1930_11_09 Него видя Исусъ

[Ани]

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Него видя Исусъ

 

„Него видя Исусъ, че лежи.” (Йоана 5:6)

 

Виждането и съзнаването сѫ два процеса на човѣшкия духъ, съ които се започва всѣка добра работа. Само умниятъ и добриятъ човѣкъ вижда и съзнава нѣщата. Дето нѣма разумность и доброта, тамъ не може да се очаква никакво съзнание. Тамъ може да има само интелектъ, но не и съзнание. Подъ „съзнание” азъ разбирамъ вѫтрѣшна закономѣрность, която осмисля живота. Отъ това гледище, работата се отнася за великитѣ хора, трудътъ – за обикновенитѣ хора, а мѫчението – за грѣшнитѣ. Грѣшниятъ трѣбва да се мѫчи. Той не иска да работи и да се труди; и да иска, не може. Обикновениятъ човѣкъ може само да се труди, не може да работи. Великиятъ човѣкъ работи. Грѣшникътъ пита: Докога ще се мѫча? – Ако искашъ да не се мѫчишъ, стани обикновенъ човѣкъ. Тогава ще се трудишъ. Обикновениятъ пита: Докога ще се трудя? – Ако искашъ да не се трудишъ, стани великъ. Тогава само ще работишъ. Грѣшниятъ не иска да се мѫчи, а, въпрѣки това, не прави усилия да се освободи отъ грѣха. При това положение, той мечтае да заема високо положение, да има добри условия. – Това е невъзможно.

 

„Него видя Исусъ.” – Това е една тема, която трѣбва да се развие. Това е една неразрѣшена задача, която трѣбва да се рѣши. Геологътъ, като разглежда пречупенитѣ и размѣстени пластове, взима ги като тема за изучаване и после обяснява, на какво се дължи това. Отъ начупенитѣ и размѣстени пластове, геологътъ съставя цѣла научна история. Като чете тази история, обикновениятъ човѣкъ се чуди, отгде учениятъ е взелъ толкова данни, какъ ги е съпоставилъ, за да напише толкова голѣма история. Нѣкои хора се чудятъ, че сѫществуватъ ясновидци. Азъ пъкъ питамъ, какъ тѣзи хора не се чудятъ на ученитѣ, които могатъ да напишатъ историята на земята отпреди милиони години? Споредъ мене, тѣзи учени сѫ били ясновидци. Когато учениятъ работи 10 ÷ 15 години върху даденъ въпросъ, най-после той дохожда до извѣстно прозрѣние и започва да вижда картини, които впоследствие описва. Обикновенитѣ хора, като не разбиратъ, казватъ, че ученитѣ обясняватъ много въпроси, но какъ става това, тѣ не знаятъ. Значи, ученитѣ хора сѫ ясновидци, нищо повече. За обикновенитѣ хора или има ясновидци, или нѣма. За грѣшнитѣ никакво ясновидство не сѫществува. Обаче, за разумнитѣ хора сѫществуватъ ясновидци. Какво невъзможно има въ това, че нѣкой човѣкъ вижда ясно? Че си ясновидецъ, това показва, че виждашъ ясно. Виждашъ единъ предмѣтъ на десеть километра разстояние и го описвашъ, какъвъ е, безъ никакво спомагателно срѣдство за очитѣ. Отъ това гледище, нищо въ природата не се губи, само че остава далечъ или близо до човѣшкитѣ очи. За слѣпия всичко е далечъ. За онзи, който не вижда, всичко е далечъ, за онзи, който вижда, всичко е близо. За онзи, който се движи съ бързината на свѣтлината, никаква мѫчнотия не сѫществува. За него всичко е близо, всичко е леснопостижимо. За него не представя никаква мѫчнотия, да отидѣ до слънцето и вечерьта, като се върне, да разкаже на близкитѣ си, какво има тамъ, какво представя слънцето. Въ продължение на осемь минути, азъ мога да придобия толкова знания за слънцето, колкото учениятъ ще придобие за хиляди години. Че съмъ ходилъ на слънцето, нѣма да говоря за това, но ще насоча телескопа си срѣщу него и ще започна да говоря, какво виждамъ, какво има, какъ е устроено и т. н. Който ме слуша, нѣма да разбере, по какъвъ начинъ съмъ дошълъ до тѣзи знания.

 

