Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1930_11_02 Да се благовествува

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 25 юли 2018 - 08:19

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Да се благовествува

 

„И отговори Исусъ и рече имъ: „Идете, извѣстѣте Йоану, което видѣхте и чухте, че слѣпи проглеждатъ, хроми ходятъ, прокажени се очистватъ, глухи прочуватъ, мъртви възкръсватъ и на сиромаситѣ се благовествува”.” (Лука, 7:22)

 

За да се разгледа единъ въпросъ, има много гледища: философско, научно или поетическо гледище. При това, може да се опише само външната му страна, т. е. материалистично, прозаично. Могатъ да се изложатъ само извѣстни факти около въпроса. Обаче, въ природата сѫществува законъ, който включва вѫтрешната цѣлокупность. Когато се изнася една идея, всѣки чувства, дали това изложение е пълно, или не. Има ли нѣкаква красота въ описанието, което анатомътъ дава, напримѣръ, само за костната система на човѣка, или само за нервната система? Да описвашъ само една система на човѣка, безъ съчетанието й съ другитѣ системи, това е восъчна картина. Какъвъ смисълъ има една система безъ живота въ нея? Животъ безъ смисълъ, или мисъль безъ доброта, нищо не струватъ. И доброта безъ разумность нищо не струва. Разумность безъ любовь сѫщо нищо не струва. И най-после, какъвъ смисълъ има любовьта безъ истината? Това е скица. Ето защо, който говори, трѣбва да се съобразява съ правилата на говора и езика. Безъ любовь нищо не се постига. Ще говоришъ и описвашъ всичко съ любовь и истина. Истината е най-последната проява на живота. Тя синтѣзира всичко.

 

„А на сиромаситѣ се благовествува.” — Какво се благовества? — Че слѣпи проглеждатъ. — Кой е слѣпъ човѣкъ? — Когото другитѣ водятъ. — Като прогледне, той е свободенъ. И хромиятъ, като проходи, е свободенъ. И прокажениятъ, като се очисти отъ проказата, влиза между хората и става свободенъ. И мъртвиятъ, заровенъ въ земята, се освобождава.

 

„И на сиромаситѣ се благовествува.” — Какво имъ се благовества? — Че ще имъ се даде хлѣбъ и ще ги пуснатъ отъ затвора. Това е важното за тѣхъ. — Що е слѣпотата? — Да изгуби човѣкъ зрѣнието си, да не вижда, да не може да мисли и да не разбира истината. — Кой е хромъ? — Който нѣма добродѣтели. — Кой е прокаженъ? — Който има омраза въ душата си. — Кой е мъртъвъ? — Който е лишенъ отъ свобода, отъ истина. Като разберемъ тѣзи нѣща, тогава знаемъ, какво да проповѣдваме на хората. Нѣкой се стреми къмъ красивъ, спокоенъ животъ, безъ страдания и мѫчнотии. Значи, той има извѣстенъ идеалъ. Правъ е този идеалъ. Човѣкъ схваща правилно, какъ трѣбва да се живѣе, но не може да си създаде условия за постигане на този идеалъ. И обикновениятъ човѣкъ разбира, въ какво се крие щастието; и гениалниятъ разбира, де е щастието; и светията разбира това. Но обикновениятъ човѣкъ не знае, какъ да създаде условията и какъ да ги използва. Гениалниятъ човѣкъ се отличава по това, че знае, какъ да създаде условията и какъ да ги използва. Вие знаете, че трѣбва да се живѣе, но какъ да се живѣе, не знаете. Разбирането на живота не е нѣщо установено, то е прогресивенъ актъ. Вчерашното ви щастие не може да бѫде днешно; и днешното ви щастие не може утре да ви ползва. Вчерашното ядене днесь не може да ви ползва. То може само да ви подкрѣпи. Настоящето изисква нови условия. Всѣки день, всѣка минута трѣбва да се прилага нѣщо ново въ живота. Ако не се прилага нищо ново, и това, което имате, ще изгубите. Въ природата, когато не се прилагатъ нѣщата, всѣкога се явява загуба. Ако порочниятъ човѣкъ всѣки день по малко чисти грѣховетѣ си, той има условия да стане добродѣтѣленъ. На мѣстото на грѣховетѣ си, той поставя по една добродетель. Какво е положението на праведния, който, като се мисли за праведенъ, постепенно се занемарява и не придава нищо ново? Въ края на краищата, и двамата ще се намѣрятъ въ едно и сѫщо положение, макаръ че се движатъ въ обратна посока. Единъ день грѣшникътъ ще се намѣри на мѣстото на праведния, а праведниятъ — на мѣстото на грѣшния. Ако грѣшникътъ и праведниятъ не работятъ върху себе си, и двамата ще си останатъ на сѫщото мѣсто.

