Jump to content
Ани

1930_11_16 Ще ме видите

Recommended Posts

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Ще ме видите

 

„Още малко и нѣма да ме виждате; и пакъ малко и ще ме видите.” (Йоана 16:16.)

 

„Ще ме видите.” На български езикъ, въ езиково отношение, това изрѣчение има двояко значение. Азъ го взимамъ въ букваленъ смисълъ. За онзи, който разбира български езикъ, важенъ е глаголътъ „виждамъ”. Да разбирашъ нѣщо, значи, да го познавашъ, да го знаешъ. Глаголътъ „виждамъ” има отношение къмъ разумния свѣтъ, къмъ разумния животъ. Този животъ е пѣсень за онзи, който може да я пѣе. Животътъ е една отъ най-хубавитѣ пѣсни, отлично композирана. Чудно е, какъ и досега още хората не сѫ научили тази хубава пѣсень. Когато нѣкой слуша, какъ други пѣятъ тази пѣсень, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не сѫществуватъ за нея. Мнозина казватъ, че тази пѣсень не струва. Не че пѣсеньта не струва, но пѣвцитѣ не могатъ да я пѣятъ добре. Само талантливиятъ и гениалниятъ могатъ да пѣятъ тази пѣсень. Пѣенето е спомагателно срѣдство къмъ културата. Който не пѣе, не може да мисли право, нито може да се развива правилно. Който мисли право, той всѣкога пѣе. Споредъ нѣкои, пѣенето е празна работа, губене на времето. Не е така, пѣенето е работа. Ако отидете въ възвишенитѣ свѣтове, като екскурзианти, ще се учудите на музиката, която сѫществува тамъ. Въ свѣтоветѣ, вънъ отъ слънчевата система, сѫществува голѣма музикалность. Ученитѣ и философитѣ, като се спиратъ върху грѣха, казватъ, че той е общо явление, не само за хората на земята, но за всички сѫщества въ вселената. Не, грѣхътъ е изключително явление, достояние само на хората на земята. Въ другитѣ слънчеви системи нѣма помѣнъ отъ грѣха.

 

Сега азъ нѣма да се спирамъ да ви доказвамъ нѣщата философски. Едно ще знаете: хората сѫ причина за падане на ангелитѣ; тѣ сѫ дали пѫть на духоветѣ въ себе си. Че имало паднали ангели, това е човѣшка измислица. Че имало въ свѣта дяволъ, който се бори съ Господа, и това е човѣшка измислица. На земята сѫществуватъ само изостанали въ развитието си човѣшки души. Тѣ сѫ създали ада. Тѣхъ наричатъ дяволи. Други души, които се развиватъ правилно, наричатъ ангели. Тѣ сѫ създали рая. Изостаналитѣ човѣшки души не сѫ нищо друго, освѣнъ паднали ангели и архангели, които си пакостятъ едни на други. Който ме слуша да говоря така, ще каже, че това е еретическо учение. Правовѣрно учение ли е, ако вѣрвате, че има паднали ангели? Споредъ мене, има напреднали ангели, служители на Бога. Подъ „ангелъ” на гръцки се разбира служитель. Който не гледа на ангела като на служитель, казва, че той е нѣщо особено, високостоящо, напреднало сѫщество. Ако е така, какъ е възможно, това сѫщество да пожелае да слѣзе на земята и да падне? Какъ е възможно, ангелътъ да падне и да се отдалечи отъ Бога? Докато е при Бога, ангелътъ не познава страданието. Щомъ се отклони отъ Него, той започва да страда. Ще кажете, че страданието е резултатъ на отклоняването на човѣка отъ правия пѫть. Споредъ мене, страданието е необходимъ пѫть за развитието на човѣка. Ще дойде день, когато страданията и препятствията въ човѣшкия животъ ще изчезнатъ. Засега, тѣ сѫ необходими за земята, но не и за слънчевата система.

 

Казвате: Какво ни интересуватъ условията на земята? – Не могатъ да не ви интересуватъ. Тѣ сѫ толкова важни за васъ, колкото е важно да знаете, дали кѫщата, въ която живѣете, е хигиенична, или не. Хигиеничната кѫща има отношение къмъ васъ. Не е достатъчно кѫщата да бѫде нова. Тя трѣбва да има голѣми прозорци, да влиза въ нея повече свѣтлина и въздухъ. Хората се нуждаятъ отъ изобилна храна, отъ изобилна вода, въздухъ и свѣтлина. Това сѫ четиритѣ необходими елемента за физическия животъ. Безъ тѣзи елементи нѣма животъ. Така и пѣвецътъ не може да пѣе, ако не спазва правилата на пѣенето. Какъ ще го посрѣщне публиката, ако той не знае да пѣе? – Ама гласъ има. – Това не е достатъчно. Колкото по-културна е публиката, толкова по-взискателна е тя. – И безъ публика може. – Не е така. Пѣвецътъ се нуждае отъ публика. Казано е, че човѣкъ не живѣе за себе си. Слѣдователно, и пѣвецътъ не пѣе за себе си. Краката не живѣятъ за себе си; рѫцетѣ не живѣятъ за себе си; очитѣ – сѫщо не живѣятъ за себе си. Стомахътъ, дробоветѣ, мозъкътъ не живѣятъ за себе си. Всички органи на човѣшкото тѣло сѫ свързани помежду си. Тѣ сѫ въ извѣстна зависимость единъ отъ другъ. Тѣ сѫ въ зависимость отъ извѣстни сили, които не служатъ на себе си, но сѫ въ служба на една велика, вѫтрѣшна разумность. Който не разбира законитѣ на живота, казва, че веднъжъ Богъ създалъ свѣта, ние нѣма какво повече да разискваме по него. – Не е така. Трѣбва да знаете, какъ Богъ е създалъ свѣта. Трѣбва ли да приписвате на Бога нѣща, които Той не е създалъ? Защо ще Му приписвате нѣща, които нѣматъ нищо общо съ Него? Ще кажете, че вашето вѣрую е такова. – Какво е вашето вѣрую? Можете ли да го сравните съ вѣруюто на единъ светия? Другъ е въпросътъ, ако говорите за вѣруюто на бѫдещето човѣчество. Като дете, човѣкъ ималъ детинско схващане за Бога.

