Jump to content

1930_07_13 Вързване и развързване (от Първо издание, София, 1930 г.)


Ани

Recommended Posts

Осми младежки събор „Право си отсъдил“, на учениците от Бялото Братство,
12 - 14.07.1930 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1930 г.
Първо издание, София, 1930 г. Стар правопис. (по стенографски записки)
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ.

Метея 18: 18.

Всички, които сте поканени тукъ, не сте дошли за ядене и пиене, нито за забавление, но сте дошли да учите. Затова трѣбва да внесете въ ума си идеята, че сте ученици. Вие не трѣбва да се спирате само върху това, какво азъ ще ви кажа, но сами трѣбва да мислите. Не е въпросътъ, какъ азъ ще кажа нѣщата, но какво вие можете да разберете, да възприемете и да приложите като ученици. Това ще ви ползува. По какъвъ начинъ ще кажа нѣщата, какво ще кажа за яденето, дали е сладко, или не, това не е важно. Ако научите това, което е нужно, яденето ще бѫде сладко; ако не го научите, яденето ще бѫде горчиво. Вие можете да си зададете въпроса : каква е цѣльта, какъвъ е смисълътъ на живота? Цѣльта на живота е учението. Когато човѣкъ научи това, което днесъ му е прѣдадено, да благодари на Бога. Той трѣбва цѣлия день да учи, и вечерьта да благодари, че е научилъ урока си. На втория, на третия, на четвъртия день пакъ ще учи. И слѣдъ като прѣкара цѣлия животъ въ учене, ще замине за другия свѣтъ, дѣто ще продължи учението си. Само чрѣзъ учението човѣкъ разбира смисъла на живота.

Сега, като ученици, азъ искамъ да бѫдете свободни, защото ще ви дамъ нови обяснения за нѣщата, за които даже и на умъ не ви е дохождало. Върху много нѣща трѣбва да ви се обърне внимание. Забѣлѣжете, морякътъ, който пѫтува по морето, навредъ е обиколенъ отъ вода, но тази вода не може да се пие. Ако ожаднѣе и пожелае да пие отъ тази вода, той прѣдварително трѣбва да я дестилира, за да извади онѣзи солено-горчиви соли отъ нея, които правятъ водата негодна за пиене. Тъй щото, когато въ Писанието се казва да не любите свѣта, то е защото го разглеждатъ като море. И ако вие влѣзете въ това море, свѣта, и пиете отъ неговата вода, такава жажда ще се възбуди у васъ, че нийдѣ нѣма да си намѣрите мѣсто. Солена, горчива е водата на свѣта. Тази е простата философия, съ която се обяснява, защо човѣкъ не трѣбва да люби свѣта. Искате ли да пиете отъ водата на свѣта, непрѣменно трѣбва да я дестилирате. Това всички трѣбва да знаете. И тогава, отъ дестилираната вода на свѣта можете да пиете, колкото искате. Обаче, както сега свѣтътъ е построенъ, водата му е солено-горчива. И вие, искате не искате, корабътъ ви ще пѫтува по това море, но трѣбва да имате въ себе си особени реторти, въ които да дестилирате по малко отъ водата на свѣта и да я пиете чиста, сво-бодна отъ всѣкакви примѣси.

Азъ искамъ да бѫдете добри ученици. Вие имате една слаба страна, че бързате. Всички искате въ кратко врѣме да свършите курса на учението, затова гледате да взимате по два класа наведнъжъ. За васъ е важно да свършите единъ класъ на годината, но да го завършите, както трѣбва. Смисълътъ на учението не е въ бързото минаване на класоветѣ. Можете да минете единъ класъ, а можете да минете и 20 класа, но важно е, какво ще научите. Щомъ разберете смисъла на това, което учите, ще минете въ по-горенъ класъ, ще минете прѣзъ посвѣщение, което наричатъ „разцъвтяване на човѣшкото съзнание.“ Това значи да минава човѣкъ съзнателно отъ класъ въ класъ, отъ по-низко съзнание въ по-високо. Не учите ли съзнателно, вие ще останете въ едно поле, въ една мъртва сфера, дѣто нѣма свобода, нѣма прогресъ и движение напрѣдъ. Вие ще се намѣрите въ поло-жението на впрегнатъ конь, който тупа само на едно мѣсто, чака момента да тръгне напрѣдъ. И при това положение вие казвате: тежъкъ е животътъ! Не, животътъ не е тежъкъ. Животътъ е тежъкъ само тогава, когато не любите и не учите. Прѣкрасенъ е животътъ, когато любите и учите. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да любите и да учите!

Сега ще ви прочета 18 глава отъ Евангелието на Матея, която никога досега не сте чели. Впрочемъ, вие сте чели тази глава, но при извѣстни условия, при извѣстно състояние на съзнанието си; при сегашното си състояние никога не сте я чели. Тъй както сега ще ви прочета тази глава, тя е съвършено нова за васъ, нѣщо ново е вложено въ нея. Значи, сега ще ви прочета една нова глава, отъ ненаписаното още Евангелие, за която нито сте чували нѣщо, нито на умъ ви е дохождало.

Въ онова врѣме, въ врѣмето на Христа, както и въ наше врѣме сега, дойдоха ученицитѣ Христови, както и сегашнитѣ ученици; и запитаха Исуса, както и сегашнитѣ Го запитватъ: „Кой е най-голѣмъ въ царството небесно? (—1 ст.).

„А Исусъ повика едно дѣте, та го постави посрѣдъ тѣхъ.“ (—2 ст.). — Колко- голѣмо може да бѫде това дѣте? Това дѣте бѣше на петь години.

И рече: „Истина ви казвамъ, ако се не обърнете и бѫдете, като дѣцата, нѣма да влѣзете въ царството небесно.“ (—3 ст.). — Ако се не посѣете въ земята, като житното зърно, и ако се не печете на слънце, никога нѣма да узрѣете.

„И тъй, който смири себе си, като това дѣте, той е най-голѣмъ въ царството небесно.“ (— 4 ст.). — И тъй, който донесе вода на баща си, когато е жаденъ, баща му ще го благослови. И който помогне на майка си да сготви яденето, тя ще го нагости.

„И който приеме едно такова дѣте въ мое име, мене приема“. (— 5 ст.). „А който съблазни едного отъ тѣзи малкитѣ, които вѣрватъ въ мене, за него по-добрѣ би било да се окачеше на врата му камъкъ водениченъ, и да потънѣше въ дълбинитѣ на морето.“ (— 6 ст.). — Това сѫ иносказателни думи. Тѣ подразбиратъ: вържи злото за воденичния камъкъ и го пусни въ морето! Когато дѣцата отиватъ на училище, не ги съблазнявай, не взимай торбичкитѣ имъ, но ги остави да отидатъ при своя учитель, да се учатъ. Кажешъ ли нѣкому да не ходи на училище да учи, ти го съблазнявашъ. Казвашъ: не учи, поиграй си още малко, поживѣй, докато си младъ, нека учатъ проститѣ, невѣжитѣ хора. Кажешъ ли нѣкому това, ти го съблазнявашъ.

„Горко на свѣта отъ съблазнитѣ! Защото неизбѣжно съблазнитѣ ще дойдатъ, но горко на оногозъ человѣка, чрѣзъ когото съблазъньта дохожда! (— 7 ст.). — Горко ономува, който става гарантъ за човѣкъ, който прави прѣстѫпления!

„И ако те съблазнява рѫката ти, или ногата ти, отсѣчи и хвърли ги отъ себе си: по-добрѣ ти е да влѣзешъ въ живота хромъ или клосенъ, а не съ двѣ рѫцѣ и съ двѣ нозѣ да бѫдешъ хвърленъ въ вѣчния огънь.“ (— 8 ст.). — Ако имашъ ножъ, съ който можешъ да убивашъ хората, хвърли този ножъ отъ себе си. Ако носишъ въ джоба си единъ съврѣмененъ кобуръ, хвърли го сто крачки далечъ отъ себе си, да не съблазнявашъ хората.

„И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го отъ себе си: по-добрѣ ти е съ едно око да влѣзешъ въ живота, а не да имашъ двѣ очи и да бѫдешъ хвърленъ въ пъкъла огненъ.“ (— 9 ст.). — Ако имашъ двѣ врати на кѫщата си, и прѣзъ едната влизатъ разбойници, а прѣзъ другата влизатъ приятели, затвори вратата, прѣзъ която влизатъ раз- бойницитѣ, а остави само тази, прѣзъ която влизатъ приятелитѣ.

