Jump to content
Ани

1931_11_15 Нѣма да угаси

Recommended Posts

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932).

Том I. Бургас, 1992.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Нѣма да угаси

 

„Отче нашъ”

 

„Духътъ Божий”

 

Ще прочета часть отъ 12-та глава на Евангелието отъ Матѣя, отъ началото до 22 стихъ.

 

„Въ начало бѣ Словото”

 

Ще взема само нѣколко думи отъ 20 стихъ: „Тръстъ смазана нѣма да пречупи и отъ ленъ свѣщило замѫждѣло нѣма да угаси, докога изведе сѫда въ побѣда.” Може да прочетете този стихъ.

 

Има две положения въ Природата: едното положение ученитѣ наричатъ положително, а другото отрицателно. Проститѣ хора наричатъ едното положение работа, другото почивка. Зидаритѣ едното положение наричатъ съграждане, а другото разграждане. Тия двата процеса сѫ потрѣбни, когато всѣки е на своето мѣсто. Когато идватъ навреме, тѣ произвеждатъ своитѣ добри резултати, а когато не сѫ навреме, човѣкъ винаги претърпѣва една малка несполука въ живота. И нѣкога има голѣма радость, а нѣкой пѫть може да се причини смърть. Смъртьта и животътъ – това сѫ две състояния. Животътъ е положителенъ, а смъртьта е отрицателна. Следователно когато човѣкъ е въ съгласие съ великитѣ закони на Природата, той е въ положителното на Природата, въ положителното на Божественото, въ положителното на събуждането - това е животътъ. А смъртьта не е влѣзла въ страданието. Смъртьта е една вѫтрѣшна почивка. Писанието казва: да си починатъ. Гърчи ли се нѣкой, това не е смъртьта. Когато човѣкъ не е разбралъ защо умира, той се гърчи. Щомъ умре, намира, че тази работа не е така страшна, както е мислилъ. И казва: „Азъ се безпокояхъ и напразно се гърчехъ,” За примѣръ, нѣкого извадятъ отъ кѫщи и той се тегли, не иска да излѣзе, пъкъ като излѣзе навънъ на чистъ въздухъ, вижда цвѣтята цъфнали, плодоветѣ узрѣли и казва: „Не било толкова страшно да се излѣзе навънъ.”

 

Въ съвременната философия има тенденция да се представи истината такава, каквато не е. И въ религиознитѣ разбирания има сѫщата тенденция. Азъ наричамъ това животинско състояние, състояние на мързелъ. Има единъ свещенъ мързелъ. И лъжата има сѫщата подкладка - мързелътъ е основа на лъжата. Щомъ човѣка го мързи, той ще дойде до лъжитѣ. Все таки, когато лъже човѣкъ, той трѣбва да знае отъ кѫде се е зародила лъжата. Представете си едно дете, което никога преди не е лъгало. Лесно е да се каже сега, че лъже, но да се изясни произхода на лъжата, откѫде иде тя, е по-мѫчно. Ако ние не знаемъ произхода на лъжата, ние никога не можемъ да се освободимъ отъ нея. Ние говоримъ за лъжата като за незавършенъ процесъ - това не е просто лъжа, това е едно престѫпление. Тя е като покривка на кѫщата отгоре. Тя е едно спомагателно срѣдство. Азъ не искамъ сега да ви занимавамъ съ лъжата, защото искамъ да ви занимая съ капитала, който сте приложили.

 

Има една лъжлива философия, спорѣдъ която казвате: „Това трѣбва да приложимъ, онова трѣбва да приложимъ.” Въпросътъ е: какъ? Когато бабата иска да ожени нѣкоя млада мома, тя й разправя, че този момъкъ е такъвъ, онакъвъ - хвали го. Като се впримчи младата мома, казва: „Бабо, отде ми дойде тази бѣля на главата, защо ми казваше ти такива работи? – Е, бабино, отде да зная азъ? – Като не знаешъ, защо ми разправяше?” Идеята, че иска да ожени момата не е лоша, тя е отлична идея, но бабата не знае какъ трѣбва да я ожени. Разбира се, това сѫ злободневки, това сѫ социални въпроси. Женитбата е социаленъ въпросъ. Сега ние мимоходомъ минаваме край него; не трѣбва да обръщаме такова внимание. Това е посмѣшище за невидимия свѣтъ. Когато сѫществата отъ невидимия свѣтъ искатъ да се посмѣятъ малко, тѣ говорятъ за женитбата на хората на Земята. Всѫщностъ женитбата съдържа единъ великъ актъ на човѣшката душа. Да се женишъ - това значи да познавашъ великата истина на Живота, която може да внесе въ тебъ безсмъртие. Това е женитба, нищо повече. И ако ти, като се оженишъ, умирашъ, това е незаконно съжителство. Ще кажете: „Децата ми да живѣятъ.” Питамъ: сегашнитѣ деца живѣятъ ли? Нѣкой казва: „Да се не женимъ.” Азъ не, говоря за женитбата като за единъ завършенъ актъ. Женитбата е единъ незавършенъ актъ въ Природата. Който мисли, че веднъжъ ще го венчаятъ и съ това ще се свърши, това не е никаква женитба. Ти всѣки день ще се женишъ най-малко хиляда пѫти. Много казано, нали? Азъ сега не засѣгамъ туй, което хората наричатъ женитба. Тѣ могатъ да кръщаватъ нѣщата тъй както тѣ искатъ, съ каквито имена искатъ. Съ това тѣ угасяватъ онова благородното чувство и най-после ще кажатъ: „Не си струва човѣкъ да се жени!”

 

На единъ великъ, доста виденъ, реформаторъ въ Америка, Йоанъ Веслей му дошла идеята да се ожени. Единъ неговъ приятель го посъвѣтвалъ:

 

– Тъй, безъ жена, ми се струва по-добре, ще си гледашъ работата, не си струва да се женишъ. И при това де ще намѣришъ такава жена да тѣ разбира?

 

– За благоприличие. Като нежененъ имамъ работа съ много жени, мисля, че може да хлътна. Ще си взема една жена да ме пази.

 

И знаете ли какъ го пазила тази жена? Не го била, но претърсвала всичкитѣ му писма, за да види откѫде идвали и дали нѣма нѣкое любовно писмо до него. Отваряла ги всичкитѣ и ги четяла. Казвала му: „Ти ходишъ... – не искамъ да употрѣбя една българска дума, – нѣма да ходишъ тъй съ женитѣ! Кѫдето азъ ти, позволя, ще ходишъ.” Туй е малко преувеличено, не е така буквално, но духътъ на нѣщата е такъвъ. Йоанъ Веслей казва: „Нито крачка нѣма да отстѫпя, азъ ще ходя.” Но тя била по-силна отъ него и единъ день го хванала за косата и го влѣкла изъ стаята цель день. Той казва после на приятеля си: „Наистина, не си струва човѣкъ да се жени.” Донѣкѫде се вижда отъ това каква е думата, която всѣки день ние претърпѣваме съ нѣкое чувство или мисъль. Тя е сѫщата като на всѣки мѫжъ и всѣка жена - безразлично е, зависи само отъ характера. Мѫжетѣ го вършатъ повече отъ женитѣ, но зная, че при женитѣ има поне една добра страна - тѣ повече за косата хващатъ. А мѫжътъ ще вдигне нѣкоя тояга и ще хлопне жената по главата. Като тѣ хване жената за косата, ще тѣ раздруса и ще каже: „Ти глава имашъ, защо си роденъ!” А мѫжътъ като вдигне тоягата, хлопне я по главата и казва: „Ти трѣбва да се смирявашъ.”

