Jump to content

1930_07_12 Право си отсѫдилъ (от Първо издание, София, 1930 г.)


Ани

Recommended Posts

Осми младежки събор „Право си отсъдил“, на учениците от Бялото Братство,
12 - 14.07.1930 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1930 г.
Първо издание, София, 1930 г. Стар правопис. (по стенографски записки)
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

ПРАВО СИ ОТСѪДИЛ

Отговори Симонъ и рече: „Мисля, че онзи, комуто е оставилъ повечето.“ А Той му рече : „Право си отсѫдилъ.“

Лука 7 : 43

Всѣко начинание въ човѣшкия животъ, въ каквато область и да е, трѣбва да се тури на здрава основа. Като говоря за човѣшкия животъ, разбирамъ разумния животъ. При това, азъ имамъ прѣдъ видъ не само живота на хората, но живота и на ангелитѣ, и на всички съвършени сѫщества. Тъй щото, когато говоря за човѣшкия животъ, азъ подразбирамъ цѣлокупностьта на живота, т. е. разумното начало, което и горѣ на небето, и долу на земята, е едно и сѫщо. Дѣто се проявява този животъ, тамъ е Царството Божие, тамъ е Богъ. Съ други думи казано: дѣто е Богъ, тамъ разумниятъ животъ се проявява; дѣто отсѫтствува Богъ, тамъ разумниятъ животъ не се проявява. Оттукъ вадимъ слѣдния природенъ законъ: майката се радва, когато дѣтето е при нея; майката скърби, когато дѣтето отсѫствува.

Казвамъ: въ това отношение смисълътъ и цѣльта за човѣшката душа е Божественото начало. Както майката е необходимость за дѣтето, безъ която то не може да се прояви, не може да се организира, не може да придобие онова, къмъ което се стреми, така и човѣкътъ, останалъ безъ Божественото начало въ себе си, е изложенъ на сѫщитѣ нещастия и неуспѣхи. Когато Божественото отсѫ- ствува, човѣкъ се излага на редъ противорѣчия и се запитва: защо сѫществуватъ противорѣчията въ свѣта? Прѣдъ голѣмо противорѣчие се намѣри единъ отъ фарисеитѣ, Симонъ, въ дома на когото влѣзе Христосъ, като видѣ, че жена грѣшница дойде въ неговия домъ и започна да облива нозѣтѣ Христови съ сълзи, като ги изтриваше съ космитѣ на главата си, цѣлуваше ги и ги мажеше съ миро. Като видѣ това, Симонъ рече въ себе си: „Този, ако бѣше пророкъ, щѣше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грѣшница.“ (—39 ст.). Отговори Исусъ и рече му: „Симоне, имамъ нѣщо да ти река.“ А той казва: „Учителю, кажи!“ (— 40 ст.) И разказа му тогава Христосъ притчата за заемодавеца, който имаше двама длъжници: единиятъ бѣ длъженъ 500 динарии, а другиятъ — 50. И понеже нѣмаха да му платятъ, прости имъ и на двамата. И тъй, кажи ми, кой отъ тѣхъ ще го възлюби повече? Отговори Симонъ: „Мисля, че онзи, комуто е оставилъ повечето.“ Исусъ му рече: „Право си отсѫдилъ.“ (— 41, 42, 43 ст.).

Този законъ сѫществува и въ природата. Какво става съ нѣкое цвѣте, което е поливано повече? Това всички знаятъ. Всѣко цвѣте, което е поливано много и на врѣме, расте повече и се развива по-добрѣ отъ онова, което е поливано малко и не наврѣме. Този законъ е вѣренъ и по отношение на човѣшкитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, на която се обръща по-голѣмо внимание и се храни повече, тя израства и укрѣпва повече отъ онази, на която не се обръща много внимание. Всѣко чувство, на което се обръща по-голѣмо внимание, което се полива и храни повече, изра-ства и укрѣпва по-добрѣ и дава повече плодъ отъ онова, на което малко внимание се обръща.