 

И тъй, човѣкъ се повдига или пада въ живота, спорѣдъ своето вѫтрѣшно схващане. То подразбира вѫтрешния Божественъ идеалъ въ човѣка. Значи, Богъ изисква отъ насъ да използваме условията, които Той ни е далъ. Той не ни принуждава въ това, защото принуждението е робство. Да тѣ принуждава нѣкой отвънъ, да бѫдешъ добъръ, е сѫщото робство, както, ако тѣ принуждава да бѫдешъ лошъ. Насилственото добро не е добро, и насилственото зло не е зло. Тогава, какво сѫ тѣ? Това сѫ две величини, за които математицитѣ иматъ думата. И въ двата случая не се постига това, което се желае. Съ насилственото добро не можешъ да разберешъ смисъла на живота и щастието; и съ насилственото зло сѫщо не можешъ да разберешъ смисъла на живота и нещастието. И въ единия, и въ другия случай има нѣщо пресилено. Напримѣръ, искашъ да станешъ добъръ, за да постигнешъ щастието, или да станешъ лошъ, пакъ да постигнешъ нѣщо. Често добриятъ казва: Не струва човѣкъ да бѫде толкова добъръ. Лошиятъ казва: Не струва човѣкъ да бѫде толкова лошъ. Обаче, има единъ положителенъ методъ, чрезъ който може да се постигне щастието. — Кога става това? — Когато слѣпиятъ прогледа, хромиятъ проходи, прокажениятъ се очисти, и мъртвиятъ възкръсне.

 

Единъ отъ важнитѣ въпроси е да изучавате свѣта. Ако не го изучавате по истинския начинъ, нищо не можете да постигнете. Може да кажете, че човѣчеството трѣбва да прогресира. Обаче, прогресътъ на човѣчеството е прогресъ на всѣка душа. Между всички нѣща има извѣстно отношение, както между безкрайно малкото и безкрайно голѣмото въ математиката. Съ безкрайно малкото измѣрватъ малкитѣ величини, а съ безкрайно голѣмото — голѣмитѣ величини. Въ какво се заключаватъ тѣзи величини? Може ли безкрайно малкото да бѫде мѣрка и за най-малкитѣ величини? Може ли безкрайно голѣмото да бѫде мѣрка и за най-голѣмитѣ величини? Въ вашия умъ безкрайно голѣмото се представя като величина безъ граници. Тази величина има свойството да се увеличава, да става все по-голѣма, каквато и голѣма величина да мѣрите съ нея. Сѫщото се отнася и до безкрайно малката величина. Колкото малка да си я представяте, тя има свойството да се смалява, да става даже по-малка отъ тази, която измѣрвате. Това е философско разбиране на въпроса. Слѣдователно, безкрайно малко е това, което постоянно се намалява; безкрайно голѣмо е това, което постоянно се увеличава. Това сѫ две единици мѣрки или величини, съ които ние опознаваме живота въ една или въ друга посока. Има извѣстни страдания въ живота, които можешъ да лѣкувашъ или само съ смаляване, или само съ увеличаване. Бѣденъ си, боленъ си, недоволенъ си нѣщо отъ живота, искашъ да станешъ богатъ. Какво трѣбва да направишъ? — Да се увеличишъ. Богатъ си, но пакъ си недоволенъ. Казвашъ: Дотегна ми вече животътъ. Какво ще направишъ? — Ще вземешъ друга посока — ще се смалишъ. Въ тебе се явява желание да се освободишъ отъ богатството си, отъ всички нѣща, които тѣ обрѣмѣняватъ. Азъ имамъ предвидъ онѣзи положения, които обрѣмѣняватъ съзнанието на човѣка при сегашния му животъ. Азъ не говоря за съзнанието на миналото, нито за съзнанието на бѫдещето. Вие носите миналото въ себе си, а бѫдещето стои въ ума ви, като проектъ. Азъ говоря за настоящето, за това, което сега занимава вашия умъ.

 

„И на сиромаситѣ се благовествува.” Какво се благовества? — Свободата. Вие се стремите къмъ щастливъ животъ. Какъвъ по-щастливъ животъ искате отъ този на житното зърно въ хамбара? Всѫщностъ, щастливо ли е то? Ако житното зърно стои отъ хиляди години въ хамбара, натиснато отъ милиарди зрънца, щастливо ли е то? При това положение, може ли зрънцето да очаква нѣкакво щастие? Доброволно ли сѫ влѣзли житнитѣ зрънца въ хамбара? Слѣдователно, знайте, че и при най-щастливия животъ има страдания. Никой не подозира, каква тѫга криятъ тѣ дълбоко въ себе си. Единствениятъ, Който чува, възприема и разбира страданията на тѣзи сѫщества, е Богъ. Ето защо, Той дава нареждане, да се посѣятъ тѣ въ земята и да имъ се дадатъ условия за развитие. Докато сѫ въ хамбара, тѣ сѫ богати, но не могатъ да оцѣнятъ богатството си и казватъ: Дотегна ни вече, да се освободимъ по нѣкакъвъ начинъ! Следъ това ги пращатъ на нивата. Какъвъ процесъ започва сега за тѣхъ? — Велико страдание. Тѣ влизатъ въ земята, за да служатъ на хората. И, като минаватъ отъ едно състояние въ друго, тѣ се учатъ. Досега тѣ сѫ обиколили цѣлата природа и най-после сѫ достигнали до царството на човѣка. Единъ день ще стигнатъ до царството на ангелитѣ и оттамъ ще отидатъ до Бога. Тѣ вървятъ стѫпка по стѫпка къмъ Бога и се радватъ. Нѣкой казва: Докажи ни това! — Мога да го докажа.

