Jump to content

1929_07_07 Първитѣ стѫпки


Ани

Recommended Posts

Седми младежки събор „Първитѣ стѫпки“, на учениците от Бялото Братство, 7 - 10.07.1929 г., София., 
Беседа от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1929 г. Първо издание, София, 1929 г.
Стар правопис. (по стенографски записки)

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

Първитѣ стѫпки.

Йоана: 8:1-10

Въ Божествения свѣтъ сѫществува слѣдния законъ: това, което човѣкъ не може изведнъжъ да разбере, остава неразбрано за всѣкога; и това, което човѣкъ може изведнъжъ да разбере, остава разбрано за всѣкога. Нѣкой казва: „Азъ трѣбва да разбера това нѣщо!“ — Да, изведнъжъ трѣбва да го разберешъ. Не го ли разберешъ изведнъжъ, не можешъ и да го приложишъ въ живота си. Човѣкъ, който не може да разбере нѣкое учение изведнъжъ, той не ще може да го приложи. Разбирането, като послѣдователенъ, продължителенъ процесъ, не подразбира още приложение. Приложение има само тамъ, дѣто нѣщата сѫ изведнъжъ разбрани. Който не може да направи първата стѫпка въ живота, той не може да направи втората, третата и т. н. Разбирането означава първата стѫпка. Направишъ ли първата стѫпка, слѣдъ нея иде втората, третата, четвъртата, петата и редъ други стѫпки. Разбирането е първоначаленъ потикъ, импулсъ, събуждане на съзнанието.

Не разберешъ ли нѣщо изведнъжъ, никакъвъ потикъ нѣма да имашъ; разберешъ ли го из-веднъжъ, ти си направилъ първата стъпка, която рѣшава съдбата на цѣлия ти животъ.

Слѣдъ разбирането иде приложението. Прѣди да разбере човѣкъ нѣщо, въ него съ-ществува дългъ, задължение да го разбере. Кое е първото задължение въ свѣта? Казвате: „Първото задължение е да видимъ нѣщата.“ Обаче, виждането на нѣщата често спъва човѣка. Да видишъ нѣщо, това още не значи, че си разрѣшилъ нѣкой въпросъ. Запримѣръ, да видишъ хлѣба, това не подразбира, че си се нахранилъ; да видишъ хубави, красиви дрехи по витринитѣ на магазинитѣ, това не подразбира още, че си облѣченъ съ тѣхъ. Да вижда човѣкъ нѣщата, безъ да ги опитва, безъ да ги притежава, това значи да бѫде изложенъ на изкушения, които могатъ да го спънатъ въ живота му. Слѣдователно, виждането е достояние само на любещия човѣкъ. Може и трѣбва да вижда само човѣкътъ, който люби. Който не люби, трѣбва да остане слѣпъ. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближнитѣ си, лъже и Бога — той е слѣпъ човѣкъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да зная, какво нѣщо е виждането“. — Виждането е свързано съ Любовьта. Безъ Любовь нѣма виждане. И когато казваме, че свѣтътъ е илюзия, измама, подразбираме виждане безъ Любовь. Който иска да вижда, той трѣбва да люби. Нѣма ли Любовь, той е слѣпъ. Затова и Писанието казва: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Чистотата е първиятъ признакъ на Любовьта. Любовь безъ чистота не сѫществува. Това сѫ максими, закони, положения.

Нѣкой казва: „Азъ не разбрахъ това нѣщо, не ми е ясно“. — Щомъ не си го разбралъ, ти не си направилъ още първата стѫпка. Щомъ не ти е ясно, нѣмашъ Любовь. — Ама азъ видѣхъ това нѣщо. — Какъ може да го видишъ, безъ да го разберешъ? Значи, нѣмашъ Любовь. Искате ли да се развивате правилно, трѣбва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате въ живота си. Всѣко друго схващане на нѣщата включва въ себе си гѫста, тежка материя, която обрѣменява сърцето, и човѣкъ не може да постигне нищо. Съ други думи казано: човѣкъ, който нѣма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, въ нищо нѣма да намира смисълъ. Да трошишь камъни прѣзъ цѣлия си животъ — това не е наука; само да ядешъ прѣзъ цѣлия си животъ — това не е наука; само да четешъ прѣзъ цѣлия си животъ—това не е наука; да чоплишъ и прѣобръщашъ книги прѣзъ цѣлия си животъ — и отъ това не се придобива нѣщо. Наука е само това, въ което има постижения. Науката е вѣчниятъ стремежъ къмъ познаване Първичната Причина или Първичната Сѫщина на нѣщата, т. е. познаване на Божествената Любовь, Която се проявява въ живота.

Мнозина запитватъ: „Отъ какво произлизатъ противорѣчията, страданията и мѫчнотиитѣ въ живота?“ — Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искатъ да опитатъ Любовьта въ нейната пълнота. Знаете ли, какво прѣдставлява Любовьта въ нейната пълнота? Любовьта не се мѣри съ оканица, нито съ половинъ оканица. Нѣма физическа мѣрка за измѣрване на Любовьта. Тя и въ своитѣ микроскопически, и въ своитѣ велики проявления е една и сѫща по сила. Задъ една капка Любовь се крие толкова сила, колкото и задъ цѣло море или задъ цѣлъ океанъ. Силата на Любовьта седи въ схващането, въ не- прѣривния контактъ, който имаме съ нея. Любовьта не се проявява само за единъ моментъ; тя е непрѣривно съединение отъ такива моменти. Който люби, прѣзъ неговото сърце ще мине Любовьта на цѣлото Битие: и на минералитѣ, и на растенията, и на животнитѣ, и на хората, и на ангелитѣ. При това положение човѣкъ нѣма да разбере всички прояви на Любовьта, но ще ги почувствува. Запримѣръ, когато прѣзъ него мине любовьта на нѣкое животно, той ще я почувствува; когато прѣзъ него мине любовьта на нѣкое божество, той ще почувствува и тази любовь. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере, какво нѣщо е Битието, какво нѣщо е животътъ.

Сега, като погледнете на нѣкое животно, казвате: „Това е котка, това е конь, това е свиня и т. н.“ Докато не обикнете животнитѣ, тѣ оставатъ за васъ такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, нѣкое животно, напримѣръ, една свиня, тя вече прѣстава да бѫде за васъ свиня. Тя ви е приятна, макаръ и да грухти, обичате я и казвате: „Моето свинче!“ Не я ли обичате, казвате: „Махнете оттука тази свиня! Много шумъ дига“. Значи, въ силата на обичьта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнешъ ли нѣщата, тѣ добиватъ по-другъ смисълъ отъ този, който сѫ имали по-рано. Слѣ-дователно, като обикнете сѫществата, споредъ закона на формитѣ, тѣ ще добиятъ свой истински смисълъ и своя цѣна. Това значи да видимъ сѫществата въ тѣхната първична форма, въ която сѫ били създадени.

И тъй, когато човѣкъ влѣзе въ новия животъ, той трѣбва да даде прѣдимство на Божественото въ себе си. Това подразбира, че той трѣбва да се прѣобрази, не частично, но изцѣло, съвършено. Промѣни ли се човѣкъ съвършено, той ще измѣни своитѣ схващания, възгледи и разбирания за живота, Хората на новия животъ ще иматъ любовь къмъ всички сѫщества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, нѣма да рови въ градинитѣ ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начинъ, съ ровенето, иска да създаде нѣщо. Съврѣменнитѣ хора очакватъ да се прояви Господъ, да Го видятъ ясно, да не се съмняватъ. Питамъ: ако Богъ дойде на земята, и хората не възприематъ Любовьта Му, какво ще придобиятъ отъ Неговото идване? Ако Богъ дойде на земята, и хората не могатъ да направятъ първата стѫпка, какво сѫ разбрали отъ Неговото идване? Нѣкой казва: „Азъ направихъ първата стѫпка.“ — Ами ако вземешъ една стѫпка напрѣдъ и двѣ назадъ, какво си спечелилъ? Ако днесъ рѣшишъ да живѣешъ добрѣ, а на другия день се откажешъ отъ това рѣшение, понеже го нами- рашъ за глупаво, и желаешъ да поживѣешъ като другитѣ хора, това не е ли сѫщото нѣщо — стѫпка напрѣдъ, двѣ назадъ? Може ли да се оправи така свѣтътъ? Какво сѫ придобили хората, които сѫ живѣли само за удоволствия? Много отъ богатитѣ хора поне църкви направиха. Светиитѣ пъкъ живѣеха по горитѣ, дѣто прѣкарваха въ постъ и молитви. Ако светиитѣ не прѣкарваха по горитѣ въ постъ и молитва, богатитѣ не биха направили толкова църкви. Молитвитѣ на светиитѣ подтикваха богатитѣ къмъ добри дѣла. Светиитѣ копаятъ материалъ за градежъ, а богатитѣ градятъ.

Ще ви прѣдставя единъ образъ за изяснение на мисъльта си. Прѣдставете си, че прѣдъ васъ тече дълга, широка рѣка. Всички виждате рѣката, но изворътъ и не виждате. Той е нѣкѫдѣ високо въ планината. Тази рѣка прѣдставлява свѣта. Вие казвате: „Рѣката е важна сега“. Питамъ: ако не сѫществува изворътъ, отъ който рѣката извира, какво ще струва тя сама? Въ този смисълъ светиитѣ сѫ изворътъ, а богатитѣ хора, свѣтътъ, това е рѣката, която извира нѣйдѣ отъ планината. Значи, изворътъ е важенъ. Има ли изворъ, има и рѣка; нѣма ли изворъ, нѣма и рѣка. Светиитѣ могатъ да създадатъ свѣта, но свѣтътъ не може да създаде светиитѣ. Богъ създава хората, но хората не могатъ да създадатъ Бога. — Що е Богъ? — Това, което ние не можемъ да създадемъ. — Що е човѣкъ? — Това, което Богъ може да създаде. — Що съмъ азъ? — Това, което Богъ е създалъ. — Що е Богъ? — Това, което азъ не мога да създамъ. Това е една нова философия.

