Jump to content

1932_01_03 Отъ смърть въ животъ


Ани

Recommended Posts

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932).

Том I. Бургас, 1992.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Отъ смърть въ животъ

 

Добрата молитва

 

„Въ начало бѣ Словото”

 

Ще взема 5 глава отъ Евангелието на Йоана, отъ началото до 31 стихъ.

 

„Ще се развеселя”

 

Ще взема последната часть отъ 24 стихъ: „Отъ смърть въ животъ”.

 

Животътъ, това е осмисляне, отъ гледището на Земята осмисляне на човѣка, на човѣшката мисъль. Смъртьта, това е обезсмисляне на човѣшката мисъль. Мнозина отъ васъ нѣмате ясна представа какво нѣщо е смъртьта. Смъртьта е придружена съ едно разлагане, съ разединение на краткосрочния и дългосрочния животъ. Това, което разединява краткосрочния животъ съ дългосрочния животъ, това е смъртьта. Има единъ процесъ на разлагане, образува се особена миризма. Всички сѫщества, които умиратъ, иматъ особена миризма. Затова не се изисква голѣма философия, за да позная кога ще умре човѣкъ. Щомъ започне да мирише, може да е година, две преди, но той вече е започналъ да се разлага. Още приживѣ се разлага. Казвате: този човѣкъ много мирише. - Смъртьта е влѣзла и провѣрява дали вече може да го вземе. Че смъртьта е врата за живота, това сѫ поетически изрази, значи затворътъ е врата за човѣка. Като го турятъ въ затвора, да намѣри Бога. Това не е научно. Следователно смисълътъ, който ние търсимъ, това е животътъ. Вънъ отъ живота човѣшката мисъль, човѣшкото сѫществувание нѣматъ цвѣтъ, нѣматъ изразъ, нѣматъ стремежъ. Най-голѣмото изкуство е човѣкъ да придобие живота.

 

Подъ Думата „придобиване” не се разбира да имате животъ и да ви го взематъ - това не е придобивка, това е загуба. Подъ думитѣ „придобиване на животъ” се разбира да владѣешъ ония принципи, върху които животътъ е съграденъ, и да ги имашъ всѣкога предвидъ. Всѣкога, когато може да ти взематъ туй, което имашъ, то е вече смъртьта. Тогава ще бѫдешъ въ едно положение на страхъ. Страхътъ не е нищо друго, освѣнъ смъртьта. Щомъ човѣкъ се бои, смъртьта е близо. Щомъ любовьта е близо, животътъ е тамъ. Често ние се забавляваме съ съвременната наука. Това е едно условие за човѣшкото въображение, за човѣшкитѣ способности. Нѣкои казватъ: Науката това доказвала, онова доказвала. Дѣйствително, науката е доказала много нѣща. Но нѣкога тази наука, която доказва нѣщата, се загубва, нѣма я. Днесь наука въ пълния смисълъ на думата нѣма, това е временна наука, на временния животъ. Съ умирането на Адамъ онази наука, която Богъ повѣри на първия човѣкъ, изчезна. Жалко е, че Адамъ умре и занесе науката съ себе си; и остави Матусалъ, синъ Еноховъ, живѣлъ 969 години подиръ него, но и той замина, и занесоха науката, и никаква наука нѣма. Ние виждаме, нашата наука е до 120 години. Една наука, която се простира до 120 години, какво може да знае? Една наука, която не знае какво има на Слънцето, една наука, която не знае какво има на мѣсечината, една наука, която не знае какво има на планетитѣ, която не знае какво има на звѣздитѣ, която не знае какво има въ празното пространство, която не знае какво има долу въ центъра на Земята, която не знае какво има въ самия човѣкъ, не знае какъ е направенъ неговиятъ мозъкъ, какви жлези има, какъ се изявяватъ тѣ - каква наука е тя? При това като гледашъ тѣзи голѣмитѣ, ученитѣ хора, голѣмитѣ деца, научно разправятъ, доказватъ нѣщо и следъ нѣколко години го отричатъ, доказватъ друго. Вие отивате при тѣхъ съ букваритѣ си да ви разправятъ за последнитѣ научни данни, тѣ си даватъ видъ на професори, а и вие си давате видъ на професори.

 

Хубаво е това. Азъ говоря оптимистично. Менъ ми е много приятно да срѣщна единъ професоръ, и казвамъ: ето едно учено дете, което отива съ буквара въ училище, на добъръ пѫть, много се радвамъ. Този професоръ мисли, че знае нѣщо. Не е лошо да мисли така, защото да мисли, че не знае, е още по-лошо. Нека мисли, че знае, хубаво е. Хубаво е да мислимъ каквото искаме, но когато дойдемъ до онзи, дѣйствителния животъ, ние трѣбва да имаме едно знание, не да се пустослови. Напримѣръ, лесно е да кажемъ: каквото Господъ казалъ. Тази дума има съвсѣмъ друго значение. Господъ какво ти е казалъ? Отвънъ каквото е казалъ Господъ. Че отвънъ и вѣтърътъ говори, и слънцето говори. Всичко отвънъ говори, какъ ще познаешъ гласа Божий? Казвате: Господъ говори отвѫтрѣ. Че отвѫтрѣ говорятъ и безумнитѣ, и глупавитѣ хора. Казва псалмопѣвецътъ, че разумниятъ говори отвѫтрѣ, отъ сърдцето си. Отврѣдъ се говори. Какъ ще познаете гласа Божий? Наука се изисква за това. Вижте нѣкой музикантъ като вземе камѣртона, зависи какъ ще схване тона: единъ схваща абсолютно точно тона, но другъ музикантъ схваща съ 10 вибрации по-ниско, трети схваща съ 30 вибрации по-ниско. Тонътъ не е вѣренъ. И цѣлиятъ хоръ не върви, има единъ дисонансъ. Басътъ криво пѣе, алтътъ криво пѣе. Сопранътъ криво пѣе, и тенорътъ сѫщо. Като пѣятъ криво всички, всичкитѣ пѣятъ да се заглушатъ. Колкото повече крѣскатъ, толкова повече се объркватъ. Капелмайсторътъ трѣбва веднага да ги спре. Като сбъркатъ, пакъ да ги спре. Една пауза ще направи, нищо повече. Но понеже имаме честолюбие, мислимъ какво ще каже публиката. Че публиката е по-невѣжа отъ капелмайстора. Въ дадения случай диригентътъ е най-важното. Той ще се влияе отъ публиката! Какво разбира публиката? Тя може да каже дали е правилно или не е правилно нѣщо, но диригентътъ има главната дума.

 

Дойде Христосъ и донесе една наука, велика наука. Жалко, че го убиха преди време и Той занесе науката съ себе си. Той внесе нѣщо ново въ свѣта. Но и християнството, което сега се проповѣдва, не казва ония принципи на Христа. Христосъ казва: „Много работи има да ви кажа, но сега тѣзи работи не можете да ги носите, не сте готови.” И въпреки това Христосъ много нѣщо изнесе предъ ученицитѣ си. Ако бѣше останалъ 70 ÷ 100 ÷ 200 години, щѣше - да бѫде още по-добре. Но древнитѣ тълкуватели казватъ: „Било опредѣлено да умре Той.” – Бѣше опредѣлено да умре по Божественъ начинъ, не по такъвъ, по римски начинъ да Го разпнатъ. „Ама Той умре.” – Умре, но азъ казвамъ, че не умре Христосъ както трѣбва. Като умре по този начинъ, Той занесе знанието съ себе си. Сега, останаха всичкитѣ учени и цѣла каша забъркаха въ тѣзи 2000 години. Всички казватъ: ние знаемъ. И се проповѣдва за онзи свѣтъ. Ако ги питашъ кой кѫде отива, все за оня свѣтъ отиватъ, но засега нѣма нито едно писмо отъ оня свѣтъ. Какво представлява онзи свѣтъ? Хората не знаятъ какво представлява, защото тази станция за тѣхното радио е затворена. Има хора, които слушатъ новини отъ Лондонъ, иматъ радио, и се разговарятъ - отъ Парижъ се разговарятъ, отъ Ню Йоркъ, отъ Чикаго, отъ Вашингтонъ. Онѣзи, които говорятъ за онзи свѣтъ, какво доказателство иматъ? Казвате, че преди 2 000 години нѣкой дошълъ. Преди 2 000 години дошла една комѣта. Ако е така и сега би трѣбвало да се яви. Ще бѫде смѣшно една комѣта да се яви веднъжъ и после да я нѣма. Ученитѣ хора нѣматъ понятие и досега какво нѣщо е комѣтата. Комѣтата, това е новородено слънце, което се явява, и като се роди, крѣска, вика, обикаля навсѣкѫде да я видятъ и най-после се настани въ нѣкоя система. Образува единъ свѣтъ около себе си, може да стане и слънчева система. Сега като на параходъ ходи. Ученитѣ хора ще кажатъ, че това не е така. Нѣмамъ нищо противъ. Азъ мога да направя едно възражение, че е право. Може възражението на ученитѣ хора да не е право, но може и съвсѣмъ да е право. Тѣ сами често правятъ възражения за своитѣ теории. Много пѫти единъ ученъ човѣкъ създаде една теория, следъ туй другъ ученъ му възрази съ съвсѣмъ друга теория. Следъ това трети възрази, четвърти, и гледамъ теория следъ теория - и човѣшкитѣ умове се просвѣщаватъ. Лошото не е тамъ. Това е прогресъ. Смѣната на теориитѣ е добъръ признакъ. Че ученитѣ хора мислятъ и че знаятъ - азъ ги уважавамъ. И това не е лошо. Лошото е тамъ, дето мислятъ, че науката е казала последната си дума, че нѣма какво повече да се учи. Като въ църквата символътъ на вѣрата. Като прочетешъ този символъ - край. Но колко има да се коригира този символъ! Вѣрва той въ Единния Богъ. Азъ бихъ казалъ така: вѣрвамъ въ Единния Богъ, съ когото съмъ говорилъ, вѣрвамъ въ Единния Богъ, на когото на гости съмъ билъ. Вѣрвамъ въ Единния Богъ, който ми е далъ Вѣчния Животъ. Вѣрвамъ въ Единния Богъ, на когото слугувамъ. И всѣкога свѣрявамъ своето знание съ Него. Туй значи „вѣрую въ Единния Богъ”. Какво ще ми казвате, че вѣрвате въ Единния Богъ! Каква разлика има между моя символъ и тѣхния? Или това е символътъ на вѣрата, който трѣбва да имаме? Тѣзи, за да оправдаятъ своето невѣжество, казватъ: невъзможно е човѣкъ да говори съ Господа, Той е Сѫщество велико и трѣбва да се наредятъ редъ свѣтии между хората и Бога. Така е и на Земята. То е човѣшкиятъ редъ на нѣщата. До единъ голѣмъ човѣкъ мѫчно се достига. Така е въ слънчевитѣ системи. Въ материалния свѣтъ е така, това е въ реда на нѣщата, но това не е мѣрката, съ която можемъ да опредѣлимъ доколко Богъ е близо до насъ. Можемъ да идемъ и до другата крайность, защото всѣки може да каже, че говори съ Господа. Ще направя опредѣление съ единъ символъ, за да изясня какво нѣщо е реалностьта.