 

Сѣди млада мома до единъ мѫдрецъ и между тѣхъ се започва разговоръ. Момата казва: Както тѣ виждамъ, ти си голѣмъ мѫдрецъ, но да си кажа впечатлението, което ми правишъ: много ти играятъ очитѣ. — Право казвашъ, играятъ ми очитѣ; азъ щѣхъ да съжалявамъ, ако очитѣ ми не играеха. Откѫдето мина, каквото погледна, очитѣ ми все играятъ. Така е, това е вѫтрѣшенъ изразъ на разумния животъ. — После, като гледашъ младитѣ моми, сърдцето ти затупва. — Да, сърдцето ми затупва, но не само при вида на младитѣ моми. Каквото видя, сърдцето ми трепва. Азъ бихъ съжалявалъ, ако сърдцето ми не туптеше. И продължаватъ тѣ по-нататъкъ своя разговоръ. Мѫдрецътъ пита: Знаешъ ли, защо ми говоришъ така? — Искамъ да ти кажа, че ти липсва нѣщо. — Съгласенъ съмъ, липсва ми нѣщо. Ако не ми липсваше, нѣмаше да бѫда мѫдрецъ. Дошълъ съмъ въ свѣта да търся това, което ми липсва. — Виждамъ, че имашъ много проницателенъ умъ. — Ако ти кажа една истина, би ли ми повѣрвала? — Ще ти повѣрвамъ, ако моятъ умъ схване това, което ми кажешъ. Ти можешъ да ми кажешъ много вѣрни нѣща, безъ да си мѫдрецъ. — Права си. И започва той да й разказва: Преди две хиляди години ти бѣше царица, заробена отъ неприятеля и осѫдена на смърть. По щастливо стечение на обстоятелствата, срѣщна тѣ единъ човѣкъ и тѣ освободи. Знаешъ ли, кой бѣше този човѣкъ? — Нищо не зная и нищо не помня. Какво доказателство има за това? — Знаешъ ли, че преди още хиляда години ти бѣше единъ мѫдрецъ, който написа една книга. За тази книга, именно, тѣ осѫдиха на изгаряне. Когато бѣше на кладата, дойде при тебе единъ човѣкъ, който тѣ освободи. — И това не помня. Той изреждаше редъ доказателства и факти, но тя не можѣше да се убѣди въ тѣхъ. Ще приведа още единъ случай отъ живота ти, за който твоето съзнание е будно. Помнишъ ли една вечерь, преди две години, ти присѫстваше на едно увеселение и, като се връщаше у дома си, единъ стражарь тѣ хвана за рѫката, искаше да тѣ заведе въ участъка. — Това помня. — Изведнъжъ се яви единъ офицѣръ, бутна стражаря, освободи тѣ и тѣ придружи до вкѫщи. Знаешъ ли, кой бѣше този офицѣръ? Той бѣше сѫщиятъ, който тѣ спасяваше и по-рано. — Вѣрно ли е това? — Вѣрно е. Човѣкъ приема за вѣрни само ония нѣща, за които съзнанието му е будно. Всички нѣща, за които съзнанието му не е будно, и да се доказватъ, не може да ги приеме. Какъ ще се убѣди момата, че онзи, който я спасявалъ презъ всички животи, е мѫдрецътъ, съ когото се разговаря?

 

Питамъ: Кои сѫ съображенията, спорѣдъ които мѫдрецътъ постѫпи по този начинъ? — Мѫдрецътъ знае, защо постѫпва така. Обаче, обикновениятъ човѣкъ не знае, защо постѫпва по единъ или другъ начинъ. Има много хора, които вѣрватъ въ Бога, а не знаятъ, защо вѣрватъ; има сѫщо много хора, които не вѣрватъ въ Бога и не знаятъ, защо не вѣрватъ. Важно е да знаешъ, защо вѣрвашъ, или не вѣрвашъ. Мѫдрецътъ знае, защо вѣрва и защо не вѣрва. Той си служи еднакво и съ положителнитѣ, и съ отрицателнитѣ величини.

