Jump to content
Ани

1931_10_04 Да се облѣчете съ новия человѣкъ!

Recommended Posts

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932).

Том I. Бургас, 1992.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Да се облѣчете съ новия человѣкъ!

 

„И да се облѣчете съ новия человѣкъ, създадения по образа на Бога въ Правда и въ свѣтость на Истината.(Послание к Ефесѣномъ, 4:21)”

 

„Отче нашъ”

 

„Въ начало бѣ Словото”

 

Ще прочета 4 гл. отъ „Послание к Ефесѣномъ”.

 

„Милосърдието е градина райска”

 

„И да се облѣчете въ новия человѣкъ, създадения по образа на Бога въ Правда и въ свѣтость на Истината.” Апостолитѣ на християнската църква сѫ турили тази идея въ малко по-достѫпна за тогавашнитѣ християни форма, въ образна форма. „Да се облѣчемъ въ новия човѣкъ.” Новиятъ човѣкъ не е една нова дреха, въ която можемъ да се облѣчемъ. Казано е фигуративно: за стария човѣкъ да се съблѣче, а за новия човѣкъ да се облѣче. Природата има единъ образенъ езикъ, който трѣбва да се разбира. Тя никога не си служи съ конкретенъ езикъ, за да каже на човѣка, че това е така или иначе. Ние казваме, че Природата говори, но това е фигуративенъ езикъ. Тя не ни говори както нѣкой човѣкъ би ни говорилъ, тя ни говори по свой особенъ начинъ и ние разбираме, че тя ни казва нѣщо.

 

Христосъ е турилъ тази идея въ друга форма, като казва: „Ако се не родите изново отъ Духъ и вода, не можете да влѣзете въ Царството Божие.” Защо трѣбва да се роди човѣкъ? Защо трѣбва да се облѣче въ новия човѣкъ? За да влѣзе въ Царството Божие. При сегашния животъ, който имаме, насъ ни очаква едно отъ най-голѣмитѣ страдания, каквото даже не сте си въобразявали. Каквото и да си мислите, но трѣбва да знаете, че задъ тѣзи временни наслади, които ви се даватъ, седи  такава една примамка на страданието, каквато вие даже и не сте сънували. Тази идея е представена много хубаво въ разказъ отъ единъ виденъ писатель, а много по-рано е представена като митъ въ древната митология.

 

Единъ пѫтникъ, който билъ адептъ, тръгналъ по свѣта да изучава окултнитѣ науки. Той билъ посвѣтенъ, неговиятъ Учитель го изпратилъ въ пустинята да изучава тайнитѣ науки, да изследва тайнитѣ на природата. По едно време въ пустинята започналъ да го преследва единъ червенъ бикъ съ голѣми и силни рога. Като го видѣлъ, човѣкътъ разбралъ, че нѣма да може да се бори съ него, бикътъ ще го смачка и ще остане дѣлото му незавършено. Той хукналъ да бѣга, а бикътъ подирѣ му. Най-после намѣрилъ единъ кладенецъ и видѣлъ, че по стѣнитѣ му израснала една шубрачка. Заловилъ се за тази шубрачка и увисналъ въ кладенеца; турилъ краката си на стѣнитѣ на кладенеца и така останалъ извѣстно време. Бикътъ обаче останалъ отгоре. По едно време човѣкътъ вижда, че по стѣнитѣ на кладенеца пчелитѣ оставили малко медь. И като огладнѣлъ, започналъ да лиже отъ този медь като си казвалъ: „Слава Богу, че има малко медецъ да си хапна.” Следъ това забелязва, че по стѣнитѣ на кладенеца полазватъ две мишки - едната черна, а другата бѣла - и започватъ да прегризватъ дървото, на което се държалъ.. Като погледналъ надолу въ кладенеца, забелязалъ единъ голѣмъ драконъ и разбралъ, че ако падне, той веднага ще го излапа както трѣбва. Като се видѣлъ въ това положение, човѣкътъ си казалъ: „Господи, изпаднахъ въ много тежко положение!” Отгоре седи  бикътъ, отдолу драконътъ, змѣятъ, а отстрани мишкитѣ прегризватъ дървото, на което той се е хваналъ. Казвамъ: тази задача седи  още неразрѣшена. Васъ ви гони сѫдбата и вие сте се хванали за дървото, което мишкитѣ прегризватъ, а змѣятъ ви чака отдолу, бикътъ пъкъ отгоре. По този начинъ вие ще паднете въ устата на змѣя. Дали сте грѣшници или праведници, вие ще паднете въ устата му.

 

Сега нѣкои ни убѣждаватъ, че онѣзи, които сѫ грѣшни, змѣятъ ще ги сдъвче хубаво и ще ги изхвърли навънъ. А тѣзи, които сѫ праведни, месото имъ е толкова твърдо, като кости, че зѫбитѣ на змѣя ще се счупятъ и той ще ги изплюе навънъ, не ще може да ги изяде.

 

