Jump to content
Ани

1930_09_14 Просѣте, търсете и хлопайте!

Recommended Posts

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Просѣте, търсете и хлопайте!

 

„Просѣте и ще ви се даде; търсете и ще намѣрите; хлопайте и ще ви се отвори!” (Матей 7:7)

 

„Просѣте, търсете и хлопайте!” Ето единъ неразбранъ езикъ за обикновенитѣ хора. Кой не хлопа въ живота? Най-много хлопатъ децата. Обаче, хлопането не представя нѣкаква наука. Въ случая, както е употрѣбена тази дума, може да хлопа само онзи, който не разбира нѣщата; който разбира, никога не хлопа. То се отнася до обикновения човѣкъ. Когато дойдемъ до талантливия човѣкъ, тамъ има едно малко видоизмѣнение. При гениалния, видоизменението е по-голѣмо, а при светията и Учителя, още по-голѣмо.

 

„Просѣте и ще ви се даде.” Който проси, трѣбва да бѫде схватливъ, да има отличенъ умъ; да разбира законитѣ, които дѣйстватъ въ живота. Щомъ ги разбира, той се съобразява съ тѣхъ. Така, той ще разбере, че работа, която не се отнася до физическия свѣтъ, се отнася до идейния. Когато хората срѣщатъ несполуки въ живота си, то се дължи на обстоятелството, че тѣ се занимаватъ само съ физическия, т. е. съ видимия свѣтъ. Видимото е резултатъ на нѣщо. Едно дете вижда въ рѫцетѣ на двама юнаци ябълки и круши. То мисли, че като посѣгне къмъ плодоветѣ, ще ги вземе. Детето не подозира, че задъ тѣзи двама юнака се крие извѣстна сила, съ която то не може да се справи. То трѣбва да разбира характера на тѣзи хора. За да получи единъ отъ тѣзи плодове, то трѣбва да се моли. Физическиятъ свѣтъ е пъленъ съ ябълки и круши, които отвличатъ вниманието на хората. Всѣки мисли, че като посѣгне къмъ плода, ще го вземе. Не, задъ тѣзи плодове се криятъ извѣстни сили, които сѫ работили за тѣхното създаване. Значи, задъ видимото стои невидимото. Ако посѣтишъ една отъ библиотекитѣ на голѣмитѣ европейски градове, Лондонъ или Парижъ, мислишъ ли, че можешъ самъ да си вземешъ книга за четене? За да се ползвашъ отъ книгата, първо трѣбва да намѣришъ библиотекаря, който раздава книгитѣ. Той ще впише заглавието, автора, номера на книгата, и най-послѣ ще се подпишешъ. Както виждате, въ всѣка библиотека сѫществува извѣстенъ редъ, задъ който се криятъ разумни сѫщества. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. – Не сме ли свободни да се проявимъ, както разбираме? – Въ едно отношение сте свободни, но влѣзете ли въ библиотеката, длъжни сте да спазвате реда. Ако искате тамъ да четете, ще сѣднете на единъ столъ и тихо ще четете. Ако се въодушевите и хлопнете на масата, веднага ще ви направятъ бележка, да пазитѣ тишина.

 

Христосъ говорилъ на ученицитѣ си на езикъ, за разбирането на който се искало просвѣтенъ умъ. Но и просвѣтенъ умъ да имашъ, това не значи, че можешъ да постигнешъ всичко. На земята можешъ да постигнешъ нѣщо, но не и въ Божествения свѣтъ. Законитѣ на физическия свѣтъ дѣйстватъ по единъ начинъ, а тѣзи на духовния свѣтъ – по другъ начинъ. Затова, ако вървишъ само по пѫтя на физическия свѣтъ, ти ще се отдалечавашъ отъ Бога. Напримѣръ, искашъ да станешъ богатъ, да си направишъ кѫща, да си купишъ ниви, лозя. Казвашъ: Като съмъ богатъ, ще правя добрини на хората. Обаче, богатството ще тѣ отдалечи отъ Бога. Смисълътъ на живота, не е въ правене на добро. Такова добро е безсмислено. Онѣзи сѫщества, които искаха да отклонятъ човѣка отъ правилния пѫть, дадоха му възможность да прави добро. Ще излѣзе, че свѣтътъ, самъ по себе си, не е добъръ, но като правимъ добрини, ще го измѣнимъ. Това сѫ залъгалки. Всички искатъ да оправятъ свѣта, но не го оправиха. Отъ хиляди години все едно се чува: Да оправимъ свѣта! И наистина, направиха се училища за образование, но и до днесь хората останаха невъзпитани. Можешъ ли да възпиташъ рибата? Какъ ще накарашъ рибата да говори? Единственото нѣщо, което може да се направи при даденитѣ условия, е да се събуди съзнанието. Като говоря за рибата, разбирамъ всѣко живо сѫщество. Какво изкуство владѣе рибата? Единственото изкуство на рибата е да плува. И въ умствения свѣтъ тя е достигнала до това изкуство. Рибата знае и други нѣща, но тѣ сѫ на втори планъ. Важно е плуването. Ако иска да прогресира, рибата трѣбва да напусне гѫстата срѣда – водата – и да стане птица. За да хвърчи, тя трѣбва да си направи крилца и да напусне плуването. Като птица, тя ще изучава законитѣ на въздуха. Ще се учи да хвърчи, да се движи въ по-рѣдка срѣда отъ водата. Може да се запитате, каква е била цѣльта на природата, като е създала рибитѣ и птицитѣ, преди човѣка. Защо първо не създаде човѣка? Който не разбира законитѣ на природата, не разбира и нейнитѣ замисли. Отъ Божествено гледище, рибата е толкова важна за природата, колкото и човѣкътъ. Когато се казва, че Богъ е направилъ човѣка по образъ и подобие свое, разбираме, че Той го направилъ подобенъ на себе си. – Какъ е направена рибата? – Тя е направена съ Словото Божие. Поглеждате къмъ рибата и казвате: Риба е това. – Не, рибата е символъ. Тя иска да ти покаже, че като попаднешъ въ гѫста срѣда, ще плувашъ. Въ тази срѣда не можешъ да мислишъ, но поне ще плувашъ.