 

Детето си представя Бога като баща си, който постоянно наказва. Той държи тояжка въ рѫката си и като види, че детето сгрѣши, веднага слага тояжката на гърба му. Когато то порасне и стане възрастенъ човѣкъ, тояжката изчезва отъ ума му. Между бащата и сина се създаватъ любовни отношения. Съвременнитѣ хора иматъ повърхностни понятия за баща и майка, за братъ и сестра, за господарь и слуга, за държава и законъ. Разбиранията на повечето хора сѫ като на първобитния човѣкъ, или като на падналитѣ хора. Сегашната раса е образувана повече отъ паднали хора. Като четете свещенитѣ книги, ще разберете, какъ се е създала тази раса. Въ началото, при създаването на свѣта, сѫществувала една раса, нарѣчена раса на Синоветѣ Божии. Едновременно съ нея сѫществувала и животинската раса. Впоследствие, дветѣ раси се смѣсили и се създала сегашната раса – на падналото човѣчество. Когато Божественото Начало се свърже съ животинското, явяватъ се редъ препятствия, които причиняватъ извѣстно падение. Стремежътъ на Божественото се отличава отъ този на човѣшкото; стремежътъ на човѣшкото сѫщо се отличава отъ този на животинското. Колкото и да говоришъ на човѣка за Бога, той нищо не разбира. Той казва: Защо да не живѣя, както искамъ? – Да знаешъ, какъ да живѣешъ, това е изкуство. – Ама трѣбва да ямъ. – Да знаешъ, какъ да ядешъ, това е изкуство. – Искамъ да пия. – Да знаешъ, какъ да пиешъ, и това е изкуство. – Искамъ да мисля, да чувствамъ и обичамъ, да дѣйствамъ. – Да мислишъ, да чувствашъ и да постѫпвашъ правилно, това е изкуство. – Да имамъ вѣра. – Каква трѣбва да бѫде твоята вѣра? Ти вѣрвашъ въ духовното, безъ да знаешъ неговия произходъ. Вѣрвашъ, че човѣкъ е създаденъ отъ Бога, безъ да си Го видѣлъ и позналъ. Какво ще кажете, ако ви питатъ, видѣли ли сте Бога? Ще кажете, че не сте Го виждали, но сте слушали за Него отъ майка си и баща си, отъ дѣдо си и баба си. Срѣщали ли сте Бога на земята? Срѣщали ли сте Христа? Ще кажете, че Христосъ е билъ на земята преди две хиляди години. – Де е Христосъ днесь? – На небето. – Де е небето?

 

Запитали единъ свещеникъ, де е небето, и той се видѣлъ въ чудо – не знаелъ, какво да отговори. Ще кажете, че небето е горе. – Възможно е. Единъ английски проповѣдникъ държалъ на слушателитѣ си хубава проповѣдъ за онзи свѣтъ. Той имъ разказвалъ за заминалитѣ, какъ отиватъ при Бога, колко сѫ щастливи. Единъ отъ присѫстващитѣ се обърналъ къмъ проповѣдника съ молба, да му каже, де е неговата дъщеря, която отъ единъ мѣсецъ заминала за другия свѣтъ. – Тя е добре, при Бога е, щастлива е въ новото си положение. Въ този моментъ, другъ единъ отъ присѫстващитѣ казалъ: Позволете ми, азъ да ви кажа, де е вашата дъщеря. Азъ я виждамъ тукъ, въ църквата, при баща си. И той започналъ да я описва, какъвъ ръстъ има, каква е косата й, съ каква рокля е облѣчена. Тя иска нѣщо отъ баща си. Значи, този човѣкъ е ясновидецъ; той вижда това, което проповѣдникътъ не вижда. Това, което проповѣдникътъ разказва, е недостѫпно за слушателитѣ. И това, което ясновидецътъ описва, сѫщо е недостѫпно. И дветѣ нѣща трѣбва да се приематъ на довѣрие. Обаче, бащата веднага ще повѣрва, защото описанието на ясновидеца отговаря на истината. И двамата говорятъ за Бога, но кой отъ тѣхъ е на правата страна?

 

Какво се разбира подъ понятието Богъ? Той е най-съвършеното сѫщество, въ Него нѣма никаква дисхармония. Той изключва смъртьта, грѣха вънъ отъ себе си. Той е идеалътъ на човѣка. Къмъ Него се стремятъ всички хора. Като говоримъ за небето, ние разбираме Божествения свѣтъ, т. е. мѣстото, дето Богъ живѣе. Колкото и да се говори за Бога, не може да се опредѣлятъ Неговитѣ качества. Изучавайтѣ Го, за да разберете стиха, въ който е казано за човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Ако можете да обхванете въ съзнанието си цѣлото човѣчество, съ всички хора, съ всички Учители, които сѫ слизали на земята, съ всички живи сѫщества, едва ли ще си съставите пълно понятие за Бога, Който е създалъ всичко. Мѫчно е, сегашнитѣ хора да си съставятъ понятие за Бога. Много естествено. Тѣ не сѫ отъ онѣзи, които Богъ създалъ по свой образъ и подобие. Тѣ сѫ паднала раса и трѣбва да се върнатъ назадъ, отдето се отклонили. Тѣ трѣбва да се повдигнатъ надъ животинското и да тръгнатъ напредъ. Подъ „животинско състояние" разбирамъ неразумното начало въ човѣка. Ако това начало не рѫководи хората, не бихме могли да си обяснимъ, какъ е възможно, съвременнитѣ културни хора, последователи на Христа, да отворятъ война въ 1914 г. и да застанатъ едни срѣщу други. Де остана Христовата любовь, за която тѣ говорѣха и за която проповѣдваха? Това не бѣха езически народи, но християнски, културни народи, които се биха цѣли четири години. Войната бѣше така жестока, че не можеха да прибератъ умрелитѣ си по бойнитѣ полета. На тази война бѣха убити шесть милиона хора, а 25 милиона постепенно измрѣха отъ ранитѣ си и отъ различни болѣсти. Какъ ще си обясните, защо е допусната тази война? Ще кажете, че такава е била волята на Бога. – Не, Богъ не съизволява въ войната. Божията воля се изявява по два начина: въ ограничаване на човѣка да върши престѫпления и въ даване на свобода да върши добро. Слѣдователно, човѣкъ се намира или подъ изключителната воля на Бога, която го ограничава да прави зло, или подъ Неговата изключителна воля, която го насърдчава да върши добро. Човѣкъ трѣбва да знае, подъ коя воля се намира: ако Богъ го ограничава и контролира, той е на пѫть на израждане. Ако го насърдчава, той е на пѫть къмъ усъвършенстване.

