1921_12_25 Каквото вържете на земята....

[hristo]

От книгата "Братя и сестри на Христа". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бележки).
Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон“, 1922. 316 с.(стар правопис)
Книгата за теглене - PDF

 

Съдържание

 

Каквото вържете на земята....

 

            „Истина ви казвамъ: каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.

 Ев. Матея 18:18.

 

            Този стихъ е единъ козъ, най-голѣмиятъ козъ въ рѫцѣтѣ на църквата и на служителитѣ ѝ, на правовѣрнитѣ, — че, каквото тѣ вържатъ на земята, вързано ще бѫде и на небето; и, каквото тѣ развържатъ на земята, развързано ще бѫде на небето. Слѣдователно, тѣ казватъ: ако не ни слушате, вързваме, а ако ни слушате, развързваме. Азъ тази вълна ще взема малко да я разчепкамъ на дарака си, — както стивосарьтъ (дръндарьтъ), който стивосва, — да я раздрънкамъ. Вързва, кой? — Който е силенъ. Развързва кой? — Пакъ силниятъ. Право е. Но кой е силенъ човѣкъ? — Умниятъ. А кой е уменъ? — Добриятъ. Слѣдователно, силниятъ, умниятъ, добриятъ човѣкъ може да вързва и развързва на земята и на небето. Но да вързва какво? — Сега Христосъ е казалъ това, но тѣ взематъ този стихъ и го нагласяватъ съобразно, както единъ търговецъ си нагласява смѣткитѣ. Той има двѣ фактури: една за истинската цѣна, както е купилъ стокитѣ, и друга фактура фиктивна, на каква цѣна трѣбва да ги продава. Значи, има двѣ фактури.

            Да развързвашъ вързанитѣ отъ злото, затворенитѣ да ги развързвашъ; ако развържешъ вързанитѣ на земята, тѣ ще бѫдатъ развързани и горѣ на небето.

            Да свържешъ нѣкого съ доброто: онзи човѣкъ, който се дави въ морето, да го вържешъ съ спасителното вѫже.

            Сега, въ вашата философия вие заемате положението на онзи циганинъ, за когото се говори въ единъ анекдотъ. Какво е било туй положение? Разболѣла се жената на единъ циганинъ, той почналъ да се моли на Господа: „Господи, трѣбва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни? Ако я изцѣришъ, имамъ една кобила, ще я продамъ и съ паритѣ ще ти запаля една голѣма свѣщь“. И, дѣйствително, жена му оздравѣла. Вѣренъ на своето обѣщание, той развързва кобилата, но изважда и една котка, свързва я за опашката на кобилата и ги води на пазара — котката и кобилата, продава ги и двѣтѣ. Пита го единъ купувачъ: „Колко искашъ за коня?“ — Шестдесетъ пари. — А за котката? — 300 гроша. — Защо тъй? — Ако искашъ и двѣтѣ, ако не, не ги продавамъ“. Коньтъ е обѣщанъ на Господа, а котката остава на циганина. За кобилата 60 пари, а за котката 300 гроша иска. Та съврѣменнитѣ хора често водятъ и котката и кобилата, и ги продаватъ и двѣтѣ. Вѣрни, значи, на буквата на закона. На Господа — както е обѣщалъ, — ще запали една свѣщь за 60 пари. Обаче, жената само веднъжъ нѣма да се разболѣе, може да се разболѣе и втори пѫть.

            „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето“.

            И туй сѫ причинитѣ — споредъ онова, което ние правимъ на земята, това ще ни направятъ и горѣ, защото Господъ точно така постѫпва. Тукъ е онзи законъ на причини и послѣдствия. Причината, то е едно свързване: ако вържемъ нѣщо на земята, вързано ще бѫде и на небето, а ако развържемъ нѣщо на земята, развързано ще бѫде и на небето — то е едно послѣдствие. „Ако вържемъ на земята, ще бѫде вързано...“ Сега тия думи на Христа сѫ малко отвлѣчени, налѝ? Но отвлѣченитѣ работи, скрититѣ работи въ живота, тѣ сѫ приятни. Туй, което е скрито, то е цѣнно; туй, което е далече, е чисто. Близкитѣ нѣща, външнитѣ нѣща, тѣ сѫ обезцѣнени. И когато вие искате да изразите една велика идея, казвате, че тя е велика, безгранична. Тогава вашиятъ умъ схваща цѣнностьта на тази идея.

            Сега, можемъ да развързваме и да вързваме, но кога? Трѣбва да разбираме основно тия закони. Защото, ако вържешъ нѣкого, и слѣдъ 100 год. се вържешъ ти самъ на мѣстото му, и, ако развържешъ нѣкого и слѣдъ 100 год. се развържешъ и ти самъ, какво добивашъ отъ това?

