Jump to content

1918_11_07 Който намигнува


Ани

Recommended Posts

Отъ книгата "Великата майка" - Цикъл бесѣди прѣдъ духовна група от сестри, (четвъртъчни бесѣди), 1917-1932

Издателство ПИЛИГРИМ, 2017

ВЕЛИКАТА МАЙКА, бесѣди пред сестритѣ, 1917 - 1932

СОФИЯ

Книгата за теглене, PDF (нов правопис)

Съдържание:

 

Беседата "Който намигнува" е направена в стар правопис с програма от Елеонора Горанова

Оригинално издание в стар правопис няма

 

Бесѣда, държана на 7 ноември 1918 г.

Четвъртъкъ

 

Който намигнува

 

„Който намигнува съ око, докарва скръбь, а безумний въ устни ще се подплъзне.“1

 

Прѣзъ този мѣсецъ ще искамъ да прочетете всички Соломонови притчи и тѣзи отъ тѣхъ, които ви направятъ силно впечатление, да научите наизустъ. Азъ ще ви разкажа послѣ, защо трѣбва да ги изучавате наизустъ.

 

Забѣлѣжѣте, че отъ всички човѣшки чувства окото заема едно отъ най-виднитѣ мѣста. Окото си служи съ видѣлина и съ нея се докосваме до прѣдметитѣ. Усѣщанията въ ухото се прѣдаватъ чрѣзъ извѣстни вибрации на въздуха. При обонянието сѫщо чрѣзъ вибрации на въздушнитѣ частици се прѣдаватъ миризмитѣ. Но щомъ се дойде до вкуса и осезанието, трѣбва да си служимъ съ чисто физически срѣдства - съ доближаване до езика, съ попипване съ пръститѣ.

 

Слѣдователно окото има чисто умствено значение. Да намигне човѣкъ, това сѫ два момента: единиятъ - като се затваря окото, а другиятъ - когато се отваря. Отварянето, това е деньтъ, то е единъ мигъ. Като си отворишъ и затворишъ очитѣ, то е единъ периодъ отъ 24 часа. Като си затворишъ очитѣ, тогава ставатъ всички прѣстѫпления въ свѣта, това намигване всички го вършите. Когато влѣзе нѣкоя лоша мисъль у васъ, вие намигате. Нѣкой грѣши, значи често намигва. Мома намигва на момъкъ и момъкъ - на мома. Въ това движение на ума се подразбира едно неправилно движение на човѣшкия умъ. Да намигвашъ значи да слизашъ една степень по-надолу. Очитѣ на хора, които намигватъ, ставатъ малки и за хора съ малки очи казватъ, че сѫ хитри и лукави. Това е резултатъ на намигване. По сѫщиятъ начинъ, законъ и вашиятъ умъ се деградира. Щомъ очитѣ ставатъ малки, деградира се и умътъ, изгубватъ се отъ него всички благородни мисли и чувства. Това показва, че вашиятъ свѣтъ става по-тѣсенъ и крѫгътъ на вашитѣ знания се стѣснява.

 

Соломонъ, който е събралъ тѣзи притчи, казва: „Който намигва съ окото, докарва скръбь.” Скръбь на какво? На своята душа, защото прозорцитѣ й ставатъ по-малки, по-малко свѣтлина влиза, а прѣзъ прозорцитѣ влиза и животътъ. Ако дойде нѣкоя Божествена мисъль у васъ и вие си кажете: „не му е врѣмето сега“, това значи, че си намигналъ. Каратъ те да извършишъ нѣкоя работа, но кажешъ: „не му е врѣмето сега”, намигналъ си. Днесь намигнешъ, утрѣ намигнешъ, други день намигнешъ, намигнешъ на единъ момъкъ, на два, на три - виждашъ, че всички тръгнали подиръ тебъ, цѣлъ скандалъ станало. Ако една мома е сериозна, никой нѣма да я прѣслѣдва. Въ живота има много такива момци. Не мислете, че такива момци има само на физическото поле. Има ги и въ сърдцето, и въ ума. Подъ намигване се разбира човѣкъ, който не иска да учи Божественитѣ закони.

 

У насъ българитѣ иматъ обичай да си клатятъ главата, въ знакъ на потвърждение или отрицание. Когато утвърждаватъ нѣщо, поклатватъ си главата надолу, а когато отричатъ -нагорѣ. Ще забѣлѣжите, че и коньтъ си така поклатва главата.Това движение, това поклатване означава нѣщо. Когато коньтъ си поклатва главата, то значи: „Господарю, този пѫть, по който вървишъ ти, жена ти и дѣцата ти, нѣма да те изведе на добро.” На физическото поле коньтъ е емблема на интелигентностьта. Ако като минавате покрай нѣкой конь, той поклати главата си, то означава: „Приятелю, докато не изхвърлишъ тази мисъль отъ главата си, нѣма да ти тръгне работата.” Поправи поведението си, иди при този конь, ще видишъ, че той нѣма да поклати главата си. Когато вашиятъ умъ си поклати главата като единъ часовникъ, това показва, че нѣма да ти върви работата.