Ще ви приведа единъ другъ митъ, да видите какъ именно праведниятъ ще се спаси. Когато Господъ създавалъ свѣта, създалъ много животни, докато дошълъ най-после и до човѣка. Той създалъ най-първо вълка. Вълкътъ билъ лѣвентъ момъкъ, герой, снаженъ, мускулестъ и много красивъ, при това съ отличенъ умъ. Богъ го създалъ такъвъ, за да може да работи. Сѫщевременно създалъ и овцата, като отлична, красива мома, която да тъче, да изработва разни платове, съ които хората да могатъ да се обличатъ. Вълкътъ, като миналъ покрай нея, харесалъ я и казалъ: „Видѣхъ една много добра другарка, искамъ да се задомя за нея.” Господъ му казалъ: „Много добре, но пази другарката си!” „Ще я пазя като писано яйце.” Той не казалъ истината, защото въ душата му се таила една скрита мисъль. И още първата вечерь на любовната си срѣща той я опапалъ, както се опапва кокошка. Тогава отишълъ при Господа и Му казалъ: „Отиде си възлюбената ми, скри се нѣкѫде, напусна ме.” Господъ не му казалъ, че знае де е неговата възлюбена. Но овцата оживѣла въ него вѫтрѣ и той се видѣлъ въ чудо, хвърлялъ се, ровилъ земята отъ мѫка, докато най-после тя излѣзла отъ устата му пакъ цѣла, неповрѣдена. Той видѣлъ, че не може да изяде това, нѣщо. Тогава пакъ отива при Господа и казва: „Господи, тя се скрила вѫтрѣ въ менъ и докато излѣзе, щѣше да ме умори. Господъ му отговаря: „Дръжъ си устата затворена.” И сега още вълкътъ все говори за това, което Господъ не му казалъ. Наистина, Господъ не му казва: „Ти изяде Овцата”, но му казва една Истина: „Пази я, тя ще се върне, и дръжъ устата си затворена.” Вълкътъ не може да изяде тази овца, тя излиза навънъ отъ неговата уста.

 

И сега, казвамъ, че въ свѣта има промисъль. Въ този Божественъ промисъль едни вѣрватъ, а други не вѣрватъ. На мнозина животътъ се вижда като нѣщо случайно, като че има въ него нѣкакъвъ произволъ. Привидно е така, има нѣкакъвъ произволъ, но за мѫдрия човѣкъ не е така. Той ще види, че въ свѣта има извѣстенъ редъ и порядъкъ. Така е и за всѣки, който разбира - той вижда навсѣкѫде редъ и порядъкъ. И въ Природата сѫществува единъ редъ и порядъкъ, сѫществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пъкъ на република. Нѣкои видни окултисти го кръщаватъ съ името „Синархия”, а въ Евангелието го наричатъ съ името „Царство Божие”. Подъ думата „синархия” ние разбираме най-разумнитѣ хора въ свѣта, които сѫ се докоснали до тайнството на живота, които сѫ минали презъ редъ изпити, завършили сѫ своята еволюция и наистина могатъ да се нарѣкатъ „хора”, а не които нищо не знаятъ.

 

Та казвамъ: понѣкога се повдига въпросътъ какво управление да има човѣкъ. Монархическото управление у човѣка се представя чрезъ главата, теократичното - чрезъ дробоветѣ и дихателната система, а демократичното - чрезъ стомаха. Монархията води своя произходъ отъ бащата, теокрацията води своя произходъ отъ майката, а демокрацията - отъ синоветѣ и дъщеритѣ. Или: бащитѣ създадоха монархията, майкитѣ - теокрацията, а синоветѣ и дъщеритѣ създадоха демокрацията. И понѣкога ме запитватъ кое управление е идеално. Казвамъ: като съединитѣ монархията, теокрацията и демокрацията въ едно, вие приблизително ще имате едно управление, подобно на това въ Природата: това Божествено управление, което наричатъ синархия. При туй не трѣбва напримѣръ да дойде монархическото управление и да изхвърли теократичното или обратно. Всички управления трѣбва да функциониратъ едновременно, така е и въ Природата. Обаче въ обществения животъ не е така, въ индивидуалния животъ на хората не е така. Външностьта представя външния човѣкъ. Това, което става вънъ отъ хората то временно отдалечава умоветѣ. Много пѫти ние се самоизмамваме мислимъ, че като се изправи свѣтътъ, това ще ни помогне нѣщо. Това е едно заблуждение. Като се говори, че свѣтътъ трѣбва да се оправи, това подразбира, че отношенията, които сѫществуватъ между хората и Бога, както и помежду имъ, не сѫ още прави. Това не значи, че и Природата не е права. Нима ако нѣкой баща е оставилъ голѣмо наследство на своя синъ, а той се предава на пиянство и изхарчва всичко, това значи, че бащата го е оставилъ на сина си за тази цель именно? Ни най-малко. И когато Богъ е създалъ свѣта, нима Той го е създалъ съ цель хората да вършатъ редъ престѫпления, както виждаме, че става? И ако хората вършатъ престѫпления, тѣ сѫ извънъ естествения редъ на нѣщата. И всѣкога, щомъ човѣкъ излѣзе отъ този редъ на синархичното, на Божественото управление, започватъ постепенно да го сполетяватъ всички нещастия и страдания. Въ Божественото управление сѫществуватъ само радость и миръ, а извънъ него въ свѣта сѫществуватъ само страдания и мѫчения. Защото всички хора на Земята все иматъ нѣкакво заблуждение: тѣ искатъ да станатъ царе, да станатъ управители на свѣта, да станатъ богати и т. н.

 

Да станешъ царь, това е въ реда на нѣщата; да станешъ богатъ, пакъ е въ реда на нѣщата. Защото всѣки човѣкъ, който е създаденъ отъ Бога, има вече царско произхождение, а Богъ е царь на царетѣ. И затова ние казваме, че всѣки човѣкъ, който е създаденъ отъ Бога, не може да бѫде простъ човѣкъ. Простъ човѣкъ е само онзи, който не е създаденъ отъ Бога. Създадениятъ и родениятъ отъ Бога има всички привилегии, всички права. Така трѣбва да се разбиратъ нѣщата. Казва Давидъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Щомъ въ грѣхъ тѣ роди майка ти, значи Богъ не тѣ е създалъ, създалъ тѣ е нѣкой човѣкъ - майка ти, баща ти. Следователно твоята участь ще бѫде такава, каквато е участьта на майка ти и на баща ти. Каква е участьта на малкото вълче? Очаква го смърть, нищо повече. За какво е годенъ вълкътъ въ свѣта? Овцата я очаква животъ, понеже отъ нея се интересуватъ хората - отъ нейното млѣко, отъ нейната вълна - има какво да допринесе донѣкѫде на човѣка. И ние виждаме, че овцетѣ се размножаватъ и разплодѣватъ, понеже има какво да допринесатъ за хората, й вълцитѣ се загубватъ постепенно, понеже нищо не допринасятъ на хората. И мисля, че презъ последната година въ Англия сѫ убили вече и последния вълкъ. Въ културно отношение тя е достигнала много нѣщо, понеже е успѣла да изтрѣби вълцитѣ отъ земята си. Тя е изтрѣбила физическитѣ вълци, остава й сега да изтрѣби и астралнитѣ или духовнитѣ вълци, вълцитѣ на заблужденията.

