищо не виждамъ. Казватъ, че има другъ свѣтъ, но азъ не зная има ли го, нѣма ли го. Сега, въпросътъ за оня свѣтъ е въпросъ за една опитность. Христосъ е възкръсналъ.

Този е единъ отъ философскитѣ въпроси. Възкръсналъ е, нищо повече. Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човѣкъ отъ ограниченията на смъртьта. Следъ като се връща Христосъ, казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята.” Който слуша това учение, който е мой ученикъ, той върви по този пѫть на Христа. И бѫдещитѣ наши учения може да ги уредимъ споредъ любовьта, която имаме къмъ Бога. Въ всинца ни трѣбва да поставимъ идеята да имаме отношения къмъ Този, Който ни е далъ живота. Не тъй, както сѫ го кръстили хората. Има едно вѫтрѣшно разбиране за Бога, което всѣки носи въ душата си, азъ апелирамъ къмъ него, не къмъ вашитѣ понятия. Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рѣдко идва то. Дръжте се за туй вѫтрѣшно разбиране.

На всинца въ душата ви има едно - вие търсите нѣкой да ви обича. Нѣма нѣкой отъ васъ, който да не иска да го обичатъ. Свещено право е да искате да ви обичатъ. Трѣбва да признаемъ, че трѣбва да има нѣкой да ни обича. Понеже ние живѣемъ, значи има нѣкой да ни обича. Безъ любовь не можемъ да живѣемъ; безъ огънь дървата не могатъ да горятъ, безъ свѣтлина растенията не могатъ да растатъ, безъ вода рѣкитѣ не могатъ да текатъ. Знанието, което имаме, животътъ, който се проявява въ насъ - всичко това е, защото има нѣкой, който да ни обича. На тази обичь ние дължимъ сегашния животъ. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Този, Който ни обича? И ние трѣбва да го обичаме. Обичьта ражда обичь. Ако ние се научимъ да обичаме Този, Който пръвъ ни обича, тогава нашата любовь къмъ окрѫжаващитѣ по единъ естественъ пѫть ще се проява. Ако любовьта ни къмъ Бога е правилна, и любовьта ни къмъ нашитѣ ближни ще бѫде правилна; ако любовьта ни къмъ Бога е неправилна, и къмъ ближнитѣ ни нѣма да бѫде.

Казвамъ една радостна весть: има кой да ви обича! Този, който ви обича, може да ви извади отъ златния ковчегъ; този, който ви обича, може да ви извади отъ затвора. Този, който ви обича, може да ви извади отъ сиромашията, болеститѣ и всичкитѣ недѫзи, които имате въ свѣта. Той е въ сила да ви извади отъ всѣка мѫчнотия. Тогава откѫде ще дойде спасението? Ние вече въ Евангелието имаме нѣколко примѣра. Апостолъ Петъръ имаше желѣзни вериги; като дойде ангелътъ, каза: „стани!” и като бутна веригитѣ, тѣ паднаха. Като дойдоха при вратитѣ, отвориха се. Казва му ангелътъ: „Иди сега и не се връщай въ затвора”. Дойдешъ до едно отчаяние въ живота, мислишъ, че нѣма смисълъ да живѣешъ - защо не опиташъ вѣрата си? Нѣкой дойде при менъ, казва: „Учителю, помоли се за мене”. Азъ съмъ майсторъ, азъ зная да се моля, но и вие трѣбва да се научите. Мога да помогна нѣкому, но въпросътъ седи въ туй, че той самиятъ трѣбва да знае да се моли. Защото единъ учитель като предаде една лекция на ученицитѣ, ако тѣ не залѣгатъ да я изучатъ, какъ ще знаятъ? Учительтъ нищо нѣма да научи отъ лекцията, но ученикътъ ще научи. Казвамъ: всички трѣбва да бѫдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любовь, която идва въ васъ. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любовь се пръска, не може да проникне въ насъ и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме отъ гладъ. При голѣмата Любовь, която сѫществува въ свѣта, умираме отъ безлюбие. Ти чакашъ нѣкой милъ погледъ. Кѫде търсишъ любовьта? Ще ви държа нѣкой пѫть една лекция, какво трѣбва да правите. Ако никой не тѣ обича, дошло е време ти да обичашъ. Щомъ сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на рѫцетѣ си да работитѣ. Мѫжътъ, щомъ не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паницитѣ, да измете кѫщата, да каже: „Каквото заповѣдвашъ, това ще направя.” И каквото му заповѣда съ всичкото смирение да го направи. Другъ може да каже: „Азъ като работя така, ще ми падне престижа.” Какво ще ти падне престижътъ? Ако любишъ, твоятъ престижъ ще се повдигне; ако любишъ, твоитѣ цѣнни книжа ще се повдигнатъ. Нѣкой казва, че билъ герой. Геройство вънъ отъ Любовьта не признавамъ. Нѣкой ще каже, че билъ свободенъ. Вънъ отъ Любовьта никаква свобода не сѫществува. Ако ти не обичашъ, нищо не можешъ да проявишъ. Туй за менъ е една аксиома. Сѫществуватъ анормални нѣща, но има и истинско знание. Азъ съмъ срѣщалъ хора отъ едната и отъ другата категория. Има хора, на които сърдцето е запалено, иматъ знание. Любовьта седи вѫтрѣ въ тѣхъ. Азъ съмъ срѣщалъ богати хора, на които сърдцата сѫ запалени отъ любовь, готови сѫ хората, изработени сѫ вече.

