1930_10_05 Иде Исусъ

[Ани]

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

  Иде Исусъ

 

„Като чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ.” (Йоана 12:12)

 

Ще взема само двe думи отъ прочетения стихъ: „Иде Исусъ.” Всички нѣща идатъ. Глаголътъ „иде” показва, че идатъ извѣстни сили, извѣстни движения, извѣстни мисли, извѣстенъ животъ – нѣщо разумно иде. Това, което иде на земята, има своитѣ положителни и отрицателни страни. Иде богатството, но иде и сиромашията; иде животътъ, но иде и смъртьта; иде здравето, но иде и болѣстьта; иде любовьта, но иде и омразата; иде истината, но иде и лъжата. Това сѫ контрасти. Това сѫ разбиранията на хората. Споредъ съвременната култура, човѣшката философия е поставена на несигурна основа. Въ този смисълъ, азъ не зная, доколко тя може да се нарече философия. Подъ „философия”, ние разбираме онази наука, която дава истинско направление на човѣшкия животъ. И то, не само специфично направление, но въ всички посоки. Тя носи животъ. Сегашната философия е гимнастика на ума. Това сѫ редъ теории, хипотези, догадки, заключения, опровѣржения, поставѣне на една теория срѣщу друга, една система срѣщу друга. Всички хора си служатъ съ философия. Нѣкога и религията се кичи съ тази философия. И тя иска да ни докаже, че има единъ Господъ въ свѣта. Каква нужда има да се доказва това, което сѫществува? Каква нужда има да ми доказватъ това, което азъ виждамъ? Щомъ ми се доказва нѣщо логически, това показва, че нѣщо ми липсва. Но все-таки, трѣбва да докажешъ на слѣпия, че има слънце. На глупавия трѣбва да се доказва, че свѣтътъ е разумно създаденъ. На слабия трѣбва да се доказва, че има нѣкаква сила въ свѣта. На сиромаха трѣбва да се доказва, че има богатство въ свѣта. На болния трѣбва да се доказва, че сѫществува здраве. Това сѫ все доказателства. Ние взимаме единъ фактъ отъ живота на човѣка и казваме, че той се обезвѣрилъ. Да не говоримъ за вѣрата. Само гениалнитѣ хора иматъ вѣра. Талантливитѣ хора иматъ вѣрвания, а обикновенитѣ хора иматъ суевѣрия. Така азъ дѣля хората. Споредъ мене, вѣрата е законъ, който опредѣля степеньта на знанието. Колкото повече се усилва вѣрата, толкова повече се увеличава знанието. И обратно: щомъ се увеличава знанието, и вѣрата се усилва. Между вѣрата и знанието има извѣстно съотношение. Ако вѣрата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вѣра. Това е вѣрване. Когато вѣрата се усилва, а човѣкъ, вмѣсто да придобие знание, губи и това, което има, туй е суевѣрие.

 

И тъй, вѣрата, като вѫтрѣшенъ подтикъ на ума, води човѣка въ областьта на знанието. Каква е тази область, той не знае, но има извѣстна връзка между човѣшкия умъ и Разумностьта. Азъ наричамъ тази Разумность „Богъ”, не въ физически смисълъ, но въ дълбокъ духовенъ смисълъ. Само слабиятъ се домогва до външната, физическата страна на Бога. Той казва, че има Богъ. Силниятъ, обаче, казва: Азъ съмъ самъ Богъ. Другъ Богъ, освѣнъ мене, не сѫществува. Питамъ: Ако силниятъ постѫпва несправедливо къмъ слабия, Богъ ли е той? Никакъвъ Богъ не е, той е глупавъ човѣкъ. Подъ „Богъ” разбирамъ висшето, разумното начало въ човѣка, което го отличава отъ другитѣ сѫщества. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране на живота, както сега се развива, а не както преди хиляди години; нито, както се е развивалъ у млѣкопитаещитѣ, птицитѣ, рибитѣ; нито както се е развивалъ у растенията. Може би, животътъ въ тази далечна епоха, да е билъ отличенъ и за животнитѣ, и за растенията, но ако и хората слѣдватъ този пѫть, той не имъ отговаря.

 

Мнозина се спиратъ на въпроса, трѣбва ли да се яде. Яденето е чисто животинско дѣйствие. Онова, което задоволява човѣка, не е яденето. Че трѣбва да живѣешъ, за да ядешъ, това е човѣшка мисъль. Човѣкъ трѣбва да знае, защо е нужно да яде. Въ яденето има два момента: усѣщането, че си гладенъ, и усѣщането, че си задоволилъ глада си. Като е гладенъ, човѣкъ трѣбва да знае, какво е гладътъ. И като се нахрани, той усѣща вѫтрѣшно доволство. Тогава той знае, какво е доволството.

 

Често се говори за богатството и сиромашията. Естествени процеси ли сѫ тѣ? Богатството и сиромашията сѫществуватъ и въ природата. Гладенъ си, това е сиромашия; ситъ си, това е богатство. Гладътъ подразбира стремежъ въ човѣка да се нахрани, задоволи или да стане богатъ. – Колко време продължава това богатство?– Четири-петь часа. Следъ това той отново започва да търси нѣщо, да задоволи глада си, да стане богатъ. – Дотегна ми сиромашията. – Въ това е красотата на живота. Ти си бодъръ, енергиченъ, докато си гладенъ. Щомъ се нахранишъ, ти ставашъ доволенъ, насищашъ се и заспивашъ. И животнитѣ, като се нахранятъ, обръщатъ главата си на една, на друга страна и заспиватъ. Като се събудятъ, усѣщатъ гладъ и пакъ започватъ да търсятъ храна. Само богатитѣ и сититѣ хора могатъ на всѣко време да спятъ. За да не се атрофира умътъ имъ, природата е създала глада, който ги заставя да работятъ. Гладътъ изправя единъ голѣмъ недостатъкъ у хората – освобождава ги отъ мързела. Ако гладътъ не сѫществуваше, не зная, какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ. Сега всички искатъ да бѫдатъ богати. Това е невъзможно. Богатството е временно състояние за човѣка – да си почине. Следъ това той трѣбва да работи. Значи, чрезъ сиромашията човѣкъ се изправя. Най-мощното, най-силното въ свѣта е сиромашията. Силни хора сѫ онѣзи, които могатъ да издържатъ сиромашията. Забележете, сиромаситѣ сѫ крайно издържливи. Тѣ иматъ здрави мускули. Богатитѣ сѫ кашкави, тѣ сѫ деликатни и неиздържливи. Никѫде не е казано, че богатитѣ ще наслѣдятъ Царството Божие. Напротивъ, за сиромаситѣ е казано това. Туй се отнася за онѣзи сиромаси, които могатъ да станатъ богати, както и за онѣзи богати, които могатъ да станатъ сиромаси. Ако, при сиромашията, не можешъ да станешъ богатъ, ти не си сиромахъ; и ако, като богатъ, не можешъ да станешъ сиромахъ, ти не си богатъ. Ако не можешъ да смѣняшъ състоянията си, ти не си истински сиромахъ, нито истински богатъ. Сиромахътъ се оплаква: Дотегна ми вече сиромашията! Истинскитѣ нещастия, които прекарваме, идатъ не отъ сиромашията, а отъ богатството. А всички наши прегрѣшения ние изправяме чрезъ сиромашията. Като дойде сиромашията при тебе, ти казвашъ: Едно време бѣхъ жестокъ, но не трѣбва да бѫда такъвъ. Сега си станалъ по-мекъ, по-деликатенъ, по-внимателенъ. Работишъ да изправишъ живота си и да се примиришъ съ бѣднитѣ. Като богатъ, ти затваряшъ касата си, затваряшъ и сърдцето си. Държишъ се важно предъ другитѣ и искашъ да покажешъ, че не си като тѣхъ. По какво се различаватъ двама братя, единиятъ отъ които е богатъ, а другиятъ – сиромахъ?

 

Богатството на човѣка е въ неговата кръвь. Ако кръвьта му е венозна и въ нея има млѣчна киселина, той не е богатъ. И мисъльта му сѫщо не е силна. Необходимо е да имашъ мощна мисъль. Ако мислишъ, че като откачишъ оттукъ-оттамъ, ще осигуришъ живота си, ти се лъжешъ. Бихъ желалъ да видя поне единъ човѣкъ, който е осигурилъ живота си. Досега не съмъ срѣщалъ такъвъ човѣкъ. Желанието на човѣка, да се осигури, е крива философия, която го води въ кривъ пѫть. Казвате: Да бѫдемъ богати! – Съ какво? – Съ мощна мисъль. – Да бѫдемъ богати! – Съ какво? – Съ добродѣтели. Да бѫдемъ богати съ сила, съ добро, съ знание. Като приемемъ знанието, да не го задържаме за себе си, защото природата не обича користолюбието. Природата изкоренява користолюбието, както постѫпва съ растенията. Въ това отношение, и човѣкъ е растение, което се движи. Той е двойно растение. То съдържа двe страни – една животинска и една човѣшка. Ако разгледаме симпатичната нервна система, ще видимъ, че коренитѣ й сѫ въ стомаха, дето има жлѣзи, наречени стомашенъ мозъкъ, чиито клоне отиватъ въ главния мозъкъ, и оттамъ изпращатъ енергиитѣ си надолу. Различаваме два вида плодове: плодове на човѣшкото естество и плодове на животинското естество, на единъ миналъ животъ, който се преповтаря. Плодоветѣ на този животъ сѫ горчиви. Ако симпатичната нервна система не се управляваше отъ главния мозъкъ, човѣкъ би изпадналъ въ животинско състояние, подъ закона на инстинкта за самозапазване. Питамъ: Спасиха ли живота си онѣзи допотопни животни, които бѣха толкова силни? Де сѫ грамаднитѣ мамоти? Отъ голѣмитѣ животни засега е останалъ само слонътъ, който предъ тѣхъ е като едно теле. Единъ день и той ще изчезне.

 

Смисълътъ на живота не е въ натрупването, въ настояването. Да надебелеешъ, да натрупашъ мазнини, това не осмисля твоя животъ. Съвременнитѣ хора считатъ здравъ човѣкъ дебелия, пълния. Ако вратътъ, рѫцетѣ и краката му надебеляватъ, казватъ за него, че е здравъ. Като видятъ дебелъ човѣкъ, всички го облажаватъ. Не, тъкмо тогава го дебнатъ опасности и изненади. Казватъ, че нѣкой ималъ благоутробие, че кръстътъ му билъ широкъ. Споредъ мене, здравъ човѣкъ е онзи, на когото кръстътъ може лесно да се обхване. Когато човѣкъ развие благоутробието си, природата е изпратила червени листове до него. Скоро ще дойде сѫдебниятъ приставъ да събира данъцитѣ. Това сѫ болѣститѣ, които ще го сполетятъ. Който не разбира, какви опасности го очакватъ, казва: Дебеличъкъ е вратътъ ми. Запитали вълка: Защо ти е дебелъ вратътъ? – Защото самъ си върша работата. Всѫщностъ, дебелиятъ вратъ, именно, не върши работа. Какво е направилъ вълкътъ съ дебелия си вратъ отъ хиляди години досега? Какво сѫ направили досега българитѣ съ дебелитѣ си вратове? Дебелиятъ вратъ не мисли. Важна е силната, разумна мисъль, която не е въ човѣка съ дебелия вратъ. Като видите дългата муцуна на вълка и увисналата му опашка, веднага ще почувствувате тѫгата, която той носи въ себе си. Той си мисли: Много овце изядохъ, много грѣхове направихъ. Какъ ще ги изплатя? Вълкътъ се привързва повече отъ кучето, но ако се възпита. Всички хора иматъ лошо мнѣние за вълка. Той обича овцетѣ, прави любовни срѣщи съ тѣхъ, но понеже овчарьтъ не го обича, веднага започва да го гони. Ако овчарьтъ е добъръ, вълкътъ никога не напада стадото му. Нѣкой овчарь казва: Отъ 30 години вече паса овце, но нито една овца не е пострадала отъ вълкъ. – Защо? – Защото води чистъ животъ. Ако овчарьтъ води нечистъ животъ, вълкътъ всѣкога ще напада овцетѣ му.

 

„Иде Исусъ.” Подъ „Исусъ" азъ разбирамъ възвишеното, благородното въ човѣка, а не историческия Исусъ. Какво донесе историческиятъ Исусъ на хората? Ще кажете, че не почитамъ Исуса. Азъ пъкъ питамъ свещеницитѣ и духовенството, които почитатъ Исуса Христа, какъ Го проповѣдватъ? Какъ Го представятъ тѣ на хората? Имаше ли Христосъ корона на главата, като съвременнитѣ владици? Носеше ли мантия като тѣхъ? И ученицитѣ на Христа се обличаха скромно, като Него. А съвременнитѣ служители на църквата носятъ корона на главата си и жезълъ въ рѫка. Азъ не ги сѫдя, но изнасямъ фактитѣ, както сѫ въ дѣйствителность. Каква връзка сѫществува между Христа и Неговитѣ послѣдователи? Днесь какъ Го препорѫчватъ тѣ? Всѫщностъ, патерицитѣ, коронитѣ ще дойдатъ следъ спасението на свѣта. Когато любовьта дойде въ свѣта, тогава духовенството може да си служи и съ десеть патерици. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но казвамъ, че тѣ ще бѫдатъ необходими, когато хората се спасятъ. Защо е патерица на болния, когато лежи въ леглото? Като стане отъ леглото, въпросътъ е другъ. Тогава той ще се нуждае отъ патерица.

 

Като ме слушатъ да говоря така, казватъ, че се обявявамъ противъ народната църква. – Коя църква е народна? – Която може да спаси единъ народъ. Свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, държавницитѣ въ България, които искатъ да спасятъ всички вѣрващи, защо сѫ създали толкова затвори въ България? Днесь въ страната ни има дванадесетъ голѣми затвора. По волята Божия ли става това? – Това става по човѣшка воля. Въ Англия, въ Америка има много затвори. По волята на Бога ли сѫществуватъ тѣ? – Не, и тѣ сѫ по волята на хората. Казано е: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшнитѣ.” Той казва: „Азъ създадохъ хората да живѣятъ братски, разумно.” Вие затварятѣ единъ човѣкъ, осѫждате го на смърть – обѣсвате го или го убивате, а нѣкога го осѫждате на доживотенъ затворъ. Ако това наказание е заслужено, то има смисълъ; ако не е заслужено, какъ ще се оправдавате? Каква бѣше вината на хилядитѣ хора, които Неронъ осѫди на смърть, по законитѣ на Римската империя? И това си има своитѣ дълбоки причини. Неронъ постѫпваше съобразно римскитѣ закони. Той казваше за християнитѣ, че тѣ първи нарушавали законитѣ.

 

Питамъ: По какво се отличаватъ сегашнитѣ хора отъ тѣзи на далечното минало? Сегашнитѣ хора играятъ роля на свободни. Тѣ си мислятъ, че могатъ да правятъ, каквото си искатъ. Не е така. Въ природата сѫществува законъ, който не оставя и най-малкия престѫпникъ да не получи заслужено своето наказание. И съвременнитѣ държави сѫ въ постоянна борба помежду си, както Англия и Германия. Преди войната даже, между тѣзи държави сѫществуваше вѫтрѣшна икономическа борба. Англичанитѣ, като не разбираха вѫтрешния великъ, мощенъ законъ, казваха: По какъвто и да е начинъ, Германия трѣбва да се спре въ индустриално и търговско отношение. Това значи, да се постави на пѫтя й бентъ. Правилно ли е това? Като поставиха този бентъ, англичанитѣ, именно, станаха причина да се отвори войната презъ 1914 година. Наистина, Германия спре развитието си. Като се обяви война на Германия, положението на другитѣ държави стана ли по-добро? Въ Америка повече отъ 6,000,000 хора бѣха безъ работа. Въ Англия повече отъ 3,000,000 хора сѫщо останаха безъ работа. Навсѣкѫде настана голѣма криза. Тѣхната дѣйность се пренесе въ Русия. Значи, положението стана по-лошо. Дойдоха болшевицитѣ, които се заеха да обработятъ повече земя, за да се изкара много жито. Това стана причина за голѣмата криза, която доказа, че борбата бѣше неразумна. Хората се раздѣлиха на двe. Капиталиститѣ бѣха на страната на богатитѣ, а социалиститѣ – на страната на бѣднитѣ. И еднитѣ, и другитѣ не разбиратъ закона. Какво ще придобиятъ народитѣ ако печелятъ по този начинъ? Докато вървятъ въ този пѫть, никой нѣма да спечели. Въ природата не сѫществува никакъвъ излишъкъ. Има ли нѣщо ненормално въ сѫществуването на Съвѣтска Русия? – Не, въ сѫществуването й нѣма никаква анормалность, понеже тя се явява като естествено послѣдствие на анормалния животъ. Докато народитѣ искаха да се спасятъ отъ болшевизма, тѣ попаднаха на него. И сега, англичанитѣ се мѫчатъ да се освободятъ отъ влиянието на Русия и казватъ: Да туримъ по-свободно управление, но въ това „свободно управление” изникнаха пакъ свободнитѣ.

 

Помнете: Каквато борба да се води между народитѣ, ако нѣма разумность, нищо не може да се постигне. Между капитала и труда трѣбва да има разумность. Тази борба е подобна на борбата между гладния и сития. Ако сегашнитѣ богати станатъ бѣдни, а бѣднитѣ станатъ богати, въпросътъ не е разрѣшенъ. Злото не е въ това, че има богати и бѣдни, но въ неразбирането на хората. Ако бѣдниятъ се насити и забрави, че е билъ бѣденъ, и ако богатиятъ обѣднѣе и всѣкога си спомня времето, когато билъ богатъ, това не е разрѣшение на въпроса. Богатиятъ трѣбва да носи сиромашията въ себе си, а сиромахътъ трѣбва да носи богатството въ себе си. Като срѣщнешъ сиромахъ, да виждашъ въ него богатия; като срѣщнешъ богатъ, да виждашъ въ него сиромаха. Това се иска отъ човѣка – да съдържа и богатия, и бѣдния въ себе си. Сѫщото се иска отъ учения и простия, отъ религиозния и свѣтския. Въ всѣки човѣкъ да виждашъ двeтѣ положения. Ако не преобразимъ коренно живота си, съ сегашния моралъ, съ сегашното вѣрую и разбиране нищо не можемъ да създадемъ. Да мислите, че Богъ е само въ църквитѣ, това е криво разбиране. Колко свещеници сѫ готови днесь да пожертвуватъ всичко за Господа? Колко владици сѫ готови днесь да се откажатъ отъ своята корона, отъ своята мантия, отъ жезъла си и да послѣдватъ Христа? Ще кажатъ, че Христосъ е живѣлъ скромно, защото времето е било друго. – Не, за Христа и днесь времето е сѫщото. Щомъ си послѣдователь на Христа, ще живѣешъ като Него. Ако Христосъ дойде сега на земята, бомбе ли ще носи на главата си? Отъ гледището на хигиената, бомбето не се препорѫчва. И калпакътъ на българина не се препорѫчва. – Защо? – Не е хигиениченъ. Хигиената препорѫчвала се носятъ такива шапки и дрехи, които да не прилепватъ напълно до тѣлото, да има празно мѣсто за обмѣна на въздуха.

 

Като се връщате назадъ въ живота, ще се натъкнете на тогавашната мода и ще я сравните съ сегашната. Нѣкога жената носѣше широка рокля, долу съ обрѫчъ, едва влизаше въ стаята. Това показва, че въ бѫдеще жената ще управлява. Послѣ започна да носи корсетъ, да стѣга корема си, което показва, че не трѣбва да развива благоутробието си. Колко трѣбва да бѫде човѣкъ широкъ въ кръста? Като се вземе широчината на врата и се умножи на двe, получава се мѣрката на кръста. А като се вземе широчината на китката и се умножи на двe, това е широчината на врата. Щомъ се нарушатъ тѣзи мѣрки, човѣкъ е нарушилъ разумнитѣ закони на природата. Отъ спазването на тѣзи закони зависи здравето на човѣка. Ако ние, съвременнитѣ хора, спазваме разумнитѣ закони на природата, и тя ще ни слуша. Опитниятъ химикъ изучава законитѣ на природата и ги прилага правилно. Тогава и природата го слуша. Ако и религиозниятъ не изпълнява законитѣ на природата, колкото да се моли, нищо нѣма да постигне. Природата не му съдѣйствува. Има религиозни хора, които и безъ реторти могатъ да произведатъ огънь. – Какъ? – Ако сѫ въ съгласие съ природата. Така постѫпи пророкъ Илия. Знание имаше той. Първо, Илия посъвѣтва езичницитѣ да направятъ този опитъ. Казваше имъ: Викайте къмъ вашия Богъ, да пусне огънь отъ небето. Тѣ викаха, но опитътъ не даде резултатъ. Послѣ Илия направи опита. Той вдигна рѫцетѣ си нагорѣ, произнесе нѣколко магически формули, и падна огънь отъ небето, който запали дървата на неговия жертвеникъ. – Кой е истинскиятъ Богъ? – Истински Богъ е Онзи, Който може да запали огъня на любовьта въ човѣшкитѣ сърдца, за да заживѣятъ хората братски помежду си. Не е истински Богъ Онзи, Който не отговаря на молитвитѣ ви. Казвате: Грѣшни сме, но като умремъ, Богъ ще прости грѣховетѣ ни. – Не, грѣховетѣ ви трѣбва да се простятъ, още докато сте на земята. Следъ смъртьта грѣховетѣ не се прощаватъ. Тогава никакви молитви не могатъ да ви помогнатъ. Ако съвременнитѣ християни приложатъ учението на Христа, кризата, презъ която минаватъ сега, ще се намали най-малко 75 %.

 

Единъ царь ималъ само една дъщеря. Тя пожелала да отидѣ въ свѣта, да се запознае съ хората. Баща й казалъ: Ти си млада, неопитна, ще се натъкнешъ на голѣми страдания. – Хората сѫ добри, ще ми помагатъ – казала царската дъщеря на баща си. – Не сѫ толкова добри, както си ги представяшъ. Ще тѣ пусна, съ условие, да ти туря тази маска на лицето и да не я снемешъ, докато не се върнешъ при мене. Бащата турилъ на лицето й една грозна маска, съ целъ да прикрие красотата й и така да я предпази. Тръгнала царската дъщеря по свѣта и, който я срѣщалъ, се подигравалъ на нейната грозота. Едни се гаврѣли съ нея, други я съжалявали.

 

Питамъ: Какво представя грозната мома, грозната маска? – Болѣстьта, сиромашията, невѣжеството сѫ грознитѣ маски. Ще кажешъ, че имашъ знания, знаешъ да хвърляшъ бомби, да стрѣляшъ съ картечница, съ далнобойни орѫдия. Какво знание е това, което отнема живота на хиляди хора? Какво знание е това, да накарашъ човѣка да грѣши, а послѣ да го осѫдишь на смърть или на доживотенъ затворъ? По-добрѣ да нѣмаше такова знание. Ако трѣбва да сѫдишъ нѣкого, откажи се отъ това – никого не осѫждай. Единъ мой познатъ, мирови сѫдия, ми разправяше една своя опитность: Богатъ човѣкъ сѫди единъ бѣденъ за извѣстна сума. Като разглеждамъ дѣлото, виждамъ, че бѣдниятъ е невиненъ. Богатиятъ го оплелъ така, че той не може да се оправдае. Като слушамъ обвиненията на богатия, иде ми да си дамъ оставката, не ми се ще да се занимавамъ съ такова дѣло. Тогава казвамъ на богатия: Слушай, не мисли, че си неуязвимъ. Азъ виждамъ, че правото е на страната на бѣдния. Рѣшавамъ едно отъ двeтѣ: или да си дамъ оставката, или да платя половината отъ сумата, която му искашъ; другата половина ти ще му простишъ. Ако ме послушашъ, ти ще спечелишъ, ще имашъ моето почитание, ще тѣ давамъ за примѣръ. Какво ще спечелишъ, ако вземешъ пари отъ този бѣденъ човѣкъ, съ жена и четири дѣца? Ако му простишъ, и небето, и Господъ ще тѣ почитатъ. – Има ли Богъ въ свѣта? – Има, разбира се. Ако ме послушашъ, самъ ще се убѣдишъ въ това. Така проповѣдвалъ сѫдията, и проповѣдьта му имала резултатъ.

 

Съвременнитѣ хора проповѣдватъ добре, но не живѣятъ добре. Тѣ казватъ, че ако не живѣемъ добре, единъ день ще ни заровятъ въ земята, и отъ насъ ще остане само едно съзнание. Тѣлото на Човѣка е съставено отъ милиони и милиарди души. Като умре той, тѣзи души го изоставятъ: душитѣ, които съставятъ рѫцетѣ, ще изчезнатъ; тѣзи, които съставятъ краката, ще изчезнатъ; онѣзи, които съставятъ стомаха, дробоветѣ и мозъка, сѫщо ще изчезнатъ; душитѣ, които съставятъ очитѣ, и тѣ ще изчезнатъ. Човѣкъ ще се намѣри въ пъленъ мракъ, съ едно голо съзнание. Това е адътъ. Какво ще бѫде положението на човѣка въ този адъ? Това е истина, която всѣки ще опита. Нѣкои ще я опитатъ следъ 10 години, други – следъ 20 години, трети – следъ 30, 40 и т. н. Обаче, всѣки ще се убѣди, че има другъ свѣтъ. Заминаването на човѣка за другия свѣтъ е неумолимъ законъ, който се отнася до всички положения и възрасти. Той е и законътъ на великата справедливость, която регулира отношенията между хората. Когато съзнанието на човѣка се пробуди, той се убѣждава, че има другъ свѣтъ, и започва да коригира дѣйствията си. Ако е постѫпилъ зле, той казва: Не постѫпихъ правилно. Ще изправя грѣшката си. Важно е човѣкъ да съзнае грѣшкитѣ си и да ги изправи: дали на земята ще ги изправи, или на небето, не е важно. Тѣ трѣбва да се изправятъ. Като съзнае грѣшкитѣ си, ако е въ другия свѣтъ, човѣкъ постепенно започва да се организира. Клеткитѣ му отново се събиратъ около съзнанието му, и той отново дохожда на земята, като малко, немощно дете. – Защо плаче малкото дете? – Съ плача си то иска да каже на майка си: Мамо, като бѣхъ на онзи свѣтъ, видѣхъ грѣшкитѣ си; разбрахъ, че не съмъ живѣлъ добре. Дойдохъ пакъ на земята да изправя живота си. Искамъ да ме научишъ да живѣя добре. Ще плача, докато изправя грѣшкитѣ си. Детето казва на майка си: Майко, искамъ да ме научишъ да живѣя спорѣдъ законитѣ на любовьта. Послѣ казва на баща си: Татко, искамъ да ме научишъ да живѣя спорѣдъ законитѣ на мѫдростьта.

 

„Иде Исусъ.” Религиознитѣ очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ свита отъ ангели. Това е механическо разбиране. Ангелитѣ сѫ сѫщества на разумностьта. Тѣ живѣятъ между хората. А идването на Христа е вѫтрѣшенъ процесъ. Цѣлиятъ свѣтъ е въ обсадно положение. Ангелитѣ сѫ обсадили цѣлото човѣчество и сѫ му дали ултиматумъ: Ако не се подчинятъ на Бога, тѣ ще започнатъ да ги обстрѣлватъ. Тѣ се бунтуватъ, понеже хората не живѣятъ спорѣдъ законитѣ, които Богъ е създалъ. Казвате: Нали сме свободни? – Де е вашата свобода? Може ли да се нарече свободенъ този, който краде и лъже? Само слабиятъ човѣкъ краде и лъже. Той може да е министъръ, но щомъ краде и лъже, той е слабъ човѣкъ. Той може да е проповѣдникъ, но ако работи за пари, сѫщо е слабъ човѣкъ. Той проповѣдва за 140 долара мѣсечно. Обаче, ако го повикатъ да проповѣдва въ друга църква за 500 долара, веднага ще напусне първата църква, подъ предлогъ, че призванието му е такова, да отидѣ въ втората църква. Послѣ го канятъ въ трета църква, съ 2000 долара мѣсечно възнаграждение, и той напуща втората църква, все подъ сѫщия предлогъ, че призванието му налагало това. Азъ познавамъ единъ виденъ проповѣдникъ, на когото плащатъ 10,000 долара, и той казва, че призванието му било, именно, да проповѣдва въ тази църква. Ако при своето призвание, проповѣдникътъ може да придобие нѣщо, да запази своята чистота и да се повдигне, има смисълъ да се мѣсти отъ една църква въ друга. Обаче, ако, вмѣсто придобивка, човѣкъ губи чистотата, вѫтрешното си богатство, той не е изпълнилъ призванието си, както трѣбва. Иде красивиятъ животъ, когато човѣкъ ще впрегне паритѣ на работа и ще придобие това, което душата му желае, Хиляди години сѫ минали, и човѣкъ още не е впрегналъ златото на работа, не е използувалъ разумнитѣ сили, които стоятъ задъ него. Днесь златото е вънъ отъ човѣка и става причина за хиляди престѫпления, които се вършатъ въ свѣта. То трѣбва да се възприеме отъ човѣка, като органическо злато – истинското богатство. Съ това богатство човѣкъ може да върши чудеса. Значи, силата на златото трѣбва да се извади и да се внесе въ живота, като разумна сила.

 

„Иде Исусъ.” Той представя благородното, възвишеното, разумното въ човѣка. Мнозина разбиратъ това, което говоря, но на нѣкои е неприятно. На богатия е неприятно да кажешъ: Дай си паритѣ. На професора е неприятно да му кажешъ: Дай си катедрата. И на свещеника, и на владиката е неприятно да имъ кажешъ: Дай си поста. Обаче, като дойде смъртьта и каже на владиката да си даде поста, не го ли дава? – Дава го, разбира се.

 

Питамъ: Кой проповѣдникъ досега е възнесенъ на небето съ огнена колесница, като свети Илия? Като умре нѣкой човѣкъ, ще му държатъ речи, че направилъ това или онова добро. Умре учитель, и на него ще четатъ хвалебни речи, че това добро направилъ, онова добро направилъ. Казвамъ: На умрѣли хора не дръжте надгробни речи. Да хвалишъ единъ човѣкъ следъ смъртьта му, че направилъ едно добро, че се пожертвувалъ за отечеството си, това е равносилно да хвалишъ предпотопнитѣ животни. Ако Христосъ бѣше умрѣлъ, не би могълъ да направи нѣщо, но понеже възкръсна и живѣе, Той направи много чудеса. Той каза: „Съборете този храмъ, който сте градили 45 години, и азъ ще го съградя въ три дни.” Евреитѣ казаха: „Ние ще поставимъ този самозванецъ предъ римското право и закони и ще видимъ, какво може да направи Той въ три дни!” Тѣ Го разпнаха, но на третия день Христосъ възкръсна. Тогава свещеницитѣ казаха: „Кажѣте на народа, че ученицитѣ на Христа дойдоха и откраднаха тѣлото Му”. – Защо казваха така? Нали тѣ вѣрваха въ Бога? Защо изопачиха фактитѣ? Какъ ще откраднатъ ученицитѣ тѣлото на Христа, когато толкова римски войници пазеха тѣлото Му? Казвамъ: Живиятъ Христосъ, Който тогава възкръсна, е този Христосъ, Който и днесь обикаля цѣла Европа и се явява навсѣкѫде. Хората и досега Го очакватъ да дойде.

 

Днесь Христосъ се явява чрезъ всѣки добъръ човѣкъ, който изпълнява волята Божия. Добриятъ човѣкъ е изразъ на разумната воля на Бога. Всѣки отъ васъ, който иска да изпълни волята Божия, както и волята на Христа, той е неговъ изразитель. Всѣки слънчевъ лѫчъ е изразъ на слънцето. Слѣдователно, отъ резултатитѣ на тѣзи лѫчи се познава, че слънцето е живо. Мойсей, който разбиралъ този законъ, за да не се заблуждаватъ хората, казвалъ: „Не се кланяйте нито на слънцето, нито на луната, нито на звѣздитѣ, защото тѣ сѫ външенъ изразъ на онова, което не виждате. Само на Едного въ свѣта може да се кланяте – на никого другиго! Кланяйте се само на Бога, Когото не виждате, Който нѣма никаква външна форма.- Само на Него трѣбва да се кланяте! На всички сѫщества ние се радваме, а на Бога се кланѣме. Тъй щото, вмѣсто поклонитѣ е внесенъ законътъ на любовьта, мѫдростьта и истината. Когато хората се кланятъ едни на други, любовьта си вдига своитѣ крила. Когато хората се кланятъ едни на други, мѫдростьта си вдига своитѣ крила и ги оставя съ тѣхнитѣ глупости. Азъ оставямъ хората да се кланятъ едни на други, но казвамъ: Господъ иска сърдца, готови за любовьта. – Въ какво се заключава поклонението? – Да вършишъ волята Божия. – Що е поклонението? – Да носишъ свѣтлия умъ на Бога, да носишъ свѣтлитѣ Божии мисли. – Що е поклонението? – Да носишъ великата истина въ себе си.

 

„Иде Христосъ” Двe хиляди години се изминаха, откакъ Христосъ е билъ на земята, а хората все Го очакваха и казватъ, че ще дойде. Обаче, има проповѣдници и хора, които не сѫ готови още за идването на Христа и казватъ: Христосъ нѣма да дойде. – Защо нѣма да дойде? – Защото хората още не сѫ си отживѣли. – Нѣма какво да си отживяватъ. Ако волътъ иска да стане човѣкъ, той не може да постигне желанието си, докато има рога и копита. Слѣдователно, съвременнитѣ хора трѣбва да съблѣкатъ старата си дреха. Всѣки човѣкъ усѣща, че има една черна свѣтлина, която го мѫчи. Той пита: Какво трѣбва да се прави, за да се освободимъ отъ тази свѣтлина? – Съ насилие не може да се освободите. Нѣкой убие човѣка само за хиляда лева и послѣ съжалява. Ако не бѣше го убилъ, той щѣше да му бѫде полезенъ повече, отколкото хилядата лева. Не само това, но хората се настройватъ едни срѣщу други и казватъ за нѣкого: Не вѣрвайте въ този човѣкъ, той е еретикъ. Ако е така, питамъ: Въ кого да вѣрваме? Всѣки си има по единъ Господъ. И англичанитѣ, и французитѣ – всички си иматъ свой Богъ. Де е Онзи Господъ, Който сближава хората? Ако българитѣ вѣрваха въ истинския Богъ, нѣмаше да очакватъ на договора на Уйлсона съ 14-тѣ точки. Ако и Германия вѣрваше въ истинския Богъ, нѣмаше да й наложатъ контрибуция отъ 120 милиарда лева. Ако и англичанитѣ вѣрваха въ сѫщия Богъ, нѣмаше да налагатъ такава контрибуция. Срамъ е за съвременнитѣ народи, следъ като убиха толкова хора, да продаватъ кръвьта имъ! Това не е за осѫждане, то е фактъ. Невидимиятъ, Божествениятъ свѣтъ не търпи това! Това, което става въ свѣта, е натрупване на престѫпления, поради което идатъ страшнитѣ послѣдствия. Народитѣ искатъ икономическо подобрение, но не създаватъ условия за това. Сегашната култура изисква всички народи да работятъ за повдигане на цѣлото човѣчество. Ако е въпросътъ само за единъ народъ, това е лесно. Ако силниятъ иска да управлява, той трѣбва да бѫде разуменъ, да бѫде братъ на любовьта, мѫдростьта и истината. Ако слабиятъ иска да слугува, той трѣбва да бѫде слуга на любовьта, мѫдростьта и истината. Това е новото разбиране. Казвате: Така е, но трѣбва да дойде Христосъ, Той да ни научи. – Щомъ дойде сиромашията, тя ще ви научи.

 

Преди 30 ÷ 40 години, въ едно варненско село, имало една млада, красива българка, на име Менекша. Въ сѫщото село живѣлъ единъ българинъ чорбаджия, който ходилъ въ Цариградъ да работи за освобождаване на българитѣ отъ гръцко иго. Синътъ на този чорбаджия се влюбилъ въ Менекша и се оженилъ за нея. Като се осигурила, Менекша не работела нищо, минавала за болна. По цѣли дни тя сѣдѣла около, огнището, наглеждана отъ двeтѣ си пъргави слугини. Каквото пожелавала, всичко й се доставяло: за ядене, за пиене, за обличане. Понеже минавала за болна, хранела се съ най-чиста и добра храна. Така прекарала тя цѣли десеть години, следъ което нещастията започнали да я преслѣдватъ: умрѣлъ мѫжътъ й, а следъ него и дѣцата й. Тя останала съвсѣмъ сама, безъ никакви срѣдства. Докато по-рано името й се носѣло като прозвище, като символъ на мързелъ, сега тя станала образецъ на работоспособна и спретната жена. Тя започнала да тъче толкова фино, че всички познати я търсѣли, давали й да имъ тъче. Когато сиромашията тропне на вратата на човѣка, скрититѣ дарби и способности въ него започватъ да се проявяватъ.

 

Днесь, когато икономическитѣ мѫчнотии и изпитания започнатъ да хлопатъ на вратата ви, и за васъ, макаръ и Менекши, има възможность да се пробудятъ скрититѣ таланти, да започнете да работите и да мислите разумно. Отъ всички се иска права мисъль. Трѣбва да дадете пѫть на разумното и възвишеното въ себе си. Ние не сме за революцията. Тя нищо не допринася. Революцията е преходенъ процесъ. Споредъ мене, дѣйствието на революцията е като това на рициновото масло. Щомъ вземешъ рициново масло, болкитѣ изчезватъ, и стомахътъ се поправя. Това е временно. Следъ малко, стомахътъ отново не работи. Смисълътъ на живота е въ здравето, а не въ болѣстьта и страданията. Когато е здравъ, човѣкъ работи и разрѣшава правилно въпроситѣ. Смисълътъ на живота не е въ това, колко хора се жертвуватъ за отечеството си, колко паметници на велики хора има, но въ това, колко добри майки и бащи има, колко добри и разумни деца се раждатъ, колко мѫдри управници има, колко справедливи сѫдии и адвокати има и т. н. Бѫдещето на човѣчеството се гради върху разумностьта. Азъ взимамъ разумностьта въ широкъ смисълъ на думата. Да се радваме на разумнитѣ хора, които се раждатъ. Азъ се радвамъ, когато ме посѣти една свѣтла мисъль. Азъ се радвамъ, когато изпитвамъ едно благородно чувство и съмъ готовъ да направя едно добро. Не говоря за еднократното добро, но винаги да съмъ готовъ да правя добро.

 

Сега азъ ви проповѣдвамъ, но не за себе си. Ако имахъ предвидъ своето удоволствие, не бихъ проповѣдвалъ. Както проповѣдвамъ сега, може да дойде нѣкой детективъ, да изопачи думитѣ ми, и послѣ ще ме викатъ въ „Обществената безопасность” да ме морализиратъ, какъ трѣбва да говоря. Какво да се говори? Да не се ли говори истината? Самата „Обществена безопасность” нали е поставена върху закона на истината? Каква е тази „Обществена безопасность”, въ която нѣма любовь, мѫдрость и истина? Какво учреждение е това? Ако е учреждение, то трѣбва да бѫде на мѣстото си. На всички казвамъ: Изправете живота си! Правилъ си грѣхове, но повече не грѣши, не постѫпвай по човѣшки. – Да отидемъ на църква! – Въ коя църква? – Въ свѣтата църква, въ която живѣемъ. – Икони ли ще цѣлувате тамъ? – Азъ съмъ за живитѣ икони. Срѣщнешъ единъ твой братъ, страдалецъ, прегърни го и го цѣлуни. Срѣщнешъ една твоя сестра, страдалецъ, и нея прегърни, измий и очисти. Това сѫ истинскитѣ икони. Казвате: Ако нѣма нужда отъ икони, де ще приложимъ изкуството си? – Ние не се интересуваме отъ изкуство, което развращава хората. Ние се интересуваме отъ това изкуство, което внася нѣщо велико между хората. Ако бащата отхранва сина си и го възпитава добре, той рисува една прекрасна картина. Какво по-хубаво отъ това? Жива картина е неговиятъ синъ. Така и азъ мога да рисувамъ, но не искамъ да засрамя художницитѣ. Нѣкой нарисувалъ една картина и мисли, че направилъ много нѣщо. Другъ написалъ една поезия само за развлѣчение на хората. – Това не е никакво изкуство, никаква поезия. Ще напишешъ: О, моя миличка, моя любезна! Твоята поезия трѣбва да бѫде такава, че като я прочете единъ падналъ, или единъ страдалецъ, да се развѣсели, да забрави мѫкитѣ си. Това значи поетъ! Като се повдигне, кажи му: Ела съ мене, да работимъ за истинската поезия. Съ това не искамъ да кажа, че, което имаме, е лошо. Има нѣщо хубаво и въ него, но то е така преплетено съ старото и отживѣло времето си, че трѣбва да дойде огънь, който да го изгори и да се отдѣли отъ него чистото злато. То е сѫщественото въ живота. Сѫщо така и знанието трѣбва да мине презъ пещьта, да остане сѫщественото отъ него. Азъ наричамъ истинско знание онова, което прилича на хлѣбния квасъ. Като го омѣсишъ съ чистото, бѣло брашно, да получишъ хубавъ, топълъ хлѣбъ. – Какъ ще стане това? – Не питай, самъ ще го провѣришъ. Като ти туря въ торбата едно малко парче отъ този хлѣбъ, тръгни на пѫть. Щомъ минешъ половинъ километъръ, ще намѣришъ единъ голѣмъ, топълъ самунъ. Питай сѫществата отъ невидимия свѣтъ, какъ правятъ самунитѣ. Ако вѣрвашъ на думитѣ ми, непремѣнно ще имашъ единъ топълъ самунъ въ торбата си. Ако не вѣрвашъ, нищо нѣма да влѣзе въ нея. Ще кажете, че това е суевѣрие. – Възможно е. Кой отъ васъ не вѣрва въ суевѣрия? Покажете ми единъ истински вѣрващъ.

 

Покажете ми единъ гениаленъ човѣкъ. Въ гениалния знанието и вѣрата постоянно се увеличаватъ. За гениалния нѣма нищо невъзможно. Достатъчно е да махне съ рѫката си, за да прогони сиромашията отъ себе си. Като махне съ рѫката си, и невѣжеството бѣга далечъ отъ него. Като махне съ рѫката си, богатството иде при него, знанието иде при него. Съ едно махане на рѫката си, той лесно си пробива пѫть. Той самъ чертае новитѣ пѫтища. Ако злото дойде при него, той махне съ рѫката си, и то си отива. Махне съ рѫката си, и доброто иде при него. Гениалниятъ лесно разрѣшава и най-труднитѣ въпроси. Това значи да бѫдешъ гениаленъ. Сега хората искатъ да докажатъ, че гениалниятъ е малко налудничавъ. Не е така. Гениалниятъ е човѣкъ, когото всѣкога може да слѣдвате. Той може да направи всичко, каквото пожелае. Нѣма нѣщо, което той не може да направи, това разбирамъ въ ограниченъ смисълъ на думата.

 

„Иде Исусъ.” Азъ взимамъ думата „Исусъ” въ смисълъ на гениаленъ човѣкъ, който е дошълъ да спаси хората, да имъ покаже пѫтя на истинското знание. Всички гениални хора работятъ цѣлокупно върху цѣлото човѣчество, да го освободятъ отъ робството. За тази цѣлъ е нужна нова философия, нова наука. Другояче трѣбва да говорятъ ученитѣ. Другояче трѣбва да проповѣдватъ свещеницитѣ. Старото вече се свърши! Не да го хвърлимъ, но на старото да присадимъ новото. Да изхвърлимъ нечистия въздухъ отъ кѫщитѣ си! Чистъ въздухъ е нуженъ. Нова свѣтлина, пресна вода, свежъ въздухъ, нови дрехи. Новото ни радва.

 

Когато се говори за новото, вие питате: Нима старото не разрѣшава въпроситѣ? Истината не може да бѫде стара. Тя всѣкога е нова. Любовьта всѣкога е нова. Мѫдростьта всѣкога е нова. Това, което носи животъ, е младото, младенческото. Старото, съ своитѣ преходни, отживѣли форми, е лишено отъ животъ. Време е да се освободите отъ старитѣ си навици, отъ своитѣ стари мисли. Ще кажете, че тази работа е трудна. – За гениалнитѣ хора нѣма нищо трудно. Ако дадете на гениалния единъ голѣмъ товаръ, той ще го раздѣли на нѣколко части и така ще ги пренесе. Той си има машини, нѣма да впрега воловетѣ, но ще работи съ трактори и скоро ще свърши работата си. Той впрега на работа параходитѣ, желѣзницитѣ, аеропланитѣ. Единъ день ще се качи на крилѣтѣ на въздуха и на свѣтлината и съ тѣхъ ще пропѫтува цѣлото пространство. Тогава той ще бѫде свободенъ.

 

„Иде Исусъ.” Иде новъ порядъкъ въ свѣта. Тогава всички коли ще изчезнатъ. Тогава градоветѣ нѣма да бѫдатъ като сегашнитѣ. Следъ нѣколко хиляди години ще дойдете пакъ на земята и това, което ви казвамъ, ще го провѣрите. Кѫщитѣ ви ще бѫдатъ построени на нѣколко километра една отъ друга. Хората ще си ходятъ на гости съ аероплани. Напримѣръ, една жена иска да си донесе вода отъ Рилскитѣ езера. Ще се качи на аеропланъ и пакъ ще се върне съ аеропланъ. За 5 ÷ 10 минути тя ще отиде и ще се върне. Тогава нѣма да има нужда отъ сегашнитѣ съобщения. Тогава трѣвата и животнитѣ ще си починатъ отъ хората. Хората ще се срѣщатъ въ пространството и оттамъ ще се поздравяватъ.

 

Азъ не се спирамъ вече върху талантливитѣ хора. Искамъ всички да бѫдете гениални. Гениалностьта е качество на бѫдещитѣ хора, които ще дойдатъ да работятъ въ свѣта. Гениални трѣбва да бѫдатъ хората! Не само да знаятъ, но каквото пожелаятъ, да го направятъ. Това значи да бѫдешъ служитель на великата истина, служитель на живота, или служитель на Бога. Азъ не схващамъ Бога, както вие Го разбирате. Подъ думата „Богъ” разбирамъ живата любовь, живата мѫдрость, живата истина, които освобождаватъ хората.

 

„Иде Исусъ.” Това е новото, което трѣбва да приемемъ и да проповѣдваме.

 

6. Беседа отъ Учителя, държана на 5 октомври, 1930 г. София. – Изгрѣвъ.