Jump to content

1932_01_31 Проява на живата свѣтлина


Ани

Recommended Posts

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932).

Том II. Бургас, 1993.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Проява на живата свѣтлина

Ще прочета 5 глава отъ Евангелието на Матѣя - глава за блаженствата. Ще взема само една дума: „Блажени”. Тя е най-положителната дума въ българския езикъ. Съ качествата, които тя изразява, сѫ свързани и други думи: блажени нажаленитѣ, кроткитѣ, гладуващитѣ. Гладътъ е положителна дума.

Вие, разбира се, искате да кажа това, което вие искате. Не мога да ви го кажа, нито мога да кажа това, което азъ искамъ. Искамъ да кажа въ дадения случай туй, което трѣбва да бѫде. Защото всѣки единъ човѣкъ си има свои лични възгледи - или сегашни, или на миналото, или на срѣдата, и той мисли, че сѫ негови. И да се потвърди, че туй, което вѣрва, което знае, е право - може, хубаво е. Ако моитѣ възгледи сѫ прави, ако моитѣ мисли сѫ прави, ако вашитѣ мисли сѫ прави и т. н., има единъ законъ: тогава страданието е несъвмѣстимо, нещастието е несъвмѣстимо, противоречието е несъвмѣстимо, беднотията е несъвмѣстима, смъртьта е несъвмѣстима.

Казва нѣкой: „Азъ съмъ това, азъ съмъ онова.” Не, страдашъ ли, ти нѣмашъ вѣрую; умирашъ ли, ти нѣмашъ вѣрую. Ще каже нѣкой: Трѣбва да умираме. - Богъ не е Богъ на мъртвитѣ. Че ти като умирашъ какъвъ Господъ имашъ? - Трѣбва да умремъ. - Който грѣши, той умира. Тъй седи въпросътъ. Сега казватъ: „И праведниятъ, и грѣшниятъ трѣбва да умратъ.” - Не, не говорите истината. – „Христосъ умря.” - Христосъ умря заради грѣховетѣ на хората. Ако единъ човѣкъ фалира, фалира заради нѣкога. Нѣкой отъ васъ дойде при мене и казва: „Ти не влизашъ ли въ моето положение, не знаешъ ли, че азъ съмъ нещастенъ човѣкъ?” - Ако ти си последниятъ нещастенъ човѣкъ, моя длъжность е да ти помогна, понеже азъ като уредя твоето нещастие, Царството Божие ще дойде на Земята. Но ти не си последниятъ, следъ тебе идатъ хиляди, мисля за всичкитѣ тѣхъ. Ако уредя само твоитѣ работи, нищо нѣма да уредя. Ако е тъй, кой баща не урежда работитѣ на своя синъ или дъщеря, коя държава не урежда работитѣ на своитѣ поданици? Ако е да пишешъ хубави писма, кой баща не е писалъ хубави писма на своя синъ и дъщеря, но свѣтътъ не се е оправилъ. Какви ли не такива слова на високи хора сѫ казани, и Христосъ е казалъ, но свѣтътъ не се е оправилъ. И защо не се оправи? Защо Господъ не иска да оправи свѣта? Защото е Любовь. Затова не иска да го оправи. Ако не бѣше Любовь, щѣше да го оправи. Вие тогава не разбирате закона. Тъй да се оправи свѣтътъ, както вие искате, то е механически законъ, все едно да се турятъ обрѫчи на кацитѣ. Кацитѣ сѣдятъ правилно, докато сѫ обрѫчитѣ.

„Блажени”. - Свѣтътъ не може лесно да се оправи. - По-лесна работа отъ тази нѣма. Но най-лесната работа е най-мѫчна, понеже е работа на всички. Ако всички не се съгласятъ единъ съ другъ, свѣтътъ не се оправя. И свѣтътъ не се оправя по единствената причина, понеже всички сѫщества - и хора, и растения, и животни и риби - всички не сѫ съгласни, нѣматъ едно мнѣние. Рибитѣ мислятъ едно, животнитѣ мислятъ друго, растенията мислятъ трето; и между хората е сѫщото: едно общество мисли едно, друго общество - друго. Ако всичкитѣ хора се съгласятъ, да мислятъ едно, Царството Божие ще дойде. Понеже иска да вземе мнѣнието на всички, Господъ чака. Той иска да види своето Царство, но далъ е разпореждане, всички трѣбва да гласуваме - има законъ, че всички трѣбва да гласуватъ за Царството Божие. Ако всички гласуватъ, ще дойде; ако има единъ, който да не гласува, Царството Божие ще чака. Ето кѫде е мѫчнотията. Господъ не може да престѫпи закона. Казвате тогава: „Да ги намѣримъ колкото души има въ свѣта, които не сѫ гласували, да ги убедимъ.” Сега, туй е проповѣдване. Азъ ви проповѣдвамъ да намѣрите този последния да гласува тия правила, да дойде Царството Божие. Ако не гласува, Царството Божие нѣма да дойде. Ако можеше, то щѣше да дойде.

