Jump to content
Ани

1930_10_26 Живиятъ хлѣбъ

Recommended Posts

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

  Живиятъ хлѣбъ

 

„Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Ако яде нѣкой отъ този хлѣбъ, ще живѣе въ вѣки.” (Йоанъ 6:35)

 

Ще взема само нѣколко думи отъ този стихъ: „Ако яде нѣкой отъ този хлѣбъ, ще живѣе въ вѣки.” Важнитѣ думи тукъ сѫ „животъ и хлѣбъ.” Хлѣбътъ е математическо отношение на необикновената математика. Значи, има отношение на математиката и мѣтаматематиката, на геометрията и мѣтагеометрията. Какво означава частицата „мѣта”?

 

Казвате: Трѣбва да се яде хлѣбъ. – Докато човѣкъ не намѣри отношението между живота и хлѣба, нищо не е намѣрилъ. Хлѣбътъ има отношение, първо, къмъ физическия, къмъ обикновения животъ; той има отношение и къмъ духовния животъ; най-послѣ, той има отношение и къмъ разумния животъ. Така и животътъ има отношение къмъ материалното, къмъ духовното и къмъ разумностьта. Хлѣбътъ е видимото, физическото, осѣзаемото. Между хлѣба и живота има отношения и, ако не разбирашъ тѣзи отношения, ти не можешъ да използвашъ нито хлѣба, нито живота. Колкото по-малко хлѣбъ ядешъ, толкова по-малко животъ имашъ; колкото повече хлѣбъ ядешъ, толкова повече животъ ще имашъ. Ако мислите, че това твърдение не е вѣрно, може да го провѣрите. Откажете се отъ хлѣба, и ще видите, че животътъ ви ще се намали. Тъй щото, онѣзи, които искатъ да разбератъ отношенията между хлѣба и живота, трѣбва да разбиратъ отношенията въ самата математика. Хлѣбътъ е потрѣбенъ, за да се прояви самиятъ животъ. Безъ хлѣбъ и безъ животъ човѣшката мисъль не може да се прояви. За правата мисъль на човѣка се сѫди при възлизането отъ видимия къмъ невидимия свѣтъ, т. е. отъ материалния къмъ духовния. Нѣкои разсѫждаватъ по обратенъ пѫть, т. е. отъ невидимото къмъ видимото. Ако всички хора сѫ толкова напреднали, да виждатъ невидимото, то е другъ въпросъ. Обаче, невидимиятъ свѣтъ е крайно отдалеченъ отъ човѣка. Подъ „далечъ” разбирамъ, че човѣкъ нѣма още на разположение онѣзи органи, съ които да вижда невидимото. Затова съвременнитѣ хора си служатъ съ увеличителни стъкла, да виждатъ крайно малкитѣ, микроскопически нѣща на физическия свѣтъ. Ако направо съ очитѣ си човѣкъ не вижда това, което нѣкои индуси виждатъ, по-добрѣ да си служи съ микроскопъ и увеличителни стъкла. Така поне ще бѫде полезенъ на човѣчеството – по-лесно ще прави изслѣдванията си.

 

Казва се, че съвременната култура е напреднала. – Ако е така, каква нужда има отъ култура, изобщо? Ако старитѣ вѣрвания бѣха толкова правдоподобни, истинни, защо ни е християнството? Тогава можѣше да се върнемъ къмъ Мойсѣевото учение. И ако то съдържаше абсолютната истина, безпредмѣтно бѣше отиването ни къмъ Христа. И ако старитѣ принципи въ науката бѣха толкова съвършени, нѣмаше нужда отъ съвременната наука. Щомъ се говори за съвременната наука, виждаме, че тя е допринесла нѣщо за човѣчеството. Ето защо, да не изпадаме въ друга крайность и да казваме, че послѣдната дума на науката е въ бѫдещето. Не, както миналата наука е допринесла нѣщо за настоящата, така и настоящата ще допринесе нѣщо за бѫдещата.

 

И тъй, за да се разбератъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае своето специфично отношение къмъ живата природа. И природата, отъ своя страна, има специфично отношение къмъ всѣко живо сѫщество. Възъ основа на това, човѣкъ трѣбва да има специфично отношение и къмъ ближния си и да съзнава това отношение. Сѫщо така, той има отношение и къмъ по-далечнитѣ, а най-послѣ, и къмъ всички живи сѫщества. Това сѫ твърдѣния, които напредналитѣ сѫщества знаятъ, а обикновенитѣ хора искатъ да имъ се докажатъ. Щомъ се убѣдятъ въ истинностьта на тѣзи твърдѣния, тѣ постепенно се измѣнятъ. Който разбира отношението си къмъ природата, той е въ положението на побѣдитель. Той придобива нѣщо отъ разумната природа и се радва.

 

Който не разбира отношението си къмъ разумната природа, той се намира въ положението на побѣденъ. Той нищо не придобива отъ природата и скърби. Въ природата сѫществува единъ законъ, който регулира отношенията. Споредъ този законъ, всѣка радость, придобита за смѣтка на скръбьта на другитѣ, е временна. И скръбьта, причинена на радостьта на другитѣ, сѫщо така е временна. Слѣдователно, между скръбьта и радостьта има извѣстно отношение. Въ математиката има отношения, чрезъ които може да се опредѣли, следъ колко време една скръбь може да се превърне въ радость, или една радость да се превърне въ скръбь. Това може точно да се изчисли, не само съ обикновената математика, но и съ мѣтаматематиката. Съ обикновената математика можемъ да изчисляваме само обикновенитѣ прояви на физическия свѣтъ. Щомъ дойдемъ до силовитѣ линии, до силитѣ на духовния свѣтъ, тамъ обикновената математика спира. Съ обикновенитѣ методи на математиката можемъ приблизително, да изчислимъ и дълбочината на океана, но съ сѫщитѣ методи, приложени въ духовния свѣтъ, можемъ да пропаднемъ.