„Гледайте да не прѣзрете едното отъ тѣзи малкитѣ, защото ви казвамъ, че ангелитѣ имъ на небеса винаги гледатъ лицето на Отца моего, Който е на небеса.“ (— 10 ст.). „Защото Синъ Человѣчески дойде да спаси погиналото.“ (— 11 ст.). „Какъ ви се вижда? Ако нѣкой си человѣкъ има сто овци, и се изгуби една отъ тѣхъ, не остава ли 99-тѣ на горитѣ, и отхожда да търси изгубената ?“ (— 12 ст.). „И ако се случи да я намѣри, истина ви казвамъ, че се радва за нея повече, нежели за 99-тѣ неизгубени.“ (— 13 ст.). „Така не е по волята на Отца вашето, Който е на небеса, да погине единъ отъ тѣзи малкитѣ.“ (— 14 ст.).

Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ (— 18 ст.).

Сегашниятъ животъ е животъ на вързване и развързване. Ти не можешъ да развържешъ това, което не е вързано; и не можешъ да вържешъ това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържешъ, а вързаното ще развържешъ. Ако знаешъ да вързвашъ това, което не е вързано, и ако знаешъ да развързвашъ вързаното, ти можешъ да разберешъ великия законъ на живота. Ако не знаешъ да завързвашъ вѫжето на кофата, съ която ще вадишъ вода отъ кладенеца, ти не можешъ да извадишъ вода. Ако не можешъ да вържешъ кофата, както трѣбва, ти ще я спуснешъ долу, но тя ще остане въ кладенеца и нѣма да извадишъ вода. Кофата трѣбва да се върже добрѣ, съ три вѫзла, за да се извади съ нея вода отъ кладенеца. Че вѫжето щѣло да страда, да дига шумъ, това е негова работа. То може да дига шумъ, колкото иска, важно е да се извади вода отъ кладенеца. Всѣко вѫже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на мѣсто.

Слѣдователно, ако вие не можете да вържете, както трѣбва, нѣкоя ваша мисъль за дръжката на кофата и я спуснете въ кладенеца, дѣто вашиятъ умъ и духъ работятъ, какво можете да направите? — Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но смисълътъ на учението не е въ многото кофи. Една кофа имайте, но вадете съ нея вода! Какво ще ви ползуватъ хилядата кофи, съ които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, двѣ, петь, сто, хиляда различни кофи по-голѣмина и по форма, но всички сѫ празни. Какво ще ви ползува много знание безъ вѫже? Ако имате много знание, но не можете да го използувате, то е ненуженъ баластъ за васъ. Вие се нуждаете отъ здраво вѫже и отъ една здрава кофа, съ която да можете, когато искате, да вадите вода отъ кладенеца. Имате ли много кофи, ще бѫдете тъй добри, дѣто минавате, да оставяте на този, на онзи по една кофа, като задържите и за себе си една. Излишнитѣ кофи раздайте на тѣзи, които нѣматъ.

И тъй, прѣвеждайте сега. Доколкото ние разбираме великия принципъ на живота — Бога — Който работи въ свѣта, и доколкото сме съгласни да изпълнимъ Неговата воля още днесъ, дотолкова и ние можемъ да бѫдемъ въ Негова услуга. Прѣдъ Бога седи цѣлата вѣчность, на Него се подчиняватъ и богове, и мѫдреци, и философи, които сѫ за-вършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняватъ и малкитѣ хора на земята, на мнозина отъ които още трѣбва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняватъ и бубулечкитѣ, и рибитѣ, и птицитѣ, и млѣкопитаещитѣ. Когато майката изпраща дѣтето си на училище, тя все ще му тури нѣщо въ торбата за ядене. Дѣтето има право да яде, само когато научи урока си. Човѣкъ има право да яде, само когато се събуди.

И тъй, ако знаете да вързвате, трѣбва да знаете да развързвате. Една българска пословица казва: „Вържи попа, да е мирно селото!“ Азъ казвамъ: вържи дявола, да е миренъ животътъ. Вие вързвали ли сте дявола, да знаете, какъ се вързва ? Ако не сте го вързвали и не знаете, какъ се вързва, казвамъ: не развързвай дявола у тебе, който е вързанъ. Ако не можешъ да го вържешъ, поне не го развързвай! Такъвъ е законътъ. Щомъ не знаешъ да го завързвашъ, поне не го развързвай, защото послѣ нѣма да знаешъ, какъ да го завържешъ. Нѣкой казва: защо да не го развържа? Ако можешъ да го завържешъ, развържи го; пъкъ ако не можешъ да го завържешъ, не го развързвай. Ако не можешъ да разлюбишъ единъ човѣкъ, не го залюбвай ; пъкъ ако не можешъ да го залюбишъ, не го разлюбвай. Защото, ако го разлюбишъ, ти ще развържешъ дявола, а щомъ развържешъ дявола и не можешъ да го завържешъ, той ще създаде хиляди нещастия въ живота ти. Всички нещастия въ живота произтичатъ отъ разлюбването. Който може да разлюбва, той може и да развързва. Казвате: азъ не обичамъ вече еди-кой си човѣкъ. Щомъ не го обичашъ, ти го развързвашъ. Казано е въ Писанието: „Любете враговетѣ си!“ Това значи: свържете враговетѣ си! Ако не обичашъ врага си, ти си го развързалъ, и по този начинъ самъ си създавашъ неприятель. Така седи този въпросъ въ живота. Всѣки човѣкъ, когото си разлюбилъ, той ти е вече врагъ. Той постоянно върви слѣдъ тебе, носи си ножа, дебне да те мушне. Залюбишъ ли го, той хвърля ножа настрана, върви подиръ тебе, но вече е като отворенъ цвѣтъ.

Казвамъ: азъ ви говоря за онѣзи закони, които работятъ въ човѣшката душа; азъ ви говоря за единъ свѣтъ, съ който вѫтрѣшно вие още не сте запознати, и се занимавате само съ външнитѣ прояви на този свѣтъ и съ неговитѣ сили, които дѣйствуватъ, като барута, съ който малкитѣ дѣца се забавляватъ. Прѣдставете си, какво може да стане, ако пуснете нѣкое малко дѣте въ единъ магазинъ, пъленъ съ барутъ! То ще запали барута, но какво ще стане слѣдъ това, нищо не мисли. Казва : ще цъкна, ще запаля барута ! Лесно е да се цъкне една клечка кибритъ, но слѣдъ това ще настане цѣла катастрофа наоколо. Не се опитвайте, не си играйте съ силитѣ на природата. Когато нѣкоя кокошка срещне единъ волъ, тя се напери и му казва: ти знаешъ ли, коя съмъ азъ? И волътъ я пита: ами ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Ко-кошката пакъ му казва : вижъ, това сѫ моитѣ дѣца! Гледай да не ги тѫпчешъ! — Азъ отдавна зная, че тѣ сѫ твои дѣца, и никога не съмъ ги тѫпкалъ. Тя го клъвне и му казва: знай, че азъ съмъ кокошка. Волътъ не се занимава съ кокошката. Той е благороденъ, занимава се съ разрѣшението на свои важни задачи. Волътъ казва на кокошката: днесъ имамъ да разора една нива на своя господарь. Той скоро ще ме впрегне на работа. Не ми тежи работата, но откакъ служа на господаря си, никога не съмъ го задоволилъ. Азъ търся начинъ, какъ да ме залюби моя господарь. Той ме е разлюбилъ, и затова ме впряга и боде съ остенъ. Искамъ да ме залюби, да не тегля толкова много. Щомъ ме залюби, той ще ме освободи отъ юларя. Не ме ли залюби, ще тегля прѣзъ цѣлия си животъ. Днесъ всички хора казватъ, че животътъ е тежъкъ. И волътъ казва, че животътъ е тежъкъ. Казвамъ: вие теглите, защото господарьтъ ви е разлюбилъ. Значи, господарьтъ ви е вързалъ.