„Блажени.” Въ блаженствата нѣма противоречие. Има единъ отрицателенъ животъ, който сега го имаме. И той е хубавъ, той е животъ за упражнение. Малкитѣ деца трѣбва да се занимаватъ съ нѣщо, но следъ като тия детински упражнения отминатъ, ще дойдатъ упражнения въ училище, да се учимъ. Сега е дошълъ периодътъ на учението. И то не сѫ ни потрѣбни излишни знания, но сѫществени. Ще говоримъ за блаженитѣ. Казватъ: „Той е нисшь духомъ.” Какъвъ е нисшиятъ духомъ ? Нисщиятъ е свободенъ отъ всичкитѣ грѣхове, той нѣма нищо, той седи и мисли въ ума си кой е този последниятъ, който не е гласувалъ за Царството Божие; жаль му е, ходилъ да му говори, пролива сълзи. Онзи казалъ: „Азъ ще си помисля.” Той жали за този последния, той страда - всички гласували, единъ останалъ, не може да го убеди. Блаженъ е, който жали за този последния, който не е гласувалъ за Царството Божие. Вие казвате: „Защо ще жалимъ?” Тоя жали не за себе си, но за другитѣ. Той жали, че хиляди и милиони чакатъ - чакатъ да видятъ какво е мнѣнието, съгласенъ ли е последниятъ да гласува или не. Той мисли дали трѣбва или не трѣбва да се гласува, какви сѫ законитѣ, какви сѫ правата, да не би да дойде нѣщо по-лошо, отколкото е сега. Сега, вие какво мислите, вашето мнѣние какво е? Тази мисъль никому не е идвала на ума, тази мисъль е нова за всинца ви. Близо сме до истината сега, Господъ седи при вратата и казва: „Гласувай, ти си последниятъ.” Ти казвашъ: „Господи, какво може да стане, какво ще направя азъ? Азъ съмъ такова малко сѫщество!” - Отъ тебе зависи, ти като гласувашъ, Царството Божие ще дойде, ти си последниятъ! Ти казвашъ: „Но тази работа кой я знае, нѣкой лошъ духъ има въ менъ, азъ не съмъ толкозъ важенъ въ свѣта.” Ако си последенъ въ едно дѣло, ти си най-важенъ. Когато всички дърва сѫ готови на огнището, най-важна е една малка клѣчка - тя като се драсне, всички дърва се запалватъ. И тогава всичко става: и хлѣбъ се пече, и вариво се вари, и яденето става, и хората се стоплятъ - всичко се нарежда. Ние сега умуваме въ своитѣ размишления - измѣнила се е нашата права мисъль, ние нѣмане една права мисъль за живота.

Три фази има, които отличаватъ човѣка въ опита му да познае Истината. Той нѣщата може и да ги вижда по форма, но не може да знае отношението между една форма и друга. Защото въ всички форми има вѫтрѣшно съдържание. И всичкитѣ форми не сѫ изпълнени съ едно и сѫщо съдържание. После, важенъ е смисълътъ, който е туренъ въ туй съдържание - то има смисълъ, и той се различава. Силата - и тя се различава. Казвамъ: въ всѣка една дума, която вие може да изкажете, въ всѣко ваше желание, въ всѣка постѫпка има три фази. Презъ тия три фази трѣбва да минаватъ постѫпкитѣ ви, желанията ви и мислитѣ ви. Тази ваша мисъль трѣбва да придобие форма, външно да стане красива. Това е обаче само една трета отъ Истината. Тази ваша мисъль, следъ като постигне своята форма, трѣбва да придобие съдържание и най-после да дойде вѫтрешниятъ смисълъ. Тѣ сѫ три фази, които сѫ необходими; има и други, но за сегашния животъ, който така не мисли, той не може да се добере до Истината, не може да бѫде благоугоденъ на Бога. Не че Богъ не ни обича, но отношение не можемъ да имаме. Ще кажете: „Какъ да нѣмаме отношение къмъ Бога?” Да кажемъ, единъ цигуларь започне да свири нѣкое класическо съчинение, но вѣрно не свири, нѣма отношение къмъ онзи творецъ - ако Бетховенъ, да кажа, или Бахъ го чуе да свири неговото произведение, той ще направи една гримаса, ще каже: „Не взима вѣрно, не изразява моята идея.”

Следователно ние сме хората въ свѣта, които трѣбва да изразимъ Божественитѣ идеи. Искаме ние да изпълнимъ това, което Богъ е написалъ. Ти си единъ изпълнитель - ще изпълнишъ тая часть, която ти е дадена, и добре да я изпълнишъ. Казвашъ: „Постарахъ се да я изпълня.” Нѣма какво да се стараешъ, хубаво ще свиришъ, по всичкитѣ правила, безпогрѣшно. Ще каже нѣкой: „Може ли безъ погрѣшка?” Може, който се учи; който не се учи, не може. „Може” и „не може” сѫ думи относителни. Подъ думитѣ „онзи, който не може” разбираме единъ човѣкъ, който е инвалидъ. Не може да ходи кой? Който има ревматизъмъ въ краката, който има болка въ корема. Не може да ходи кой? Който има болка въ гърдитѣ си. Не може да ходи кой? Който има болка въ мозъка си. Казва: „Какво трѣбва да се прави?” Ревматизмътъ трѣбва да се изхвърли изъ колената; коремоболието трѣбва да се изхвърли изъ стомаха; и болката въ гърдитѣ трѣбва да се изхвърли изъ дробоветѣ; и болката изъ главата трѣбва да се изхвърли. Какъ - то е наука. Много лесна работа, ще отворишъ вратата, ще кажешъ: „Моля, излезте навънъ на чистъ въздухъ, слънцето е изгрѣло, нѣма да ви храня повече; досега бѣхте говеда хранехъ ви съ слама, сега има трѣва.” На този махна юларя, на онзи хомота, пратя ги въ гората, азъ ще остана самъ да изчистя дома. Идущата година ще си помисля дали да ги приема. Вие философстватѣ, какво морално право има ревматизмътъ да ви мѫчи. Човѣкътъ сила има, затова той идва и казва: „Ти си благодетель, научихъ, че си богатъ, имашъ много пари”; сѣдне въ нѣкое шише - въ колѣното, и казва: „Ще платишъ.” „Нѣмамъ време, шишето е затворено.” „Не, ще платишъ, докато не платишъ, не се мърдамъ.” Ще викашъ лѣкарь, лекарьтъ е посрѣдникъ, той ще го убѣждава: „Излезъ вънъ.” Но ревматизмътъ не мърда. Човѣкътъ казва: „То не е твоя работа, остави,” лекарьтъ замине; болниятъ му плати, а болестьта остане. Втори пѫть дойде лекарьтъ, пакъ увещава болестьта да излезе. Най-първо иде съ шише, но болестьта казва: „Не се плаша азъ.” Дадатъ едно лѣкарство, болестьта не излиза.