 

Казвамъ: Ако съ нашитѣ обикновени отношения искаме да разрѣшимъ великитѣ проблеми на вселената, ние можемъ да потънемъ. Обаче, качимъ ли се на параходъ съ всички възможности, ние можемъ свободно да преминемъ своя пѫть. Това се постига чрезъ методитѣ на истината, които всѣки день изучаваме. Не мислете, че това, което сте научили досега, е всичко, което предстои да изучавате. Не мислете, че този животъ, презъ който минавате, е единствениятъ. Сегашното ви знание и сегашниятъ ви животъ сѫ капка въ море, въ сравнение съ това, което предстои да постигнете. Това, което бѫдещето ви носи, не може да се сравни съ сегашното. Колкото микробата може да говори за човѣка, толкова и сегашниятъ човѣкъ може да се произнася за бѫдещето. Какво може да каже микробата отъ своето положение за абсолютната истина? Какъ може да си представи тя човѣка да свири на пиано или на цигулка, или като астрономъ да наблюдава небето? Какъ може микробата да си представи небето съ безброй звѣзди, слънца и планети? За нея небето е бѣла, затворена книга. Ако нѣкой започне да й говори за небе, за звѣзди и слънца, тя ще се види въ чудо. Въ края на краищата, тя ще каже: Това сѫ илюзии, непостижими нѣща.

 

Христосъ казва: „Който яде отъ този хлѣбъ, той ще живѣе въ вѣки.” Христосъ поставя този въпросъ на висша математическа основа, или на Божествена основа, т. е. на разумна основа. – Какъ да разберемъ този въпросъ? – Докато още питате, никога нѣма да го разрѣшите. То е все едно да питате, що е Богъ. Това е философски въпросъ. Такъвъ въпросъ не сѫществува. Не може да се задава въпросътъ, какво представя Богъ и сѫществува ли Той. Философитѣ, отъ една страна, си задаватъ този въпросъ, отъ друга страна го отричатъ. За насъ този въпросъ е ясенъ, и ние не се занимаваме съ него. Обикновениятъ човѣкъ непрекѫснато си задава въпроситѣ: що е животътъ и що – смъртьта, що е истината и лъжата, що е пълно и празно пространство и т. н. Както и да си отговорите на зададенитѣ въпроси, тѣ нищо не допринасятъ. Когато не можете да дойдете до правилни заключения, вие трѣбва да се запитате: Вървите ли въ правия пѫть, или не. Коя е диагнозата, по която човѣкъ познава, дали върви въ правия пѫть. За да се изясни извѣстенъ въпросъ, все трѣбва да стане извѣстно отклонение въ мисъльта.

 