Казвамъ: на първо мѣсто ние трѣбва да обърнемъ внимание на новия животъ, който иде сега. Този животъ, именно, трѣбва да поливаме, да отхранваме, а не стария животъ. Какво прѣдставлява стариятъ животъ, и какво може да ни даде, ние знаемъ това. Той има вече безброй бръчки. Умразата, за- вистьта, съмнѣнието, подозрѣнието и онази цѣла плеада отъ недѫзи, които ние познаваме, тѣ прѣдставляватъ бръчки на стария животъ. И слѣдъ всичко това мнозина казватъ: да живѣемъ по старому! Какъ? Съ бръчкитѣ на стария животъ? Кой отъ васъ, като се погледне въ огледалото и види бръчки на лицето си, е доволенъ отъ себе си ? Коя мома, като се погледне въ огледалото и види бръчки на лицето си, е доволна отъ себе си ? Недѫзитѣ, това сѫ бръчки по лицата на хората, отъ които тѣ заприличватъ на стари баби. Съврѣменнитѣ хора, съ своитѣ недѫзи, не сѫ нищо друго, освѣнъ стари баби, съ бръчки на лицата си. Въпрѣки това, тѣ казватъ: ние трѣбва да си държимъ старото. Благодаримъ за старото! То отживѣ вече своето врѣме. Ние казваме: всѣки, който люби, той е човѣкъ отъ новото поколѣние; който не може да люби, той е старъ дѣдо, или стара баба. Тъй поставяме въпроса за новото.

Нѣкой казва: азъ не мога да обичамъ. — Старъ си. — Обичамъ. — Младъ си. — Нищо не мога да постигна. — Ти не можешъ да постигнешъ нищо, защото нѣмашъ любовь, нѣмашъ знание, нѣмашъ мѫдрость, нѣмашъ истина. — Не мога да уча. — Какъ ще учишъ? Ти си оставилъ своята свещена книга на дѣцата; тѣ сѫ играли съ нея, изтъркали, зацапали сѫ буквитѣ и. Дѣцата, съ своитѣ моливи, сѫ драскали върху твоята книга, и днесъ ти не можешъ да четешъ отъ нея. Ти трѣбваше свещено да пазишъ тази книга!

Казвате: ние искаме да станемъ велики хора. Кое е великото въ свѣта ? — Човѣшката душа. Животътъ пъкъ е изразъ на човѣшката душа. Дѣто има душа, тамъ има животъ. Дѣто има животъ, тамъ има и радость, и знание, и мѫдрость. Дѣто животътъ не тече нормално, тамъ има и радости, и страдания. Сега вие знаете, че даже и праведнитѣ хора сѫ изложени на страдания. Въ първичния животъ не е имало страдания. Страданията дойдоха отпослѣ. Ако нѣкой човѣкъ направи единъ абцесъ на вашата здрава рѫка, вие ще изпитате страдания. Ако нѣкой направи единъ абцесъ на чувствата ви, вие пакъ ще изпитате страдания. Изобщо, дѣто и да ви направятъ абцесъ, вие все ще изпитвате страдания. Когато се спиратъ поривитѣ на човѣшката душа, или стремежитѣ на човѣшкитѣ мисли и чувства, всѣкога се произвеждатъ страдания. Когато пъкъ се дава потикъ на поривитѣ въ човѣшката душа, или когато се даватъ условия за растене на човѣшкитѣ мисли, всѣкога има радости. Това сѫ елементарни работи.

Вие сте запознати съ великата Истина въ живота, която се разбира по два начина. Първиятъ начинъ е много лесенъ. Той е законътъ на Любовьта. Да люби човѣкъ — нѣма по-лесна работа отъ това. Човѣкъ може да обича, когато иска, и както иска. Никой не може нито да му заповѣдва, нито да му налага, какъ да люби и кого да люби. Нѣма другъ господаръ въ любовьта, освѣнъ самиятъ човѣкъ, който люби. Той не се запитва, какъ да люби. Трѣбва ли нѣкой да запитва другитѣ, какъ да люби ? Люби когото искашъ и по който начинъ искашъ! Никой нѣма право да се мѣси въ твоята любовь, да казва, че тази любовь е права, или крива. Вие искате никой да не се мѣси въ вашата любовь, а се мѣсите въ чуждата любовь. Не позволявайте да се мѣсятъ въ вашата любовь, но и вие не се мѣсете въ чуждата. Щомъ искате свобода за васъ, тогава дайте свобода и на другитѣ. Дойде едно кученце при васъ, обикне ви и започва да скача около васъ, да туря краката си отгорѣ ви, но съ това ви окаля. Вие веднага го ритнете сърдито, отстраните го отъ себе си. Защо правите така ? Оставете го да ви се порадва малко, то ви обича. Наистина, ще ви окаля малко, но другояче то не може да постѫпи. Кученцето не може да изяви любовьта си къмъ васъ, както хората я изявяватъ. Послѣ, нѣкой бръмбаръ, или нѣкаква мушица ще кацне на лицето ви, ще ви по-милва по своему. Защо? — Обикнали сѫ ви. Тѣ казватъ: искаме да ви помилваме малко. Такива сѫ тѣхнитѣ разбирания за любовьта.