Има единъ начинъ, по който всички болести излизатъ. Той е онзи на „блаженитѣ”. Като дойдешъ при болестьта, казвашъ: „Блажена си ти, сестра, блажена си, че си дошла въ моя домъ.” Като кажешъ: „блажена, че си дошла въ моя стомахъ; блажена, че си дошла въ моитѣ гърди; блажена, че си дошла въ моята глава”, болестьта ще излезе. Ако не й кажешъ „блажена”, болестьта нѣма да излезе. Този новъ начинъ, начинъ непонятенъ, начинъ неразбранъ. Какъ е възможно да кажешъ „блаженъ” на единъ човѣкъ, който тѣ мѫчи! Ако лѣкувашъ единъ човѣкъ, на който се е забила цѣла игла нѣкѫде въ дебелинитѣ на крака, пъкъ тебъ тѣ е страхъ да изтеглишъ иглата навънъ да излезе, ти връзвашъ рѫцетѣ, краката, теглишъ иглата, той вика, небето цепи, вика „оле-ле!” Питамъ: този, когото си лѣкувалъ по тоя начинъ, какво зло си му направилъ? Че всѣка една болесть е такова теглене. Азъ не съмъ виждалъ нито една болесть да е дошла за зло. Всѣка болесть носи благословение въ свѣта. Следъ всѣко боледуване, човѣкъ става по-благоразуменъ, по-досѣтливъ, по-благороденъ, влиза въ положението на другитѣ хора. Всички хора сега се оплакватъ отъ болестьта. Нѣкога нѣкой боледува и ново просвѣтление е дошло въ ума му. При сегашнитѣ условия, тъй както живѣемъ, болеститѣ сѫ само единъ резултатъ, отъ който трѣбва да извадимъ единъ правиленъ изводъ. Не че това е смисълътъ на живота, това е нѣщо посторонно. Но всѣки човѣкъ може да се освободи отъ една лоша мисъль, която го мѫчи. Една лоша мисъль може да се превърне на каква да е болесть. Първитѣ хора нѣмаха никакви болести, но се даде само една заповѣдь, каза Господъ: „Отъ дървото на познанието на доброто и злото нѣма да ядете!” После имъ каза какви ще бѫдатъ резултатитѣ: „Въ който день хапнете, ще умрете" - ще започнатъ страданията. Страданията сѫ признакъ, че човѣкъ трѣбва да се освободи отъ единъ старъ редъ на нѣщата, който сѫществува. Ние страдаме и умираме поради тоя старъ редъ на нѣщата. Туй старо разбиране трѣбва да се замѣни. Ние украсяваме мѣстото на онѣзи, които за заминали. Мѫжътъ, докато била жива жена му, нищо не й давалъ, не изпълнявалъ нейнитѣ желания, много пѫти се каралъ, казвалъ некрасиви думи. Следъ като умре, ще тури на камъка вѣнци, ще ходи, ще туря цвѣтя, ще прелива съ вода, ще прелива съ вино, ще пророни нѣколко сълзи, ще казва: „Добра бѣше, хубаво готвѣше.” Ще плаче сега. Каква нужда иматъ умрелитѣ отъ нашитѣ сълзи? Плачи за живия човѣкъ, когото си наскърбилъ, плачи за него, кажи: „Братко, не бѣхъ отъ блаженитѣ!” Кой е блаженъ?

Има една дума, която Христосъ е оставилъ да разберемъ. Вие трѣбва да намѣрите тая дума, изгубената дума. „Блажени нисшитѣ духомъ.” Има една изгубена дума, който я намѣри, то ще е разрѣшение на ребуса, ще се осмисли животътъ. Ако всички въ свѣта гласуваха, той щѣше да се оправи. Има нѣщо изгубено въ свѣта. Пише ти единъ твой приятель писмо, едро отлично писмо, ти четешъ, дойдешъ до края, спрешъ се на една мисъль, яви се у тебъ една малка сѣнка. Казвашъ си: „Дали този приятель върху туй, което е писалъ е мислилъ, или така е писалъ да ме залъже?” Не е само външната форма. Ти си поетъ, писатель си, музикантъ, нѣкой пѫть самъ намислишъ нѣщо, напишешъ нѣщо хубаво. Най-първо се въодушевишъ, защото всѣки единъ писатель, всѣки единъ поетъ мисли, че туй, което е написалъ като го публикува, свѣтътъ ще се оправи. И право е. Но после, следъ като го пусне въ свѣта, той почне да се съмнѣва въ тая мисъль.

Кога ще се оправи свѣтътъ? Свѣтътъ ще се оправи, когато ти обърнешъ онзи последния, който не е гласувалъ. Твоята поезия още не е достигнала до последния. Всички трѣбва да я възприематъ. Пишешъ за любовьта, но ти си писалъ само до едного, тази любовь не е достигнала до последния, той седи тамъ и не иска да гласува да дойде Царството Божие; и тогава всички страдаме. Ти се усъмнишъ въ себе си, казвашъ: „Какво може да излезе отъ мене, азъ не съмъ ученъ човѣкъ, да бѣхъ свършилъ четири факултета!” Ти си мислишъ, че щѣше да оправишъ свѣта? Азъ да ви посоча, че тия, които сѫ свършили четири факултета, не сѫ оправили свѣта. Ти си правъ като казвашъ, че не си свършилъ; но и онѣзи, които свършиха, мислѣха да оправятъ свѣта, но после казаха: „Знанието нѣма край.” Именно, знанието нѣмаше да бѫде неоцѣнимо, ако имаше край. Да благодаримъ, че знанието нѣма край. Въ туй седи хубостьта на знанието. Туй, което не можемъ да постигнемъ, то е реално. Туй, което всѣкога постигаме, то не е реално. Едно противоречие е това. Философски противоречива е тази мисъль.

Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Ако си намѣрилъ балканския изворъ, не мисли, че ти трѣбва да го изпиешъ. Това значи, че като идешъ, ще пиешъ колкото ти се пие, хиляди хора ще дойдатъ, този изворъ все ще извира. Да разрешишъ въпроса на вѣчностьта, значи да изпиешъ всичката вода. То е невъзможно. Океанътъ не е могълъ да събере всичката вода на едно мѣсто, защото има много вода, има вода събрана въ пространството, и океанътъ казва: „стига толкозъ”, постоянно тече. Ако вие имате знанието на древнитѣ мѫдреци, ще видите, има постоянно слизане и качване на водата. Горе въ пространството има много по-голѣми океани, отколкото на земята. Вие ще кажете: „Покажете ни ги тия океани кѫде сѫ.” Най-първо идете и вижте Атлантическия и Великия океанъ на земята, идете, пребродете ги; после идѣше на Северния и Южния полюсъ, да видите и тамошнитѣ океани, и като дойдете, ще ви кажа и другитѣ кѫде сѫ, да се разходите и до тѣхъ.

Вие питате: „Какво е Божествената Любовь?” Сѫщиятъ законъ. Ти още съ любовьта въ дома не си се запозналъ, какво нѣщо е, пъкъ искашъ да разрешишъ какво нѣщо е Божията любовь. - Я ми покажи Божията любовь. - Ти съ любовьта на своитѣ деца, съ любовьта на своята другарка, на своитѣ приятели не си се справилъ, пъкъ изведнъжъ - какво нѣщо е Божията Любовь. Казвамъ: Братко „блаженъ”, ти си единъ отъ блаженитѣ. - Този въпросъ, казва, азъ не съмъ го разрѣшилъ. Азъ му казвамъ: Отъ блаженитѣ сѫ - Какъ, казва, отъ блаженитѣ? Ама азъ искамъ да го разреша. - Тогава ти ще станешъ нещастенъ. Отъ разрѣшението на този въпросъ вие страдате, Ние мислимъ, че сме разрѣшили въпроса, но какъ го разрешаваме? Следъ като сте изследвали дълго време Божията Любовь, учили сте, учили, вие казвате: „Нѣма любовь, то е празна работа, яжъ и пий.” - и разрешавате въпроса. Отъ този день разрѣшихте въпроса, но сте нещастенъ, ходите, нѣма смисълъ животътъ. Защо нѣма смисълъ животътъ? Защото си разрѣшилъ въпроса, че нѣма любовь. Вдигни глава, яжъ и пий - така не може да се разрѣши въпросътъ. Та мислите ли вие, че ако днешната криза се разрѣши, хората ще бѫдатъ щастливи? Въ съвременнитѣ народи, въ съвременното общество, въ съвременния строй, на всички религиозни вѣрвания имъ липсва едно нѣщо. Тѣ нѣматъ единство въ разбирането си за Бога. Тѣ казватъ, че Богъ е Любовь, но всѣка религия по форма живѣе за себе си. Православието живѣе въ православието; протестантството живѣе въ протестантизма; баптиститѣ живѣятъ въ баптизма; социалиститѣ живѣятъ въ социализма; комуниститѣ живѣятъ въ комунизма; българитѣ живѣятъ въ българщината; англичанитѣ живѣятъ въ англичанството; французитѣ живѣятъ въ французщината. Така свѣтътъ не може да се оправи. То е сегашното положение. Ако искате да дойде Царството Божие, така не може. Нѣма да оправятъ англичанитѣ свѣта и българитѣ нѣма да оправятъ свѣта, и руситѣ нѣма да оправятъ свѣта, и американцитѣ нѣма да оправятъ свѣта, никой нѣма да го оправи. Свѣтътъ ще се оправи, когато цѣлото човѣчество отъ начало до край, всички гласуватъ за идването на Царството Божие на земята, въ една мисъль се съединятъ.

Тогава ще ви приведа единъ митъ изъ древностьта. Това се случило нѣколко хиляди години преди Христа, въ епохата на единъ знаменитъ владетель, който се е наричалъ Бенъ-Азуръ - това е преводъ. Работитѣ въ царството не вървѣли и повикалъ Бенъ-Азуръ всичкитѣ десеть мѫдреци да уредятъ неговата държава. Тогава се явяватъ трима мѫдреци при него. Първиятъ мѫдрецъ билъ Хазуръ-Менъ, вториятъ - Азонъ-Фа, третиятъ - Кияронъ-Ра. Тѣзи трима сѫ най-важнитѣ. Тѣ му казватъ: „Трѣбва да напуснешъ царството, да тѣ заведемъ въ единъ замѫкъ и оттамъ ще давашъ своитѣ разпореждания. На народа ще пишешъ, че отивашъ на едно дълго пѫтешествие, да обиколишъ земята, ще оставишъ управлението на насъ.” Тия тримата мѫдреци имали още седемь души помощници. Съгласилъ се тоя владетель, когото закарали въ храма и го затворили, и му казали: „Ще правишъ това, което ние ти кажемъ; туй, което правишъ, ще бѫде за твоя полза и за полза на твоето царство. Ако право издавашъ заповѣди, и положението на народа ще се подобрява, и твоето положение ще се подобрява. Ако заповѣдитѣ иматъ лоши резултати, положението на народа ще се влошава и твоето положение ще се влошава.”