 

Гледай твоятъ умъ да си не клати главата, да стои на едно мѣсто и да работи. Това има отношение и до нѣкои психически състояния. Хора, които сѫ много нервни, мигатъ съ очитѣ си. Когато човѣкъ започва да губи своето душевно равновѣсие, той клати главата си, мига съ очи и си движи краката. Но това движение е неправилно, то е като една вихрушка, която само прахъ дига. Обяснявамъ си закона на скръбьта. Нѣкои казватъ: „Скърбенъ съмъ.” Хубаво, дръжъ очитѣ си отворени. „Но много ми е тѣжко на душата.” Дръжъ очитѣ си отворени. „Боли ме гърбътъ.” Изложи го на слънце.

 

Дръжъ ума си бодъръ, свѣжъ и отвори очитѣ си къмъ Бога. Казвашъ: „Е, сега за Господъ ще седна да мисля.” Е, та ти съ това си затворилъ очитѣ. Нѣкоя мома се влюби въ нѣкой момъкъ и затваря вѣче очитѣ си за майка си, за баща си, за всички въ кѫщи, за момъка само мисли. Така и ние - затворимъ си очитѣ, душата и сърдцето и започваме да мислимъ само за врѣменни нѣща. Човѣкъ има три вида очи: еднитѣ сѫ физически, другитѣ - на душата и третитѣ - на ума. Ако въ това се съмнявате, направѣте единъ малъкъ опитъ: Станѣте сутринь много неразположени, спрѣте се и кажѣте: „Нѣма да намигвамъ!” Отправѣте ума си къмъ Бога, започнѣте да мислите за Бога, за всичко хубаво, за ангелитѣ. Помислѣте това десеть -петнадесетъ минути, най-много половинъ часъ, веднага ще придобиете равновѣсие на душата.

 

А сега, какъ се лѣкувате? Станете сутринь - неразположени сте. Турите раницата си на гърба и тръгнете по съсѣдки и започвате: „Знаешъ ли колко ми е тѣжко?” Другата отговаря: „Ами ти знаешъ ли на мене какво се случи?” Тръгватъ и двѣтѣ при трета нѣкоя и й разказватъ своето тегло. Тя имъ се оплаква отъ своитѣ несгоди. И какво излиза отъ това? Всички носятъ раницитѣ си. Не така. Съберѣте се тритѣ сестри, сѣднѣте на стола, обърнѣте се на изтокъ, помислѣте малко, около десеть - петнадесетъ минути и умътъ ви веднага ще се разведри и една свѣтлина ще проникне въ него. Тогава, каквато и малка мисъль да ви дойде, приложѣте я.

 

„А безумний въ устни ще се подплъзне.”

 

Въ тази притча сѫ взети очитѣ и устата. Който намигва, докарва скръбь, а безумниятъ е този, който дълго врѣме намигвалъ. Неговиятъ умъ отъ дълго намигване е станалъ безуменъ, т.е. говори, което трѣбва и не трѣбва. Съврѣменнитѣ хора всички страдатъ отъ това. Мѫжътъ ти направилъ, казалъ ти нѣщо обидно, веднага тръгнешъ отъ кѫща въ кѫща да разказвашъ какъвъ е мѫжътъ ти. Ти, като повтаряшъ едно и сѫщо нѣщо, бъркашъ въ единъ и сѫщи кошъ. „Мѫжътъ ми е жестокъ, вагабонтинъ, а азъ го мислѣхъ, че е благороденъ.” А другата казва: „Твоятъ е цвѣте, ами моятъ да знаешъ какъвъ е.” Кой е кривъ за това? Мѫжътъ ви е намигналъ, и вие отивате сега да намигвате. Мѫжътъ ви е намигналъ, а вие вѣче сте безуменъ въ устата.

 

Това, което развращава въ свѣта, което причинява най-голѣмитѣ страдания, то сѫ онѣзи нехармонични образи, некрасиви образи. Напримѣръ, говоришъ нѣкому, а той си изкривява устата. Какво значи това изкривяване? Щомъ се подхлъзнешъ, ще има падане. Тъй че, онзи, който намига, ще му бѫде тѣжко на душата. Паднешъ отъ нѣкой мостъ при нѣкоя катастрофа, то е подхлъзване. Падането е всѣкога изгубване равновѣсие на душата. Въ това падение ставатъ най-голѣмитѣ нещастия.

 

Най-важното нѣщо е да държишъ ума си бодъръ и свѣжъ. Друго важно е, когато ще говорите нѣщо, да го обмислите добрѣ. Дайте си единъ отчетъ върху това, което ще говорите, ще причини ли то полза вамъ или другиму. Ако това, което ще говоришъ, не ще причини никому полза, занимавай устата си съ друго нѣщо. Отъ устата ти трѣбва само чистота да излиза. Устата не е каналъ за помии. Отъ нашата уста трѣбва да излиза всичко най-възвишено и чисто, всичко, което може да причини благородство. А лошитѣ думи, които често излизатъ отъ устата ни, да отидатъ на друго мѣсто, на мѣсто специално за помии.