Наскоро, преди години, единъ американецъ раздава всичкия си имотъ на беднитѣ, отишълъ да живѣе по другъ начинъ, съ трудъ да изкарва хлѣба си. Една американка го последвала, и тя раздала имането си. Отиватъ и й съобщаватъ: „Голѣмо наследство имате, отъ 15 ÷ 20 милиона”. Тя казва: „Защо ме безпокоите съ това?” Ще кажете, колко е глупава. Не зная. Какво по-голѣмо богатство отъ съкровището на една душа? Ако имашъ единъ човѣкъ, който да тѣ обича, ти струвашъ повече, отколкото най-богатия царь. Ако имашъ единъ човѣкъ, на който въ всички случаи на живота си да разчиташъ - разбирамъ обичь не външно - той въ васъ да вижда свѣтълъ ангелъ въ небето, да има за васъ отъ най-хубавитѣ, възвишени мисли - туй е повече отъ всѣко богатство, то е животътъ! Вие въздишате за небето - това е то небето.

Когато Христосъ бѣше на земята, Любовьта Му къмъ човѣчеството бѣше такава, че всичко каквото имаше, даде го. И досега Христосъ, при всичкитѣ тия престѫпления, които сѫществуватъ на земята, не се е поколѣбалъ въ ума си, да каже: „Тия хора сѫ лоши, не заслужаватъ моята любовь.” Две хиляди години вече, азъ както виждамъ, Христосъ не се е разколебалъ. Той вѣрва, че хората не знаятъ Божественото, но единъ день ще познаятъ, че туй, което ги е училъ, тъй както е живѣлъ, за тѣхъ е добъръ примѣръ, че туй е животътъ, че този е пѫтьтъ да се изпълни Волята Божия. Той казва: „Азъ не дойдохъ да направя своята воля, но Волята на Този, Който ме е изпратилъ.” Този, който разполагаше съ всичко, нѣмаше като слуга где глава да подслони. Обущата му не бѣха много хубави, само по еврейски, една малка подмѣтка съ нѣколко ремѫчета; имаше и една тога еврейска; но бѣше вглѫбенъ въ една мисъль - да направи всичко за благото на човѣчеството.

Всичкитѣ страдания, които ще дойдатъ въ свѣта, сѫществуватъ отъ сегашното безлюбие. Христосъ казва: „Намѣрихъ разрѣшението за безлюбието, идете и известѣте на моитѣ ученици, че отсега задачата е разрѣшена”. Ако нѣкой отъ васъ не знае какво е разрѣшението, може да му покажемъ едно мѣсто. Но азъ зная, че вие го знаете. Вие ще кажете: вѣрата. Не е вѣрата. Вие ще кажете: знанието. Не е знанието. Войникътъ може да има пушка, може да има ножъ, може да има всичко, но войникътъ има едно качество въ себе си, благодарение на което всички тия орѫжия маже да се употрѣбятъ - онази сила, която е скрита въ него, съ която той може да употрѣби орѫжието. Ако тази сила въ себе си нѣма, ако не знае какъ да го употрѣби, всичкото орѫжие може да има, каква полза? Има нѣщо скрито въ човѣка, което вие трѣбва да разкриете. Туй наричамъ разумното, Божественото въ човѣка, то е хубавото, то е вѫтрѣ въ васъ. Следователно, не търсете отвънъ Любовьта. Събуди ли се Любовьта, срѣдствата ще дойдатъ.