 

И тъй, новиятъ човѣкъ - това е идеалътъ, съ който трѣбва да се облѣчете. Или, това сѫ елементитѣ, които човѣкъ трѣбва да привлѣче въ себе си, за да представи формата на Човѣка. Ето какво азъ подразбирамъ подъ думата „Човѣкъ”: Човѣкъ е само онзи, който може самостоятелно да се освободи отъ всички свои страдания и да превърже срѣдата, въ която живѣе, въ рай. Човѣкъ е само онзи, който може да укроти всички животни, които живѣятъ около него, да ги тури на работа и да ги накара да вървятъ по неговия пѫть. Човѣкъ е само онзи, който може да укроти всички бълхи и въшки, да не живѣятъ въ главата му, въ гърба му и да го глождятъ, но да ги впрегне на работа - да ги изпрати да копаятъ на лозето му и да жънатъ на нивата му. Сега е точно обратното: човѣкътъ се е впрегналъ на работа, копае и жъне, а „въшкитѣ” и „бълхитѣ” оставилъ свободно въ себе си да гуляятъ. И въ войната нѣмаше нито единъ офицѣръ нито единъ полковникъ, който да нѣма на главата или по тѣлото си отъ тѣзи гуляйджии. Сега мимоходомъ само казвамъ каква е задачата на човѣка. Той трѣбва да изучава онзи великъ, разуменъ законъ, който функционира днесь въ живота, и да знае съ каква храна трѣбва да се храни; да знае още какъ да подобри условията, въ които живѣе, да знае какъ да пресъздаде себе си. Както сега сме устроени, ние сме хилави, крѣхки и съ такива тѣла, каквито сѫ нашитѣ, въ много отношения животътъ ни виси на косъмъ. Поглеждате нѣкой човѣкъ, на видъ здравъ, но чувате на другия день, че умрелъ отъ разривъ на сърдцето или отъ задушаване, или отъ падане нѣкѫде, или пъкъ се удавилъ и т. н. Ние виждаме какъ най-малкитѣ причини спъватъ човѣка. Значи тѣлото, въ което живѣемъ, не е така сигурно. Нѣкой приелъ нѣкаква неестествена храна и се разстроилъ стомахътъ му, и умрелъ. Даже и най-силнитѣ, и най-ученитѣ хора често плашатъ съ живота си, като сѫ приели нѣкаква неестествена храна. Новиятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да подбира своята храна, да поставя всички растения, всички животни на тѣхното мѣсто и, ако направите една аналогия, човѣкъ трѣбва да постави и своитѣ мисли и желания на тѣхното мѣсто. Злото въ свѣта седи  въ това, че ние искаме да премахнемъ злото. Това е неразбиране на онази велика идея, която сѫществува въ свѣта. Знаятъ ли хората какво нѣщо е злото? Знаятъ ли хората какво нѣщо е доброто? Нѣкои казватъ, че злото трѣбва да се премахне. Злото по никой начинъ не може да се премахне, но може да се тури на неговото мѣсто. Лошитѣ хора никога не могатъ да се премахнатъ, но тѣ трѣбва да се турятъ на тѣхното мѣсто. Вървите по една отъ софийскитѣ улици и кракътъ ви се блъска въ единъ камъкъ, който излѣзълъ отъ паважа. Казвате: кой тури този камъкъ тука? Минава втори, трети, четвърти и всички ритатъ, блъскатъ камъка и казватъ: голѣмо безобразие е това! Кой е оставилъ този камъкъ всредъ пѫтя, да се блъскатъ хората въ него? Минава единъ разуменъ човѣкъ, поставя камъка на неговото мѣсто въ паважа и никой повече не се блъска въ него. Нѣма нищо лошо въ този камъкъ, но, понеже е излѣзълъ отъ своитѣ естествени отношения, затова е лошъ - всички хора се блъскатъ въ него. Така и всѣки лошъ човѣкъ не е нищо друго освѣнъ камъкъ, излѣзълъ отъ своето мѣсто. Турете този камъкъ на мѣстото му и той ще престане да бѫде лошъ. Вие можете да разбивате този камъкъ съ чукъ, но като не разбирате закона, нѣма да постигнете нищо. Турете този камъкъ на мѣстото му! Или, другояче казано: впрегнете тази енергия на работа. Лошиятъ човѣкъ е производителенъ, той иска да го поставите на нѣкаква работа. Ако не му дадете никаква работа, тогава той се проявява както той разбира.

 

Преди нѣколко години имаше два хубави примѣра въ София: съ единъ гимназистъ и съ единъ студентъ. Първиятъ, гимназистътъ, свършилъ гимназия е много добъръ успѣхъ и поискалъ нѣкаква служба, но не му дали. Като видѣлъ, че не може да се настани, той поискалъ отъ единъ свой приятель сто лева на заемъ и си купилъ съ тѣхъ едно точило, да точи ножоветѣ на хората. Така тръгналъ той изъ софийскитѣ улици да точи ножове. Като го виждали нѣкои, които го познавали, веднага се спирали и се запитвали какъ е възможно този способенъ младъ човѣкъ да се постави на това положение, да точи ножове? Казвамъ: ако той не вземе такава работа, тогава ще трѣбва да върши друго нѣщо, което не е желателно нито за самия него, нито за хората около него. Студентътъ пъкъ ималъ да довърши още нѣколко сѣместъра въ университета, но нѣмалъ отъ никѫде нищо и затова се принудилъ да стане ваксаджия, та по този начинъ да си изкара малко срѣдства да довърши наукитѣ си. Като го видѣли познати въ това положение, съжалили се надъ него и събрали една сума, съ която му помогнали да завърши университета. Казвамъ: има нѣкои, които ваксаджии ще станатъ, други ще взематъ точилото на гърба си и ще точатъ ножоветѣ на хората, но има и нѣкои, които нито ваксаджии ще станатъ, нито точилари ще станатъ, тѣ ще взематъ пушки на рамо и ще отидатъ въ гората, и дѣ кого срѣщнатъ, ще казватъ: „Горе рѫцетѣ!”