 

Азъ се чудя на съвременнитѣ хора, които предпочитатъ лъжата предъ истината. Мнозина тѣ гледатъ право въ очитѣ и тѣ лъжатъ. Нѣкой лъже и самъ си вѣрва. – Защо? – Защото основата на лъжата е въ истината. Ако не носи истината въ себе си, човѣкъ не може да лъже. Който опиталъ и позналъ истината, само той лъже. Само богатиятъ може да осиромашѣе. Само живиятъ може да умре. Това е философия, която може да се провѣри. Казватъ за нѣкого, че е бѣденъ. – Бѣденъ е, но нѣкога е билъ богатъ. – Еди-кой си умрѣлъ. – Сега е мъртъвъ, но нѣкога е билъ живъ. Умрелиятъ не може да умре. Глупавиятъ не може да стане уменъ, но умниятъ може да стане глупавъ. Когато интелигентностьта се намалява, човѣкъ постепенно започва да пада и да влиза въ неблагоприятнитѣ условия на живота.

 

Питашъ: Какво трѣбва да се прави? – Обърни се къмъ Бога. – Какъ да се обърна? – Започни да се хранишъ. Това е нѣщо елементарно, което всѣки знае. И най-малкото животно, и най-малката птичка знае да се храни. И животното може да ти даде единъ урокъ за хранене. Значи, болниятъ се нуждае отъ храна. Законъ е: Когато се хранишъ, не допущай нито една отрицателна мисъль въ ума си. Между тебе и храната трѣбва да има общение, връзка. Яжъ храна, която обичашъ, и се разговаряй съ нея. Това значи, да употрѣбявашъ жива, а не мъртва храна. Мъртвата храна не допринася никаква полза. Казватъ, че нѣкѫде въ Германия имало обичай да държатъ месото по нѣколко дни, да се разложи, и тогава го готвѣли. Такова месо било по-вкусно. Може да е по-вкусно, но не е хигиенично. Изобщо, азъ не препорѫчвамъ месото да се консервира. Азъ съмъ даже и противъ консервиране на плодове. Консервирането на хранитѣ говори за израждане на човѣчеството. Докато хранитѣ се консервиратъ, всѣкога ще сѫществуватъ болѣсти.

 

И тъй, ако и човѣшкитѣ мисли и чувства започнатъ да се консервиратъ, ще се явятъ различни болѣсти. Много религиозни разбирания, много човѣшки мисли и чувства сѫ консервирани, запазени въ тенекия, та когато потрѣбватъ на хората, да ги сготвятъ. И това не е лошо, но консервираната храна пречи на правилното развитие на човѣка. Който се храни съ консерви, не може да отидѣ при Бога. Това не е било, и нѣма да бѫде. Ако ангелътъ се храни съ човѣшка храна, ще стане човѣкъ, ще изгуби качествата на ангела. Когато Моисей изведе евреитѣ отъ Египетъ, той ги прекара презъ пустинята, дето цѣли 40 години се хранѣха съ манна, да станатъ човѣци. Въ Египетъ евреитѣ прекараха 400 годишно робство. Тѣ бѣха толкова наплашени отъ господаритѣ си, че трѣбваше да минатъ години, докато се освободятъ отъ страха. И досега още евреитѣ не могатъ да се освободятъ отъ този вѫтрѣшенъ страхъ. Колко пѫти тѣ казваха на Моисея: Докога ще ни хранишъ съ тази сладка манна? Въ Египетъ бѣхме роби, но ядѣхме месо, кисели краставици и др. Тази сладка храна ни дотегна, ще ни изморишъ тукъ. И до днесь още, като слушате нѣкой да ви проповѣдва, казвате: Докога ще ни хранишъ съ тази сладка манна? Искаме нѣщо киселичко, да отговаря на вкуса ни. Казвамъ: Всѣко учение, което храни слушателитѣ си съ сладка храна, има отношение къмъ напредналитѣ души. Слѣдователно, отъ гледище на храната, която употрѣбяватъ, хората се дѣлятъ на четири категории: първата категория хора живѣятъ въ своето подсъзнание; втората категория живѣятъ въ своето съзнание; третата категория – въ своето самосъзнание и четвъртата категория – въ свърхсъзнанието си. Подсъзнанието и свърхсъзнанието означаватъ два Божествени полюса. Единиятъ полюсъ означава човѣшката душа, а другиятъ – човѣшкия духъ. Съзнанието и самосъзнанието представятъ други два полюса. Единиятъ означава човѣшкото сърдце, а другиятъ – човѣшкия умъ. Съзнанието има отношение къмъ животинското царство, а самосъзнанието – къмъ човѣшкия животъ. Не можете да живѣете добре съ хората, ако не познавате животнитѣ, ако нѣмате правилно отношение къмъ тѣхъ. Много човѣшки чувства сѫ взети отъ животнитѣ. Тѣ не ги създадоха, но първи минаватъ презъ тѣхъ. Ако познавате тѣзи чувства въ животнитѣ, ще знаете, какъ да се справитѣ съ тѣхъ. Щомъ минатъ презъ васъ, ще имъ дадете нужното мѣсто.