 

Това е истината. Всички тия социални форми, които днесь сѫществуватъ като единъ яремъ, ние мислимъ, че сѫ установени отъ Бога. Не. Тия форми, които сега сѫществуватъ, всички тия човѣшки институти, това сѫ дрипели. Нека се формулиратъ въ своята първоначална чистота! Следователно бѫдещото човѣчество, бѫдещото общество, бѫдещитѣ народи не може да отидатъ напредъ, назадъ ще вървятъ, ако вие, хората, не си хармонирате. Всички писатели, философи, сѫдии, учители, свещеници ще дойдатъ до положение да погледнатъ на нѣщата тъй, както трѣбва. Мислите, че Господъ ще оправи свѣта. Господъ ще го оправи, но първо ще го събори и тогава отново ще го съгради. Когато Господъ отново го съгради, Той нѣма да остави абсолютно нищо отъ старото. Та и сега, нѣма да остане нищо! Онѣзи, които се държатъ за стария редъ и порядъкъ на нѣщата, ще разбератъ, че сѫ се заблуждавали. За примѣръ вземете една жена, която е женена за единъ мѫжъ: тя трепери за мѫжа си - кѫде той отива, да не би да влѣзе въ лошия пѫть; но когато умре мѫжътъ, какъ ще го контролира, че той е влѣзълъ въ другия свѣтъ? Тамъ има повече жени, отколкото тукашнитѣ. Мѫжътъ сѫщо иска да контролира жена си, но и жена му като влѣзе въ другия свѣтъ, тамъ има толкова мѫже! Вие ще цитирате стиха: „Нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ.” Така е въ онзи, великия Божественъ свѣтъ, дето хората сѫ разбрали закона на Любовьта. Тамъ стариятъ редъ е замененъ съ онова, истинското, което осмисля живота.

 

Сега ние не сме за туй всичко, което сѫществува, да го изхвърлимъ. Основата, върху която почива животътъ, е истинска. Човѣкъ може да изгуби живота си, но онова, което е вѫтрѣ въ него, е невъзможно да изгуби. Питамъ: въ единъ семеенъ животъ ако се загуби любовьта, какво струва семейството? Ако отъ тѣлото се загуби животътъ, какво струва самото тѣло? Ако отъ главата се загуби мисъльта, какво струва главата? Ако отъ сърдцето се загуби чувството, какво струва сърдцето? Ако отъ мускулитѣ се изгуби силата, какво струватъ мускулитѣ сами по себе си? Следователно важенъ е онзи вѫтрѣшенъ, съзнателенъ животъ, който почива на извѣстни закони, такива, каквито ние не познаваме; не онзи законъ за децата, не онзи мъртъвъ законъ, който умъртвява хората, който казва: този трѣбва да се обѣси, онзи трѣбва да се пусне - не този законъ! А онзи, великиятъ законъ, който казва: тия, мъртвитѣ, трѣбва станатъ отъ гробоветѣ! Този е великиятъ Божи законъ. Когато Господъ мисли, Той мисли какъ да въздигне мъртвитѣ. Ако Богъ дойде на Земята, Той ще се спре да помисли какъ да подобри дома, какви нови идеи да внесе въ ума на мѫжа и жената, на брата и сестрата, на управляващитѣ; какви нови идеи трѣбва да се внесатъ, за да се роди едно вѫтрѣшно разбиране въ умоветѣ. Защото при сегашнитѣ условия кой е доволенъ отъ реда на нѣщата? Нима вие сте доволни? Никой не е доволенъ. Свѣтътъ е пъленъ само съ сълзи. Навсѣкѫде казватъ: „Животътъ, добъръ е животътъ.” - Не, не! Този животъ е на скърби, страдания и сълзи. Хлѣбътъ, който ядемъ, киселъ ни става. Не киселъ, а горчивъ е този хлѣбъ. Имашъ едно дете, отгледала си го - дете като ангелъ, но утре изчезне детето ти. Казвашъ: „Такава е волята Божия.” - Не е такава волята Божия! Обѣсятъ нѣкого, казвашъ: „Такава е волята Божия.Ь” - Не е такава волята Божия! Напилъ си се здравата, казвашъ: „Такава е волята Божия.” - Волята Божия не се изразява така. Това е дълготърпението на Бога. Богъ търпи глупоститѣ на хората.

 

Като запитали единъ великъ Учитель отъ древностьта: „Ти кой си?”, казалъ: „За умнитѣ азъ съмъ най-умниятъ, за глупавитѣ азъ съмъ най-глупавиятъ, за силнитѣ азъ съмъ най-силниятъ, за болнитѣ азъ съмъ най-болниятъ, за богатитѣ азъ съмъ най-богатиятъ, а за сиромаситѣ азъ съмъ най-сиромахъ. Ти какъвъ си?” Сегашнитѣ хора само дебнатъ и казватъ за нѣкого, че билъ царь, че билъ божество - какви велики хора! Та ние, съвременните хора, все отъ божества страдаме. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ божества! Никога свѣтътъ не е ималъ толкова богове, както днесь. И въ Индия има 35 милиона богове. А въ Европа има 250 милиона богове. Та всѣки единъ човѣкъ, който убива другиго, не е ли той Богъ, който си позволява това? Казва: „Азъ имамъ право да го убия.” Не е ли той божество? Всѣки единъ банкеръ, който по законъ ти взема и тѣ оставя голъ, не е ли той божество? И последниятъ стражарь, който може да тѣ насилва и малтретира, не е ли той божество? Единъ свещеникъ, който може да тѣ изпѫди отъ църквата, не е ли той божество? Майка ти и баща ти, които могатъ да тѣ изпѫдятъ, не сѫ ли тѣ едно божество? Казвате: „Знаешъ ли, че нѣма божество?” Много божества има, и то божества на насилие. Следователно подъ думата „божество” азъ разбирамъ едно сѫщество, което се опитва да примирява всичкитѣ противоречия. Идва и казва на всички други божества: „Слушайте, откажете се отъ вашитѣ мандати.” Когато срѣщна нѣкой гладенъ, той ми казва: „Стига да ме тъпчатъ хората.” - И той иска да стане божество.