 

Казвамъ: Щастието на човѣка се заключава въ това, което днесь преживява. То се крие въ неговитѣ вѫтрешни разбирания. Щастието не е само въ това, което сте разбрали, нито въ това, което ще разберете, но въ това, което сега разбирате. Важно е новото, което сега разбирате и което можете да обработите и приложите въ сегашния си животъ. Това, което сега разбирате, то носи благото за васъ. Всѣки човѣкъ разполага съ извѣстно благо, дадено му отъ идейния животъ. На всѣко сѫщество се дава всѣки день по нѣщо, но то трѣбва да знае, какъ да го приеме. Нѣкои знаятъ и разбиратъ, какъ да го приематъ, а други не знаятъ. Приемашъ своето благо, но не си доволенъ отъ него. Другъ пъкъ е приелъ благото си и е доволенъ отъ него. Сѫщо е и въ разбирането. Напримѣръ, напишешъ писмо на едного, но той не разбира смисъла му. На другъ напишешъ само нѣколко думи, а той разбира много нѣщо. Каква е разликата между тѣхъ? Всѣка разбрана дума е посѣта на нивата, а неразбраната дума е още въ хамбара. Разбранитѣ думи сѫ посѣтите зрънца на нивата, които почватъ да растатъ. Азъ си служа съ този образъ, достѫпенъ за вашия умъ. Ако нашитѣ идеи не сѫ посѣти на нивата, нѣма да имаме никакъвъ резултатъ. Напримѣръ, единъ параходъ пѫтува въ морето, но претърпѣва катастрофа, отъ която се спасява благополучно. Спасенъ е параходътъ, но не е постигналъ цельта си; пѫтуването му нѣма резултатъ, нѣма плодъ. Плодътъ, изобщо, служи за подкрѣпа на човѣшкия животъ. Резултатътъ е въ богатата жетва, но ако тази жетва нѣма никакво отношение къмъ нашия животъ, какво ни ползва тя? Ако химикътъ или учениятъ иматъ отлични резултати, какво ще ни ползватъ резултатитѣ отъ тѣхнитѣ опити, ако тѣ нѣматъ нищо общо съ насъ? Всички резултати на науката трѣбва да допринасятъ нѣщо за благото на човѣшката душа. Всѣка душа поотдѣлно трѣбва да се развива, защото това развитие има отношение къмъ съзнанието на цѣлото човѣчество. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ сѫщества, именно, въ придобиване на добродетели, които могатъ да се посѣватъ на нивата. Каква добродетель е тази, която остава затворена въ хамбара? Слѣдователно, като човѣкъ, ще взимашъ участие въ общия животъ. Ако вървишъ по брѣга на морето и видишъ, че се дави човѣкъ, трѣбва ли да отминешъ, безъ да му се притечешъ на помощь? Де е геройството на човѣка: въ помощьта, която може да даде на своя ближенъ, или въ безучастието къмъ него? Който може да помогне на една страдаща душа, която се дави нѣкѫде накрая на свѣта, той може да се нарече герой. Може никой да не знае, че си придобилъ нѣкаква добродетель, или че си спасилъ нѣкого, но ти си герой. Трѣбва ли да търсишъ геройството въ това, хората да обезсмъртятъ твоето име?

 

Човѣкъ трѣбва да бѫде герой въ себе си, да е доволенъ, че е помогналъ на нѣкой страдащъ, колкото и да е малка помощьта му. Трѣбва да се знае, че никой герой не може да мине безъ страдания. Забелязано е, че повечето хора искатъ да минатъ за герои безъ страдания. Това е лесно. И младата мома, премѣнена и накичена, отива на хорото, иска да мине живота си безъ страдания. И младиятъ момъкъ, съ накривенъ калпакъ, отива на хорото, иска да мине за герой безъ страдания. Това не е геройство, това е резултатъ. Какъвъ герой е този момъкъ, който живѣе на гърба на баща си? По цѣли дни той яде и пие съ другари и нищо не работи. Каква героиня е тази мома, която мисли само за хорото и какъ по-добре да се облѣче и накичи? Тя живѣе на гърба на майка си, за смѣтка на нейната красота. Майката е красива, затова и дъщерята е красива. Свѣтътъ се нуждае отъ истински герои. Нѣма по-голѣмо нещастие за свѣта, ако изчезнатъ героитѣ. Казва се, че великитѣ и ученитѣ хора ще обърнатъ свѣта съ главата надолу. Слѣдователно, нѣма нужда отъ тѣхъ. И религията поддържа сѫщата мисъль. Споредъ религиознитѣ, нѣма нужда отъ учени, отъ велики хора и герои. — Защо? — Защото Богъ е създалъ вече, каквото трѣбва, нѣма защо да очакваме на хората. Каквото Богъ е направилъ, това е последната дума на творението. — Ето едно криво заключение. Богъ постоянно работи. Христосъ казва: „Отецъ ми постоянно работи, и азъ ще работя.” Слѣдователно, щомъ Богъ работи, и ние трѣбва да работимъ. Богъ не е престаналъ да мисли, значи, не може да престане да твори и работи. Ако Той престане да работи, свѣтътъ е осѫденъ на смърть.