 

Въ живота сѫществуватъ две схващания: първото схващане е материалистично. Споредъ него, човѣкъ върви по еволюционенъ пѫть – отъ нисшето къмъ висшето. Другото схващане е на богословитѣ и на нѣкои философи. Споредъ тѣхъ, човѣкъ върви по инволюционенъ пѫть – отъ висшето къмъ нисшето. Въ първия случай, той възлиза, а въ втория – слиза. Тѣзи две теории сѫ непримирими, затова трѣбва да дойде трета теория, спорѣдъ която развитието на човѣка не е еднократенъ процесъ: той не върви нито само по еволюционенъ, нито само по инволюционенъ пѫть. На сѫщото основание, и създаването на свѣта не е еднократенъ процесъ, а многократенъ, т. е. непреривенъ. Качването и слизането, т. е. еволюцията и инволюцията сѫщо сѫ многократни, непреривни процеси, въ които взиматъ участие възвишени, разумни сили. Само разумниятъ може да се качва и слиза. Въ математиката, напримѣръ, се говори за числата отъ 1 ÷ 10, като се разглеждатъ по форма и значение или стойность. Обаче, сѫщитѣ числа иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Значи, тѣ иматъ двояко значение. – Какъвъ смисълъ могатъ да иматъ числата? – Много просто. Ако говорите предъ простия човѣкъ за седемтѣ основни музикални тона, той ще ги свърже само съ числата отъ 1 ÷ 7. Ако говорите на музиканта, той ще ги свърже съ тѣхнитѣ звукове, по които се отличаватъ единъ отъ другъ. Значи, всѣко число съдържа въ себе си извѣстенъ тонъ, извѣстна сила, извѣстенъ цвѣтъ. Достатъчно е да разбирате смисъла на числото две, за да се справитѣ съ всичкитѣ си мѫчнотии, които произтичатъ отъ него.

 

Всѣко число носи извѣстна мѫчнотия. Сѫщо така, числата носятъ извѣстно благо за човѣка. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на числата, не може да разбере нито благата, нито мѫчнотиитѣ, които сѫ свързани съ тѣхъ. Всѣко число е свързано съ единъ разуменъ центъръ. Отъ най-дълбоката древность, великитѣ Учители сѫ свързали единицата съ съзнанието на Бога. Тѣ сѫ свързали числото две – съ съзнанието на боговетѣ, числото три – съ съзнанието на ангелитѣ, числото четири – съ съзнанието на хората, числото петь – съ съзнанието на животнитѣ. Ако влѣзете вьвъ връзка съ съзнанието и на най-свирепото животно, ще видите, че като родъ, като индивидъ, то има опредѣленъ характеръ, а като влѣзете въ връзка съ първичното му съзнание, ще видите нѣщо благородно въ него. Даже и змията, колкото и жестока да е, като се свържете съ нея, ще видите, колко е привързана тя. И тя може да услужи на онзи, който я обича. Казвате: Змия е това. – Змия е, но и въ нея има нѣщо хубаво. По какво се отличава змията? Нима съвременнитѣ хора не проявяватъ нѣкога своето животинско естество? Нѣкога братъ на брата може да строши коститѣ. Тогава, каква е разликата между човѣка и змията? Значи, животинското се крие въ изопаченото човѣшко естество.

 

Слѣдователно, ако човѣкъ знае законитѣ, които управляватъ живота, той може да предизвика онова истинско знание, дълбоко скрито въ него. Ако не знае законитѣ, той може да предизвика най-голѣмото зло въ себе си. Ти можешъ да предизвикашъ най-лошитѣ чувства въ себе си, както и най-добритѣ. Новата наука се стреми, именно, къмъ това, въ всѣки даденъ случай, човѣкъ да предизвика доброто въ себе си. За да се предизвика доброто, човѣкъ трѣбва да знае езика на природата. Езикътъ на природата е общъ за всички сѫщества. Той е подобенъ на есперанто. На него говорятъ всички ангели и богове. Който иска да разбере смисъла на живота, непремѣнно трѣбва да знае този езикъ. Не го ли разбира, той не може да се домогне до великото въ живота. Каквито други постижения да имате, тѣ сѫ временни. Въ тѣхъ е разочарованието. Като говоримъ за временното, подразбираме, че ще дойдемъ до онзи моментъ, когато ще се прекѫсне връзката между временното и вѣчното. – Защо? – Защото временното е часть отъ вѣчното, а постижимото – часть отъ непостижимото. Благото въ свѣта е въ непостижимото. Непостижимитѣ нѣща сѫ за онѣзи, които не разбиратъ законитѣ. А постижимитѣ нѣща сѫ вѣчни. Тѣ сѫ постижими за онѣзи, които разбиратъ законитѣ. Това не означава еднократно постижение. Не мислете, че вие разбирате и можете да разберете цѣлокупния животъ, да кажете, че нѣма какво да учитѣ. Това никога нѣма да се случи. Никога две сѫщества не могатъ да дойдатъ до еднаква степень на разбиране. Ето защо, когато дойдешъ до границата на своя Учитель, ти ще бѫдешъ на такова разстояние отъ него, на каквото си билъ и по-рано. Това разстояние сѫществува между две души. Никога двама души не могатъ да се приближатъ по-близо единъ до другъ, отколкото сѫ били поставени. Нещастието на хората се заключава въ това, че тѣ искатъ да бѫдатъ по-близо или по-далечъ, отколкото трѣбва. Като обичашъ нѣкого, ти искашъ да го поставишъ по-близо до себе си. Какво ще стане съ земята, ако пожелае да измѣни пѫтя на слънцето: вмѣсто тя да се върти около него, то да се върти около нея. Това е невъзможно. Земята всѣкога ще се върти около слънцето – нищо повече. Докато спазва това отношение, тя всѣкога ще приема нужното количество топлина и свѣтлина отъ слънцето. Слѣдователно, всички сѫщества на земята се намиратъ въ хармонично отношение. Ако земята мине извѣстна криза, това показва, че отношението й къмъ слънцето не е правилно. Оттукъ тѣзи сѫщества ще иматъ дисхармонично отношение и къмъ космоса. Повечето хора не разбиратъ, защо сѫ създадени земята, луната, звѣздитѣ. Тѣ даже не разбиратъ смисъла и на своя животъ. Тѣ си създаватъ специфична философия, съ която искатъ да си пробиятъ пѫть. Тѣхнитѣ философски и религиозни вѣрвания, както и политическиятъ животъ, сѫ построени на своеобразни теории. Азъ разглеждамъ политическия, обществения и религиозния животъ въ състава на цѣлокупния животъ. Единъ е животътъ, нѣма разлика между религиозния, обществения и политическия животъ. Като се говори за религиозния животъ, това е само на думи.