 

Има една наука, която трѣбва да знаете, въ която хората нѣма да ви тъпчатъ и ще можете да бѫдете свободни. Онзи капиталъ, който Богъ е вложилъ въ васъ, вие трѣбва да знаете какъ да го употрѣбите. Всички ние страдаме отъ незнание какъ да употрѣбимъ своя капиталъ: своя умъ, чувствата си и волята си навреме. Ние чакаме да дойде нѣкой великъ човѣкъ. Дойде великъ човѣкъ, каже нѣкоя мисъль и следватъ разискванията. Единъ отъ английскитѣ проповѣдници привежда единъ смѣшенъ примѣръ. Питатъ го: „– Какво проповѣдва днесь? – Изнесохъ една беседа за духовнитѣ хора, за да покажа какъ китътъ погълна Йона.” Но и самиятъ проповѣдникъ се намѣрилъ въ трудно положение - взело му часъ и половина да държи Йона на повърхностьта, докато влѣзе въ корема на кита... Нѣкои казватъ, че като умре човѣкъ, съ него всичко е свършено. Други казватъ, че като умре, пакъ ще оживѣе - това е една друга, но крива философия. Трѣбва да се знае до какви граници е вѣрно това, което се говори. Ако азъ посадя това житно зърно на дълбочина колкото връхъ подъ земята, то нѣма да поникне. Но ако му туря отгоре само единъ или два пръста земя, то ще изникне. Ако измѣня този законъ, нѣма да изникне. Казваме за нѣкой умрелъ човѣкъ: ще възкръсне. Но при какви условия може да възкръсне? Всичкитѣ хора, които сѫ умрели, всѫщностъ не сѫ мъртви, защото ако тѣ умратъ, никога не могатъ да станатъ. Следователно въ тѣхъ е онази мощна, Божествена сила, която е и въ зърното, и въ кокичкитѣ, които могатъ да сѣдятъ 2 ÷ 3 мѣсеца посадени и следъ време да поникватъ. Онази мощната сила, която е вложена въ твоя умъ, онази мощна сила, която е вложена въ твоето сърдце и твоята воля - тази сила, турена при благоприятни условия, може да произведе резултатъ, какъвто искашъ. Следователно нѣкои отъ васъ трѣбва да умрете .

 

Нѣкои отъ васъ иматъ основната идея за Бога, нали? Подъ Богъ какво трѣбва да разбирате? Това е сборъ на всичкитѣ резултати. Сборъ на всичкитѣ мисли, сборъ на всичкитѣ чувства, сборъ на душата, на духа, сборъ на каквото искате въ свѣта. Той е сборъ на всичко. Вънъ отъ Него нищо не сѫществува. Следователно като казвамъ, че трѣбва да умрете , азъ разбирамъ този разуменъ актъ, въ туй единение вѫтрѣ - то е като въ океана, въ който ти ще влѣзешъ като една водна капка, въ него ти нищо нѣма да изгубишъ, всичко ще бѫде осѫществено. Въ него като влѣзешъ, ти ще се пречистишъ, ще се кооперирашъ съ Божествения животъ. Ще се стопишъ въ природата на Бога. Ние трѣбва да се върнемъ къмъ нея и колкото повече се приближаваме, повече се обезсилваме и усилваме. Следователно ние сме дошли до едно положение, дето сме се обезсилили. Философитѣ искатъ да ни убѣдятъ да вѣрваме въ Бога. Но тѣ искатъ да ни убѣдятъ по единъ неестественъ пѫть. Защото онзи, който тѣ убѣждава и онзи, който тѣ разубѣждава, и двамата вършатъ престѫпление. Да се отричашъ отъ туй, което е, е престѫпление, и да представишъ туй, което е, тъй, както не е, и то е престѫпление. Следователно необходимо е за човѣка въ крѫга на неговата мисъль да представи една истина тъй, както е, спорѣдъ както той я е разбралъ, понеже това е истина. Туй, което за менъ е най-важно и е съградило моя животъ, то ще съгради живота и на другитѣ хора. Ние не представяме всѣкога нѣщата, както сѫ. Хората иматъ едно желание, не че не искатъ да кажатъ истината. Азъ ви разбирамъ, влизамъ въ положението ви. Но нека кажемъ истината тамъ, дето трѣбва, и да не я кажемъ тамъ, дето не трѣбва.

 

Казва Христосъ: „Нѣма да угаси.” Силата на човѣка е въ това да не угаси доброто въ себе си, което сѫществува. Силата на човѣка е въ това да не загасва правата своя мисъль. Следъ нея ще дойдатъ отрицателни мисли. Откѫде се роди престѫплението на новитѣ хора? Има единъ такъвъ старовремененъ митъ: когато Богъ създалъ първитѣ хора, тѣ влѣзли като ученици въ училището. Жената избрала като специална наука ботаниката, да изучава растенията. Тогава Господъ се явявалъ всѣки день по веднъжъ, проповѣдвалъ имъ. Има единъ Господъ, който всѣкога се явява. Този Господъ, дето казалъ: „Адамъ да се занимава съ зоология, да изучава животнитѣ, а жената съ ботаника.” Като дошълъ до растенията и по-специално до забраненото дърво, Богъ разправилъ на Ева, че плодоветѣ на това дърво, на това растение, съдържатъ толкова голѣма отрова, че нѣма организъмъ на Земята, който да може да погълне тази отрова и да не умре. Следъ това Господъ я завелъ при Дървото на Живота и казалъ: „Отъ това дърво ще се храните. То съдържа онѣзи елементи, които вѣчно продължаватъ живота.” Дълго време тя мислила върху това и дошла до една критика въ себе си, искала да провѣри дали думитѣ на Господа сѫ вѣрни или не. Гледала този хубавия плодъ и си казвала: „Какъ е възможно този хубавия плодъ да съдържа качества да разрушава!” Нѣмала опитность, плашело я нѣщо. Вие ще кажете сега: „Така е, у човѣка винаги има любопитство, по естество човѣкъ е любопитенъ, съмнѣва се, на което пъкъ се дължи знанието му. Една подбудителна сила го тласка къмъ проучване.” Малко ще се спра и тогава ще ви приведа другъ единъ разказъ.

 

Явила се една комисия отъ жени при единъ старовремененъ царь, и тогава женитѣ сѫ търсили своитѣ права. Казватъ:

 

– Искаме да имаме и ние право сами да се управляваме.

 

– Може, може, на драго сърдце. Азъ отдавна мисля върху туй.

 

Донесълъ имъ две паници затворени и казалъ:

 

– Тия две паници ще държите затворени, нѣма да ги отваряте.

 

Взели тѣ паницитѣ, събрали се женитѣ и започнали да се питатъ какво има вѫтрѣ. Пита една, втора, трета. Казватъ:

 

– Два видимъ какво има вѫтрѣ, да отворимъ!

 

– Да не ни види нѣкой!

 

– Пакъ ще затворимъ. Никой да не знае.

 

Излизатъ въ една гора, скриватъ се, гледатъ да нѣма никой да ги наблюдава. Като отворили паницата делегаткитѣ, една птичка хвръкнала оттамъ.

 

– Ами сега! Какъ ще я хванемъ?

 

Затварятъ дветѣ паници и ги занасятъ на царя. Той ги пита:

 

– Де е птичката?