 

Има хора на земята, които и досега сѫ още риби. Тѣ прекарватъ живота си какъ да е. Това е плуване. Рибата казва: Да прекарамъ живота си, като плувамъ въ водата. Какво постига рибата съ плуването? Понеже въ Писанието е казано, че всичко е направено за човѣка, ние трѣбва да изучаваме рибитѣ; тѣ доставятъ материалъ, който е необходимъ за растенето на човѣка. Всички предшестващи форми, около сто хиляди, както и разнитѣ видове животни, сѫ работници, които доставятъ материалъ за осѫществяване на бѫдещитѣ планове на човѣка. Свѣтлината, топлината, електричеството, магнетизмътъ, всичко е впрегнато, да приготвятъ материалъ за новата вселена, която сега се твори. Тепърва се създава свѣтътъ. Ще кажете, че Богъ е направилъ свѣта. Сегашниятъ свѣтъ, въ сравнение съ бѫдещия, ще бѫде такъвъ, както казва Писанието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята; и земята бѣше неустроена и пуста.” Хората мислятъ, че земята е устроена, че човѣшкиятъ животъ е устроенъ. Всѫщностъ, не е така. Отворете, която и да е история; влѣзте въ което и да е училище; влѣзте въ който и да е домъ и ще видите, че хората не живѣятъ добрѣ.

 

Не, че тѣ нѣматъ желание да живѣятъ добрѣ, но условия нѣматъ. Ако една риба би пожелала да се облѣче като една модерна мома, може ли тя да постигне това? Колкото да желае, за нея това ще бѫде непостижимъ идеалъ. Човѣкъ, въ сравнение съ рибата, е ангелъ. Нѣкои искатъ да знаятъ, защо не виждатъ ангелитѣ. Нима вие не виждатѣ ангелитѣ? Нима рибитѣ не виждатъ хората? Когато рибата види човѣкъ, тя се скрива. Слѣдователно, когато у човѣка се зароди неестественъ страхъ, това показва, че той е видѣлъ сѫщество, по-напреднало отъ него, и затова се страхува. Значи, видѣлъ си нѣщо по-високо отъ тебе. Човѣкъ никога не се страхува отъ сѫщества, по-слаби отъ него. Колкото да е голѣмъ човѣкъ, винаги има нѣщо по-високо отъ него, което го плаши.

 

Христосъ казва: „Просѣте!” Кой може да проси? Всѣки човѣкъ не може да проси. Само детето може да проси отъ майка си, която го е родила. Ако вие не знаете, какъ да давате на вашитѣ синове и дъщери, не виждате ли, какъ Богъ, Когото считате вашъ баща, винаги дава? Най-първо, вие трѣбва да се убѣдите, че Богъ е вашъ баща. Слѣдователно, не всѣки може да ви бѫде баща. Напримѣръ, еданъ царь не може да ви бѫде баща. За да бѫдете синъ на единъ царь, трѣбва да докажете, че произлизате отъ тази фамилия. Казвате: Ние сме родени отъ Бога. – Този фактъ трѣбва да се докаже. Ако сте чада на Бога, защо сте се обезвѣрили? Ако сте чада Божии, защо не изпълнявате волята Божия? Ако сте чада Божии, защо не признавате Баща си? Защо трѣбва да ви се доказва, има ли, или нѣма Богъ? Даже най-силнитѣ понѣкога се съмнѣватъ. Онѣзи, които не разбиратъ, ще кажатъ, че това е естествено. Естествено е да се съмнѣвашъ въ мащѣха си или въ пастрока си. Но никога не може да се съмнѣвашъ въ Бога, Който тѣ е родилъ. Това е законъ. Казвамъ: Никой не може да се съмнѣва въ себе си. Щомъ се съзнавашъ като човѣкъ, у когото се е пробудилъ умътъ, да разбира нѣщата, той не само не критикува, но не може да се съмнѣва въ себе си. Критикуването не е знание. Най-напредъ, човѣкъ трѣбва да познае извѣстенъ родъ сили и да се научи, какъ да оперира съ тѣхъ. Напримѣръ, мнозина не знаятъ, какъ да работятъ съ кѫситѣ вълни на свѣтлината; други не знаятъ да работятъ съ дългитѣ вълни на топлината. Вслѣдствие на това, тѣ измѣнятъ методитѣ и употрѣбяватъ дългитѣ вълни на топлината, вмѣсто кѫситѣ вълни на свѣтлината. Тѣ искатъ резултати отъ свѣтлината. Други пъкъ употрѣбяватъ кѫситѣ вълни на свѣтлината, вмѣсто дългитѣ вълни на топлината – искатъ резултати отъ топлината. Какво разбирате, като ви говоря за кѫси и дълги вълни? Може да имашъ ясна мисъль, ясна представа само при правилно схващане на кѫситѣ и дълги вълни. Напримѣръ, извѣстно време мислишъ върху единъ предмѣтъ, но въ съзнанието ти е тъмно, защото опериратъ дългитѣ вълни. Ти работишъ въ по-гѫста материя, а свѣтлина ти трѣбва. Значи, трѣбва да знаешъ методитѣ на кѫситѣ вълни. Съвременнитѣ хора гледатъ много повърхностно на тѣзи въпроси. Гледате простата жена, когато тъче, и тя има извѣстно знание. Тъкането не става произволно. И тамъ има правила, които трѣбва да се спазватъ.