Сега ще си послужа съ единъ примѣръ отъ физиката. Всички знаете, че когато свѣтлината минава отъ по-рѣдка въ по-гѫста срѣда, както и отъ по-гѫста въ по-рѣдка, тя претърпѣва извѣстно пречупване. Слѣдователно, ако гледаме единъ предмѣтъ презъ гѫста срѣда, нѣма да го видимъ тамъ, дето е въ дѣйствителность. Ако геометрикътъ иска да знае точно мѣстото на даденъ предмѣтъ, той си служи съ извѣстни формули, за да премахне отклонението на предмѣта. И мисъльта претърпѣва извѣстно пречупване, когато минава отъ по-рѣдка въ по-гѫста срѣда. Тогава човѣкъ се чуди, защо по-рано е мислилъ по единъ начинъ, а послѣ – по другъ. Въ колкото по-гѫста срѣда навлиза човѣкъ, толкова по-голѣмо е отклонението на мисъльта отъ правия пѫть. Най-послѣ, човѣкъ заспива. Това показва, че той се отклонилъ отъ истината, отъ истинския животъ. Какво става съ човѣка, ако попадне въ пещера, пълна съ вѫгледвуокисъ? – Той се задушава. – Ето защо, щомъ усѣти подобно задушаване, той трѣбва да излѣзе отъ пещерата и да върви напредъ. Съ други думи казано: За да не се задуши, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ много свои стари разбирания. Старото представя пещера, пълна съ вѫгледвуокисъ. Докато е въ тази пещера, човѣкъ постоянно губи благородното и възвишеното въ себе си, което го отклонява отъ правия пѫть. Благодарение на нечистия и задушливъ въздухъ, кръвообращението въ човѣка не става правилно. Слѣдователно, когато се говори за подобрение на обществото, на сѣмейството и на отдѣлния човѣкъ, азъ разбирамъ първо, да се внесе подобрение въ кръвообращението, да се регулира ритъма на сърдцето. Ритъмътъ на човѣшкото сърдце е неправиленъ, поради което неговата нервна система се разстройва. Колко години можешъ да живѣешъ съ разстроена нервна система? Ако поживѣешъ 40 ÷ 50 години, ще благодаришъ и на това. Разстрои ли се нервната система на човѣка, колкото и да философства, всичко отива напразно. Отъ една страна се пълни, отъ друга – изтича. – Какво трѣбва да се прави тогава? – Ще търсишъ начинъ да не се разстройва нервната ти система. Ще живѣешъ по новъ начинъ. Ако пъкъ си я разстроилъ вече, ще живѣешъ по новъ начинъ, да я изправишъ. Религиознитѣ хора казватъ: Ние намѣрихме правия пѫть. – Вие намѣрихте правия пѫть, но още не живѣете правилно, затова и вашата нервна система се разстройва. Христосъ казва: „Който яде отъ този хлѣбъ, ще живѣе въ вѣки.” Колко ще живѣе? – Вѣчно. Значи, въ думитѣ, които Христосъ е казалъ, има извѣстно отношение. Много нѣща е казалъ Христосъ по въпроса за хлѣба, но само една часть отъ него се запази, т. е. напечата. За да не се опорочи казаното отъ Христа, невидимиятъ свѣтъ го скри, задържа го за други времена. И досега още ученитѣ спорятъ за времето, презъ което Христосъ се родилъ. Споредъ нѣкои, има една разлика отъ сто години. Изобщо, ученитѣ религиозни искатъ да знаятъ точно времето на раждането на Христа. Нѣкои казватъ, че разликата не е повече отъ 30 ÷ 40 години. Други казватъ, че и 3 ÷ 4 години да е, пакъ е много. Отъ астрологическо гледище, като се говори за точность на датата, не се допуща разлика нито отъ единъ день, отъ единъ часъ или даже отъ една минута. Знаете ли, какво разстояние ще измине свѣтлината за четири години? Презъ това време, тя ще отидѣ задъ Алфа Центаурусъ, най-близката звѣзда до слънчевата система. А колко време е нужно на човѣка, за да стигне до тази звѣзда? Който не работи съ тѣзи величини, казва: Какво представя разликата отъ единъ день? – Много нѣщо е единъ день, зависи, съ каква мѣрка мѣришъ. Въ обикновения животъ, въ обикновената наука се допущатъ изключения. – Защо? – Пѫтьтъ е такъвъ. Обаче, дойдете ли до абсолютния, реалния, Божествения свѣтъ, тамъ никакви изключения не се допущатъ. Тамъ всѣко изключение причинява прекѫсване на мисъльта. И тъй, щомъ влѣзете въ духовния или въ Божествения свѣтъ и почувствате извѣстно прекѫсване, вие ставате скръбни. Защо сте скръбни, не знаете. Ако не спазвате правилата и законитѣ на Божествения свѣтъ, изключенията ще дойдатъ, а оттамъ и страданията. Всѣко изключение е прекѫсване на мисъльта, а прекѫсването на мисъльта води къмъ страдание. – Що е страданието? – Признакъ, че си влѣзълъ въ гѫста срѣда. Споредъ мене, страданието на човѣка се дължи на факта, че той не е могълъ да реализира едно свое голѣмо желание. Напримѣръ, искашъ да станешъ предсѣдатель на нѣкоя република. Ако постигнешъ желанието си, ще се радвашъ. Ако не го постигнешъ, ще скърбишъ. За да реализирашъ желанието си, ти трѣбва да бѫдешъ много способенъ човѣкъ, да се боришъ съ 10 ÷ 15 души кандидати за сѫщото мѣсто. Не е лошо желанието на човѣка да стане предсѣдатель на република, но той трѣбва да бѫде много уменъ, много способенъ. Ако не успѣе, причината е въ неговия умъ, сърдце или воля. Значи, умътъ, сърдцето или волята ти се движатъ въ посока, обратна на истината. Разумниятъ свѣтъ не тѣ намира още годенъ за предсѣдатель. Тѣ казватъ: Следъ четири години пакъ ще се опиташъ отново, ще си дадешъ кандидатурата. Презъ това време ще се готвишъ за пресѣдателъ. Какъ ще успѣешъ, това е въпросъ на умѣние и на способность.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Единъ младъ момъкъ вървѣлъ по улицата съ своята възлюбена. По едно време, до младия човѣкъ се приближилъ единъ голѣмъ борецъ и му ударилъ една плѣсница. Младиятъ се търколилъ на земята и бързо станалъ. Той започналъ да мисли, защо му ударилъ плѣсница. Борецътъ искалъ да му каже: Докато си губишъ времето съ момитѣ, отъ тебе нищо нѣма да излѣзе. Младиятъ човѣкъ си помислилъ: Здравъ, мускулестъ съмъ; ако рѣка да отговоря на този борецъ, може да ми удари още една плѣсница. По-добрѣ ще изслѣдвамъ живота му, да видя, какъ е развилъ силата си. Той разбралъ, какъ е работилъ борецътъ, колко време и, като научилъ всичко, започналъ да се упражнява. Следъ десетгодишна усилена работа и упражнения, той развилъ такава сила въ себе си, че дошълъ до положение, съ една рѫка да вдига голѣмъ конь съ кончето. Като се увѣрилъ, че придобилъ нужната сила, той отишълъ въ дома на бореца и му казалъ: Познавашъ ли ме? Знаешъ ли, кой съмъ азъ? – Не тѣ познавамъ. – Азъ съмъ този, на когото преди десеть години удари една плѣсница. За да ти докажа, че и азъ мога да стана като тебе, работихъ десеть години по твоитѣ методи и мога да ти покажа, какво съмъ постигналъ. Въ този моментъ, съ едната си рѫка, той хваналъ бореца за краката и го вдигналъ въ въздуха. Борецътъ казалъ : Признавамъ тѣ за мой учитель. Ти ми внушавашъ голѣмо довѣрие и отсега нататъкъ, дето тѣ срѣщна, ще ти правя пѫть.

