Jump to content
Ани

1930_09_21 Отъ Египетъ

Recommended Posts

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Отъ Египетъ

 

„Отъ Египетъ повикахъ Сина си.” (Матей 2:15)

 

Мнозина твърдятъ, че Христосъ никѫде не се е училъ. Знае се, обаче, че когато Иродъ търсѣлъ Христа, да Го убие, майка му и баща му заминали нѣкѫде съ Него. — За кѫде заминали? — За Египетъ. И после се казва, че Богъ повикалъ Сина си отъ Египетъ. Да вѣрвашъ е едно, а да знаешъ — друго. Блажени вѣрващитѣ, а още по-блажени, които знаятъ. Блажени, които ги любятъ, а още по-блажени, които любятъ. Блажени сѫ, които се убѣждаватъ въ истината; по-блажени сѫ, които носятъ истината въ себе си. Блажени сѫ, които вѣрватъ въ науката; по-блажени сѫ, които иматъ науката въ себе си.

 

Да оставимъ вашитѣ религиозни вѣрвания настрана, да си починатъ. Естествено е, следъ като човѣкъ дълго време е работилъ и се е молилъ, да си почине. Ти си направилъ 500 поклони до земята и си се уморилъ — трѣбва да си починешъ. Добре е, следъ като си слугувалъ дълго време на господаря си, да отидешъ нѣкѫде на екскурзия, да се освободишъ отъ неговото зорко око. Докато си при него, ти не може да си починешъ. Науката е область, въ която човѣкъ може да си почине. Науката е область за придобиване на здраве и сили, за лѣкуване на човѣшката душа. Съ науката всичко се придобива. Безъ нея, ти ще си останешъ такъвъ, какъвто си билъ нѣкога. Нѣма да изгубишъ това, което носишъ въ себе си, но ще бѫдешъ скѫпоцѣненъ камъкъ, дълбоко заровенъ въ земята. Съ науката ще бѫдешъ сѫщиятъ скѫпоцѣненъ камъкъ, но изровенъ отъ земята и оставенъ на слънце, всѣки да се радва и учудва на твоята свѣтлина. Лошо ли е да бѫдешъ на главата на нѣкой царь или царица, на главата на нѣкой великъ ученъ или адептъ и тамъ да свѣтишъ? Всѣки адептъ си има поне по единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Ще кажете, че това е слабость на женитѣ. Не е така. Ако това е слабость, такава слабость иматъ и адептитѣ. Всѣки адептъ носи на рѫката си по единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Значи, не е слабость да носишъ нѣщо скѫпоцѣнно на себе си. Безъ пръстенъ съ скѫпоцѣненъ камъкъ на него, ти не можешъ да бѫдешъ адептъ. Значи, адептътъ се е свързалъ съ нѣщо, сгодилъ се съ за нѣкого. Когато се сгодятъ, младитѣ си турятъ пръстенъ на рѫката. И жененитѣ носятъ пръстени, но тѣхнитѣ пръстени вече нищо не струватъ. Когато младитѣ се оженятъ, стомнитѣ имъ се счупватъ. Всички женени иматъ такива опитности. Докато не сѫ женени, момата е ангелица, а момъкътъ — ангелъ. Щомъ се оженятъ, тя става опашата, а той — рогатъ.

 

Азъ изнасямъ фактитѣ, както сѫ въ живота. Азъ изнасямъ истината, както си е, безъ никакво намаляване или преувеличаване. Животътъ на сегашнитѣ хора не се основава на онази велика наука, къмъ която човѣкъ се стреми. Повечето хора сѫ още въ невѣжество. Дето и да проникнете — въ индивидуалния животъ на човѣка, въ сѣмейния, въ обществения, или въ религиозния животъ, навсѣкѫде се натъквате на невѣжеството на хората. Това всѣки трѣбва да го признае. Вижте, какво може да направи обикновениятъ човѣкъ и какво — гениалниятъ. Обикновениятъ човѣкъ ще нарисува една обикновена картина, която никой нѣма да погледне. Гениалниятъ ще нарисува нѣщо безсмъртно. Обикновениятъ техникъ ще направи една машина или единъ параходъ, отъ които ще пострадатъ стотици хора. После ще кажатъ, че се явила буря въ морето, която предизвикала катастрофата. Гениалниятъ техникъ ще построи такъвъ параходъ, че който пѫтува съ него, да бѫде сигуренъ за живота си. Обикновената медицина лѣкува хората съ лѣкарства, а Божествената медицина казва: За да бѫдешъ здравъ, трѣбва да употрѣбявашъ чиста храна, чиста вода, чистъ въздухъ и свѣтлина. Обикновената медицина казва: Човѣкъ трѣбва да стои повече на сѣнка, да се пази отъ слънцето; малко да работи, повече да си почива. Божествената медицина казва: За да бѫдешъ здравъ, излагай се на слънце. Работи съ любовь, за да бѫде почивката ти приятна. Съвременнитѣ хора работятъ, докато сѫ млади, за да почиватъ на стари години. Нѣкой казва: Веднъжъ да ме пенсиониратъ, азъ зная, какъ да работя. Пенсиониратъ го, но докато се накани да работи, извикватъ го горе, въ другия свѣтъ. За да не ви извикатъ горе преждевременно, не бързайте да си даватѣ оставката. И жената да не напуща мѫжа си преждевременно. Какъвто и да е, той все е добъръ. Единъ день, когато го повикатъ отгоре, тя ще бѫде свободна. Въпросътъ за отношенията между мѫжа и жената не е личенъ; той е принципенъ въпросъ и се отнася до всички мѫже и жени. Както носишъ своитѣ лични страдания, така ще носишъ страданията и на цѣлото човѣчеството. Ще носишъ и ще търпишъ.