 

Мнозина се стремятъ къмъ чистъ и свѣтъ животъ. Щомъ се стремятъ искрено къмъ чистъ животъ, Господъ изпраща единъ ангелъ, адептъ или светия, който да имъ помага. Въ добрия животъ ние се учимъ на изкуството да си тъчемъ дрехи, които ще ни служатъ въ бѫдеще. Дрехитѣ, които носимъ сега, сѫ изпокѫсани. Често казватъ, че безъ грѣхъ не може. Това се дължи на лошото възпитание, че безъ грѣхъ не може. Азъ поддържамъ, че може да се живѣе безъ грѣхъ. Ти се самозаблуждавашъ като мишката, предъ която е поставенъ капанъ съ парченце пастърма. Скрита въ дупката, подъ грижитѣ и възпитанието на майка си, мишката излиза оттамъ и като вижда пастърмата, започва да си мисли, какъ да я извади отъ капана. Желанието й е добро, но като влѣзе въ капана, тя вижда, че смѣтката й не излѣзла добра.

 

Хората иматъ много несполуки въ живота, защото постѫпватъ неразумно като мишката. Следъ това, тѣ се запитватъ: Защо Богъ създаде така свѣта? – Свѣтътъ крие въ себе си всички възможности за хората. Тѣ сѫ дошли на земята да учатъ и да постигнатъ нѣщо. Всѣки човѣкъ има условия да постигне нѣщо, ако може да мисли право. Това подразбиратъ думитѣ на Христа: „Просѣте и ще ви се даде.” Разумниятъ човѣкъ проси, защото знае, какъ да проси. Само съ езика ли човѣкъ проси? Нѣкой тѣ погледне мило, проси нѣщо отъ тебе. Другъ ходи, иска нѣщо, но не му даватъ. На милия погледъ всѣки дава. Една млада американка отишла при единъ голѣмъ банкеръ, скѫперникъ, да иска нѣкаква помощь. Тя погледнала мило къмъ него, и той веднага й предложилъ 1,000 долара, като казалъ: Госпожице, на ваше разположение съмъ. Приятно ми е, че ми се отдава случай да ви услужа. Много комисии сѫ отивали при него: едни въ името на Господа, на св. Богородица. Той казвалъ: Не давамъ нито за Господа, нито за св. Богородица. Ще кажете, че момата била красива, затова банкерътъ отворилъ сърдцето си за нея. Не, момата е дѣйствала по кѫситѣ вълни на свѣтлината и така внесла нѣщо възвишено въ сърдцето на банкера. Той билъ парализиранъ, но като го погледнала тя мило, веднага скочилъ на краката си и казалъ: Много ви благодаря, вие ме излѣкувахте. Любовьта лѣкува лесно.

 

Ще приведа единъ примѣръ. Нѣкѫде въ Америка една боа се промѫкнала до едно градче да види, какъ живѣятъ културнитѣ хора. Боата била дълга 7 ÷ 8 метра. Като минавала покрай стражаритѣ, тѣ се уплашили и рѣшили да я убиятъ. И боата се уплашила и избѣгала. Като видѣла, че хората не сѫ готови да я приематъ, тя напуснала града, При излизане оттамъ, тя влѣзла въ една болница и се скрила въ стаята на двама паралитици. Тѣ били осѫдени отъ лѣкаритѣ на бавна смърть. Като я видѣли, тѣ скочили ужасени отъ леглото и хукнали да бѣгатъ. Щомъ се видѣли вънъ, тѣ разбрали, че сѫ вече здрави. Значи, страхътъ отъ боата измѣства страха отъ болѣстьта. Съ външния си страшенъ видъ, боата направила това, което лѣкаритѣ не могли да направятъ. Тя ги излѣкувала. Болнитѣ си казвали: Отъ 20 години лѣкаритѣ влизаха и излизаха отъ насъ, говорѣха ни сладки думи, но не можаха да ни излѣкуватъ. А тази боа съ влизането си ни уплаши, и ние веднага оздравяхме.

 

И тъй, когато сте парализирани, молѣте се, Провидението да ви изпрати една боа, да ви изплаши и така да се излѣкувате. Така Провидението иска да произведе у васъ извѣстна реакция, да измѣни начина на вашето мислене. Хората искатъ да бѫдатъ щастливи, но щастието се постига по извѣстни закони. Ангелитѣ и свѣтиитѣ сѫ щастливи, защото изпълняватъ Божиитѣ закони и вървятъ въ Божествения пѫть. Който се отклонява отъ Божественитѣ закони, губи щастието си. Тази е причината, дето човѣкъ ту става щастливъ, ту губи щастието си.