 

И тъй, всѣки човѣкъ, който върви въ правия пѫть, по пѫтя на Божествената наука, всѣкога ще има постижения. Който живѣе съ религиозни разбирания, казва: Сѫдбата е такава. – Сѫдбата е едно, а работата – друго. Каквато и да е сѫдбата ти, ще работишъ. Ако не работишъ, страданията ще тѣ слѣдватъ. За да бѫдешъ щастливъ, трѣбва да спазвашъ Божественитѣ условия. И като страдашъ, това се дължи на неспазване на Божественитѣ условия. Скръбьта, страданието не иде отвънъ, или отгорѣ нѣкѫде. Знайте, че когато страдате, другадѣ нѣкой се радва. Преди години посѣщавахъ едно сѣмейство – мѫжъ, жена, четири дъщери и единъ синъ. Бащата бѣше добъръ, трѣзвъ човѣкъ, майката – разумна, спретната жена. Така се случваше въ това сѣмейство, че по цѣла седмица единъ отъ членоветѣ бѣше дежуренъ, въ смисълъ на постъ. Презъ това време, той носѣше скръбьта и мѫчнотиитѣ на цѣлото сѣмейство. Той изпълняваше специална програма. Дойдеше ли понедѣлникъ, дежурството се смѣняше. Другъ членъ отъ сѣмейството ставаше дежуренъ. Останалитѣ започваха да му се смѣятъ. Понеже бѣха свободни отъ мѫчнотиитѣ и страданията, тѣ се радваха. Така се смѣняха единъ следъ другъ. Ще кажете, че това се дължи на наслѣдственитѣ черти. – Може да е така, но тукъ причината бѣше друга, а не наслѣдственостьта. Това е математически, органически или психологически законъ, който дѣйства въ живота. Той показва, че при извѣстни условия, при извѣстно съчетание на сили, човѣкъ е осѫденъ на страдания. Дали това е заслужено, то е другъ въпросъ. Като преживѣешъ тѣзи страдания, ще се радвашъ.

 

Представете си, че два тима се състезаватъ. Единиятъ е побѣдитель, а другиятъ – побѣденъ. Хората отъ пъраия тимъ се радватъ, а останалитѣ – страдатъ. Казватъ, напримѣръ, че тимътъ на Лѣвски е битъ, а другиятъ е побѣдилъ. Въ какво се заключава побѣдата? Въ една малка разлика, съ четири-петь единици. Важна е мисъльта, че единиятъ побѣдилъ. Който не разбира тѣзи отношения, ще каже, че това е празна работа. Не, не е така, побѣдата се дължи на извѣстни закони. Побѣдителитѣ сѫ се упражнявали, затова иматъ резултатъ. Слѣдователно, страданията и радоститѣ сѫ подобни на тимове. Тукъ хората или пропадатъ, или се повдигатъ. Това показва, че тѣ трѣбва да живѣятъ съзнателно, да научатъ живота. Който разбира законитѣ, ще се насърдчи; който не ги разбира, ще се обезсърдчи. Ако тѣ сполети нещастие, не се обезсърдчавай, но стани, изтърси дрехитѣ си отъ праха, заведи своята възлюбена, съ която си тръгналъ, и започни да изучавашъ силата, която тѣ ударила и свалила на земята. Следъ нѣколкогодишна работа и усилия, хвани тази сила за краката, вдигни я въ въздуха, да покажешъ, че си господарь на своята сѫдба. Само разумниятъ може да бѫде господарь на сѫдбата си. – Защо? – Защото той познава законитѣ на живота и природата. Тѣзи закони не сѫ механически. Законътъ подразбира нѣщо разумно. И затова, като се говори за Мойсѣевитѣ закони, разбираме физическитѣ закони, които постоянно се смѣнятъ. Има закони въ свѣта, които никога не се смѣнятъ. Павелъ казва: „Който има законитѣ на небето, нѣма дѣлъ между законитѣ на земята.” Земнитѣ закони сѫ несполучливъ преводъ на небеснитѣ. Слѣдователно, ако азъ спазвамъ разумнитѣ възвишени закони на небето, нѣма защо да спазвамъ законитѣ на земята. Азъ спазвамъ законитѣ на земята, защото въ тѣхъ чета онѣзи възвишени и разумни закони на небето, въ които нѣма никакво изключение. Въ земнитѣ, т. е. въ човѣшкитѣ закони има почти толкова изключения, колкото сѫ и правилата.

 

Да дойдемъ до вѫтрешния, истински смисълъ на живота. Това, което ви говоря, не искамъ да влѣзе въ стълкновение съ вашитѣ вѣрвания и разбирания. Каквито вѣрвания имате, дръжте си ги. Ще ви кажа, защо трѣбва да ги държите. Напримѣръ, вѣрвате, че имате да дължитѣ на нѣкого. Азъ не искамъ да ви накарамъ да мислите, че не дължите на никого. Не, вие ще държите вашитѣ вѣрвания дотогава, докато изплатите дълговетѣ си. Какво ще правите, като изплатите дълговетѣ си? Какво ще стане съ васъ? Ще станетѣ безвѣрници. Казвате: Азъ не вѣрвамъ вече, че имамъ да давамъ на нѣкого. Ако имашъ да давашъ и се откажешъ отъ дълга си, подъ предлогъ, че не вѣрвашъ въ дълговетѣ, ти си престѫпникъ. Какво ще кажатъ хората за тебе, като изплатишъ дълговетѣ си и се отказвашъ да вѣрвашъ въ тѣхъ? Тѣ ще кажатъ, че си човѣкъ на свободата. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да търсишъ свободата. Подъ „свобода” разбирамъ освобождаване отъ дълговетѣ, които сте направили още въ миналото. Азъ оставямъ настрана причинитѣ за дълговетѣ отъ далечното минало. Оставямъ настрана всички научни и религиозни теории и обяснения. Щомъ дойдемъ до теориитѣ, натъкваме се на различни обяснения: египтянитѣ даватъ едни обяснения, индуситѣ даватъ други обяснения, а съвременнитѣ хора – трети обяснения. Споредъ условията и времето, всички обяснения сѫ правилни: и египетскитѣ, и индускитѣ, както и тѣзи на съвременнитѣ хора. Въ тѣхъ нѣма никакви противорѣчия. Обаче, днесь египетскитѣ вѣрвания се нуждаятъ отъ вѫтрѣшно разбиране. Тѣ казваха, че страданията сѫ необходими за душата. За обяснение на това твърдение, тѣ допуснаха теорията за странстването на душата. – Кѫде странства душата? – Следъ египтянитѣ дойдоха индуситѣ и развиха нова теория – за прераждането на душата. – Какво се разбира подъ „прераждане на душата”? Защо трѣбва да се преражда? Съвременнитѣ хора донесоха теорията за наслѣдственостьта. Тѣ казватъ, че качествата на родителитѣ се предаватъ на дѣцата. Обаче, и този въпросъ още не е изясненъ. Има нѣщо въ математиката, което дообяснява нѣщата. Азъ разглеждамъ математиката като свръхнаука, която обяснява това, което е необяснено. Останалитѣ науки служатъ за допълнение на математиката. Съвременнитѣ математици, които се борятъ помежду си, сѫ дали първенство на математиката. Обаче, отъ наше гледище, азъ казвамъ: Има една Божествена наука, която стои надъ всички останали науки. Какъ се казва тя, не смѣя да кажа името й. Въ бѫдеще, когато хората достигнатъ високо развитие, тѣ сами ще я кръстятъ, сами ще й дадатъ име, ще го направятъ извѣстно на всички.