Ние често говоримъ за мораленъ животъ, за морални постѫпки и казваме: еди-кой си мѫжъ хваналъ една жена за рѫката, а послѣ я помилвалъ по лицето. Слѣдъ това се произнасяме, че той направилъ прѣстѫпление. Защо? — Съ тази постѫпка той опетнилъ жената. Питамъ: когато мухата кацне на лицето на нѣкоя жена, или когато едно куче скача върху нея, тѣ не сѫ ли я опетнили? Тѣ по-чисти ли сѫ отъ мѫжа? Щомъ дойдете до морала, вие намирате, че постѫпката на този мѫжъ по отношение на жената не е морална. Защо? — Защото той ималъ нѣкакво лошо намѣрение. Ако пъкъ нѣкоя жена хване рѫката на единъ мѫжъ, споредъ съврѣменния моралъ, и нейната постѫпка не била морална. Навѣрно тази жена има нѣкакво лошо намѣрение. Такива сѫ разбиранията за морала на много отъ съврѣменнитѣ хора.

Слѣдователно, споредъ съврѣменния моралъ много хора разсѫждаватъ като фарисея Симона, който казваше за Христа: този човѣкъ е пророкъ, ученъ, не знае ли, че тази жена, която цѣлува краката му и ги маже съ миро, е грѣшница? Ако знае, какъ и позволява да прави това? Или и той, като другитѣ мѫже, обича женитѣ и затова я оставя да цѣлува краката му. Казвамъ: жената, която се доближи до Христа, бѣше много благородна ; тя имаше нѣкаква тежесть въ душата си. Животътъ и се бѣше обезсмислилъ, тя искаше да го осмисли.

Питамъ: по кой начинъ човѣкъ може да изкаже любовьта си ? Когато младата мома обикне нѣкой момъкъ, тя откѫсва едно цвѣте и му го подарява. Съ това тя си изказва любовьта. Всички хора кѫсатъ цвѣтя, и си ги подаряватъ. Когато нѣкой любимъ човѣкъ ви дойде на гости, вие веднага заколите кокошка, или агне, искате добрѣ да го нагостите. Съ това изказвате любовьта си къмъ него. Сега можете да изпаднете въ дребнавости, да питате: имаме ли право да кѫсаме цвѣтя? Имаме ли право да колимъ животни? Азъ не съмъ противъ даването на цвѣтя, но казвамъ: не кѫсайте цвѣтята! Искате ли да дадете нѣкому цвѣте, извадете го съ корена му заедно, турете го въ една малка саксийка, и така го подарете на човѣка, когото обичате. Ако той ви обича, нека го закачи на дрехата си съ саксийката заедно. Ако ти откѫснешъ едно цвѣте и го дадешъ на своя възлюбенъ, то казва : както азъ безъ корена си ще увѣхна, така и твоята любовь ще увѣхне. Тъй щото прѣстѫплението не седи въ това, че сме откѫснали едно цвѣтенце, но въ начина, по който ние изказваме нашитѣ мисли и чувства. Повечето отъ мислитѣ и чувствата на съврѣменнитѣ хора сѫ все отъ характера на откѫснатитѣ цвѣтя, чиято сѫдба, въ края на краищата, е увѣхване. Като наблюдавамъ тия нѣща, азъ виждамъ степеньта на развитието, до която сѫ стигнали хората. Разбиранията имъ, моралътъ имъ, пъкъ и Словото Божие, всичко това за тѣхъ прѣдставлява откѫснати цвѣтя. Нѣкой направи нѣ- що и казва: моята постѫпка е морална. Да, морална е, но отъ морала на откѫснатитѣ цвѣтя. Тя не е отъ морала на цвѣтя съ своитѣ корени. Който носи откѫснато цвѣте, той живѣе по стария моралъ. Когато нѣкой младъ момъкъ се влюби въ една мома и и дава от-кѫснато цвѣте, съ това той казва: ето, такава ще те направя. Когато говори за щастие, а и подарява откѫснати цвѣтя, които тя туря на главата си, тѣзи цвѣтя й казватъ: ти ще бѫдешъ толкова щастлива, колкото сме щастливи и ние на твоята глава. Принци- пално разгледанъ въпроса, това означава от- кѫснатото цвѣте. Азъ не ви упрѣквамъ съ това. Нѣма нищо лошо въ кѫсането на цвѣтята. Добро е желанието на младата мома да си откѫсне цвѣте и да се закичи съ него. Добро е желанието на младия момъкъ да откѫсне цвѣте и да го подари на своята възлюбена. Обаче, съ кѫсането на цвѣтята хората се научаватъ да умъртвяватъ нѣщата.