Нѣкой казва, че видѣлъ нѣщо. Питамъ: Какъ става виждането – съ очитѣ, или съ ума? Съ очитѣ нищо не се постига, но съ ума. Умътъ се разхожда, той ходи на слънцето и се връща. – Ходихъ на слънцето. – Значи, ти си го посѣтилъ съ ума си. За ума може да се каже: „Дето не го сѣешъ, тамъ никне”. Наистина, човѣшкиятъ умъ ходи тамъ, дето не може да се помисли. Сѣенето е процесъ на ограничение. Ако кажешъ на човѣка, че е посѣтъ, той ще изпадне въ такова противорѣчие, както, ако би му казалъ, че следъ смъртьта си отново ще се въплъти на земята. Ако говоришъ на простия за еволюция, той ще тѣ пита, какво нѣщо е еволюцията. Това, което осмисля живота, е еволюция. Еволюция, превъплъщение, страдание, това сѫ синоними, въ които се крие една и сѫща идея. Ето защо, науката се стреми да схване съотношенията между всички явления, да намѣри тѣхния произходъ и да ги обясни. За явления може да се говори само въ разумния животъ. Сѫщото се отнася и до живота. Животъ сѫществува само въ разумностьта. Дето нѣма разумность, тамъ нѣма и животъ. Щомъ се намали разумностьта, намалява се и животътъ. Достатъчно е да влѣзете въ дома на нѣкого, за да се произнесете за неговата интелигентность. Устройството на кѫщата му и наредбата въ нея говорятъ за интелигентностьта на човѣка. Оттукъ вадя слѣдното заключение: достатъчно е да погледнешъ очитѣ, носа, устата и ушитѣ на човѣка, за да познаешъ, какъвъ е той, доколко е уменъ и интелигентенъ. Казватъ: Какъвто е умътъ на човѣка, такъвъ е и домътъ му. И обратно: Какъвто е домътъ му, такъвъ е и неговиятъ умъ. Какъвто е говорътъ на човѣка, такъвъ е и неговиятъ умъ. Както виждате, между всички явления има извѣстно съотношение. Значи, всичко въ живота и въ природата е смислено. Това, което е безсмислено въ едно отношение, е смислено въ друго отношение. Или, безсмисленото въ единъ свѣтъ е смислено въ другъ свѣтъ. Убиватъ нѣкого, и всички скърбятъ за него. Обаче, единъ се радва. – Защо? – Врагъ му билъ. Той казва: Добрѣ, че го убиха. Най-после се освободихъ отъ него. За него, това убийство е смислено. За онзи, който го убилъ, е безсмислено. Питатъ го: Защо уби този човѣкъ? – И азъ не зная, убихъ го, нищо повече. Жената ражда едно дете. Питатъ я: Защо роди това дете? – И азъ не зная. – И тя не знае, защо го родила, и близкитѣ й не знаятъ, но всички казватъ: Детето трѣбва да се роди. Значи, раждането на детето има смисълъ само въ даденъ случай. „Него видя Исусъ.” – Кого видя? Това не бѣше нѣкой виденъ философъ или ученъ, нито нѣкой князъ. Това бѣше единъ обикновенъ човѣкъ, боледувалъ 38 години. Споредъ мене, този човѣкъ не бѣше простъ; той бѣше свършилъ шесть факултета, но нѣмаше дипломъ за живота. Христосъ му даде този дипломъ, като му каза: „Вдигни одъра си и тръгни!” Това бѣше последниятъ му урокъ, презъ който трѣбваше да мине. Той вдигна одъра си и напусна кѫпалнята. Колко отъ съврѣменнитѣ хора и до днесь още сѣдятъ въ тази кѫпалня и чакатъ редъ! Всѣки е седялъ въ тази кѫпалня цѣли 38 години и излѣзълъ навънъ, но съ неразрѣшена задача. – Защо? – Защото е очаквалъ наготово да слѣзе ангелътъ отъ небето и да размѫти водата. Нѣкой сиромахъ, боленъ, иска да си направи една кѫщичка, но чака въ болницата, дано дойде помощьта отвънъ. Единъ очаква помощь отъ другитѣ, да му направятъ кѫщичка; другъ уповава на близкитѣ си, тѣ да му помогнатъ да свърши университетъ; трети очаква да види, какво ще напишатъ ученитѣ и тогава да състави своята теория. Значи, всѣки очаква да слѣзе ангелъ отъ небето, да размѫти водата и да му каже: „Вдигни одъра си и тръгни!" Ако дойде при тебе единъ философъ, който иска да пише нѣщо, какво ще му кажешъ? Ще му кажа: Пиши! – Какво ще кажешъ на младия момъкъ, който иска да се ожени? Ще му кажа: Ожени се! – Какво ще кажешъ на майката, която иска да си има детенце? Ще й кажа: Роди! Ако при свещеника дойде човѣкъ, който иска да служи на Бога, какво ще му каже той? – Служи! Ако при сѫдията дойде човѣкъ, който търси своето право, какво ще му каже той? – Търси правото си! Ако отидѣ при слугата, той ще му каже: Служи! Ученикътъ ще му каже да учи. Учительтъ ще му каже да преподава на ученицитѣ. Ще кажете, че това сѫ обикновени работи. – Не сѫ обикновени. За онзи, който си въобразява, че всичко разбира, сѫ обикновени. Обаче, за онзи, който гледа сериозно на живота, не сѫ обикновени.

 

Днесь азъ говоря върху единъ въпросъ, който нито подмладява, нито остарѣва. За младитѣ не говоря, защото следъ 20 години, напримѣръ, тѣ ще бѫдатъ на друго мѣсто. Ако ме питате, де отидѣ младиятъ, ще кажа, че той остаря. – Де отидѣ стариятъ? – Той замина за странство, нѣма да го намѣрите. Младиятъ напуща младостьта си, за да придобие знание. Значи, младиятъ има сила. Щомъ иска да придобие знание, трѣбва да стане старъ. Ако стане старъ и не придобие знание, той казва: Отиде младостьта ми, безъ да придобия знание. Стариятъ, като изгуби старостьта си, отново придобива животъ. Ако човѣкъ остарѣе и влѣзе въ смъртьта, безъ да придобие животъ, той нищо не е постигналъ. Правило е: като изгубишъ едно нѣщо, да придобиешъ друго. Чудни сѫ хората, като мислятъ, че като изгубятъ живота си, ще отидатъ при Бога! Като умрешъ, да намѣришъ живота. Всѣко нѣщо се намира на своето мѣсто.

 

Съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ трѣзва мисъль. Само така тѣ ще придобиятъ истинския животъ, еднакво необходимъ и за младия, и за стария. Животътъ носи нѣщо, което нито се измѣня, нито се промѣня. Дето е животътъ, тамъ има вѣчно растене и развитие. Тамъ нѣма старость. Превъплъщението на човѣка е новъ животъ, който му дава възможность да расте и да се справя съ всички противорѣчия на Битието. Превъплъщението е законъ не само за земята, но за цѣлия космосъ. Изобщо, духоветѣ се превъплъщаватъ. Това е необходимость за всички живи сѫщества. И Христосъ се превъплъти. Каква нужда имаше, и Той да мине по този законъ? И Той трѣбваше да научи нѣщо на земята. Като говоря за превъплъщението, азъ нѣмамъ предвидъ да защитавамъ тази теория. Това е реалность, а не само теория. Нѣкои християни казватъ: Ако не сѫществува превъплъщение, напразно е дошълъ Христосъ. – Не е въпросътъ тамъ. Христосъ не е престаналъ да се превъплъщава. Освѣнъ това, Христосъ търси начинъ да се въплътява у всички хора.