„Радостната весть” е тази: Онзи, който ви обича, е живъ, той е излезълъ изъ гроба! Споредъ менъ има една детска радость, когато децата скачатъ; това не е радость. Има и една особена радость, която е достояние на всички сѫщества, тя е пълна съ благость. Тази, особената радость за менъ е най-важна. Никога въ нея нѣма абсолютно никакво противоречие. Човѣкъ може да е скръбенъ и пакъ да е радостенъ. Човѣкъ може да е недоволенъ и пакъ да е радостенъ. Човѣкъ може да е лошъ и пакъ да е радостенъ. Този човѣкъ, като е самъ, има спорове вѫтрѣ въ себе си, има нѣщо въ живота, което разрешава; но като дойде при него едно сѫщество, душата му се прелива, пъленъ е съ любовь, готовъ е да направи най-голѣмото добро. Като замине това сѫщество, пакъ разрешава въпроситѣ си добре. Който и да дойде, богатъ, сиромахъ, еднакво е разположена неговата душа. Азъ мога да кажа, че неговата радость е, както радостьта на слънцето. Слънцето като види една мома, поусмихне се; като види малка глиста, поусмихне се; като види заекъ, растение, поусмихне се; и на стари, и на млади, на всички се усмихва слънцето. Едно уподоблѣние знаемъ, по-добро уподоблѣние нѣма: нашата радость трѣбва да бѫде като радостьта на човѣкъ, който може да извести: „Изгря слънцето, дойде пролѣтьта, дойде свободата, дойде любовьта, дойде мѫдростьта, дойде безсмъртието!” Тѣ сѫ новитѣ вѣсти, които сега идатъ въ свѣта. Казва Христосъ: „Идете известѣте на моитѣ ученици да ме срѣщнатъ въ Галилѣя”. Галилѣя, това е възвишеното, разумното, това е мѣстото на човѣшката душа. Сега казвамъ: всички вие трѣбва да имате туй разбиране, великото, хубавото разбиране. Да бѫдете омели, рѣшителни, не да очаквате като пишете, да ви напълнятъ отвънъ. Вие чакате да станете добри. Вие сами трѣбва да станете добри. Добъръ е този, който може да направи добро. Споредъ менъ ето въ какво седи доброто, силата въ какво седи. Ти седишъ, дойде ти една мисъль: „Стани и направи едно добро.” Кому ще направишъ добро посрѣдъ нощь? Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ще взема стомната, ще ида до чешмата, ще ида до едно дърво, ще излея стомната и пакъ ще се върна. Или ще дойде пакъ мисъль: „Стани, направи добро.” Срѣднощъ, всичкитѣ хора спятъ, но азъ имамъ куче, което зъзне; ще взема коматъ хлѣбъ, ще му дамъ, или ще му туря малко слама да лѣгне. То е добро. Изведнъжъ нѣма да го туря въ стаята, то нѣма да разбере, за да разбере силния контрастъ, потрѣбно е друго. Като му дамъ хлѣба, ще разбере, че има отношения. Азъ искамъ кучето да бѫде свободно, азъ не искамъ да измѣня неговитѣ условия. Въ кѫщи сега може да се радва, но утре като го изнеса вънъ ще бѫде по-нещастно. Като му дамъ хлѣбъ, ще кажа: „Ти си по-голѣмъ герой, отколкото азъ.” Като го потупамъ, това куче ще бѫде доволно. Това е сѫщество, на което е приятно да стои предъ кѫщата, то има двойна енергия да издържи студа, има специфична сила, съ която си пази топлината. Човѣкъ нѣма тия специфични сили, птицитѣ ги иматъ, растенията сѫщо. Човѣкъ само при рѣдки случаи може да издържа лоши условия. Казвамъ: ще му помогна при неговитѣ условия на живота. Ние трѣбва да бѫдемъ силни въ малкитѣ работи, не въ голѣмитѣ работи. Представете си, идва при васъ единъ човѣкъ, иска ви хиляда лева. Следъ като вземе паритѣ, разправя: „Не може ли азъ да не плащамъ?” И двамата сте християни. Какво трѣбва да се прави? Онзи, който взема паритѣ, трѣбва да ги върне, нищо повече. Азъ съ даването на паритѣ образувамъ дисхармония. Този човѣкъ, на когото съмъ заелъ паритѣ, той се огрѣши, азъ съмъ го турилъ въ пѫтя на изкушението. Той трѣбва да ми даде хилядата лева. Азъ ако искамъ истински да му услужа, ще му ги изпратя по нѣкакъвъ начинъ, безъ да знае той, че азъ му ги изпращамъ, да не се усѣща, че е задълженъ. Тогава и той ще се издигне, и азъ. Единъ день азъ мога да кажа: „Сега отъ мене да мине, хайде, вече ти ги прощавамъ.” Тия пари не сѫ мои. Пари не се прощаватъ. Туй е дълбоко вѫтрѣшно разбиране. Въ любовьта се изисква, когато направимъ една услуга нѣкому, да не засегнемъ неговата свобода; неговата душа да не се усѣща накърнена. Ако азъ не постѫпя спрямо него както спрямо себе си, тогава моята любовь не е съвършена. Ще каже нѣкой, че на менъ Господъ не ми говорѣлъ. Хубаво, азъ ви казвамъ: азъ съмъ роденъ отъ Господа. Ако така говоримъ, всинца сме родени отъ Господа, но има отъ насъ и дважъ родени. Ти си веднъжъ роденъ, азъ съмъ дважъ роденъ. Какво ще кажете ? Тѣ сѫ непонятни работи. Хората ни залъгватъ въ сегашния животъ, че ние умираме въ страдания, турятъ паметникъ. Но ние не знаемъ защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече нѣкой да каже истината, всички ще се опълчатъ противъ него. Защо се опълчватъ хората? Азъ да ви кажа защо. Защо се опълчватъ красивитѣ моми противъ онази мома, която се жени за най-красивия момъкъ? Не че я мразятъ, но всѣка мома иска да вземе този момъкъ за себе си. Когато искашъ да кажешъ истината на хората, казватъ: „Не си ти, азъ трѣбва да кажа истината.” Ти ще кажешъ, азъ ще кажа, кажете и вие - всички ще кажемъ. Но трѣбва да я кажемъ. Азъ позволявамъ и двадесетьтѣ моми да обичатъ момъка, ако могатъ да се разбератъ и двадесетьтѣ моми може да се оженятъ за единъ момъкъ. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живѣятъ на едно дърво, туй е едно цѣло. Но ако една отъ тѣхъ иска момъкътъ да бѫде само за нея, другитѣ и тѣ ще искатъ. Ако всички се окачатъ, че станатъ клонища, той ще стане дънеръ, тѣ хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбятъ и той се ожени за всички тѣхъ, той ще стане дърво, ще тури главата отвѫтрѣ въ земята, ще ражда най-хубавитѣ сочни плодове. Казвамъ: това е едно дърво, за което се ожениха тѣзи 20 красиви моми и сега ражда плодъ. Има ли тогава смисълъ? Има смисълъ. Ама какъ може да се оженятъ така? Тогава и 20 момци може да се оженятъ за една мома, пакъ ще бѫдатъ дърво. Момата ще бѫде долу въ земята. Това е една дълбока философия на живота.