 

Питатъ: какво нѣщо е Любовьта и безлюбието? Безлюбието, това е една пустиня, дето нищо не расте, дето всичко е замръзвало, нѣма вода, нито птици - нищо нѣма. Това е пустиня. Представете си, че живѣете въ единъ такъвъ свѣтъ. Като дойде Любовьта, всичко въ тази пустиня започва да расте. Извори се явяватъ, свѣтлина се явява, животни, птици, хора - всичко има. И животътъ наново почва. Следователно когато Любовьта дойде въ твоя дворъ, ябълки ще израснатъ, сливи ще израснатъ, круши ще израснатъ, жито ще израсне, и веселие ще имате. И мисъль ще имате. Когато Любовьта си замине, всичко туй ще изсъхне и нищо нѣма да остане. Сега казвате: искатъ насъ да ни убѣдятъ, да ни представятъ другия свѣтъ, оня свѣтъ. Милтънъ е писалъ за ада, но както Милтънъ е силенъ, когато пише за ада, така и този италиански поетъ Дантѣ е силенъ, когато описва ада. Много хубаво описватъ, понеже тѣ описватъ Земята. Защото Земята е адътъ. По-голѣмъ адъ отъ Земята нѣма. Когато Господъ създаде свѣта, една малко ангелче четѣло една книга; то ходѣло въ първо отдѣление и въ буквара му имало написано, че е създадена Земя, че била особена, че на нея живѣели хора, че имало тамъ хубавъ животъ. Заинтересувало се то и започнало да се моли , на единъ голѣмъ ангелъ да го заведе на Земята, да види тия красиви сѫщества - понеже Господъ ги е създалъ, трѣбва да сѫ красиви. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на Земята. Малкото ангелче като погледнало хората, казало: „Азъ ти казахъ на Земята да ме занесешъ, а не въ ада. Туй не е Земята! – Туй е Земята, а това сѫ хората, отъ които ще излѣзе нѣщо хубаво единъ день.” Ангелчето казало: „Занеси ме въ небето, че когато дойде хубавото, тогава ме доведи тукъ.”

 

Ние говоримъ за единъ животъ, който не познаваме, Казвате: непонятенъ е духовниятъ животъ. Обратното казвамъ: нѣма по-понятно отъ духовния животъ. Непонятенъ е материалниятъ животъ. Туй, което потъмнява човѣшката мисъль, туй, което потъмнява човѣшкитѣ чувства, това сѫ ония желания на материята, вѫтрешнитѣ работи, които имаме. Може единъ предмѣтъ да го турите тъй близо при очитѣ, че нищо да не виждате. Съ една златна монета можене да затворите цѣлото поле на Човѣшкото зрѣние. Може да имате една мисъль въ ума си, съ която да затворите цѣлото съзнание. За примѣръ, мислите да станете богатъ човѣкъ, но най-първо, знаете ли какво нѣща е богатството? Искате да станете ученъ човѣкъ, но най-първо, знаете ли какво нѣщо е ученость? Искате да станете добъръ човѣкъ, но вие най-първо не знаете какво нѣщо е доброто. Доброто, това е една отъ най-великитѣ науки. Но страшното въ доброто е, че то е свързано съ злото. Онзи, който се занимава съ доброто и злото, той трѣбва да бѫде гениаленъ човѣкъ. И злото е велика наука въ свѣта. Едната наука носи смърть, другата наука носи животъ. Казва Моисей, че Богъ тури на изпитание Адамъ. И досега всичкитѣ богослови много хубави трактати пишатъ. Отъ моето гледище казвамъ: много учени деца сѫ тѣ. Тѣ пишатъ нѣщо, което абсолютно нѣма никаква основа въ природата и туй никакъ не сѫществува. Това е толкозъ вѣрно, колкото въ една отъ американскитѣ колегии, единъ отъ знаменититѣ професори по зоология искали да го изпитатъ неговитѣ студенти колко е ученъ. Взели и направили единъ новъ бръмбаръ. Взели 50 ÷ 60 вида разни бръмбари и отъ различнитѣ части съединили и направили единъ новъ видъ бръмбаръ и всичкитѣ много сериозно казватъ: „Господинъ професоре, намѣрихме единъ новъ екземпляръ. Вие сте ученъ човѣкъ и ще бѫдете ли добъръ да ни освѣтлите къмъ кой видъ спада?” Професорътъ погледалъ, погледалъ бръмбара и казалъ: „Хъмбъкъ, Това е ваша измислица, такъвъ бръмбаръ не сѫществува. Това е ваша измислица, вие сте го устроили.” И тѣ казватъ: „Ученъ човѣкъ е, позна, че е хъмбъкъ”. Сега и вие четете нѣкоя скърпѣна теория, нѣкой човѣкъ оттукъ взелъ, оттамъ взелъ, този философъ казалъ това, онзи философъ казалъ онова, еди кой си авторъ казалъ, другъ авторъ еди какво си казалъ. И скърпи една нова теория. И казва: „Това е нова теория за спасението на хората.” Томове има написани, все спасяватъ хората. Като се върналъ единъ ученъ българинъ отъ странство, започналъ да разправя какъ може да стане по-хубава баницата, която майка му разточвала. Бащата казва: „Хубаво, синко, ха сега по твоя начинъ да направишъ ти баницата. Вдигнете тавата. Кажи какъ става баницата.” Обяснява много хубаво, но баница нѣма. Мазната баница не става по този начинъ. Може ученитѣ баници тъй да ставатъ, но тѣ животъ не носятъ.

 

Та казвамъ: всѣка теория е упражнение, гимнастика на ума. Една хубава теория трѣбва да има свое приложение. Щомъ прекѫснешъ приложението на процеса, всички онѣзи процеси, всички онѣзи знания, съ които процесътъ се скѫсява, тѣ не носятъ истината. Донѣкѫде може да я носятъ, но въ всѣко едно знание трѣбва да има единъ завършенъ процесъ. Сега, за примѣръ, вие може да кажете, че вѣрвате въ Христа. Вѣрвамъ, не се съмнѣвамъ, че вѣрвате. Но въ какво сѣди вашата вѣра въ Христа? Вие казвате: ние вѣрваме въ Него. Добре, какво се ползвате, ако вѣрвате? И какво се ползва Христосъ? Защото трѣбва и вие да се ползвате, и Той да се ползва. Азъ ще ви направя едно възражение, което и вие може да ми поставите. Писмо отъ Христосъ имате ли? Казвате, че нѣмате. Сега наскоро - не, преди 10 години - пакъ не. А сега, преди 10 дни? - Не. За Новата година имате ли писмо? Вижда ви се чудно, какъ е възможно да имате писмо отъ онзи свѣтъ. - Това е много казано! - Сега ще ви приведа единъ примѣръ. Трѣбва да се разбиратъ нѣщата въ тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ. Иначе всѣкога можемъ да се заблудимъ. Това става въ новитѣ времена, въ 19 вѣкъ, когато се създаде интересъ къмъ окултнитѣ науки; единъ отъ европейскитѣ князе, нѣма да му казвамъ името, заинтересувалъ се и следъ това поискалъ да види своя Учитель. Главното въ окултната наука е: ученикътъ, който влиза въ Школата, трѣбва да види своя Учитель и той да му предаде своитѣ уроци, защото безъ Учитель може да четешъ окултни книги колкото искашъ, но тѣ сѫ безсмислени. Да четешъ окултни книги, то е като да учишъ музика, да разглеждашъ нотитѣ, безъ да има кой да ти каже какъ се пѣятъ. Даже може да правишъ опитъ да пѣешъ, но когато дойде онзи видниятъ музикантъ, той ща ти каже, изпѣе и изсвири всичко така, както е написано. И въ окултната наука казватъ, че има два начина за съобщение съ невидимия свѣтъ, съ този окултенъ, таенъ свѣтъ - вѫтрѣшенъ и външенъ; външниятъ за хората е подложенъ на съмнѣние, но ако се вслушате въ вѫтрешния си гласъ, който е по-сигуренъ, нѣма да се излъжете. Правото е вложено въ вѫтрешния гласъ.

 

И тъй, единъ день този князъ чува, че му казватъ: „Ще напуснешъ палата си, ще се облѣчешъ въ прости дрехи, ще вземешъ тоягата и ще отидешъ при своя Учитель.” Казано-свършено. Веднага се облича, напуща двореца си, отива и сѣда да проси. Минава единъ, минава другъ, всички турятъ по нѣщо. Напълнила се паничката. Той като князъ за пръвъ пѫть има тази опитность. И чака да мине неговиятъ Учитель. Минава единъ човѣкъ, младъ, на 33 години, и му казва:

 

– Какво си сѣдналъ да просишъ, защо не отидешъ да работишъ?

 

Той си взема канчето и тръгва следъ този човѣкъ.