   Вие трѣбва да правите прѣводи на сегашния си        животъ, за да го използувате разумно. Мнозина, като  не разбиратъ живота, чакатъ да дойде нѣкой отъ небето, да ги спаси. Дѣйствително, може да дойде нѣкой ангелъ на спасението, но той нѣма постоянно да седи при тѣхъ. Може да поседи день, два, три, мѣсецъ, два, най-много година, и слѣдъ това ще замине. И ангелътъ има свое прѣдназначение, свои цѣли, свои мисли и желания, които трѣбва да постигне. Той слиза на земята отъ обичь къмъ нѣкого и остава тукъ, докато свърши работата си. Дойде ли нѣкой ангелъ на земята, вие искате той да остане постоянно при васъ, както майкитѣ искатъ дѣцата имъ, тѣхнитѣ ангелчета, да бѫдатъ постоянно около тѣхъ. Тѣ цѣлуватъ своитѣ ангелчета, радватъ имъ се, но щомъ изникнатъ крилца на тия ангелчета, тѣ оставятъ старата си дреха и хвръкватъ вънъ отъ дома си. Майкитѣ плачатъ, скърбятъ, казватъ: отидоха си нашитѣ ангелчета! Всѣки ангелъ носи съ себе си своята написана книга, листата на която виждате въ тѣхнитѣ очи, вѣжди, уста, носъ, косми по главата и т. н. Знае ли майката, какво се крие въ главата на нейното ангелче? Прочела ли е тя писмата на главата му? Всѣки косъмъ по главата на нейното ангелче е писмо, което тя трѣбва да прочете. Тя даже не знае, колко косми имаше дѣтето и на главата си, какви бѣха вѣждитѣ му, колко крѫга имаше на очитѣ си, каква бѣше голѣмината на устата, на носа, на пръститѣ му, каква форма имаха ноктитѣ му - и т. н. Написана книга бѣше то, но непрочетена остана. Какво направи майката за това ангелче? Тя го кѫпѣше, хранѣше, обличаше го и си поиграваше съ него — нищо повече. Питамъ: какво можете да научите при такива раз-бирания на живота? Правилни разбирания сѫ нужни на хората. Дойде нѣкой, задигне тази книга, а вие плачете, страдате и казвате: отиде книгата ми!

Ще прочета нѣколко стиха отъ книгата на Амосъ, глава 7, отъ 14 стихъ надолу.

И отговори Амосъ и рече на Амасия: „Не бѣхъ азъ пророкъ, нито пророчески синъ, но бѣхъ говедарь и берѣхъ черници.“ (—14 ст.).

И Господъ ме взе отъ подиръ стадото, и рече ми Господъ: „Иди пророчествувай на людетѣ ми Израиля.“ (—15 ст.).

Сега, прочее, слушай Словото Господне. Ти казвашъ: не пророчествувай противъ Израиля и да не капе отъ тебе дума противъ Исааковия домъ.“ (— 16 ст.)

Защо така говори Господъ: „Жена ти е блудница въ града. И синоветѣ ти, и дъщеритѣ ти ще паднатъ отъ мечъ. Това значи: мислитѣ и желанията ти ще бѫдатъ посѣти.

„И земята ти ще се раздѣли съ вѫже; и ти ще умрешъ въ скверната земя, а Израиля непрѣменно ще бѫде закаранъ плѣнникъ отъ земята си.“ (— 17 ст.)

Сега, като на ученици, обръщамъ ви внимание на слѣдното положение. Всички трѣбва да знаете правилно да вързвате и да развързвате, т. е. правилно да любите и да разлюбвате. Не е важно, какъ сте били вързани. Не е важно, какъ сте разлюбили хората. За васъ е важно, какъ днесъ вързвате и развързвате. Нѣкой казва: защо ме развърза? Питамъ: ако ти дойдешъ при мене вързанъ и не си ялъ цѣли три деня, и азъ те нахраня, развържа и пусна да си вървишъ, какво лошо има въ това развързване? Добрѣ е глад- ниятъ да бѫде вързанъ, а ситиятъ — развързанъ. Когато ситиятъ се развързва, на мѣсто е развързването, но когато гладниятъ се развързва, това развързване не е на мѣсто. Вържи гладния на едно мѣсто! — нищо повече. Развържи сития да си върви по пѫтя, защото е ситъ.

Много отъ ученицитѣ се спиратъ върху обикновенитѣ отношения между хората и ги сравняватъ съ по-високитѣ, духовни отношения, които трѣбва да сѫществуватъ. Прѣдставете си, че нѣкой учитель влиза въ класъ и започва да милва, да гали ту единъ, ту другъ отъ ученицитѣ и слѣдъ това имъ казва: хайде, сега, вървете си по домоветѣ! На втория день той пакъ повтори сѫщото: този помилва, онзи помилва и ги изпрати по домоветѣ имъ. Питамъ: какво ще придобиятъ тѣзи ученици? Въ тѣхъ ще се развие щестлавие и редъ още отрицателни чърти, каквито и въ свѣта се срѣщатъ. Какво ще бѫде, ако учительтъ не гали ученицитѣ си, но работи съ тѣхъ? Тѣ ще научатъ много нѣща, ще се развиватъ. Учительтъ дига единъ ученикъ и го запитва: колко правятъ петь боба и единъ бобъ още? — Шесть боба, господинъ учителю! — Като посѣете тѣзи шесть боба на нивата, колко още ще родятъ? — Не зная, Господинъ учителю. — Ако годината е суха, колко боба ще родятъ ? — Не зная. — Ако е дъждовна, плодородна, колко ще родятъ ? — И това не зная, господинъ учителю. — Има извѣстни математически отношения, по които точно може да се опрѣдѣли, колко боба ще се родятъ. Христосъ говори за жйтнитѣ зрънца, които по-паднали въ добра почва, и едното дало 30, другото — 60, а третото — 100 зрънца. Като съберете числата 30+60+100, ще получите 190. Като раздѣлите числото 190 на 3, ще получите срѣдно число 63’(3). Остатъкътъ показва, че този плодъ не е могълъ да се развие, нѣмало е благоприятни условия за него. Ако приемемъ сѫщитѣ отношения и за шестьтѣ боба, т. е. всѣки бобъ да даде по 63 зрънца, ще получимъ отъ тѣхъ 378 боба. Сборътъ на цифритѣ въ числото 378 дава 18. Това е 18 глава отъ Евангелието на Матея, която четохъ днесъ.

Сега ще ви прочета 18 стихъ на 378 страница отъ Библията: „И не стана пасха като нея въ Израиль отъ днитѣ на пророкъ Самуила; нито направиха всичкитѣ Израелеви царе като пасхата, която направи Иосия и свещеницитѣ, и Левититѣ, и всичкиятъ Юда и Израиль, които се намѣриха, и Ерусалимскитѣ жители." (П кн. на лѣтовн. 35 :18). Пасхата е възпоменание за освобождение отъ епоха на робство. Съ пасхата евреитѣ ознаменуваха своето освобождение отъ робството си въ Египетъ. Когато човѣкъ люби, той трѣбва да направи пасха. Тя е възпоменание за освобождение отъ робство. Когато човѣкъ иска да се освободи отъ какво и да е робство, той трѣбва да направи пасха. Пасхата може да се направи само по закона на Любовьта. Ако ти не любишъ, никога не можешъ да направишъ пасха. Защо ? — Защото въ Любовьта всѣкога има жертва. Кого ще жертвувашъ? — Себе си. Който люби, той най-първо ще пожертвува себе си. Ако вие не знаете, какъ да направите пасхата въ себе си, ако не знаете, какъ да се пожертвувате, вие не сте разбрали закона на Любовьта. Значи, първо човѣкъ трѣбва да знае, какъ да направи своята пасха, а послѣ, да знае какъ да се пожертвува. Всички говоримъ за самопожертвуване, но трѣбва да знаемъ, какъ да става това самопожертвуване. Жертвата е общъ законъ за всички. Когато нѣкой се жертвува за мене, азъ гледамъ, какъ той изпълнява закона на жертвата, уча се отъ него. Слѣдъ това пъкъ азъ ще се пожертвувамъ за него. Първо се жертвува единъ, послѣ втори и т. н. Законътъ на жертвата е неизбѣженъ. Нѣма да остане човѣкъ въ свѣта, който да не се жертвува. Когато дойдемъ до закона на жертвата, ние трѣбва да знаемъ, какъ да направимъ тази жертва. Не я ли направимъ, както трѣбва, тя е безполезна. Ако ти ходишъ на училище и не разбирашъ основнитѣ принципи на учението, или ако не разбирашъ дълбокия смисълъ на геометрията, на астрономията и на всички науки, които се прѣподаватъ, какъвъ смисълъ има твоето учение? Всички небесни тѣла иматъ своето дълбоко прѣдназначение „за врѣмена и за години.“ Всѣка звѣзда, напримѣръ, прѣдставлява единъ листъ отъ свещената книга. Свещената книга пъкъ е небето, което виждаме надъ насъ. Слънцето прѣдставлява една отъ отворенитѣ  вече страници на тази свещена книга. Единъ день този листъ ще се затвори, и на негово мѣсто ще дойде друго слънце, още по-свѣтло, съ съвсѣмъ другъ цвѣтъ отъ този, който сегашното слънце има.