 

Христосъ казва: „Търсете и ще намѣрите.” – Всѣки търси нѣщо, но малцина намиратъ това, което търсятъ. Въ търсенето има нѣщо разумно. Въ него трѣбва да взима участие и сърдцето. Това, което търсишъ, трѣбва да бѫде и разумно, и възможно. Ако търсишъ непостижимото и неразумното, това показва, че сърдцето и умътъ ти не сѫ работили въ хармония. „Хлопайте и ще ви се отвори!” Хлопането е проява на човѣшкия духъ, т. е. на човѣшката сила. Ако човѣшкиятъ духъ не е въ състояние да приложи проявената мисъль и желания на човѣка, не може да се говори за реализиране. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да има просвѣтенъ умъ, добро сърдце и възпитана воля, това значи, че той има майка и баща, братя и сестри, т. е. той е висококултуренъ. Само такъвъ човѣкъ може да реализира своитѣ мисли и желания. Думитѣ „баща и майка, братъ и сестра” означаватъ възможноститѣ въ човѣка. Ангелитѣ, като крайно интелигентни, разполагатъ съ голѣми възможности. Тѣ живѣятъ въ свѣта на хармонията. Има извѣстни йерархии между ангелитѣ, които сѫ образъ на красиви отношения и любовь, която почива на разумностьта. Който нѣма свѣтълъ умъ, не може да бѫде проводникъ на любовьта. – Защо не може да бѫде проводникъ? – Защото любовьта е проява само на съзнателнитѣ сѫщества.

 

Сега любовьта се проявява между всички хора. Тя произвежда едновременно радость и скръбь. Въ майката любовьта се проявява като желание да има дете. Понеже детето не е направено, както трѣбва, върху него дѣйстватъ сили, които разрушаватъ неговата форма. Това причинява страдания на майката. Отрицателнитѣ сили въ свѣта развалятъ това, което Богъ създава. Направишъ една кѫща на слаба, неустойчива почва. Това е детето на майката. Идатъ други сили отвънъ, които събарятъ кѫщата. Кой е виновенъ за това: природата или човѣкътъ? Който не разбира Божественитѣ закони, изпада въ противорѣчие. Той не познава Бога и намира, че нѣма какво да учи. Така не се мисли. Като намѣришъ Бога, тогава, именно, започва истинското знание и пѫтя на правата мисъль и разсѫждение. Когато изгрѣе слънцето, тогава, именно, ти ще използвашъ неговата свѣтлина, да разгледашъ свѣта и да видишъ, какво Богъ е създалъ. Ако следъ изгрѣването на слънцето, ти сѣдишъ цѣлъ день на едно мѣсто, нищо нѣма да научишъ. Нима кормчията на парахода, като държи кормилото, нищо не прави? Привидно, той стои на едно мѣсто, но мисъльта му е насочена къмъ това, да изведе пѫтницитѣ на опредѣленото пристанище. Нима шофьорътъ, който сѣди съ часове въ автомобила си, нищо не прави? И той работи съ мисъльта си, да изкара пѫтницитѣ на опредѣленото мѣсто. Той е доволенъ, че е завелъ пѫтницитѣ, дето трѣбва, но и тѣ сѫ доволни отъ него. Питамъ: Нашето тѣло не е ли такъвъ автомобилъ? Ако мислитѣ и чувствата ни сѫ временни, съ какво ще отидемъ на небето? Само за ядене и пиене ли ще мислимъ? Христосъ казва, че трѣбва да пренесемъ всичкото си богатство на небето. Затова е казано : „Събирайтѣ богатства и съкровища за небето.” Нѣкой яде и пие, безъ да събира съкровища за небето и казва: Небето е милостиво. – Милостиво е небето, но може да тѣ приеме като гостъ, само за нѣколко деня. Послѣ, то ще ти подпише паспорта и ще тѣ изпрати отново на земята. На небето гоститѣ стоятъ само три деня, т. е. три хиляди години. Тѣ лесно минаватъ. Следъ това, като слѣзешъ на земята, пакъ ще бѫдешъ нещастенъ. Съ това въпросътъ не се разрѣшава, пакъ ще плащашъ дълговетѣ си. – Поне ще ги отложа. – Отлагането на дълговетѣ не означава разрешаване на задачата. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, който върви въ Божествения пѫть е, да има такива мисли, чувства и постѫпки, каквито не сте изпитвали.