 

На всички хора — учени и прости, е дадена по една задача, която трѣбва да рѣшатъ. Това се изисква особено отъ ученитѣ. Тѣ сѫ дошли на земята съ мисията, да помогнатъ на човѣчеството, да го освободятъ отъ всички мѫчнотии и страдания. Има ненуждни страдания, отъ които хората трѣбва да се освободятъ. Достатъчно е да прочетете една медицинска книга, дето болеститѣ сѫ описани съ най-голѣми подробности, за да почнете да търсите симптомитѣ на сѫщитѣ болести у васъ. Това сѫ излишни страдания. И съвременниятъ моралъ се занимава повече съ отрицателната страна на човѣка, съ грѣховетѣ му. Постоянно чувате: Това не прави, онова не прави. Трѣбва да дойдемъ до противоположноститѣ въ живота, да създадемъ истинския моралъ. Казвамъ: Който не говори истината, говори лъжа; който говори лъжа, не говори истината. Който не люби, той мрази; който мрази, той не люби. Въ това нѣма изключение. Срѣдно положение въ живота нѣма. Казвашъ: Азъ не мога да любя. Значи, ти мразишъ. — Ама азъ не мразя. — Тогава любишъ. — Не ми трѣбва наука. — Обичашъ невѣжеството. За мене, любовьта къмъ науката е равносилна на любовь къмъ свѣтлината. Невежеството е равносилно на обичь къмъ тъмнината. Слѣдователно, тъмнината има едно свойство: въ нея нѣщата не растатъ, не се изявяватъ. Ще ми наведете факта, че животнитѣ сѫ нещастни, защото живѣятъ въ тъмнина. Не е така. Животнитѣ, които вие наричате нещастни, сѫ придобили изкуството да виждатъ въ тъмнината, както презъ деня. Вечерь вълкътъ, бухалътъ виждатъ добре, както човѣкъ вижда презъ деня.

 

— Кой ще спаси човѣчеството, както и отдѣлния човѣкъ? — Единственъ Богъ може да ни спаси. Той основалъ свѣта на три велики принципа. Той вложилъ въ човѣка живота, свѣтлината и знанието, и най-после свободата и простора. Върху тѣзи принципи е основанъ човѣшкиятъ животъ. Безъ тѣзи три принципа, животътъ не би могълъ да се прояви. Любовьта, обаче, е тилъ, изворъ на живота. Ние трѣбва да изучаваме любовьта научно, като чувство, като мощна динамична сила, която работи въ свѣта. Ако можете да приложите любовьта, като сила, вие ще имате една философия, съ която ще работите успѣшно. Има думи въ езика, които, произнесени правилно, могатъ да събудятъ извѣстни сили въ човѣка. Ако само съ една дума можете да нарушите равновѣсието на човѣка, защо съ една дума не предизвикате любовьта въ себе си, да се прояви съ всичката си сила и мощь? Методитѣ, съ които работи сегашната наука, сѫ остарѣли, тѣ сѫ отъ памтивѣка. Ние разполагаме съ нови методи. Съ тѣхъ трѣбва да си служитѣ въ областьта на цѣлокупния животъ. Старитѣ и новитѣ методи коренно се различаватъ.

 

Единъ день отидохме съ единъ мой познатъ на Мусала. Като се качихме на върха, видѣхъ на една табѣла означена височината на Мусала. Тамъ пишеше 2,999 м. Казахъ на приятеля си, че изчислението не е вѣрно. Мусала има височина надъ 3,000 м. — Откѫде знаешъ? — Не му казахъ, откѫде зная, но му отговорихъ: Има идеи и чувства, които се проявяватъ само на височина надъ 3,000 м. Други идеи се проявяватъ на височина 3,200 ÷ 3,500 м. Слѣдователно, ако такава идея се роди въ ума на човѣка при дадена височина, значи, тя е отъ 3,000 ÷ 3,500 м. Всѣки отъ васъ може да провѣри този законъ. Ако се качвате на Монтъ Еверестъ до извѣстна височина и презъ ума ви минатъ идеи, за които знаете, че се явяватъ на височина 5,000 м. напримѣръ, ще кажете, че височината, на която сте стѫпили, е 5,000 м. Напримѣръ, единъ месоядецъ се качва на една планина. По едно време въ него се явява мисъльта за вегетарианството. Това показва, че сте стигнали на такава височина, на която се ражда мисъльта за вегетарианство. Тази височина е 8,000 м. Като стигне височина 9,000 м., човѣкъ забравя своята националность. Значи, идѣята за националностьта е по-силна отъ идѣята за вегетарианството. Колкото по-нагоре се качвашъ, толкова по-високи идеи тѣ занимаватъ, докато най-после заспишъ. Като заспишъ, ти се намирашъ вече на границата на земния животъ. На тази граница, именно, вървятъ две успоредни линии: по едната идатъ общитѣ идеи, а по другата — специфичнитѣ. Всички изучаватъ живота, като общъ въпросъ; всички се интересуватъ, обаче, и специално отъ своя животъ. Достатъчно е да погледнете рѫката на човѣка, за да познаете, колко време ще живѣе на земята. Това се опредѣля отъ линиитѣ на рѫката, както и отъ тѣхната дължина и широчина. И по носа познаваме, колко време ще живѣе човѣкъ. Колкото по широкъ е носътъ и ноздритѣ по-отворени, толкова по-дълъгъ е животътъ на човѣка. Той приема повече въздухъ, отколкото, ако носътъ е тѣсенъ и ноздритѣ сплѣснати. Колкото по-малко въздухъ приема човѣкъ, толкова по-слабо се окислява кръвьта, поради което се явяватъ чести заболявания: ту въ мозъка, ту въ дробоветѣ, ту въ стомаха. При това положение, се отдѣля повече вѫглена киселина, повече утайки. Тогава казваме, че кръвьта на човѣка е нечиста. Който има широкъ гръденъ кошъ, съ голѣма дълбочина, той ще живѣе по-дълго на земята. Като изучавате човѣшкото тѣло, виждате, че има извѣстно отношение между широчината и височината. Ако широчината вземе надмощие, явява се извѣстна аномалия, която се отразява и върху характера на човѣка. Сѫщо така и височината не трѣбва да взима надмощие.