Казвамъ: въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да цѣни тази свещена книга, която му е дадена. Ако вие не разбирате сегашния си животъ, както сте създадени, какъ ще разберете живота, който е надъ васъ? Тъй както сте събрани тука, не е важно само, какви сѫ отношенията ви едни къмъ други, но всѣка сутринь, като ставате, всичкитѣ удове на организма трѣбва да иматъ правилни отношения къмъ човѣка, къмъ своя господарь: краката трѣбва да иматъ правилни отношения къмъ господаря си; очитѣ, ушитѣ, стомахътъ, дробоветѣ, мозъкътъ сѫщо така трѣбва да иматъ правилни отношения къмъ своя господарь. Ако отношенията на нѣкой отъ тѣзи удове не сѫ правилни, тогава въ организма на неговия господарь се зараждатъ извѣстни болезнени състояния. Възъ основа на този законъ, и господарьтъ на тѣзи удове, човѣкътъ, трѣбва да има правилни отношения къмъ тѣхъ. Щомъ е така, и нашитѣ отношения къмъ Божественото трѣбва да бѫдатъ правилни. Правилни ли сѫ отношенията ни къмъ Божественото, тогава всѣка сутринь То ни посѣщава, слѣдъ което ние започваме работата си. Щомъ Божественото те посѣти, тогава ще дойде твоята майка, твоятъ баща, твоитѣ братя и сестри, които сѫ слуги на този великъ Божественъ човѣкъ, или тъй наречения истински Баща. Ти нѣма да видишъ Божествения човѣкъ, но ще видишъ Неговитѣ слуги, на които ще станешъ на кракъ, както ученицитѣ ставатъ на кракъ, когато учительтъ имъ влиза въ класъ. Когато слънцето изгрѣва, птичкитѣ ставатъ на кракъ и обръщатъ погледа си къмъ него. Когато слънцето изгрѣва, въ сърцата, въ душитѣ на всички живи сѫщества настава свещенъ трепетъ: всички растения, риби, птици, животни, хора, даже и великитѣ духове затаяватъ дишането си. И когато човѣкъ спи, той пакъ усѣща изгрѣването на слънцето. И затова, правилно е, прѣди да е изгрѣло слънцето, ти трѣбва да бѫдешъ на крака! Подъ думата „слънце“ се разбира онова вѣчно будно съзнание въ човѣка. Когато Богъ иде въ свѣта, всички трѣбва да бѫдемъ будни, на кракъ, за да възприемемъ Неговитѣ свещени мисли. Той има желание да ни прѣдаде своето знание и да ни остави свободни, да реализираме Неговото знание въ живота си.

Казвате: защо трѣбва да любимъ, защо трѣбва да обичаме, защо трѣбва да учимъ? На тѣзи въпроси не може да се даде никакъвъ отговоръ. Защо трѣбва да се раждате и да умирате? Защо трѣбва да спите и да ядете? Нѣма отговоръ на тѣзи палещи въпроси, които днесъ ви занимаватъ. Ако се занимавате така, както досега сте се занимавали, вие никога нѣма да дойдете до правилно разрѣшение на тѣзи въпроси. Питамъ: когато плетете или шиете нѣщо, отъ коя страна за-почвате — отдѣсно къмъ лѣво, или отлѣво къмъ дѣсно? Освѣнъ това, защо платътъ, който толкова врѣме сте тъкали, трѣбва да го разрѣзвате и послѣ отново да го зашивате? Защо кацарьтъ трѣбва да нарѣзва цѣли дъски на парчета и послѣ да прави отъ тѣхъ каци? Питамъ: трѣбва ли всички хора да станатъ бъчвари, или грънчари? Прѣдставете си, че всички хора произвеждатъ само бъчви, или само грънци, дѣ ще изнасятъ стоката си за продань? Хората и безъ това сѫ грънчари, защото мислитѣ, чувствата и желанията, които всѣки день формуватъ, тѣ ги изнасятъ на пазаръ. Има ли кой да купи стоката ви? Въ това отношение вие мязате на фабриканти, които произвеждатъ много стока, но стоката имъ нѣма пазаръ. Какво ще ви послѣдва тогава? — Крахъ. Ще дойдатъ страдания, недоволства, болести и смърть въ живота ви. Като се намѣрите прѣдъ такива изпитания, вие казвате: не разбираме смисъла на живота.

Казвамъ: докато живѣете по земному, вие не разбирате смисъла на живота, и той не ви задоволява. Когато станете духовни, започвате да разбирате смисъла на живота, и той вече ви задоволява. Когато единъ български цигуларь тури цигулката на колѣното си и започне да свири, вие доволни ли сте отъ неговото свирене? Не сте доволни. Самото поставяне цигулката на колѣното, придава на музиката повече земенъ характеръ. Дойде ли нѣкой знаменитъ европейски цигуларь, той туря цигулката подъ шията си и започва да свири. Неговото свирене ви задоволява, защото самото държане на цигулката, облегната на гърдитѣ, придава на свиренето духо- венъ характеръ. Всички инструменти, които се подпиратъ на гърдитѣ, сѫ отъ благородно произхождение.

Сега ние ще се приближимъ къмъ великата Истина въ живота, да си обяснимъ чрѣзъ нея всички прояви и явления въ цѣлокупния животъ. Напримѣръ, вие искате да свирите. Защо трѣбва да свирите? — За да влѣзете въ връзка съ всички сѫщества. Музиката трѣбва да мине прѣзъ нѣколко фази, прѣзъ нѣколко съзнания, докато дойде до васъ. Вземете, напримѣръ, цигулката. Тя е съставена отъ дърво, отъ струни — кожени и металически. Първата ви работа е да заставите мъртвото дърво, отъ което цигулката е направена, да пѣе. Майсторътъ, който е направилъ цигулката, той възкръсява дървото, отъ което тя е направена. Слѣдователно, когато започнете да свирите, първо вие имате отзвукъ на растението, отъ което е взето дървото за цигулката. Послѣ имате отзвукъ на животното, отъ чървата на което сѫ направени струнитѣ. Значи, първо пѣятъ растенията и животнитѣ, които сѫ дали отъ себе си материалъ за направата на цигулката.

Ето защо, когато нѣкой свири, вие чувате музика, на която не знаете съдържанието. Тя е музика на растенията и на животнитѣ, но не и на човѣка. Първо се минава прѣзъ тѣхната музика, и когато дойдете до вѫтрѣшния смисълъ, който е вложенъ въ музикалното произведение, тогава ще схванете музиката на човѣка. Значи, растенията и животнитѣ сѫ отлични музиканти. Първитѣ музиканти въ свѣта сѫ растенията. Тѣ свирятъ на флейта, флейтисти сѫ. Животнитѣ пъкъ свирятъ на цигулка. Тѣ сѫ цигулари. Ако човѣкъ не разбира живота на растенията и животнитѣ, той не може да свири. Който иска да се запознае съ музиката, той трѣбва да изучава живота на растенията и на животнитѣ. Разбере ли човѣкъ живота на животнитѣ и растенията, щомъ започне да свири, тѣхнитѣ елементи ще влѣзатъ въ него, а слѣдъ това и Духътъ ще влѣзе въ него, като тълкуватель на тоноветѣ. Духътъ ще въздѣйствува на човѣка чрѣзъ ушитѣ му. Духътъ ще прѣдава, човѣкъ ще възприема. Разумниятъ човѣкъ пъкъ ще прѣвежда езика на музиката. Когато слушате нѣкой цигуларь, вие трѣбва да тълкувате това, което той иска да изрази чрѣзъ цигулката си. Цигуларьтъ прѣдава своята мисъль въ образи, и ако човѣкъ не може да прѣведе тѣзи образи, той не разбира музиката. Слѣдователно, ако човѣкъ не започне съ музиката на растенията и на животнитѣ, на млѣкопитаещитѣ, той не може да дойде до живота на духовнитѣ хора. Разбере ли живота на духовнитѣ хора, той ще дойде най-послѣ и до вокалната музика. Засега въ човѣшкия гортанъ се проявява само музиката на животното, но когато той се добере до възвишената мисъль, неговиятъ гортанъ ще започне да говори чрѣзъ музиката.