 

– Ти отидѣ да сѣднешъ на пѫтя, да просишъ, мислишъ, че твоятъ Учитель тамъ ще дойде. Трѣбва да работишъ, да се занимавашъ съ уроци.

 

– Каза ми нѣщо отвѫтрѣ.

 

– Каза ти нѣщо вѫтрѣ, но ти трѣбва да разбирашъ кѫде е тази улица, въ училището трѣбва да идешъ и тамъ ще просишъ знания. Въ училището ще идешъ като ученикъ, а не да се курдисашъ тукъ.

 

Този човѣкъ именно билъ неговиятъ Учитель, но той още не го познава! Ученикътъ рекълъ:

 

– Направихъ една погрѣшка. Какво да правя сега?

 

– Сега ще чакашъ, докато втори пѫть чуешъ гласа.

 

– Дълго време ли ще бѫде?

 

– Ще чакашъ.

 

Когато ни се каже една истина, ние може да се обезсърдчимъ. Обезсърчението нищо не значи. То е единъ актъ материаленъ. Ти се обезсърчавашъ, мислишъ, че нищо не можешъ да постигнешъ. Обаче въ Божествения животъ всичко е постижимо. Тамъ, дето има животъ, всичко е постижимо. Тамъ, дето има животъ, трѣбва да има време. Въ времето, въ безкрайностьта всичко може да се постигне. Човѣкъ трѣбва да разбере, че за сбѫдването на всѣко нѣщо си има опредѣлено време. Важно е да знаешъ какво трѣбва да учишъ въ този моментъ. Този, който е направилъ свѣта, не е направилъ нѣкои нѣща тъй както ученитѣ хора. Има единъ свѣтъ, който отъ самата вѣчность сѫществува, той никога не е направѣнъ. Направенъ е нашиятъ свѣтъ. И този, нашиятъ свѣтъ е направенъ по образецъ на онзи, идейния свѣтъ.

 

Цѣльта е животътъ, и то безсмъртниятъ животъ. Казвате: като умремъ. Не е въпросъ за умиране. На първия човѣкъ Богъ му даде да учи закона на послушанието и търпението. Той учеше първо закона на послушанието, а после на търпението. Сега ние имаме два вида послушание, понеже двама души учители имаме. Богъ казва: „Нѣма да ядете отъ това дърво на познанието на доброто и злото. Нѣма да ядете отъ това дърво дотогава, докато азъ не ви позволя, азъ да ви покажа какъ се яде отъ това дърво.” Адамъ трѣбваше да слуша и да търпи едновременно, учеше послушанието и търпението. Но Раятъ бѣше едно велико училище, въ което имаха право да влизатъ и ученици отъ противоположния лагеръ на тъмнината. И дойде единъ адептъ отъ противоположната страна - отъ вънъ, отъ външнитѣ учени и каза: „Хубаво мѣсто е тукъ. Знаете ли каква сила се крие въ това дърво?” Ева, ученичката на Адамъ, отговори: „Господъ ни е забранилъ да ядемъ отъ него. – Но Господъ ви опитва. Вие трѣбва да имате инициатива, да бѫдете смѣли и рѣшителни.” И тѣ послушаха него - намѣсто да послушатъ Господа, послушаха този адептъ, ядоха отъ плода на забраненото дърво. (Сега се опитва едно послушание на българина.) И какви бѣха последствията? Дойде смъртьта. Следователно онзи адептъ, който дойде въ Рая, задигна живота на Адамъ. Открадна го и си замина, и остави смъртьта въ Рая. Като дойде Богъ видя, че тѣ сѫ яли отъ този плодъ, разбра, че сѫ се заразили вече. Както най-страшната отъ любовнитѣ болѣсти е сифилисътъ - най-страшната проказа, която свѣтътъ нѣкога е виждалъ, тъй грѣхътъ е най-страшната болѣсть, която сѫществува въ свѣта, която носи смърть и унищожава живота. Тъй сѣди истината. Ако тази болѣсть влѣзе въ човѣка, тя трѣбва да се изпѫди навънъ. Когато Богъ дойде, спорѣдъ законитѣ на Школата Той облѣче нова дреха на първитѣ хора и ги изпѫди извънъ Рая, за да не се зарази той съ тази страшна болѣсть.

 

Казвате: сгрѣши човѣкътъ. - Не изпѫдиха човѣка заради това, че сгрѣши. Не за грѣха, за непослушанието го изпѫдиха. Казва тогава Господъ: „Идете при този черенъ адептъ вънъ и живѣйте. Понеже вие повѣрвахте на него, при него идете. Всѣки трѣбва да иде при своя учитель.” И 8 000 години тѣ сѫ при своя учитель въ свѣта, който ги учеше, че ако ядатъ отъ това дърво, ще станатъ богове. Въ човѣшка форма ще станатъ като боговетѣ. И каквото каза този учитель, тѣ го туриха на Земята. Той бѣше много ученъ човѣкъ. Сега нѣкои ставатъ царе, нѣкои ставатъ князе, мантия си слагатъ; нѣкои ставатъ владици, че освѣнъ мантия и корона иматъ на главата. Нѣкоя мома като булка сѫщо слага вѣнецъ на главата си. Но дойде день, на булката одиратъ кожата, на владиката одиратъ кожата, на царя одиратъ кожата. Не е останала кожа въ свѣта, която да не е одрана. Науката показва, че отъ 8 000 години насамъ нѣма нѣкой, на който кожата да не е одрана. Занимавашъ се съ спасението, но ти одиратъ кожата. Както и да е, ще дойдешъ до първоначалното търпение, до търпението на Бога. Сега търпишъ, но това е неволя. Търпишъ - дератъ ти кожата, ти викашъ, ревешъ, но искашъ - не искашъ търпишъ. Азъ наричамъ търпение това кожата ти да е на гърба ти. Менъ не ме интересува какви сѫ били нѣкога хората, но какви сѫ сега. Менъ ме интересува сегашниятъ животъ какъвъ трѣбва да бѫде. Изразътъ, отношението ни къмъ тази реалность, къмъ която се стремимъ, постиженията на нашия сегашенъ животъ, това ме интересува. Нали малкото дете трѣбва да расте? Отъ това гледище животътъ на младия е краткосроченъ. Въ сегашната култура животътъ на младия е краткосроченъ. Не се знае дали ще стане старъ. Младитѣ хора сѫ изложени на много болѣсти и затова трѣбва да ги пазимъ. Младиятъ е изложенъ на болѣсти, на грѣхъ, на доброто и злото, и рѣдко може да издържи. Колко можемъ да издържимъ?

 

Нѣмаме достатъчно време, това сами го знаете. Яденето само колко време ни поглъща! Колко време ни остава на день да учимъ? Ние сме въ Египетъ, при онзи фараонъ, който ни управлява. Законъ нѣма. Постоянно трѣбва тухли да печемъ. Едва ни остава време да мислимъ. Даже религиозниятъ човѣкъ е робъ на яденето. Може да смиламе жито като воденичаря, но брашното го взима онзи, който е господарь. Вие ходили ли сте да наблюдавате воденичаря? Той смила зърното, но брашното го взима онзи, който е донесълъ житото. И колцина отъ насъ, като ядатъ, знаятъ какъ да ядатъ? Сега ученитѣ хора казватъ: пресмѣтаме какви храни трѣбва да се ядатъ, за да е здравъ човѣкъ. Това не е наука, азъ правя едно малко възражение. Какъвъ трактатъ сѫ чели трѣвопаснитѣ животни? Какъвъ трактатъ сѫ чели месояднитѣ животни? Какъвъ трактатъ сѫ чели мухитѣ, пчелитѣ? Ние казваме, че ако не се учимъ, не може. Съгласенъ съмъ, но пчелата, която отива да събира нектаръ, по кой принципъ знае кѫде има медь? Казвате, че това е инстинктъ. Това е залъгване. Не е инстинктъ, никакъвъ инстинктъ не е, както вие го разбирате. Мухата се е учила дълго време, за да разбере какъ да си намира храна. Пчелата работи 4 ÷ 5 мѣсеца и пакъ се връща въ своя свѣтъ. Пчелитѣ не сѫ така глупави сѫщества, както си мислите. Тѣ сѫ много умни сѫщества, макаръ и въ тази миниатюрна форма. Едно дете, като суче млѣко отъ майка си, умно ли е? Като дойде на 10 ÷ 15 годишна възрасть, започва неговата интелигентность да се възстановява и да се развива единъ органъ, чрезъ който човѣшкиятъ духъ работи. Защото ти може да съзнавашъ нѣщо въ себе си, може да си много музикаленъ, ако нѣмашъ органъ, съ който да изразишъ въ външния свѣтъ своята музикалность, тя какво ще тѣ ползва? Може да си говоритель, но ако нѣмашъ езикъ да изразишъ своята рѣчь, тогава мисъльта ще остане затворена.