 

Като измѣрвате черепа, дохождате до мѣркитѣ на мозъка. Ако широчината на мозъка въ диаметъръ е 19 смъ., а дължината — 17 смъ., имате единъ предприемчивъ човѣкъ, който не издържа въ борбитѣ. Ако мозъкътъ на човѣка има 18 смъ. широчина, а 17 смъ. дължина, той е борчески духъ. Ако главата на човѣка е повече широка, отколкото дълга, той е консерваторъ; ако главата му е дълга, той е либераленъ по характеръ. Изобщо, при изучаване на лицето, на рѫката, дохождате до такива данни, по които опредѣляте характера и способноститѣ на човѣка. За да бѫде лицето широко или дълго, това зависи отъ извѣстни математически данни, които предшестватъ раждането на човѣка. Това не е произволенъ, случаенъ законъ. Прадедитѣ и родителитѣ на детето иматъ влияние върху чертитѣ на лицето, както и върху размѣритѣ на цѣлото тѣло. Съвременнитѣ учени не намиратъ връзка между явленията на физическия и духовния свѣтъ. Тѣ ги разглеждатъ като нѣщо отдѣлно.

 

Окултната наука доказва връзката между всички явления — физически и духовни. Божествената наука отива още по-далечъ. Тя казва, че развалянето и подобряването на времето има връзка съ живота на човѣка. Не говоря само за обикновеното време, но когато се явяватъ бури, циклони, земетресения, тѣ иматъ отношение къмъ вѫтрешния, органически животъ, както и къмъ мисъльта на човѣка. За да се докаже това отношение, официалната наука изисква специални доказателства, които мѫчно могатъ да се дадатъ. Мѫчно можешъ да убѣдишъ човѣка въ истинностьта на тѣзи факти. Човѣкъ самъ трѣбва да се убѣди въ истината. Какъ ще му я доказвашъ? Истината не се нуждае отъ доказателства. Ако разказвамъ на нѣкого за небето, за разумнитѣ сѫщества, ще кажете, че това сѫ празни думи. Нѣма какво да ти разказвамъ за небето, но ще тѣ извикамъ при мене, да си поговоримъ. - Ама азъ не се интересувамъ отъ такива въпроси. — Ела при мене, азъ нѣма да ти говоря за това, което не тѣ интересува. Казвамъ: Ти си младъ човѣкъ, даровитъ си, имашъ дарби и способности, които очакватъ условия за развитие. Утре ще срѣщнешъ единъ богатъ човѣкъ и ще говоришъ съ него. Той ще тѣ хареса и ще ти помогне да продължишъ образованието си. — Възможно ли е това? — Ще провѣришъ и ще повѣрвашъ на думитѣ ми. Не ти казвамъ нѣщо, което ще се случи следъ мѣсецъ или година, още утре ще го провѣришъ. Този човѣкъ ще дойде отъ странство и утре ще се срѣщнете. Като се изпълнятъ думитѣ ми, ще ме потърсишъ да ми кажешъ, вѣрно ли говоря, или не. — Откѫде знаешъ, че ще стане така? — Това сѫ идеи отъ общата, Божествена наука. — Възможно ли е това? — За онзи, който вижда, всичко е възможно. Далекогледиятъ вижда нѣщата отдалечъ, а кѫсогледиятъ — отблизо. Че кѫсогледиятъ не вижда нѣщата отдалечъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. — Ама азъ не виждамъ. — Това нищо не значи — кѫсогледъ си. Кѫсогледството и далекогледството не сѫ общи за всички. Който не разбира и не вижда нѣщата отдалечъ, той прибѣгва до специфичната наука.

 

Като слушате да говоря така, нѣкои мислятъ, че ги заблуждавамъ. — Това не е заблуждение, но наука. Има заблуждения и въ науката, но тѣ вървятъ следъ нея, като сѣнки. И лъжата върви следъ ученитѣ, като сѣнка.

 

Като казахъ на младежа, че ще срѣщне човѣкъ, който ще му помогне, той ме запита, откѫде зная това; какъ виждамъ това, което другитѣ не виждатъ? — Какъ ще ви се докаже, че нѣкой вижда? Вижда човѣкътъ, нищо повече. Ще дойде день, когато ясновидството ще се обясни научно. Сега е необходимо да развиете онѣзи органи, чрезъ които се обясняватъ явленията отъ Божествената наука. Съвременната наука нарича вѫтрешното схващане интуиция. Напримѣръ, когато ще ви се случи нѣщо лошо, вие усѣщате едно стѣгане подъ лъжичката. Щомъ стане катастрофата, малка или голѣма, това стѣгане изчезва. Една госпожа, която пѫтувала съ мѫжа си отъ Виена за Берлинъ, разказваше: Щомъ влѣзохме въ трена, мѫжътъ ми стана особено неспокоенъ, никакъ не можа да заспи. Каза ми, че нѣщо го стѣга подъ лъжичката. По едно време, нашиятъ тренъ се сблъска съ единъ вагонъ, откачилъ се отъ другъ тренъ, и стана голѣма суматоха. Куфаритѣ нападаха по главитѣ ни; нѣкои отъ пѫтницитѣ изскочиха навънъ; главитѣ на други се контузиха. Следъ малко пѫтьтъ се разчисти. Тренътъ пое пѫтя си, и стѣгането, което мѫжътъ ми изпитваше, изчезна. Питамъ: Каква връзка сѫществува между едно явление, което предстои да стане, и стѣгането, което човѣкъ усѣща подъ лъжичката? По този въпросъ официалната наука мълчи. Тя е човѣшка наука. Общата наука е Божествена. Сега хората се стремятъ да дойдатъ до Божествената наука, т. е. до новата наука на живота. Тя ще постави живота на научна база. Когато новата наука се приложи, младитѣ, които ще се женятъ, ще бѫдатъ поставени на щателно изслѣдване. Ако нѣматъ достатъчно материалъ за добъръ животъ, ще ги съвѣтватъ да не се женятъ, понеже не си съотвѣтстватъ. Човѣшкиятъ мозъкъ е нагласенъ като една арфа. Тогава, ако мозъкътъ на жената не е нагласенъ въ сѫщата гама, както е нагласенъ мозъкътъ на мѫжа, тѣ може да сѫ добри хора, но като почнатъ да свирятъ, ще се създаде дисхармония — отъ тѣхната музика нищо нѣма да излѣзе. По-точно казано, тѣ нѣма да иматъ допирни точки нито на физическия, нито въ духовния, нито въ Божествения свѣтъ; между тѣхнитѣ мисли чувства и постѫпки ще има пълна дисхармония. На търговски езикъ казано: единиятъ ще взима стока, безъ да плаща. Каква търговия може да става, когато единъ взима безъ да плаща, или когато всички взиматъ, а никой не плаща? Ако при едрия търговецъ идватъ дребни търговци, които взиматъ стока и нищо не плащатъ, колко време ще върви тази търговия?