 

Питате: Какво значи въплъщение? – Това всѣки ще научи, когато съзнанието му се пробуди. То се отнася и до религиознитѣ, и до безвѣрницитѣ. Споредъ мене, истинската религия е въ любовьта, мѫдростьта и истината. Който носи тази религия въ себе си, той говори направо съ Бога. За него се казва, че има общение съ Бога. Първитѣ човѣци имаха това общение, затова Богъ ги посѣщаваше всѣки день въ райската градина. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ „1001 нощь”. Каквото и да казвате, това е истина. Невидимиятъ свѣтъ е видимъ за мене, той може да бѫде видимъ и за васъ. Важно е, че той е по-реаленъ отъ видимия. Той е разуменъ, възвишенъ свѣтъ. Въ него живѣятъ разумни, възвишени сѫщества. Ако си гладувалъ нѣколко дни и ме срѣщнешъ, кое е реалното за тебе? Само да ме видишъ ли? Важно за тебе, въ дадения моментъ, е да опиташъ моята разумность. Като зная, че си гладувалъ нѣколко дни, азъ ще тѣ нахраня и ще ти кажа: Приятелю, приятно ми е да ти услужа, а после ти ще ми разкажешъ твоитѣ опитности. По този начинъ се създава вѫтрѣшна връзка. Слѣдователно, законътъ за прераждането изправя всички мѫчнотии. Единъ човѣкъ може да бѫде убитъ десеть пѫти на земята, т. е. въ продължение на десеть прераждания, но Господъ ще го изпраща пакъ на земята и ще му даде всички условия да се развива. Ако той е убитъ като просякъ, въ слѣдното прераждане Богъ ще му даде голѣми възможности: ще го направи талантливъ, после гениаленъ, следъ това светия и най-после ще го направи царь. И следъ това ще ви наложи да го слушатѣ и да му вѣрвате, както Той иска. Питатѣ: Защо ставатъ убийствата? – Като тѣ убиятъ десеть пѫти, царь ще станешъ. Ще се преродишъ отново на земята. Кой отъ васъ би повѣрвалъ това? Азъ не искамъ да вѣрвате, но, като повѣрвате въ истината, тя ще ви направи свободни. Азъ не искамъ да вѣрвате въ противорѣчието, че, като убиятъ човѣка, съ него всичко е свършено. Ние не съжаляваме, че едно време сѫ мѫчили Христа. Гърбътъ на Христа бѣше толкова силенъ, че можа да издържи всички удари, но Римската империя не можа да ги издържи. И после стана обратното: Римската империя залѣзе, а Христосъ изгря въ цѣлия свѣтъ. Ако това е вѣрно за Христа, вѣрно е и за насъ.

 

Всички хора се плашатъ отъ нещастията. Ако нещастията и грѣхътъ могатъ да ви сломятъ, вие не знаете, какво представятъ тѣ въ живота на човѣка. Само Богъ знае, какво е грѣхътъ. Той е резултатъ на неразбрания животъ. Ако смъртьта може да ви сломи, вие не разбиратѣ живота: ако страданията могатъ да ви сломятъ, вие не разбиратѣ живота. Защо да не се радваме, като страдаме? Не казвамъ, че е лесно да страдатѣ, но, въ даденъ случай, вие се възхищаватѣ, че сте герои. Трѣбва ли да подозиратѣ Бога, че ви дава страдания? Вие сами се излагатѣ на страдания. Защо трѣбва да подозиратѣ Бога въ Неговата обхода къмъ васъ? Кое е по-хубаво: да ви даде Той страдания, или щастие? Щастието иде по пѫтя на нещастието. Не може да бѫдете щастливи, докато не сте били нещастни. Щастието не може да дойде на земята, ако въ нещастието не сте си направили дреха за него.

 

Какъ ще разберете щастието? Съвременнитѣ хора мислятъ, че щастието е въ богатството, въ паритѣ, въ кѫщитѣ. Не, паритѣ сѫ само условие; задъ паритѣ стоятъ разумни сѫщества. Ако задъ паритѣ, задъ кѫщитѣ, задъ плодоветѣ нѣма разумни сѫщества, защо ви сѫ тѣ? Ако задъ децата нѣма бащи и майки, като разумни сѫщества, какво ще правятъ тия деца сами? Ние, хората, не сме благодарни на това, което имаме. Ако водата, свѣтлината, въздухътъ се откажатъ отъ насъ, въ какво положение ще се намѣримъ? Често вие казвате: Азъ съмъ самъ въ свѣта. – Чудни сте вие! Ако останете съвсѣмъ сами въ свѣта – безъ хора, безъ животни, въ пълна тъмнина, тогава ще разберете, какво значи самотия. Това сѫ неразрѣшени за васъ въпроси, това сѫ противорѣчия.

 

„Него видя Христосъ”. Исусъ видя този човѣкъ, за да го извади отъ едно голѣмо противорѣчие. Той каза на Христа: Вече 38 години сѣдя предъ тази кѫпалня; толкова години наредъ слиза ангелъ отъ небето да размѫти водата и не се намѣри никой да ме спусне въ водата, да почерпя и азъ нѣщо. Това е догматично вѣрване. Всички мислѣха, че като слѣзе ангелъ да размѫти водата, само тогава болниятъ ще оздравѣе. Вънъ отъ тази вода, никой не може да оздравѣе. Христосъ попита болния: Вѣрвашъ ли, че и безъ да влѣзешъ въ водата, можешъ да оздравѣешъ? И почна Христосъ да му проповѣдва учение, че човѣкъ може да оздравѣе и безъ да влѣзе въ водата. Трѣбваше да го разубѣди Той въ старото учение. И затова Христосъ му каза: „Стани, дигни одъра си и ходи!” Какво значатъ тѣзи думи?

 