 

Мнозина мислятъ, че религиозниятъ човѣкъ може да има какъвъ да е умъ, т. е. обикновенъ умъ. Не, той трѣбва да има просвѣтенъ умъ, първокласенъ умъ, като ума на талантливия, гениалния и светията. Такъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ на религиозния и духовния човѣкъ. Той трѣбва да мине отъ обикновеното схващане на живота къмъ възвишеното схващане. При обикновено схващане, човѣкъ реализира само обикновени работи. Обикновениятъ човѣкъ всѣки го тѫпче. Обикновенитѣ хора се тѫпчатъ едни други. Мѫчнотиитѣ на живота се криятъ, именно, въ обикновенитѣ схващания и разбирания. Искашъ да разберешъ истината въ обикновенитѣ й прояви, за което нѣмашъ нужднитѣ разбирания. Мислишъ ли, че като се молишъ на Бога, всичко си извършилъ? Ти си свършилъ работата си само за единъ день, а не за 365 дни. Ако работата, която си свършилъ презъ деня е равна на това, което си свършилъ въ време на ядене, какво си направилъ? Ако ядешъ по единъ пѫть на день, за всѣко ядене по единъ часъ, значи, годишно ти си работилъ 365 часа. Обаче, ако ядешъ по три пѫти на день, по единъ часъ, ти си работилъ приблизително 1,100 часа. Това е работа, която трѣбва да свършишъ. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли на земята да се спасяватъ, но да работятъ. Бащата е родилъ синове, не да бѫдатъ негови слуги, но негови съработници. И ако ние сме дошли на земята, задачата ни не е да бѫдемъ нито слуги, нито господари. Дошли сме на земята да бѫдемъ съработници на Бога; да работимъ за онази велика идея, за която Богъ ни е призовалъ. Стремежътъ ти е хубавъ, желанията – сѫщо, но не се стреми да постигнешъ всичко изведнъжъ. Стреми се да постигнешъ онзи възвишенъ копнежъ въ душата си. Има само единъ начинъ за постигане на възвишеното въ себе си – по пѫтя на любовьта. Не можешъ да постигнешъ своя възвишенъ копнежъ безъ Божията Любовь. Не можешъ да постигнешъ нито единъ свой копнежъ безъ свѣтлина, която излиза отъ Божията Мѫдрость. Не можешъ да постигнешъ нито единъ свой копнежъ безъ свобода, която изтича отъ Божия Духъ. Слѣдователно, за да постигнешъ каквото и да е свое желание, ти трѣбва да бѫдешъ въ връзка съ Бога.

 

И тъй, ако не можешъ да различишъ вълнитѣ, които идатъ къмъ тебе, дали сѫ дълги, или кѫси, т. е. ако не можешъ да разберешъ вълнитѣ на любовьта, не можешъ да познаешъ, любовьта ли тѣ е посѣтила, или друго нѣщо. Ако не можешъ да разберешъ, коя е свѣтлината, която тѣ е озарила, какви сѫ нейнитѣ вълни, нищо не знаешъ. Не можешъ да имашъ никакви постижения. Не всѣка свѣтлина е полезна. Има една свѣтлина, отъ която хората умиратъ. Отъ човѣшкитѣ очи излизатъ особени свѣтли лѫчи, които дѣйстватъ убийствено. Човѣкъ съ такива очи, като влѣзе между хората, носи нещастие. Тѣзи лѫчи сѫ цѣла проказа. Като си отидѣ този човѣкъ, хората, които сѫ приели неговитѣ лѫчи, се разболяватъ. Има хора съ такива очи, които носятъ благословение за окрѫжаващитѣ: болнитѣ оздравяватъ, угнетенитѣ се повдигатъ. За ония, съ лошитѣ очи казваме, че тѣ зле използватъ свѣтлината. За ония, съ добритѣ очи казваме, че добре използватъ свѣтлината. Питамъ: Кое е по-добро: да правишъ зло, или добро? Ще ви запитамъ другояче: Кое е по-добро – да тѣ обичатъ, или да обичашъ? Единственото право, което никой не може да ти отнеме, е ти да обичашъ! Никой не може да ти отнеме тази любовь. И като казваме, че Богъ е Любовь, разбираме, че нѣма по-голѣма сила отъ Бога, Който единственъ може да отнеме любовьта ти, или да я измѣни. Единственото нѣщо, което никой не може да ти отнеме, е това, което самъ проявявашъ. Затова ние трѣбва да обичаме. Въпреки това, човѣкъ дохожда до обратно заключение и казва: Трѣбва да ни обичатъ. Тогава законътъ е слѣдниятъ: Стой далечъ отъ онзи свѣтъ, дето нѣщата се взиматъ и даватъ. Дето има взимане и даване, ти си въ свѣта на страданията, писани въ книгата на живота. И, ако днесь хората страдатъ, причината за това е, че тѣ не обичатъ. Така е поставенъ въпросътъ за страданията въ живота.

 

Казва се, че човѣкъ трѣбва да има воля, за да се справи съ страданията. Силна воля е онази, която е заквасена съ любовьта и свѣтлината на Бога. Безъ мощната и реална любовь на Бога, нищо не се постига. – Азъ не вѣрвамъ въ Бога. – Това е другъ въпросъ. Ние не говоримъ за вѣрата. Тя е резултатъ на мисъльта. Ти имашъ пари, затова вѣрвашъ. Ако нѣмаше пари, и вѣра нѣмаше да имашъ. Въ какво щѣше да вѣрвашъ тогава? – Въ знанието. – Ами ако нѣмаше знание? Значи, ти вѣрвашъ, защото имашъ нѣщо на разположение. Това, което имашъ, ти дава подтикъ да вѣрвашъ. Не можешъ да вѣрвашъ, ако умътъ, сърдцето и волята ти не работятъ. Значи, вѣра безъ умъ, безъ сърдце и безъ воля не сѫществува. Това е законъ. Ходенето на черква, или посѣщаването на духовни сказки и бесѣди, това сѫ методи за развиване на ума и сърдцето на човѣка. Така човѣкъ се учи да мисли и чувства правилно. – Не искамъ да уча, не искамъ да ходя на училище. – Не може безъ училище, то е необходимо. Ще ходишъ на училище, но нѣма да прекарвашъ по цѣли дни тамъ. Безъ да искашъ, ти си въ училище. Въздухътъ, водата, свѣтлината, топлината и студътъ въ природата сѫ пособия на великото училище, въ което си поставенъ. Тѣ сѫ временни пособия. Надъ тѣхъ стои Божествениятъ Духъ, Който рѫководи човѣка въ неговото развитие.