 

Та при сегашния строй ние казваме, че сме културни хора, че имаме наука, знания, закони, но ако съвременнитѣ хора искатъ да узнаятъ доколко сѫ истински културни, нека направятъ следния опитъ: нека само за една седмица спратъ функциитѣ на всички закони, на всички учреждения, нека всички стражари се магнатъ отъ своитѣ мѣста и да видятъ при това положение на работитѣ доколко и какъ ще се проявятъ хората, като знаятъ, че ще бѫдатъ свободни отъ всѣкакви закони и отъ всѣкаква власть.

 

Сега тѣзи, които сѫ на власть, ще кажатъ: „Ще станатъ най-голѣмитѣ престѫпления” - Може би - предполагатъ. Онѣзи пъкъ, които не сѫ на власть, ще кажатъ: „Не, нѣма да станатъ никакви престѫпления.” - Може би - предполагатъ. Обаче и едното, и другото сѫ твърдѣния, които трѣбва да се провѣрятъ. Ако не за една седмица, то нека се направи този опитъ поне за единъ день - да не функционира никаква власть; да се види кой какъ ще постѫпи, щомъ се оставя свободно на своята съвѣсть и съзнание. Този опитъ е интересенъ да се види докѫде сѫ дошли хората въ своето разбиране и отъ него ще може да се извлѣче една добра поука. Ще кажете: това ни останало сега, да оставимъ хората да живѣятъ единъ день безъ закони и безъ власть, докато имаме толкова важни икономически въпроси за разрѣшение. Та икономическитѣ работи много лесно могатъ да се разрѣшатъ. Трѣбва да се постави този законъ въ действие: богатството на човѣка да бѫде толкова, колкото той може да носи на гърба си. Това, което той може да носи на гърба си, това ще бѫде неговото богатство. Колко може да носи човѣкъ на гърба си? Сто килограма злато ще може ли да носи? Ако му дадатъ сто килограма злато да ги занесе на сто километра разстояние, азъ вѣрвамъ, че още на петия километъръ, като срѣщне нѣкого, ще му каже: „Много ми е това злато, което нося, искашъ ли да ти дамъ десетина килограма?” Ще му даде десеть килограма и ще остане съ 90. На другитѣ петь километри ще срѣщне другъ човѣкъ, на когото сѫщо ще даде още десеть килограма злато. Така ще постѫпва на. всѣки петь километра пѫть и като дойде на стотния километъръ, той ще носи едва десеть килограма злато, което е истинското негово богатство. И тогава той ще си каже: благодаря и за толкова, другото ми бѣше излишно.” Това е съ паритѣ, които не се ядатъ, но сѫщото нѣщо е и съ това, което се яде. Това не е мое твърдение, но това е единъ великъ законъ, който функционира въ живота. За насъ единственото богатство седи  въ това, което човѣкъ днесь може да изяде. Това е богатството, съ което човѣкъ разполага. Това, което днесь изядешъ: хлѣбецътъ, сиренцето, масълцето, кокошчицата, пуйчицата, агънцето - азъ се абстрахирамъ отъ това, дали то е много или малко - но това, което днесь можешъ да изядешъ, то е твоето богатство, което никой не може да ти вземе. Които ядатъ месо, казватъ: нѣма какво да се прави, ядемъ месо, защото друга храна нѣма. Това не е вѣрно. Тѣ иматъ философията на онзи вълкъ, който отъ единия до другия край на живота си лъже, да не казвамъ, че лъже, но не казва истината. Питамъ: кой застави вълка да яде овце? Кой застави овцетѣ да пасатъ трѣва? Ученитѣ хора разсѫждаватъ върху този въпросъ и посочватъ кои сѫ причинитѣ за това; тѣ казватъ, че условията били такива и заставили хората, както и животнитѣ, да се хранятъ съ една или съ друга храна. Хубаво, нѣкога условията сѫ заставили вълка да стане месоядецъ, но днесь овцетѣ и вълцитѣ живѣятъ заедно, защо тогава вълцитѣ ядатъ месо, а овцетѣ пасатъ трѣва? Сѫщото положение срѣщаме и при птицитѣ: нѣкои птици гълтатъ мушици, а нѣкои се хранятъ съ зърнени храни, каквито сѫ напримѣръ гълѫбитѣ и гургулицата - тѣ сѫ вегетарианци. Питамъ: кои сѫ онѣзи условия, които сѫ заставили гълѫба отъ толкова хиляди години насамъ да си остане пъленъ вегетарианецъ? Не само вегетарианецъ, но дори той се храни изключително съ зрънца, най-чистата вегетарианска храна. Ние виждаме при това човѣка, „създаденъ по образъ и подобие Божие” - той нѣма силата и характера на гълѫба да си избере поне съотвѣтна вегетарианска храна. И ние, съвременнитѣ хора, умираме отъ неестествената храна, която употрѣбяваме. Ще видите, че нѣкой човѣкъ яде кокошки птици, прасенца, агънца и тѣмъ подобни и мисли, че съ тази храна ще влѣзе въ Царството Божие. Кракътъ му не може да стѫпи тамъ! Всѣки човѣкъ може да яде каквото иска, но Природата има следния законъ: всѣки, който яде разнообразна, но неестествена храна, кракътъ му нѣма да влѣзе въ Царството Божие и той самъ ще се изложи на смърть. Понеже самъ причинява смърть, и той самиятъ ще бѫде изложенъ на смърть. Ти щомъ колишъ кокошкитѣ, и децата ти нѣкога непремѣнно ще бѫдатъ заклани по сѫщия начинъ. И деньтъ, въ който ти престанешъ да измѫчвашъ другитѣ, и тебъ ще престане Природата да тѣ измѫчва. Законътъ е такъвъ. Вие, не вѣрвате въ това, но източнитѣ народи вѣрватъ. Когато ти заколишъ една овца, която е озвѣрена, тогава тя ще влѣзе въ нѣкой човѣкъ и чрезъ нето ще тѣ измѫчва и преследва. Ти можешъ да убиешъ единъ вълкъ, но той още повече ще тѣ преследва. Ти си могълъ да убиешъ единъ тигъръ или една оса, и тѣ могатъ да влѣзатъ въ нѣкой човѣкъ и чрезъ него ще тѣ измѫчватъ. Ако хората още не сѫ изучили последствията на своитѣ престѫпления и постѫпки, Тѣ нѣма да се освободятъ отъ своитѣ страдания. . Хората вършатъ престѫпления на общо основание. Убиватъ и животни, и хора и казватъ, че всичко това е дадено за човѣка. И следъ всичко това тѣ ще цитиратъ стихове отъ Писанието! Моисей даде много разрешения на евреитѣ, но тѣ притуриха къмъ неговото учение много работи, който той не е казалъ. И ако той дойде единъ день, ще се чуди на гениалностьта, съ която евреитѣ можаха така да изопачатъ неговото учение. И ако Христосъ днесь дойде и види какъ поучаватъ въ съвременнитѣ християнски църкви, и Той ще се чуди на гениалностьта на тия хора, които сѫ могли така да изопачатъ Неговитѣ думи!