Нѣкой казва: „Богъ е вѣченъ, безконеченъ.“ — Това сѫ празни думи. Що е безконечность? Опитвали ли сте безконечностьта? Вие взимате единъ дълъгъ конецъ, скѫсвате го нѣкѫдѣ и казвате: „Безконеченъ е този конецъ“. — Не, конецътъ не може да бѫде безконеченъ. При това, съ конечното вие не можете да мѣрите безконечното. То е само механическо опрѣдѣление, на думи. Когато казваме, че вѣчностьта е безконечна, това е неопрѣдѣлена идея. Сама по себе си, вѣчностьта нито може да се опрѣдѣли, нито може да се обхване — тя се разбира. — Що е вѣчностьта? — Първата стѫпка въ живота. Щомъ направя първата стѫпка, азъ съмъ въ вѣчностьта. Това показва, че азъ имамъ вече всички възможности въ живота, не мога и не трѣбва да мисля за края на нѣщата. За какъвъ край ще говори човѣкъ, ако той нѣма началото? Всѣки човѣкъ, който нѣма начало, той не познава Бога. Нѣкой пита: „Що е вѣчность?“ — Какво ще говоришъ за вѣчностьта, като не си направилъ още пѫрвата стѫпка? Направи първата стѫпка, и тогава ще разберешъ, че си въ вѣчностьта. Вѣчностьта крие въ себе си всички възможности, при които човѣшката душа може да расте и да се развива. Тия възможности сѫ скрити въ човѣшката душа.

Ще ви дамъ още едно опрѣдѣление за вѣчностьта. Всички прояви, всички нѣща, които Богъ е създалъ, съставляватъ вѣчностьта. Богъ се проявява въ вѣчностьта, а ние, разумнитѣ сѫщества отъ всички категории, се проявяваме въ врѣме и пространство. Това не сѫ понятия за този свѣтъ, но за Божествения свѣтъ. Значи, човѣкъ се проявява въ врѣме и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи въ свѣта, той трѣбва да има потикъ, тилъ задъ себе си. Затова всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че има такъвъ тилъ, такава връзка задъ себе си. За да познава този тилъ, тази връзка, той трѣбва да живѣе въ Божественото съзнание

Казвамъ: двѣ съзнания сѫществуватъ — човѣшко и Божествено. Въ сегашното си проявление човѣкъ живѣе повече въ своето обикновено, човѣшко съзнание, което непрѣ- кѫснато му носи скърби и радости, противорѣчия и мѫчнотии. Всички тия нѣща се наслагатъ въ неговото съзнание и самосъзнание, като смѣсь, като сплавь или амалгама, и му причиняватъ страдания. Често подсъзнанието и свърхсъзнанието му се прѣплитатъ съ съз-нанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човѣкъ е въ борба. Божественото съзнание, въ което влизатъ свърхсъзнанието и подсъзнанието, искатъ да се освободятъ отъ обикновеното съзнание. Въ това състояние човѣкъ не познава себе си. Той се бори, докато се свърже съ Божественото съзнание, и тогава скръбьта му се прѣвръща въ радость. Ако човѣкъ не се свърже съ Божественото съзнание, той не може да реализира своитѣ благородни желания, и цѣлиятъ му животъ е пъленъ само съ разочарования.

Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ каже, че живѣе, това показва, че въ този човѣкъ съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединятъ ли се тѣзи двѣ съзнания, човѣкъ може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: „Да, въ далечното бъдеще всичко можемъ да постигнемъ“. — Не е въ- просътъ за далечното бъдеще. Който има връзка съ Божественото съзнание, още въ момента може да постигне своитѣ добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушатъ това, ще кажатъ: „Тогава ние искаме да станемъ царе, да се ползуваме съ всички почести и блага отъ това положение“. — И това може да постигнете. Какъ ще го постигнете? Ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ Божественото съзнание и изпадне всрѣдъ пу-стинята, той моментално може да стане царь, въ пълния смисълъ на думата. Той ще се съсрѣдоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари съ нея въ земята, и веднага прѣдъ него ще се яви палатъ, съ всичкия му блѣсъкъ и великолѣпие. Слѣдъ това ще удари още веднъжъ съ магическата си тояжка, и прѣдъ него ще излѣзатъ безброй войници, които ще започнатъ да дифелиратъ, да му отдаватъ почести и внимание. Щомъ се насити на тази слава, пакъ ще удари съ пръчицата си, и палатъ, и войници ще изчезнать; той ще остане пакъ самъ, но съ нова опитность, ще знае, какво нѣщо е да бѫдешъ царь. Всичко това ще прѣмине прѣзъ съзнанието му. По този начинъ, въ единъ моментъ човѣкъ може да бѫде царь, обиколенъ съ слава и почести и въ единъ моментъ да изгуби всичкия блѣсъкъ наоколо си, да остане самъ, но съ съзнанието на царь. Сега той ще бѫде свободенъ царь, отъ никого не зависещъ и обезпокоенъ. Не е ли царь този човѣкъ? Отъ неговата прѫчица зависи всичко. Съ нея той създава палати, войници, и пакъ съ нея изпраща войницитѣ си на почивка, а остава самъ въ размишление. По-добро ли е положението на сегашнитѣ царе? Сегашнитѣ царе сѫ роби на условията. Сегашнитѣ господари сѫщо тъй сѫ роби на условията. Нѣкой богатъ човѣкъ има много слуги, но той е тѣхенъ робъ. Дойде ли края на мѣсеца, тѣ казватъ: „Плати ни! Ако не ни платишъ, ще те дадемъ подъ сѫдъ.“ Този господарь храни слугитѣ си, плаща имъ, но тѣ пакъ оставатъ недоволни отъ него, говорятъ задъ гърба на господаря си много лоши работи. Питамъ: какъвъ господарь е този, слугитѣ на когото могатъ да говорятъ лоши, непристойни работи за него? Истински царь е този, за когото никой отъ поданицитѣ му не може да каже нито една лоша дума. На мѣстото ли си е този господарь, слугитѣ на когото говорятъ лошо за него? Ако нѣкой слуга зачита и уважава своя господарь, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи въ съзнанието си свещенъ образъ за своя господарь. Достатъчно е господарьтъ да махне съ пръчицата си, и слугата му е вече прѣдъ него. Той се разговаря съ слугата си и му заповѣдва. Послѣ пакъ махне съ пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пакъ самъ, безъ господаря си. При такъвъ случай, когато господарьтъ може всѣки моментъ да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо задъ гърба му? Наука е това!

Нѣкой казва: „Какъ е възможно господарьтъ да разполага съ такава пръчица?“ — Възможно е това. Тия възможности съ достояние на истинския царь, на истинския господарь. Махне ли съ пръчицата си, слугата му е прѣдъ него; махне ли втори пъть съ пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нѣщо слугата отъ такъвъ господарь? — Печели. При всѣко явяване прѣдъ господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като свѣтлина за изяснение на нѣщата. Само по този начинъ слугата влиза отъ обикновеното въ Божественото съзнание, съ помощьта на което той разбира, защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трѣбва да свърши и т. н. Всѣко живо същество, всѣки човѣкъ съществува по единствената причина, че има вѣчно, Божествено начало, което подържа живота. Нѣкой казва: „Докажи съществуването на Вѣчното Начало, на Първичната Причина.“ — Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пъкъ могатъ да се пишатъ философски трактати по този въпросъ. Много философи иматъ смътни понятия за Бога. Тогава, какво могатъ да напишатъ тѣ сами по този тъй дълбокъ и отвлѣченъ въпросъ? Какъ могатъ тѣ да освѣтляватъ другитѣ хора, когато на самитѣ тѣхъ е смътна идеята за Бога? Тѣ казватъ: „Богъ е абсолютно, безконечно начало“. Обаче, какво означава думата „абсолютно“, и тѣ сами не се замислятъ. Казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е абсолютно безпомощенъ“. Какво значи това? — Човѣкъ, който не може да се мръдне отъ мѣстото си. За другъ нѣкой казватъ: „Този човѣкъ е абсолютно бѣденъ“. Какво значи това? — Човѣкъ, който нѣма отникъдѣ нищо, който е останалъ послѣденъ бѣднякъ.