            Когато изучавате закона за наслѣдственостьта, ще видите бащи и майки, които вързватъ и развързватъ, т. е. добрѣ или злѣ възпитаватъ дѣцата си, и тѣ сами се вързватъ и развързватъ. Слѣдователно, всичко, което ние вързваме, и всичко което, развързваме въ живота, ще бѫде вързано и развързано. Разбирате сега. За да направя своята мисъль малко по-ясна, ще ви кажа: вие всички сте учили аритметика, занимавали сте се съ дѣлимостьта на числата. Всѣко число на колко се дѣли? За примѣръ, числата отъ 1 — 10 на колко се дѣлятъ? Прѣди всичко, тѣ се дѣлятъ на 1 и на себе си. А послѣ нѣкои отъ тѣхъ се дѣлятъ още и на други числа, тъй: 4 се дѣли на 2, 6 се дѣли на 2 и на 3, 8 се дѣли на 4 и на 2, 9 се дѣли на 3. Туй е отъ 1 — 10. А разглеждали ли сте дѣлимостьта на числата отъ 10 — 100 и отъ 100 — 1000? Ще кажете: Какво има отъ това, ако се дѣли едно число?“ — Тамъ, дѣто едно число се дѣли, то е слабата страна. Слѣдователно, слабата страна на 4 е 2-тѣ. 4 — това е единъ мѫжъ, нали? Той е устойчивъ, богатъ, скѫперникъ, нищо не дава, 5 пари не дава, слугитѣ бие. Но, като дойде една жена и го дѣли, всичкото богатство излиза отъ кесията му. — Той е дѣлимъ на двѣ. Мѫжътъ и жената сѫ символи. Не вземайте туй сравнение въ букваленъ смисълъ. Мѫжътъ и жената сѫ символи на ония закони и сили, които работятъ въ живота. Слѣдователно, всѣки трѣбва да намѣри, на какво се дѣли той. Ония хора, които много се дѣлятъ, казватъ ги въ химията неустойчиви съединения. Тамъ има постоянно съединение и разлагане — неустойчиви съединения, ти не можешъ да разчиташъ на едно такова съединение.

            Христосъ, като казва на своитѣ ученици: „Всичко, каквото вържете...“, говори на ученици, които разбиратъ законитѣ на Царството Божие и се съобразяватъ съ тия закони: „Каквото вържете на земята, ще бѫде вързано и на небето“. Да не мислите, че можете нѣщо да вържете безъ волята Божия, т. е. разбирамъ ония закони, които дѣйствуватъ въ живота. Вие не можете да ядете каквото искате. Азъ съмъ слушалъ много герои, които казватъ: „Азъ мога да ямъ всичко.“ Да, можешъ да ядешъ всичко, но послѣ прѣвиване има. Не всичко можешъ да ядешъ. Ще ядешъ само това, което обичашъ и което подхожда на твоето естество. Слѣдователно, ние можемъ да вързваме и развързваме въ живота. Но условията ние можемъ да смекчимъ, своята карма да я развържемъ, значи, да назрѣе тя, и можемъ да завържемъ своята карма. Можемъ да подобримъ живота, и можемъ да го влошимъ. И човѣкъ, който е живѣлъ 20 год., може съ една дума да разруши своя животъ. Какво ви костува да приближите само едно малко кибритче до онази бомба, която е турната въ кѫщи, да запалите фитиля ѝ? Бомбата е една сила, създадена за неприятели, но тази бомба може да експлодира и между приятели. И Христосъ казва на своитѣ ученици: „Каквото вържете...“ не да вързвате, да поставяте правила, както казва еврейскиятъ пророкъ: „Вързвате правила върху правила, и не искате нито съ пръста си да ги повдигнете“, не за такива правила става дума. Сега, за да можете да разберете Христовата мисъль, вие трѣбва да се повърнете, мѫже и жени, къмъ онова чисто, разумно състояние, отъ което човѣкъ се е отдалечилъ. Отъ 8 хил. години мѫже и жени се отдалечаватъ отъ природата. И сѫ се толкова отдалечили сега, че нито жената е жена, нито мѫжътъ е мѫжъ.И ако вие днесъ сравните мѫжетѣ съ първоначалния оригиналъ, а сѫщо и женитѣ, знаете ли, каква смѣшна карикатура щѣхте да видите? Не само жената да има женска форма, и мѫжътъ — мѫжка форма. Не. Какво трѣбва да се крие въ една женска форма? Трѣбва да се криятъ всичкитѣ велики добродѣтели, трѣбва да се криятъ всичкитѣ най- благородни мисли и чувства. Жената е носителка на най-възвишеното въ свѣта—на онази нѣжность, която се съхранява въ нея. Жената може да гради, а мѫжътъ може да създава, но само онова, което е разумно. Ако разгледате работитѣ на мѫжетѣ и женитѣ, вие ще видите, доколко женитѣ сѫ жени на Любовьта, и доколко мѫжетѣ сѫ мѫже на Мѫдростьта. Мѫжътъ постоянно трѣбвало да повтаря на жената: „Ти знаешъ ли, че азъ съмъ мѫжъ?“ Ами че жената не знае ли, че ти си мѫжъ? Той всѣки день ѝ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ мѫжъ“. Какво означава това? Когато богатиятъ осиромашее, той много говори за своето богатство и казва: „Едно врѣме, когато баща ми бѣше живъ, какво имахме...“ Когато изгубите нѣщата, вие много говорите за тѣхъ. И жената казва на мѫжа си: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ жена. — Ее, каква жена? — Слаба съмъ, не трѣбва да ме карашъ на работа.“ Аа, не. Мѫжътъ казва на жената: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ мѫжъ, глава съмъ на кѫщата. И понеже съмъ глава, не трѣбва да ме буташъ.“ Обаче, и жената бутатъ, и мѫжа бутатъ.

