Jump to content
Ани

1930_09_07 Имамъ ястие

Recommended Posts

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Имамъ ястие

 

„А Той имъ рѣче : „Азъ имамъ ястие да ямъ, което вие не знаете”.” (Йоанъ 4:32)

 

Човѣкъ е свикналъ на опредѣленитѣ величини, на знайното. И като се опредѣля за нѣщо, той казва: Това зная. Това трѣбва да зная! Подъ „знание” той разбира нѣщо, което е предъ неговитѣ очи, въ негови рѫце и подъ негова власть. Всѣко нѣщо, което човѣкъ може да направи, то му се подчинява. Ето защо, хората вѣрватъ само въ това, което могатъ да направятъ. Малко хора ще срѣщнете днесь, които вѣрватъ въ това, което не могатъ да направятъ. Вѣрата имъ въ Бога е нѣщо неопредѣлено въ тѣхния умъ. Разположението имъ къмъ своя народъ е тѣсно свързано съ тѣхнитѣ интереси. Тѣ обичатъ народа си дотолкова, доколкото могатъ да го използуватъ. Да вѣрвашъ въ Бога, за да Го използвашъ, това не е вѣра. Да обичашъ народа си, за да го използвашъ, това не е обичь. Да любишъ ближния си, защото интереситѣ ти диктуватъ така, и това не е любовь. Днесь го обичашъ, а на другия день пренасяшъ любовьта си на друго мѣсто. Ти си генералъ, който пренася дѣйствията си отъ едно мѣсто на друго. Такава любовь е бойно поле. Двама души се обичатъ, но се сражаватъ на бойното поле. Когато се говори за половата любовь, азъ имамъ предъ видъ мѫже и жени, които се сражаватъ. Нѣкога жената побѣждава, нѣкога мѫжътъ. Нѣкога мѫжътъ робува, нѣкога – жената. Когато мѫжътъ побѣждава, свѣтътъ е много красивъ за него; когато жената побѣждава, свѣтътъ е много красивъ за нея. Ако и двамата губятъ, свѣтътъ е много лошъ. Така е било въ миналото, така е сега, и така ще бѫде.

 

Като изучавамъ хората, виждамъ, че тѣ сѫ недоволни не само отъ външния животъ, но и отъ себе си. Смѣшно е, когато човѣкъ е недоволенъ отъ себе си! Той намира, че не е достатъчно силенъ, не е достатъчно богатъ или ученъ и е недоволенъ отъ себе си. Кой отъ кого е доволенъ? Какъ си обясняватѣ психологически недоволството? Какъ може да бѫде човѣкъ недоволенъ отъ себе си? Недоволенъ си отъ себе си, но не можешъ да се накажешъ, както наказвашъ другитѣ. Носишъ едно хубаво гърне въ рѫцетѣ си, но го изпуснешъ, и то пада на земята, дето се счупва. Недоволенъ си отъ себе си, сърдишъ се, но не можешъ да се набиешъ. – Защо не може човѣкъ самъ да се накаже? – Защото виновникътъ е толкова тѣсно свързанъ съ тебе, че като накажешъ него, и ти усѣщашъ сѫщата болка, каквато и той усѣща. И за да се примиришъ съ виновника, ти казвашъ: По-добре да живѣемъ съ тебе въ миръ и съгласие, отколкото да се сърдимъ единъ на другъ.

 

Христосъ казва: „Азъ имамъ ястие да ямъ, което вие не знаете.” Подъ „ястие” Той разбиралъ знание. Силата на човѣка се заключава въ това, което той не знае, както и въ това, което хората не знаятъ. Питатъ: Кажи ми какво е твоето вѣрую. – И азъ не зная какво е моето вѣрую. – Въ кой Господъ вѣрвашъ? – Вѣрвамъ въ единъ Господъ, Когото и азъ още не познавамъ. Нѣкой казва, че познава Господа. – Смѣшно е да се мисли, че познавашъ Господа. Не може да кажешъ, че познавашъ нѣкой човѣкъ, а още повече да говоришъ за познаване на Господа. Да познавашъ Господа, това значи Той да тѣ слуша въ всичко и да изпълнява всичкитѣ ти желания. Казвашъ, че познавашъ царя. Готовъ ли е той да си даде подписа за всички твои желания? Ако е готовъ, познавашъ го, и той тѣ познава. Ако не е готовъ, за никакво познаване не говори. – Ама азъ видѣхъ царя отъ прозореца и отъ балкона. – Това не е познаване. Ако твоята вѣра е толкова, колкото познаването на царя, когото си видѣлъ отъ прозореца или отъ балкона, това не е никакво познанство, никаква вѣра. – Ама азъ имамъ пълна представа за Бога. – Досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ на земята съ пълна представа и познаване на Бога. Изобщо, хората още нѣматъ истинско понятие за Бога. – Какъ така? Нали човѣкъ е направенъ по образъ и подобие на Бога? – Човѣкъ е направенъ отъ пръстъ и получилъ дихание на животъ. Обаче, той още не е направенъ по образъ и подобие на Бога. Онзи човѣкъ, за когото се казва, че е направенъ по образъ и подобие на Бога, е Божествениятъ човѣкъ, който живѣе на небето. Въ него живѣятъ едновременно и мѫжътъ, и жената въ пълна хармония и единство. Той не е нито само мѫжъ, нито само жена. Божествениятъ човѣкъ слиза на земята само единъ пѫть презъ 1500 ÷ 2000 години, като Учитель. Въ този смисълъ, само Учительтъ е направенъ по образъ и подобие на Бога. – Какъ е възможно това? Ние мислимъ, че човѣкътъ, изобщо, е направенъ по образъ и подобие на Създателя си. – Какво мислитѣ вие, това е другъ въпросъ. То не отговаря на реалностьта. Това, което човѣкъ предполага, е едно; това, което е сѫщностьта, т. е. реалностьта, е друго.