Мнозина запитватъ: „Кое е същественото, кое е важното въ свѣта?“ Ако е въпросъ за съществено, азъ по-скоро бихъ желалъ да имамъ единъ живъ хлѣбъ, отколкото сто хамбари съ жито. Каква е разликата между единъ живъ хлѣбъ и сто хамбари пълни съ жито? — Житото отъ хамбаритѣ ви всѣки може да вземе; или пъкъ хлѣбътъ, направенъ отъ това жито, може да причини нѣкакво разстройство на стомана ви, или другадѣ нѣкѫдѣ. Обаче, имате ли живъ Хлѣбъ, съ който се храните, той винаги ще върви слѣдъ васъ, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли нѣкой да вземе този хлѣбъ, той веднага изчезва. Посегнете ли вие къмъ него, той веднага ви се поддава. Защо? — Защото ви познава. Като ядете такъвъ хлѣбъ, вие усѣщате хубавъ, приятенъ ароматъ, който излиза отъ него. Той носи живота. Когато Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ", Той е подразбиралъ, именно, вѫтрѣшния смисълъ на тази идея. Казвамъ: имате ли само единъ живъ хлѣбъ, той ви е достатъченъ прѣзъ цѣлия животъ. Този хлѣбъ има свойството да расте, безъ да се Свършва: вие го ядете, а той все цѣлъ си остава. Въ него се крие една основна идея. Ще кажете: „Какъ да разберемъ това, буквално или въ прѣносенъ смисълъ?“ — Тази идея може да се разбере и буквално, и въ прѣносенъ смисълъ. Всѣки човѣкъ, който има живия хлѣбъ, т. е. който има абсолютна вѣра, никакво съмнѣние не може да влѣзе въ ума му по отношение на това, дали нѣщата могатъ да бѫдатъ, или да не бѫдатъ при извѣстни условия. Това сѫ човѣшки разсѫждения. Когато говоримъ за силата на живия хлѣбъ, за Божественото съзнание, подразбираме, че въ това съзнание се криятъ всички възможности. За човѣка, който живѣе въ Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живѣе ли той въ Божественото съзнание, нѣщата могатъ да ставатъ, или да не ставатъ. Когато живиятъ хлѣбъ дойде при нѣкой човѣкъ, който е боленъ, тѫженъ, обезсърдченъ, достатъчно е само да се зададе, и болестьта или обезсърдчението веднага изчезватъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на живия хлѣбъ. Всичко отрицателно, което срѣща той по пѫтя си, прѣвръща го въ прахъ и пепель. Ще кажете: „Може ли хлѣбътъ да се движи, да се търкаля по пѫтя?“ Питамъ: ако човѣкъ може да се търкаля, защо хлѣбътъ да не се търкаля? Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че когато човѣкъ се търкаля, съ това уронва своето достойнство. Чудни сѫ хората, когато говорятъ за запазване на достоинствотото си, а на всѣка крачка го губятъ.

Разправяше ми единъ познатъ, слѣдния случай: „Една вечеръ се приготвихъ да отида съ жена си на балъ. Облѣкохме се официално, за случая: тя въ особенъ баленъ тоалетъ, азъ пъкъ въ фракъ. Въ врѣме на приготовлението единственото ми дѣтенце си играеше съ топка, която се търколи на земята и се скри подъ кревата. То започна да плаче и да ми казва: „Тате, дай ми топката! Тя отиде подъ кревата.“ Азъ, макаръ и облѣченъ съ фракъ, се наведохъ подъ кревата, отдѣто извадихъ топката и я подадохъ на дѣтенцето си.“ Както виждате, дѣтето заповѣдва на баща си. Дали той е облѣченъ въ фракъ, или не, дѣтето казва: „Татко, дай ми топката!“ И бащата веднага се пъха подъ кревата, изважда оттамъ топката и я подава на дѣтето си. Питамъ: защо прави това бащата? — Защото обича дѣтето си. Каква щѣше да бѫде любовьта на бащата, ако той не бѣше готовъ да се пъхне подъ кревата, да извади топката на дѣтето си? Дѣ щѣше да бѫде вашата любовь, ако и вие не сте готови да направите това нѣщо за вашето дѣте? Ако нѣкоя Божествена идея падне подъ кревата, и вие не се пъхнете подъ него да я извадите, тъй както сте облѣчени въ фракъ, каква е вашата философия, каква е вашата любовь? Колцина отъ васъ сте готови да влѣзете подъ леглото и оттамъ да извадите топката на вашето дѣте? Ще кажете на дѣтето: „Не мога да се търкалямъ съ фрака си подъ кревата. Наведи се ти, да си вземешъ топката.“ Въ този случай дѣтето прѣдставлява Любовьта, а бащата — слугата. Много бащи сѫ слуги, а дѣцата имъ — господари. Тѣ сѫ свободни отъ задължения.

И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на 

Любовьта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостьта. Нѣкой казва: „Азъ имамъ баща.“ — Колко бащи имашъ? — Само единъ. — Не, не говори така. Ти можешъ да имашъ всѣки день по единъ баща. Ако, наистина, имашъ само единъ баща, питамъ: можешъ ли да хвърлишъ твоята топка подъ кревата и да заставишъ баща си да се наведе подъ кревата, да извади топката оттамъ и да ти я подаде? Ако пъкъ този баща е, наистина, твоятъ единственъ баща, ще се наведе ли той подъ кревата да извади топката оттамъ? — Ще се наведе.

Сега, като изнасямъ тѣзи понятия, вие ще кажете: „Всичко се обърка у насъ. Едно врѣме ние имахме прѣдстава за Бога, че Той седи нѣкѫдѣ високо на тронъ, а около Него седатъ множество ангели, които пѣятъ и свирятъ. Днесъ тази наша прѣдстава за Бога отиде, разруши се“. Казвамъ: ако сегашнитѣ ни идеи не се разрушатъ, т. е. ако изворътъ на нашия животъ не тръгне напрѣдъ и образува рѣка, какви ще бѫдатъ нашитѣ идеи? Ако азъ, който съмъ облѣченъ въ фракъ, не мога да се наведа подъ кревата, да извадя топката на своето дѣте, каква е моята лю-бовь? Тази постѫпка въ дадения случай показва, каква и колко е нашата любовь. Всѣки день човѣкъ може да прави маневри въ себе си, да се изпитва, каква е неговата любовь. Той трѣбва да си зададе въпроса: готовъ ли съмъ заради Великото, заради Любовьта да се откажа отъ всичко, което имамъ? И слѣдъ това, като дойде Любовьта, готовъ ли съмъ заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовьта, човѣкъ трѣбва да е готовъ всичко свое да даде и да приеме всичко, което тя му дава, безъ да казва: „Това-онова нѣмамъ“; или, „това не ми трѣбва, онова не ми трѣбва“. Дойде ли Любовьта и ми каже „всичко дай!“ — трѣбва да съмъ готовъ да дамъ. Каже ли ми: „Вземи всичко това!“ — трѣбва да съмъ готовъ да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, азъ се радвамъ. Така постѫпва всѣки, който ви обича. Въ това седи истинската Любовь. Всѣки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, безъ да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, безъ да дава, както и този, който само дава, безъ да взима, и двамата еднакво не ви обичатъ. Вие казвате: „Богъ постоянно дава“. — Да, но Той и взима. Като ти даде едно дѣте, послѣ ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казвашъ: „Това не е истинска любовь, да ми се взима дѣтето“. Когато Богъ взима първото ти дѣте, съ това Той казва: „Първото дѣте ще изпратишъ при мене, а второто ще задържишъ за себе си“. Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има въ това, че едното ви дѣте е отишло въ невидимия свѣтъ? Ако нѣкое дѣте има двѣ топки и играе съ баща си, като му подхвърля едната, а бащата, отъ своя страна, подхвърля другата топка на дѣтето, и по този начинъ ги размѣнятъ помежду си, какво лошо има въ тази размѣна на топкитѣ? На сѫщото основа ние става размѣна и съ дѣцата на нѣкои родители: Богъ взима първото дѣте въ невидидимия свѣтъ, а второто остава въ видимия свѣтъ. Обаче, споредъ сегашнитѣ разбирания на хората, вие ще кажете: „По-добрѣ е човѣкъ да не умира“ Казвамъ: смърть въ свѣта не сѫществува. Само хората на безлюбието умиратъ. Дѣто има Любовь, смърть нѣма. Когато се говори за смърть, подразбира се безлюбие. Подъ думитѣ „вѣчна смърть“ се разбира вѣчно търсене на нѣщо, което не сѫществува. Въ момента, когато човѣкъ се съедини съ Божественото съзнание, за него настава вѣченъ животъ, познание и разбиране на дълбокия смисълъ на живота. Това е единъ непрѣривенъ процесъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ особено разбиране за Бога—друго раз-биране не ми е нужно. Не, познанието на Вели-кото не е само миналъ, еднократенъ процесъ. Всѣки день човѣкъ ще има все по-нови и по нови познания за Него. Всѣки моментъ ще Го разбирате и познавате, нѣма само единъ пѫть да Го познаете и да спрете. Защото въ вѣчностьта всѣка стѫпка е нова стѫпка къмъ разбирането. Когато направите първата стѫпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т. н. Ще кажете: „До кога ще се продължава това нѣщо?“ Въ това, именно, седи хубавото: всѣки день да имате по една нова стѫпка, по едно ново разбиране. Човѣкъ трѣбва да благодари, че всѣки день влиза въ нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Сѫщина е създала. Мнозина, като направятъ първата стѫпка въ живота си, веднага се спиратъ и казватъ: „Азъ разбрахъ, какво нѣщо е Тя. Нѣма какво повече да я разбирамъ. Еди-кой си философъ е казалъ така и така за Нея“. —- Така може да говори само човѣкътъ на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не прѣсъхва, умътъ му да не загасва и силата му да не отслабва, той трѣбва да има съвсѣмъ друго понятие за Великата Сѫщина.