Сега, да направимъ единъ малъкъ преводъ. Когато вашето положение въ живота се влошава, какво показва това? Ако вашето положение се подобрява, отношенията ви къмъ Бога сѫ се подобрили, и къмъ цѣлото човѣчество; ако вашето положение се влошава, отношението ви къмъ цѣлото човѣчество се е влошило. Та казвамъ: този владетель разбралъ какъ трѣбва да се изпълни Волята Божия. Той казалъ на своитѣ мѫдреци: „Бихъ желалъ, но нѣмамъ достатъчно знания да изправя тая работа, както вие разбирате. Ще ида да уча, и когато свърша своитѣ науки, ще дойда пакъ.” Оттамъ насетне той оставилъ цѣлото управление на тия десеть души мѫдреца. Той отишълъ да следва и досега не се е върналъ, и мѫдритѣ хора управляватъ. Казваме: „Кога ще се оправи свѣтътъ?” Когато Бенъ-Азуръ се върне. Той казалъ: „Като науча цѣлата истина, ще дойда да я приложа както трѣбва, сега не съмъ въ състояние да я приложа.” Казвамъ: ако въ душата на всѣки едного отъ васъ се зароди идеята и вие като Бенъ-Азуръ да идете да следвате, колко години ли ще следвате? Вие често казвате, че трѣбва да се самоотречете. Какво нѣщо е самоотричането? Ти трѣбва да бѫдешъ щедъръ. Какво нѣщо е щедростьта? Ти трѣбва да бѫдешъ справедливъ. Какво нѣщо е справедливостьта? Може отъ твоето гледище да си справедливъ самъ за себе си, но за другитѣ да не бѫдешъ справедливъ. Ти можешъ да бѫдешъ справедливъ. Да бѫдешъ справедливъ къмъ другитѣ - то е Божественото Начало, което трѣбва постоянно да функционира у насъ. Вие всички се постарайте да станете членове въ Царството Божие. Въ Царството Божие никой не може да влѣзе, който не е гласувалъ за неговото идване на земята. Умрешъ, идешъ тамъ, питатъ тѣ: „Гласувалъ ли си за Царството Божие?” „Не”. Върнатъ тѣ наново на земята. Трѣбва да се гласува за идването на Царството Божие на земята, всичкитѣ хора трѣбва да иматъ идеалъ да живѣятъ добре въ свѣта. Сега навсѣкѫде сѫществува едно подозрѣние. Ние сме за изправѣнето на свѣта, за внасянето на единъ Божественъ редъ на нѣщата: да се не избиватъ хората, да се не измѫчватъ хората, да бѫдатъ справедливи онѣзи, които управляватъ и съ управляванитѣ да иматъ разумни отношения, едната и другата страна. Силниятъ трѣбва да бѫде силенъ, за да помага на слабия. Слабиятъ не трѣбва да злоупотрѣбява съ слабостьта си, само съ него да се занимаватъ. Въ душата на слабия трѣбва да има единъ идеалъ, да не е единъ вѣченъ инвалидъ, той трѣбва да оздравѣе. Казвамъ: въ свѣта ние се нуждаемъ отъ здрави хора въ всѣко отношение - и въ физическо, и въ умствено отношение; мислитѣ трѣбва да бѫдатъ чисти като кристалъ, желанията трѣбва да бѫдатъ чисти като кристалъ и постѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ чисти като кристалъ. Ние започваме много добре, но казваме после: „Тази работа нѣма да се свърши, вижъ какъ хората си живѣятъ.” - Хората станатъ идеалъ. Какъ живѣятъ въ свѣта? Всѣки единъ знае какъ живѣе. Всѣки живѣе тъй, както разбира. Не считайте, че другиятъ е несправедливъ. Но отъ Божие гледище всичкитѣ тия хора не сѫ изпълнили още закона на Любовьта. Ние досега изучаваме свѣта по отношенията му. Да кажемъ, орачътъ оре, но той още не е орачъ, той още не се е научилъ да печели, той граби още земята. Иманярьтъ копае дълбоко въ земята, изважда злато, но той изважда чуждото скрито богатство, обсебва го. Казва: „Забогатѣхъ.” То не е истинско богатство, то е вземане на придобитото, на готовото. Да се научишъ да придобивашъ ти самъ отъ съкровището, отъ Бога, тукъ е въпросътъ, а така наготово всѣки знае. Умниятъ човѣкъ може да придобие, само че кога? Въ свѣта не може да има истинско придобиване безъ закона на Любовьта. Какъ ще спечелишъ една душа? Много пѫти християнитѣ казватъ: „Да придобиемъ една душа.” Какъ ще я придобиешъ? Не може да се придобие една душа, която не забогатѣва, която е въ бездействие. Трѣбва да я научишъ да живѣе чисто, свободно, тази душа да почувствува свободата. Нѣкой казва: „Азъ придобихъ своята свобода” - Ти си за мене идеалъ. Ние търсимъ Бога защо? Понеже тоя животъ, който го имаме, той е даденъ отъ Него. Като ни е далъ Богъ живота, Той не иска ние да бѫдемъ роби. Христосъ казва какви сѫ отношенията тукъ. Едни ще се нарекътъ Синове Божии. Кои ще се нарекътъ Синове Божии? Миротворцитѣ ще се нарекътъ Синове Божии. Редъ отношения има вече.