 

„Азъ имамъ ястие.” Христосъ опредѣля, въ какво се заключава яденето, а именно, да вършимъ волята на Онзи, Който ни е пратилъ на земята. – Какъ можемъ да изпълнимъ волята Божия? – Щомъ питашъ, ти самъ показвашъ, че още не си направенъ по образъ и подобие на Бога. Направениятъ по образа на Бога, знае каква е волята на неговия Създатель и точно я изпълнява. Неговата мисъль е насочена къмъ това: всѣки моментъ да изпълнява волята на своя Отецъ. – Кое е незнайното въ моя животъ? – Това, което тѣ смущава. Ти се смущавашъ какъ ще свършишъ живота си. – Ще свършишъ живота си както си го започналъ. Ако си роденъ зле, зле ще свършишъ; ако си роденъ добре, добре ще свършишъ. Ако си роденъ по Божественъ начинъ, Божественъ човѣкъ ще бѫдешъ; ако си роденъ по човѣшки, като човѣкъ ще живѣешъ и като човѣкъ ще свършишъ. Не мисли, че ако си роденъ по човѣшки, можешъ да станешъ Божественъ човѣкъ. Това е невъзможно! Ако никога не си училъ, не можешъ да станешъ ученъ или философъ. – Азъ съмъ роденъ ученъ. – Ако нѣкога си училъ, можешъ да се родишъ ученъ. Но ако никога не си училъ, ще се родишъ простъ. Ученето е процесъ, който предшествува раждането.

 

„Азъ имамъ ястие.” Приготвянето на ястието е процесъ на развитие, при който се доставятъ онѣзи елементи, нуждни за храна на организма. Въ широкъ смисълъ на думата „хранене”, казваме, че силата на човѣка зависи, именно, отъ храната, която той приема, като органическа, психическа или умствена. Приемането на физическата храна е аналогично съ приемането на умствената храна. Значи, между храненето и ученето има нѣщо общо. Знанието на ученика зависи отъ материала, който учительтъ му преподава. Ако учительтъ не предаде знанието си ясно и пълно, ученикътъ нищо не придобива.

 

„Имамъ ястие.” Може ли всѣки да каже така? Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае онѣзи точки на своя животъ, отдето може да излезе. Тѣ сѫ изходни точки на неговия животъ. За да намѣри тѣзи точки, той трѣбва да знае методитѣ за проявяването на живота. Първиятъ пропѣе, съ който детето започва своя животъ, е дишането. Преди да поеме първата вдишка, то е било въ утробата на майка си. Тамъ то се е хранило, безъ да диша. Майката е дишала, а то – яло. Майката вършила едновременно нѣколко процеса: работила, яла и дишала, а детето само се хранело. Има хора на земята, които въ духовно отношение още не сѫ родени. Тѣ само ядатъ, безъ да дишатъ. Значи, тѣ сѫ още въ утробата на майка си. Докато не дишашъ, ти си само ембрио, още си въ утробата на майка си, дето ядешъ, безъ да дишашъ и мислишъ. – Колко време може човѣкъ да не диша? – Девѣть мѣсеца. Ако на девѣтия мѣсецъ гърдитѣ му не се отворятъ и не поеме първата вдишка, той е осѫденъ на смърть. Ако той пожелае да излезе малко по-рано или да остане малко по-кѫсно въ утробата на майка си, смъртьта му е неизбѣжна. До девѣть мѣсеца човѣкъ може само да яде и спи, безъ да диша и мисли. Презъ това време, майката ще мисли за него. Обаче, дойде ли девѣтиятъ мѣсецъ, той е заставенъ самъ да рѣши задачата си. Ако дойде при мене човѣкъ, още нероденъ, и ме пита, какво нѣщо е Господъ, ще му кажа: Ти нѣмашъ право да задавашъ такъвъ въпросъ. Нѣмашъ право да мислишъ за Бога. Азъ ще мисля, ти ще ядешъ. Азъ ще вѣрвамъ, ти ще живѣешъ. – Ами, ако азъ искамъ да зная нѣщо за Бога? – Тогава ще излезешъ отъ утробата на майка си. Ако си влѣзълъ въ девѣтия мѣсецъ, можешъ да излезешъ навънъ. Колко мѣсеченъ си? – На четири мѣсеца. – Тогава ще сѣдишъ още въ утробата на майка си и ще мълчишъ.

 

„Азъ имамъ ястие да ямъ, което вие не знаете.” Тази мисъль нѣма почти никакво отношение къмъ вашия животъ. Нѣкои хора иматъ дѣтински вѣрвания и стремежи. Този стихъ крие нѣщо философско въ себе си. Какъ ще го разрѣшите, ако стремежитѣ и разбиранията ви сѫ дѣтински? Следъ всичко това, слушате една бесѣда като моята. Какъ ще я разберете? Ще кажете: Искаме да чуемъ нѣщо реално. – За нероденото още дете е реално да сѣди до девѣтия мѣсецъ въ утробата на майка си, да не вдига шумъ. Ако преждевременно напусне кѫщичката си, то трѣбва да има срѣдства да плаща наемъ за друга кѫща. Ако напуснешъ една кѫща, трѣбва да намѣришъ друга, тамъ да се премѣстишъ. Докато си билъ въ майчината кѫща, тя е дишала за тебе. Сега трѣбва да дишашъ самъ, по специфиченъ начинъ. Докато е въ кѫщата на майка си, детето е философъ, само размишлява. Щомъ излезе вънъ отъ тази кѫща, то заплаква и се пита, какво да прави. Майката и близкитѣ около нея, като чуятъ този плачъ, веднага се разтичватъ, да помогнатъ на новия наематель. Не само майката се грижи за детето си, но всички очакватъ на тѣзи малки плачльовци, дано тѣ спасятъ свѣта. Може ли майката да очаква спасението си отъ своя синъ? Това е все едно, тя да стои съ вързани крака цѣли 30 години и да очаква да роди синъ, да порасне, да се изучи и тогава да дойде да й развърже краката. Презъ тѣзи 30 години тя сама е могла сто пѫти да развърже кракати си и да се спаси. Синътъ не се ражда, за да спасява майка си. Ако е въпросъ за спасение, нѣма защо да се очаква на хората, тѣ да спасятъ свѣта. Само Онзи има право да спасява свѣта, Който го е създалъ. Понеже Богъ е създалъ свѣта, само Той може да го спаси. Хората, родени на земята, могатъ само да участвуватъ въ спасението на свѣта, като съработници на Бога. Който се нагърби самъ съ тази работа, той поема товаръ вънъ отъ неговитѣ сили. И да иска, той не може да свърши тази работа.