 

Съвременнитѣ хора казватъ: Безъ лъжа не може. Азъ пъкъ отговарямъ: Безъ истина не може. Лъжата има отношение главно къмъ официалната наука, която азъ наричамъ „специфична наука”. Тя създава нещастия на хората. Истината работи съ общата наука, затова причинява радость на хората. Писанието казва: „Отъ Египетъ повикахъ Сина си.” — Какво правѣше Христосъ въ Египетъ? — Учеше се тамъ. — Какво представя Египетъ? — Школа, която работи едновременно въ тритѣ свѣта — въ физическия, духовния и Божествения. За физическия свѣтъ бѣха опредѣлени специални професори, които ще преподаватъ на земята. Вѫглекопачитѣ бѣха ученици на тѣзи професори. Професоритѣ отъ духовния свѣтъ работятъ на повърхностьта на земята. Най-после, професоритѣ на Божествения сѣятъ работятъ въ въздуха. На земята тѣ минаватъ за авиатори. Едно трѣбва да се знае: Който иска да стане авиаторъ, не трѣбва да пие. Ако нѣкой обичалъ да пие, непремѣнно трѣбва да се откаже отъ пиянството. Ако авиаторътъ е пиянъ, и се качи на аероплана, последниятъ ще се обърне надолу, ще стане катастрофа. Изобщо, авиаторътъ никога не трѣбва да пие.

 

Нѣкои религиозни казватъ, че обичатъ Бога. Въ сравнение съ тѣхъ, авиаторитѣ сѫ по-смѣли. Тия религиозни, при едно изпитание се отказватъ отъ убѣждението си. Авиаторитѣ сѫ смѣли, издържатъ и при най-голѣмитѣ мѫчнотии. Религиозниятъ, който вѣрва въ Бога, като се качи на аеропланъ, гледа по-скоро да слѣзе. После той благодари, че е слѣзълъ вече. Ще кажете, че това не е вѣрно. Преди години отидохъ съ единъ мой познатъ въ Балчикъ. Азъ искахъ да отидемъ пѣшъ, но той настояваше да се качимъ на гемия. Като влѣзохме въ гемията, морето се развълнува много. Яви се толкова голѣма буря, че той се разколеба, да тръгнемъ ли, или не. Тръгнахме, но презъ цѣлото време бурята не утихна. Братътъ, който изобщо е разговорчивъ, изгуби присѫствието на духа и почна да се съмнѣва, дали ще се спасимъ. Като излѣзохме на брѣга, всичко му мина. — Още единъ пѫть — казваше той — на дърво безъ коренъ не се качвамъ. Този човѣкъ, който проповѣдваше упование на Бога, като влѣзе въ гемията, всичко забрави, и Бога, въ Когото вѣрваше, забрави. Питамъ го: Какъ си? — Остави се, закѫсахъ. — Защо е този страхъ у него? — Защото имаше жена и деца. — Ти, казва, си свободенъ. Ако умра азъ, жена ми и децата ми ще останатъ гладни и голи. — Бѫди спокоенъ, мене риби не ме ядатъ. Азъ зная общата наука и спорѣдъ нея казвамъ: Като излѣземъ отъ морето, следъ 20 минути бурята ще престане. Той си извади часовника да гледа и наистина, следъ 20 минути бурята престана. — Знаешъ ли, защо дойде тази буря? — Да изпита твоята вѣра. — Откѫде знаешъ това? — Има единъ законъ, спорѣдъ който провѣрявамъ нѣщата. Това изпитание е за тебе. Често ние уповаваме на извѣстни чувствания, които ни измамватъ. Нѣкога времето е хубаво, а ти чувствашъ въ себе си извѣстна тежесть, като че времето ще се развали. Другъ пѫть времето е облачно, бурно, а ти усѣщашъ нѣкаква лекота. Това е признакъ, че времето ще се поправи. Всѣки отъ васъ може да развие въ себе си това чувство, да стане добъръ метеорологъ, да знае, кога времето ще се подобри, или развали. Всѣки отъ васъ може да познае и своето бѫдеще. Всѣки може да чете въ себе си. Чудно е, да имате такава книга въ себе си и да не можете да я четете! Ако не можете да четете въ вашата книга — по вашата глава, по лицето, по тѣлото, гърдитѣ, краката, рѫцетѣ и гърба си, дѣ е вашето знание? Вие приличатѣ на онѣзи българи, които носятъ Библията съ себе си, но като я отворятъ, не могатъ да четатъ. И вие вѣрвате въ Бога, а като се разболѣете, викатѣ лѣкари да ви правятъ инжекции. Обаче, положението ви се влошава. Ще извикашъ лѣкаря последенъ. Първо ще отворишъ книгата на живота и оттамъ ще четешъ. Ти имашъ въ себе си философъ, който ще ти предскаже, кога ще прекарашъ нѣкаква болесть и при какви условия ще оздравѣешъ. Той ще ти каже, какви лѣкарства да употрѣбишъ.