Казвамъ: обновление на нѣщата се изисква, а не умъртвяване. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се облича хубаво. Едни удобряватъ това, други го сѫдятъ, че обичалъ да се облича хубаво. Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще хората да се обличатъ всѣки день съ новъ кюстюмъ. Защо? — Защото, ако чо-вѣкъ отъ сутринь до вечерь носи единъ костюмъ, той го опетнява съ своитѣ мисли и желания, които е ималъ прѣзъ деня. Слѣдователно, не е добро да носи човѣкъ дрехи отъ болни хора. Не се прѣпорѫчва на човѣка да носи стари дрехи. Ние трѣбва постоянно да се обновяваме, както и природата постоянно се обновява. И Писанието казва: „Постоянно обновявайте своитѣ мисли и чувства!“ Процесътъ на обновяване се изразява и външно, и вѫтрѣшно. Питамъ: защо се обличаме ние? Да се харесваме на хората ли ? Нѣкой се облѣче съ нови дрехи и казва: какъ ми седатъ новитѣ дрехи ? Харесвате ли ме? Чувството у човѣка да се харесва и на другитѣ хора не е лошо, но нашитѣ нови дрехи трѣбва да иматъ корени, да не сѫ само откѫснати цвѣтя. Когато човѣкъ се облѣче съ нови дрехи, прѣди всичко той трѣбва да бѫде благодаренъ на Бога, че му е далъ животъ, че му е далъ хубави мисли и чувства, че му е далъ възможность да се облича добрѣ и да оцѣнява хубавото и красивото въ свѣта. Ако носишъ хубави, нови дрехи, но се провалишъ въ свѣта, все едно, че носишъ скѫсани дрехи; тѣ скоро ще увѣхнатъ. Лошитѣ мисли и чувства у човѣка развалятъ новитѣ, хубавитѣ му дрехи.

Сега, да се върнемъ къмъ правата мисъль, която трѣбва да имаме въ живота си. Богъ, Който е създалъ свѣта, има желание, всички сѫщества, въ които е внесълъ съзнателенъ животъ, да се проявяватъ добрѣ, да мислятъ и да чувствуватъ право. Обаче, поради неразбиране на Божиитѣ желания и закони, хората понѣкога изпадатъ въ грѣшки. Погрѣшкитѣ не сѫ изключение за човѣка, тѣ сѫ неизбѣжни за него. Погрѣшки прави и писательтъ, и учениятъ, и шивачътъ, и готвачътъ. Погрѣшкитѣ вървятъ подиръ насъ така, както сѣнката слѣдъ човѣка. Ние не трѣбва да се спираме върху тѣхъ. За насъ е важна работата, която трѣбва да свършимъ.

Питамъ: единъ день, слѣдъ като заминемъ отъ земята, какво ще вземемъ съ себе си отъ сегашния си животъ? Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е живѣлъ на земята 120 години, слѣдъ което я напуща и заминава за онзи свѣтъ. Съ какъвъ капиталъ ще замине той? Ако прѣзъ тѣзи 120 години, прѣкарани на земята, този човѣкъ е работилъ съзнателно върху себе си, той ще има капиталъ и за небесния животъ. Обаче, ако този човѣкъ е прѣкаралъ безсъзнателно своя животъ, ялъ, пилъ и за нищо друго не мислилъ, слѣдъ като замине отъ земята, той ще се намѣри въ положение на послѣденъ бѣднякъ. Какво е придобилъ той отъ земния си животъ ? — Нищо. Какъвъ е билъ смисълътъ на неговия животъ? — Не знае. Дали ще има човѣкъ капиталъ за онзи свѣтъ, или нѣма да има, това зависи отъ неговитѣ разбирания. Да заминемъ за онзи свѣтъ, безъ никакъвъ капиталъ, това означава цвѣтъ, откѫснатъ отъ неговия коренъ. Ето защо, казвамъ: не кѫсайте цвѣтята ! Кѫсате ли ги, съ това вие спирате тѣхната еволюция. Да откѫснете единъ цвѣтъ отъ нѣкоя череша, това значи да я спънете въ нейния прогресъ. Всѣки цвѣтъ трѣбва да цъвне, да завърже плодъ и плодътъ да узрѣе.