 

Дветѣ панички били тамъ, но птичката я нѣма. Сега като говоря тъй, нѣкой ще каже: „Вижъ какви сѫ женитѣ!” Въ този смисълъ любопитството не е лошо, то е детинщина, но така изпуснали птицата.

 

Сега да се върнемъ къмъ Ева, къмъ любопитството й. Гледала тя плода, но и отъ нея изскочиха птичкитѣ. И тогава хората изгубиха живота въ Рая.

 

Преди извѣстно време дойде при менъ единъ приятель и ми разправя една своя опитность. Тя е следната. Габровци иматъ такива едни солени риби, наречени косатъ. Единъ габровецъ му донесълъ такава риба, били донѣкѫде двамата вегетарианци, но му казалъ да си похапне малко солена риба. Хапналъ следъ това той грозде, ябълки. Следъ като ялъ, очитѣ му изпѫкнали отъ тази риба. Искало му сѫ да я хвърли, но я държалъ нѣколко дена. И като дошли баща му и майка му, казва имъ: „Похапнете си отъ тази риба.” Майка му, още по-умна, измива рибата и я изпържва въ тигана. По едно време идва баща му и вика: „Синко, майки ти умира!” Едва спасилъ майка си. Тази риба е отрова. Нѣма никакъвъ животъ въ нея. Въ нея има само излишна соль.

 

Та казвамъ сега: и Ева яде отъ плода, отъ солената риба яде. После каза: „Чакай да дамъ и на мѫжа си.” И двамата ядоха. И какво стана съ тѣхъ? Изгубиха онзи първоначаленъ животъ. И оттамъ насетне смъртьта влѣзе въ живота. Отрицателнитѣ сили си пробиха пѫть въ човѣшкото естество и всички хора, които дойдоха следъ тѣхъ, не можаха да направятъ бентъ, да спратъ това пропукване. И досега не е спряно. Тѣзи сили постоянно текатъ и разрушаватъ човѣка, не може да ги спре. Инженеритѣ не могатъ да турятъ бентъ на водопада, не могатъ да спратъ тия сили, и тѣ събарятъ, събарятъ... Тази вода е немислимо да се спре. Сега азъ искамъ да ви наведа до онази, истинската мисъль: никога не се занимавайте съ сила, на която вие не познавате закона! Занимавайте се съ сили, на които познавате закона. Когато вие ще правите какъвто и да е опитъ, трѣбватъ ви професори. Ако влѣзете въ една съвременна лаборатория и си позволите да правите каквото искате, ще претърпите такова фиаско, каквото никога не сте виждали. Най-виднитѣ химици и алхимици въпреки познанията си, и тѣ сѫ претърпѣвали неуспѣхи. Най-видниятъ химикъ отъ Англия си позволилъ да навлѣзе въ нѣкои отвлѣчени области на Природата, въ неговия кабинетъ, но по едно време почналъ да вижда какъ се пренасятъ неговитѣ шишета отъ единъ долапъ въ другъ. И какво става? Една сутринь го намиратъ мъртъвъ на пода. Има въ Природата извѣстни мисли, които моментално могатъ да умъртвятъ човѣка. Има извѣстни чувства, които могатъ въ даденъ моментъ да умъртвятъ човѣка. Има извѣстни постѫпки, които всѣкога могатъ да умъртвятъ човѣка. Пъкъ има въ Природата мисли, които могатъ и мъртвия да оживятъ. И три, и четири, и петь дена да е седелъ въ гроба, като положишъ рѫката си, ако имашъ дарбитѣ и знаешъ законитѣ, той веднага ще стане, ще възкръсне. Ще кажете: „Какъ?” Вие имате едно механично разбиране за нѣщата. Ако постѫпвате съобразно съ Божествения законъ, въ който Богъ работи, като разберетѣ Божествения законъ, Богъ веднага ще извърши туй, което искате, понеже законътъ е въ съгласие съ Неговата воля. Нѣкой пѫть се чудите за нѣщо какъ може да стане. Чудното е, че днесь хората сѫ се научили да убиватъ, но не сѫ се научили да възкресяватъ. Като говоря за възкресението, нѣкои дори казватъ: „Богохулство е това. Той си присвоява правото да възкресява хората.” Владици и попове казватъ: „Този безумецъ, този самозванецъ!” А като убивате нѣкой, нищо не бива да ви казватъ. Единъ като убива, трѣбва да има другъ да възкресява. Защо на единия човѣкъ се чудятъ, а на другия не? Какъ е възможно това? Нѣма никаква логика. Писателитѣ казватъ: „Убилъ го е”, а не казватъ: „Възкресилъ го е.” Като кажатъ „Възкресилъ го е” мислятъ, че е голѣмо величие. Колко хора има въ Европа, които сега възкръсватъ? Въ Европа има 120 милиона хора, които възкръсватъ. И всички онѣзи, които възкръсватъ, не се връщатъ на Земята. Тѣ не искатъ втори пѫть да умиратъ. Разбирате ли това? Единъ човѣкъ, който възкресява едното, той е въ състояние като се върне, да приказва съ тебъ, а следъ туй да престане да живѣе въ тази материална кѫща. Тя е мъртва. Материята е мъртви. И всѣки, който живѣе тамъ, той е мъртъвъ. Това е едната мъртва материя, всмукана съ всички отрови вѫтрѣ. Вие сте сензитивенъ и влѣзете въ нѣкой домъ, кѫдето двадесетъ години мѫже и жени сѫ живѣли въ нечистота, вие едва бихте могли да изтърпите. Ако човѣкъ остане да реди тамъ, трѣбва да има грамадна сила, за да издържи. Като почувства какво е мислила жената, какво е мислилъ мѫжътъ, всички престѫпления сѫ вѫтрѣ въ кѫщата!... И азъ се чудя не толкова за онова, което сѫ създали, азъ се чудя какъ е било възможно да живѣятъ въ тази кѫща! Та съвременниятъ свѣтъ: всички съвременни учреждения, всички здания, болници, затвори, които сега сѫществуватъ, съ изключение на нѣкои паметници, всичко туй трѣбва да се събори. Това е законъ. Когато Соломонъ съгради храма, той каза въ него постоянно да се слави Името Божие. Но колко пѫти се събаряше този храмъ и наново трѣбваше да го съграждатъ?! Защо? Защото свещеницитѣ опетняваха храма.