Казвамъ: сега всички хора трѣбва да се радватъ. Защо трѣбва да се радватъ? Защото казано е въ Писанието: „Богъ оттегля старото, и създава всичко ново“. Нѣкой казва: „Ако всичко това е вѣрно, защо Господъ трѣбва да прѣмахне стария свѣтъ и да създаде новъ?“ — Защото въ Бога всичко се мѣни, всичко постоянно се обновява. Казано е: „Старото небе и старата земя ще прѣминатъ, и ще се създаде ново небе и нова земя“. Това значи: Всички човѣшки разбирания и възгледи, всички обиди ще се прѣмахнатъ и ще дойде новото въ свѣта. Новото, съ своитѣ хубави, красиви форми, ще замѣсти напълно старото. Какво по-хубаво отъ това, всички наши стари грѣхове, разбирания, всички недоразумения да заминатъ заедно съ стария свѣтъ? Споредъ старитѣ разбирания, като срещнете нѣкоя сестра или братъ, които не обичате, казвате: „Цѣлъ дръвникъ е този братъ“, или „цѣла свиня е тази сестра, говорътъ и — грухтене, а погледътъ и—по-далечъ отъ нея стой!“—Така е, като не обичашъ човѣка. Обичашъ ли го, обаче, ти нѣма да виждашъ неговитѣ недостатъци и ще кажешъ: „Колко е приятенъ този човѣкъ! Погледътъ му е красивъ, гласътъ му е като на малко, нѣжно прасенце“. Когато не харесвашъ погледа или говора на нѣкой човѣкъ, то е, защото нито ти го обичашъ, нито той те обича. Когато прасето грухти, съ това то иска да каже: „Обикни ме ти, за да те обичамъ и азъ“. Прасето не може първо да обича. Кой трѣбва пръвъ да обича? — Първо силниятъ обича, а послѣ слабиятъ. И въ Писанието е казано: „Вие, силнитѣ, носете теготитѣ на слабитѣ“. Дѣто и да отиде силниятъ, той ще направи първата стѫпка.

Тия сѫ новитѣ схващания за живота. Мнозина, които слѣдватъ духовния пѫть, сами се спиратъ, замислятъ се и казватъ: „Трѣбва да се осигуримъ, да си изработимъ пенсия!“ Питамъ: има ли по-добра пенсия отъ Любовьта въ живота? — Нѣма. Да си пенсионеръ, значи да придобиешъ такова нѣщо въ живота си, което напълно да те осигури. Най-голѣмата пенсия въ свѣта е да придобиешъ Любовьта. Какво правѣше Христосъ прѣзъ своя животъ? — Всѣка сутринь Той отиваше първо при Бога, въ гората, да се помоли и слѣдъ това слизаше долу, между хората, на работа. Сѫщо трѣбва да правите и вие: първо ще отивате горѣ, при Бога, а послѣ ще слизате долу. Станете ли сутринь, първата ви работа е да отидете при Него. Нѣкой ще каже: „Азъ съмъ жененъ човѣкъ, имамъ жена и дѣца“.—Това да не те смущава. Ти ще отидешъ при този Източникъ, ще се забавишъ тамъ най-много единъ часъ, азъ опрѣдѣлямъ това врѣме отъ петь минути, до единъ часъ, ще се помолишъ и ще се върнешъ при жена си и дѣцата си. — Какво ще каже жена ми? — Жената не трѣбва да пита, дѣ е мѫжътъ и, какво ли прави сега? Сѫщото нѣщо трѣбва да направи и тя, и дѣцата и. Всѣки човѣкъ трѣбва да отива на Високото мѣсто. Като се върнете отъ това мѣсто, ще доведатъ при васъ една же-на-блудница и ще ви запитатъ: „Какъ трѣбва да се постѫпи съ тази жена?“ Христосъ разрѣши този въпросъ правилно. Той каза:

„Всѣки, който се счита по-чистъ отъ нея, нека пръвъ хвърли камъкъ върху и!“

Казано е: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. То значи: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ, ще познаятъ и ще разбератъ Любовьта“. Сега, като ви говоря за Любовьта, само чиститѣ по сърце ще ме разбератъ. Днесъ подъ думата „любовь, обичь“, хората разбиратъ изключително даването. Любя ли те, трѣбва да ти давамъ. Обичамъ ли те, трѣбва да ти давамъ. Какво трѣбва да ти давамъ? — Хлѣбъ, пари, дрехи. — Не, даването на тия нѣща не подразбира любовь. Нѣкой казва: „Този човѣкъ ужъ ме обича, пъкъ досега нито единъ пѫть не ме е погледналъ мило, не ме е помилвалъ, нито цѣлуналъ“. —- Милването, цѣлувкитѣ не прѣдставляватъ още Любовьта. Тѣ сѫ само прибори за косметически срѣдства, съ каквито женитѣ си служатъ. Често женитѣ употрѣбяватъ разни кутийки, въ които си турятъ помадитѣ и разни гѫбички, съ които се пудрятъ и т. н. Художници сѫ женитѣ! Какво струва художникътъ безъ акварели? Когато нѣкоя жена или мѫжъ отиватъ на балъ, тѣ се докарватъ по всички правила на модата. Мѫжътъ ще се облѣче въ фракъ, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарватъ. Колкото сѫ важни акварелитѣ, четкитѣ и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важенъ и фрака за модерния съврѣмененъ мѫжъ, когато отива на балъ. Фракътъ е единъ отъ приборитѣ, необходимъ за бала. Когато видя нѣкоя жена, напудрена и намазана съ разни помади и бои, азъ си мисля: „Колко е красива сега тази дама!“ Обаче, тя трѣбва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита нѣкой да я измие, тя ще каже: „Колко некултуренъ, грубъ човѣкъ е този господинъ, отне ми всичката красота, и азъ станахъ грозна“! Казвамъ: ако въ това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и костува това. Да, но не е красота това, което човѣкъ може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Споредъ съврѣменния моралъ вие каз-вате: „Прѣстѫпление, безобразие е мѫжътъ да пипа лицето на жената". Питамъ: ако това е прѣстѫпление, не е ли прѣстѫпление да критикувашъ брата си, да му приписвашъ грѣхове, които той никога не е правилъ? Не е ли прѣстѫпление да пипашъ джоба на нѣкого? Тия постѫпки създаватъ форми, образи, отъ които висшитѣ сѫщества се отвращаватъ. Какво е виновенъ човѣкътъ, за когото говиришъ непровѣрени, недоказани нѣща? Казвашъ: „Тъй го чувствувамъ въ себе си“. —Защото не го обичашъ. Отъ невидимия свѣтъ ти казватъ: „Обикни този човѣкъ, остави Богъ да се

Прояви въ тебе“. Като го обикнешъ, ти ще прѣ- върнешъ грѣховетѣ му въ добро. Не му казвай грѣховетѣ, но го обикни. Обикнешъ ли го веднъжъ, той ще почувствува, че ти си помогналъ за неговото издигане. Лесно е да изтъкнешъ грѣховетѣ на хората, но мѫчно е да ги изправишъ.

Съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ чисти, искрени отношения помежду си, които да сѫ проникнати отъ божествената Любовь. Нѣкой човѣкъ задлъжнѣлъ много, и веднага длъжницитѣ му го хващатъ и водятъ въ затвора. Какъ трѣбва да постѫпите въ дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човѣкъ и да започнете да го сѫдите, че е голѣмъ нехранимайко, дѣто е задлъжнѣлъ толкова много, че билъ толкова глупавъ, или трѣбва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредиторъ и да кажете: „Колко ви дължи моя братъ?“ —20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: „Освободете този човѣкъ, пуснете го на свобода, защото той има жена, дѣца, за които трѣбва да се грижи.“ Така постѫпва Любовьта. Слѣдъ това давате банкетъ на този братъ и му казвате: „Братко, какъ се чувствуваше до сега?“ Този човѣкъ, прѣди да влѣзе въ затвора, ходѣше свободенъ, махаше надѣсно налѣво рѫцѣ, но послѣ, като попадна въ затвора, веднага се почувствува ограниченъ, поробенъ: рѫцѣтѣ и краката му вързани, нѣма възможность да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: „Втори пѫть нѣма да правя така“. Тъй е. Всѣки човѣкъ, който веднъжъ е ялъ попарата на дявола, втори пѫть не влиза въ неговата мрѣжа. Сѫщото се отнася и за Божественото. Когато човѣкъ веднъжъ опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постояненъ стремежъ къмъ Него.

Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисъльта ще приведа единъ примѣръ. Разхождамъ се единъ день изъ по-лянката на Изгрѣва. Въ това врѣме покрай менъ минава една сестра, която носи въ кошница двѣ малки котенца — едното сиво, другото черно. Изведнъжъ черното котенце скача отъ кош-ницата и хуква къмъ гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се къмъ него, извиква го, но то бѣга. Тя не може да го улови. Тогава азъ се приближихъ къмъ котенцето, започнахъ да му говоря на неговъ езикъ и го хванахъ. Слѣдъ това го турихъ въ кошницата при сивото котенце, което погладихъ малко отгорѣ и имъ казахъ: ще кротувате тукъ и ще останете на това мѣсто, дѣто ви занесатъ. Надвечерь седа самъ въ стаята си. По едно врѣме гледамъ — прѣдъ мене седи едно сиво котенце. Казвамъ му: добрѣ дошло! Взимамъ малко хлѣбъ, намазвамъ го отгорѣ съ масло и му го давамъ. То си хапна добрѣ и се пооблиза доволно. Азъ не знаехъ даже, чие е това сиво котенце. Слѣдъ малко виждамъ, сѫщата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видѣ, тя каза: „Сега пъкъ сивото котенце се е изгубило". Поглеждамъ котенцето, което влѣзе въ стаята ми, то се указа сѫщото онова, което прѣзъ деня погладихъ по гърба.