Съ тази беседа не искамъ да ви морализирамъ, държа я, за да ви науча какво да правите. Споредъ менъ вие всички знаете какво да правите, много учени хора сте. Официално не сте учени, нѣмате дипломи, но споредъ менъ официалната наука е съвременната наука, а има наука, съ която човѣкъ се ражда. Има хора, които сѫ се родили ясновидци, има хора, които виждатъ презъ стѣнитѣ, иматъ развито шесто чувство, надалече виждатъ, предсказватъ бѫдещето, знаятъ кога ще стане земетресение: могатъ да ви кажатъ, че въ еди-кое си време, въ еди-кой си край ще стане земетресение. Обясняватъ го и не могатъ да го обяснятъ, казватъ, че става по сѫщия начинъ, както барометърътъ се измѣня; когато налѣгането е силно или слабо, въ него живакътъ спада или се вдига. Отъ спадането и вдигането на живака сѫдимъ, че има известни промѣни въ външния свѣтъ. Да кажемъ, ти си при единъ човѣкъ, веднага въ тебе се яви гнѣвъ, чувство на отмъщение за нѣщо. Коя е причината? Ти си скѫсалъ връзката съ Бога, мислишъ, че всичкитѣ хора сѫ ти враговѣ. Твоятъ синъ и дъщеря може да ти станатъ враговѣ по сѫщия начинъ. Дъщерята може да мисли, че бащата е врагъ, кога? Когато бащата не изпълнява всичкитѣ условия, които дъщерята и синътъ искатъ. Щомъ като дъщерята каже „дай”, и бащата даде всичко, синътъ и дъщерята казватъ: „Баща ни е много добъръ.” Защо е добъръ бащата? Понеже изпълнилъ всичкитѣ прищѣвки на сина. Когато не изпълни всичкитѣ прищѣвки, бащата не е добъръ. Да допуснемъ, че и бащата иска нѣщо отъ сина, моментътъ е такъвъ. Най-първо синътъ казва: „Дай”. Бащата ще даде. После бащата казва: „Синко, дай.” Синътъ ще даде. Бащата дава, и синътъ дава, тогава има правилна обмѣна. Ако само бащата дава, имаме порядъкъ не на мѣсто. Какъвъ е сегашниятъ порядъкъ? Ученитѣ хора, философитѣ искатъ, каквото тѣ кажатъ да става. То е половината на истината, всичко да стане. Онѣзи хора, къмъ които се отнася тази заповѣдь, тѣ ще дадатъ своето. Само съ думи работитѣ не ставатъ въ свѣта. Всѣки трѣбва не само да каже, но трѣбва да вземе участие въ работата, която сега става. Тази работа въ свѣта става по отношение и на нисшитѣ тѣла, защото единъ день тѣлата, които имаме, ще се освободимъ отъ тѣхъ. Други ще дойдатъ, трети, четвърти, ще се освободимъ отъ тѣзи тѣла; тогава кѫде ще бѫдемъ? Ние искаме да оправимъ живота на земята. Животътъ на земята лесно ще се уреди. Като гласуваме за Царството Божие, свѣтътъ ще се оправи. Но при сегашния строй работитѣ стоятъ другояче. Следъ като умремъ кѫде отиваме, какво става съ насъ? Нѣкой казва: „Следъ като умремъ, насъ не ни интересува нищо.” Какъ да не ви интересува? Вие не разсѫждавате както трѣбва. Ти си единъ милионеръ, имашъ десеть милиона златни английски лири въ една банка. Считашъ, че това е сегашниятъ редъ на нѣщата. Тебъ тѣ интересуватъ тѣзи милиони. Ако тия пари се изгубятъ, кѫде ще бѫдешъ тогава? Ще се измѣни мѣстото. Ти ако си въ Англия, ще бѫдешъ лордъ въ Камарата на лордоветѣ; ако си въ Америка, ще бѫдешъ нѣкой сенаторъ въ Сената. Следъ като обеднѣешъ, нѣма да бѫдешъ никакъвъ сенаторъ, и лордъ. нѣма да бѫдешъ въ Камарата, ще бѫдешъ на друго мѣсто. Нѣма ли да сѫществувашъ? Ще сѫществувашъ, но ще има различие въ твоята мисъль. Като лордъ ще мислишъ по единъ начинъ, като изгубишъ богатството, искамъ да зная какъ ще мислишъ. Да допуснемъ, че сте богати, мислите по единъ начинъ, следъ като осиромашѣете какво ще правите, кажете ми. Тогава ще дойдете до онова вѣрую - не искамъ да го изнасямъ точно какъ е. Ще кажете: „Подиграва се съ чувствата.” Дошълъ нѣкой отъ умрелитѣ насънъ и казалъ: „Синко, дай нѣща”. Бащата се нуждае синътъ да му даде нѣщо, че дано да го пренесатъ въ другия свѣтъ, да се нахрани. Ако иде отъ тукъ въ другия свѣтъ, докато го преведатъ, не знамъ колко време ще е нужно, та да получи яденето.

Сега, да ви преведа единъ примѣръ, който се е случилъ въ Ихтиманско. Единъ българинъ на срѣдна възрасть, около 40 години, баща му иде насънъ и казва: „Синко, да ми направишъ курбанъ.” Става синътъ на сутриньта, заколва единъ хубавъ овенъ на баща си. На другата вечерь бащата казва: Такъвъ курбанъ не искамъ, курбанъ истински искамъ.” Синътъ се чуди: „Заклахъ най-хубавия овенъ, какво иска? Отива при единъ старъ човѣкъ, разправя му: „Не зная, нашиятъ баща отиде въ оня свѣтъ, недоволенъ е нѣщо, курбанъ иска. Заклахъ му овенъ, гълча ме.” „Синко, вземи едва овца съ едно агне, дай я на нѣкоя бедна вдовица да си куснатъ отъ млѣкото децата й, може баща ти тогава да е доволенъ.” Той взема една хубава овца съ агне и я подарява на една вдовица. Иде на третата вечерь бащата, казва: „Хубаво, това искамъ, това е курбанъ.”