Сега, за да се доберете до възвишения животъ, всички трѣбва да свирите и да пѣете. Ако не можете сега, поне за въ бѫдеще трѣбва да се научите. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ дисциплината на пѣнието и свиренето. Ако нѣкой има силно желание да свири, а нѣма условия, той може мислено да си вземе нѣкоя китара или другъ нѣкакъвъ инструментъ и да си прѣдставлява, че свири, че дърпа струнитѣ. Ще кажете, че това е залъгалка. Не, това е приготовление за нѣщо велико. Великитѣ работи въ свѣта започватъ отъ малкитѣ нѣща. Запримѣръ, докато нѣкой пи- сатель напише нѣщо хубаво, той трѣбва прѣдварително да направи нѣколко опита, които изглеждатъ, като играчки, като забавления. По сѫщия начинъ, искате ли да напишете нѣкоя дума красиво, вие трѣбва прѣдварително да се упражнявате върху нейнитѣ елементи, буквитѣ и, и тогава да я напишете, както искате. Въ първо врѣме вие ще пишете, както малкитѣ дѣца. По-хубаво отъ тѣхъ не можете да пишете. За да пишете хубаво, вие трѣбва да знаете правилата за красиво писане. Запримѣръ, ако азъ напиша думата „мѫдрость“ по всички правила на краснописането, който разбира тѣзи знаци, той ще прочете думата и ще каже: вие написахте думата „мѫдрость“. Който не разбира тѣзи знаци, ще каже: глупость е това. Обаче, не е достатъчно само да познаешъ написаната дума, но трѣбва да разгадаешъ, какво нѣщо е мѫдростьта.

Питамъ: що е Мѫдростьта? Мѫдростьта е цѣль, смисълъ на човѣшкия животъ, който сега се създава. Когато животътъ произведе всички свои плодове, т. е. завърши своето развитие, тогава човѣкъ ще разбере, какво нѣщо е Мѫдростьта, въ пълния смисълъ на думата. За сега ние пущаме листа, цъвтимъ, завързваме плодове, и единъ день, когато напълно узрѣемъ, тогава ще разберемъ всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ живота. Значи, Мѫдростьта е смисълътъ на живота. Любовьта пъкъ е законъ, който помага за реализиране великитѣ задачи на Мѫдростьта. Истината сѫщо така иде като велика помощница въ този пѫть. Тя чъртае пѫтя, по който могатъ да се достигнатъ цѣлитѣ на Мѫдростьта. Слѣдователно, Любовьта и Истината помагатъ за реализиране великитѣ цѣли на Божествената Мѫдрость, която цари навсѣкѫдѣ въ вселената. И затова всички трѣбва да обичате Мѫдростьта съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Такъвъ е законътъ. Смисълътъ на живота седи, именно, въ това — да възлюбите Мѫдростьта.

Мнозина схващатъ този въпросъ по другъ начинъ. И тѣ иматъ право, но казвамъ: Мѫдростьта е свещениятъ пѫть, по който трѣбва да вървите, и въ който Богъ призовава своитѣ дѣца. Нѣкой казва: азъ не мога да разбирамъ. Ако искате да разбирате, недѣйте ходи далечъ. Вие не разбирате много нѣща, защото се стремите да обхванете всичко изведнъжъ. Когато дойдете до музиката, до поезията, напримѣръ, стремете се да разберете близкитѣ нѣща, които срѣщате отлѣво и отдѣсно на пѫтя си. Оставете настрана онѣзи тънки, фини нѣща, които сѫ още невидими за васъ. Радвайте се, че срѣщате нѣща, които не разбирате, или които не виждате и не сѫ ясни за васъ. Нека бѫдещето ви радва. Казвате: какво е нашето бѫдеще? Бѫдещето е свѣтло. Нѣма по-велико, по-хубаво нѣщо отъ бѫдещето. Богъ царува въ бѫдещето. Тогава, има ли смисълъ да се плашите отъ него ? Всички условия за вашето повдигане, всички условия за вашето развитие, всички условия за вашето щастие и сила, всички условия за вашето знание, всички условия за вашето безсмъртие и свобода, всички условия за реализиране копнежитѣ на вашата душа, се криятъ въ бѫдещето, въ което Богъ живѣе.

И тъй, бѫдещето ви чака. Когато дойдете до него, вие трѣбва да бѫдете готови. Не сте ли готови, вие ще останете, като натоварени камили прѣдъ вратитѣ на града. Натоварената камила не може да мине прѣзъ Божествената врата. Дойде ли натоварената камила прѣдъ Божествената врата, тя непрѣменно трѣбва да се разтовари. На сѫщото основание и вие трѣбва да се разтоварите. Когато имате тежесть, неразбирания, всичко това показва, че вие сте натоварени хора. Натоваренитѣ хора дигатъ врява, шумъ, правятъ скандали. Кой търговецъ, кой адвокатъ не дига врява, шумъ? Търговецътъ купува— продава стока, пазари се, дига шумъ. Двама адвокати дигатъ шумъ, врява въ сѫда. Защо? Който не разбира въпроса, ще каже, че тѣ се каратъ помежду си. Не се каратъ тѣзи адвокати, но разглеждатъ дѣло на нѣкой човѣкъ. Единиятъ адвокатъ го защищава и казва : този човѣкъ има право. Другиятъ казва: той нѣма право. Една американка, женена за богатъ търговецъ, помолила единъ день мѫжа си да я заведе въ американската борса, да види, какво правятъ тамъ. — Нѣма защо да те водя на борсата, нищо особено нѣма тамъ, което да те интересува. — Не, искамъ поне единъ пѫть да отида въ борсата. Най-послѣ мѫжътъ и се съгласява и я завежда въ една отъ горнитѣ ложи на борсата. Едва седна на единъ столъ, тя чула такава врява, такива викове и крѣсъци, каквито никога въ живота си не е слушала. — Слушай, не мисли, че съмъ толкова глупава. Азъ те помолихъ да ме заведешъ въ борсата, а ти ме заведе въ лудницата. — Слушай, жена, това е борсата. Азъ ти казахъ, че нѣма нищо  интересно за тебе въ борсата. Това сѫ ученитѣ хора, които отъ въодушевление викатъ. — Чудно нѣщо ! Какъ не ги е срамъ да викатъ толкова много. — Ще викатъ, разбира се. Слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда всѣки отъ тѣхъ може да бѫде просякъ или милионеръ. Ако вика, той може да спечели и десеть милиона; ако не вика, всичко ще изгуби. Тогава ще го хванатъ за краката и ще го изнесатъ навънъ. Питамъ: при такова положение на нѣщата, може ли човѣкъ да не вика ? Който вика, той остава членъ въ борсата ; който не вика, изнасятъ го вънъ.

Докато викате въ свѣта, вие сте въ борсата. Ама щѣлъ нѣкой вашъ братъ да се разсърди — вие не искате да знаете. Трѣбва да печелите! Щѣлъ нѣкой вашъ братъ да се съблазни отъ нѣщо. И затова не искате да знаете. Вие трѣбва да печелите! Или пъкъ нѣкой вашъ братъ изгубилъ вѣрата си. Нищо отъ това, случватъ се такива работи въ свѣта. Този човѣкъ си е изгубилъ вѣрата, защото вѣрата му, е била слаба малко кредитъ е ималъ той. Казвамъ: въ каквото положение и да се намира човѣкъ, животътъ, който има той, съ всички свои противорѣчия, струва повече, отколкото, ако е въ гроба. И най-лошиятъ животъ, който срѣщаме, струва милиони пѫти повече, отколкото живота въ гроба. Слѣдъ всичко това, трѣбва ли да се оплаквате, че вашиятъ животъ е несносенъ? Какво искате да направите въ живота си?