Питамъ: какъ и защо дойде това котенце при мене? — То дойде само затова, защото съ помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: „Азъ ще намѣря този човѣкъ, който ме помилва.“ И наистина, то ме намѣри. Слѣдъ това, то започна да влиза по-често въ стаята ми. Казвамъ: ако това котенце можа де намѣри пѫтя до лицето, което го е помилвало веднъжъ, колко повече хората могатъ да намѣрятъ пѫтя, който ги води къмъ Бога. Слѣдователно, има една мощна сила въ свѣта, която посочва пѫтя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало въ човѣка. Когато То дойде въ насъ, ние ставаме мощни, виждаме ясно нѣщата и лесно си намираме пѫтя. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „За насъ още е непо-нятна идеята за Божественото“. Не, тази идея е най-понятната, най опрѣдѣлената идея въ свѣта, но разбиранията на хората за Бога сѫ съвсѣмъ други. Старитѣ разбирания трѣбва да се напуснатъ, за да дойде човѣкъ до положение да вижда Божественото въ всички хора. Като погледна кой и да е човѣкъ, азъ си го прѣдставямъ въ съзнанието като плодна градина, насадена съ най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени съ зрѣли, сладки плодове. Между тѣзи дървета виждамъ едно свѣтло сѫщество да се разхожда, обиколено съ животни, както едно врѣме Адамъ и Ева се разхождали изъ райската градина. Дѣто мине това свѣтло сѫщество, всички му отварятъ пѫть. Това сѫщество, именно, е Божественото начало у хората.

Нѣкой казва: „Какъ се познаватъ проявитѣ на Божественото у човѣка?“ Когато хората разсѫждаватъ върху нѣкой въпросъ, Божествената мисъль постоянно се движи около тѣхъ, и слѣдъ дълги разисквания по въпроса, тѣ или я възприематъ, или я отблъскватъ. Ако човѣкъ отблъсне Божествената мисъль, слѣдъ това изпитва една тяжесть, едно забъркване въ себе си и казва: „Дойде ми една свѣтла, възвишена идея, но си замина“. Като се намѣри въ това положение, той започва да се моли, апелира къмъ Бога за помощи, докато Божествената мисъль отново го посѣти. Той казва: „Дойде ми друга нова идея.“ Всѣка нова идея е Божественото, което се проявява въ човѣка и послѣ пакъ си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичкитѣ работи на хората. Слѣдъ това Той продължава работата си въ вселената. Значи, Богъ посвещава само една минута за цѣлото човѣчество, но понеже Боже-ствената минута е дълга, има достатъчно врѣме за всички. Като мине Богъ покрай нѣкой човѣкъ, който не разбира Божественото, Той разтѣга врѣмето, докато този човѣкъ Го разбере. Между Божественото и човѣшкото трѣбва да сѫществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъжъ Божественото до човѣка, погали ли го веднъжъ само, тази връзка трѣбва за винаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намѣри въ моята стая, не можете ли вие по сѫщия начинъ да намѣрите Бога? Всѣки день Той минава покрай васъ, а вие не отивате при Него, отношенията ви не сѫ правилни. Търсите ли Го всѣки день, въ това седи смисъла на живота, въ това седи Мѫдростьта.

Ще каже е: „Дотегна ни да живѣемъ на земята, дѣто нищо не научихме.“ Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всѣки день да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при васъ. Радвайте се, че Богъ живѣе и на земята. Щомъ сте свързани съ Първичната Причина, земята е рай; щомъ не сте съ Нея, земята е адъ. Щомъ сте на небето съ Великото, вие живѣете въ блаженство; щомъ сте на небето безъ Него, вие сте въ пустиня. Безъ Великото небето прѣдставлява безконечно пространство, пусто, лишено отъ животъ. Като поседите тамъ извѣстно врѣме, ще кажете: „Не струва да се живѣе на небето.“ Животътъ на земята е животъ на вѣчни промѣни. Щастливъ ли си, Богъ е въ тебе. Блаженъ ли си, ти си на небето. Или, съ други думи казано: щастливъ ли си, Богь е на земята при тебе; блаженъ ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Богъ всѣки день ни посѣщава, да види, какъ работимъ. Щомъ е така, ние трѣбва да се радваме, че сме изпратени на земята да работимъ, и Богъ ни посѣщава. Когато си замине Той отъ земята, ние пакъ трѣбва да се радваме, че като дойде втори пѫть, ще ни намѣри на работа. Богъ работи, и ние трѣбва да работимъ!

Казвамъ: такива трѣбва да бѫдатъ новитѣ схващания за живота. Всички трѣбва да paботятъ постоянно, сърцата имъ да сѫ пълни съ любовь и всѣкога да чувствуватъ Божественото въ себе си. Нѣкой казватъ: „Дотегна ни живота на земята, искаме вече да "заминемъ за онзи свѣтъ“. Човѣкъ може да отива по десеть пѫти на день на небето и пакъ да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човѣкъ не разбира живота. Пожелае ли нѣкой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесниятъ животъ е разбранъ само тогава, когато слизашъ на земята и отново се връщашъ на небето; земниятъ животъ сѫщо е разбранъ само тогава, когато се качвашъ на небето и отново се връщашъ на земята. Всѣки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човѣкъ безъ стремежъ. Мнозина казватъ: „Защо трѣбва да живѣемъ на земята, дѣто има само страдания и мѫчнотии?“ Що е страданието? — Страдание има само тамъ, дѣто е станало прѣкѫсване между човѣшкото и Божественото съзнание. Радость има тамъ, дѣто връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се рад-ваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбимъ. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: „Господи, прости ни, че като дойде послѣдния пѫть не Те видѣхме, понеже бѣхме заети съ свои работи". Животъ вѣченъ е да видишъ и познаешъ Единнаго, Истиннаго Бога, а това, да четете разни философски трактати, да разисквате върху живота на ангелитѣ, безъ да живѣете като тѣхъ, туй сѫ залъгалки, забавления въ свѣта. Всичко, което сега ви говоря, е реалность. Азъ говоря това, което зная положително, което съмъ опиталъ, което съмъ прѣживялъ. Не е въпросъ за умувания, а за реални, положителни нѣща, които почиватъ на опитъ.

Сега ще ви прѣдставя още една форма, още единъ образъ за Любовьта. Срѣщатъ се двама приятели, които се обичатъ. Единиятъ казва на другия: ,,Азъ те обичамъ много. Безъ тебе не мога да живѣя. Ти си за мене божество.“ Не се минаватъ 5—б деня, тия приятели тръгватъ на пѫть и слѣдъ извѣстно врѣме изпадатъ въ една пустиня, дѣто нѣма капка вода, да задоволятъ жаждата си. Тѣ вървятъ уморени, измѫчени, съ засъхнали гърла и за нищо друго не мислятъ, освѣнъ за вода. Този, който говорѣше на приятеля си за любовь, прѣстава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, отъ което и двамата се нуждаятъ — вода нѣма. Въ този случай неговитѣ думи за Любовь нѣматъ смисълъ. Казвамъ: този, който истински ви обича, той нѣма да ви говори за любовь, но ще ви хване за рѫка, ще ви заведе при политѣ на планината, дѣто цвѣтя цъвтятъ, като въ рай, дѣто чиста кристална вода блика и ще ви каже: „Пий отъ водата на този чистъ планински изворъ, измий лицето си, освѣжи главата си и благодари за благата, които ти сѫ дадени“. Вашиятъ приятель се измива, освѣжава и казва: „Благодаря ти, че ме доведе до този изворъ“. Сега вече вие можете да му говорите за Любовьта. Докато сте въ пустинята, съ засъхнали отъ жажда гърла, не се говори за любовь. Да заведешъ своя приятелъ при извора да се напие съ вода и да се освѣжи, това е Любовьта. Заведи своя приятели при Великия изворъ на живота — при Вѣчното Начало — седни ти отъ едната Му страна, приятелитъ ти отъ другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можешъ да се радвашъ на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радвашъ. Това изисква новиятъ животъ. Тази нова идея за извора трѣбва да седи въ ума ви, постоянно да блика отъ извора вода. И тъй, както е било досега, да говоришъ само на приятеля си, че го обичашъ много, че безсънни нощи прѣкарвашъ за него и т. н., това не е любовь. Това сѫ празни думи, безъ форма, съдържание и смисълъ за които Павелъ е казалъ: ,.Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ мѣдь, що звънти и кимвалъ, що дрънка.“ Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можешъ да говоришъ за Любовьта — Изворътъ ще говори.

Нѣкой казва: „Ти виждалъ ли си Господа“? — Всѣки день Го виждамъ най-малко по единъ пѫть на день, а нѣкога и повече пѫти. Ще извините, но азъ не виждамъ Бога такъвъ, какъвто философитѣ Го описватъ, нито такъвъ, какъвто богословитѣ Го познаватъ. Когато видя Бога, цѣлия день съмъ радостенъ. Не Го ли видя, скърбенъ съмъ. Ще кажете: ,,Да говори човѣкъ така, това е голѣмо заблуждение“. Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждамъ Бога, азъ мога всичко да направя. Не Го ли виждамъ, нищо не мога да направя. Това е една идея? която всички хора трѣбва еднакво да схващатъ. Има извѣстни идеи и нѣща въ живота, които сѫ еднакви за всички хора, и безъ които тѣ не могатъ да живѣятъ. Напримѣръ, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи сѫщества; въздухътъ сѫщо така е необходимъ за всички живи сѫщества; храната е сѫщо необходима за всички живи сѫщества. Когато хората иматъ вода, въздухъ и хлѣбъ, тѣхниятъ животъ на земята е осигуренъ. Тѣзи три елемента сѫ реални и необходими за тѣхъ. Нѣматъ ли ги, тѣ умиратъ. По сѫщия начинъ идеята за Великото, за Красивото въ свѣта е насѫщна храна за всички хора. Не сте ли свързани съ Него, вие не можете и да Го виждате; щомъ не Го виж-дате, вие непрѣменно ще страдате. Веднъжъ вие живѣете, този животъ ви е даденъ отъ Великия Принципъ. Затова, именно, всѣка сутринь, като ставате, трѣбва да възстановявате връзката между човѣшкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живѣете. Постѫпвате ли така, вие всѣки день ще се подмладявате, докато станете като малки дѣца. Казано е: „Ако не станете като малки дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Небето не се нуждае отъ възрастни хора, а още повече отъ стари. Никѫдѣ въ Писанието не е казано: „блажени старитѣ“.