 

Казано е въ Писанието, че имало едно камъче, на което никой не знаелъ името. Никой човѣкъ не знае, какво име ще носи той въ бѫдеще. Не е въпросъ за името въ слѣдното прераждане, защото много имена сѫ псевдоними. Азъ говоря за името, което човѣкъ ще носи на небето. То ще бѫде въ времето, когато той завърши своето развитие. За него е важно името, което ще носи въ бѫдеще, когато ще стане съвършенъ човѣкъ. Да станешъ съвършенъ, това значи, да бѫдешъ господарь на цѣлата слънчева система. Тя ще се управлява отъ неговия умъ, отъ неговитѣ разпореждания. Да управлявашъ слънчевата система, това значи, да си божество. Да си божество, това значи, да разбирашъ отношенията не само на хората къмъ Бога, но и на планетитѣ въ слънчевата система помежду имъ. Не само това, но той трѣбва да разбира отношенията на всички живи сѫщества помежду имъ, както и отношенията на всички елементи, които живѣятъ подъ благоприятното влияние на неговия умъ. Това правятъ нѣкои отъ съвременнитѣ учени въ Индия. Съ това се занимаватъ учителитѣ, адептитѣ въ Индия. Това е предмѣтъ на Теософията, нарѣчена още „Логосъ”. Подъ „Логосъ”, Евангелието разбира Словото, изразено чрезъ стиха „Вначало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога.” „Вначало Богъ създаде небето и земята, и земята бѣ неустроена и пуста”. Съ това Слово, т. е. съ Логоса, който се носѣлъ надъ повърхностьта, земята започнала да се устройва. Съ думитѣ „да бѫде свѣтлина”, Богъ създаде свѣта, като отдѣли свѣтлината отъ тъмнината, твърдта отъ водата. И най-послѣ създаде човѣка, по образъ и подобие свое. Така се започна вѫтрешното устройване на свѣта. Питамъ: Кой отъ съвременнитѣ учени може да каже, какви сѫ били процеситѣ на вѫтрешния строежъ на вселената. Като оставимъ настрана механичния процесъ на това устройване, ще дойдемъ до онова велико, вѫтрѣшно устройване на свѣта, което и досега още продължава. Всѣки день човѣкъ минава презъ радостьта и скръбьта, което говори за процеса на вѫтрешното строителство. Когато се завърши приблизително главниятъ физически строежъ на физическата еволюция, ще стане въпросъ за духовното развитие на човѣка, нарѣчено, спорѣдъ окултиститѣ, „развитие на неговия астраленъ животъ”, който сега се организира. Азъ наричамъ този процесъ „развитие на човѣшкото сърдце.” Думитѣ, изказани въ Писанието, че Богъ ще даде новъ животъ, подразбиратъ нови сърдца. Сърцето означава единъ свѣтъ, много по-обширенъ отъ физическия. Нова вселена се строи, много по-обширна отъ сегашната. Слѣдователно, нашитѣ радости и страдания ставатъ за смѣтка на това преустройване, на новото строителство. Нова вселена се създава. Като се казва, че се строи новъ свѣтъ, разумниятъ ще си го представи. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на този новъ свѣтъ, ще се обърка.

 