 

Азъ ще ви покажа закона, какъ дѣйствува физиологически една мисъль. Ако не държите вашитѣ мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашитѣ мисли, тѣзи нечистотии ще излѣзатъ отъ устата ви и нѣма да се мине много врѣме и вие ще пострадате отъ запичане и ще трѣбва да си правите клизми. Казвате: „Запекълъ се е той.” Рекохъ, намигналъ е, не е пазилъ словото си. Всѣка мисъль произвежда физиологическо дѣйствие върху насъ. Послѣ викате доктори. Не ви трѣбватъ доктори, а трѣбва да потърсите причината на всѣка болѣсть. Ще кажешъ: „Азъ съмъ направилъ устата си каналъ, трѣбва да я изчистя.” Всички хора сѫ направили устата си каналъ и искатъ да живѣятъ добрѣ. Устата ви трѣбва да бѫде чучуръ на нѣкоя чешма. Ако има запичане, наука не може да имате. Червата и стомахътъ трѣбва да бѫдатъ свободни.

 

По нататъкъ ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. Въ тѣлото, между душата и духа има много тѣсно съотношение. Имайте прѣдвидъ, че стомахътъ е глава на душата. Стомахътъ е мѫжъ. Между този мѫжъ и главата има тѣсно съотношение, тѣ се разбиратъ добрѣ, защото сѫ мѫже. Бѣлитѣ дробове сѫ жени на мозъка, а сърдцето, това е тѣхното дѣте. И стомахътъ си има жена и дѣте.

 

Азъ съ това искамъ само да ви наведа да знаете, че всѣка мисъль, която минава прѣзъ насъ, ще произведе извѣстенъ резултатъ въ организма ни, който резултатъ ще се прояви или сега или въ другъ нѣкой нашъ животъ. Ако не поправите сега мислитѣ си, тѣ ще останатъ такива и за хиляди години напрѣдъ. Нѣкой ще каже: „по благодать съмъ спасенъ.” Какъ? Като паднешъ въ  водата и те извадя, да, по благодать си спасенъ, но като те извадя, трѣбва да се научишъ да работишъ.

 

Азъ ви говоря върху прочетения стихъ, защото зная, че вие много се ритате въ устата. Знаете ли, че човѣшката уста е едно отъ скорострелнитѣ орѫдия, ужасна картечница е тя. Досѣга тя е била въ чужди рѫцѣ и ние трѣбва да я освободимъ. Човѣкъ, който не може да мисли добрѣ, той си удря главата въ стената.

 

По главитѣ азъ класифицирамъ хората така: едни, на които главитѣ сѫ разумни;  други, на които главитѣ сѫ отъ тиква; а трети - съ глави отъ чутура. Този, който си бие главата въ стената, има такава отъ чутура. Ако главата ви е отъ тиква или чутура, нѣма шансъ за успѣхъ. Трѣбва да направите мозъкътъ ви да работи и да свършва работата си. Не искамъ да се обезсърдчавате, да не работите. Когато констатираме нѣкоя погрѣшка, знайте, че тя е отвънъ присадена, това не сѫ качества на душата. Не мислѣте, че сте се родили съ раница. Влѣзла е нѣкоя лоша мисъль у васъ, тя не е ваша, изхвърлѣте я. Като ви кажа, че у васъ има нѣкоя лоша мисъль, това да не ви докача, защото азъ искамъ да ви спася. Самата мисъль, съ  своето прѣбивание у васъ, ще ви докачи. За да се утаятъ тѣзи мисли, трѣбва да намѣрите противоположни на тѣхъ. Не намигайте, а дръжте мислитѣ си отворени. Който и да дойде у васъ, нѣка дойде, но безъ да му намигате. Защото Христосъ казва: „Всѣки, който влѣзе прѣзъ плета, крадецъ е и разбойникъ.” Всѣка мисъль трѣбва да влиза прѣзъ вашитѣ очи и мозъкъ. Всѣка мисъль, която е влѣзла прѣзъ сърдцето ви, тя е единъ разбойникъ. Всѣка такава мисъль не трѣбва да ви безпокои, но да се държи вънъ отъ кошарата.

 

Вѫтрѣ въ човѣка има три подраздѣления. Въ православната църква има сѫщо три подраздѣления, които сѫ измислени отъ хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човѣка. Първо иде отдѣлението за оглашенитѣ, послѣ - за вѣрующитѣ и трѣто - за свещеника, който свещенодѣйствува, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попътъ е учителя. Олтарътъ е мѣстото на учителя, който излиза отъ тамъ, турва огънь и тамянъ въ кандилницата, кади. Ако питате днешнитѣ попове, защо правятъ това, защо кадятъ, тѣ не знаятъ защо. Азъ зная защо. Това правите и вие често, тургате тамянъ въ кандилницитѣ си и тръгвате да гоните дявола. Дяволътъ съ тамянъ не се гони. Тамянътъ е само едно дезинфекционно срѣдство. Когато гори тамянътъ, това показва, че вашето сърдце трѣбва да бѫде тъй горѣщо. Хубави мисли отъ сърдцето ви трѣбва да излизатъ и да освѣжаватъ атмосферата, въ която вие живѣете. Ако така кадите, вие добрѣ разбирате символа на тамѣна. Но ако носите вашия букваръ подъ мишци, безъ да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господъ ви е далъ очи, които сѫ прозорци на душата.