Старъ човѣкъ подразбира вързанъ човѣкъ, а младъ човѣкъ — развързанъ. Когато стариятъ човѣкъ се стреми къмъ младия, той постоянно се развива и подмладява — той става уменъ. Когато младиятъ човѣкъ се стрели къмъ стария, той става силенъ. Стане ли човѣкъ силенъ, слѣдъ извѣстно врѣме той трѣбва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато стариятъ човѣкъ трѣбва да стане уменъ, разбираме пакъ обратно движение. Силниятъ трѣбва да върви отъ старость къмъ младость, за да стане уменъ; умниятъ пъкъ трѣбва да върви отъ младость къмъ старость, за да стане силенъ. Това сѫ особени тълкувания на живота. Ако човѣкъ не може да влѣзе отъ Любовьта въ закона на Мѫдростьта, и ако отъ Мѫдростьта не може да влѣзе въ закона на Любовьта, той ще се намѣри въ крайно противорѣчие, въ едно вѫтрѣшно неразбиране на живота.

Въ тия идеи, които сега ви изнасямъ, вие трѣбва да вѣрвате, като дѣцата. Нѣкой ще кажатъ: „Тѣзи работи не ни интересуватъ, кажете ни по-добрѣ нѣкоя философия“. Ако е въпросъ за философии, свѣтътъ е пъленъ съ философии, съ философски трактати, но тѣ сѫ залъгалки за човѣчеството. Повечето философски трактати сѫ написани на единъ страненъ, непонятенъ за всички хора езикъ. Нѣкой философъ говори за вѣчното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така сѫщо и за него. Много философи казватъ, че всѣка идея, която се изнася прѣдъ човѣчеството, трѣбва да бѫде разбрана и ясна. Да бѫде разбрана, това значи да се направи първата стѫпка къмъ нея. Щомъ се направи първата стѫпка, тя става вече ясна, т. е. тя е вече опитана и провѣрена. Всѣко нѣщо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: „Разбрано ми е вече“. Яснотата зависи отъ опита. Нѣкой казва: „Любовьта ми е ясна.“ Значи, ти си я опиталъ. Първо си я разбралъ и си направилъ първата стѫпка къмъ нея. Слѣдъ това тя ти става ясна, защото имашъ опитность отъ нея.

Питамъ: какво разбирате подъ думата „абсолютно“? Казва се „абсолютна любовь.“ Това значи любовь безъ дефекти. Кажете ли, напримѣръ, „абсолютно невѣжество“, това подразбира човѣшки работи, въ които нѣма абсолютно никаква свѣтлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Нѣкой казва: „Азъ трѣбва да обичамъ абсолютно“. Това значи: така да обичамъ, че каквото и да стане, каквото и да ми направятъ, въ никой случай да не сѫдя. Така да обичамъ, че да съмъ готовъ всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Единъ запитва своя приятель: „Ти абсолютно ли ме обичашъ?“ — Не съмъ дошълъ още до тамъ. Често ние употрѣбяваме думата „съвършено“ вмѣсто „абсолютно“, обаче тѣзи двѣ думи нѣматъ еднакво значение. Първата буква „с“ на думата съвършенство означава законъ на промѣни. Да бѫдемъ съвършени, значи да живѣемъ въ закона на вѣчнитѣ промѣни. И така е въ дѣйствителность. Съвършениятъ човѣкъ не седи на едно и сѫщо мѣ- сто. Думата „абсолютно“ означава брѣменность. „Абсолютенъ“ означава човѣкъ брѣмененъ съ една Божествена идея. Съвършениятъ човѣкъ е роденъ вече, той живѣе въ външния свѣтъ, дѣто непрѣкѫснато расте и се развива. Въ този смисълъ, мнозина казватъ: „Кога ще се стигне краятъ на живота? Докога човѣкъ ще расте и ще се развива?“ — Не знаемъ. Ние не можемъ да кажемъ, какъвъ ще бѫде краятъ на живота слѣдъ хиляди или милиони години. Нѣкой казватъ, че когато и да е ние ще станемъ подобни на Бога. — Ами послѣ? — Нѣма да има нужда вече да растемъ и да се развиваме. — Ако е така, че съвършениятъ, абсолютниятъ нѣма нужда да се развива, питамъ: Богъ, Който е съвършенъ и абсолютенъ въ своитѣ прояви, защо постоянно създава свѣтове? Каква нужда има той отъ тѣхъ? Азъ нѣма да ви обяснявамъ тѣзи нѣща, но казвамъ: атрибутъ на Бога, като съвършено, като абсолютно сѫщество е това, че Той никога празенъ не седи. Невъзможно е за Него да бѫде празенъ! Той постоянно твори. Великиятъ Принципъ на живота се отличава съ вѣчно творчество. Ако Богъ, споредъ схващанията на съврѣменнитѣ хора, би спрѣлъ само за една минута своето творчество, и всичкиятъ прогресъ на Битието би спрѣлъ. Всичко ще стане обикновено, докато най-послѣ се обезсмисли напълно. Веднъжъ поставени прѣдъ творческия процесъ на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттамъ, като се ползуваме отъ благоприятнитѣ условия за нашето растене и развитие. Само по този начинъ ние можемъ постоянно да чувствуваме при- сѫтствието Му.

Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старитѣ разбирания на живота. При новитѣ схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсѣкѫдѣ чувствувате присѫтствието на Божественото въ себе си. Понѣкога се чувствувате, като че сте сами, оставени на произвола на сѫдбата. Това да не ви обезсърдчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присѫтствува навсѣкѫдѣ, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си съ Него. Богъ всѣкога ви вижда и слѣди за васъ, но понеже сте долу нѣкѫдѣ, въ гѫстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Богъ не е между васъ. Пазете се да не подхранвате това заблуждение въ себе си. Нѣкой казва: ,Азъ съмъ из- оставенъ отъ всичко велико и добро въ свѣта.“ — Ако дѣйствително сте изоставени, отъ васъ поменъ нѣмаше да остане досега. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Огецъ ми не го е призовалъ.“ Господъ призовава всички, но всички не се отзоваватъ. Които сѫ се отзовали на Неговия зовъ, тѣ сѫ близо до Него. Когато нѣкой казва, че не е призованъ, то е защото той самъ се е отдалечилъ толкова много отъ Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте всѣки день при Бога и отново се връщайте на земята да работите.

И тъй, каквато опитность и да имате, издържайте страданията, които ви дохождатъ. Изпаднете ли въ нѣкое тежко състояние, въ голѣмо отчаяние, направете връзка съ Бо-жественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. Въ Писанието е казано: „Призовете ме въ день скръбенъ! Търсете ме, докато съмъ близо до васъ:“ Търсете ме докато съмъ близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизатъ много хора, всички тия хора ме отдалечаватъ отъ Него и ме спъватъ въ моя пѫть. Тѣ прѣчатъ на прямата ми връзка съ Божественото. Между Бога и нашата душа не трѣбва да има никаква друга връзка! Простран-ството между Бога и нашата душа трѣбва да бѫде абсолютно свободно! Хората могатъ да ви залъгватъ, да ви разправятъ, че не е вѣрно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трѣбва да има нито едно сѫщество, колкото малко и да е то, защото непрѣменно ще ви прѣпятствува. Често вие напущате нѣкои Божествени идеи, отказвате се отъ тѣхъ, но страдате, чувствувате се нещастни, изоставени въ живота. Нѣкой, напримѣръ, много обича баща си, като мисли, че отъ баща си може да получи любовьта, която е необходима за душата му. Други пъкъ обичатъ много майка си, нѣкой свои приятели и ги поставятъ между Бога и себе си, но послѣ се чувствуватъ нещастни. Казвамъ: никой никому не може да даде Любовьта, която е нео-бходима за душата му.