 

„Ще ме видите.” Виждането подразбира правилно схващане на проявитѣ за всѣки моментъ. Разбирането не се отнася за бѫдещето, но за което ви говоря сега. Важно е това, което въ даденъ моментъ може да разберете и възприемете, да остане въ съзнанието ви. Мога да ви говоря съ часове, но важно е това, което въ даденъ моментъ може да ви ползва. Ако не го разберете, вие сте въ положението на онзи младежъ отъ древностьта, който изучавалъ окултнитѣ науки, безъ да може да ги използва. Единъ день, като пѫтувалъ, усѣтилъ голѣма жажда. Това било изпитъ за него. Отдалечъ още, той забелязалъ една хубава, мраморна чешма и се упѫтилъ къмъ нея да пие. Едва се приближилъ до нея и турилъ устата си да пие, той останалъ учуденъ – не потекла нито капка вода отъ чешмата. Той започналъ да си търка очитѣ и си казалъ: Дали право виждахъ, че чешмата течеше, или се излъгахъ? Може да съмъ се излъгалъ, или е станало нѣщо съ чешмата. Обаче, тя била така направена, че който стѫпвалъ на една отъ нейнитѣ пружини, спиралъ водата й. По невнимание, ученикътъ стѫпилъ на една отъ пружинитѣ й, и тя престанала да тече. Като се отдалечилъ отъ нея, той настѫпилъ нѣкакъвъ кранъ, и въ този моментъ чешмата започнала да тече буйно, при което се обърнала нѣколко пѫти и съвсѣмъ го измокрила. Той си помислилъ, че става нѣщо неестествено. Не, така е направена чешмата. Не е трѣбвало ученикътъ да бърза толкова, да пие вода. Трѣбвало е да прочете правилата, какъ и кѫде да стѫпи и тогава да започне да пие. Това показва, че съвременнитѣ хора, като този ученикъ, бутатъ пружинитѣ не навреме. Поради това, нѣкои чешми пресъхватъ, а други текатъ повече, отколкото трѣбва. И въ двата случая не могатъ да се използватъ правилно. Тъкмо си наредишъ работитѣ, спечелишъ нѣколко милиона, и ето, дойде нѣкаква тежка болѣсть и паритѣ ти отиватъ, дето не трѣбва, или оставатъ неизползвани. Болѣстьта може да тѣ завлѣче на онзи свѣтъ. А ти живѣешъ съ идѣята, че като забогатѣешъ и спечелишъ много, тогава, именно, ще станешъ човѣкъ. Кой е направилъ паритѣ? Човѣкъ ги е направилъ. Човѣкъ създаде културата, цивилизацията, а не обратно.

 

Човѣкъ създаде държавитѣ, всички философски и религиозни системи, тѣ не го създадоха. Има нѣща, които сме създали – тѣхъ ние трѣбва да подчинимъ на себе си. Всичко останало, което ние не сме създали, трѣбва да го изучаваме и да му се подчиняваме. Напримѣръ, мозъкътъ, стомахътъ, дробоветѣ не сте ги създали вие, слѣдователно, трѣбва да ги изучавате. Страхътъ сѫщо не зависи отъ васъ, въпреки това, трѣбва да служите на Бога. Казано е, обаче: „Страхливиятъ не може да угоди на Бога.” Утрѣ, като хванатъ страхливия, ще му кажатъ да се отрѣче отъ своитѣ убѣждения. Ако се откажешъ, ще се намѣришъ въ положението на апостолъ Петъръ, който, преди да пропѣе пѣтелътъ, три пѫти се отказа отъ Христа. Като го запитаха, да не е ученикъ на Христа, той отговори: Не съмъ и не Го познавамъ. – Защо се отказа отъ Христа? – Защото настѫпи една пружина въ главата си и каза: Тази работа не е за мене. Въ този моментъ, Петъръ приличаше на боленъ човѣкъ, който не мисли право. Той си казваше: Ако Христосъ бѣше силенъ човѣкъ, както си мислѣхъ, нѣмаше да остави да се гаврятъ съ Него. Той никога не би изложилъ нито себе си, нито своето вѣрую на поругание. Щомъ Петъръ се отрѣче отъ Христа, пѣтелътъ пропя. Тогава той осъзна грѣшката си и се разкая. Благороденъ човѣкъ бѣше той. Грѣшката на Петра не се заключава толкова въ отричането му отъ Христа, колкото въ това, че излъга. Като го попитаха, познава ли Христа, той каза, че не Го познава. Христосъ го погледна само, безъ да му каже нѣщо. Този погледъ го изобличи, и той се разкая и горко плака.

 