Нѣкой казва: азъ съмъ недоволенъ отъ живота си, искамъ да умра. Когато искате да умрете, това показва, че искате да се развържете. Така прѣвеждамъ желанието ви да умрете. Азъ съмъ готовъ да освободя кого и да е отъ васъ, но при слѣдното условие: цѣлъ день той ще оре подъ остена ми на нивата; и вечерьта, като се върне, ще го освободя по всички правила : ще снема хомота му, ще го нахраня и ще го оставя да си почине. Въ това се заключава животътъ. Ние сме впрегнати, и трѣбва да свършимъ работата, която ни е дадена за деня. Свършимъ ли работата си, вечерьта господарьтъ ни ще ни освободи, и свободата, която търсимъ, ще дойде. Онзи, който не е билъ впряганъ, и който не е извършилъ работата, която е трѣбвало да извърши прѣзъ деня, той не може да бѫде свободенъ. Защо ? — Защото на другия день ще бѫде впрегнатъ. Ако пъкъ днесъ извърши работата си, на другия день ще бѫде свободенъ.

Това е великъ законъ, който наричаме законъ на разумнитѣ хора. Ние говоримъ за разумнитѣ хора, а не за голѣмитѣ. Не сѫ голѣмитѣ хора, които ще завладатъ свѣта; нито пъкъ малкитѣ хора ще завладатъ свѣта. Обаче, разумнитѣ хора ще завладатъ свѣта. Тѣ ще бѫдатъ негови господари. Ако голѣмото може да завлада свѣта, тогава мамонтитѣ, тѣзи голѣми, прѣдпотопни животни, до-сега щѣха да го завладатъ. Ако голѣмото може да завлада свѣта, прѣди потопа имаше голѣми, гигантски дървета, на височина 500—600 м., които трѣбваше да завладатъ свѣта, но и тѣ не го завладаха. Слѣдъ тѣхъ дойдоха голѣмитѣ млѣкопитаещи, но и тѣ не го завладаха. Послѣ дойдоха хората исполини, които сѫщо не завладаха свѣта. Значи, силата не седи въ външната голѣмина. И малкитѣ сѫщества не можаха да завладатъ свѣта. Това показва, че силата не седи и въ малкитѣ нѣща. Най-послѣ дойдоха новитѣ, разумнитѣ хора, които разбраха, че силата седи въ мисъльта. Силата на човѣка не е въ колебанието, че отъ него нищо не може да излѣзе. Напротивъ, въ тази мисъль се крие човѣшкото безсилие. Казвамъ: ако си мамонтъ, ни-що нѣма да излѣзе отъ тебе; ако си комаръ, нищо нѣма да излѣзе отъ тебе; ако си разуменъ човѣкъ, всичко може да излѣзе отъ тебе.

Значи, минусъ и минусъ при умножението и дѣлението даватъ плюсъ. Плюсътъ е разумното начало въ свѣта. Слѣдователно, вие можете да имате грандиозни планове, но тѣ не могатъ да спасятъ свѣта. Тѣзи грандиозни планове нѣма да се реализиратъ. Вие може да имате микроскопични планове, като тѣзи на комаритѣ, но и тѣ не могатъ да спасятъ свѣта. Обаче, вашитѣ различни желания и мисли могатъ да служатъ като тухли и циментъ за съграждане на Царството Божие. Тъй щото разумното, което ние реализираме на земята, Богъ го взима и съ него съгражда бѫдещия животъ, въ който сега всички трѣбва да работимъ. Нѣкой казва: защо трѣбва да живѣемъ? Ние трѣбва да живѣемъ, за да събираме материалъ за съграждане на Царството Божие.

Казвамъ: върху това, именно, трѣбва да работятъ и ученицитѣ. Нѣкой казватъ: ние не сме голѣми хора въ свѣта, не сме силни. — Вие не се нуждаете отъ сила. — Ние нѣмаме пари. — И отъ пари не се нуждаете. — Ние не сме извѣстни хора. — И това не ви трѣбва. Вие се нуждаете отъ ра- зумность. Имате ли разумность, бѫдещето е съ васъ. Щомъ сте разумни, всичко можете да направите. Слѣдователно, нашата сила не седи въ богатството, нито въ властьта, която имаме, нито въ знанието, което можемъ да придобиемъ, но въ служенето, което можемъ да извършимъ. Да служишъ на Бога, да чувствувашъ връзка съ Него и всѣкога да си готовъ на работа за Божието дѣло, въ това седи и силата, и богатството, и властьта, и знанието на човѣка. Нѣкой казва: азъ искамъ да стана проповѣдникъ. — Ако всички станете проповѣдници, кому ще проповѣд- вате? — Азъ искамъ да стана учитель. — Ако всички станете учители, кого ще учите? — Азъ искамъ да стана пѣвецъ. — Яко всички станете пѣвци, на кого ще пѣете? — На себе си. — Щомъ можете да пѣете на себе си, тогава ще можете да проповѣдвате на себе си, ще можете и да учите себе си. На себе си всичко можете да станете, но искате ли да станете всичко това за хората, вие ще чакате вашия редъ. Въ вѣчностьта има мѣсто и врѣме за всичко: и царь ще бѫдешъ, и простъ човѣкъ ще бѫдешъ; и философъ ще бѫдешъ, и глупецъ ще бѫдешъ — всичко, каквото пожелаешъ, може да ти се даде. Що е вѣчностьта? — Вѣчностьта реализира всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта. Тя примирява, т. е. тя съгласува плюса и минуса въ свѣта.

Казвамъ: въ сегашния си животъ вие трѣбва да разбирате закона на бѫдещето. Нѣкой страда, защото е вързанъ. Щомъ е вързанъ въ тѣлото си, той не трѣбва да страда. Тѣлото е на Бога, и Той самъ ще го развърже. За какво сѫ дадени рѫцѣтѣ на човѣка ? — Да пише. За какво му е дадена главата? — Да мисли, да съчинява поезия. Ако трѣбва да пишешъ, пиши; ако трѣбва да пеешъ, пѣй ; ако трѣбва да свиришъ, свири; ако трѣбва да копаешъ, копай; ако трѣбва да работишъ, работи; ако трѣбва да ходишъ, ходи! Всѣка работа, сама за себе си, е важна споредъ закона на Божията Мѫдрость, на която Любовьта и Истината сѫ служители. Всѣка работа, колкото и микроскопическа да е, тя е свещена. Ако завържешъ връзкитѣ на обущата нѣкому, ти си извършилъ велика работа; ако си далъ нѣкому чаша вода, ти си извършилъ велика работа. Ти можешъ да кажешъ нѣкому само една блага дума, но тази дума има толкова тежесть, колкото милионитѣ думи въ сто тома, написани отъ нѣкой ученъ или философъ. Всѣка дума трѣбва да се каже на своето мѣсто. Ако нѣкой човѣкъ напише сто тома, които не сѫ на мѣсто, единъ день Богъ ще го натовари да носи тази своя тежесть. Ще видите, какъ единъ день Богъ ще натовари всички писатели, които не сѫ писали на мѣсто, да носятъ своитѣ книги на гърба си — своя собственъ товаръ. Който е много натоваренъ, много е писалъ; който е малко натоваренъ, малко е писалъ. Нѣкой ще каже: слава Богу, че нищо не съмъ писалъ. Питамъ: знаете ли, какъвъ товаръ прѣдставляватъ всички ваши мисли и желания, които сте реализирали и на които се дължи нещастието въ свѣта? Какво ще правите съ този товаръ? Знаете ли, каква отговорность носите върху себе си?

Врѣме е вече да се ликвидира съ миналото. Вие създадохте голѣма катастрофа въ свѣта. Слѣдователно, както създадохте тази катастрофа, както вързахте свѣта, така трѣбва да го развържете. Кои ще развържете? Кои ще освободите? Затворитѣ трѣбва да се отворятъ, и праведнитѣ да се пуснатъ на свобода. Добритѣ хора развързвайте! Добритѣ хора събуждайте! Онѣзи пъкъ, които сега влизатъ въ затворитѣ, тѣхното врѣме послѣ ще дойде.