И тъй, мисъльта, която искамъ да остане у васъ, е слѣдната: Сѫществува наука на човѣшкия духъ. Всички разклонения на тази наука наричаме пакъ наука. Всичко това е резултатъ на колективната дѣйность на човѣшкия духъ, т. е. резултатъ на общитѣ усилия на човѣшкия умъ. Този резултатъ показва, докѫде е достигнало човѣчеството. Има нѣща въ тази наука, които сѫ разгадани вече; има други, които още сѫ затворени и минаватъ за илюзорни. Тѣ още не сѫ разгадани. Тѣхното разкриване е въ бѫдещето. Когато потрѣбва, тѣ ще се разгадаятъ. Божествената наука разполага съ методи за превръщане на скръбьта въ радость. Тогава скръбьта не е нищо друго, освѣнъ торъ. Въ това отношение, Писанието казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро.” И писателитѣ на сегашното време, както и апостолитѣ въ миналото, сѫ поддържали сѫщата мисъль. Лесно се казва това, но мѫчно се съзнава. Единъ нашъ приятель често цитираше този стихъ, но като дойдоха страданията до главата му, казваше: Много страдамъ. Какво ще стане съ мене? – Ще свикнешъ съ страданията. Обаче, не е въпросъ да свикнешъ. Азъ правя преводъ на тѣзи думи. Да свикнешъ, това значи, да разберешъ законитѣ, защо нѣщата се случватъ така, а не иначе. Като разберешъ законитѣ, ще си обяснишъ, защо идатъ тѣ и какво носятъ за човѣчеството. Не е въпросъ да свикнете, като животни, но да си обяснитѣ нѣщата. Вземете напримѣръ, страданията на Христа, когато бѣше на кръста. Защо страдаше, това не бѣше ясно на Христа. Но послѣ, когато се спасиха 500 милиона хора, не заслужаваше ли Христосъ да понесе тѣзи страдания? Днесь, когато тѣзи хора се радватъ, страданията на Христа се осмислиха. И сега мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа. Това е криво разбиране. Тѣ искатъ да бѫдатъ сѫдружници на Христа. Това не може да бѫде. Ние трѣбва да разберемъ въпроса правилно.

 

Ще приведа единъ примѣръ отъ живота, да видите, какво значи да направишъ сѫдружие съ нѣкого. Единъ младъ момъкъ минавалъ край кафеджийницата на единъ турчинъ, който чукалъ кафе. Момъкътъ се спрелъ при турчина, да гледа, какъ чука кафето. Забелязалъ, че при всѣко вдигане и слагане на чука, кафеджията издавалъ звука „ха-ха.” Момъкътъ му казалъ: Искашъ ли да станемъ ортаци въ тази работа? Както виждамъ, ти вършишъ две работи едновременно: вдигашъ и слагашъ чука и казвашъ „ха-ха.” Остави за мене послѣдната работа, да викамъ „ха-ха”, а ти вдигай чука. – Добре, да бѫде спорѣдъ желанието ти. Турчинътъ продължавалъ да чука кафето, а младиятъ момъкъ, като знаелъ, кога ще каже „ха”, предварялъ го и изпълнявалъ своята работа. Така работили двамата, докато счукали кафето. Турчинътъ започналъ да прави кафета на клиентитѣ си и турялъ паритѣ въ една тенекиена кутия. Младиятъ момъкъ поглеждалъ къмъ кутията и казалъ на турчина: Слушай, приятелю, ти забрави, че сме ортаци. Трѣбва да ми платишъ. Турчинътъ мълчалъ, нищо не отговарялъ. Момъкътъ се принудилъ да го даде подъ сѫдъ. Като разгледалъ дѣлото, сѫдията казалъ: Турчинътъ ще събира паритѣ въ тенекиената кутия за себе си, а звукътъ „тинъ-тинъ”, който се чува при падане на паритѣ въ кутията, ще бѫде за младия човѣкъ.

 

Нѣкога и ние ставаме ортаци съ природата, както турчинътъ и младиятъ човѣкъ. Обаче, това не е нищо друго, освѣнъ „ха” и „тинъ”. Това е безпаричие, оглупѣване, мѫчение, страдание и безвѣрие. Още много имена можемъ да дадемъ на това сѫдружие. Ще кажете, че това не ви е ясно. – Намѣрете нѣкой човѣкъ да ви обясни. Все ще намѣрите единъ уменъ човѣкъ да ви обясни нѣщата. Да остане въ ума ви слѣдната мисъль: Всѣка идея, всѣко вѣрую, които минаватъ презъ гѫста психична срѣда, непремѣнно ще претърпятъ извѣстно отклонение. И тогава ти ставашъ и православенъ, и католикъ, и евангелистъ, и ученъ, и талантливъ и като отидешъ при Бога, виждашъ, че нищо не излѣзло отъ тебе. Всичко ставашъ, но нищо не си. Ученъ ставашъ, безъ да си ученъ. Подъ „наука” ние разбираме сериозна работа.

 

Да се занимавашъ само съ хлѣба, това е наука; да се занимавашъ само съ живота, и това е наука. Като знаешъ науката за живота и за хлѣба, ще знаешъ и другитѣ науки. Ако не знаешъ науката за живота и не разбирашъ науката за хлѣба, ти никога нѣма да разберешъ законитѣ и на твоя умъ. Мислишъ ли, че логическата мисъль е права? Въ обикновената логика, спорѣдъ насъ, не може да се говори за права мисъль. Има логически нѣща, които не сѫ вѣрни. Напримѣръ, като се каже думата „дължина”, удължава ли се? Казвашъ: Много дълга дума е тази. – Колко е дълга? Колко сантиметра дължина има тя? Тази дума едва ли има дължина нѣколко сантиметра. Не зная, дали въ българския езикъ има дума, дълга 10 смъ. Значи, има дълги думи, които не ставатъ дълги. Има кѫси думи, които не ставатъ кѫси. Какво се разбира подъ „дълга” идея? – Коя идея е дълга? – Време е нужно, докато научишъ тази идея. Нѣкои употрѣбяватъ думитѣ извънъ времето и простанството. – Какво се разбира подъ понятието „извънъ времето и пространството”? Времето специално сѫществува и въ физическия, и въ духовния свѣтъ. И пространството сѫществува и въ духовния свѣтъ. Обаче, въ духовния свѣтъ не се говори за такова време и пространство, както на физическия свѣтъ. Всѣко състояние се опредѣля отъ времето. Слѣдователно, човѣкъ може да опредѣли, колко време е страдалъ и колко време се е радвалъ. Казвашъ: Имахъ болка, страдахъ. – Де е тази болка или това страдание, не можешъ да го локализирашъ. Въпреки това, страданието заема извѣстно пространство.