„Да любимъ ближния си, като себе си!“ — е казано въ Писанието. Питамъ: кой човѣкъ, като е любилъ ближния си толкова много, че го е поставилъ между Бога и своята душа, е станалъ щастливъ? Казвамъ: срещнешъ ли ближния си всрѣдъ пѫтя, боленъ и изоставенъ отъ всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледатъ и хранятъ, докато напълно оздравѣе. Слѣдъ това си продължавай работата. Така направи добриятъ самарянинъ съ своя ближенъ. Ако го срещнешъ втори пѫть, ти не трѣбва да слизашъ отъ магарето си. Ти ще възседнешъ магарето си, той ще върви пѣшъ и ще му кажешъ: „Първиятъ пѫть те качихъ на магарето си, защото бѣше боленъ, но ти вече си здравъ и можешъ да ходишъ подиръ магарето. Сега ще те опитамъ, да се увѣря, че наистина си здравъ. Ако не можешъ да вървишъ, това показва, че още си боленъ. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя въ гостилницата, докато оздравѣешъ. Какво означава да ходишъ подиръ магарето? — Това подразбира да направишъ опитъ, отъ който да се увѣришъ, че си здравъ. Ако нѣкой човѣкъ не може да издържа страданията, които му се даватъ, това показва, че той е боленъ. Боленъ ли е, заведи го при гостил-ничаря. Издържа ли страданията, той е здравъ човѣкъ — остави го да върви подиръ магарето. Магарето прѣдставлява низшия човѣшки интелектъ; то прѣдставлява още упоритость — качество на човѣшкия умъ. Когато нѣкой упоритъ човѣкъ намисли нѣщо, той веднага го изпълнява. Нѣкой баща иска да направи сина си музикантъ и го изпраща въ странство да слѣдва по музика, обаче синътъ иска да стане актьоръ. Получава той паритѣ на баща си, но учи актьорството, не го интересува музиката. Това е резултатъ на упорития характеръ на сина. Казвамъ: кой за каквото е роденъ, такъвъ да стане, а като оздравѣе, да върви подиръ магарето. Не върви ли подиръ магарето, той е боленъ. Когато човѣкъ залови само една професия или единъ занаяти въ живота си и не може по никой начинъ да го смѣни съ други, той е боленъ; когато нѣкой човѣкъ състави мнѣние за себе си, че е светия и съ това иска да се наложи на хората, всички да го признаятъ за такъвъ, той е боленъ човѣкъ. Ще кажете: „Не е ли възможно този човѣкъ да е светия?“ — Възможно е, но нека другитѣ хора да го признаятъ за такъвъ, а не той самъ да имъ се налага. По естество нѣкой човѣкъ е до-бъръ, той може да стане подобенъ на Бога — отъ него зависи това. Въ момента, когато прѣкѫсне връзката си съ Великото Начало, той става грѣшенъ човѣкъ; въ момента, когато се свърже съ това Начало, той става добъръ, човѣкъ. Въ това отношение грѣхътъ прѣдставлява прѣкѫсване на връзката съ Божественото съзнание; доброто прѣдставлява възстановяване на тази връзка. Нѣкой казва: „Азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ“. Казвамъ: свържи се съ Доброто въ свѣта, и грѣхътъ ти веднага ще изчезне.

Казвате: „Какъ да си прѣдставимъ Лю-бовьта?“ Азъ ще ви дамъ една картина, да имате ясна прѣдстава за Любовьта и за това, което тя върши. Любовьта е красива мома, облѣчена съ свѣтли, хубави дрехи, прѣпасана съ златенъ поясъ, и дѣто мине, все добро прави. Тя срѣща на пѫтя си единъ човѣкъ, цѣлъ изцапанъ, потъналъ въ прахъ и пепель, отъ главата до краката, и веднага се спира прѣдъ него. Тя не го пригръща. нито милва, но го завежда при нѣкоя чиста и дѫлбока рѣка и тамъ го потапя: измива добрѣ рѫцѣтѣ, краката и главата му — цѣлъ го измива. Послѣ го изважда отъ водата и го прѣглежда. Види ли, че тукъ-тамъ по него има още прахъ, тя отново го потапя въ водата. Като го потопи така нѣколко пѫти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда отъ водата, поизтрива го малко и го облича въ чисти, нови дрехи, като му казва: „Като те видя втори пѫть, пакъ ще си поиграемъ.“ Той се уплашва отъ нейнитѣ думи, защото отново ще дойде прозата въ живота.

Обаче, явленията въ живота не се повтарятъ. Когато Любовьта дойде втори пѫть, тя срѣща този човѣкъ вече хубаво облѣченъ и чистъ. Сега тя го завежда въ една отъ своитѣ градини и му откѫсва единъ плодъ, втори, трети, докато го задоволи. Той и благодари и се раздѣля съ нея. Когато го срещне трети пѫть, пакъ така чистъ и добрѣ облѣченъ, тя го завежда на училище, да учи, дѣто му дава една, втора, трета книга — каквато той пожелае. Голѣмо изобилие и разнообразие има въ Любовьта!

Казано е: „Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫ- тища.“ Павелъ казва: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Днесъ всички хора могатъ да иматъ тази опитность. Не трѣбва да бѫдете фанатици въ вашитѣ вѣрвания и убѣждения, но да имате нѣщо опрѣдѣлено въ ума си. Бѫдете мощни и силни, но съ вѫтрѣшно смирение, като дѣца. Дойде нѣкой при васъ и ви казва: „Ти нищо не разбирашъ отъ философия.“ — Да, правъ си, нищо не разбирамъ. Сега азъ не се занимавамъ съ философия, но уча другъ важенъ въпросъ — какъ да живѣя правилно. Като се науча, какъ трѣбва да живѣя правилно и ми остане свободно врѣме, ще го употрѣбя за изучаване всички съврѣменни философски учения. Когато придобия нужната свѣтлина за живота, отъ гледището на тази свѣтлина ще изучавамъ всички философии и ще ги разбирамъ правилно. Обаче, ако ги изучавамъ днесъ, при тази малка свѣтлина, която имамъ, тѣ по-скоро ще ме спънатъ, отколкото да ми бѫдатъ полезни.

„И отиде Христосъ въ Елеонската гора да се помоли“. И вие, когато сте скръбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За въ бѫдеще, когато срещна нѣкой отъ васъ наскърбенъ, нѣма да го питамъ, какъ е, защо е скърбенъ, но ще му кажа: днесъ ти прѣдстои да направишъ единъ вѫзелъ —вържи го. Колкото мѫчно е да направишъ единъ вѫзелъ, толкова мѫчно е да се освободишъ отъ скръбьта си. Направи единъ вѫзелъ! То значи: дръжъ връзката си съ Истината! Когато нѣкоя сестра плете нѣщо, отъ врѣме на врѣме конецътъ и се кѫса, тя трѣбва да прави вѫзли, да го завързва. Това я прави скръбна. Срѣщамъ друга сестра радостна, ве-села. Поглеждамъ работата и, конецътъ на всѣкѫдѣ здравъ, нѣма вѫзли. Казвамъ: сестра, ти си плела добрѣ, нишката на работата ти е съвсѣмъ здрава. Когато видя нѣкоя работа съ много вѫзли, казвамъ на тази сестра да започне нова работа, която да нѣма вѫзли. И съ вѫзли е добрѣ, но безъ вѫзли още по-добрѣ. Нѣкой казва: „Съсипа се душата ми отъ скръбь.“ — Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецътъ ви да бѫде безъ вѫзли. Не е все едно, дали ще работишъ съ вѫзли, или безъ вѫзли. Да работишъ безъ вѫзли, значи, да имашъ непрѣривна връзка съ Любовьта, постоянно да чувствувашъ Нейното присѫтствие. Всѣки човѣкъ е изпратенъ съ извѣстна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързанъ съ Любовьта, съ Божественото и когато се намира подъ Неговото рѫководство. Ние можемъ да бѫдемъ силни, мощни само когато сме свързани съ Великото Начало. Въ това седи тайната на живота. Искаме ли да бѫдемъ тихи и спокойни при всички бури и страдания, трѣбва да сме въ непрѣривна връзка съ Него. Само по този начинъ можемъ да бѫдемъ весели и радостни. Тогава този Beликъ Принципъ ще изпрати върху насъ Любовьта си. Имаме ли Божията Любовь, всички хора ще ни приематъ добрѣ, защото знаятъ, че имъ носимъ нѣщо отъ Господа.

И тъй, сега ви поздравлявамъ по новия начинъ: „Безъ вѫзли, сестри! Безъ вѫзли, братя!“ То значи: да ходишъ безъ тъмнина въ свѣтлината! Стремете се всички да носите въ себе си непрѣривно тази свѣтлина. Тази е една отъ великитѣ идеи. Като знаете това, изправяйте погрѣшкитѣ си. Въ какво седатъ вашитѣ погрѣшки? — Въ скѫсанитѣ конци.

Затова, колкото скѫсани конци имате, свържете ги, направете вѫзли. Ако сте спънали нѣкой човѣкъ въ пѫтя му, идете при него, извинете му се и изправете погрѣшката си. Направете това въ душата си, съ дълбоко съзнание за вашата грѣшка. Ако не можете да направите това отъ любовь къмъ вашия Учитель, дѣ е тогава вашата Любовь? Ако заради вашия възлюбенъ не можете да се молите единъ за другъ, дѣ е вашата любовь? Да се молишъ, значи да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Да се молишъ за нѣкого, значи да му помогнешъ да се свърже той съ Божественото съзнание. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ!“ Наша длъжность е да се молимъ единъ за другъ. Така правятъ и отъ невидимия свѣтъ за васъ. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молѣше за васъ?

Казвамъ: вашиятъ добъръ животъ, вашата интелигентность се дължатъ на тия възвишени сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ви обичатъ. Ако Богъ, ангелитѣ, светиитѣ и всички добри хора не мислятъ за васъ, знаете ли, какво щѣше да стане съ васъ? Вашиятъ животъ е резултатъ на съвокупна дѣятелность, каквато вие не можете и да си прѣд- ставите, Вашиятъ животъ се развива правилно, благодарение на това, че Великата Сѫщина мисли за васъ. Падналъ си, обезсърдчилъ си се, Тя казва: „Стани, напрѣдъ върви!“ За това, именно, непрѣстанно се молете! Така се молете, че свѣтътъ да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствувате връзка съ Великото Начало, всѣка мисьль у васъ ще бѫде ясна, а всѣко чувство — силно и мощно. Дойдете ли до нѣкое чувство, което се колебае, или до нѣкоя мрачна мисъль, веднага направете връзка съ Божественото съзнание. Срещнете ли нѣкой неприятенъ за васъ човѣкъ, направете връзка! За повдигането и на този човѣкъ работятъ хиляди разумни и възвишени сѫщества. Трѣбва ли да казвате за този човѣкъ, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, само за това, защо- то го мразите? Когато правя бѣлѣжки нѣкому, съ това азъ искамъ да му кажа слѣдното: „Слушай, ти не постѫпвашъ добрѣ. Знаешъ ли, че хиляди разумни сѫщества работятъ за тебе, а ти разпилявашъ готовото? Ти още живѣешъ на чуждъ гърбъ, нищо свое не си изработилъ. Врѣме е вече да започнешъ ти самъ да работишъ и да изнесешъ нѣщо отъ своето. Трѣбва да съзнаѣшъ вече това, което другитѣ сѫ направили за тебе и да имъ бла- годаришъ“. — Ами дали Висшето, Великото въ свѣта ще приеме моята молитва? — Не се съмнявай, моли се. Ако така мислѣха сѫществата отъ невидимия свѣтъ, тѣ не биха се молили нито за тебе, нито за другитѣ, Нѣкой казва; „Азъ се моля". — Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молимъ. Павелъ казва: „Ние не знаемъ, какъ трѣбва да се молимъ. Духътъ въ насъ се възвишава. Той е множество, въ Него всички се молятъ, помагатъ работятъ". По сѫщия начинъ и вие се молете за всѣки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрѣзъ молитвата си да се подигне духа на този човѣкъ.