            Сега ще ви приведа единъ малъкъ разказъ, за да обясня моята мисъль. Но ще вземете всичко, което азъ ви говоря, символично. Вземамъ този малъкъ разказъ изъ американския животъ, отъ единъ неиздаденъ романъ, единъ ненаписанъ дневникъ, на който героинята е Мейри Клинтонъ. Тъй се наричала тази млада г-ца, дъщеря на професоръ, съ високо образование, благородна по характеръ. Запознала се тя въ колегията, когато е свършвала, съ единъ свой приятель — понеже тамъ колегиитѣ сѫ смѣсени — единъ младъ колега, на име Джеймсъ. Слѣдъ като разговаряли дълго врѣме за идеи, за приятели, Джеймсъ се влюбилъ въ Мейри. Единъ день той изповѣдва своята любовь прѣдъ нея, и ѝ казва: „Азъ безъ тебе не мога да живѣя, искамъ да те цѣлуна.“ Тя го попитала: „Досега друга жена не си ли цѣлувалъ? — Една първа братовчедка, само нея съмъ цѣлувалъ. — Ее, не е голѣма грѣшка първа братовчедка; ще може да ме цѣлунешъ.“ Цѣлува я той. Слѣдъ една година той свършилъ колегията, но на втората година се оженилъ за друга една богата мома. Тя пише въ дневника си: „Този, който е цѣлуналъ първата си братовчедка и ме е цѣлуналъ, се оженилъ за една богата“. Вториятъ, който се запозналъ съ нея, се наричалъ Ричардъ. И той се влюбилъ въ Мейри, и той изповѣдалъ любовьта си прѣдъ нея: „Безъ тебе не мога да живѣя, азъ искамъ да те цѣлуна.“ Тя го попитала: „Друга жена цѣлувалъ ли си? — Двѣ братовчедки имахъ, само тѣхъ съмъ цѣлувалъ“. Тя си помислила: „Не е голѣмъ грѣхъ — двѣ братовчедки; мене ме е цѣлувалъ единъ, може да дамъ още нѣщо отъ себе си“. И той я цѣлуналъ. Но слѣдъ една година се оженилъ за една милионерка. И тя пише: „Този, който е цѣлуналъ двѣтѣ си братовчедки и ме е цѣлуналъ, се ожени за една милионерка.“ Най-послѣ иде третиятъ герой, на име Алфредъ. И той се влюбва, и той изповѣдва любовьта си, и той иска да я цѣлуне. Мейри Клинтонъ пакъ пита: „Ти друга жена не си ли цѣлувалъ? — Никоя жена не съмъ цѣлувалъ! — Ее, не искамъ ти да цапашъ твоята уста съ моята, защото моята уста е нечиста. На тебе цѣлувка не давамъ.“ Сега тя не знае, какво ще излѣзе отъ него, понеже нито една жена не е цѣлувалъ. Чуди се тя. Слѣдъ една година този Алфредъ написва една поема въ честь на Мейри Клинтонъ: той я възпѣва — поетъ е станалъ. Тя пакъ пише: „Който е цѣлуналъ първата си братовчедка и мене, за богата се ожени; който е цѣлуналъ двѣтѣ си братовчедки и мене, за милионерка се ожени; а който не е цѣлуналъ никоя жена — поетъ стана,“ Значи, първитѣ двама се оженили, свършили съ материалното, а на третия, който никакъ не е цѣлувалъ, на него тя му казала: „На тебе нѣма какво да жертвувамъ, понеже мене двама сѫ ме цѣлували, а ти никоя не си цѣлувалъ,“ Той станалъ поетъ, и Мейри Клинтонъ седи като единъ идеалъ въ неговия умъ.

            Сега, всичкитѣ нѣща на земята си иматъ своитѣ дълбоки причини. И въ обществения животъ, и въ религиозния животъ, каквото и да вършимъ, то си има причина. Тази причина може да бѫде истинска, може да бѫде и привидна. Ние може да вѣрваме въ Бога, само за да подобримъ своето положение. То не е една дълбока причина въ насъ. Ние нѣкога може да изповѣдваме безвѣрие, безъ то да е дълбоко въ насъ. Вѣра и безвѣрие, то е днесъ на мода. Азъ съмъ обяснявалъ и другъ пѫть: когато нѣкой каже, че вѣрва или не вѣрва, азъ опрѣдѣлямъ: вѣрвашъ, защото още не си изгубилъ обекта. Имашъ нѣкой богатъ приятель или роднина, очаквашъ отъ него наслѣдство, налѝ? Ти за него говоришъ съ сладки думи. Ти вѣрвашъ въ него, но единъ день, когато той умре и не ти остави нищо — ти не вѣрвашъ вече въ него. Защо? — Защото обектъ нѣма. Причината на нашата съврѣменна вѣра се дължи на паритѣ.

            Христосъ казва: „Онзи, който иска да вързва и развързва...“, може само по два начина: чрѣзъ Любовьта и чрѣзъ Мѫдростьта — това е идеята, която не е изказана тукъ, въ стиха.

            Любовьта винаги вързва, тя никога не развързва. Нѣкой казва: „Свободенъ си, ти ходишъ като мечка“, но видишъ нѣкоя жена — свързанъ си. Момата, и тя е свободна, но, като роди дѣте, свързала се е; като заплаче въ люлката онова дѣте... любовьта я свързала. Ама дѣ е да си свързанъ съ дѣте, и дѣ е да си свързанъ съ своитѣ пари въ касата! Дѣтето ще заплаче, ще го погалишъ. И паритѣ може да галишъ, но тѣ не плачатъ и не може да ти проговорятъ. Но дѣтето е свързано, па и жената е свързана, и двамата иматъ всѣкога задължения.

            А развързва, кой? — Мѫдростьта. Слѣдователно, когато ти пратишъ своето дѣте, своя синъ, въ училище, то ще бѫде развързано, отъ какво? — Отъ ония криви схващания на любовьта. И майката каже: „Поразвързалъ се е езикътъ на моето дѣте“. Но по нѣкой пѫть, като се развърже езикътъ му, синътъ става упоритъ, своенравенъ, не се покорява. Мѫдростьта го е развързала.