Изисква се въ свѣта една идея да имаме всички: да нѣма гладуващъ човѣкъ! Ние седимъ и мислимъ за пОправянето на свѣта. Да нѣма нито единъ човѣкъ гладенъ, да нѣма нито единъ човѣкъ, който вечерно време да си лѣгне гладенъ, да вдигне очи и да каже: „Нѣма братство, нѣма човѣщина!” Да нѣма нито единъ гладуващъ човѣкъ, така да сѫ будни съзнанията на хората, че всички вдовици, сираци, всичкитѣ хора да иматъ необходимия хлѣбъ, жилище - това значи да се изпълни Волята Божия на земята. И когато народътъ съзнае това, то може да се приложи, по който и да е начинъ. Не чрезъ насилие да нѣма гладни хора въ свѣта, да има работливи хора, всички да взематъ еднакво участие - тогава ще има култура на блаженства. Трѣбва разбиране. А сега насила нѣкой става богатъ. Законътъ е другъ. Когато единиятъ става богатъ, другиятъ става сиромахъ; когато единиятъ става ученъ, другиятъ става невежа. Знанието, богатството трѣбва да бѫдатъ достояние на всичкитѣ хора свободно. Всѣки е призванъ въ свѣта да знае, всѣки е призванъ въ свѣта да бѫде богатъ. Ако ние мислимъ, че не сме богати, ние сме на кривъ пѫть. Несметни сѫ богатствата, които сѫ въ насъ. Но сегашниятъ редъ на нѣщата ни е довелъ до бедно положение, ние мислимъ, че нищо нѣмаме. Какво по-хубаво нѣщо отъ живота? Какво по-хубаво нѣщо отъ твоята свѣтла мисъль? Какво по-хубаво нѣщо отъ твоитѣ свѣтли чувства? Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Ти като излезешъ отвънъ и погледнешъ на изгрѣващото слънце, какво по-хубаво нѣщо отъ това? Чрезъ слънчевата свѣтлина, чрезъ духането на вѣтъра, Богъ тѣ поздравлява. Срѣщнешъ нѣкого: „Добъръ день!” Казва: „Откѫде ме познавашъ?” Англичанинъ ако тѣ срѣщне, ще каже: „Гудъ монингъ!” Какво иска да ми каже? Ако въ лицето на всѣки единъ човѣкъ не можешъ да видишъ проявлението на Бога, ти не разбирашъ живота. Срѣщнешъ куче, замаха опашка насрѣща. Ако въ туй куче не можешъ да видишъ проявлението на Бога, не си разбралъ живота. Казвашъ: „Какво размахало опашка?” А кучето ти казва: „Не зная да говоря, ако бихъ могло да говоря съ думи, щѣхъ да кажа защо сега махамъ опашка.” Ти като не можешъ да се разговаряшъ съ единъ твой приятель, размахашъ се съ рѫката, казвашъ: „Сбогомъ, на добъръ пѫть, на добъръ часъ!” Кучето, като маха опашка, тѣ поздравлява, казва: „Накѫдето отивашъ, Господъ животъ и здраве да ти даде.” Ти не разбирашъ - вземешъ камъкъ, хвърлишъ. Кучето си отвори устата, започне да лае подирѣ ти.

Често мислимъ, че животътъ за насъ е безсмисленъ. Това идва донѣкѫде отъ тая крива философия, на която ние се учимъ. Бащата казва: „Синко, ти си опичай ума! Гледай да си уредишъ живота.” Майката казва на дъщерята: „Дъще, гледай да си уредишъ живота.” Всички искаме да си уредимъ живота. Всички сме си уредили живота, но има нѣщо, което липсва, недоуредено нѣщо има вѫтрѣ. Държавата следи поданицитѣ, много се интересува отъ тѣхъ; има си специални хора, които сѫ опредѣлени за това. Стражаритѣ сѫ най-учтивитѣ хора, като го срѣщнешъ, ще тѣ поздрави, и като направишъ нѣкое велико дѣло, той ще каже: „Заповѣдайте въ нашия домъ, въ участъка, искамъ да зная отде сте родени, какво сте учили, годинитѣ ви, ще ги запишемъ въ книгата, много се интересуваме кога сте дошли въ България.” Ако си въ Англия - по сѫщия начинъ. Ако не разбирашъ нѣщата и се противишъ на установения редъ, ще тѣ викатъ въ този домъ. На насъ ни се вижда смѣшно, понеже искаме онѣзи установени процеси, механически процеси въ свѣта съ единъ замахъ да ги премахнемъ. Невежитѣ въ свѣта лесно уреждатъ нѣщата: на менъ да ми дадатъ власть, казватъ, всички ще ги избеся. Като избѣсишъ хората, кой ще остане? Невежитѣ хора все съ бѣсилка уреждатъ, а умнитѣ хора си мълчатъ и гледатъ. Като питашъ умния, той казва: „Не зная, не съмъ рѣшилъ този въпросъ.” Невежитѣ веднага решаватъ, а умниятъ казва: не зная. Не че не знае той. Казвамъ: какъ ще се оправи свѣтътъ? Най-лесното нѣщо е да се оправи свѣтътъ, а най-мѫчното - ние да оправимъ свѣта. Свѣта ние го оправяме, а други го развалятъ. Тамъ е всичкото: едни го поправятъ, други го развалятъ. Затуй имаме единъ свѣтъ на постоянно вдигане - слагане, вдигане - слагане. Ще ви приведа единъ примѣръ на какво мяза съвременното човѣчество.

Единъ английски художникъ нарисувалъ планински връхъ, съ нѣкакъвъ великъ идеалъ горе. Безброй хора сѣдятъ долу и всички гледатъ къмъ този идеалъ и чакатъ реда си. Всѣки иска да се качи горе на върха. Тамъ има складирано голѣмо богатство. Долу се забелязва борба: единъ като потегли да се качи, той рече да излезе напредъ, другъ го тегли за палтото. Теглятъ се единъ другъ, никой не може да се качи горе. Всички искатъ да идатъ при Бога, но единъ потегли, другъ казва: „Чакай, ти не си първиятъ.” Другъ рече да върви, и него потеглятъ: „Ти не си първиятъ.” Сега не може да се рѣши кой ще бѫде първиятъ. - Пуснете единъ; който и да е, и всички тръгнете, когато той замине! За менъ този въпросъ е толкова ясенъ, че и децата могатъ да го разрешатъ. Този изворъ е грамаденъ, до този изворъ на богатства всички ще стигнатъ. Пуснете ги наредъ, кой откѫдето иска да се качи, единъ по единъ. Нѣкои хора по единъ пѫть, други - по другъ пѫть, по трети, четвърти, въ края на краищата за всички ще има горе блага, всички ще се качатъ. Но сега въпросътъ е, кой да се качи пръвъ. Като идешъ пръвъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ първиятъ, който се качихъ!” Безъ разлика е първи или втори. Въпросътъ е да идешъ и да утолишъ жаждата, защото достатъчно за всѣки ще има. Знанието ще внесе онзи миръ въ душата ти, ще имашъ онази радость, ще станешъ членъ на цѣлата земя, ще започнешъ да се разговаряшъ съ всички души. Когато дойде любовьта, ще започнатъ да работятъ хилядитѣ радиоапарати въ свѣта. Вие не сте чували едно радио; тия, които вие имате, тѣ сѫ едно хубаво забавление, но слушали ли сте едно радио на светия? Слушали ли сте едно радио отъ мозъка на единъ великъ светия, този огънь на мозъка? Тогава вие ще се захласнете, знаете ли какъ?