 

Не искамъ да оставя у васъ едно песимистично чувство, азъ само казвамъ истината. Но ако нѣкой каже истината, веднага мислите, че той е изменникъ. Че и вие, които убивате, сте изменници. Вие, които не живѣете добре съ жена си, съ братъ си и вие сте изменници. Живѣете ли единъ развратенъ животъ, вие сте изменникъ. Кое е онова, за което се петнятъ на Земята? Ако нѣкой изповѣдва една нова идея, ще бѫде нареченъ изменникъ, а другъ, който убива на бойното поле, ще му турятъ кръстъ за храбрость и ще кажатъ: „Той е герой, той е благодетель на човѣчеството.” Философия! Въ единъ християнски свѣтъ какъ ще приематъ всички християнски народи, че има единъ Богъ, единъ Учитель, едно вѣрую? Тѣ не сѫ въ състояние да разбератъ тази велика истина. Не само това, но казвамъ: само виднитѣ хора, писателитѣ - не всички, но мнозина отъ тѣхъ - мълчатъ и казватъ: „Ще му дойде времето.” Кога ще му дойде времето? Днесь трѣбва да се проповѣдва на всички майки и бащи, всички учители и свещеници трѣбва да подематъ този въпросъ, не само да служатъ за пари! Може да искатъ пари, ще имъ дадемъ колкото искатъ. Когато единъ човѣкъ дойде при менъ и проповѣдва тъй, както азъ, азъ за себе си не мисля. Ще му дамъ 4 милиона и ще го осигуря. Ама ще извърша единъ опитъ, не само да проповѣдва той, но да проповѣдва даромъ. Но при менъ даромъ нѣма. Даромъ се проповѣдва за мъртвитѣ хора, за живитѣ хора нѣма даромъ. Не ни трѣбватъ ковчези да ни погребватъ. Азъ казвамъ: долу вашитѣ ковчези! Ще турятъ на нѣкого кръстъ на гроба - казвамъ: долу кръстоветѣ! Тия хора сѫ живи! Азъ не съмъ за това да поливатъ гробоветѣ на хората, да имъ държатъ надгробни речи. Нека излѣзатъ тия хора да кажатъ истината. Нека мъртвитѣ да станатъ и да кажатъ: „Въ онзи свѣтъ има свѣтлина, има наука.” Ако тия хора искатъ да заслужатъ нашето уважение и почитание, нека дойдатъ и кажатъ какво има тамъ. Чудни сѫ хората, когато говорятъ, че вършатъ чудеса. Могатъ да ги вършатъ, това е извратена философия. Чудно е, че кръстътъ на единъ човѣкъ можелъ да върши чудеса, а светията не можелъ да върши. Светията и самиятъ човѣкъ, който има духъ и велика мисъль, не можелъ да извърши чудо! Нѣкой ще каже, че така не се говори, че трѣбва да се зачитатъ традициитѣ на свѣта. Има свещени традиции. Азъ съмъ за традициитѣ, които Божествениятъ свѣтъ е установилъ: традициитѣ на Великия безсмъртенъ Животъ. Азъ съмъ за традициитѣ на едно Велико Знание, което дава свѣтлина. Азъ съмъ за традициитѣ на онова велико, благородно чувство, което съживѣва хората. Азъ съмъ за братството, за сестринството, за приятелството; за всичко онова, което е хубаво. Азъ не признавамъ никакви други традиции извънъ тия свещени традиции. Вие вървите по единъ кривъ пѫть и вашитѣ сетнини ще бѫдатъ гибелни. Не че азъ го казвамъ, азъ го зная. И онзи, който не проповѣдва така Истината, той самъ ще се отрови. Ако спра да говоря Истината, азъ ще се отровя. Ако ти спрешъ само за единъ моментъ и се поколебаешъ да кажешъ Истината, ти си мъртъвъ. Смъртьта ще влѣзе въ тебъ, ако ти за единъ моментъ само се откажешъ да проявишъ божествената Истина. Ако ти за единъ моментъ се поколебаешъ да бѫдешъ свободенъ, ти си въ областьта на Смъртьта. И като идешъ тамъ, кажешъ: „Нима може да ме убиятъ!” Та нима свѣтиитѣ и мѫченицитѣ не ги биеха? Поне иматъ единъ мѫченикъ въ сегашната християнска история. Христосъ е единъ мѫченикъ, който говори на своитѣ ученици. Той говори 40 дни съ тѣхъ, дава наставления. Сега ще дойдатъ да питатъ какъ се е явявалъ Христосъ, като сѫ били затворени братята. Щеше да ми бѫде по-чудно, ако не се явяваше, менъ ни най-малко не ме учудва това какъ се е явявалъ. Онѣзи, които нѣматъ вѫтрѣшно знание за много нѣща, ще се чудятъ. Мнозина сѫ идвали при менъ съ обръщението: „Учителю благи.” Казвамъ като Христосъ: „Благъ е само Богъ.” Искамъ да кажа на такъвъ човѣкъ: „Ти Бога въ себе си не си разбралъ, че менъ ще разберешъ! Ти онова, което Богъ ти е далъ - твоя умъ, твоето сърдце, твоята душа, твоятъ духъ - ти тѣхъ не си разбралъ, на тѣхъ не служишъ, че си дошълъ сега на менъ да казвашъ: „Учителю благи!” Това е лъжа! Ако азъ ти кажа; „Ти си много добъръ човѣкъ”, какво искамъ да кажа съ думитѣ „много добъръ”? Доброто у тебъ - това е единъ актъ на сила, съ която ти трѣбва да разсѫждавашъ въ дадения случай. Доброто не е отвлѣчена мисъль. Любовьта не е само едно чувство. Това е една мощна сила въ свѣта, която действа навсѣкѫде. Тя е магическа сила. Нѣма по-голѣма отъ нея! Но тя има само единъ законъ, чрезъ който работи: това е законътъ на Истината. Ако ти не разбирашъ Истината, Любовьта при тебъ никога нѣма да припари. Ти може да кръщавашъ всичко, което чувствашъ, че е любовь, но то е само едно условие. Истината - това е образъ на човѣка. Това е първиятъ образъ, въ който царува неговиятъ умъ. Първиятъ образъ, въ който царува неговиятъ духъ, той е първиятъ образъ на Истината. Питате: „Какво нѣщо е истината?” Истината е такова нѣщо, че като си голъ и треперишъ зимно време, тя като дойде при тебъ, ще тѣ облѣче съ най-хубавитѣ дрехи, съ които единъ ангелъ може да бѫде облѣченъ. Ако си боленъ, имашъ една болѣсть, отъ която не можешъ да се излѣкувашъ, и ако ти влѣзешъ въ тази Истина, веднага болѣстьта ти ще изчезне, ще се намѣришъ здравъ. Ти може да си най-голѣмиятъ невѣжа, хиляди години да се учишъ, но като дойде Истината, веднага ще имашъ Знанието, ще разбирашъ това, което е въ тебъ и това, което сѫществува извънъ тебъ. Това носи Истината. Но тази Истина е прогресивна, тя се развива; и нѣма да кажешъ: азъ всичко зная. Всичко знаешъ въ дадения случай, но понеже Истината е вѣчна, безбройни сѫ моментитѣ на докосването до нея, царството на разбирането й е безконечно. И когато разберешъ, когато постигнешъ разбиране, въ тебъ нѣма да има желание да отидешъ нагоре, но ще имашъ желание да отидешъ да помагашъ на онѣзи, страдащитѣ, да вървишъ въ пѫтя на Истината, на Любовьта.