Често цитирате стихове отъ Евангелието, като тѣзи за отричането на Петра отъ Христа. Мнозина питатъ: Какъвъ смисълъ има за насъ отричането на Петра? Наистина, кой не се е отричалъ? Като се намѣри въ трудно положение, човѣкъ се отрича отъ убѣждението си. Молишъ се на Бога, но като не получишъ отговоръ на молитвата си, казвашъ: И безъ Бога може. И азъ ще живѣя, като всички хора. – Знаете ли, какъ живѣятъ всички хора? Ако искате да живѣете като хората, вземете всички онѣзи, които съставятъ цѣлия космосъ, а не само хората на земята. Тѣ съставятъ микроскопическа часть отъ космоса. Ходили ли сте по всички слънчеви системи, да видите, колко хора живѣятъ тамъ; да видите, какъ живѣятъ? Ще ме питате, дали съмъ ходилъ азъ. – Ходилъ съмъ, обиколилъ съмъ всички слънчеви системи. Какво се ползвате отъ това, че азъ съмъ ходилъ? Вие се ползвате дотолкова, доколкото можете да получитѣ нѣкакво благо. Какво отъ това, че нѣкой ходилъ на Божи гробъ? Другъ е въпросътъ, ако той ви донесе нѣкакъвъ подаръкъ оттамъ. Тогава и вие ще се радвате съ него заедно. Ако нищо не получите, никаква полза нѣмате отъ неговото отиване. Доколкото сте свързани съ извѣстно вѣрую, дотолкова се ползвате отъ него. Щомъ сте свързани съ това вѣрую, вие ще провѣрите, доколко то има отношение къмъ истината. Като говоря за истината, като Божественъ принципъ, азъ разбирамъ онѣзи условия, при които човѣкъ може да се повдигне и да се освободи отъ болѣзненитѣ състояния на своя животъ. Болниятъ, докато е въ болницата, очаква всичко наготово. Такова е разбирането на повечето хора. Тѣ искатъ да бѫдатъ богати, безъ да работятъ. Тѣ очакватъ другитѣ да имъ слугуватъ. Около болния се въртятъ по две-три милосърдни сестри: една го обръща въ леглото, друга го храни; лекарьтъ, отъ своя страна, го преглежда, прави му превръзки. Това се продължава, докато оздравѣе. Щомъ оздравѣе, напуща болницата и го оставятъ самъ да се грижи за себе си. Той не се нуждае вече нито отъ лѣкари, нито отъ милосърдни братя и сестри. Естествено е да слугуватъ на болния, но не и на здравия.

 

Днесь всички хора говорятъ за осигуряване. Щомъ си здравъ, ти си осигуренъ. Каква по-голѣма осигуровка ще търсишъ отъ здравето си? Каква по-голѣма осигуровка очаквашъ отъ живота, щомъ имашъ душа и духъ, умъ и сърдце? Нѣкой разчита на своето вѣрую или на своето убѣждение. Въ края на краищата, неговото вѣрую или убѣждение го завежда на гробищата. Какво показва катастрофата въ Лионъ? – Една сутринь хората ставатъ и виждатъ, че цѣли кѫщи съ хората заедно, потънали въ земята, на 280 м дълбочина. Кѫде е сигурностьта, че единъ день нѣма да стане сѫщото и съ София, или съ цѣлата земя? На какво може да разчита човѣкъ на земята? – Защо стана тази катастрофа въ Франция? – Има причина за това. – Направила е нѣщо несправедливо. Това е едно предупреждение. Невидимиятъ разуменъ свѣтъ й обръща внимание да изправи грѣшкитѣ си. Ако човѣкъ не измѣни пѫтя на своето движение и не се подчини на Божествения законъ, ще потъне въ земята, заедно съ кѫщата си, на 280 метра дълбочина. Така сѫ потънали цѣли континенти. Въпреки това, хората отново се готвятъ за война. Тѣ не знаятъ, че има единъ Великъ Законъ, който регулира отношенията между хората и народитѣ. Въ Стария Завѣтъ е казано, че Богъ допуща войнитѣ и Богъ ги забранява. Слѣдователно, безъ волята на Бога нищо не може да се направи.

 

Сега, като говоря така, искамъ да ме разбирате правилно. Знайте, че нещастията въ живота ви се дължатъ на факта, че между Първата Причина и васъ сѫществува извѣстна дисхармония. Богъ ти казва: Направи това, откажи се отъ несправедливия договоръ, който си написалъ. Ти, като французина, казвашъ: Не, този договоръ трѣбва да си остане, отъ него зависи щастието на Франция. Другъ се извинява съ думитѣ: Човѣщина е това, слабости имамъ. – Нѣмашъ право да говоришъ за слабоститѣ си и да се извинявашъ съ тѣхъ. – Роденъ съмъ съ слабости. – Това сѫ празни думи. – Условията сѫ тежки. – И това сѫ празни думи. – Майка ми ме родила съ слабости, условията ме създадоха такъвъ. – Нито едното е вѣрно, нито другото. Ти самъ се създаде такъвъ. Ти самъ създаде своята сѫдба. Нѣкого обѣсватъ, а нѣкой самъ се обѣсва. Първото намира обяснението си лесно, понеже причината е външна. Какъ ще си обясните самообѣсването? То е резултатъ на дълъгъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Той мислилъ дълго време, докато най-после сѫдътъ въ него се произнесълъ, че трѣбва да се обѣси. Когато други бѣсятъ човѣка, процесътъ е външенъ и по-бързъ. Гърцитѣ осѫдиха Сократа на смърть чрѣзъ отравѣне. Трѣбваше ли той да изпие отровата? Ако Сократъ живѣеше въ наше време, щѣше ли да изпие отровата? – Нѣмаше да я изпие. Споредъ мене, Сократъ не трѣбваше да изпие отровата. Съ това той извърши престѫпление къмъ себе си. Човѣкъ нѣма право да жертва живота си за нѣщо, което не допринася никакво благо за него, нито за окрѫжаващитѣ. Той трѣбва да жертва своя животъ само за онова, което допринася полза за Божествения свѣтъ, за цѣлото човѣчество или за неговата душа. Съ една дума, можемъ да жертваме живота си за онова, което ни повдига, да можемъ да прогресираме.

 

Христосъ казва: „Ще ме видите.” – Въ какво? – Ще видимъ Бога въ Любовьта, въ Мѫдростьта и Истината. Ще видимъ Бога въ доброто и въ правото. Отъ мое гледище, ето какъ азъ бихъ желалъ да видя Бога, какъ бихъ се молилъ: Господи, дай ми знание и мѫдрость на ума; нека Твоята Любовь и Твоятъ животъ да се всѣлятъ въ сърдцето ми, а свободата и истината – въ моята душа. Силата и доброто да пребѫдватъ въ душата ми, а вѣчното право и благото на живота да пребѫдватъ въ моята воля. И наистина, щомъ имашъ знание и мѫдрость, ти ще знаешъ, какъ да постѫпвашъ; щомъ имашъ топлина въ сърдцето си, ще знаешъ, какъ да постѫпвашъ; щомъ доброто е въ тебе, ще знаешъ, какъ да постѫпвашъ; щомъ истината е въ тебе, ще знаешъ, какъ да проповѣдвашъ. Съвременнитѣ хора не прилагатъ тѣзи добродетели. Азъ се чудя на българскитѣ вѣстникари. Колкото сѫ дохождали при мене, нито единъ отъ тѣхъ не е изнесълъ истината, както я сподѣлялъ съ мене. Тѣ изнасятъ работитѣ, не както сѫ въ дѣйствителность. Досега, нито единъ български вѣстникаръ не е изнесълъ вѣрно нѣщата. – Защо? – Ще ви обясня това въ алегорична форма.