 

Слѣдователно всѣкога, когато е свѣтло, трѣбва да държимъ очитѣ си отворени и да вземаме толкова свѣтлина, колкото ви е потрѣбно. Нѣкой пѫть казвате: „Е, много е свѣтло.” Нѣкога казвате: „Тъмно е.” Е, добрѣ, отвори си повѣче очитѣ! Има хора, които нощемъ пѫтуватъ и имъ е свѣтло, а други пѫтуватъ денемъ и имъ е тъмно. И вечерь има свѣтлина, само че за нея сѫ необходими по-чувствителни органи, за да я възприематъ. Нея я използватъ ясновидцитѣ. Истинскитѣ ясновидци виждатъ вечерь по-добрѣ, отколкото денемъ, но тѣ не намигватъ. Тѣ държатъ очитѣ си отворени. Имайте всѣкога мисъльта, очитѣ ви да бѫдатъ отворени. Казватъ за нѣкого: „Умрѣлъ съ отворени очи.” И скоро бързатъ да му затварятъ очитѣ. Оставѣте този умрѣлъ съ отворени очи. Сега всички учители, свещеници гледатъ да затварятъ очитѣ на хората. Отваряйте очитѣ на хората!

 

Напримѣръ нѣкой се подвизава въ живота, а вие му казвате: „И ти мислишъ, че християнинъ ще станешъ, че ти си много закѫснѣлъ, ние колко нѣща вѣче знаемъ.” Това значи да му затворишъ очитѣ. Какво знаете вие? Не така, не! Кажи на този свой братъ: „Братко, много добрѣ си направилъ, започналъ си хубаво.” Не е важно кога ще се стигне - когато стигнешъ. Азъ, като тръгна на разходка, вървя полѣка, разглеждамъ всички буболечки, всичко каквото срѣщна изъ пѫтя и най-послѣ стигамъ. Не е важно да се бърза, за да се стигне скоро до Черния връхъ. Като тръгнешъ за Черния връхъ, наблюдавай по пѫтя изворчетата, какви буболечки, какви пеперуди има, нѣка умътъ ти бѫде постоянно буденъ, за да видишъ какъ Богъ работи. Така бихъ желалъ на всички да сѫ отворени очитѣ.

 

Казвате: „Какво да направимъ, за да се спасимъ?” Какъ да се спасишъ? Че като ти сѫ отворени очитѣ, ти си спасенъ. Всѣки, който не намигва, той е спасенъ, а който намигва -той се дави. Затова не обезсърдчавайте никого. Лицата, които ви гледамъ, на видъ строги, тѣ не сѫ такива отъ истинска сериозность, но отъ съжаление за изгубени младини. Казвате си: „Едно врѣме колко бѣхъ хубава, млада!” Не си остарѣла, не се лъжи. Мислитѣ, които имашъ въ себе си, тѣ сѫ стари, дрехитѣ ти сѫ стари, но душата ти е всѣкога млада. Когато остарѣе твоето тѣло, не е способно вѣче да прѣдава твоитѣ мисли, Господь казва на ангелитѣ: „Иди съблѣчи това мое дѣте, чиито дрехи сѫ много нечисти, не може да се ператъ.” Рекохъ, братко, ще те съблѣкатъ. Или казано на вашъ езикъ, значи: „ти трѣбва да заминешъ и втори пѫть пакъ ще дойдешъ.”

 

Като ви говоря за отворени очи, искамъ да държите физическото си тѣло всѣкога чисто. Ще ви кажа какво влияние иматъ добритѣ мисли върху физическото ви тѣло. Въ свѣтиитѣ, които сѫ живѣли дълго врѣме чистъ животъ, у тѣхъ се образува една особено приятна миризма, едно вѫтрѣшно много хубаво благоухание, наречено „нюксъ”. Когато имате нѣкое хубаво душевно настроение, когато сте били въ нѣкакво размишление, почувствате една миризма, която е на нѣкой възвишенъ духъ, който ви е посѣтилъ. Вземѣте поета. Въ него има такива мисли, той вижда такива нѣща, които други не виждатъ. Има религиозни хора, които много се молятъ, но нищо не виждатъ. Тѣ само мислятъ какъ да се спасятъ. Долу тѣзи мисли! Има страдания на онзи свѣтъ, но тукъ има и по-лоши. Като извършите едно прѣстѫпление, усѣщате единъ голѣмъ адъ. Всѣки е опиталъ този адъ вѫтрѣ въ душата си. Защо търсите другъ адъ? Другиятъ адъ е играчка.

 

Този, вѫтрѣшниятъ, е страшенъ. И тогава казвате: „Този червей не угасва, рови, рови, не се свършва.” Той е като една тения, срѣщу която взимате лѣкарства, изхвърля се тя навѫнъ, но главичката и пакъ остава. Казвате: „Защо е влѣзла тази тения?” Защото вашитѣ очи сѫ били затворени. Въ тази тения е влѣзълъ единъ нечистъ духъ, който постоянно смучи. Тази тения ще излѣзе сама по себе си, ако научите закона да държитѣ очитѣ си отворени, а устата ви да не сѫ безумни. Може така да калите вашата воля, че тамъ, гдѣто е тенията, да я отправите отъ това й мѣсто вѫтрѣ въ една минута.