 

Казва се въ стиха: „Нѣма да угаси.” - Нѣма да угаси Любовьта, нѣма да угаси онова Божествено състояние, нѣма да угаси Божествената свобода и Истината въ твоята душа. Това е капиталъ, съ който ти трѣбва да разполагашъ. Всички, които ме слушате, трѣбва да знаете, че Любовьта трѣбва да е единъ капиталъ, нѣщо, което да не се колебае. Вие трѣбва да бѫдете като единъ милионеръ, който разполага съ сто милиона английски лири стерлинги. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да бѫда богатъ.” Така не се говори. Ти трѣбва да изберешъ едно отъ дветѣ положения: или трѣбва да бѫдешъ много богатъ, или много сиромахъ, Въ най-голѣмата сиромашия у тебъ ще се зароди жажда за богатство, че то като дойде, ще знаешъ по-добре какво да правишъ съ него. А пъкъ като се освободишъ отъ всичкото богатство, което имашъ, да слѣзешъ въ низинитѣ, да видишъ какво е произвело твоето богатство. Трѣбва да посѣешъ навънъ туй знание, което имашъ.

 

Ние искаме сега да дойде Христосъ на Земята. Че това е външно любопитство! Нѣкой момъкъ иска да види нѣкоя хубава мома - не да види душата й, не да види нейното благородно сърдце, а иска да види нейното лице. Това е единъ фактъ. Следъ като я види, казва: „Видѣхъ, като другитѣ е и тя.” Като дойде Христосъ днесь и види нашата мома - съвременната цивилизация - какво ще намѣри Той? Тази мома е съ вапсани устни, съ вапсано лице, съ вапсани коси, съ вапсани страни, съ изгладени нокти, ще го посрѣщатъ съ фракове и съ всичкитѣ най-изискани маниери. Всичко е лъжа, фалшъ! Гледамъ отстрани съвременнитѣ хора, какъ манкиратъ. За примѣръ: веднъжъ гледахъ едно дете, което слушало какъ свири голѣмъ виртуозъ, че то взело една дъска и се навежда надѣсно, налѣво, свири ли, свири на дъската. Има движенията донѣкѫде, но гласътъ го нѣма. И ние сега, на тази мъртва дъска, се мѫчимъ да свиримъ, но никакъвъ гласъ не излиза. Гласъ, гласъ трѣбва да се изкара! Казвашъ: „Азъ имамъ сърдце.” Съжалявамъ, че имашъ сърдце. Какво може да излѣзе отъ твоето сърдце? „Азъ имамъ умъ.” Какво може да излѣзъ отъ твоя умъ? „Азъ имамъ душа.” Какво може да излѣзе отъ твоята душа? „Азъ имамъ духъ.” Какво може да излѣзе отъ твоя духъ? Менъ не ме интересува какво знаешъ, но какво можешъ да направишъ. Азъ съмъ срѣщалъ нѣкои, които сѫ свършили консерватория; казвамъ: Я ми попей малко! – „Не съмъ разположенъ. Пъкъ и въздухътъ отвънъ ще пречи.” Който знае да пѣе, не се страхува, въздухътъ познава пѣвеца. Като дойде този пѣвецъ и въздухътъ се измѣня, времето става хубаво. Като дойде нѣкой, който не знае да пѣе, времето се разваля, казва: „Не ти позволявамъ да пѣешъ.” Казвамъ: на онѣзи пѣвци, които знаятъ да пѣятъ, дайте ходъ на тѣхъ. А на ония, които не знаятъ да пѣятъ, не имъ давайте ходъ!

 

Азъ не искамъ да оставате съ мисъльта, че нѣма нищо добро въ васъ. Казвамъ: вие сте много добри, но не сте пробудили вашата доброта. Вие сте много умни, но не сте пробудили вашия умъ. Вие сте гениални, но не сте пробудили вашата гениалность. Вие сте отлични музиканти, но никога не сте свирили. Ако се изправите, то е другъ въпросъ. Човѣкъ въ живота си трѣбва да има поне единъ случай, единъ примѣръ, дето той е проявилъ Великото, мощното въ свѣта. Знаете ли какъвъ е моятъ идеалъ за живота? Да ви преведа на вашъ езикъ. Като срѣщна една млада, 19-годишна мома, да ми стане приятно, но никога да не влѣзе въ ума ми една отрицателна мисъль; да се зарадвамъ, че виждамъ единъ ангелъ, изпратенъ отъ Бога, пъкъ и тя да вижда въ моето лице, че е изпратенъ отъ Бога единъ човѣкъ, който я посрѣща на пѫтя. Никаква друга мисъль. И ти, като се приближишъ съ единъ свещенъ трепетъ, да не внесешъ никаква отрицателна мисъль въ душата на 19-годишната мома. Като тѣ види тази мома, да се не засрами. Щомъ тя се засрами, ти си грѣшенъ човѣкъ. Щомъ не се зарадва, тя се е уплашила. Щомъ се засрами, идеалътъ на момата се е принизилъ. За срама азъ имамъ следното психологично разбиране: срамътъ, това е единъ предвестникъ на най-малкия грѣхъ, който едва могатъ да видятъ ангелитѣ. Ако тази 19-годишна мома се засрами, тя е видѣла идването на този грѣхъ, който единъ день може да произведе и самата смърть. Значи като се засрамишъ, да се пазишъ, че неприятельтъ ти е близо. А безсрамието значи, че грѣхътъ е влѣзълъ и е станалъ гражданинъ въ твоето царство. Когато грѣхътъ иде при насъ, тогава срамътъ е при нозетѣ ни.

 

Та Христосъ казва: „Нѣма да угаси...” Питате: „Какъ ще се оправи свѣтътъ?” И все чакате Христосъ да го оправи. Но ако ние не разбираме Христовото учение, ако ние не разбираме туй, което е въ Бога, ако ние не се съединимъ съ Него, какъ ще се оправи свѣтътъ? Колко истини има сега въ Европа? Франция, Русия, Германия - всѣки единъ по своему разбира истината. Всѣка държава има свой начинъ на управление, всѣки иска да тури редъ и порядъкъ. Но попитайте народитѣ, които сѫ въ тази държава, доволни ли сѫ. Не сѫ доволни отъ порядъка, нито отъ законитѣ. Туй, което нареждатъ законитѣ, би трѣбвало да е справедливо. Справедливость трѣбва да има, благородство трѣбва да има въ постѫпкитѣ, трѣбва да бѫдемъ скромни. Истината не може да бѫде приложена въ нейната пълнота, докато нѣма нужното разбиране.