 

Христосъ казва: „Азъ имамъ ястие.” Това е Божествената храна, която Христосъ донесе на земята. Ако човѣкъ не намѣри тази храна, той не може да придобие вѫтрѣшно просвѣтление, къмъ което се стреми неговата душа. Каквато храна ядешъ, такъвъ ще станешъ. Този законъ е вѣренъ и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Наблюдавайте животнитѣ, да видите, каква голѣма разлика има между трѣвопаснитѣ и месояднитѣ. Трѣвопаснитѣ сѫ по-меки по характеръ отъ месояднитѣ. Нѣкога и тѣ сѫ малко груби, но това се дължи на животинската кръвь, съ която е напоена земята. Като пасатъ трѣвата, съ нея заедно тѣ всмукватъ тази кръвь и ставатъ груби. Кръвьта се отразява не само на трѣвопаснитѣ животни, но и на хората. Ако на нѣкоя нива е убито животно или човѣкъ, кръвьта прониква въ житото. И като ядатъ отъ това жито, дѣцата на земедѣлеца, като по-нѣжни, заболѣватъ. Не може животинската или човѣшката кръвь, пролѣта насилствено, да не донесе лоши послѣдствия за човѣка. Това е строгъ, неумолимъ законъ на природата.

 

„Имамъ ястие, което вие не знаете.” То е онази абсолютно чиста храна, свободна отъ всѣкакви примѣси. Това е онази храна, която не съдържа нито капка кръвь, не само отъ животни и хора, но даже и отъ най-малкитѣ животинки и насѣкоми. Чиста нива е тази, на която не е паднала нито капка кръвь. Жито, расло на такава нива, носи своето благословение. Не само това, но тази нива трѣбва да бѫде орана съ волове, къмъ които господарьтъ се отнасялъ добре, като къмъ свои по-малки братя. Тѣзи волове трѣбва да работятъ по 3 ÷ 4 часа на день, а не както сега, по цѣли дни. Човѣкъ трѣбва да внася своитѣ чисти мисли въ производството на храната, както и въ цѣлото производство, изобщо. Каква мисъль внасятъ съвременнитѣ хора въ производството и въ индустрията? Тѣ иматъ единственото желание да забогатѣятъ, да придобиятъ, колкото може повече печалби.

 

Днесь, въ основата на производството лежи човѣшката лакомия. Какво ще кажете за обувкитѣ, които носитѣ на краката си? Тѣ сѫ направени отъ кожата на животни, чийто животъ е отнетъ насилствено. Какво е вложило животното въ момента, когато сѫ отнемали живота му? Какво е внесълъ онзи, който одиралъ кожитѣ на животнитѣ, както и онзи, който щавилъ кожитѣ? Какво сѫ внесли фабрикантитѣ и работницитѣ, които сѫ обработвали кожата? Какво е внесълъ обущарьтъ като шилъ обувкитѣ? Всички сѫ внесли своето недоволство, че трудътъ имъ се използува и не се плаща добре. Всички сѫ вложили още и желанието си за забогатѣване. Какво ще ти допринесатъ следъ това лъскавитѣ лачени обувки? Нищо друго, освѣнъ това, което е вложено въ тѣхъ – лошитѣ мисли и чувства на работницитѣ. Нѣма да се мине много време, и тѣзи обувки ще причинятъ нѣкакво нещастие на онзи, който ги носи. Лъскави сѫ обувкитѣ, но тѣ носятъ нещастие за човѣка. Освободете се отъ обувки или отъ дрехи, изработени отъ недоволството на човѣка. Ще кажете, че това е суевѣрие. – Предпочитамъ да живѣя въ суевѣрие, отколкото въ невѣжество, което носи нещастие на хората. Не, въ всичко, което изработва, човѣкъ трѣбва да влага своитѣ чисти мисли и чувства, своитѣ безкористни желания.

 

Съвременниятъ животъ трѣбва да се постави на идеална основа. Само така човѣкъ ще се домогне до абсолютната истина въ живота. Ще кажете, че вие живѣете въ истината. Ако истината е въ васъ, отде идатъ нещастията и страданията въ живота ви? Страданията на хората се дължатъ на недоволството, вложено въ обувкитѣ, въ дрехитѣ, които тѣ носятъ. Какво ще допринесе онзи ножъ, въ който е вложена мисъль за убийство? Който хване този ножъ, непремѣнно ще изпита желание за убийство. Нѣма да се мине много време, съ този ножъ той ще убие себе си, или другъ нѣкой. Виждалъ съмъ какъ дѣца, недоволни и сърдити, взематъ ножъ и рѣжатъ обувкитѣ си. Тѣ чувствуватъ лошата мисъль, вложена въ ножа, и я прилагатъ къмъ обувкитѣ си. Който работи ножове, трѣбва да влага въ тѣхъ своитѣ добри, чисти мисли. Като вземешъ такъвъ ножъ въ рѫката си, да не изпиташъ нито едно лошо чувство или желание. Ножъ, който върши престѫпления, е осѫденъ на страдания. Докато не се освободи отъ престѫпната мисъль, да коли и убива, той ще минава презъ страдания и огънь. На рало ще го превърнатъ, на мотика, на чукъ, ще мине презъ страдания. Само така, той ще се изчисти и освободи отъ престѫпната мисъль, вложена въ него. Дали вѣрвате въ това, което ви говоря, не зная. Азъ не говоря, за да ви убѣждавамъ, но изнасямъ факти и закони, които сѫ неумолими. Това сѫ закони на разумната природа и колкото да ги отричатѣ, тѣ указватъ своето въздѣйствие върху хората.