Сега, по аналогия на този законъ, да дойдемъ до мислитѣ. Ако у васъ цъвне една мисъль, и вие прибързате да я откѫснете и дадете другиму, какво сте придобили? Не бѣше ли по-добрѣ тази мисъль да остане на дървото, да завърже плодъ и плодътъ и да има костилка ? Слѣдователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да цъвнатъ, да завържатъ плодъ, плодоветѣ имъ да узрѣятъ и да опитаме тѣхния вкусъ. Въ това седи смисълътъ на живота. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко дѣйствие трѣбва да иматъ костилка ! Това е сѫщественото за тѣхъ. Подъ костилка ние разбираме безсмъртието. Въ безсмъртието пъкъ се крие Божественото. Всички нѣща, които нѣматъ костилка, сѣмка въ себе си, тѣ не могатъ да дадатъ никакъвъ животъ, тѣ умиратъ.

Сега, Христосъ иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърть въ живота. Той му казва: „Всѣко нѣщо, което се върши безъ любовь, внася безлюбието, което е равносилно на откѫсване на нѣкой цвѣтъ. При това, всѣки откѫснатъ цвѣтъ неизбѣжно е осѫденъ на смърть. Съврѣменнитѣ хора се учатъ отъ своитѣ опитности, и много отъ тѣхъ, едва слѣдъ като убиятъ нѣкой човѣкъ, тѣхната съвѣсть се про-бужда, и тѣ съзнаватъ, че сѫ направили прѣстѫпление. Засега хората се успокояватъ съ думитѣ: нищо не съмъ открадналъ, никого не съмъ убилъ. Така е, но за праведния, у когото зрѣнието е събудено, грѣхътъ иде и отъ малкото прѣстѫпление, както и отъ голѣмото. Грѣхътъ се образува отъ малки нишки, отъ които правятъ гемиджийското вѫже. Множество тънки нишки трѣбва да се сплетатъ, за да образуватъ гемиджийското вѫже. Всички нещастия, които ни сполетяватъ въ живота, се дължатъ на това, че нашиятъ умъ не функционира правилно. Понѣкога тежестьта на сърцето се дължи на извѣстни недѫзи отъ редъ поколѣния, прѣзъ което врѣме вашитѣ дѣди и прадѣди не сѫ живѣли правилно. И ако вие днесъ не живѣете добрѣ, вашитѣ грѣхове ще се отразятъ върху бѫдещето поколѣние. Ако вие днесъ не живѣете добрѣ, защо се сърдите на вашитѣ дѣди и прадѣди? Нѣкой казва: тежка, лоша е моята сѫдба! Не е достатъчно само да констатирате това.

Питамъ : какво ще правите, ако ви заставятъ да съживите всички откѫснати цвѣтя ? Когато Христосъ видѣ, че носятъ мъртвецъ, единственъ синъ на бѣдна вдовица, той спрѣ носилото, прострѣ рѫката си върху момчето, което веднага се съживи. И даде го Христосъ на майка му. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да съживявате откѫснатитѣ цвѣтя, а не да ги хвърляте. Съживите ли ги, дайте ги на майка имъ, както Христосъ направи съ умрѣлото момче. И у васъ има благородни желания, мисли и чувства, които сѫ въ положение на откѫснати, захвърлени и умрѣли цвѣтя. Всичко това хубаво и красиво у васъ трѣбва да възкръсне. Другояче казано: онова, което Богъ е вложилъ въ нашия умъ и сърце, ние не трѣбва да разваляме. Ние трѣбва само да подържаме онова, което Богъ е съградилъ у насъ. Какъ?— Като го поливаме, разораваме. Добрата домакиня всѣка сутринь полива цвѣтята си. Не ги ли полива, тѣ увѣхватъ. Отъ неразбиране на живота вие очаквате всичко да дойде по механически начинъ, наготово. Вие очаквате Богъ да дойде, изведнъжъ да поправи живота ви и да внесе въ него новото. Мнозина иматъ криви схващания, тѣ мислятъ, че ако иматъ много пари, много кѫщи, ще бѫдатъ щастливи. Това не е право. За да бѫде човѣкъ щастливъ, той има нужда отъ слѣднитѣ нѣща прѣзъ деня : единъ килограмъ хлѣбъ, една чиния варенъ бобъ и малко плодъ, било праскови, ябълки, грозде, круши и др.