 

„Нѣма да угаси...” Не само не трѣбва да се угаси, но туй чувство за правда и истина трѣбва да се разпалва. Ние постоянно седи мъ на една отрицателна позиция и при това очакваме всѣки день да ни се внесе новъ капиталъ. Засега се изисква този капиталъ, съ който разполагаме, да се вложи въ действие. Всички вие трѣбва да направите единъ опитъ. Ако въ свѣта има 12 души праведни, които могатъ да обърнатъ по единъ човѣкъ въ година къмъ Господа, и на другата година всичкитѣ двадесетъ и четири обърнатъ още по единъ, по този прогресивенъ начинъ въ триста години цѣлиятъ свѣтъ щѣше да бѫде обърнатъ. А ние седи мъ и чакаме Господъ да оправи свѣта. Действително Господъ го е оправилъ и продължава да го оправя, тъй както желѣзарьтъ оправя една изкривена ось: трака, чука, но бой има. Това оправѣне съвсѣмъ не е нѣщо ново. Въ всѣка война Господъ оправя свѣта; въ всѣко земетресение, въ всѣка епидемия Господъ оправя свѣта; въ всичкитѣ раздори въ кѫщи Господъ оправя свѣта; въ всичкитѣ убийства Господъ все оправя свѣта. Ако така се разбира оправянето, то е само изразходване на излишна енергия. Като страдаме, Господъ ли страда или ние страдаме? Всички съвременни страдания сѫ отъ нереализирани идеали.

 

Ще ви представя единъ митъ. Следъ като създалъ хората на Земята, Господъ рѣшилъ да имъ създаде и помощници. И създалъ отъ рода на мухитѣ другъ родъ мухи, не сегашнитѣ (и мухитѣ сѫ се изродили при грѣхопадението, и тѣ сѫ слѣзли надолу). Тази муха, създадената тогава, била много хубава, красива мома. Далъ й Господъ да направи едно добро и й казалъ следъ като го направи, да се върне при Него. Тя тръгнала. Минала покрай единъ паякъ - най-красивия момъкъ - който й рекълъ:

 

– За пръвъ пѫть виждамъ такова хубаво лице като твоето! Сърцето ми трепти! Ето ти едно огледало да се видишъ. Азъ никога не съмъ виждалъ такова красиво лице!

 

– Бихъ желала да дойда при тебъ, но Господъ ми е зарѫчалъ като отивамъ да изпълня една Негова зарѫка, никѫде да не се спирамъ, та като се върна, тогава ще се огледамъ въ твоето огледало.

 

– Бързай, колкото можешъ, по-скоро да дойдешъ, да се върнешъ като си свършишъ работата!

 

Знаелъ Господъ какъвъ капанъ й крои този паякъ - издигнала се една буря, че му развалила паяжината. И мухата, като се върнала, не могла да намѣри паяка и огледалото му, и си казала: „веднъжъ въ живота си рѣшихъ да се огледамъ и не можахъ. Изгубихъ случая!” Затѫжила се тя, че не могла да се огледа... И всички вие сега тѫжите, че не можете да се огледате. По-добре е да не се оглеждате въ паяковото огледало. Азъ харесвамъ тази муха, че е свършила работата си, затова намирамъ, че мухата е много умна. Мухитѣ сѫ възпитатели на млѣкопитаещитѣ: като сѣдне нѣкое животно, мухата идва и казва: „Хайде да работишъ!” и ще го ухапе. То маха съ опашката, съ рогата, съ главата и най-после казва: „Не може, ще стана.” Като иде да работи, мухата казва: „Така е, съ мързелъ нищо не става, ще идешъ да работишъ!” Всичкитѣ наши нещастия въ свѣта - това сѫ паяжини, това сѫ огледала, въ които ние се оглеждаме. Искате да станете силенъ човѣкъ - това е едно огледало. Искате да станете богатъ човѣкъ - това е огледало. Искате да станете професоръ, да се издигате - това е огледало. Искате да станете владика, това е огледало. Искате да станете знаменитость - това е огледало. Сѫщественото е, което Богъ е вложилъ въ насъ. За него имамъ само единъ изразъ: онзи изворъ, който извира, изпълнява своята длъжность навреме. А онази вода, която е налѣта въ шишето, нея я разливатъ налѣво и надѣсно. И нашиятъ животъ мяза на такова наливане и разливане на шишето. Всички ние трѣбва да приличаме на извори, които текатъ свободно. Сега, не искамъ да кажа, че вие не течете, но у васъ се заражда по нѣкой пѫть едно вѫтрѣшно недоволство, изпадате въ какви ли не противоречия. Разрешавате онѣзи капитални въпроси за вашето битие, за вашето отношение къмъ причина и последствие, къмъ любовьта, къмъ смъртьта. Не да бѫдете играчка на Смъртьта, но като дойде, вие кажете: „Нѣма да си подложа главата!” Виждали ли сте какво става, когато светията срѣщне Смъртьта? Азъ да ви кажа какво става. Понеже Смъртьта има високо самомнение, като хване единъ светия, казва му: „Какви по-велики хора съмъ налагала!” И го завежда до границата на онзи свѣтъ да го тури въ затвора. Но светията я блъсне така, че тя се търкулне и падне. Той се освободи, а тя негодува: „Нахалникъ!” Но той й казва: „Светията нѣма да туряшъ въ затвора! Това е волята Божия!” Удари два юмрука да се търколи Смъртьта! Ако тя успѣе да тѣ внесе вѫтрѣ въ затвора, ти не си никакъвъ светия.

 

„Нѣма да угаси.” Този светия не угасва. Той знае, че е силенъ. Той се е приготвилъ за този моментъ. Смъртьта трѣбва да разбере, че той не е като другитѣ. Този е моментътъ, въ който той показва силата си, че свети. Та казвамъ: всички трѣбва да бѫдете готови за този моментъ. Въ онзи, крайния моментъ човѣкъ трѣбва да се покаже какъвъ е. Капиталътъ, който Богъ е вложилъ въ вашата душа, въ критиченъ моментъ ще го покажете. Знанието на всички философи и поети върши много хубава работа. Знанията, които сѫ вложени въ вашата душа, това сѫ условия. Тѣ трѣбва да се развиятъ, за да бѫде всѣки отъ васъ единъ великъ Божи служитель.

 