            Слѣдователно, казва Христосъ: „Каквото вържете съ любовь на земята, вързано ще бѫде съ любовь на небето; и, каквото развържете съ мѫдрость на земята, развързано ще бѫде и на небето“. И тъй, нѣкой се стреми да се развърже съ любовь — не може, трѣбва да бѫдешъ много уменъ, много уменъ. Азъ съмъ изслѣдвалъ много случаи. Знайте, е едно изкуство има, то е Любовьта. Който разбира този великъ законъ на Любовьта, той е божественъ, и, който разбира Мѫдростьта, той може да развързва. Въ тия два велики закона седятъ скрити условията, при които можемъ да съградимъ бѫдащия домъ и да намѣримъ бѫдащитѣ си приятели. А не както сѫ сегашнитѣ държави и общества — вижте какви сѫ тѣ. Вие можете математически да изчислите, колко години може да живѣе всѣка една държава. Руситѣ казватъ, че славянинътъ билъ крѣпъкъ съ задния си умъ. Славянинътъ, значи, знае да вързва, но не знае да развързва. Ако ти вържешъ всичкитѣ си приятели, като те нападне неприятельтъ, кой ще воюва за тебе? Какъ ще вържешъ неприятелитѣ си? Омразата, то е пакъ една връзка. Ако ти се скарашъ съ всички твои добри приятели, единъ день, когато ти дойдатъ нещастия въ живота, кой ще ти помогне? Значи, езикътъ трѣбва да се прѣвъзпита — чрѣзъ закона на Любовьта: като вържешъ приятеля си, то си има ключъ, кажи му: „Азъ те вързвамъ врѣменно“. Но, когато искашъ да го развържешъ: „Ще отключишъ съ този ключъ“ — дай му ключа, а не да кажешъ: „Азъ като те вържа, азъ ще те развържа“. Азъ бихъ желалъ онѣзи, въ църквата, да кажатъ така на своитѣ пасоми или вѣрующи, да имъ дадатъ ключа на развръзката. Ключътъ на развръзката, това е божествената Мѫдрость. А като не давате ключа, значи, вие нѣмате вѣра въ тѣхъ, а ако нѣмате вѣра въ тѣхъ, значи, вие не може да ги любите. Човѣкъ, който не вѣрва въ мене, не може да ме люби. Може и другитѣ да кажатъ: „Ама и ти нѣмашъ вѣра въ мене“. Хубво, въ какво искашъ да имамъ вѣра? — Въ тебе ли? Ако ти пожертвувашъ всичкото си имане за бѣднитѣ, азъ вѣрвамъ въ тебе. Ако ти можешъ да живѣешъ добрѣ съ жена си, азъ вѣрвамъ въ тебе. Ако ти си единъ държавникъ и внесешъ добри закони — да се подобри обществото, азъ вѣрвамъ въ тебе. Може ли да не вѣрвамъ? Но, ако ти влѣзнешъ вѫтрѣ въ туй общество и не произведешъ тия резултати, тогава азъ имамъ право да се съмнѣвамъ малко.

            Подъ думата „небе“ Христосъ разбира разумния животъ. Каквото правишъ на физическия свѣтъ, това ще се отрази и въ духовния ти животъ. Ако развързвашъ, сѫщото ще се отрази и въ духовния ти животъ. Законътъ е много вѣренъ. Ако ти мислишъ: „Имамъ си кѫщичка, парички въ банката, единъ приходъ отъ 10 — 15 хиляди въ мѣсеца“, умътъ ти е свободенъ, развързалъ си ума. Нѣкои ще ми кажатъ: „Азъ въ банката не искамъ да дамъ паритѣ си, ще ги туря въ божествената банка“. Ти вратата на божествената банка виждалъ ли си? Ние, съврѣменитѣ хора на новото учение, не бива да говоримъ за нѣща, които не знаемъ. Ако ти си виждалъ тази врата, ако ти си виждалъ това божествено здание, добрѣ; но, ако не знаешъ, ще намѣришъ нѣкой да питашъ, дѣ е божествената банка, и отдѣ се влиза — отъ югъ ли, отъ западъ, отъ сѣверъ или отъ изтокъ. Ами че, като дойде нѣкой въ града, какъ пита: „Народната банка дѣ е? На коя улица, отдѣ се влиза?“ — положително знаятъ хората. Ама ние, като дойдемъ до религиозния животъ, колко знаемъ? Ще кажете: този тъй писалъ, онзи казалъ, не знамъ кой ходилъ и видѣлъ. Хубаво, тѣзи хора сѫ ходили, сѫ видѣли, но ти ходилъ ли си? Ще дойде нѣкой при тебе, ще каже, както при тази Мейри Клинтонъ се явилъ първиятъ любовникъ: „Искамъ да те цѣлуна. — Ама друга жена не си ли цѣлувалъ?“ Той ще каже: „Братовчедка си, — Ее, то не е голѣмъ грѣхъ.“ Той ще те цѣлуне, и слѣдъ двѣ години, ще се ожени за богата жена. Ако този момъкъ не бѣше цѣлуналъ Мейри Клинтонъ, той не би се оженилъ за тази, богатата. По математически съображения, азъ казвамъ, че и вториятъ, който я е цѣлуналъ, не би се оженилъ за тази милионерка, ако не бѣ цѣлуналъ Мейри; и третиятъ не би станалъ поетъ, ако не бѣ се запозналъ съ нея. Само че двамата я цѣлунаха физически, а поетътъ — духовно. Той запази образа ѝ въ ума си и написа една книга, а онѣзи, двамата, взеха си жени — забравиха я, третиятъ написа книга заради нея.