Сега ще ви приведа за примѣръ единъ разказъ изъ живота на една царска дъщеря. Тя се казвала Задаберъ, дъщеря на царь Абрихо. Случило се, че тя се влюбила, но не могла да намѣри своя възлюбенъ. Тя връщала всички кандидати, които дохождали за нея, не имъ обръщала никакво внимание. Единъ день тя рѣшила да напусне бащиния си домъ и да избѣга. Тя си казала: Азъ не мога да се примиря съ стария редъ на нѣщата. Ще тръгна да търся онзи, когото обичамъ и за него ще се оженя. Не го ли намѣря, нѣма да се женя. Като пѫтувала дълго време, тя се изморила и не могла да върви по-нататъкъ. Лѣгнала на едно мѣсто и си казала: Не можахъ да разбера живота, нито да намѣря своя възлюбенъ. Така унесена въ мислитѣ си, тя заспала, цѣлата истинала, краката й замръзнали. По едно време, тя се събудила и видѣла, че гори огънь, краката й стоплени, но никого не видѣла предъ себе си. Затоплена и подкрѣпена, тя станала и продължила пѫтуването си. Сега тя изпитала гладъ и жажда. Видѣла наблизо една чешма, но като се приближила до нея, тя била пресъхнала. По едно време видѣла единъ бѣденъ, окѫсанъ човѣкъ тича къмъ чешмата. Тя се почудила, че той тича къмъ пресъхналата чешма. Обаче, едва се приближилъ той до чешмата, и тя потекла. Отишла да се напие съ вода и Задаберъ. Но човѣка го нѣмало вече. Задоволила жаждата си и се поразходила малко. Но гладътъ започналъ да я мѫчи. Ето че и хлѣбътъ дошълъ. И тамъ не се спиратъ нуждитѣ на човѣка. Потрѣбитѣ на човѣшкия духъ сѫ много. Най-после, когато намѣри реалното въ свѣта, той се задоволява. А ще намѣришъ реалното, когато обикнешъ нѣкого, когото не си виждалъ. Не само да не си го виждалъ никога, но и да не си го сънувалъ. При това, сърдцето ти да гори за него и да си готовъ да направишъ всички жертви за него. Това наричамъ азъ идеална любовь. Казвате: Той нѣма да гони Михала! Та, именно, съвременнитѣ хора гонятъ Михала. Цѣлата сегашна култура сѫ все Михаловци, и всички сѫ на Орландовци. Кой отъ васъ е постигналъ онова, което е гонилъ въ живота си? И вие казвате за нѣкого: Постигналъ нѣщо. Какво разбирате подъ думитѣ „гони Михала”? Това значи, че човѣкъ гони непостижимото, невъзможното. Като видишъ, че нѣкой върви въ пѫтя неувѣрено, ако можешъ, освѣтли го, упѫти го. Нѣма защо да му се смѣешъ. Ако той е готовъ да измѣни своето вѣрую, трѣбва да му дадешъ нѣщо по-високо, по-добро отъ неговото. Той казва: Ако мога да намѣря по-добъръ пѫть въ живота си, азъ съмъ готовъ да напусна стария пѫть. Вие не сте дошли още до последната стадия и да твърдите, че познавате самата истина. Досега сте били като деца, вѣрвали сте въ дѣтински работи, но като влѣзете въ зрѣла възрасть, вашитѣ понятия, вашитѣ отношения ще се измѣнятъ съвършено. Споредъ мене, когато намѣрите истинското знание, то ще бѫде въ сила да подмлади човѣка; когато поиска, той ще дохожда на земята; ще си заминава по свое желание, ще живѣе, колкото иска – всичко ще бѫде въ негова власть. Кой не иска това? То е много съблазнително. – Възможно ли е това? – За разумнитѣ хора е възможно; за обиковенитѣ хора е проблематично, а за грѣшнитѣ – съвършено невъзможно. Тѣ казватъ: Ние даже не можемъ да мислимъ за това.

 

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ живота, безъ да подозиратъ, че криятъ въ себе си грамадно богатство. И най-бѣдниятъ, съ това богатство, може да се справи съ бѣднотията си. Съ това богатство и най-нещастниятъ може да се справи съ своето нещастие. Въ единъ моментъ, бѣдниятъ ще се справи съ бѣдностьта си, и нещастниятъ – съ нещастието си. Като ви наблюдавамъ, азъ се чудя, какъ не сте могли досега да използвате това грамадно богатство, което Богъ е вложилъ въ васъ. Азъ се чудя, какъ, съвременнитѣ хора, много отъ които минаватъ за гениални, не сѫ проявили своята гениалность. Какъ такива богати хора не сѫ отворили каситѣ си, да покажатъ съ какво богатство разполагатъ. Ще кажете, че ви подигравамъ. – Може да ви подигравамъ, а може и да изнасямъ истината, както е въ дѣйствителность. Ако съмъ на вашето мѣсто, и азъ бихъ мислилъ по сѫщия начинъ. Но защо, при даденитѣ условия, вие нѣмате онази вѣра, която възкресява? Защо вие се задоволявате съ вашата толкова слаба вѣра? Друга е вѣрата на децата, вѣрата на бѫдещето. На децата се даватъ много обѣщания, и тѣ вѣрватъ въ тѣхъ. Чрезъ обѣщанията децата се насърдчаватъ. Да насърдчавашъ децата, да утѣшавашъ старитѣ, въ това има смисълъ. Обаче, да насърдчавашъ възрастнитѣ, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Нашата задача не е нито въ насърдчаването на децата, нито въ утешаването на старитѣ. Това не е смисълътъ на нашия животъ. Когато Христосъ влѣзе въ кѫпалнята, започна ли Той да утѣшава болния? Казваше ли му, че както и да постѫпва, животътъ му ще се улесни? Христосъ го запитваше за старитѣ учения, и той му разказа историята на своя животъ, че е живѣлъ анормално, водилъ пороченъ животъ. Че болниятъ разправялъ живота си на Христа, се вижда отъ слѣдния фактъ: Христосъ го видя въ храма и му каза да си отиде, но втори пѫть да не съгрѣшава. Сега азъ тѣ кредитирамъ, но ако съгрѣшишъ, ще ти стане по-зле. „Вдигни одъра си и ходи!”

 

Помнете: Болниятъ не може да се лѣкува, докато не изповѣда грѣховетѣ си. Ако искашъ да станешъ ученъ, ще изповѣдашъ своето невѣжество. Единъ младъ студентъ, художникъ, се отправилъ къмъ дома на единъ великъ художникъ, да види неговитѣ картини. Влѣзълъ въ двора и, за да не безпокои художника, погледналъ презъ прозореца на ателието му, дето видѣлъ една хубава картина. Понеже ималъ нужда отъ пари, той поискалъ да прекопира картината и да я продаде. За тази цѣлъ, той застаналъ близо до прозореца и започналъ да рисува, но не му се отдавало. Той си казалъ: Не се рисува лесно отвънъ. Великиятъ художникъ нарисувалъ добрѣ картината си, защото ималъ всичко на разположение. Като видѣлъ, какъ студентътъ се мѫчи да рисува отвънъ, художникътъ му казалъ: Влѣзъ вѫтрѣ, ще ти дамъ всички условия, да нарисувашъ картината. Той си помислилъ: Има даровити хора въ свѣта.