И тъй, щастието зависи отъ съвсѣмъ други причини въ свѣта, а не отъ тѣзи, които хората намиратъ. То почива на особенъ законъ, а именно: пълноводието или животътъ на рѣката се подържа отъ извора. Слѣдователно, доколкото изворътъ се влива въ рѣката, дотолкова и самата рѣка ще живѣе. Богъ е великиятъ изворъ на живота. Значи, доколкото Божественото съзнание или Божествениятъ животъ се влива у насъ, дотолкова и ние ще живѣемъ. Оттукъ вадимъ слѣдното заключение: радостьта, мирътъ, спокойствието, хубавитѣ мисли и чувства се дължатъ на вливането на Божествения животъ у насъ. Ако човѣкъ се отдѣли отъ Божественото въ себе си, той ще мяза на суха рѣка, или на прѣсъхнала чешма, или на празно корито, безъ никакво съдържание. Затова, дръжте се въ слѣдното правило: всѣки день трѣбва да имате приливъ на Божественъ животъ въ себе си. При прилива на Божествения животъ човѣкъ не трѣбва да се страхува. Нѣкой се страхуватъ отъ Божествения животъ и казватъ : ако речемъ да живѣемъ по Бога, ние нѣма да имаме добъръ животъ. Вие сега нѣмате добъръ животъ, но дойдете ли до Бежественото, ще имате пълна свобода, ще разбирате живота правилно. И тогава, отдѣто и да мине рѣката, т. е. Божествениятъ животъ, всички растения, трѣвици, дървета ще и се радватъ. Защо! — Любовь е тя. Рѣката навсѣкѫдѣ проявява своята любовь, и затова е добрѣ дошла : и за коренитѣ на дърветата, и за листата имъ, и за цвѣтята, и за всички бубулечици. Нѣма сѫщество въ свѣта, малко или голѣмо, което да не се възхищава отъ Божественото. Слѣдователно, ако Божественото у васъ се влива, вие нѣма да срещнете сѫщество, което да не се възхищава отъ него. Ако Божественото се проявява у васъ, като пригърнете и цѣлунете нѣкого, съ това вие му придавате нѣщо; обаче, пригърнете ли нѣкого, както огъньтъ пригръща, вие взимате отъ него нѣщо. Всички имате огънь въ кѫщи, знаете, какво прави той. Туряте дърва на огнището, запалите огънь, и слѣдъ малко дървата изчезватъ. Казвате: огъньтъ гори. Въ сѫщность огъньтъ ли гори ? Дървата горятъ, а не огъньтъ.

Сега, прѣвеждайте правилно нѣщата. Отъ всинца ви се изисква да не ограничавате съ нищо вашата свобода, нито тази на другитѣ хора. Изобщо, не ограничавайте хората въ себе си. Не се бъркайте въ Божиитѣ мисли, въ онова, което Богъ е създалъ. Не критикувайте Бога въ себе си, като казвате, че еди- кой си човѣкъ е по-талантливъ, по-богатъ отъ васъ. Критикувате ли Го, вие си създавате голѣмо зло. Когато критикувате Бога, това показва, че имате крива прѣдстава за ща-стието. Ако, наистина, паритѣ могатъ да направятъ човѣка щастливъ, още сега мога да дамъ на когото и да е отъ васъ 100 клгр. злато, да го носи на гърба си, да видимъ, колко може да бѫде щастливъ. Всѣки ще бѫде готовъ да вземе 100 клгр. злато на гърба си, но азъ го давамъ само на този, който се наеме да го занесе наведнъжъ, безъ кола, на далечно разстояние, безъ да се отекчи и умори изъ пѫтя. Колцина отъ васъ ще искатъ това злато? Казвамъ: животътъ, който Богъ ни е далъ, струва повече отъ всѣкакво богатство, но ние не го оцѣняваме. Животътъ, който сега имаме, е неоцѣнимъ; той може да издържи на всички земни богатства. На живота принадлежатъ всички богатства, всички свѣтове. Куклитѣ, залъгалкитѣ, дрехитѣ сѫ създадени за човѣка, а не човѣкъ за тѣхъ.

Това е новото схващане за вѫтрѣшната свобода. Стремете се да бѫдете свободни, да не се измѫчвате. Като направите нѣщо, вие казвате: това, което извършихъ днесъ, не бѣше право. Щомъ намирате, че постѫпката ви не е била права, изправете я. На другия день пакъ казвате: не постѫпихъ право. Тогава, вземете мѣрката, съ която опрѣдѣляте,  кои нѣща сѫ прави, и кои криви, турете я на постѫпката ви и измѣрете, да видите, съ колко сантиметра постѫпката ви не е права. Като измѣрите, прибавете къмъ дадената мѣрка това, което не е право, и по този начинъ го изправете. Сега, правата мисъль, правитѣ схващания за живота сѫ новото, което иде въ свѣта. Невидимиятъ свѣтъ, както и всички напрѣднали души, желаятъ всички събудени хора да мислятъ и да чувствуватъ правилно. Защо ? — Защото, ако нашиятъ животъ е чистъ, ние можемъ да направимъ окрѫжаващитѣ хора щастливи. Ако нашиятъ животъ е нечистъ, и окрѫжаващитѣ ще бѫдатъ нещастни. Разумниятъ, добриятъ синъ носи щастие за баща си и за майка си; неразумниятъ, разпасаниятъ синъ никой не го обича: и бащата, и майката, и братята, и сестритѣ му го считатъ за безпорядъченъ човѣкъ и не му се радватъ. Ако имате единъ добъръ, даровитъ братъ, вие се радвате и казвате: много е добъръ и даровитъ нашиятъ братъ.