И тъй, важно е сега да схващате основната мисъль на живота — Мѫдростьта. Какво правите вие? Искате да се осигурите, да се спасите. Оставете вашето спасение настрана. Казано е: „Когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко.“ И понеже този Духъ ще учи хората, и вие трѣбва да се учите. Това значи, когато Божественото дойде у насъ, то ще ни научи на всичко. Тамъ е силата на човѣка. Ако Богъ е съ насъ, кой ще бѫде противъ насъ? Казваме: какво можемъ да напрвимъ ние? Нищо не можемъ да направимъ ние сами, но съ Бога, който е у насъ, всичко можемъ да направимъ. Казвате: кои сме ние? Ние, като хора, сме нѣщо подобно на животнитѣ; обаче, ние сме съработници на Бога, които ще завършимъ Неговата работа. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Идете и проповѣдвайте моето учение, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка.“ „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. По-нататъкъ Христосъ казва: „Идете и проповѣдвайте! Ако ви затворятъ, азъ ще ви освободя. Ако ви биятъ, азъ ще се разправя съ тѣзи, които ви биятъ.“ Казвате: бѣдни сме, никой не ни дава пари. — Това зависи отъ васъ. Защо? — Защото всички банкери служатъ на Христа. Ако сте съ Христа, вие ще отидете при нѣкой банкеръ, и той веднага ще стане и ще каже : заповѣдайте, има единъ записъ за васъ. Ако Христосъ не е съ васъ, този банкеръ ще ви каже: господине, нѣмамъ пари на разположение. Щомъ имате подписа на живия Господъ, на Христа, навсѣкѫдѣ ще ви приематъ; щомъ не ви приематъ навсѣкѫдѣ, помнете, че Христосъ не е съ васъ. Ако се карате и не се разбирате, Христосъ не е съ васъ. Ако се карате и биете, но се разбирате, Христосъ е съ васъ. Той казва: карайте се, бийте се, масажирайте се, налагайте се по всички правила, но трѣбва да разбирате, защо се биете.

Нѣкой страда, че има ревматизъмъ, главо-болие или друго нѣщо. Казвамъ : това е една трудна задача, която трѣбва да разрѣшите. И затова казвамъ: блажени страдащитѣ; блажени, които иматъ боленъ стомахъ ; блажени, които страдатъ отъ главоболие; блажени, които нѣматъ пари; блажени, които сѫ бездомници; блажени, които гладуватъ. Въ това седи смисъла на живота. По-нататъкъ казвамъ: щастливи сѫ онѣзи, които иматъ кѫща ; щастливи сѫ онѣзи, които ядатъ; щастливи сѫ онѣзи, които учатъ. Значи, онѣзи, които нищо нѣматъ, сѫ блажени; онѣзи, които иматъ, сѫ щастливи. По това, именно, се отличаватъ блаженитѣ отъ щастливитѣ. Щастливиятъ не може да стане нещастенъ; блажениятъ е винаги блаженъ. Защо ? — Понеже нѣма какво да му се вземе. Щастли-виятъ, понеже има много нѣща, като изгуби това, което има, той става нещастенъ. Затова, именно, блаженитѣ седатъ по-горѣ отъ щастливитѣ.

Сега, като слушате тѣзи блаженства, вие се смѣете. Азъ наричамъ този смѣхъ свещенъ. Свещениятъ смѣхъ се прѣдизвиква отъ това, когато ние искаме да се освободимъ отъ нѣщо неестествено въ себе си, отъ нѣкаква несгода въ свѣта. Свещениятъ смѣхъ показва, че човѣкъ се освобождава отъ нѣщо неприятно. Човѣкъ, като се посмѣе малко, олеква му, състоянието му се промѣня, както на прашния барабанъ олеква отъ праха, като го удари барабанчикътъ. Дойде ли ти нѣкаква скръбь или страдание, посмѣй се малко.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Законътъ е слѣдниятъ : каквото вържете въ себе си, ще бѫде вързано и горѣ; каквото развържете въ себе си, ще бѫде развързано и горѣ. Затова, вържете нѣщо въ себе си, а друго развържете. Каквото направите въ себе си, ще бѫде направено и горѣ. Въ това седи вашата сила. Всѣки день трѣбва да вържете нѣщо и да развържете нѣщо. Скаралъ си се съ нѣкого. Значи, свързалъ си се. Какво трѣбва да направишъ? Срещни този човѣкъ, пригърни го, цѣлуни го, раздрусай го, кажи му: не ми се сърди! Въ това седи силата на човѣка. Тъй щото, разсърдишъ ли се съ нѣкого, не ходи да му искашъ извинение, но хвани го, пригърни го, цѣлуни го отъ едната, отъ другата страна. Речете ли да се извинявате, това сѫ официалности, това сѫ фарисейщини. Направилъ си грѣшка. Вземи четката, като художникъ, и поправи погрѣшката си. Кажи: не зная, какъ направихъ погрѣшката, но трѣбва да я поправя. Като поправишъ погрѣшката си, направи едно угощение, покани всичкитѣ си приятели и кажи: много съмъ радостенъ, ще ви дамъ банкетъ. Защо?— Защото изправихъ една своя грѣшка. Ако искате да бѫдете ученици на новото учение, така трѣбва да постѫпвате. Казвате : хайде, да се примиримъ! Какъ ще се примирите? Дадохте ли банкетъ? Вие още банкетъ не сте дали, а казвате, че ще се помирите. До края на тази година всѣки отъ васъ ще даде банкетъ, че сте се помирили съ единъ отъ вашитѣ неприятели. Опитайте се да се помирите съ този, когото не можете да търпите, когото не искате да видите. Само по този начинъ ще опитате вашата сила.

Когато нѣкой иска да извърши една работа, но не успѣва, той казва: нѣмамъ условия. Какви условия искашъ? Казвамъ: и при вързването, и при развързването се изискватъ Божествени условия. Затова се изискватъ знания. Напримѣръ, когато нѣкой човѣкъ не може да прощава, той трѣбва да знае, кои сѫ причинитѣ за това. Причината, дѣто този човѣкъ не може да прощава, се дължи на това, че у него не е развитъ съотвѣтниятъ центъръ, който се намира горѣ на главата. Този центъръ е свързанъ съ извѣстни козмически сили. Ако този центъръ не е добрѣ развитъ у човѣка, той не може да прощава. Когато този центъръ е въ хармония съ други сили, съ други центрове и способности, които дѣйствуватъ въ човѣшката душа, тогава и човѣкъ е готовъ да прощава. Ако този центъръ не е въ хармония съ другитѣ сили и способности въ човѣка, той и да иска да прощава не може. Това мѣсто на главата, отъ което зависи, дали човѣкъ прощава, или не, може да се събуди.

Прѣдставете си единъ мѫжъ, който не може да прощава. Нека нѣкоя хубава жена, у която способностьта да прощава е силно развита, се докосне леко до главата на този мѫжъ, дѣто е мѣстото на този центъръ, вие ще забѣлѣжите, че този човѣкъ моментално се промѣня. Той е готовъ вече да прости, даже да даде пари, или да направи нѣкаква голѣма жертва. Значи, тази хубава жена има противоположни чувства и енергии въ себе си въ сравнение съ тѣзи на дадения мѫжъ, затова тя му подѣйствува въ благоприятенъ смисълъ. На сѫщото основание, по обратенъ пѫть, вие можете да заставите нѣкой човѣкъ да не прощава. Какъ? Пратете при него нѣкоя грозна жена, въ която способностьта да прощава не е развита, и я накарайте да пипне този центъръ на главата у мѫжа. Този човѣкъ моментално се измѣня, той вече не е готовъ да прощава. Това сѫ закони, които дѣйствуватъ въ живота. На тѣзи закони ние всѣки день ставаме жертва. Наблюдавайте, да видите, какъ се проявяватъ тѣзи закони въ самитѣ васъ. Ставате сутрини бодри, весели, добрѣ разположени. Не се минава единъ часъ, вие вече не сте разположени, сърдите се за нѣщо. Дайте си отчетъ, отговорете си философски, коя е причината за това нѣщо. Богъ е сѫщъ по отношение васъ, съ нищо не се е измѣнилъ. Ангелитѣ сѫ сѫщи, а само вие сте недоволни. Коя е причината за вашето недоволство? Причината не е нито въ Бога, нито въ ангелитѣ, но вие сте въ дисхармония съ Божественитѣ сили. Вие си давате единъ, другъ отчетъ, но все ви мѫчи нѣщо. Най-послѣ, по нѣкакъвъ начинъ успѣвате да възстановите отношенията си къмъ Бога, и веднага това, което ви мѫчи, пада, а въ съзнанието ви се явява свѣтлина. У хора, които не могатъ да прощаватъ, очитѣ потъмняватъ; тѣ сѫ винаги недоволни. Тѣзи пъкъ, които лесно прощаватъ, иматъ свѣтълъ пог- ледъ; тѣ сѫ винаги доволни.