И тъй, ние сегашнитѣ хора, които може да се лѣкуваме сами, нѣмаме нужда отъ лѣкарь. Вие трѣбва да се калите. За да познаете вашата мисъль силна ли е или не, направѣте слѣдното: имате ревматизъмъ, който съ никакви лѣкарства не се излѣкува, затова вижте първо каква храна му е потрѣбна и послѣ съ  силата на волята започни да го мѣстишъ отъ едно мѣсто на друго въ тѣлото си. Щомъ започне да се мърда отъ едно мѣсто на друго, кажи му: „Господине, ти си влѣзълъ въ моя организъмъ, когато очитѣ ми сѫ били затворени, но сега заповѣдай къмъ заднитѣ врата.” А задни врата ние имаме много. Като се простуди нѣкой, лѣкаритѣ му даватъ аспиринъ, който докарва изпотяване. Поритѣ, прѣзъ които става изпотяването, сѫ задни врати. Не казвамъ, че не трѣбва да се изпотявате, но казвамъ, че една мисъль, когато се сгѫсти и влѣзе въ нашето физическо тѣло, трѣбва да излѣзе вънъ чрѣзъ тѣзи пори. Поритѣ сѫ били жертва на нашитѣ очи и казватъ: „Ние сме готови да услужимъ на нашия господарь.” Прѣзъ тѣхъ излизатъ всички нечистотии. Когато човѣкъ въ моралния свѣтъ извърши една грѣшка, усѣща една голѣма скърбь, защото въ него се събиратъ много утайки. Не махай тази скърбь, но бѫди герой, да изучишъ причината на тази скърбь.

 

Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свѣтия.” Като искашъ да станешъ такъвъ, върви по пѫтя, по който сѫ минали тѣ. А тебе те заболи гръбнакътъ и хайде, скоро при мене. Болкитѣ, скърбитѣ, страданията сѫ необходими и за тѣхъ не съжалѣвайте, но намѣрѣте начинъ, по който да ги използвате. Дяволътъ е влѣзълъ у насъ, но ние нѣма да го изхвърлимъ навѫнъ, а ще го впрѣгнемъ на работа и ще му кажемъ: „Приятелю, ние осемь хиляди години ти работихме, твой редъ е сега и ти на насъ толкова години да работишъ.” Дяволътъ е интелигентно сѫщество, затова трѣбва да го накарате на работа.

 

Едно главно упражнение, което ще ви прѣдстои прѣзъ този мѣсецъ е слѣдното: Първо - развиване на волята, но не тази, която вие имате, а разумната Божествена воля. При развиване на волята, мислитѣ ни трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Двѣ мисли едноврѣменно не трѣбва да ни занимаватъ. Ще разберемъ едната мисъль, едната работа ще свършимъ първо, а послѣ другата. Всичко у насъ е свързано като въ една вѣрига.

 

Ще поясня мисъльта си. Ние вървимъ по единъ опрѣдѣленъ Божественъ планъ и всѣки ще работи различно. Да допуснемъ, че единъ отъ васъ е тъкачъ, другъ - писарь, а трети - на лозето работи и т.н. Търговецътъ ще приложи мислитѣ си въ търговията, тъкачътъ - въ тъкачеството си, копачътъ - въ копането, изобщо всѣки въ своето призвание. Онзи, който е тъкачъ, ще тъче здраво и солидно, прѣждата му ще трѣбва да бѫде здрава, жицата - сѫщо здрава, а не прѣцвъкната, защото всѣка мисъль се оприда отъ мисли на желания, които ни занимаватъ. Така ще се сформира цѣлата мисъль. Тази нищка ще бѫде здрава и по всички правила изтъкана. Тази мисъль, така изпрѣдена, ще влѣзе като сила на вашата воля, защото волята ще трѣбва всѣкога да се приложи въ материалния свѣтъ.

 

Тамъ, гдѣто искаме да приложимъ мислитѣ си, ще имаме спѫнки и прѣпятствия. Ребусъ е този свѣтъ заради насъ. Напримѣръ вие се оженвате за единъ мѫжъ и искате да бѫдете щастливи, но не можете да се споразумѣете. У кого е грѣшката? И у мѫжа ви липсва нѣщо, и у васъ сѫщо. И двамата сте влѣзли съ  затворени очи. Ако главата му отзадъ [е] вирната или сплѣскана, ако очитѣ му сѫ много малки, устата много тънки, какво очаквате отъ такъвъ човѣкъ? Това показва, че не сте единъ за другъ. Добрѣ, какво остава тогава? Да направите вашата уста по-дебела, да развиете вашето сърдце. За да развиете вашето сърдце, трѣбва да турите въ дѣйствие волята си. Френолозитѣ казватъ, че сегашнитѣ хора иматъ четиридесеть и една врати, прѣзъ които може да приематъ хората. Опитвате прѣзъ една врата - не може да влѣзете, опитвате друга и най-послѣ ще намѣрите нѣкоя врата, прѣзъ която ще може да влѣзете. Така че, по много начини вие може да влияете на хората.

 

И дѣцата знаятъ този законъ и забѣлѣжѣте какъ тѣ искатъ нѣщо. Започватъ: „Мамо, дай това!” - „Не може.” Започва тогава то да те милва, цѣлува и най-послѣ ти се съгласявашъ. То е отворило една отъ твоитѣ врати и е влѣзло вѫтрѣ. Умно е това дѣте и то по този начинъ е употрѣбило своята воля. Но ще кажешъ: „Не искамъ да лицемѣря.” Нѣма какво, ще гладишъ, ще милвашъ, ще лъснешъ този човѣкъ. Неговата рѫка е нечиста - ще я измиешъ, ще направишъ една прѣвръзка. Трѣбва да изучаваме човѣшката душа. Това не е лесно изкуство. Азъ говоря за здрави хора, но ако и двамата сѫ болни, тогава ще извикате нѣкой вашъ ближенъ отвънъ. Нѣкой пѫть се роди едно дѣте, то ще лѣкува баща си и майка си. Всѣки отдѣленъ членъ може да спаси цѣлия домъ.