            Питамъ сега: образътъ на Христа седи ли въ църквата?

            Два вида християни има: едни като Джеймсъ, други като Ричардъ. Първиятъ е цѣлуналъ първата си братовчедка, Мейри и жена си; значи, на три жени се е раздѣлилъ. Вториятъ е цѣлуналъ двѣтѣ си братовчедки, цѣлуналъ Мейри и жена си; значи, на четири жени се е раздѣлилъ. А третиятъ никоя не е цѣлувалъ. Той станалъ поетъ.

            Сега питамъ тъй: учението Христово намира ли се въ умоветѣ на хората въ неговата първоначална чистота? И, слѣдъ като отидете въ духовния животъ, какъ си прѣдставяте Христа? Той ще каже: „Ти цѣлувалъ ли си нѣкого? — Ее, първата си братовчедка“. Ще каже Христосъ: „Може да жертвувамъ нѣщо за тебе.“ Господъ жертвува нѣщо: ще му даде жена богата, той ще се ожени. Ще дойде вториятъ: — тѣзи братовчедки сѫ символи — „Ти цѣлувалъ ли си нѣкоя жена? — Само двѣтѣ си братовчедки. — Ее, и за тебе може да жертвувамъ нѣщо“. Идва третиятъ и казва: „Никаква жена не съмъ цѣлувалъ. Казва Христосъ: „На тебе цѣлувка не може да ти дамъ“. Сега зная, въ вашия умъ ще кажете: „Нашиятъ учитель какво се е заелъ, такива работи отдѣ ги е намѣрилъ?“ Азъ ви говоря на вашъ езикъ. Цѣлуналъ първата си братовчедка, то е единъ символъ, трансформиране на енергията отъ небето къмъ земята, и отъ земята къмъ небето. Това сѫ все символи. И заловете се да изучите историята на цѣлувката: Кога е дошла цѣлувката на земята? Какви сѫ условията за нейното употрѣбление? Сега азъ нѣма да разглеждамъ този въпросъ, а той е много важенъ, психологически въпросъ.