 

Слѣдователно, ще знаете, че както престѫпникътъ носи наказание за извършеното престѫпление, така и ножътъ му носи извѣстно наказание. – Ама ножътъ е несъзнателенъ. – Все има нѣкакво съзнание. Дали съзнанието е вънъ отъ него, или вѫтрѣ, не е важно. Казватъ, че камънитѣ нѣматъ съзнание. Споредъ мене, тѣ сѫ въ положението на спящи сѫщества, нѣкога работили, а сега спятъ дълбокъ сънь. – Кога е било това? – Преди милиарди години. Може да вѣрвате въ това, а може и да не вѣрвате – свободни сте. Вѣрно е, че сега камънитѣ нѣматъ съзнание. Тѣ не сѫ адепти, но сѫ спящи, разумни сѫщества. Де е съзнанието на спящия човѣкъ? Въ него присѫства само нисшето, животинско съзнание. Де е онова съзнание, което мисли и чувствува? Тѣлото виждаме, но де е разумниятъ човѣкъ, де е висшето му съзнание? Като стане отъ сънь, човѣкъ е вече съзнателенъ, започва да мисли и чувства. На сѫщото основание, казвамъ, че днесь камънитѣ спятъ, за да се събудятъ нѣкога, въ далечното бѫдеще. Понеже това време е далечно, ние имаме право да ги чупимъ, да си градимъ кѫщи съ тѣхъ. Какво ще стане съ вашитѣ кѫщи, ако единъ день камънитѣ поискатъ тѣлата си назадъ? Тогава вие ще останете на въздуха, както ледътъ, който се разтопява и водата, която се изпарява и превръща въ пара. Всѣко сѫщество, на което сте отнели тѣлото, нѣкога ще си го иска назадъ. Може да вѣрвате въ това, може и да не вѣрвате. Ако се ползуватѣ отъ тази мисъль, приемете я. Едно трѣбва да знаете: Не взимайте чуждото. Ако ви се налага да го вземете, върнете го назадъ, преди още господарьтъ да си го е поискалъ. Като се върне той, да намѣри тѣлото си, или вещитѣ си на мѣсто. Не използувайте нѣщата безъ позволение.

 

„Имамъ ястие да ямъ, което вие не знаете.” Яденето е съзнателенъ процесъ. Ще ядешъ съзнателно, за да се ползувашъ отъ това, което си приелъ вѫтрѣшно. Само тогава имашъ право да ядешъ отъ тѣлото на едно сѫщество, когато неговото съзнание работи въ по-високъ свѣтъ. Единъ день, когато това сѫщество се върне въ този свѣтъ, то ще възстанови тѣлото си. Тогава и тѣзи, които сѫ го използували, ще бѫдатъ на по-висока степень на развитие. Единъ день вълкътъ и мечката ще се откажатъ да ядатъ месо. Ще дойде день, когато птицитѣ, овцетѣ, прасетата ще се повдигнатъ на по-високо стѫпало. Тогава никой не ще може да ги коли и убива, никой нѣма да ги яде. Законъ е: Който страда, той има условия да се развива. Ако не страдашъ, дълго време ще тѫпчешъ на едно мѣсто. Добритѣ хора прогресиратъ, а лошитѣ оставатъ на едно мѣсто. Вълкътъ всѣкога ще си остане вълкъ, а овцата има условия да се развива. Грѣшниятъ всѣкога ще си остане грѣшенъ, а праведниятъ ще се развива, ще върви отъ слава въ слава. Грѣшния го очакватъ страдание и смърть, а праведния – радость и веселие. Грѣшниятъ губи и това, което има, а праведниятъ постоянно придобива. Това е неумолимъ законъ. Ако не знаешъ какъ да ядешъ и се задоволявашъ съ храна, каквато ти попадне, смърть тѣ очаква. Азъ съмъ за Божествената храна. Ти ядешъ нечиста храна и послѣ казвашъ: Имамъ голѣми знания. – Какво знаешъ? Да съберешъ двама млади, да образуватъ сѣмейство. Тѣ ще живѣятъ по човѣшки, както ти си живѣлъ. Послѣ какво ще стане съ тѣхъ? И двамата ще умратъ. Другъ е въпросътъ, ако двама души се събератъ да живѣятъ по Божественъ начинъ. Тогава и двамата ще бѫдатъ здрави и ще живѣятъ щастливо.

 

„Имамъ ястие.” – Какво ястие? – Божествено. Докато се хранишъ съ Божествено ястие, ти си безсмъртенъ. Щомъ престанешъ да се хранишъ съ такова ястие, ти влизашъ въ смъртьта. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ изобилна храна; тѣ мислятъ, че всичко се заключава въ изобилието, въ многото ядене. Отъ много ядене и пресищане, човѣкъ затлъстява. Кой човѣкъ, като се хранилъ много, е продължилъ живота си и придобилъ безсмъртие? Ще кажете, че на великитѣ хора правятъ паметници и така обезсмъртяватъ името имъ. Питайте, какво ще кажатъ великитѣ хора за своитѣ паметници. Като дойдатъ отново на земята, тѣ ще кажатъ: Махнете паметницитѣ! Ето, ние сме предъ васъ, живи паметници. Четете по насъ. Хората четатъ по каменнитѣ паметници, оттамъ искатъ да получатъ знания. Питамъ: Кой паметникъ е по-важенъ – живиятъ, или мъртвиятъ? За предпочитане е да четете по живия паметникъ и отъ него да се учите. Ако днесь дойде Христосъ, веднага ще Го питатъ: Кой си ти? – Азъ съмъ Христосъ. – Не тѣ познаваме. Ние знаемъ, че Христосъ живя преди две хиляди години и Го разпнаха. Ти си самозванецъ, не тѣ познаваме. Религиознитѣ познаватъ онзи Христосъ, Който живѣлъ преди две хиляди години, а не познаватъ този Христосъ, Който иде вече въ свѣта, да работи между тѣхъ.