 

У насъ трѣбва да има вѫтрѣшенъ импулсъ да изучаваме съвременната материя. Ние още не познаваме какво нѣщо е материя. Изучавали ли сте какво нѣщо е материята? Казвате: Субстанция. Какво нѣщо е субстанция? Или казвате: това е есенция, това сѫ елементи. Какво нѣщо сѫ елементитѣ? Сега обясняватъ тѣзи нѣща, но ние не сме дошли до края на обяснението имъ. Задъ всѣки елементъ, какъвто и да е той, сѫществува една разумна сила. Задъ водорода сѫществува една разумна сила. Водородътъ е изразъ на тази разумна сила, въ всички отношения, съединения и разединения, които ставатъ, той се подчинява на нея. Дето има законъ, има разумность. Ние приемаме водорода за най-лекия елементъ на Земята. Но има вещества, които сѫ хиляди пѫть по-леки отъ водорода. Да оставимъ това дали е така, защото може да дойдемъ до споръ. Азъ не искамъ вие да вѣрвате на всичко, но като започнете да изучавате степенитѣ на елементитѣ, на частицитѣ, ще дойдете до сѫщото. Има такива вещества, които сѫществуватъ въ свѣта и които вие не можете да обясните. Какъ ще обясните човѣшката радость? Вие имате извѣстни скърби въ душата си, като че ли цѣлиятъ свѣтъ предъ васъ се разрушава. Но въ единъ моментъ е така - нѣкой нашъ приятель е казалъ нѣщо много малко. Много малка причина може да създаде цѣлъ превратъ въ човѣшката душа. На менъ ми разправяше единъ господинъ въ Варна: отчаялъ се единъ день, не му се живѣе, иска да си замине за другия свѣтъ. Казва: не искамъ да видя никого. И вървѣлъ край брѣга. Влиза въ една пещера и покрай него минава една малка мушица, започнала да ходи насамъ-натамъ. Веднага се измѣня състоянието му и дохожда едно приятно състояние. Зарадвалъ се въ себе си, че тази мушица го посрѣщнала. Зимно време било. Излѣзла и започнала да се върти около главата му - измѣнила цѣлото му състояние. И оттамъ насетне, откакто го посѣтила тази мушица, той започналъ да мисли другояче. Слушахъ го и рѣкохъ на себе си: срамота е ти като човѣкъ да мислишъ така. Тази мушица разбира живота по-добре. Като я видѣхъ, казва той, влѣзе въ менъ нѣщо, стана ми приятно, деньтъ ми стана свѣтълъ. - Тази мушица е срѣда. Една Божествена енергия минава презъ тази малка мушица. Тя е дошла като единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Запалила го като кибритена клѣчица и произвела цѣлъ превратъ. Като мине Божествената енергия презъ мушицата, произвежда превратъ въ неговия мозъкъ. И трѣбва да знаете, че мозъкътъ отъ скоро е създаденъ. Нашиятъ мозъкъ е създаденъ изключително за физическия свѣтъ, той е най-крайниятъ предѣлъ и най-висшето въ природата, но центърътъ на човѣшкия животъ не е главата. Ако вземете човѣка и проточите рѫцетѣ и краката му, тогава ще търсите центъра. Дето е центърътъ, тамъ е най-важното мѣсто на човѣка. Като ви говоря, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: въ пѫпа е. Не е въ пѫпа, но близо до сърдцето. Тамъ е най-разумното мѣсто въ човѣка. Когато ти чувствашъ, че нѣщо ще ти се случи, когато ти е мѫчно или радостно, всичко това става въ този физически центъръ. Тукъ, въ сърдцето се намира духовното тѣло, съ което човѣкъ живѣе. Каквото и да направишъ за туй физическо тѣло, което така крѣпишъ, единъ день все трѣбва да се простишъ съ него. То е временно. Ние така сме свързана съ физическия си животъ, че искаме презъ цѣлия си животъ да закрѣпимъ това тѣло, безъ да обръщаме внимание на духовното. Ако бѣше красиво и съвършено, то щѣше да реформира физическото тѣло. Процеситѣ на яденето щѣха да ставатъ по другъ начинъ, процеситѣ на дишането, на кръвообращението, на мисленето, на чувствуването сѫщо. Чувствата не спадатъ къмъ физическия свѣтъ.

 

Сега да обяснимъ нѣщата. За да бѫде здравъ човѣкъ, той трѣбва да изучава природата. Понеже природата е постоянно дѣло на Бога. Вънъ отъ природата нищо друго не сѫществува. Сѫществува единъ свѣтъ, но между природата и този свѣтъ още не е образувана връзка, или казано другояче, въ насъ не е образувана връзка. Ако излѣземъ извънъ живота на природата, ние не можемъ да влѣземъ въ този другъ свѣтъ. Или ако влѣземъ, той ще бѫде непонятенъ за насъ, ние нѣма да можемъ да си го изяснимъ. Въ физическия свѣтъ трѣбва да имашъ очи, трѣбва да имашъ уши, трѣбва да имашъ обоняние, 5 сѣтива трѣбва да имашъ, за да се ориентирашъ. Щомъ влѣзешъ въ другия свѣтъ, тамъ трѣбва да имашъ повече сѣтива. Другиятъ свѣтъ коренно се различава отъ нашия. Въ онзи свѣтъ ти никога не можешъ да видишъ едно сѫщество да си свива вѣждитѣ. Въ оня свѣтъ ти не можешъ да видишъ едно сѫщество да се прозява, да си наведе главата или да се намуси, да сѣди на столъ, нито да спи по гърба си или по коремъ. Въ оня свѣтъ сѫществата се отличаватъ коренно отъ насъ. За тѣхъ е непонятно какво е това да направишъ престѫпление. За тѣхъ е непонятно какъ може единъ човѣкъ да се съблазни отъ пари, да вземе нѣкой металъ и да го тури въ джоба си, и да мисли, че е щастливъ. Тѣ не могатъ да си представятъ да взематъ 100 английски лири и да мислятъ, че това е осигуряваме на живота. За тѣхъ това е голѣма заблуда. Златото за тѣхъ не е това, което е за насъ. Тѣ разполагатъ съ истинско знание, което води къмъ вѣчния животъ, къмъ законитѣ на природата, къмъ мисленето, къмъ чувстването, къмъ прилагането - това е тѣхниятъ животъ. Златото тѣ сѫ го разложили и сѫ го турили на работа. А ние го туряме въ каситѣ да сѣди. Дойде нѣкой, задигне паритѣ. А следъ това цѣлъ животъ разправяме, че сѫ ни обрали, че сѫ ни взели нѣколко милиона, че сме станали нещастни, сиромаси. Много хора се самоубиватъ следъ като ги обератъ. Защо? Защото имъ взели паритѣ. Въ оня свѣтъ ти пари на човѣка никога не можешъ да откраднешъ, златото не можешъ да му вземешъ. Първо, като тръгнешъ за оня свѣтъ, паритѣ си не можешъ да вземешъ, златото си не можешъ да вземешъ сѫщо. Въ оня свѣтъ каквото пожелаешъ, ще го имашъ. Българитѣ иматъ едно повѣрие: тѣ вѣрватъ, че има една вечерь, на Богоявление, когато небето се отваря и човѣкъ каквото пожелае, му се дава. Единъ българинъ турилъ главата си презъ едно малко прозорче и искалъ отъ Господа: „Господи, да ми дадешъ пари една крина, голѣма като главата ми.” Паритѣ дошли, но и главата му станала като крина, че той не могълъ да я извади отъ прегръдкитѣ на прозореца, отвънъ останала. Дошълъ неговъ съсѣдъ и се чудѣлъ защо се е заклѣщилъ така, че главата му ни напредъ, ни назадъ може да се движи, и тѣлото сѫщо не може да излѣзе отъ прозореца. Трѣбвало да се събори цѣлата стѣна...

 

И ние сме горе-долу въ това положение: главата е въ оня свѣтъ, а тѣлото е въ този свѣтъ. Нито въ този свѣтъ можемъ да направимъ нѣщо, нито въ оня свѣтъ можемъ да направимъ нѣщо. Въ този свѣтъ не можемъ да направимъ нѣщо, защото главата ни я нѣма. Въ онзи свѣтъ не можемъ да направимъ нѣщо, защото тѣлото ни го нѣма. Писанието казва: трѣбва да се събори стѣната, да се освободи главата на човѣка. Тази глава не трѣбва да бѫде голѣма като крина. Една толкова голѣма глава не е реална. Клеткитѣ, които живѣятъ въ такъвъ мозъкъ, сѫ страшни аристократи. Тѣ сѫ като турскитѣ бейове, какво ли не искатъ - това да направятъ, онова да направятъ, туй да бѫде, онуй да бѫде. Всѣки день, всѣки часъ все искатъ нѣщо. И като не можешъ да ги задоволишъ, тѣ ще тѣ уволнятъ. Или ще си заминатъ и ти ще останешъ на празни ясли. Тогава не въ своята глава ще вѣрвашъ, но въ глава, която представя Истината и която е въ единство съ сърдцето. Силата на човѣка сѣди въ мозъка му, но животътъ му сѣди въ сърдцето. Трѣбва да се заемемъ да освободимъ нашия животъ. Знанието нищо не може да ни ползва, ако ние не можемъ да придобиемъ живота.

 

Казва Христосъ: „Азъ за това дойдохъ, да имъ дамъ животъ въ изобилие”, и да се научатъ хората какъ трѣбва да живѣятъ. За това има специфични методи и начини, не само празни думи. Цѣлата природа отвънъ: всички растения, плодове - ябълкитѣ, крушитѣ, сливитѣ - всички скѫпоцѣнни камъни, после металитѣ - всички елементи сѫ тѣсно свързани съ човѣка. Тѣ криятъ въ себе си извѣстни сили, които човѣкъ трѣбва да знае какъ да използва. Сега ученитѣ хора използватъ силитѣ на природата само за механически процеси, напримѣръ електричеството е за освѣтление на градоветѣ, за лѣкуване на извѣстни болѣсти; но нѣкой пѫть правятъ по-голѣми пакости, отколкото добро. Казвамъ: тепърва трѣбва да се проучва Природата. Ние казваме „Природа”. Въ Природата сѫ внесени съкровищата на нашия животъ и ние тѣзи съкровища трѣбва да ги изследваме и да извадимъ онѣзи сили, които сѫ скрити въ тѣхъ. Тогава ще дойдемъ въ връзка съ единъ свѣтъ, близъкъ до Природата. Защото тази Природа, която се открива, това е едното й лице, това сѫ отрицателнитѣ природни сили, които дѣйстватъ засега. Ние живѣемъ въ една Природа, която има смѣни, тъмнина и свѣтлина, животъ и смърть. Другото лице на Природата е, кѫдето животътъ е непреривенъ процесъ и единъ непреривенъ прогресъ.