 

Единъ евангелистъ, който е вече въ другия свѣтъ, ми разправяше една своя опитность. Като младъ, още нежененъ, той не познавалъ Христовото учение и се проявявалъ спорѣдъ характера и темперамента си – нервенъ, строгъ. Той не търпѣлъ никакво възражение. Като се оженилъ, и къмъ жена си се проявявалъ по сѫщия начинъ: не позволявалъ да му възрази нѣщо. Ако тя се осмелявала да направи нѣщо противъ волята му, веднага вдигалъ рѫка върху нея. Единъ день му попаднало Евангелието въ рѫцетѣ, и той започналъ да чете. Харесало му Словото на Христа и си казалъ: Ще чета Евангелието, ще Го прилагамъ, ще стана истински християнинъ. И наистина, той започналъ да прилага учението на Христа. Единъ день между жена му и него произлѣзълъ нѣкакъвъ споръ. Той избухналъ, и по старъ обичай, ударилъ жена си. Тя не казала нищо, и тъкмо това нейно поведение го разтърсило. Казалъ си: Какъвъ християнинъ съмъ, щомъ не мога да се въздържамъ? Отишълъ на нивата, но цѣлъ день не могълъ да си намѣри мѣсто. Искалъ да оре, не може. Искалъ да копае, да свърши нѣкаква работа – не може. Той не могълъ да си прости, защо вдигналъ рѫка върху жена си. Най-послѣ, той се върналъ вкѫщи, извикалъ жена си и казалъ: Моля ти се, извини ме, задето тѣ ударихъ. Въ Евангелието е казано, залѣзването на слънцето да не тѣ завари непримиренъ съ брата си. По старъ навикъ, азъ допуснахъ да се прояви въ мене стария човѣкъ – стариятъ Спасъ. За да се спася, ти трѣбва да ме простишъ. Ето, колѣнича предъ тебе, моля тѣ да ме извинишъ. Жена му се трогнала и го простила. На другия день той отишълъ на нивата, и работата му вървѣла добре. Казвате: Унизително е за мѫжа да колѣничи предъ жената и да иска извинение. – Не е ли унизително за жената да я биятъ? Ако е унизително да искашъ извинение, по-унизително е да биешъ, да вдигашъ рѫка върху своя ближенъ. Благородно е човѣкъ да иска извинение, да изправи грѣшката си. Жената, която ударишъ, заслужава да колѣничишъ предъ нея. По-благородно ли е да колѣничишъ предъ една банкерска каса? За предпочитане е да колѣничишъ предъ жена си, отколкото предъ касата съ пари, съ желание да забогатѣешъ. „Който яде отъ този хлѣбъ, той ще живѣе въ вѣки.” – За кой хлѣбъ говори Христосъ? – За хлѣба на новата свѣтлина и новото разбиране, новата мисъль. Ние трѣбва да приемемъ новата мисъль, както я прие евангелистътъ Спасъ. Той си казваше: Не трѣбваше да постѫпя съ жена си грубо. Тя не е приела още моето вѣрую, не ме разбира. Слѣдователно, азъ трѣбва да постѫпвамъ съ нея добре. Ако и тя изповѣдваше сѫщото вѣрую, тѣ щѣха да се разбиратъ. Тогава неговата рѫка нѣмаше да се вдига върху жена му. Той щѣше да работи спокойно на нивата си. Обаче, следъ боя, жена му се обърна къмъ Бога. Тя видя една похвална черта въ мѫжа си и каза: Заслужава човѣкъ да има такава религия. Разбрахъ, че мѫжътъ ми е добъръ човѣкъ. Неговото вѣрую е добро, и азъ мога да го слѣдвамъ. Разбиране е нужно между хората. Когато се приложи извѣстенъ принципъ, това подразбира редъ и законность.

 

Казвашъ: Азъ не колѣнича предъ никого. – Да, но като отидешъ на бойното поле и тѣ ранятъ, ще колѣничишъ, ще викашъ майка си, ще плачешъ, ще се обръщашъ на една и на друга страна. Значи, да отидешъ при майка си, да колѣничишъ и плачешъ предъ нея, било унижение; да колѣничишъ на бойното поле, не е унижение.

 

Слѣдователно, съвременнитѣ хора страдатъ, безъ да знаятъ защо. Сѫщо така тѣ се радватъ, безъ да знаятъ защо. Изобщо, човѣкъ трѣбва да знае, защо се радва и защо скърби. Страдашъ, защото нѣмашъ хлѣбъ; радвашъ се, защото имашъ хлѣбъ. Страдашъ, защото нѣмашъ животъ; радвашъ се, защото имашъ животъ. Щомъ имашъ животъ и хлѣбъ, всичко ще имашъ; щомъ нѣмашъ хлѣбъ, нѣмашъ условия за животъ. Щомъ не можешъ да намѣришъ хлѣбъ, не можешъ да проявишъ ума си. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде здравъ. Щомъ заболѣе, ще дойде лѣкарь да го лѣкува. Защо ще го лѣкува? Той нищо не може да направи. Провидението го турило на легло – нека лежи. Ако е въ затворъ, нека стои тамъ, да научи нѣщо. Ще дойде лѣкарь да го лѣкува, за да прави пакости. Има смисълъ да лѣкувате благородния човѣкъ, който следъ оздравяването си е готовъ да прави добро. – Защо трѣбва да лѣкуваме хората? – Защото сѫ добри, защото сѫ излѣзли отъ Бога. Човѣкъ не е излѣзълъ само веднъжъ отъ Бога. Той трѣбва да излиза отъ Бога всѣка минута, всѣка секунда. Не е достатъчно само да кажешъ, че си роденъ отъ баща си и да вършишъ престѫпления. Трѣбва да бѫдешъ като него. Както баща ти е станалъ ученъ съ работа и усилия, така и ти трѣбва да учишъ, да работишъ непрекѫснато. Като учишъ постоянно, докато стигнешъ развитието на баща си, той е отишълъ далечъ отъ тебе. Въ продължение на 30 години, човѣчеството е отишло напредъ. Ти не можешъ да се хвалишъ съ знанието на баща си. Науката всѣки день се развива. Ако нѣкога синътъ стане като баща си, тѣ се сливатъ въ едно. Тогава синътъ не сѫществува самостоятелно, но и бащата не сѫществува самостоятелно. Тогава нѣма нито синъ, нито баща. Какво сѫществува? – Само абсолютната реалность. При тази реалность, всички отношения между формитѣ се изгубватъ. Майката, бащата, синътъ се сливатъ въ една единствена форма. Това сѫ отношения на формитѣ къмъ човѣшкия духъ. Така, именно, формитѣ се развиватъ правилно.