 

Ще приведа слѣдния разказъ. На единъ царски синъ предложили три моми, да си избере отъ тѣхъ за жена, която му хареса. Едната била овчарка, най-красивата мома, която той срѣщналъ въ живота си. Втората била най-богата въ царството. Третата била много грозна, но отъ царски произходъ. На първата мома било предсказано, че който се ожени за нея, ще го обѣсятъ. На втората било предсказано, че който се ожени за нея, ще бѫде щастливъ. Стои момъкътъ, поглежда ту къмъ богатата, ту къмъ красивата и си казва: Обичамъ красивата, но бѣсилка ме чака. Не мога да се оженя за нея. За богатата си мисли: Богата е, всичко има, но за нея не мога да се оженя. Поглежда къмъ грозната и си мисли: Грозна е, но съ нея ще имамъ най-добъръ животъ. Ще се оженя за нея.

 

Вие всички сте оженени за грозната царска дъщеря. Азъ разглеждамъ женитбата въ широкъ смисълъ, като връзка между души. Всички знаете, кое е хубаво и красиво, но смърть ви чака тамъ. Всички знаете, що е богатството, но робство има тамъ. Всички бѣгате отъ грозотата, но си казвате: Нѣма какво да се прави, съ нея ще се свържа. – Какво ще правите, сами сте разрѣшили този въпросъ.

 

Ще приведа още единъ разказъ. Говори се за далечното минало. Единъ царски синъ, на име Ацекъ, ходѣлъ често на ловъ, дето срѣщналъ една млада, красива овчарка и останалъ при нея, заедно да пасатъ овцетѣ. Така прекаралъ той три-четири години. Единъ день царьтъ изпратилъ свои довѣрени хора при него, съ слѣдното предложение: Ако останешъ при овчарката, ще тѣ лиша отъ всички права и условия да се развивашъ. Така ще си останешъ завинаги овчарь. Ако се върнешъ при мене, ще тѣ оженя за царска дъщеря, ще станешъ царь и ще се ползувашъ съ всички права и привилегии. Избери едно отъ дветѣ и отговори, кое предпочиташъ. Той извикалъ овчарката при себе си и казалъ: Дойдоха хора отъ страна на баща ми, да ми предложатъ две нѣща: или да се върна при баща си, или да остана при тебе. Ако се върна при баща си, царь ще стана; ако остана при тебе, овчарь ще бѫда. Оставамъ на тебе да разрешишъ този въпросъ. Каквото кажешъ, така ще направя. Тя го погледнала въ очитѣ и му казала: На полето нѣма нужда отъ двама овчари. Единъ е достатъченъ. Двама овчари не могатъ да пасатъ овцетѣ. Върни се при баща си. Между царь и овчарь могатъ да сѫществуватъ само приятелски отношения. Както виждате, овчарката разрѣшила правилно въпроса. Значи, двама овчари не могатъ да работятъ при едни и сѫщи условия. Пренесете този примѣръ и въ вашия личенъ животъ. Всѣко нѣщо се осмисля, когато се пренесе въ вѫтрешния животъ на човѣка.

 

Нѣкой може да ми възрази съ думитѣ, че съ единъ волъ не се оре. Не, съ единъ волъ и съ единъ конь може да се оре. Съ колко волове, или съ колко коня се впрега тракторътъ? Нѣкѫде въ сѣверна България впрегатъ не само два, но три-четири вола, и така оратъ. Както виждате, днесь традициитѣ падатъ. Не само по единъ начинъ се разрѣшаватъ труднитѣ въпроси. Ето, и млѣкопитаещитѣ, които сѫ близко до човѣка, и тѣ не можаха да разрѣшатъ своитѣ задачи. Даже и хората не могатъ да разрѣшатъ задачитѣ си. Хората говорятъ за свобода, а се ограничаватъ едни други, и животнитѣ ограничаватъ. Когато се говори за свобода на човѣка, имамъ предвидъ онѣзи ограничителни условия, въ които той самъ попада. Ето защо, трѣбва да дойдатъ разумни сѫщества, по-напреднали отъ човѣка, да разрѣшатъ труднитѣ му задачи. Учительтъ рѣшава труднитѣ задачи на ученика. Ако не е Учительтъ, самъ ученикътъ нищо не може да направи. Заблуждение е да се мисли, че може безъ Учитель. Като възприема и прилага даденото отъ Учителя, ученикътъ може да го стигне. Но безъ Учитель нищо не може да постигне. Да мислите, че безъ Бога и безъ вѣра въ Него може да постигнете нѣщо, вие сте на кривъ пѫть. Да мислите, че безъ любовь може да имате животъ, вие сте на кривъ пѫть. Животътъ безъ любовь не се постига. Знание безъ свѣтлина не се постига. Свѣтлината е необходима разумна сила, безъ която нищо не може да се постигне.

 

Нѣкой казва: Азъ нѣма да стана светия? – Какво означаватъ тѣзи думи? Кога нѣма да станешъ светия? Има условия, при които, искашъ - не искашъ, ще станешъ светия. Ти се намирашъ тогава въ положението на онзи селянинъ отъ варненскитѣ села, който билъ опопенъ отъ жена си. Това било въ турско време. Мѫжътъ билъ работенъ човѣкъ, но не му вървѣло. Тя постоянно го карала да се заеме ту за една, ту за друга работа. Но той не се съгласявалъ, като казвалъ, че тази работа не била за него. Единъ день жена му рѣшила да го опопи. Облѣкла го съ едно женско джубе, дала му китка босилѣкъ, въ едната рѫка, и котле съ вода, въ другата, и му казала: Слушай, азъ намѣрихъ единъ лесенъ занаятъ за тебе. Ще тръгнешъ изъ селото и когото срѣщнешъ, ще ръсишъ съ китката - все ще ти турятъ нѣщо въ котлѣто. Така станало. Да, но това може да стане съ двама-трима души. Ако всички хора тръгнатъ съ китка въ рѫка да ръсятъ, кой на кого ще дава? Това е частично схващане. Съвременнитѣ хора не могатъ да постѫпватъ така. Сега азъ правя слѣдното заключение. Само разумната жена може да постѫпва така, и то само за даденъ случай. Много отъ човѣшкитѣ вѣрвания, мѣроприятия, закони, проекти, приличатъ на разбиранията на тази попадия. Тя казала, че този занаятъ е лесенъ, но това може да става само до извѣстно време. Послѣ законътъ вече не работи.