Свободата започва съ знанието и най-после иде любовьта. Майката трѣбва да роди детето си, трѣбва да го учи, следъ туй ще се яви у него съзнанието, че майка му го обича. Въ този редъ на нѣщата свободата ще се яви първа. Ти не може да освободишъ единъ човѣкъ, който не е роденъ. Той не може да обича, докато не го освободишъ. Ние обичаме Бога, понеже единственото Му желание е да ни освободи. Отъ какво? Отъ всички условия на смъртьта. Той казва: „Въ свѣта нѣма да седи шъ малодушенъ въ каквото и да е отношение!” Защото Земята е едно училище за децата. Ние дълго нѣма да останемъ тукъ. Този редъ и порядъкъ на Земята, той трае две хиляди години, повече не може. Сегашната култура е на края си. Иде нѣщо хубаво, велико, за което ние се готвимъ. Смъртьта е единъ начинъ за пречистване отъ всички стари разбирания, съ които ние трѣбва да ликвидираме. И да влѣземъ въ невидимия свѣтъ съ запалена свещъ. Азъ наричамъ човѣкъ този, у когото тѣзи три Божествени добродетели сѫществуватъ: разбирането на Любовьта въ всички области на живота, разбирането на Мѫдростьта и Знанието въ всички области на живота и разбирането на Свободата. Да бѫдемъ свободни въ всички свои прояви, тъй щото да не виждаме въ себе си никакво противоречие. Азъ зная, ще се зароди въ вашия умъ мисъльта да знаете много. Може да знаете, но вие не можете да осмислите знанието, да се ползвате отъ него, да го приложите, ако не допуснете любовьта въ себе си. Какъ си представяте любовьта? Любовьта се изявява въ всички сѫщества, които сѫ безсмъртни. За да дойде любовьта у васъ, трѣбва да дойде едно сѫщество, което е безсмъртно, едно сѫщество, което е чисто, единъ ангелъ въ васъ, и тогава и вие ще бѫдете безсмъртенъ. Той ще ходи съ васъ и вашиятъ пѫть навсѣкѫде ще бѫде отворенъ. Това е Любовьта. Тя не е сила като електричеството. Тя като дойде и електричеството, и магнетизмътъ ще потекатъ. Любовьта е най-разумното сѫщество. Богъ е Любовь. Той има такова знание и богатство, което съ нищо не може да се сравни. Той може да повдигне Земята на рѫцетѣ си. Туй сѫщество е въ сила да направи каквото пожелае. Туй сѫщество е въ сила да събере Земята въ единъ лѣшникъ. Това какъ ще го разберете? То не може да се разбере, то се предполага. И опитъ не може да се направи. Могатъ да се разбиратъ понятията. За да разберешъ Земята, тази голѣма Земя, трѣбва да я направишъ малка. Опитвали ли сте нѣкога да я обхванете? Имате ли ясна представа за Земята, че е валчеста? Въ ума ви да изпѫкватъ всичкитѣ морета, океани, острови, а сѫщо и всичкитѣ буболечици. Кой отъ васъ е правилъ такъвъ опитъ? Това е познание. Познание е въ ума си да обхванете всичко въ едно. И да знаете въ коя область сѫ тѣзи или онѣзи планини, и какви сѫ. Това е знание. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ, както турцитѣ, които не искатъ да мислятъ: акълъ зараръ. Турцитѣ като не искатъ да мислятъ, казватъ: седемь ката нагоре, седемь ката надолу. Тѣ обичатъ да преувеличаватъ. Въ турско време единъ турски бей казалъ на единъ български свещеникъ, че султанътъ ималъ „бинъ билионъ аскеръ.” Свещеникътъ му рекълъ: „Това да сѫ орѣхи, пакъ не може да се събератъ въ вашата държава!” Толкова милиона войници да ги нахранишъ, това е едно грамадно число. И въ съвременната култура има много нѣща измислени и преувеличени. Нѣкой пише една книга. Но тази книга, ако съдържа Истината, умрелъ човѣкъ може да възкреси. Или боленъ човѣкъ като я прочете, да оздравѣе. Въ Истината човѣкъ се обновява и възкръсва. Казвате, че трѣбва да стане корененъ превратъ. Единъ англичанинъ за много работи питалъ Ганди и най-после го запиталъ откога има тѣзи идеи. Ганди отговорилъ, че две книги му направили силно впечатлѣние: на единъ английски писатель и на Толстой; като ги прочелъ, той измѣнилъ живота си. Англичанинътъ работѣлъ въ фабрика и печелѣлъ на година по два милиона. Следъ като разбралъ смисъла на живота, всичко раздалъ на бѣднитѣ хора и започналъ да изпълнява програмата на Ганди. И той, Ганди, му показалъ съ какво се храни - малко и много скромно се е хранелъ, дни наредъ взималъ само по единъ плодъ на день. Превратъ трѣбва да стане въ твоята душа. Ако ти не се освободишъ отъ тѣзи два милиона, ако ти не се освободишъ отъ сегашната храна, която ядешъ, какъ ще влѣзешъ въ Царството Божие? Може, следъ десеть хиляди години, разбира се, но не по-рано... Едно друго негово меню: или малко козе млѣко, или 4 круши на обѣдъ, десеть грама бадемово масло и вечерь пакъ козе млѣко, хлѣбъ не употрѣбявалъ. Това, което Ганди яде, не можемъ да туримъ като примѣръ за единъ европѣецъ, но казвамъ, че ние може да си направимъ едно отлично меню, при което да има по-малко излишъци. Сега отъ сутринь до вечерь ние мислимъ какво ще ядемъ, какво ще се прави следъ 20 години, въ бѣднотия ще умремъ, голи и боси ще ходимъ... Азъ въ България съмъ срѣщналъ само единъ бѣденъ, който ми хареса. Босъ и голъ го срѣщнахъ и той ми се усмихна, и азъ му се усмихнахъ. Казва ми: „Благодаря, откакъ обосяхъ, азъ оздравѣхъ. По-рано все изстивахъ, а сега не изстивамъ, по-рано имахъ шумъ въ главата, сега както ме виждашъ, съ кърпени гащи съмъ, но съмъ здравъ и въ главата ми нѣма шумъ.” Вървимъ съ него и се разговаряме. Следъ като му говорихъ за обикновени работи, казвамъ му: Азъ се радвамъ, че ти си намѣрилъ спасителния пѫть въ живота. Ако ти даде нѣкой нѣкои хубави дрехи и обувки, нѣма ли да ги облѣчешъ и обуешъ? Той ми се поусмихна малко и казва: „Може само когато ходя на представление, защото ако влѣза въ туй общество босъ, това ще внесе смущение, ще наруши реда. Но щомъ излѣза оттамъ ще ходя както сега. Азъ съмъ доволенъ за себе си, не искамъ ни най-малко да наложа своето убѣждение на другитѣ.” Казвамъ: Ето единъ човѣкъ, който е доволенъ. Както виждашъ, азъ съмъ хубаво облѣченъ сега, но отивамъ на концертъ. Следъ това ще отида на театъръ, на журъ-фиксъ, следъ това на беседа, че ако си свърша работата и азъ ще хвърля обуща, шапка, гологлавъ ще остана. - Разбираме се двамата.

 

Естествениятъ, чистиятъ, свѣтлиятъ животъ, който внася хубавото, красивото въ живота, това е смисълътъ. Да се разбираме, да сме готови въ даденъ случай ако срѣщнемъ този, бѣдния човѣкъ, да влѣземъ въ неговото положение и той да влѣзе въ нашето положение. Той като ме види, да не каже: „Колко хубаво е облѣченъ този човѣкъ!” Азъ съмъ виждалъ хора хубаво облечѣни - нищо не казвамъ. Като видя този, бѣдния, радвамъ се, приятно впечатлѣние ми прави. Идея има въ него. Азъ го зная, че той не е толкова бѣденъ, колкото се представя.

 

„Свѣщило запалено нѣма да угаси.” Азъ желая вие свѣщитѣ си да не угасите и дето минавате, палете свѣщитѣ.

 

„Благословенъ Господъ, Богъ нашъ”

 

Добрата молитва.

 

8. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 15 ноември 1931 г., София, Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×