 

Отворѣте очитѣ си къмъ Бога. Ще знаете, че нѣма Сѫщество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво отъ Бога. Никакви ангели, серафими, херувими не може да се сравнятъ съ Бога. Нѣкой казва: „Че този Господь съ мене ли ще се занимава?” Вие съ това причинявате страдания на Бога, като нѣмате Вѣра въ Него. Философитѣ казватъ: „Нима Господь ще се занимава съ тебе, ти - единъ нищоженъ пигмей!” Знайте, че Господь се занимава и съ най-малкитѣ сѫщества въ океана и тѣхъ чува, та васъ ли нѣма да чуе? А хората на двадесетия вѣкъ държите очитѣ си затворени и се лишавате отъ Божествената свѣтлина. Ако ние живѣемъ въ една изба съ десятки години, ще има много болѣсти у насъ. Азъ взимамъ това не само на физическото поле, но и въ Духовния свѣтъ, гдѣто причинитѣ сѫ едни и сѫщи. Молишъ се на Бога, но не излизашъ отъ избата си. Първото нѣщо е, да отворишъ очитѣ си къмъ Бога. Но ще кажешъ: „Не зная какво е Богъ.” Това не е важно. Азъ може да не зная какви сѫ елементитѣ на слънцето, но излагамъ гърба си на него и се ползувамъ отъ лѫчитѣ му. А ученитѣ хора казватъ: „Не използвай лѫчитѣ му, защото не го знаешъ какво е.” Човѣкъ, който е тръгналъ къмъ Бога, колкото и малко да се замислюва за Него, той е спасенъ, колкото и да е лошъ като човѣкъ. Знайте, че въ това Учение, за което ви говоря, човѣкъ не погинва. Ако изгубите рѫцѣтѣ, краката, очитѣ, ушитѣ си и т.н., и тогава нѣма погинване. Но казвате: „Изпѫдили го.” Нищо, той е изпѫденъ отъ училището за година, двѣ, но послѣ ще го приематъ да учи пакъ. Който смущава другитѣ, той се изпѫжда вънъ. Ако вие не изпѫлнявате това, което ви учатъ, ще ви изпѫдятъ, за да дойдатъ други, които искатъ да слушатъ и изпѫлняватъ.

 

Сега въ духовно отношение азъ често ви чувамъ, че биете скамейки. Наука не може така. Не се ползувате съ биенето на скамейкитѣ вѫтрѣ въ училище. Който има воля, ще я упражнява не по скамейкитѣ, а на ревматизма или когато ви боли коремъ. Турѣте у васъ чиститѣ си мисли, за да видите каква сила иматъ чиститѣ влияния. Ако вие се подвижите само една стомилионна часть отъ милиметъра, то е много нѣщо. Не мислѣте, че като започнете съ това учение изведнажъ ще направитѣ нѣщо много. Азъ ще считамъ голѣмъ прогресъ, ако само една стомилионна часть отъ милиметъра успѣете. И това е единъ прогресъ. Въ цѣлата вѣчность ще има единъ прогресъ отъ знание въ знание. Съ такава бързина и азъ се движа. Не се обезсърдчавайте. Всѣки ученъ, който изслѣдва нѣщата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате всичко съ бързина и да кажете слѣдъ това: „Готовъ съмъ вѣче за катедра.” Тази една стомилионна отъ милиметъра е вѣчна мѣрка, най-точна.

 

Ще ви прѣдставя една фигура: прѣдставѣте си проектиранъ единъ центъръ на безконечность и да кажемъ, че трѣбва да се завърти въ 24 часа, за да направи единъ крѫгъ. Знаете ли съ каква бързина ще се движи, за да измине една стомилионна отъ километъра? Тукъ се движи много полека, но бързината, съ която обикаля горѣ, е много голѣма. Въ центъра движението е много бавно, но горѣ е много бързо. Ако се подвижи материята на вашето сърдце съ това движение, вашето сърдце и умъ щѣха да се стопятъ отъ тази скорость. Затова трѣбва да се движите много полека, за да върви движението горѣ хармонично. И не се обезсърдчавайте. За да може да упражнявате волята си, всѣкога трѣбва да смѣнявате едно неприятно състояние съ друго приятно.