 

И тъй, за да развие своята дарба, човѣкъ трѣбва да има непреодолимо желание да работи за нейното усъвършенстване. На сѫщото основание, за да намѣри истината и мѫдростьта, човѣкъ трѣбва да има въ себе си непреодолимо желание, което никога да не остарѣва. Непреодолимо желание въ човѣка е това, което отъ детинство до старость не се измѣня. Това значи желание, което никога не остарѣва. Това се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Слѣдователно, това, което никога не се измѣня и не остарѣва, е реално. Вѣра, която никога не отслабва, е реална. Тя не се мѣни. Стане ли нѣкаква промѣна нѣкѫде, това става по причина на усложненията въ живота. Когато въ ума на човѣка не се явяватъ никакви противорѣчиви мисли по отношение на Първата Причина, това показва, че мисъльта му никога не остарѣва. Ако вие се усъмнитѣ въ любовьта на вашия приятель, на майка си и баща си, на брата си и сестра си, какъвъ смисълъ има вашиятъ животъ? Споредъ мене, вие не трѣбва да се съмнявате въ любовьта на майка си. Тази любовь дава идея за истинската любовь. Любовьта къмъ баща ви дава сила, мощь на живота ви. Любовьта къмъ брата и сестрата, къмъ приятеля и държавата внася подтикъ въ живота ви. Вие не трѣбва да се съмняватѣ и въ вашия животъ. Обаче, вие казвате: Азъ ще умра, и съ това всичко ще се свърши. Човѣкъ първо бѣше безсмъртенъ и още въ райската градина му се каза: Въ който день ядешъ отъ забраненото дърво, ще умрешъ. Обаче, ако ядешъ отъ дървото на живота, ще живѣешъ. Като не изпълните заповѣдьта на Бога, казвате, че ще умрѣте. Казвате, че Адамъ ялъ отъ забраненото дърво. – Всѣки яде отъ забранения плодъ. Първо женитѣ ядатъ, а после – мѫжетѣ. Значи, първо ядатъ сестритѣ, а после – братята. Първо ядатъ слугитѣ, а после – господаритѣ. Значи, слугитѣ развалятъ господаритѣ. Ако господарьтъ се опита да изнуди слугата си, той извращава съвѣстьта си. Днесь вземе отъ единъ слуга единъ левъ, утрѣ отъ другъ – единъ левъ, и неусѣтно се изопачава. Господарьтъ нѣма право да изнудва слугитѣ си. Какво ще спечели, ако вземе отъ всѣки слуга по единъ левъ? Защо у господаря не се яви желание да даде на всѣки слуга по единъ левъ, а взима отъ тѣхъ?

 

Питамъ: Кое развращава хората? Има една развращаваща сила въ свѣта, на която нѣма да кажа името. Сѣдишъ нѣкога, и въ ума ти дойде една отрицателна мисъль. Намѣри майката и бащата на тази мисъль и я хвърли настрана. Попита ли, кой я роди? Знаешъ ли името на майка й и баща й, на брата и сестра й? Това трѣбва да знаете. То е цѣла философия. Ако нищо не знаете, само констатирате, че ви е посѣтила една отрицателна мисъль и свършвате съ това. Трѣбва да знаете, че нищо не се явява безъ причина. Слѣдователно, нищо не остава безъ последствие. Като влѣзе въ кѫпалнята, Христосъ направи това по единствената причина, да даде на всички хора, последователи на новото, подтикъ да излѣзатъ отъ кѫпалнята на живота. Всѣки човѣкъ, който се намира въ нѣкакво противорѣчие въ живота, отъ какъвто характеръ и да е то, материаленъ или духовенъ, има начинъ за разрѣшение. Ние трѣбва да се откажемъ отъ старитѣ си възгледи за живота. Какви сѫ възгледитѣ на бѣдния за бѣдностьта? Колкото и да му се говори, че той може да подобри живота си, той ще си остане съ своята бѣдность. Другъ е въпросътъ, ако може да развие магическата сила на рѫцетѣ си. Той ще стане богатъ човѣкъ. Ако развие силата на своя умъ, той може да стане богатъ. По този начинъ той ще намѣри богатството, заровено въ неговия умъ. Бѣдниятъ, за да не се отчае отъ бѣдностьта си, трѣбва да използва силата на своята магическа прѫчица. Той ще вземе тази прѫчица и съ нея ще намѣри заровеното богатство въ земята. Ще мисли ли повече за бѣдностьта си? Много богатства сѫ скрити въ земята. Човѣкъ трѣбва да ги открива и да се ползва отъ тѣхъ. Боленъ си. Не търси обикновенитѣ начини за лѣкуване, но обърни се къмъ богатствата въ земята. Има извѣстни области на земята, които лѣкуватъ сами по себе си. Като дойде болниятъ на това мѣсто, ще извади магическата си прѫчица и веднага ще се излѣкува. Отъ каквато болѣсть и да страда, той моментално ще се излѣкува. Кой ще повѣрва въ това? Мнозина ще кажатъ: Я има такива мѣста, я нѣма. Който знае, де сѫ тѣзи мѣста, той разбира, че тамъ, именно, стѫпватъ само ангели и свѣтии, които направо се връщатъ на небето. Тѣзи мѣста сѫ лековити. Когато Яковъ напущаше отечеството си, кѫде отиде? Като пѫтуваше, той заспа на пѫтя и видя сънь: една стълба, единиятъ край на която опираше на земята, а другиятъ стигаше до небето. Ангели слизаха и възлизаха по нея. Яковъ разбра, че това е свѣто, Божие мѣсто и обѣща, че ако Богъ му даде това, което иска, ще посвѣти живота си на Него, да Му служи. И наистина, той спечели това, което искаше: отиде при вуйчо си Лавана, на когото слугува 14 години за две жени. Защо трѣбваше да слугува за тѣзи две жени? – Защото изигра брата си, като го подкупи съ една чиния леща. Така той успя да вземе първородството отъ брата си. Тукъ се прояви практичностьта на Якова. Презъ цѣлия си животъ той имаше изпитания за тѣзи две жени. Не само това, но и между дветѣ жени се явяваше споръ. Втората жена доведе още една жена на Якова. Отъ тѣзи жени се родиха 12 синове. Отъ гледище на съвременния моралъ, човѣкъ съ три жени може да се тури въ затворъ, а Яковъ съ три жени минаваше за патриархъ. Обаче, въ тогавашния моралъ имаше нѣщо неестествено.