 

Да допуснемъ сега, че си боленъ. Не всѣки лѣкарь може да лѣкува болѣститѣ, защото онзи лѣкарь, който ще лѣкува извѣстна болѣсть, той трѣбва да има вещество, положително вещество, което е антиподъ на болѣстьта. Или, казано другояче, той трѣбва да съдържа такъвъ магнетизъмъ, който може да лѣкува твоята болѣсть. Има лѣкари, които като дойдатъ въ кѫщата ти, детето ти ще умре, нищо повече. Има лѣкари, като дойдатъ, детето ти ще оздравѣе и безъ да му даватъ лѣкарство. Лѣкарь, който нѣма необходимия елементъ на лѣкарството въ себе си, той не е роденъ за лѣкарь, той е единъ професионалистъ лѣкарь, по-често уморява хората, отколкото да ги лѣкува. Въ средновѣковието единъ лѣкарь лѣкувалъ хората съ топла вода. Той пущалъ кръвь на болнитѣ и имъ давалъ топла вода. И цѣлъ животъ като ги лѣкувалъ така, всички ги уморявалъ. „Досега нито единъ човѣкъ не съмъ излѣкувалъ, но нима другитѣ лѣкари ги изцѣряватъ?” - казвалъ за свое утѣшение. Да допуснемъ, че вие имате едно просто главоболие. Споредъ съвременнитѣ теории, то се дължи на натрупване на извѣстни полуорганични вещества, на събирането на повече водородъ или повече кислородъ, или повече азотъ, или повече вѫглеродъ, или други елементи въ слѣпитѣ очи. Този водородъ, този кислородъ, или този азотъ, или вѫглеродъ ставатъ срѣда за събиране на извѣстни енергии, които въ дадения случай не употрѣбявате въ работа. Усѣщате едно напрежение въ главата, като че ли ще се пукне. Какъ трѣбва да се лѣкувате? Българитѣ иматъ стари баби лечителки. Доведатъ нѣкого, който го боли главата, бабата ще го вземе въ стаята си, ще вземе едно кокошо яйце, пресно, блъсне го въ челото на болния, следъ това измива челото и човѣкътъ оздравѣва. Бабата му казва: „Никому нѣма да казвашъ, баба, че яйцето е счупено.” Азъ ви давамъ рецепта. Когато се измѫти кокошото яйце на челото, главата ще оздравѣе. Туй значи, въ преносенъ смисълъ, да счупишъ кокошото яйце на главата си. Важното е, че тази баба знае да лѣкува. И тя трѣбва да счупи яйцето - ако ти го чупишъ, нѣма да оздравѣешъ. Не само това, но има и растения, които могатъ да лѣкуватъ. Една ябълка може да ти послужи като лѣкарство, една круша може да имашъ като лѣкарство. Всички растения, които сѫществуватъ, може да ги употрѣбишъ като лѣкарство и като храна, но трѣбва да знаешъ какъ и при какви условия. Най-първо трѣбва да знаешъ закона на своята мисъль. Ако ти хранишъ една отрицателна мисъль, ако ти хранишъ каквато и да е омраза къмъ когото и да е, ти не може да бѫдешъ излѣкуванъ. Помни това! Понеже отрицателнитѣ мисли сѫ лоши проводници на силитѣ на живота. Следователно ти, за своето благо, за благото на своето тѣло, за благото на своята душа, за благото на своя умъ, за благото на своето сърдце - ти трѣбва да отпѫдишъ всѣка една лоша мисъль, която е лошъ проводникъ. Какво тѣ ползва?

 

Ти сѣдишъ и казвашъ: има единъ, когото не обичамъ. Ти не обичашъ този човѣкъ и това е причина за всичкитѣ ти нещастия. Откакто си го намразилъ, болѣститѣ тѣ сполетѣха. Казвашъ: не мога да го обичамъ. Не е въпросътъ да го обичашъ, тури го малко настрана. Кажи: този човѣкъ не ми е направилъ никакво зло, той не ми е направилъ и никакво добро. Тури го настрана. Замести го съ нѣкого, когото обичашъ, за да стане проводникъ. Трѣбва да обикнешъ нѣкого, за да се излѣкувашъ. Ти може да обичашъ баща си и майка си, въ кѫщи тѣ сѫ основа за тебъ. Но, за да бѫдешъ излѣкуванъ, ти трѣбва да обичашъ трето лице, отвънъ, човѣкъ, когото никога не си обичалъ. Може да направишъ опитъ; може баща си, братъ си да обичашъ, той е основа, но трѣбва единъ другъ човѣкъ, новъ елементъ, който ще послужи като проводникъ, за да се излѣкувашъ. Когато Христосъ казва да се обичаме единъ другъ, Той иска да каже: за да бѫдемъ здрави, за да бѫде нашата мисъль трѣзва, за да може да се разбираме, непремѣнно трѣбва да имаме любовь единъ къмъ другъ. Не само да се обичаме; ако любовьта нѣма никакво приложение, какво ни ползва тази любовь? Да хранимъ Добри чувства. Добритѣ чувства сѫ проводници на ония сили, които носятъ Божествения животъ. Така има смисълъ. Ще кажешъ: заради моя прогресъ трѣбва да изхвърля лошитѣ чувства. Сѫщиятъ законъ е: този човѣкъ, когото мразишъ, той става причина ти да бѫдешъ сиромахъ; не ти върви - трѣбва да обичашъ нѣкого отвънъ, за да станешъ богатъ. И за да бѫдешъ ученъ, пакъ трѣбва да има нѣкого да обичашъ. Онзи ученъ професоръ има нѣкого, когото той обича. Всички постижения въ свѣта сѣдятъ въ този великъ законъ: да обичашъ нѣкого. Има два вида обичь. Единъ германски професоръ се влюбва въ своя студентка, но изгубва своята професорска катедра, завлича го студентката. Другъ германски професоръ се влюбва въ една много бѣдна студентка, но тя го повдига. Едната е черенъ магъ, а другата - свѣтълъ. Едната да знаешъ, че ще тѣ смъкне - то е омразата. Като мразишъ, и въ омразата има любовь. Защото онзи, който тѣ мрази, другиго обича. Всѣкога омразата има противоположни на себе си. Ти не можешъ да мразишъ нѣкого, докато не обичашъ другиго. Въ сегашния животъ напримѣръ онзи мѫжъ, който намрази жена си, защо я намразва? Защото обича друга. Той не може едновременно да обича силно и дветѣ. Той като не познава закона, жената трѣбва да го познава: тя трѣбва да обича онази; която мѫжътъ й обича, нищо повече. Тази е тайната на живота. Казвате: ама какъ така? Азъ ще го науча, какъ той смѣе! - За нейно благо трѣбва да я обича, да влѣзе животъ въ нея, иначе нищо нѣма да добие. Въ насъ има противоположности, които сѫществуватъ. Самиятъ мѫжъ не може да разрѣши въпроса. Вижда противорѣчието: той е обикналъ тази жена, но се мѫчи човѣкътъ, защото казва: какво ще каже жена ми сега? Жената не е авторитетъ. Защото, има ли право мѫжътъ да обича всѣка жена? Има право. Има ли право жената да обича всѣки мѫжъ? Има право, но всѣки мѫжъ да го обича въ времето, което е опредѣлено за него. Има право: Кой е далъ тази наука, че жената нѣма право да обича другъ мѫжъ? Съвсѣмъ друго е да обичашъ другъ мѫжъ. Специфично ще го обичашъ. Всѣки мѫжъ ще обичашъ по особенъ начинъ.

 

Сега се изисква да мислите трѣзво. Вие мислите като децата. Като се говори за чаша, казвате: може ли човѣкъ безъ винцето? Може, защо не. Чашата не е направена за вино, за ракия. Чашата е направена за бистра вода, за най-хубавата бистра вода. Следователно въ човѣшкото сърдце, което е чашата на живота, трѣбва да се вмести Любовьта - животъ възвишенъ и благодатенъ. Сърдцето работи съ Любовь, съ безлюбието спира.

 

Въ новото разбиране казвате: азъ съмъ християнинъ. Тогава какъ ще обясните този фактъ, дето Христосъ казва: „Едва ли ще се, намѣри човѣкъ да умре за своя си приятель.” Апостолъ Павелъ казва: „Христосъ умре за насъ.” Кой застави Христа да умре за другитѣ? Имаше една дълбока вѫтрѣшна причина, която го застави. Ако Христосъ не бѣше се подчинилъ на този великъ законъ, Той щѣше да влѣзе въ рамкитѣ на смъртьта. Именно въ този смисълъ Христосъ дойде въ свѣта, за да покаже онзи истински пѫть, че животътъ е въ Любовьта, не въ омразата. Животътъ е въ послушанието, а не въ непослушанието. И ние трѣбва да се върнемъ къмъ послушанието, къмъ Бога. Послушание е потрѣбно. Сега, каквото и да ви кажа, вие може да подложите моята беседа на критика. Хубаво. Азъ ви похвалявамъ. Но питамъ ви: по-учени ли сте отъ менъ? Не сте. Въпросътъ не е да споримъ. Ако азъ споря, то ще бѫде за да покажа знанието си. Въпросътъ е, че онова знание, което мога да внеса въ васъ, може да се провѣри; Може да се провѣри, че думитѣ ми сѫ истинни. Това е знанието да използвате живота, туй благо, което Богъ ви е далъ първоначално. Това е наука - ако вие разрѣшите туй противорѣчие, което опитвате отъ хиляди години съ онзи магъ, който е казалъ, че може да бѫдемъ като Бога. Ние казваме: ние сме като Бога, но виждаме, че не сме като Бога.