 

Второ - ще ви дамъ начинъ за усилване на волята ви. Напримѣръ имате едно неприятно чувство и не може да се освободите отъ него. Станѣте, употрѣбете единъ часъ, посѣтѣте едно сѣмейство, което е въ много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Да не кажѣте: „На мене огънь ми гори на главата, а ще ходя да посѣщавамъ други.” Да, идѣте при такова едно сѣмейство, което нѣма дърва, нѣма хлѣбъ, нищо нѣма. Постойте дѣсеть - петнадѣсетъ минути тамъ и вижте, ще има ли нѣкакво роптание или не. Върнѣте се у васъ и сравнѣте тѣхното състояние съ вашето. Искамъ да градите вашето здание. Каквато благородна мисъль дойде у сърдцето ви, изпълнѣте я. Ще изпълните тази мисъль не както е писано въ книгитѣ, а както ви подсказва вашето сърдце. Ще я изпълните не по принуждение, а по закона на Божествената воля. Може да си кажете: „Е, най-напрѣдъ ще поправя своя домъ.” Че всички хора нали сѫ всѣ Божии домове. Единъ човѣкъ, на когото може да помогнешъ, е всѣ отъ Божествения домъ. Не прѣстѫпвай закона на баща си и майка си, дръжъ своята воля съ тѣхната и ще бѫдешъ спасенъ. Не се пресилвайте въ каляването на волята си. Достатъчно е всѣки день да свършвате най-малката работа. Напримѣръ, ако дадешъ на единъ човѣкъ чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, толкова малка работа!” И то е нѣщо сторено.

 

Друго: не отивайте въ други кѫщи, по разни сѣмейства, когато ви е много тѫжно, скрѫбно, за да ви олекне, т.е. не носѣте своя боклукъ въ кѫщата на ближнитѣ си. Това не е наука, не така трѣбва да ти олекне. Ще отидете съ мисъль да използвате,но ще дадете да ви използватъ. Ако ходите по другитѣ кѫщи съ цѣль да ви олекне, да оставяте тамъ своя боклукъ, ще ви научатъ всички и нѣма да ви приематъ. Искамъ всички да сте чисти, да нѣмате нищо подъ ноктитѣ, изчистѣте си дрехитѣ, измийте се и идѣте тогава при Бога. Защото самата мисъль да бѫдешъ чистъ, то е воля; самата мисъль да отидешъ при Бога чистъ дѣйствува на ума ви. Ако си нечистъ, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолишъ. Ученикъ, който е нечистъ, не се приема. Не разбирамъ съ това да станете педанти, да се вглеждате въ хорската чистота. Всѣки да се занимава съ своето. Който се занимава съ хорскитѣ нечистотии, той се покварва. Така ще започнемъ отъ физическото къмъ духовното.

 

Азъ харесвамъ свѣтскитѣ хора, защото тѣ вървятъ много добрѣ, тѣ обръщатъ голѣмо внимание на физическата чистота. Отъ тѣхъ се иска само крачка напрѣдъ, за да влѣзатъ въ Царството Божие. Иматъ ли това изкуство - физическата чистота, ще започнатъ духовната. Тѣзи нѣща сѫ потрѣбни за създаване на една благоприятна атмосфера за човѣшката мисъль. Отъ нечистотата на мислитѣ се създава една неприятна атмосфера, отъ която ученицитѣ се демагнитизирватъ. Не, всѣкога за работата на ума е потрѣбна чистота. За да се наблюдава небето, трѣбва да има чистота. Като казва Христосъ, че чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога, това показва, че чистотата е едно условие за виждане.

 

Тъй че, чистотата ще я държите като едно условие за усилване на волята. Тя може да се придобие, когато бѫдешъ ученикъ. Това е религия. Религията има за цѣлъ култивиране на сърдцето, но не трѣбва да се спираме само тамъ. Това кланяне на Бога трѣбва да бѫде въ Духъ, въ Истина и въ разбиране. Тѣзи сили, които Богъ ни е далъ, трѣбва да знаемъ какъ да ги владѣемъ. Душата и сърдцето иматъ капиталъ, който трѣбва разумно да се използува. Ще каже нѣкой: „Ще го хвана като волъ съ поводъ.” Не може така. Що е поводъ? Поводътъ е единъ законъ, съ който може да владѣете силитѣ на вашата душа, умъ и сърдце.

 

Не гледай, дали си настроенъ или не. Прочети днесь малко и като се свърши деньтъ, дай си смѣтка какво си научилъ. Написвайте това въ едно тефтерче. Досега вашиятъ животъ е билъ безразборенъ. Ставате сутринь и до обѣдъ всѣ въ кухнята, слѣдъ обѣдъ пакъ нагорѣ - надолу и вечерь си лѣгате уморени. Казвате си: „Е, утрѣ пакъ сѫщото нѣщо ни чака, кога ще се освободиме?” Нѣма да се освободите, защото въ този трудъ придобивате знания. Калѣте вашата воля въ тѣзи мѫчнотии. Не сѫдѣте другитѣ, оставѣте ги, тѣ въ своитѣ грѣшки ще учатъ уроцитѣ си. Събирайте се по нѣколко въ класъ, по-силнитѣ да помагатъ на по-слабитѣ. Нѣма по-добра молитва отъ тази да помогнешъ на брата си. Господь, на когото се молишъ, Той е уменъ и казва: „Я слушай, не си криви устата прѣдъ Мене, я излѣзъ навѫнъ и свърши тази работа.” Но ще кажешъ: „Господи, азъ не съмъ разположенъ.” Не си разположенъ, защото си турилъ на гърба си по-голѣмъ товаръ, отколкото може да носишъ. То е всѣ едно като да взѣме едно дѣте алгебра и я разглежда, макаръ че знае само да смѣта. Така и вашитѣ мисли. Нѣкой пѫть имате много хубави мисли и чувствувания и казвате: „Азъ имамъ много хубаво настроение.” Това настроение е отъ единъ вашъ приятель, който ви е посѣтилъ и нагостилъ. Не се заблуждавайте съ тѣзи угощения, защото утрѣ ще останете безъ тѣхъ. Главното за васъ е да се трудите и да знаете, че всѣки день свършвате една работа.