            И, слѣдователно, цѣлувката, това е една връзка на божествения свѣтъ. Когато искаме да се свържемъ съ божествения свѣтъ, ние си служимъ съ цѣлувката. То е най-низшето въ божествения свѣтъ. И ако ти искашъ съ своята цѣлувка да измамишъ Господа, да продадешъ коня за 60 пари, а котката за 300 гроша, тогава не ще можешъ нито да развързвашъ, нито да вързвашъ въ свѣта. Ако вие сега имате мѫчнотии — въ живота налѝ имате мѫчнотии? — азъ искамъ да насоча ума ви въ друго направлевие. Вие казвате: „Нѣкои нѣща сѫ възможни, нѣкои невъзможни.“ Казвамъ, че за любовьта всичко е възможно. Какъ е възможно? Ако можешъ да любишъ всички хора, всичко е възможно. Не само да ги любишъ така, не, не; туй чувство е най-възвишеното, наи-благородното, което отсега нататъкъ трѣбва да се развива въ човѣшката душа. Чувството на Любовьта още не е почнало да се развива въ васъ. Когато това чувство се яви въ душата ви, — азъ го наричамъ прозрѣние, — такива сили получава човѣкъ, че той се примирява съ всичко. И въ нищо не вижда зло, не само че не вижда злото, но той е майсторъ — всички нѣща може да прѣвръща въ добри. Той може да съединява и да разединява, може да вързва и да развързва. А окултиститѣ казватъ, че той е станалъ магъ. И тази пръчица, съ която си служи магътъ, дѣ я носи той? Поповетѣ носятъ широки рѫкави, а тѣ сѫ рѫкави на магитѣ. Въ този широкъ рѫкавъ магътъ е носилъ своята тояжка, съ която е извършвалъ своитѣ чудеса. Този широкъ рѫкавъ показва, че всичко трѣбва свободно да излиза навънъ, да бѫде като единъ изобиленъ изворъ. На свещеницитѣ рѫкавитѣ сѫ много широки, а крачулитѣ сѫ тѣсни. Защо гащитѣ имъ отдолу сѫ тѣсни, а не широки? Азъ харесвамъ свѣтскитѣ хора, въ тѣхъ виждамъ култура: гащитѣ имъ отдолу сѫ широки. Всичкитѣ външни форми въ човѣка се дължатъ на извѣстни промѣни, които ставатъ въ умствения свѣтъ: най-първо се явяватъ въ подсъзнанието, послѣ въ съзнанието, и най-послѣ въ свърхсъзнанието, а съзнанието е едно прѣходно състояние. Щомъ дойде съзнанието въ васъ, вие ще виждате само своитѣ грѣшки; като станешъ единъ съзнателенъ човѣкъ, ти ще виждашъ и ще си казвашъ: „Това не трѣбваше да направя, онова..“ Съзнание, значи, единъ слуга, който постоянно трѣбва да внася и да изнася пари отъ банката на своя господарь. Съзнанието, то е едно товарно животно, което ту товарятъ, ту разтоварватъ. И казватъ: „Той води единъ съзнателенъ животъ“. Азъ казвамъ: да водимъ единъ подсъзнателенъ и единъ свърхсъзнателенъ животъ. Това е животъ. Ако една идея турнешъ въ подсъзнанието си, тя ще се сбѫдне; ако я туришъ въ съзнанието, нѣма да се сбѫдне. Направете единъ опитъ. Съзнателниятъ животъ разваля: той е онзи, който носи чука и постоянно троши камъни, приготовлява материали. И затуй въ окултната наука и умнитѣ хора казватъ, че трѣбва да мълчимъ, т. е. да живѣемъ въ подсъзнанието, много да не говоримъ. То е една философия — да не бѫде твоето самосъзнание болѣзнено. Защо? — Ако ти станешъ толкова самосъзнателенъ, че постоянно да се самоосѫждашъ, трѣбва да знаешъ закона да минешъ въ свърхсъзнанието. Ако ти си направилъ една погрѣшка, нѣма какво да се спирашъ на нея. Ако онзи ученикъ, който свири на цигулката си, направи една погрѣшка, той нѣма да остави цигулката си, и да му потекатъ четири реда сълзи. Учительтъ ще каже: „Дръжъ цигулката си, поправи тона“. И съврѣменнитѣ християни все плачатъ, па и вие ще плачете, но Господъ казва: „Дръжъ цигулката и лѫка, доста тия сълзи!“ Като свирите много, тогава плачете. И сега нѣкои казватъ: „Нека си поплачатъ“. — Хубаво, да плачатъ, но свири и плачи, не да оставишъ цигулката и да плачешъ, този плачъ не е на мѣсто. Ти нито вързвашъ, нито развързвашъ. Слѣдователно, въ съврѣменния свѣтъ женитѣ не бива да плачатъ. Азъ казахъ въ една своя бесѣда: жената не бива да плаче. Какъ? — Не бива да сложи цигулката си долу и да плаче. Не бива да казва: „Защо се азъ оженихъ за този мѫжъ?“ Никой не те е вързалъ, ти сама се върза. Този мѫжъ насила не те взе. Ами че ти обиколи свѣта, отъ България до Америка, зарадъ него. Колко писма любовни си му писала: „Безъ тебе не мога да живѣя“. И застави го да се ожени за тебе, а послѣ казвашъ: „Защо се оженихъ“? Ти си се свързала и хубаво си направила, че си се свързала. Сега ще научишъ втория процесъ: разумно да се развържешъ. Връзване — какво е връзване? — Когато азъ турна пръста си на цигулката, то е любовьта, слѣдъ туй една малка пауза, прѣнасямъ единъ тонъ отъ една позиция въ друга, слѣдоватдлно, мѫдростьта ще влѣзе да турне разлика между тоноветѣ, да ги разедини, да ги турне въ хармония. И тъй, Христосъ казва на своитѣ ученици: „Каквото вържете, вързано ще бѫде, и, каквото развържете, развързано ще бѫде“. Туй е единъ законъ. И пророцитѣ, каквото сѫ прѣдсказали за зло, то е станало; и, каквото сѫ прѣдсказали за добро, и то е станало. Сега, съврѣменнитѣ хора очакватъ своето спасение отъ науката, налѝ? Не е спасението вънъ отъ твоя умъ, а отъ туй, което е вѫтрѣ въ твоята душа. Ами че вие всичкитѣ сте идолопоклонци. Науката е единъ голѣмъ идолъ: еди-кой-си тъй казалъ, другъ инакъ казалъ, събрали всичко въ една книга и я нарекли „наука“. И казватъ: „Тази наука ще ни спаси“. Отъ 19 вѣка все науката ни спасява. Ее, какво ще ни спаси? Топове, картечници, и всички казватъ: „Каква велика наука е това! То е култура! Умъ има тукъ“. Да, това е културата на циганина, който продалъ коня за 60 пари, а котката за 300 гроша. И тъй, въ бюджета днесъ, да речемъ Англия, колко има? — Тя има единъ милиардъ и половина за държавата, а за църквата ще отпусне 50 — 60 милиона, — тѣ сѫ 60 тѣ пари за коня. Възхваляватъ Господа: „Господи, на тебе палимъ свѣщи сега“. За военни работи какво не харчатъ, но, щомъ дойде за нѣкое благо дѣло, тамъ сѫ малцина. И казватъ тъй, че църквата вързвала и развръзвала. Хубаво, защо църквата не развърза всеобщата война — да не стане? Налѝ тя бѣше въ сила? Но, не само че не развърза, ами църквата свърза, свърза още нѣщата! Ако ме чуятъ нѣкои, ще кажатъ: „Тъй се уронва престижътъ на църквата“. Но вие сами уронихте този престижъ, понеже не работихте съ божията Любовь и Божията Мѫдрость, сами уронихте този престижъ! И онзи отгорѣ, този Господъ вижда, иде сега, и ще сѫди всѣкиго. Най-първо ще сѫди водителитѣ, свещеницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, царетѣ, учителитѣ, най-виднитѣ, а проститѣ хора, тѣхъ ще остави, ще имъ каже: „На васъ ви прощавамъ“. Комуто много се е дало, много ще се иска отъ него. Не го казвамъ азъ: И тѣ не вѣрватъ, но ще повѣрватъ всичкитѣ.

            Сега и азъ вързвамъ и развързвамъ. Азъ ида въ свѣта, и тъй ще вържа, че този вѫзелъ никой не ще може да развърже! И тъй ще развържа, че туй, което ще развържа, никой нѣма да го върже! Ще вържа хората да живѣятъ въ любовь, та всѣки да вижда въ лицето на брата си братъ, за когото всичко да жертвува. И ще развържа тъй, че нито поменъ отъ лъжата да не остане. Това сѫ думи Христови, привеждамъ неговитѣ думи. Тъй е казалъ Христосъ: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичкитѣ народи... и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка.“ То е сега. То сѫ неговитѣ думи. Слѣдователно, той връзва и развръзва. И ако Христосъ живѣе въ твоето сърце, ти ще вързвашъ и развързвашъ съ него заедно. Ще научишъ новия законъ.