 

Нѣкой си много говорѣлъ противъ дявола. Единъ день дяволътъ му казалъ: Бѫди внимателенъ, не си позволявай да говоришъ противъ мене. Азъ лесно ще се справя съ тебе. Знай, че нѣма да ти простя. Ще ти дамъ единъ добъръ урокъ. – Никакъвъ урокъ нѣма да ми дадешъ. Никакъвъ съвѣтъ не искамъ отъ тебе. Единъ день той видѣлъ, единъ човѣкъ продава магаре. Дощяло му се да си купи това магаре. Той попиталъ господаря му за цѣната и останалъ учуденъ, че било много евтино. Купилъ го, потупалъ го по гърба и го закаралъ у дома си. На другия день, той отишълъ съ магарето да събира дърва въ гората и останалъ доволенъ отъ него – добре работѣло. Следъ това той отишълъ да го напои на близката чешма. Изведнъжъ магарето се скрило въ курната, отдето махало съ дългитѣ си уши – само тѣхъ виждалъ. Въ това време дошли хора да пиятъ вода. Той имъ казалъ: Моля ви се, помогнете ми да извадя магарето отъ курната. Тѣ погледнали въ курната и, понеже нищо не видѣли, казали си: Този човѣкъ трѣбва да е смахнатъ. Я да го набиемъ, да му дойде ума въ главата! Така се изредили много хора, и на всички той разказвалъ за магарето си, скрито въ курната. Следъ като всички го били, той пакъ виждалъ магарето да му маха съ ушитѣ си, но повече не посмѣлъ на никого да говори за магарето си. Тогава той се обърналъ къмъ магарето съ думитѣ: Виждамъ тѣ, но не искамъ вече да се занимавамъ съ тебе, защото много ме биха, напатихъ се. Ето защо, и българскитѣ вѣстникари виждатъ истината, но не смѣятъ да я кажатъ, защото много пѫти сѫ бити за нея.

 

И тъй, отъ васъ се иска нова философия. Хората трѣбва да живѣятъ спорѣдъ истината. Тя е най-красивото състояние, което човѣкъ може да преживѣе. Насъ не могатъ да ни заставятъ да търгуваме съ истината. Да говоримъ истината, това не е унижение. Тя не опорочава идеитѣ. Важно е, какъ човѣкъ изпълнява длъжностьта си. Каквато служба да изпълнявашъ, ще говоришъ истината. Човѣкъ трѣбва да има една основна идея. Тя е зародишътъ на живота. Кое е най-важното въ зародиша? – Ядката. Всѣко сѣме, всѣко яйце има единъ вѫтрѣшенъ зародишъ, който се превръща въ това, което е сѣмето. Каквото е сѣмето, такъвъ е резултатътъ. Слѣдователно, идеитѣ опредѣлятъ хората. Основната идея въ човѣка дава тонъ и направление на неговия животъ, както и на неговата мисъль. Всички останали идеи се групиратъ около основната идея. Тя трѣбва да бѫде непоколѣбима, при всички условия да бѫде една и сѫща.

 

„Ще ме видите.” Ние трѣбва да любимъ Бога, Когото не виждаме. То е идеалътъ на нашата душа. Щомъ обичашъ това, което виждашъ, то е материалната страна на любовьта. Много примѣри потвърждаватъ тази мисъль. Едно дете живѣло далечъ отъ майка си цѣли 16 години. Презъ това време то заболѣло сериозно. Лѣкаритѣ видѣли, че положението му е безнадежно и рѣшили да пишатъ на майка му, да дойде да го види, преди да умре. Детето имало силна температура, постоянно бълнувало и нищо не виждало предъ себе си. Като пристигнала майката, тя поставила рѫката си на неговото чело. Макаръ въ безсъзнание, детето я познало и извикало: Мамо! Това дете видѣло ли майка си? – Не я видѣло. Значи, има друго познаване и виждане – вѫтрѣшно. За такова виждане говори Христосъ. Ако ние виждаме само съ външнитѣ си очи и разбираме само съ конкретния си умъ, въ такъвъ случай, ние недовиждаме и не разбираме нѣщата. Други очи ни сѫ нуждни. Съ тѣхъ ще разбираме основно работитѣ. Въ това вѫтрѣшно виждане нѣма изключения. Ако азъ вѣрвамъ въ Божественото, т. е. въ Разумното начало, всички противорѣчия ще изчезнатъ. Такъвъ примѣръ имаме съ живота на Христа. Какво по-голѣмо противорѣчие отъ Неговия животъ! Той мина презъ разпятие. Но Богъ, въ Когото Той вѣрваше и отъ Когото излѣзе, Го освободи отъ смъртьта. Имаме примѣра и съ тримата младежи въ огнената пещь. Тѣ не се поколебаха въ вѣрата си, не се поклониха на идола, поставенъ отъ вавилонския даръ. Той ги хвърли въ пещьта, но тѣ не изгореха. Има много подобни примѣри. Всѣки, който вѣрва, ще излѣзе на добъръ край. Питамъ: Какво ще бѫде вашето положение, ако поставятъ вѣрата ви на изпитъ? Трѣбва ли да се поколебаетѣ? Ще ви турятъ въ огнената пещь, да се опита вашата вѣра. Човѣкъ самъ трѣбва да знае, докѫде е стигналъ. И любовьта ви ще се изпита. Азъ съмъ привеждалъ примѣра за онази млада мома – Драганка, на която възлюбениятъ често й казвалъ: Не се страхувай, Драганке. Докато си съ мене, нищо нѣма да ти се случи. Единъ день, като вървѣли презъ гората, насрѣща имъ излѣзла една мечка. Момъкътъ веднага се качилъ на една круша, а Драганка останала подъ крушата. Като се видѣлъ вънъ отъ опасностьта, той извикалъ: Не бой се, Драганке, азъ оттукъ ще стрѣлямъ. Ние, съвременнитѣ хора, само цъкаме съ пушката си и обѣщаваме на хората това, което не можемъ да имъ дадемъ. Христосъ казва: „Ще ме видите.” – Кога? – Въ време на вашитѣ мѫчнотии, на вашитѣ скърби, на вашитѣ несполуки; въ време на вашата любовь, на вашата мѫдрость, на вашата истина. Това е новото вѣрую, което може да спаси съвременния човѣкъ. Така трѣбва да мислятъ всички хора. Като дойде Христосъ, всички хора, безъ разлика, ще повѣрватъ въ това. Каквато религия или вѣрую иматъ хората, то е религия на миналото. Това се отнася и до най-напредналитѣ. Нова вѣра е нужна сега иа хората. Думата „нова” не е на мѣсто употрѣбена. Нужна е Божествена религия, която азъ наричамъ „религия на Божията Любовь”, която да запали хората отъ единия до другия край на свѣта: всички да горятъ, безъ да изгарятъ и да станатъ щастливи. Нужна е такава любовь, която да премахне злото въ свѣта; да премахне всички болѣсти, всички несгоди; да премахне сиромашията, завистьта, омразата, съмнѣнията и раздоритѣ. Ние се нуждаемъ отъ такава любовь, която може да приравни всички хора, но не както става съ изсичането на горитѣ. Въ съзнанието на хората трѣбва да се роди желание да пожертватъ всичко и да тръгнатъ въ правия пѫть, отдето сѫ излѣзли нѣкога.