 

„Азъ имамъ ястие.” – За какво ястие се говори? – За Божественото. Значи, потрѣбна е онази, истинска Божествена храна, която внася новъ импулсъ въ човѣшкия животъ. Само така, той може да мине отъ потенциално състояние въ кинетическо. Потенциалното състояние въ живота представя спящото състояние на сѫществата, а кинетическото състояние е дѣйствието, т. е. дѣйностьта на тѣзи сѫщества. Въ човѣка има потенциално и кинетическо съзнание. Ако въ неговото съзнание, въ даденъ моментъ, нѣма никакъвъ импулсъ, който да превърне потенциалната енергия въ кинетическа, човѣкъ остава въ положението на спящо сѫщество. – Защо е така? – Защото силата на човѣка се крие въ правата мисъль. Правата мисъль е кинетическа енергия. Тази мисъль не е само за единъ произволенъ моментъ, но и когато се касае за разрешаване на извѣстенъ въпросъ. Казвашъ: Много време мислихъ – Мисленето не е дълъгъ процесъ, то става моментално. Мисленето е кратъкъ моментъ, а разработването на мисъльта е продължителенъ процесъ. Разработването, като процесъ, наричатъ мисъль. Мисленето, обаче, става моментално.

 

Като мисли дълго време и не може да разрѣши задачата си, човѣкъ отправя мисъльта си въ подсъзнанието, дето се разрѣшава. Разказватъ слѣдния случай за единъ ученъ. Цѣли две седмици той рѣшавалъ единъ въпросъ, мислѣлъ день и нощь върху него, но не могълъ да го рѣши. Най-послѣ, той престаналъ да мисли върху задачата си. Една сутринь станалъ отъ сънь и учуденъ, видѣлъ, че задачата му била рѣшена. Който не знае, какъ работи подсъзнанието, ще каже, че нѣкой духъ рѣшилъ задачата вмѣсто него. Не е така. Като препратилъ мисъльта въ подсъзнанието си – складъ на човѣшкитѣ опитности и знания – той станалъ отъ сънь съ готова вече задача, която самъ написалъ въ тетрадката си.

 

Единъ обущарь отъ Софийско разправялъ една подобна опитность. Всѣка сутринь, като влизалъ въ работилницата си, намиралъ по единъ чифтъ нови обувки, закачени на стѣната. Той се чудѣлъ, кой изработва обувкитѣ. Много просто – самъ той. Презъ нощьта, когато всички спали, той отивалъ въ работилницата си, ушивалъ единъ чифтъ нови обувки и се връщалъ отново вкѫщи, дето продължавалъ съня си. Това показва, че въ човѣка се криятъ мощни, незнайни сили. Незнайното въ човѣка работи постоянно въ неговото съзнание. Хората проявяватъ своитѣ обикновени сили, понеже не вървятъ въ Божествения пѫть, дето работятъ живитѣ, мощни сили. Свържете се съ незнайното, което се проявява чрезъ подсъзнанието. Единъ офицѣръ ми разправяше една своя опитность, презъ време на общоевропейската война. Като билъ съ войницитѣ си на бойното поле, единъ вѫтрѣшенъ гласъ му прошепналъ: Слушай, въ единъ часъ най-много, трѣбва да се оттеглишъ отъ това мѣсто. Изчисти добре мѣстото и отстѫпи назадъ. Той послушалъ гласа и се оттеглилъ далечъ отъ опредѣленото мѣсто. Какво се случило? Неприятельтъ започналъ да бие точно тамъ, дето стоялъ офицѣрътъ съ войницитѣ си. Ако не бѣше се оттеглилъ, нѣмаше да остане живъ нито единъ войникъ. Значи, вѫтрешното съзнание въ човѣка, т. е. подсъзнанието му, рѣшава и най-мѫчнитѣ задачи. Офицѣрътъ не могълъ самъ да рѣши, да остане ли на бойното поле, или да отстѫпи. Ще кажете, че това е халюцинация. Не, халюцинацията не рѣшава въпроситѣ. Има нѣщо разумно въ човѣка, което рѣшава и най-труднитѣ задачи. То е Божественото начало въ него. Който слуша гласа на това начало, всѣкога успѣва. Божественото говори абсолютната истина, безъ никакво изключение. Дали си простъ, или ученъ, земедѣлецъ, или учитель, незнайното се проявява у всички по единъ и сѫщъ начинъ. Уханието на Божественото се предава еднакво на всички хора.

 