Нѣкой казва: „И духовнитѣ хора сѫ като свѣтскитѣ.“ — Не е така. — Но и въ свѣта има чисти и святи хора. — Да, свѣтскитѣ хора сѫ диаманти, а духовнитѣ — сѣменца. Обаче, посѣешъ ли диаманта, той не изниква; посѣешъ ли сѣменцето, то изниква. Диамантътъ несѣтъ струва много нѣщо, а посѣтъ — нищо не струва; сѣменцето несѣто нищо не струва, посѣто — милиони струва. Единъ грамъ радий струва около 8—10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие въ живота. Ако единъ грамъ радий струва толкова много, питамъ тогава: колко ще струва вашиятъ животъ? За това малкото, което имате въ живота си, и цѣлата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното въ човѣка. Трѣбва ли слѣдъ всичко това да казвате, че не искате този животъ, че не сте доволни отъ него? Ако бихте продали цѣлата земя, съ всичкитѣ и жители, пакъ не бихте могли да откупите това малкото, което се сѫдържа въ вашия животъ. Мощно нѣщо е човѣкътъ! Той струва повече отъ цѣлата земя. Щомъ знаете това, ще гледате на живота съ благоговѣние и ще благодарите, че има кой да мисли за васъ, има кой да се моли за васъ. Като дойде Учительтъ при васъ, послѣ вие ще отидете при Него. Тия сѫ новитѣ схващания, които трѣбва да станатъ за васъ плъть и кръвь. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото въ себе си, като запалена свѣщь! Щомъ имате тази запалена свѣщь, трѣбва ли да ви се доказва, че свѣщьта гори? Когато свѣщьта гори, и азъ, който искамъ да ти доказвамъ, че тя гори, и ти, който носишъ тази запалена свѣщь, ще можемъ да четемъ на нейната свѣтлина. Не можешъ ли да четешъ, това показва, че свѣщьта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота — Истината — свѣтлината е при насъ; не Я ли обичаме, свѣтлината не е при насъ. Щомъ ние сме скръбни, Истината не е при насъ; щомъ сме радостни, Истината е при насъ. Дали Я виждаме, или не, то е другъ въпросъ. Всѣка радость, всѣко благословение иде отъ Великото Начало на Живота.

„Ти цѣлувание ми не даде; а тя, откакъ съмъ влѣзълъ, не е прѣстанала да цѣлува нозѣтѣ ми“.

Сега ще ви дамъ слѣдното правило: Този човѣкъ трѣбва да цѣлува, който седи на по-низко стѫпало въ своето развитие. Грѣшницата жена цѣлуваше краката на Христа, мажеше ги съ миро и изтриваше ги съ космитѣ на главата си. Фарисеятъ, който Го бѣше призовалъ у дома си, виждаше това нѣщо и се запитваше: „Какъ позволява Христосъ на тази жена да цѣлува краката Му? Ако Той бѣше пророкъ, щѣше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него“. Христосъ отговори: „Влѣзохъ въ кѫщата ти, и ти вода за нозѣтѣ ми не даде, а тя съ сълзи облѣ нозѣтѣ ми и съ коситѣ си ги изтри.“ Значи, низшето ще цѣлува, а висшето ще благославя. Двама души едноврѣменно не могатъ да цѣлуватъ. Когато единиятъ цѣлува, другиятъ ще благославя. Това е правилното положение на нѣщата. Цѣлува този, който има Любовьта, а благославя този, който има благостьта. Когато Любовьта дойде въ тебе, тя ще те научи да цѣлувашъ краката на съвършения човѣкъ. Да цѣлувашъ краката на грѣшния, това не е никаква философия. Когато дойде Мждростьта, тя ще те научи да благославяшъ. Кого ще благославяшъ? — Дѣцата на съвършенитѣ. Благославя се само пра- ведниятъ човѣкъ. Праведенъ ли си, Господъ ще те благослови. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ме цѣлунешъ“. — Мога да те цѣлуна, но когато станешъ съвършенъ. — Трѣбва да ме благословишъ! — Ще те благословя, когато цѣлунешъ краката на съвършения. Вие трѣбва да разберете, какво нѣщо е цѣлувката въ нейната първична чистота. Когато чистиятъ цѣлува, той носи благословение. Тия сѫ новитѣ схващания, които трѣбва да имате.

И тъй, азъ желая всички да бѫдете млади: млади въ Любовьта, стари въ Мѫдростьта; свободни въ Любовьта, вързани въ Мѫдростьта Павелъ бѣше вързанъ съ вериги, но въ проявитѣ на Любовьта той бѣше свободенъ, понеже отиваше да проповѣдва. Това значи: когато сърцето е свободно, умътъ трѣбва да бѫде вързанъ; когато умътъ е сво- боденъ, сърцето трѣбва да бѫде вързано. Когато корабътъ спре на пристанището, все трѣбва да има една котва, за която да се закрѣпи. Сѫщото се отнася и за човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една котва, която да го държи вързанъ за почвата. Той трѣбва да има една идея, за която да бѫде свързанъ: или съ ума си, или съ сърцето си. Когато умътъ му се развърже, сърцето му трѣбва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умътъ му трѣбва да се свърже Дали умът или сърцето ще бѫде свързано безразлично е, но човѣкъ трѣбва да има непрѣривна връзка съ Вѣчната Свѣтлина на живо-та. Прѣкѫсне ли тази връзка, мракъ и тъмнина настава въ съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.

Нѣкои питатъ: „Какъ можемъ да се ос- вободимъ отъ отчаянието, отъ безнадеждието?“ За да се освободите отъ тѣхъ, ще ви дамъ слѣдната рецепта: надеждата лѣкува отчаянието; вѣрата лѣкува безнадеждието; Любовьта лѣкува безвѣрието. Съ други думи казано: Любовьта крѣпи Вѣрата; Вѣрата крѣпи Надеждата, а Надеждата крѣпи Живота. Имашъ ли надежда, крѣпишъ живота си; имашъ ли вѣра, крѣпишъ надеждата си; имашъ ли любовь, крѣпишъ вѣрата си. Тази е вѫтрѣшната връзка на живота. Обаче, всички тия добродѣтели трѣбва взаимно да се подкрѣпватъ.

Сега азъ ви говоря нѣща постижими още днесъ, а не въ далечното бѫдеще. Този день подразбира отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето. Това слънце е свидѣтелъ на моитѣ думи. Щомъ изгрѣе слънцето, то носи своитѣ блага. Щомъ залѣзе слънцето, вие изпадате въ противорѣчие; изгрѣе ли отново, то пакъ започва да ви говори за сѫщитѣ блага.

Казвамъ: за да се увѣрите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опитъ. Христосъ казва: „Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прѣкѫсване на връзката съ Божественото Начало, но послѣ пакъ ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нѣма да отнеме.“ Божията Любовь носи тази радость. Когато Божественото се прояви въ човѣка, всички скърби прѣставатъ.

Днесъ азъ желая да прѣстанатъ скърбитѣ ви! Какъ? — Като живѣете безъ вѫзли. Този день може да наречемъ день безъ вѫзли. Отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето да нѣма нито единъ вѫзелъ. Вѫзелътъ показва, че конецътъ е скѫсанъ нѣкѫдѣ. Нѣма по-хубавъ день отъ този, когато нишката на живота върви безъ прѣкѫсване. Това значи да живѣешъ въ радость, въ сила и мощь. Който търси вѫзли, да отиде въ свѣта. Който се стреми къмъ чистъ животъ, вѫзли да не прави.

Днесъ младитѣ ученици ще разискватъ върху темата „Слънцето.“ Слънцето е виновно за всичко: за заразата въ свѣта, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болеститѣ, за здравето и т. н. Който разбира слънцето, ще види, че въ него се криятъ всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползува отъ неговата свѣтлина, да намѣри онзи, който има да му дава и ще го даде подъ сѫдъ. Залѣзе ли слънцето, настане ли нощь, той не може да намѣри своя длъжникъ. Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава.

Новото учение, обаче, казва: „Когато слънцето изгрѣе, търси този, на когото имашъ да давашъ. Изплати дълговетѣ си и започни новъ животъ — безъ вѫзли, безъ прѣкѫсване връзката между човѣшкото и Божественото съзнание."

Сега и на васъ желая този день да продължава непрѣкѫснато — день безъ вѫзли!

*

Бесѣда, държана отъ Учителя,

на 7 юли, 1929 г.

София — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...