 

„Просѣте, търсете и хлопайте!” Казвате: Много сме просили, но Богъ не ни е послушалъ. Търсили сме, нищо не сме намѣрили. Хлопали сме, никой не ни е отворилъ. – Ти не си получилъ нищо, защото досега си просилъ съ чуждъ умъ, търсилъ си съ чуждо сърдце и си хлопалъ съ чужда воля. Вие знаети пословицата: „Чуждото и на Великденъ се взима.” Който работи съ чуждъ умъ, съ чуждо сърдце и съ чужда воля, все дългове плаща. Той казва: Сѫдбата ме преслѣдва. – Не го преслѣдва сѫдбата, но чуждото, съ което работилъ. Който работи съ свой капиталъ, всѣкога печели. Той е човѣкъ на истината и свободата. Ако си свободенъ, ще знаешъ, че работишъ съ собствената си воля. Ако не си свободенъ, ти работишъ съ чуждъ капиталъ, т. е. съ чуждъ умъ, сърдце и воля.

 

Често се питате, защо идатъ противорѣчията въ свѣта. – Много просто, не можете свободно да работите съ своя автомобилъ, т. е. съ своя умъ, сърдце и воля. Имашъ автомобилъ, подаренъ отъ баща ти, но не можешъ да го управлявашъ. Ако се качишъ на него, самъ ще си причинишъ нещастие. Докато се научишъ да го управлявашъ, ще се возишъ на чужди автомобили. Като се научишъ да работишъ съ своя, тогава ще си служишъ съ него. Като се качишъ на своя автомобилъ, пакъ може да ти се случи нещастие, но то е изключение. Човѣкъ трѣбва да знае още да работи и съ рѫцетѣ си. Гледамъ нѣкой, върви и маха съ рѫцетѣ си налѣво-надѣсно. Азъ зная вече, че този човѣкъ или има да дава, или е пропадналъ на изпитъ, или преживява нѣщо страшно. По махането на рѫцетѣ познавамъ, по колко предмѣта е скѫсанъ студентътъ. Когато нѣкой се влюби, сѫщо се познава. – По какво? – Отъ очитѣ на влюбения излиза особена свѣтлина. Нѣкога влюбениятъ работи съ кѫситѣ вълни на свѣтлината, а нѣкога – съ дългитѣ вълни на топлината. За да се разбиратъ, влюбенитѣ трѣбва да знаятъ, какъ да се справятъ съ вълнитѣ на свѣтлината.

 

Като говоря за свѣтлината на любовьта, нѣкои се срамуватъ отъ нея и казватъ: Не ни говори за любовьта. Да се срамувашъ отъ любовьта, това показва, че криво я разбирашъ. Красивъ е свѣтътъ на любовьта. Нѣма по-чистъ, по-красивъ и по-възвишенъ свѣтъ отъ този на Любовьта. Азъ говоря за Божията Любовь, а не за човѣшката, която уподобявамъ на качамакъ. Любовь, която ту се явява, ту изчезва, не е любовь. Който люби, той всѣкога дава, а не взима. Той казва: Благодаря, че мога да обичамъ. Това ми е достатъчно. Като обичамъ, ще давамъ, безъ да очаквамъ нѣщо. Истински богатитѣ сѫ любвеобилни хора. Чувстванията не сѫ любовь. Да любишъ, това значи, умътъ, сърдцето и волята ти да сѫ въ съгласие и пълна хармония помежду си. Дето влѣзе любещиятъ, всички възприематъ неговото състояние. Той е носитель на великата Божия Любовь и свѣтлина. Хората страдатъ по причина на това, че не искатъ да бѫдатъ носители на Божественото. Въ края на краищата, Божественото ще се наложи. Не може да бѫдешъ човѣкъ, ако не си носитель на любовьта, мѫдростьта и истината. Азъ говоря за онѣзи, които ходятъ въ пѫтя за познаване на Бога. За да успѣвате, трѣбва да работитѣ върху себе си. Само така свѣтлината ви ще се усилва. Колкото по-силна е свѣтлината на човѣка, толкова въ по-високъ свѣтъ влиза той. Отъ физическия свѣтъ той минава въ духовния, а отъ духовния – въ Божествения свѣтъ. Така той ще започне да мисли, чувства и дѣйства като Бога. Това значи познаване на Бога.