 

Всичко, което ви говоря, е необходимо за васъ. Казватѣ, че искате да отидетѣ на небето, да намѣрите Христа. Като Го намѣрите, какво ще правитѣ? Първото, което ще ви запита Той е, чели ли сте книгата, която ви е далъ? Ще кажешъ, че си се молилъ на Бога. Това не е достатъчно. И простиятъ, и учениятъ се молятъ. Важно е, като се молитѣ, какво сте направили. Първо ще четешъ и после ще се молишъ; първо ще ядешъ, после ще работишъ. Молитвата е силна, когато си челъ въ Божествената книга. Като четешъ, после ще кажешъ: Господи, дай ми сила и свѣтлина да разбера, какъ да приложа Божественото учение въ живота. Вие мислитѣ, че като отидетѣ на онзи свѣтъ. тамъ ще бѫдатъ снизходителни къмъ васъ. Не е така. Вие приличатѣ на онази 80 годишна баба, която сънувала една вечерь, че отишла на небето. Следъ това тя слушала една моя бесѣда и ми каза: Синко, всичко, което говоришъ, е вѣрно. Ето какъвъ сънь сънувахъ. Виждамъ се, че съмъ на небето, между 24 старци, облечѣни съ бѣли дрехи. Тѣ сѣдятъ предъ една голѣма маса и пишатъ нѣщо. Като ме видѣха, единъ отъ тѣхъ ме запита: Бабо, защо си дошла тукъ? — Дойдохъ да ви видя и да си почина малко отъ трудния животъ на земята.

 

— Знаешъ ли да четешъ? — Не зная. — Щомъ не знаешъ, ще носишъ вода. — Е, синко, азъ гледахъ да се освободя отъ носене на вода на земята, но и тукъ ме чака сѫщото. — Така е. Който не знае да чете, вода ще носи. Всички страдания и мѫчнотии въ живота ви се дължатъ на това, че не знаетѣ да чететѣ. Много нѣща сте чели, но отъ това, което хората сѫ писали. Вие още не сте чели това, което Богъ е написалъ въ васъ. И, ако питатѣ, какъ трѣбва да се живѣе, ще ви кажа, че истинскиятъ животъ е Божествениятъ. Кое е по-добре: да ти наготви единъ готвачъ, безъ разбиране за истинската храна, и отъ неговото ядене да повръщашъ, или да ядешъ ядене отъ готвачъ, който разбира смисъла на храненето? Коя книга е по-хубава: която ще обърка ума ти, или книга, която ще внесе свѣтлина въ съзнанието ти?

 

Разглеждайтѣ религията като наука. Хората сѫ създали различни религии, но тѣ сѫ тълкувания. Има една обща религия, която свързва всички въ едно. Който влѣзе въ тази религия, става ученъ. Азъ говоря за онова положение, къмъ което ние се стремимъ — да станемъ съвършени. Христосъ казва: "Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни." Не се обезсърдчавайтѣ, че не сте съвършени.

 

— Трѣбва да отидемъ въ свѣта да се учимъ. Колко пѫти досега човѣкъ е дохождалъ на земята! Мислетѣ върху тази идея.

 

— Какъ е възможно да сме дохождали много пѫти на земята? — Да се задава такъвъ въпросъ, не е логично. Ако ученикътъ отидѣ само единъ день на училище, може ли той да стане професоръ? Най-малко му трѣбватъ 16 години учене, по 365 дена, за да стане ученъ. Това сѫ нѣколко хиляди дни. Чудно нѣщо, какъ съвременнитѣ хора могатъ да вѣрватъ, че само въ единъ день човѣкъ може да придобие толкова качества! За случая ще си послужа съ турската пословица: "И да видишъ, не вѣрвай!" Ако приемемъ, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, значи, той е сѫществувалъ и по-рано. Той се е училъ горе, на небето. Щомъ се казва въ Писанието, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие, това подразбира, че първо той се е училъ при ангелитѣ. После, Богъ го поставилъ въ райската градина. Най-после, той живѣлъ между хората. Значи, той е миналъ презъ три фази на живота. Той излѣзълъ отъ Божественото, т.е. отъ висшето като духъ, обиколилъ вселената, следъ което слѣзълъ на земята. Това е инволюционниятъ пѫть. Сега, по пѫтя на еволюцията, той започва по обратенъ пѫть, отъ земята ще се качва въ висшитѣ свѣтове, докато пакъ се върне при Бога. Така, той ще има опитностьта на всички слънчеви системи. Такъвъ човѣкъ може ли да се заблуждава? Каквото му кажетѣ, той всичко знае. Ще ви каже: Азъ бѣхъ и на Слънцето, и на Сириусъ, и на Вега, и на сѣверния полюсъ. Какво ще кажетѣ за този човѣкъ, който е билъ навсѣкѫде? — Това сѫ далечни работи. — Да, далечни сѫ, но красиви. Далечни сѫ за невежитѣ, безвѣрницитѣ, но близки за онѣзи, които знаятъ. Вижтѣ астронома, какво спокойствие изпитва, когато наблюдава звѣздитѣ!