 

За кои хора се отнася това? Два вида хора има въ свѣта: еднитѣ азъ наричамъ хора на тъмнината, а другитѣ хора на свѣтлината. Хората на тъмнината иматъ право да ядатъ каквото искатъ, а хората на свѣтлината нѣматъ право да ядатъ каквото искатъ. На тѣхъ е забранено да ядатъ каквото искатъ. Хората на тъмнината иматъ право да се женятъ колкото пѫти искатъ и за колкото жени искатъ: за една, за две, за три, за четири, за петь, ако искатъ и хиляда жени могатъ да иматъ. На хората на свѣтлината не е позволено да се женятъ. На хората на тъмнината е позволено да иматъ деца колкото искатъ, а на хората на свѣтлината се позволява да иматъ само едно дете. Това е единъ фактъ. Ние виждаме, че и Богъ има само единъ синъ. Богъ дъщери нѣма. Никѫде въ Писанието не се казва, че има дъщери. Тамъ се говори за осиновяване. По закона на осиновяването Богъ има хиляди, синове и дъщери, но тѣ сѫ осиновени, а по закона на раждането Той има само единъ синъ: „Единородниятъ Синъ” се казва за Него. Така се нарича Той и въ църквата. Нѣкой твърдятъ, че и други синове ималъ. То е другъ въпросъ.

 

„Да се облѣчемъ въ новия човѣкъ, който е роденъ въ Правда и въ свѣтость на Истината.” Истината въ този смисълъ - това е най-голѣмата свобода, въ която човѣкъ може да живѣе. Човѣкъ постоянно трѣбва да мѣни своитѣ възгледи, и не само веднъжъ. Това е цѣла наука. Цѣлата прочетена глава показва пѫтя, по който трѣбва да вървимъ и да се развиваме. Когато косата ти побѣлява, ти трѣбва да знаешъ защо; когато лицето ти се набръчква, ти трѣбва да знаешъ защо; когато остарявашъ, ти трѣбва да знаешъ защо става така; когато краката ти отслабватъ, ти трѣбва да знаешъ защо. Ти трѣбва да знаешъ причинитѣ за всичко това и да ги премахнешъ. Нѣкой казва: ще се мре. Не е въпросътъ само, че ще се мре, всички боравятъ съ термина „ще се мре”, но човѣкъ трѣбва да знае защо ще се мре. Знаете ли какво нѣщо е умирането? Смъртьта подразбира глупавитѣ условия въ живота. Глупавиятъ човѣкъ е поставенъ въ непоносими условия, въ ада, да страда и да не знае какво нѣщо е свѣтълъ день. Тъмнина, страдание е това. Но животътъ не седя въ страданието. Божествениятъ животъ седи въ радостьта, която трѣбва да се прояви. Скръбь и радость - това азъ не подразбирамъ животъ. Щомъ дадатъ нѣкому скръбь, взематъ” му радостьта; ако пъкъ му дадатъ радость, взематъ му скръбьта. Обаче човѣкъ не е нито въ радостьта, нито въ скръбьта. Скръбьта и радостьта сѫ елементи извънъ човѣка. Който съзнава тѣзи две състояния на скръбь и на радость, които сѫществуватъ въ живота, и ако той може да се справи съ тѣхъ, това е човѣкътъ. Радостьта на човѣка може да се отнеме и той да изпита скръбь, но това още не е човѣкътъ. Или може да се вземе скръбьта и да изпиташъ радость, но и това още не е човѣкътъ. Това не е животътъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь и на скръбьта, и на радостьта въ себе си. Като дойде радостьта при него, той трѣбва да я приеме. И като дойде скръбьта, той пакъ трѣбва да я приеме. Радостьта мяза на една хубава мома която като дойде при тебъ, ти ще я приемешъ, ще й дадешъ една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратишъ за вода. После ще й дадешъ нощвитѣ и брашното и ще я накарашъ да омѣси хлѣбъ; после да го опече и той ще бѫде най-вкусниятъ хлѣбъ. Като дойде скръбьта при тебъ, ти пакъ ще я приемешъ. Тя е сѫщо така мома, както и радостьта, но толкова грозна, че едва ще я издържишъ; но като дойде при тебъ, ти веднага ще й дадешъ мотиката и ще я изпратишъ да ти копае на нивата или на лозето. Ще я впрегнешъ на работа. Като се върне отъ работа, ще я поставишъ въ една стая, въ съсѣдство съ стаята на радостьта, и тамъ ще си приказвате. Радостьта ще бѫде една слугиня, и скръбьта ще бѫде друга слугиня на човѣка. Тѣ ще се разговарятъ презъ преградата, а човѣкътъ ще ги навѣстява отъ време на време. Всѣка сутринь той ще отива при едната и при другата и ще каже на първата: сестра Скръбь, вземи мотиката и иди на нивата да копаешъ. После ще каже на радостьта: сестра Радость, вземи кобилицата и иди за вода, а после размѣси хлѣба въ нощвитѣ я го приготви.