Христосъ казва: „Азъ имамъ ястие.” Тази е храната, която носи живота. Тя създава правата, истинска мисъль. Като ми говори нѣкой, азъ наблюдавамъ, истината ли говори, или празни думи, да се намира на работа. Той казва: Както мисля, така говоря. – Може да говори, както иска, но мисъльта му е обикновена. Истината не се доказва. Тя не търпи никакви доказателства. Напримѣръ, срѣщашъ ме въ тъмна нощь и казвашъ, че не ме познавашъ; важно е, че си изгубилъ пѫтя – тамъ е истината. Азъ нося една тайна въ себе си, съ която мога да спася положението. Достатъчно е да драсна една клѣчка кибритъ, за да освѣтя пѫтя ти. Значи, истината е въ свѣтлината. Съ едно цъкане на клѣчката запалвамъ свѣщьта и казвамъ: Върви сега предъ мене, предъ свѣтлината; азъ ще вървя следъ тебе. Понеже азъ вървя по пѫтя на свѣтлината, и ти ще вървишъ съ мене. Свѣщьта е само за тъмнината, презъ тъмната нощь. Щомъ изгрѣе слънцето, и свѣтлината озари всичко около себе си, свѣщьта не е нужна. При слънцето, при този голѣмъ светия, ние, обикновенитѣ хора, събличаме дрехитѣ си и вървимъ по освѣтения пѫть. Когато казвашъ, че не искашъ да станешъ светия, разбирамъ, че си вънъ отъ свѣтлината. Казвашъ, че едно време и ти си билъ светия. Питамъ: Защо едно време си билъ светия, а сега не си? Това значи, че, като светия, ти си носѣлъ нѣщо въ рѫката си, което може да изгори окрѫжаващитѣ. Въ такъвъ случай, по-добре да не си светия, да бѫдешъ свободенъ, свободно да махашъ рѫцетѣ си. По-незавидно положение отъ това на светията нѣма. Кой какъ дойде при него, все иска нѣщо: това дай, онова дай; това кажи, онова кажи. Помоли се за този-за онзи. Цѣль животъ светията трѣбва да колѣничи, да се моли за този - за онзи. Като се скѫсатъ панталонитѣ му, и колѣнѣтѣ му се оголятъ, всички казватъ: Нищо отъ това, Богъ го слуша и съ окѫсани дрехи. Нека се моли!

 

Азъ изнасямъ фактитѣ, както сѫ. Не е лесно положението на светията. Нѣкои сѫ тръгнали по пѫтя на свѣтиитѣ. Нека ходятъ следъ тѣхъ, не е лошо, но е трудно. То не е все едно, да тѣ закачатъ на стѣната, като икона въ черквата. Истинскиятъ светия трѣбва да колѣничи, да напише имената на тѣзи, които искатъ да имъ помогне. Ако не държи този помѣникъ предъ себе си и не се моли за тѣхъ, ще го държатъ отговоренъ. И светията носи отговорность, ще го мъмрятъ отгорѣ.

 

Да се върнемъ къмъ думитѣ на Христа: „Азъ имамъ храна, която вие не знаетѣ.” Тази храна е разумното Слово Божие, което като влѣзе въ човѣка, внася разширение, свѣтлина, сила, благородство и всички добри подтици. Дойдете ли до закона на храненето, ще намѣрите истинската храна, и ще разрѣшите единъ отъ важнитѣ въпроси. Ето защо, търсетѣ незнайното въ свѣта. Докато търсите само знайното, обикновеното, почеститѣ, уважението на хората, това нищо не допринася за вашето развитие. Напротивъ, всичко това ви спъва. Нѣкога и любовьта на хората може да ви спъне. Възлюбениятъ ти казва: Сега имамъ работа, иди си, не стой при мене да ми пречишъ. Всѣка любовь, която ограничава човѣшката дѣйность, не е любовь. Може ли да ограничишъ човѣка да не яде? Въ Божествения свѣтъ нѣма постъ. На физическия свѣтъ, обаче, постъ сѫществува. Ако постишъ на земята, светия ще станешъ; ако постишъ на небето, грѣшникъ ще станешъ. Значи, на небето законътъ е обратенъ. Докато си на небето, ще ядешъ; ако си на земята, ще постишъ, светия ще станешъ. Ако живѣешъ по Божественъ начинъ, нѣма да постишъ; щомъ живѣешъ по човѣшки, ще постишъ. Богъ ще тѣ повика на небето и ще каже: Сега и двамата ще ядете. Ако кажешъ, че не искашъ да говоришъ за Господа, това показва, че си въ постъ. Ти си отворилъ книгата за слизане отгорѣ и четешъ по нея. Време е да отворишъ Божествената книга и да започнешъ да ядешъ. Животътъ на земята и на небето сѫ диаметрално противоположни. Ако на земята постишъ, това е благословение; ако на небето постишъ, това е престѫпление. Докато си на земята, ще събирашъ; щомъ влѣзешъ въ небето, ще раздавашъ. И едното, и другото е благословение. Ако събирашъ, на земята си – забогатявашъ; и обратно, ако давашъ, на небето си – забогатявашъ. Който дава на небето, забогатѣва; който събира, обѣднява. На земята е обратно: който дава, осиромашава; който събира, забогатѣва.

 

Казвамъ: За да се разбере животътъ, нуждни сѫ две противоположни гледища. Безъ тѣзи разбирания, развитието на човѣка остава необяснено. Не питайте, защо е така, а не иначе. Това е неразрѣшенъ въпросъ. Твоя задача е да изпълнишъ още днесь Божията воля, а защо тя е такава, не питай. Това ще разберешъ следъ години. Ако искашъ да разберешъ този въпросъ още сега, ни гласъ, ни услишание. – Защо страдамъ? – Това може да разберешъ едва въ бѫдеще. Сега, каквито обяснения и да ти се дадатъ за страданията, пакъ ще страдашъ. Единъ день ще разберешъ, защо страдашъ и може ли безъ страдания.

 

„Азъ имамъ ястие да ямъ.” Желая и вие да имате такова ястие, да изпълнявате волята Божия. Отсега нататъкъ ви предстои да изучавате положителното знание. И сегашното знание е добро, но трѣбва да бѫдете въ положението на ученикъ, който минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ единъ класъ въ другъ; отъ настоящето къмъ бѫдещето, дето има една велика наука, великъ животъ. Досега нищо не съмъ ви говорилъ за тази наука, защото не искамъ да се опорочава. Тази наука е за любещитѣ души. Търсете красивото, което Богъ е вложилъ въ душата на човѣка, а не погрѣшкитѣ му. Погрѣшкитѣ сѫ дѣло на самия човѣкъ. Достатъчно е да погледнетѣ лицето на човѣка, за да видитѣ погрѣшкитѣ, който направилъ той. Лицето на човѣка е хронологическа книга, тѣлото – сѫщо. На тѣзи книги сѫ написани всички аномалии въ човѣка, отъ памтивѣка досега. Сѫщо така е написано, какъ е създадена една човѣшка душа, какъ се е развивала, какви перипетии е минала презъ хилядитѣ и милиони години на своето сѫществуване. Тѣзи книги сѫ архивата на човѣшкия животъ. Апостолъ Павелъ казва: „Ако се разруши този домъ, ще се направи нерѫкотворенъ. Засега тѣзи книги сѫ необходими. Но единъ день, когато минете презъ новата область, не ще бѫде нужно да знаете, какъ сте грѣшили, какъ сте падали и ставали. Тогава ще знаете причинитѣ на тѣзи явления. Сега вие се страхувате само отъ послѣдствията. Който грѣши, не знае, какъ да се пази. Той всѣкога ще грѣши и ще минава отъ една форма въ друга. Знаете ли, на какво прилича неговото положение?