 

Христосъ казва на ученицитѣ си: „Просѣте, търсете и хлопайте!” Просѣте отъ вашия Баща, Който е готовъ да ви даде всичко. Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори. Като изпълните това, свѣтлината на ума ви ще се усили, топлината на сърдцето ви сѫщо ще се усили, а волята ви ще укрѣпва все повече и повече. Така ще станете истински човѣкъ. За такъвъ човѣкъ нѣма мѫчнотия, която той да не може да преодолѣе. Вѣра е нужна на човѣка! Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синаповото зрънце, планини ще мѣстите.” Такава вѣра е достатъчна. Съ такава вѣра може да се лѣкувате. Имашъ единъ цирей и се оплаквашъ отъ болки. Мажешъ го съ лѣкарства, но не минава. Ако премахнешъ единъ цирей, излиза другъ. Единъ познатъ ми разправяше слѣдната опитность. – Десеть години азъ бѣхъ сърдитъ на майка си и на баща си. Въ това време на врата ми излѣзе единъ цирей, съ който се разправяхъ дълго. Едва мине и се затвори, ето, излѣзе другъ. И така, цѣли десеть години се мѫчихъ съ тѣзи цирей. Като се освободихъ отъ тѣхъ, азъ се помирихъ съ родителитѣ си. – На какво се дължатъ циреитѣ? – Въ случая, омразата се събирала въ материята на цирѣя и излѣзла навънъ. Та като ви излиза цирей, ще знаете, че злото излиза чрезъ него. Всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство, всѣка лоша постѫпка въ живота ви се проявява въ видъ на ревматизъмъ, на цирей или на друга болѣсть. Задъ всѣка болѣсть стои нѣкоя лоша мисъль. Задъ здравото тѣло стоятъ хубави мисли и желания. Като се говори, че трѣбва да се живѣе чистъ и свѣтъ животъ, разбираме да имашъ чисти, свѣтли мисли. Казвашъ: Имамъ една свѣтла мисъль. – Не само една свѣтла мисъль да имашъ. Който влѣзе въ двора ти, отдалечъ да вижда твоитѣ мисли.

 

Въ турско време, нѣкѫде въ варненско, живѣла една баба, на име Стана, която се отличавала съ своя свѣтълъ умъ. Като дохождали турскитѣ юзбашии въ селото, тя ги посрѣщала много добре: правѣла имъ баница, черпела ги, разговаряла съ тѣхъ и на тръгване се рѫкувала любезно съ всички. Тѣ й благодарили и си отивали доволни. Всѣки отъ тѣхъ познавалъ баба Стана. Които не знаели това изкуство, юзбашиитѣ ги биели. Старитѣ турци изчезнаха, но останаха още юзбашии въ България, въ самитѣ българи. Спасението на свѣта ще дойде по вѫтрѣшенъ пѫть, чрезъ новия животъ. Той е необходимъ за всички.

 

Азъ не засѣгамъ вашия обикновенъ животъ, той е за васъ. Въ какво вѣрвате вие, азъ не се мѣся. Обаче, има едно вѣрую общо за всички. Азъ го наричамъ вѣрую на правата линия. Всичко въ свѣта може да се постигне по правата линия. Това е единствениятъ пѫть. Правитѣ мисли, желания и дѣйствия вървятъ все по тази линия. Кривата линия е пѫтьтъ на кривитѣ мисли и чувства. Правитѣ линии сѫ резултатъ отъ дѣйностьта на разумнитѣ сѫщества. Вие сте изучавали математика и геометрия и знаете законитѣ, съ които тѣ работятъ. По тѣзи закони, именно, трѣбва да се живѣе. Имашъ извѣстна мѫчнотия. Начертай единъ квадратъ и започни да мислишъ. Четиритѣ ъгли на квадрата показватъ начина, по който можешъ да се справишъ съ мѫчнотиитѣ. Ако искашъ да научишъ, какъ трѣбва да живѣешъ съ хората, начертай единъ правоѫгъленъ триѫгълникъ. Правиятъ ѫгълъ показва правилнитѣ отношения между хората. Петоъгълникътъ учи хората, какъ да се справятъ съ външнитѣ и вѫтрешнитѣ мѫчнотии въ живота, както съ доброто и злото. Чрезъ него се изнася закона за превръщане на лошитѣ мисли въ добри. Не можешъ да хванешъ лошата мисъль съ пръститѣ си, както желѣзарьтъ не може да хване нагорѣщеното желѣзо съ рѫката си. Маша е нужно за това. То е добрата мисъль. Не можешъ да се боришъ съ злото. Нѣкои хора се борятъ съ злото, но скѫпо плащатъ. Не се боретѣ съ злото. Ако това се налага, постави доброто срѣщу него. За да се боришъ съ омразата, трѣбва да й противопоставишъ любовьта. На неправдата трѣбва да противопоставишъ правдата. Нѣкои мислятъ, че лесно могатъ да се освободятъ отъ злото. Не е така. Не мислете, че съ единъ замахъ може да изчиститѣ живота си и да се освободитѣ отъ злото. За да придобиемъ изкуството да живѣемъ добрѣ, всѣки день трѣбва да прекарваме въ размишление и работа, да сме готови за всичко, което ни се случва. Който е разбралъ живота, той е готовъ за всѣкаква работа, за всѣкакъвъ трудъ и мѫчение. Той казва: Пратете ме, дето искате, готовъ съмъ на всичко. Той може и слуга да стане, и въ ада да слѣзе, и на небето да отиде – навсѣкѫде може да живѣе. Който не е разбралъ законитѣ, той търси охолния животъ. Той иска да отиде на небето, да живѣе между ангелитѣ и свѣтиитѣ.