 

Свѣтскитѣ хора поне има съ какво да се залъгватъ. Тѣ отъ единия до другия края на живота си се трудятъ, трудятъ, като казватъ: да си създадемъ една работа, да си направимъ една кѫща, че поне на стари години да има де да живѣемъ. Въ Варненско единъ български адвокатъ се заловилъ за едно предприятие, отъ което спечелилъ 500 000 лева. Той си казалъ: „Поне се осигурихъ вече.” На другия день обаче четатъ некрологъ, че еди-кой си богаташъ умрелъ и оставилъ 500 000 лева на държавата. Въ време на войната единъ български полковникъ, като се страхувалъ да отиде на солунския фронтъ, тамъ да участвува, пожелалъ да остане нѣкѫде въ тила, да запази живота си, и успѣлъ, взелъ нѣкаква служба въ тила. Обаче единъ день, въ време на едно отъ засѣданията, пада една граната и му отрезва единия кракъ. Както виждате, граната и въ тила го намѣрила. Много офицѣри и полковници и на бойното поле оставатъ живи, а много отъ тѣхъ и въ тила измрѣха. Казвамъ: праведниятъ можа да премине презъ купъ гранати и да остане неуврѣденъ. Разправяше единъ офицѣръ случай съ единъ отъ тѣхнитѣ войници. Въ време на сраженията съ сърбитѣ главниятъ офицѣръ изпратилъ този войникъ да занесе нѣкакво извѣстие, но той трѣбвало да мине точно презъ линията, дето ставало най-страшното и ожесточено сражение. Този войникъ минавалъ презъ огънь отъ куршуми, но нищо не го хващало. Той си минавалъ, като че ли нищо не става около него и си мислѣлъ за работата, която непремѣнно трѣбвало да свърши. Той знаелъ, че ако не свърши работата си както трѣбва, ще бѫде застрѣлянъ. Отъ това се страхувалъ, а не отъ този огънь отъ куршуми и гранати, които се сипѣли наоколо му. Вървялъ съсрѣдоточенъ въ мисъльта си да занесе това извѣстие точно навреме. Страхувалъ се отъ своя полковникъ, отъ своето началство, а за куршумитѣ не искалъ даже и да знае. Казвамъ: ако и ние като този български войникъ сме така съсрѣдоточени въ това. което Богъ ни казва, нѣма да ни е страхъ отъ сърбитѣ - нека стрѣлятъ, колкото искатъ. Нека говорятъ хората, каквото искатъ. Ние ще си вървимъ съсрѣдоточени въ себе си, никакъвъ срѫбски куршумъ нѣма да ни засѣгне. Та този офицѣръ разправяше: „Като гледахъ какъ спокойно вървѣше този войникъ всредъ градъ отъ куршуми, менъ ми трепереха гащитѣ (но да си остане между менъ и тебъ). Като върви, онѣзи снаряди - тькъ-тъкъ, но той си върви изправенъ, мисли си за работата.” Казвамъ: отличенъ примѣръ е този. Така е и съ всѣки човѣкъ, който има една Божествена идея въ себе си. Презъ каквито и страдания да минава, той казва: „Каквото Господъ иска отъ менъ, ще го направя!”

 

Нѣкой пита: „Какво трѣбва да се прави?” Ти ще обичашъ Бога и ще знаешъ, че всичко въ свѣта е създадено само за Него, нищо повече. Този Богъ нѣма да го поставитѣ нѣкѫде вънъ отъ себе си - въ Слънчевата система или нѣкѫде въ Вселената, но ще го поставитѣ въ себе си и ще си кажете: „Азъ живѣя за Бога; свѣтътъ е Неговъ н за Неговата слава живѣя. И който се опита да служи на Бога той смърть нѣма да види. Онзи човѣкъ, който служи на Бога въ този смисълъ, той ще постигне всичко, каквото желае. Ти ще живѣешъ само за Бога и тогава ще станешъ ученъ човѣкъ. Дѣ сѫ ученитѣ хора въ свѣта? Дѣ е Сократъ, дѣ е Платонъ, де е Аристотелъ, де е Кантъ, де е Толстой? Коститѣ имъ все сѫ останали нѣкѫде, но де сѫ тѣ самитѣ? Човѣкъ не е въ тази смъртна форма, той е въ словото, той е въ ума, той е въ душата. Това, което остава безсмъртно, е Човѣкътъ. Толстой е този, който живѣе въ сърдцата на хората. Кантъ е този, който живѣе въ умоветѣ на хората. Аристотелъ, Сократъ и досега още живѣятъ. Не е човѣкътъ нѣщо механическо. Не. Думитѣ, които азъ ви говоря, тѣ сѫ моята плъть. Живота е вѫтрѣ въ словото.

 

Та казвамъ: добриятъ човѣкъ е това, въ което той може да живѣе.