 

Сега нѣма да се спирамъ върху морала, но казвамъ: Дисхармонията въ живота създава дисхармонични състояния. Ако искашъ да се повдигнешъ, трѣбва да измѣнишъ живота си. Не сѫди другитѣ, но оправяй своя животъ. Не сѫди Бога, не питай, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Изучавайтѣ небето и звѣздитѣ. Много хора сѫ станали учени, видни астрономи, защото сѫ изучавали звѣздитѣ и пѫтя на тѣхното движение. Много учени знаятъ, какъ сѫ устроени мозъкътъ и сърдцето на човѣка. Много хора сѫ станали учени, защото сѫ изучавали водитѣ, въздуха, свѣтлината, земнитѣ пластове, както и елементитѣ, отъ които се състои вселената. Това знание може да се изрази въ поетична форма. Нѣкои хора сѫ станали видни философи, като изслѣдвали причинитѣ и последствията на нѣщата. Ако нищо не знаешъ, а искашъ да станешъ ученъ, започни да работишъ въ нѣкой специаленъ клонъ на науката, напримѣръ, върху причинитѣ за нещастията на хората. Ето една научна тема. Този въпросъ може да се предаде въ строга, научна форма, като се дадатъ и методи за освобождаване отъ нещастията. И който прочете тази теория, да каже: Макаръ, че съмъ нещастенъ, но този, който е създалъ теорията, е правъ и е далъ добри методи за излизане отъ нещастията. Ще приложа неговитѣ методи. Като приложитѣ тѣзи методи, единъ день вие ще бѫдете щастливи като ангелитѣ. Дали вѣрвате въ това, не е важно. Азъ вѣрвамъ и се радвамъ на своята вѣра. Въ бѫдеще, вие ще иматѣ добритѣ условия на ангелитѣ. Подъ „ангелъ” разбирамъ разумно сѫщество, близко до човѣка, което се грижи за него, носи го въ чувствата и въ мислитѣ си. Ангелитѣ сѫ предцитѣ на сегашната раса. Тѣ сѫ по-старитѣ братя на човѣчеството, които сѫ живѣли преди него, въ една стара култура. Между ангелитѣ се явила борба за надмощие. Едни отъ тѣхъ излѣзоха благополучно отъ тази борба и създадоха слънчевата система, цѣлия външенъ свѣтъ, външната природа. Други ангели дойдоха на земята, оплѣтоха се съ хората, изпожениха се и забравиха своя произходъ. И досега още тѣ сѫ между хората. Трета категория ангели, безъ да забравятъ своя произходъ, пожертваха се за човѣчеството, за да го спасятъ. Повече отъ милионъ ангели влѣзоха между хората, въ човѣшката култура. Ако тѣ не бѣха се пожертвали, въпросътъ съ човѣчеството щѣше да бѫде рѣшенъ. Тѣ дойдоха доброволно да спасятъ човѣчеството. Съ тѣхъ заедно дойде и Христосъ да помогне на хората. Който не разбира законитѣ, ще каже: Такава била волята на Бога.

 

Вие още не знаете, каква е Божията воля. Споредъ една научна теория на Битието, казано е, че само чистата велика Божия воля, може да спаси човѣка. Като не знаятъ това, хората, съ своитѣ плачовѣ, приличатъ на малки деца, които се чувстватъ изоставени. Богъ иска да ни направи щастливи, като ни прекара презъ всички фази на нещастието. Засега щастието е невъзможно. – Защо? – Защото то представя бѣла, ненаписана хартия. Коя хартия има по-голѣма цѣна: написаната, макаръ съ черни редове, или чистата, върху която нищо не е писано? Написаната хартия е за предпочитане. Колкото и да е нацапана, все ще се намѣри върху нея нѣкоя хубава, свѣтла мисъль, оставена отъ нѣкой философъ или ученъ. Слѣдователно, колкото и да е неприятно страданието и нещастието, все ще напечата върху съзнанието на човѣка една свѣтла, възвишена мисъль. Грѣшникътъ, на чието лице е писано много, струва повече отъ праведния или ангела, върху когото нищо не е писано. – Защо да съмъ грѣшенъ? – Не съжалявай, че си грѣшилъ. Ти си написана книга, отъ която ще четешъ и ще се учишъ. Който влѣзе въ съприкосновение съ тебе, сѫщо ще чете и ще се учи отъ написаното. Ако само четешъ и въздишашъ, нищо нѣма да научишъ. Ще четешъ и ще се учишъ отъ това, което си писалъ презъ вѣковетѣ. Ако книгата ти е чиста и ненаписана, можешъ да се радвашъ на нея, но ще останешъ невѣжа. Ако се радвашъ на хлѣба, нарисуванъ на картина, ти си невѣжа. Обаче, радвашъ ли се на топлия хлѣбъ, донесенъ отъ фурната, ти си уменъ. Грѣхътъ не е въ това, че искашъ да направишъ нѣщо и не можешъ да го постигнешъ. Грѣхъ е, обаче, да се отказвашъ да работишъ за Бога. Грѣхъ е, когато упорствашъ, своеволничишъ и се отказвашъ да вървишъ въ правия пѫть. Искашъ да станешъ светия. Какъ ще станешъ такъвъ? За да станешъ светия, трѣбва да оставишъ всички да минатъ презъ тебе, да видишъ, какво правятъ тѣ. Затова се казва за Христа, че понесълъ грѣховетѣ на цѣлото човѣчество.