И сега, ако вие не се запознаете съ вѫ- трѣшната психология на живота, ще останете въ голѣмо невѣжество. Когато слънцето изгрѣва, прѣдъ насъ се разкрива нова область. То ни дава възможность да видимъ всичко, което въ тъмнината, въ невѣжеството не можемъ да разберемъ и научимъ. Върху тѣзи въпроси, които разглеждаме сега, ние можемъ да разискваме само днесъ, при днешната слънчева енергия. Утрѣ ще се разглеждатъ съвсѣмъ други въпроси. Свѣтлината, която ни се изпраща отгорѣ, мислитѣ, които възприемаме отъ невидимия свѣтъ и желанията, които имаме въ себе си днесъ, всичко това се дължи на участието, което висшитѣ сѫщества взиматъ, за да ни повдигнатъ. И ако ние не работимъ съ тѣхъ заедно, нѣма да имаме дѣлъ въ извършената отъ тѣхъ работа. Ако ги слушате, тѣ ще ви научатъ, какво да правите, какво да говорите. Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Съзнание се изисква отъ всички! Вие трѣбва да разбирате живота разумно, понеже той не може да се измѣни заради васъ. Като казвамъ, че животътъ не може да се измѣни, разбирамъ, че споредъ законитѣ, които Богъ е създалъ, животътъ, наистина, е неизмѣненъ. Щомъ е така, ние трѣбва да изучаваме тѣзи закони и да се приспособяваме къмъ тѣхъ, а не законитѣ да се нагаждатъ къмъ насъ. По този начинъ ние ще се приближимъ до опитната страна на живота.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Сега, онѣзи отъ васъ, които могатъ да помагатъ, трѣбва да помагатъ; които могатъ да учатъ, трѣбва да учатъ. Отъ всинца ви се изисква ново знание: не какво е казалъ нѣкога Мойсей, нито какво сѫ казали прѣди нѣколко хиляди години пророцитѣ, нито какво е казалъ прѣди 2,000 години Христосъ. За насъ е важно това, което сегашниятъ животъ ни носи; за насъ е важно това, което сега Мойсей говори; за насъ е важно това, което сега пророцитѣ говорятъ; за насъ е важно това, което сега Христосъ говори; за насъ е важно това, което Богъ сега ни изявява. Условията прѣди 2,000 години сѫ били едни, а сега сѫ други. Слѣдователно, ние трѣбва да съгласу-ваме. нашето минало съ настоящето, понеже миналитѣ погрѣшки се изправятъ само въ на-стоящето. Ние не трѣбва да съгласуваме сегаш-ното си вѣрую съ вѣруюто на миналото. Напротивъ, ние трѣбва да съгласуваме миналото си съ сегашното, т. е. нашиятъ дѣтински животъ трѣбва да съгласуваме съ живота, който сега имаме, когато сме станали по-възрастни. Затова, именно, всички трѣбва да имате широта, просторъ въ душитѣ си, да прощавате. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да прощава, както Богъ изисква. Това е великъ законъ.

Човѣкъ трѣбва да учи, както Богъ изисква ; той трѣбва да обича Истината, както Богъ изисква, както небето изисква. Подъ думата „небе“ азъ разбирамъ всички съвършени сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ иматъ силно желание да помогнатъ на всички, които искатъ да минатъ по тѣх- ния пѫть. Тѣ идатъ да ви посрещнатъ на пристанището, както онѣзи, които ви обичатъ, идатъ да ви посрещнатъ, когато чуятъ, че параходътъ пристига на пристанището. Въ този случай Любовьта прави връзка между васъ и висшитѣ сѫщества. За кого ви посрѣщатъ ? Тѣ ви посрѣщатъ за онова Велико Общо Начало, което живѣе, както у тѣхъ, така и у васъ. Тѣ посрѣщатъ Бога, който живѣе у васъ; и вие посрѣщате Бога, който живѣе у тѣхъ. Когато посрѣщашъ нѣкой човѣкъ, ще го посрещнешъ заради Бога, който живѣе у него. Когато прощавашъ на нѣкой човѣкъ, ще му простишъ заради Бога, който живѣе у него; когато залюбишъ нѣкой човѣкъ, ще го залюбишъ заради Бога, който живѣе у него. Нѣмашъ ли тѣзи разбирания, нищо не можешъ да постигнешъ.

Казвамъ: вие трѣбва да дойдете до истинското знание. За тази цѣль трѣбва да имате единъ ключъ. Ако нѣмате елементарнитѣ познания, ако нѣмате необходимия за тази цѣль ключъ, вие ще изпаднете въ вѫтрѣшно противорѣчие, въ вѫтрѣшни погрѣшки. Ако дамъ всѣкиму отъ васъ по единъ милионъ стерлинги, какво ще направите? Тукъ ще останатъ най-много десеть души, а всички останали ще тръгнатъ по свѣта: нѣкой ще ударятъ на ядене и пиене; други ще отворятъ фабрики; трети ще купуватъ и продаватъ и т. н. И ако ви повикатъ да дойдете на класъ, вие ще кажете: сега сме много заети, нѣмаме врѣме. Когато бѫдемъ по-свободни, тогава ще дойдемъ. Досега вие сте били търговци, но сте изяли всичкото си богатство, и затова сте дошли да учите. Като свършите този курсъ, пакъ ще ви кредитиратъ, пакъ ще отидете въ свѣта, да видятъ тамъ, какво сте усвоили отъ Божественото. Това, което учите, трѣбва да го приложите.

И тъй, не се спирайте върху личния животъ. Не е важно, дали вашата личность е съ нѣщо засегната. Важно е, дали хората почитатъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Освѣнъ това, важно е още, дали името Божие царува въ свѣта, и дали хората се подчиняватъ на Божия законъ. Ако човѣкъ се подчинява на Божия законъ, неговата личность ще бѫде свещена ; не се ли подчинява, и личностьта му нѣма да бѫде свещена. Като зачитаме този законъ и му се подчиняваме, ние ще внесемъ въ съзнанието си мисъльта, че трѣбва да станемъ проводници на великата Божия мисъль. Всички трѣбва да станемъ фарове, да светимъ. Ние трѣбва да бѫдемъ като съврѣменнитѣ топове, въ които, като турятъ граната и запалка, да стане силно избухване, вслѣдствие на което гранатата, т. е. мисъльта да отлети далечъ, да раздруса въздуха наоколо, и всички да познаятъ, че тази мисъль е Божествена, а не човѣшка.

Сега, вашитѣ разбирания трѣбва да бѫдатъ широки, въ хармония съ общия законъ. Запримѣръ, като влѣзете въ нѣкой университетъ, вие трѣбва да зачитате неговитѣ закони ; като влѣзете въ нѣкоя гимназия, вие трѣбва да зачитате нейнитѣ закони ; като влѣзете въ нѣкоя държава, сѫщо тъй трѣбва зачитате установенитѣ отъ нея закони. На сѫщото основание, като влѣзете въ духовния свѣтъ, и тамъ трѣбва да зачитате законитѣ. Ако вие не зачитате законитѣ на държавата, и ако тя отъ своя страна не зачита законитѣ на друга държава, какво може да се постигне? — Нищо. Разбирания сѫ това!

Казвате: какъ да завързваме и да раз-вързваме? Христосъ казва: „Дѣто сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Значи, ако Христосъ е между васъ, и вие ще знаете, какъ да вързвате и развързвате. Сега прѣвеждамъ: ако между вашитѣ мисли и желания се наредятъ и Христовитѣ мисли и желания, вие всичко можете да направите; ако между вашата любовь дойде Христовата Любовь, вие всичко можете да направите; ако между вашето знание дойде Христовото знание, вие всичко можете да направите.

Слѣдователно, каквото вързвате, вързвайте разумно, а не глупаво. Вързвайте разумно, развързвайте разумно! Учете разумно! Обичайте се разумно! Ходете разумно! Всичко правете разумно! Това е задачата на ученика, който е призванъ въ сегашния вѣкъ да служи на новата епоха, на новата ера, която настава. Само по този начинъ и вие ще можете да реализирате всичкитѣ си желания. Нѣма да остане нито едно ваше желание, което да не се реализира, но при условие, щото това желание да бѫде въ съгласие съ желанията на всички съвършени сѫщества.

Сега, като на ученици, азъ ви пожелавамъ да вързвате и да развързвате разумно. Пожелавамъ ви още да бѫдете свободни, да учите добрѣ, да ходите въ пѫтя на Истината. И втори пѫть, като ви срещна, всички да бѫдете запалени свѣщи!

*

II.   Бесѣда отъ Учителя, държана

на 13 юли, 1930 г. Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1930_07_13 Вързване и развързване (от Първо издание, София, 1930 г.)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...