 

„И на сиромаситѣ се благовествува.” — Какво имъ се благовества? — Че не трѣбва да падатъ духомъ. Споредъ мене, бѣднитѣ хора сѫ изложени на най-голѣма опасность, а именно: тѣ изпадатъ въ заблуждението да мислятъ, че щастието се заключава въ добритѣ дѣла. Щомъ е така, ще правишъ добрини или доброволно, или съ насилие. И двата метода сѫ приложени, знаемъ тѣхнитѣ резултати. Земята е опитала човѣшкото щастие. Казвамъ: Истинското щастие се заключава въ разумностьта, въ мѫдрото разбиране на живота, да знаешъ, какъ трѣбва да живѣешъ. За да се домогне до това разбиране, човѣкъ трѣбва да използва условията и заложбитѣ, които му сѫ дадени. — Отъ кого? — Отъ Бога, отъ природата. Като говоря за Бога, азъ не искамъ да Го приемете въ този ограниченъ смисълъ, както съвременнитѣ хора Го разбиратъ. Азъ искамъ да приемете Бога въ този смисълъ, както е въ природата. Подъ понятията „майка” и „баща” азъ не разбирамъ мащѣха и пастрокъ, които не сѫ ви родили. Майка е онази, която ви е родила и ви е дала най-хубавото отъ себе си. Баща е онзи, който способствалъ за вашето раждане и ви е далъ най-хубавото отъ себе си. Ако къмъ майката и къмъ бащата имаме почитание и любовь, колко повече дължимъ на Онзи, Който е създалъ всички хора, всички живи сѫщества. Когато се говори за Божествения Духъ, разбираме Божествената Майка. Духътъ работи въ свѣта. Той ни е далъ най-хубавото отъ себе си. Чудни сѫ онѣзи хора, които не вѣрватъ въ Бога, като на свой Баща. Значи, тѣ сѫ сирачета и казватъ: Я имаме баща, я нѣмаме. Тѣ не вѣрватъ нито въ Бога, нито въ Божия Духъ, нито въ майка си и баща си, нито въ себе си. Тѣ искатъ да ни убѣдятъ, че щомъ се разложи тѣлото на човѣка, съ него всичко се свършва. Значи, тѣлото е подобно на леда, който се стопѣва, превръща се въ пари, и паритѣ отиватъ въ пространството. Съ тѣлото е така, но не и съ душата. Знайте, че съ свършването на земния животъ започва истинскиятъ духовенъ животъ.

 

Земниятъ животъ трѣбва да се свърши, за да започне духовниятъ. Съ други думи казано: Сегашното разбиране за живота непремѣнно трѣбва да се свърши. Това разбиране е покрило цѣлата земя съ гробища и надписи. Идете въ Египетъ, напримѣръ, да видите, какъ сѫ погребвали мъртвитѣ — знатнитѣ и царетѣ — въ величествени пирамиди. Идете въ Индия, тамъ, въ разкопките ще видите, какви паметници сѫ правѣли на тѣхнитѣ умрѣли, главно на богатитѣ. И ние, съвременнитѣ хора, се залъгваме, че много нѣщо можемъ да направимъ, и въ резултатъ на всичко виждаме паметници и надписи по тѣхъ. По този начинъ ние преповтаряме живота на миналитѣ култури. Какво сѫ постигнали досегашнитѣ култури? Единственото нѣщо, което съвременнитѣ хора трѣбва да постигнатъ, е братството — побратимяването на разумнитѣ хора. Подъ „братство” азъ разбирамъ, да се дадатъ на човѣка всички права и условия да се развива въ него това, което Богъ е вложилъ, за да не се спъва неговиятъ прогресъ. Прогресътъ на едного е прогресъ на цѣлото човѣчество. Като си помагаме единъ на другъ, съ това помагаме и на цѣлото човѣчество. Като изучавашъ единъ човѣкъ, ти изучавашъ всички. Щомъ дойдемъ до общия синтѣзъ на живота, ще се осигури благото на всички хора. Той ще донесе благоприятни условия за всички. Ако не стигнемъ до този синтѣзъ, ние всѣкога ще бѫдемъ изложени на нещастия и страдания.