Сега азъ желая на всинца ви да бѫдете даровити, да бѫдете добри. Вие нѣма отсега нататъкъ да ставате даровити и добри, защото сте такива, но трѣбва само да проявите своята даровитость и доброта. Ако искате сега да станете добри или даровити, това е механическо схващане на въпроса. Божествениятъ животъ постоянно се влива у насъ, и ние трѣбва само да благодаримъ и на малкото, което Богъ ни дава всѣки день. Не гле-дайте на това, което хората иматъ. Водата, която Богъ е влѣлъ въ вашитѣ корита, тя опрѣдѣля вашия животъ. Ако разбирате нѣщата по този начинъ, вие ще можете по-лесно да се справите съ мѫчнотиитѣ на физическия животъ, и ще можете правилно да уредите своитѣ сѣмейни, социални и духовни отношения. Много пѫти съмъ ви казвалъ и пакъ ви казвамъ, че Христосъ нѣма да дойде на земята така, както Го очаквате — съ мантия, съ корона на глава, да сѫди хората. По този начинъ Христосъ нѣма да дойде, защото въ такова идване нѣма нищо съществено. Панделкитѣ и украшенията не опрѣдѣлятъ човѣка. Когато младиятъ момъкъ дойде въ дома на своята възлюбена и я намѣри накичена съ панделки и цвѣтя на глава, съ златни пръстени на рѫцѣтѣ, по това ли ще я познае? Той ще я познае по нейната доброта и разумность. Дѣ ще останатъ нейнитѣ накити, ако тя, още на третия мѣсецъ слѣдъ женитбата, започне да вършѣе харманъ въ кѫщата на своя възлюбенъ?

Ако вършѣе харманъ въ дома му, тя ще мяза на онзи попски синъ отъ варненско нѣкѫдѣ, който единъ день, въ отсѫтствие на майка си, направилъ една голѣма пакость. Било по Великъдень, когато майка му изчистила, замазала цѣлата кѫща, измела двора, прѣгледала 12-тѣ здрави и добрѣ изхранени пуйки, и като дошълъ празника, тя отишла на църква. Въ това врѣме синътъ и влѣзалъ въ курника, извадилъ оттамъ пуйкитѣ и ги вкаралъ въ кѫщата. Взелъ камшикъ и започналъ да марширува съ тѣхъ изъ цѣлата кѫща. Тѣ започнали да крѣкатъ, да се хвърлятъ по стѣнитѣ, по прозорцитѣ, повечето отъ които изпочупили, а стѣнитѣ изцапали и изподраскали. Отъ това маршируване се дигнала такава голѣма врява, че една отъ съсѣдкитѣ имъ се принудила да отиде на църква, да съобщи на попадията, че голѣма врява се дига въ кѫщата и. Майката се върнала въ кѫщи, и се почудила на всичко това, което видѣла. Скоро тя поправила всички пакости, като казала на сина си: втори пѫть да не си позволявашъ подобни нѣща, защото ще те обадя на баща ти.

Питамъ: каква е била мисъльта на този младъ попски синъ, да вкара пуйкитѣ въ кѫщата и да вършѣе харманъ съ тѣхъ? Понѣкога не постѫпваме ли и ние по сѫщия начинъ, като това момче, съ нашитѣ мисли и чувства? Казваме: пари нѣмаме, това не е на мѣсто, онова не е на мѣсто. Това показва, че пуйкитѣ, които сѫ у насъ, вършеятъ около кѫщата ни и ровятъ съ краката си. Всичко онова, което днесъ ни смущава, азъ уподобявамъ на вкаранитѣ пуйки въ дома на попадията.