 

Необходимо за васъ е: Сърцето да бѫде чисто; Душата - свѣжа; Умътъ - бодъръ; а Духътъ - крѣпъкъ.

 

Помагайте си прѣзъ този мѣсецъ едни на други. Не ходѣте да се плашите, че това казалъ Учительтъ, онова казалъ Учительтъ. Азъ на мѣсто съмъ казалъ всичко, но вие криво тълкувате нѣщата. Който се учи, всѣкога е на главата, а който не се учи - на опашката. Много човѣшки души сѫ се подигнали толкова, че сѫ дошли до ангелитѣ, а много ангели има, които сѫ паднали. Имайте прѣдвидъ, че вие имате всичката възможность да учите и ако не учите, грѣхъ е на душата ви. Не трѣбва да казвате, че сте остарѣли. Дяволътъ е само старъ. Мислѣте, че сте млади за това Божествено знание, да влагате вашата воля въ тѣзи знания. Нѣкои сѫ богати, а други - бѣдни. Сиромашията е работа, а богатството - почивка. Сега, има лоша сиромашия и добра сиромашия, т.е лоша работа и добра работа. Добра работа е когато знаешъ да работишъ, а лоша - когато не знаешъ да работишъ. Така има лошо богатство и добро богатство. Но другъ пѫть ще си смѣнятъ ролитѣ. Като си сиромахъ, кажи: „Слава Богу имамъ работа” и започни да работишъ. Утрѣ си богатъ, кажи: „Днесь ще си почина.”

 

Сега казвамъ, че ние ще помръднемъ свѣта тази вечерь съ една стомилионна часть отъ милиметъра, но трѣбва да работимъ всички колективно.

 

Като ви се каже да обърнете умразата въ обичь, чудно ви е, но всѣкога тя може да се извади, защото е вѫтрѣ у насъ. Какъ ще се извади умразата? Ако искате да прѣчистите водата, оставяте я да се утаи или поставяте малко стипца въ нея, за да се избистри. Имайте прѣдвидъ, че вие сте въ едно училище и ще слѣдвате уроцитѣ, които ви се даватъ. Онзи, който ме слуша, а не изпълнява, знаете ли на какво прилича? Всѣ едно, че го прѣкарвате въ една гостилница само да помирише всичко и да си замине, а той е много гладенъ. А съ мирисане животъ се не живѣе. Тъй и много отъ васъ само съ мирисане служатъ на Християнството и казватъ: „Отлично е, вкусно е.” Който иска да влѣзе въ християнството чрѣзъ знания, трѣбва трудъ. Въ учението нѣма благодать. По благодать може да ви спасятъ, да ви лѣкуватъ, да ви обличатъ, но знания по благодать не може да ви налѣятъ. Това е човѣшко. Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти учимъ.” Не трѣбва само да се молимъ. Да се молишъ, това е твоя длъжность. Да се молишъ, това показва, че трѣбва да си платишъ борча. Казвашъ: „Азъ дишамъ.” Длъженъ си да дишашъ, то не е работа на твоя духъ. Знанието произлиза отъ свободата на човѣшкия духъ, отъ разбиране на Божията воля. Искамъ да бѫдете свободни, да разсѫждавате, а не е важно вашето настроение. По благодать учительтъ не може да тури бѣлѣжка на ученика. Ако не учи, не може да се тури шесть. Шесторката трѣбва да е вѫтрѣ. У мене нѣма шесторки, не давамъ нищо по благодать. Шесторка турвамъ само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е законъ на прогресъ, на развитие. Като ви туря седемь, то е законъ на съвършенство.

 

Вие искате да започнете съ голѣми работи, но ние трѣбва да се повърнемъ назадъ. Когато Христосъ дойде отъ Онзи свѣтъ, Господь го изпрати въ най-ниското положение - на училище. Той се учи близо до 33 години, макаръ че произлизаше отъ най-високото положение. Смири се, послушенъ биде, впрегна се въ дърводѣлие, работѣше столове. Той правѣше столове за васъ, които сега всѣ за столове спорите. Столътъ е символъ на извѣстно положение, което човѣкъ трѣбва да заеме въ свѣта. И вкѫщи, навсѣкѫдѣ всѣ за столове спорятъ. Христосъ учи това изкуство, да прави столове, та като сѣднете на тѣхъ, да ви е приятно. Христосъ имаше желание и да спаси хората. Въ какво се състои то? Той ги учеше да ядатъ здравословна храна. Трѣбва да хранишъ душата си съ  здрава храна, ума - съ  здрави мисли, сърдцето - съ  здрави чувства.

 

Бесѣда, държана на 7 ноември 1918 г.

 

Четвъртъкъ

 

___________________________________

1 Притчи Соломонови, глъ. 10, стъ.10

2 чутура – дълбокъ, тѣсенъ сѫдъ отъ издълбано дърво, за счукване на пиперъ, зърнени храни и др.; прѣнъ. – глава на глупавъ човѣкъ

3 заради – за

4 скамейки - чинове

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...