 

„Ако яде нѣкой отъ този хлѣбъ, ще живѣе въ вѣки.” Който не разбира отношението си къмъ хлѣба, не може да разбере другитѣ отношения. Животътъ започва съ хлѣба. Социалистътъ казва: Хлѣбъ дайтѣ на човѣка! – И азъ съмъ съгласенъ съ това, но не както вие търситѣ хлѣба. Има начинъ, по който можете да го намѣрите. Хлѣбътъ, който търсите, ще намѣрите при онзи орачъ, който е завършилъ своето развитие на земята. Той е съвършенъ орачъ. Ако има само четирима такива орачи между българитѣ, тѣ ще бѫдатъ великъ народъ. Ако има само четирима такива фурнаджии, които да пекатъ хлѣба, и четирима, които да го продаватъ, българитѣ щѣха да бѫдатъ великъ народъ. Ако има само четирима съвършени българи, които да покажатъ на другитѣ, какъ да ядатъ хлѣба, велико бѫдеще ги очаква. Значи, 4 X 4 = 16. Окултиститѣ събиратъ числата 1 + 6 = 7. Това число показва, че дяволътъ е хванатъ. Той е причина за всички злини въ свѣта. Нѣкои хора служатъ на седмия день. Какво показва този день? – Човѣкъ, който е освободенъ отъ всички свои заблуждения; който е влѣзълъ въ истината, съ цѣлъ да служи на новия животъ. Казвашъ на нѣкого: Трѣбва да си свършилъ всички науки, да си миналъ презъ всички опитности и тогава да влѣзешъ въ Божествената наука. Само тогава ще разберешъ значението на думата хлѣбъ.

 

„Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, и който ме яде, ще има животъ въ вѣки.” Това е Божия мисъль, дълбоко скрита въ тѣзи думи. Като разберешъ, какво нѣщо сѫ хлѣбътъ, животътъ, мисъльта и чувствата, ще разберешъ отношенията въ цѣлокупния животъ. Щомъ разберешъ тѣзи отношения, ти ще си съставишъ правиленъ методъ за възпитание. Майката ще знае, какво нѣщо е възпитанието и какво представятъ човѣшкитѣ отношения. Тя ще знае, какъ да оре, какъ да пресѣва брашното и какъ да пече хлѣба. Не е достатъчно само да ядешъ хлѣбъ, но да бѫде той доброкачественъ. Ако хлѣбътъ не е доброкачественъ, не можешъ да станешъ светия.

 

Питате: Какъ ще се оправи свѣтътъ? – Като дойде живиятъ хлѣбъ между хората. Тогава ще дойдатъ възвишенитѣ сѫщества на земята, но тѣ трѣбва да знаятъ, какъ да дойдатъ. Достатъчно е само четирима да дойдатъ, но обикновено тѣ не дохождатъ. Нѣкога тѣ идатъ съ колесница – своето тѣло. Ще дойдатъ съ тази колесница и пакъ ще се върнатъ на небето. И Христосъ дойде съ своята колесница, но се върна. Следъ 2000 години Той пакъ ще дойде. Казвате: Какво е училъ Христосъ? – Велики работи е проповѣдвалъ Той, но хората не Го разбраха. И следъ 2000 години още нѣма да Го разбератъ. Какво разбраха хората отъ жертвата на Христа? Ето, самитѣ християни проявиха своята ревность къмъ Христа. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхната ревность. Тѣ искаха да защитаватъ религията и хората отъ външни нападки. Глава на тази религия е Христосъ. Човѣка почитатъ за неговата глава. И тогава, за да бѫде човѣкъ почтенъ, трѣбва главата, лицето, тѣлото му да бѫдатъ почтени. Каквато е главата, такова ще бѫде и тѣлото му – всичко зависи отъ главата. Какъвто е умътъ, такава ще бѫде и силата. Каквато е силата на човѣка, такова ще бѫде и служенето му. Това сѫ все отношения.

 

Сега, които ме слушатъ, ще кажатъ: Какво искате да кажете съ думитѣ хлѣбъ, животъ, сила, мисъль и свобода? Отъ какво трѣбва да се освободи човѣкъ? – Отъ всички сѫществуващи заблуждения въ свѣта. Тогава той ще влѣзе въ пълна свѣтлина и ще бѫде въ връзка съ всички добри хора, които сѫ разбрали Божия законъ.

 

9. Беседа отъ Учителя, държана на 26 октомври 1930 г., София – Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×