 

Правата мисъль сѣди въ това: азъ наричамъ силенъ човѣка, който може да смѣни въ даденъ случай едно свое лошо състояние. Напримѣръ дойде нѣкой и ти казва: „Слушай, ти си цѣло говедо.” Азъ правя преводъ на тази мисъль, това значи: никога не бѫди въ противорѣчие съ любовьта и съ Бога. Не бѫди въ противорѣчие съ живота. Това значи не бѫде говедо. Ако азъ взема въ букваленъ смисълъ думата и мисля, че съмъ говедо, това най-първо не е вѣрно! Азъ съмъ говедо, ако се скарамъ съ този човѣкъ. Но азъ го поглеждамъ и казвамъ кротко: приятелю, крайно ти благодаря за хубавитѣ думи. Ще ги помня. Вземамъ, записвамъ думитѣ и турямъ своя преводъ. Азъ правя преводъ, тѣ сѫ магически думи. „Не бѫди животно”. Това е най-обикновениятъ ватански езикъ. Волъ, говедо, конь, магаре - ще намѣрите преводъ на тия думи: да не бѫде човѣкъ въ противорѣчие съ любовьта, съ Бога и да изпълни Божия законъ. Ще бѫдешъ човѣкъ. Това ти е казалъ: не бѫди говедо! Бѣлиятъ цвѣтъ на вола и рогата какво показватъ? Волътъ е волъ, защото е въ противорѣчие съ невидимия свѣтъ. Той е турилъ бѣла козина, понеже изгубилъ своята чистота. Следователно волътъ само чистотата може да го спаси. Ако всѣки волъ би разбралъ, че той е въ противорѣчие съ разумния свѣтъ, че нему му трѣбва чистота, тогава той ще се спаси. Веднага рогата му ще паднатъ. Че по-нечисти отъ животнитѣ има ли? Този волъ ще тѣ поздрави, ще го видишъ, ще тѣ срѣщне, ще се рѫкува съ тебъ и хичъ нѣма да знаешъ, че това е волъ. Любовьта има едно свойство. Онзи, който тѣ обича, да остане всѣкога невидимъ за другитѣ хора, да не подозира никой, че той тѣ обича. Ще ви приведа единъ окултенъ митъ. Въ една царска дъщеря се влюбилъ единъ момъкъ, и никой не могълъ да го види. Щомъ дойдатъ други гости, той не си отива, но веднага се превръща въ едно плодно дърво. Казватъ: отлични плодове. Откѫснете си, наскоро е садено. А пъкъ нѣкой пѫть се превърне въ нѣкой хубавъ конь, който язди, пита откѫде е, наскоро дошълъ, Щомъ заминатъ гоститѣ, нейниятъ възлюбенъ взема своята форма. Щомъ дойдатъ чужди хора, се обръща или на изворъ, или на ябълка, или на круша, или на конь.

 

Какви сѫ сега нашитѣ понятия за любовьта? Вие като имате нѣкой, който ви обича, ще се похвалите и още насрѣдъ пѫтя ще ви го взематъ. Има ли нѣкой въ сегашния животъ, мѫжъ или жена, на които да не е взетъ любимия човѣкъ? И въпреки това, онзи, който тѣ обича, той никога не може да тѣ разлюби. Онзи, когото ти обичашъ, никой не може да тѣ застави да го разлюбишъ. Ако нѣкой ме обича, нищо не е въ състояние да го застави да ме разлюби. Ако азъ обичамъ нѣкого, нищо не може да ме застави да го разлюбя. Така сѣди този великъ законъ. Да мисля другояче значи да съмъ въ крайно заблуждение. И тогава се раждатъ нещастията на човѣка. Въ Любовьта има признакъ какъ може да обичашъ. Вие питате: кой е признакътъ? По какво познавате, че нѣкой ви обича? По какво познавате, че той докрай нѣма да ви измѣни? Ако не ви измѣни, може да разчитате. Може да ви измѣни по единствената причина, че вие се съмнявате. По сѫщата причина ние отдалечаваме Бога отъ себе си, прекѫсваме връзката и казваме: Господъ не ме слуша. Господъ ли не ни слуша или ние не Го слушаме, причината е вѫтрѣ у насъ. Какъвъ е смисълътъ? Религията е наука за сърдцето, а науката е наука за ума. Какъ ще ги примиришъ науката и религията? Нѣма какво да се примиряватъ. Пъкъ и нѣма какво да се дѣлятъ. Значи, религията е наука за сърдцето, и ако е на сърдцето, тази религия ще бѫде безсмъртна. Казваме, че като умремъ, ще идемъ при Христа, Той ще ни даде животъ, но следъ 20 години. Сега трѣбва да дойде животътъ! Въ този моментъ трѣбва да има животъ. Казва Писанието: „Ако чуете гласа ми, ще имате животъ.” Любовьта въ сърдцето е една малка запалка. Ако ти посѣешъ едно малко сѣменце или едно малко зърно въ своя умъ, или едно малко желание въ своето сърдце, не се отказвай отъ това желание. Единъ день туй желание ще внесе у тебъ всичкото знание. Вие не трѣбва да бѫдете свързани съ сегашнитѣ си вѣрвания. Сегашнитѣ ваши вѣрвания турете за торъ на туй новото знание. Казвате: кѫде ще отидѣ нашето знание? Кѫде отидѣ еврейството, когато дойде Христосъ? То стана торъ. Сегашното християнство трѣбва да стане торъ на Божественото учение, което иска да освободи хората отъ заблудитѣ. Сега мѫжетѣ искатъ свобода, женитѣ искатъ свобода, братята искатъ свобода, сестритѣ искатъ свобода, слугитѣ, всички искатъ свобода. И право иматъ. Какъ ще имъ се падне тази свобода? Има едно разрѣшение. Щомъ направимъ единъ опитъ въ себе си, да придобиемъ свободата въ себе си, ние и отвънъ ще знаемъ какъ да приложимъ закона. Тъй както тѣ вървятъ, тѣ ще си заминатъ, и разрѣшаватъ въпроситѣ на краткосрочния животъ. Свободата всѣкога е краткосрочна. Ти се освобождавашъ отъ затвора, утре дойде смъртьта, хване тѣ, задигне тѣ, турятъ тѣ въ гроба, турятъ ти надгробенъ камъкъ и казватъ: при Бога е отишълъ. Не е лошо така да се мисли, но азъ съмъ противъ заблужденията. Защо ще продължава една лъжа? Какъ е отишълъ при Бога? Въ времето на Иеремия много пророци имаше. Тѣ бѣха единъ видъ като връзка между Бога и хората. „Тъй рече Богъ.” И за всички е естествено да приематъ това, което пророкътъ казва. Иеремия е билъ виденъ пророкъ, на почить, защото е казвалъ истината. Но и тогава имало безчетъ други лъжепророци, които всячески сѫ се старали да пречатъ на истинскитѣ пророци.

 

Единъ день гласъ отвѫтрѣ му проговаря. Казватъ му: „Иди и кажи на тия лъжливи пророци, че каквото предскаже пророкътъ, ще се сбѫдне. Васъ не ви е пратилъ Господъ, и каквото кажете вие, нѣма да се сбѫдне.” Казвамъ: и въ сегашното време има доста пророци, пророкуватъ навсѣкѫде; чули-недочули, разбрали-недоразбрали пророкуватъ. Но знание трѣбва, знание за живота, за дѣйствителния животъ какъвъ е. Какво е отношението между душата и сегашното тѣло, какво е отношението между човѣка и природата? Какво е отношението между мозъка и симпатичната нервна система? Какво е отношението на рѫцетѣ спрямо краката, какво е отношението между човѣка и Бога? Има отношение. Деформиране става на краката. Деформиране става на рѫцетѣ. Деформиране става на лицето. Деформиране става на очитѣ. Деформиране става въ вѫтрешнитѣ органи, въ мозъка. Защо? Щомъ започнатъ зѫбитѣ да се наяждатъ, развалятъ се единъ отъ другъ, и така всичкитѣ зѫби изпадатъ, венцитѣ вече не ги държатъ. Защо? Има причини, преди всичко вѫтрешни. Между нашитѣ чувства и нашитѣ стремежи има отношение. Вълнува тѣ една малка лоша мисъль. Това е зараза. Казвашъ: Господъ да я премахне. Че тя е у тебъ. Ако въ този лошъ човѣкъ не можешъ да намѣришъ една добра черта, която да обичашъ, тогава де е твоето знание? Я вижте онзи ученъ човѣкъ се занимава съ киселинитѣ, турилъ я въ едно шишенце, потрѣбна му е тази киселина. Въ друго шишенце има основа, съ киселинитѣ и съ основата той работи. Единъ лошъ човѣкъ тури го въ шишето, той е киселина. Може да работишъ, имашъ една основа. Ако нѣмашъ основа, не може да образувашъ никакво химическо съединение. Турцитѣ казватъ: свѣтътъ да изгори, не искамъ да зная. Основа е той. Въ живота има нѣкой лошъ човѣкъ, радвай се. Ако съберешъ основата и киселината заедно, ще извадишъ соль, но да се образува соль, трѣбва да туришъ нѣкой металъ. Значи, за да се произведе едно равновѣсие, ще трѣбва да имашъ търпение въ себе си. Ти си нетърпѣливъ. Ще вземешъ храна, която съдържа повече метали, ще вземешъ малко храни, които съдържатъ киселини, ще ядешъ и храни, които образуватъ основи. За да се образува едно съединение, напримѣръ соль, ще станешъ по-търпѣливъ, ще правишъ редъ опити, докато стигнешъ до тѣзи храни, които ще сѫ най-добри за тебъ. Учениятъ човѣкъ знае хранитѣ, които сѫ полезни за него. Нѣкой яде само сладкиши, но това е крайность; другъ пъкъ не яде сладко, и това е друга крайность. Три вида храни има: сладкитѣ храни правятъ човѣка по-мекъ, основа има повече. Киселитѣ храни правятъ човѣка активенъ, но трѣбва да се образува между сладкитѣ и киселитѣ храни соль, равновѣсие да има. Лютивитѣ храни правятъ човѣка буенъ, рѣшителенъ, смѣлъ, енергиченъ, гнѣвливъ. Важно е да мине храната въ твоята мисъль и чувства. Ако ти следъ като ядешъ не усѣщашъ, че енергиитѣ на влѣзлата храна не сѫ измѣнили твоята мисъль, не сѫ измѣнили твоитѣ чувства, ти още нѣмашъ основа, мязашъ на воденицата, която мѣли брашно. Брашното се взема, а дерменджията ще вземе паспала. Защо нѣкои дерменджии иматъ воденица? Защото сѫ тщеславни. Какво ще изкара воденичарьтъ като цѣлъ день мѣли?