 

Вие се плашите и търсите живота извънъ себе си. Искате да се осигурите, но никой досега не се е осигурилъ чрезъ външни условия. Това сѫ условия за единъ преходенъ животъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да съдържа въ себе си онѣзи елементъ, които носятъ безсмъртието. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи съ закона на Любовьта. Този законъ е мощниятъ законъ на безсмъртието. Този законъ ще ни освободи отъ всички недѫзи, които сѫществуватъ въ свѣта. Човѣкътъ на Любовьта и да умре, пакъ ще оживѣе; човѣкътъ, който люби, и да осиромашѣе, пакъ ще забогатѣе; човѣкътъ на Любовьта и да се разболѣе, пакъ ще оздравѣе. За човѣка на Любовьта, въ когото Богъ живѣе, всичко въ свѣта ще се обърне да работи за негово добро. И следователно тази велика идея у насъ - да бѫдемъ господари на положението си - е обща съ тази идея, че всѣки живѣе за Бога. Не е въпросътъ да рекламирашъ само, че имашъ единъ Господъ. Щомъ рекламирашъ, че имашъ единъ Господъ, ти имашъ вече механически схващания. Ти трѣбва да живѣешъ за Бога и за цѣлото човѣчество. Богъ живѣе едновременни въ цѣлото човѣчество. Има една извѣстна мисъль: гласътъ на народа е гласъ Божий. Това е онази идея, дето ви казвамъ, че ние трѣбва да обичаме всички. Щомъ обичаме всичко въ Бога, тогава ще ни е приятно; погледнемъ къмъ звѣздитѣ - приятно ни е. Понѣкога азъ казвамъ, че се разговарямъ съ звѣздитѣ, а вие смѣтате това за едно заблуждение. За онзи, който не разбира, това е заблуждение, но не е така за този, който разбира. Богъ живѣе навсѣкѫде: и въ звѣздитѣ, и въ растенията, и въ животнитѣ. Въ растенията Богъ се проявява по особенъ начинъ; въ всѣки човѣкъ Богъ се проявява по особенъ начинъ. Но Богъ се проявява въ специфични часове, не всѣкога. Важно е всѣки да държи въ себе си идеята за Бога. Когато тази идея проникне въ човѣка, тя се отличава по своитѣ особени качества: ако ти си закѫсалъ и си дошълъ до отчаяние, но въ ума ти дойде само за еданъ день идеята за Бога и видишъ лицето Му, въ единъ моментъ само ще изчезне сиромашията, ще изчезне отчаянието, болѣстьта. И на смъртно легло да си, достатъчно е само единъ день да си помислишъ за Бога и да видишъ образа Му, за да възкръснешъ моментално. Проявлението на Бога у ще се характеризира съ това, че всички недѫзи се махватъ моментално, но и цѣлата Вселена може да се създаде моментално. Ако това не може да стане, нѣмашъ идея за Бога. Имате ли идеята за Бога въ себе си вие и учени може да станете, и богати, и свѣтии, и гениални хора - всѣкакви можете да станете. Щомъ Богъ се отдалечи отъ васъ, тогава вие ставате най-грозното, най-слабото сѫщество и можете да направите всички престѫпление И всички престѫпления въ света ставатъ по единствената причина, че Богъ отсѫства отъ това мѣсто. А всички добрини ставатъ по единствената причина, че Богъ присѫствува тамъ. Дето Богъ присѫствува, здраве има, сили има, таланти има, дарби има, способности има, богатство, щастие има. Дето Богъ се отдалечава, и животътъ се измѣня.

 

И сега, насъ ни заставятъ да търсимъ Бога да му се молимъ, да Го търсимъ вънъ отъ себе си, като единъ човѣкъ. Богъ не е Човѣкъ. Той не е като насъ. И ако Той е човѣкъ, Той е най-идейниятъ човѣкъ, за когото ние даже нѣмаме понятие. Той е безсмъртенъ, който обхваща всичко въ себе си. Казва се за Бога, че е дълготърпѣливъ, благосклоненъ, милостивъ, чува страданията на всички сѫщества промисля за всички сѫщества въ свѣта. Нѣма сѫщество въ свѣта колкото и да е малко, колкото и да е дребенъ животътъ му, въ което Той да не прониква и да не му помага. Какъ ще схванете този великъ умъ, какъ ще схванете това велико сърдце и тази велика душа, която помага на всички сѫщества? Но сѫщевременно, когато тѣ види, че вършишъ нѣкакво престѫпление, че насилвашъ нѣкого, Той веднага ще изпрати нѣкой по-силенъ отъ тебъ, да постѫпи и съ тебъ по сѫщия начинъ. Следъ това ще изпрати стражарь, който да хване другия, и т. н. Той ще тѣ постави въ сѫщото положение, да видишъ какво вършишъ ти съ другитѣ и да си извадишъ урокъ, Съ това Богъ иска да ти каже, че живѣешъ единъ животъ, който не е съгласенъ съ Него Ти убивашъ, Богъ съживѣва. Ти измѫчвашъ нѣкого, Богъ му помага. Тогава върши доброто! Кое е по-хубаво въ живота: да връзвашъ нѣкого или да го развързвашъ? Да му взимашъ хлѣба или да му го давашъ? Да му взимашъ здравето или да му го давашъ? Да му взимашъ водата или да му я давашъ? Кое е по-хубаво? Да давашъ въ свѣта е по-хубаво отъ всичко друго. Тогава и ние въ всички области на живота така трѣбва да постѫпваме. Така трѣбва да бѫде даже и въ Любовьта. Казвашъ за нѣкого; „Азъ го много обичамъ”. Че като го обичашъ, ти искашъ да продадешъ любовьта си ли? - „Да знаешъ, колко тѣ обичамъ!” - Колко искашъ да ти платя за тази твоя любовь? Че отде знаешъ, че и азъ не тѣ обичамъ? Ти ми направи едни обуща, които ми направиха толкова много мазоли! Ти ми направи едни дрехи, но тѣ сѫ толкова тѣсни, че откакъ ги облѣкохъ, добъръ день не съмъ видѣлъ. Направи ми такива едни дрехи, та като ги облѣка, свѣтълъ день да видя съ тѣхъ. Направи ми такива обуща, че като ги обуя, да ти благодаря. Питамъ: какво искашъ още? Да имамъ единъ братъ, който да мисли, че свѣтътъ е създаденъ само за менъ. И ти да имашъ единъ братъ, за когото да мислишъ, че свѣтътъ е създаденъ само за него. Но после, да имашъ единъ баща, за когото да мислишъ, че свѣтътъ е създаденъ само за него. Да имашъ една майка, за която да мислишъ, че свѣтътъ е създаденъ само за тази майка. Това азъ наричамъ идеаленъ свѣтъ. А не да мислишъ че свѣтътъ е създаденъ само за тебъ. Това не е твоя работа. Нека майка ти, баща ти, сестра ти, братъ ти мислятъ, че свѣтътъ е създаденъ само За тебъ. Нека тѣ мислятъ така а ти за себе си остави, нищо не мисли.