 

Съвременнитѣ хора сѫ изложени на голѣми вѫтрешни страдания. — Защо? — Защото всѣки търси своето лично благо. Това създава борба между всички народи. Напримѣръ, всички учени, философи, общественици мислятъ добре, но като започнатъ да дѣйстватъ, резултатитѣ имъ не сѫ добри. Като дойдатъ до прилагането, тѣ иматъ резултати на старото. За миръ говорятъ, а се въорѫжаватъ, пълнятъ складоветѣ съ взривни вещества и отровни газове. Това е новата наука. Сѫщото е и въ религиозния животъ на хората. И тамъ се приготвятъ религиозни бомби, които турятъ въ избитѣ си. И ако нѣкой се осмѣли да не мисли като тѣхъ, или да върви по другъ пѫть, веднага го изключватъ отъ своята срѣда, като еретикъ. Питамъ: Кой е истинскиятъ правовѣренъ човѣкъ? Свѣтътъ е пъленъ съ еретици: политически, религиозни, обществени, учени, сѣмейни и други. Дето да се обърнешъ, ще се натъкнешъ на еретикъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Ако убиете или обѣсите единъ еретикъ, за да се освободите отъ него, той ще отиде въ другия свѣтъ. Оттамъ ще ви питатъ: Ако вие не можете да го търпите, защо го изпращате на насъ? Най-доброто и за насъ, и за васъ е да го задържите при васъ, така да се възпита, че да се обърне къмъ Бога. Ако му отнемете живота насилствено и го пратите преждевременно въ другия свѣтъ, съ това ще затрудните и неговия животъ, и живота на небето. Оттамъ той ще върши по-голѣми пакости. Тъй щото, да убиешъ неприятеля си, това не значи, че си се освободилъ отъ него. Хората искатъ лесно да се освободятъ отъ неприятеля си. Като го убиятъ, тѣ мислятъ, че сѫ разрѣшили въпроса. Де е разумностьта въ това?

 

Азъ наблюдавамъ живота на българина, добре го познавамъ. Българитѣ иматъ обичай, като строятъ кѫщитѣ си, да си направятъ вѣранда предъ кѫщата, главно на югъ. Като чисти и мие кѫщата, домакинята хвърля нечистата вода вънъ отъ вѣрандата: днесь на едно мѣсто, утре на друго. Гледашъ, не се минава много време, нѣкой заболѣлъ: мѫжътъ, жената или едно отъ децата. Казватъ: Не знаемъ, каква е тази кѫща. Откакъ влѣзохме въ нея, често боледуваме. Причината за това е изхвърлянето на нечистата вода, която носи заразата. По сѫщия начинъ, и вие изхвърляте нечистата вода презъ вѣрандата. Не се минава много време, вашиятъ животъ се разваля. Срѣщашъ единъ човѣкъ и казвашъ: Този човѣкъ не ми се вижда добъръ. Очитѣ му сѫ криви, не мисли като мене. Питамъ: Срѣщали ли сте идеаленъ човѣкъ? Какъвъ трѣбва да бѫде той? Какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му? Очитѣ на човѣка сѫ красиви въ това отношение, че изразяватъ стремежа на неговата душа. Каквито и да сѫ очитѣ, и въ най-лошия човѣкъ, тѣ сѫ най-красивото нѣщо. Нѣма по-лоши очи отъ змийскитѣ. Обаче, змията е най-здрава отъ всички животни. Старитѣ алхимици сѫ взимали малко отъ кръвьта на змията и съ нея сѫ инжектирали хората, за да продължатъ живота имъ. Каквито и да сѫ очитѣ на змията, ако знаете, че нѣколко капки отъ нейната кръвь могатъ да лѣкуватъ туберкулоза или ракъ, веднага ще се подложите на инжекция отъ тази кръвь и ще забравите очитѣ й. Откѫде дойде тази цѣлебность въ змията? Жестока е змията, но тя лѣкува човѣка. Ако приемешъ качествата на змията, ще бѫдешъ най-голѣмиятъ нещастникъ въ свѣта. Змията не е готова още да мине въ по-високо състояние. Нейната интелигентность е много слаба. Ако погледнете на всички живи сѫщества на земята съ окото на ясновидеца, нѣма да видите никакви форми. Тѣ се изявяватъ въ видъ на малки пламѫчета, които блѣщукатъ и свѣтятъ съ по-малка, или по-голѣма свѣтлина. Даже и човѣка нѣма да видите въ неговата форма, но като всички останали сѫщества, въ видъ на свѣтлина, която блѣщука като малки фойервѣрки. Задъ тѣзи форми е скрита сѫщината на нѣщата. Като казваме, че очитѣ на човѣка блѣщукатъ, това е повече отколкото трѣбва. Ако огъньтъ започне да загасва, ние казваме, че той трѣбва да се усили. Щомъ се усили много, казваме: Огъньтъ трѣбва да се намали малко. Сегашната инсталация на нервната система у хората не е въ състояние да издържа интензивната енергия. Затова казваме на нѣкого: Изгаси или намали малко интензивностьта на енергията, която минава презъ организма ти. Въ заключение на това, има два резултата: усилване и отслабване на енергията.