 

Вие може да имате каквато искате вѣра, каквато искате религия; вие може да бѫдете безбожници или вѣрующи. Безбожницитѣ - на воденицата. Вземете вашата вѣра и я оставете за васъ, а вашето безвѣрие оставете на воденицата. Но наука има и за безвѣрнитѣ, и за вѣрующитѣ. Безвѣрницитѣ и вѣрующитѣ еднакво дишатъ въздуха. Въ едно отношение сѫ безвѣрници, но въ друго отношение сѫ като менъ. И ти приемашъ въздуха като менъ. Свѣтлината не приемаме съ задната часть на главата си, а съ очитѣ си. Хлѣба го приемаме презъ устата. Казвашъ: „Азъ имамъ особено вѣрую.” Ти ядешъ по сѫщия начинъ, както азъ ямъ. Ти дишашъ по сѫщия начинъ, както азъ дишамъ. Има значи едно вѣрую, което е общо. Ако приемешъ въздуха за основа, ти приемашъ неговитѣ елементи. Ако знаешъ само какъ да приемашъ въздуха и какво да изговаряшъ, когато дишашъ, ще се ползвашъ много повече отъ това дишане. Когато Христосъ дойде при слѣпия, взе каль, плюна, намаза му очитѣ и му каза: „Иди сега и се умий.” Той отидѣ, изми се и прогледа. Казвамъ: това бѣше Христосъ, разполагаше съ наука, съ знание, съ сили. Слѣпиятъ пожела и повѣрва, че може да му се отворятъ очитѣ. И му се отвориха очитѣ. Ако ти имашъ знания като Христа и срѣщнешъ нѣкой слѣпъ, който тѣ е очаквалъ, може да плюнешъ, да намажешъ очитѣ му и той като се умие да прогледа. Ти ще кажешъ: „Азъ не съмъ Христосъ.” Щомъ като не си Христосъ, да ти кажа какво ще бѫде съ тебъ. Ти ще бѫдешъ единъ робъ, ти ще бѫдешъ единъ човѣкъ нещастенъ, ти ще бѫдещъ единъ човѣкъ само на условията. „Добре. Ама азъ искамъ да бѫда като Христа.” Ти искашъ да бѫдешъ като Христа, да имашъ корона, патерица, скиптъръ. Знанието на Христа трѣбва да имашъ! И да имашъ въ себе си онази самоувѣреность, като онази баба: въ кѫщи ще вземешъ, ще блъснешъ яйцето въ челото на болния и като излѣзе отвънъ, този да каже: „Оздравя главата ми, не ме боли вече.” Имашъ лишеи по гърба; мажешъ ги съ катранъ, не върви. Има хора, които само като духнатъ на лишѣя отгоре, и оздравѣва, лишѣятъ го нѣма, търсишъ го - нѣма го. Плюнатъ - и следъ два дни го търсишъ, лишѣятъ го нѣма. И знаете ли какво нѣщо е плюнката? Вие сутринь като станете, ако нѣколко пѫти плюете върху нѣкоя котка, следъ два дни тя ще умре. Защо постоянно плюемъ ние? Защото трѣбва да чистимъ мислитѣ и чувствата си. Чисти чувства се изискватъ всѣкога отъ насъ. Всѣки единъ отъ насъ да знае какво нѣщо е омразата. Срѣщнете нѣкого и не може да го погледнете. Представете си, че вие се влюбите въ нѣкоя мома отъ високо произхождение, нѣкоя княгиня. Тя казва: „Слушай, ще си отидешъ. Ако ми донесешъ една боа жива, само тогава ще имашъ моята рѫка.” Ти какво ще правишъ сега? Сърдцето ти гори отъ деветь мѣста, а тази мома иска една боа, да я хванешъ за врата, че да й я занесешъ. Ако можешъ да овладѣешъ тази змия, ще покажешъ, че имашъ любовь. Ако не можешъ да я занесешъ, всичко друго е напразно. Изпитание е това. Тя казва: „Ако ти не можешъ да ме познаешъ като царска дъщеря, ако ти не можешъ да ме познаешъ като онази боа, ти не можешъ да ме вземешъ.” Какво значи това? Питамъ азъ: какъ ще бѫде въ васъ, две противоположности да имате? Какъ е възможно да мразишъ баща си? Ти казвашъ: какъ е възможно тази мома да бѫде боа? Какъ е възможно да мразишъ баща си, че не е ли сѫщото нѣщо? Ето противорѣчието: въ омразата и любовьта къмъ баща си ще разберешъ две нѣща. Ще разберешъ, че баща ти има две естества. Ще разберешъ отъ две мѣста баща си. Едното естество ще хванешъ като тази боа, близо до главата, да познае, че си силенъ. Другото естество ще оставишъ свободно. Ти ще хванешъ нѣщата за врата, когато сѫ лоши, а ще ги оставишъ свободни, когато сѫ добри. Тогава: ако нѣщата сѫ лоши, за врата ги дръжте. Имамъ ли право? Ако сѫ добри, оставете ги свободни. Разговаряйте съ тѣхъ като съ свободни. Вие искате сега да галите змията отгоре по главата. Това не е наука. Змията не се глади отгоре. Змията има извѣстна интелигентность, трѣбва да знаете да й говорите. Разговаряли ли сте вие съ змиитѣ?

 

Въ свѣта има единъ великъ законъ: това, отъ което човѣкъ го е страхъ най-много, винаги идва до главата му. Туй, отъ което не го е страхъ, и то идва до главата му. Искате любовь - тя дойде; вие се плашите, че ще изгубите любовьта - то ще бѫде. Страхувате се, че ще живѣете дълго - идва животътъ. Страхувате се, че ще изгубите живота - и умирате. Страхувате се, че ще сгрѣшите - и сгрѣшавате. Вѣрвате, че ще се покаете - и се покайвате. Вѣрвате, че ще станете ученъ човѣкъ - и ставате. Каквото мислитѣ, това ще бѫде. Въ всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да уравновѣси своитѣ мисли, да е господарь, да е приятель на доброто и господарь на злото. Сега съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ господари на злото и приятели на доброто. Това е философия. Религията е наука за любовьта. Науката е наука за Божествената мѫдрость, за Божията сила, съ която човѣкъ трѣбва да започне. Досега ние сме били затворени въ затворъ. Тепърва трѣбва да живѣемъ, да се създадатъ нови тѣла, нови глави, нови способности, нови дарби да развиемъ и тѣзи палещи въпроси ще ги разрѣшимъ. Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да вземе участие въ разрѣшението на тѣзи въпроси. Като разрѣша нѣщо въ себе си, азъ съмъ внесълъ нѣщо въ свѣта. Не само това, но азъ съмъ вече съработникъ на онзи, великия свѣтъ, съ онѣзи сѫщества, които работятъ за преобразуването на този свѣтъ. Сега имаме механическо разбиране за това преобразувание. Трѣбвало да дойдатъ да ни освободятъ. Питамъ: руситѣ ни освободиха - освободиха ли ни наистина? Освободиха ни отъ турцитѣ. Нѣколко града съ свобода имаме. Но онази свобода, която българитѣ искатъ, иматъ ли я? Нѣматъ я. Други освободители трѣбва да дойдатъ. Пакъ трѣбва да ни освободятъ. Че тепърва пакъ трѣбва да ни освободятъ...

 

Седемь пѫти трѣбва да бѫде освободенъ човѣкъ! Трѣбва да бѫде освободенъ отъ тѣлото, трѣбва да бѫде освободенъ отъ сърдцето, трѣбва да бѫде освободенъ отъ ума, трѣбва да бѫде освободенъ отъ чувствата, трѣбва да бѫде освободенъ отъ душата, трѣбва да бѫде освободенъ най-после отъ духа. Знаете ли какво нѣщо е духъ? Да бѫде освободенъ човѣкъ отъ духа, това е нѣгативната страна на свободата. Сега иде положителната й страна, именно: свободата трѣбва да бѫде на духа и на душата на човѣка, на ума и на сърдцето. Това е цѣла наука. Тогава човѣкъ, който има тѣзи познания, ако може да употрѣби чувствата както трѣбва; най-после ще бѫде свободенъ и ще може да има животъ какъвто той иска. Ще бѫде господарь не на другитѣ, но господарь на себе си, ще бѫде приятель на всички около себе си. Онѣзи около него, които сѫ лоши и онѣзи, които сѫ добри, всички ще му бѫдатъ приятели. Всички трѣбва да се стремите да бѫдете господари на вашитѣ лоши мисли и приятели на вашитѣ добри мисли. Всички трѣбва да се стремите да бѫдете господари на вашитѣ лоши желания и приятели на вашитѣ добри чувства. Сега вие ще кажете: най-важното не казахте. Прави сте. Най-важното оставихъ за себе си. Защото азъ съмъ отъ онѣзи готвачи, които следъ като сготвятъ, първо сами опитватъ яденето. Азъ не готвя, безъ да вкусвамъ, не само това, но отдѣлямъ най-хубавото за себе си. Да ви говоря истината. Отъ тази тенджера отдѣлямъ най-хубавото за себе си и на другитѣ ще дамъ отъ нея. Нѣкой ще каже, че най-първо ще ви даде на васъ и после на себе си. Той ви залъгва. Азъ ако не зная какъ да сипвамъ на себе си, нѣма да зная какъ да сипя и на своитѣ ближни. Най-първо азъ правя опитъ съ себе си. Ако за менъ излѣзе право туй учение, което проповѣдвамъ, непремѣнно ще бѫде право и за всички. Азъ каквото ямъ, зная дали е сготвено хубаво или не. Ако не е сготвено добре, втори пѫть вземамъ предвидъ какво трѣбва да се прибави: ако туря пиперъ, турямъ му съ мѣрка, колкото му трѣбва; ако му туря соль, ще му туря толкова, колкото му трѣбва; може да му туря и краве масло.

 

Единъ свещеникъ препорѫчалъ на единъ човѣкъ да яде дървено масло. Но той ималъ свинска масъ, а билъ бѣденъ. Взелъ едно дърво, пробилъ една дупка въ него отъ половинъ сантиметъръ и започналъ да прекарва свинската масъ презъ дървената дупка и да пие отъ нея като дървено масло. Пита го свещеникътъ: „Хубаво ли е дървеното масло? – Много е хубаво. Прекарахъ го презъ дупка.” Уменъ човѣкъ! Той мисли, че като прекара свинската масъ презъ дървената дупка, тя ще придобие качеството на дървото.