 

Мнозина искатъ да станатъ като Христа. За да станатъ като Него, трѣбва да направятъ връзка съ 500 милиона хора, да се свържатъ съ тѣхнитѣ грѣхове, които ще минатъ презъ ума, сърдцето, душата и духа имъ. Само така тѣ могатъ да спасятъ всички грѣшници по лицето на земята. Мислите ли, че службата на Христа е лесна? – Не, тя е една отъ най-мѫчнитѣ. Не мислете, че лесно ще възкръснете и ще отидете на небето. За да бѫдете като Христа, трѣбва да минете презъ Неговото положение. Христосъ иска да внесе свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората и разумность въ душитѣ имъ. Само така ще се подобрятъ отношенията между приятели, между господари и слуги, между родители и деца. Ако това не стане, Христовото учение има отношение само къмъ външния животъ. Какво ни интересува, че имаме училища и църкви, щомъ затворитѣ сѫ пълни съ затворници? Какво ни интересува, че хората се женятъ, щомъ наши братя и сестри пълнятъ публичнитѣ домове? Какво ни интересува това, че държавитѣ воюватъ, а навсѣкѫде има противорѣчия и неуспѣхи? Христосъ се интересува отъ идѣята за братството между хората. Тази идея трѣбва да господства въ свѣта. Когато казвамъ, че Христосъ иде въ свѣта, нѣкои обръщатъ внимание на външната страна на въпроса. Не, Христосъ иде въ свѣта, за да влѣзе въ кѫпалнята и да ви запита: Отъ колко време сѣдите въ тази кѫпалня? Вдигнетѣ одъра и си вървѣтѣ! Това значи: Вдигнете вашитѣ стари вѣрвания. Който не разбира, ще каже: Да вдигна своитѣ стари вѣрвания! – Да, ще ги вдигнете, нищо отъ това. Ако ви донесатъ нови дрехи, хвърлете старитѣ дрехи навънъ. Хвърлете стария, мухлясалъ хлѣбъ навънъ. Изхвърлете старата, вмирисала се вода навънъ! Нужни ви сѫ два пресни хлѣба. Впрегнете се на работа и тръгнете напредъ. Това има смисълъ. Всички сте кандидати и очаквате наготово, да дойде колесницата на св. Илия и да ви вдигне на небето. Вие сте видни хора, искате да минете безъ мѫчнотии и страдания. Илия бѣше смѣлъ човѣкъ, но се уплаши отъ една жена. – Кога? – Когато се прероди като Йоанъ Кръстителъ. Богъ му каза: Ти изби толкова пророци, но ще снематъ главата ти. Иродъ сне главата му, по желанието на Иродиада. Като му снеха главата, той разбра, може ли пакъ да стане пророкъ. Смѣлъ бѣше Илия. Той си каза: Единъ пѫть бѣгамъ само отъ жена – никога повече. Илия се върна на земята, като Йоанъ Кръстителъ, да изкупи грѣшката си по отношение на пророцитѣ.

 

– Що е жената? – Човѣкъ, който иска да се удоволствува. – Много хора искатъ да се удоволстватъ. – Това е все жената. Ако разбирате жената като майка, сестра, като добродетель или като свѣтло сѫщество, тя е на мѣстото си. Обаче, ако разбирате жената като удоволствие, като изкушение, това не е истинската жена. Всѣко изкуство, всѣка висока длъжность, всѣка похвала е жената, която изкушава. Нѣкой ти казва: Ти си голѣмъ ораторъ, краснорѣчивъ, целъ светия, думитѣ ти се лѣятъ отъ устата. – Това е жената. Понеже зная закона, тѣзи думи означаватъ ласкателство. – Ама ти си изворъ, отъ който водата тече изобилно. Тя се изтича презъ тебе, като презъ проводникъ. – Да, но щомъ водата престане, и камъкътъ губи значението си. Въ дадения случай, че водата изтича презъ моята уста, това е похвално, но разумното иде отъ Самото слово. Моятъ умъ е само проводникъ на великото, грандиозното, което иде отгорѣ. Само азъ не мисля така. Словото, което ви говоря, не е мое. То е мисъльта на разумнитѣ сѫщества, които стоятъ задъ мене. Тѣ не сѫ едно-две. Тѣ сѫ хиляди и милиони. Това сѫ идеитѣ на Бога, на Вѣчния Духъ. Тѣ минаватъ презъ цѣлата вѣчность. Когато ние искаме да прекараме една Божествена идея отъ наше име, непремѣнно ще се натъкнемъ на голѣми нещастия. Когато казватъ за мене, че заблуждавамъ хората, отговарямъ: Възможно е. – Ама той лъже хората. – И това е възможно. Да ви кажа истината: Дяволътъ не обича да го лъжатъ. Той самъ лъже, но не обича да го лъжатъ.

 

Единъ голѣмъ дяволъ, тарторътъ, изпратилъ едно малко дяволче въ свѣта, да изучи лъжата. Като се върнало при тартора, то казало: Объркахъ цѣлия свѣтъ. – Кажи ми истината. – Научихъ хората да правятъ зло. – Слушай, лъжата е за мене, азъ си служа съ нея, а ти ще ми говоришъ истината. Казвамъ: Когато човѣкъ задържа лъжата за себе си, а иска другитѣ да му говорятъ истината, това показва, че дяволчето живѣе въ него. Когато човѣкъ допуща да го лъжатъ, а той говори истината, това показва, че Богъ живѣе въ него. Тъй щото, когато нѣкой проповѣдва и говори истината, азъ съмъ готовъ да го слушамъ. Когато едно дете ми донесе хлѣбъ и каже, че преди половинъ часъ е изваденъ отъ фурната, азъ искамъ да бѫде така. Ако момченцето ми носи твърдъ, мухлясалъ хлѣбъ, а го препорѫчва за пресенъ, топълъ, то говори лъжа. Дали е дете, или възрастенъ, е все едно, това е лъжа.

 

Сега искамъ, въ душата на всички да се роди желание нито да лъжете, нито да ви лъжатъ. Отъ всички хора се изисква голѣма самоотвѣрженость, да живѣятъ за Бога, но не на гърба на другитѣ. Не е въпросъ хората да подобрятъ живота си отчасти, но напълно. У всички да живѣятъ възвишени идеи. Всички да приематъ любовьта, като законъ. Нека отъ свѣта излѣзатъ най-добритѣ хора, да намѣрятъ истината. Всѣки човѣкъ да знае мѣстото си и стѫпалото, до което е стигналъ въ своето развитие, за да има условия да се развива по-нататъкъ. Въ очитѣ на всѣки човѣкъ да виждашъ братски погледъ и, каквото направишъ, да не тѣ критикува, а като великия художникъ, да вземе четката вмѣсто тебе, да ти помогне и да каже: Добъръ си, добъръ е пѫтьтъ, по който вървишъ. Отивашъ въ едно село да проповѣдвашъ. Свещеникътъ тѣ пита: Кой тѣ изпрати тукъ? Кой ти даде право да проповѣдвашъ? Питамъ: Едно време, кой пращаше пророцитѣ да проповѣдватъ – църквата, или Богъ? Който отива да проповѣдва, трѣбва да е роденъ за проповѣдникъ, да съзнава, че е отъ Бога опредѣленъ. Като влѣзе между хората, той трѣбва да се радва, че Богъ му дава възможность да проповѣдва Словото, а не да мисли само за хлѣба си. Споредъ мене, морално е да постѫпишъ като турския дервишъ, който взелъ отъ кесията на бея само десеть стотинки. Той срѣщналъ на пѫтя си единъ турски бей и му поискалъ една малка помощь. Споредъ обичая, беятъ веднага му предложилъ кесията си, въ която, между другитѣ монети, имало и златни пари. Дервишътъ разгледалъ внимателно паритѣ въ кесията и си взелъ само десеть стотинки. – Защо не вземешъ повече? – попиталъ беятъ. – Толкова ми трѣбватъ.