            И тъй, ние трѣбва да приложимъ учението Христово въ живота си. Туй учение не е за небето — тамъ други работи ще ви дадатъ. Туй учение е за земята. Ами че, ако ние не можемъ сега да живѣемъ съ любовь, какъ ще можемъ да живѣемъ въ съгласие въ другия свѣтъ? Единъ френецъ отишълъ въ Африка, станалъ милионеръ, не се оженилъ тамъ, връща се въ Парижъ, при двамата си братовчеди, искалъ да изпита, при кого отъ двамата може да живѣе. Прѣсторилъ се, че много е спечелилъ, 100 милиона, но послѣ всичкото си имане и пари изгубилъ, и много закѫсалъ. Първиятъ му братовчедъ казалъ: „Можешъ да останешъ при мене.“ Слѣдъ като поживѣлъ единъ мѣсецъ, той му казалъ: „Не можемъ да търпимъ патилото ти, иди на друго мѣсто.“ Отива той при втория братовчедъ, а той му казалъ: „Заповѣдай, каквото имаме ние, това ще имашъ и ти.“ Цѣла година живѣлъ отлично тамъ и казалъ на братовчеда си: „Не съмъ азъ сиромахъ, васъ ви оставямъ наслѣдници на всичкото ми богатство.“ Като чулъ първиятъ братовчедъ, идва, но било вече късно. Тъй ви изпитва Христосъ — на кого трѣбва да остави своето богатство.

            Казва Христосъ: „Което вържете на земята, ще бѫде вързано и на небето.“ Вложете мисъльта, че всѣки единъ отъ васъ може да вързва и да развързва. Всички сте силни да вързвате. Затуй пазете вашия езикъ. Най-първо вашия езикъ, то е една ужасна картечница, най-ужасната картечница. По-ужасна картечница отъ езика азъ не зная въ свѣта. Пазете тази картечница! И всѣки отъ насъ да се заеме да говори чрѣзъ закона на Любовьта. Когато дойдатъ страдания, ние ще знаемъ да развързваме тия страдания, да видимъ какви сѫ причинитѣ. Да ги развържемъ тукъ, за да бѫдатъ развързани и горѣ. Азъ мога да ви обясня причинитѣ на страданията, въ една школа може да стане това. Васъ ви боли коремъ, налѝ? Заболи ли ви коремъ, турете си двѣтѣ рѫцѣ на корема, и слѣдъ 4 — 5 минути нѣма да имате болки. Какво стана? — Развързали сте: болката е отминала. Можете да развръзвате, като турите двѣтѣ рѫцѣ; това става по силата на единъ законъ: въ лѣвата рѫка минава космическото течение на Любовьта, а въ дѣсната рѫка минава космическото течение на Мѫдростьта, на знанието.

            Ние сега се рѫкуваме само съ дѣсната рѫка, а когато ние обичаме нѣкого, трѣбва съ двѣтѣ си рѫцѣ да се рѫкуваме. А сега аристократически — съ едната рѫка. Когото обичаме ние трѣбва да хванемъ съ двѣтѣ си рѫцѣ, да вложимъ и мѫдростьта и любовьта. Божественото трѣбва да се прѣдава и да минава навсѣкѫдѣ.

            И тъй, Христосъ казва: „Каквото вържете съ любовь, вързано ще бѫде.“ Защото Богъ е Любовь. И каквото развържете съ мѫдростьта — страданията на хората — и тѣ ще бѫдатъ развързани понеже Богъ е Мѫдрость.

            Отъ всички васъ искамъ двѣ нѣща, по които да се отличавате: да бѫдете хора на Любовьта и на Мѫдростьта. Онзи, който не носи тия два велики закони на Любовьта и на Мѫдростьта, той не може да бѫде отъ новото учение. Ще каже нѣкой: „Азъ съмъ слабъ, грѣшенъ... Не, не, ние слаби хора не приемаме. Като дойдешъ между насъ, ще те прѣдставимъ на комисия и ще те попитаме тъй: „Ти можешъ ли да вързвашъ? — Мога. — Ела тукъ, ти си съ насъ.“ Дойде другъ: „Ти можешъ ли да вързвашъ? — Азъ съмъ слабъ, не мога — Вънъ! „Можешъ ли да развързвашъ? — Слабъ съмъ. — Ти не си зарадъ насъ.“ Човѣкъ, който не може нито да вързва, нито да развързва, той е опасенъ човѣкъ.