 

Ние, ако отказваме да ядемъ месо, имаме предвидъ извѣстно научно основание. Ако десеть години ядешъ свинско месо, въ тѣзи десеть години можешъ да се опорочишъ. Единъ български свещеникъ ми разправяше; „Всичко сполучвамъ да преодолѣя въ себе си, но по Коледа отъ свинско месо не мога да се откажа. Всѣка година този дяволъ все ме изкушава. Като дойде Коледа, все ще си кусна малко. Не го обичамъ, но все ще си хапна малко, и после боледувамъ. Всѣкога, когато съмъ ялъ, боледувамъ цѣла седмица. Следъ туй казвамъ: идната година нѣма да ямъ. Дойде идната година и пакъ ямъ. Не е било нито единъ пѫть следъ като съмъ ялъ, цѣла седмица да не боледувамъ. Като дойде Коледа ямъ и после ме стивосватъ.” Азъ го похвалявамъ, че е ялъ, иначе, ако не бѣше ялъ, нѣмаше да ви дамъ този примѣръ. Казвамъ ви го, за да обясня единъ принципъ.

 

Вие очаквате да дойде Христосъ, да се изправи предъ васъ, да Го видите. Като дойде Христосъ, вие ще Го подложите на голѣмъ изпитъ. Ако дойде днесь Христосъ, на колко мѣста ще го спратъ да му искатъ лична карта? Ако дойде въ България ще му искатъ лична карта, ако дойде въ Франция, и тамъ ще му искатъ лична карта. Ако нѣмашъ паспортъ, ще тѣ считатъ нелѣгаленъ.

 

Това е наука: „Отъ смърть въ животъ.” На всинца ни предстои една важна задача: туй знание, което имаме, отъ него да се домогнемъ до онова знание, съ което можемъ да съградимъ своето бѫдеще. Не само болниятъ търси здраве. Невѣжиятъ търси знанието. Човѣкътъ на безлюбието търси любовьта. Вие търсите винаги противоположното въ свѣта. Азъ бихъ далъ на всинца ви цѣрове. Но ако ги търсите буквално, ще имате обратни резултати. Ако ви кажа: раздай половината отъ имането си, за да бѫдешъ здравъ, ще почнете да гледате отгоре надолу и ще кажете: „Какъ е възможно да любишъ всички?” Това значи да считате, че въ живота сѫществува едно единство между всички хора. Ако не схващате така, не може да любите всички хора; то е немислимо, съзнанието не може да го обхване. За да обичате едно сѫщество, трѣбва да го обхванете съ вашето съзнание. Ако не можете да го обхванете, не можете да го обичате. Щомъ едно сѫщество ви обхване съ своето съзнание, вие се ограничавате; като ви хване нѣкѫде, не ви пуща. То казва: „Тукъ при менъ ще сѣдишъ!” Има си книга, пише кѫде си ходилъ, кѫде си се явилъ. Щомъ не тѣ обича, не тѣ ограничава, ти си свободенъ да ходишъ, кѫдето искашъ. Щомъ тѣ обикне или щомъ го обикнешъ, пакъ сѫщата история. Какъ ще се справите сега съ тази история? И омразата е потрѣбна. Омразата е киселина, и тя е потрѣбна. Представете си, тѣ чуй сѫщество, което люби, не сте вие. Вие сте зритель: наблюдавате онзи, който мрази и онзи, който люби. Или сте ученикъ. Тия две сѫщества, които любятъ и мразятъ, тѣ сѫ вѫтрѣ въ вашия домъ; вие не се мѣсете въ работата. Ако така не разрѣшите въпроса, никога нѣма да дойдете до истината. Щомъ мислите, че вие любите и че вие мразите, се заблуждавате. Трѣбва най-първо да се освободите отъ онова сѫщество, което люби. Усѣщате любовьта, тя дѣйства. Дойде омразата, и нея усѣщате. Трѣбва да се научите да се освобождавате отъ тѣхъ, да не се вплитате въ тѣхнитѣ мрежи.

 

Сега ви пожелавамъ на васъ отъ смъртьта да минете къмъ живота, отъ омразата къмъ любовьта, отъ глупостьта къмъ знанието, отъ робството къмъ свободата. Това е смисълътъ. Само по този начинъ за въ бѫдеще вие ще си създадете новъ животъ. Защото ще срѣщате какви ли не работи отсега нататъкъ. Знаете ли какви планини има да преминете? Знаете ли какви глетчери има да минете, презъ какви бурни и голѣми морета има да минете? Ще минете презъ центъра на Земята, презъ всичкитѣ огньове, презъ какви страшни работи ще минете! Нѣкой пѫть ще желаете да ви се затворятъ очитѣ и да минете. Трѣбва да имате животъ и ще вѣрвате, че животътъ никой не може да го разруши; и тогава ще бѫдете герои. Вие мислите, че сега ще ви взематъ съ нѣкоя колесница оттукъ и направо на небето ще идете безъ никакво страдание. Азъ бихъ казалъ, че може да бѫде така, но отсега нататъкъ вие трѣбва да имате любовьта, понеже ще държите най-мѫчния изпитъ. Туй е законъ. Колкото човѣкъ става по-ученъ, по-мѫчни задачи му поставятъ. Нѣкои отъ васъ сте остарѣли и казвате: остарѣхме. Пипате си главитѣ, брадитѣ, казвате: остарѣхме, побеляхме, бръчки имаме. Хубаво е, че имате бръчки. Хубаво е, че имате бради, да не сте за съблазънь. Едно време бѣхте красиви, но все палехте чергитѣ на момцитѣ. Сега погрозняхте, никой момъкъ не се пържи за васъ. Едно време бѣхте богати, съблазнявахте хората, а сега осиромашахте и никого не съблазнявате. Радвайте се! Азъ така гледамъ на живота. Въ всички условия, въ каквито и да се намирате, то е само за единъ малъкъ моментъ. Сиромашията е единъ малъкъ моментъ. Богатството е единъ малъкъ моментъ. Благодарете на Бога! Схващайте думата „Богъ” правилно. Азъ употрѣбявамъ думата „Богъ” въ съвсѣмъ другъ смисълъ. Азъ говоря за единъ Господъ, за Когото никога не сте слушали. Вие никога не сте слушали за този Господъ. Каквото имате, всичко Нѣму дължите. Вие за Него де сте мислили и никѫде Го нѣма въ свѣта.

 

Азъ говоря за този Господъ, Когото всѣкога ще намѣрите навсѣкѫде. И мъртви, и живи, и ангели, и човѣци, и растения, и животни - всички въ свѣта черпятъ сила отъ Него. Единственото сѫщество, което ни подтиква къмъ възвишеното въ свѣта, това е Господъ. Нѣма какво да споримъ за Него. Еднакво дишаме въздухъ. Еднакво възприемаме свѣтлината, еднакво сме свободни, еднакво сме богати въ Него. Той ни е турилъ на разни работи. Едного турилъ касиеръ на паритѣ и той се заблудилъ, че е богатъ. На нѣкого далъ голѣмо тѣло и той мисли, че е силенъ. А после Той му показва, че не е нито силенъ, нито слабъ. Та Божествениятъ животъ - това е смисълътъ на сегашния животъ. Ако го постигнете, тогава всички наболели въпроси, които имате, каквито и да сѫ тѣ, ще се разрѣшатъ. Ако главниятъ въпросъ се разрѣши, всички други въпроси - икономически, социални и прочѣе - ще се разрѣшатъ. Следователно трѣбва да започнете съ най-мѫчния въпросъ. Германцитѣ въ миналата война атакуваха Вѣрдюнъ, но не сполучиха, понеже тѣ нѣмаха за цѣлъ да превзематъ Вѣрдюнъ, но имаха за цѣлъ голѣмитѣ богатства, складирани за Франция. Това е лакомия. Ако искаха Вѣрдюнъ да взематъ, щѣха да го взематъ. И ние имаме да превземаме „Вѣрдюнъ”, но имаме нѣщо користолюбиво, затова нѣма да го вземемъ. Ако германцитѣ не искаха богатствата на Франция, тѣ щѣха да сполучатъ. И после като се свърши войната, какво стана? Ако у васъ влѣзе каквото и да е користолюбие, вие ще претърпите крахъ. Това значи: когато човѣкъ атакува една силна крѣпость, той трѣбва само да стане господарь на крѣпостьта, господарь да стане на положението.

 

Това е за Новата година. Да посрѣщнете вашата майка, която иде. Азъ казвамъ: майката на Любовьта като ви погледне, да ви намѣри малко благонадеждни. Тя ще ви даде ново учение. Може да ви завари такива, каквито сте сега. Ще кажете като апостолъ Павелъ: „Дано като дойде, да не разплаче мнозина отъ васъ.” Тя не обича да плачете.

 

На всинца ви пожелавамъ новъ животъ. Не четете на брадитѣ колко косми има. После, никога не туряйте въ ума си, че сте стари. Никога не мислете, че сте грѣшни. Никога не мислете, че сте бѣдни. Че сте бѣдни, туй не е право. То е лъжа. Никой не е бѣденъ. Да мислимъ, че сме бѣдни, не е така! Всѣки единъ човѣкъ има въ себе си възможность да стане повече отколкото той е мислилъ.

 

Спретнете се презъ тази година да имате единъ гласъ. Спретнете сѫ да учите. Кѫсно ще лѣгате, рано ще ставате, ще учитѣ. Нѣма да заповѣдвате никому. По-малко ще ядете, повече ще работите. Презъ тази година това се изисква. Ако така работите, презъ тази година ще се подмладите съ 5 години. Идущата година съ още 5 ÷ 10. Идущата още съ 5 ÷ 15. За десеть години по 5 години като се подмладявате, съ 50 години ще се подмладите, а пъкъ за сто години по 5 - съ 500 години ще се подмладите. Ако съ 500 години можете да се подмладите, то е вече „Отъ смърть въ животъ”.

 

Отче нашъ

 

14. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 3 януари 1932 г., София, Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...