Ако ти за любовьта не си готовъ да пожертвашъ всичко въ свѣта, ти не можешъ да разбирашъ живота. Това не е любовь. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да жертва. Не да напусне живота, а въ всичкитѣ противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живѣятъ лесно. Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията. Азъ ви зная. За примѣръ, нѣкой пѫть седи при мене нѣкоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Нѣкой пѫть азъ закачамъ нѣкоя баба. Искамъ да ви изнеса една истина. Една баба казва: „Дотегна ми животътъ, много съмъ лъгана.” Казвамъ: „Сега бабо, представи си, че Господъ тѣ направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена съ пръстени, а азъ съмъ царски синъ.” Бабата току се поухили. Може да имате вѣра въ мене. „Синко, казва, дали това може да бѫде?” Че това е именно въ живота. Две души може да се слѣятъ въ едно. Че това е любовь. Когато две души се слѣятъ въ едно, ражда се гений. Когато се сливатъ душитѣ, раждатъ се гениалнитѣ хора въ свѣта. Като се слѣятъ три души заедно, образуватъ светия. Като се слѣятъ хиляди души въ едно, ражда се тогава Учитель. Съ сливането на ония възвишени души, чрезъ които Богъ се проявява въ свѣта, образувана цѣлата вселена. Любовьта въ свѣта е потрѣбна за спасението му. Любовьта е само, която иде спаси човѣчество. Това е новото Учение. Като дойде Любовьта, хлѣбъ ще има, свобода ще има. Всичкитѣ ще ги научи Господъ.

Идете, известѣте на моитѣ ученици, нека идатъ да научатъ всичкитѣ народи на това Учение на Любовьта.

20 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 14 февруари 1932 г. София, Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×