 

Изучавайте лицето си, както и черепа, рѫцетѣ, да дойдете до истинското знание. Оглеждайте се въ огледалото най-малко три пѫти на день, да виждате най-малкитѣ промѣни, които ставатъ у васъ. Приятно е на човѣка да се оглежда. Нѣкой се усмихва, другъ става сериозенъ. Всѣки иска да познае себе си. Добре е човѣкъ да наблюдава всѣка промѣна на лицето, въ очитѣ, вѣждитѣ, устата си. Красиво и интересно е човѣшкото лице. Нѣма по-красивъ обектъ отъ него. Колкото повече изучавашъ лицето си, толкова по-красиво става то. Сѫщото може да се каже и за красивитѣ планински мѣстности. Колкото повече хора ги посѣщаватъ, толкова по-голѣма красота откриватъ въ тѣхъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да виждашъ любовьта, изразена на човѣшкото лице. Виждали ли сте любовьта? Азъ съмъ я виждалъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да виждашъ мѫдростьта, изразена на човѣшкото лице. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да виждашъ истината, изразена на човѣшкото лице.

 

Казвамъ: Засега ние сме изоставили Божествената книга, отъ която всичко може да се учи. Следъ това сѣдимъ и вѣрваме въ нѣща много неопредѣлени: че единъ день ще умремъ, ще ни заровятъ въ земята и ще отидемъ при ангелитѣ. Какво знаете за ангелитѣ? Преди всичко, трѣбва да сте ги познали на земята, а после на небето. Нѣкои ангели слизатъ на земята и пакъ се връщатъ на небето. Тѣ сѫ пощальони; носятъ писма отъ небето за земята. Кой отъ васъ би повѣрвалъ въ това? Азъ не искамъ да вѣрвате. Считайте ги като приказки отъ „1001 нощь.” Когато срѣщнете единъ човѣкъ, вие се радвате. Коя е причината за това? Сѣдите въ затвора, отникѫде не иде свѣтлина. Нѣкой отваря една малка дупчица, откѫдето блѣсне единъ лѫчъ. Вие веднага се зарадвате — свѣтлина прониква въ затвора. Отивате до дупчицата и наблюдавате. Предъ васъ се открива новъ свѣтъ. Въ този свѣтъ има нѣщо красиво. Всѣки човѣкъ представя единъ красивъ, великъ свѣтъ. Сега азъ говоря за умнитѣ хора, а не за глупавитѣ. Като срѣщнешъ глупавия, той казва: Знаешъ ли, кой съмъ? — Ти си човѣкъ, който изучавашъ специфичната наука. Азъ говоря за общата, Божествената наука. Тя трѣбва да се изучава! Затова, като ставате сутринь, погледнете рѫката си, да видите, какво ще научите. Рѫката на нѣкого е мекушава, на другъ — твърда. Защо е така? Естеството имъ е такова. То си има своитѣ причини. Който е подъ влияние на мѣсечината, има мека рѫка. Той си въобразява, че има на разположение кѫщи, ниви, слуги, които му прислужватъ. Той не обича да работи. Предпочита другитѣ да работятъ за него. Човѣкъ съ груба, твърда рѫка е егоистъ. Каквото направи, постоянно го спомѣнава. Изкуство е да правишъ рѫката си и мека, и твърда, спорѣдъ случая. Рѫката не трѣбва да бѫде нито много мека, нито много твърда — зависи отъ случая. Когато трѣбва да измѫкнешъ нѣкого отъ кръчмата, рѫката ти трѣбва да бѫде твърда, да го разтърсишъ и да му кажешъ: Това мѣсто не е за тебе. Хайде да се върнешъ вкѫщи, т. е. да отидешъ на училище, да помнишъ, кога си билъ въ кръчмата. Любовьта се предава чрезъ мекота, а знанието и мѫдростьта — чрезъ твърдость. Обаче, има извѣстно съчетание между любовьта и чувствата, както и между знанието и мисъльта. Отъ рѫкуването ви зависи, дали ще ви приематъ на работа, или не.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Единъ богатъ американецъ — банкеръ, далъ обявление въ вѣстницитѣ, че търси секретарь или секретарка за кантората си. Още на другия день, въ кантората се явилъ младъ момъкъ, свършилъ два факултета. Като се рѫкувалъ съ банкера, той му стисналъ силно рѫката. Банкерътъ го погледналъ и му казалъ: Ще ви имамъ предвидъ. Следъ малко, въ кантората влѣзла млада мома, която се поклонила и рѫкувала съ банкера. Той веднага казалъ: Приемамъ ви! за моя секретарка. Ще кажете, че банкерътъ харесалъ момата, затова я назначилъ. Не е въпросътъ въ външното харесване, но въ рѫкуването. Тя носѣла въ себе си мекотата и любовьта. Банкерътъ билъ много доволенъ отъ работата на момата и следъ време се оженилъ за нея. Тя му родила четири деца, отъ които той билъ сѫщо много доволенъ. Винаги си казвалъ: Благословенъ онзи моментъ, въ който срѣщнахъ тази жена! Тя ме направи щастливъ. Рѫката на момата направи банкера щастливъ. Питамъ: Ако и вие не можете да се рѫкувате, както трѣбва, защо ви е дадена рѫката?