 

Казвамъ: това е новото учение. Ако хората не мислятъ така, свѣтътъ не може да се поправи. Така е и въ Природата. И апостолъ Павелъ казва: „Вече съмъ по-близо до спасението, до Божествения день.” И ако ние така разбираме, въ нашия животъ може да настане една промѣна. Азъ съмъ за онази коренна промѣна, която може да стане у васъ. У мнозина отъ васъ тази коренна промѣна още не е станала. Нѣкои отъ васъ сте като буби, но нѣкои отъ васъ сѫ застанали на вратата вече. Този е спасителниятъ пѫть. Това е пѫтьтъ на самоусъвършенствуване. Вие можете да вѣрвате въ Бога, можете да вѣрвате въ нѣкаква църква, моитѣ похвали за това, но всичко това не може да ви спаси. Може да ви спаси само онзи моментъ, въ който вие възприемете Бога. Кажѣте: „Всичко е създадено отъ Бога и азъ мога да живѣя за Него.” За да се спасите, не е достатъчно само да бѫдете членъ на нѣкаква църква или да сте гениаленъ човѣкъ или светия. Ако се проявите като светия, вие ще имате одобрението на хората и ще пишатъ цѣли трактати за васъ, но това ни най-малко нѣма да ви направи гражданинъ на Царството Божие. Но деньтъ, въ който вие рѣшите да служите на Бога, тогава Богъ ще ви каже въ душата така: „Всичко, каквото виждашъ, е за тебъ.” Ти ще кажешъ въ душата си; „Господи, всичко е за Тебъ.” Но Той ще ти проговори въ душата: „И слънцето, и звѣздитѣ, и луната - всичко, каквото виждашъ, съмъ създалъ заради тебъ.”

 

Когато Богъ ти проговори, ти ще се облѣчешъ въ новия човѣкъ. Тогава ще се родишъ и съ Господа наедно ще тръгнешъ да посѣщавашъ всичкитѣ свѣтове и да ги изучавашъ. Тогава ще разберешъ цѣлия животъ и отношението на всички хора къмъ тебъ. И когато забогатѣешъ, ще имашъ цѣлата Вселена, ще бѫдешъ толкова богатъ, че като дойдешъ въ България като неинъ гражданинъ, въ 24 часа ще уредишъ всичкитѣ си нужди. Всички ще се интересуватъ да знаятъ отде имашъ тѣзи приходи. Я ми кажете сега, кой урежда българския бюджетъ? Благодарение, че има единъ Господъ, който люби българитѣ, та имъ отпуща този бюджетъ. Това, дето казватъ, че министритѣ го уреждали, тѣ го уреждатъ само съ цифри, а сѫщината на този бюджетъ се урежда отъ другаде. България има седемь милиарда бюджетъ, но ако нѣма жито, ако нѣма царевица и ако хората не работятъ, кой ще имъ даде, кой ще имъ отпусне този бюджетъ? Какво биха правили българитѣ тогава? Отде ще дойде този бюджетъ? Има Единъ отгоре, Който люби българитѣ и казва: „Хайде въ тази година да имъ отпуснемъ, да преживѣятъ” - праща имъ Той своето благословение. Казвате: „Ние уредихме българския бюджетъ.” - Уредихте го, но всички се намирате много натѣсно. Не само българитѣ, но всички се намиратъ натѣсно. Питамъ: какъ трѣбва да се проповѣдва на хората?

 

Вие казвате: „Кажѣте ни единъ спасителенъ пѫть!” Казвамъ: обичайте Бога съ всичката си душа, съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ й съ всичката си сила! После, обичайте ближния си като себе си. И най-после, обичайте дърветата, Слънцето, звѣздитѣ, луната, водитѣ, вѣтъра, изворитѣ, въздуха - обичайте всичко въ свѣта! Казвате: „Какъ може това?” - Съ въпроса „какъ” азъ не се занимавамъ. Има други хора, по-учени отъ менъ, които се занимаватъ съ тази терминология. Занимавамъ се съ положителни нѣща, които мога да направя. Съ това, което не мога да направя, не се занимавамъ. Азъ ви говоря една велика Истина, за която ви казвамъ, че е така. Има една велика Истина, въ която сѫ живѣли и живѣятъ възвишени хора, които радватъ днесь свѣта. Тѣзи възвишени хора сѫ по лицето на Земята. Тѣ сѫ, които сѫ постигнали този пѫть и тѣ живѣятъ все по този законъ - Любовь къмъ Бога, Който е нашъ Баща, любовь къмъ ближнитѣ, които сѫ наши братя и сестри и любовь къмъ всичко, което има дихание.

 

Тази е идеята, която Павелъ е ималъ въ ума си, казвайки: „Да се облѣчемъ въ новия човѣкъ”, за да достигнемъ съвършенство и да наследимъ това, което Богъ е създалъ за насъ.

 

„Благословенъ Господъ Богъ нашъ.” Тайна молитва.

 

2 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 4 октомври 1931 г., 11 ч. 15 м., София, Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×