 

Дохождатъ при мене двама души — единиятъ мѫжъ, другиятъ — жена. Казвамъ на мѫжа: Ти имашъ отъ баща си доста изостанали, необработени ниви; ралата сѫ рѫждясали. Ти не обичашъ земедѣлието, но трѣбва да обработишъ тѣзи ниви. На жената казвамъ: Ти имашъ много вълна, останала отъ майка ти и баща ти. Трѣбва да вземешъ вретеното и да я изпредешъ, да не се ленишъ. И двамата ме питатъ: Какво искашъ да кажешъ съ това? — Сами трѣбва да ме разберете. Единиятъ живѣе на физическия свѣтъ, дето е нужно да работи, да обработи нивитѣ си. Другиятъ живѣе въ свѣта на чувствата — вълната си трѣбва да изпреде. Вълната сѫ чувствата въ човѣка. Ако ви кажа конкретната идея, вие ще се отчаете. За да не ви кажа самата истина, давамъ ви тѣзи примѣри. Ето защо, на единия казвамъ: Обработи земята и ще бѫдешъ богатъ човѣкъ. Нѣма да ходишъ отъ едно мѣсто на друго, да търсишъ пари.

 

Иде при мене единъ малджия (иманярь), почтенъ човѣкъ, и ми казва: Отъ 30 години се занимавамъ съ малджийство, станалъ съмъ повече отъ професоръ, зная де има закопани пари въ България, зная всички данни по този въпросъ, но досега не съмъ намѣрилъ нито едно съкровище. Презъ времето на дълго търсене изкопахъ окопъ, около единъ километъръ дълъгъ, около единъ метъръ дълбокъ. — Какво намѣри тамъ? — Намѣрихъ две хиляди рубли. — Ако бѣше употрѣбилъ тази енергия за обработването на 10 ÷ 20 декара земя, днесь ти щѣше да бѫдешъ голѣмъ богаташъ, щѣше да разполагашъ съ милиони. Какво представятъ две хиляди рубли, спечелени за 30 години, съ толкова трудъ и усилия? — Нищо не представятъ. Така и съвременнитѣ хора, следъ като изразходватъ много енергия и време, едва ще намѣрятъ две хиляди рубли, които не оправдаватъ нито изгубеното време, нито усилията. Сѫщото нѣщо е и въ научно, религиозно и политическо отношение.

 

Днесь всички говорятъ за самовъзпитание. Нѣма по-трудна наука отъ самовъзпитанието, когато не знаешъ, какъ да постѫпвашъ; нѣма и по-лесна наука отъ самовъзпитанието, когато имашъ вѫтрѣшно разбиране и методъ. Да вѣрвашъ въ Бога, когато нѣмашъ вѫтрѣшенъ подтикъ, е мѫчно; лесно е, обаче, когато имашъ вѫтрѣшенъ подтикъ. Въпросътъ не се отнася до външната вѣра, но до вѫтрешната. Казано е въ закона: „Не спомѣнавай името Божие напразно.” Обаче, днесь, въпреки закона, името Божие се спомѣнава свободно. Всѫщностъ, истинското име на Бога е скрито. Ако то се произнесе, както е, би настаналъ цѣлъ катаклизъмъ въ живота на хората. Сегашното име на Бога е псевдонимъ. Даже името Йехова, както Го наричали евреитѣ, и то е псевдонимъ. Молишъ се по два-три пѫти на день, произнасяшъ името Божие, но не получавашъ отговоръ на молитвата. — Защо? — Защото Богъ отговаря само единъ пѫть. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да тѣ слуша Богъ. Сѫщото се отнася и до слънцето. Ако разбирашъ езика му и влѣзешъ въ връзка съ него, ти ще получишъ животъ отъ него. Ако не го разбирашъ и не си въ връзка съ него, то причинява разстройство. При неразбиране на слънцето, ние усѣщаме топлината му, която не дѣйства добре върху насъ. Когато го разбираме, отношенията ни къмъ него сѫ съвсѣмъ други. Срѣщашъ единъ човѣкъ, вижда ти се добъръ; срѣщашъ другъ, казвашъ, че е лошъ. — Коя е причината за това? — Въ единия случай, ти разбирашъ този човѣкъ, а въ втория случай, не го разбирашъ. Злото и доброто сѫ възможности въ живота. Всѣки човѣкъ, при най-голѣмитѣ несрети, има възможность да провѣри, докѫде е достигналъ. Като заболѣе, човѣкъ постепенно губи вѣрата си. Значи, болѣстьта става причина да провѣри, каква е вѣрата му. Питамъ го: Вѣрвашъ ли въ Бога?

 

— Вѣрвахъ, но изгубихъ вѣрата си. — Ако тѣ излѣкувамъ, ще вѣрвашъ ли? — Ще вѣрвамъ. — Ако по този начинъ печелимъ съмишленици, азъ наричамъ това „остенъ”. Питамъ го: Ако тѣ излѣкувамъ, готовъ ли си да изправишъ грѣшкитѣ си?