 

Единъ евреинъ отъ варненско пѫтувалъ презъ една гора. Той носѣлъ съ себе си торба, пълна съ злато. Страхувалъ се да не го нападне нѣкой разбойникъ и да го обере. По едно време, той видѣлъ въ гората единъ турчинъ, който се молѣлъ на Бога. Евреинътъ помислилъ: Ето единъ човѣкъ, който ще ме запази – мога да разчитамъ на него. Той се приближилъ при турчина и му казалъ: Виждамъ, че си набоженъ човѣкъ. Искамъ да ми направишъ една услуга. Моля тѣ, да ми поносишъ малко торбата, пълна съ злато, защото ме е страхъ да не ме обератъ крадци. Разчитамъ на тебе. Турчинътъ взелъ торбата съ паритѣ и тръгнали заедно. Като дошли до едно мѣсто, дето гората се сгѫстявала, турчинътъ вдигналъ пушката си, насочилъ я къмъ евреина, и му казалъ: Хайде, часъ по-скоро да си вървишъ! – Какво е това? – запиталъ евреинътъ уплашенъ? Азъ разчитахъ на тебе, като набоженъ човѣкъ, а ти излезе разбойникъ и крадецъ. – Върви и не питай! Да се моля на Бога, това е моя длъжность, а да обирамъ хората, това е мой занаятъ.

 

Положението на сегашнитѣ хора е подобно на това на евреина, който далъ паритѣ си на други, да му ги пазятъ. Но тѣ изчезватъ заедно съ паритѣ. Вѣрващиятъ, който се моли на Бога, пръвъ той ще ви обере. Той ще вземе торбата съ паритѣ и ще ви накара да си вървите, отдето сте дошли. Ако очаквате на турчина да запази паритѣ ви, вие сте на кривъ пѫть. По-добре, служете си съ сегашнитѣ методи. Вложете паритѣ си въ нѣкоя банка, срѣщу извѣстна лихва. Банката за тебе е спасителка. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ живота. Онѣзи, които не го разбиратъ, за тѣхъ е нужно знание. Изкуство е да живѣешъ. Не може да се каже, че не сте дошли до това изкуство, но животътъ трѣбва още да се изучава. Азъ наричамъ изкуство да живѣешъ, като влѣзешъ въ нѣкой градъ, да не чуешъ нито едно мърморене, да не видишъ нито една сълза. Дето минавашъ, да срѣщашъ само доволни и щастливи хора. Можете ли да намѣрите такива хора изъ цѣлия свѣтъ? Съ това ние не можемъ да се похвалимъ. Навсѣкѫде по свѣта има страдания, сълзи и нещастия.

 

Сега, на всички предстои сериозна и мѫчна работа – не само учене, но и служене. Ще кажешъ, че искашъ да служишъ на Господа. Той ти казва: Вземи мотиката и иди да копаешъ. – Никога не съмъ копалъ. – Ще вземешъ мотиката и ще отидешъ да копаешъ! Ще копаешъ царевица. – Ще се изприщятъ рѫцетѣ ми. – По-добре да служишъ и копаешъ, отколкото да не копаешъ. Въ касата си имашъ пари, ще вземешъ хиляда лева и ще отидешъ въ крайния кварталъ, дето има една бѣдна вдовица, която отъ десеть години работи за Бога и се моли. Ще й дадешъ тѣзи пари и ще кажешъ, че Богъ чулъ молитвата й. Ако се откажешъ да изпълнишъ волята на Бога, Той ще ти вземе паритѣ и ще ги даде по нѣкакъвъ начинъ на бѣдната вдовица, но ще тѣ лиши отъ своето благословение. И царь да си, ако се откажешъ да изпълнишъ волята на Бога, Той ще тѣ свали отъ престола и ще тѣ постави на мѣстото на бѣдната вдовица, а нея – на твоето мѣсто. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. – Ама какъ мога да зная, каква е Божията воля? Най-напредъ ще се учите да знаете, а послѣ ще изпълнявате Божията воля. Не казвамъ да изпълните волята на Бога, когато не сте увѣрени въ това, но когато се убѣдите. Въ такъвъ случай, вие ще бѫдете като търговецъ, който е направилъ една сдѣлка правилно и знае, че отъ нея ще спечели нѣколко милиона. Слѣдователно, който е изпълнилъ Божията воля, знае, че печели. Ако не печели, той не е изпълнилъ волята на Бога. Ако чувствувате въ себе си, че сте придобили нѣщо, вие сте изпълнили волята Божия. Ако вѫтрѣшно си спечелилъ, операцията или сдѣлката е правилна; ако външно си изгубилъ, сдѣлката ти е Божествена. На физическия свѣтъ е обратно: ако печелишъ външно, сдѣлката ти е правилна; ако печелишъ вѫтрѣшно, сдѣлката ти въ Божествения свѣтъ е правилна. Щомъ губишъ вѫтрѣшно, ти си на физическия свѣтъ. Въ материално отношение, сдѣлката ти е правилна, защото външно печелишъ.

 

„Имамъ ястие, което вие не знаете.” – По какво ще позная, че съмъ ялъ отъ Божественото ястие? – Ще имашъ толкова съзнателна вѫтрѣшна придобивка, че нѣма да се нуждаешъ абсолютно отъ никакви доказателства.

 

2. Беседа отъ Учителя, държана на 7 септември, 1930 г. София – Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×