 

„Отъ Египетъ повикахъ Сина си.” Ако и вие не можете да повикате сина си отъ Египетъ, да ви донесе истинското знание, защо ви е той? Христосъ дойде отъ Египетъ, за да учи евреитѣ, какъ да живѣятъ. Понеже тѣ вѣрваха въ Мойсѣя и въ своитѣ кабалисти, подобни на нашитѣ учени, тѣ казаха: Тази наука не е за насъ. Тя ще развали свѣта. Тогава започнаха да преслѣдватъ Христа, като приложиха къмъ Него римскитѣ закони. Ако между сегашнитѣ хора се яви нѣкой като Христа, и съ него ще постѫпятъ по сѫщия начинъ, както евреитѣ постѫпиха. Дойде ли нѣкое ново учение, ще кажатъ, че то не е съгласно съ тѣхното вѣрую. Споредъ мене, всѣко вѣрую, всѣко учение трѣбва да се съгласува съ Божиитѣ закони. За да съгласувашъ извѣстно учение съ своитѣ вѣрвания, трѣбва да отидешъ при източника на нѣщата и съ него да го съгласувашъ. Не е важно, какво учи сегашната църква. Важно е, какво е училъ Христосъ. Христосъ проповѣдвалъ две нѣща: Да тѣ обича Богъ, и ти да Го обичашъ. Да тѣ обичатъ ангелитѣ, и ти да ги обичашъ. Да тѣ обичатъ хората, и ти да ги обичашъ. Да тѣ познава Богъ, и ти да Го познавашъ. Да тѣ познаватъ ангелитѣ, и ти да ги познавашъ. Това е учението на Христа, което Той развилъ научно.

 

И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да се върне отъ Египетъ. Знание е нужно на всички. Не говоря за специфичното знание, което сега се прилага, но за общото. Божественото знание, т. е. да се вслушва човѣкъ въ тихия гласъ на душата си. Има едно висше начало въ човѣка — него трѣбва да слуша той. Това начало наричаме „висшето азъ”, „Господъ въ човѣка”, „Божествениятъ гласъ”. Богъ живѣе въ всѣки човѣкъ, който Го нарича „моятъ Богъ”. Човѣкъ е свързанъ съ Единния, Великия, Безграничния. Въ Него се крие истинската, положителната наука, необходима за всички живи сѫщества. Безъ това знание, Любовьта не може да дойде въ човѣка. Безъ това знание, и Мѫдростьта не може да дойде. Ето защо, време е човѣкъ да изучава себе си. Като познае себе си, човѣкъ е въ сила да махне отъ пѫтя си всички мѫчнотии и страдания. Ако единъ човѣкъ не може да махне мѫчнотиитѣ и страданията си, нека се събератъ двама, трима, десеть, сто души. Множеството ще се справи съ мѫчнотиитѣ на всички.

 

Въ Америка има едно общество за взаимопомощь. То брои повече отъ сто хиляди души. Ако единъ отъ членоветѣ на това общество заболѣе, той изпраща писмо до централата на това общество. Тѣ веднага се събиратъ и започватъ да се молятъ за него. Другъ членъ закѫса нѣщо въ службата си. И той пише писмо до централата. Пакъ се събиратъ на обща молитва. Мома или момъкъ иска да се жени, но срѣща мѫчнотия; пише на съмишленицитѣ си, и тѣ имъ помагатъ. Жена иска да има детенце, но страда нѣщо. Тя пише на близкитѣ си, и тѣ веднага отправятъ молитвата си къмъ Бога. На сто отъ тѣхнитѣ молитви 75 % иматъ резултатъ. Общата молитва е пѫтьтъ, по който хората успѣватъ въ живота си. Въ американскитѣ вѣстници постоянно срѣщате благодарность отъ тѣзи, които сѫ получили помощь. Просительтъ изпраща въ писмото си само единъ доларъ. Той дава голѣми резултати. Не е въпросъ въ количеството на паритѣ. Важно е да вложишъ нѣщо.

 

Сега ще направя малка почивка въ мисъльта. Ще взема друга посока. Казвамъ: Напуснете старитѣ си вѣрвания и разбирания. Дръжте се за онова знание, което е вложено въ васъ. То представя велика, мощна сила. И тогава, ако много хора участватъ съ своята колективна мисъль или съ своето колективно знание, тѣ сѫ непобѣдими. Хиляди и милиарди капки, събрани на едно мѣсто, образуватъ голѣмъ порой или изворъ, който върши чудеса. Дето мине, той полива и оросява цвѣтя, градини, полета. Хиляди и милиарди капки, събрани на едно мѣсто, движатъ машини, локомотиви. Хиляди човѣшки мисли и чувства, събрани на едно мѣсто, представятъ мощна, непобѣдима сила. Впрегнете мисъльта си въ обща, благотворна работа, да опитате нейната мощна сила. Първо, религиознитѣ и духовни хора трѣбва да приложатъ не само молитвата, но и мисъльта си въ обща, творческа работа. Казано е въ Писанието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.” Съ други думи казано: Приложи Божия законъ, и ще бѫдешъ спасенъ ти, дома ти и цѣлото човѣчество. Безъ знание не може да се угоди на Бога. Вѣрата се нуждае отъ знание. Значи, ще угодишъ на Бога, като имашъ вѣра и знание. Не отдѣляйте знанието отъ вѣрата. Знание безъ вѣра не е истинско знание. И вѣра безъ знание не е истинска вѣра. — Въ какво да вѣрвамъ? — Ще вѣрвашъ въ силата на малкото, както вѣрвашъ въ голѣмото. Казано е: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ голѣмото.” Вѣрвай на онзи, който никога не тѣ е лъгалъ. И въ най-малкото той е билъ вѣренъ. Има хора, които никога не лъжатъ. Има и такива, които всѣкога лъжатъ. — Защо? — Нѣматъ устойчивость въ себе си. Страхътъ взима надмощие у тѣхъ. Тѣ лъжатъ, понеже центърътъ на съвѣстьта у тѣхъ не е развитъ. Тѣ сѫ користолюбиви, тщеславни хора. Ако се освободятъ отъ тѣзи слабости, тѣ преставатъ да лъжатъ. Лицето на онзи, който лъже, има особенъ строежъ, особенъ изразъ. Погледътъ му е насоченъ надолу, къмъ земята. Който говори истината, гледа нагоре. Погледътъ му е чистъ, ясенъ.

 

Единъ день влизамъ въ едно религиозно общество и виждамъ въ една стая, двама души се разговарятъ: единиятъ минава за ученъ окултистъ, а другиятъ — за добъръ медиумъ. Като влѣзохъ въ стаята, медиумътъ ме погледна съ едното си око, съ което искаше да ми каже: Рѣшилъ съмъ да поизлъжа малко този ученъ. Медиумътъ бѣше жена. Тя започна да разказва, че имало една икона, заровена въ земята, която била много интересна. — Колко време е била заровена? — Нѣколко вѣка. — Тукъ ли е иконата? — Тука е. Донасятъ иконата и виждамъ, че тя е нова, рисувана едва преди две-три години и е била плитко заровена въ земята, най-много на три-четири метра. Казвамъ: Това е религиозна лъжа, която не може да мине предъ мене. Съ такива лъжи човѣкъ може самъ да си напакости. Освободете се отъ лъжата и приемете истината. Не преувеличавайте нѣщата. Ако съ Бога не можете да се справите, безъ Него — на никѫде не можете да излѣзете. Религиознитѣ обичатъ да преувеличаватъ нѣщата. Тѣ нѣматъ точна мѣрка, точенъ пергелъ, съ който да ги измѣрватъ. Питатъ нѣкого: Колко голѣмо е това нѣщо? — Много голѣмо. — Колко голѣмо е всѫщностъ? — Не зная точно. — Измѣрвай нѣщата точно, да знаешъ истинската имъ голѣмина. Ако преувеличавашъ, самъ ще си създадешъ неприятности. Не бързайте да се произнасяте за нѣщата. За всѣко нѣщо трѣбва да имате точно опредѣлена мѣрка. Провѣрявайте всичко, та като говорите, да ви вѣрватъ. Казвашъ, че си видѣлъ нѣщо. — Какво видя? — Единъ ангелъ. — То може да е субективно виждане. — Азъ вѣрвамъ въ субективнитѣ нѣща. Тѣ сѫ за разумнитѣ хора. Ето, овчаритѣ видѣха звѣздата при раждането на Христа, но други не я видѣха. Само мѫдрецитѣ, които очакваха идването на Христа цѣли три хиляди години, видѣха тази звѣзда. Иродъ не видя звѣздата. Ако бѣше я видѣлъ, по нея щѣше да намѣри Христа. Ако кажете на нѣкой религиозенъ, че малцина сѫ видѣли тази звѣзда, ще ви нарѣкатъ еретикъ. Тѣ ще ви кажатъ: Какъ се осмѣлявате да говоритѣ така? Споредъ тѣхъ, всички хора по това време сѫ видѣли звѣздата. Споредъ мене, реално е само това, което ти виждашъ. Това, което всички виждатъ, не е реално. Мнозина виждатъ нѣщо едновременно, обаче, всѣки го вижда по своему. Кой е истинскиятъ видъ на това нѣщо? Единъ го преувеличилъ малко, другъ — повече, трети — още повече. Не че хората съзнателно преувеличаватъ, но става една рефлѣксия, едно отражение, което измѣня явленията. Човѣкъ преувеличава, безъ да иска. Това е свойство на ума. Ако не искате да преувеличавате, турете всѣко нѣщо на неговото мѣсто. Това значи: Повдигнете се високо и оттамъ разглеждайте нѣщата.

 

И тъй, когато говоритѣ истината, трѣбва да туряте всѣко нѣщо на неговото мѣсто. Всичко, което Богъ е казалъ, е истинно; всичко, което човѣкъ е казалъ, е преувеличено. Божиитѣ думи турете на пръвъ планъ, а човѣшкитѣ — настрана. Това, което изтича отъ вашия умъ, сърдце и воля съдържа истината въ себе си. Отъ него човѣкъ разбира миналото и сегашното си състояние, а така сѫщо и своето бѫдеще. Ако не можете да разберете миналото, настоящето и бѫдещето си, и при ангелитѣ да отидете, нищо нѣма да научите. Подъ „ангели” разбирамъ най-разумнитѣ и добри сѫщества въ свѣта. Ако отидете при тѣхъ, съ какво ще ги занимавате? Ако тѣ ви говорятъ, а вие не ги слушате, по-добре не отивайте при тѣхъ. Ще имъ разправяте за мѫчнотиитѣ си, но и тѣ нѣма да ви слушатъ.

 

Вие се нуждаете отъ нова наука. Всѣки трѣбва да учи. Простиятъ казва, че ученитѣ хора развалили свѣта. Не е така. Споредъ мене, невежитѣ на общата наука и ученитѣ на специфичната наука развалятъ свѣта. Ученитѣ, които се занимаватъ съ задушливитѣ газове, развалятъ свѣта. Дотукъ е стигнала науката. Ако сега се отвори война и приложатъ задушливитѣ газове, цѣлиятъ свѣтъ ще изчезне. При такава война ще пострадатъ не само тия, които сѫ на фронта, но и тѣзи въ тила, както и мирното население. Защо ни е такава наука, която ще унищожи живота? Това не е наука. Истински ученъ е онзи, който може да възкресява мъртвитѣ. Той ще отидѣ при гроба на умрѣлия и ще му каже: Излѣзъ вънъ! После ще го пита, какъ и защо е влѣзълъ въ гроба.

 

Казвамъ: Този день, когато приложатъ задушливитѣ газове, ще дойдатъ хора отъ Свѣтлото Братство и ще донесатъ новата наука. Тогава ще стане това, което нѣкога е казано: „Който чуе гласа Му, ще възкръсне.” Тогава азъ ще ви запитамъ: На коя наука искате да служите — на егоизма, или на възкресението?

 

Желая на всички да бѫдете хора на възкресението!

 

4. Беседа отъ Учителя, държана на 21 септември, 1930 г. София — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×