Христосъ се обръща къмъ Симона и му казва: „Право си отсѫдилъ. Комуто повече се прощава, повече люби.“ Слѣдователно, отъ насъ, които искаме да вършимъ волята Божия, въ сравнение съ животнитѣ и птицитѣ, повече се изисква. За мухитѣ, за животнитѣ е извинение да правятъ погрѣшки, понеже малко имъ се дава, но на хората отъ 20 вѣкъ, съ голѣмитѣ благословения, не е простено да правятъ погрѣшки. Още днесъ трѣбва да напуснемъ фарисейския животъ и да не казваме, че Господъ не ни е създалъ, както трѣбва. Това не е права мисъль. Ние сме се отклонили отъ правия пѫть, отъ своето прямо прѣдназначение, затова намъ се струва, че не сме създадени, както трѣбва. Богъ е съвършенъ, и ние трѣбва да бѫдемъ съвършени. Той е прѣдвидилъ за всѣки отъ насъ една работа, която само ние можемъ да извършимъ. Божественото у насъ, което ни учи, което ни рѫководи, какъ да градимъ, това е истинскиятъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ чувствува Божественото у себе си. Когато мислишъ, че всичко можешъ да направишъ, това е Божественото, което работи у тебе. Щомъ мислишъ, че нищо не можешъ да направишъ, това е човѣкътъ у тебе, който е слабъ. Това сѫ два принципа, които живѣятъ заедно въ човѣка и непрѣкѫснато се смѣнятъ. Малкото дѣте, когато огладнѣе, трѣбва да отиде при майка си, да каже: мамо, гладенъ съмъ. Майката ще го нахрани, защото дѣтето е слабо, немощно; то само не може да си изкара прѣхраната.

Въ това отношение молитвата, съзерцанието едноврѣменно изразяватъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка. Тѣ прѣдставляватъ връзка между Божественото и човѣшкото. Значи, молитвата и съзерцанието свързватъ човѣшкото и Божественото, двата противоположни полюса, въ едно цѣло. Да правишъ добро, да мислишъ добро, това е човѣшка постѫпка, която се намира подъ зоркото наблюдение на Божията мисъль и Любовь, вслѣдствие на което тази човѣшка мисъль по алхимически начинъ се прѣвръща въ Божествена. Даже и най-неблагороднитѣ желания подъ Божествения импулсъ се прѣвръщатъ въ благородни. Писанието казва: „Богъ дѣйствува у насъ, и прѣвръща нашитѣ мисли и желания въ добри“.

Сега, всички млади и стари, които сте се събрали днесъ на размишление, трѣбва да опрѣдѣлите, какво да правите. Старитѣ ще кажатъ: ние остарѣхме, младитѣ да му мислятъ! Младитѣ ще кажатъ : старитѣ да се махнатъ, тѣ сѫ вече стари. Ако мислите така, това е неразбиране на живота. Въ живота на земята има стари и млади, но въ Божествения животъ нѣма стари и млади. Въ Божествения животъ има само отношения между любещи души, братя и сестри. Сега ще направя едно уподобление: сестритѣ сѫ старитѣ, братята сѫ младитѣ хора. Слѣдователно, всѣка сестра прѣдставлява старецъ. Защо хората обичатъ младитѣ моми? Понеже сѫ стари, мѫдри, иматъ повече знания. Женитѣ сѫ по- умни отъ мѫжетѣ, защото сѫ по-стари; затова, именно, провидѣнието имъ е повѣрило отглеждането на дѣцата. На мѫжетѣ, като на млади, не е повѣрена тази работа. Старитѣ трѣбва да знаятъ, какъ да възпитаватъ, а младитѣ трѣбва да се учатъ.

Сега, да приведа тѣзи два символа — братъ и сестра. Сестрата, въ ума на всички, трѣбва да седи, като мѫдрецъ, който е дошълъ на земята да слугува. Въ който домъ влѣзе сестрата, тя влиза като мѫдрецъ, който носи миръ и разположение. Тя носи съ себе си мекъ елементъ, тъй необходимъ при труд- нитѣ условия на живота. Братътъ пъкъ, това е ангелъ, който слиза на земята да върши волята Божия. Той е крѣпъкъ, мощенъ. Въ който домъ влѣзе братътъ, всички се радватъ, той носи ядене. Тъй щото, когато дойдатъ и братътъ, и сестрата, всички се радватъ. Това сѫ два принципа въ живота, два ангела, които взаимно си помагатъ, за да извършатъ възложената имъ работа. Така трѣбва да раз-бирате живота.

И тъй, оставамъ ви сега Христовитѣ думи, които Той е казалъ на Симона; „Право си отсѫдилъ.“ Моето желание прѣзъ тази година е всичко право да отсѫдите. Сега ще ви запитамъ: кой отъ двамата ще люби повече? — Комуто е повече простено. И затова, понеже на васъ е много дадено, вие трѣбва много да любите.

*

I. Бесѣда отъ Учителя, държана

на 12 юли, 1930 г. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1930_07_12 Право си отсѫдилъ (от Първо издание, София, 1930 г.)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...