 

Питамъ: Колко е нужно на човѣка, за да живѣе? Съвременнитѣ хора искатъ да се осигурятъ. Така, както мислите, съвмѣстими ли сѫ вашитѣ идеи съ това, което Богъ е опредѣлилъ за васъ? Ако е право да се осигуряваме, тогава всички народи искатъ да се осигурятъ. Всички живи сѫщества на земята искатъ да се осигурятъ. Пъкъ и за въ бѫдеще трѣбва да се осигурятъ. Така, както вие мислите, колко хора могатъ да се осигурятъ? Като дойде Христосъ втори пѫть на земята, Той ще научи хората, кое е онова, което може да ги осигури. Христосъ ще дойде пакъ на земята, ще влѣзе въ кѫпалнята и ще каже на болния, лежалъ 38 години: „Стани, вдигни одъра си и си върви! Тамъ, на дѣсната страна на одъра си имашъ една закована прѫчка. Откови я, тури я подъ рѫкава си и тръгни съ нея по свѣта, да хлопашъ и да проповѣдвашъ.” И на васъ казвамъ: Ако искате да се освободите отъ старитѣ си възгледи, вдигнете одъра си, отковѣте отъ дѣсната страна онази прѫчка и тръгнете по свѣта, да проповѣдвате. Ще кажете: Какъ ще ни приематъ хората? Ще станемъ за смѣхъ! – Кога човѣкъ се смѣе? – При два случая. Въ първия случай, когато нѣкой иска да ме излъже. Азъ се усмихвамъ и казвамъ: Тази работа не става съ лъжа. Хвани тояжката на твоя умъ, на твоето сърдце, на твоята воля и се свържи съ Онзи, Който ти е далъ животъ, Който ти е далъ умъ и сърдце и вложилъ всички богатства въ тебе. Вѣрвай въ Неговото име. Срамъ е за днешнитѣ хора да очакватъ наготово!

 

Днесь азъ проповѣдвамъ не само за васъ, но за всички, които ме слушатъ. Като казвамъ, че и други ме слушатъ, азъ разбирамъ слѣдното: Вие сте антени и, ако погледнете съ окото на ясновидеца, ще видите, че сте свързани съ много сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ме слушатъ чрезъ васъ. Ако вие не ме разберете, тѣ ще ме разбератъ. И ако говоря истината, като ме слушатъ, тѣ казватъ: Така е! Ако не говоря истината, като ме слушатъ, тѣ казватъ: Не е така! Тогава азъ вземамъ мѣрки да се коригирамъ. Казвамъ: Милиони сѫщества ме слушатъ. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Азъ слушамъ отвсякѫде: и отъ Франция, и отъ Русия, и отъ Англия. Тѣ слушатъ чрезъ антени, както вие слушате радиото. И Христосъ слуша, дали това, което говоря, е истина. Времето на лъжата е минало. Азъ искамъ да прокарамъ истината.

 

„Него видя Исусъ.” Това бѣше единъ благороденъ човѣкъ, който лежеше боленъ цѣли 38 години. Той се намираше въ крайно противорѣчие. На този човѣкъ Христосъ каза: „Вдигни одъра си и тръгни. Следъ това не съгрѣшавай повече, да не ти стане по-зле.” Ако и вашиятъ животъ става по-лошъ, казвамъ ви: Не съгрѣшавайте! Ако не ви върви, казвамъ: Не съгрѣшавайте! – Ние не грѣшимъ. – Азъ нѣмамъ предвидъ вашитѣ грѣхове. Азъ не се интересувамъ отъ вашитѣ грѣхове и съмнѣния. Че се съмнявате въ Бога и въ себе си, това не ме интересува. Вие не вѣрвате въ чистотата; не вѣрвате въ това, което Богъ е вложилъ въ васъ. Невъзможно е да живѣешъ на земята и да не се оцапашъ. Оцапването е външенъ процесъ, който се отнася до съзнанието. Затова, каквато грѣшка и да направишъ, хвани я и я изправи. Нека умоветѣ ви бѫдатъ свободни, сърдцата ви отворени; всѣки моментъ да сте готови да служите на човѣчеството, на своитѣ слаби и по-малки братя.

 

Сега всички се смущаватѣ за бѫдещето си. – Бѫдещето ви е отлично. Единъ день вие ще бѫдете щастливи, като ангелитѣ. Единъ габровски търговецъ далъ една голѣма сума на едно дружество да завърши работата си. Въ знакъ на благодарность, дружеството турило бюста на своя благодетель на почетно мѣсто. Колкото пѫти минавалъ край своя бюстъ, търговецътъ се спиралъ предъ него и си казвалъ: Колко бобъ изяде, докато дойдешъ на това мѣсто! Единъ день, като ви видя между ангелитѣ, и азъ ще кажа: Колко страдания минахте, докато дойдете на това мѣсто! Пѫтьтъ на великитѣ хора е пѫть на страдания. Пѫтьтъ на героитѣ е пѫть на страдания. Пѫтьтъ на цѣлото човѣчество е пѫть на страдания. Не, че ние искаме да страдаме и да страдате, но такъвъ е пѫтьтъ на развитието. Затова, кажете си: Всичко, което се случва на онѣзи, които иматъ въ себе си закона на любовьта, мѫдростьта и истината, ще се превърне на добро.

 

Вдигнете одъра си! На дѣсната страна на одъра е магическата ви тояжка. Вземете я и тръгнете съ нея въ пѫтя, да работитѣ.

 

11. Беседа отъ Учителя, държана на 9 ноември 1930 г., София – Изгрѣвъ.