 

Като ученици, изпълнявайте добрѣ задачитѣ си. За да се ползва отъ любовьта на учителя си, ученикътъ трѣбва добре да учи уроцитѣ си. На сѫщото основание, питамъ: Какъ ще ни обича Богъ, ако не учимъ уроцитѣ на живота? Мнозина казватъ, че съ своитѣ разбирания, лесно ще разрѣшатъ въпроситѣ на живота. Казвамъ: Твоитѣ възгледи не трѣбва да бѫдатъ като моитѣ, нито моитѣ – като твоитѣ. Обаче, и твоитѣ, и моитѣ възгледи трѣбва да бѫдатъ като тѣзи на природата. Значи, има само единъ начинъ за реализиране на нашитѣ възгледи. Има само една врата, презъ която хората влизатъ. Има само единъ пѫть въ свѣта. Единъ Богъ има! Слѣдователно, има само една любовь. Ще кажете, че има много видове любовь. – Не, има само една любовь, която носи щастие, знание, сила и свобода. Тя носи всичко въ себе си. Това е Божествената Любовь. Ако не е Божествена, то е другъ въпросъ. Тя нѣма тѣзи качества. Ако Христосъ дойде днесь въ свѣта, Той ще внесе въ васъ подтикъ да се молите, да работите, да помагате. Молишъ се на Бога, а вънъ една сестра вика за помощь, кракътъ й се счупилъ. Ти си хирургъ, можешъ да й помогнешъ. Но ти продължавашъ молитвата си и казвашъ: Господи, искамъ да изпълня Твоята воля. Отговаря ти се: Направи крака на онази сестра, която иска помощь. – Искамъ да ти кажа нѣщо, Господи. – Първо, иди да направишъ крака на твоята сестра, а послѣ и двамата заедно ще влѣзете при мене, да видя, че наистина си разбралъ и изпълнилъ моята воля.

 

„Хлопайте и ще ви се отвори.” Днесь всички хлопатъ, искатъ нѣщо. Мѫже и жени, всички хлопатъ. Така не се иска. Ученикътъ, който иска, трѣбва добрѣ да е научилъ преподаденото. Нѣкой иска пари отъ банкера. Той може да иска, ако Баща му е внесълъ нѣщо въ банката. Но да се проси, това е срамно. Слѣдователно, ако си внесълъ нѣщо въ пощата, можешъ да изтеглишъ. Новото учение изисква крайно интелигентни хора, съ гениаленъ, свѣтийски умъ. Ако хората искатъ да постигнатъ желанията си, трѣбва да бѫдатъ гениални. Тѣзи, които още вървятъ по стария пѫть, ще иматъ стари придобивки. Ето какъвъ ще бѫде резултатътъ отъ старитѣ придобивки. Единъ американецъ, голѣмъ богаташъ, правѣлъ много добрини. Строилъ училища, черкви, и за всичко било писано въ вѣстницитѣ. Съ една дума, за всичко му било платено. Единъ день, той умрѣлъ и заминалъ за другия свѣтъ. Отишълъ при свети Петъръ. На въпроса на св. Петъръ, кой е той, американецътъ казалъ: Азъ съмъ единъ отъ голѣмитѣ благодетели на земята. – Е, какъ отговориха за твоитѣ добрини? – За всичко писаха въ вѣстницитѣ, изказаха си благодарностьта. Значи, хората знаятъ за твоитѣ добри дѣла. Много добрѣ, но тукъ не върви това. Спомни си поне едно добро, за което не е писано въ вѣстницитѣ. Замислилъ се американецътъ, и най-послѣ си спомнилъ, че единъ день, като бързалъ по нѣкаква работа, настигнала го една бѣдна вдовица и го помолила за помощь. За да се освободи отъ нея, той й подхвърлилъ единъ доларъ и си заминалъ. – Ще отида при Господа, да Му разкажа за този случай – казалъ св. Петъръ. Като го изслушалъ, Господъ му казалъ: Дайте му два долара и го изпратете пакъ на земята. Съ едно добро светия не се става. Презъ цѣлия си животъ той трѣбваше да дава. Че не ти е платено за едно добро, ти искашъ да останешъ на небето. Това е невъзможно!

 

Ако съвременнитѣ хора вървятъ все по стария пѫть, каквито и да сѫ тѣ, като отидатъ на небето, ще имъ дадатъ по два долара и ще ги върнатъ пакъ на земята. Ако сѫ вървѣли по новия пѫть, Христосъ ще имъ каже: Елате вие, мои благословени деца. – Кои сѫ благословени? – Които иматъ просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърдце и силна воля. Тѣ сѫ посвѣтили цѣлия си животъ, да служатъ на Божественото.

 

Тогава ще кажатъ: Елате, мои деца, ще се отвори небето, ще се отворятъ всички свѣтове, да видите онова, което е приготвено за васъ.

 

И тъй, просѣте съ свѣтлия си умъ; търсете съ изобилното си сърдце и хлопайте съ силата на вашата разумна воля. Тамъ е изпълнението и постижението, които очакваме сега въ свѣта.

 

Т. м.

 

3. Беседа отъ Учителя, държана на 14 септември 1930 г., София – Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×