Да ви приведа единъ примѣръ. Въ древностьта било, въ християнската епоха; единъ отшелникъ 20 години се подвизавалъ въ пълно служене на Бога, постилъ, молилъ се, плакалъ. Най-после явява се единъ старей, казва: „Какво искашъ, синко?” „Моля се на Бога, викамъ, плача, не ме чува; 20 години се мѫча. Господъ не ме чува.” „Може да не си разбралъ хубаво, не си избралъ хубаво мѣсто. Господъ иска хубаво мѣсто.” Повиква го старецътъ и го завежда въ една пещера, намира една малка дупка отворена и му казва: „Гледай презъ дупката, какво виждашъ?” „Много хубаво!” „Презъ тази дупка всичко ще видишъ. После азъ ще дойда, следъ нѣколко часа, да тѣ взема.” Колко време седѣлъ тамъ този отшелникъ? 250 години гледалъ. Дошълъ старецътъ и, казалъ; „Хайде, стига ти толкова.” „Едва започнахъ да гледамъ, търпение нѣмашъ.” „Не, приятелю, ти седя 250 години, азъ имахъ търпение да тѣ чакамъ, но повече не мога.”

Въ Божественото време и пространство нѣма. При сегашния редъ на нѣщата, ако се открие Божествения свѣтъ, всичко ще замре. Онзи манифактуристъ ще го намѣришъ въ едно положение, владиката, проповѣдникътъ, майката - всички ще се забравятъ, нѣма да има оране, копане на земята. Нѣкой ще каже: „Извѣянитѣ хора отидоха нагоре, нѣма никаква дѣятелность на земята.” Сега, Божественото го уподобявамъ на туй положение, при което се разрешава онзи най-важенъ въпросъ, който е въ моя умъ. То става на следното основание. Онази млада мома - млада мома коя е, млади моми има тукъ, за тѣхна полза говоря; за младитѣ моми говоря, но младитѣ моми да се не възгордѣятъ, старитѣ да не се обидятъ... Младата мома седи; баща й благороденъ, майка й благородна, братъ й благороденъ, гледатъ я като писано яйце. Седи тя, добре облѣчена, после иде на прозореца, погледне. Майката пита: „Какво гледашъ?” „Гледамъ какъ минаватъ хората.” После дойде пакъ на прозореца. Не вижда тя хората, нѣкого търси. Много хора минаватъ, но него го нѣма. Поглежда день, два, три, въздъхва - нѣма го. Минава князътъ. Като го види, върне се весела. Майка й се чуди, като че слънцето изгрѣло. „Видѣхъ го”, казва. То е небето. Нищо повече. Да го види отвънъ, то е една фаза, но той трѣбва да дойде въ дома. Когато ще идва въ кѫщи, тичане ще има. Сега не само момата гледа презъ прозореца, но и бащата гледа и синътъ гледа, майката гледа, сестрата гледа. Като се отвори вратата, князътъ съ всичкото си величие влиза; гости наредени, ядене, пиене има. То е Царството Божие - да дойде избраникътъ. Тогава ще има ядене и пиене, че въ туй ядене да участвува не само единъ, цѣлото човѣчество да участвува, да нѣма човѣкъ гладенъ. Тогава ще дойде Онзи, Когото толкозъ дирехме презъ прозорцитѣ отъ хиляди години, и когото чакаме. Отъ прозорцитѣ надникнемъ - нѣма Го; въ църквата идемъ, надникнемъ - нѣма Го; въ училището надникнемъ - нѣма Го, въ свѣта надникнемъ - нѣма Го. Единъ день ще дойде, ще Го зърнемъ, ще се зарадваме и когато дойде вкѫщи, всички ще се зарадваме. Туй е законътъ на Любовьта - по човѣшки да ви обясня. Когато вкѫщи дойде Живата Любовь, тогава всички взиматъ участие, всички ще бѫдатъ радостни, нѣма да има хилави. Онази баба инвалидъ, и тя, горката, стане като млада мома. Казва: „Дойде, дойде!” Краката й се развързватъ, и тя сяда на трапезата, като Го погледне радва се: „Дойде вече!” Казвамъ: когато Любовьта дойде въ свѣта, всички хора ще се подмладятъ, всички хора ще станатъ богати, всички хора ще станатъ щастливи.

Блажени онѣзи, при които Любовьта е дошла! Блажени онѣзи, които сѫ познали Любовьта! Блажени онѣзи, които работятъ съ великия законъ на Любовьта! То е разрѣшението на въпроса. Туй е искалъ Христосъ да каже, когато е говорилъ за блаженстваща.

Казвамъ: искамъ вие днесь да гласувате за Царството Божие. Следъ туй да намѣрите всички ваши приятели, които не сѫ гласували, да гласуватъ. Едно „окрѫжно” изпратете по цѣлия свѣтъ, който иска сега да гласува. Пратете го, както искате, пратете го на книга, пратете го съ мисъль, както искате, то ще отиде на предназначението.

Блажени, които познаватъ Любовьта! Блажени, които Любовьта е посѣтила! Блажени сѫ онѣзи, които сѫ на обедъ съ Любовьта, въ ядене и пиене! Блажени всички онѣзи, дето нѣма нито единъ гладенъ, всички сѫ сити! Блажени сѫ всички, които служатъ на Бога отъ Любовь!

18 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 31 януари 1932 г. София, Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...