            Двѣ нѣща ще гледате: ще бѫдете хора на Любовьта — да вързвате, и ще бѫдете хора на Мѫдростьта — да развързвате. Отъ това се нуждае съврѣменното общество. И внесете ли тия два принципа, азъ ще ви разкрия чудни нѣща. И ще можемъ да се разговаряме. Азъ ще ви питамъ: можете ли да ме вържете вие? — „Можемъ.“ Тъй. Да, азъ ще оставя да ме вържете, ще кажа, че не ме е страхъ. Вие ще се съберете всинца да ме вържете. Сега ще ви питамъ: мога ли азъ да се развържа? Вие ще кажете: „Можешъ.“ И азъ ще направя нѣколко движения, и веднага ще се развържа. Послѣ ще кажа: чакайте и азъ да ви вържа сега. Тъй ще опитамъ да не бѫдете страхливи. „Можете ли да се развържете? — Можемъ.“

            И тъй, ще се вързваме и ще се развързваме, и ще бѫдемъ хора свободни, безъ страхъ. Тъй. Единъ важенъ психологически законъ е това. И тогава вързвайте брата си съ любовь, развързвайте го съ мѫдрость, и му съдѣйствувайте въ добро. Това е то учението, което ние трѣбва да прилагаме навсѣкѫдѣ. И азъ бихъ желалъ всинца да станете поети сега. Да напишете една книга. „Каквото вържете, ще бѫде вързано; и, каквото развържете, ще бѫде развързано.“ И затуй въ свѣта сега работятъ тия сили на вързване и развързване. Развързваме се отъ старото, вързваме се съ новото. Има вързване и развързване. И новиятъ животъ ще бѫде животъ на вързване и развързване. Прѣвеждамъ сега: ще бѫде животъ на Любовь, животъ на Мѫдрость. Като ви срѣщна, ще ви питамъ: дъщеря ви развързана ли е? значи, мѫдра ли е? Ще питамъ: синътъ ви вързанъ ли е? — „Вързанъ е, вързанъ е“ Радвамъ се. Може ли да се вързва и развързва? — „Може.“ Казвамъ: вашиятъ домъ е щастливъ домъ, понеже може да се вързва и развързва.

            Това сѫ думитѣ, това е идеята, дълбокиятъ смисълъ, който Христосъ е вложилъ въ думитѣ си: „ Което вържете съ Любовь, ще бѫде вързано; и което развържете съ божествената Мѫдрость, всѣкога ще бѫде развързано.“ И искамъ, който е вързанъ, да остане вързанъ; и, който е развързанъ, да остане развързанъ. Т. е. мѫжетѣ искамъ да бѫдатъ развързани всѣкога. Мѫжъ вързанъ не искамъ да видя. А женитѣ искамъ всички да бѫдатъ вързани. Тогава, кой има повече? Мѫжътъ, който не е вързанъ, вѫже нѣма, а жената има и вѫже, като го развърже, има единъ козъ. Женитѣ сѫ като камшикъ въ свѣта; развързватъ вѫжетата си, пердашатъ свѣта, тъй че, опасно е женитѣ да се бутатъ. Вързанитѣ хора сѫ опасни, защото иматъ много силно орѫжие. Говоря на символиченъ езикъ: да бѫдете жени и мѫже. И ако моитѣ думи слѣдъ години биха ги изтълкували, ще се явятъ богослови и ще кажатъ: „Какво е искалъ да каже г-нъ Дѫновъ: „Жената да бѫде вързана, а мѫжтъ да бѫде развързанъ?“

            Вързаниятъ човѣкъ е човѣкъ на Любовьта. Силенъ е той. Развързаниятъ човѣкъ е човѣкъ на Мѫдростьта, слѣдователно, мѫжътъ трѣбва да бѫде развързанъ, а жената — вързана. И тогава въ свѣта ще има съгласие и миръ. И да бѫдете занапрѣдъ не тъй, както сте сега. Вие, женитѣ, не ми се харесвате: много жени има въ мѫжка форма. И нѣма по-отвратително нѣщо: мѫжъ влѣзналъ въ женска форма. Тѣ сѫ най-отвратителнитѣ нѣща въ свѣта. И затова се върнете: женитѣ да турятъ образа на първоначалната Любовь, а мѫжетѣ да турятъ образа на първоначалната Мѫдрость.

            И знайте тогава, че свѣтътъ ще се поправи.

            Което вържете, жени на Любовьта, ще бѫде вързано; и, което вие, мѫже на Мѫдростьта, развържете, то ще бѫде развързано. Това сѫ думитѣ на Христа. И, слѣдователно, женитѣ въ свѣта могатъ да вържатъ всичко, а мѫжетѣ могатъ да развържатъ всичко. Всичко е дадено въ нашитѣ рѫцѣ. И затуй направете тоя съюзъ: мѫжетѣ да развързватъ, а женитѣ да вързватъ. Което на земята, вие, женитѣ на Любовьта вържете, ще бѫде вързано и на небето; и, което вие, мѫжетѣ на Мѫдростьта, развържете на земята, ще бѫде развързано и на небето.

            Това е то учението, което е проповѣдвалъ Христосъ; това е учението, което Христосъ носи за всички васъ. Искамъ сега да бѫдете хора на Любовьта! Хора — то е гръцка дума, трѣбва да измислите нѣкоя нова дума въ българския езикъ. Жената да знае Любовьта, а мѫжътъ да бѫде мѫдъръ. Отъ това се нуждае сегашниятъ свѣтъ. Тогава и дѣцата ви — синоветѣ ви, и дъщеритѣ ви

 и тѣ ще бѫдатъ подобни на васъ. Синътъ ще бѫде мѫдъръ, а дъщерята ще люби. А Мѫдростьта и Любовьта, като се срѣщнатъ, ще образуватъ най - великитѣ вибрации на свѣта. Тѣ ще измѣнятъ културата, и, като се срѣщнемъ, всѣки ще произвежда още отдалече радость въ другитѣ.

            Сега мислете върху тѣзи думи, азъ ви ги изяснихъ, но много нѣща има още да се изясняватъ.

            „Което вържете, ще бѫде вързано; и, което развържете, ще бѫде развързано.“

 

(Бесѣда, държана на 25. декемврий 1921 г. въ София).