 

Сега и на васъ ви предстои излизане отъ Египетъ, отъ робството и да влѣзете въ райската градина, тамъ да работите съ онѣзи дървета, които сѫ изостанали отъ хиляди години. Трѣбва да се върнемъ въ рая. Изискватъ се хора, които да образуватъ колонии. Трѣбва да се върнемъ не назадъ, но напредъ – връщане напредъ. Да се обърнемъ и да вървимъ къмъ великия законъ на Любовьта. Това, което сега ви говоря, не е ново. Вие сами ще го разберете, то е вложено въ васъ. Трѣбва да си спомнитѣ вашето минало. Азъ не говоря за онѣзи, които нѣматъ минало. Азъ не говоря и за онѣзи, които мислятъ, че за пръвъ пѫть сѫ дошли на земята. Азъ говоря за тѣзи, които много пѫти сѫ дохождали и живѣли въ райската градина. Тѣ сѫ отъ рода на хора отпреди хиляди години, които търсятъ въ себе си Божественото начало. Често Павелъ казва: „Искамъ да направя добро, но нѣщо противодѣйства въ мене.” – Има само едно разрѣшение на този въпросъ: то е разрѣшението на любовьта. Въ свѣта сѫществува една любовь, която нѣма нищо общо съ любовьта на сегашнитѣ хора. Тя не взима никакво участие въ грѣха. Щомъ дойдешъ до нея, всѣкакво желание въ тебе за грѣхъ изчезва. Сѫщественото въ човѣка убива всѣкакво желание за грѣхъ. При сегашната любовь, обаче, вие всѣкога сте готови да грѣшите. Щомъ влѣзете въ Божествената любовь, вие се чувстватѣ толкова богати, че въ васъ нѣма никакво желание да крадете. Ако цѣлата Витоша се състоеше отъ печени хлѣбове, щѣше ли у васъ да се яви желание да крадете? Ако цѣла Витоша бѣше отъ злато, щѣше ли да се яви у васъ желание да крадете? Желанието за кражба се явява само при извѣстни случаи. То се е родило нѣкога, а сега става кражбата.

 

Съвременнитѣ хора иматъ неправилни, атавистични схващания, които трѣбва да се изправятъ. Първо, да изправимъ отношенията си къмъ Първата Причина. После, да изправимъ отношенията си къмъ другитѣ. И най-после, сами къмъ себе си. Нѣкога ние сме жестоки и къмъ себе си. Ние рушимъ своя умъ, своето сърдце и тѣлото си. Следъ това, предаваме това разрушение и навънъ и казваме: Свѣтътъ ще се оправи. – По този начинъ, свѣтътъ никога не може да се оправи. Свѣтътъ се нуждае отъ чистъ въздухъ, т. е. мисъль му трѣбва. Въздухътъ е мисъльта. На свѣта е нужна свѣтлина, но не тази, която изгаря и отъ която хората получаватъ слънчевъ ударъ. Азъ говоря за свѣтлина, която носи животъ.

 

Казвашъ: Азъ съмъ човѣкъ, роденъ да живѣя правилно. Нужна ви е чиста вода, която носи хубавъ, чистъ животъ. И най-после, нужна ви е твърда почва. Нужно ли е още да говоря, какво ви е необходимо? Трѣбва ви една канара на убѣждението, която нито буритѣ, нито дъждоветѣ да разклатятъ. Нашето убѣждение, това е твърдата почва, която не може да се разклати. Тази вода, която не може да се опорочи, това е твоятъ чистъ животъ. Ти не можешъ да опорочишъ цѣлия океанъ; не можешъ да покваришъ цѣлия въздухъ; не можешъ да покваришъ и мисъльта. Слѣдователно, на насъ е нужна Божествената мисъль на съзнанието; нуженъ ни е Божествениятъ животъ; най-после, трѣбва ни онова, мощното, силното, за което да разгънемъ сегашния си животъ.

 

Христосъ казва: „Ще ме видите.” – Въ какво? – Въ онова, което изпълнявате.

 

12. Беседа отъ Учителя, държана на 16 ноември, 1930 г. София – Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×