 

— Какви грѣшки? — Преди две години ти направи едно престѫпление. Преди три години направи друго престѫпление. Признавашъ ли? — Признавамъ. — Ще отидешъ да изправишъ грѣшкитѣ си. Иначе, колкото и да се молишъ, молитвата ти нѣма да се чуе. Първо ще се изповѣдашъ предъ Бога, после ще изправишъ грѣшкитѣ си, ще платишъ всичко заедно съ лихвитѣ.

 

Съвременнитѣ хора трѣбва да изправятъ грѣшкитѣ си, ако искатъ да се освободятъ отъ страданията. Има нѣща, които сме забравили, но трѣбва да се пробуди съзнанието ни, за да ги разберемъ и изправимъ. Само така ще се намѣри причината на злото и на страданията. Ако не намѣримъ причината на злото и не я отстранимъ, то ще се отрази или върху ума, или върху сърдцето, или върху волята ни. Хората не търсятъ причинитѣ на нѣщата, не търсятъ погрѣшкитѣ си, за да ги изправятъ, но искатъ да се спасятъ по лесенъ пѫть. Като имъ се проповѣдва новото учение, тѣ гледатъ, дали то може да ги спаси по лесенъ начинъ, безъ трудъ и усилие. — Хората могатъ да се спасятъ, не е нужно да страдатъ, но тѣ трѣбва да бѫдатъ умни, да избѣгватъ ненуждни страдания. Азъ съмъ за разумнитѣ страдания, които облагородѣватъ човѣка. Дошло е време да се освободимъ отъ ненужднитѣ страдания, единично и колективно. Нека останатъ само онѣзи страдания, които иматъ основание да сѫществуватъ.

 

„Да се благовествува на сиромаситѣ.” Въ този смисълъ, всички хора трѣбва да прогледатъ, да придобиятъ това вѫтрѣшно прозрѣние. Само тѣ могатъ да благовестватъ. Питате: Какъвъ смисълъ има това, което ни се проповѣдва? — За да промѣните живота си и външно, и вѫтрѣшно. Ако го промѣните само външно, нищо не се постига. Тогава и крила на ангели да ви дадатъ, пакъ нищо нѣма да постигнете. Азъ казвамъ, че трѣбва да промѣните живота си вѫтрѣшно. Какво ще ви ползватъ крилата на ангелитѣ, съ които можете да отидете въ единъ свѣтъ, чуждъ на вашитѣ разбирания.

 

Сѫществува единъ свѣтъ, дето има университетъ само за гениални и велики хора. Въ този университетъ преподаватъ отлични професори, които се отличаватъ отъ тѣзи на земята. Тѣ не пишатъ бележкитѣ си въ тефтерчета. Съ своитѣ малки перца леко написватъ бележкитѣ на студентитѣ си на гърба, на рѫката, на челото имъ. Само тѣ знаятъ, какви бележки сѫ турили. Така студентътъ всѣкога носи своитѣ бележки съ себе си. Който разбира, може да чете по тѣхъ. Не можешъ да се сърдишъ на професора за бележкитѣ, които ти е писалъ. Мнозина отъ васъ иматъ такива бележки, но не ги знаятъ. Тѣ сѫ слѣдвали въ този университетъ и сѫ излѣзли отъ него, но нищо не помнятъ. — Защо сѫ напуснали този университетъ? — Много просто. Колко ученици и студенти, като се влюбятъ, напущатъ училището. Тѣ казватъ: Не ни трѣбва вече учение. Рѣшилъ съмъ да се оженя. — Така е, но като се ожени, тръгва по пѫтя на обикновенитѣ хора. Питатъ ме, защо не е свършилъ гимназия? — Заради красивата мома. Срѣщатъ го следъ десеть години. Той разказва, че жена му го напуснала и се омѫжила за другъ. Той остава и безъ образование, и безъ красивата жена. Съвременнитѣ хора сѫщо сѫ развенчани. И сега тѣ нѣматъ нито образование, нито вѣрую. Нѣкой казва: Едно време имахъ идеалъ. — Да, това бѣше на млади години. Де е сега този идеалъ? — Напусна ме жена ми, изчезна и идеалътъ ми. — Не е изчезнала жена ти; азъ я срѣщнахъ онзи день съ другъ подъ рѫка.

 

Сега ще направя единъ паралелъ. Да изгубишъ сърдцето си, да изгубишъ идеала си, това е равносилно на вѫтрѣшна смърть. Христосъ казва: „Идете и кажете на Йоана.” — Йоанъ представя онѣзи хора, които сѫ затворени отъ Ирода. „Питайте го: Този ли е, Когото очакваме, или ще дойде другъ нѣкой?” Казвамъ: Идете и кажете на Йоана, когото смѣтате за най-великъ човѣкъ, че и най-малкиятъ въ Царството Божие е по-голѣмъ отъ него.

 

Сега, азъ желая да бѫдете по-голѣми отъ Йоана.

 

10. Беседа отъ Учителя, държана на 2 ноември, 1930 г. София — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt