1930_07_14 Чрѣзъ Него стана (от Първо издание, София, 1930 г.)

[Ани]

Осми младежки събор „Право си отсъдил“, на учениците от Бялото Братство,
12 - 14.07.1930 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1930 г.
Първо издание, София, 1930 г. Стар правопис. (по стенографски записки)
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

ЧРЪЗЪ НЕГО СТАНА.

„Всичко чрѣзъ Него стана;

и което е станало, нищо

безъ Него не стана.“

Йоана 1 :3.

Въ живота на човѣка е потрѣбна поне една опорна точка. Човѣшкото съзнание се събужда, когато има опорна точка. Когато човѣкъ изгуби своята опорна точка, тогава всички негови прояви — мисли, желания, дѣйствия, сѫ разпокѫсани, безсъзнателни, или тъй наречени свободни, безволеви. Вие си задавате въпроса: тогава, какъ трѣбва да постѫпимъ практически, отдѣ да започнемъ?

„Всичко чрѣзъ Него стана.“ Има нѣщо у човѣка, чрѣзъ което всичко е станало. То е прѣдпоставка, аксиома, която не  може да се доказва, но се приема наготово. Човѣкъ трѣбва да приеме тази аксиома на основание на законитѣ въ науката. Ти започвашъ нѣкаква работа, но непрѣменно трѣбва да прѣдпоставишъ нѣщо, което да приемешъ абсолютно, безъ никакво съмнѣние. Ако не приемешъ тази прѣдпоставка, нищо нѣма да направишъ. Казвашъ: какво трѣбва да правя?

„Всичко чрѣзъ Него стана.“ Щомъ всичко чрѣзъ Него е станало, Той казва, какво трѣбва да направишъ днесъ. Въ Неговия планъ всичко е прѣдвидено. Щомъ не знаешъ, какво да правишъ, ти си въ безсъзнателния животъ. Щомъ знаешъ, какво да правишъ, ти си въ съзнателния животъ. Подъ самосъзнателенъ животъ ние разбираме етапъ на животнитѣ; подъ съзнателенъ животъ разбираме етапъ на хората, а като се говори за свърхсъзнателенъ животъ, разбира се етапъ на ангелитѣ. Слѣдователно, съзнанието на животнитѣ е на по-низко стѫпало отъ нашето. Вслѣдствие на това мислитѣ на животнитѣ сѫ въ зависимость отъ нашитѣ мисли. Животнитѣ правятъ всичко, каквото ние помислимъ. Ти намислишъ да откраднешъ нѣколко черешки отъ нѣкое дърво и току-вижъ — нѣкоя птичка възприеме твоята мисъль: кацне на една череша и си открадне нѣколко черешки. Кой може да хване тази птичка на черешата? По кой законъ ще я сѫдятъ? Кой стражарь ще тръгне да я гони?

Казвамъ: всички наши мисли се проектиратъ въ съзнанието на по-низкостоящитѣ отъ насъ сѫщества. Единъ день, когато нашитѣ мисли се реализиратъ, тѣ ще се върнатъ по обратенъ пѫть къмъ насъ, и ние ще разберемъ каква пакость сами сме си направили. Отъ насъ зависи и положението на животнитѣ. Яко ние мислимъ разумно, и тѣ ще постѫпватъ разумно. Въ този смисълъ казвамъ: хората сѫ свободни да крадатъ, но единъ день, когато животнитѣ започнатъ да крадатъ и да ядатъ тѣхния трудъ, тѣхната работа, както скакалцитѣ изяждатъ нивитѣ, само тогава тѣ ще разбератъ, какво сѫ направили.

И тъй, първото положение: дръжте въ ума си мисъльта, че „всичко чрѣзъ Него стана.“ Приемете тази мисъль като аксиома, защото има нѣщо разумно въ живота, на което човѣкъ трѣбва абсолютно да се подчинява. Искашъ да направишъ нѣщо — не бързай! Допитай се до разумното начало въ себе си, трѣбва ли да направишъ това нѣщо, или не. Казвашъ: искамъ да се проявя. Попитай разумното начало въ себе си, да се проявишъ ли, и по какъвъ начинъ да се проявишъ. Въ какво седи проявлението на човѣка ? Да допуснемъ, че нѣкоя мома иска да се прояви. Азъ взимамъ формитѣ такива, каквито сѫ, безъ да турямъ друго нѣкакво съдържание въ тѣхъ. Когато нѣкоя мома иска да се прояви, това подразбира, че тя иска да се облѣче хубаво, и дѣто мине, на всички да обърне внимание. Тръгне по улицитѣ — никого не срѣща. Отиде на хорото, и тамъ нѣма хора. Всички сѫ отишли на работа. Тя ходи тукъ-тамъ, разхожда се, но онзи, за когото се е облѣкла, не е тамъ, нийдѣ не го срѣща. И съврѣменнитѣ хора понѣкога мязатъ на тази мома, която се е облѣкла хубаво, но не срѣща своя любимъ. Облѣкатъ се съ най-новата си идея и тръгватъ на хорището. Като не срещнатъ това, което търсятъ, тѣ казватъ: не стана тази работа! Защо? — Защото гайдарджията го нѣмаше. Тѣзи, които трѣбваше да играятъ на хорото, сѫ отишли по своята работа.

Общата работа въ свѣта е Божествена. Това, върху което всички хора едноврѣменно се съгласяватъ, е Божествено. Човѣшката работа съставлява срѣдоточие въ живота, въ което всички органи се събиратъ. Докато всички органи се събиратъ въ това срѣдоточие, дотогава всички работи вървятъ добрѣ. Единъ день, обаче, когато или рѫката, или пръститѣ само, или ушитѣ, или очитѣ, или другъ нѣкакъвъ удъ кажатъ, че иматъ особено мнѣние върху живота, и се отдѣлятъ отъ общия организъмъ, ние усѣщаме, че у насъ настава нѣкаква вѫтрѣшна дисхармония. Сѫщото нѣщо става и въ различнитѣ общества. Нѣкой отъ членоветѣ на дадено общество казва: азъ съмъ на особено мнѣние. Добрѣ, бѫди на особено мнѣние, но запитай се първо, дали твоето особено мнѣние е въ хармония съ Божественото у тебе. Ако е въ хармония, въ природата ще се забѣлѣжи единъ малъкъ придатъкъ. Когато врѣмето се подобрява, въ термометъра, както и въ барометъра, се забѣлѣзва извѣстно повдигане на живака, което показва, че има малка придобивка. За да се придобие нѣщо ново въ живота, непрѣменно извѣстна енергия трѣбва да се влѣе, да се придаде къмъ това, което първоначално е било. Напримѣръ, ако въ термометъра се вложи извѣстно количество енергия, която повдига живака, непрѣменно и въ барометъра става сѫщото повдигане на живака. Слѣдователно, щомъ нѣкоя мисъль е Божествена, тя винаги прѣдизвиква повдигане на живака въ термометъра на вашето сърце и въ барометъра на вашия умъ. Щомъ въ вашитѣ термометри не става никакво повдигане, а напротивъ, забѣлѣзва се спадане на живака у тѣхъ, това показва, че имате отри-цателни мисли. Прѣдставете си, че вие туряте на огъня бобъ, искате да го сварите много добрѣ. Обаче, забѣлѣзвате, че вашиятъ термометъръ спада на 10° подъ нулата. При това положение, колко врѣме трѣбва да държите боба на огнището, за да заври ? Колкото и да седи бобътъ на огнището, той нѣма да заври, защото при тази температура огъньтъ не може да гори. Обаче, повдигне ли се температурата на водата до 100°, вие ще знаете, че при тази температура и при съотвѣтно налѣгане, слѣдъ единъ часъ най-много, ще имате добрѣ сваренъ бобъ.

И тъй, животътъ придобива смисълъ само въ Божественитѣ прояви. Когато изпаднешъ въ безизходно положение, нѣмашъ опорна точка, не знаешъ вече, какво да правишъ, ти започвашъ да мислишъ едно, второ, трето, искашъ по своему да създадешъ своя свѣтъ. За да създадешъ свой свѣтъ, ти непрѣменно трѣбва да имашъ образци. Имате ли образци? Нѣмате. Понѣкога малкитѣ хора сѫ много смѣшни, когато искатъ да станатъ по-умни отъ Бога и отъ природата. И затова, слушате нѣкой да казва: азъ ще създамъ нѣщо. — Какво ще създадешъ? — Ще нарисувамъ единъ образъ. Питамъ: ако единъ художникъ се роди самъ въ свѣта, безъ никакви образци, какво ще може да нарисува той ? Ако нѣма образци, той нищо не може да нарисува. Всѣки художникъ трѣбва да има модели, отъ които да рисува. Нѣкой казва: азъ трѣбва да обичамъ! И когато проявявате любовьта си, пакъ трѣбва да имате моделъ. За да обичашъ, ти трѣбва да имашъ моделъ прѣдъ себе си. Казвате: ние можемъ и безъ модели да обичаме, т. е. безъ обекти. Азъ искамъ да ви обърна вниманието на това, че Любовьта не е отъ материаленъ характеръ. Тя не спада къмъ врѣменнитѣ прояви на живота. Любовьта е извънъ врѣмето. Тя е най-реалното нѣщо въ живота — нито се губи, нито се създава. Любовьта не може да се хване. Тя е непрѣривно течение. Всѣки, който има любовь въ себе си, все може да направи нѣщо. Нѣкой казва: азъ не чувствувамъ никаква любовь. Ако нагласишъ съзнанието си въ хармония съ Божественото, ти можешъ веднага да почувствува шъ любовьта на цѣлото Битие. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Значи, ангелитѣ горѣ иматъ любовь, и сѫществата на земята сѫщо иматъ любовь. Щомъ нѣкой човѣкъ каже, че той не познава Любовьта, това показва, че неговото съзнание не е въ хармония съ Божественото, вслѣдствие на което той се чувствува нещастенъ. Нещастието на хората произтича отъ факта, че тѣхното съзнание не е въ хармония съ Божественото. На какво се дължи това ? — Нѣкакъвъ бръмбаръ е влѣзълъ въ ума имъ.

Сега ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво прѣдставляватъ бръмбаритѣ, които хората сами създаватъ. Единъ день ученицитѣ отъ единъ американски колежъ рѣшили да изпитатъ своя професоръ по зоология, доколко той познава тънкоститѣ на своя прѣдметъ. За тази цѣль тѣ рѣшили да комбиниратъ единъ особенъ видъ бръмбаръ, съ- ставенъ отъ части, взети отъ разни видове бръмбари. Така, тѣ взели главата отъ единъ бръмбаръ, крачката отъ другъ, крилцата отъ трети, трупчето отъ четвърти, и отъ тѣзи отдѣлни части съставили цѣлъ бръмбаръ, който поднесли на своя професоръ съ думитѣ: господинъ професоре, намѣрихме особенъ екземпляръ бръмбаръ, но не знаемъ, какъ да го класифицираме. Професорътъ имъ отговорилъ: това е хъмбъкъ, т. е. вашъ бръмбаръ, вие сами сте го създали. Той не се отнася къмъ никоя категория на бръм- баритѣ. И вие сега ще създадете подобенъ бръмбаръ въ ума си и ще кажете: защо Господъ тури този бръмбаръ въ ума ни? Господи, какво да правимъ сега съ този бръмбаръ? Къмъ коя категория на бръмбаритѣ да го причислимъ? Господъ ще ви запита: защо отрязахте главата на живия бръмбаръ, за да създадете този хъмбъкъ?

Казвамъ: това е противорѣчие, наистина, но цѣлиятъ животъ е пъленъ съ редъ противорѣчия, на които вие трѣбва да правите правилни прѣводи. Напримѣръ, често дохождатъ при мене сестри и братя да се оплакватъ, че еди-кой си билъ невнимателенъ, студенъ къмъ тѣхъ. Като дойдатъ при мене, тѣ сами седатъ по 2—3 часа, разказватъ, каквото трѣбва и не трѣбва, безъ да бѫдатъ поне малко внимателни въ това, че азъ имамъ нѣкаква важна работа и нѣмамъ свободно врѣме да изслушвамъ тѣхнитѣ оплаквания. Тѣ не разбиратъ, че изпадатъ въ сѫщото положение, както онѣзи, отъ които се оплакватъ. Щомъ нѣкой човѣкъ е студенъ къмъ васъ, придайте му малко топлина. Какъ? — Като накладете подъ него малко огънь. Еди-кой си нѣмалъ добри обръщения къмъ васъ. Дайте му една кесия съ златни звонкови монети, и ще видите, какви хубави отношения ще има той къмъ васъ. Оплаквате се още, че еди-коя си сестра не ви посѣщавала. Казвамъ: направете една хубава баница, нагответе най-хубавото и вкусно ядене, изпратете и единъ автомобилъ и я поканете, да видите, нѣма ли да ви посети.

Азъ забѣлѣзвамъ, че нѣкой отъ новитѣ хора мязатъ на царски синове, иматъ високо мнѣние за себе си. Срѣщамъ една сутринь едно куче, което върви съ увиснала надолу опашка и си казва: не знамъ, какво да правя. Тази работа нѣма да я бѫде! Като ме видѣ, то погледна къмъ мене, възприе мисъльта ми, вирна опашка нагорѣ, тръгна напрѣдъ и си каза: ехъ, и азъ мога да мисля, като тебе. Въ това врѣме срѣщу кучето излѣзоха 4—5 дѣца, взеха камъни отъ улицата и започнаха да го замѣрватъ. То почна да квичи и избѣга, съ увиснала надолу опашка. Докато вървѣше съ мене, кучето искаше да ми покаже, че и то може да направи нѣщо, но като го погнаха дѣцата, излѣзе, че то не може да направи това, което искаше. Защо? — Защото дѣцата го биятъ. Като отминаха дѣцата, кучето дойде при мене и ми каза: тѣзи дѣца не сѫ тъй благородни, като тебе. Какво има? — Го попитахъ азъ. То кротко се приближи къмъ мене и започна да се умилква. Азъ го погалихъ малко и му казахъ: ти трѣбва да бѫдешъ умно куче, защото, като тебе, има много дѣца съ вирнати опашки. Съ вирната опашка работа не става. Съ този умъ ти нищо не можешъ да направишъ. Докато носишъ този умъ, дѣцата могатъ да ти пукнатъ главата. Сѫщото нѣщо се отнася и до хората. Често условията въ живота могатъ лошо да ви изненадатъ. Разумнитѣ хора, като разбиратъ това, избѣгватъ условията, които могатъ да ги изненадатъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ седи на пѫтя, дѣто минава натоварена кола. Какво трѣбва да направи той? Ако е разуменъ, той трѣбва да се отбие на страна. Не е ли разуменъ и не се отбие, колата ще го прѣгази. Това сѫ положения, съ които се обяснява истинскиятъ животъ.

Истинскиятъ животъ започва съ движения. Има съзнателни и несъзнателни движения. Ако движенията на човѣка не сѫ въ зависимость отъ съзнанието му, той нищо не може да направи. Неволнитѣ, несъзнателнитѣ движения сѫ извънъ човѣшкото съзнание. Нѣкой човѣкъ има обичай да се почесва по носа, задъ ухото, нѣкѫдѣ по главата, безъ да разбира смисъла на тѣзи движения. Щомъ не разбира тѣзи движения, той напразно иждивява енергията си. Ако ги разбира и върши съзнателно, тѣзи движения ще му помогнатъ при много трудни моменти на живота.

Казвамъ: като ученици, вие трѣбва да разбирате съзнателнитѣ движения въ себе си; послѣ трѣбва да разбирате съзнателнитѣ движения на животнитѣ, докато дойдете до положение да разбирате съзнателнитѣ движения на човѣка, изобщо. Най-първо трѣбва да бѫдете господари на своето тѣло. Човѣкъ, който не е господарь на своето тѣло, не може да бѫде господарь и на външнитѣ условия. Защо? — Защото външнитѣ условия се подчиняватъ на господаря на органитѣ. Вие можете да срещнете нѣкакво прѣпятствие на пѫтя си, но ако заповѣдате на рѫцѣтѣ си, тѣ ще бѫдатъ силни да дигнатъ това прѣпятствие. Ако не заповѣдате на рѫцѣтѣ си, тѣ ще бѫдатъ слаби, не ще могатъ да прѣмахнатъ прѣпятствието отъ пѫтя ви, и вие ще чакате да мине този или онзи човѣкъ, да го дигне, Съ това вие ще изгубите много врѣме. Движенията, които ние правимъ, иматъ външна, видима или материална страна, а сѫщеврѣменно иматъ и невидима, духовна страна. Запримѣръ, движенията на рѫцѣтѣ и на краката си ние наричаме материални, но сѫщеврѣменно тѣ прѣдставляватъ съзнателни актове на ангелитѣ. Ако знаете сѫщинскитѣ причини за движението на рѫцѣтѣ и на краката си, само съ едно драсване на перото вие бихте разрѣшили всички мѫчнотии въ живота, както и самия животъ. Напримѣръ, като дигашъ рѫката си нагорѣ, въ това движение вече е опрѣдѣлено, каква работа трѣбва да свършишъ и какъ да я свършишъ. Щомъ дигашъ рѫката си съзнателно, ако трѣбва да учишъ, ти ще знаешъ, отдѣ да започнешъ; ако трѣбва да рисувашъ, ще знаешъ, отдѣ да започнешъ; ако си сиромахъ, ще знаешъ дѣ трѣбва да отидешъ. Ти дигашъ рѫката си и не знаешъ, какво да правишъ и дѣ да отидешъ. Ученъ човѣкъ си, носишъ подъ мишцата си свещената книга, въ която е вложено щастието на твоя животъ, но не можешъ да четешъ по нея, не я разбирашъ.

Сега, срѣща ви нѣкой човѣкъ въ гората и казва: горѣ рѫцѣтѣ! Вие не знаете значението на тѣзи думи. Когато каже „горѣ рѫцѣтѣ,“ този човѣкъ иска да бѫде свободенъ, да ви обере. Така прави и дяволътъ. Той дойде при васъ, каже ви „горѣ рѫцѣтѣ,“ обере ви и си замине. Когато нѣкой разбойникъ или апашъ те обере и те остави живъ, ти казвашъ: обра ме, но слава Богу, че останахъ живъ. При това положение никой не те държи отговоренъ. Обаче, когато дяволътъ те обере, той ще те постави въ положение да направишъ нѣкакъвъ грѣхъ. Въ този случай вече ти си отговоренъ за своитѣ дѣйствия. Когато обиратъ единъ човѣкъ, сѫществуватъ двѣ различни положения: ако те обератъ, т. е. ако ти си обраниятъ, самъ ще понесешъ отговорностьта. Обаче, ако си слуга при нѣкой богатъ господарь, който ти е далъ да носишъ паритѣ му и изъ пѫтя те обератъ разбойници, тогава господарьтъ ти ще те държи отговоренъ. Ти трѣбва да върнешъ паритѣ, които си изгубилъ. Сѫщото нѣщо става и въ духовния свѣтъ. Дойде дяволътъ при тебе и ти казва: горѣ рѫцѣтѣ! Ти дигнешъ рѫцѣтѣ си, и дяволътъ те обере, но въ психическия свѣтъ тебе държатъ отговоренъ, а. не дявола. Значи, дяволътъ прави грѣхове, а тебе държатъ отговоренъ. Казвашъ: какво трѣбва да правя? Ти не трѣбваше да минавашъ прѣзъ този пѫть, дѣто има засада противъ тебе.

Единъ американски лѣкарь ми разправяше една отъ своитѣ опитности въ Ню-Йоркъ. „Разхождамъ се изъ улицитѣ на Ню-Йоркъ, и, по едно врѣме, единъ апашъ ме спира и ми казва: моля, господине, имате ли да ми размѣните една сума? Имамъ нужда отъ дребни пари. — Извинете, нѣмамъ, господине. — Какъ тъй? Човѣшко е да услужите, когато Ви молятъ. Като взе да настоява, азъ схванахъ мисъльта му. Той имаше намѣрение да ме обере. И въ това врѣме, докато азъ бъркамъ въ кесията да търся дребни пари, той ще я грабне отъ рѫцѣтѣ ми и ще избѣга. И слѣдъ това, иди го търси изъ Ню-Йоркъ!“ Понѣкога и дяволътъ постѫпва така съ васъ. Той дойде при васъ и казва: моля ви се, можете ли да ми размѣните една банкнота? Имамъ нужда отъ дребни пари. Вие казвате: чакай да направя едно добро! Бръквате въ кесията си да търсите дребни пари, но дяволътъ я грабва отъ рѫцѣтѣ ви и уфейква. Казвамъ: много отъ спороветѣ между васъ се дължатъ на това, че вие вадите кесиитѣ си, за да размѣняте пари на дявола, но той грабва кесията ви и бѣга.

Въ окултната школа не се позволяватъ безсъзнателни движения. Тамъ всѣка мисъль трѣбва да бѫде строго опрѣдѣлена. Влѣзете ли въ нѣкое свето мѣсто, вашиятъ умъ трѣбва да бѫде заетъ изключително съ велики, съ свѣтли мисли. Тъй щото, каквото става, кажете: „Всичко чрѣзъ Него стана!“ Въ човѣка има Божествено Начало, чрѣзъ което всичко става. Той може да не знае, кое е Божественото, но това нищо не значи. Нима ученикътъ, който отива на училище да учи, знае, какво ще прѣподава учительтъ му? Той не знае, какво ще прѣподава неговиятъ учитель, но трѣбва да влѣзе въ класа, да седне на мѣ- стото си и съ всичкото си търпѣние да чака, учительтъ да прѣподаде урока. Учительтъ има свои начини, методи на прѣподаване, които ученикътъ не знае. Работата на ученика е само да учи. Като усвои I отдѣление, той минава въ II, послѣ въ III и най-послѣ въ IV отдѣление. Ученикътъ минава отъ отдѣление въ отдѣление, отъ класъ въ класъ, както тоноветѣ въ музиката вървятъ послѣдователно, единъ слѣдъ другъ, или, както художникътъ туря една боя слѣдъ друга, докато нарисува цѣлата картина.

Казвате: ние знаемъ всички тия нѣща. Щомъ ги знаете, нарисувайте единъ човѣшки образъ! Вие нарисувате какъвъ и да е образъ и мислите, че това е голѣмо изкуство. За да може единъ образъ да прѣдставлява нѣкакво изкуство, въ него трѣбва да изпѫкватъ тѣзи отличителни чърти, съ които природата го е създала. Ако не можешъ да схванешъ отличителнитѣ чърти на едно лице и не можешъ да ги нарисувашъ, ти не си художникъ. Напримѣръ, очитѣ у нѣкой хора сѫ много изпѫкнали, у други — много вдлъбнати, у трети — много отворени и т. н. Когато прѣкарате една хоризонтална линия прѣзъ очитѣ, отъ голѣмината на мглитѣ, които се образуватъ подъ и надъ тази линия, се опрѣдѣля характерътъ на човѣка. Ако ѫгълътъ, който се образува, е остъръ, този човѣкъ не може да бѫде нито кротъкъ, нито спокоенъ. Ако имате отношения съ този човѣкъ, той цѣлъ день ще ви вари, ще ви пече на огъня, както вие варите и печете яденето. Ако главата на нѣкой човѣкъ е тѣсна при ушитѣ и на темето горѣ, на този човѣкъ вие не можете да разчитате. Той и да иска да свърши нѣкаква работа, не може, нѣма сили да устои на нея. Ще видите, че той оставя работата на половина. Главата на това мѣсто трѣбва да бѫде най- малко 15 см. широка. Ако пъкъ главата на нѣкой човѣкъ задъ ушитѣ е несъразмѣрно развита въ сравнение съ другитѣ и центрове, у такъвъ човѣкъ е силно развито чувството на страха, както у животнитѣ. Вслѣдствие на това чувство, краката на много животни се силно продължаватъ. Страхътъ е най-високото чувство, до което животнитѣ сѫ се домогнали. Човѣкъ, у когото чувството страхъ е силно развито, той мисли само за себе си, за своя животъ; той не е човѣкъ на новитѣ идеи. Ако между линиитѣ на главата, на лицето и на ржката у човѣка нѣма правилни съотношения, такъвъ човѣкъ не може да устоява на новитѣ идеи. Още при първитѣ мѫчнотии, които срещне, той ще каже: това не е за мене. Мѫчнотиитѣ могатъ да произтичатъ, както отъ самитѣ обстоятелства, така и отъ неразбиране законитѣ на природата.

Често мнозина се спиратъ да обмислятъ въпроса, дали пѫтьтъ, по който вървятъ, е правъ, или трѣбва да взематъ друга нѣкаква посока. Това сѫ обикновени разсѫждения. За васъ е важно да знаете, какъ да прѣкарате днешния день. Този день е важенъ за васъ. Ако знаете, какъ да го прѣкарате, той ще опрѣдѣли останалитѣ дни прѣзъ годината. Има извѣстни съотношения, извѣстни вѫзли въ природата, които ние наричаме съзнателни вѫзли. Когато дойдете до единъ отъ тѣзи вѫзли, вие трѣбва правилно да го разрѣшите, защото това опрѣдѣля вашето положение за дълъгъ периодъ отъ врѣмена и години.

За изяснение на тази мисъль ще ви приведа слѣдния примѣръ. При единъ богатъ американецъ отиватъ нѣколко млади момчета за работа, всѣко отъ тѣхъ съ прѣпорѫчително писмо. Американецътъ взима писмата на всички просители, прочита ги и намира, че всички сѫ много хубаво написани, но нито едно отъ тия момчета не го задоволява. Той ги погледва въ лицето и имъ казва: ще ви имамъ прѣдъ видъ. Най-послѣ влиза единъ младъ момъкъ, покланя се вѣѫливо и още съ влизането си, хвърля погледъ изъ стаята, послѣ къмъ пода, дѣто вижда единъ листъ. Навежда се, дига листа отъ земята и се отправя къмъ господаря съ думитѣ: господине, азъ ида при васъ за работа, но нѣмамъ никакво прѣпорѫчително писмо. Този младъ момъкъ не знаеше, че прѣ- порѫчителното му писмо бѣше той самъ. Той се прѣпорѫча още съ повдигането листа отъ земята. Американецътъ си казва: този младъ човѣкъ е за мене. Той обича чистотата, той може да въведе редъ и порядъкъ.

Казвамъ: ако способноститѣ въ областьта на мозъка, дѣто се намира разумностьта, съзнанието на човѣка, не сѫ развити, той всѣкога ще се натъква на противорѣчия въ живота, и каквато работа започне, нѣма да я свърши. Прѣди всичко у васъ трѣбва да бѫде развита способностьта да схващате формитѣ на нѣщата. Не можете ли да схващате формитѣ, вие не можете да имате и правилни разбирания. Щомъ знаете формитѣ на тѣлата, вие трѣбва да знаете и тѣхната тежесть, да знаете, съ какво разполагате въ всѣки даденъ случай. И най-послѣ, вие трѣбва да знаете и обема на тѣлата. Ако единъ зидарь нѣма понятие отъ формата, отъ тежестьта и отъ обема на камънитѣ, съ които ще си служи, той нѣма да знае, дѣ и какъ да ги постави въ постройката. Затова, именно, когато отдѣлнитѣ камъни се спояватъ, трѣбва да се знае, въ какъвъ редъ и порядъкъ да се поставятъ. Който не знае да ги поставя, той ще създаде голѣма неправилность въ градежа. Слѣдъ като съградите една кѫща, вие трѣбва да я боядисате. За боядисването и вие трѣбва да разбирате цвѣтоветѣ, да имате въ себе си чувството на художникъ. Нко това чувство у васъ не е развито и се заемете съ боядисването на нѣкоя кѫща, втори пѫть никой нѣма да ви потърси. Ако сте художникъ, и това чувство у васъ не е добрѣ развито, каквато картина и да нарисувате, никой нѣма да я хареса. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да съпоставя нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто, както числата въ математиката се поставятъ на своето мѣсто. Въ това отношение математиката спада къмъ тъй нареченитѣ спомагателни способности у човѣка. Много отъ вашитѣ неприятности се дължатъ на това, че у мнозина тѣзи спомагателни способности не сж развити. Освѣнъ тѣзи, има и тъй нареченитѣ литературни способности у човѣка. Литературнитѣ способности спадатъ къмъ музикалнитѣ. Между музиката и литературата има нѣщо общо. Всѣко нѣщо има опрѣдѣленъ тонъ, опрѣдѣленъ звукъ, който вие трѣбва да схващате. Въ този смисълъ всѣко живо сѫщество има опрѣдѣленъ начинъ на ходене, на движение. Ако не разбирашъ тона, ритмуса на неговото движение, не може да има съединителна нишка между тебе и него, и тогава ти нито ще възприемашъ, нито ще давашъ.

Слѣдователно, когато почнемъ да боравимъ въ висшия свѣтъ, ще видимъ, че тамъ тонътъ е още по-добрѣ проявенъ. Ако не разбираме тона на Божествения свѣтъ и ритмуса на духовния свѣтъ, ние не можемъ да се молимъ, не можемъ да имаме съобщения съ възвишения свѣтъ. Отъ това гледище, молитвата е нагласяване съ съзнанията на висшитѣ свѣтове. Това нагласяване е подобно на нагласяваме струнитѣ на цигулката. Цигуларьтъ първо настройва цигулката си и слѣдъ това вече започва да свири, споредъ правилата и законитѣ на музиката. Когато нѣкой пита, защо трѣбва да се моли, то е все едно да пита, защо трѣбва да свири. Човѣкъ трѣбва да свири, за да дойде въ връзка съ съзнанието на природата, въ връзка съ висшия свѣтъ. Прѣди всичко, човѣкъ трѣбва да свири за себе си. По този начинъ той възприема музиката отъ висшитѣ свѣтове, а сѫщо така я прѣдава. Ето защо, необходимо е всички религиозни общества да започватъ своята работа съ музика и пѣсень. Съ това тѣ обръщатъ внимание на възвишенитѣ сѫщества отъ духовния свѣтъ, че искатъ да служатъ на Бога. Тѣзи сѫщества се заинтересуватъ отъ тѣхъ и казватъ: нека слѣземъ, да видимъ, какво правятъ тия хора тамъ. Тѣзи сѫщества, като по-умни отъ насъ, щомъ слѣзатъ на земята, винаги ни оставятъ по нѣщо : този остави нѣщо, онзи остави нѣщо, и работата тръгва напрѣдъ.

Казвате: живата религия не се нуждае отъ наука, нито отъ молитва, но само отъ мисъль. Какъ можете да мислите безъ знания, безъ молитва ? Нко разсъждавате по този начинъ, вие ще се намѣрите въ положението на евреитѣ, които, прѣди явяването на Мойсея, сѫ правили тухли въ Египетъ. Опрѣдѣлено имъ е било тогава, по колко тухли на день. трѣбва всѣки отъ тѣхъ да изработи. За тази цѣль, за изработване на тухлитѣ, Фараонътъ имъ давалъ и слама, и глина, и всички необходими пособия. Но впослѣдствие, когато тѣ започнали да изискватъ своето освобождение, Фа-раонътъ имъ отнелъ материалитѣ, както и всички останали пособия, при което имъ изисквалъ пакъ сѫщото число тухли на день. То е все едно да ви заповѣда нѣкой да направите хлѣбъ, безъ да ви даде брашно, мая, вода и соль. Оттукъ вадимъ слѣдното заключение: да мислишъ, трѣбва да имашъ брашно, вода, соль, мая и най-послѣ запаленъ огънь, на който да туришъ всички тия елементи. По този начинъ само може да се свърши извѣстна работа.

Казвамъ: ако вървите по стария пѫть, макаръ и да сте въ нова обстановка, вие пакъ ще гледате, дано баща ви остави нѣкакво наслѣдство, да прѣкарате по-лесно живота си. Така разсѫждаватъ и хората отъ старото учение. Нѣкой отъ тѣхъ, като забатачи много, казва: като се помоля на свети Никола, той все ще ми помогне, ще ми остави нѣщо за прѣживяване. Ти не разчитай на свети Никола, но разчитай на себе си. Ти трѣбва да знаешъ, че свети Никола, за да стане такъвъ, най-първо той е разчиталъ на себе си. И руснацитѣ разчитаха на свети Никола, но отидоха. Като дойдоха болшевицитѣ въ Русия, повече отъ три милиона народъ трѣбваше да излѣзе вънъ отъ прѣдѣлитѣ на своето отечество. И ти, ако не мислишъ правилно, ще дойдатъ болшевицитѣ да турятъ редъ и порядъкъ въ твоитѣ мисли. Какво трѣбва да правишъ? Ще мислишъ, прѣди още да сѫ дошли болшевицитѣ у тебе. Казвате: това е рускиятъ болшевикъ. — Оставете настрана руския болшевикъ. Питамъ: какво ще правишъ ти, ако рускиятъ болшевикъ дойде у тебе? Подъ „болшевикъ“ азъ разбирамъ всѣки, който дохожда въ дома ти, разрушава старото и поставя новъ редъ и порядъкъ въ всичко. Когато дойдатъ разбойници въ нѣкоя кѫща, мислите ли, че слѣдъ като си заминатъ тѣ, всичко ще бѫде въ редъ и порядъкъ? Обаче, това е само отрицателната страна на болшевизма. Той има и положителна страна.

Сѫщото се отнася и до Бога. Често ние говоримъ, че Богъ е Любовь, благость, ми-лосърдие и т. н. Богъ е Любовь само за онѣзи, които Го любятъ. За онѣзи, които не Го любятъ, Той има друго лице. Когато обичашъ нѣкого, и когато той те обича, работата върви добрѣ. Дѣто не сѫществува любовь, работата не върви добрѣ. Любовьта е ключъ на съзнателнитѣ движения. Любовьта е сила, която събужда човѣшкото съзнание. Когато не обичашъ нѣкого, ти казвашъ: петь пари не давамъ за този човѣкъ. Щомъ го обикнешъ, ти вече се събуждашъ и си готовъ да направишъ нѣкаква услуга или жертва за него. Щомъ не обичашъ нѣкого, веднага отношенията помежду ви се измѣнятъ. Слѣдователно, Любовьта е законъ, който опрѣдѣля отношенията между хората. Любовьта не е само приятно чувство, нито приятно разположение, но тя прѣдставлява правилни отношения на сѫщества съ висша интелигентность. Съ нея ние трѣбва да разрѣшимъ най-труднитѣ задачи въ живота. Ти искашъ да бѫдешъ щастливъ и казвашъ: да се оженя ли, или да не се женя. Ако се оженя, ще имамъ ли кѫща, ще имамъ ли дѣца, ще бѫдатъ ли живички, ще бѫдатъ ли умнички, ще имамъ ли свекърва или тъща и т. н.? Казвамъ: ако ти си разуменъ човѣкъ,- ако имашъ отличенъ умъ и добрѣ развито сърце, и ако твоитѣ природни способности сѫ разработени, тогава всичко, каквото започнешъ, ще успѣешъ. Ако имашъ разумно сърце, съ хармонично развити чувства, ти ще прѣдизвикашъ въ себе си и хармонични мисли. Сърцето обикновено управлява задната часть на мозъка, задната часть на главата, а умътъ — прѣдната часть на мозъка, челото отпрѣдъ. Слѣдователно, ако твоето сърце е добро, то ще прѣдизвика добри, хубави мисли у хората; ако пъкъ сърцето ти е лошо, то ще прѣдизвика лоши мисли у хората, вслѣдствие на което ти самъ ще създадешъ нещастието си. Понеже сърцето управлява задната часть на главата, то държи кормилото; умътъ пъкъ е капитанътъ, който дава разпорежданията си, опрѣдѣля насоката на движенията. Значи, сърцето изпълнява заповѣдитѣ на капитана, и, като кормило, обръща парахода на една, или на друга страна. Съ ума си ние даваме директива на движенията, къмъ които се стремимъ. Само капитанътъ знае, къмъ кое при-станище трѣбва да върви, а сърцето, т. е. кор-милото само измѣня задната часть на парахода.

Нѣкой пита: защо сърцето ми трѣбва да бѫде развито? — Здраво кормило е нужно на парахода. — Защо умътъ ми трѣбва да бѫде развитъ? — Защото капитанътъ трѣбва да бѫде на своето мѣсто, на своя корабъ. Ако капитанътъ не е на своето мѣсто, и ако кормилото не е на своето мѣсто, тогава дѣ ще отиде корабътъ? Той ще отиде, дѣто не трѣбва. Въ такъвъ случай тѣлото е корабътъ, а умътъ и сърцето сѫ капитанътъ и кормилото на този корабъ, които ни движатъ къмъ пристанището на онзи свѣтъ, дѣто ни е опрѣдѣлено да стигнемъ. Сега ние отиваме къмъ пристанището на щастието. Ако ви запитатъ нѣкой, накѫдѣ отивате, вие ще имъ кажете, че отивате къмъ пристанището на щастието. Като стигнемъ тамъ, ще разтоваримъ часть отъ стоката си, ще натоваримъ нова стока и ще тръгнемъ къмъ пристанището на блаженитѣ. Казано е: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Какво значи това? — Блажени онѣзи, които сѫ стигнали до пристанището на щастието. Ти не можешъ да бѫдешъ блаженъ, докато не си щастливъ. Въ всички постѫпки на природата има голѣма послѣдователность. Ти не можешѣ да бѫдешъ добъръ, докато не си уменъ; ти не можешъ да бѫдешъ уменъ, докато не си добъръ.

„Всичко чрѣзъ Него стана.“ Божественото у васъ едноврѣменно е и добро, и разумно. То е съвършено. Щомъ всичко стана чрѣзъ Него, когато се обръщаме къмъ Божественото у насъ, ние трѣбва да имаме търпѣние да чакаме, докато получимъ Неговия отговоръ. Ние трѣбва да слушаме добрѣ, съ внимание, безъ да се запитваме, дали Господъ ще ни приеме, или не. У Бога има слѣдната отличителна чърта: Той никога не отказва на желанията на хората. Каквото му поискате, Той никога не отказва. Богъ може само да забави реализирането на вашитѣ желания, но никога нѣма да ви откаже. Каквото поискате, Той ще ви го даде, обаче, вие ще носите послѣдствията на вашитѣ желания. Ако тѣ сѫ на мѣсто, добрѣ ще бѫде и за васъ; ако не сѫ на мѣсто, толкова по-злѣ за васъ. Щомъ пожелаешъ нѣщо, Богъ само те запитва: това, което искашъ, обмисли ли го добрѣ? Може нѣкому да дойде на умъ да направи нѣщо зло. Богъ го пита: ти обмисли ли добрѣ това, което искашъ да направишъ? Изобщо, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ това, което искате. Защо? — Защото, каквото помислите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Ако днесъ пожелаешъ нѣщо, то може да ви се даде слѣдъ 20 години. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ своитѣ желания. Запримѣръ, нѣкоя млада мома желае да срещне единъ младъ, хубавъ момъкъ, въ когото да се влюби. Обаче, Богъ сега, именно, не и праща такъвъ момъкъ. Тогава тя се оженва за другъ, когото не обича, нито харесва и е недоволна отъ своя животъ. Когато стане 40 годишна жена, тя срѣща 25 годишенъ младъ, хубавъ момъкъ, въ когото се влюбва и се чуди, какво да прави. По този начинъ идатъ изкушенията въ живота. Или пъкъ нѣкой момъкъ мечтае за красива, хубава мома, а Богъ му изпраща една грозотия. Обаче, нѣма да мине дълго врѣме, и той ще срещне нѣкоя красива жена. Не е лошо човѣкъ да се стреми къмъ красотата. Тя е толкова потрѣбна за живота, колкото сѫ потрѣбни хлѣбътъ,- чувствата и мислитѣ за човѣка.

Сега, като се говори за Любовьта, много отъ съврѣменнитѣ хора иматъ извратени понятия за нея, считатъ я нѣщо подобно на чувството, което човѣкъ изпитва, когато пие. Това не е любовь, това е чистене. Всичко онова, което Любовьта дава и всичко онова, което Любовьта взима, е свещено. Всички прояви на Любовьта сѫ свещени. Ако въ ума на човѣка влиза образъ, който не е свещенъ, той вече не спада къмъ свещенитѣ образи на Любовьта. И ако такъвъ човѣкъ ви обича, вие никога не можете да бѫдете доволни отъ него. Той казва: азъ обичамъ еди-кого си; но вие не сте доволни отъ него. Тогава едно отъ двѣтѣ е вѣрно: или ти не го разбирашъ, или. той не те разбира. Въ душата на онзи, който истински обича, има благородство: той не допуща въ ума си абсолютно никакви задни мисли. Той е честенъ, прямолинеенъ, и всичко, каквото върши, е за негово добро и за доброто на този, когото обича. Ако дойде у дома ви, той ще ви донесе щастие; ако дойде на нивата ви, всичко ще тръгне по медъ и масло. Намѣрите ли се въ трудно положение, пакъ той ще ви даде нѣкакъвъ съвѣтъ, ще ви дойде на помощь. Дойдете ли до закона на Любовьта, чрѣзъ Него, именно, свѣтътъ ще се поправи.

„Всичко чрѣзъ Него стана.“ Ако любовьта ти не може да събуди твоя умъ, това не е любовь; ако твоята любовь не може да те направи герой, това не е любовь. Любовьта прави хората смѣли, разумни. Чрѣзъ нея всичко се постига. Писанието казва : „Всичко чрѣзъ Него стана, нищо безъ Него не стана.“ Кое е това Него? — Божественото въ човѣка. Щомъ е така, не търсете помощь отвънъ. Първо търсете Божественото, а външната помощь ще дойде сама по себе си. Казвате: ние не сме Го намѣрили още. Не, всички сте Го намѣрили, и сега трѣбва да минете въ втората фаза. Щомъ сте намѣрили Божественото, пазете отношенията си къмъ Него. Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ е цигуларь, иска да си купи хубава цигулка. Той има приготвени пари за нея, но цигулка търси. Тръгва по дюкянитѣ: отива въ единъ, въ втори, въ трети дюкянъ, докато най-послѣ намира цигулка, каквато търси. Щомъ намѣри цигулката, той трѣбва да се научи да я пази. Сѫщото може да се каже и за васъ: намѣрите ли Божественото, трѣбва да се научите да го пазите. Изгубите ли Божественото, всѣки день ще губите най-красивитѣ нѣща, които имате. Вие губите най-хубавитѣ и свѣтли мисли, както и най-хубавитѣ си чувства, за нищо и никакво. Нѣкога имате велики мисли, можете да станете гениални хора, но срещне ви нѣкой, посочи ви една малка по- грѣшка, и вие веднага се спирате въ пѫтя си. По този начинъ изгубвате случай да влѣзете въ Царството Божие, да постигнете своитѣ идеали.

И тъй, запишете въ ума си мисъльта: „Всичко чрѣзъ Него стана.“ Намѣрите ли се въ нѣкакво затруднение, обърнете ума, сърцето си къмъ Бога, да събудите всичко красиво у васъ и кажете: „Всичко чрѣзъ Него стана." Така ще се събуди вѣрата, а вѣрата ще събуди у васъ Любовь къмъ Бога. Обичате ли Бога, Той ще започне да мисли за васъ, и по единъ или другъ начинъ ще изправи живота ви. Не се ли изправи живота ви, погрѣшката е ваша. Това показва, че любовьта ви е малка.

Мнозина казватъ: Учительтъ може да направи всичко. Какво мога да направя, това само азъ зная. Вие не знаете, какво азъ мога, и какво не мога. Въпросътъ е, какво вие можете и знаете. Има нѣща, които азъ по никой начинъ не мога и не искамъ да направя. Запримѣръ, азъ пушки не искамъ да правя; кесиитѣ на хората не искамъ да взимамъ; главитѣ на хората не искамъ да чупя; да лъжа хората, не искамъ. Тъй щото, колкото съмъ слабъ въ едно отношение и не подържамъ никакви желания въ тази область, толкова съмъ силенъ въ друго отношение. Сѫщото желая и на васъ: за нѣкой нѣща да бѫдете слаби, а за други — силни, да нѣма подобни на васъ. Често се забѣлѣзва обратното : вие сте силни въ това, което азъ не мога и не искамъ да правя, а сте слаби въ това, въ което азъ съмъ силенъ. Казвамъ: бѫдете слаби въ това, което и азъ не правя, и силни въ това, въ което и азъ съмъ силенъ. Този е правиятъ пѫть въ живота.

Сега, прѣведете мисъльта ми. Да бѫдешъ силенъ въ злото, това е качество на дявола. Въ нѣкой отношения той е много силенъ. Затова той заслужава похвала. Напримѣръ, никой не е въ състояние да уплаши дявола въ тъмнината. Тамъ е неговото царство. Въ тъмнината той е смѣлъ, рѣшителенъ, всичко може да направи. Обаче, запалите ли една малка свѣщица, слѣда не остава отъ него. Молете се да не правите като дявола и да не изпадате въ неговитѣ рѫцѣ. Попаднете ли въ ноктитѣ му, драснете една кибритена клечка и ще се освободите отъ него. Тази мисъль прѣведена, означава: мѫчнотиитѣ въ свѣта се прѣмахватъ само чрѣзъ свѣтлината на човѣшката мисъль. Мисъльта е Божественото у насъ. Когато нашата мисъль светне, когато почнемъ да мислимъ, ние знаемъ, че всичко чрѣзъ Него стана. Щомъ умътъ ни работи, ние казваме: „Всичко чрѣзъ Него стана.“ Щомъ сърцето ни дѣйствува, ние казваме: „Всичко чрѣзъ Него стана.“ Оттукъ виждаме, че Божественото заповѣдва и управлява свѣта. И когато ние мислимъ, Божественото работи у насъ; когато ние обичаме, сѫщо Божественото работи у насъ. Каквото става, чрѣзъ Него става. Това, което Богъ мисли, това, което Той съ рѫцѣтѣ си върши, всичко е на своето мѣсто. Азъ искамъ да схванете тази мисъль и да я приложите въ живота си, да стане практична. Азъ не искамъ да ви насилвамъ, непрѣменно да приемете всичко изведнъжъ. Това, което е хубаво отъ стария животъ, дръжте го, оставете го въ кѫщи, а всички стари, окѫсани дрехи изхвърлете навънъ, изчистете кѫщитѣ си отъ тѣхъ. Тѣ не сѫ потрѣбни. Направете вѫтрѣшенъ прѣводъ на тѣзи думи, какво, именно, прѣдставляватъ старитѣ, окѫсанитѣ дрипи.

Философията на живота седи въ слѣдното : въ каквито отношения или връзки ви е поставилъ Богъ съ хората, вие все ще придобиете нѣкаква полза отъ тѣзи хора. Всѣки човѣкъ, който ви е обърналъ внимание съ нѣщо, той ще внесе доброто въ вашия животъ; и комуто вие обърнете внимание, по сѫщия начинъ ще внесете нѣщо добро въ неговия животъ. Тъй щото всички ваши срѣщи, всички познанства, връзки и отношения, които имате, било съ нѣкое растение, животно, човѣкъ, или съ ангелъ, всички тия сѫщества все ще оставятъ у васъ извѣстни мисли или чувства, извѣстни блага отъ това, което Богъ имъ е далъ. Всичко това ще мине прѣзъ вашитѣ души. И тогава, ако искате да бѫдете богати, мислете върху благоприятнитѣ условия, които Богъ ви е далъ. Радвайте се на тѣлата, които Богъ ви е далъ; радвайте се на сърцата, на умоветѣ си; радвайте се на своитѣ нови разбирания!

Нѣкой казва: азъ не съмъ като другитѣ хора. Защо искате да бѫдете като другитѣ хора? Защо трѣбва да правите сравнение? Казватъ нѣкой: ние не даваме петь пари за свѣта. Не, хората на новото учение не трѣбва да говорятъ така. Свѣтътъ е на мѣстото си, обаче новитѣ хора не трѣбва да се забавляватъ съ свѣта. Въ единъ стихъ Христосъ казва: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ Значи, свѣтътъ е по- бѣденъ отъ Божественото. Щомъ е побѣденъ, той е вече въ властьта на Христа. Има нѣщо, съ което вие трѣбва да се борите. Това, съ което трѣбва да поведете разумна борба, е вашата плъть. Както Христосъ побѣди свѣта, така и вие трѣбва да побѣдите вашата плъть. Богъ казва: „Ако вие побѣдите вашата плъть, азъ пъкъ ще смиря сатаната прѣдъ мене.“ Вие сега искате да побѣдите дявола, безъ да се замисляте върху това, че той е голѣмъ пехливанинъ. Всѣки, който се е опитвалъ да побѣди дявола, все е билъ тъпканъ. Да се борите съ дявола и да искате да го побѣдите, то е все едно, да играете ролята на нѣкой си Симеонъ, отъ еленскитѣ села, който се борилъ съ една буга, т. е. съ единъ бикъ и пожелалъ да го побѣди. Като срещналъ този бикъ, той го хваналъ за рогата и казалъ: въ името на Господа Исуса Христа! — и започналъ да се бори съ него. Бикътъ го повалилъ на земята и започналъ да го тъпче. Той викалъ, молилъ се за помощь; дошли хора, които едва го спасили. „Чудно нѣщо!“ — казалъ Симеонъ: „нито Исусъ Христосъ, нито азъ можахме да побѣдимъ този бикъ.“ Каква нужда имаше да ходи и да хваща бика за рогата? Бикътъ не се побѣжтава лесно. Борбата е у самитѣ насъ. Ние трѣбва да се изучаваме, а не да се терзаемъ, че това нѣмаме, онова нѣмаме. Всѣки отъ васъ е способенъ за нѣщо, но той трѣбва да започне отъ това, за което е способенъ. Нѣкой отъ васъ може да не е роденъ за музикантъ, но може да пѣе, да разбира музиката. Другъ нѣкой не може да бѫде художникъ, напримѣръ, но може да разбира художеството. Коя жена не знае да боядисва ? Ако не може да бѫде художникъ, тя може да измаже кѫщата си. И това е изкуство. Ще боядиса кѫщата си отвънъ и отвѫтрѣ съ нѣколко различни бои.

Основната мисъль отъ цѣлата бесѣда е слѣдната: „Всичко чрѣзъ Него стана“. Ако ви се прѣподава тази обективна наука, вие ще се уморите. Дойде ли човѣкъ до положението да се проучва, да се анализира, той пада духомъ. Мнозина иматъ неправилни възгледи за живота, но като се поставятъ на научна база, тѣ виждатъ, че работитѣ имъ не сѫ така съвършени, както сѫ си мислили. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Прѣдъ васъ седи велика задача: да работите за създаването на новия човѣкъ. У човѣка има нови способности, нови мисли, нови чувства, нови методи, нови условия, при които той трѣбва да развива гениалностьта у себе си. Вие прѣминахте фазата на обикновенитѣ хора; сега сте въ фазата на талантливитѣ, но цѣльта въ живота ви е да влѣзете въ фазата на гениалнитѣ. Гениалностьта се придобива по строго наученъ начинъ. Въ сегашния животъ на хората не се изисква само набожность. Когато човѣкъ се моли, той трѣбва да знае, защо се моли; когато прави добро, той трѣбва да знае, защо прави добро. Всѣко нѣщо, което човѣкъ върши, трѣбва да бѫде строго опрѣдѣлено.

Казвамъ: всѣки трѣбва да се стреми да стане гениаленъ. Гениалниятъ човѣкъ има една хубава чърта въ своя характеръ: той никога не дава обявления. Той работи за себе си. Дали ще го знаятъ, или не, той не се инересува затова. Талантливиятъ човѣкъ е като американцитѣ: каквото открие, съобщава го по всички вѣстници. Той съобщава не само своитѣ изобрѣтения, но и тѣзи на гениалнитѣ хора. Който иска да стане виденъ човѣкъ въ свѣта, той трѣбва да знае, че това не е качество на гениалния човѣкъ. Гениятъ е доволенъ отъ себе си. Той иска, каквото изнамѣри и създаде, да го прѣдаде и на другитѣ хора даромъ.

„Всичко чрѣзъ Него стана“. Нѣкой отъ васъ разбиратъ този въпросъ добрѣ, а други могатъ и да го приложатъ, но въ приложението ще срещнатъ голѣми мѫчнотии. Трудно е да се дойде изведнъжъ до този възвишенъ животъ, но въ труднитѣ работи има вѫтрѣшна красота. Най-лесниятъ начинъ за постигане на този животъ е, когато човѣкъ се рѫководи отъ мисъльта „Всичко чрѣзъ Него стана“. Иначе, ако човѣкъ мисли, че самъ трѣбва да уреди живота си и нѣма кой да му помогне, той ще се намѣри въ тежко положение. Да мислимъ, че ние сами трѣбва да създадемъ и уредимъ живота си, то е все едно да мислимъ, че можемъ сами да съградимъ кѫщата си: да забъркаме кальта, да опечемъ тухлитѣ, да прѣнесемъ камъни и дърва за строене и т. н. Ако вървимъ по този начинъ, ние ще се натъкнемъ на нескончаема работа. Никой човѣкъ до сега не си е съ- градилъ самъ кѫщата. Все трѣбва поне двама-трима други да му помогнатъ. Дѣто работятъ много хора, въпроситѣ лесно се разрѣшаватъ. Дѣто е множеството, тамъ е Богъ.

Единството е въ множеството. Вие трѣбва да изучавате закона на единството. Дойдемъ ли до този законъ, ние ще имаме на страната си всички добри хора, както и сѫществата отъ Божествения свѣтъ.

„Всичко чрѣзъ Него стана“. Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ заболѣе. Какво трѣбва да направи? Ще каже на болестьта: „Всичко чрѣзъ Него стана“. Ако тя не си отиде, той ще и каже сѫщото втори, трети, пети, десети пѫть, докато най-послѣ болестьта си отиде. Едноврѣменно съ това ще запитате болестьта: Ти съ Него ли работишъ, или безъ Него? Ако работишъ съ Него, добрѣ дошла; ако работишъ безъ Него, излѣзъ навънъ, на законно основание. Щомъ болестьта работи безъ Бога, вие ще я принудите да излѣзе навънъ.

Искате ли да създадете добри отношения помежду си, откривайте единъ другъ въ характера си по една добра чърта, която никога да не се мѣни. И при това, тази чърта да е такава, че и самъ човѣкъ да не си я познава. Днесъ хората търсятъ само отрицателнитѣ си чърти. Това човѣкъ самъ знае за себе си. Изкуството е да намѣрите въ човѣка една добра чърта, на която винаги да разчитате. Че днесъ не се е проявявалъ добрѣ, това нищо не значи. Това е прѣходното у човѣка; това сѫ проявитѣ на неговото тѣло. Тѣлото му е коньтъ, а конникътъ е Божественото у човѣка.

И тъй, това, което чухте днесъ, приложете го прѣзъ годината. За останалото не се грижете. То ще дойде само по себе си. За него сѫ прѣдвидени множество работници. Христосъ казва: „Не сте вие, които говорите. Каквото трѣбва да говорите, ще ви се даде“. Задръжте сега мисъльта: „Всичко чрѣзъ Него стана. Нищо безъ Него не стана“.

*

III.  Бесѣда отъ Учителя, държана

на 14 юли, 1930 г. Изгрѣвъ.